„Луцифер” е сред централните творби в изложбата на Франц фон Щук в Белведере

Картината „Луцифер” (Luzifer; 1890/1891) на Франц фон Щук (Franz von Stuck; 1863-1928) е една от неговите емблематични творби. Photo: © The National Gallery, Sofia Мистичната творба е част от изложбата „Грях и сецесион” (Sünde und Secession. Franz von Stuck in Wien), която световноизвестният музей ще представи от 1 юли до 9 октомври т.г.

ВИЕНА. Един от най-ценните експонати на Националната галерия („Квадрат 500”) в София – шедьовърът „Луцифер” (Luzifer; 1890) на знаменития германски художник-символист Франц фон Щук (Franz von Stuck, от 1906 г. и Ritter von Stuck; 1863-1928) продължава триумфалното си шествие из големите европейски музеи. След като от 3 февруари до 5 юни 2016 г. творбата беше част от преминалата при огромен успех изложба „Символизмът. Европейското изкуство от Бел епок до Голямата война” (Il Simbolismo. Arte in Europa dalla Belle Époque alla Grande Guerra) в Палацо Реале в Милано (Palazzo Reale Milano), от 1 юли до 9 октомври т.г. мистичната картина ще бъде изложена в световноизвестния музей Белведере (Belvedere) в австрийската столица като част от ретроспективата „Грях и сецесион. Франц фон Щук във Виена” (Sünde und Secession. Franz von Stuck in Wien), научи artnovini.com.


„Грехът” (Die Sünde; 1893) на Франц фон Щук е олицетворение на фаталната жена от края на XIX в. Творбата ще е един от централните експонати в изложбата „Грях и сецесион” в Белведере. Sammlung Galerie Katharina Büttiker, Zürich, Foto: © Galerie Katharina Büttiker, ZürichГерманският художник е известен със своите провокативно-еротични картини, сред които особено впечатляваща е „Грехът” (Die Sünde, um 1893), която заедно със „Люлката” (Die Wippe, um 1898) и „Саломе” (Salome, um 1906) ще бъде в основата на експозицията във Виена, но неговата изключителна роля в развитието на изобразителното изкуството от края на XIX и началото на XX в. е свързвана преди всичко с новаторските му художествени, композиционни и жанрови търсения. Безспорен връх на неговата творческа концепция е Мюнхенският сецесион (Münchener Secession), който през 1892 г. създава заедно с Хайнрих Трюбнер (Heinrich Wilhelm Trübner; 1851-1917) – логично следствие от общите им интереси към безбрежния алегоричен свят на символизма и към неговата метафизична естетика.    

Франц фон Щук работи не само в областта на живописта, скулптурата и графиката, той има голям принос и в развитието на различните направления на дизайна от този период, а неговите завладяващи проекти и постижения вдъхновяват представителите на създадения през 1897 г. Виенски сецесион (Wiener Secession), който се превръща и в основен „съперник” на мюнхенския…

В статията си, посветена на изложбата „Грях и сецесион”, изданието Belvedere Magazin акцентира върху платното „Луцифер” с водеща снимка на цяла страница. Снимка: © artnovini.comВъпреки че германският художник има много творчески контакти във Виена, този период от неговия живот е изследван слабо – основно, чрез няколко есета, свързани с Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918). Според историците на изкуството, това е изненадващо тъй като Франц фон Щук вече е бил добре познат на виенската публика с илюстрациите си към популярните сборници „Алегории и емблеми” (Allegorien und Embleme; 1882)* и „Карти и винетки” (Karten & Vignetten; 1886) за издателство „Герлах и Шенк” (Verlag Gerlach & Schenk), а и именно тук – във виенската „Кюнстлерхаус” (Kunstlerhaus) – през 1892 г. като „изгряваща звезда” на европейския артистичен небосклон, той прави първата си голяма изложба. Тогава Щук представя 35 платна с маслени бои и 170 рисунки, които буквално разтърсват арт средите на града със силата на истинска „художествена мълния”

