2 + 2 = 5 – Пътеводител на политическия покерджия

2 + 2 = 5 - Пътеводител на политическия покерджияПръв направи своя голям залог Борисов – „ГЕРБ ще остане в опозиция, ако не спечели пълно мнозинство. Ако имам пълно мнозинство, тогава мога да каня други партии, но не могат да ми скачат по главата и да ми извиват ръцете. Ако имам 119 депутати, ще оставя ГЕРБ в опозиция, за да управляват пак БСП и ДПС”.

Втора направи своя голям залог БСП, каза, че повече няма да играе заложник на ДПС, и притаи дъх в крехката надежда да не падне под 60 депутати.

ДПС влезе веднага в играта, от която никога не е излизало, понеже е крупието в игралния дом.

Според речника, крупие е лице, което ръководи хазартни игри, прибира залозите и раздава печалбите. Крупието посреща новите играчи (РБ, ПФ, АБВ, ББЦ); проверява дали всички чипове са поставени на масата; обяснява правилата и даже ги определя; контролира играта; следи дали играчите следват правилата; събира чиповете от загубени залози (бат`Сали и др. подобни); изчислява печалбата на победителите на ум, за да няма излишен шум край масата. От крупието се изисква находчивост, приятен външен вид, умения за работа с клиенти, концентрация, прецизност (екзактност), учтивост, приятелски маниер, енергия и ентусиазъм, увереност пред тълпата, способност да мисли бързо, да прави бързи изчисления на ум, да мести бързо чиповете и да се справя с жалбите и трудните ситуации, а също и познания на чужд език.

ДПС извърши всичко това много преди дългата нощ на следизборните пресконференции.

РБ, ПФ, АБВ и ББЦ заложиха самите себе си.

Атака беше заета със своето възкресяване.

Близнашки и Плевнелиев изначално бяха заложили на ГЕРБ.

„Кой” беше заложил всички, но те се правеха, че не знаят това. Избирателят разбърка и разпиля картите и хвърли в смут играчите в политическото казино.

Вместо очаквания кент флош роял Борисов получи фул макс, което не е малко, но не е достатъчно. Местан не се изненада, че най-силната карта е в него. БСП погледна в потрес слабата ръка, която й се падна, стисна двете мижави аса и моментално мина в опозиция. РБ, ПФ, АБВ и ББЦ не скриха своето задоволство, че са се подредили край масата. Атака възкръсна. Борисов посърна. Плевнелиев помръкна. Близнашки продължи да се хили дебилно.

- Залагаме общи политически принципи на дясно-центристко правителство – каза ГЕРБ.

- Прибавяме нашите принципи към вашите – казаха блокарите, които не знаят какви са им принципите, но решително пльоснаха връз игралната маса някакъв тюрлюгювеч и оплискаха всичко наоколо.

- Ние даваме 300 дни толеранс на правителството. Ще ви подкрепяме принципно, безпринципно, тематично, плаващо, задкулисно, олигархично, медийно и всякак – каза щедро крупието, и тури за доказателство Пеевски на първия ред, което не изтръгна никакъв вувузелски вой сред умните и красиви блокари.

- Искаме с БСП! – изрецитира ГЕРБ това, що му шепнеха пътеводно в брюкселската слушалка.

- Пас – каза БСП.

- Не можете да пасувате, залозите са направени – викнаха евроатлантически и на изящен Hochdeutsch ЕНП, ПЕС, ГЕРБ, Плевнелиев и Близнашки.

РБ и ПФ си затраяха, щото Hochdeutsch-овото уравнение ги изхвърля от софрата. Най-силно викаха АБВ.

- Пас – повтори БСП хладнокръвно. – Ние сме опозиция, оправяйте се.

- Това е национално безотговорно! Ах, какъв партиен егоизъм! Недопустимо просто! Срам! – възмутиха се оперетно от АБВ и произнесоха първата си отрепетирана реплика.

