Най-добрите 20 изложби в света през 2015

Снимка: © artnovini.comКласация на сайта
за изкуство и култура
artnovini.com.

ВИЕНА. В края на всяка година идва времето на класациите. Убеждението на нашия екип е, че подреждането в тях почти винаги е относително и субективно – с изключение на тези, в които става въпрос за конкретни стойности и числа. Изобразителното изкуство е абстрактна сфера от нашето битие и духовност и за него определено важат относителността и субективността.

Сайтът за изкуство и култура artnovini.com няма ни най-малкото намерение да натрапва избора си на своите читатели, а само предлага на тяхното внимание едно своеобразно пътуване назад [немного] във времето, за да им представи Топ 20 на най-добрите изложби в света през 2015 г. Според нас. Разбира се, с уговорката, че подреждането може да бъде променено, а някои от експозициите – иначе всяка от тях уникална и значима – дори да бъдат заменени в личната класация на всеки читател – според неговите предпочитания.


Ето и фаворитите ни за 2015 г.: 

Франциско де Гоя, „Графиня Алба” (1797); маслени бои, платно; 210.1 × 149.2 cм. Снимка: On loan from The Hispanic Society of America, New York, NY, A102. Photo: © Courtesy of The Hispanic Society of America, New York1.
„Гоя: портрети”
(
Goya: The Portraits)
National Gallery, Лондон
7 октомври – 10 януари 2016

Според историците на изкуството, портретният жанр заема една трета от цялото творчество на испанския художник Франциско де Гоя (Francisco de Goya y Lucientes; 1746-1828), а запазените до днес творби са около 150. Изложбата в Националната галерия в Лондон е първата в света, която се фокусира върху работата на един най-великите испански майстори като портретист и подреди повече от 60 негови работи.

Чрез портретите, които рисува, Франциско де Гоя остави за поколенията впечатляващи „социални коментари” за своето време и издигна този жанр в нови измерения, казаха от галерията. С изключителната си интуиция той успява да разкрие неподозирани страни от характера и психологията на своите модели, като едновременно с това представя и най-добрите страни от своето майсторство като художник.

Роден преди Моцарт (W.A. Mozart; 1756-1791) и след Джакомо Казанова (Giacomo Casanova; 1725-1798) и Наполеон Бонапарт (1769-1821), за повече от 80 години на този свят Гоя става свидетел на някои от най-драматичните събития през XVIII и XIX в., които промениха хода на европейската история. Изложбата в Лондон проследява кариерата на артиста от неговите ранни години до назначаването му за първи художник в двора на крал Карлос IV (Carlos IV de España; 1748-1819) през1789 г., когато става предпочитан от испанската аристокрация портретист. Експозицията отразява и трудните времена при управлението на Жозеф (Хосе) Бонапарт (Joseph-Napoléon Bonaparte; 1768-1844) като крал на Испания и след възстановяването на престола през 1814 г. на Фернандо VII (Fernando VII de Borbón; 1784-1833). През 1819 г. Франциско де Гоя се премества да живее в къща в околностите на Мадрид, която става известна като „Къщата на глухия” (Quinta del Sordo) – там той създава своите прочути „Черни картини” (Pinturas Negras), а няколко години преди смъртта си – през 1824 г., заради неблагоприятната политическа конюнктура в родината си, се оттегля във френския град Бордо.

Организирана по великолепен начин (хронологично, тематично и стилистично), изложбата на Trafalgar Square е уникална тъй като представя творби, които никога или много рядко са били показвани пред публика и благодарение на нея посетителите могат да видят изключителни образци като „Графиня Алба” (The Duchess of Alba; 1797), „Семейството на инфанта дон Луис де Бурбон” (The Family of the Infante Don Luis de Borbón; 1783/1784), „Графинята на Бенавенте” (The Countess-Duchess of Benavente; 1785), „Доня Изабел де Порсел” (Doña Isabel de Porcel; 1805), няколко автопортрета и др., демонстриращи неговият забележителен талант като живописец, график и майстор на рисунката…

Създавайки различни образи, Франсис Бейкън се оставял на случая и на въображението и не се интересувал от това как изглежда тялото, а най-вече от това „какво чувства”. Снимка: © artnovini.com2.
„Франсис Бейкън и наследството на миналото”
(Francis Bacon and the Art of the Past)
Държавен Ермитаж, Санкт Петербург
от 7 декември 2014 до 8 март 2015

Макар че беше открита през декември миналата година, по-голямата част от изложбата продължи през 2015 г., което ни даде основание да я включим в нашата класация.

