Месечни архиви: февруари 2018

Шедьоври на българската живопис от първата половина на ХХ в. показват частни колекции на „Шипка” 6

Посетителите на изложбата на „Шипка” 6 ще могат да видят и този великолепен портрет на момиче от Златю Бояджиев (1903-1976). Снимка: © Сдружение „Съюз на колекционерите в България”В изложбата, която ще продължи от 1 до 30 март 2018 г., ценителите ще видят и напълно непознати творби.

СОФИЯ. Изложба „Българска живопис от първата половина на ХХ век – избрано от частни колекции” ще бъде открита на 1 март 2018 г. (сряда), в 18.00 ч., в галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 – етаж 1, съобщиха от Сдружение „Съюз на колекционерите в България” (СКБ), организатори на арт събитието.


Българската живопис от първата половина на ХХ в. е изключително стойностна и важна като личностна реализация и като художествена проблематика. Време, в което се пресичат взаимноизключващи се тенденции – от академичната носталгичност до най-модерните направления на европейския авангард, казват организаторите. Запазвайки националната си чувствителност българската живопис ражда сериозни и силни произведения, които и като стилистика, и като постижения, са съизмерими с най-доброто от европейското изкуство.

Голяма част от българските артисти не само са учили и специализирали в европейските академии, но и активно са участвали в художествения живот там. В много от личните сбирки има изключителни произведения от този период, като голяма част от тях са малко познати. Сега, някои от тези творби ще бъдат показани за първи път пред широка публика, благодарение на личните усилия и пристрастия на колекционери, които успяха да ги върнат в България.

Реално изложбата покрива почти всички тенденции и направления, в които се развива българската живопис през този период, и ще представи емблематични произведения на някои от най-големите имена в изобразителното ни изкуство. Експозицията включва 135 творби на 50 автори от 24 колекции. Специално за изложбата е издаден пълен каталог на всички представени произведения. Куратор на изложбата и съставител на каталога е Галина Декова, а ръководител на проекта е акад. Светлин Русев. Председател на Управителния съвет на Сдружение „Съюз на колекционерите в България” е проф. Валери Стефанов.


Проектът „Българска живопис от първата половина на ХХ век – избрано от частни колекции” се осъществява с финансовата подкрепата на програма „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.” на Национален фонд „Култура”. Изложбата ще продължи от 1 до 30 март 2018 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2430-shediovri-na-bulgarskata-jivopis-ot-parvata-polovina-na-xx-v-pokazvat-chastni-kolekcii-na-shipka-6.html

Синът на Джони Кеш издава албум с непознати стихове и поеми на кънтри легендата

Кънтри звездата Джони Кеш е една от най-важните личности в поп културата на XX в. Photo Credit: © Don HunsteinДжон Картър Кеш покани за 16-те песни в проекта популярни съвременни артисти като Крис Корнел, Уили Нелсън, Крис Кристоферсън и др.

НЮ ЙОРК. Албумът Johnny Cash: Forever Words, чиято световна премиера е на 6 април, е един уникален проект на Legacy Recordings (подразделение на Sony Music Entertainment), съдържащ нови песни, създадени по неиздавани досега стихове, текстове и писма на Джони Кеш (1932-2003) - една от най-ярките звезди на кънтри музиката. В проекта участват изключителни музиканти като Крис Корнел (Chris Cornell), Ръстън Кели & Кейси Мъсгрейв (Ruston Kelly & Kacey Musgraves), Розан Кеш (Rosanne Cash), Alison Krauss & Union Station, Брад Пейсли (Brad Paisley), Крис Кристоферсън & Уили Нелсън (Kris Kristofferson & Willie Nelson), Джон Меленкамп (John Mellencamp), Елвис Костело (Elvis Costello), Карлийн Картър (Carlene Carter), The Jayhawks и др., съобщиха от лейбъла Вирджиния Рекърдс/Sony Music, издател на албума в България.


Johnny Cash: Forever Words ще бъде наличен на физически носител – CD, 2LP винил, и в дигитален формат за даунлоад и стрийминг.

След смъртта на Джони Кеш и Джун Картър Кеш (June Carter; 1968-2003), синът им Джон (John Carter Cash), който е копродуцент на албума, получава, според собствените му думи, „чудовищно количество личен архив” с непубликувани ръкописи – стихове, текстове, поеми и писма, писани от Джони Кеш през целия му живот.

Чрез силата и въздействието на музиката в албума Johnny Cash: Forever Words Джон Картър Кеш вдъхва нов живот на думите и стихове на своя баща. Photo Credit: Dave McClisteПрез последните две години, продуцентите Джон Картър Кеш и Стив Берковиц (Steve Berkowitz) канят съзвездие от музиканти, с които да „облекат” в музика стиховете и думите на легендарния кънтри изпълнител. Албумът е записан в Cash Cabin Studio в Хендерсънвил, Тенеси, и е музикалният спътник на бестселъра Forever Words: The Unknown Poems – книгата с непубликувани до момента стихове на Кеш, която излезе през 2016 г. под редакцията на носителя на Пулицър (Pulitzer-prize) - Пол Мълдун (Paul Muldoon). Една част от песните в Johnny Cash: Forever Words са вдъхновени директно от стихотворенията в книгата, а други - от различни непубликувани ръкописи, част от наследството на Джон.

Тавата започва с откриващото парче е Forever/I Still Miss Someone, в което участва Крис Кристофърсън, а текста е от последната поема, която Джони Кеш пише под акомпанимента на китара на дългогодишния си приятел Уили Нелсън

Johnny Cash: Forever Words продължава с дълбоко личната To June Morning – писмо, което музикантът пише на съпругата си Джун. Песента се изпълнява от кънтри звездите и двойка в живота – Кейси Мъсгрейв и Ръстън Кели

Двадесет и една години след като Джони записва кавър версия на песента Rusty Cage на Soundgarden - част от отличения с Grammy албум Unchained, Крис Корнел продължава специалната си връзка с Джони Кеш в парчето You Never Knew My Mind, по стихове на кънтри звездата.

Проектът включва и изпълнение на Розан Кеш – най-голямата дъщеря на музиканта от първия му брак. Песента The Walking Wounded е втора съвместна творба на Джон със сестра му. Като копродуцент на албума, той привлича още един представител на семейството – Карлийн Картър с June’s Sundown. Тя е най-голямата дъщеря на Джун, родена от брака й с кънтри певеца Карл Смит (Carl Smith; 1927-2010). Когато Карлийн е 12-годишна, майка ѝ се омъжва за Джони Кеш, когото започва да нарича Big John.

