Месечни архиви: юли 2017

Disney представи новите си игрални и анимационни филми до 2019 г.

Най-очакваното заглавие от впечатляващия каталог на Disney e филмът „Междузвездни войни: Последните джедаи”, който беше представен от сценариста и режисьор Райън Джонсън. Снимка: © Disney / Форум Филм България  Най-очакваното заглавие за 2017 г. от каталога на киногиганта е „Междузвездни войни: Последните джедаи”.

АНАХАЙМ. През изминалия уикенд, малкото калифорнийско градче Анахайм беше домакин на кинематографска вселена на Walt Disney Pictures, Walt Disney Animation Studios и Pixar. На специалното изложение D23 бяха представени в детайли предстоящите големи проекти на студията, а изпълнителни директори, доказани режисьори и звездни актьори, застанаха на сцената, за да разкажат за новите си филми и да повдигнат завесата около снимачния процес на някои от най-очакваните продукции през следващите две години, съобщиха от Форум Филм България, дистрибутори на мейджър-компанията за страната ни.


Безспорният фаворит на зрителите по цял свят и едно от заглавията, провокиращи най-голям интерес сред киноманите през последните години - филмът „Междузвездни войни: Последните джедаи” (Star Wars: The Last Jedi; 2017), беше представен от сценариста и режисьор Райън Джонсън (Rian Johnson). За всеобща радост на присъстващите, заедно с него на сцената излязоха Марк Хамил (Mark Hamill), Дейзи Ридли (Daisy Ridley), Джон Бойега (John Boyega), Гуендолин Кристи (Gwendoline Christie), Кели Мари Тран (Kelly Marie Tran), Лора Дърн (Laura Dern) и Бенисио дел Торо (Benicio Del Toro). Но това не беше единствената изненада за феновете – специално подбрани кадри зад кулисите от новия епизод на междугалактическата сага успяха да зарадват най-нетърпеливите. В Епизод VIII ще видим как новите герои от „Силата се пробужда” се съюзяват с галактически легенди, за да отключат отколешни мистерии за Силата и да направят шокиращи открития за миналото. „Междузвездни войни: Последните джедаи” идва в кината на 3D, IMAX 3D и 4DX на 15 декември т.г.

Кинематографската вселена на Marvel пък ще отбележи своята десета годишнина с едно друго очаквано с нетърпение заглавие, но за 2018 г. За да представят Avengers: Infinity War на сцената излязоха самите Отмъстители: Робърт Дауни Джуниър (Robert Downey Jr.), Крис Хемсуърт (Chris Hemsworth), Марк Ръфало (Mark Ruffalo), Антъни Маки (Anthony Mackie), Елизабет Оусън (Elizabeth Olsen), Бенедикт Къмбърбач (Benedict Cumberbatch)… Феновете, които присъстваха на събитието, имаха възможността да видят и първи кадри от новото приключение на супергероите. Avengers: Infinity War ще излезе на голям екран в България на 27 април 2018 г.

В Анахайм актрисите Опра Уинфри (вляво), Минди Калинг и Рийз Уидърспуун, заедно с актьора Крис Пайн, представиха филма „Гънка във времето” (2018) на режисьорката  Ейва ДюВерней. Снимка: © Disney / Форум Филм БългарияДруго заглавие, което предизвикваше редица въпроси, също показа своя първи трейлър в Анахайм. „Гънка във времето” (A Wrinkle in Time; 2018) - по едноименния роман на Маделин Ленгъл (Madeleine L’Engle; 1918-2007) - беше представен с тийзър трейлър и тийзър постер. Актьорите Опра Уинфри (Oprah Winfrey), Рийз Уидърспуун (Reese Witherspoon), Минди Калинг (Mindy Kaling) и Крис Пайн (Chris Pine) показаха първите кадри от тази вечна класика, която ще отведе зрителите на едно приключение отвъд пределите на времето и пространството, изучавайки битката между тъмнината и светлината и как в крайна сметка любовта винаги триумфира. „Гънка във времето” излиза на голям екран у нас на 9 март 2018 г.

В калифорнийското градче беше разкрити и повечето загадки около The Nutcracker and the Four Realms, чийто сценарий е по мотиви от класическата история, написана от Е.Т.А. Хофман (E.T.A. Hoffmann; 1776-1822). Във филма участват Кийра Найтли (Keira Knightley), новоизгряващата звезда Макензи Фой (Mackenzie Foy), Хелън Мирън (Helen Mirren), Морган Фрийман (Morgan Freeman), а със своя роля ще се представи и балерината Мисти Коупланд (Misty Copeland). Българската премиера на този филм ще се състои на 2 ноември 2018 г.

Класическата история за легендарната бавачка Мери Попинз, чието продължение очакваме следващата Коледа, също получи подобаващо внимание на D23. Емили Блънт (Emily Blunt), която се превъплъщава в добрата бавачка с вълшебен чадър във филма „Мери Попинз се завръща” (Mary Poppins Returns; 2018), и режисьорът и продуцент Роб Маршал (Rob Marshall) разказаха за очакваното продължение на класическия мюзикъл от 1964 г. В него Мери и приятелят й Джак – винаги позитивният отговорник за уличното осветление – в ролята Лин-Мануел Миранда (Lin-Manuel Miranda), ще потеглят на изцяло ново приключение със следващото поколение деца от семейство Банкс, за да им помогнат да открият липсващата магия в живота… Във филма участва и неподражаемата Мерил Стийп (Meryl Streep), която ще видим като Топси. „Мери Попинз се завръща” в кината на Рождество25 декември 2018 г.

