Месечни архиви: октомври 2017

Филмът „Безбог” на Ралица Петрова е номиниран за „Откритие на годината”

Венцислав Константинов в ролята на Алеко и Ирена Иванова  като Гана, във филма „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова. Снимка: © Слава ДойчеваПризът на FIPRESCI ще бъде връчен по време на 30-ото издание на Европейските филмови награди на 9 декември т.г. в Берлин.

СОФИЯ. Европейската филмова академия (European Film Academy) и EFA Productions обвиха петте номинации в категорията European Discovery – Prix FIPRESCI на 30-ото издание на Европейски филмови награди (The 30thEuropean Film Awards 2017). Сред петте заглавия, които ще участват в надпреварата за отличието „Откритие на годината” на Международната федерация на филмовата преса (Fédération Internationale de la Presse Cinématographique), е българският филм „Безбог” (Godless) на режисьорката Ралица Петрова (Ralitza Petrova), копродукция с Дания и Франция, съобщиха от Международния „София филм фест”.


Останалите номинирани дебютни заглавия са Bloody Milk / Petit Paysan (Франция) на режисьора Хюберт Шаруел (Hubert Charuel), Lady Macbeth (Великобритания) – режисьор Уилям Олдройд (William Oldroyd), Summer 1993 / Estiu 1993 (Испания) на Карла Симон (Carla Simón), The Eremites / Die Einsiedler” (Германия) – режисьор Рони Трокер (Ronny Trocker).

На престижния кинофестивал в Локарно (Locarno International Film Festival 2016) „Безбог” беше удостоен с наградата „Златен леопард” за най-добър филм, а Ирена Иванова получи наградата „Сребърен леопард” за най-добра женска роля. Снимка: © Слава ДойчеваФилмът на Ралица Петрова разказва историята на Гана (в ролята Ирена Иванова), която в отдалечено провинциално градче се грижи за възрастни хора с деменция. В същото време, обаче, тя търгува с личните им карти на черния пазар. Връзката с приятеля ѝ не е извор на любов – сексуалното привличане е изчезнало, а интимността е сведена до пристрастеност към морфин…

„Струва ми се, че непрофесионалният актьор, чийто живот е близък до този на персонажа, придава повече дълбочина на филма. „Безбог” разкрива емоционалната болка на българското общество и за мен беше много важно да покажа как тази болка е изобразена върху лицата на актьорите. Те са много по-смислени в своето безмълвие в сравнение с това, което щях да изкарам от който и да е обикновен актьор или актриса, играещи идеята. Предпочитам да гледам как хората „са”, а не просто как „изглежда, че са”. Разбира се, зависи и от вида история. Тук имаме простичък сюжет и чрез този подход успях да създам повече напрежение…” – споделя Ралица Петрова пред Cineuropa.

Организаторите на Европейските филмови награди обявиха и номинираните 15 творби в категорията „Късометражен филм” (European Short Film), сред които има заглавия от Австрия, Германия, Швеция, Гърция, Испания, Франция, Швейцария (копродукция с Аржентина), Румъния, Португалия, Холандия (копродукция с Южна Корея), Исландия, Унгария и Турция.

Предложенията в останалите категории ще бъдат обявени на 4 ноември, по време на 14-ия Европейски филмов фестивал (14th Seville European Film Festival) в Севиля, Испания. През следващите седмици повече от 3000 членове на Европейската филмова академия ще гласуват за номинациите в петте основни категории: „Най-добър европейски филм”, „Най-добър европейски режисьор”, „Най-добър европейски актьор”, „Най-добра европейска актриса” и „Най-добър европейски сценарист”. Междувременно седемчленно жури ще определи наградените в категориите за най-добър оператор, монтажист, художник, художник по костюмите, грим и прически, композитор и звуков дизайн.

Официалното връчване на наградите на Европейската филмова академия ще бъде проведено на 9 декември в Берлин.

Филмът „Безбог”, пълнометражен дебют на режисьорката Ралица Петрова, можете да гледате на 25 октомври от 20.35 ч. в Дом на киното, София.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2358-filmat-bezbog-na-ralitza-petrova-e-nominiran-za-otkritie-na-godinata.html

Метаморфози на „отраженията” в „реалните абстракции” на Соня Станкова

: Фотографката Соня Станкова (вляво), Галина Тодорова - директор на Българския културен институт в Прага, и българският посланик в Чешката република Н.Пр. Лъчезар Петков по време на откриването на изложбата „Реална абстракция”. Снимка: © Български културен институт – ПрагаИзвестната българска фотографка откри своя изложба в Българския културен институт в Прага.

ПРАГА. В галерията на Българския културен институт (ул. „Климентска” 6) в чешката столица е експонирана фотоизложба на Соня Станкова. Експозицията, която беше открита на 11 октомври и ще продължи до 3 ноември, включва около 30 голямоформатни художествени фотографии, разделени на два основни цикъла под общото название „Реална абстракция”. Авторката на внушителните фотоси лично подреди и представи експозицията пред пражката публика.


„По покана на Българския културен институт представям в Прага два базисни цикъла: „Отражения” и „Реална абстракция”. Всяко отражение по абсолютно индивидуален начин отразява действителността и се променя драстично за много кратко време. Само за миг и то вече е различно. То е като дзен градина вътре в душата, която се променя във всеки следващ момент. Хората виждат нещата, а аз просто ги снимам и оставям тези градини да разцъфтят като отражения във фотографията”, сподели Соня Станкова и допълва:„Да, има връзка между двете серии художествени фотографии. Понякога тези неща, които виждам като отражения, после ги пресъздавам в другата си серия „Реална абстракция”, която е своеобразно пречупване на образи. Фотографията е рисуване със светлина и се стремя именно към това – правя проекции върху тяло, защото смятам, че човешкото тяло е най-големият носител на вселенската информация. Затова използвам тялото като екран, който излъчва и отразява тази информация.”

Вернисажът... Снимка: © Български културен институт – ПрагаСред основните акценти в изложбата, които фокусират вниманието, е стремежът на авторката да композира фотодействителност, пресъздаваща света като вътрешна духовна градина, изпълнена с образи. Всеки фотос илюстрира представата на Соня Станкова за човешката душа, за нейната преходност и непреходност, която подчертава, че нещата никога не са еднозначни, никога не са днес или утре, а винаги има преди или след това. Ето защо в някои от фотографиите има сякаш сюрреалистични образи, излизащи от тъмнината, които съществуват днес, а в същото време носят мистично усещане за отминала реалност…

„Фотография? Едва ли… Така със сигурност би възкликнал някой пурист на непокътнатата откъм намеса художествена фотография, вероятно придружавайки възклицанието си с многозначително повдигане на вежди. И да, след като видим снимките на Соня Станкова, няма как да не си спомним за яростно отричания пикторализъм (а защо не и пиктор(е)ализъм?), възхваляван обаче и активно пропагандиран от един от най-големите фотографи на всички времена, Алфред Щиглиц, казва за изкуството на пловдивската фотографка критикът Митко Новков.

