Месечни архиви: януари 2018

BA Kunstforum Wien will present „the universal Man Ray”

Man Ray, ‘Noire et Blanche’, 1926 (um 1970), silver gelatin print. Private collection. Courtesy: Galerie 1900 - 2000, Paris. © MAN RAY TRUST/Bildrecht, Wien, 2017/18The Artist exploited countless artistic media and techniques in an inventive and playful manner.

VIENNA. The first exhibition for 2018 in BA Kunstforum Wien (Freyung 8) will be the great retrospective of world renown photographer and artist Man Ray. Kunstforum’s exhibition (14.02. – 24.06.) will be devoted to „the universal Man Ray” and critically address discourses that mark his oeuvre in general, such as the closeness and distance between male and female physicality and creativity and their enactment in his oeuvre; it will also show Man Ray as „friend to everyone who was anyone”, who associated in the most glamorous circles of society and thus as prototype of the artistic networker and catalyst.


Man Ray, ‘The Rope Dancer Accompanies Herself with Her Shadows’, 1916. Oil an canvas. The Museum of Modern Art, New York. Gift of G. David Thompson, 1954 © 2017. Digital image, The Museum of Modern Art, New York / Scala, Florenz © MAN RAY TRUST/ Bildrecht, Wien, 2017/18While Man Ray’s photography is omnipresent in every overview on Dadaism and Surrealism, until now only few people in the German-speaking regions have been aware of him as a universal artist. His artistic brinkmanship relates not only to very diverse media, but also the two art capitals of the twentieth century – Paris and New York, where Man Ray alternately lived.

A selection of 150 keyworks from all over the world, including painting, photography, objects, works on paper, collages and assemblages and experimental film, will help to map the outline of an enigmatic and complex artist personality who paved the way for modern and contemporary art, and – in congenial artistic complicity with Marcel Duchamp (1887-1968) – laid groundwork for how and what we see as „art” today.

Man Ray, ‘Le Violon d’Ingres’, 1924 (1990), silver gelatin print. Courtesy: Galerie Johannes Faber © MAN RAY TRUST/ Bildrecht, Wien, 2017/18Man Ray (born as Emmanuel Radnitzky in 1890 in Philadelphia, died in 1976 in Paris) has always been primarily received as a photographer. He achieved worldwide renown for his portraits of artists and his rayographs of the 1920s, produced without the use of a camera. However, Man Ray painted, drew, designed, made films and objects, wrote, invested his talents enthusiastically in typography, book and magazine design, and pursued a veritable career as experimental fashion photographer for Harper’s Bazaar and Vogue - thus providing enviable scope for Kunstforum to visualise all this in its exhibition. Man Ray exploited countless artistic media and techniques in an inventive and playful manner. In his autobiography, appearing in 1963, he wrote: … the instrument did not matter – one could always reconcile the subject with the means and get a result that would be interesting (…) One should be superior to his limited means, use imagination, be inventive.”

Curator: Lisa Ortner-Kreil

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2407-ba-kunstforum-wien-will-present-the-universal-man-ray.html

Изложбата „Страната на розите” представи ново българско изкуство в Лондон

Част от експозицията на „Страната на розите”, която беше представена в Европейската комисия в Лондон. Снимка: фейсбук-страница на 12 Star GalleryКуратор на експозицията с творби на 12 известни художници беше проф. Чавдар Попов.

ЛОНДОН. Едно от арт събитията на януари, с които беше отбелязано първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз (2018), беше великолепната изложба „Страната на розите” (The Land of Roses), която от 9 до 19 януари т.г. показа 12 Star Gallery към Европейската комисия в британската столица. Експозицията, която включваше предимно произведения от колекцията на Министерството на външните работи (МВнР), представи творчеството на известни български художници, което обхваща период от 60 години.


„Това е, наистина, само миниатюрна част от онова, което българските художници са създали през целия този период, но те са прецизно селектирани с амбицията зрителите да усетят духа на „Страната на розите” върху платното. В същото време, тази изложба се опитва да представи историята на работата им през последните шест десетилетия с техните умения, емоции, талант и сърце”, каза проф. д-р Чавдар Попов от Националната художествена академия, който беше куратор на експозицията.

Из „Страната на розите”... Снимка: фейсбук-страница на 12 Star GalleryВ „Страната на розите” публиката на лондонската 12 Star Gallery видя творби като „Къщи в Пловдив” (Houses in Plovdiv) на Дечко Узунов (Dechko Uzunov; 1899-1986), „Натюрморт” (Still Life) от Давид Перец (David Peretz; 1906-1982), „Пейзаж” (Landscape) на Генко Генков (Genko Genkov; 1923-2006), „Лодки” (Boats) - Георги Баев (Georgi Baev; 1924-2007), „Пролетен пейзаж” (Spring Landscape) - Елза Гоева (Elza Goeva; 1928); „Момичета” (Girls) - Енчо Пиронков (Encho Pironkov; 1932), „Разпятие” (Crucifix) - Никола Манев (Nikola Manev; 1940), „Молба за милост” (Plea for Mercy) - Сули Сеферов (Suli Seferov; 1943), „Танц II” (Dance II) - Васил Стоев (Vasil Stoev; 1950), „Две в люлка” (Two in the Swing)Цвети Киров (Tzveti Kirov; 1947), „Без заглавие” (Untitled)Александър Капричев (Alexander Kaprichev; 1945-2008), и „Без заглавие” (Untitled) от Станислава Стоянова (Stanislava Stoyanova; 1971).