Феновете, които имаха възможността да присъстват на D23 през изминалия уикенд, бяха приятно изненадани от представянето и на игралната версия на една класическа приказка на Disney от 1941 г. Режисьорът-визионер Тим Бъртън (Tim Burton) застава зад камерата в най-новия си проект и сподели: „Дъмбо винаги е бил сред любимите ми герои на Дисни. Ще направим всичко по силите си да вдъхнем толкова сърдечност, емоция и чувства, колкото и в оригинала”. Във филма Dumbo (2019) ще видим Колин Фарел (Colin Farrell), Ева Грийн (Eva Green), Финли Хобинс (Finley Hobbins) и Дани ДеВито (Danny DeVito) и др. Игралната версия на „Дъмбо” ще можем да гледаме в кината от 29 март 2019 г.

След като покори сърцата на всички и разби боксофиса с „Книга за джунглата”, Джон Фавро (Jon Favreau) застава и зад един не по-малко амбициозен проект. Режисираната от него игрална версия на една от култовите класики на Disney - „Цар Лъв” (The Lion King; 2019), също беше представена в Анахайм. Особено акцент получи работата на екипа по специалните ефекти на филма, който ще използва невиждани досега технически новости и обещава да покаже уникални визуални ефекти, с помощта на които да съживи любими герои… Но премиерата на игралната версия на „Цар Лъв” е насрочена в недалечно бъдеще – на 19 юли 2019 г.

Момент от презентацията на Avengers: Infinity War, който българските почитатели на филмовите „комикси” на Marvel ще могат да видят  на голям екран в България през следващата пролет - на 27 април 2018 г. Снимка: © Disney / Форум Филм България Сред адаптациите, които малки и големи по цял свят очакват с нетърпение и които бяха представени на D23, беше екранизацията и на класиката от 1998 г. „Мулан” (Mulan). Jungle Cruise пък ще бъде намигване към класическата атракция на Disneyland. По този проект студиото отново ще си партнира с Дуейн Джонсън - Скалата, а третата адаптация за голям екран, която беше представена в Калифорния, е „Аладин” (Aladin), чийто режисьор е Гай Ричи (Guy Ritchie). От студиото съобщиха с удоволствие, че освен Мена Масуд (Mena Massoud) като Аладин и Наоми Скот (Naomi Scott) – Джасмин, са успели да привлекат и суперзвездата Уил Смит (Will Smith) - в ролята на вездесъщия Джин…

Разбира се, своето място в Анахайм намериха и анимациите. Сред заглавията, които бяха анонсирани, e предстоящото ново попълнение в семейството на Disney и Pixar - „Тайната на Коко” (Coco; 2017), чиято световна премиера е на 19 януари 2018 г., както и кратката анимация, „Замръзналото кралство: Коледа с Олаф” (Olaf’s Frozen Adventure; 2017), която ще имаме възможност да гледаме още на 24 ноември т.г. Но дългоочакваните продължения на „Феноменалните” 2 (The Incredibles 2; 2018), „Ралф разбива интернет” (Ralph Breaks the Internet: Wreck-It Ralph 2; 2018) и „Играта на играчките” 4 (Toy Story 4; 2019) също беше отделено подобаващо внимание, техните създатели обещаха тези филми да бъдат истински хитове и да се харесат както на малки, така и на големи.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2326-disney-predstavi-niovite-si-igrali-i-animacionni-filmi-do-2019.html

The National Gallery in Prague presents a retrospective of artist Gerhard Richter

Gerhard Richter in Prague. He is one of the most widely recognized artists of the past decades. Photo: Tereza Křenová / ngprague.cz- This is his first exhibition in Central and Eastern Europe, bringing together more than 70 of his works.

- The painter is one of the most widely recognized artists of the past decades.

PRAGUE. This summer the National Gallery (Staroměstské náměstí 12) in the Czech capital city presents the first retrospective of Gerhard Richter (until 3 September 2017) in Central and Eastern Europe, bringing together more than 70 of his works. The painter is one of the most widely recognized artists of the past decades. His works are also among the most highly prized by international auction houses, announced ngprague.cz.


The National Gallery in Prague presents the first retrospective of Gerhard Richter (until 3 September 2017) in Central and Eastern Europe. Photo: © artnovini.comMany art critics acknowledge Gerhard Richter as the greatest living artist. The exhibition at Kinsky Palace and the Convent of St. Agnes of Bohemia in Prague surveys his nearly sixty-year-long artistic career. Visitors can see his iconic works, ranging from photo-realistic paintings to expressive and geometric abstract compositions,” says Jiří Fajt, General Director of the National Gallery in Prague and curator of the exhibition.

Born in 1932 in Dresden, Gerhard Richter became one of the first German artists of his generation, who assumed a stance on his country’s Nazi history in his art. Richter was closely confronted with Nazism in his own family. However, Richter himself does not see, nor does he want his work to refer to, German history as a subject matter. Nor does he want his work to be interpreted didactically or be dramatized in any way,” explains Jiří Fajt.

