Месечни архиви: септември 2017

Започва Международният фестивал на дигиталните изкуства DA Fest 2017

Събитията от шестото издание на Международния фестивал на дигиталните изкуства DA Fest 2017: изложби, пърформанси, прожекции, презентации и т.н., ще се проведат в сградата на Художествената академия. Снимка: © НХА / 2017.da-fest.bg  Организатор на форума, който ще бъде проведен от 19 до 23 септември, е Националната художествена академия.

СОФИЯ. Шестото издание на Международния фестивал на дигиталните изкуства DA Fest 2017, което ще бъде поведено от 19 до 23 септември в столицата, ще срещне българската публика с водещи артисти, разнообразни художествени тенденции и изследвания в полето на дигиталното видео, саунд арт, netart, мултимедийни пърформанси и инсталации, роботика и генеративни системи и други интердисциплинарни форми, съобщават от Националната художествена академия (НХА), организатори на форума.


Програмата на фестивала включва изложба, пърформанси, прожекции, презентации и уъркшопи, които ще се провеждат в различни пространства на централната сграда на НХА (ул. „Шипка” 1) в София.

Фрагмент от аудио-визуалния спектакъл „Диджилог” (продълж: 30 мин.). Музика - Стефан Христов, визуална среда - Анна Бачева, гласове - Стефан Христов и Анна Бачева. Снимка: Anna Bacheva & Stefan HristovПървото издание на фестивала e проведено през 2009 г. с идеята да подкрепи магистърска програма „Дигитални изкуства” на НХА, както и да представи и популяризира сред широката публика важните постижения и новите тенденции в тази сфера. Изграждайки платформа за диалог и сътрудничество между изкуство и образование, фестивалните куратори Венелин Шурелов и Галина Димитрова-Димова канят творци и изследователи от местната и международната дигитална арт сцена, като същевременно дават възможност за артистичен дебют на студенти и други млади художници.

В досегашните пет издания на фестивала са участвали повече от 100 утвърдени творци и изследователи от цял свят, сред които: Cod.Act, Марк Конилио, Ханс Тамен, Брайън Неп, UBERMORGEN, post theater, Дерек Холзер, Дон Фореста, Пол Гранйон, hexler (Р.Й. Фишер), Рейнълд Рейнълдс, Арно Фабре, Анди Грейдън, Андреа Пачиото, Паоло Чирио, Ян Клуг, Cleaning Women, Петер Уилям Холдън, Пьотр Вижиковски, Вибеке Соренсен, Бернд Опл, Кристиан Делеклюз, Гийом Бешолие, Ника Облак и Примоз Новак, Геум-Хюнг Джеонг, Жени Аргириу и много други, припомнят организаторите.

Български творци, работещи в сферата на дигиталните изкуства, също участват във фестивала и така имат възможността да обменят идеи и опит с чуждестранните си колеги. Сред участниците в събитието основно са студенти на Художествената академия и млади творци с интерес към дигиталните изкуства, които участват в уъркшопите и представят свои проекти в програмата на фестивала.

Ново попълнение в програмата на фестивала е модулът DA Lab, която ще представи електронната и експериментална музикална сцена и звуково изкуство в България.

Международният фестивал на дигиталните изкуства DA Fest 2017 е финансиран в изпълнение на Програмата за научна и художествено-творческа дейност на НХА и съфинансиран от програма „Култура” на Столична община за 2017 г..

* * *

DA Lab

Ателие 56, НХА
16
:00-24:00

DA Lab е нов модул в програмата на DA Fest, който представя нови и експериментални проекти на млади автори, които тази година са доминиращо музикални и саунд арт.

Форматът на този модул е лаборатория за представяне и експерименти на живо в неформална среда на ателие в Художествената академия.

Идеята е всеки от участниците да покаже свои идеи и проекти в следобедните часове на деня, нещо като chill out зона, където хората с интерес към експерименталната музика и звуково изкуство да се срещат и обменят идеи и опит.

А след като приключи музикалната програма в двора на Академията около 22.00 ч., фестивалната програма продължава в DA Lab с live sets и парти…

В рамките на DA Fest 2017 мулти-медийната пърформанс формация post theater от Берлин ще представи уъркшоп WhosApp. Основана през 1999 г., арт групата е представила около 50 различни продукции в повече от 20 страни в Азия, Европа и САЩ. Снимка: posttheater.com* * *

ПРОГРАМА на DA Fest 2017*:

Всички събития се провеждат
в Националната художествена академия, ул. „Шипка” 1, София.

19 септември, вторник

14:00-17:00 – уъркшоп WhosApp на пост театър
                       (Германия), Ателие 1;
16:00-18:00DA Lab представя „Малък ручей”,
                        Ателие 56
;
18:30-19:00 – Откриване на DA FEST 2017,
                       галерия „Академия” ;
19:00-19:30 - „Инхибиране” (Inhibition), пърформанс
                       на Маринос Куцомихалис (Гърция);
19:00-21:00 – изложба, галерия „Академия”;
19:00-21:00 – прожекция на видео арт
                       и експериментални филми, Ателие 7;
20:00-22:00 – аудио-визуален пърформанс
                       на The Science, двор на Академията;
22:30-24:00 - DA Lab: A/V live set & party
                       с „Малък ручей”, Ателие 56.

20 септември, сряда

11:00-20:00 – изложба, галерия „Академия”;
11:00-18:30 – прожекция на видео арт и експериментални филми, Ателие 7;
14:00-17:00 - уъркшоп WhosApp на post theater (Германия), Ателие 1;
14:00-17:00 – уъркшоп „Инхибиране” на Маринос Куцомихалис (Гърция),
                       Ателие 60;
16:00-18:00 - DA Lab представя „Експресия 4”
                       на Любомир Минчев и Николина Недялкова, Ателие 56;
19:00-20:00 – презентация на Ubermorgen (Австрия/Швейцария), Ателие 7;
21:00-22:00 – аудио-визуален пърформанс
                       на Mytrip feat. Filament, двор на Академията;
22:30-24:00DA Lab: A/V live set & party
                       с Любомир Минчев и Николина Недялкова, Ателие 56.

21 септември, четвъртък

11:00-20:00 – изложба, галерия „Академия”;
11:00-18:30 – прожекция на видео арт и експериментални филми, Ателие 7;
14:00-17:00 - уъркшоп WhosApp на post theater (Германия), Ателие 1;
14:00-17:00 – уъркшоп „Инхибиране” на Маринос Куцомихалис (Гърция),
                       Ателие 60;
16:00-18:00DA Lab представя E.U.E.R.P.I., Ателие 56;
18:00-19:00 - уъркшоп WhosApp на post theater (Германия), Ателие 7;
19:00-20:00 – презентация на Йерун ван Лоон (Холандия), Ателие 7;
20:00-20:30„Диджилог”, пърформанс
                     на Анна Бачева и Стефан Христов, Ателие 1;
21:00-22:00 – аудио-визуален пърформанс на E.U.E.R.P.I.,
                       двор на Академията;
22:30-24:00DA Lab: A/V live set & party с E.U.E.R.P.I., Ателие 56.

22 септември, петък

11:00-20:00 – изложба, галерия „Академия”;
11:00­-18:00 – прожекция на видео арт и експериментални филми, Ателие 7;
14:00-17:00 – уъркшоп „Инхибиране”
                       на Маринос Куцомихалис (Гърция), Ателие 60;
16:00-18:00DA Lab представя Иван Шопов и Лора Желязкова, Ателие 56;
16:00-20:00„Сателити”, пърформативна интерактивна инсталация
                       с участието на авторите от post theater (Берлин)
                       и SubHuman Theatre (София), Ателие 1;
18:00-19:00 – уъркшоп „Инхибиране” на Маринос Куцомихалис (Гърция),
                       Ателие 7;
19:00-20:00 – презентация на Петър Бош (Холандия/Испания), Ателие 7;
21:00-22:00 – аудио-визуален пърформанс Branches на Иван Шопов
                      и Лора Желязкова, двор на Академията;
22:30-24:00DA Lab: A/V live set & party
                       с Иван Шопов и Лора Желязкова, Ателие 56.

23 септември, събота

11:00-20:00 – изложба, галерия „Академия”;
11:00-18:00 – Прожекция на видео арт и експериментални филми, Ателие 7;
16:00-18:00DA Lab представя trohi, Ателие 56;
19:00-20:00 - Премиера на аудио-визуална пърформaнс-инсталация
                       „Топология на звуковото тяло: дует за тяло и скенер”
                       на Антони Райжеков (България/Австрия)
                       със специалното участие на Федерика Даури (Италия/Германия),
                       последвана от разговор с артистите, галерия „Академия”;
20:00-21:00 - Българска премиера на театралния пърформанс „Сателити”,
                       копродукция между post theater (Берлин)
                       и SubHuman Theatre (София), Ателие 1;
21:00-22:00 - Концерт-пърформанс (закриване на DA Fest 2017)
                      
на Vataff Project, Двор на Академията;
22:30-24:00 - DA Lab: A/V live set & party с trohi, Ателие 56.

