Месечни архиви: май 2018

Скулпторът Ивайло Савов и художничката Хелен Зака подредиха грандиозна изложба в галерия „Финес”

Скулпторът Ивайло Савов и художничката Хелен Зака подредиха първата си самостоятелна изложба в столичната галерия „Финес”. Снимка: © Захари Попов - В първата си съвместна изява най-новият български арт тандем показва повече от 100 творби.
– Експозицията е на разположение на ценителите на изящното изкуство до 11 май т.г.

СОФИЯ/ВИЕНА. В галерия „Финес” вече е експонирана първата съвместна изложба на световноизвестния български скулптор Ивайло Савов (Ivaylo Savov) и на неговата вдъхновителка в изкуството и спътник в живота Хелен Зака (Helen Zacha), която дебютира с колекция от монотипии. Вернисажът на изложбата, представяща около 100 великолепни творби, създадени от най-новия български арт тандем, е на 25 април, сряда, от 19.00 ч. в салона на ул. „Христо Белчев” 17, ет. 1.


„Композиция със синьо каре” е една от около 50-те монотипии, които Хелен Зака показва в дебютната си изложба. Художник: © Хелен ЗакаТази изложба беше… неизбежна. Когато през лятото на 2016 г. видях за първи път монотипиите на Хелен Зака (артистичен псевдоним на Елена Захариева), от една страна бях изненадан от мащабното избухване на нейната творческа енергия, а от друга – предвид колосалното натрупване на „вдъхновение” – този неин артистичен взрив (мисля, че по-подходяща дума няма) беше напълно логичен. Неочаквана, обаче, се оказа посоката – едва ли някога ще изчезне от съзнанието (и от подсъзнанието) ми онази нейна изумително красива бронзова пластика на легнала жена, четяща книга… Но нали именно изненадата е енигматичното усещане, което превръща Изкуството в неповторимо и уникално преживяване, предизвикателно пътешествие из terra incognita на вълненията, копненията, мечтанията… А тази автентичност, въплътена в творбите на Хелен Зака чрез техниката на монотипията (екземпляр: единствен), е красноречива метафора на уникалността (физическа и духовна) и на самия живот, на нас самите и на чувствата ни…

Изглед от изложбата. Композицията „Ной превръща наказанието в спасение” - най-новата творба на Ивайло Савов, заедно със серията „Дървета” на Хелен Зака. Снимка: © Захари ПоповДа, тази изложба беше неизбежна и беше въпрос на време… За две години, през които художничката извървя (всекидневно) творчески път, лъкатушещ сред възторзи, съмнения, може би – разочарования, но творчески път с ясен хоризонт, тази изложба се превърна в неизбежност, защото е съдбовна и за двамата автори. Защото нейните картини са проекция на необозримо широка култура и на задълбочени познания в областта на изкуството (авторката е завършила художествена академия в Париж и специалност „Френска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”), чиито потенциал намери най-вярното свое изражение – натрупаната „критична маса” генерира творческа сила, достатъчна да даде началото на една нова (лична) художествена вселена…

Двамата артисти показват в галерия „Финес” повече от 100 творби. Снимка: © Захари Попов„Вдъхновена от моя спътник в живота, показвам най-новите си картини, създадени през последните две години”, споделя Хелен Зака. „Казвам създадени, а не нарисувани, защото техниката, която използвам е монотипия, т.е. отпечатък. Харесва ми да полагам боите върху различни повърхности и да търся ефекта от съприкосновението им с моите мисли. Резултатът е почти мигновен и когато повдигна листа хартия, рисунката вече е там. Малко като трепетно отваряне на подарък, резултатът е очакван, но винаги изненадващ.

Моите картини са на границата между фигуративното и абстрактното. Предпочела съм един по-интуитивен подход, отколкото строго построената форма. Оставих подсъзнанието да ръководи ръката ми. Една от моите теми са въображаеми пейзажи, в които всеки може да вложи собствените си чувства и поглед. За мен особено интересно е и съчетаването и противопоставянето на две цялости, форми и цветове… Как съжителстваме като две личности, два изградени свята и как сме впримчени в собствените си мрежи. Точно затова монотипията ми допада като начин на изява…” - допълва художничката.