Gerhard Richter, ‘Ema. Nude on a Staircase’ (1966); oil on canvas. Photo: © artnovini.comThe post-war years spent in East Germany prepared Richter for his life-long commitment: the infinite testing of the discipline of painting. The discovery of post-war Western artists, such as Jackson Pollock (1912-1956), opened up for him the wide horizons of free artistic expression, and led to his resolute rejection of the dire reality of life in the Eastern bloc, which was reinforced by his trip to Moscow in 1961. Afterwards, Gerhard Richter immigrated to West Germany and now he lives in Cologne.

The purpose of the exhibition is to present Richter’s extraordinarily broad palette of artistic means of expression and to show visitors a manifold collection of his crucial works of art that were selected and installed in close collaboration with the artist,” adds Jiří Fajt. Gerhard Richter is in no way an artist who can be easily classified. He finds inspiration in a broad range of historical influences, from realism to naturalism, from Impressionism to Pop-Art, from Conceptual Art to Abstract Expressionism.

‘Gerhard Richter’ - exhibition view. Photo: © artnovini.comThe exhibition presents all facets of Richter’s oeuvre: the iconic portraits of his daughters Betty and Ella painted from photographs, paintings that reflect everyday life as well as historical and topical social issues, mountain- and seascapes, monochrome grey paintings, expressive abstract compositions, a series of computer-processed geometric Strips, and his famous Colour Charts that inspired the assignment of the monumental stained-glass windows for the Gothic Cathedral in Cologne. The Uncle Rudi painting, portraying Richter’s uncle as a Nazi soldier, which the artist donated to Lidice half a century ago, is loaned to the exhibition from the Lidice Collection of Fine Arts. Also on view are sheets from his legendary Atlas – a collection of photographs he made, newspaper clippings and drawings that Richter systematically collected as preparatory material from the 1960s.

Portrait of the Richter’s second daughter Ella (2007). Photo: © artnovini.comThe main part of the exhibition is installed in Kinsky Palace. The building’s ground floor, with a new visitors’ area, ticket counter, information centre and art shop, has been refurbished to accommodate this exhibition project. The palace courtyard acquaints visitors with the timeline of Richter’s life and guides them to the former horse stables on the ground floor, where the artist’s self-made film and documentary films about Richter’s oeuvre are shown, such as the celebrated feature film Painting. The key works of art are exhibited on the second floor.

The nearby Convent of St. Agnes of Bohemia hosts the second, more modest, part of the exhibition, showing the artist’s series of paintings entitled Birkenau that reflect the suffering and horrors of the Auschwitz concentration camp in Poland, and a monumental glass object capturing an interplay of light reflection and refraction.

The exhibition has been prepared in collaboration with the Goethe-Institut and the Embassy of the Federal Republic of Germany, and is part of the Czech-German Cultural Spring 2017.

Curators: Jiří Fajt and Milena Kalinovská in cooperation with Gerhard Richter and his studio. More – page 2

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2325-the-national-gallery-in-prague-presents-a-retrospective-of-artist-gerhard-richter.html

Хиперреализмът среща абстракционизма в Българския културен институт в Прага

Откриването на изложбата „Посока: Изток - Запад” в Българския културен институт в Прага предизвика голям интерес сред почитателите на изобразителното изкуство в чешката столица. Снимка: © БКИ-ПрагаХудожниците Аспарух Сърбов-Пуха и Геракси Гераксиев-Герака показват 30 картини в галерията на ул. „Климентска” 6.

ПРАГА. Изтокът среща Запада в галерията на Българския културен институт (Bulharský kulturní institut, Klimentská 6) в чешката столица! Всъщност, не било грешно да се каже и: хиперреализмът среща абстрактната живопис… В партньорство с община Пловдив и фондация „Пловдив – европейска столица на културата 2019”, в културния ни институт в Прага на 12 юли беше открита изложбата „Посока: Изток – Запад” на художниците Аспарух Сърбов-Пуха и Геракси Гераксиев-Герака. Експозицията включва 30 платна, част от които са създадени специално за събитието в чешката столица.


„Живописта на Аспарух Сърбов и Геракси Гераксиев се отличава с характерен рисунък, навяващ спомени за лятото, разнасящ очарованието на сгушените градски къщи, провокиращ сетивата към търсенето на споделената любов, таящ в себе си символи и знаци, чрез които човек преоткрива себе си. Все теми, дълбоко заложени в творчеството на двамата автори”, сподели при откриването на изложбата Ангел Маринов, сътрудник в Българския културен институт в Прага.

Ангел Маринов - сътрудник в Българския културен институт в чешката столица, представи творчеството художниците Аспарух Сърбов-Пуха и Геракси Гераксиев-Герака. Снимка: © БКИ-Прага„Стиловете на двамата художници са както различни, така и взаимно допълващи се. Сърбов е художник на търсенията. Когато започва някоя картина, той няма предварително изградена представа какво ще нарисува, а я търси в пространството. Докато Гераксиев рисува само това, което предварително „вижда” в съзнанието си. Може би тук се крие пресечната точка, която взаимно ги допълва и носи успех на творците в съвместните им арт проекти като „Посока: Изток – Запад”, добави Маринов.

В прохладната юлска привечер откриването на изложбата привлече вниманието на чешки художници, галеристи, гости на Прага, както и на много почитатели на съвременното българско изкуство.

Изложбата „Посока: Изток – Запад” на Аспарух Сърбов-Пуха и Геракси Гераксиев-Герака в Българския културен институт в Прага ще остане на разположение на ценителите на изобразителното изкуство до 4 август 2017 г.

