Българският културен институт в Прага ще покаже неизвестни творби на Мърквичка

Фрагмент от „Автопортрет” на Иван Мърквичка (1856-1938), нарисуван през 1937 г. Снимка: Архив - Експозицията е посветена на 160 години от рождението на големия художник.

- Посетителите ще видят произведения от колекцията на СГХГ, Народната галерия в Прага и Западночешката галерия в Пилзен, а Регионалният исторически музей в София и Държавна агенция „Архиви” предоставят ценни документи и фотографии.

ПРАГА. Българският културен институт (Bulharský kulturní institut) в столицата на Чехия е инициатор на проекта „Иван Мърквичка – българският чех” (Ivan Mrkvička – bulharský Čech), с който ще бъдат отбелязани 160 години от рождението на художника и 120 години от основаването на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в София, чийто пръв директор е именно големият чешки живописец. На 3 ноември, четвъртък, в галерията на института ще бъде открита изложба с непоказвани и малко известни картини, ценни документи и фотографии на Иван Мърквичка (Jan Václav Mrkvička; 1856-1938), съобщиха от „Климентска” 6 (Klimentská 6).


Събитието е под патронажа на министъра на културата на Република България Вежди Рашидов и се организира от Посолството на Република България в Чехия, Българския културен институт, Софийската градска художествена галерия и Националната художествена академия в партньорство с Народната галерия (Národní galerie) в Прага, Западночешката галерия (Západočeská galerie) в Пилзен, Регионален исторически музей в София, Държавна агенция „Архиви”. Изложбата е подкрепена от програма „Комуникационна стратегия на Република България за Европейския съюз”.

С името на Иван Мърквичка се свързва както началото на академичното художествено образование в следосвобожденска България, така и огромният брой значими произведения, които художникът създава по време на своя близо 40-годишен престой у нас. Емблематични негови творби от десетилетия са в колекциите на различни висши държавни институции, музеи и галерии у нас. Художникът продължава да е изключително известен и почитан в България, но колкото и да е изненадващо – все още е малко познат в родната му Чехия. С проекта, посветен на Иван Мърквичка, екипът на Българския културен институт в Прага цели да осветли неговото име пред чешката аудитория и да обогати информацията за последните години от неговия живот, казват организаторите на изложбата.

Изложбата „Иван Мърквичка - българският чех” (4 - 30 ноември) е едно от най-значимите събития в програмата на Българския културен институт в Прага през 2016 г. Снимка: БКИ - ПрагаБългарският културен институт вече има безценен опит в организирането на подобни мащабни събития – през 2015 г. в София и Прага беше представен проект за основоположника на българската печатна графика Йозеф Питер (Josef Piter; 1881-1925). От института отбелязват, че Питер пристига в България в началото на ХХ в. именно по покана на знаменития художник. Ето защо експозицията „Йозеф Питер” се оказа своеобразен преход към този изложбата с творби на Мърквичка, като в някои аспекти двете художествени събития взаимно се допълват.

Още в началото на изследователските си търсения, екипът на института се натъкнал на албум за проф. Мърквичка, издаден от приятели на художника в Прага по случай неговата 80-годишнина. Пожълтелите от времето страници разкриват интересни факти и ценна информация, като сред тях е и новината, че скоро след окончателното си завръщане през 20-те години на XX в. в родината си – вече Чехословакия, живописецът излага свои произведения в Пилзен.

За селекцията на произведенията, организаторите на изложбата са работили изключително ползотворно със Западночешката галерия, като заедно с това е потърсено и партньорство с Народната галерия в Прага, с която Българският културен институт си сътрудничи много успешно. След щателно проучване, специалистите от двете чешки галерии установяват, че във фондовете им се съхраняват картини, графики и рисунки на Мърквичка. От хранилището на Народната галерия са извадени за заснемане с работна цел 11 негови творби, сред които и два автопортрета. След предварителния оглед се оказва, че част от експонатите се нуждаят от основна реставрация, а пък в архива на Западночешката галерия в Пилзен, експертите попадат на любопитна творба - „Портрет на дама в черно кожено палто”, която е запазена в много добро състояние.

Всички тези образци на проф. Иван Мърквичка, както и произведения от фонда на Софийската градска художествена галерия, ще станат достояние на широката общественост през ноември в Прага. Редом до тази ценна колекция, посетителите на галерията на Българския културен институт ще се запознаят с фотоси, документи и материали за големия „български чех” от Държавния архив и от Регионалния исторически музей в София, както и от личен на артиста.

Изложбата е съпътствана от специален триезичен (на български, чешки и английски език) каталог, подкрепен финансово от Министерството на културата. Изданието разглежда големия художник през призмата на европейските измерения на неговата личност и творчество, допълват от Българския културен институт в Прага.