„Есен” - една от любимите теми на Хелен Зака са „въображаемите пейзажи”. Художник: © Хелен ЗакаОнова, което ме порази при първата ми среща с монотипиите на Хелен Зака, беше впечатляващият ѝ усет към изграждането на композицията, интерпретацията на идеите, хармониите: като цветови взаимоотношения и поетичност, и не на последно място – владеенето на материала въпреки неизбежните му „капризи”. Но най-интересно се оказа усещането ми, че някъде, в някакво свое мироздание, съм виждал нейните творби, но не буквално, а като в метафизичен сън. Déjà-vu. Една сугестивна трансформация на време и пространство (и на чувства), подвластна, навярно, на интуицията. Да, навярно, точно това е и същинското достойнство на нейната живопис – интуицията на художничката, която сякаш предусеща душевността на всеки, комуто предстои да се докосне до творбите ѝ и така нейното изкуство – чрез непреходността на вечната Красота – се превръща в необикновен ключ към себенамирането и себеопознаването… А ние трябва само да се пресегнем, да го откачим от стената и да отворим душата си…

През годините неведнъж съм писал за творческите изяви на скулптора Ивайло Савов (пълен негов „автопортрет” можете да прочетете на този линк) и едва ли сега бих могъл да кажа нещо ново. За мен той е, и ще бъде винаги, символ на висока естетика, финес, модерност, преклонение пред Красотата, благородство, впечатляваща ерудиция, култура и дълбока философска промисъл…

Клоун показва жонглиране с топка - „Ученици и учител”, бронз. Художник: © Ивайло СавовЗа неговото на творчество големият български художник и учен проф. д-р Кръстю Чоканов (1908-2009) каза преди време: „Разбрал, че изкуството не е препис от природата, като суха регистрация на факти, а лична интерпретация на света, надарен с усет за форма и движение, Ивайло Савов ни предлага серии от изненади и като сюжет, и като пластичен драматизъм…”

Но сега, с изложбата в галерия „Финес”, почитателите на изобразителното изкуство имат уникален шанс: да видят творбите скулптора, да ги почувстват и осмислят отново, но в контекста на изкуството на Хелен Зака – човекът, който е неговият perpetuum mobile, неговият вечен идол – L’Éternelle idole, но и [вече] най-близък творчески партньор…    

Според Ивайло Савов, за „процеса на създаване на изкуство от значение са три неща. Първо, артистът трябва да е безкрайно търпелив, защото изкуството не е намерение, а е художествен факт; второ – за да съществува, то, Изкуството, се нуждае преди всичко от нашата чувствителност като зрители; и трето – казал го е Кристо (Christo; 1938) - българинът от Америка: „Има още един начин да се харесва моето изкуство, като се купува”. И когато тези три неща се превърнат в едно, тогава е налице човешкото удовлетворение от добре свършената работа, независимо дали тя е продукт на спонтанно начало или на контролирана артистичност…”

Изглед от изложбата в галерия „Финес”. Снимка: © Захари ПоповИзложбата в столичната галерия „Финес” е много специална за него и за Хелен Зака, защото е първото им съвместно представяне, споделя скулпторът. „Показвам над 50 бронзови и три мраморни скулптурни композиции, създадени по различно време през годините. Някои от тях вече са представяни в самостоятелни изложби в различни галерии в Швейцария, Белгия, Австрия, Люксенбург, Германия и Франция…”

В прекрасно аранжираното пространство на галерията ценителите на изящното изкуство ще могат да видят по-ранни творби на Ивайло Савов като „Влюбени коне” (1995), „Клоунесата” (2003), „Три желания” (2003); голямоформатни композиции, сред които са „Мистерията на българските гласове” (185 х 33 х 178 см.; 2011), „Целувката” (88 х 26 х 70 см.; 2012), „Музикалното дърво” (185 х 25 х 65 см.; 2015), както и непоказваните досега „Влюбени коне” II (2015), „Цветята” (150 x 60 x 115 см.; 2016), „Доверието” (2018), „Пеещата” (2018) и „Любов” (2018).