* * *

Аспарух Сърбов е роден в Асеновград. Ученик е на големите български художници Георги Ковачев и Коста Форев. Работи в областта на реалистичната живопис, като развива собствен маниер, постигайки баланс между цветност и синтетика. Има над 20 самостоятелни изложби в България и чужбина, както и много участия в общи художествени проекти. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в България, САЩ, Германия, Португалия, Норвегия, Турция, Гърция и др. Художникът членува в Дружеството на пловдивските художници.

Геракси Гераксиев също е роден в Асеновград. Ученик е на художника Ангел Михайлов. Вечната тема за любовта и щастието е основна линия в неговото творчество. Има участия в множество самостоятелни и общи изложби в България и чужбина. Негови картини са притежание на галерии и частни колекции в България, Италия, Германия, Русия, ЮАР, Люксембург, САЩ и др. Геракси Гераксиев членува в Дружеството на пловдивските художници.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2324-hyperrealismat-sresta-abstrakcionizma-v-bulgarskia-kulturen-instut-v-praga.html

В Байлово откриват обновената експозиция на Дом-паметник „Елин Пелин”

Писателят Елин Пелин - автор на образци на българската литература като повестите „Гераците” (1911) и „Земя” (1928), на много разкази, на детски и юношески романи. Снимка: Източник: Държавна агенция „Архиви” (фонд: 100K „Александър Балабанов” /1/590/3)По повод 140-годишнината от рождението на големия български писател документалната колекция беше попълнена с нови архивни образци.

СОФИЯ. В събота, 15 юли 2017 г., от 18.00 ч., в с. Байлово – родното място на класика на българската литература Елин Пелин (1877-1949), Атанас Капраловдиректор на Националния литературен музей (НЛМ), и кметът на община Горна Малина Ангел Жиланов официално ще открият обновената документална експозиция в Дом-паметник „Елин Пелин”. Осъвременяването на колекцията, посветена на живота и творческия път на писателя, е осъществено с финансовата подкрепа на Министерство на културата, съобщават от литературната институция.


Снимка: Национален литературен музей/Община Горна МалинаВ 18.30 ч., пред паметника на писателя в центъра на селото, ще бъде връчена Националната литературна награда „Елин Пелин”, учредена през 2016 г. от община Горна Малина със съдействието на Съюза на българските писатели. Наградата се връчва на български писател (белетрист), който има трайно присъствие в съвременната ни литература, за неговото цялостно творчество и за приноса му в областта на прозата през последните 10 години, допълват от НЛМ.

Официални гости на събитието ще бъдат президентът на Република България Румен Радев и заместник министърът на културата Румен Димитров.

След 19.00 ч. програмата ще продължи с тържествен концерт, посветен на 140-годишнината от рождението на големия български писател.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2323-v-bailovo-otkrivat-obnovenata-expozicia-na-dom-pametnik-elin-pelin.html

Изложба на Момчил Георгиев озари Пътя на добрия човек в галерия „Арт 36”

Художникът Момчил Георгиев - мислещ, търсещ... И много талантлив... Снимки: Личен архивС новата си самостоятелна експозиция художникът се завърна на столичната арт сцена след шестгодишно прекъсване.

…Осветление, осветяване, илюминация, просвещение, озаряване…
Момчил Г.

СОФИЯ. Всичко, от което се нуждаем, е… Светлина. За да видим Любовта, която да ни просвети, озари и да ни помогне да открием Красотата. Може би има много пътища да сторим това, но един от тях със сигурност е пътят на изкуството, по който, обаче, може да върви само добрият човек. Доказателството ще намерите в прекрасната изложба живопис О-СВЕТ-ЛЕНИЕ, която художникът Момчил Георгиев откри през миналата седмица в столичната галерия „Арт 36” (ул. „Славянска” 40) и в чието камерно пространство той се завръща след… десет години.


Под тъмната светлина (акварел)... Художник: © Момчил ГеоргиевПри пръв поглед към творбите, които артистът е включил в О-СВЕТ-ЛЕНИЕ – негова първа самостоятелна изложба за последните шест години, посетителят би останал с впечатлението, че е попаднал на портретна изложба. Но всъщност, подобен извод би бил само частично верен, защото чрез абстрактните синтезирани изображения на човешки лица, нарисувани в характерния, звучащ някак монументално, стил на художника, той търси възможност да осветли потъналите в мрак лабиринти на човешката душа, а категоричните линии, очертаващи тези лица, приличат на мистични пътни карти, показващи посоките към пространства, за чието съществуване дори и не подозираме…

Художник: © Момчил ГеоргиевИзградени лаконично, без да са преситени с изразни средства, картините, които представя Момчил Георгиев, освен естетическа, са също философска и морална провокация, върху която художникът размишлява още от началото на тяхното сътворяване: „Пътят на добрия човек е осветен… И не е… Пътят на добрия човек е О-СВЕТ-ЛЕНИЕ… Пътят на добрия човек не е търсене… Пътят на добрия човек е изпълнен с искреност… Или?! Пътят на добрия човек не е омерзен… Пътят на добрия човек е усещане… Светло… Пътят на добрия човек е задължителен… Но и не е… Пътят на добрия човек е мнимост… Малко, или Много… Пътят на добрия човек е и, и не е религията… Пътят на добрия човек е в смислието… Пътят на добрия човек е във възхода на добродетелността… И не само… Пътят на добрия човек е по моста, който той изгражда… Пътят на добрия човек е пътя с ценностите!!! Кои ценности?!? Пътят на добрия човек в днешно време е безсмислен!!! - А, кой е добрият човек?!?

