Месечни архиви: юни 2017

Отворено писмо на СБХ по повод паметника „1300 години България”

Паметникът „1300 години България”. С решението си да демонтира и премести монумента, Столичният общински съвет ще го превърне от символ на единна България в поредния за нашата най-нова история паметник на националното ни разединение. Снимка: © artnovini.comОт организацията призовават да бъде преразгледано Решение № 842 от 18.12. 2014 г. на Столичен общински съвет (СОС).

СОФИЯ. Съюзът на българските художници (СБХ) разпространи до институциите и медиите в България Отворено писмо (№134/05.06.2017 г.), в което изразява публично своята официална позиция по повод на изявления, съдържащи информация за процедура по избор на изпълнител за демонтирането на паметника „1300 години България” пред НДК. Публикуваме писмото* без редакторска намеса.


* * *

До

Г-н Румен Радев
Президент на Република България

Г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Република България

До

Г-н Вежди Рашидов
Председател на комисията по култура и медии към НС

До

Г-н Боил Банов
Министър на културата на Република България

До

Г-жа Йорданка Фандъкова
Кмет на Столична община

До

Тодор Чобанов
Зам.-кмет по култура и образованието на Столична община

До

Г-н Елен Герджиков
Председател на Столичен общински съвет

До

Г-жа Малина Едрева
Председател на постоянната комисия по образование,
култура, наука и културно многообразие към СОС

До медиите

 

Уважаеми госпожи и господа,

Управителният съвет на Съюза на българските художници отново изразява публично своята официална позиция по повод на изявления в медиите, съдържащи информация за процедура по избор на изпълнител за демонтирането на паметника „1300 години България” пред НДК и твърдения, че паметникът ще бъде премахнат това лято, преди старта на председателството на България на Съвета на Европейския съюз през 2018 година.

Смятаме, че е абсурдно темата за европредседателството да се използва като мотив за рушене. Намираме за недопустимо отношението на Столична община към състоянието и съдбата на едно от най-значимите произведения на монументалното изкуство в България, символизиращо 13-вековната ни история. Изграденият със съвременни пластически средства, новаторски за времето си паметник носи и до ден днешен в себе си епично внушение, а знаковата му архитектоника – въпреки разрухата – е въздействаща и звучи драматично и съвременно..

Най-отговорно призоваваме СОС да преразгледа своето решение № 842, взето на 18.12. 2014 г., което неколкократно сме се опитвали да предотвратим. Водени сме от убеждението, че паметникът „1300 години България”, изграден в чест на годишнина от създаването на българската държава, ни е необходим и днес и трябва да остане на мястото си. Точно привилегията България да председателства Съвета на Европейския съюз е един чудесен повод за ново осмисляне на необходимост от съхраняване на националната ни памет, история, изкуство и култура. Именно авторитетни ценители на изкуството от Европа и света направиха най-ласкани коментари и оцениха високо достойнствата на уникалната творба на един от най-известните съвременни български скулптори Валентин Старчев. Достойнства, които властимащите в България явно не желаят да приемат. Смущаващо е, че темата за председателството на Съвета на Европа се използва спекулативно от политиците като някакво зловещо основание за събаряне на едно забележително произведение, вместо, загърбвайки политическия популизъм и патриотарството, да се потърсят възможности за осигуряване на средства за реставрацията на монумента именно по повод на това европредседателство.

За всички е ясно, че от конструктивна гледна точка така нареченото демонтиране и преместване на паметника практически не е възможно в цялостния му вид и ще доведе до безвъзвратното унищожаване на основната част от него, което означава, че запазването и преместването ще е само частично – на металните пластики, които сами по себе си ще са само детайли от едно вече унищожено произведение, и където и да бъдат експонирани, и както и да се „реаранжират”, те не биха могли да носят характера и внушението на автентичния монумент.

Колаж: © artnovini.comУважаеми госпожи и господа,

Не допускайте това да се случи! В България действащ ли е Законът за авторските права?! Нима няма начини този монумент да бъде реставриран и съхранен?! Нима неговият небезизвестен автор единствен няма правото да знае и да се произнесе как това би могло да стане?!

Моля обърнете внимание и на следните факти. Решение № 842 на СОС от 18. 12. 2014 г., взето от политици, бе в разрез с официалните мнения на творческите съюзи на художниците, архитектите, ландшафтните архитекти и Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките, мнения, изразявани от 2012 година досега многократно в десетки писма до институции и медии. Решението на СОС бе в конфликт и с официалното становище на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства към Министерство на културата, препотвърдено на няколко заседания, специално посветени на темата за съдбата на паметника. Становището е отразено в протоколи, утвърдени с подписите и на трима министри на културата в три предходни мандата. Решението бе взето в разрез и със становището па дирекция „Авторско право и сродните му права” (АПСП), изразено в писмо № 08-00-768/12. 03. 2014 г. Бяха организирани и две пресконференции в подкрепа на паметника, както и множество дискусии, с чиито изводи СОС не се съобрази.

Защитавайки паметника „1300 години България”, Ви призоваваме за мъдрост и сериозна отговорност към съхраняване на знаците на нашата национална и културна памет. За голямо съжаление се оказва, че сякаш сме изпаднали в жалката ситуация да сме по-загрижени за наложените ни отвън ценности, които без колебание пазим, а сме престъпно нехайни към родното ни културно наследство, почитта към което би трябвало да е дълг на всеки българин. Държим да отбележим и това, че никога не сме се противопоставяли на идеята за възстановяване на Мемориала на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк, а тъкмо напротив. Ние подкрепяме тази идея, но с разбирането, че за осъществяването й е необходимо да се помисли за определяне на най-подходящото място и за разработването на много сериозен проект, какъвто всъщност вече бе направен, но изпълнението му бе отменено с решение на същия този Общински съвет. Изкуственото противопоставяне на единия и другия монумент и изострянето на конфликта, довели до решение № 842 на СОС, за жалост са плод на поредно недомислие, привързаност, конюнктура, политиканство и изопачена представа за историческа справедливост.

Уважаеми дами и господа,

Всеки от Вас има разум и съвест. Всеки от Вас притежава и авторитет, дадена му е известна власт, избран е да носи определена отговорност. Моля, не допускайте унищожаването на културни ценности – това зависи от всеки от Вас. Няма по-страшно нещо от народ без история и управление без грижа за културата. Не се гради култура и бъдеще чрез рушене. Ако днес не сме в състояние да се погрижим за добрия вид на една уникална творба, то нека да не си отнемаме шанса да го направим в бъдеще.