„Но ако решим, че Соня Станкова се връща към практиките на пикторализма, дълбоко ще сгрешим, нейната цел е съвсем друга: не да доукраси реалността, а да сдвои в синтез различни реалности.

Наблюдаваме всъщност два композиционни вида снимки в експозицията, които условно ще назовем „пейзажни” и „фигурални”. Тях пък ще разделим на по два подвида: пейзажните на „ландшафт” и „изглед”, фигуралните на „портрет” и „собствена фигура”.

Никоя не е еднообразна, никоя не предлага единствен обект на съзерцание, всички са сдвоени, смесени, комбинирани. Човешките фигури – с вълнови и флорални мотиви, от една страна, от друга – с архитектурно-скулптурни; ландшафтите – художническа палитра с произволно слели се и разлели се цветове, изгледите – с едва забележими човешки силуети, но и амалгама от архитектурни и природни реалии.

„Реална абстракция” - изглед от фотографската изложба. Снимка: © Български културен институт - ПрагаТова, което ни показва Соня Станкова с тези толкова други от предишните ѝ творби снимки, е, че действителността не е една, че нищо от видимото не е еднозначно, едносмислово, еднобитийно; светът не е един, светът е много и тези много се взаимопреливат, за да покажат същия този свят в неговата многосъщностност.

В някаква степен това са мистични снимки, които зад видимото показват множеството пластове на невидимото. Затова, ако решим да определим фотостила на Соня Станкова, не бива да се сещаме за пикторализма, в ума ни трябва да влезе друго понятие – мултир(е)ализъм, тоест поглед върху света не като единичност, а като множественост. Множественост, която тя ни показва с неподправено умение и истински професионализъм.”    

Изложбата „Реална абстракция” беше открита от българския посланик в Чешката република Н.Пр. Лъчезар Петков и от Галина Тодорова – директор на Българския културен институт в Прага. Събитието беше уважено от чешки и български колеги на авторката, журналисти, любители на художествената фотография и от много почитатели на съвременното българско изкуство.

* * *

Биография

От 1982 г. Соня Станкова е посветена на творческата си работа, като обръща специално внимание на визуалния език на фотографията, като анализира света и го предава чрез експресивни форми. От 1983 г. до края на 80-те работи върху творческите си изследвания в областта на студийния портрет. Година по-късно участва в „Биенале на българската фотография”, а след това в „Международни фотографски срещи”-Пловдив, „Месец на фотографията” в София (няколко пъти), както и в други фотографски форуми и изложби в България и чужбина. Има специална покана за слайд-шоу в Лодз, Полша, на Photo Festival Union - Creators of European Photography (2005).

Соня Станкова e насочила своето внимание изключително към персоналното изучаване на околната среда и на човешкото присъствие в нея, като на моменти основава своите произведения върху много специфична гледна точка към околния свят. Някои от тези творби са в частни колекции, а нейните фотографии са публикувани в издания като Colours of Benetton, Mary Claire Italy, Photo eye and PHO в България.

Снимка: © Български културен институт - Прага* * *

Избрани авторски изложби

2016   Галерия „Синтезис”, София – „Втори дубъл”
2015   Галерия „Дяков”, Пловдив – „Реална абстрактност”
2014   Фотографски проект „Хората на Пловдив”
2013   Фотографски проект „Хората на Пловдив”
2012   Пиаченца, Италия„Приказка за щедрото дърво”
2012   Фотографски център, Солун – Аспекти на балканската фотография
           „Нов маршрут по време на криза”

2012   Червената къща, София - „Приказка за щедрото дърво”
2011  Червената къща, София - инсталация „Леглото”
2011   Ladies Choice
2009   „Еротично”, Пловдив
. . .

2003   Галерия „Артин”, Варна
2002   New Balkan Photography, Солун, Гърция
2002   Zerbas Galeery, Патра, Гърция
2002   Bedonia Galeery, Парма, Италия

Национални изложби

2001   Седмица на българското модерното изкуство, Пловдив
2001   Фотографска Академия, София
1998   „Деца в риск”, Казанлък
1995   галерия „Макта”, София
1988   Биенале на Фотографията, София

Награди


2006   Награда на KODAK – пътуване до Бразилия
2001   Златен медал на Фотографска Академия, България
1989   Втора награда от Бианале на Българската фотография
1987   Първа награда на национален пленер „Социална фотография
1985   Първа награда на Фотоваканция „Оазис”, България

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2357-metamorphozi-na-otrajeniata-v-realnite-abstrakcii-na-sonya-stankova.html

Киноразпространението – зависимостта на независимото кино

Гинка Андреева, основател и собственик на 6А МЕДИА ЕНТЪРТЕЙМЪНТ, киноразпространителска компания за независимо европейско кино. Снимка: © Личен архивВ София има… 2 големи държавни кина, ръководени от… 2 различни държавни структури, но един и същи човек програмира филмите за тях.

ВЪПРОСЪТ за киноразпространението и кинопрограмирането в България отдавна е заприличал на треторазреден хорър, който, за съжаление, трайно и натрапчиво се е пренесъл в битието на не един дистрибутор на филми в страната ни. Най-драматично усещат тази реалност разпространителите на независимо кино, коетоСлава Богу! - и след широкомащабната (от няколко години) инвазия на холивудски блокбастъри продължава да има своите верни почитатели у нас. Но сякаш, за да бъде доказан (за пореден път) афинитета на родния чиновник към различните измерения на абсурда, оказва се, че в София има 2 (две) големи държавни кина, ръководени от… 2 (две) различни държавни структури, но един и същи човек програмира филмите за тях!


И колкото и да е странно, дори в подобна минималистична проекция българският бюрократ е в състояние да сътвори невъобразим хаос, който при определени обстоятелства може да има разрушителната сила на торнадо

Сайтът за изкуство и култура artnovini.com предлага на вашето внимание коментар по темата на Гинка Андреева, основател и собственик на 6А МЕДИА ЕНТЪРТЕЙМЪНТ, киноразпространителска компания за независимо европейско кино.

* * *

ЗАЩО* един и същи човек е назначен като Програматор в две различни държавни кина? Кой е органът, който трябва контролира такова назначение? Кой го е допуснал?

Защо ние, дистрибуторите, трябва да изпитваме финансово последствията от неговите заклеймявания – кой филм „става“ и кой филм „не става” да бъде програмиран в тези две кина?

Преди години имаше „София Филм”, държавна структура, която програмираше всичките ни филми в държавните кина; нямаше начин, приемахме каквито прожекции в кината ни дадат… Не искам да си спомням колко филми ми съсипаха и как „хубаво” се фалира, когато си вложил много, много пари във филми, на които ти дават 2 (две) прожекции дневно в голямото навремето кино „Сердика”, или в „Модерен театър”, кино „Изток”… Сега пак ли трябва да преживяваме същото?! Програмирането на филмите ми да зависи от един-единствен човек в 2 големи държавни кина (две различни държавни структури!)?! В коя година живеем?