_________

* Възможни са промени в програмата.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2344-zapochva-megdunarodniat-festival-na-digitalnite-izkustva-da-fest-2017.html

The Power Of Public Speech, или нека Силата на публичната реч да бъде с нас

Д-р Елена Крейчова (вляво) - гл. асистент в Масариковия университет в Бърно, и доц. д-р Надежда Сталянова от СУ „Св. Климент Охридски” публикуваха най-новите си изследвания си в областта на публичната реч в книгата The Power Of Public Speech (2017). Снимка: Личен архив на авторкитеКнигата The Power Of Public Speech на д-р Елена Крейчова и доц. д-р Надежда Сталянова изследва „пространствата” на вербалната агресия, езикът на омразата, политическа коректност, свободата на словото в българското общество и медии.

СОФИЯ. Публичната реч. „Дамоклевият меч”, който виси със страшна сила над главите на политици, дипломати, маркетингови и специалисти по връзки с обществеността, журналисти, дори обикновени хора… „Мечът”, който силата на дори на най-слабо погрешно „движение” може да превърне в (само)унищожително оръжие… За мощта на публичната реч говори красноречиво „статутът” й на истинско изкуство, изграден още през Древността от мислители като основателят на формалната логика Аристотел (ριστοτέλης; 384 г. пр. н.е. – 322 г. пр. н.е.) в Елада, „богът на хуманизма” Цицерон (Marcus Tullius Cicerō; 106 пр. н.е.- 43 пр. н.е.) и „реторът на реторите” Квинтилиан (Marcus Fabius Quintilianus; ок. 35 – ок. 96) в Рим.


Но за безупречното владеене на това изкуство е необходима не само харизма, а и огромни познания и съответното обучение, тъй като много често именно публичната реч е златния ключ към сърцата на хората, а оттам и към успеха – политически, икономически, творчески… Риториката и ораторското майсторство са онзи комуникационен феномен, който до голяма степен изгради публичния образ на личности като Мартин Лутър Кинг (Martin Luther King Jr.; 1929-1968), Робер Шума́н (Robert Schuman; 1886-1963), Джон Кенеди (John Fitzgerald Kennedy; 1917-1963), Фидел Кастро (Fidel Castro Ruz; 1926-2016)…

Преди броени дни издателство „Парадигма” отпечата (на английски език) книгата The Power Of Public Speech („Силата на публичната реч”, 2017), чиито автори са изтъкнатите филоложки д-р Елена Крейчова (Elena Kreytchova) – главен асистент в Катедрата по славистика към Философския факултет на Масариковия университет (Masaryk University) в Бърно (Чехия), и доц. д-р Надежда Сталянова (Nadezhda Stalyanova), преподавател във Факултета по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Книгата е част от научните изследвания, осъществени в рамките на проекта „Словесна агресия и общество” (Verbal Aggression and Society), финансиран от фонд „Научни изследвания”, а ръководител на проекта е доц. д-р Надежда Сталянова.

Целите на изследването са да бъде създаден лингвистичен модел на вербалната агресия в различните дискурси на българската публична реч; търсенето на сходства и универсални характеристики, обобщаващи типологията на вербалната агресия в различни сфери на публичното слово. Проучването има фундаментален характер, тъй като засяга агресията и нейните проявления в публичното слово, както и последиците от езиковата агресия, които често се проявяват и ескалират в физическа, казват неговите авторки.

По своята същност анализът на вербалната агресия е интердисциплинарен, защото вербалната агресия като част от психиката, поведението и езиковата култура на индивида, се изследва предимно от лингвистиката, психологията, социологията и от широк кръг от антропоцентрични и други социални науки. Що се отнася до езиковите модели и контекста на разкриване на вербалната агресия, книгата прилага комбинация от методи, а именно: семантичен анализ, анализ на съдържанието, статистическа лингвистика.

Книгата The Power Of Public Speech („Силата на публичната реч”) е от каталога на издателство „Парадигма” - специализирано в разпространението на   университетска литература. Снимка: © издателство „Парадигма”Изследването The Power Of Public Speech, части от което предпремиерно бяха представени на форуми в Благоевград, Сегед (Унгария) и т.н., е съставено от десет глави, допълнени от обширни резюмета на български и на руски език.

„В книгата маркираме проблеми от различни области, в които общественият живот е свързан с публичната реч: законодателство, обществено развитие, агресия и вербална агресия, интернет комуникация, политическа коректност, медийна политика, казват авторките на книгата и допълват: „Тук ние посочваме само сложни и интердисциплинарни въпроси, които са предмет на много научни изследвания, например: определяне на езиковата агресия в контекста на общата агресия, разглеждана от психологията; българската медийна политика в контекста на европейската практика и законодателство; спецификата на онлайн комуникацията през призмата на езиковия нетикет (бел.ред.: англ. netiquette – нетикетът е комбинация от думите мрежа и етикет и се определя като набор от правила за приемливо онлайн поведение) като правила и правни текстове, функциониране на политически коректния речник в съвременното българско общество и др. Ние не се претендираме, че представяме комплексна гледна точка, а предлагаме само малко парче от пъзела, което е отражение на силата на публичното слово.

В книгата поставяме много въпроси, с надеждата да намерим отговори, които можем да дадем както на себе си, така и на читателите. Със завършването на книгата разбирахме, че въпросите, възникнали в процеса на работа, са повече от тези, които имахме в началото.”

В следващите редове предлагаме на вашето внимание резюмето на The Power Of Public Speech, което д-р Елена Крейчова и д-р Надежда Сталянова представят на български език:

„Реторика” - гравюра от серията „Основните науки” от френския художник Етиен Делон (Etienne Delaune; 1518-1583?). Снимка: Stonedhamlet / wikimedia.orgВ глава

Агресия и езикова агресия

се поставят въпроси, отнасящи се до човешката агресия, занимавали човечеството в течение на векове и разглеждани от различни гледни точки – от тази на философията, психологията, религията. Изследователите на агресията имат различно разбиране за това какво представлява тя всъщност и дали да бъде оценявана като по-скоро негативно или положително явление. Представяме редица определения на агресията, като подчертаваме, че съществуват изключително много дефиниции, като нито една от тях не може да бъде смятана за изчерпателна и общоупотребима. Проследявайки всекидневните значения на агресията, става повече от очевидно, че концепцията за агресията е всеобхватна. Самите прояви на агресия могат да бъдат изразени вербално, неверабално, физически или психически, могат да бъдат насочени към хора, предмети, животни и т.н. Междуличностната агресия може да бъде словесна (присмиване, дразнене, заплашване, обиждане, ругаене) срещу физическа (блъскане, биене, нападане). Проявите на агресия в нашето съвремие (като тук имаме предвид и новите прояви на агресия, непознати преди десетилетия, на които вече често се натъкваме в обществото, представляват и рефлексия на модерните времена, на техническия напредък и развитието на информационните технологии, които ни заобикалят отвсякъде и се проявяват във всяка сфера на живота ни. В изследването подчертаваме, че в процеса на развитието на съвременната антропоцентрична лингвистика все по-отчетливо се появява необходимостта да се определи комплекс теоретико-практически задачи за посочване на най-важните принципи на резултатното и ефективното общуване и за практики за парадигми на толерантни модели на комуникативно въздействие върху членовете на социума. Около тези проблеми, в последните десетилетия се обединяват и усилията както на психолингвистиката, прагматиката, социолингвистиката и теорията на дискурсния анализ, така и джендър изследванията, теориите на речевото въздействие, неореториката и др. Речевото въздействие и речевата интеракция са част от комуникативната действителност, в която се пресичат интересите на психологията на общуването, пропагандата, масовата комуникация и рекламата, на политиката и социалната сфера. Търсенето на оптимални форми на ефективно взаимодействие в цивилизованото общество започва с разбирането на същността на конфликтните социално-комуникативни ситуации, в които основна роля играе езиковата агресия.

Поради това проблематиката на езиковото насилие, на вербалната агресия, на езиковата манипулация е в центъра на вниманието ни – и то не само на лингвисти, но и на психолози, социолози, дори политолози, специалисти по маркетинг и реклама, етнолози. Сигналите на речевата агресия в публичната реч могат да бъдат разглеждани както от лингвистични позиции, така и от гледна точка на лингвоидеологията и реторичния анализ. Ние разглеждаме речевата агресивност, която се проявява не само чрез езикови единици, свързани с грубо, жестоко, силово поведение (вулгарни думи, псувни, просторечие и груб жаргон), но в много силна степен и с налагане от страна на говорещия на свое речево (или по-общо – комуникативно) поведение, отказ от диалог, неумение да се слуша събеседника. Речевата агресивност, например в средствата за масова информация, може да се състои и в нежеланието (или неумението) на журналиста да създава общо езиково пространство на участниците в общуването. Отсъствието на такава комуникативна общност може да се възприеме от аудиторията като комуникативна (контактна и речева) агресивност на журналиста, като негов опит да се покаже езиково (дори информационно) превъзходство.