Носителите на Grammy и блуграс звезди – супергрупата Alison Krauss & Union Station, също участват в проекта – с песента The Captains Daughter, която е първият студиен запис на бандата от шест години насам.

„Решението кои артисти да участват в албума, беше най-емоционалният ми избор като продуцент” – казва Джон Картър Кеш и продължава: „Поканих артисти, които имаха лични истории и силна връзка с баща ми. Проектът се превърна в едно много вълнуващо усилие за всички ни – да съберем думите му и да ги представим по начин, по който, силно се надявам, татко би харесал и одобрил”.

При подготовката на Johnny Cash: Forever Words продуцентите се стремят да постигнат творческа хармония между музикантите, които са част от проекта, и ръкописите на Джони Кеш, казват издателите. Целта на Johnny Cash: Forever Words не е да създаде „изгубения” албум на Джони Кеш, а да вдъхне живот на неговите думи и стихове чрез силата и въздействието на музиката.

Проектът е творчески триумф на различни артистични сътрудничества, увенчан в 16 вълнуващи песни. През последните 60 години думите на кътнтри легендата са преминали редица културни, духовни и идеологически граници. Той е не само изпълнител на велики песни, но и разказвач на универсални истории и истини за справедливост, вяра, любов и независимост. В този дух е създаден и албумът Johnny Cash: Forever Words.

В България, албумът Johnny Cash: Forever Words излиза в деня световната му премиера - 6 април т.г. Снимка: Вирджиния Рекърдс/Sony Music* * *

Съдържание на албума
Johnny Cash: Forever Words:

01. Forever/I Still Miss Someone
      Kris Kristofferson and Willie Nelson

0
2. To June This Morning
      Ruston Kelly and Kacey Musgraves

0
3. Gold All Over the Ground -
      Brad Paisley

0
4. You Never Knew My Mind -
      Chris Cornell

0
5. The Captain’s Daughter -
      Alison Krauss and Union Station

0
6. Jellico Coal Man – T. Bone Burnett
0
7. The Walking Wounded – Rosanne Cash
0
8. Them Double Blues – John Mellencamp
0
9. Body on Body - Jewel
10. I’ll Still Love You – Elvis Costello
11. June’s Sundown - Carlene Carter
12. He Bore It All - Daily and Vincent
13. Chinky Pin Hill – I’m With Her
14. Goin’, Goin’, Gone - Robert Glasper feat. Ro James, and Anu Sun
15. What Would I Dreamer Do? – The Jayhawks
16. Spirit Rider - Jamey Johnson

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2429-siant-na-johnny-cash-izdava-album-s-nepoznati-stihove-i-poemi-na-country-zvezdata.html

Георги Симов представя свои творби в Salon des Peintres du Marais в Париж

Изложбен щанд с произведения на българския художник Георги Симов. Снимка: DPИзложението на художниците от историческия парижки квартал Маре се провежда за двадесети пореден път.

ПАРИЖ. Пловдивският живописец Георги Симов (George Simov) представя свои живописни творби в престижното 20-о издание на арт изложението на художниците от историческия парижки квартал Маре (Le Marais) – 20 ème Salon des Peintres du Marais, което се провежда в прочутата Halle des Blancs Manteaux – Pierre-Charles Krieg (48 rue Vieille du Temple). Картините, които сега показва художникът: „Три бели дървета”, „Червено лозе” и „Малинова зора”, както и голяма част от произведенията му, са вдъхновени от българската природа.


Halle des Blancs Manteaux в историческия парижки квартал Маре (Le Marais). Снимка: DP„…Георги Симов има привилегията да превърне боята в цвят, а в съотношенията на полаганите цветове да постигне колорит – ярък и необуздан, енергичен и приповдигнат, такъв, какъвто изразява най-точно вътрешните му нагласи. Колоритът изригва ентусиазирано и спонтанно, и дори да преиначи или помете формата, действа самостоятелно и убедително”, казва за художника изкуствоведката Бисера Йосифова. „Той не съзерцава видимото, а се стреми да вникне във вътрешния смисъл на нещата. Георги Симов експериментира с мозаечната подредба от парчета и елементи, които съчетава в компактна форма. Живописта му е съвкупност от знаци, които изграждат цялото. А в него провиждаме самостойният детайл, от който се състои образа на внушението. Всичко това е експонирано върху ярък фон, та да изпъкне целостта на привидната разчлененост. Симов наслагва багрени фактури и акценти, форми и знаци, наподобяващи принципа при изграждането на витража. В сюжетен план картините му съвместяват маловажното и значимото, съпоставят трайното и повседневното…” – допълва арт експертката.

Изложението Salon des Peintres du Marais, организирано от дружеството Les Peintres du Marais, Association 1901, се провежда в един от най-аристократичните и артистични парижки квартали. Тук се намират много забележителности и редица значими институции като център „Помпиду” (Centre Georges-Pompidou), Музея на Пабло Пикасо (Musée Picasso), Библиотеката за история на Париж (Bibliothèque historique de la ville de Paris,) Музея за еврeйско изкуство и история (Musée d’art et d’histoire du judaïsme), Музея на магията (Musée de la Magie) и др.

Арт салонът в зала Blanc Manteaux в квартал Маре, който през 2017 г. беше посетен от близо 10 хил. души, ще продължи до 28 февруари.

* * *

ГЕОРГИ СИМОВ е роден на 25 април 1950 г. в Пловдив. Член е на Дружеството на пловдивските художници към СБХ. Художникът работи в областта на експресивната абстрактна живопис.

Негови творби са собственост на частни колекционери в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Испания, Люксембург, Австрия, Швейцария, Белгия, Швеция, Япония и Австралия.

Избрани самостоятелни изложби:

2016 – биенале „Приятели на морето”, Бургас
2014 – галерия „Финес”, София
2012 – галерия „Финес”, София
2009 – галерия „Гаммалерия”, София
2008 – галерия „Арт спектър”, Пловдив
2008 – галерия „Аримекс”, постоянна експозиция, Пампорово
2005 – галерия Domenicо Calleida, Лугано, Швейцария
2004 – галерия „Nikos“, Базел, Швейцария
2002 – галерия „Веда арт“, София
2002 – галерия-музей „Филипополис”, Пловдив
1995 – Gallery 88, Люксембург
1994 – Edition Gallery, Люксембург

Международни форуми:

2017 – Paris Association de Peintres du Marais
2012 – Liberated Dreams, международна изложба, Ферара, Италия
2012 – биенале Кианчано, Италия
2011 – биенале Кианчано, Италия
2011 – Gallery Gagliardi, Лондон, Англия

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2428-george-simov-predstavia-svoi-tvorbi-v-salon-des-peintres-du-marais-v-paris.html

New research into Vermeer’s ‘Girl with a Pearl Earring’ in Mauritshuis

The research project The Girl in the Spotlight will take two weeks and will be conducted in public at the Mauritshuis. Photographer: © Ivo Hoekstra / Credits: Mauritshuis, The Hague- In order to make the research into the masterpiece visible to visitors, the Museum has constructed a studio with a glass enclosure in the ‘Golden Room’.