С упование и надежда – от името на УС на СБХ

                                                              Председател на СБХ:      (п)

                                                                                                   Любен Генов

–––––––––

Бел. ред.: получерният шрифт е на artnovini.com.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2309-otvoreno-pismo-na-sbh-po-povod-pametnika-1300-godini-bulgaria.html

Совите не са това, което бяха

Сови в на научно-природен музей. Снимка: © artnovini.com„Туин Пийкс” се оказа целулоиден Голиат, когото Дейвид (Линч) няма да може да победи.

ЕДИН популярен американски писател беше казал, че когато станеш много известен, дори да напишеш роман за… водата, пак ще стане бестселър. Но светът така бързо се променя, че вече и „авторитетните” константи се съмняват сами в себе си. Едно от доказателствата за този „феномен” на неолибералното ни консуматорско всекидневие са първите епизоди от „Туин Пийкс. Завръщането” (Twin Peaks: The Return) на знаменития режисьор Дейвид Линч (David Lynch; 1946), чиято световна премиера се състоя през май т.г. по време на 70-ия Фестивал в Кан (70th Festival de Cannes).


Както винаги Линч е провокативен. След показа на първите два епизода на новата, единна, по думите на самия режисьор и на сценариста Марк Фрост (Mark Frost; 1953), 18-часова продукция, публиката в Кан дълго аплодира, а Дейвид Линч прие аплаузите със сълзи в очите. Няма как да подминем, че понякога ръкоплясканията на „Кроазет” са и от куртоазия. Сюрреалистично, да, но притеснително е, когато разбереш, че вторият епизод, например, е повторение на втората част от първия… С леки допълнения. Факт, който предизвиква неочаквани смущения в душата на дългоочакващия кино(теле)ман. Телевизионните филми и сериалите отдавна не са това, което са. През последния четвърт век свръхпроизводството в този бранш на световния развлекателен бизнес доведе до появата на какви ли не телемодифицирани шоу”организми”. С по-развинтено въображение, за тяхно олицетворение (не)спокойно можем да приемем дори актуалния герой на Линч, наречен Ръката – онова противно говорещо кълбо от плът, израснало върху сухо дърво в новия „Туин Пийкс”. Но за 25 години не само телевизията се е променила, а очевидно и самият тандем Линч-Фрост.

Дейвид Линч е режисьор с голям авторитет в световното кино, а първите две части от сериала (1990-1991), посветени на загадъчната смърт на блондинката Лора Палмър и на разследването на специален агент Дейл Купър, изпратиха постановчика за дълго в звездна орбита. Така че канските аплаузи не са изненадващи, изненадващи са режисьорските сълзи. Защо – всеки, издържал първите няколко часа с филма, може да опита сам да си отговори. По принцип киното и кинокритиката са безпощадни към противоречивите прояви, дори и на суперзвездите. Но сега, в Кан, не се случи така. Навярно, защото никой не беше подготвен за това, което предложиха създателите на новия „Туин Пийкс”.

Продължение, трета част, единна продукция или каквото и да си изберем, в никакъв случай не може да бъде наречено телевизионен сериал. Този филм е нещо друго, което, вероятно, само Линч и Фрост, а може би и шефа на телевизионния канал Showtime Дейвид Нивънс (David Nevins), знаят какво е. Тази продукция, която прилича повече на минималистична видеоинсталация, сътворена от прилично добър съвременен визуален артист, постави на изпитание не само лоялността към предишните успехи на режисьора, но и нервите на критиката, която (съвсем в духа на обърканото ни съвремие, когато дефинициите загубиха своята константност), не знае какво да предприеме: да критикува или да не критикува. Това е въпросът. За снобите-псведоинтелектуалци, които най-много обичат да облизват имиджа си в кривите огледала на изкуството (каквото и да е то), където образът е неясен и труден за възприемане, важи същото. „Жестоко!”, възкликват те, без да става ясно въобще какво имат предвид.

Рейтингът на досегашните епизоди от „Туин Пийкс”: от 1990 до днес (данните от ординатната ос отразява броя на зрителите (в млн.) в САЩ, а от абцисата - поредността на епизодите). Графика: wikipedia.orgНовият „Туин Пийкс” постави на изпитание, обаче, и търпението на зрителите, но те се оказаха безкомпромисни и категорични в оценката си. Само за справка: на 8 април 1990 г. пилотният епизод „Произшествие на северозапад” (Northwest Passage) от първия сезон на филма (1990) е бил гледан от 34.6 милиона зрители, а първата серия „Да бъде Великан с теб” (May the Giant Be with You) от втория сезон (1990-1991) - от 19.1 милиона. На 21 май т.г. първият епизод „Завръщането, част 1” (The Return, Part 1) от третия сезон е привлякъл вниманието само на… 506 хиляди телевизионни зрители (коефициент 0.2), като при третия и четвъртия епизод техният брой е намалял до 195 хиляди. Животът е непредвидим и ето че „Туин Пийкс” се превърна в целулоиден Голиат, който Дейвид никога няма да може да победи…

Дейвид Линч е едновременно конкретен, абстрактен и непредвидим. В този случай, обаче, отвлечеността му звучи по-скоро егоистично. Има много примери, особено за хора (най-често, посветени на изкуството), които материално обезпечени за около четири-пет живота, в един момент започват да правят каквото си поискат и въобще не се интересуват как ще ги приеме тяхната публика, критиката или пък който и да е друг. С третата част (използвам това определение за улеснение) на „Туин Пийкс”, за съжаление, се получи точно така, защото филмът можеше да завърши без никакви притеснения още след първия епизод или най-много след четвъртия. Така и така е ясно, че екипът на филма (макар и от няколкостотин души) няма никакво намерение да каже нещо на зрителите (каквото и да е), а и да е решил да каже нещо сюрреалистично някъде към осми или дванадесети епизод вече няма да има никакво значение, освен за продуцентите, които трескаво ще продължават да следят падащите рейтинги. В съвременните забързани времена, когато дефицитът на време има мащабите на перманентна пандемия, да чакаш няколко месеца, за разбереш, че не е имало никакъв смисъл да чакаш, е прекален лукс, та дори и нещо по-неприятно.

Разбира се, не ще и съмнение, че екипът на „Туин Пийкс” е съставен от изключителни кинематографи и професионалисти, но какво от това, когато през цялото време докато гледаш сериала, си мислиш дали сега ли да натиснеш бутончето OFF, след две секунди или след кратка дрямка. Преди четвърт век беше друго, малцина можеха да кажат, че совите не са това, което са. И да им повярваш. Днес, изборът е огромен, а състраданието става все по-дефицитно. Да, совите, наистина, не са това, което бяха. Девйд Линч – също. Добре, че все пак имаше сови. И за тях беше направен филм.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/2308-sovite-ne-sa-tova-koeto-byaha.html

Изложбата Save Me на Станислава Стоянова, или абстракцията като „следващо аз” на реалността

В новата си изложба Станислава Стоянова представя девет абстрактни платна, обединени с името SAVE ME. Снимка: © [a]cube contemporary art galleryХудожничката представя най-новите си картини в столичната [a]cube contemporary art gallery до 15 юни.