АБВ се надаха да лицезрят БСП в тучните обятия на ГЕРБ, с едната цел – да произнесат втората предварително подготвена и старателно репетирана реплика „Ние сме единствената автентична левица, а БСП се продаде за две министерски кресла”. Понеже цената на АБВ е едно министерско кресло.

- Пас – потрети БСП.

- Който играе – пИчели! – опита се ГЕРБ да съблазни БСП.

- Тц! Който НЕ играе, пИчели! – отсече БСП и отиде на „Позитано”, където „богатите младоци” се кюскаха яростно с „богатите старчоци”.

Играта зацикли.

Борисов пусна тридневна брада, запали трета пура и каза обратното на това, което беше казал сутринта, а вчера твърдеше обратното на онзиденшното. Медийните мажоретки го навалиха с въпроси, защо оня ден казал нещо си, пък днеска казва обратното на онова, което бил казал вчера. Борисов ги насмете отегчено, обясни, че това, което бил казал оня ден, си било за оня ден, поради което това, което ще каже днес, ще си бъде за днес, но не и за утре, щото утрешния ден не знае себе си, понеже ситуацията била динамична, обаче преговорите се движели по график.

След този брифинг ГЕРБ поиска почивка, РБ – също, и напуснаха заедно зрителното поле на телевизионните камери. Отидоха да си шушнат и шумолят нейде извън, край фикуса.

- Тия ми се катерят по главата и ми чупят ръчичките – изплака Борисов подир шушукането.

- Ние те обичаме! – отвърнаха любовно блокарите в нестроен хор, понеже тяхното „ние” се дели на „ние”, „вие” и „те”, сиреч „нашите” (Кунева), „вашите” (Кънев) и „техните” (Касим и Корман).

Последва дълга кафе-пауза.

- Някои лица от РБ преговарят сепаративно с ГЕРБ! – изпищяха други лица от РБ след кафе-паузата.

- Други лица от РБ преговарят сепаративно с ГЕРБ! – отвърнаха някои лица от РБ.

Според отлично осведомени източници едните казали „Искаме петима министри!”, а другите натъртили. „Ние сме скромни, искаме само трима и един вицепремиер!”.

- Или Борисов – премиер с пълен мандат, или… – каза Борисов ултимативно в 3 л. ед. ч., по монархически.

- Или какво? – попитаха тревожно РБ, ПФ и прочее абревиатури.

- Или президент при къс мандат на правителството – изръмжа Борисов.

Крупието не трепна. Борисов току-що беше издал стратегическата завера, отдавна отработена нейде между Банкя и Бояна. „Тоя тъпак ще съсипе екзактната евроатлантическа сделка”, помисли си крупието гневно и намести очилца с деликатно движение – дискретна покана към Борисов за дискретна среща на „нашето място”.

- Залагаме на тройна коалиция ГЕРБ, РБ и ПФ с премиер Борисов – казаха блокарите, изведнъж залюбили фронтоваците, поради страх от нерегламентирани поцелуи с ДПС на Лъвов мост.

- Без Касим и Корман! – викнаха фронтоваците.

Блокарите изтръпнаха. Нищо, че Лъвовият мост е по-далеч от Орловия. Все тая.

- Без фронтоваците, тез националисти и антиевропейци! – процеди на чист аграрен френски Жозеф Дол, пейзанът му с пейзан, докато опипваше сладострастно коленцето на Данчето под мазния сутеньорски поглед на Борисов.

Тук неочаквано, разтреперан и разлюлян от възмут, връхлетя Огиминчев и могъщата му фигура разтресе спарения въздух в казиното.

- Отказът от коалиционно сътрудничество с ПФ означава триумфално завръщане в държавната политика на Сарая и неговия Господар – „най-евроатлантическата” субстанция между Анкара и Костинброд.Хайде на бас кои по-точно „евроатлантически” сили са прошепнали на ухото на Дол доноса срещу ПФ! – изстреля убийствен политнекоректен откос Огиминчев и уцели оня пейзан Жозеф право в евродясното сърце.

