Шедьоври от НХГ – София събираха прах два месеца в Дом „Витгенщайн”

За два месеца изложбата „70 години Национална галерия София. Европейски диалози” на БКИ Дом „Витгенщайн” не успя да привлече вниманието нито на българската общност във Виена, нито на австрийската публика. Снимка: © artnovini.comИзложбата с творби на някои от най-известните български художници остана незабелязана.

ВИЕНА. Последният ден от юли беше и последен ден за изложбата „70 години Национална галерия София. Европейски диалози” (70 Jahre Nationalgalerie Sofia. Europäische Dialoge), която от 5 юни т.г. представи в Българския културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein; Parkgasse 18) в австрийската столица 32 великолепни творби от колекцията на НХГ. Експозицията с произведения на именити художници като Александър Мутафов (1879-1957), Дечко Узунов (1899-1986), Златю Бояджиев (1903-1976), Сирак Скитник (1883-1943), Стефан Иванов (1875-1951), Никола Танев (1890-1962), Иван Ненов (1902-1997), Генко Генков (1923-2006), Георги Божилов-Слона (1935-2001), Петър Дочев (1934-2005), Магда Абазова (1923-2011) и др. беше посветена освен на юбилея на Националната галерия и на годината на Европейското културно наследство и, разбира се, на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, което приключи в края на юни.


Ремонтните работи в непосредствена близост до БКИ Дом „Витгенщайн” започнаха през март т.г. (снимката вляво) и ще продължат до 2020 г. Вдясно: строителната площадка през юли. Снимки: © artnovini.comВъпреки амбициите на организаторите, представителната изложба премина при изключително слаб интерес, и ако това не е особена изненада за онези, които следят отблизо дейността на БКИ във Виена (предвид перманентно непрофесионалната реклама на текущите събития; ниският интерес от страна не само на българската, но и на австрийската публика; западащият през последните три-четири години авторитет на тази културна институция и прочее), то един никак немаловажен факт заслужава да бъде отбелязан с цялата му острота. През двата месеца, в които шедьоврите от Националната галерия в София бяха изложени в Дом „Витгенщайн”, произведенията всекидневно трябваше да „поглъщат” недопустимо количество прахоляк, идващ от мащабния ремонт на намиращата се на не повече от петнадесетина метра от БКИ сграда на Австрийския съюз на социално осигурителните институции (Hauptverband der österreichischen Sozialversicherungsträger, Kundmanngasse 21). По план, цялостната реконструкция на 14-етажната постройка, издигната през 1976 г., започна през март т.г. и трябва да завърши през 2020 г.

Всеизвестен факт е, че от години сградата на Българския културен институт във Виена се нуждае от спешен основен ремонт – на течащия покрив, на стените, на неефективната отоплителна система, на автентичните метални дограми, които не могат да осигурят нужната изолация на помещенията, и т.н. Всеизвестен факт е и, че българското Министерство на културата (МК) непрекъснато отлага реновирането на емблематичната сграда, намираща се на не повече от 7-8 минути от самия център на града. За последен път официалните намерения на българската държава да ремонтира института бяха обявени през април 2016 г. от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов.

Всепроникващият строителен прах не прощава и на шедьоврите... Снимка: © artnovini.comПредвид тези обстоятелства, съвсем резонен е въпросът трябваше ли да бъде проведена изложбата при подобни условия? Всеки човек с правилно отношение към изобразителното изкуство би отговорил категорично – не. Независимо от благодатното за ПР и реклама европредседателско време. Познавайки в някаква степен административните практики в австрийската столица, не ще и съмнение, че БКИ е бил известен за предстоящия капитален ремонт на съседната сграда. А дори да допуснем (макар и за миг), че културният ни институт не е бил своевременно информиран, би било напълно в реда на нещата неговото ръководство (в лицето на директорката Румяна Конева и на управителя Иван Заяков), което е отлично запознато с проблемите на подопечната им сградата и всекидневно вижда какво се случва само на метри от нея, да уведоми (още през пролетта) партньорите си от Националната художествена галерия в София за възможните рискове от строителните дейности, които се извършват в съседство с Дом „Витгенщайн” и да предложи нейното отлагане. Защото, не бива да забравяме, че почти всички творби от експозицията са част от „златния фонд” на НХГ и като движими културни ценности тези произведения попадат под закрила на Закона за културното наследство, чиято основна задача е тяхното опазване.

