Проф. Борис Гондов в галерия „Нюанс”: „Човекът е вечен”

Изложбата на проф. Борис Гондов в столичната галерия „Нюанс” е едва втората му самостоятелна изява в неговата забележителна артистична кариера. Снимка: © галерия „Нюанс”С „Творецът в седмия ден” (портрет на Владимир Димитров-Майстора), скулпторът се поклони пред човешкия дух, който твори.

СОФИЯ. С едва втората си самостоятелна изложба в своята кариера, проф. Борис Гондов – един от най-изтъкнатите съвременни български скулптори, който наскоро навърши 80 години, показа по изключителен начин силата на своето изкуство. Следвайки съвета на своя учител – скулпторът проф. Марко Марков (1889-1966), че един автор трябва да представи изкуството си, когато „узрее достатъчно”, днес, в столичната галерия „Нюанс”, той показва скулптури в дърво (в голям и в малък формат), допълнени по великолепен начин от няколко рисунки на голи женски тела.


„Допада ми интерпретацията в бронз, владея повече формата и изразните средства в бронз, но по чисто материални причини се насочих към дървото”, каза проф. Гондов за предаването „Артефир” на програма „Христо Ботев” на БНР. „За себе си открих, че дървото също дава възможност човек да изрази собствената си естетика, отношението си към формата, към обема, към линията… Имам един кумир в българската скулптура в дърво – Томас Кочев (1940-1997)… Исках да опитам, дали бих могъл да стигна до една собствена форма и да изразя това, което нося като вълнение и отношение към света…”

„Творецът в седмия ден” - своеобразно преклонение пред личността и изкуството на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960). Снимка: галерия „Нюанс” © проф. Борис ГондовЕкспозицията в галерия „Нюанс” отразява естетическите търсения на автора по отношение на две от вечните, изконни теми, вълнуващи творците: битието на човека, интерпретирано чрез живота на Исус Христос, и голото женско тяло, казват от столичния арт салон. Въплътени в скулптури от дърво и рисунки, те всъщност ни разкриват, че изкуството не е загубило своя социален смисъл. „Истинската човешка същност можем да видим в живота на Исус Христос…”, споделя скулпторът пред БНР.

Според артистът, светът гъмжи от социални проблеми и художникът не може да се затвори само в своята естетическа и пластическа концепция. Стъпвайки на това възприятие за изкуството, творбите на проф. Борис Гондов изглеждат едновременно завършени, но и безкрайни, какъвто е и светът около нас. В тях винаги има какво да открием и докоснем - от елегантната чистота на формите до емоциите и скрита човешка същност, допълват от галерия „Нюанс”.

Изключително скромен като човек и творец, далеч от шумните арт събития, суетата и  рекламата, изкуството му е резултат от много работа, мисъл и познание, а неговите първични дървени скулптури, едновременно топли и сурови, са всъщност една вселенска метафора. Създадени чрез простотата на жеста, чистотата на линията и на чувствата, при тях човекът, с неговите вътрешни стимули, идеали, цели и намерения, не е просто анатомична фигура – той е „Страдание” и „Битие”, „Голгота” и „Възкресение”, той е „Паднал ангел” и „Лечителят”, или „Творецът в седмия ден” – един портрет, своеобразно преклонение пред личността и изкуството („образът на твореца в най-широк план”) на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960). „За мен Майстора е олицетворение на човешкия дух, на човешкия труд…”

Голото женско тяло, изобразено от Гондов, стои обективно, като „плод на природата”, като носител на духовност и красота. Анатомията е ритмите и формите на тази духовност, а телесността е откровение и обект на естетическо възхищение. „Мисля, че изкуството не бива да бъде лишавано от една съдържателна емоция, от едно чисто сюжетно покритие… и, естествено, женското тяло дава тази възможност – да боравиш с чисти хармонични обеми, което е цел на хубавата скулптура…” – откровен е художникът.

Екипът на галерията заедно с големия български скулптор проф. Борис Гондов (в средата) по време на вернисажа на неговата изложба. Снимка: © галерия „Нюанс”Големият френски постимпресионист Пол Гоген (Paul Gauguin; 1848-1903) казва: „За да създадем нещо ново, трябва да се върнем към източника, към човечеството в неговото начало”. Това прави и проф. Борис Гондов, като се връща назад във времето и създава бъдеще, сякаш за да ни увери (и успокои), че „човекът е вечен”.

Изложбата в галерия „Нюанс” ще продължи до 13 февруари, събота.

* * *

Кратка биография

Борис Гондов е роден в София през 1935 г. Завършва Националната художествена галерия, специалност „Скулптура” при проф. Марко Марков през 1959 г., а от 1962 г. е член на Съюза на българските художници (СБХ).
От 1970 г. до 2011 г. преподава скулптура в Художествената академия в София, чийто ректор е в периода 1987-1992 г.

Скулпторът е носител на държавни отличия и награди на СБХ, на Министерство на културата на България и на други обществени организации в страната. Негови творби са собственост на Националната художествена галерия, на Софийска градска художествена галерия, както и на галерии и колекции в страната и чужбина – Art Dialog в Париж, колекция „Хюго Вутен” в Белгия, на Нагасаки в Япония, където е изложена неговата монументална скулптура, наречена „Птици”, и др.

Борис Гондов е автор на паметника на Кольо Фичето (1800-1881) в Дряново, паметника на княз Борис I (?-907) в Плиска, на бюст-паметниците на Алеко Константинов (1863-1897) и на Даме Груев (1871-1906) в София, и т.н.

Първата самостоятелна изложба на проф. Борис Гондов се състоя през март 2011 г. в галерия „Академия”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1992-prof-boris-gondov-v-galeria-neuance-chovekat-e-vechen.html