Дали ще успеем да си отговорим на този риторичен въпрос? Едва ли някой може да каже със сигурност, но със сигурност изложбата на Момчил Георгиев в „Арт 36” ни дава онази частица истинско просвещаващо озарение, което талантливо и чистосърдечно осветлява верния Път – този към изкуството…

Текст под снимка: Две живописни платна от изложбата О-СВЕТ-ЛЕНИЕ в столичната галерия „Арт 36”. Художник: © Момчил ГеоргиевО-СВЕТ-ЛЕНИЕ е изложба, която всеки уважаващ себе си почитател на изобразителното изкуство не би трябвало да пропуска.  

* * *

Биография

Момчил ГЕОРГИЕВ е роден през 1974 г. в Пловдив. През 1993 г. завършва Средното специално художествено училище за сценични кадри в родния си град. През 1998 г. получава магистърска степен – специалност „Металопластика” в Националната художествена академия в София.

От 2004 г. членува в Съюза на българските художници (СБХ) - секция „Живопис”. През 2005 г. печели конкурса за специализация в Cité Internationalе des Arts в Париж. От 2007 до 2011 г. е член на Управителния съвет на секция „Живопис” на СБХ.

Момчил Георгиев живее и работи в София.

Художник: © Момчил ГеоргиевИзбрани изложби:

2011 - Арт клуб „Жреци на музите”, София;
2010 - „Трансконцептуална”,
           галерия „Савчеви”, Оряхово;
2009„Четири пространства”, СГХГ; съвместно
            със Симеон Шивачев, Бранко Николов,
           Деля Чаушова (куратор: Р. Костадинова)
2008 – галерия „Агрион”, София;
2008 – галерия „Агора”, София;
2007 – галерия „Арт 36”, София;
2006 – галерия „Неси”, Бургас;
2005 – Галерия на СБХ, ул. „Шипка” 6,
           съвместно с Любен Генов и Юлий Таков;
2004 – галерия „Неси”, Бургас,
           съвместно с Юлий Таков;
2002 – клуб „Найлон”, Пловдив;
1994 – галерия „Акрабов”, Пловдив
           (куратор: Галина Лардева).

Сред по-важните негови участия
в колективни изложби са:

2014 – Благотворителна изложба за събиране на средства
           за Национален паметник на Илинденско-Преображенското въстание
           в м. Петрова нива
, ХГ „Петко Задгорски”, Бургас
2013 – изложба „Българско съвременно изкуство”, Франция;
2013„Болница за влюбени” – кураторски проект на Димитър Грозданов;
           Зала „Райко Алексиев”, София
2013„Идентичности” – кураторски проект на доц. Ивайло Попов;
           СБХ, ул. „Шипка“ 6
2007 - Национален конкурс за млади художници, критици и куратори
           на Фондация „Св. Св. Кирил и Методий”
, в НГЧИ, София;
2007„Трафик”, ул. „Шипка” 6;
2007„Мъжкото тяло” 2 (куратор: Румяна Константинова),
           галерия „Ракурси”, София;
2006„Море – бряг”, Градска художествена галерия, Бургас;
2006„Тялото” (живопис), ул. „Шипка” 6 (2006);
2006-2004 - Биенале на малките форми, Плевен;
2005„Портрет” (живопис), ул. „Шипка” 6;
2005„Лични митологии”, ул. „Шипка“ 6;
2003 - проект Orbis-Pictus, Чешки културен институт, София;
2003 – Национална изложба „Фигуративната картина”, ул. „Шипка“ 6.

Художникът Момчил Георгиев с дъщеря си. Снимка: Личен архивНагради:

2008 – Диплом от Биеналето на малките
           форми
, Плевен;
2005 – Втора награда за живопис от
           Националния конкурс
           за млади художници
;
2000 - Диплом от Националната
           младежка изложба
          „Четири състояния”
.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2322-izlogba-na-momchil-georgiev-ozari-patia-na-dobria-chover-v-galeria-art-36.html

Проф. Десислава Минчева: Ние стигнахме ДОТУК! Имахме някакви надежди – те умряха!

Проф. Десислава Минчева. Снимка: © личен архив на художничкатаПредлагаме на вашето внимание текстът на световноизвестната българска художничка, който тя публикува в профила си във фейсбук, по повод ситуацията около паметника „1300 години България” през последните дни.

ДУМИ ЗА ЕДИН СИМПТОМ – НЕ, НЕ и НЕ! Палеж в центъра на София не трябваше да се случва! Независимо кой и защо го е направил - чудовищно е! Не съм си и помисляла, че подобна варварщина е възможна. Няма как да приема с философска усмивка или безразлично вдигане на раменете такъв факт! Даже само полюсните коментари по случая говорят за безпрецедентното разделение на обществото ни и за неговата нецивилизованост. Една група хора смята, че е застрахователна измама и опит за дискредитиране на протестите в защита на паметника 1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ* ( какво уважение и доверие във властта!), другата група реве обиди срещу противниците на решението за демонтаж (разрушение), наричайки ги платени лумпени и обичайното „червени боклуци”. И това, ако не е пълен ужас! Просто една държава( доколкото я има) се самоунищожава. Колко ли още зловещо ниско можем да се падне?! Дано само следствието си свърши по-бързо и честно работата, иначе… не ми се мисли какво ни чака.


