За цивилизационните корени на днешния геополитически сблъсък между Русия и Запада

За цивилизационните корени на днешния геополитически сблъсък между Русия и ЗападаПовече от две десетилетия след падането на Берлинската стена и съответно на Желязната завеса, Европа отново е изправена пред нова конфронтация.На всеки необременен и неозлобен е пределно ясно, че конфликта в Украйна не е конфликт между опълченците и Киев, а поредния сблъсък между Москва и Вашингтон.Двете сили не се сблъскват само в Украйна, но също така и в Сирия например.Руснаците подкрепят сънародниците си в Украйна, и Башар Асад в Сирия, а американците подкрепят дошлото с преврат на власт украйнско правителство, нео-нацистите от Десен сектор и сирийските бунтовници част, от които до неотдавна беше нашумялата ислямистка организация ИДИЛ.В този геополитически конфликт има кръвопролития,санкции,дипломатически трикове и ходове,пропаганда и шпионаж, т.е води се по всички добре изпитани методи на Студената война.

Но от днес ли е този конфликт? Нима тепърва Запада и Русия се сблъскват? Мнозина биха казали, че това е естествено продължение на враждата между СССР и САЩ и естествено биха били прави, но дали все пак няма и нещо по-дълбоко?

Днес в интернет се върти едно изказване на Бжежински, което не е ясно дали е истинско или изфабрикувано, но със сигурност илюстрира добре същината на нещата. В това предполагаемо изказване на известният американо-поляк се твърди, че „след комунизма,православието е най-големият враг на Запада“.Това е абсолютно вярно, но е редно да изясним, какво въобще значи това.Все пак в ХХ и ХХІ век религиите са изгубили своето влияние и значение и въпреки това православието е враг, т.е православието е фактор, защото иначе не би било враг.Какъв фактор може да е православието, и дали само то е фактор? Нека да започнем с това, че дори всемогъщото съветско НКВД не съумя да изкорени традиционната за славяни,гърци и румънци религия, което само по себе си вече говори много.Не толкова важни са самите религиозни вярвания, колкото културния и цивилизационен модел, който те налагат.Говорим за неща като цезаро-папизма, който у повечето държави в Източна Европа и Балканите оставя своята трайна следа дори и сега.В тази част на света хората са свикнали да имат силно лидерство и изпитват един почти вроден пиетет към държавата и държавността, за разлика от Запада, където хората са се превърнали в крайни индивидуалисти.Само историята ще покаже кое е по-добре, но ключовото е че има две коренно различни схващания за модела на държавност. За западняка държавата това са институциите, които предлагат определени услуги и съблюдават правовия ред.За руснака (тук руснак може да се замени с българин,сърбин,грък или румънец) държавата е в един абстрактен смисъл майка.Тя дава, тя взима, тя води, тя решава, тя определя бъдещето, тя е неприятна, когато събира данъци, но въпреки това „велика“, когато следва историческата си мисия предначертана от народа и нивото на обществено развитие.

Конформисткото и егоистично общество на Запада не може да схване, защо аджеба на Русия и е притрябвал Крим.В интерес на истината те не могат да схванат, защо въобще на Русия и е притрябвало „национално величие“, осъществяване на историческите идеали или следване на един по-стар модел на поведение.Въобще всичко, което не носи печалба се струва ирационално на западняка, но е най-естествено за хората живеещи на изток от Германия и Австрия.Тези неща са предопределени от цивилизационния модел и историческото развитие- православна и „римска“ по характера си държавност за Изтока, и католико-протестанска и „варварска“ индивидуалност за Запада.Какво искам да кажа с последното изречение? Искам да кажа, че българи,руси,гърци,сърби и румънци са наследили православното и римско, т.е византийско усещане за величието и непреходността на държавата.Винаги при нас е съществувал един мистицизъм и провиденциализъм на почти месианско ниво – русите са закрилници на славяните и православните, българите са творците на славянската книжовност и култура, сърбите са героите от Косово поле, гърците са наследници на елинската цивилизация и Византия.Всички гореспоменати неща вярни или не, са ярки примери за провиденциализма на православния човек.Всеки православен народ вярва, че е „предопределен“ за велика мисия, и именно за това цени толкова високо държавността си, защото тя е и единственият гарант, че тази мисия ще бъде изпълнена, а народа ще продължи да съществува.