„Грехът” на Франц фон Щук е олицетворение на фаталната жена от края на XIX в. Художникът не рисува в тоналността, използвана от академизма, нито в маниера на класицизма, а за неговите творби са характерни смелите контрасти между тъмно и светло, които засилват метафоричността и философската дълбочина на сюжетите. Съблазнителната, излъчваща първичен еротизъм, жена и змията – библейското въплъщение на греха, се взират в зрителя с непочтителни погледи, предизвикващи неконтролируемото му воайорство. Почти клаустрофобичната близост в тази, и в други негови творби, подсказват защо артистът е имал славата на скандален и провокативен художник. Пищните, но изящни рамки, които сам проектира, повтарят формите на класическия храм от Античността, експонират неговите „скандални картини” в една „забранена, езическа бърлога на греховността”, казват организаторите на изложбата.

„Франц и Мери Щук в ателието” (Franz und Mary Stuck im Atelier, 1902). Privatbesitz, Foto: © Belvedere, WienЗа разлика от Густав Климт, Щук винаги е имал афинитет към класицизма (макар сецесионът да е негов опонент), което доказват и фрагментите от дорийски колони и други антични елементи, които той използва във външните рамки на картините си. Включването на рамката и на нейните скулптурни характеристики в контекста на изображението е така характерно за Виенския сецесион, както и квадратният (или близък до него) формат на платното, което германският художник предпочита. Подобни, на пръв поглед „дребни” детайли, илюстрират недвусмислено двупосочната им връзка…

Изложбата „Грях и сецесион” в Белведере (Unteres Belvedere, Rennweg 6, 1030 Wien) ще предостави великолепна възможност на специалисти и ценители да преосмислят в нова, по-ярка светлина графичното творчество, живописта и скулптурата на Франц фон Щук, както и различните аспекти, в които той използва фотографията**.

Експозицията, която представлява подробно изследване на творчеството на Щук, с акцент върху периода около 1900 г., за първи път ще подчертае и неговите връзки с Виена. Изложбата ще разкрие и влиянието, което оказва мюнхенският „Принц на живописта”, както наричат още художника, върху виенското изкуство от Fin de siècle (края на века) – влияние, описано проникновено в статиите на авторитети като есеистът, поет и писател-декадент Хуго фон Хофманстал (Hugo von Hofmannsthal; 1874-1929) и на критикът, драматург и режисьор Херман Бар (Hermann Bahr; 1863-1934).

„Люлката” (Die Wippe, um 1898). За много от картините си Франц фон Щук сам е проектирал външните рамки. © Museum Villa Stuck (Dauerleihgabe der Bundesrepublik Deutschland)Модернистичните откровения на Франц фон Щук са пример за подражание и вдъхновение не само на последователите на Jugendstil, работещи през първото десетилетие на XX в., но и за известни виенски фотографи като Хайнрих Кун (Heinrich Kuhn; 1866-1944), Хуго Хененберг (Hugo Henneberg; 1863-1918) и Ханс Вацек (Hans Watzek; 1848-1903).

Тъмно-светло (добро-зло)… Върху този „демоничен” художествен модел/тема е изградена и концепцията на един от безспорните шедьоври на Щук„Луцифер”. Изкуствоведите отнасят платното към „тъмно-монументалния” период на художника, в който водеща тема е „човекът-демон”.

„На монументалното платно (бел. ред.: творбата е с размери 161/152.5 cм) е изобразен драматичният момент на трансформацията на някогашния Носител на светлината (Луцифер) в Принц на мрака (Сатаната). Интерпретацията на библейския сюжет, която прави Франц фон Щук, е изключително рядка от гледна точка на иконографията”, написа в nationalartgallerybg.org Искра Траянова, главен уредник в Отдел „Опазване и регистрация на колекциите” на Националната галерия, по повод изложбата в Палацо Реале в Милано. „Символният образ на демоничното е персонализиран и предаден в човешки облик с омаломощени крила. Художествената визия на Щук е пронизана от Бодлеровите „Цветя на злото” (Les Fleurs du mal; 1857-1868), генерирали тематичния комплекс от символни фигури, сред които се откроява и тази на Сатаната. Както поетичният текст сваля опозицията добро-зло, така и германският художник поставя като основополагащ гибелния импулс на унищожението, който скоро придобива реалност по бойните полета на Първата световна война (1914-1918)”, допълва изкуствоведката.

