За държавните предприятия и ролята на държавата като инвеститор

За държавните предприятия и ролята на държавата като инвеститор Повод да напиша настоящата статия ми даде една статия на Баки Хюсеинов, разглеждаща причините за безработицата сред населението от ромския етнос, като лайтмотивът беше, че ромите не искат помощи, а работа.

Разбира се, това беше само повод, който предизвика много по-задълбочени размисли, които се насочиха към българския народ като цяло и към една от ролите, които държавата може и трябва, по мое мнение, да изиграе с цел неговото запазване и благоденствие.

Разбирането си за държавата най-общо съм изложил в статията „Що е то „държава“?“, поради което тук няма да се повтарям.

Една от основните цели на всяка държава е да осигури добрия живот на своето население. Това ще рече: да се погрижи народа ѝ да има какво да яде, да има покрив над главата си, да може да посреща ежедневните си разходи като сметки, разноски по облекло, транспорт и други.

Когато значителна част от това население няма работа, то осигуряването на тези основни нужди става чрез преразпределението на парите, получени от лицата, които за заети в трудова дейност и чрез последващо преразпределение на тези средства под формата на социални помощи.

По този начин трудещите се са недоволни, че част от парите, които те изработват отиват за неработещите, а последните са недоволни, че тези пари са недостатъчни за задоволяване на основните им нужди. Решението на този проблем според мен е осигуряване на пълна заетост, а инструментът за това са държавните предприятия.

Държавата може да си позволи да инвестира в създаването на предприятия. Това е именно инвестиция, която не само че ще се изплати във времето, но ще има и много сериозен положителен социален ефект. Там, където частният инвеститор не би рискувал, защото би било необходимо огромно  начално капиталовложение, държавата може да се намеси.

Често съм чувал да се твърди, че държавата е лош собственик или поне лош стопанин. Това е нелепо твърдение. Държавата е просто механизъм, обслужващ нуждите на обществото. От това какви лица бъдат назначени в конкретното предприятие, както и от това какви механизми за контрол върху дейността им бъдат предвидени, се определя дали стопанинът ще бъде добър или лош.

Затова откриването на държавни предприятия трябва да се съпроводи с установяването на механизми за вътрешен и външен контрол върху тяхната дейност. Дали има квалифицирани хора, които да ги управляват? Разбира се.

Безработните висшисти, които имат и образованието, и опита за тази цел са много. Друго предимство, което се очертава още на този предварителен етап при учредяването на държавните предприятия е, че държавата ще знае точно какво и колко се произвежда, ще може да следи за качеството му и на пазара ще стигат само стоки, които да отговарят на съответните стандарти.

След като уточних кой ще осигури капитала за учредяването на предприятията, нуждата от приемане на ефективни правила за осъществяване на контрол, както и че има достатъчно квалифицирани хора, които да бъдат назначени за директори, ще разгледам и самите резултати, които ще се постигнат с откриването на държавни предприятия.

На първо място, тази мярка е насочена към районите с трайна безработица, където основно населението живее на социални помощи. Често това е население от ромски произход, което нерядко не бива назначавано на работа повече заради предразсъдъци, отколкото заради липсата на образование, най-вече когато става дума за ниско квалифициран труд, който не изисква по естеството си повече от начално образование.

В държавните предприятия тези хора ще бъдат ангажирани с трудова дейност и ще получават заплати. Това, от една страна, означава, че вместо сегашните 120 лева приходите им ще нараснат на 400 лева, ако приемем една такава заплата за стартова.

Други стимули, които, по мое мнение, биха ги привлекли в държавните предприятия, са предоставяне на работно облекло (един комплект годишно примерно), организиране на столова в предприятието, където неговите работници да се хранят безплатно с храна, одобрена от Министерството на здравеопазването като здравословна, както и осигурен превоз за онези, които живеят далече от мястото на осъществяване на трудова дейност.

Тези мерки биха привлекли безработните, независимо от техния етнос, тяхното религиозно изповедание и техните политически възгледи, в държавните предприятия, където да се ангажират в реално производство. Освен това, както е добре известно, трудът облагородява.

Трудовите навици се възпитават, а веднъж възпитани, те водят и до по-добра организация на трудовия процес. С други думи производителността на труда расте. Ангажирането на времето на досега безработните с труд ще доведе до повишаване на общественото им съзнание и до намаляване на противообществените им прояви.

На второ място, държавата ще увеличи реалното си производство. Това е изключително важно, защото през последните 25 години се наблюдава точно обратната тенденция – на свиване на производството.