СОФИЯ. Съхраняването на абсолютната реалност в абстракцията… Тази необхватна и неконвенционална идея, провокира художничката Станислава Стоянова (Stanislava Stoyanova) да създаде девет от най-новите си творби специално за камерното пространство на [a]cube contemporary art gallery (ул. „Любен Каравелов” 9), чийто интериор сякаш е минималистична проекция на вселенската безмерност и енигматичност. Именно тази идея е и метафизичната основа, върху която е изградена нейната нова изложба – SAVE ME, продължаваща до 15 юни.


Ако приемем, че основната [теоретична] цел на абстрактното изкуство е отдалечаването от действителността, чрез съчетаването на определени цветови взаимоотношения и интерпретации на формата, предизвикващи у съзерцателя различни и многопластови асоциации, то можем да кажем, че картините на Станислава Стоянова по някакъв начин противоречат на тази цел. Но пък именно в това противоречие, нейните платна успяват по елегантен, ненатрапчив и силно въздействащ начин да хармонизират усещанията на зрителя. Творбите й навлизат дълбоко в онези духовни проекции на личността, там където като в алхимично тайнство се извършва метаморфозата реалност-абстракиция-реалонст, позволяваща да бъдат преосмислени и дефинирани [вероятно] по нов начин хуманните, моралните, етически и естетически кодове, изграждащи и оправдаващи съществуването на… личността.

Днес, творческите търсения на художничката са насочени към цвета, неговата интензивност, плътност, динамика, ритъм, но към една по различна живописна техника. Снимка: [a]cube contemporary art gallery © Станислава СтояноваСтанислава Стоянова представя цикъл картини – смесена техника. Абстрактен експресионист, с фин детайл и ювелирна в колорита, Станислава ни показва ярки работи, с поглед, както в макрофотографията, които предават чувство, нарисувано на един дъх… Ако се опитам да търся сравнение в музиката, то определено ще посоча „Първа симфония” от Сергей Прокофиев, казва галеристът арх. Енил Енчев, куратор на изложбата.

Картините, които художничката показва в SAVE ME, са продължение на възходящия път, започнат с една от определящите за нейното изкуство изложби – La Dolce Vita. Въображаемата реалност на невидимите светове” (2011), в която тя по ярък и запомнящ се начин дефинира концепцията си за абстрактното изкуство: „Това е една изложба – експеримент с модерната красота и енергия.” Една изложба инспирирана от „идеята за омагьосани и копнеещи за любов хора, готови за един по-духовен живот, търсещи нови усещания, обградени с музика, поезия и природа.” Артистичен експеримент, в който чрез отдалечаването от реалността и превръщането й в абстракция, художничката трансформира, преоткрива и преосмисля действителността за себе си, за своята публика, за света…

Абстрактното изкуство като символ на съхранената реалност. Снимка: [a]cube contemporary art gallery © Станислава СтояноваДнес, шест години по-късно, Станислава Стоянова казва: „На една от предишните си изложби с абстрактни работи, представих композиции, вдъхновени основно от природата и с идеята за La Dolce Vita (Сладък живот). Посланието й беше да се радваме на живота и да се наслаждаваме на удоволствията от него. В абстрактните композиции доминираше усещането за пейзаж, за природа… Цялостното въздействие беше за хармония, но и за динамика и за баланс в композиция и цвят. С проекта за изложбата SAVE ME, всъщност, нямам усещането, че съм се променила – просто съм „следващата” аз. Това е част от пътя – да ставаме, да бъдем различни. Статичността, покоят, сигурността са състояния, които ни карат да се въртим в един кръг, да тъпчем на едно място, водят до застиналост. Може би и в това е щастието ни – че можем да се променяме. Да търсим, да откриваме, да променяме, развиваме, да бъдем „следващото аз”. Затова сега творческите ми търсения се насочиха към цвета, неговата интензивност, плътност, динамика и ритъм. Както и към една по различна живописна техника…

Станислава Стоянова с галериста, известен български архитект и художник Енил Енчев. Снимка: © [a]cube contemporary art gallery…Моята идея е, в тази изложба е да пресъздам един обект видян само от гледната точка, която ме интересува, и да игнорирам всички останали детайли, работейки по еднакъв начин с различни обекти, които дефинират специфична имплементация на някакво абстрактно поведение.

SAVE ME е заглавието, искащо да дефинира процеса на създаване на произведенията в тази изложба. Пътят им от една по-голяма рисунка, вземането понякога на детайл от нея, селектирането му, обработката му, разграждането или вграждането му в по-голяма, играта с нея. Идеята е да бъде съхранена абсолютната реалност в абстракция. SAVE ME, и under creation – в процес на създаване, са думите, които ме интересуваха при работата ми по този проект.” – допълва художничката.

Посланието, което Станислава Стоянова отправя към почитателите на изобразителното изкуство с изложбата си в [a]cube contemporary art gallery, e откровено и вдъхновяващо: „да съхраним всичко ценно и стойностно – ново и старо, класическо и модерно, да селектираме и запазим всичко ценно в живота ни, в отношенията ни, в изкуството, в творчеството си, да обединим миналото с бъдещето, технологиите с трептящото рисуване на ръката, и най-вече – да съхраним себе си в динамиката на времето, в което се намираме… Защото нашето време е било, но то е, и винаги ще бъде…”

* * *                                                                                                                                    

Художник: © Станислава СтояноваБИОГРАФИЯ

СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА е родена през 1971 г. в София, където живее и работи. През 1998 г. завършва Националната художествена академия (НХА) в София. Има редица участия в различни проекти, свързани със съвременно визуално изкуство, а творческият й път включва самостоятелни изложби в Италия и в България.

По значимите международни участия на художничката са на Арт панаира за съвременно изкуство в Ханджоу, Китай (2014) и Contemporary Istambul (2014), където е представена от галериите „Юзина”, „София” и Stephan Stoyanov Gallery (Ню Йорк). През 2015 г. тя участва и в проекта Imago Mundi на фондация Benetton, съпътстващо събитие на Венецианското биенале.

От 2007 до 2013 г. е работила като асистент по живопис в НХА; преподавател в детска академия „Юзина”; като арт консултант в частни галерии и като административен директор на фондация „Съвременно изкуство” (2015-2016). През 2016 г. създава Ателие за изкуствa BLUESS - експериментална арт платформа за деца и възрастни.