Ако в София имаше по-голям брой арткина, където да се прожектират европейски и артфилми, проблемът не би бил толкова осезателен. Но в столицата има само 6 (шест) такива кина, а в цялата ни бедна държава те са общо 10 (десет)!

Друга е темата за кинофестивалите и киносъбитията, за някои от които програмите се правят, колкото и да ви е странно от същия програматор, за когото пиша по-горе! Множеството киносъбития нароили се в последните години се провеждат в същите тези 10 (десет) кина, не другаде. Лошо няма! Нека да има фестивали и събития, това е кинокултура, за която всички жадуваме. Но рядкост са случаите, когато се търсят нови пространства за прожекции специално за съответното събитие. Синелибри са добър пример за нови пространства за кинопоказ. Според мен, фестивалните прожекции трябва да бъдат концентрирани в 1-2 кина, конкретно за София. Защо ли?! Защото, при наличието на огромно количество фестивали и киносъбития, в същите тези салони не остава място за прожекции на „регулярни” филми. В момента сме в кинофестивал, от другата седмица започва следващият, две седмици след това стартира Киномания 2017. Всички тези събития се провеждат на същите места, където обикновено се прожектират артфилми. И както казах по-горе: те са само 10 за България! Това означава, че не трябва да пускаме премиерни филми до 8 декември. Никакви. Защото няма да има място за прожекции в залите, няма да има и зрители за тях. Как да пуснеш премиера в редовни прожекции пак там, „на гърба” на някой от кинофестивалите?! Зрителите отиват да гледат само филми от техните програми и дори няма да забележат, че има премиерно заглавие, каквато и рекламна кампания да си направил. Има и друг проблем, и той е, че ако си включил твой филм в тези киносъбития, после по време на редовното му разпространение не идват зрители. Получава се омагьосан кръг – филмът вече е изгледан!

И така, като дистрибутор на артфилми в България, ми остава да се радвам на зрителския интерес единствено по време на киносъбития. В другото време ще спрем да работим и ще блеем…

Очаквам коментари и мнения от всички приятели и колеги, които работят в тази сфера – киноразпространение на назависими и артфилми в България! Дайте да променим ситуацията, иначе арткино ще може да бъде гледано само по време на фестивали, а в другото време няма да има филми, няма да има и прожекции, няма да ги има и тези 10 (десет) кина. Годината се състои от 52 седмици, не е само от 10-12 седмици, в които има киносъбития!

P.S.: Темата не се отнася до т. нар. Мултиплекси – там филмите са други и принципите на работа са други…

_______________


* Бел. ред.: Получерният и курсивният шрифт са на artnovini.com.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/2356-kinorazprostranenieto-zavisimostta-na-nezavisimoto-kino.html

The Power of Transformation with Peter Paul Rubens in KHM Vienna

View of the Rubens exhibition. Photo: © KHM-Museumsverband- The exhibition presents 70 loans from the great collections of the world;
– The show focuses on some little-studied aspects of Rubens’ creative process.

VIENNA. The Flemish artist Peter Paul Rubens (1577-1640) was a star during his lifetime, and he remains a star today. His name is synonymous with an entire period, the Baroque. But his novel pictorial inventions continue to influence and appeal to artists. Now two leading museums, the Kunsthistorisches Museum Wien and the Städel Museum in Frankfurt, are hosting a major exhibition entitled Rubens. The Power of Transformation (October 17, 2017 – January 21, 2018), announced khm.at.


Peter Paul Rubens (1577 Siegen - 1640 Antwerpen), ‘Self-Portrait’ (c.1638); oil on canvas, 110 x 85.5 cm. Vienna, Kunsthistorisches Museum, Gemäldegalerie, inv. no. GG 527. Photo: © KHM-MuseumsverbandThe exhibition focuses on some little-studied aspects of Rubens’ creative process, illustrating the profound dialogue he entered into with works produced by other great masters, both precursors and contemporaries, and how this impacted his work over half a century. His use or referencing of works by various artists from different periods is generally not immediately apparent, and the exhibition invites visitors to discover these sometimes surprising correlations and connections by directly comparing the works in question.

Comprising artworks in various media, the exhibition brings together paintings, drawings, prints, sculptures and objets d’art. Exemplary groups of works will demonstrate Rubens’ methods, which allowed him to dramatize well-known and popular as well as novel subject matters. This offers a fascinating glimpse into the genesis of his compositions and his surprising changes of motifs, but also how he struggled to find the perfect format and the ideal form. Rubens’ extensive œuvre reflects both the influence of classical sculpture and of paintings produced by artists – both in Italy and north of the Alps – from the late fifteenth century to the Baroque. Selected examples will help to illustrate the powerful creative effort that underpins Rubens’ compositions, and the reaction-chains they, in turn, set off in his artistic dialogue with his contemporaries.

Peter Paul Rubens, ‘The Four Rivers of Paradise’ (c.1615). Oil on canvas, 208 x 283 cm. Vienna, Kunsthistorisches Museum, Gemäldegalerie, inv. no. GG 526. Photo: © KHM-Museumsverband* * *

Like no artist before him, Rubens created and brought to life worlds that continue to excite us. His art is full of special effects. Forms and colours seem to explode, to burst forth from his paintings. Pop Art. He sees everything with new eyes, the cosmos, mankind, their actions. Rubens quits nature and creates abstract spaces. His theatrical sense of drama recalls the cinema and he peoples this new baroque stage with heroes, deities and animals. This artist has the power to surprise us. With paintings that are capable of anything: they tell both of lovers and of pain and rage, they bring to life monstrous creatures and goddesses of beauty. He is a star. Rubens is coming!
Stefan Weppelmann
, Director of the Picture Gallery

Peter Paul Rubens, ‘Crown of Thorns (Ecce Homo)’ - no later than 1612. Oil on panel, 125.7 x 96 cm. St Petersburg, The State Hermitage Museum, inv. no. GE 3778. Photo: © The State Hermitage Museum, St. Petersburg 2017* * *

In addition to original marble and bronze sculptures from classical antiquity and the Renaissance, the show presents paintings and prints by Rubens’ precursors, among them key works by Titian and Tintoretto, by Hendrick Goltzius (1558-1617), Johann Rottenhammer (or Hans Rottenhammer; 1564-1625) and Adam Elsheimer (1578-1610) as well as by Giambologna (1529-1608), Willem Danielsz. van Tetrode (known in Italy as Guglielmo Fiammingo (before c. 1530-1587) and Johan Gregor van der Schardt (c. 1530/31-after 1581).

Around 120 works in total
will be displayed in Vienna and Frankfurt

including no less than forty-eight paintings and thirty-three drawings by Rubens. Many of the artworks on show here are among the main attractions in their home museums; the exhibition features loans from numerous internationally renowned museums including the Koninklijk Museum voor Schone Kunsten in Antwerp, the Staatliche Kunstsammlungen Dresden, the Israel Museum in Jerusalem, the National Gallery in London, the J. Paul Getty Museum in Los Angeles, the Museo Nacional del Prado and the Museo Thyssen-Bornemisza in Madrid, the Louvre, the Metropolitan Museum of Art in New York, the State Hermitage Museum in St. Petersburg, the Vatican Museums and the National Gallery of Art in Washington.