На 61 имам усещането за живот, преминал в непрестанно съпротивление на статуквото. От съобразяване с фалшивите догми на социалистическото ни общество, от печатите по краката, ако носиш къса пола и „приличното” подстригване на косата, през неприемливи идеологеми, тайно слушане на музика, четене на книги скришом, разпечатани на циклостил, преминавайки през задължителни манифестации с лозунги без смисъл и приспиващо, измамно спокойствие, ние стигнахме ДОТУК! Имахме някакви надежди – те умряха!

2017, 21 век, България… прегазване на всякакви норми – морални и законови, тъпкане с мръсни, гумени обувки върху малкото ценни достижения на културата ни или пък тоталното им незачитане… Една група хора си позволява буквално да безчинства, обличайки действията си в лъжливи аргументи и популистки мотиви. Община, призвана да съхранява и развива, си позволява да руши паметник с недостижимо за естетическото и възпитание, силно внушение, оценено от ред чуждестранни експерти. Казвам това в случай, че нашите – на СБХ, на САБ и други експертни мнения, се неглижират напълно. И да, те наистина се неглижират.

Достигнахме до създаването на художествен съвет в Общината, по инициатива на самата община, който вместо да даде становище по казуса, твърди, че е създаден постфактум и съответно не носи отговорност за случващото се. Някакви колеги ходят при г-н Чобанов, за да му засвидетелстват подкрепата си в безпрецедентното му решение да събори един паметник, без да им хрумва даже, че утре техните творения ще бъдат разрязани брутално с флекс. Достатъчно е „народът” да не ги хареса…

Стигнахме до няколко кила хартия с нормативни документи, заради които – неспазени и прегазени, един читав и независим юрист би могъл да осъди толкова пъти Общината, колкото си поиска и тя, вместо да се разпорежда цинично с културата ни и без да притежава такава, щеше да плаща глоби и обезщетения на стойност по-голяма от тази, необходима за реставрирането на който и да е „синтез” (както те го наричат).

Налага ни се да гледаме неграмотни табели, оповестяващи, че ще се „преаранжират” скЛУПторни обекти и то – с надзор от човек, занимаващ се с безопасТност и загрижен за здравето ни!

3 години… от 2014 започва една сага – жалка и недостойна, с почти предизвестен край. И още доста преди това – изпълнени с безотговорност. Децата ни избягаха от тук. Останаха шепа ентусиасти и идеалисти, но … и те ще си тръгнат. Аз, като майка, не спирам сина си. Не бих искала и той да премине през това, през което преминавам аз. И ще преминавам. Не искам той да живее в общество, в което думата „култура” е последното, което има значение, не бих искала да се бори с нелепо политизирани бюрократи, лъжци и алчни за осигуряване на собственото си битие хора, временно управляващи ни и регулярно заменяни с техни подобия.

Няма как да понеса безропотно липсата на етика и безогледното насаждане на съмнителни вкусове, двойните стандарти, съсипването (мисля – целенасочено!) на културни ценности, неграмотността, манипулативността и незаконосъобразността не действията на шепа хора, издигнали се по стълбицата с „пълзение” и решили, че са наместници на Господ.

Много си мисля за „несъпротивлението” на Ганди, за цивилизоваността, за възпитанието въобще, за уважението, за понятието „България” – без патос и националистически уклон, за идеализма (има ли го?!), за … всъщност за бъдещето. Мисля си как да продължим оттук нататък.

С прискърбие съобщавам, че за мен казусът ПАМЕТНИК 1300 ГОДНИ БЪЛГАРИЯ не се състои в това дали просто да го запазим или разрушим (естествено – да го запазим!), а е симптом на нивото на мислене, до което се докарахме след дълги години „преход”, а и отпреди това…

Бях свидетел на хора, преминаващи покрай протестите ни и презрително и злобно заклеймяващи ни като …какво ли не?! Бях свидетел на изказванията на хора, на които, ако им дадеш власт, ще съсипят всичко създадено преди тях – с усещането, че светът започва и завършва с тях. Чух и забележителния „аргумент” на Сашо Кьосев, че „отсъствието трябва да е свидетелство на паметта”, достойно за задълбочен анализ!!! В същото време бях свидетел и на реакциите на млади, интелигентни хора, някои от които родени след „демокрацията”, необременени и чисти, които ми върнаха надеждата, че за България има бъдеще. Дано не изчезнат някъде далеч от това блато и те! Някои са извън страната ни, уви.

Цялата комплексарщина на обществото ни лъсна безпощадно в истерията около паметника.

Излязоха наяве бесовете, спотайващи се някъде и чакащи удобен момент да изпълзят.

Показа се безкултурието, безпаметността и агресивността.

Стана страшно.

Слава Богу, че по света не са питали „гражданството” за големите си културни паметници. Нямаше да има какво да изучаваме и да гледаме днес с възхищение. (Между другото няколко анкети по темата недвусмислено показаха превес на разума, но никой не се вслуша в тях)

Знам, че промяна в мисленето се реализира бавно и трудно. Знам, че даже да не успеем да спрем погрома и да станем свидетели на реализирането на нелепо замисленото, без проект, пространство пред НДК, а и даже да успеем да постигнем целта си – да накараме управляващите поне да се съобразят със закона и с мнението на експертите… то това би било само ЕДНА спечелена или изгубена битка.