Избрани самостоятелни изложби

2016   „Разговор с ангели” - Ellinor’s House, София
2015
   живопис
галерия „Монев”, София
2011   „Фантастичната разходка” - галерия „Тандра”
2011   La Dolce Vita. Въображаемата реалност
       
    на невидимите светове
галерия „Аросита”, София
2011   La Dolce VitaГалерия 8, Варна
2007   „Еклектика в образи” -
          Градска художествена галерия „Борис Георгиев”, Варна
2005  „Еклектика в образи”галерия „Лик”, София
2004  „Между утопията”Художествена къща „Триадис”, София
2002  Metamorfosi е immaginiМузей на поезията, Арецо, Италия;
          куратор: Перла Качагуерра (Perla Cacciaguerra)
2001  галерия „Братя Кадинови”, София
2000  галерия „Жанет”, Пловдив
1999  Palazzo commune Gallery, Арецо, Италия
1998  Individuazioni – Mentana Gallery;
          куратор: Никола Нути (Nicola Nuti), Флоренция

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2307-izlogbata-save-me-na-stanislava-stoyanova-ili-abstrakciata-kato-sledvasto-az-na-realnostta.html

Започва петото поредно издание на София Прайд Арт седмица

Пърформарът Voin de Voin (вдясно) по време на арт изложението viennacontemporary 2015. На 7 юни, от 17.00 ч., артистът ще представи своя пърформанс The Sexorcist в Aether, София. Снимка: © artnovini.comПрограмата на събитието включва представления, пърформанси, изложби и представяния на книги.

СОФИЯ. Петото издание на София Прайд Арт седмица, което започва в понеделник, 5 юни, ще предложи на софиянци и гостите на града богата програма от българско и чуждестранно тематично изкуство. Представления, пърформанси, изложби и представяния на книги ще дадат чрез изкуството нови гледни точки към човешките права и равенството на гражданите с нехетеросексуална ориентация както в България, така и по света, съобщават инициаторите на събитието.


„София Прайд Арт седмица не е само за ЛГБТИ общността. Тя е за всички, които са жадни за изкуство и които чрез него достигат до нови прозрения. Макар все още да има хомофобия, липса на разбиране и нетолерантност, седмицата на изкуствата преди София Прайд вече пет години прави онези малки стъпки, които да променят това. Радвам се, че постигаме положителна промяна чрез езика на изкуството и се надявам да видя рекорден брой посещения на събитията в София Прайд Арт седмица”, казва Симеон Василев от организационния комитет на София Прайд 2017.

Своеобразното откриване на София Прайд Арт седмица 2017 ще се състои на 5 юни от 19.30 ч. в Центъра за култура и дебат „Червената къща” с пърформанса Gender(Fluid) – поредица от пърформативни действия със седем предмета, която има за цел да изследва темата за пола и половите роли посредством импровизация. Зад Gender(Fluid) стоят The Strawberry Finns, в чийто състав са Angelica Nightingale и Константин Кучев.

Акцент в програмата на седмицата на изкуствата преди София Прайд 2017 са две международни изложби, които ще бъдат показани. Първата експозиция е на Крис Микалеф от Малта, който ще представи своя серия от фотографии, заснети под вода. REGNVM – Подводни портрети ще бъде открита в Gallery 2.0 (ул. „6 септември”) на 6 юни от 19.00 ч.

Втората изложба ще събере от 9 до 18 юни в Yalta club Art Room творби на 44 артисти от 27 страни. Началото на експозицията The Gallery Project започва през лятото на 2016 г. като отворена покана за ЛГБТИ артисти от цял свят да създадат свои собствени онлайн галерии в интернет. Досега, там са публикували свои произведения над 50 творци, а платформата остава отворена за артисти, които да участват и да споделят своето изкуство на тази тема.

На 7 юни галерия Credo Bonum ще бъде домакин на представянето на книгата „Колко е голяма голямата любов”, в което ще участва и нейния автор автора Явор Веселинов.

Също на 7 юни, но от 17.00 ч., артистът Voin de Voin ще представи своя пърформанс The Sexorcist в Aether (ул. „Княз Борис I” 39). На следващия ден – 8 юни, от 19:00 ч., в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс ще бъде показано десетото юбилейно представление #PRIDE (входът е с билети). Това е документален вербатим спектакъл, в разказва историите на участници в първото Прайд шествие в София през 2008 г., както и разкази на хора, външно свързани със събитието.

Десетото мирно ЛГБТИ шествие, на техни близки и приятели в България – София Прайд 2017, ще се проведе на 10 юни в столицата. Темата на изданието е „Да прогоним предразсъдъците” и цели да предизвика по-широк обществен дебат за толерантността и преодоляването на съществуващите предубеждения. Шествието ще започне в 18.00 ч. от Паметника на Съветската армия.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2306-zapochva-petoto-izdanie-na-sofia-pride-art-sedmica.html

U2 издадоха уникална юбилейна колекция с рок класиката The Joshua Tree

Албумът The Joshua Tree (1987) е истинска рок класика. Фотокредит: Анимато Мюзик/ Universal Music GroupОт албумът, който излезе през 1987 г. и превърна ирландските музиканти „от герои в суперзвезди”, досега са продадени повече от 25 млн. копия.

ЛОНДОН. След като през 2007 г. U2 ремастерираха най-успешния в комерсиално (а защо не и в творческо) отношение албум в своята дискография – The Joshua Tree (1987), днес, 30 години след неговото издаване, Боно (Bono) – вокал и китара, Адам Клейтън (Adam Clayton) – бас, Дъ Едж (The Edge) – китара, клавиши, вокали, и Лари Мълън Младши (Larry Mullen, Jr.) – барабани, се завърнаха към този проект с уникалното юбилейно издание, наречено The Joshua Tree – 30th Anniversary. Световната премиера на албума е днес, 2 юни, съобщиха от „Анимато Мюзик”/Universal Music Group, негови разпространители за България.


Петата студийна тава на групата, от която бяха продадени повече от 25 милиона копия, „направи от U2 рок звезди от световна величина и едновременно с това постави пред тях висока летва, към която те винаги ще се стремят, но им изгради и образ, от който те винаги се опитват да излязат”, написа за The Joshua Tree преди десет години писателят и шеф в MTV Networks Бил Фланагън (Bill Flanagan; 1955), автор на книгата U2 at the End of the World (1995).

Политически, социално, философски и религиозно ангажиран албумът е един от безспорните (концептуални) образци на времето, когато рок музиката все още искрено търсеше отговори на злободневните за човешката цивилизация въпроси, опитваше се да вдъхновява и да провокира към размисъл… Някои от най-големите хитове, включени в тавата, в която U2 „от герои се превръщат в суперзвезди” (The Rolling Stones) са синглите With Or Without You, I Still Haven’t Found What I’m Looking For, Where The Streets Have No Name, парчетата Bullet The Blue Sky, One Tree Hill, но всъщност, сякаш е най-уместно в този списък да бъдат посочени и останалите шест композиции…

Продуценти на албума The Joshua Tree (за лейбъла Island Records) са канадския музикант Даниел Лануа (Daniel Lanois; 1951) и композитора и ambient-изпълнител Брайън Ино (Brian Eno; 1948).

