В „Момчето” Нацуме Сосеки е безпощаден към алчността и двуличието

Нацуме Сосеки, септември 1912 г. Снимка: Фрагмент от фотография на Огава Кацумаса (1860-1929)СОФИЯ. Уникално двуезично издание (на български и японски) на великолепната повест „Момчето” (Botchan; 1906/1907) от Нацуме Сосеки (Natsume Sōseki; 1867-1916) предлага на читателите ИК „Изток-Запад”. В творбата на един от най-значимите японски писатели, който е сред основоположниците на съвременната литература на Острова на изгряващото слънце, се преплитат високите идеали със земната действителност, казват издателите.


Повестта на Нацуме Сосеки излиза през 1907 г. (според някои източници, това се случило през 1906 г.) и е посрещната възторжено както от критиката, така и от читателите. Сюжетът се разгръща в първите години след Руско-японската война, продължила от 8 февруари 1904 г. до 5 септември 1905 г., и разказва историята на млад, изпълнен с идеали и надежди мъж, който е назначен за учител по математика в дълбоката японска провинция. Там той се озовава в съвсем различна действителност, враждебна и неразбираща неговите представи за честност и благородство. Младежкият му стремеж към справедливост е неразбираем за останалите, а неговата безкористност се възприема като наивност, граничеща с глупостта. Тук стойността на човека се определя от заплатата, която получава, а не от качествата му. В училището цари интригантството, а не желанието да се дадат повече знания на децата (звучи актуално, нали!)

Повестта „Момчето” излиза на български език за първи път. Снимка: © ИК „Изток-Запад”Повестта „Момчето” е сред от най-добрите постижения на японския критически реализъм, допълват от „Изток-Запад”. За достоверността и истинността на написаното допринася и фактът, че в нея има автобиографични елементи – в своите младежки години авторът в работил като учител по английски език в провинцията, а заради литературните й качества и заради безкомпромисното разобличаване на социалните пороци, критиците сравняват творбата със „Спасителят в ръжта” (The Catcher in the Rye; 1951) на Селинджър (Jerome David Salinger; 1919-2010).

Нацуме Сосеки е роден на 9 февруари 1867 г. в семейството на старши служител в една от общините на Едо (днес: Токио). Завършва Императорския университет в японската столица, където задълбочено изучава древна японска и китайска поезия. Семейството му се противопоставя на желанието му да се занимава с литература и той се колебае дали изборът му е бил добър. Известният японски поет, писател и литературен критик Масаока Шики (Masaoka Shiki; 1867-1902) окуражава младия Сосеки да избере пътя на словото и след време той се превръща в един от най-почитаните японски писатели.

През 1900 г. Нацуме Сосеки заминава за Англия със стипендия на японското правителство, но отпуснатите средства се оказват недостатъчни за специализация в Кеймбридж и той се записва в University College в Лондон, където остава до 1903 г., прекарвайки почти цялото си време в библиотеките…

Творчеството му е съществена част от културното наследство на Япония – например, Акутагава Рюноске (Akutagawa Ryūnosuke; 1892-1927) е негов последовател и почитател, а Харуки Мураками (Haruki Murakami; 1949) посочва Нацуме Сосеки за свой любим писател. Този факт предизвиква огромен интерес към творчеството му по света, като книгите му са преведени на повече от 30 езика.

„Момчето” излиза за първи път на български, а двуезичното издание ще е от огромна полза на изучаващите японски език, уверени са от издателството. Преводът на повестта е дело на тандема Людмила Холодович и Александър Киров, които за работата си по книгата „Японски разкази” бяха наградени от Съюза на преводачите.

Нацуме Сосеки е автор на повече от 20 книги, сред които са и шедьоври като „Аз съм котка” или „Ваш покорен слуга, котката” (I Am a Cat; 1905), „Сансиро” (Sanshiro; 1908), „Врата” (The Gate; 1910), „Сърце” (Kokoro; 1914)… През 1916 г. започва романа „Светлина и тъмнина” (Light and Darkness), но не успява да го довърши.


Паметникът на писателя в Shinjuku Ku, в района на токийската гара „Васеда” (Waseda Station). Снимка: traveljapanblog.com* * *

Откъс от повестта „Момчето”
Автор: Нацуме Сосеки

В началото, малко след като пристигнах тук, Бодливеца ме почерпи. Пихме вода с лед. Срам ме е, че приех тази дребна почерпка от този двуличник. Аз изпих само една чаша, така че той е платил само една сена и пет рина. Всъщност няма значение, че сумата е малка. До края на живота си ще се чувствам задължен на този човек и това ще ме мъчи. Утре, когато отида на училище, обезателно ще му върна парите. В този момент се сетих за Кийо, която ми беше дала назаем три йени – оттогава бяха минали цели пет години, а аз още не ѝ ги бях върнал! Не че не съм имал възможност да ѝ ги върна! Просто не ѝ ги бях върнал. Мисля си, че Кийо изобщо не е искала да ѝ връщам парите. Тя никога не разчиташе на мен в това отношение и аз някак си не се чувствах длъжник, както би станало, ако бях взел от друг човек пари назаем. Ако започна да се притеснявам за този дълг, това означава да започна да се съмнявам в прекрасната ѝ душа! Аз не съм ѝ върнал парите, защото я смятам за близък човек. Разбира се, тук не можем да сравняваме Кийо и Бодливеца, но независимо от това дали става дума за вода с лед, или жасминов чай, ако съм взел нещо от някого, това означава, че имам доверие на този човек и го смятам за порядъчен. Едно е да си платиш сам сметката, а друго е да приемеш почерпка! Почерпката някак си те задължава да си признателен към човека, който е направил този жест, обаче признателност не може да се купи с пари.