- After the two-week research period, the painting will be one of the best documented works of art in the world.

THE HAGUE. On Monday 26 February 2018, the Mauritshuis launches The Girl in the Spotlight: an in-depth scientific examination of the Girl with a Pearl Earring (c. 1665) by Johannes Vermeer (1632-1675). The museum’s most famous painting was last examined in 1994, during a conservation treatment, announced mauritshuis.nl.


Although further restoration is not yet required, major advances in non-invasive technical analysis have been made over the last 25 years. The Mauritshuis hopes to learn more about how Vermeer painted the Girl with a Pearl Earring, as well as the materials that he used. The research will take two weeks and will be conducted in public at the Mauritshuis. The latest technologies will be used.

Specially equipped workshop

In order to make the research into the Girl with a Pearl Earring visible to visitors, the Mauritshuis has constructed a studio with a glass enclosure in the museum’s ‘Golden Room’. The painting will be examined 24 hours a day from Monday 26 February to Sunday 11 March 2018. As part of a multimedia presentation, Mauritshuis paintings conservator and head researcher Abbie Vandivere will explain what is taking place inside the workshop using videos and daily updates.

Other institutions involved include: Shell Technology Centre Amsterdam (STCA), Maastricht University, University of Antwerp, the National Gallery of Art Washington and Hirox Europe. Head researcher Abbie Vandivere: ‘It’s an honour to collaborate with such a team of experts, and to have access to the state-of-the-art equipment that they will bring to the Mauritshuis. For two weeks, the museum will house one of the most advanced research centres in the world.’ Some of the technologies that the project will harness are: MA-XRF scanning, optical coherence tomography and digital microscopy. After the two-week research period, the Girl with a Pearl Earring will be one of the best documented works of art in the world.

Johannes Vermeer, ‘Girl with the Pearl Earring’, c. 1665. Canvas, 44,5 x 39 cm. Photo: Mauritshuis, The Hague* * *

About the ‘Girl with a Pearl Earring’

Vermeer painted the Girl with a Pearl Earring around 1665. It is a so-called tronie, which is not a portrait but a representation of a character: in this case, a girl in exotic clothing, with an eastern turban and an improbably large pearl in her ear. After Vermeer’s death, the work was acquired in 1675 by collector Pieter van Ruijven (1624-1674). In 1669, the inventory of Ruijven’s son-in-law Jacob Dissus (1653 – 1695) lists ‘A Tronie in Antique Clothing, uncommonly skilful’, which probably refers to this work. The painting only resurfaced in 1881 when Victor de Stuers (1843-1916), a leading figure in the public service for the arts, suspected it was a Vermeer. Art collector Arnoldus Andries des Tombe (1816-1902) bought the work for two guilders and thirty cents. At Des Tombe’s death, he bequeathed the work to the Mauritshuis. Since then, the Girl with a Pearl Earring has become an iconic picture.

* * *

Research questions

The Girl with a Pearl Earring is a seventeenth-century painting that sparks the imagination. Her enigmatic gaze, Vermeer’s use of colour, and the outstanding play of light in this work captivate everyone who sees it. Researchers are also fascinated by the painting, and have a number of unanswered questions about how Vermeer painted this iconic work of art and which materials he used. The project The Girl in the Spotlight aims to come closer to resolving these issues using the latest technologies to investigate the canvas, pigments, oil and other materials that Vermeer used to create his renowned painting.

Mauritshuis paintings conservator and head researcher Abbie Vandivere studies the ‘Girl with a Pearl Earring’. Photographer: © Ivo Hoekstra / Credits: Mauritshuis, The HagueState-of-the-art research

The research project The Girl in the Spotlight is a Mauritshuis initiative, and involves a team of internationally recognised specialists associated with the Netherlands Institute for Conservation, Art and Science (NICAS). The NICAS partners are Rijksmuseum Amsterdam, TU Delft, and Cultural Heritage Agency of the Netherlands (RCE).

Closer than ever

For visitors, the project The Girl in the Spotlight will be a unique opportunity to witness the scientific examination of a world-famous painting. The painting may be difficult to view at some point during these two weeks, but a high-tech 3D reproduction by Océ-technologies will be on display so that visitors can take photos. Public lectures about the project will take place at 11:00 (in English) and at 14:00 (in Dutch) on Saturday 10 March. Beginning on Monday 12 March, the Girl with a Pearl Earring will be back on display in the usual location in Room 15. The research team will then continue its work by analysing the data. Final results will only be available after this analysis has taken place.

* * *

Credit line:

The research project The Girl in the Spotlight is a Mauritshuis initiative, led by paintings conservator Abbie Vandivere, with a team of internationally recognised specialists working within the collaborative framework of the Netherlands Institute for Conservation, Art and Science (NICAS).

The following NICAS partners are actively involved in the research: Rijksmuseum, Delft University of Technology (TU Delft), and the Cultural Heritage Agency of the Netherlands (RCE). Cooperating in this project are: Shell Technology Centre Amsterdam (STCA), Maastricht University, University of Antwerp, National Gallery of Art Washington and Hirox Europe. These institutions have made their equipment, expertise and research time available for the benefit of this project.

NICAS is an interdisciplinary research centre initiated by the division for Physical Sciences of the Netherlands Organisation for Scientific Research (NWO ENW), within which art history, conservation and restoration, and sciences are united.

This project is made possible with support from the Johan Maurits Compagnie Foundation.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2427-new-research-into-vermeers-girl-with-a-pearl-earring-in-mauritshuis.html

David Milne – one of Canada’s greatest modern painters in Dulwich Picture Gallery

Douglas Duncan, David Milne at Six Mile Lake. Photo: © The Estate of David MilneThe focus is given to his experimentation with colour, line and negative space and his mastery of painting the visual effects of light and reflection.