„Всички тези автори са дълбоко ангажирани в динамиката на нашето изкуство през последните шестдесет години. Тяхната изключителна работа отразява способността им да се приближават към пластично изкуство поотделно като някои от тях са склонни да следват традиционните понятия за цвят, форма и състав. Други, обаче, се опитват да изградят нова обективна реалност, свързана с определени прояви на нови форми на реализъм. Много често фигуративните елементи се сливат с древни символи или фолклорни мотиви. Освен това, средновековните спомени съжителстват с абстрактно изображение и нео-експресионистичен стил”, допълни проф. Попов.

Изложбата „Страната на розите” беше организирана с подкрепата на българското посолство в Лондон. По време на тържествения концерт, посветен на българското европредседателство, в сградата на Европейската комисия (32 St Johns Smith Square) със свои изпълнения се представиха формацията Wladigeroff Brothers от Виена и Лондонският български хор (The London Bulgarian Choir) с ръководител Десислава Стефанова (Dessislava Stefanova).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2406-izlognata-stranata-na-rozite-predstavi-novo-bulgarsko-izkustvo-v-london.html

„Софийски солисти” свирят за българското европредседателство в Братислава

Световноизвестният Камерен оркестър „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров. Снимка: bulkis.sk Концертът на световноизвестния камерен оркестър ще се състои в прочутата катедрала „Свети Мартин”.

БРАТИСЛАВА. Българският посланик в Словашката република Н.Пр. Йорданка Чобанова (J. E. Yordanka Chobanova) и Българският културен институт (Bulharský kultúrny inštitút) канят сънародниците ни и гражданите на Братислава на официалното откриване на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз (2018). В събитието, което ще се състои на 30 януари, вторник, от 18.00 ч. в прочутата братиславска Катедрала „Св. Мартин” (Katedrála svätého Martina), ще вземе участие световноизвестният Камерен оркестър „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров.


В програмата на Тържествения концерт са включени творби от Йохан Себастиян Бах (Johann Sebastian Bach; 1685-1750): „Фантазия в сол мажор” (Fantasia in G major); от Марин Големинов (Marin Goleminov; 1908-2000): „Жътва и танц” (Harvest and Dance) от „Миниатюри за струнен оркестър” (Miniatures for String Orchestra); и композицията „Смъртта и момичето” (Der Tod und das Mädchen), която Франц Шуберт (Franz Schubert; 1797-1828) пише през 1817 г.

Камерен оркестър „Софийски солисти” е основан през 1962 г. от група млади музиканти от Софийската народна опера. Първият им концерт, изнесен през май същата година под диригентската палка на Михаил Ангелов, спечелва симпатиите на столичната публика. Много скоро след това музикантите изнасят и своите първи концерти зад граница, припомня сайтът на културния ни институт в Братислава.

За високото ниво и световната известност на оркестъра основна заслуга имат тримата изтъкнати български диригенти: Васил Казанджиев, който ръководи оркестъра от 1964 до 1978, Емил Табаковот 1979 до 1988, и Пламен Джуров, който поема диригентската палка през 1988 г.

„Софийски солисти” имат повече
от 3000 концерта по целия свят

Печелили са награди от престижни фестивали в Германия, Франция и овациите на фестивалната публика в Сан Себастиан и в Сантандер (Испания), Загреб и Дубровник (Хърватска), Чита ди Кастело (Италия), Льовен (Белгия), Берген (Норвегия).

Оркестърът свири в много страни в Европа, САЩ (10 турнета), Япония (13 турнета), Корея (7 турнета), Китай, Австралия, Южна Америка и др. „Софийски солисти” изнася концерти на световноизвестни сцени като „Карнеги Хол” в Ню Йорк, „Роял Алберт Хол” и „Барбикан” в Лондон, „Гевандхаус” в Лайпциг, „Гаво” в Париж, „Концертгебоу” в Амстердам, Операта в Сидни, „Сънтори Хол”, „Бунка Каикан” и „Арт Спейс Център” в Токио и „Симфони Хол” в Осака.

С оркестъра са свирили световноизвестни гостуващи музиканти като прочутият полски цигулар Хенрик Шеринг (Henryk Szeryng; 1918-1988), швейцарският обоист, композитор и диригент Хайнц Холигер (Heinz Holliger; 1939), руският виолончелист Даниил Шафран (Daniil Shafran; 1923-1997), испанският арфист Никанор Сабалета (Nicanor Zabaleta; 1907-1993), германският цигулар Албрехт Бройнингер (Albrecht Breuninger; 1968), френският флейтист и диригент Патрик Галоа (Patrick Gallois; 1956), френският обоист Давид Валтер (David Walter; 1958), британският цигулар-виртуоз Найджъл Кенеди (Nigel Kennedy; 1956) и др.

Катедралата „Свети Мартин” - една от емблемите на словашката столица Братислава. Снимка: © artnovini.comКамерният състав има широк репертоар,
който обхваща около 600 произведения

от барок до съвременна музика. Виртуозните изпълнители са представили повече от 100 премиери, някои от тях композирани специално за този оркестър.

