Пиян вандал повреди сериозно шедьовъра „Иван Грозни убива сина си” от Иля Репин

Драматичната живописна творба на Иля Репин, познатата като „Иван Грозни убива сина си”, е била обект на вандалска агресия и през 1913 г., когато иконописецът старообредец Абрам Балашов нарязал лицата на персонажите. Снимка: Alonso de Mendoza / ru.wikipedia.orgПред полицията злосторникът обяснил, че повредил картината заради „недостоверност на изобразените върху платното исторически факти”.

МОСКВА. Вандал нанесе тежки поражения на един от шедьоврите на световното изобразително изкуство, картината „Иван Грозни убива сина си” (ориг. загл.: „Иван Грозный и сын его Иван 16 ноября 1581 года”; 199,5 х 254 см), дело на великия руски художник Иля Репин (1844-1930). Покушението е извършено в петък, 25 май, около 21.00 ч., в Зала „И. Е. Репин” на Третяковската галерия (Лаврушинский переулок, 10), съобщи ТАСС, като цитира пресслужбата на музея.


„В резултат на ударите дебелото стъкло, което защитаваше творбата от колебанията в температурата и влажността, е било счупено. На картината са нанесени сериозни повреди: платното е разкъсано на три места в централната част на фигурата на царевича, а от падането на стъклото е повредена авторската художествена рамка на творбата. По щастлива случайност най-ценната част – изображенията на лицата на царя и царевича – не са пострадали”, уточнява пресслужбата на световноизвестния музей.

„След получаване на информацията за случилото се, в музея, за да предприемат незабавни мерки за спасяването на произведението, пристигнали главният хранител, реставратори, ръководството на службата по безопасност на Третяковската галерия, както и сътрудници на специализирана фирма за работа с произведения на изкуството… След края на първоначалните оперативно-следствени мероприятия реставраторите провели неотложни аварийни действия: премахнати са парчетата от счупеното стъкло, картината е демонтирана от рамката, след това е свалена от постоянната експозиция и е пренесена в реставрационната работилница на музея”, допълват от Третяковката.  

В момента реставраторите проучват последствията от нанесените удари и работят по програмата за възстановяване на произведението. Проведен е бил разширен реставрационен съвет, на който са били поканени водещите специалисти в Русия, съобщава още пресслужбата.

От Третяковката допълват, че генералният директор на галерията Зелфира Трегулова се намира в командировка извън страната, но получава оперативна информация и е в постоянен контакт със сътрудниците на музея и с ръководството на руското Министерство на културата.

В петък вечерта злосторникът е бил задържан от полицията. За покушението той използвал метална стойка от заграждението на картината, с което счупил стъклото и повредил платното, се казва в съобщение, направено от Ирина Волк, официален представител на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация. Образувано е наказателно дело.

Източник на ТАСС съобщи, че задържаният е 37-годишен мъж от Воронеж. който пребивавал в Москва без регистрация. Пред полицията злосторникът обяснил, че повредил картината заради „недостоверност на изобразените върху платното исторически факти”.

Според самопризнанията си, в момента на покушението мъжът бил състояние на алкохолно опиянение, но на въпроса дали осъзнава тежестта на своята постъпка, той отговорил с „Да”.

Този случай не първия опит да бъде повредено легендарната картина на Иля Репин. Според данни на агенцията, на 16 януари 1913 г. 29-годишният иконописец и старообредец Абрам Балашов нанесъл на платното три удара с нож. След това Репин трябвало отново на нарисува лицата на Иван Грозни (Иван IV Васильевич; 1530-1584) и на неговият син Иван Иванович (1554-1581). Разбрал за покушението над творбата тогавашният хранител на Третяковската галерия, известният руският пейзажист Егор Хруслов (1861-1913), се самоубил.

Иля Репин рисува един от големите си шедьоври - „Иван Грозний и неговият син Иван 16 ноември 1581 година” в продължение на две години: от 1883 до 1885 г. Художникът няколко път спира да я работи по творбата, но „нещо” го кара да се връща към нея отново и отново. За Иван Грозни му позират видният руски художник Григорий Мясоедов (1834-1911) и известният композитор Павел Бларамберг (1841-1907), а за създаването на образа царевича – писателят Всеволод Гаршин (1855-1888) и живописецът, график и педагог Владимир Менк (1856-1920).

За първи път Репин показва картината през 1885 г. пред своите приятели, сред които са големите художници Иван Крамской (1837-1887), Иван Шишкин (1832-1898), Николай Ярошенко (1846-1898), Карл Брюлов (1840-1914) и други. Според спомените на самия Репин, когато видели картината неговите гости били като зашеметени и дълго мълчели, очаквайки мнението на наричания „баща на передвижниците” Крамской, който накрая казал: „Обзе ме чувство на пълно удовлетворение за Репин. Ето едно нещо на нивото на неговия талант… И как е нарисувано, Боже, как е нарисувано!.. Какво е това убийство, извършено от звяр и психопат?… Тази сцена действително е пълна със сумрак и с истински трагизъм…”

През 1885 г. картината е купена от мецената Павел Третяков (1832-1898) - основател на Третяковската галерия, по време на представяне на „Обществото на передвижните художествени изложби”. Творбата, обаче, не среща одобрението на император Александър III (1845-1894) и на 1 април 1885 г. става първата цензурирана картина в пределите на Руската империя, а на Третяков е препоръчано да не я показва в изложби и въобще да не позволява разпространението ѝ. След застъпничеството на близкия до двора художник-маринист Алексей Боголюбов (1824-1896) три месеца по-късно забраната е отменена. Шедьовърът е представен в постоянната експозиция на Третяковската галерия и никога не е показван извън нейните зали.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2477-vandal-povredi-seriozno-shediovara-ivan-grozni-ubiva-sina-si-ot-ilya-repin.html