The Joshua Tree – 30th Anniversary излиза във формат стандартно CD, двойно CD, двоен винил (double heavyweight vinyl), CD колекция и винил колекция.

Стандартната версия на юбилейния албум включва 11 парчета, а делукс изданията са с многобройни допълнителни материали: лайв изпълнения от турнето The Joshua Tree Tour 1987 в Madison Square Garden, Ню Йорк, записи от оригиналната сесия; ремикс версии от Daniel Lanois, St Francis Hotel, Jacknife Lee, Steve Lillywhite и Flood. Колекцията включва още книга с твърди корици (84 стр.) с непубликувани до момента снимки на музикантите, направени от The Edge по време на оригиналната им фотосесия в пустинята Мохаве (Mojave Desert) през 1986 г., както и фолио от осем цветни принта от датския фотограф Антон Корбейн (Anton Corbijn; 1955), заснети през 1987 г.

Корицата на луксозния boxset за The Joshua Tree - 30th Anniversary. Фотокредит: Анимато Мюзик/ Universal Music Group* * *

Съдържание на албума
The Joshua Tree – 30th Anniversary:

01. Where The Streets Have No Name
02. I Still Havent Found What I’m Looking For
03. With Or Without You
04. Bullet The Blue Sky
05. Running To Stand Still
06. Red Hill Mining Town
07. In Gods Country
08. Trip Through Your Wires
09. One Tree Hill
10. Exit
11. Mothers Of The Disappeared

Съдържанието на останалите формати можете да намерите на този линк.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2305-u2-izdadoha-unikalna-jubilena-kolekzia-na-rock-klasikata-the-joshua-tree.html

Ретроспективата на Дейвид Хокни стана най-посещаваната изложба в историята на Tate Britain

Ретроспективата на Дейвид Хокни в Tate Britain e втората най-посещавана изложба историята на четирите филиала на „Тейт”. Снимка: © Tate PhotographyОт 9 февруари до 29 май т.г. експозицията на световноизвестния британски художник са видели повече от 478 хил. души.

ЛОНДОН. Ретроспективата на британския художник Дейвид Хокни (David Hockney) в Tate Britain, посветена на неговата 80-годишнина, е била най-посещаваната изложба в историята на галерията, съобщи tate.org.uk. От 9 февруари до 29 май т.г. експозицията са видели общо 478 082 души, като всеки ден с творбите на артиста са се срещали около 4300 почитатели на неговото изкуство. До откриването на David Hockney са били купени почти 35 хил. билета, което е повече от предварителните продажби, за която и да е друга изложба в историята на Tate Britain, а поради огромния интерес, през последните три дни галерията е била отворена до полунощ, допълват организаторите.


Tate Britain е домът на британското изкуство и е идеалното място да покажем един от най-големите живи наши художници. Отзивът от тази ретроспектива – първата от 29 години – беше невероятен. Чудесно е, че толкова много хора имаха шанса да я видят и че намериха изложбата за така вълнуваща и провокираща. Очакваме още много хора да видят експозицията в Париж и Ню Йорк”, каза Алекс Фаркърсън (Alex Farquharson), директор на галерията.

Една от най-известните творби на Дейвид Хокни от т.нар. „холивудска серия” -  „Портрет на художник” (Portrait of an Artist - Pool with Two Figures; 1971). Снимка: Private Collection © David HockneyРетроспективата на Хокни се оказа и втората най-посещавана изложба историята на четирите филиала на TATE: Tate Britain, Tate Modern, Tate Liverpool и Tate St Ives. Досегашните „рекорди” по посещаемост принадлежаха на изложби в Tate Modern: Matisse: The Cut-Outs (2014) - 562 622 души, Matisse Picasso (2002)467 166, и Damien Hirst (2012)463 087. Преди 2000 г., когато на „Милбанк” (Millbank) в Уестминстър отвори врати Tate Britain, в „оригиналната” Tate Gallery с най-многобройна публика е била експозицията Cezanne (1996), посетена от 406 688 души, а след откриването й преди 17 години - Turner, Whistler, Monet, която през 2005 г. привлече вниманието на 382 269 зрители.

В продължение на почти четири месеца изложбата David Hockney показа произведения на един от най-значимите съвременни художници в света, които обхващаха периода от неговите студентски години и емблематичните му творби от 60-те и 70-те години на XX в. до прочутите му пейзажи от Йоркшир - сериятаYorkshire landscape, и ХоливудHollywood Hills.

Изложбата, чиито куратори бяха Крис Стивънс (Chris Stephens, Head of Displays & Lead Curator, Modern British Art) и Eндрю Уилсcн (Andrew Wilson, Senior Curator, Modern and Contemporary Art and Archives), с асистент-куратор Хелън Литъл (Helen Little), след няколко дни ще бъде показана в Център „Помпиду” (Centre Pompidou) в Париж – от 21 юни до 23 октомври т.г., а през есента – от 21 ноември 2017 г. до 25 февруари 2018 г., в The Metropolitan Museum в Ню Йорк.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2304-izlogbata-na-david-hockney-stana-nai-posestavanata-v-istoriata-na-tate-britain.html

Роман за любовта, крехка като водно конче, написа Марица Бодрожич

Германската писателка Марица Бодрожич е една от най-награждаваните авторки в страната си. Снимка: © издателство „Изида”Творбата на известната германска писателка излезе на български език от издателство „Изида”.

СОФИЯ. Добре позната на българските читатели от първата й книга – сборникът с разкази „Тито е мъртъв” (Tito ist tot; 2002), издаден и представен в столицата точно преди две години от ИК „Персей”, германската писателка Марица Бодрожич (Marica Bodrožić) се завръща книжарниците у нас с романа „Паметта на водните кончета” (Das Gedächtnis der Libellen; 2010), съобщиха от издателство „Изида”.


Марица Бодрожич, която е сред най-награждаваните германски авторки, е родена през 1973 г. в Свиб, днешна Хърватия. Когато навършва 10 години, отива да живее при родителите си в Германия. Следвала е културна антропология, психоанализа и славистика във Франкфурт на Майн и публикува първите си произведения в различни вестници и списания.

В произведенията си авторката се занимава със следвоенната история на Балканите, макар че заминава да живее в Германия дълго преди избухването на войната в бивша Югославия. Живяла е в много страни по света, говори много езици, ала пише книгите си на немски. За нея, подчертава писателката, това е съзнателно взето решение: сърбохърватският е езикът на детството й, а немският е езикът на възрастния човек у нея.