„Доверието (той държи нея)”. Художник: © Ивайло СавовЕдин от основните акценти в изложбата е неговата най-нова скулптура „Ной превръща наказанието в спасение” (107 x 30 x 48 см.; 2018), която артистът завърши наскоро и за която разказва: „Винаги съм оприличавал резенчето от ябълка, като „лодка”. Сега направих три големи ябълки и резенчето на едната от тях е лодката на Ной, в която са любимата му жена и различни животинки. Сюжетът ни връща в Райската градина, а ябълката на познанието, заради която сме наказани с библейския потоп, в моята художествена интерпретация се явява нашето спасение. Композицията „Ной превръща наказанието в спасение” е показана в самостоятелна зала сред 7-8 с различен мащаб скулптури: „Музикалното дърво”, „черешови” и „ябълкови” дървета, още няколко бронзови „дървета”, населени с „влюбени птици”, и серия монотипии на Хелен Зака…”

Експозицията в галерия „Финес”, включва произведения от всички основни теми, по които Ивайло Савов работи през годините: клоунадата и клоуните, които едновременно са весели и тъжни, но винаги са изпълнени с надежда; човекът и природата като борба между духовното начало и природния инстинкт; митът за ликорната и чудотворната способност на еднорога да пречиства всичко, до което се докосне; жената като символ на вдъхновение и страст, и т.н. Теми, които - в пълна хармония - доразвива и на които придава ново звучене експресивно-поетичната живопис на Хелен Зака

„Моите картини са на границата между фигуративното и абстрактното”, казва за своите творби авторката. Художник: © Хелен ЗакаИвайло Савов е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. От 2004 г. скулпторът работи с престижната аукционна къща Hotel des Ventes в Женева. Той е сред малцината съвременни художници, които имат постоянна експозиция в швейцарската Zabbeni Gallery. В салоните й, които се намират в Женева, Веве и Берн, неговите произведения са изложени заедно с образци на Алберто Джакомети (Alberto Giacometti; 1901-1966), Фернандо Ботеро (Fernando Botero; 1932) и Амадео Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920)… Произведения на Ивайло Савов са притежание на частни колекционери от 28 държави в цял свят.

Изложбата с монотипии на Хелен Зака и скулптури на Ивайло Савов в столичната галерия „Финес” можете да разгледате до 11 май, петък.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2467-sculptorat-ivaylo-savov-i-hudognichkata-helen-zaka-podrediha-grandiozana-izlogba-v-galeria-fines.html

Художниците Нина Ковачева и Валентин Стефанов с дебютна изложба в Чехия

Тандемът Нина Ковачева-НИНА и Валентин Стефанов пред творби от дебютната си изложба „Лабиринт и злато” в Чехия. Снимка: © БКИ - ПрагаИзвестният творчески тандем представя „Лабиринти и злато” в галерията на Българския културен институт в Прага.

ПРАГА. Двама от най-известните, талантливи и провокативни български авангардисти: Нина Ковачева-НИНА (Nina Kovačeva-NINA) и Валентин Стефанов (Valentin Stefanov), представят за първи път свои произведения в Чехия – тяхната съвместна изложба „Лабиринти и злато” (Labyrinty a zlato) беше открита на 17 април в галерията на Българския културен институт в Прага (Bulharský kulturní institut v Praze, Klimentská 6). Експозицията илюстрира индивидуалната страна на творческия тандем, познат по света със своите находчиви и оригинални видео арт инсталации, създадени за фасади на музеи, обществени сгради и други публични пространства.