Самото разбиране за това що е езикова агресия не е единно при всички лингвисти, психолози и специалисти от други области, тъй като не е възможно да се даде точна и изчерпателна дефиниция на това понятие и да бъдат определени точните му граници. Също така подчертаваме, че самата вербална агресия може да бъде както явна, чрез определени похвати, използвани в речта, така и скрита, например, в лоши шеги, непряко осъждане или пускане на слухове за някого, клюкарстване и т.н. В тесния смисъл на думата, езиковата агресия бива приемана като речеви акт, които замества физическата агресия, и е изразител на заплаха, присмех, закани, неприятелски забележки, дори изразяване на категорична молба без използването на речевите формули за учтивост, присъщи на контекстовия етикет. Като езикова агресия в по-широк смисъл на думата може да се подразбира както съзнателното, така и несъзнателното използване на такива езикови средства, които са неразбираеми или много слабо разбираеми за адресата и предизвикват усещането за субективен комуникационен дискомфорт, в резултат на което се поражда неприятно чувство, насочено към говорителя и което нерядко води до ответна реакция, отново изразена чрез някоя форма на езикова агресия. Най-често срещаната в лингвистиката концепция за езиковата агресия е езиков/вербален израз на негативно емоционално-оценъчно отношение към някого или нещо, което е извън границите на етичните норми. Тя е съзнателно речево въздействие върху пряк или индиректен адресат с цел неговата дискредитация и унижение, и често е изразена чрез стилистично ниски оценъчни средства и пейоративни езикови похвати.

Езикова агресия, език на омразата
и свободата на словото

Тази глава е посветена на свободата на словото – на възможността да се изрази собственото мнение, мисли и възгледи, а също толерантността, способността да се допусне съществуването на различно мнение, което представлява едни от основите („крайъгълните камъни”) на демократичната държава. Свободата на словото се смята за една от основните характеристики на демократичното общество, едно от главните условия за развитието както на самото общество, така и на отделния човек. Освен като един от елементите на демократичната държава, свободата на словото е важен фактор за себереализацията на отделния човек – благодарение на нея всеки може да търси истината, да задълбочава своите знания, да обогатява опита си, да участва в обществения живот. Свободата на словото е гарантирана от редица международни харти и конвенции, ратифицирани и спазвани от българското право. Въпреки че свободата на словото като изконно право е формулирана като общовалидно право, упражняването на тази свобода включва не само права, но и известни задължения. Това е изрично упоменато и в Европейска конвенция за правата на човека, в която се посочва, че упражняването на тези свободи същевременно е съпроводено със задължения и отговорности, т.е. правото на свобода на словото е т.нар. относителни права, които допускат и известни ограничения, евентуално балансиране с основните права на другите хора (за разлика от относителните права абсолютните права (т.е. правото на живот и т.н.) не допускат никакви ограничения).

Свободата на словото може да бъде в конфликт най-вече с правото на личен живот, на лична свобода, с правото на запазване на човешкото достойнство, на честта и доброто име, със свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието, със свободата за сдружаване и събирания, с правото на достъп до информация, евентуално със забраната на проява на дискриминация. Друга област, в която свободата на словото може да бъда в известна степен ограничена, са постановените в законодателството принципи на запазването на обществения ред и безопасност, на морала, пазене на секретна информация и др. Интересно е че редица нормативни документи дават възможност на отделните държави да ограничават свободата на словото и дори им налага задължението да възпрепятстват словните прояви, представляващи подстрекаване към дискриминация, вражда или насилие.

Въпреки че свободата на словото е ключова за налагането и запазването на демокрацията, а също така за политическия, икономическия, научния развой на обществото (а дори и на самото изкуство), винаги трябва да имаме предвид, че тя може да бъде използвана и за подстрекаване на насилие, разпространение на омраза или застрашаване на обществото. Интересни са и позициите на българското законодателство, отнасящи се до ограничаване на свободата на словото, когато става въпрос за нарушаването на други човешки права (тук виждаме ясен конфликт с езиковата агресия, която е проявена в определена комуникативна ситуация), като в текста представяме части от Наказателния кодекс на Република България, посветени на обидата и клеветата.

В тази глава отделяме и специално внимание на езика на омразата като една от съставните части на т.нар. престъпления на омразата, т.е. наказуеми деяния, породени от омраза. Престъпленията на омразата (или още престъпления от омраза) са наказуеми деяния, които са мотивирани от предразсъдъци или подбуди спрямо определено лице или спрямо група хора, ограничена по някакъв начин – извършителят избира жертвата на деянието поради действителна или предполагаема нейна принадлежност към определена група в обществото на базата на свои предразсъдъци. Самата юридическа наука оперира с понятието „език на омразата”, въпреки че то засега не е регулирано точно в българското законодателство и няма общовалидна международна дефиниция, която да бъде посочена и установена в съдебната практика. Един от малкото текстове, който дава експлицитна формулировка на това понятие, е Препоръка № R (97) 20 на Комитета на министрите към Съвета на Европа до държавите членки относно „речта на омразата” от 30 октомври 1997 г. Честа грешка, с която се срещаме, е смятането за език на омразата на всяко грубо или обидно изказване или на реч, изпълнена с гняв, която шокира или служи като атака срещу друго лице. От друга страна можем да говорим за реч на омразата дори и в случаи на неемоционална реч или изразяване на предразсъдъци посредством вицове, намеци, изграждане на представи и вражда по своята същност. Враждебните изказвания могат да бъдат разделени от тази гледна точка на реч на омразата заради формата на изказването (напр. обиди, презрение) и реч на омразата от гледна точка на съдържанието на посланието. Продължава на стр. 2

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2343-the-power-of-public-speech-ili-neka-silata-na-publichnata-rech-da-bade-s-nas.html

Marina Abramovic, Duchamp, Cy Twombly and other art „icon” in Krinzinger Gallery

Exhibition view with Hans Op de Beeck’s ‘Sleeping Girl’ (2017) and Peter Doig’s ‘Imaginary Boys’ (2013). Photo: © artnovini.comThe exhibition ICON – Ideal. Idea. Inspiration. that is curated by Bettina M. Busse features 38 works and continues the gallery’s tradition of large-scale group exhibitions.

VIENNA. In the ICON – Ideal. Idea. Inspiration. exhibition, 19 artists from Galerie Krinzinger are presenting their personal icon. The show that is curated by Bettina M. Busse features 38 works and continues the gallery’s tradition of large-scale group exhibitions*. All of the gallery spaces, including the two main rooms, the showroom, the ‘Kabinett’ and the Galerie im Parterre, serve as backdrop for this major show, announced galerie-krinzinger.at.


The word ICON literally means both symbol or sign but it can also refer to a symbolic and cultic image that is laden with meaning. It can also be recognized again in other contexts as a reference or kind of archetype. This means that we are dealing with a highly complex notion here. Also metaphorically, on an artistic level, it is certainly a complex phenomenon. What an artist calls his or her ICON reveals a part of the inspiration process, opening up new perspectives of his or her own work.

Contemporary art makes use of a multi-layered reference system, which includes quotes and variations, appropriations, adaptations and sampling but also references to (historical) models, over-paintings, etc. Artists restage, juxtapose, systematize or even iconize. The deliberate reference to other artists or to artistic epochs has become a common approach.

Marina Abramovic opted for John Cage, an artist who by including the element of chance in the creative process exerted a lasting influence on her generation of performance artists. Photo: © artnovini.comStarting with romanticism, a new image of the artist began to emerge. Now the artist was seen as a genius who was able, from within the depths of his or her own being to create artworks as masterpieces in their own right – unaffected by the surrounding world. From here on, innovation and originality come to the fore as important parameters for assessing artworks. This position spurred a distancing from – and a break with – earlier artistic traditions, paving the way for radical innovations and aesthetic revolutions in modern art.

The precursors of the contemporary approach to ICONS are certainly Marcel Duchamp and Andy Warhol. Today, as then, a reference to another art- work or artist is a deliberate act, an individual decision and there are manifold factors motivating this.

The exhibition duration is from 14 September to 28 October 2017. The show will be accompanied by a catalogue in German and English.

* * *

The Artists in ICON – Ideal. Idea. Inspiration.:

Marina Abramovic (born 1946) – John Cage (1912), Gottfried Bechtold (1947) – Marcel Duchamp (1887), Martha Jungwirth (1940) – Cy Twombly (1928), Erik van Lieshout (1968) – Allan Sekula (1951), Zenita Komad (1980) – Dieter Roth (1930), Angelika Krinzinger (1969) – Man Ray (1890), Ulrike Lienbacher (1963) – Maria Lassnig (1919), Maha Malluh (1959) – Robert Rauschenberg (1925), Hans Op de Beeck (1969) – Peter Doig (1959), Goran Petercol (1949) – Julije Knifer (1924), Werner Reiterer (1968) – Alfred Kubin (1877), Anja Ronacher (1979) – Louise Bourgeois (1911), Erik Schmidt (1968) – Richard Prince (1949), Mithu Sen (1971) – Sophie Calle (1953), Gavin Turk (1967) – Joseph Kosuth (1945), Martin Walde (1957) – Paul Thek (1933), Mark Wallinger (1959) – Harry Beck (1931), Zhang Ding (1980) – Fluxus, Thomas Zipp (1966) – Eadweard Muybridge (1830);

* * *

Zhang Ding, ‘Devouring Time - Dinnerware-F’, 2017 (fragment); Stainless steel cup plated 24k gold, stainless steel spoon plated 24k gold, copper chopsticks plated 24k gold, tigold stainless steel plate, cardboard box; 132 × 240 × 15 cm. Photo: © artnovini.comThe selection made by nineteen artists reflects a specific realm of art development in the 20th and 21st century. In some cases, the artist adopted a very sweeping approach. Chinese artist Zhang Ding, for example, did not select one figure, but rather an entire art movement of the 1960s ‘Fluxus’ which left a sustained imprint on his own work, says Bettina M. Busse.