Музикантите от състава имат записани повече от 60 албума на CD, а най-добрите изпълнения от техния репертоар са издадени от авторитетни издателства като BMG, Denon, Decca, Harmonia Mundi, Columbia, SABA, Victor, Gega New и др.

Пламен Джуров завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” (НМА) в София, където учи пиано при проф. Мара Балсамова, дирижиране – при проф. Константин Илиев, и композиране – при проф. Марин Големинов. Като диригент дебютира в Държавната филхармония в Плевен, където работи шест години. По-късно, Пламен Джуров започва сътрудничество с държавната агенция „Музика” и има редица диригентски прояви с български и чуждестранни оркестри, сред които са Филхармонията на Мексико, симфоничните оркестри на Хавана, Сараево, Фленсбург, Скопие, Крайова, с Ленинградската филхармония.

През 1988 г. маестро Пламен Джуров става диригент на Камерния оркестър „Софийски солисти”. С този изключителен състав той изнася стотици концерти, включително на международни турнета в Европа, Америка и и Азия. Има повече от 400 записа с творби на български и чуждестранни композитори в радиото и телевизията.

Пламен Джуров е и композитор, чието творчество е посветено на инструменталната музика, а негови произведения се свирят с успех и се записват в много държави. Сред най-известните му музикални творби са: Клавирна соната (1975), Елегия за оркестър (1980), Токата за оркестър (1982), Фантазия за оркестър (1985), Оратория – реквием (1988), Четири балади, Каденца за саксофон и оркестър (1994), Концерт за саксофон и оркестър (2014) и др.

Маестро Джуров е професор по дирижиране в НМА в София.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2405-sofiiski-solisti-sviriat-za-bulgarskoto-europredesedatelstvo-v-bratislava.html

Изложба с фотографии от Царския некропол на Севтополис впечатли Прага

Българският посланик в Чешката република Н.Пр. Лъчезар Петков и Галина Тодорова, директор на Българския културен институт в Прага, откриха изложбата „Царският некропол на тракийския град Севтополис”. Снимка: © БКИ - Прага Експозицията, която показва Българския културен институт, ще продължи до 2 февруари т.г.

ПРАГА. В началото на Европейската година на културно наследство (European Year of Cultural Heritage 2018) и на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, на 11 януари (четвъртък), Посолството на Република България и Българският културен институт (Bulharský kulturní institut) в чешката столица представиха изложбата „Царският некропол на тракийския град Севтополис” (Královské pohřebiště thráckého města Seuthopolis). Експозицията, дело на фотографите Иво Хаджимишев, инж. Стефан Папукчиев, Иво Косев и Стефан Димов, привлече вниманието и интереса на многобройна и високопоставена публика.


Вернисажът... Снимка: © БКИ - ПрагаВ галерията на института на ул. „Климентска” 6 (Klimentská 6) дипломати, директори на културни институти, представители на различни обществени институции, на академичните среди, културата и изкуството в чешката столица се докоснаха до мистиката, очарованието и величието на Долината на тракийските владетели. Гостите бяха приветствани от българския посланик в Чешката република Н.Пр. Лъчезар Петков и Галина Тодорова, директор на Българския културен институт.

В изложбата са включени фотографии от девет гробници от некропола на Севтополис – столица на одриския владетел Севт III (Σεύθης), управлявал от 330 пр.н.е. до 300 пр.н.е., са сред най-добре съхранените образци на тракийската некрополна архитектура - впечатляващи съоръжения, съчетали в себе си както натрупани от векове строителни умения, така и модерни за времето си елементи и технологии. Те дават най-ясна представа за многообразието в архитектурно и художествено отношение на тракийските паметници, свързани с погребалните вярвания.

Изложбата представя фотографии на девет обекта от Царския некропол на Севтополис - столицата на одриския владетел Севт III. Снимка: © БКИ - ПрагаЗаедно с архитектурните експонати, изложбата фокусира вниманието и върху културата на траките, като илюстративно представя единствени по рода си в световен мащаб артефакти, сред които се откроява, изработената от 24-каратово злато (с тегло 690 г), релефна маска на одриския цар Терес I (Τήρης I; ок. 540 пр.н.е. – ок.448 пр.н.е.), открита през 2004 г. от екипа на изтъкнатия български археолог ст.н.с. д-р Георги Китов (1943-2008).

Наследството на траките, тяхната архитектура и култура са слабо познати на днешната чешка публика. Ето защо интересът към изложбата беше изключителен както от страна на специалисти и археолози от Народния музей в Прага, така и сред представители на други сфери от обществения живот в Чехия. Със своето изключително богатство и разнообразие на паметници, Севтополис провокира желанието на екип на Чешката национална телевизия (Česká televize) да заснеме 2018 г. филм за Долината на тракийските владетели.

Впечатляващата изложба „Царският некропол на тракийския град Севтополис”, която се осъществява от Министерството на културата на Република България със съдействието на община Казанлък и Националната комисия на ЮНЕСКО, ще бъде експонирана в галерията на Българския културен институт в Прага до 2 февруари т.г.

Снимка: © БКИ - Прага* * *

Европейското културно наследство

обхваща ресурси от миналото под най-различни форми и в най-различни аспекти. Те включват паметници, обекти, традиции, предавани познания и изражения на човешкото творчество, както и колекции, съхранявани и управлявани от музеи, библиотеки и архиви.