Проблемът е в образованието (липсата му, всъщност), в уважението ( пак – липса), в морала (какво беше това?) и във всичко онова, което се гради с години, с поколения… с постоянство, интелигентност и с чисто сърце.

Аз бих призовала да не се участва в никакви проекти на Общината, Съюзите да не стават съучастници в една перфидна, съмнителна културна политика, която не води до нищо забележително и добро! Страхувам се от двойните стандарти! Наречете ме „археоптерикс”, изчезващ вид, какъвто искате, но аз не бих си сътрудничила с хора, които ни показаха какво място ни отреждат и какво мислят за нас и произведенията, които създаваме.

За мен е много важно да видя как някой се отказва от колаборация, от едни дребни субсидии и е готов да защити каузата си, само тогава бих повярвала, че е възможна промяна. Но… честно казано, съмнявам се! Мога да препоръчам и някоя оставка… повярвайте – не боли!

Нарочно се опитвах да не повтарям нищо от думите си, изказани в периода 2014 – 2017 г. Така или иначе обстановката днес е различна. Емоциите ни не свършиха никаква работа, уви…

Имах наивна надежда, че нещата са се разминали и теориите на Кьосев и компания – нелепи, спекулативни и недостойни, ще останат само в архивите, но… лъгала съм се.

Когато чувствата и културата не вършат работа, се прибягва към юристите и буквите в закона! Иска ми се да знам отговора на въпроса къде и за какво отидоха огромните пари за проект и даже първа копка за паметните плочи и мн. др., потънали безвъзвратно и безотчетно. Очевидно достигнахме такова ниско ниво, такова падение на нрави, достойнство и грамотност, че висшите форми губят битката с низшите. Защото са просто по-малко и защото им е изчезнал инстинктът за съпротивление.

Апатията на интелектуалците като цяло е причина да се стигне до тук.

В младите ми е надеждата, наистина! Дано рефлексът им за социалност, образованието и характерът им, ако щете – и хормоните им, помогнат на България да оцелее!

Осъзнавам безсмислието на този текст. Никой в нашата държава не е научен да понася последиците на своята безотговорност или злонамереност, никой никого не слуша и никой не разбира истинското значение на думи като „идеализъм”, „чест”, „памет” и други, сходни на тях. Понякога се чудя сама на себе си… реално всичките ми по-големи битки завършиха с частичен или пълен неуспех. Вероятно не съм намерила правилния път, който да ме доведе до постигане на целите ми. Лозунгите и знамената, клишетата и заповедите дълбоко ме отвращават. Но все още вярвам в силата на думите. Внимавайте с тях, те предхождат действията!

––––––––

Забележка: получерният шрифт и крусива в текста е на artnovini.com.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/2321-prof-desislava-mincheva-nie-stignahme-dotuk-imahme-nyakakvi-nadegdi-te-umryaha.html

Красотата на общението между земното и небесното разкрива изложбата „Иконография” на Стефка Николова

В изложбата си „Иконография” във Велехрад, Чехия, художничката Стефка Николова представя двадесет икони. Снимка: © БКИ - Прага- В историческия Велехрад - вечно туптящото сърце на славянството, българската художничка показва двадесет великолепни образци на православната иконопис.

- Представянето е организирано от Българския културен институт в Прага в партньорство с Архиепископията на Оломоуцка област в Чехия.

- Експозицията в параклиса „Св. Кирил” във Велехрад може да бъде разгледана до 31 август 2017 г.


ВЕЛЕХРАД. След впечатляващата изложба „Вяра в цвят” (Glaube in Farbe), която художничката Стефка Николова (Stefka Nikolova) показа през есента на 2016 г. в Криптата на бароковата катедрала Петерскирхе (In der Krypta der Peterskirche) във Виена, сега, в параклиса „Св. Кирил” (kostel Zjevení Páně – kaple Cyrilka) на базиликата „Успение на Света Богородица и Св. св. Кирил и Методий” (Bazilika Nanebevzetí Panny Marie a svatého Cyrila a Metoděje) в чешкия град Велехрад (Velehrad), тя представя двадесет реплики на някои от най-известните образци на православното църковното изкуство. Художничката е нарекла своята изложба лаконично „Иконография” (от гръцки: икона – образ или портрет, и графо – пиша), в опит да съхрани автентичното значение на това сакрално понятие, а именно, че иконите се пишат, а не се „рисуват” или „творят”.

Двете икони „Умиление” са сред акцентите на експозицията. Снимка: © БКИ - ПрагаС изложбата „Иконография” на Стефка Николова, която беше открита на 4 юли в параклиса „Св. Кирил” във Велехрад, Българският културен институт в Прага (Bulharský kulturní institut v Praze) в партньорство с Архиепископията на Оломоуцка област (Arcidiecéze olomoucká) продължи честването на великото дело на солунските братя Кирил и Методий в Чехия. Експозицията е посветена на славянските първоучители и съпокровители на Европа Св. св. Кирил и Методий, а откриването й съвпадна датата 5 юлинационален празник на Чешката република, който почита просветителско дело на Кирил и Методий (Den slovanských věrozvěstů Cyrila a Metoděje).

Вернисажът на изложбата. Снимка: © БКИ - ПрагаМястото на изложбата не е избрано случайно, казват нейните организатори. Велехрад е едно от най-известните духовни средища за поклонение в Централна Европа, което всяка година привлича хиляди посетители, поклонници и туристи, а своеобразна кулминация са Дните на хората с добра воля (Dny lidí dobré vůle), които за 18-и път се проведоха на 4 и 5 юли. Според управата на Велехрад, в двата празнични дни, градът е бил посетен от над 40 хиляди души.