Mark Wallinger, by contrast, took the British draftsman and graphic designer Harry Beck as his icon. Beck is best known for the network plan that he created of the London Underground.

In selecting their ICONS, the artists employed very different criteria and methods. Marina Abramovic, Gottfried Bechtoldt and Goran Petercol, for instance, selected classics as models. Abramovic opted for John Cage, an artist who by including the element of chance in the creative process exerted a lasting influence on her generation of performance artists. Goran Petercol’s selection of the best known Croation avantgarde artist Julije Knifer adds an important position of the East European modernism to the exhibition. With Marcel Duchamp Gottfried Bechtold selected the ‘inventor of contemporary art’ (to quote Bechtold) as his icon.

Thomas Zipp and Angelika Krinzinger cite classics of photography as their models. Zipp selected Eadweard Muybridge whose movement studies exerted a strong influence on modern art (certainly the best-known movement study is Marcel Duchamp’s 1912 ‘nude descending a staircase’). Thomas Zipp, too, works with a kind of grid in his pictures for measurements that allude to the possibility of depicting sequences in the static medium of painting, creating a reference to his performances.

Angelika Krinzinger - Man Ray… Photo: © artnovini.comAngelika Krinzinger, by contrast, refers in her selection to the rayogram technique introduced by Man Ray, which she interprets in a contemporary way in her Spoons series. Both Gavin Turk and Erik van Lieshout integrate their ICONS directly in their work, albeit in a different way. Gavin Turk and Joseph Kosuth decided together on the selection of works that they are presenting in the exhibition. Gavin Turk’s artistic oeuvre addresses subjects such as authenticity and identity and responds to the avantgarde debates on the myth of the artist and the originality of an artwork. His reference to the works of Joseph Kosuth who is seen as one of the main representatives of concept art who in 1965 created a veritable classic with his One and Three Chairs and the fact that the latter is ‘confronted’ with this fact, generates a new metalevel of reciprocal reflections.

Erik van Lieshout actually integrates Allan Sekula’s works in his piece by creating collages with own drawings and photographs by Sekula that are both shown on a display. With his works that also testify to the demise of the maritime proletariat in the shipyards of Danzig and Los Angeles, Sekula ushered in an innovation in documentary photography in the 1970s.

Martin Walde happened to meet the American Paul Thek at the Chambres d’amis exhibition which took place in Ghent in 1986. Referring to Thek, he states: Things, materials, fragments come together in his works and become arranged in reconstructions of a world in which time, space and functions show no ordinary collective consensus.” What drew Walde to Thek’s works was their emphasis on processuality and the extremes that are characteristic of the American artist’s oeuvre.

Erik Schmidt explains his selection of American artist Richard Prince with his new interpretation of pop culture and, since the 1980s his artistic appropriation of the imagery in advertisement surrounding us, which is much more radical than in Warhol.

By taking Austrian artist Alfred Kubin as his icon, Werner Reiterer brings the intellectual mood of the early 20th century into play. In Reiterer’s view Kubin succeeded, like no artist, in distilling” the essence of Sigmund Freud’s psychoanalysis at the beginning of the 20th century.

Ulrike Lienbacher, too, made Maria Lassnig, one of the most important woman artists of the postwar modern art in Austria, her icon. She explains how important Lassnig was for her. Lassnig’s direct expression of emotions and her social and political awareness made her a figure she could identify with.

Indian artist Mithu Sen also selected an icon of the same sex, i.e., Sophie Calle, a French concept artist whose works often involve intruding into the private sphere of other people the artistic bounty of this act often being insights about herself. Sen shows a piece that is based on a similar approach. The artist intervenes directly in the plot of her film by assuming the role of a fictive figure.

One of the best known Saudi Arabian artists Maha Mullah opted for a star among the American artists Robert Rauschenbеrg. Mullah’s early work consisted of collages that she created using local textiles and photographs of buildings from her homeland. A combination of symbolically laden, real imagery which expresses her view of life in Saudi Arabia. The artist found an affinity to and also a confirmation of her own work.

In Rauschenberg’s collages based on everyday objects (it was only later that she came into contact with his work.)

Thomas Zipp. Icon, contemporary art Icon, or… Photo: © artnovini.comIn the case of Zenita Komad and Dieter Roth, two artists come together who both focus on language, albeit from opposing positions. Spirituality meets here with anti-art, with language” serving as a common denominator.

Anja Ronacher’s selection Louise Bourgeois is an artist who served a role model for generations of young female artists. One of Bourgeois’s big themes is fear in all its manifestations, processed in a most striking way in her installation piece titled Cells. Here the artist addresses traumatic experience. Anja Ronacher, too, deals with fear in her own works especially in connection with eroticism and pain.

Hans Op de Beeck selected Scottish artist Peter Doig, one of the most successful painters of his generation whose figurative painting resists alignment with any kind of trend. Using the classical means of painting Doig creates seeming idyllic scenes that appear to be both timeless and dreamlike. Thanks to a hardly perceptible alienation of the environment, both artists create their own worlds. It is typical of both Doig and Op de Beeck to integrate the apparently banal aspects and clichés that refer not only to what is depicted but also to something more universally applicable.

Cy Twombly is one of the best known representatives of American abstract expressionism. A characteristic feature of his work is the combination of gestural painting and filigree lines; writing is also often added to his paintings. Martha Jungwirth, too, engages with the play of contrasts: most of her works combine intuitive spontaneity and an element of control. Between these two poles of the unconscious and calculation, Jungwirth studies the basic principles of painting. With Twombly she shares the emphasis of the gestural and the line but also the application of paint and the use of chance as an artistic means of composition.

The works presented in this exhibition not only demonstrate the horizons of artistic production today the bow to tradition in the art shown here is possible in all directions, not just historical but also between colleagues. The exhibition also shows the ongoing expansion of artistic modes of action. With the artist assuming the traditional role of the curator and deliberately staging his or her own personal system of references, new perspectives of the individual works emerge. One can hope that this will also provide inspiration for further reflection on the potential of art in today’s world, adds Bettina M. Busse.

* * *

Bettina M. Busse is an art historian and curator living and working in Berlin and Vienna. She has curated a number of international exhibitions and published just as many catalogues on artists such as Joseph Beuys, Jenny Holzer, Anish Kapoor, Jannis Kounellis, Otto Muehl, Exhibition Davaj, Davaj! Young Russian Art, and many more.

________

* – Women – Art – New Trends (Marina Abromovic, Valie Export, Rebecca Horn,
   Maria Lassnig, Gina Pane, Carolee Schneemann usw.), 1975;
Mannerism Subjective. Artists Select Artists, 1987;
Fluxus Subjective, 1990;
LAX, 1993;
Berlin-Binndendifferenz series (2000-2001).

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2342-marina-abramovic-duchamp-cy-twombly-and-other-art-icon-in-krinzinger-gallery.html

Кралят на поп музиката Майкъл Джексън се завръща със Scream

Кралят на поп музиката Майкъл Джексън. Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony MusicСветовната премиера на албума с 13 от най-известните негови песни е на 29 септември 2017 г.

СОФИЯ. Лейбълът Epic/Legacy Recordings, в сътрудничество с наследниците на попзвездата Майкъл Джексън (1958-2009) - Estate of Michael Jackson, ще издаде колекцията Michael Jackson - Scream, чиято световна премиера е на 29 септември 2017 г. Албумът, който събира 13 от най-големите и незабравими песни на Краля на поп музиката, сред които са и суперхитовете Ghosts, Torture, Thriller, Dirty Diana…, излиза на музикалния пазар на физически носител в два формата: CD и фосфоресциращ винил (премиера на 27 октомври т.г.), като всеки от тях ще включва и специален постер, съобщиха от Вирджиния Рекърдс/Sony Music – издатели на колекцията.


Сборният албум Scream включва и нов сингъл като бонус трак – парчето Blood on the Dance Floor X Dangerous, което е енергичен денс микс от пет песни на Майкъл Джексън: Blood on the Dance Floor, Dangerous, This Place Hotel, Leave Me Alone и Is It Scary, интерпретирани от дуета White Panda.

Сингълът беше представен на 6 септември в дигиталната платформа Shazam и е наличен във всички легални платформи за стрийминг.

