Полумир – полувойна

Полумир - полувойнаКазват, че лошият мир е по-добър от добрата война. А какво да каже човек, който се оказва заседнал между мира и войната? Нещо подобно се случва в момента в Източна Украйна. В медиите безкрай говорят за „Минск-2″, за това че споразумението е „единствен шанс за мир“ и т.н. При това го правят с интересна уговорка – ако примирието бъде нарушено, виновна е Москва, ако го наруши Киев… виновна е отново Москва.
Е, същият този Киев явно не се стреми особено да използва „единствения“ шанс. Всъщност, съдейки по действията на новата „евроинтегрирана“ киевската власт, те се стремят именно към продължение на войната, а не към прекратяването ѝ. Защо смятам така ли?
Първо, украинската войска отведе само малка част от тежкото си въоръжение от т.нар. линия на съприкосновение, а на някои участъци от фронта дори усили групировката си, което е очевадно нарушение на първата част от „Минск-2″. Освен това те продължават да обстрелват (макар и не толкова интензивно както преди) позициите на опълченците. От време на време дори се снимат как го правят – наскоро популярен в мрежата стана клип, в който известна членка на нацисткия полк „Азов“ за развлечение стреля с гранатомет по едно от мариуполските села (колегите ѝ от мъжки пол също обичат да си правят такива клипчета). Нацбатальоните между другото постоянно заявяват, че войната за тях продължава и не признават никакви примирия. И никой не се възмущава от това.
Най-горещо – както обикновено – е на мариуполското направление и около бившето донецко летище. Но прозападните медии не пишат за това, следователно това не се случва. Порошенко би могъл дори да хвърли ядрена бомба върху Донбас и да се размине най-много с лека забележка, че е редно да се „въздържа“. Все пак политкоректността е над всичко…
С политическата част на „Минск-2″ също не всичко е наред. Порошенко и компанията му в никакъв случай не искат да реформират конституцията, отричат възможността за федерализация, не желаят изобщо да се договарят с ЛНР и ДНР, камоли да признават, че съществуват подобни образувания. Тоест и този пункт също е нарушен, което напълно обезмисля подписаните в беларуската столица документи.
Мир можеш да постигнеш ако се стремиш към него, но в случая с киевската власт виждаме движение точно в обратната посока. Това не е чудно, тъй като Порошенко и останалите могат да се задържат на власт само в условията на сегашния хаос. Пък и войната им позволява не само да се оправдават за всички проблеми, но и да създават все нови и нови корупционни схеми, изцеждайки остатъците от бюджета. Между другото Порошенко (Валцман) за една година президентство увеличи богатството си седем пъти. Освен това не само че не продаде ТВ-канала си и бизнеса със сладки изделия, ами и се зае да разширява производството.
Според мирното споразумение Киев трябва да възобнови изплащането на пенсии и социални помощи на жителите на Донбас на територията на самопровъзгласените републики, а също да свали икономическата блокада на региона (през украинските КПП-та в момента може да се мине само срещу солиден рушвет, корупцията там процъфтява). Естествено, укровластите не смятат да правят нито едното, нито другото, макар да настояват, че това е украинска територия. Затова и мнозинството от местното население ги проклина и ги смята за окупатори, а не за „освободители“ както ги величаят украинските медии.
Но и на територията на луганската и донецка области, контролирани от укроармията, няма ред. Нацисткия полк „Азов“ продължава всекидневно да попълва криминалната статистика. Един от най-ярките примери от последно време са събитията в Станично-Луганския район на Луганска област, където бойци на „Азов“ превзели незаконно хлебозавод, снабдяващ цялата околия. Същите откраднали и последните две линейки на местния тубдиспансер. А що се отнася до хлебозавода, производството там е паднало наполовина, бойците на полка не допускат други доставчици и спекулативно вдигат цените на хляба. На всичкото отгоре не плащат сметките за ток и вода, част от оборудването демонтират, за да го предадат за скрап.
Ето така изглеждат реда и законността, пречупени през призмата на пост-революционната европеизирана Украйна. Корупцията и бедността растат, олигарсите богатеят, шенгенските визи и членството в ЕС стават все по-невъзможни цели. Че и самото оцеляване за голяма част от украинското население се превръща в почти невъзможна задача. А, помни се, събитията от миналата година (по-скоро преврата, преразпределил дяловете на олигарсите) бяха наречени „революция на достойнството“. Революция имаме, а къде е достойнството?
Имайки предвид, че новата укровласт е неспособна да реши нито един насъщен проблем в държавата, те се занимават с по-забавни работи. Украинските законотворци решиха да приравнят официално комунизма към фашизма, макар именно комунистите да учредиха украинската държава в началото на миналия век. Основната цел тук е ясна – изтриване на общото минало с Русия, демонизирането му и подготвяне за „достойната“ роля на европейски и щатски ратаи… и проституки, макар че не точно на това се надяваше населението миналата зима. Само че щом Сталин е равно на Хитлер, украинците да празнуват ли на 9-ти май или да изпитват траур? Или едното и другото едновременно?
А как гледат на всичко това Брюксел и Вашингтон? О, за тях всичко е окей. „Юкрейн = димокраси“ и това е. Каквито и престъпления да върши новата власт в Киев, западните им настойници говорят, че страната строи демокрация, макар и твърде бавно. Само дето демокрацията, която дяла киевската власт, повече прилича на гроб. Един много голям гроб, в който рискуват достатъчно скоро да паднат няколко десетки милиона души.
А свободата на словото, която същите цивилизовани западноевропейци и американци почитат като една от основите на демокрацията? Два примера: украинската пианистка Валентина Лисица (видях че и в други блогове се споменава този случай), която от години живее в Канада и развива успешна музикална кариера, в момента има проблеми заради това, че си позволява да изразява лично мнение по повод събитията в Донбас. Лишават я от концерти, бившите ѝ сънародници я хулят, заплашват и пишат доноси срещу нея заради това, че тя критикува действията на украинската власт и е против войната.
Под удара на „евроинтегрираните“ се оказа и руската оперна певица Анна Нетребко заради това, че си позволи да направи дарение на Донецкия оперен театър, който от своя страна не преставаше да работи въпреки ударите на укроартилерията и въпреки че артистите не получават заплати. В тези два случая никой не заговори за нарушаване на демократичните ценности и права. Или демокрацията, както и всичко останало създадено от човека, може спокойно да се извращава, манипулира и злоупотребява? Явно да.
В Украйна се случват още много други неправилни неща, оставащи извън обсега на ориентираните към Вашингтон медии, но за това по-нататък.
Дали в Украйна огънят на войната ще се разпали отново? За съжаление да, и укроармията в момента се готви именно за това. Порошенко няма никакво намерение да се придържа към мирните планове. В страната пристигат щатски инструктори, доставя се оръжие, прави се прегрупиране на ударната групировка.
Само че украинската войска по ред причини не е способна да постигне военна победа и рискува не само да претърпи поредното поражение, но и да ускори краха на украинската държавност, която и без това е в процес на постепенно разложение.

 

 

Източник: http://worldissue.blog.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/04/13/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0/