Автор: Марица Бодрожич; заглавие: „Паметта на водните кончета”; жанр: роман, съвременен; превод: Ваня Пенева; брой страници: 256; ISBN 978-619-704-081-4; цена: 13 лв. Снимка: © издателство „Изида”„Паметта на водните кончета” е роман за любовта, която носи болка, казват от издателство „Изида”. Сюжетът на творбата е изграден върху историята на една голяма, болезнена любов, последвана от раздяла. Разказът е написан красиво, образно и със силно въздействащ език. Авторката съзнателно се отвръща от трезвия реализъм. Читателят така и не научава истинското име на героинята. Жената, която разказва от първо лице, сама си е дала името Надежда; животът обаче й показва колко е трудно да се отърсиш от семейната си история. Писателката неусетно води читателя към семейството на Надежда. Но на преден план остава споделянето за огромната любов на героинята към Иля – очарователен, безкрайно интересен, страхотен любовник, който обаче веднага заявява, че няма намерение да се раздели със съпругата си и да започне нов живот с Надежда. Въпреки това тя продължава да чака и отива във всеки град, където Иля я повика, за да прекара ден или два с него. След дълго време Надежда се сбогува с мечтата за съвместно бъдеще, осъзнала, че колкото и болезнена да е била нещастната й любов, тя е станала зрял човек, способен да осмисли битието на своето семейство. Като своеобразен фон на книгата Марица Бодрожич използва спомените за своето детството в бивша Югославия от Титово време. Почти всички герои са свързани с някогашната балканска държава, а сбогуването с любовта води героинята към самата нея, към осмислянето на нейното минало…

През 2015 г. Марица Бодрожич беше отличена с Литературната награда на фондация „Конрад Аденауер” (Literaturpreis der Konrad-Adenauer-Stiftung), а в словото си проф. д-р Рюдигер Гьорнер (Prof. Rüdiger Görner), литературовед от университета „Куин Мери” (Queen Mary, University of London) и основател на „Центъра за англо-американски културни отношения” (Zentrum für Britisch-Deutsche Kulturbeziehungen) в Лондон, нарича писателското изкуство на Бодрожич „щастлив случай за съвременната немска литература”. Според него авторката съчетава европейски езикови и мисловни образци в много европейски дух. „В творчеството на Марица Бодрожич езикът среща сам себе си” – подчертава Гьорнер. „Родената в Далмация германска писателка борави с немския език по специфичен начин, който разкрива неподозирани цветни нюанси на неговата „буквалност”. Тя търси думите в пространството, придава им глас и ехо, строи изреченията си като музициращ оркестър.”

Образният език на Марица Бодрожич е проникновено претворен на български от блестящата преводачка Ваня Пенева.

„След любовта дойде превръщането й в страх. И не ни пусна, докато всичко не свърши. Свърши завинаги, както се казва, когато си получил истинско удоволствие. Тогава вече не вярваш във вкуса на вечността. Във вечността вярват само нещастни хора, щастливите знаят, че съществува само мигът и с него преходността на щастието. Вечността е само тук и сега” – такъв проникновен анализ на любовното чувство прави писателката в романа си „Паметта на водните кончета”.

За своето творчество Марица Бодрожич е отличена с повече от 15 престижни награди. За романа си „Вишнево дърво и стари чувства” или „Маса от черешово дърво” (Kirschholz und alte Gefühle; A Cherrywood Table) през 2013 г. тя беше удостоена с Наградата за литература на Европейския съюз (European Union Prize for Literature), а сборникът й с разкази „Тито е мъртъв” получи насърчителен приз „Хаймито фон Додерер” (Der Heimito von Doderer-Literaturpreis), учреден през 1996 г. в памет на известния австрийски писател (Heimito Ritter von Doderer; 1896-1966). Първото признание за таланта на Марица Бодрожич идва през 2001 г., когато печели Hermann-Lenz-Stipendium за млади германоговорящи писатели…

Последната, засега, нейна книга излезе през 2016 г. с оригинално заглавие: Das Wasser unserer Träume (Luchterhand, München).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2303-roman-za-lubovta-krehka-kato-vodno-konche-napisa-marica-bodrozic.html

„Vivat Bacchus”, Klassik trifft Kabarett

Diego Velázquez (1599-1660), „Der Triumph des Bacchus” aus Prado Museum, Madird. Foto: Erzalibillas / wikimedia.orgDas Programm umfasst einen Großteil der Klassischen Musik und des Wienerlieds bzw. Werke einiger der beliebtesten Komponisten wie z.B. Verdi, Rossini, Mozart usw.

WIEN. Vivat Bacchus ist ein humorvolles Eintauchen in die Welt der Klassik an Hand der Wirkung des Weines auf Körper, Geist und Seele. Das Konzert wird am Donnerstag, 8. Juni 2017 (um 19.00 Uhr), im Festsaal des Amtshauses Landstrasse stattfinden. Vivat Bacchus ist ein Teil der Landstrasser Bezirksfestwochen, berichteten die Organisatoren KlangArt.at und Fleckerlteppich.


Wein trinkt man aus Liebe aber auch aus Kummer – man merkt, dass das Thema mannigfach betrachtet werden kann – und auch wird. Man erfährt wie große Komponisten, Dichter, Philosophen tiefgründig zum Thema überlegen… Das Programm umfasst einen Großteil der Klassischen Musik und des Wienerlieds bzw. Werke einiger der beliebtesten Komponisten wie z.B. Giuseppe Verdi (1813-1901), Gioachino Rossini (1792-1868), Franz Schubert (1797-1828), Carl Otto Nicolai (1810-1849), Gustav Mahler (1860-1911), Alexander Borodin (1833-1887), Johann Strauss Sohn (1825-1899), W.A. Mozart (1756-1791) usw. und ist ergänzt mit Sprüchen und Gedanken zum Thema Wein von genauso bekannten und etablierten Denkern, Schriftstellern, Dichtern etc.

Die klassisch ausgebildeten Tenöre – Muratcan Atam und Pablo Cameselle und ebenfalls klassisch ausgebildeter Bass Apostol Milenkov bringen die tiefgründigen musikalischen Interpretationen.

Des Konzerts Ziel ist es ein möglichst breites Publikum den Einstieg in die hohe Klassik hürdenfreidurch die Programm-Mischung zu ermöglichen. Anhand von einem gut gewählten Liederrepertoire zeigt man dass die klassische Musik nicht nur dramatisch und ernst sein muss.

Frau Dr. Beatrix (Trixi) Günczler ist als Wirtin mit Leib und Seele dem Thema Wein sehr zugetan und bringt das gute Wiener Heurigen Liedergut zum Besten. Musikalisch wird auf dem Klavier Rugiada Lee zu sehen und hören sein. Das Kabarettduo FleckerlteppichRob Van Ros & Manfred Brunner sorgt mit Doppel Conferencen, Witz und Charme für eine humorvolle Untermalung dieses Abends.