Peter Paul Rubens, ‘A group of ten men standing on a flight of steps with a young woman and child after Titian’ - late 1620s; black and red chalk, pen and black ink on paper, 324 x 410 mm. Washington, DC, National Gallery of Art Gift of Mrs. Alice Kaplan, acc. no. 2001.121.1. Photo: © National Gallery of Art, WashingtonIn the show visitors encounter well-known mythological subjects such as Venus and Adonis (probably mid-1630s), The Judgement of Paris (c. 1639), or Prometheus chained to a rock (1611/12-1618), but also seminal stories from the Old and the New Testament such as the beheading of Holofernes (1616) or The Descent from the Cross (1612-1614). Rubens Crown of Thorns (Ecce Homo; no later than 1612) from the State Hermitage Museum brilliantly illustrates his creative work process: three works by Rubens document his metamorphic evolution of the classical sculpture of a centaur. He first produced a drawing of the ancient work, which he then evolved into his exceptional depiction of the Saviour. A complete iconographic reinvention, he turned a classical depiction of a wild, feral centaur into a picture of the suffering Christ appealing to the spectator’s compassion. This recourse to classical antiquity allows the body of Jesus to be counter-intuitively posed, his athletic torso ostentatiously displayed. Just as he does here, the artist repeatedly altered his compositions. The often amazingly modern, dynamic impression of Rubens’ pictures is frequently the result of the artist’s conscious recourse to easily identifiable models, which he simultaneously tries to surpass. This process of transformation culminates in works that continue to appeal directly to the modern spectator. It is thus not surprising that Rubens continues to be regarded as the epitome of baroque painting.

The exhibition is curated by Gerlinde Grubercurator, Kunsthistorisches Museum Wien; Stefan Weppelmann, Director of the Picture Gallery, Kunsthistorisches Museum Wien and Jochen Sander, Adjunct director and curator, Städel Museum, Frankfurt.

Peter Paul Rubens, ‘The Judgment of Paris’ (c.1639). Oil on canvas, 199 x 381 cm. Madrid, Museo Nacional del Prado, inv. no. P1669. Photo: © Museo Nacional del Prado* * *

PETER PAUL RUBENS (1577-1640)

28 June 1577
Peter Paul Rubens
is born in Siegen in German Westphalia to Jan Rubens (1530-1587) and Maria Pypelinckx (1538-1608), the sixth of seven-children. His father is a lawyer from Antwerp who had received his training in Italy. In 1568 Jan Rubens is forced to flee with his family to Cologne because of his Calvinist beliefs. He subsequently becomes advisor to Anna of Saxony (1544-1577), the wife of William of Orange (April 1533-1584).

1587
Following the death of Jan Rubens the family returns to Antwerp.

1588-1591
Rubens
receives a classical education in Antwerp.

1591
Begins his training as a painter in the studio of his uncle.

1592
Apprenticed to Tobias Verhaeght (1561-1631) in Antwerp, afterwards to Adam van Noort (1561/1562-1641).

1594-1598
Apprenticed to the Romanist artist Otto van Veen (c.1556-1629).

1598
Completes his apprenticeship and enters the Guild of St Luke in Antwerp as a master painter.

1598-1600
Works in the studio of Otto van Veen.

View of the Rubens exhibition. Photo: © KHM-Museumsverband1600
Leaves for Italy, becoming court painter to Duke Vincenzo Gonzaga (1562-1612) in Mantua.

1601
Arrives in Rome, extensive study of the works of Michelangelo (Leonardo da Vinci; 1452-1519), Raffaello (1483-1520), Titian (c. 1488/1490-1576), Tintoretto (1518-1594), Veronese (1528-1588) and Caravaggio (1571-1610). Entrusted with -commissions by the former cardinal Albert VII, Archduke of Austria (1559-1621), who had married the Spanish Infanta Isabella Clara Eugenia (1566-1633) in 1599.

1602
In Genoa, Padua and Venice.

1603
Entrusted with a diplomatic mission by the Gonzagas to the Spanish court in Valladolid.

1604-1605
I
n Mantua.

1606
Return to Rome. Lodges there with his brother, Philip Rubens (1574-1611), who is also a painter and between 1605 and 1607 was secretary and librarian to Cardinal Ascanio Colonna (1560-1608).

1608
Informed that his mother is gravely ill he returns immediately to Antwerp. His mother dies before his arrival.

1609
Court painter to the regents of the Spanish Netherlands, Archduke Albert and Infanta Isabella in Antwerp. His position as court painter not only brings Rubens an annual salary of 1000 gulden; in addition, he is not obliged to reside in Brussels, is exempted of all taxes and is allowed to engage as many assistants as he wishes.

3 October 1609
Marries Isabella Brant, the 18-year-old daughter of Jan Brant (1591-1626), a respected lawyer.

1611
Birth of a daughter, Clara Serena Rubens.

1Peter Paul Rubens, Frans Snyders (eagle): ‘Prometheus’ (1611/1612-1618). Oil on canvas, 242.6 x 209.6 cm. Philadelphia Museum of Art, purchased with the W. P. Wilstach Fund, 1950, inv. no. W1950-3-1. Photo: © Photo Courtesy of the Philadelphia Museum of Art611
Purchases a palatial house in Antwerpen surrounded by extensive gardens.

1614
Birth of a son, Albert I Rubens (1614-1657).

1618
Birth of a son, Nicolaas Peter Paul Rubens (1618-1655).

1622
Publishes a book on the Palazzi di Genova.

From 1622
Active as a diplomat for the English, French and Spanish courts. Conducts successful negotiations between Spain and England, and the Spanish Netherlands and Holland.

1624
Ennobled.

1625-1626
Journeys to Paris and return to Antwerp.

20 June 1626
His first wife, Isabella Brant, dies, possibly due to the premature return of the family to Antwerp, where plague has broken out.

1627
Spends several months at the Spanish court.

1628
Official Spanish negotiator at the court of Charles I of England (1600-1649). The resumption of diplomatic relations between the two kingdoms and the subsquent truce represent the crowning achievement of his diplomatic career.

from 1628
Friendship with Diego Velázquez (1599-1660).

May 1629 – Spring 1630
In England.

Spring 1630
Return to Antwerp. Further diplomatic activity as advisor to Maria de’ Medici (1575-1642), who had fled from Cardinal Richelieu (1585-1642) in France to the Spanish Netherlands. Negotiator at renewed peace initiative between the Spanish Netherlands and the Dutch separatists.

Peter Paul Rubens, ‘Helena Fourment’ (Het Pelsken) - 1636/1638; Oil on oak, 178.7 x 86.2 cm. Vienna, Kunsthistorisches Museum, Gemäldegalerie, inv. no. 688. Photo: © KHM-Museumsverband9 December 1630
Marries the 16-year-old Hélène Fourment (1614-1673).