LONDON. Dulwich Picture Gallery presents a major exhibition of one of Canada’s greatest modern painters, David Milne (1882-1953). It showcase, for the first time in the UK, a wide selection of his oil paintings alongside watercolours, drawings and photographs, to reveal an artist of true originality and vision, announced dulwichpicturegallery.org.uk. Through periods of intense experimentation, often working in solitude in the wild, Milne developed an extraordinary body of landscapes, fusing influences from Claude Monet (1840-1926), Henri Matisse (1869-1954) and Paul Cézanne (1839-1906) into a bold modernist language of his own.


David Milne, ‘Billboards’, c. 1912, National Gallery of Canada, Ottawa. Gift of Douglas M. Duncan, Toronto, 1962. Photo: NGC. © The Estate of David Milne‘David Milne: Modern Painting’ (14 February – 7 May 2018) follows Dulwich’s revelatory Painting Canada show in 2011, which introduced work by Milne’s contemporaries Tom Thomson and the Group of Seven, and ‘From the Forest to the Sea: Emily Carr in British Columbia’ in 2014.

Arranged chronologically, the exhibition follows Milne’s artistic development as he moves from the bustling sidewalks of New York to the war-torn landscapes of northern France and Belgium and back again to the woods, fields and skies of the northeastern US and Canada. Focus will be given to Milne’s experimentation with colour, line and negative space and his mastery of painting the visual effects of light and reflection.

David Milne, Ripon: High Street, 1919, Art Gallery of Ontario. Bequest of Mrs. J.P. Barwick (from the Douglas M. Duncan Collection), 1985. Photo: © The Estate of David MilneBorn in a small Ontario farming community, David Milne was in many ways an artist beyond nationality and visitors will first encounter him in his formative years in New York. He arrived in the city in 1903 to seek commercial work, but the thriving vitality of the city with its many museums and galleries quickly turned his ambitions to fine art. The busy sidewalks and advertising hoardings provided the subject matter through which he could shape influences from Monet and Matisse, balancing representation and abstraction and reducing his subjects to their essentials. Highlights include Fifth Avenue, Easter Sunday (1912) which was included in the landmark Armory show of 1913, where Milne’s paintings were exhibited alongside works by Matisse, Georges Braque (1882-1963), Monet and Van Gogh (1853-1890) as well as Billboards (1912) and Columbus Monument (1912), which offer a visual record of the early history of commercial outdoor advertising.

The show follows Milne to Boston Corners, a village in New York State, where, in 1916, he and his wife, Patsy Hegarty, set up an austere life with Milne’s time devoted to his painting. This room showcases a period of major advancement, as we see Milne experimenting with conjuring light reflections in watercolours such as Bishop’s Pond, (1916). This room also includes a series of experimental paintings of Patsy seated in the landscape, where Milne explores the phenomenon of camouflage through patterned composition.

David Milne, Tent in Temagami, 1929, Collection of the Tom Thomson Art Gallery, Owen Sound, Ontario, bequest from the Douglas M. Duncan Collection, 1970. Photo: © The Estate of David MilneThe central rooms in the exhibition showcase some of the most formally daring works of Milne’s career, revealing a shift in his style as he sought to record military training camps in the UK and later, the recently emptied, war-ravaged landscapes and villages in France and Belgium for the Canadian War Records. The harrowing scenes he encountered during his months as an official war artist prompted a new painting style of sparer means with subjects splintered into shattered brushstrokes and areas of startling blankness used to dramatic effect as in Montreal Crater, Vimy Ridge (1919), one of Milne’s most famous war paintings.

The exhibition goes on to explore Milne’s periods of solitude, which deepened his explorations of the natural world and his place within it. Inspired by the writings of Henry David Thoreau (1817-1862), which extol the value of communing with nature and the withdrawal from consumer culture, Milne spent the winter of 1920-1921 alone on the side of Alander Mountain, behind Boston Corners, and there engaged in some of his boldest experiments yet. He built himself a hut in the style of the military Nissen huts he had seen in Europe and there created a series of remarkable paintings including White, the Waterfall (1921) one of Milne’s favourites among his own works, where all that is inessential has been bleached away.

David Milne, Columbus Monument, 1912, Milne Family Collection. Photo: Michael Cullen, Toronto Canada. © The Estate of David MilneThe exhibition concludes with a series of elemental still-life studies and sky paintings made during Milne’s time at the remote Six Mile Lake. Again he built himself a cabin to live in alone, and there his creativity was unleashed anew in works that express a profound connection to the natural world. For the first time, he enjoyed sustained contact with like-minded artists, curators and critics in Ottawa and Toronto, with whom he corresponded, and in 1934 he finally began showing his work commercially in Toronto. He was starting to find recognition at last as one of Canada’s most distinctive and sophisticated modern artists. Highlights include a series of horizon pictures which represent his final surge of modernist work including Summer Colours (1936).

‘David Milne: Modern Painting’ is curated by Sarah Milroy, a writer and curator based in Toronto, and Ian A C Dejardin, Executive Director of the McMichael Canadian Art Collection in Kleinburg, Ontario and former Sackler Director of Dulwich Picture Gallery. They return following the success of Emily Carr in British Columbia in 2014 and Vanessa Bell in 2017. Loans have been secured from a number of private lenders, as well as a wide range of Canadian institutions, including the National Gallery of Canada, the Art Gallery of Ontario, the McMichael Canadian Art Collection, the Winnipeg Art Gallery and the Vancouver Art Gallery. The exhibition is accompanied by a fully illustrated catalogue from Philip Wilson Publishers and a series of events in the gallery.

David Milne, Sparkle of Glass, 1926 or 1927, National Gallery of Canada, Ottawa. Vincent Massey Bequest, 1968. Photo: NGC. © The Estate of David Milne* * *

Sarah Milroy said:

In Canada, the name David Milne evokes complete devotion to the task of making art, and a firm and unshakeable independent spirit willing to risk all in the quest to be the best artist he can be. At the same time, Milne is beloved for his ability to capture landscape in ways that are often uncanny in their inventiveness, each painting an absorbing world of its own. This is a modern artist for the ages, and one of Canada’s best kept secrets.”

Jennifer Scott, The Sackler Director of Dulwich Picture Gallery, said:

We’re delighted to introduce this adventurous and highly poetic Canadian artist to British audiences… Milne took inspiration not only from the great Post-Impressionists, but also from his forays into the wilderness. His paintings dazzle with light and colour and with an expressive intensity that reminds me of Paul Nash and anticipates the work of Peter Doig - it will be a revelation to many.”

* * *

The exhibition is organised by Dulwich Picture Gallery and the McMichael Collection of Canadian Art in collaboration with Vancouver Art Gallery, with the exceptional support of the National Gallery of Canada.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2426-david-milne-one-of-canadas-greatest-modern-painters-in-dulwich-picture-gallery.html

Каменоделското училище в Кунино – а сега накъде?

