Акад. Дечко Узунов се „завърна” във Виена със 77 акварела и рисунки

Художникът Дечко Узунов - един от големите майстори в изкуството на ХХ в. Снимка: artnovini.com © ОКИ Галерия-музей „Дечко Узунов”„Когато рисувам една картина, аз знам: тя трябва да бъде отворена врата…”, казва знаменитият художник, чиято изложба „Мисията” до 28 януари представя БКИ Дом „Витгенщайн”.

ВИЕНА. „Акварелът е все едно да пишеш любовно писмо – абсолютно наведнъж. Какво значение има, че ще капне мастилото, че ще зачеркнеш. Акварелът е изкуство на мига, едно дихание…” Това са думи на големия български художник акад. Дечко Узунов (Dechko Uzunov; 1899-1986), който направи своеобразно завръщане във Виена (за последен път той посещава австрийската столица през 1983 г.) с изложбата „Мисията” (Die Mission), която беше открита през миналата седмица.


Експозицията в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein, Parkgasse 18, 1030 Wien) представя 77 акварела и рисунки от богатата колекция на Общински културен институт Галерия-музей „Дечко Узунов” (бул. „Драган Цанков” №24) в София.

„Когато рисувам една картина, аз знам: тя трябва да бъде отворена врата. Човекът да влезе в нея. Да почувства истината с чисто сърце, да я разбере…”, споделя изтъкнатият художник, когото през 1999 г. ЮНЕСКО обяви за Световна личност на годината.

Проф. Аксиния Джурова и изтъкнатият български график проф. Стоимен Стоилов (в средата) по време на откриването на изложбата „Мисията” във Виена. Снимка: © artnovini.comВ този творчески принцип може да се убеди всеки, който е видял или ще види изложбата. Едва ли е изненадващо, но основното впечатление, което оставят показаните произведения, е изключителното майсторство на Дечко Узунов във всеки „технически” детайл на рисунката и на акварела, но и като личност – със своята искреност във философските послания, човечност и възхищение от красотата…

Художникът „премина над променящата се стилистика в изкуството, запазвайки до края своя личен изказ. В основата му бяха: одухотвореност – защото вярваше, че човек има нужда от изкуство и духовност; вярваше, че има нужда от хармония, естетика извън деформацията, грозотата и деструкцията, извън комерсиализацията, превърнала всичко в стока”, каза по време на откриването на изложбата чл.кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова.

„Изкуството започва от имагинерното, от неизвестното, понякога крайният резултат прилича на уравнение на абсурда.” - казва световноизвестният български маестро. Снимка: artnovini.com © ОКИ Галерия-музей „Дечко Узунов”Според известната изкуствоведка, Дечко Узунов консолидира интелигентите от всички гилдии в България,

приема изкуството като забава и висша форма
на естетизация в заобикалящия ни свят…

В сайта на галерия-музей „Дечко Узунов” тя пише: „…притежаващ изтънчена чувствителност и вкус, ловящ мига в живота и в природните състояния, заливащ със светлина формите на битието, съхранил до края тънката еротична тръпка в голите тела, дематериализирани до степен на живописни видения при явно влечение към иреалното и отвъдното (още от бохемските години в Мюнхен („Черно, 1923), към митичното и тайнственото без болезненост и страх, впечатляващ с аристократичната си осанка, с изящно чувство за хумор, държащо го винаги над злободневното и довело го до библейска мъдрост, достигнал до тази точност на четката, която може да се сравни само с категоричността на японската калиграфия, останал докрай извън чувството за завист, смятайки го за братоубийство, заложено още в клетките на първите хора („Каин и Авел”). Това бе бай Дечко…”

Дечко Узунов, „Автопортрет” от 1975 г. Снимка: artnovini.com © ОКИ Галерия-музей „Дечко Узунов”* * *

ДЕЧКО УЗУНОВ е роден на 22 февруари 1899 г. в Казанлък. От 1906 до 1916 г., когато постъпва в Първа мъжка гимназия в София, семейството му живее в Стара Загора. През 1919 г. се явява на приемни изпити в Държавното художествено училище и постъпва в класа на проф. Петко Клисуров (1865-1933), а от 1922 до 1924 г. следва в Мюнхенската академия (Akademie der Bildenden Künste München), в ателието на знаменития американо-германски живописец проф. Карл фон Маар (Carl von Marr; 1858-1936). След специализацията си в Германия, Дечко Узунов се връща в България и се дипломира в Художествената академия при проф. Стефан Иванов (1875-1951) – автор, смятан за един от най-големите портретисти и сред първите, които въвеждат жанра „голо тяло” в българското изобразително изкуство.

Още като млад художник Дечко Узунов получава Наградата на Министерството на просвещението (1925), през 1927 г. участва в Първата обща художествена изложба в София, а десет години по-късно проектира и оформя монументално-декоративната украса на Българския павилион за Международното изложение в Париж, за което получава Почетен диплом за живопис. Същата година е избран за професор в Художествената академия в София, а през 1938 г. участва в изложбата, която представя страната ни в Ню Йорк. Скоро след това – през 1939 г., става председател на Съюза на дружествата на художниците в България и създава две забележителни творби: витраж за заседателната зала на Българската народна банка и стенопис за тържествената зала на Съдебната палата.

Артистът участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство” (бел. ред.: създадено е през 1919 г., но дейността му като творческо движение се развива в началото на 20-те години) в България и в чужбина – Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена…

Веднага след Втората световна война, през 1945 г., живописецът е избран за ректор на Академията в София и остава на този пост до 1951 г. Дечко Узунов преподава до 1963 г., а сред неговите ученици са художници като Атанас Пацев, Георги Баев, Генко Генков, Георги Божков, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев и др.

От 1957 до 1959 г. той е директор на Националната художествена галерия в София. По същото време посещава Китай и след завръщането си в София открива самостоятелна изложба, наречена „Пътуване из Китай”. От 1965 г. до 1968 г. е председател на Съюза на българските художници (СБХ).

Сред по-важните негови изложби са юбилейните ретроспективи в София през 1969, 1979 и 1984 г., самостоятелните експозиции, които представя в Мюнхен (1972), Базел (1980), Москва (1984) и в Пекин (1985).

През 1978 г. художникът е избран за академик от Българската академия на науките, а за творбата си „Каин и Авел” получава авторитетната Награда за живопис „Захари Зограф”. Две години след това посещава Делхи, Индия, в качеството си на председател на Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО.

Дечко Узунов е носител на Наградата за изкуство и литература Ordre des Arts et des Lettres на Министерството на културата на Франция за 1980 г., а две години след това е избран за почетен член на Художествената академия на СССР; получава Наградата на Съюза на българските художници за декоративно и монументално изкуство „Илия Петров”.

Маестрото напуска този свят в София на 26 април 1986 г.

Продължава на стр. 2

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1977-akad-dechko-uzunov-se-zavarna-vav-vienna-sas-77-akvarela-i-risunki.html