Um einie noch bessere Laune kümmert sich SMD Trade mit einer Auswahl bulgarischer Weine vor der Veranstaltung und in der Pause.

Der Bulgarische Bassbariton Apostol Milenkov als Attila (National Oper in Sofia, Bulgarien). „Attilla” ist die neunte Oper von Giuseppe Verdi (1813-1901). Foto: © Viktor Viktorov Die Besetzung

Apostol Milenkov
Der Bulgarische Bassbariton wurde in Sofia geboren, wo er auch seine Operngesangsausbildung an der Staatlichen Musikakademie erhielt. 2003 verlegte er seinen beruflichen Lebensmittelpunkt nach Wien, wo er u.a. im L.E.O. Theater Wien, Sirene Operntheater, in der Kinderoper der Wiener Staatsoper, Oper in der Krypta, Konzerte mit dem Mödlinger Symphonischen Orchester, der Salzburger Konzertgesellschaft, der Sofia Philharmonie, dem Neue Merker Kunstsalon, der Augustinerkirche u.v.a. regelmäßig zu hören ist.

Apostol Milenkov war Stammgast in der National Oper in Sofia und beim Open-Air Oprenfestival in Varna, Bulgarien, wo er mit großem Erfolg als Wotan (Die Walküre), Attila (Attila), Zaccaria (Nabucco), Holländer (Der fliegende Holländer), Escamillo (Carmen) und Ramfis (Aida) auftrat.

Sein großes Repertoire umfasst W.A. Mozarts Figaro, Don Giovanni, Cosi fan tutte, Die Zauberflöte, Giuseppe Verdis Attila, Nabucco, Rigoletto, Don Carlo, Beethovens Missa Solemnis und die 9. Symphonie sowie symphonische, oratorische und Kammermusikwerke von Dmitri Schostakowitsch (1906-1975), Schubert, Johannes Brahms (1833-1897), Antonín Dvořák (1841-1904), Vincenzo Bellini (1801-1835), Rossini. Apostol Milenkov singt ebenfalls viele Partien aus dem russischen, dem italienischen und dem französischen Opernrepertoire.

In der Saison 2016/17 ist der gefragte Bass zu hören als Figaro, Don Alfonso und Don Giovanni, Scarpia (Tosca), Holländer, Escamillo (Carmen), Timur (Turandot) sowie in zahlreichen Solo- und Kammermusikkonzerten.

Muratcan Atam
Die leuchtende Strahlkraft seines geschmeidigen Tenormaterials beeindruckt und begeistert das Wiener Publikum.

Geboren in Istanbul, zeigte sich sehr früh das musikalische Talent des türkischen Ausnahme-Tenors. Er war Mitglied beim Ballet und dem mehrstimmigen Kinderchor der Istanbuler Staatsoper und trat mit diesem in zahlreichen Opern-, Konzert-, Radio- und Fernsehvorstellungen auf.

2001 begann der vielseitige Muratcan Atam seine Ausbildung als Flötist im Anadolu-Gymnasium für bildende Künste, Istanbul. Im Jahr darauf wurde er Teil des Jugendchores des Istanbul-TRT (Türkische Hörfunk- und Fernsehanstalt). Zahlreiche Auftritte im In- und Ausland folgten. Die Teilnahme an internationalen Musikwettbewerben führt den gefragten Tenor an internatinale Spielorte und eröffnete ihm neue Bühnen.

Nach seinem ausgezeichneten Abschluss am staatlichen Konservatorium der Universität Istanbul für Operngesang wechselte Muratcan Atam seinen Lebensmittelpunkt 2013 nach Wien, um sein strahlendes Tenormaterial am Prayner Konservatorium für Musik und Dramatische Kunst bei Prof. Maksimilijan Cencic zu vervollkommnen.

Pablo Cameselle
Der spanische Tenor Pablo Cameselle begann seine Gesangsausbildung in Argentinien. Noch vor seinem Studium am Konservatorium der Stadt Wien hatte er bereits sein Bühnendebüt in Buenos Aires am Teatro Colón in Bachs Matthäus Passion und Donizettis Rita. Seine bemerkenswerte Leichtigkeit für hohe Gesangspartien und das helle Tenortimbre waren für Opern der Belcanto-Epoche wie geschaffen, ganz besonders für das reichhaltige Repertoire von Rossini. Dieses perfektionierte Pablo Cameselle mit dem berühmten Rossini-Experten Maestro Alberto Zedda an der Accademia Rossiniana ROF in Pesaro.

Trixi Günczler
1957 geboren, wohnhaft in Wien, hauptberuflich als Radioonkologin tätig. Seit Kindheit intensive Beschäftigung mit Musik und Literatur, Ausbildung in Klavier und Gesang. 2004 Gründung des Vereins KlangArt.at zusammen mit den Komponisten Joseph Diermayer und Richard Graf, sowie der Gambistin Eva Fürtinger. Organisation verschiedener Vernissagen und Events im Rahmen des Vereins. Mitglied im Essemble Wiener Note. Gemeinsam mit Leo Bauer als KlangArt-Duo mit Schwerpunkt Duette in der Operette Rezitationen und Moderationen musikalischer Abende.

Rugiada Lee
Als musikalische Leiterin sorgt Rugiada Lee beim Konzert für den guten Ton. Ihre präzise, aber leidenschaftliche und ganz dem originalen Klang ergebene Spielweise beflügelt und eröffnet den Sängern die Möglichkeit zur freien Entfaltung.

Bereits mit drei Jahren erhielt die in Italien zur Welt gekommene Pianistin Rugiada Lee ihren ersten Klavierunterricht. Hochbegabt führte ihr Weg sie zielstrebig zu den großen Ausbildungsstätten der Hochkultur. Nach Ihrem Studium in Rom vervollkommnete sie Ihr Können an der Universität von Seoul (Südkorea) im Konzertfach Klavier und Pädagogik und schloss mit Diplom ab.

Ihre Karriere lenkte Rugiada Lee nach Wien, wo sie bei Prof. Maksimilijan Cencic die Fächer Korrepetition/Opernliteratur studierte. An der Superior National Musik Universität in Ecuador (Quito) unterrichtete sie als Dozentin. Sie absolvierte zahlreiche Bühneauftritte als Konzertpianistin und Korrepetitorin in Europa, Asien und Südamerika.

Derzeit lebt sie in Wien und studiert das Fach Dirigat bei Prof. Maksimilian Cencic.

