Новата източна геополитика на Унгария

Виктор Орбан

Виктор Орбан

Унгарският премиер Виктор Орбан е почти непрекъснато във фокуса на европейските медии откакто зае поста си през 2010 (преди това той беше министър-председател и през 1998-2002). Макар че го критикуват за твърдите методи на управление и спорните реформи, истината е, че ситуацията в страната се нормализира, а икономиката демонстрира устойчив растеж. Унгария излиза от кризата, включително благодарение на осъществените от Орбан политически и конституционни трансформации и в навечерието на насрочените на 6 април парламентарни избори може да се похвали с невиждана от четвърт век насам стабилност.

Неслучайно прогнозите на социологическите агенции сочат управляващата партия „Фидес“ (Унгарски граждански съюз) за безусловен фаворит в тях.

Прагматизъм, икономии и либерализъм

Когато преди четири години Орбан пое управлението на Унгария, страната преживяваше тежка криза. Позициите на лявоцентристките сили бяха сериозно отслабени след двата изпълнени със скандали управленски мандата и оставката на тогавашния премиер Ференц Дюрчани. Впрочем, Социалистическата партия все още не се е съвзела от този, изключително силен удар, който при това създаде подходящи условия за възхода на унгарските националисти, начело с Движението за по-добра Унгария („Йобик“), превърнало се в трета парламентарна сил. Освен това страната беше силно засегната от глобалната финансово-икономическа криза и Орбан трябваше да са справя с наследените от социалистите проблеми, включително масовата безработица и големия държавен дълг.

От икономическа гледна точка, усилията на сегашния унгарски премиер дадоха отлични резултати. Унгария съумя да се измъкне от блатото на кризата. Известната консултантска компания Renaissance Capital оценява високо постиженията на страната, посочвайки, че индексът на потребителското доверие е достигнал най-високата си точка от 1998 насам, безработицата е паднала под 11%, заплатите се повишават, а нарастването на продажбите съдейства за икономическото оживление. Междувременно, държавният дълг и бюджетният дефицит намаляха. По данни на агенция Bloomberg, икономическият растеж на Унгария през 2013 е достигнал 0,7%, като се очаква да нарасне до 1,8%, през 2014 и 2%, през 2015.

Разбира се, ситуацията в страната в началото на кризата не беше чак толкова тежка, както в Испания или Гърция например, и върху нея се отрази общият подем в европейската и световна икономика. Освен това унгарският износ пострада слабо от кризата, заради тесните връзки с Германия. Независимо от всичко, правителството на Орбан пое цялата отговорност и започна да провежда една много прагматична политика, без оглед на реалната опасност да си навлече критиките не само на местната опозиция, но и на „еврократите“ от Брюксел.

Макар че мнозина определят методите на управление на Виктопр Орбан като „прекалено твърди“ и дори „опортюнистични“, резултатите от тях са несъмнени. Неслучайно критиките от страна на унгарската левица и ЕС се концентрират предимно върху конституционните реформи и цялостния политически курс на „Фидес“ от 2010 насам. Промените в политическия живот на страната породиха вляво бурни емоции и недоволство. Въпреки това, правителството на Орбан, опирайки се на демократичната си легитимност, успя да стабилизира ситуацията. В крайна сметка, осъществените от него реформи не се отличават особено от стореното от другите християндемократически правителства в Европа. Става дума за изтъкване ролята на семейството като основна традиционна ценност, изолация на антисемитски настроената крайна десница и борба с остатъците от комунизма. Макар ляво-либералните среди да подлагат на остра критика отказа на „Фидес“ от признаване на еднополовите бракове или решението на правителството да замрази изплащането на семейни добавки, ако детето не ходи редовно на училище, истината е, че тези политически мерки органично се вписват в християнското наследство на Унгария и консервативната идеологическа ориентация на управляващите. Освен това, не бива да забравяме, че правителството стриктно спазва много европейски препоръки (като например забраната за съвместяване на длъжности), които и досега не са изпълнени от редица стари членове на ЕС, като Франция например.

„Руския пробив“ на Орбан

Сред най-значимите промени, осъществени през последните четири години от правителството на Орбан, несъмнено е постепенната преориентация на външната политика на страната под лозунга за „отваряне на Изток“. Най-общо казано, това означава намаляване на тоталната зависимост от Запада във външната търговия и инвестициите, както и в по-широк смисъл. В момента почти 80% от външната търговия на Унгария е ориентирана към държавите от ЕС, като целта на правителството е, за начало, да намали този дял до 70%. Следва да подчертаем, че подобна цел може да бъде постигната или чрез увеличаване на дела на търговията с държави извън ЕС, или пък чрез намаляването на търговията с членовете на Съюза. Разликата е огромна, защото за страна като Унгария, която е силно зависима от външната си търговия, първото би имало изключително позитивно значение, докато второто несъмнено би се отразило силно негативно на националната икономика.