Изборът на песни в Scream отразява творческата концепция на Майкъл Джексън за различните му артистични образи, за създаването на сценичните костюми и маските, за тъмнината и светлината, за музикалните трансформации… Всяка песен от колекцията е забележителна и има своето място в музикалната история: например, Dirty Diana от албума Bad (1987) оглавява сингъл класацията на САЩ в продължение на пет последователни седмица; Thriller пък е седмият от безпрецедентните седем сингли от един албум, които са начело в чартовете, а едноименната тавата от 1982 г. и днес продължава да е най-продаваният албум за всички времена. В албума феновете ще могат да чуят отново и единствения дует на Майкъл Джексън със сестра му Джанет Джексън (Janet Jackson) - Scream (1995)

В подкрепа на новата колекция, през тази есен Sony Music организира специални вечери, посветени на творчеството на Майкъл Джексън. Тези събития ще се състоят в Париж, Лондон, Сидни, Берлин, Лос Анджелис и Токио. Програмата ще включва седем късометражни филма от албума Scream, както и прожекция на 40-минутната лента към Ghosts. След премиерата му на Фестивала в Кан през 1997 г., филмът има само няколко публични прожекции, припомнят издателите на колекцията.

Колекцията Scream ще излезе на българския музикален пазар на 29 септември т.г., когато е и световната премиера на албума. Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony Music* * *

Съдържание на колекцията
Michael Jackson
- Scream:

01. This Place Hotel
02. Thriller
03. Blood On The Dance Floor
04. Somebody’s Watching Me
05. Dirty Diana
06. Torture
07. Leave Me Alone
08. Scream
09. Dangerous
10. Unbreakable
11. Xscape
12. Threatened
13. Ghosts

Bonus Track:
Blood On The Dance Floor X Dangerous
(The White Panda Mash-Up)

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2341-kraliat-na-pop-musicata-michael-jackson-se-zavrasta-sas-scream.html

Столичната галерия „Нюанс” разкрива необятната духовна Вселена на Лика Янко

Художничката Лика Янко е един от най-оригиналните автори в българското изобразително изкуство от втората половина на XX в. Снимка: © галерия „Нюанс”Изложбата е посветена на 50-годишнината от първата й самостоятелна експозиция, скандално свалена, защото не отговаряла на „времето”.

СОФИЯ. Изложба, посветена на първата самостоятелна изява на известната българска художничка от албански произход Лика Янко (1928-2001), предлага на почитателите на изобразителното изкуство от 13 септември (откриване: 18.30 ч.) столичната галерия „Нюанс” (ул. „Иван Денкоглу” 42) Преди половин век – през 1967 г. – в галерията на бул. „Руски” 6 е открита дебютната изложба на художничката, но пет-шест дни по-късно експозицията е свалена под предлог, че Лика Янко е показала три неодобрени картини, припомнят от галерията.


Днес, 50 години по-късно, галерия „Нюанс” събира нейни произведения, за да отдаде почит към смелия дух и индивидуалното светоусещане на Лика Янко. През 60-те и 70-те г. на XX в. нейните картини са смятани за прекалено „модернистични” за тогавашната българска действителност, но въпреки че художничката не е прави друга самостоятелна изложба до 1981 г. – тогава тя е поканена лично от Людмила Живкова (1942-1981) – нейното изкуство, определяно като част от западноевропейския авангард, е познато и признато в цял свят.

В своите творби Лика Янко често използва в картините си копчета, стъкълца, камъчета, мидички, бродерии... Снимка: © галерия „Нюанс”Лика Янко впечатлява не само художествената критика, но и публиката, със стила, който тя сама създава и намира в творческият си път. Авторката използва често в картините си копчета, стъкълца, камъчета, мидички, бродира недетайлни, причудливи форми върху платното си. Символиката на нейните образи не подлежи на обяснение. Тя не обяснява и същността на тематиката, но предлага на всеки да разкрие нейния смисъл само – както го усеща с душата си… „Човек трябва да разбере болката, да се опре на съвестта, за да намери превъзходството, съдържащо се в различните реалности… Чрез природата усетих Вселената, намерих философския поглед към духовността…”, казва Лика Янко в едно интервю през 1998 г., когато Съюзът на българските художници представя нейна голяма ретроспектива.

Изложбата с живописни творби на Лика Янко в галерия „Нюанс” ще продължи до 8 октомври т.г.

* * *

Лика Янко е родена на 19 март 1928 г. в София, в семейство на албанските емигранти Лазар и Фросина. От дете рисува; расте замечтана и с богато въображение. Записва се балет, за да изучава балерините на Едгар Дега (Edgar Degas; 1834-1917). Учи във Френския колеж в София, повлиява се от творчеството на Сезан (Paul Cézanne; 1839-1906), Гоген (Paul Gauguin; 1848-1903), Ван Гог (Vincent van Gogh; 1853-1890) – когото смята за свой вдъхновител и учител, и др. През 1946 г. постъпва в Художествената академия, където учи живопис в класовете на проф. Дечко Узунов (1899-1986) и проф. Илия Петров (1903-1975). В картините й преобладава белият цвят, защото според нея това е цветът на Бога. Търпелива, всеотдайна и неотстъпваща пред силните на деня, както споделя самата тя, Лика Янко остава вярна на себе си и на своето творческо кредо до последния си ден – 22 юни 2001 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2340-stolichnata-galleria-nuance-razkriva-neobyatnata-duhovna-vselena-na-lika-yanko-.html

The Festival Vienna Design Week 2017 presents Romania as guest country

In 2017 the Festival will present Romania as guest country. Play&Rewind - Memories, Games and Tales in Romanian Design. Photo: © Romanian Design Week / Rumänisches Kulturinstitut WienBetween 29 September and 8 October, with more than 100 events, once again Vienna will become a city full of design.

VIENNA. The 11th edition of Vienna Design Week – Austria’s largest design festival, takes place between 29 September and 8 October 2017 with more than 100 events all over the city. The Festival is structured around two key features that change each year: the focus district with the headquarters, and the guest country. Taking the spotlight this year: the 15. Viennese urban districtRudolfsheim-Fünfhaus, and Romania. So there will be quite a few surprises!, announced viennadesignweek.at.


Vienna Design Week will present national and international projects, positions, formation and production processes, also experimental approaches in architecture, graphics, and design in all fields: product, furniture, and social design. Most contributions are being produced on commission of the festival especially for Vienna Design Week .

The Festival is noted for its curated contents and innovative character, also for its endeavors to link up the various disciplines – a special focus is placed on the connection of design and industry. Thus the festival has established itself as a constantly growing network of creative people and business enterprises from home and abroad, which moreover is supported and used by leading players from culture, the economy and the media.

We have achieved a great deal in the first ten years! We are motivated by the outstanding public response and the international recognition. The study commissioned last year also provides evidence of the effects of the festival in various industrial and economic sectors. Nevertheless, we still have quite a bit of work to do and know very well where we want to go, what we want to achieve. A nation of innovation like Austria needs an entrepreneurial landscape that recognises and exploits the value of creative achievements. And creative people will always need an internationally active platform.”, says Lilli Hollein, Festival Director, Vienna Design Week.

Programmpartner: Ästhetik ist Funktion - Steininger. Photo: © Steininger / Merten RiesnerIn this year’s the Festival
presenting Romania as guest country

Romanian design will be shown this autumn across the board of the programme. Vienna Design Week has taken on the task with the annually changing guest country to open up an in-depth and multifaceted view of design in other European countries. The Romanian Cultural Institute has already contributed excellent work in previous years during the festival; this year the country now takes the spotlight.

Vienna Design Week has always seen its task as well in presenting scenes and countries to the public that sometimes have not availed of an outstanding profile or image within the international design context. The focus on Eastern Europe and such a diverse landscape as that of Romania - whether topography or design – is always rewarding, ranging from handicrafts in the Danube Delta to the design scenes and designers in towns and cities like Bucharest, Cluj, Timisoara and Sibiu.”, adds Lilli Hollein.

Vienna Design Week: Campaign 2017. Photo: © Bueronardin / Vienna Design WeekFocus District

Every year Vienna Design Week chooses a district within Vienna that takes on a special role during the festival. In 2017 the focus is on Rudolfsheim-Fünfhaus, the 15. Viennese urban district. The special features of the 15. district are infused into the festival – Vienna Design Week opens up new spaces, supports local traditional businesses and brings a whole array of events to Rudolfsheim-Fünfhaus. The local visitors thus discover their own city from a new perspective; the international public sees another face of Vienna, off the beaten track of the tourist- teeming centers.

Festival Headquarters

As usual the festival headquarters is located in focus district. This year Vienna Design Week uses two locations in Rudolfsheim-Fünfhaus as its headquarters – a north and a south location. Festival headquarters north at Europaplatz 1 is centrally located at Wiener Westbahnhof and is the first contact point for visitors of Vienna Design Week. It will be showing a wide selection of festival contributions as well as housing other facilities and features for ten days, including the info point and a pop-up café. Festival headquarters south at Sparkassaplatz 4 is housed in a beautiful former bank designed by Johann Georg Gsteu – a true architectural jewel. Highlights like all of this year’s talks are going to be held there.