Обратното на Запад обществото е наследило схващанията и привичките на германските и келтски племета, от които произлизат германци,англо-сакси,французи и скандинавци. При древните германи не може да се говори за ясно обособени народности и етноси, не може да се говори за сериозна държавна традиция, вместо това имаме пиетет още от онези млади за Европа години, към индивидуалните постижения, индивидуалната храброст,хитрост и прочее.За византиеца важно е било империята да постигне успех за да продължи „богохронимото царство“ цивилизационната си мисия, за франка или англо-сакса важно е било човек да постигне лична слава със собствени усилия, за да може да каже, че със свойте си качества и сили е натрупал богатството си. Това нужно, но може би твърде дълго и отвлечено отклонение съвсем не изчерпва въпроса.

Може би изглежда странна и дори необяснима победата на социализма в Русия, а след ВСВ и в цяла Източна Европа.Как така стотици милиони изпадат под влиянието на една утопична идеология? Отговора е прост и ясен, нужно е само да се сетим къде точно пробива лявата идея.Нима може социализма с неговото разбиране за историческата неизбежност,по-абстрактните понятия за справедливост и не на последно място залагането на силна държавна намеса в стопанския,обществен и културен живот да не се понрави на православния руски народ? И така след 1917 идеологията на Карл Маркс,Фридрих Енгелс и Владимир Ленин става новото кредо на руснаците, които са наследили византийският провиденциализъм и месианство.Както Византия „изнася“ православие, тъй и СССР „изнася“ социализъм, т.е и двете държави макар и в различни епохи вярват в своята свещенна мисия.Разбира се, мисията на СССР и революцията е била да донесе мир,справедливост,братство,солидарност и просперитет, за разлика от старата и ретроградна Византия, която е налагала влиянието си чрез православието, но въпреки това не може да се отрече, че приликите са видими и реални.

И така СССР почва да изнася „революция“ и успява да я наложи в редица държави като България,Югославия,Монголия и КНДР, където местните народи я прегръщат, защото тази идеология отговаря най-точно и адекватно на духовните и стопанските им потрепбности (редно е да се отбележи, че в държави като Монголия и КНДР социализма стъпва на почвата на традиционните за тези земи конфуциански,будитски и даоистки разбирания, а в Куба по-скоро по практични причини като мизерията,глада и репресиите преди 1959 ). Дотук добре, но идва 1989 година и магията се разваля. Системата се сгромолясва, а след краха и идват години на мизерия,анархия,престъпност и нестабилност.Най-вече, защото в сърцата на източноевропейците зейва една празнина-идеала им,вярата им,начина им на живот се сгромолясват.В геополитическият вакуум след разпадането на Варшавския договор и СССР се появяват САЩ и ЕС, а техният модел, както и целите им са коренно различни.

Невежо и агресивно Запада, започва да пробутва свойте „ценности“, свойте интереси и своят модел на източноевропейците и в резултат на това идеята за истински единна Европа днес е химера.Коренните различия между Изтока и Запада си проличават все повече, а разликата в икономическото развитие и несправедливото третиране на западните и източните членки на ЕС, задълбочават различията и извеждат на бял ден стария антагонизъм.

Точно по това време Русия започва да възвръща старите си позиции.Противно на западните очаквания и желания, необятната страна не умира, не изчезва и не се разпада, а напротив връща се с нова сила и енергия и до времето на войната в Грузия доказва, че може да бъде равностоен партньор, но също така и сериозен съперник на Запада.Съединените щати, които след 1991 смятаха, че са господари на планетата вече знаят, че има кой да им се противопостави.Ако официалната пропаганда тиражира баналните приказки за помирение,консенсус и диалог, то действията на САЩ реално показват, че такава Русия е само заплаха за хегемонията им.Така съвсем естествено започва конфронтацията, която сега ескалира с трагичните и кървави събития в Украйна и Сирия.От едната страна е Русия, която се оформя като център на всички несъгласни с неолибералната политика и американската хегемония, а от другата страна са САЩ като един колос на глинени крака (както се видя в Ирак,Афганистан и при други геополитически и икономически ситуации ) и все по-нелоялните и независими съюзници на САЩ.В Брюксел,Берлин и Лондон може да смятат тази конфронтация за чисто геополитиечска, но във Вашингтон и Москва знаят, че това е сблъсък на цивилизации и модели, именно и за това за нещастие на стотици хиляди хора стълкновението между големите придобива такава ожесточеност, която излиза извън границите на рационалното. И между другото ако някой се зачуди, защо на Русия и е притрябвал Крим, или защо Русия не може да позволи Украйна да стане член на НАТО, то значи този човек въобще не познава Русия и народа и (а най-вероятно не познава и хищническата американска външна политика )

Автор: Симеон Миланов

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/29/%D0%B7%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8/