„Франсис Бейкън и наследството на миналото” беше подредена в Главния щаб на Ермитажа (Государственный Эрмитаж), а представянето на знаменития британски постекспресионист се превърна в едно от централните художествени събития на инициативата Година на културата: Великобритания – Русия 2014. По време на подготвителния й период от Острова се дочуваха и гласове за бойкотиране на инициативата, предвид ситуацията около Крим и Украйна, но за щастие до подобни деструктивни действия така и не се стигна – факт, който се превърна в едно от големите (макар и индиректни) достойнства на изложбата, тъй като политиката не успя да се наложи над изкуството. Изложбата беше подготвена съвместно от екипи на световноизвестния петербургски музей, на Центъра за визуални изкуства „Сейнсбъри” (Sainsbury Centre for Visual Arts) и на Университета на Източна Англия (University of East Anglia), а нейни куратори бяха Тиери Морел (Dr. Thierry Morel) и Елизавета Рене (Elizaveta Renne, Ph.D. in Art History).  

В основата на експозицията бяха 13 картини на Франсис Бейкън (1909-1992), собственост на Лиза и Робърт Сейнсбъри (Lisa & Robert Sainsbury) – първите и най-щедри меценати на художника, които му оказват голяма морална и финансова подкрепа в неговите най-трудни години. Платната, рисувани през 50-те и в началото на 60-те години на XX в., представени в Санкт Петербург, са част от фундамента, върху който през следващите години Бейкън създава другите си произведения. Експозицията, допълнена по прекрасен начин с произведения на египетско и древногръцко изкуство, на Веласкес и Рембранд, на Матис и Пикасо, със скулптури на Микеланджело и Роден от колекцията на Ермитажа, предложи и живописни творби от лондонската галерия Tate, от Художествената галерия и музей на Абърдийн (Art Gallery and Museum in Aberdeen); от Йейлския център за британско изкуство (Yale Center for British Art) в Ню Хейвън, САЩ, от Hugh Lane Gallery в Дъблин, Ирландия, и от частни колекции.

Посетителите на Ермитажа имаха възможността да видят и вариант – този от лондонската колекция на Лорд Дуро (Lord Douro) в Apsley House – на прочутия „Портрет на папа Инокентий X (Portrait of Innocent X; 1650) от Диего Веласкес (Diego Velázquez; 1599-1660), чийто оригинал днес се намира в Doria Pamphilj Gallery в Рим. Именно този образ на римския папа, създаден от великия испански художник, е източник на вдъхновение за много от картините на Бейкън. Ирландецът не е имал професионално художествено образование, но за свои учители е смятал Микеланджело, Рембранд, Тициан и Енгр.

Фигурите и лицата, които рисува Бейкън са деформирани, усукани и разкривени, но моделите, които рисува, винаги са признавали приликата си и вярното отражение на тяхната личност, така както правят това Лиза и Робърт Сейнсбъри и Изабел Раустърн (Isabel Rawsthorne) за своите портрети, някои от тях показани в изложбата. Според художника, създавайки различните образи, той се отдавал на случая и на въображението, като не се интересувал особено много от това как изглежда тялото, а най-вече от това „какво чувства”

Инсталацията „Пътеводител в безкрайното пространство” (2015) - фрагмент от изложбата на японската художничка Яйои Кусама в Музея за модерно изкуство „Гараж” в Москва. Снимка: © garagemca.org3.
„Яйои Кусама: Теория на Безкрая”
(Yayoi Kusama: Infinity Theory)
„Гараж”
(Garage – Museum Of Contemporary Art), Москва
12 юни – 9 август