1630/1631
Knighted by both the Spanish and the English kings.

18 January 1632
Birth of a daughter, Clara Johanna Rubens.

1633
Negotiations break down between the two opposing sides in the Netherlands; death of the Infanta Isabella. End of his career as a diplomat. From now on, Rubens devotes himself exclusively to painting.

12 July 1633
Birth of a son, Frans Rubens.

1635
Birth of a daughter, Isabella Helena Rubens (1635-1652).

30 May 1640
Peter Paul Rubens
dies at Antwerp.

* * *

Duration of the exhibition:

Vienna: October 17, 2017 – January 21, 2018
Frankfurt: February 8 – May 21, 2018

* * *

Catalogue

Rubens. The Power of Transformation
Edited for the Kunsthistorisches Museum by Gerlinde Gruber,
Sabine Haag and Stefan Weppelmann
c. 336 pages and c. 292 images

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2355-the-power-of-transformation-with-peter-paul-rubens-in-khm-vienna.html

Книгата „Станимашки бивалици” на журналиста Марин Маринов разказва защо Асеновград… е хубав град

Авторът на книгата „Станимашки бивалици” Марин Маринов. Снимка: © Васил КараджовИзследването връща читателите в периода от края на ХІХ век до 1934 г., когато е извършено официалното преименуване на град Станимака.

АСЕНОВГРАД. Премиерата на документално-художествения сборник „Станимашки бивалици”, чийто автор е известният журналист Марин Маринов, беше едно от водещите културни събития в родопския град през миналата седмица. В Градската библиотека „Паисий Хилендарски” представянето на книгата беше открито с прочутата песен „Станимака е хубав град”, изпълнена от Любомир Петов, в съпровод на акордеон от Димитър Ангелов-Цампи.


По време на премиерата доц. д-р Владимир Янев от Катедра „Български ездик и литература” на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” сподели пред присъстващите: „Авторът на „Станимашки бивалици” Марин Маринов изобразява битието на предходните поколения, на отминалото време, което по един или по друг начин се вписва и в днешното. Опиращ се на фактите, фиксирани от някогашните журналисти и публицисти, разполагащ и със сведения от възрастни асеновградчани, авторът има усет за общоинтересното в човешките проявления. Лаконично, с чувство за трагикомичното и с хуманистично разбиране за човешките перипетии и слабости, изследователят на нравите има склонност да коментира и белетризира върху основата на документалното. Така се достига до своеобразна калейдоскопичност на текстовете, побрали в себе си горестите и радостите на живеенето на „бивалото”, което „бива” да се припомня със сладка носталгия”.

„Кадри” от „Станимашки бивалици”. Снимка: © Васил КараджовКак се сбъдват „Станимашки бивалици”

По време на дългогодишната си журналистическа дейност авторът на книгата Марин Маринов записва интересни случки и събития от миналото на Асеновград, които му разказват участници в тях, техни свидетели или пък препредадени му от други хора. Журналистът води своите записки по спомени на възрастни асеновградчани още от 1973 г., когато постъпва на работа като литературен сътрудник в редакцията на в. „Асеновградски зов”.

Във вестниците „Дружба”, „Родопско ехо” и „Марица”, съхранявани в Историческия музей в града, Народната библиотека „Иван Вазов” - Пловдив, и Държавния архив в Пловдив, авторът открива любопитни факти от обществения живот в Станимака от началото на ХХ в. „Тъй като доста информации и коментари в тези издания рисуваха колоритна картина на нравите и взаимоотношенията в града, както и представяха критичното отношение на редакторите им към обществените недъзи, реших, че те ще могат да привлекат интереса на съвременните читатели”, разказва Марин Маринов. „Някъде с коментар, другаде пък без коментар, започнах да ги препечатвам във вестниците „Асеновградски зов”, „Нов асеновградски зов”, „7 дни”, „Асеновград сега”, „Асеновградски диалог”. Рубриката „Станимашки бивалици” се роди във в. „Пловдивски новини”. В него през 1995 г. имаше страница, посветена на Асеновград, в която излязоха множество публикации със станимашка тематика”, допълва родолюбивият журналист и издател.

Марин Маринов продължава „съществуването на бивалиците” в информационния портал AsenovgradNews.com, където ги публикува под псевдонима Гълъб Баделемов. В онлайн медията освен препечатки от стари станимашки вестници, той помества и документално-художествени разкази по спомени на възрастни асеновградчани и документи от Държавния архив в Пловдив и Историческия музей в Асеновград.

За написването на историите

неоценимо съдействие на автора оказват адвокат Димо Пандев, свещеник Симеон Чунгаров, разсилният на Районния съд в града Иван Янев, писателят Христо Даскалов, бохемът Никола Македонски и неговата съпруга Елена Македонска, актрисата Надя Тодорова, художникът Иван Кирков, книжарят Димитър Андреев-Ганди, бившият директор на Държавния архив в Пловдив Александър Маринов и др.

За да бъде усетен уникалният дух на книгата, Марин Маринов обръща специално внимание на разказа „Гостенка от София” – единственият, написан на станимашки диалект, по думи от „Станимашки речник”, публикуван във в. „Дружба”; „Така, както по онова време са говорели станимаклии”, допълва журналистът.

След премиерата: автографи от Марин Маринов. Снимка: © Васил Караджов* * *

„Чувай, Кице, чувай да ти кажувам ко си патих с мойта сватя, софиянката, дет само знай да пасе ветровете и бъхтеше мъжа си с метлата, щот е нирфозна. И го измете, умря завалията. Та тая пардалика ми са изтърси на гости. „Ох, сватя, рече, многу мъка ми са насъбра, та додох да са поразтуша.” Ама зарад туй нехно разтушаване руках дофтура да ми даде илачи…”
Откъс от разказа „Гостенка от София”

* * *

Бивалиците обхващат сравнително къс исторически период – от края на ХІХ в. до 1934 г., когато става преименуването на Станимака в Асеновград. Но със събирането в книжно издание на тези кратки истории, в които може да се прозре закачливо намигване, съвременният читател би могъл да надникне в едно любопитно, макар и не толкова далечно време, да се запознае с явления и факти, които са се запазили благодарение на паметта на поколения асеновградчани.

По време на представянето на книгата „Станимашки бивалици” пред обществеността на Асеновград актрисата Виктория Стефанова прочете автентичния разказ „Гостенка от София”, а директорката на Градската библиотекаМилена Марковска, връчи на Марин Маринов свидетелство за дарение за безвъзмездното предоставяне на библиотеката на 20 екземпляра от книгата „Станимашки бивалици”.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2354-stanimachki-bivalici-ot-jurnalista-marin-marinov-razkazvat-zasto-asenovgrad-e-hubav-grad.html

Christie’s предлага на търг „Спасителят на света” от Леонардо за 100 млн. USD

Шедьовърът „Спасителят на света” на Леонардо да Винчи е последната открита живописна творба на гениалния художник. Снимка: Christie’sКартината е единствената известна творба на ренесансовия гений, която все още е частна собственост.