Passionswege: zerunianandweisz (AT) with Wiener Silbermanufactur. Photo: © Julia HürnerPassionswege are a very important
and highly prestigious part of the Festival

Within this curated format, Vienna Design Week commissions international and Austrian designers to collaborate with Viennese manufacturers to develop projects based on intensive knowledge-sharing. Collectively, and free from the constraints and procedures of commercial working relationships, the projects are realized under the curatorial direction of Vienna Design Week. Fee and travel expenses are paid by the festival. With their open, moderated processes of mutual approach between business and designer the Passionswege are a very important and highly prestigious part of the Festival. This year a number of businesses from the first district and from the focus district, Rudolfsheim-Fünfhaus, will take part in the Passionswege. Furthermore, there will be one partner in the sixth districtMariahilf.

The Passionswege, can be seen to a certain degree, as the beginning of Vienna Design Week. In the last eleven years, many interesting projects were realised between designers and Viennese manufacturers. The brilliant thing about this is that there are still so many fascinating craft businesses to be discovered. We want to make this diversity accessible to visitors and thus strengthen the awareness of production processes, both from the perspective of design as well as of the manufacturers in the city.”, says Julia Hürner, Co-Curator & Project Manager, Passionswege.

1010 Vienna
Jólan van der Wiel (NL) with J. & L. Lobmeyr

For more than 200 years the traditional Viennese company J. & L. Lobmeyr has been focusing on creating products out of glass and crystal. Through six generations, the properties of the materials have been tested and their characteristics have been explored. The extensive company archive serves as a source of inspiration and the steady dialogue between craftsmen, designers and clients, leads to unique products and innovation. This year the curators teamed up J. & L. Lobmeyr with Dutch designer Jólan van der Wiel, who also focuses on the characteristics of materials as well as on natural phenomena. This results in unique design experiments.

zerunianandweisz (AT) with Wiener Silber Manufactur

A passion for silver – this is the philosophy of Wiener Silber Manufactur. Its product repertoire is inspired by traditional handicraft and covers styles from nearly 100 years of design. Past co-operations with national and international designers – also within the format Passionswege – have resulted in outstanding design collections. The designers Nadja Zerunian and Peter Weisz are also specialized in traditional craftsmanship. Since 2014 the design duo has been active for the ERSTE Foundation Roma Partnership, in collaboration with Roma families from Transylvania. At last year’s Vienna Design Week, their narrative assemblages thrilled the festival audience.

More – Page 2.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2339-vienna-design-week-2017-present-romania-as-guest-country.html

„Албертина” отвори съкровищницата си с графики и рисунки на Брьогел Стария

С изложбата си, посветена на един от големите майстори на Ренесанса - Питер Брьогел Стария (ок. 1525-1569), музеят „Албертина” откри новия си сезон, който със сигурност ще бъде помнен дълго. Снимка: © artnovini.com- Изложбата във виенския музей, която показва повече от 100 творби, ще продължи до 8 декември т.г.;
– Посетителите ще могат да видят и шедьоври на Дюрер, Алдорфер, Йеронимус Бош, Мартин Шонгауер и др.

ВИЕНА. Десетки малки човешки фигурки – тревожни, смешни, деформирани от нерадостното си битие, изпълващи улиците и площадите на нидерландски градчета и селца през XVI в.; грубовати селяни, работещи усърдно в полето; романтични пейзажи с безбрежни полета и страховити назъбени планини; религиозни сюжети или провокиращи сетивата метафори-гротески… Изящна и точна рисунка, прецизно разработени детайли и композиция, ясни морални послания, прагматична философия и безпощадна ирония… Едва ли има ценител на изобразителното изкуство в света, който да не може да разпознае от пръв поглед уникалния и вълнуващ стил на великия Питер Брьогел Стария (Pieter Bruegel der Ältere; ca. 1525-1569)…


Питер Брьогел Стария, „Магарето в училище” (1556); гравьор:  Питер ван дер Хейден (1530-1572). Снимка: Berlin, KupferstichkabinettКакто artnovini.com вече написа, от 8 септември до 3 декември т.г. виенският музей „Албертина” (Albertina Museum) представя великолепни произведения на знаменития холандски художник. Експозицията „Брьогел. Рисуването на света” (Bruegel. Das Zeichnen der Welt), в която са включени творби като „Художник и купувач” (Maler und Käufer, um 1565), „Пролетта” (Der Frühling; 1565) и „Големите риби изяждат малките риби” (Die großen Fische fressen die kleinen; 1556), беше открита от Клаус Албрехт Шрьодер (Klaus Albrecht Schröder) – директор на „Албертина” и от кураторката на изложбата д-р Ева Михел (Dr. Eva Michel).

Изглед от изложбата „Брьогел. Рисуването на света” в музея „Албертина” във Виена. Снимка: © artnovini.comГолямата ретроспектива представя над 100 изключителни рисунки и гравюри, чиято основна част е от колекцията на виенския музей. Освен експонати от творчеството на Брьогел, посетителите могат да видят и произведения на автори като Мартин Шонгауер (Martin Schongauer; c.1445-1491), Йеронимус Бош (Hieronymus Bosch; ca.1450-1516), Албрехт Дюрер (Albrecht Dürer; 1471-1528), Албрехт Алтдорфер (Albrecht Altdorfer; c.1480-1538) и др., които са негов неизчерпаем извор на вдъхновение. Организаторите на изложбата поставят и своеобразен акцент върху съвместната работа на родения в Брабант (Хабсбургска Нидерлания) художник с неговите съвременници и изтъкнати майстори-гравьори Питер ван дер Хейден (Pieter van der Heyden; 1530-1572), братята Ян и Лукас ван Дьотекум (Jan van Duetecum; ca. 1530-nach1606; Lucas van Duetecum; ? – nach 1589) и известният художник, гравьор и издател Йеронимус Кок (Hieronymus Cock; ca.1510-1570).

Питер Брьогел Стария, „Алхимикът” (Der Alchemist, 1558); гравьори: Ян и Лукас ван Дьотекум. Снимка: bpk / Kupferstichkabinett, SMB / Jörg P. AndersПрез тази есен в „Албертина” за първи път ще бъдат показани и прекрасни образци на Брьогел, старателно възстановени от специалистите на музея в хода на техните дългогодишни научни изследвания.

Питер Брьогел Стария е сред най-значимите личности в изкуството на своята епоха и един от предшествениците на Златния век на холандската живопис (Nederlandse schilderkunst in de Gouden Eeuw), когато в Ниската земя творят титаните Рембранд (Rembrandt Harmenszoon van Rijn; 1606-1669), Ян Времеер (Johannes Vermeer van Delft; 1632-1675), Франц Халс (Frans Hals; 1582/1583-1666), Якоб ван Рьойсдал (Jacob van Ruisdael; Jacob van Ruisdael; 1628/1629-1682), Ян Стен (Jan Havickszoon Steen; ca. 1626-1679), Питер де Хох (Pieter de Hooch; 1629-1684). Като представя целия спектър на забележителното му графично творчество, експозицията в „Албертина” осветлява и развитието му като художник и мислител: неговият разтърсващ реализъм, висок морал и сарказъм, чрез който той подлага на безпощадна критика тогавашното общество. Изложбата показва Брьогел и като „художник на селяните” и „възкресител” на изкуството на пейзажа.

Посетителите на „Албертина” могат да видят и прочутата „Меланхолия” от Албрехт Дюрер. Снимка: © artnovini.comПосетителите на „Албертина” ще видят около двадесет от най-впечатляващите рисунки на Брьогел Стария, които днес се намират в колекциите на различни световни музеи като Kupferstichkabinett в Берлин – „Магарето в училище” (Der Esel in der Schule, 1556), галерия „Уфици” (Galleria degli Uffizi) – „Гняв” (Zorn; 1557), Kunsthalle в Хамбург – „Лятото” (Der Sommer, 1568), и т.н., които още докато е жив го превръщат във високо ценен и търсен художник. Много от изложените творби са използвани и като шаблони за така популярните по това време медни гравюри.

Освен изпълнени с метафори, както е в емблематичната му серия „Седемте смъртни гряха” (Todsünde; 1557), която той създава за издателството на Йеронимус Кок, рисунките на Питер Брьогел Стария отразяват още трагедията и величието на човечеството въобще. Неговите произведения, сътворени в навечерието на холандското въстание срещу испанските окупатори, в епохата на терор, политически, социални и религиозни трансформации, пресъздават сложните отношения в един безрадостен свят, а като отражение на тежкото социално битие, изкуството на Брьогел е едновременно реалистично и саркастично, разбираемо и дълбоко критично. Заедно с това художникът-моралист разсъждава за трагизма и величието на homo sapiens, за слабостите и греховността, които и днес – 500 години по-късно, звучат актуално и показват неизменните слабости на човешката природа, разрушителните й страсти и психология.