Творби на двамата авангардни художници са познати в цял свят. Снимка: © БКИ - ПрагаИзложбата беше открита от българския посланик в Чешката република Н.Пр. Лъчезар Петков и от Галина Тодорова, директор на Българския културен институт в Прага, в присъствието на двамата художници, които повече от 20 години живеят в Париж.

„От доста години представяме в различни музеи и галерии наши съвместни проекти, тоест на тандема Нина и Валентин, познат и като Ninavale. Радваме се, че за нашата първа изява в Чехия и то в галерията на културния ни институт съумяхме да реализираме изложбата „Лабиринти и злато”. В нея изпъква индивидуалният стил на всеки от нас, представя ни в онази светлина, която не може да бъде уловена в общите ни проекти”, сподели при откриването Валентин Стефанов.

Сред достойнствата на изложбата е постигнатия ефект на допълване на двамата автори, чийто творби ясно се различават още на пръв поглед. За тази творческа симбиоза навярно допринася общата тематична нишка, свързана с въпросите за свободата на личността в съвременното общество, раздирано от сложни взаимоотношения.

Изложбата „Лабиринт и злато” беше открита от българския посланик в Чешката република Н.Пр. Лъчезар Петков и от Галина Тодорова, директор на Българския културен институт. Снимка: © БКИ - ПрагаЕкспозицията запознава пражката публика с маслената живопис на НИНА, характерна със своята стилистична, техническа, образна и концептуална избистреност. Картините са изпълнени основно в бяло, черно и златно, но с безброй нюанси. В новите си творби тя играе главно с детското, ала не с невинността, тъй като редом до усмихнатите детски изображения поставя оръжия и символи, които стоят рекламно десемантизирано.

В авангардните рисунки на Валентин Стефанов се крие неговия афинитет към вектора и стената, към прозирната геометрия на фигури без криви и овали. Явният култ на твореца към науката в прагматичната й приложност се допълва както от футуристични внушения, така и от стремежа на зрителя да се „освободи” като намери изход от лабиринта, наречен живот.

Вернисажът на изложбата, която може да бъде разгледана до 4 май, беше уважен от почитатели на съвременното изкуство от различни поколения, които оцениха високо посланията, заложени в проекта „Лабиринти и злато”.

* * *

Нина Ковачева-НИНА е родена в София, където завършва Националната художествена академия. От 1995 г. заедно със съпруга си - художникът Валентин Стефанов, живее и работи в Париж. Двамата са носители на наградата на ЮНЕСКО за 2002 г. (The 2002 UNESCO Prize for the Promotion of the Arts) за принос в развитието на съвременното изкуство. Творбите на НИНА излизат отвъд пределите на един-единствен художествен похват. Тя използва ресурсите на видеото, фотографията, рисунката. Произведения на НИНА са представяни и са притежание на престижни музеи и галерии по цял свят: Lentos Museum (Линц, Австрия), Zendai Museum of Modern Art и Shanghai Duolun Museum of Modern Art (Шанхай, Китай), Kunsthalle (Хановeр, Германия), ZONE - Chelsea Centre of Contemporary Art (Ню Йорк, САЩ), Musée d’Art Moderne et Contemporain de Strasbourg (Страсбург, Франция) и др.

Валентин СТЕФАНОВ е роден в София; завършил е Националната художествена академия. Работи съвместно със своята съпруга Нина Ковачева-НИНА. Представя много самостоятелни и общи изложби по цял свят, участва в Биеналето за съвременно изкуство (The Canadian Biennial) в Отава, Канада. Негови творби са показвани в Париж, Ню Йорк, София, Шанхай, Белград и др.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2466-hudojnicite-nina-kovacheva-i-valentin-stefanov-s-debutna-izlogba-v-tchehia.html

КЗК санкционира „Музикаутор” по искане на БНР, но организацията ще оспорва

Защитата на авторските права в България продължава да бъде „ябълката на раздора” между институции, автори, потребители... Снимка: © artnovini.comОт Сдружението са готови да се противопоставят на всякакви опити творците да бъдат неглижирани или подценени.