- Европеецът Дол преразказва едни глупости, който са му написали 60 циганина – каза предводителят на фронтоваците и разконспирира евроатлантическите автори на доноса.

Сидеров се подсмихна горчиво на Огиминчевото прекамбичване – „Значи, Атака не може, ПФ може”.

Крупието, за всеобщо удивление, не изцъцри поредната струйка словесен зехтин и не напомни назидателно своята изначална формула за кристално евроатлантическо мнозинство, изградено върху брилянтите на евроатлантическите ценности. Прозвуча бодрата песен „Пустите фронтоваци станали европейци!” в изпълнение на сборен цигански духов оркестър срещу 50 лв. на всеки тромпет, тромбон, саксофон, кларинет, валдхорна, флигорна и флейта.

- Готов съм да пожертвам партията и себе дори за благото на държавата – рече Борисов внезапно самоотвержен. И отрони прескръбно – Не е задължително да съм премиер.

Искаше му се да избяга в Банкя, при кучето Лазар, което току-що беше спечелило приза „Куче на годината”, но тъпите медии подло подминаха този факт.

- На кого ни оставяш, Бащице!? – простенаха сърцераздиращо ГЕРБ, РБ и ПФ.

В този съдбовен за държавата миг АБВ (национално отговорно, по президентски) се притече на помощ като Радецки на Шипка и се включи в играта с един надлежно модифициран чип, олекотен и гъвкав. И понеже много внимаваше да не сложи тоя чип нито вляво, нито вдясно, подпъхна го нежно под купчинката на ГЕРБ. Жест недвусмислен, който всички разтълкуваха еднозначно и въздъхнаха с облекчение – ще има правителство 2 плюс 2. Основни играчи – ГЕРБ и РБ, поддържаща роля – ПФ и АБВ, заедно, поотделно и ротационно.

Циганският оркестър отново подхвана „Пустите фронтоваци станали европейци, а абевейци…”. К`ви станали абевейците? Не се разбра в шумотевицата. Сега трябва да гадаем. Айде, помогнете де!

Междувременно и някак незабелязано посред гълчавата крупието тресна връз игралната маса три възродителни законопроекта. За да е ясно, че всяка критика към ДПС, дори най-доброжелателна, ще бъде тежко санкционирана и строго осъдена. Първо – като грубо посегателство срещу правата и свободите на крупието, и второ – като флагрантно нарушение на евроатлантическите безценности.

И така – 25 дни.

Около масата щъкат, кръжат и нервно пушат кохорта политици, социолози, политолози, анализатори, наблюдатели, посредници, преговарящи, говорители, парламентьори, вестоносци, весталки, влъхви, вестовои, адютанти, оръженосци, душеприказчици, лобисти, чакащи артисти, стратези, шамани, врачки, баячки, кандидат-министри, титани, кибици и вложители в КТБ.

Прелитат евродесни и евролеви пощенски гълъби и рефери, които викат, рипат, тръшкат се, съскат, сумтят, заплашват и се нервят, опипват с потни ръчици коленцето на българската политическа класа, изпитват я до каква степен е преминала от суверенитет към васалитет, натискат я похотливо по стъгди и мегдани, пейки и пазарища, и раздават безплатни, предплатени или подплатени евроатлантически съвети.

Крупието чевръсто мести чиповете, контролира играта, определя правилата, прибира залозите и раздава печалбите.

Всичко е ясно от самото начало. Сделката е сключена, стратегията – разписана. Бъдещото правителство ще бъде такова, каквото е спазарено – дясно, с блокарски патаклами, фронтовашки изцепки, абевейски шушумигания, и с крупието за гарант. Уравнението изглежда така: 2 + 2 = 5. Крупието „даде” 300 дни толеранс на кабинета. Това не е толеранс. Това е жизненият срок на правителството. 300 дни. Толкоз. Втората част от сделката е по-дългосрочна, за цели 5 години, и тя е – Борисов президент. С гарант – крупието на прехода.

 

Автор: Велислава Дърева

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/05/2-2-5-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D1%80/