НЮ ЙОРК. Аукционната къща Christie’s New York ще предложи на търг картината „Спасителят на света” (Salvator Mundi; c. 1500) от ренесансовия гений Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519). Творбата, чието авторство беше потвърдено окончателно през 2011 г., е собственост на руския колекционер Дмитрий Риболовлев (Dmitry Rybolovlev) и ще е водещ лот на аукциона… „Следвоенно изкуство и съвременно изкуство” (Post-War and Contemporary Art Evening Sale), който ще бъде проведен на 15 ноември т.г. в Rockefeller Plaza в Ню Йорк. Наддаването за шедьовъра – великолепно изображение на нашия Спасител Исус Христос, ще започне от 100 млн. USD, съобщи вчера, 10 октомври, сайтът christies.com.


В информацията, акционната къща не съобщава името на собственика, но представител на руския милиардер, бивш собственик на „Уралкалай”, а сега на френския футболен клуб „Монако”, потвърди пред The Wall Street Journal, че именно семейният тръст на Риболовлев предлага произведението, което е единствената живописна творба от Леонардо (запазените до днес са по-малко от 20), намираща се в частна колекция, припомня vedomosti.ru.  

В същия търг, Christie’s ще предложи „Спасителят на света” заедно с картина от Анди Уорхол (Andy Warhol; 1928-1987), в която „кралят на попарта” е мултиплицирал 60 пъти един от най-известните шедьоври на ренесансовия майстор – фреската „Тайната вечеря” (The Last Supper; 1495-1498). Първоначалната оценка на Sixty Last Supers (1986) на Уорхол е 50 млн. USD и според Лоик Гоузър (Loic Gouzer), председател на департамента „Следвоенно изкуство и съвременно изкуство”, подготовката й за търга е започнала преди няколко месеца, а едва след това е било предложено на собственика на Salvator Mundi двете творби да бъдат представени заедно.

Според историци на изкуството, Леонардо нарисувал картината за краля на Франция Людовик XII (Louis XII de France; 1462-1515) в периода 1506-1513 г. През XVII в. творбата става собственост последователно на английските крале Чарлз I (Charles I; 1600-1649) и Чарлз II (Charles II; 1630-1685), но след това изчезва безследно, за да се появи отново през втората половина на XIX в., когато неин собственик е британският колекционер сър Френсис Кук (Sir Francis Cook; 1817-1901). През 1958 г. неговите наследници погрешно я приписали на Джовани Болтрафио (Giovanni Boltraffio; 1466/67-1516), ученик на Леонардо, и я продали на търга Milanese School (1500) в Sothebys за… 45 GBP (по това време – около 125 USD).

В първите години на новия век картината, смятаната за безвъзвратно загубена, беше придобита от консорциум на арт дилъри, които я купил на търг в САЩ. През 2011 г., след като авторството на Леонардо беше потвърдено от независими експерти, сътрудници на музея „Метрополитън” (Metropolitan Museum of Art) и на Националната галерия в Лондон (The National Gallery in London), Робърт Саймън (Robert Simon) – един от собствениците на произведението и специалист по „Стари майстори” в Tuxedo Park, Ню Йорк, разказа, че оригиналното изображение на Леонардо е дорисувано многократно, дооцветявано и укрепвано, затова първоначално картината приличала повече на копие. След няколко години на прецизна реставрация, когато всички излишни слоеве боя били отстранени, под тях се разкрил оригиналът, сътворен от великия ренесансов майстор.

През 2009 г. картината била показана на четирима водещи експерти по творчеството на Леонардо, сред които били ръководителят на реставрацията на „Тайната вечеря” Пиетро Марани (Pietro Marani) и почетният професор от Оксфорд Мартин Кемп (Martin Kemp), изучавал в детайли творбите на гениалния художник цели 40 години. Според тях, въпреки че цветовете на „Спасителят на света” били загубили яркостта си, „впечатлението, което предизвиква е приказно…”

През 2011 г. Робърт Саймън отказа да назове сумата, за която е била купена картината - днес вече е известно, че става дума за около 10 хил. USD. Експерт, запознат със ситуацията, сподели пред ARTnews magazine, че тогавашните й собственици имали предложение да я продадат за 100 млн. USD, но те смятали да я предложат за сума не по-малка от 200 млн. USD. Пред репортер на Time арт дилърът опровергал тази информация и заявил, че „Спасителят на света” не се продава. По-късно – през есента на 2011 г., след участието на творбата в грандиозната изложба „Леонардо да Винчи: художникът при миланския двор” (Leonardo da Vinci: Painter at the Court of Milan) в Националната галерия в Лондон, и с посредничеството на Sotheby’s, тя беше купена от швейцарския арт дилър Ив Бувие (Yves Bouvier) за 80 млн. USD, който след това я препродаде на Дмитрий Риболовлев за 127.5 млн. USD. Тази „надбавка” от почти 50 млн. USD се превърна в парче от „ябълката на раздора” между швейцареца и руския милиардер, който обвини търговеца в мошеничество. Съдебният спор между двамата продължава и днес, но правата на Риболовлев върху картината на Леонардо са неоспорими. Милиардерът се надява, че „предстоящият аукцион най-накрая ще сложи край на тази много болезнена история”, допълва vedomosti.ru.  

Специалистите на Christie’s наричат „Спасителят на света” „Светият Граал”, а откриването й „по-голямо събитие, от откриването на нова планета”. Въпреки че идеята да бъде предложена на вечерния търг „Следвоенно изкуство и съвременно изкуство” през ноември беше определена като парадоксална, от аукционната къща смятат, че представянето й е „още едно доказателство за нейната вечна актуалност”. Според някои арт експерти, това решение е тактически пазарен ход, тъй като е добре известно, че в последните години именно тези търгове, провеждани от големите аукционни къщи през ноември и май, привличат най-платежоспособните колекционери.

„Спасителят на света” е последната открита картина на Леонардо да Винчи след „Мадона Бенуа” (Madonna and Child with Flower or Benois Madonna; 1478-1480) – намерена в началото на XX в., а днес в колекцията на Държавния Ермитаж (The State Hermitage Museum) в Санкт Петербург.

В периода XV-XVI в. темата Salvator Mundi е разработвана от холандския виртуоз Ян ван Ейк (Jan van Eyck; 1395-1441), титанът на Северния ренесанс Албрехт Дюрер (Albrecht Duerer; 1471-1528) и от големия венецианския майстор Тициан (Tiziano Vecellio; 1488/90-1576).

Ако Salvator Mundi бъде продадена над първоначалната й оценка от 100 млн. USD, творбата ще стане втората, която постига цена над тази психологическа граница през 2017 г. в Ню Йорк. През май японският милиардер Юсаку Маедзава (Yusaku Maezawa) плати изненадващите 110.5 млн. USD за „Без име” (Untitled; 1982) от Жан-Мишел Баския (Jean-Michel Basquiat; 1960-1988).