Целта на тази инициатива е да се повиши осведомеността относно европейската история и ценности и да се засили усещането за европейска идентичност. В същото време тази инициатива привлича вниманието към възможностите, предлагани от културното ни наследство, но и към предизвикателствата, пред които то е изправено, като например последиците от прехода към цифровите технологии, влиянието на заобикалящата среда и физическите въздействия върху обектите на културното наследство, както и незаконния трафик на паметници на културата.

Основните цели на Европейската година са:

- да се насърчават културното многообразие, междукултурния диалог и социалното сближаване;

– да се изтъкне икономическият принос на културното наследство за секторите на културата и творчеството, включително малките и средните предприятия, както и за местното и регионалното развитие;

- да се подчертае ролята на културното наследство във външните отношения на ЕС, включително предотвратяването на конфликти, помирението след конфликти и възстановяването на разрушеното културно наследство.

За Европейската година на културното наследство е предназначен финансов пакет в размер на 8 млн. EUR.


Източник: consilium.europa.eu

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2404-izlogba-s-fotografii-ot-tzarskia-nekropol-v-sevtopolis-vpechatli-praga.html

Wizz Air с нов маршрут Варна – Виена и с нова база в австрийската столица

Авиокомпанията Wizz Air обслужва флотилия от 88 самолета Airbus A320 (на снимката) и Airbus A321. Снимка: © Wizz AirНискотарифният маршрут ще стартира на 28 април т.г. с два седмични полета: във вторник и в събота.

СОФИЯ. Най-голямата нискотарифна авиокомпания в Централна и Източна Европа и сред най-бързо развиващите се авиокомпании в Европа Wizz Air, днес обяви нова база в Австрия и нов вълнуващ маршрут от Варна до Виена – една от най-популярните европейски туристически дестинации. Предстоящият нискотарифен маршрут на WIZZ ще стартира на 28 април т.г. с два седмични полета: във вторник и в събота, откривайки чудесна възможност за туристите в България да посетят един от културните центрове на Европа на цени от само 29.99 EUR*.


Новата база в Виена представлява инвестиция на Wizz Air от 331 млн. USD и ще доведе до създаване на 120 нови работни места, допълват от авиокомпанията. Австрия е 44-ата страна в мрежата на Wizz Air като новата база на летище Виена (Flughafen Wien) ще бъде открита през юни, първоначално с един базиран там Airbus A320, а през ноември ще бъдат добавени още два самолета Airbus A321. Този бърз растеж на базата на въздушния превозвач във Виена е свързан с планове за стартирането на общо 17 нови маршрута на WIZZ от австрийската столица през 2018 г., включително Варна – Виена.

Австрийската столица ще бъде великолепен избор за българските пътешественици, които искат да се насладят на романтичните виенски улици и императорските дворци, а знаменитите музеи и музикалните шедьоври, с които е известен града, заедно с прочутите кафенетата, живописните и колоритни пейзажи, ще предложат незабравими развлечения на посетителите.

В отговор на потребителското търсене и с цел създаване на по-достъпни възможности за пътуване, Wizz Air непрекъснато диверсифицира мрежата си от България, предлагайки през 2018 г. общо 44 маршрута до 20 държави, достъпни от три български летища, които допълнително ще допринесат за увеличаване на туристическия поток към и извън страната и подобряване на бизнес връзките между държавите.

По повод новата линия Сорина Рац – мениджър корпоративни комуникации в Wizz Air, коментира: „Като авиокомпания със собствена база във Варна, Wizz Air непрекъснато търси възможности да разшири мрежата си и да осигури наистина достъпни възможности за пътуване за още повече клиенти, в съчетание с винаги отлични услуги на борда. Заедно с днешната новина за маршрута Варна – Виена, през 2018 г. ние ще стартираме общо 5 нови услуги от България, включително полети до някои от най-популярните европейски градове като Атина, Ница, Малага и Лисабон. Нашият усмихнат екип очаква с нетърпение да посрещне нови и настоящи клиенти на борда на нашите самолети до някои от деветте дестинации, които предлагаме от Варна, както и до дестинациите ни от София и Бургас!”

* * *

Wizz Air

е най-голямата нискотарифна авиокомпания в Централна и Източна Европа. Тя обслужва флотилия от 88 самолета Airbus A320 и Airbus A321** и предлага над 550 маршрута от 28 бази, свързващи 145 дестинации в 44 страни. В Wizz Air екип от приблизително 3500 авиационни експерти предоставя висококачествено обслужване и много ниски цени на билетите, което прави компанията предпочитаният избор на 28.2 милиона пътници през 2017 г.

Wizz Air е листната на Лондонската фондова борса под тарифен номер WIZZ и е включена в индексите FTSE 250 и FTSE All-Share.

Авиокомпанията е регистрирана в Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), Оперативен одит за безопасност (IOSA) – глобалният еталон за признание за сигурност на въздушния транспорт. Наскоро превозвачът беше обявен за Европейска авиокомпания на годината от Aviation 100 – престижно годишно издание, което отличава най-впечатляващите компании и практики в областта на авиоиндустрия.

___________

* Всички полети се извършват със самолети A320 със 180 места и A321 с 230 места. Еднопосочен билет с включени данъци и задължителни такси, включва и безплатен ръчен багаж с максимални размери 55x40x23 см.