Питер Брьогел Стария е изключителен майстор на рисунката. Снимка: © artnovini.comПроизведенията на Брьогел са така разпознаваеми заради неговия голям интерес към реалния свят на съвременниците му. В тях ние виждаме селяни, които работят на полето, живописни пейзажи, планински върхове и романтични речни долини, но и трагикомични гротески, както и много често – разтърсващи образи, чието хиперболизиране отразява постоянният конфликт между идеал и реалност, но погледнат от най-различни ъгли. Според куратора на изложбата, при Брьогел Стария изобразяването на човека отстъпва в полза на илюстрирането на конкретни архетипи. Неговата склонност към грубите, недодялани персонажи от народа и към техния суров хумор, заедно с екзистенциалното им битие, лиризъм и трагизъм, нямат нищо общо с имагинерния свят от универсални идеи и прозрения на съвременниците му Мигел Сервантес (Miguel de Cervantes Saavedra; 1547-1616), Франсоа Рабле (François Rabelais; 1483/1494-1553) и Уилям Шекспир, според когото „светът е сцена”… В същото време, като морален подход, художникът е по-близък до дълбочините, които достигат Мишел де Монтен (Michel de Montaigne; 1533-1592) или философът Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1561-1626).

Питер Брьогел Стария, „Годишният пазар в деня на Свети Георги” (Der Jahrmarkt von St. Georg, um 1559); гравьори: Ян и Лукас ван Дьотекум. Снимка: © Albertina, WienВ една от най-известните си рисунки – „Художник и купувач”, която е и един от най-ярките шедьоври в колекцията на „Албертина”, авторът разсъждава по темата за сериозната и изключително важна интелектуална дейност на художниците. В тази емблематична творба изкуството се среща с неразбирането на купувача и, съответно, на обществото като цяло…

През трите месеца, в които ще продължи изложбата „Брьогел. Рисуването на света”, организаторите предлагат и богата съпътстваща програма от специални събития за деца и за възрастни (подробности можете да намерите в сайта на виенския музей), а от 29 септември до 7 януари 2018 г. в „Албертина” ще бъде експонирана и грандиозна експозиция с произведения на ренесансовия гений Рафаело (Raffaello Sanzio da Urbino; 1483-1520).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2338-albertina-otvori-sakrovistnizata-si-s-grafiki-i-risunki-na-bruegel-staria.html

Резултатите от ДНК-теста за бащинство на Салвадор Дали са отрицателни

Гениалният Салвадор Дали е един от най-известните художници на XX в., а изложбите му привличат стотици хиляди посетители. Снимка: © artnovini.comГениалният сюрреалист няма никаква роднинска връзка с гадателката на таро Пилар Абел.

БАРСЕЛОНА / МАДРИД. Резултатите от ДНК-теста на световноизвестния испански художник Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989) показаха, че той не е баща на гадателката на карти таро Пилар Абел (Pilar Abel) от каталунския град Фигерас, съобщи изданието La Vanguardia, цитирано от lenta.ru. Двойната експертиза беше проведена в Барселона и в Мадрид, но точно какви образци са изследвали специалистите, не се уточнява.


Анализът ще бъде основно доказателство в съда, тъй като не са открити никакви писмени или други данни за родство между 61-годишната жена и големия художник. Заседанието на съда по делото за бащинство ще се състои на 18 септември т.г.

Балсамираните останки на знаменития сюрреалист бяха ексхумирани в края на юли т.г. от гробницата му в прочутия театър-музей „Салвадор Дали” (Teatro-Museo Dalí de Figueres) във Фигерас. Пилар Абел Мартинес твърдеше, че нейната майка Антониа Мартинез де Аро, преди да се разболее, й споделила дълго пазената тайна, че през 1955 г., докато работела в съседна на къщата на Дали в Кадакес, имала интимна връзка с артиста.

Гадателката подаде съдебен иск през 2015 г., а ответници са Кралство Испания и фондация „Салвадор Дали” (Fundación Gala-Salvador Dalí), собственици на творческото наследство на художника, което днес е оценено на около 320 млн. EUR.

Творчеството на Салвадор Дали се радва на изключителна популярност в цял свят, което доказва фактът, че от 21 ноември 2012 г. до 25 март 2013 г. неговата ретроспективна изложба в Париж, наречена Dali (тогава бяха показани над 200 произведения), беше посетена от над един милион души и подобри рекорда за посещаемост в Центъра за модерно изкуство „Помпиду” (Musée national d’Art moderne – Centre Georges Pompidou), поставен от самия… Дали, но през 1979-1980 г., когато представянето му привлече над 900 хиляди посетители.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2337-rezultatite-ot-dnk-testa-za-bastinstvo-na-salvador-dali-sa-otricatelni.html

ИК „Лексикон” ще награди с 10 хил. лв. най-добрия исторически роман на 2017 г.

Снимка: © artnovini.comОрганизаторите удължиха крайния срок за участие в литературния конкурс до 30 ноември т.г.

СОФИЯ. Остават малко повече от два месеца и половина до крайния срок, в който участниците в годишния „Конкурс за исторически роман” на издателство „Лексикон” (Lexicon) могат да изпратят своите ръкописи. Поради изключително големия интерес към литературната надпревара, през миналия месец от издателската къща удължиха срока за участие до 30 ноември 2017 г.


Ето отново и условията, на които трябва да отговарят авторите и техните творби:

Право на участие: В конкурса могат да участват лица над 18 годишна възраст. Участието е индивидуално. Приемат се само непубликувани ръкописи.

Регламент: Сюжетът на произведението трябва да обхваща период от основаването на българската държава до 10 ноември 1989 г.

Награден фонд: Наградният фонд на конкурса е 10 (десет) хиляди лева.

Жури: Младен Влашки, Здравка Евтимова, Деян Енев, Алек Попов и Недялко Славов.

Допълнителни условия:

Конкурсът е анонимен. Всеки участник е необходимо да изпрати:

- 2 (два) екземпляра неозаглавени ръкописи. Обемът на произведението да бъде до 400 страници А4, шрифт: Times New Roman, кегел: 12 пункта, междуредие (Line spacing): 1.5.

- в отделен затворен плик: заглавието на ръкописа, трите имена на автора, ЕГН, адрес за обратна връзка, телефонен номер и имейл. В същия плик трябва да бъде приложена и Декларация със свободен текст, с която участникът в конкурса удостоверява, че той е автор на ръкописа, както и Договор за преотстъпване на авторското си право за изключително ползване от „Лексикон” ООД, гр. София, бул. Васил Левски № 50, ЕИК 203166787, за срок от 5 години за целия свят.

- на имейл
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
изпратете в прикачен файл текстът на ръкописа във формат: *.doc / *.txt / *.rtf /*.docs.

В полето Re: напишете „За конкурса”.

Срок: Ръкописите за участие в конкурса ще се приемат до 30 ноември 2017 г. (включително).

Победителят ще бъде обявен на официална церемония на 2 март 2018 г. Авторът ще получи парична награда от десет хиляди лева, договор и издаване на произведението му от издателство „Лексикон” (Lexicon). Ако журито не излъчи победител, ще бъдат дадени 3 (три) поощрителни награди от по 3 333. 33 лв.

Издателството си запазва правото да сключи договор за издаване и с други участници в конкурса.

Договорите за преотстъпване на правото за издаване ще бъдат върнати на останалите участниците след 3 март 2018 г.

За изпращане на ръкописите, въпроси и отговори, участниците могат да пишат на адреса на издателството: „Лексикон” ООД; 1528, София, бул. „Искърско шосе”, № 15, сграда „Велекс”, ет.1; или на мейл:
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
; Re: За конкурса; тел. 02 8793116.

Допълнителна информация за конкурса можете да намерите и на страницата на издателство Lexicon във фейсбук.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2336-ik-lexicon-ste-nagradi-s-10-hil-lv-za-nai-dobria-istoricheski-roman-na-2017.html

New visitor record: Over 100,000 art enthusiasts visit the Austrian pavilion

Biennale Arte 2017 in Venice - the Austrian Pavilion. Photo: Daniele NalessoThe Works by Brigitte Kowanz and Erwin Wurm are on display at the Austrian Pavilion until 26th of November 2017.

VENICE. Following the fulminant opening on 12th May 2017 in which over 2000 enthusiasts participated, the steady stream of visitors culminated in a record-breaking result of 112.024 with key date 31st August 2017, announced labiennale2017.at. The show-stealing contributions Brigitte Kowanz and Erwin Wurm made for the Austrian Pavilion attracted enormous interest and enthusiasm from the Austrian and international media and art experts.


A wave of critical acclaim flowed in from the following media: ARTE1 TV (BR), ArtLight Magazine (DE), ARD Thesen Thema Temperament (DE), artpress (FR), Dear (DE), Deutsches Handelsblatt (DE), Deutschland Radio Berlin / Fazit (DE), Beaux Arts Magazine (FR), Connaissance des Arts (FR), eikon (AT), Glass is more! Textile is more! (NL), Kunstforum International (DE), Monopol (DE), the New York Times (USA), Parnass (AT), Quality (IT), Russia Today TV (RU), Slovian TV (SI), Spike Art Quarterly (AT), Vogue (USA), Whitewall Magazine (USA) as also from 3SAT / Kulturzeit (DE).

