Азиатският размах на украинската пеперуда

Снимка: Темаdaily

Снимка: Темаdaily

Земя като една човешка длан. Това отдавна не важи само за България, а за цялата планета Земя. Няма вече близо, няма далеч. Глобалното село направи взаимозависими всичките над 7 милиарда негови жители, независимо кой световен кът обитават.

„Ефектът на пеперудата” – когато дори и леко размахани крехки крилца в единия край на глобуса могат да доведат до ураган в другия – ни се демонстрира ежедневно.

Най-пресният пример станаха поредните геополитически размествания, свързали Русия и Китай с 30-годишен газов договор за 400 млрд. долара. Това бе световната новина от визитата на руския президент Владимир Путин в Пекин на 20 и 21 май.

Мнозинството коментатори видяха в сделката още много преди фактическото й сключване пряко следствие от събитията в Украйна. Популярната теза е, че Путин, раздразнен от санкциите на Запада срещу Русия, е побързал да си осигури противовес, извеждайки руския газ на мащабния китайски пазар. Очевидно е, че става дума и за нещо доста повече от газов бизнес – руският лидер и китайският му колега Си Цзинпин демонстрираха общо желание за цялостно сближаване между влиятелните си държави. Включително във военната област.

И това пролича не само от ученията на руските и китайските ВМС в Източнокитайско море „Морско взаимодействие 2014”, но и от споразумението за производството с руско участие на китайски суперсамолет и на вертолет гигант. Руската делегация кацна в Пекин с подготвени 43 документа за сътрудничество и 30 от тях вече бяха парафирани.

Логично е украинската криза да е пришпорила този впечатляващ напредък в руско-китайските отношения, но е несериозно той да се приписва само на нея. Тези отношения имат своя ясна и последователна стратегия още от 25 г. насам – от посещението на Михаил Горбачов в Китай през май 1989 г., когато легендарният Дън Сяопин изрече пред госта от Москва прословутата фраза:

„Да закрием миналото и да открием бъдещето”. Това е посоката, но Пекин върви по нея бавно, пресметливо, без резки движения, с постоянно калкулиране на китайския интерес, който включва поддържане на изгодни отношения и със Запада.

Ето защо доста наблюдатели обърнаха внимание също на факта, че въпреки цялостното позитивно отношение на Пекин към сближаването с Москва и към идващите оттам идеи за евразийско обединение ще е грешка двете страни да се броят оттук нататък едва ли не като единен антизападен блок.

Разбира се, грешка ще е и да се подценява очевидният нов етап в геополитическите баланси в Азия и в Тихоокеанския регион. Китай съвсем неслучайно реши точно в навечерието на посещението на Путин да направи недвусмислена демонстрация на мускули в невралгичното Южнокитайско (Източно) море, където от много години тлеят негови остри териториални спорове с цял куп страни от региона за две островни групи – Параселите и Спратли.

Избра си за „боксова круша” съседен Виетнам – страната, която е вдигала многократни въстания срещу 1000-годишното китайско владичество през средновековието и с която е водил война през 1979 г. На 2 май Китай прати нефтена платформа, охранявана от многобройни кораби, към един от Параселските острови, които смята за свои, но и Виетнам брои за собствена територия.

От Пекин бе обявено, че в района ще се сондира за петрол чак до 15 август т.г. и че чуждо корабоплаване в радиус от около 5 км няма да се допуска. Ханой тутакси алармира за нарушение на суверенитета му и на международното право и също концентрира кораби в зоната, опитвайки се да попречи на инсталирането на платформата. Разменени бяха удари с водни оръдия.

Редно е да се припомни, че през 1974 г., когато още тече война между Северен и Южен Виетнам за обединението на страната, помагащият тогава на Севера Китай стоварва свой десант на Параселите – а те се водят част от южновиетнамската територия. Във военната суматоха китайците така си и остават там, обявявайки после рифовете за свои.

Оспорвана принадлежност има и другият архипелаг в същото море – Спратли. Там освен Китай и Виетнам свои претенции предявяват също Тайван, Филипините, Малайзия и Бруней. Дискусиите чии са островите и как да се определи статутът им припламват периодично, но в рамките на АСЕАН преобладава мнението да се търси дипломатическо решение и то на многостранна основа.

Сегашната китайска демонстративна акция с платформата се разчита от наблюдателите като изпробване на регионалните и международните реакции. Моментът изглежда подбран съвсем целенасочено – скоро след априлската азиатска обиколка на американския президент Барак Обама, при която той окуражи спорещите с Китай за острови Япония, Филипините, Малайзия и т.н., и непосредствено преди гостуването на Путин в Пекин.

Така и двете световни сили, които играят активно за прекрояване на световните геостратегически баланси, са принудени да забележат, че Китай претендира недвусмислено за нова тежест в Тихоокеанския регион. Всички тези малки островчета са тъй невралгични не толкова заради хипотетичния нефт край тях, колкото заради важното си стратегическо положение, което позволява контрол над търговските пътища и постигане на важни предимства във военноморско отношение.