Почти 100 години след създаването на уникалното Училище по каменоделство във врачанското с. Кунино бъдещето му изглежда неясно. Снимка: © artnovini.comМинистерство на културата набързо смени директора на уникалната Професионална гимназия по каменообработване във врачанското село, но ще продължи ли „камъкът” да тежи на мястото си…

СЛЕД пренатегнатия патос от множеството тържествени откривания на българското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, Министерство на културата (МК) се завърна в реалността и демонстрира особена активност, но в неочаквана посока – още в първите дни на февруари набързо уволни Стефан Стефанов, който от 2004 г. е директор на Професионалната гимназия по каменобработване в с. Кунино, област Враца – уникално за региона на Балканите и едно четирите (или трите) държавни училища с такъв профил в Европа. Министърът на културата Боил Банов мотивира заповедта си от 6 февруари 2018 г. в четири пункта и на основание чл.188, т.3 от Кодекса на труда наложи дисциплинарно наказание „Уволнение” на скулптора. За директор на ПГКО „до заемане на длъжността чрез конкурс е назначена изкуствоведът Яна Орлинова, която е „завършила гимназията (бел. ред.: през 1982 г.) и е с 5-годишен преподавателски стаж в училището”, съобщиха на 9 февруари от МК.


Изненадващото решение на ведомството предизвика мигновена реакция в медиите и взрив от недоволство в социалните мрежи, особено сред възпитаниците (бивши и настоящи) на училището, като много от тях (бел. ред.: до момента – 517 души) подписаха петицията „Протест срещу несправедливото уволнение на директора на Каменоделното училище – Стефан Стефанов!”.

Професионалната гимназия по каменообработване е единственото училище у нас, което обучава професионални каменоделци. Снимка: © artnovini.com„Във връзка с многобройните медийни запитвания” на 13 февруари в сайта на ведомството пресцентърът на МК заяви следното:

„Министерството на културата няма намерение да закрива или да мести Професионалната гимназия по каменообработване – Кунино (ПГКО).

Директорът Стефан Стефанов е уволнен дисциплинарно вследствие на констатирани нарушения при проверка от страна на МК през ноември 2017 г. Но за тежестта на дисциплинарното наказание са взети предвид и резултатите от предишни инспекции на място, за които не са изпълнени или частично са изпълнени направените предписания.

Множество проверки от страна на Министерството на културата, Регионалното управление по образованието (РУО) – Враца и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) показват, че в качеството си на директор Стефан Стефанов не е изпълнил свои законови задължения, свързани с образователния процес, като приема на ученици, воденето на задължителна училищна документация и упражняването на контрол върху тази дейност, както и дейности по управление на държавната собственост.

Сред нарушенията са прием на ученици без провеждането на изпит за проверка на способностите, използване на стаи в училищното общежитие от служители и външни лица, включително и без заплащане на наем и режийни разноски.

Проверките на МК и РУО от 2016 г. до сега показват сериозно разминаване между броя на записаните и на посещаващите занятия. В дневна форма на обучение са били записани за ученици лица на възраст, значително надвишаваща задължителната училищна възраст. Директорът на ПГКО не е предприел нужните мерки за коректно отразяване на отсъствията на учениците и за отписване на учениците, които трайно не посещават училище по неуважителни причини. По този начин училището получава финансиране за ученици, които не се обучават реално.

За посочения период в МК са постъпили няколко сигнала и за насилие от страна на учители над ученици и между ученици, които своевременно са препратени към ДАЗД…”
Пълният текст на изявлението можете да прочетете тук.

Социалните, демографски и икономически проблеми в България са сред основните причини за малкия брой ученици в уникалното училище. Снимка: © artnovini.comРешението на Боил Банов, както и безпрецедентното за досегашната практика на министерството изявление от такъв характер в интернет страницата на ведомството, с основание повдигнаха много въпроси: от морално до професионално и административно естество.

Най-смущаващи в случая с уволнението на директора на Професионалната гимназия по каменообработване бяха времето и бързината, с която беше наложено неговото наказание: по средата на учебната година и след проверка, проведена през ноември 2017 г. Подробното онлайн описание на „прегрешенията” на Стефанов, веднага провокираха въпроса защо след като при проверки, проведени още през 2016 г. и през първата половина на миналата година, са констатирани аналогични нарушения, не са взети необходимите административни мерки и на директора не са наложени, например, „предупредителни” наказания по вездесъщия чл.188 от Кодекса на труда, съответно „забележка” или „предупреждение за уволнение”. От тази дисциплинираща пасивност, човек би могъл си направил извода, че някой старателно е трупал черни точки в трудовото „досие” на скулптора. Разбира се, според КТ, принципалът на училището – МК, и в частност – министърът, има законовото право еднолично да вземе решение за наказание, без да се съобразява нито с календара на учебната година, нито с каквито и да било други фактори. Въпреки това, в общественото пространство (личи от многобройните коментарите в социалните мрежи) се създаде усещането, че ставаме свидетели на

зле режисирана треторазредна пиеса

„изпипана” в пословичната традиция на българската бюрокрация и основана на безсмъртния командно-административен подход.

Както казах, подробното „осветяване” на проверките на Стефан Стефанов в сайта на МК е безпрецедентно – поне не си спомням по друг повод това да се случвало, дори и за фрапиращо по-големи „нарушения на трудовата дисциплина”. Например, като при казусът „Боршош”. Тук, може би, е уместно да си припомним каква беше позицията на Банов към противоречивата ситуация около оттеглянето на бившия изпълнителен директор на НДК: на 30 юни 2017 г. министърът благодари официално на „Мирослав Боршош за културните политики, които развиваше в последните години, както и за това, че е отворил Двореца към творците.”, а няколко дни след така изразената благодарност – през юли, прокуратурата обвини екс-директора на НДК в безстопанственост и нецелесъобразно разходване на средства. В началото на октомври пък към тези обвинения се прибавиха и още две: „за умишлена безстопанственост и сключване на неизгодни сделки” (dariknews.bg). Коментарът, както се казва, е излишен.

