Андерс Фог Расмусен – за резултатите от мандата му на поста генерален секретар на НАТО

Въпреки това, интервюто излезе извън този период и обхвана времето на войната в Ирак, тъй като сегашните събития – провъзгласяването на Ислямски халифат на територията на тази страна – са пряко свързани с разпалването на войната в Ирак през 2003 година.

През това време Расмусен не беше генерален секретар на НАТО, обаче, като министър-председател на Дания, горещо подкрепяше САЩ в стремежа им да започнат военни действия срещу режима на Саддам Хюсеин в Ирак.

Напомняме, че повод за войната стана твърдението, че иракският режим подкрепя международните терористи и произвежда химическо, биологично и дори ядрено оръжие. Всичко това се оказа неоснователно, но това съвсем не смути подстрекателите на войната, включително и Расмусен.

Неговият отговор беше: „Е, кой можеше да знае?!“ Въпреки че, за опасностите от това приключение предупреждаваха много експерти: политолози, историци, социолози, военни.

Какво е това? Професионална непригодност на политика или откровенна лъжа? Може би, и едното и другото.

Във всеки случай, сега, когато трагедията в Ирак стигна до нова, още по-трагичена развръзка, генералният секретар на НАТО не иска честно да признае грешките и отговорността на Запада.

Напротив, той цинично възлага цялата отговорност на сегашното ръководство на Ирак, което, според него, не е успяло да използва създадените „благоприятни условия“ за установяването на демокрация.

Безотговорната политика – да разклаща, а след това да сваля законните правителства, е любима стратегия и тактика на НАТО. Тя сега е в разгара си в Украйна.

И отново виждаме прехвърляне на вината от болната глава на НАТО, този път – на Русия.

Ясно е, че разклащайки Украйна повече от едно десетилетие, водейки агресивна антируска пропаганда, спонсорирайки първо „оранжевата революция“, а след това и „Площада на независимостта“, Западът, включително и НАТО, е изхарчил твърде много пари.

И ето Расмусен предлага на всички членове на блока, да увеличат военните си бюджети. И причината за това е – разбира се – отново Русия „която вече не разглежда НАТО като партньор, а напротив, като враг“.

С последното, навярно, можем да се съгласим. Как може НАТО да се разглежда като партньор, ако от самото начало на „партньорството“ с Русия блокът използваше и най-малкия повод за да разшири своята сфера на влияние, да подчини под себе си колкото се може повече територии, да установи там ракетни и локационни системи, насочени към този, когото нарича партньор?

В същото време, НАТО и Запада постоянно отхвърлят плановете за наистина полезно сътрудничество, например, в борбата срещу международния тероризъм и организирането на обща система за Противоракетна отбрана. Съгласете се, че партньорите не се държат така.

Автор: Лариса Солодченко

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/08/19/%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81-%D1%84%D0%BE%D0%B3-%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BC%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82/