Художничката Елена Панайотова ни води по „Тайните пътища на Страбо”

Картографски интерпретации на Елена Панайотова. Художник: © Елена ПанайотоваСОФИЯ. Страбо или Страбон (Στράβων; ок. 64/63 пр. Хр. – ок. 23/24 от Хр.)*. Едва ли е от особено [голямо] значение, как точно ще бъде изписано името на древния историк и географ. Въпрос на интерпретация. Въпрос на интерпретация е и абстрактната магия на „земеописанието”, въплътена в древните географски карти, част от която ще разкрие пред почитателите на изобразителното изкуство художничка Елена Панайотова в изложбата си „Тайните пътища на Страбо”. Вернисажът ще се състои на 11 януари, понеделникот 18.30 до 20.00 ч., в галерия-книжарница „София Прес” (ул. „Славянска” 29).


В какви енигматични и вдъхновяващи територии може да отведе картографското изкуство един съвременен художник, живеещ в епохата на повсеместните дигитални революции? Ето какво споделя Елена Панайотова за предстоящата си изложба:

„Винаги са ме привличали старите карти и като изображение, и като носители на познание за съответната епоха. Разбира се, картографията се появява по практически причини – търговия, пътуване, икономика, опознаване или завземане на нови територии. По картите на света на Ератостен**, Страбо или Хекатос*** си даваме сметка, че в тогавашните представи светът е свършвал някъде до Карпатите, не по на юг от изворите на Нил и на Изток до средна Азия. През вековете познанията се разширяват, разбира се. Забележителна с точността си е картата на света на Мартин Валдзеемюлер****, направена след откриването на Америка. Но сега в нашето дигитално време на Google maps и сателитите, които виждат всичко, ми изглежда невероятно с каква акуратност линиите на старите карти следват брегове, реки, планини и местоположение на селища.

От моята гледна точка това са и първи абстрактни изображения, пренасящи реалността в съвсем нереално измерение. За мен от години е удоволствие да интерпретирам стари карти, работейки с туш и мастила на хартия, да пътувам мислено из непознати земи и да следвам пътищата, преминати от древните картографи и изследователи. Дълбоко в клетките ни лежат заспали описания на местности, отминали битки и любови. Защото сме родени в южни земи, населявани от дълбока древност. Люлката на европейската цивилизация.”

Снимка: Галерия-книжарница „София Прес” / Художник: © Елена ПанайотоваИзложбата „Тайните пътища на Страбо” на Елена Панайотова в галерия-книжарница „София Прес” ще продължи до 29 януари 2016 г.

* * *

Кратка биография

Елена Панайотова е родена на 9 октомври 1964 г. в София. Завършила е специалност „Живопис” в Националната художествена академия, в класа на проф. Добри Добрев през 1989 г. Има 25 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Македония, Франция и други страни, както и многобройни участия в групови изложби и проекти. Нейните интереси са в областта на рисунката, обекта, инсталацията, живописта, фотографията…

_________

Бележки на редакцията:

* Страбон – древногръцки историк и географ, живял на прага на старата и на новата ера. Той е автор на прочутите древни научни трудове „История”, който не е запазен, и на почти напълно запазеният трактат „География” (гр.: Γεογραφικά). Съставено от 17 отделни книги-записки (hypomnēmata), това съчинение дава пресдстава за античната наука в елинистичния период и е смятано за най-добрия източник при изучаването на географията на Древния свят.

** Ератосфен Киренски (гр. Ἐρατοσθένης ὁ Κυρηναῖος; 276 г. пр. Хр. – 194 г. пр. Хр.) – гръцки математик, астроном, географ, филолог и поет. От 235 г. пр. н.е. ръководи прочутата Александрийска библиотека. Първият учен, който изчислява размерите на Земята.

*** Хекатей (гр. Ἑκαταῖος, лат. Hecataeus, ок.540 – 479 г. пр. Хр.) – старогръцки писател, историк, географ и политик, роден в Милет. Според някои изследователи, той е автор на трудовете „Периегеза (Земеописание) и на „Генеалогии (съчинение, изучаващо родствените отношения между хората, историята на рода и произхода на индивида). В описанията си на страни и градове от Европа, Азия и Африка използва и топографски методи.

**** Мартин Валдзеемюлер (Martin Waldseemüller; ок.1470 – ок.1521/1522) е немски картограф, който заедно с Матиас Рингман (Matthias Ringmann; 1482 (?)-1511), използва за първи път думата „Америка” в карта от 1507 г. Техният труд Cosmographiae Introductio е публикуван на 25 април 1507 г. в чест на флорентинския пътешественик и корабоплавател Америго Веспучи (Amerigo Vespucci; 1454-1512).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1967-hudognichkata-elena-panayotova-ni-vodi-po-tainite-patista-na-strabo.html