Спомен от Националния младежки конкурс за изящни, приложни изкуства и дизайн през 2014 г. Отляво на дясно: Мартин Иванов, Илия Евденков и Филип Филипов - младите таланти от Каменоделската школа в Кунино с директора Стефан Стефанов. Снимка: от страницата на училището във facebookОбширната информация, предоставена от отдела за „Връзки с обществеността” на МК, акцентира освен върху нарушения в приема и учебния процес в ПГКО, но и върху особено актуалната напоследък тема за насилието над деца. От публикуваните данни става ясно, че в Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) са постъпвали „множество сигнали от деца и преподаватели” за упражнено физическо насилие, „които не се завеждат и по които не се предприемат действия, както и жалби от родители; има случаи на агресия и инциденти.” Използването на тази болезнена тема е целесъобразен ПР-ход, но нищо повече, защото трудно е да се повярва, че новата управа на училището ще успее да справи с проблема решително и категорично. Необяснимо е, защо след като, според данните на МК, не са били взети мерки от училищното ръководство за предотвратяването на подобни прояви, от ДАЗД (уведомени още през ноември 2016 г.) са съставили само констативен протокол и са дали задължителни предписания, а не са сезирали други институции.

Друг въпрос, който предизвика оживени дискусии беше назначаването на изкуствоведката Яна Орлинова за директор. Доказан експерт в изкуствознанието, тя, обаче, има сравнително малък педагогически опит – само пет години, при това придобит в… същото училище (след покана от страна на г-н Стефанов). Дали тези професионални качества са достатъчни за заемането на толкова отговорна длъжност по средата на учебната година и в така комплицирана учебна среда, отговорът очевидно ще трябва да оставим в  компетенциите (и на съвестта) на министерството. Друг е въпросът дали нямаше да е по-разумно да бъде обявен конкурс за директор през лятото и да така да се избегне ненужното напрежение сред учениците и преподавателите…    Продължава на стр. 2

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/2425-kamenodelskoto-uchiliste-v-kunino-a-sega-nakade.html

Впечатляващо за(връщане) на Вежди Рашидов на българската арт сцена

Скулпторът Вежди Рашидов показва около 80 нови творби в столичната галерия „Сан Стефано”. Снимка : Screenshot of bnt.bgИзвестният скулптор засвидетелства любовта си към живота с голяма изложба в столичната галерия „Сан Стефано”.

СОФИЯ. Бившият министър на културата – скулпторът Вежди Рашидов, подреди своя мащабна изложба за първи път от няколко години. Впечатляващата експозиция, създадена през последните осем месеца и отразяваща за(връщането) на един творец към неговия храм – ателието, беше открита вчера, 22 февруари, в столичната галерия „Сан Стефано”. Това представяне е началната точка на едно пътуване, в което непоказваните досега творби – около 30 бронзови пластики и 50 рисунки (акварел), ще бъдат изложени още в Люксембург, Лондон, Москва, Истанбул и Монте Карло.


Сам озаглавил изложбата си „Завръщане”, Вежди Рашидов ни приканва да се докоснем до скулптурния му свят, в който прозира едно желание за съучастие заедно с него, защото нищо не доказва жизнеността на собственото ни битие по-добре от присъствието на другите в него, казва за експозицията Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия.

Скулптурата на Рашидов впечатлява със своите сурови образи и емоции. Снимка: sanstefanoplaza.com / © Иво ХаджимишевСамотата е важна за всеки творец, но само до момента, в който творбата бъде завършена, доколкото можем да мислим творбата като достигане на художествена и естетическа цел, която може да бъде завършена. И след това художникът има потребност от това да се разкрие, да покаже, да изложи съ-твореното, да го сподели в общото пространство, в което произведенията започват да живеят своя собствен живот посредством срещата им с погледа на другите, на публиката.

Тази изложба е именно такова завръщане към споделянето на един художник, чийто действия като министър на културата го бяха отдалечили от ателието, а „затворът” на болничната стая го откъсна от съприкосновението с материала, с живителната сила на творческия акт.

Казват, че пред лицето на личния си край човекът е сам, сам със собствената си биография и единствения капитал, с който разполага, са деянията му до този момент. Ето защо завръщането към живота е една от най-големите битки, в които – ако той излезе като победител, може да се завърне и мобилизира целия себе си. Завърнал се от такава емоционална битка, скулпторът Вежди Рашидов ни засвидетелства любовта към живота, прозираща във всеки негов творчески жест, изпод който се явяват пред нас лицата на отчаянието, болката, сподавения вик, но и животрептящите силуети на Сезар, войнът, Бетовен, увличащият в тихия си и елегантен ритъм джаз. Отдаден на силата на материала, с който работи в пластиките си, скулпторът е намерил пътя да го изяви фино и в своите акварели, своеобразни ескизи, в които нюансите на сивото и охрата ни връщат към усещането за метала. Верен на чувството си за плътта, авторът още по-убедително от всякога я материализира в изкуството си, но това е плът, която ни кара да усещаме, да желаем. Жизнена плът, родена от топлината на ръцете, чувствителността на погледа и остротата на мисълта. Материя, която „звучи” запомнящо се като Бетовеновата Пета симфония.

Вежди Рашидов, рисунка с акварел. Снимка: sanstefanoplaza.com / © Иво ХаджимишевТакъв се завръща днес сред нас Вежди Рашидов: по-зрял, още по-чувствителен, готов да се впусне в поредното ново сражение с живителната тъкан на изкуството, в която идея и материал да зазвучат в единно цяло, каквито ги виждаме в новата му изложба. Изложба-завръщане, изложба, с която художникът продължава да пише своята биография и да натрупва творчески капитал – капиталът, който, вярвам, ще пребъде и ще се превърне в завещание за света след нас, допълва изкуствоведката Аделина Филева.

В изложбата си в галерия „Сан Стефано”, която продължава до 22 март, освен фигури и композиции Вежди Рашидов представя и портрети на своите приятели – изтъкнатите български художници Йоан Левиев (1934-1994) и Генко Генков (1923-2006), както и на своя учител – големият френски скулптор Сезар (César; 1921-1998), който казва за него: „Българският артист Вежди Рашидов е наредил себе си и своята страна сред най-високите върхове на културата на ХХ век, сега и завинаги. Това, което прави, е прекрасно, докоснато от експресионизма… толкова е завладяващо. Той е толкова силен като излъчване, толкова могъщ… Очевидно е колко много културни пластове присъстват в творбите му. Той е един от неокласиците на нашето време”.