** Новите доставки на Airbus A321 започват през ноември 2015 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2403-wizz-air-.html

Национална конференция отбелязва 140 години от рождението на Пейо Яворов

Пейо Яворов е един от най-значимите български поети на XX в. Снимка: Национален литературен музей Литературният форум ще бъде проведен в БАН на 11 и 12 януари 2018 г.

СОФИЯ. На 11 и 12 януари 2018 г. ще се проведе тържествено честване на 140-годишнината от рождението на големия български поет Пейо Яворов (1878-1914), организирано от Националния литературен музей (НЛМ) и Института за литература при БАН. Честването ще бъде проведено в Големия салон на Централната сграда на БАН и открито с приветствени слова на Атанас Капралов, директор на НЛМ, и доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература при БАН. Академично слово „Яворовото преминаване през света” ще произнесе проф. Михаил Неделчев.


След официалното откриване ще бъдат връчени наградите от Националния ученически конкурс за есе „Душата ми е пле нница…”, в който взеха участие над 100 младежи от цялата страна. Във фоайето на Централната сграда на БАН ще бъде представена и изложбата на Националния литературен музей „Път, на който не съзирам края…”

Честването на годишнината от рождението на Яворов ще бъде отбелязано и с двудневна научна конференция, която ще се проведе на същите дати в Централната сграда на БАН и в Института за литература. Участие ще вземат изследователи от авторитетни научни и учебни звена у нас: НЛМ, Института за литература, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, НБУ, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, Югозападен университет „Неофит Рилски”, Русенски университет „Ангел Кънчев”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и др. Докладите ще представят нови литературнокритически и литературноисторически прочити на Яворови лирически и драматургични творби, ще разгледат публицистичната му дейност, ще се спрат върху участието на поета в македоно-одринското освободително движение и Балканската война, върху Яворовите места на памет: музеи, паметници и т.н.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2402-nacionalna-konferencia-otbelyazva-140-godini-ot-rogdenieto-na-peio-yavorov.html

Виена чества стила „модерн” и модернизма с грандиозни изложби

Една от емблемите на Виенския модерн - Сградата на сецесиона (Wiener Secessionsgebäude) на Фридрихщрасе 12. Снимка: © artnovini.comКултурната програма „Красота и бездна” е посветена на знаменитите Ото Вагнер, Густав Климт, Коло Мозер и Егон Шиле, които напуснаха този свят преди 100 години.

ВИЕНА. С културната програма „Красота и бездна” (Schönheit und Abgrund. Klimt. Schiele. Wagner. Moser.) през 2018 г. австрийската столица ще почете изкуството на модернизма, Виенския модерн (Wiener Moderne) и творчеството на четирима от неговите най-ярки представители: архитектът Ото Вагнер (Otto Wagner; 1841-1918) и художниците Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918), Егон Шиле (Egon Schiele; 1890-1918) и Коло Мозер (Koloman Moser; 1868-1918), които при различни обстоятелства завършват земния си път точно преди 100 години, съобщава wien.info.


Периодът от 1890 до 1918 г. е определян като епоха на разцвет в австрийската история. Хабсбургската двойна монархия Австро-Унгария балансирала между красотата и бездната, а новаторството в изобразителното изкуство, литературата, архитектурата, музиката, психологията, философията и обществените отношения формират Виенския модерн. Негови пионери са именно художниците, които извършили своеобразен „пробив” в закостенялата Хабсбургска монархия, като в произведенията си те преосмислили провала на либералната политика след големия борсов срив от 1873 г. В същото време, във всички области на живота настъпили революционни промени, които продължили докато планетата не била обхваната от разрушителните бедствия на Първата световна война (1914-1918). След тази първа пауза и застой дошла и втората – с присъединяването на Австрия към фашистка Германия през 1938 – година преди избухването на Втората световна война (1939-1945).                       

Музеят „Леополд” притежава една от най-богатите колекции в света с творби и архивни документи на художника Егон Шиле. Снимка: © artnovini.comВиенският модерн

Прекрасните женски портрети, нарисувани от Густав Климт, безмилостните автопортрети на Егон Шиле, урбанистичните идеи на Ото Вагнер за съвременния мегаполис, изящният естетичен дизайн на Коло Мозер, психоанализата на Зигмунд Фройд (Sigmund Freud; 1856-1939), додекафоничната музика на Арнолд Шьонберг (Arnold Schönberg; 1874-1951), съвременните симфонии на Густав Малер (Gustav Mahler; 1860-1911), „Логико-философски трактат” (Logisch-philosophische Abhandlung; 1921) на Лудвиг Витгенщайн (Ludwig Wittgenstein; 1889-1951) и „Ландшафт на душата” (Seelenlandschaften) от Артур Шницлер (Arthur Schnitzler; 1862-1931) Това са само някои от големите постижения на Виенския модерн, когато в легендарните виенски кафенета – основно в „Централ”, „Музеум” и „Гринщайдл”, литератори като Карл Краус (Karl Kraus; 1874-1936) и Петер Алтенберг (Peter Altenberg; 1859-1919) водили оживени беседи с други интелектуалци и хора на изкуството. Архитектите Адолф Лоос, Йозеф Хофман (Josef Hoffmann; 1870-1956) и Йозеф Мария Олбрих (Joseph Maria Olbrich; 1867-1908) проектирали и строили сгради с нови материали и в нов стил, който излиза от рамките на историческата епоха „Рингщрасе” (Ringstrassenstil). Еманципацията на жените върви във възходяща посока… В този биотоп на креативност и еуфорично настроение творчеството на Климт, Шиле, Вагнер и Мозер достига изключителен разцвет.