Преди търга на 15 ноември, картината „Спасителят на света” ще бъде показана на специални изложби в различни краища на света: от 13 до 16 октомври в Хонконг, 17-21 октомври в Сан Франциско; в Лондон24-26 октомври, и в Ню Йоркот 28 октомври до 4 ноември.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2353-christies-predlaga-na-targ-spasiteliat-na-sveta-ot-leonardo-za-100-mln-usd.html

Крум Дамянов очарова с нови творчески експерименти в юбилейната си изложба

Скулпторът Крум Дамянов подреди юбилейна изложба в столичната зала „Райко Алексиев”. Снимка: sbhart.com / © Крум ДамяновВеликолепните произведения на големия български скулптор са представени в галерията на СБХ „Райко Алексиев” до 27 октомври.

СОФИЯ. През седмицата (на 6 октомври) в изложбената зала „Райко Алексиев” (ул. „Г. С. Раковски” 125) на Съюза на българските художници (СБХ) беше открита юбилейна изложба, посветена на 80-годишнината на големия български скулптор Крум Дамянов. В експозицията, в своя характерен пластично-образен стил, авторът представя най-новите си творби и доказва за поред път своята любов към експеримента с формата и различните материали, споделят организаторите на изложбата.


И на 80-годишна възраст скулпторът продължава да бъде верен на своя експериментаторски дух, както по отношение на формата, така и на материалите. Снимка: sbhart.com / © Крум ДамяновДокоснал се до всичко, с което може да се твори, този път артистът се ориентира към цветния алуминий, в който въплъщава своите художествени герои. В галерия „Райко Алексиев” скулпторът Крум Дамянов показва композиции и отделни фигури – интерпретации на любимите си теми и образи като „Саломе”, „Сурикати” и др., но за радост на ценителите, и няколко нови произведения.

Със своята юбилейна изложба именитият скулптор разгръща още един аспект от своя многостранен талант, провокирайки зрителите с изкуството си, като им показва един различен поглед към формата и нейното скулптурно изграждане.

Юбилейната изложба на скулптора Крум Дамянов можете да разгледате до 27 октомври, петък.

Една от творбите на Крум Дамянов, които до 27 октомври почитателите на изобразителното изкуство могат видят в зала „Райко Алексиев”. Снимка: sbhart.com / © Крум Дамянов* * *

Кратка биография

КРУМ ДАМЯНОВ е роден е на 31 август 1937 г. в с. Ракитово. През 1962 г. завършва специалност „Декоративно-монументална скулптура” НИИИ „Николай Павлович” (днес – Национална художествената академия; НХА) в класа на проф. Любомир Далчев (1902-2002). От 1969 до 1994 г. последователно е преподавател, доцент и професор към катедра „Рисуване и моделиране” в Архитектурния факултет на УАСГ София. От 1994 е професор в катедра „Скулптура” на НХА.

Артистът е автор и съавтор на мемориалните комплекси „Асеневци” (1985) във Велико Търново, „Бранителите на Стара Загора” (1977), „Създателите на българската държава” (1981) в Шумен; монументите „Камбаните/Знаме на мира” (1978) в София , Часовниковата кула (1983) в Хасково, „Софроний Врачански” (1988) във Враца, „Разпятие” (1993) в Кюстендил, „Орфей” (2006) в Кърджали и други, които са пример за успешно постигнат синтез между изкуство и архитектура. Скулпторът има много самостоятелни изложби и скулптурни ансамбли у нас и в чужбина.

През 2016 г. получава орден „Стара планина” I степен, през 2009 е удостоен с наградата „Паисий Хилендарски”, а през 2008 – с орден „Св. Св. Кирил и Методий” I степен. През 1992 г. Международният биографичен център в Кембридж, Великобритания, включва Крум Дамянов в своето издание Men of achievement. Американският биографичен институт три пъти го представя в своята енциклопедия Five hundred leaders of influence (1994, 1998 и 2003). Скулпторът е носител на Наградата на СБХ за скулптура на името на акад. Иван Лазаров (1977, 1981 и 1986).

Творби на Крум Дамянов са притежание на галерии и частни колекции в Австрия, Белгия, България, Германия, Норвегия, САЩ, Франция, Холандия, Южна Корея. Впечатляваща колекция от негови творби се намират в скулптурния парк в Арт център Юго Вутен (Art Center Hugo Voeten), Белгия.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2352-krum-damjanov-ocharova-s-novi-tvorcheski-experimenti-v-joubileinata-si-izlog.html

Национална изложба „Скулптура” показва 92 творби, вдъхновени от натурата

Изглед от Национална изложба „Скулптура” 2017, която представя галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 в София. Снимка: © sbhart.comЕкспозицията е подредена в галерията на СБХ и може да бъде разгледана до 28 октомври 2017 г.

СОФИЯ. „В началото е натура” е темата на Национална изложба „Скулптура”, която е експонирана до 28 октомври в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка” 6, ет. I. В изложбената зала са представени 92 творби на 73 автори, като повечето от тях са млади и тепърва ще утвърждават мястото си на художествената сцена, казват от СБХ.


„Натура е заобикалящият ни свят като източник на въображение. Независимо дали се вглеждаме в природата около нас или в някакви конструктивни решения, родени от съвременните технологии, или в кадри от нашия интериор, или в необятните възможности на фигуративността на човека и животинския свят – във всички случаи става въпрос за натура, която захранва въображението на артиста”, допълват организаторите.

Представените творби са създадени през последните три години и обхващат периода между настоящата и предходна Национална изложба „Скулптура”.

По традиция, бяха раздадени няколко награди, като за техни носители журито определи следните автори:
Награда за ярка индивидуалност – Иван Томанов;
Награда за дебют - Христо Антонов;
Награда Нова натура – Елена Яневска;
Награда на Съюза на колекционерите - Дона Стоянова.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2351-nacionalna-izlogba-sculptura-pokazva-92-tvorbi-vdahnoveni-ot-naturata.html

Стинг утвърди мястото си на музикалния Олимп с нов концертен албум

С великолепната си музика и изпълнения Стинг продължава да пълни концертните зали по цял свят. Снимка: Анимато Мюзик/Universal Music Group © Credit: Martin KierszenbaumСветовната премиера на Sting: Live At The Olympia Paris ще се състои на 10 ноември 2017 г.

ЛОНДОН. Следващият месец на световния музикален пазар ще излезе новият концертен албум на един от най-великите музиканти в историята на поп и рок музиката – Стинг (Sting; 1951). Премиерата на Sting: Live At The Olympia Paris ще се състои на 10 ноември 2017 г. в дигитален формат, DVD и blu-ray, съобщиха от лейбъла Анимато Мюзик/Universal Music Group - разпространители на албума в България.