Вежди Рашидов, в качеството си на министър на културата, преди откриването на изложбата „Иван Мръквичка - българският чех” в началото на ноември 2016 г. в Българския културен институт в Прага. Снимка: © Марио Николов/artnovini.com* * *

Кратка биография

ВЕЖДИ РАШИДОВ е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Завършил е Художествената академия в София. Още в началото на неговата кариера творческите му изяви са многобройни и запомнящи се. През 1985 г. заминава за Париж след конкурс за специализация в „Сите дез-ар” (Cité Internationalе des Arts) в Париж. Участва в групови, тематични и самостоятелни изложби във всички по-големи градове в страната, в много европейски държави и световни културни центрове. Показва творбите си в повече от 45 самостоятелни изложби в Пловдив, Габрово, Базел, Париж, Варна, Варшава, Краков, Лондон, Димитровград, Делхи, Москва, Ереван, Амстердам, Токио, Йокохама, Анкара, Сапоро, Виена, Вашингтон, Претория, Йоханесбург, Белград, Бон, Дъблин, Белград, Прага, Будапеща и др. Негови произведения се намират в почти всички галерии в страната, както и в много частни колекции и музеи в чужбина.

Вежди Рашидов е член на Европейската академия на изкуствата в Париж, академик на Международната Академия за изкуство в Русия, член-кореспондент на Българската академия на науките.

Изложбата „Завръщане” ще продължи до 22 март. Снимка: sanstefanoplaza.com / © Иво ХаджимишевНосител е на редица награди в България, Франция, Полша, Монако, Италия, САЩ, Япония, Русия и др. За големите му заслуги за развитието на българската култура през 2014 г. е удостоен с най-високото отличие на столицата – Почетен гражданин на София, а през 2016 г., в Клостернойбург (Австрия), Рашдиов беше награден с ордена „Златен кръст на Свети Леополд” (Leopoldskreuz in Gold) на легендарната августинска обител Stift Klosterneuburg.

Избиран е за депутат в 41-то, 42-то, 43-то и 44-то Народно събрание.

Вежди Рашидов е бил е два пъти министър на културата на Република България: от 27 юли 2009 г. до 13 март 2013 г. и от 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г. През последния му министерски мандат страната ни представя две грандиозни изложби: „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” (L’Epopée des rois thraces. Découvertes archéologiques еn Bulgarie; 2015) в парижкия Лувър (Musée du Louvre) и „Блясъкът на Изтока. Християнско изкуство от България” (Glanz des Ostens. Christliche Kunst aus Bulgarien; 2016) в манастира в Клостернойбург.

Днес известният скулптор е председател на парламентарната Комисия по култура.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2424-vpechatliasto-zavrastane-na-vejdi-rashidov-na-bulgarskata-art-scena-.html

Tate Britain announces major Vincent van Gogh exhibition for 2019

Vincent van Gogh (1853-1890), ‘Self-Portrait’ (fragment), September 1889. Musée d'Orsay, Paris. Photo: artnovini.comThe show will include over 40 works by the artist from public and private collections around the world.

LONDON. Tate Britain announced that it will open a major exhibition about Vincent van Gogh (1853-1890) in March 2019. ‘Van Gogh and Britain’ will be the first exhibition to take a new look at the artist through his relationship with Britain. It will explore how Van Gogh was inspired by British art, literature and culture throughout his career and how he in turn inspired British artists, from Walter Sickert (1860-1942) to Francis Bacon (1909-1992).


Bringing together the largest group of Van Gogh paintings shown in the UK for nearly a decade, ‘Van Gogh and Britain’ will include over 40 works by the artist from public and private collections around the world. They include L’Arlésienne (1890) from Museu de Arte de São Paolo, Starry Night on the Rhône (1888) from the Musée d’Orsay, Paris, Shoes from the Van Gogh Museum, Amsterdam, and the rarely loaned Sunflowers (1888) from the National Gallery, London. The exhibition will also feature late works including two painted by Van Gogh in the Saint-Paul asylum, At Eternity’s Gate (1890) from the Kröller-Müller Museum, Otterlo and Prisoners Exercising (1890) from the Pushkin State Museum of Fine Arts, Moscow.

Vincent spent several crucial years in London between 1873 and 1876, writing to his brother Theo Van Gogh (1857-1891), ‘I love London’. Arriving as a young trainee art dealer, the vast modern city prompted him to explore new avenues of life, art and love. The exhibition will reveal Van Gogh’s enthusiasm for British culture during his stay and his subsequent artistic career. It will show how he responded to the art he saw, including works by John Constable (1776-1837) and John Everett Millais (1829-1896) as well as his love of British writers from William Shakespeare (1564-1616) to Christina Rossetti (1830-1894). Charles Dickens (1812-1870) in particular influenced Van Gogh’s style and subject matter throughout his career. L’Arlésienne (1890), a portrait he created in the last year of his life in the south of France, features a favourite book by Dickens in the foreground.

The Dutch Post-Impressionist Vincent van Gogh is among the most famous and influential figures in the history of Western art. Photo: artnovini.com* * *

Alex Farquharson,
Director, Tate Britain said:

Vincent van Gogh is without a doubt one of the greatest and most influential artists of all time. His stay in Britain changed his vision of the world and himself, encouraging him to become an artist. This is an exciting opportunity for us to reveal the impact Britain had on Van Gogh as well as the enormous influence he had on British artists. Tate’s last Van Gogh exhibition was in 1947 and introduced his work to a whole generation of artists working in Britain. We’re thrilled to be welcoming so many important and ground breaking paintings to the gallery.

* * *

The exhibition will also explore Van Gogh’s passion for British graphic artists and prints. Despite his poverty, he searched out and collected around 2,000 engravings, most from English magazines such as the Illustrated London News. ‘My whole life is aimed at making the things from everyday life that Dickens describes and these artists draw’ he wrote in his first years as a struggling artist. He returned to these prints in his final months, painting his only image of London, Prisoners Exercising, from Gustave Doré’s (1832-1883) print of Newgate Prison.

Vincent van Gogh, ‘The Sower’, (after Jean-François Millet; 1814-1875), 1888. Kröller-Müller Museum, Otterlo. Photo: artnovini.comTracing Van Gogh from his obscure years in London to the extraordinary national fame he achieved in the 1950s, the exhibition will show how his uncompromising art and life paved the road for modern British artists like Matthew Smith (1879-1959), Christopher Wood (1901-1930) and David Bomberg (1890-1957). It will conclude with an important group of portraits by Francis Bacon based on a Van Gogh self-portrait known only from photographs since its destruction by wartime bombing. To artists like Bacon, and the British public at large, Van Gogh epitomised the idea of the embattled, misunderstood artist, set apart from mainstream society.

‘Van Gogh and Britain’ will be at Tate Britain from 27 March to 11 August 2019. The exhibition is curated by Carol Jacobi, Curator of British Art 1850-1915, Tate Britain and Chris Stephens, Director of Holburne Museum, Bath with Van Gogh specialist Martin Bailey and Hattie Spires, Assistant Curator Modern British Art, Tate Britain. It will be accompanied by a major catalogue from Tate Publishing and a programme of talks and events in the gallery.