Германският художник често използва алегорията като изразно средство -„Задявка” (Neckerei; 1889). Снимка: © J. P. Schneider jr., Frankfurt am MainВ статията си Искра Траянова пише още: „Символизмът е направление в изкуството, което се разпространява в Европа през последните десетилетия на XIX и началото на XX в. Неговите основни естетически идеи и принципи се проявяват най-отчетливо в поезията на Бодлер (Charles Pierre Baudelaire; 1821-1867), Рембо (Arthur Rimbaud; 1854-1891), Верлен (Paul Marie Verlaine; 1844-1896) и Маларме (Stéphane Mallarmé; 1842-1898). Символизмът отбелязва коренен поврат в културната нагласа на Европа. Движещият импулс е волевото усилие за преодоляване на ограничеността на културната традиция и търсенето на нови полета за освободеното творческо съзнание.

„Танцьорка” (Tänzerin, 1897/1898); бронз, 63 × 34.5 cм. Privatbesitz, Foto: © Belvedere, WienБележещ края на епохата на хуманизма, символизмът оперира преди всичко с набор от реакции както срещу позитивизма, материализма и научния прогрес, така и срещу ускорената индустриализация, лишила обществото от трансцеденталност. Отговорен за очерталия се дълъг списък от отрицания, определящи сложната и противоречива същност на символизма, се оказва духът на модерния човек, обезсилен от познанието, че не е център на Вселената – Коперник (Mikołaj Kopernik; 1473-1543), че не е краят на еволюцията – Дарвин (Charles Darwin; 1809-1882), и че по природа е неспособен да контролира своите стремления и копнежи – Фройд (Sigmund Freud; 1856-1939).

Като заклеймява естетиката на реализма и натурализма, символизмът прави последен опит да намери убежище в полето на историята, възвръщайки магическата сила на въображението, интуицията, сънищата, мита и легендата. Обърнат към миналото, той се вдъхновява от идеалистичната и мистична традиция, изградена от прозренията на Сведенборг (Emanuel Swedenborg; 1688-1772), Хегел (Georg Hegel; 1770-1831), Шопенхауер (Arthur Schopenhauer; 1788-1860) и Ницше (Friedrich Nietzsche; 1844-1900). Символизмът отправя последен меланхоличен поглед към угасващия блясък на една изтънчена епоха, в чийто декаданс се отразяват носталгията и копнежът по изгубения рай…”

Франц фон Щук е роден на 23 февруари 1863 г. в селището Тетенвайс (Tettenweis), в район Пасау, Бавария. От 1878 г. до 1881 г. учи в Кралската школа за изкуства и занаяти в Мюнхен (Königliche Kunstgewerbeschule München) в класа на Фердинанд Барт (Ferdinand Barth; 1842-1892), а след това – до 1885 г., в Художествената академия (Akademie der Bildenden Künste München) в баварската столица при Вилхелм Линденшмит (Wilhelm Lindenschmit; 1829-1895) и Лудвиг Льофиц (Ludwig Löfftz; 1845-1910).

„Борещи се фавни” (Kämpfende Faune, 1889). Bayerische Staatsgemäldesammlungen München - Neue Pinakothek, Foto: © Blauel/Gnamm – ARTOTHEKКато млад художник публикува в различни издания, сред които са „Пан” (Pan) и популярното хумористично списание Fliegende Blätter. Щук, обаче, става известен с алегорично-митологичните си творби, символизиращи темите на „фаталното” еротично привличане, архетипът „жена-вамп”, а неговите често преминаващи границите на ирационалното „демонични стихии” намират драматично изражение в творби като „Борещи се фавни” (Kämpfende Faune; 1889), „Задявка” (Neckerei; 1889), „Целувката на Сфинкса” (Der Kuß der Spinx; 1895), „Войната” (Der Krieg; 1894) и др.