В контекста на проекта за Мърквичка е важно да се отбележи, че българската държава, в лицето на културния ни институт, от 2001 г. се грижи за гроба на именития художник в Прага. По инициатива на института, през 2016 г., която е юбилейна, надгробната плоча е цялостно обновена с помощта на опитната реставраторка Антоанета Теменугова.

Изложбата „Иван Мърквичка – българският чех” в културния ни институт в Прага ще продължи от 4 до 30 ноември 2016 г.

Куратори на изложбата:
Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия
Милена Балчева-Божкова, уредник „Музейна сбирка” на Национална художествена академия.


Иван Мърквичка е всепризнат майстор в портретния жанр - „Портрет на княгиня Мария Луиза” (1899). Снимка: © artnovini.com* * *

Кратка биография

Иван Мърквичка е български живописец от чешки произход, педагог и общественик. Той е една от най-значимите личности в българското изобразително изкуство след Освобождението през 1878 г. Най-значителни са творческите му постижения в битовия жанр: художникът рисува народни празненства и обичаи, като безспорни образци в този жанр са прочутата му картина „Ръченица” (творбата има два варианта: от 1894 г. и от 1906 г.) и „Задушница” (1895, 1899). Работи и в областта на историческия жанр. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава значими фрагменти от историята на България; автор е на портрети с голяма художествена стойност.

Иван Мърквичка е роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия (Akademie der Bildenden Künste München) при известния Ото Зайц (Otto Seitz; 1846-1912). По покана на правителството на Източна Румелия идва в България през 1881 г. Назначен е като учител в Пловдив – в гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, а по-късно в гимназия „Александър I”. В Града под тепетата той се среща с изявени дейци на българската култура като Иван Вазов (1850-1921), Константин Величков (1855-1907) – който посещава уроци по живопис при художника, Петко Каравелов (1843-1903), Петко Р. Славейков (1827-1895) и т.н. С Константин Величков обсъждат възможността за откриване на рисувално училище в Пловдив и подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но след обявяването на Съединението през 1885 г. идеята им не се осъществява. Държавното рисувално училище е открито през 1896 г., но в София, а Иван Мърквичка е първият негов директор – до 1900 г..

През 1886 г. той организира първата си самостоятелна изложба, като участва и в две съвместни експозиции с друг голям български художник – Антон Митов (1862-1930), който също работи като учител в Пловдив. От този период са няколко от най-известните картини на „българския чех”: портретите „Д-р П. Данчев” (1883) и „Йеник сред череши” (1887), „Пловдивски пазар” (1883), „Сакаджии” (1887), „Циганска веселба” (1887), „Продавач на птици” (1887), „Пазар в Пловдив” (1888) и др.

През 1889 г. художникът се установява в София, а завръщането му в Пловдив три години по-късно е свързано с участие в изложбата в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892), където представя макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите” и 15 живописни платна, сред които е и „Улица в Пловдив”. Негов е и официалният плакат на изложението.

С помощта на проф. Иван Шишманов (1862-1928), Йосиф Миланов, Георги Канела (още Георги Канели) и др., той организира първото сдружение на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството в България, което през 1893 г. е преименувано в Дружество на художниците в България. Заедно с Антон Митов е редактор на първото българско списание за изобразително изкуство – „Изкуство” (оригинално изписване: Искуство”), което излиза от 1895 до 1899 г. Участва в много представителни за българското изкуство изложби в чужбина: по време на Световните изложения в Париж през 1900 г. и в американския град Сейнт Луис през 1904 г. е награден със златен медал; представя свои творби и във Венеция през 1908 г.

Проф. Мърквичка работи активно и има голям принос в развитието на почти всички живописни жанрове в българското изобразително изкуство: битови картини, портрети, исторически сюжети, пейзажи, натюрморти… Художникът илюстрира различни издания, рисува монументални творби със светски и религиозен характер – през 1912 г. заедно с Антон Митов рисува стенописи в храм „Александър Невски” в София - Мърквичка е автор на фреските „Изкушението на Христос на планината”, „Христос между книжниците и фарисеите в храма” и др.

През 1894 г. и 1896 г., заедно с Митов и с Йозеф Обербауер (Joseph Sebastian Oberbauer; 1853-1926), Мърквичка илюстрира първите две издания на романа „Под игото” и романа „Нова земя” (1896) от Иван Вазов. Съвместно с изтъкнатият археолог и нумизмат Вацлав Добруски (Václav Dobruský; 1858-1916) са автори на тогавашния герб на България. През 1918 г. е избран за дописен член на Българска академия на науките.

След повече от четири десетилетия в България, художникът се завръща в родната си Чехия през 1921 г., където завършва земния си път на 16 май 1938 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2162-bulgarskiat-kulturen-institut-v-praga-ste-pokaje-neizvestni-tvorbi-na-mrkvicka.html