След като от 1857 до 1859 учи във Виенската политехника (Polytechnisches Institut), през 1860

„Портрет на архитекта Ото Вагнер” (1896) от Готлиб фон Хартенкампф (1871-1964). Снимка: © Wien MuseumОто Вагнер

постъпва в Кралската архитектурна академия в Берлин (Königlichen Bauakademie Berlin), където остава две години. Същият период от време прекарва и в Академията за изящни изкуства като студент по архитектура при Аугуст Зикарт фон Зекардсбург (August Sicard von Sicardsburg; 1813-1868) и Едуард ван дер Нюл (Eduard van der Nüll; 1812-1868) – две от големите имена на европейската архитектурата от края на XIX в., чиято най-известна творба е сградата на Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper), строена от 1861 до 1869 г.

Ото Вагнер олицетворява новият дух на времето, в което се обединяват предприемачеството, градостроителството и градоустройство. В наше време биха го нарекли дизайнер, урбанист и предприемач. Той бил убеден, че промените в битието, в начина на живот, трябва да бъдат такива, каквито изисква максималната функционалност на средата. В същото време той станал основоположник на нов език на формите, призван да отразява динамиката на големия град и стремежът му към прогрес. Неговият уникален и разпознаваем стил личи в редица емблематични постройки в австрийската столица като Пощенската спестовна каса (Postsparkasse, 1906), Майоликахаус (Majolikahaus, 1898), уникалната църква на Свети Леополд (Kirche am Steinhof, 1907), метростанциите на Карлсплац (1899), Гумпендорферщрасе (1898) и Маргаретенгюртел (1894), прочутата Вила „Вагнер” в Хитцинг, купена през 1972 г. от известния австрийски художник Ернст Фукс (Ernst Fuchs; 1930-2015), и др. Вагнер работи усилено и по системата за регулирането на река Виена, която преминава през централната част на града.

Коломан Мозер - дизайнерът на Виенския модерн. Снимка: WikipediaДнес биха определили

Коломан Мозер

като графичен дизайнер, а също и като продуктов дизайнер, интериорен дизайнер или дизайнер на изложби. Но неговата творческа дейност била далеч по-широкообхватна: от оформлението на книги, тапети, пощенски картички и листове за писма, плакати и лога, през мебели с високоестетичен дизайн и впечатляващи витражи до вдъхновени произведения на изобразителното изкуство.

През 1885 г. младият Коло Мозер е приет за студент в Академията за изящни изкуства (Akademie der bildenden Künste) във Виена, където от 1886 до 1889 г. учи при Франц Румплер (Franz Rumpler; 1848-1922), от 1889 до 1890 при Кристиан Грипенкерл (Christian Griepenkerl), а от 1890 до 1893 г. при Йозеф Тренквалд (Josef Mathias Trenkwald; 1824-1897). През 1903 г., заедно с архитектите Йозеф Хофман и Фридрих Фриц Верндорфер (Friedrich ‘Fritz Wärndorfer; 1868-1939), както и с подкрепата на Густав Климт, Мозер създава прочутите „Виенски работилници” (Wiener Werkstätte), които до 1932 г. диктуват тенденциите не европейския промишлен дизайн.

Една от най-известните снимки на Густав Климт с любиматта му котка (Gustav Klimt mit Katze, 1911). Снимка: © Wien MuseumПрез 1876 г. 14-годишният

Густав Климт

постъпва във виенското Художествено-занятчийско училище към Австрийския музей за изкуства и промишленост (Wiener Kunstgewerbeschule des k.k. Österreichischen Museums für Kunst und Industrie; днес: Университет за приложни изкуства - Universität für angewandte Kunst), където до 1883 г. учи при изтъкнатия график и специалист по шрифтове и орнаменти Карл Храховина (Karl Hrachowina; 1845-1896), при художника и гравьор Фердинанд Лауфбергер (Ferdinand Laufberger; 1829-1881), при живописците Лудвиг Минигероде (Ludwig Minnigerode; 1847-1930), Михаел Ризер (Michael Rieser; 1828-1905) и Виктор Бергер (Julius Victor Berger; 1850-1902) – последният близък приятел на изключително популярния виенски художник и моден дизайнер Ханс Макарт (Hans Makart; 1840-1884).

От художествена гледна точка произведенията на Климт отразяват пътя от епохата „Рингщрасе” (Ringstrassenstil) до зараждането на абстракционизма. Под влияние на Ханс Макарт младият художник първоначално приема изцяло принципите на консервативното академично образование и работи по украсата на сгради като театрите в Райхенберг, Риека, Карлови Вари, Бургтеатр (Burgtheater) във Виена… По-късно той изгражда и развива свой уникален стил, а неговият път е продължават Егон Шиле и Оскар Кокошка (Oskar Kokoschka; 1886-1980) - двама от най-ярките представители на експресионизма.