Sting: Live At The Olympia Paris представя изключителните концерти на Стинг, които се състояха на 12 и 13 април т.г. в легендарната зала Olympia Paris във френската столица. Впечатляващото шоу е част от световното рок турне на известния певец и бас китарист, което получи много висока оценка и признание от публиката и от музикалните критици по цял свят.

Стинг увековечи концерта си в прочутата парижка зала Olympia в албум. Снимка: Анимато Мюзик/Universal Music Group © Credit: Fabrice DemessenceКонцертният албум Live At The Olympia Paris включва изпълнения от новия албум на Стинг57th & 9th (2016), сред които I Can’t Stop Thinking About You, 50,000, класически хитове от времето на The Police, както и емблематични за соловата кариера на носителя на 16 награди Grammy парчета.

Sting: Live At The Olympia Paris показва за поред път огромния талант на музиканта като певец, китарист, автор и композитор. На сцената Стинг е в компанията на четирима музиканти, с които работи успешно вече дълги години: Доминик Милър (Dominic Miller) - китара, Джош Фрийз (Josh Freese) - барабани, Руфъс Милър (Rufus Miller) - китара) и Пърси Кардона (Percy Cardona) – акордеон. Беквокалисти са синът на Стинг - Джо Съмнър (Joe Sumner), Диего Наваира (Diego Navaira) и Джери Фуентес (Jerry Fuentes), които са основна част от триото The Last Bandoleros.

DVD & Blu Ray-изданието на тавата включва девет бонус-изпълнения, в които участват на гост-артисти.

Световното турне 57th & 9th World Tour 2017 беше организирано от Live Nation и започна през февруари тази година във Ванкувър, Канада. След 115 концерта в Северна Америка, Азия, Латинска Америка и Европа, поредицата ще завърши на 17 октомври в Румъния. Последният албум на Стинг57th & 9th, дебютира през ноември 2016 г. и влезе в Топ 10 на класациите за албуми в много страни, припомнят издателите.

Снимка: © Анимато Мюзик/Universal Music Group* * *

Съдържание на албума
Sting – Live At The Olympia Paris:

01. Synchronicity II
02.
Spirits in the Material World
03.
Englishman in New York
0
4.I Can’t Stop Thinking About You
05.
One Fine Day
06.
She’s Too Good for Me
07.
I Hung My Head
08.
Fields of Gold
09.
Petrol Head
10. Down, Down, Down
11. Shape of My Heart
12. Pretty Young Soldier
13. Message in a Bottle
14. Ashes to Ashes
15. 50,000
16. Walking on the Moon
17. So Lonely
18. Desert Rose
19. Roxanne / Ain’t No Sunshine
20. Next to You
21. Every Breath You Take
22. Fragile

* * *

DVD & Blu Ray (bonus tracks):

Sting & Joe Sumner

01. Heading South On The Great North Road

* * *

Joe Sumner

02. Looking For Me, Looking For You
03.
Dont Change The Love
0
4. Jellybean

* * *

The Last Bandoleros

05. Maria
0
6. River Man
0
7. Take Me To It
0
8. I Don’t Want To Know
0
9. Where Do You Go?

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2350-sting-utvardi-myastoto-si-na-musikalnia-olypm-s-nov-konzerten-album.html

Юрист от Русе спечели Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино”

Красимир Костадинов - победителят в Четвъртия национален конкурс за любовна лирика „Горчиво вино” 2017. Снимка: © издателство „Персей”Победителят Красимир Костадинов подписа договор за издаване на негова стихосбирка.

ПЕТРИЧ. Със стихотворението си „История за сърце и крадла, с убийство и възкресение” юристът Красимир Костадинов (1981) от Русе спечели Първа награда от Четвъртия национален конкурс за любовна лирика „Горчиво вино” 2017, съобщиха от издателство „Персей”. Резултатите от литературната надпревара бяха обявени по време на официална церемония, която се състоя в южния град.


Конкурсът „Горчиво вино” се провежда в памет на големия български поет Евтим Евтимов (1933-2016), анонимен е и дава еднакъв шанс както на доказани автори, така и на неизвестни талантливи поети от цялата страна да се сдобият с популярност. За участие в конкурса тази година бяха получени 369 стихотворения. След разкриване на анонимността беше установено, че свои творби са изпратили и популярни български поети. „Но стиховете тежат сами за себе си в условията на анонимност, без да има повлияване от познати имена” - заяви литературният критик и издател Пламен Тотев, председател на журито, в което са още и поетесата Катя Кирянова и Вангелия Тренева – секретар на Народно читалище „Братя Миладинови – 1914” в Петрич.

Втора награда получи Любка Славова (1972) от Пловдив, преподавател по информатика, за стихотворението „На сутринта”, а трета награда беше присъдена на композитора и поет Иван Кръстев (1967) от Варна за „Остани”. Бяха раздадени и няколко специални поощрителни награди, допълват организаторите.

На церемонията, носителят на Първа награда от конкурса – Красимир Костадинов, подписа договор за издаване на негова книга с любовни стихове, която трябва да бъде отпечатана до следващото, пето издание на конкурса „Горчиво вино” през 2018 г. Именно с осигуряването на подобна награда, поетичната надпревара в Петрич се превърна в най-популярния и привличащ много участници литературен конкурс в България, който вече има и своите открития – например, талантливата поетеса Петя Стефанова от Тетевен, която победи в първото издание и направи запомнящ се дебют с книгата си „Среднощна приказка”.

От друга страна, конкурсът съхранява паметта и за обичания майстор на любовната лирика Евтим Евтимов, чиито шедьоври знае всеки българин. Според литературни изследователи, неговата поезия трябва да влезе и в учебните програми, тъй като са „едни от най-комуникативните и стигащи до сърцата творби в българската поезия”. Именно стиховете на Евтим Евтимов могат да бъдат средството, с което младите хора да бъдат спечелени за поезията, да обикнат литературата и да се научат да ценят духовното в нашия все по-материален свят.

Гост на церемонията в Петрич беше синът на поета – Венко Евтимов.

* * *

История за сърце и крадла, с убийство и възкресение

Не можех да повярвам, но се случи. Изведнъж.
Лицето ѝ разстреля ме с невидима прецизност.
Усетих спазъм, падайки сред цъфналата ръж
в косите ѝ, завихрени в симфония капризна.

Очите ми се рееха из синьото небе…
И - странно, - но не чувствах нито болка, нито нищо.
И в шепота на вятъра лежах си, раздробен
на квантови частици и тотално доразнищен.

А после тя надвеси се над мене мълчешком
и вкара пръст в утробата на прясната ми рана.
В сърцето ми натисна сякаш някакъв бутон
и то се отдели от мен и в нея си остана…

Възкръснах от целувката за сбогом и не знам
кого да питам как така без него да живея…
Надлъж-нашир в света си скитам без сърце и сам.
Навярно и завинаги ще търся само нея…

Красимир Костадинов

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2349-jurist-ot-rouse-specheli-nacionalnia-konkurs-za-lubovna-lirika-gorchivo-vino.html