Реалното производство означава не само заетост, но и задоволяване на материалните нужди на населението на собствената страна, а също така и стока, която да може да се изнася на външните пазари, т.е. източник на постъпления.

Да не говорим, че за държавата е по-лесно да знае какво стои като реално обезпечение зад парите в обръщение. Парите след отмяната на златно-доларовия стандарт, се обезпечават със стоки. Когато има в обръщение прекалено голяма парична маса, необезпечена с достатъчно стоки на пазара, се стига до инфлация. Разбира се, това е едно много опростенческо разбиране, има и множество други фактори, които играят роля.

Но все пак производството на държавните предприятия би допринесло за борбата на държавата с инфлацията, макар че са необходими и други мерки, които няма да бъдат обсъждани в настоящата статия, защото не са неин предмет.

На трето място, производството на държавните предприятия може да рационализира производството като цяло.

Какво имам предвид?

Тези предприятия би било целесъобразно да се организират по доклади на областните управители или на общинските кметове, в които да се съдържа описание на съществуващото производство в тяхната административно-териториална единица, както и какво производство благоприятстват обективните природо-географски условия, къде има компактни групи безработни, как би бил организиран ефективно транспорта до предлаганото място за изграждане на предприятието, какви производства са съществували до началото на т.нар. „преход“, какво са произвеждали, ефективни ли са били и защо са били закрити.

Освен тези, докладите могат да съдържат и други релевантни въпроси. След преценката на тези въпроси (примерно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството), ще се преценява какви предприятия и къде да бъдат създадени.

На четвърто място, изграждането на трудови навици, за което стана дума по-горе, трябва да се съпровожда с ограмотяване и повишаване на културното равнище на населението, ангажирано в предприятията.

Тази цел може успешно да бъде изпълнявана от читалищата, защото тяхната мрежа в страната е добре разгърната, в тях има библиотеки, а също така и помещения, където да се провеждат тези часове по допълнително обучение. Вечер след работа примерно е нелош вариант. Не смятам, че е необходимо да бъдат задължителни часовете.

Работещият човек мисли по различен начин от неработещия. Първият е готов да се самоусъвършенства. Часовете не бива да бъдат прекалено продължителни, ако са в следработно време – около час, защото иначе умората ще създава пречки в процеса на обучение. Съботно-неделните часове също си струва да бъдат разгледани като възможност.

На пето място, създаването на държавни предприятия може да спомогне за решаването на демографския проблем и обезлюдяването на селата, за които основна причина е липсата на работа и перспектива пред младото население там.

Създаването на нови работни места, предоставянето на всички онези мерки, за които стана дума, както и възможността заплатите да се повишат, ще дадат на младите надежда за бъдещето им. А заплатите ще се повишат, защото самите предприятия ще бъдат на „стопанска сметка“, т.е. част от печалбата си ще могат да реализират като инвестиции в собственото си производство, разширяване на производствения си капацитет и модернизация на производствените технологии.

С придобиване на трудови навици, производителността на труда на работниците също ще се повиши. Така с течение на времето ще растат заплатите, а с тях и удовлетвореността на трудещите се. Разбира се, всичко трябва да бъде контролирано от органите за вътрешен и външен контрол, за да не се допуснат злоупотреби, каквито са дискредитирали държавните предприятия в миналото по времето на Тодор Живков.

На шесто място, могат да бъдат предвидени и други мерки, които да повишат заинтересоваността на работниците, като например да им бъдат продадени акции на предприятието до 49%, като 51% да останат държавни, защото вече се убедихме, че обратното – разпродаването на всички без държавата да си запази контролния пакет акции – води до престъпна приватизация, разпродаване на безценица и унищожаване на българското производство.

Ако не сме се научили от грешките си за тези 25 години, то ние трябва да сме много инертни или направо слепи. Колективната отговорност, която работи така добре в някои източноазиатски предприятия повишава сплотеността в колектива и издига чувството за отговорност на всеки от неговите членове, поради което смятам, че би била приложима и за държавните предприятия.

В заключение, смятам, че създаването на държавните предприятия ще реши в голяма степен проблема с безработицата на населението без значение от неговите етнос, политически и религиозни убеждения. Ще дисциплинира това население, ще му даде трудови навици, може да се съчетае и с ограмотяване.

Най-важното обаче, което този проект ще даде на населението в районите с хронична безработица, водеща и до обезлюдяване, най-същественото – това е надеждата, че има достойно бъдеще!

/И преди да бъда обявен за комунист, социалист или някакъв друг „-ист“, замислете се дали това, което предлагам, не е рационално и полезно…/

 

Автор:

Източник: http://vdatsov.blogspot.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/07/01/%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/