Великолепният „Портрет на Соня Книпс” (1898) от Густав Климт. Снимка: © Belvedere Museum През 1897 г.на 3 април, в знак на протест срещу остарялото разбиране за изкуството, Климт и няколко негови колеги, създават художественото обединение „Виенски сецесион” (Wiener Secession). За пример те взимат вземат берлинския и мюнхенския сецесион, а по същото време архитектите Йозеф Мария Олбрих (Joseph Maria Olbrich; 1867-1908) и Ото Вагнер завършват изграждането на т.нар. „Зала на сецесиона” (Wiener Secessionsgebäude). Първата значима публична проява на участниците в новото сдружение е да изпишат върху фасадата на залата своя знаменит лозунг: „На времето – неговото изкуство, на изкуството – неговата свобода” (Der Zeit ihre Kunst, der Kunst ihre Freiheit), а първата изложба на дружеството е през 1898 г.

Изкуството на Густав Климт е смятано за олицетворение на времето, в което се зараждат основите на модернизма. Неговите творби отразяват натрупания от изкуството и науката опит в преломния период, на границата между двата века. През 1900 г., във Виена, високата култура се концентрира във всички сфери на изкуството. В литературата, изобразителното изкуство, архитектурата и музиката, новата естетика навлиза в живота на хората в поразителни мащаби и с нeбивало темпо, а през 1910 г., със своите два милиона жители, Виена е сред петте най-големи градове в света и се ползва с безспорния авторитет на водещо културно средище в Централна Европа.

Пътят към признанието на най-известния австрийски художник, обаче, не бил никак лек: възгледите на Климт за света, както и „изобилието” от… голи тела в неговите творби станали причина за много скандали. Въпреки немалкото перипетии, днес неговото творчество е смятано за въплъщение на онова изкуство, с което Виена и неговата родина са известни в цял свят.

Творческата мощ и новаторски концепции на Климт оказали силно влияние върху младия, но изключително талантлив

Фотопортрет на Егон Шиле от 1915 г. в ателието му в Хитцинг,  Виена. На заден план е фрагмент от неговата картина „Смъртта и момичето”. Снимка: © Leopold Privatsammlung/Foto: Leopold Museum, WienЕгон Шиле

още докато той е студент в Академията за изящни изкуства.

Двамата се срещат през 1907 г., когато 17-годишният художник наема първото си ателие във Виена. Както по-късно Кокошка, така и темпераментният Шиле възприел от своя учител възхищението му към женските образи и стремежът му да обрисува техните вътрешни състояния и душевни преживявания. Изобразяването на човешкото тяло (в много творби на своето собствено) художникът развил до екстатичен, експресивен и дори демоничен образ, който до началото на XX в. няма аналог в изобразително изкуство.

През 1918-1919 г. светът е обхванат от пандемия на смъртоносния испански грип, с чийто вирус се заразяват около 550 млн. души (почти 30% от тогавашното население на Земята) и умират между 50-100 милиона. Въпреки че е покосен от болестта на 28-годишна възраст, Егон Шиле оставя огромно наследство, което след години получава признание в цял свят…

Четиримата творци са ключови личности за Виенския модерн, а без техните великолепни произведения, този феномен, възникнал в разцвета на Belle Époque, би се оказал съвършено различен и, преди всичко, не би могъл да излезе от рамките на изкуство от местно значение, написа theartnewspaper.ru. Времето, в което Австро-унгарската империя се разпада, се оказва определяща за артистите, като всеки по своему се стреми да преодолява официалните имперски вкусове, допълва медията. Продължава на стр. 2

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2401-viena-chestva-stila-modern-i-modernizma-s-grandiozni-izlogbi.html

Столична библиотека организира Паметно утро, посветено на Христо Ботев

Част от документалната изложба с издания на книги от Христо Ботев, експонирана в Мраморното фоайе на Столична библиотека. Снимка: © Столична библиотекаСъвременни български автори ще четат стихове от големия поет на площад „Славейков”.

СОФИЯ. Столична библиотека, Литературноисторическа школа „Д-р Кръстьо Кръстев“ на Нов български университет и Институт за литература при БАН канят на 6 януари (събота) софиянци и гостите на града да вземат участие в Юбилейното паметно утро, посветено на 170 години от рождението на Христо Ботев (1848-1876), съобщиха организаторите. Събитието пред Столична библиотека (пл. „Славейков” 4) започва в 11.00 ч.


По време на четенето ще прозвучат стихове на големия български поет и посветени на автора на „Хаджи Димитър” творби, прочетени на различни езици от съвременни български автори като Пламен Дойнов, Аксиния Михайлова, Анджела Родел, Иван Христов, Димитър Христов, Ана Багряна и др. Слова ще произнесат доц. Елка Трайкова и проф. Михаил Неделчев.

В събитието ще участват ученици от Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, допълват от Столична библиотека.

В Мраморното фоайе на партера на библиотеката почитателите на поезията могат да разгледат документалната изложба с издания на книги от Христо Ботев, преведени на английски, немски, френски, испански, чешки, сръбски, румънски, руски и др., както и някои от най-старите български издания от и за поета като факсимиле на Последното писмо на Ботев от парахода „Радецки”, публикувано в първото издание на съчиненията му под редакцията на Захари Стоянов (1850-1889) от 1888 г., пълните съчинения под редакцията на Иванка Ботева от 1907 г., преводът от Христо Ботев на драмата „Кремуцкий корд” (1893) от Николай Костомаров (1817-1885) и др.