Thomas Drozda, Austrian Minister for the Arts and Culture is delighted by the worldwide resonance that is already clear in the interim results: The artwork of Brigitte Kowanz and Erwin Wurm is causing quite a sensation in Venice. The Austrian Pavilion is therefore attracting art lovers from across the globe and sending a strong signal at what is probably the world’s most significant stage for contemporary art. I congratulate our two artists and the entire Biennale team for this extraordinarily successful interim achievement.”

Commissioner Christa Steinle’s initially not quite uncontroversial venture of combining two completely opposing artistic positions in this exhibition has been very worthwhile - not least due to the outstanding, yet, at the same time subsidiary architecture of the Light Space extension and its ability to connect real spaces and spatial concepts: Kowanz as a poet and architect of light” intertwines physical and virtual space. Erwin Wurm creates One Minute Sculptures from vehicles that he has developed to near absurdity which thematise socio-political aspects of spatial experience.

We’ve made it! Brigitte Kowanz and Erwin Wurm have delivered key contributions that represent Austrian art on an international stage, true to Christine Macel’s motto Viva Arte Viva – long live art as a symbol of freedom, humanism, cosmopolitism and enlightenment”, as Christa Steinle comments.

A trip to Venice is always worthwhile. Works by Brigitte Kowanz and Erwin Wurm are on display at the Austrian Pavilion until 26th of November 2017.

Exhibition view: Brigitte Kowanz, ‘Infinity and Beyond’. Contribution Austrian Pavillon. L.t.r.: 1. ‘Google 15.09.1997, 2017’; Neon, Mirror, B 80 cm x L 190 cm x H 19 cm. 2. ‘Wikipedia 15.01.2001, 2017’; Neon, Mirror, B 80 cm x L 190 cm x H 19 cm. 3. ‘iPhone 09.01.2007, 2017’, Neon, Mirror; B 80 cm x L 190 cm x H 19 cm. 4. ‘www 12.03.1989 06.08.1991, 2017’, Neon, Mirror / Steel; B 450 cm x L 895 cm x H 35 cm. Photo: Tobias Pilz / © Bildrecht, Vienna 2017* * *

THE ARTISTS

BRIGITTE KOWANZ

Leaving the picture”, which played such an important role in the second half of the 20th century, prompted the pictorial space to be extended by light. The works of Brigitte Kowanz meant that Austria also contributed autonomously to this international trend. She extended the two paradigms of the pictorial concept - colour is light” (Van Gogh) and light is colour” (Moholy-Nagy) - not only using real electric light but also using words alongside colour and light. Her light works are colour and word works, continuing the trend begun by the Vienna Circle, which analysed and criticised language and was Austria’s main contribution to 20th century philosophy. She uses light to create not as a pictorial continuum but also as literature. She doesn’t just use light to expand the picture into the space; she also uses words to expand thinking space, using mirrors and poetic techniques to develop self-referential systems. Her light objects and light installations go beyond an attractive aesthetic effect. Her conceptual and analytical methodology investigates the mechanisms of codes such as language and writing. Deconstructing, multiplying and separating them, she analyses the play of language as a cultural and social game. Her neon characters reflect the complexity of communication. Kowanz also designs three-dimensional spaces with light, mainly using white rather than coloured light, or uses glass and mirrors to create virtual light spaces. By linking light and virtual spaces, words and images, she is able to make permeable the borders between the real and the virtual, the exterior and the interior, the open and the closed. With her works, she has created a new relationship between painting and architecture, between light and architecture.
www.kowanz.com

Exhibition view: Erwin Wurm, ‘Just about Virtues and Vices in General’, 2016-2017. Performative ‘One Minute Sculpture’. Contribution Austrian Pavilion. Photo: Daniele Nalesso/ © Bildrecht, Vienna 2017* * *

ERWIN WURM

is an artist who has made a globally recognised autonomous contribution to an international trend – to the performative turn in the field of sculpture and to sculpture as a form of action. Photography and video have become sculptural media, and sculpture itself an object of utility. Classical sculpture was a three-dimensional object on a pedestal. First, Wurm reinterpreted and processed the classical criteria of sculpture – volume, weight, structure, gravity, form and mass. He took people and their actions with everyday objects in unusual positions, which they would only be able to hold for a short period of time, and locked them into position using photography. These one-minute-sculptures became famous; he involved the public in the designing of the sculpture and transformed sculpture into an open field of action. He then provided the public with different instructions and let them create sculptures in the museum space. Public participation is necessary, their actions shape the form of the art. In a subversive manner, Wurm encourages the individual to participate in social action. Instead of passive consumption, you have active art. In precarious times marked by crises, such a turn of culture can release energy within a society that has the potential to solve conflicts. Again and again, Wurm has proven that he can find an answer to contemporary moods and social conditions in images and objects – in a genuinely artistic manner, sometimes sublime, often philosophical. In his work, which revolves around an extended definition of the term sculpture, encompassing very different materials and media, Wurm refers explicitly to international avant-garde traditions, in which provocative and daring approaches are always sedimented. In his most recent groups of work, it is possible to see a countertransference of insights into action sculptures onto static objects. He has thus succeeded in creating spectacular signature works such as the house on a house and the boat on the roof of a house. With his architectonic interventions and large-scale sculptures, particularly in public space, Wurm has succeeded in opening up new possibilities in the field between sculpture and architecture. Wurm’s often playful work is more than just an aesthetic strategy. The over-sized police cap from 2010 is more than simply a biographical reference to his father’s job as a policeman; it is also a precise, sculptural translation of the topics of authority and surveillance. The lack of space in a lower middle class family was transformed perfectly into sculpture with his Narrow House at the 2011 Venice Biennale, attracting much attention. All his works hint at a critical, analytical consideration of the concept of sculpture and its media: he straddles the boundaries between object and performance, architecture and design, sculpture and photography, artist and public, meaning that his work also provides a broad basis for reflection on social and cultural questions.
www.erwinwurm.at

F.l.t.r.: Erwin Wurm, Brigitte Kowanz, Christa Steinle, presentation of the biennial nominees for the Austrian Pavilion. Photo: BKA / Andy Wenzel * * *

THE CONCEPT
for the Austrian Pavilion 2017

CHRISTA STEINLE:

My exhibition concept for the Austrian Pavilion – 2017 Venice Biennale envisages two internationally successful Austrian artists: Erwin Wurm and Brigitte Kowanz. Both are state prize winners, who have had numerous solo exhibitions in the most important art centres from Paris to New York. Their art works can be found in important museum collections and private collections. Over the last decades, both have played an important role in shaping Austria’s contribution to international trends. Through her light work, Brigitte Kowanz has extended the concept of image in terms of immateriality.

She makes light objects, light installations, light spaces and light architecture. Erwin Wurm has extended the concept of sculpture in terms of materiality. He has given an essential impulse to the performative turn- the transformation of art objects into forms of action and the extension of sculpture into media. Wurm creates sculpture performances, sculpture installations, spatial sculptures and architecture sculptures. In his work, sculpture becomes architecture, action and medial notation. Wurm and Kowanz are connected by their interest in the relationship between image/sculpture and architecture. Using her light installations, Kowanz has redefined public space and architecture in an immaterial manner.

With his famous house paraphrases, from Narrow House to House Attack, Wurm has transformed sculpture into architecture. Time and again, the Austrian Pavilion has become a site of architectural metamorphosis, a place of artistic and cultural reflection. The work of the two artists I have selected show that everyone is capable of contributing to tradition in their own way and bringing about convincing artistic surprises. Kowanz and Wurm work at the front line of international avant-garde movements: they have extended sculpture and imagery into architecture and public participation.

* * *

Other presentations by Brigitte Kowanz and Erwin Wurm in Venice:

Group exhibitions

Glasstress 2017

With a. o. Paul McCarthy, Tony Cragg, Brigitte Kowanz, Tony Oursler, Ai Weiwei and Erwin Wurm;
Curated by Adriano Berengo, Herwig Kempinger and Dimitri Ozerkov, advised by Clare Phyllis Davies;
Venues: Palazzo Franchetti, San Marco 2847, 30124 Venice and Berengo Exhibition Space, Campiello della Pescheria, 30141 Murano;
Duration of the exhibition: 10th May – 26th November 2017.

* * *

This is not the reality – what kind of reality?

With Sylvie Fleury, Jeppe Hein, Lori Hersberger, Gregor Hildebrandt, Brigitte Kowanz and Julian Opie;
Curated by Gisela Winkelhofer;
Venue: San Clemente Palace Kempinski, Isola di San Clemente 1, 30124 Venice;
Duration of the exhibition: 10th May – 5th November 2017.

Free private boat shuttle service / Hotel Kempinksi daily every 30 minutes from San Marco & retour starting at 9 am.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2335-new-visitor-record-over-100000-art-enthusiasts-visit-the-austrian-pavilion.html