СОФИЯ. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на организацията „Музикаутор” санкция от 56 678 лв. за злоупотреба с господстващо положение. Нарушението се изразява в поведението на Сдружението в отношенията му с Българско национално радио (БНР) и следващата от това невъзможност за общественото радио да използва в програмите си репертоара на „Музикаутор”, съобщиха от „Драган Цанков” 4.


КЗК е установила нарушение по чл. 21, т. 5 от Закона за защита на конкуренцията, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на права за излъчване на музикални и литературни произведения от репертоара на „Музикаутор” по безжичен път, предаването или препредаването на произведенията по електронна съобщителна мрежа за доставчици на радиоуслуги на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством необосновано прекратяване на съществуващите договорни отношения с Българското национално радио, с което се препятства осъществяваната от радиото дейност.

Комисията е установила, че от преговорите, водени между БНР и „Музикаутор”, и от цялостното поведение на „Музикаутор” в тази връзка, може да се направи извод, че прекратяването на действащия договор между страните представлява начин за постигане на исканите от Сдружението условия за определяне размера на дължимите му възнаграждения за лицензирането на съответните права. Чрез прекратяването на договора с БНР „Музикаутор” лишава националното радио от възможност за ефективно конкуриране на пазара, на който последното осъществява дейност, допълват от медията.

В отговор на решението на КЗК, в обръщение до медиите, от „Музикаутор” заявиха, че организацията на злоупотребява с господстващо положение. Действията на дружеството целят единствено защитата на правото на творците в България да получават справедливи възнаграждения за произведенията си.

Тази година българските автори ще получат 65% повече за използваното тяхно творчество от БНР, благодарение на новия договор за поетапно увеличаване на авторските възнаграждения и въпреки сериозното му забавяне от шест месеца, припомнят от „Музикаутор”. Реалистичните прогнози сочат, че парите, които ще бъдат разпределени към българските автори следващата година, ще бъдат два пъти повече.

Предвид това, че „Музикаутор” изпълнява своята дейност в съответствие с всички изисквания на българското и европейското законодателство, ние сме длъжни да третираме равнопоставено ползвателите от един и същи сектор. Ето защо организацията ще предприеме всички предвидени в закона действия, за да оспори определеното като „не особено тежко” нарушение, да докаже правотата си и да защити интересите на творците.

Ние вярваме в правосъдната система в България. Преди една година Софийски градски съд прекрати делото, което БНР заведе срещу „Музикаутор”, определяйки иска на радиото като недопустим. Магистратите присъдиха разноските да бъдат платени от националното радио, а решението им не подлежи на обжалване, припомнят от организацията.

Творците трябва да получават достойни възнаграждения, за да създават нови произведения. Убедени сме, че всички институции и медии у нас следва да насърчават културата и музиката или поне да не пречат на тяхното развитие. В името на тази кауза сме готови да се противопоставим на всякакви опити творците да бъдат неглижирани или подценени, заявяват от „Музикаутор”.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2465-kzk-sankcionira-musicautor-po-iskane-na-bnr-no-sporat-prodaljava.html

Режисьорът Димо Дешев събра в книга свои метаисторически драсканици, писаници и смехории

Театралният режисьор Димо Дешев издаде първата си книга - „Записки по българските истории. Хумористична теория за нашия народ”. Снимка: издателство „Захарий Стоянов”. Художник: © Красимир КоцевИзвестният български театрал дебютира в литературата с хумористична теория за нашия народ.

СОФИЯ. Драсканици, писаници, смехории… Режисьорът Димо Дешев събра образци на тези специфични литературни жанрове в книгата си „Записки по българските истории” с подзаглавие „Хумористична теория за нашия народ”, а издателство „Захарий Стоянов” я издаде преди има-няма и месец. Историите на гражданина Темелков, зен мастър Дзя Дзин, Vutе и на други емблематични за българската постмодерна дигитално свързана народопсихология субекти, са илюстрирани с великолепни карикатури от класика Георги Чаушов, Ивайло Нинов и Красимир Коцев (ремарка: „Настана време карикатуристите и сатириците да пишат Историята!”, казва режисьорът).