В основата на творчеството му могат да бъдат открити препратки към класицизма и романтизма, към изкуството на Прерафаелитите (Pre-Raphaelite Brotherhood), но чиито концепции художникът интерпретира и развива по свой, уникален начин. За разлика от Едвард Мунк (Edvard Munch; 1863-1944), Михаил Врубел (1856-1910) или Пол Гоген (Paul Gauguin; 1848-1903), които търсят „смисъла на живота и бъдещето на човечеството” в самотата на личността на фона на Универсума, Щук търси пресечните точки между духовното и телесното у човека, красотата и осезаемата, видима реалност, като понякога преплита противоречащи си стилистични и естетически послания. Под влиянието на идеите на Фридрих Ницше, той създава метафорични произведения, чиято откровеност и провокативност първоначално предизвиквала остри негативни реакции в общественото мнение, но по-късно, творбите му получавали високо признание заради „поетичните интонации и новаторските идеи”. Тези постижения намират израз и в работата му на интериорен дизайнер, чиято кулминация е неговата прочута Вила на Щук (Villa Stuck) – вълнуващ образец на неокласицизма, построена през 1897-1898 г. За сградата на „Принцрегентенщрасе” 60 (Prinzregentenstraße) в Мюнхен художникът изработва серия от скулптури: „Амазонка” (Amazone), „Атлет” (Athlet); стенописи, сред които „Самсон” (Samson), „Орфей” (Orphus), „Дисонас” (Dissonanz), както и изящният „Портрет на Мери Линдпайнтнер” (Mary Lindpaintner; 1865-1929), с която сключва брак на 15 март 1897 г.

Франц фон Щук е известен и със своите превързходни портрети - „Госпожа Фец” (Frau Feez, 1900). Privatbesitz, Foto: © Belvedere, WienФранц фон Щук става професор в Кралската академия за изобразителни изкуства в Мюнхен през юли 1895 г. Сред неговите ученици са Паул Клее (Paul Klee), Ханс Пурман (Hans Purrmann), Василий Канднски (Wassily Kandinsky), Йозеф Алберс (Josef Albers) и др., а сред най-известните му последователи е германският художник-символист Карл Дифенбах (Karl Wilhelm Diefenbach; 1851-1913), който по-късно развива стила си в собствена посока.

Франц фон Щук рисува „Луцифер” през 1890 г., а година по-късно картината е закупена от българския княз Фердинанд І (Ferdinand I.; 1861-1948), който посещава ателието на художника в Мюнхен. На 25 декември 1930 г. цар Борис ІІІ (Boris III. von Bulgarien; 1894-1943) я дарява на Народния археологически музей. Около 1948 г. творбата попада в колекцията на новооснованата Национална художествена галерия, а през 1985 г. е прехвърлена в новооткритата Национална галерия за чуждестранно изкуство (тогава галерия на Международна фондация „Людмила Живкова”).

От май 2015 г. картината „Луцифер” вече е в представителната експозиция на „Квадрат 500” – най-новият филиал на Националната галерия в София.

_______

* Бел. ред.: В изданието са публикувани още илюстрации на Густав Климт, Николаус Гизис (Nikolaus Gysis; 1842-1901), Ото Зайц (Otto Seitz; 1846-1912), Херман Прел (Hermann Prell; 1854-1922), Фердинад Келер (Ferdinand Keller; 1842-1922) и Макс Клингер (Max Klinger; 1857-1920).

** Бел. ред.: Посетителите на изложбата „Грях и сецесион” в Белведере могат да разгледат (до 30 октомври т.г.) и експозицията Inspiration Fotografie – Von Makart bis Klimt (Orangerie im Unteren Belvedere), която   представя съзидателната симбиоза между изобразителното изкуство и фотографията в края на XIX и началото на XX век…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2092-luzifer-e-sred-centralnite-tvorbi-v-izlogba-na-franz-von-stuck-belvedere.html