Изложба в Дом „Витгенщайн” – мисията е полувъзможна

Фрагмент от изложбата „Мисията” на акад. Дечко Узунов (1899-1986) в БКИ Дом „Витгенщайн” във Виена. Снимка: artnovini.com © ОКИ Галерия-музей „Дечко Узунов”Слабата реклама, пренебрежението от страна на българската общност и на „родолюбивите” организации във Виена, превръщат повечето експозиции в суха статистика.

ПОВОДЪТ за този текст е актуалната изложба „Мисията” (Die Mission) на акад. Дечко Узунов (1899-1986) в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) във Виена. Но следващите редове, със същата сила, се отнасят за повечето експозиции, които се откриват там.

Няма да разсъждавам по екзистенциалния въпрос дали „случайното е [не]случайно”, но наистина разбрах, че в БКИ ще има изложба с акварели и рисунки на световноизвестния български художник съвсем случайно – от facebook. Два дни преди откриването й.


Макар че представката „полу-” е особен израз на условност и не е съвсем подходяща за дискусионно-сериозни теми, в случая, Мисията на изложбата „Мисията” наистина се оказва полувъзможна, а причините затова, за съжаление (и неслучайно), не са малко.

В този контекст възможната част на думата полувъзможна е: великолепните творби на маестрото и добрата работа на организаторите от страна на галерия-музей „Дечко Узунов” в София. Но, може би, с две препоръки: липсваше централна, обединяваща цялата експозиция творба на знаменития живописец (аз лично видах поне три произведения, но те не бяха изтъкнати по подходящ начин при аранжирането); и липсата на ориентири (етикети), указващи времето, в което са създадени тези 77 великолепни акварела и рисунки (или поне някои от тях). Авторът е изписал годината само на няколко от творбите си и определено, публиката трудно би се ориентирала в тяхната хронология, която обхваща продължителния период от 1946 до 1986 г.

Към възможната част на мисията можем да добавим още каталога с произведения на Дечко Узунов и представянето на експозицията по време на вернисажа. И дотук.

От доста време, откриването на каквито и да било събития в Дом „Витгенщайн” преминават двуезично (bilingua). В някои случаи преводът от български на немски език е необходим (като уважение към гостите, например), но би трябвало да се прави по по-прецизен начин или пък евентуално на всички германоезични посетители да се раздават материали с преведения текст (разходът на хартия едва ли би бил голям проблем)…

Макар и индиректно, именно немският език бе един от първите щрихи, които показаха, че Мисията е полувъзможна. Преди вернисажа опитах да намеря повече информация за изложбата, но в сайта на Българския културен институт текстът за това събитие е само на… немски (проблемът не е в знаенето или незнаенето на езика, а в самоуважението). Тук не бих искал да коментирам хаотичната навигация и графично-дизайнерските достойнства” на това скъпоструващо web-пространство, което иначе трябва да бъде един много успешен комуникационен канал, но не е.

Във facebook-страницата на БКИ беше същото. Честно казано, не си спомням от някой виенски музей да са ми изпращали покана за пресконференция, отпечатана на български език, нито пък да е имало нарочен преводач, за който и да е от присъстващите чужденци... Тъй че практиката с подобен лингвистичен акцент ми се струва някак криворазбрано-цивилизационна, предвид една от най-важните цели на културните ни институции в чужбина, а именно да съхраняват и поддържат българския дух, култура, език и писменост.

От Дом „Витгенщайн” се саморекламират единствено в интернет и в печатаното издание с програмата на института, което се изпраща по пощата на българи (и не само), живеещи във Виена. В случая програмата е издадена в края на ноември (за декември 2015 и януари 2016) и не е трудно човек да си представи, какво се случило с кокетната книжка в дните на празнична еуфория около/след Коледа и Нова година (а и преди това). Интернет – би било твърде наивно да се вярва, че 50-60 или дори 100 лайка ще осигурят посещаемост на каквото и да е събитие. Намерението е едно, а реалността е съвсем друго. Този факт доказа обидно слабата посещаемост на откриването35-40 души заедно с персонала

Световноизвестният художник Дечко Узунов е едно от най-ярките имена в българското изобразително изкуство. Снимка: artnovini.com © ОКИ Галерия-музей „Дечко Узунов”Парадокс: за изложбата на акад. Дечко Узунов във Виена, обаче, нямаше никакъв представителен плакат! Дори във витрините пред Дом „Витгенщайн”, които са собственост на културния институт.

Както стана ясно след вернисажа, експозицията ще радва всички почитатели на неговото творчество до 28 януари 2016 г.. На пръв поглед достатъчно време, но всъщност… Работното време на БКИ е от понеделник до петък, от 10.00 до 16.30 ч., което това означава, че ако човек е на работа до 17.00 или 17.30 ч., няма никакъв шанс да разгледа изложбата. Като се „отпишат” и почивните събота и неделя, остават 12-13 дни. Така Мисията се оказва невъзможна Друг е въпросът, че често се случва, дори да отидеш във времето, когато е „отворено”, никой да не ти отвори (бел. авт.: в края на август м.г., в един раннен следобед, така и не успях да покажа великлепната сграда на мои приятели от България – малшанс!).

Освен това, на влизане в БКИ има надпис, от който става ясно, че входът е 5.30 EUR, въпреки че в сайта пише: Galerie Parterre Eintritt frei (бълг.: галерия „Партер” – вход свободен). Както е известно (по разбираеми причини), много наши сънародници трудно биха се разделили с подобна сума или биха го направили, но в някой от виенските музеи, въпреки че ще трябва да добавят още толкова… Объркващо е.

Да не говорим, че Дом Витгенщайн не предлага достъпна среда нито за хора в неравностойно положение, нито за майки с колички, но затова пък на входната врата вече има скенер (като на летище!) - един доста стъписващ за всеки решил да разгледа тази всепризната архитектурна забележителност „уред”

Като контрапункт на горните редове, оправдание със сигурност ще се намери. На първо място – бюджетът и съкращенията. Това, обаче, никого не интересува. Нито чуждестраните посетители, нито нашите сънародници – туристи или живеещи във Виена (за съжаление, много от тях дори не знаят, че съществува БКИ, камо ли да знаят къде се намира тази институция)…

Изложбата Мисията е не само прекрасно изкуство, което трябва да се види, но тя струва и пари. При това – немалко. Пари, които осигуряват българските данъкоплатци. Затова, с представянето на подобно значимо художествено събитие, не трябва да се правят никакви компромиси. За никого не е тайна, какво е отношението към страната ни в Европа. Неслучайно. Причините затова също са много и една от тях е, че все по-малко наши сънародници имат Мисия. За България.

За да променим всичко това и да бъде нашата Мисия пред света възможна, не са необходими кой-знае какви усилия, но и не се нуждаем от парадно родолюбие. Въпросът е да има хора, които да я изпълнят…

Иначе – Мисията е прекрасна!

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1978-izlogba-v-dom-wittgenstein-misiata-poluvazmogna.html