Изложбата на гениалната японската художничка Яйои Кусама (1929) беше основният проект при откриването на новата сграда на музея „Гараж” в московския парк „Горки”. „Веднъж попаднал в метафизичния мултимедиен свят на художничката, зрителят ще постигне и ще преживее неповторимо психологическо и сензитивно усещане”, казаха от най-новия музей в руската столица, а нейната инсталация „Безкрайна огледална стая – души на милиони светлинни години от нас” (Infinity Mirrored Room – The Souls of Millions of Light Years Away; 2013), накара многобройните зрители да влязат в стая с огледални стени, изпълнена със стотици хиляди пулсиращи огънчета, които се отразяваха до безкрайност и по този начин създаваха у тях невъобразимо космическо и хипнотично усещане…

Инсталацията „Пътеводител в безкрайното пространство” (Guidepost to the Eternal Space; 2015) пък поведе публиката в друго пространство, в което разпръснатите върху червен фон безброй и различни по големина бели точки, генерираха необичаен ландшафт, който по уникален начин отнемаше от публиката първичните пространствени ориентири…

Куратор на изложбата в музея „Гараж”, чийто основател е Даря Жукова (Dasha Zhukova), беше Юлия Аксенова.

Егон Шиле, „Момиче в оранжеви чорапи (Вали Нойцил), 1913. Снимка: © artnovini.com4.
„Вали Нойцил. Нейният живот
с Егон Шиле”
(
Wally Neuzil. Ihr Leben mit Egon Schiele
)
Leopold Museum, Виена
27 февруари – 7 септември

Изложбата е първата, която представи около 200 обекта: живопис, рисунки, снимки и документи, свързани с живота на Вали Нойцил (19 Август 1894 – 27 декември 1917) – муза, най-добър приятел и любовница на известния австрийски художника Егон Шиле (1890-1918). Двамата са партньори от 1911 до пролетта на 1915 г., като през този период Вали е негов модел за някои от най-известните му картини и рисунки.

Експозицията в Leopold Museum разгледа различни етапи от тяхната драматична любов, превъплатени в творбите на Шиле, както и развитието на Вали Нойцил като личност: от модела, разчупил консервативните обществени и сексуални табута, до медицинската сестра, жертвала живота си за същото това общество по време на Първата световна война (1914-1918).

Своеобразна кулминация в изложбата на кураторите Дитхард Леополд (Diethard Leopold), Щефан Пумбергер (Stephan Pumberger) и Бригит Зомеройер (Birgit Summerauer), бяха много произведения на Егон Ширле, сред които и шедьовърът „Портрет на Вали Нойцил” (Bildnis Wally Neuzil; 1912)…

Изложбите на тракийски съкровища, открити в България, са сред най-желаните от чуждестранните музеи. Снимка: © artnovini.com5.
„Епопея на тракийските царе. Археологически открития в България”
(L’Epopée des rois thraces. Découvertes archéologiques еn Bulgarie)
Musée du Louvre, Париж
16 април – 20 юли

Въпреки неубедителната рекламна и PR-кампания (както и няколкото скандала, с остър „балкански” привкус), в художествен план изложбата на „тракийските царе” в Музея „Лувър” беше от изключително значение за иначе противоречивия политически и социален имидж на страната ни в Европа.

В четири зали на „крило Ришельо”, от април до юли, бяха представени общо 1629 експоната от фондовете на 17 български музея: НИМ, НАИМ при БАН, регионалните музеи в Пловдив, Враца, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Хасково, Ловеч, „Старинен Несебър”, Музейният център в Созопол, Археологическият музей в Септември и историческите музеи в Исперих, Стрелча и Карнобат, както и 20 експоната от Лувъра и от 11 чуждестранни музея и културни институции, сред които Британският музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката (Glyptotek) в Копенхаген, от Музея „Прадо” (Museo Nacional del Prado) в Мадрид и др.

Концепцията на изложбата и подборът на експонатите бяха направени от трима френски и двама български куратори: Жан Люк Мартинез (Jean-Luc Martinez) – президент на Лувъра, и Александър Баралис (Alexandre Baralis) и Негин Матийо (Néguine Mathieux) – специалисти в Департамента по гръцка, етруска и римска древност на музея, и проф. д-р Тотко Стоянов (Prof. Totko Stoyanov) от Катедра „Археология” при СУ „Св. Кл. Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова (Doc. Miléna Tonkova), ръководител на Департамента по тракийска археология на НАИМ при БАН.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1953-nai-dobrite-izlogbi-v-sveta-prez-2015-1-5.html