Аз съм обикновен човек и не съм зависим от никого. Когато на един независим човек му се налага да бъде признателен, това струва повече от всякакви пари.

Бодливеца похарчи за мен само една се на и пет рина, но аз сега трябва да съм му признателен и да се държа добре с него, а това струва много повече от някакви пари. Всъщност той трябва да ми бъде благодарен заради моите чувства към него! Той обаче тайно зад гърба ми прави мръсотии, следователно е подлец! Още утре, като отида на работа, ще му върна парите и вече няма да имам никакво вземане-даване с него, а след това, ако се наложи, ще мога дори да се скарам с него.

Доста разсъждавах, докато стигна до тази мисъл. По едно време се унесох и заспах. На следващия ден отидох по-рано на училище и зачаках Бодливеца, но той закъсняваше. Вече бях решил какво да правя.

Дойде Тиквата, а след него преподавателят по китайска литература. Дойде и Нода. Накрая пристигна и Червената риза, но бюрото на Бодливеца си стоеше празно – върху него имаше само един тебешир. Аз бях решил, че веднага щом вляза в учителската стая, първото нещо, което ще направя, е да му върна тази една сена и пет рина. Още преди да изляза от вкъщи, приготвих парите и ги държах в ръка. Така ги занесох до училището. Ръката ми се беше изпотила и когато я отворих, видях, че монетите са влажни. Какво ли ще си помисли, като види, че му връщам влажни монети? Реших, че най-добре ще бъде да ги оставя на бюрото му. Духнах монетите, за да поизсъхнат малко, и пак ги стиснах. В този момент влезе Червената риза и каза:

- Здравей. Как си днес? Много ли се измори вчера?
- Не се изморих, но много огладнях – отвърнах аз.

Червената риза се подпря с лакът на бюрото на Бодливеца и доближи своята голяма глава до носа ми. Стана ми много неприятно!

- Не казвай на никого това, за което ти казах вчера! Нали не си казал още на никого?

Гласът му беше съвсем женствен, от което разбрах, че е доста притеснен.

- Още не съм казал на никого, но честно да си призная, днес се канех да кажа всичко на Бодливеца! Дори съм стиснал в ръката си едни монети, които искам да му върна.

Сега, когато Червената риза ме помоли да мълча, аз малко се притесних. Червената риза все пак е заместник-директор! Вчера той не каза директно, че става дума за Бодливеца, но по намеците му разбрах кого имаше предвид. Сега явно се е притеснил, че съм разбрал за какво ми е говорил вчера. Според мен вчера Червената риза постъпи много необмислено, което изобщо не отива на един заместник-директор! Ако аз започна война с Бодливеца, в този сблъсък Червената риза ще се наложи да се намеси и ще трябва да ме подкрепи.

Когато му казах, че още на никого не съм казал, но имам намерение след малко да говоря с Бодливеца, Червената риза ужасно се притесни:

- За какво трябва да правиш такива глупости? Не си спомням да съм ти казвал нещо конкретно за Хотта. Ще ми бъде много неудобно, ако направиш скандал днес. Ти нали не си дошъл в това училище да създаваш проблеми?

Това прозвуча ужасно глупаво и на този въпрос аз му отговорих:

- Естествено! Глупаво е да ми плащате заплата, а аз да вдигам скандали в училището! Никой няма да ме търпи!

Тогава Червената риза, бършейки потта от лицето си, каза:

- Нека вчерашният разговор си остане между нас. Разказах ти, за да имаш предвид и да се пазиш, а да не споделяш с другите и да създаваш проблеми.
- Добре, щом като ме молите, обещавам, че това ще си остане между нас!

Самият аз нямам никакво желание да разказвам на когото и да е, още повече, че това може да ви постави в неудобно положение. Нека спрем дотук този разговор!

- А ти не се притеснявай, всичко ще се уреди – увери ме той.

Трудно може да си представите колко много приличаше този човек на жена. Срамно е, ако всички доктори по филология са като него. Молбата му е някак си нелогична и непоследователна, а освен това не ми се доверява. И този човек се смята за мъж? Как може да се съмнява в мен, щом съм му обещал!

През това време дойдоха и останалите преподаватели. Червената риза бързо се върна на бюрото си. Прави ми впечатление походката на Червената риза. Някак си не е както на останалите хора. Той много често върви леко и безшумно. Едва сега забелязах, че явно се гордее с безшумната си походка. Такава походка е характерна по-скоро за крадците, така че по-добре да си ходи като останалите хора.

Прозвуча тръбата за началото на занятията. Бодливеца така и не се появи. Тъй като нямаше какво друго да направя, оставих парите на бюрото си и тръгнах към класната стая. След първия час се позабавих малко и когато се върнах в учителската стая, останалите учители седяха на бюрата си и приказваха. Бодливеца също беше там. Мислех, че днес ще отсъства от училище, но той само беше закъснял. Като ме видя, веднага заяви:

- Закъснях заради теб. Плащай сега глоба!

Взех от бюрото си парите:

- Ето, вземи ги! Това са парите за водата с лед, с която ти ме почерпи на улицата.

Сложих монетите пред него.

- Какво правиш? – засмя се той, но аз останах сериозен.
- Я престани с тези шеги! – каза той и премести парите върху моето бюро.

Учудих се! Колко е горделив!

- Изобщо не е шега, а ти говоря съвсем сериозно. Няма причина да пия вода, която ти си платил, и искам да ти върна парите. Вземи, моля те, парите!
- Щом толкова те притеснява тази сена и половина, ще ги взема, но защо точно сега изведнъж реши да ми ги върнеш?
- Какво значение има – сега или по друго време. Просто не искам да ме черпиш.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1994-v-momcheto-natsume-soseki-e-bezposhtaden-kam-bezdushieto-i-dvulichieto.html