* * *

Vincent Willem van Gogh (30 March 1853 – 29 July 1890) was a Dutch Post-Impressionist painter who is among the most famous and influential figures in the history of Western art. In just over a decade he created about 2,100 artworks, including around 860 oil paintings, most of them in the last two years of his life. They include landscapes, still lifes, portraits and self-portraits, and are characterised by bold colours and dramatic, impulsive and expressive brushwork that contributed to the foundations of modern art. His suicide at 37 followed years of mental illness and poverty. (wikipedia.org)

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2423-tate-britain-announces-major-van-gogh-exhibition-for-2019.html

Изложбата на Микеланджело в The Met привлече над 700 хил. посетители

Голямата зала на музея „Метрополитън” в Ню Йорк. Снимка: © Brooks Walker, 2002Експозицията с творби на ренесансовия гений е сред десетте най-посещавани в историята на музея.

НЮ ЙОРК. Грандиозната ретроспектива „Микеланджело. Божествен рисувач и изобретател” (Michelangelo: Divine Draftsman and Designer), която музеят „Метрополитън” (The Metropolitan Museum of Art; The Met) представи от 13 ноември 2017 г. до 12 февруари 2018 г. стана една от десетте най-посещавани изложби в неговата история. За три месеца, експозицията, за която artnovini.com вече написа, беше посетена от 702 516 души, съобщи The New York Times.


Фрагмент от „Портрет на Микеланджело” от Даниеле да Волтера (Daniele da Volterra; 1509-1566); маслени бои върху дърво. Снимка: от колекцията на The Metropolitan Museum of ArtИзложбата показа безпрецедентно голям брой творби на Микеланджело Буонароти (Michelangelo Buonarroti; 1475-1564), собственост на 54 публични и частни колекции в САЩ и Европа: приблизително 150 от рисунки на маестрото, три мраморни скулптури, образци от негови най-ранни живописни работи, дървен архитектурен модел за параклис, монументални скици за последната му стенопис във Ватикана, както и много допълнителни произведения от други художници – съвременници на ренесансовия гений.

Сред изключителните творби, които музеят беше взел назаем за изложбата, беше колекцията от рисунки, създадени за Томазо де Кавалиери (Tommaso de’ Cavalieri; 1509-1587) – най-близкият приятел на Микеланджело. Сред произведенията (напълно завършени работи), които маестрото подарява на своя любим приятел, са шедьоври като „Наказанието на Тит” (Punishment of Tityus; 1532) и „Похищението на Ганимед” (Rape of Ganymede; 1532), „Падането на Фаетон” (The Fall of Phaeton; 1533), „Вакханалията на децата” (Bacchanal of Children; 1533), „Сънят” (The Dream; 1533) и др.

Най-посещаваните изложби в досегашната история на The Met са „Съкровищата на Тутанкамон” (Treasures of Tutankhamun), която през 1979 г. привлече 1 360 000 души и „Мона Лиза” (Mona Lisa), предизвикала интереса на 1 077 000 посетители през 1963 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2422-izlogbata-na-michelangelo-v-the-met-privleche-nad-700-hil-posetiteli.html

Излиза албум с 10 неиздавани студийни записа на гениалния Джими Хендрикс

Гениалният Джими Хендрикс - музикантът, който промени завинаги рок музиката. Photo Credit: Chuck BoydТавата ‘Both Sides of the Sky’ е последната част от уникална трилогия.

СОФИЯ. Последният албум от трилогията с най-значимите неиздавани студийни записи от архива на рок легендата Джими Хендрикс (Jimi Hendrix; 1942-1970), озаглавен Both Sides of the Sky, ще има своята световна премиера на 9 март, съобщиха от Вирджиния Рекърдс/Sony Music, издатели на тавата у нас. Албумът, който е от каталога на Legacy Recordings (подразделение на Sony Music), ще излезе в същия ден на CD & 2-LP винил.


Both Sides of the Sky включва 10 неиздавани парчета на гениалния китарист и е продължение на първите два албума от трилогията: Valleys of Neptune (2010) и People, Hell and Angels (2013).

Джими Хендрикс. Photo Credit: George Shuba - Authentic Hendrix LLCПреди месец – на 16 януари, излезе пилотният сингъл Mannish Boy (песента можете да чуете тук), който легендарният продуцент и тон-режисьор Еди Крамер (Eddie Kramer) представи премиерно в ефира на BBC.

На 22 април 1969 г. в нюйоркското студио Record Plant, по време на първата си студийна сесия, трима музиканти преаранжират и записват хита Mannish Boy на Мъди Уотърс (Muddy Waters; 1913-1983). Скоро след разпадането на The Jimi Hendrix Experience Джими Хендрикс - соло китара и вокали, басистът Били Кокс (Billy Cox; 1941) и барабанистът Бъди Майлс (Buddy Miles; 1947-2008), стават известни като Band of Gypsys, а първите си публични изяви триото прави с четири концерта в два последователни дни в известната нюйоркска зала Fillmore East през 1969 г. На 1 януари 1970 г. издават албума Band of Gypsys (1970), който заема пето място в САЩ и шесто във Великобритания и се превръща в един от най-продаваните албуми на Хендрикс въобще. През 2016 г. е издаден и Machine Gun, допълват издателите.

Групата се разпада на 28 януари 1970 г. след скандален концерт в Madison Square Garden в Ню Йорк.

Музикални продуценти на албума Both Sides of the Sky са Джейни Хендрикс (Janie Hendrix), Еди Крамер и Джон Макдърмот (John McDermott) за Experience Hendrix, L.L.C.

Албумът Both Sides of the Sky излиза на CD & 2-LP винил. Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony Music* * *

Съдържание на албума
Both Sides of the Sky:

01. Mannish Boy*
02. Lover Man*
03. Hear My Train A Comin’*
04. Stepping Stone*
05. $20 Fine*+
06. Power Of Soul^
07. Jungle*
08. Things I Used to Do#
09. Georgia Blues++
10. Sweet Angel*
11. Woodstock*+
12. Send My Love To Linda*
13. Cherokee Mist*

* Неиздаван до момента запис;
^ По-рано недостъпна разширена версия;
+ С участието на Стивън Стилс (Stephen Stills);
# С участието на Джони Уинтър (Johnny Winter);
++ С участието на Лони Йънгблъд (Lonnie Youngblood).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2421-izliza-album-s-10-neizdavani-studiini-zapisa-na-jimi-hendrix.html