Първоначално, „отварянето на Изток“  беше ориентирано най-вече към Китай, който през миналата 2013 обяви, че ще създаде секретариат за сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа, както и фонд за това сътрудничество от 10 милиарда долара. Освен това Пекин обеща да изпрати група за съдействие на търговията и инвестициите и да предприеме практически мерки за търговско-икономическото сътрудничество с Централна и Източна Европа. Оказа се обаче, че китайците виждат като свой основен партньор в региона Букурещ, а не Будапеща, което породи определено разочарование в Унгария и изигра немалка роля за преориентацията на нейното „отваряне на Изток“ от Китай към Русия.

Така, на 14 януари 2014 министърът на националната развитие на Унгария Жужа Немет и генералният директор на руската корпорация „Росатом“ Сергей Кириенко подписаха договор, с който на руснаците се възлага изграждането на двата нови енергоблока на АЕЦ „Пакш“ с обща проектна мощност 2,5-3,4 ГВт. Той беше одобрен от парламента в Будапеща на 6 февруари. В момента на територията на единствената унгарска АЕЦ функционират четири енергоблока, като решението за разширяването и беше взето още през 2009, но търг за него така и не беше проведен. Говореше се, че интерес към проекта имат американската компания Westinghouse, южнокорейската КЕРКО, френската ARREVA и френско-японската  АТМЕА. В крайна сметка обаче, Будапеща предпочете „Росатом“, защото само тя се съгласи да поеме предварителното финансиране на проекта под формата на руски държавен заем в размер до 10 млрд. евро, със срок на изплащане 30 години, което покрива почти 80% от цялата му стойност (13 млрд. евро).

Проектът е от национално значение, тъй като разширената АЕЦ ще осигурява до 42% от цялата, произвеждана в страната, електроенергия. А тъй като 40% от работите по реализацията му ще се изпълняват от унгарската страна, това означава, че три милиарда от руския заем ще отидат за разкриване на нови работни места (само данъчните постъпления в бюджета ще нахвърят милиард).

Впрочем, още през 2011 Орбан заяви, че „ние, европейците се нуждаем от Русия. Рано или късно – по-скоро рано – ще ни се наложи да формираме стратегически алианс с Москва“. По време на срещата си с руския президент Путин през януари 2014, т.е. в навечерието на подписването на сделката с „Росатом“, унгарският премиер подчерта, че „нарастването на руското инвестиционно присъствие в Унгария е в наш интерес“ и добави, че „по отношение на газопровода „Южен поток“, страната ни възнамерява да спазва поетите задължения и всичко, което се изисква от договора за изграждането му“.

Впрочем, договорът за изграждането на новите енергоблокове на АЕЦ „Пакш“ не е единственото постижение на двустранното унгарско-руско икономическо сътрудничество. Въпреки негативното влияние на финансовата криза, през последните две години в него настъпи сериозно оживление. Така, по данни на Министерство на индустрията и търговията в Москва, в края на 2012 общият обем на руските инвестиции в Унгария е достигнал 1,5 млрд. долара. Сред най-големите инвеститори в местната икономика е и ОАО „Лукойл“, който контролира над 6% от търговията на дребно с петролни продукти и в края на 2012 разполагаше със 76 бензиностанции в Унгария. Впрочем, през 2013 руският гигант добави към активите си един завод за смесване на масла, както и дистрибуторския филиал на компанията ОМV, която държи 177 бензиностанции в Унгария. Във финансовия сектор пък, като най-голям играч се очертава „Сбербанк Росии“, който през 2012 купи 100% от акциите на австрийската банка VBI, оперираща в Унгария, която вече се нарича Sberbank Europe AG.

Повечето унгарски медии (като изключим тези, свързани с левицата) посочват, че договорът с Росатом означава укрепване на енергийната сигурност на страната, че е изгоден за Будапеща и съдейства за формирането на стратегическо партньорство с Москва не само в енергийния сектор, но и в аграрния и туристическия. Освен това се напомня, че сегашният договор между двете страни за доставки на руски природен газ изтича през 2015 и при подновяването му няма да е без значение, дали тя ще има статута на стратегически руски партньор или на обикновен купувач.

Интересно е, че този договор беше подписан от човека, който по време на грузинско-руската война през 2008 подкрепяше Саакашвили и призоваваше за изтеглянето на руската армия. Впрочем, тогава това напълно се вписваше в цялостната му политическа кариера – както е известно тя започна с прословутата реч на церемонията по погребването на останките на Имре Над (премиер на Унгария по време на трагичните събития през 1956, по-късно обесен от комунистическия режим), в която той призова за незабавно изтегляне на съветските части от страната. През 1999, т.е. по време на първия премиерски мандат на Орбан, отношенията с Русия се влошиха много сериозно, като процесът се съпровождаше с откровено антируската реторика на управляващите и загубата на руския пазар за унгарската селскостопанска продукция. Този период беше белязан от скандала със задържането на унгарската граница на руския конвой с хуманитарна помощ за бомбардираната от НАТО Сърбия. През 2009 пък, Орбан (вече като водач на опозицията) се обяви против участието на Унгария в проекта „Южен поток“. Впрочем, след като отново стана премиер през 2010, по време на срещата си в Баку с премиерите на Азербайджан, Грузия и Румъния, той дискутира с тях възможностите за прокарването на алтернативен газопровод, заобикалящ Русия.