Столица на средновековната славянска държава Велика Моравия, именно във Велехрад през 863 г. светите братя Кирил и Методий започват своята просветителска мисия сред славяните. Шест години по-късно – през 869 г., Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ на Моравия и Панония, а през 885 г. завършва земния си път и вероятно е погребан в старата епископска църква във Велехрад.

Д-р Петър Слинтак (PhDr. Petr Slinták), представител на Римокатолическата енория във Велехрад и монсеньор Ян Граубнер (вдясно). Снимка: © БКИ - ПрагаИзложбата „Иконография” на Стефка Николова беше открита с изпълнения на смесения ученически хор на прочутата Стояновата гимназия (Stojanovo gymnázium) към базиликата във Велехрад и така в параклиса „Св. Кирил” беше поставено началото на официалната програма на Дните на хората с добра воля.

По време на вернисажа посетителите бяха приветствани от д-р Петър Слинтак (PhDr. Petr Slinták), представител на Римокатолическата енория във Велехрад (Římskokatolická farnost Velehrad); от Алеш Мергентал (Aleš Mergental) - кмет на Велехрад; Н. Пр. Лъчезар Петков, посланик на Република България в Чешката република; Негово Високопреосвещенство монсеньор Ян Граубнер (Jan Graubner), архиепископ на Оломоуцка област, както и от депутатите от чешкия парламент Мирослав Калоусек (Miroslav Kalousek) - партиен лидер и бивш министър на финансите, и от Кристина Зелиенкова (Kristýna Zelienková), под чийто патронаж се провежда изложбата.

Негово Високопреосвещенство монсеньор Ян Граубнер (Jan Graubner) - вдясно, архиепископ на Оломоуцка област в Чехия, приветства гостите на вернисажа. Снимка: © БКИ - Прага„Най-голямото ми желание е добрата воля да се разпространява сред обществото, което се нуждае от нови импулси. Днес ние гледаме великото изкуство на иконите и аз искам да подчертая един аспект – това не е само художествено дело, но също така то е плод и на духовния живот на техния автор”, обърна се към присъстващите архиепископ Ян Граубнер.

„За мен е огромна чест, че именно на това свято място и с тази впечатляваща експозиция продължаваме честванията на делото на славянските първоучители Кирил и Методий в Чехия, както и програмата, посветена на председателството на Европейския съюз, което България ще поеме от януари 2018 г.”, сподели при откриването посланик Лъчезар Петков.

Интересът на медиите към изложбата с православни икони  беше впечатляващ. Снимка: © БКИ - ПрагаКристина Зелиенкова поздрави гостите на вернисажа с думите: „Аз съм много доволна, че сме партньори с културния институт на българското посолство. Надявам се, че изложбата ще е много полезна за посетителите и по някакъв начин ще намали някои различия между хората, религиите и културите, защото културата и религията трябва да ни обогатяват, а не да създават различия между нас…”

В словото си художничката Стефка Николова отбеляза: „Без колебание мога да кажа, че този 4 юли е един от най-вълнуващите дни в моя живот… Смисълът на иконата не е красотата й като предмет, а в това, че тя изобразява Красотата като подобие Божие… Днес, тук – във Велехрад, започва един прекрасен празник – Дните на хората с добра воля. „Доброта” е славянска дума и означава Красотата като едно от имената на БогаБогът, който е въплъщение на съвършената Красота.” (Пълният текст на словото можете да прочетете в края на публикацията).

От ляво на дясно: Мирослав Калоусек - депутат, Алеш Мергентал - кмет на Велехрад, Кристина Зелиенкова (Kristýna Zelienková) - депутат, архиепископ Ян Граубнер, инж. Цанка Поледничкова (ing. Canka Poledničkova), Галина Тодорова - директор на Българския културен институт в Прага, Н. Пр. посланик Лъчезар Петков, художничката Стефка Николова и д-р Ангел Маринов - сътрудник в БКИ - Прага. Снимка: © БКИ - ПрагаИзпълнени в традиционната и широко използвана до XIX в. темперна техника, чиито основи са положени още в епохата на Ранното християнско (III-V в.) и във Византийското изкуство (VI-XIV в.), произведенията, включени в изложбата „Иконография”, се придържат към двуизмерното „начертателно” изображение, като знаков, каноничен принцип на Православната икона. „Оттук и особеностите на средновековната икона, която стои много близко до писмото, иконата, която представлява азбука от образи и знаци (и българската дума иконопис – писане на образи)”, както пише големият български художник Атанас Шаренков (1943-1992) в изследването си „Техника на Възрожденската икона” от 1992 г.

Иконографията е още и цялата строго регламентирана система на изписване на образи или сюжетни сцени, метричните и композиционни зависимости, съгласувани с принципите на конкретните теологически концепции. В своята изложба Стефка Николова показва предимно творби, пресъздадени в духа на Православния иконографски канон и според художествените особености на отделните школи и центрове: византийска (критска, атонска), българска (самоковска, несебърска), руска (новгородска, ярославлска), охридска, като творбите обхващат периода от XII до XIX в.    Продължава на стр. 2

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2320-krasotata-na-obstenieto-megdu-zemnoto-i-nebesnoto-razkriva-izlogbata-ikonografia-na-stefka-nikolova.html