Димо Дешев е познат на широката общественост и на поклонниците на Мелпомена като режисьор в Драматично-куклен театър „Иван Радоев” – Плевен. Описва себе си и своята работа така: „Казвам се… Всъщност това няма голямо значение! Повечето от времето си прекарвам като режисьор в Театъра – както се вижда от картинката – поставям смешни пиеси… Понякога самият аз пиша комични текстове, които други режисьори поставят на Сцената. През останалото време си мисля разни забавни, иронични, понякога дори сатирични неща, докато наблюдавам Света около нас…”

Но вездесъщата глобална мрежа допълва:

Роден: 17 декември 1956 г., с. Раковица, Видинско;
Завършил: специалност „Театрална режисура” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” при проф. д-р Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов през 1981 г.;
Дебют: през 1981 г. в Драматичен театър – Видин с постановката „Фантазиите на Фарятиев” от Людмила Петрушевска;
Работил (като щатен режисьор): в драматичните театри във Видин, Ловеч и Плевен;
Постановки: във Видин, Варна, Шумен, Перник, Браила;
Заглавия: „Утопия” от Аристофан, 1990/1991; „Да играем Стринберг”, Дюренмат, 1996/1997; „По неволя доктор”, Молиер, 2001/2002; „Татуирани души”, Горан Стефановски, 2004/2005; „Криворазбраната цивилизация”, Добри Войников, 2004/2005; „Българи от старо време”, Любен Каравелов, 2005/2006; „Вечеря за глупаци” (Франсис Вебер), 2006/2007; „Кабаре ЕВРОПА” (Любомир Пеевски), 2008/2009; и т.н.;
Драматургични текстове: „Страсти Илиеви” (десет постановки), „Лабиринт” (в Шумен), „Селото на таласъмите” (Плевен, Ловеч, Кърджали, Балчик, Монтана), и др.

Режисьорът (вдясно) и Патриарха (на българската литература). Снимка: © Личен архив на режисьораПриятелите на Димо Дешев пък споделят:

Ани Илков: Димо беше измежду най-неспокойните духове в гимназията. Струва ми се, че още тогава той смяташе, че светът и животът крият „аристофанически тайни”. Още тогава може би той си постави весело-трудната творческа и житейска задача – да разкрива тези тайни една по една. Вземи и чети!”

Борис Панкин: „Не четете тази книга! Димо Дешев е тенец под прикритие! Онова митично-мистично същество от Северозапада на бай Йордан Радичков. А сте се докоснали до тенеца, а сте се пристрастили! Затова, ако не ми вярвате, четете!…”

Борислав П. Петранов: Димо Дешев ще ви увлече в разказа си за едни отминали (дали?) времена. Ще ви разсмее, но накрая ще ви и разплаче. В текстовете му (уви!) прозира нещо неисторическо. И то е, че не партии, политици и държавен строй са виновни за нашето сегашно дередже, а ние, ние самите, нашият български манталитет.

В тези кратки разкази Димо върви по ръба на гротеската и трагедията. Но каква е всъщност разликата между комедията и трагедията? Само в гледната точка на разказвача на едно и също събитие. Тази книга е една наслада. Наслада за ума. Кара те да мислиш, а в днешно време това е много…”

Димитър Радичков: „Искрено ти желая на добър час на това ново за теб приключение!”