Разбира се, впечатляващата трансформация на унгарската десница от исторически противник в партньор на Москва, склонен към постигането на мащабни споразумения с Русия, беше предопределена от редица събития, в хода на които Орбан се превърна в обект на яростната критика на „еврократите“ и в „черната овца“ на Брюксел. Освен това, той дръзна да влезе в открит конфликт с МВФ: отказа да изпълнява препоръките на фонда и да съкрати драстично бюджетните разходи и въведе допълнително данъчно облагане на банковия сектор. На всичкото отгоре, преди време Орбан си навлече гнева едновременно и на МВФ, и на ЕС заради опита да промени законодателството така, че да подчини Централната банка на държавата. През януари 2012, във връзка с приемането на новата унгарска конституция, в Страсбург се проведе извънредно заседание на Европейската комисия, на което нейният председетал Жозе Мануел Барозу заяви, че „ще използваме всички възможности за да накараме Унгария да спазва правилата на ЕС“.

Действително, в новия основен закон на страната се казва, че унгарският народ се обединява около „Бога и християнството“, че държавата е длъжна да защитава живота който „започва със зачатието“ (това бе изтълкувано като опит за забрана на абортите) и, че бракът е съюз между мъжа и жената (което бе сметнато за „дискриминация на сексуалните малцинства“). Новите правила за регулиране на финансовата сфера пък изискваха одобрение на 2/3 от депутатите в Парламента за да може страната да стане част от еврозоната. В крайна сметка Европейската комисия спря финансирането на Унгария по редица програми, уж заради нарушения в контрола върху използването на предоставените средства. В отговор, по време на честването на годишнината на унгарската национална революция от 1848 Орбан заяви, че „Унгария не е колония ни никого“. Своеобразен връх в този сблъсък бе искането на правителството да бъде затворен офисът на МВФ в Будапеща, след като страната предсрочно изплати заемите, отпуснати и от фонда.

Тук е мястото да напомня, че на фона на вълната от критики и обвинения от страна на ЕС, подкрепени и от Държавния департамент на САЩ, парламентарната опозиция и ляволибералните среди в Унгария твърдо застанаха на страната на европейските чиновници, демонстративно включвайки се в гей-парадите или критикувайки правителството, заради решението му да скъса с МВФ. Редица лидери на Социалистическата партия декларираха, че „европейските институции са сдържащ фактор срещу диктаторските стремежи на Орбан“. Затова не е чудно, че и по отношение на споразумението за изграждането на новите енергоблокове в АЕЦ „Пакш“, „еврократите“ се оказват от една и съща страна на барикадата с унгарската ляволиберална опозиция. Така, според говорителя на Европейската комисия Марк Грей, комисията ще анализира внимателно доколко унгарско-руското споразумение съответства на законодателните норми на ЕС.

Външният натиск срещу правителството на Орбан

На този фон става ясно, че предизборните декларации на Виктор Орбан („Няма да допуснем Брюксел да ни диктува условията си“ и „На първо място в Унгария следва да бъдат поставени унгарските интереси“) съвсем не бяха голословни – именно стриктното следване на националните интереси позволи на унгарската десница да преодолее историческите комплекси и да се ориентира към сближаване с Русия.

Картината на „политическите мутации“ в Унгария няма да бъде пълна, ако не се спрем на още един нюанс на противопоставянето в страната. Именно отдясно все по-често се отправят обвинения към опозицията, че се опитва да използва „цветните“ технологии на т.нар. „управляеми протести“ („по примера на Грузия и Украйна“, както бе коментирано наскоро по една от големите унгарски телевизии). Според повечето консервативни и дясноориентирани унгарски медии, уличната опозиция срещу управлението на Орбан почти изцяло се финансира от Фондацията Сорос. Посочва се също, че Center for American Progress, свързан с бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, който също е спонсориран от Джордж Сорос, подпомага финансово лявото политическо движение „Отечество и прогрес“ на бившия премиер на последното социалистическо правителство в Унгария Гордон Байнаи.

В тази връзка, през миналата 2013 голям резонанс в унгарското общество и политическия елит породи твърдението на най-големия унгарски вестник Magyar Nemzet, че на последната конференция на изключително влиятелния Билдербергски клуб във Великобритания, еврокомисарят по правосъдието и човешките права Вивиан Рединг е лансирала план за ерозиране легитимността на насрочените за април парламентарни избори в Унгария, в който на Байнаи се отрежда ключовата роля. Парадоксът в случая е, че навремето самият Орбан специализира в Оксфорд със средства на Фондация Сорос, а мнозина видни представители на унгарската консервативна десница подкрепяха „цветните революции“ в различни точки на света. Днес обаче, опитвайки се да водят политика, съобразена с националните интереси на Унгария, те рискуват да се превърнат в мишена на подобна „революция“, особено след като дръзнаха открито да се противопоставят на „еврократите“ и МВФ и да потърсят сближаване с Русия и Китай, в рамките на стратегията за „отваряне към Изтока“.

 

Написано от Петър ГЕОРГИЕВ*

* Българско геополитическо дружество

Източник: http://www.geopolitica.eu

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/07/01/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8/