Дава се ясен сигнал, че в Тихия океан – досегашното „домашно море” на САЩ, се намества и китайският играч. Това може да изглежда като ход в полза на Путин за момента – заради обтегнатите отношения между Москва и Вашингтон покрай Украйна. Но не е съвсем така, защото Русия също е тихоокеанска държава, която има свои немалки интереси в спорещи с Китай страни като Япония или същия този Виетнам – впрочем, точно руснаци разработват петролните залежи във виетнамските териториални води.

Путин бе на посещение и в Ханой миналата година и там сключи също споразумение за военнотехническо сътрудничество. Така че едва ли действията на Китай с нефтената платформа или при сближаването с Русия могат еднозначно да се тълкуват като „антиамерикански” или „проруски”. Целите им са преди всичко „прокитайски”.

Ето защо по-малките регионални съседи на Китай и особено най-силно засегнатият напоследък Виетнам са толкова разтревожени и алармират за „нараснала китайска агресивност”. Макар и да не са чували българската поговорка, че „когато атовете се ритат, си патят магаретата”,  те исторически достатъчно са си напатили от големия и мощен съсед, както и от по-далечни „велики сили”.

Виетнамският случай в това отношение е най-емблематичен. Всички знаем колко десетилетия войни и изпитания трябваше да преживеят виетнамците във втората половина на ХХ век покрай сблъсъците и съперничествата на различните световни лагери.

Затова те днес са остро чувствителни към всякакви посегателства и китайската демонстрация край Параселите бе възприета много болезнено. Чак дотам, че докато виетнамското ръководство действаше по въпроса на дипломатическия фронт, на битово ниво емоциите се подхлъзнаха към експлозия – и така се стигна до разгром на тайванска фабрика, взета за китайска, във виетнамската провинция Бин Зъонг. Загинаха двама души, над 20 бяха ранени. Китай тутакси използва ситуацията, за да представи своите граждани във Виетнам за жертви и дори да забие тревога, че чуждите инвеститори там са застрашени.

Това пък даде повод на някои коментатори да допуснат дори, че ексцесиите може да са били нарочно инспирирани от Китай, за да злепостави Виетнам. По подобен начин се е действало и при войната през 1979 г.

Виетнамските власти бързо въведоха ред, погромаджиите бяха арестувани и бе обещано строго наказание за тях. Виетнамският премиер Нгуен Тан Зунг разпрати на всички абонати на мобилни телефони в страната sms-и с уверения, че правителството ще направи всичко, за да отстои националния суверенитет, но гражданите не бива да допускат екстремистки прояви.

Президентът Чъонг Тан Санг обиколи пострадалите раойни, разговаря с местните ръководства и с чуждите инвеститори и увери, че решително ще се прилагат всички необходими мерки в съответствие със закона и международните ангажименти на страната, за да се гарантира сигурността на всички чуждестранни партньори.

В цялата тази ескалация Виетнам бе твърдо подкрепен от САЩ, чийто Държавен департамент още от началото на случая с китайската платформа окачестви действията на Пекин като неприемливи, противоречащи на международното право, „провокативни и рискови”, застрашаващи регионалната стабилност и сигурност.

Подкрепа за Ханой дойде и откъм американския съюзник Филипините, където виетнамският премиер Нгуен Тан Зунг участва в „азиатския Давос” – местното издание на Световния икономически форум. Съвместно с филипинския президент Бениньо Акино бе обявено, че „и двете страни са изпълнени с решимост да противостоят срещу китайските нарушения, призовавайки световната общност да осъдят действията на Китай”.

Интересното е, че Виетнам бе представен на доста високо ниво – от вицепрезидентката си Нгуен Тхи Зоан, която, между другото е българска възпитаничка, и на състоялото се на 21 май в Пекин Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия. Форумът, в който членуват 26 азиатски държави, специално бе насрочен така, че да съвпадне с втория ден от визитата на Путин в Китай. Всъщност с тази среща стартира и китайското председателство на организацията, учредена през 2002 г. по идея на казахстанския президент Нурсултан Назърбаев.

В словото си на форума в Пекин китайският лидер Си Цзинпин подчерта, че в Азия „трябва да се създаде нова архитектура на сигурността с участието на Русия” и че „споровене трябва да се решават само с мирни средства, изключвайки възможността за прилагане на сила и за заплаха на прилагането й”. Пресният конфликт с Виетнам не бе споменат пряко. Той обаче бе фокусиран от виетнамската вицепрезидентка. Нгуен Тхи Зоан изтъкна, че „Виетнам желае актуалните противоречия и спорове в региона да се решават в духа на международното право”.

Мнението на повечето международни наблюдатели е, че конфликтът няма да получи скорошно и стабилно решение, ще остане да тлее, но сегашната му гореща фаза постепенно ще изстине. Поне до следващото припламване. Което неизбежно ще зависи от размаха на крилете на някоя поредна геополитическа пеперуда. Защото в свят като днешния нищо не е случайно и безобидно.

Къдринка КЪДРИНОВА, спец. пратеник в Ханой

Източник: http://temadaily.bg

 

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/04/%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D1%85-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BF/