Калин Илиев: „През далечната 1988-а, когато бях редактор в областния вестник в Ловеч (областен град на Плевен, Велико Търново и Габрово, представете си), ми попаднаха някои от парчетата на Димо Дешев, сега включени в първа глава на тази книга. Веднага ги публикувах. Грабнаха ме не само актуалността чувството за хумор, интелигентността, но и тяхната неприкрита Дионисиева еротичност, която по онова време си беше не просто естетически, а и политически бунт…”

Петко Джоков: „Лицето Димо Иванов Дешев (неосъждан, без вредни навици, хетеросексуален) е написал „Метаисторически драсканици”. С този опус авторът поставя на видно място някои от тъжно-смешните неща през последните трийсетина години от живота ни.

Книгата се чете леко, предизвиква спомени и размисли у тези, които имат памет и могат да мислят, авторът я определя като комична, ако прецизираме – това е доста добър сатиричен опит…”

Книгата „Записки по българските истории” вече е в книжарниците. Снимка: © Личен архив на режисьораА от „висотата” на редактор на „Записките”-те, приятелят на режисьора (двамата се познават от 47 години) – писателят Емил Андреев („Стъклената река”, „Лудият Лука” и др.), пише в послеслова „КНИГА БУКЕТ. Или колко е важно да НЕ бъдеш сериозен”:

„В пиесата на Оскар Уайлд „Колко е важно да бъдеш сериозен” главният герой Джон Уърдинг се подвизава под името Ърнест (на английски „сериозен”, „добросъвестен”, „честен”), на сцената на живота Димо Дешев се подвизава като театрален режисьор, не по-малко добър и честен във всяко отношение…

…Наричам първата книга на Димо Дешев букет, тъй като в нея има всякакви цветя от годините на „соца” и последвалата прехождаща демокрация, чието истинско лице едва ли някога ще видим. Какви ли не аромати се разнасят от страниците й – смешни, весели, абсурдни, гротескни, тъжни, че дори и трагични в своята накъсана и задъхана, а на места дори анекдотична форма. В този смисъл не са случайни и прекрасните и класически вече карикатури на големия Георги Чаушов, на Ивайло Нинов и на Красимир Коцев… Всичко писано от Димо Дешев през годините носи белега на своето време, на неговите безсмислени завихряния и глупашки случвания и случки, които хем ни разсмиват, хем ни озадачават и ни карат да се питаме: как е възможно да сме живели така, как е възможно все още да живеем така? Е, отговорът е – възможно е!…

Книгата на Димо Дешев включва илюстрации от известни български карикатуристи. Снимка: издателство „Захарий Стоянов”. Художник: © Георги ЧаушовНай-хубавото на тази книга е, че Димо Дешев не претендира за писателски ореол (освен добър, той е и скромен човек) и си мисля, че подобно достойнство още повече подчертава качествата на неговите текстове. Вярвам също, че читателите ще усетят колко е важно наистина да не си сериозен и да се правиш на такъв, какъвто не си…”

Въведена в библиотеката на вечността с ISBN 978-954-09-1217-2, книгата „Записки по българските истории. Хумористична теория за нашия народ” с драсканици, писаници и смехории от режисьора Димо Дешев със сигурност ще ви помогне чрез здравословен искреночист смях да удължите живота си, ако не с няколко години (както го правят биопродуктите от супера – ти да видиш!), то поне с някоя и друга минута (кой ви я дава!). Това е гаранция, както и това, че ще ви размърда гънките за размисъл…

За финал, една Финална ПРИТЧА:

дЕдо гледашe свинье – у кочина! Един ден забрави вратата отворена… Вместо да избЕгат, свиньете сами залостиха кочината отвътре?

И най-последно: понеже иде Гергьовден, а както изглежда (от еволюционна гледна точка), вълкът вече не само нрава, но и кожата си не мени:

Вълкът-мандатоносител Бай Х-й покани Агнето-колаборационист на Гергьовден!

Струва 12 лева. Книгата. Колкото кило агнешко, но е много-много по духовнохранителна и с много-много по-дълъг срок на годност. Хора, четете!

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2464-regisiorat-dimo-deshev-sabra-v-kniga-svoi-metaistoricheski-draskanici-pisanici-i-smehorii-.html