Освен това ще бъдат показани издания на звукозаписната компания „Балкантон”, които съдържат Ботеви песни; рецитал от негови стихове в изпълнение на изтъкнатите български актьори Любомир Кабакчиев (1925-1986), Кирил Янев (1926-2003) и Йордан Матев (1928-1968); автопортрет на Христо Ботев – композиция от негови писма, документи и др. и стихове от Ботев и от Иван Вазов (1850-1921) в изпълнение на знаменития Стефан Гецов (1932-1996).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2400-stolochna-biblioteka-organizira-pametno-utro-za-hristo-botev.html

Cate Blanchett is to be Jury President of the Festival de Cannes 2018

Cate Blanchett, Président of the Jury 2018. Screenshot of festival-cannes.com / Photo: © Steven CheeThe Forum will take place from May 8th – 19th and, exceptionally, will open on a Tuesday and end on a Saturday.

CANNES. Australian actor Cate Blanchett is to be President of the Jury of the Festival de Cannes, the 71st edition of which will be taking place in May 2018, announced festival-cannes.com. I have been to Cannes in many guises over the years; as an actress, producer, in the marketplace, the Gala-sphere and in Competition, she declared, but never solely for the sheer pleasure of watching the cornucopia of films this great festival harbours.” Cate Blanchett follows Pedro Almodóvar, Jury President of the 70th edition, whose jury awarded the Palme d’or to The Square by Swedish director Ruben Östlund.


I am humbled by the privilege and responsibility of presiding over this year’s jury,” she continued. This festival plays a pivotal role in bringing the world together to celebrate story; that strange and vital endeavour that all peoples share, understand and crave.

Pierre Lescure, Festival de Cannes President and Thierry Frémaux, General Delegate, said: We are delighted to welcome such a rare and unique artist whose talent and convictions enrich both screen and stage. Our conversations from this autumn tell us she will be a committed President, a passionate woman and a big-hearted spectator.”

Cate Blanchett is one of those actors for whom performing is a permanent delight, whatever the role she takes to stage or screen. In film, always under the eye of great directors, she switches between independent ventures and lavish productions, and appears in the credits of all notable contemporary English-language cinema: The Lord of the Rings trilogy by Peter Jackson, Benjamin Button by David Fincher, Babel by Alejandro González Iñárritu, The Life Aquatic by Wes Anderson, The Good German by Steven Soderbergh, Coffee and Cigarettes by Jim Jarmusch. To this non-exhaustive list, we must add Steven Spielberg, Terrence Malick, Sally Potter, Ridley Scott, Woody Allen and Todd Haynes.

When she is not on screen, Blanchett’s commitment to the theatre all over the world is palpable. Alongside her producing partner Andrew Upton, she was CEO and co-Artistic Director of the Sydney Theatre Company from 2008 to 2013 and Blanchett has won awards for her work on stage in New York, Washington, London, Paris (she performed in Jean Genêt’s The Maids alongside Isabelle Huppert, Jury President in 2009) and also in Sydney, of course, where she soared in Liv Ullman’s production of A Streetcar Named Desire.

In 2012, Blanchett was awarded the Chevalier de l’Ordre des Arts et des Lettres by the French Minister for Culture and also the Centenary Medal for Service to Australian Society, both for her significant contribution to the arts. In 2015, she was honoured with a Lifetime Achievement Award from the Australian Academy of Cinema and Television Arts before she was made a Companion in the Order of Australia in 2017.

Back on the screen, Blanchett won the 2014 Oscar for best actress for her performance in Blue Jasmine by Woody Allen. This award came in addition to the Oscar she was awarded in 2004 for best supporting actress in The Aviator by Martin Scorsese in which she played an unforgettable Katharine Hepburn - it is the first time that an actress has won an Oscar for playing another actress… who also won an Oscar.

Cate Blanchett was also nominated for her performance in Carol by Todd Haynes, a film that she co-produced and which was presented in Competition at Cannes in 2015. And not forgetting that in 2008 she also received two Oscar nominations, best actress for Elizabeth the Golden Age by Shekhar Kapur (with whom she collaborated 10 years earlier in Elizabeth) and best supporting actress for I’m Not There by Todd Haynes (for which she won the best actress prize at the Mostra in Venice), making her one of only five actors in the history of the Academy to have been nominated for both categories in the same year.

Recently, Cate Blanchett was seen in the Marvel super-production Thor: Ragnarok and will be appearing in Ocean’s 8, the first chapter in an entirely female saga, produced by Warner and due to be released after Cannes, late spring 2018. In the same year, she will appear in the highly-anticipated film adaptation of Maria Semple’s Where’d You Go Bernadette, directed by Richard Linklater. She can then be seen in The House with a Clock in its Walls, directed by Eli Roth.

Cate Blanchett is also a Goodwill Ambassador for the United Nations High Commissioner for Refugees, where she focuses on issues of statelessness for refugees around the world.

The Festival de Cannes 2018 will take place from May 8th – 19th and, exceptionally, will open on a Tuesday and end on a Saturday.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2399-cate-blanchett-is-to-be-jury-president-of-the-festival-de-cannes-2018.html