Така е по закон, разбира се. Закон, който, за зла участ, мнозина държавни чиновници, тълкуват единствено в… пожелателен аспект. Доказателството: най-новият (и за поред път – тъжен) пример - пожарът, който в неделя през нощта унищожи голяма част т.нар. „Царски конюшни”, които отдавана трябваше да бъдат обявени за паметник на културата. Тази силно задимена история показа за сетен път, че по отношение на опазването и закрилата на националното ни културно наследство нехайството и безхаберието са константа, а водещ е принципът „евтини на брашното, скъпи на триците”. Слава Богу, че казусът с изложбата на НХГ в Дом „Витгенщайн” не беше така драматичен, но пък той е многопосочен и показателен – за компетентността на онези, които управляват този институт. Някой ще каже: „Е, малко прах и какво от това! Някакви картини…” Да де, но тук става дума за законност, морал и най-вече за професионализъм. Последното – доказано – на „Паркгасе” 18 е химера…

Неведнъж през тази година artnovini.com писа за гръмко афишираните и скъпоструващи на българския данъкоплатец изложби, които се проведоха в културния ни институт тук, във Виена. В рамките на всевъзможни годишнини, председателства, чествания, инициативи, диалози, и, разбира се, в предизборния контекст на проточилия се почти година конкурс за нов директор на БКИ… Но, за съжаление, нито една от тях – и на Цанко Лавренов, и на Златю Бояджиев (свалена незнайно защо 10 дни по-рано от обявения срок), не постигна и минимална част от намерението да бъде популяризирано българското изобразително изкуство. Най-общо казано: едни хвърлени на вятъра пари на данъкоплатците, обслужващи единствено конкретни чиновнически амбиции…

Строителни импресии... Снимка: © artnovini.comНапоследък, и то с основание, в общественото пространство се заговори за ремонт на досега действащата Концепция за българските културни институти в чужбина, която е време да бъде променена из основи, или още по-добре – заменена с работещ закон. Живеем в XXI в. и е ясно, че с мислене от 70-те и 80-те години на миналото столетие, няма как да бъде постигнат просперитет в динамично развиващата се област на културата и изкуството. Да, днес, повече от всякога, се нуждаем и от Национална стратегия за развитие на културата, но според МК, нейният проект ще бъде представен за обществено обсъждане едва през… октомври т.г. Не звучи оптимистично. Никак. Дори е парадоксално – защото през следващата година Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, а страната ни няма да има съвременна, действаща стратегия в тази посока…

По всичко личи, че министърът на културата Банов обича да работи бавно: и за конкурсите за директори на БКИ в чужбина (закона му позволявал да ги проведе, когато си поиска. Какъв абсурден закон!), и за статута на паметник на културата на „Царските конюшни”, и за Стратегията... Последните събития доказаха, че яваш-яваш вече не става. С връзки – също (но това е друга тема). Дано по-скоро министърът изпълни ангажиментите си към държавата и да не се налага да чакаме да отмине я Деня на пожарникаря, я Вси светии, я деня на зимното слънцестоене или пък не дай, Боже, – следващото българско европредседателство… Само да припомня – живеем в края на второто десетилетие на XXI в. и както се убеждаваме всекидневно – докато се замислиш, някъде твоите мисли вече са се случили. Тъй че време за губене няма.

Неотдавна един познат ми каза: „Не се пали толкова – и на бюрократите, и на хората, вече не им пука за изкуство и култура!” Не звучи нито оптимистично, нито културностратегически. Никак. В годината на Европейското културно наследство.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2485-shediovri-na-nhg-sofia-sabiraha-prah-dva-meseca-v-dom-wifttgenstein.html