Das Kabarettduo Fleckerlteppich. Foto: © fleckerlteppich.atKabarettduo Fleckerlteppich

Manfred Brunner
Der Vater von 2 Kindern wurde in Wien geboren und ist seitdem auch wohnhaft in Wien. Er ist Elternvereinsobmann am BRG 21 Schulschiff Bertha v. Suttner, Mitorganisator und Mitwirkender der Show Greensteps, Moderation der Irish Night in Bisamberg, Moderation der Gala der Menschlichkeit, Ensemblemitglied im Neuen Theater in Döbling und Bezirksredatkeur im Bezirksverlag. Sein eigenes Stück Es lebe der Chat! wurde im April 2011 uraufgeführt.

Rob Van Ros
Schauspiel Basic Absolvent der Int. Sommerakademie für Film/ Fernsehen, TV Schauspiel – Privatunterricht bei Mag. Dunja Tot Blaupunkt Sales Akademie, Rhetorik, Kommunikation, Verkaufspsychologie, Psychologie, Marketing- , Vertrieb-, Theatererfahrung Regie und Drehbuch Projekt TiG „der Dings…

Foto: KlangArt.at / Fleckerlteppich* * *

VIVAT BACCHUS – Im Programm:

Franz Schubert (1797-1828)
Lied aus dem Singspiel nach Shakespeares
Antonius und CleopatraBacchus, feister Fürst des Weins…

W.A. Mozart (1756-1791)
Die Entführung aus dem Serail,
Duett Pedrillo und Osmin – Vivat Bacchus

Giuseppe Verdi (1813-1901)
Brindisi (Mescete mi il vino) nach Andrea Maffei

Carl Otto Nicolai (1810-1849)
Die lustigen Weiber…, Lied des Falstaffs

Gioachino Rossini (1792-1868)
L’orgia, Text Graf Carlo Pepoli

Alexander Borodin (1833-1887)
Fürst Igor, Arie des Fürsten Galitzky

Gaetano Donizetti (1797-1848)
Der Liebestrank - Nemorino, Una futriva lacrima

Carl Maria von Weber (1786-1826)
Freischütz, Arie des Kaspar, Hier im ird’schen Jammertal

Pietro Mascagni (1863-1945)
Cavalleria rusticanaTuriddu, Viva il vino spumeggiante

Ludwig Fischer (1745-1825)
Im tiefen Keller, Text Karl Müchler

Johann Strauss Sohn (1825-1899)
Die Fledermaus, Arie Orlofsky

Gustav Mahler (1860-1911)
Das Lied von der ErdeNr. 5 Der Trunkene im Frühling

Tihon Hrennikov (1913-2007)
zum Schakespeares Viel Lärm um nichts -
Das Lied der betrunkenen

Emilio Arrieta (1823-1894)
Marina (Zarzuela), Brindisi, A beber… -
Duett + Chor (Alle)

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/2302-vivat-bacchus-klassik-trifft-kabarett.html

Германският художник Анселм Кифер показва най-новите си творби в Ермитажа

Анселм Кифер е художник с мащабно мислене, който търси смисъла на битието извън героичния патос, не само чрез абстрактните енигми на мистиката (в исторически, философски или религиозен контекст), но и чрез безпощадно реалистичните живописни отношения, вдъхновени от самата природа. Снимка: архив на artnovini.comИзложбата е вдъхновена от творчеството на големия руски поет-футурист и авангардист Велимир Хлебников (1885-1922).

САНКТ ПЕТЕРБУРГ. Германският художник Анселм Кифeр (Anselm Kiefer) e артист, склонен към дълбока и многолика интелектуална рефлексия. В своето творчество той се обръща към теми от историята, религията, литературата, философията, кабала, мистицизма, чрез образите на паметта и наследството, казват от Ермитажа (Государственный Эрмитаж; State Hermitage Museum) за неговата първа самостоятелна изложба в Русия, наречена „Анселм Кифер – на Велимир Хлебников. Съдбите на народите” (Ансельм Кифер - Велимиру Хлебникову. Судьбы народов; Anselm Kiefer, for Velimir Khlebnikov. Fates of Nations).


Анселм Кифер в Ермитажа - „Дух над водата”. Снимка: Credit Line © Anselm Kiefer. Photo: Charles DupratЕкспозицията, с която художникът отдава своята почит на големия поет и един от най-ярките представители на руския авангард Велимир Хлебников (Velimir Khlebnikov; 1885-1922), е организирана от прочутия музей заедно с галерията на Тадеус Ропак (Galerie Thaddaeus Ropac, London/ Paris/ Salzburg). Изложбата беше открита на 30 май и може да бъде разгледана до 3 септември 2017 г. в Николаевската зала на Зимния дворец в града на Нева.

Източник на вдъхновение за Анселм Кифeр е световната култура в най-широк диапазон: германската история, религиозната мистика, античната поезия, месопотамските митове, допълват кураторите на изложбата Димитри Озерков (Dr. Dimitri Ozerkov), ръководител на Отдела за съвременно изкуство на Ермитажа и Нина Данилова (Nina Danilova), младши научен сътрудник в същия отдел.

Според германския философ Петер Слотердайк (Peter Sloterdijk), „изкуството на Кифер има своя особена пространственост, равно отдалечена както от ужаса, така и от декоративното” – двете константи на съвременното изкуство. Неговите живописни платна – широкомащабни, многослойни, триизмерни – ознаменуват възраждането на жанра „историческа живопис” с ключовите за него въпроси, отнасящи се до паметта и до културния мит.

Анселм Кифер, „На Велимир Хлебников. Ново учение за войната. Съдбите на народите”. Снимка: Credit Line © Anselm Kiefer. Photo: Charles DupratВ смелия маниер на Ван Гог, Кифер смесва боите с пепел, пръст, глина, ръжда, слама, изсушени цветя. През 1985 г. художникът купи овехтелия покрив на знаменитата Кьолнска катедрала (Kölner Dom, officially: Hohe Domkirche Sankt Petrus), а оловните платна превърна в страници на многобройни книги, определящи цялата негова иконография. Образци от тях той показа през 2016 г. в изложбата си „Алхимия на книгата” (Anselm Kiefer and the alchemy of books) в Националната библиотека на Франция (Bibliothèque nationale de France). Запознаването с творбите на Анселм Кифер изисква от зрителите готовност към размисъл, мистично съпреживяване, потапяне във водовъртежа на изтънчените идеи на интелектуалния ред.

Анселм Кифер е роден в малкия германски град Донауешинген (Donaueschingen) на 8 март 1945 г. - два месеца преди края на Втората световна война (1939-1945). Ученик на Йозеф Бойс (Joseph Beuys; 1921-1986) и Петер Дрехер (Peter Dreher; 1932), в своето творчество той изследва темата за премълчаваната вина и болката, които парализират неговото поколение. Артистът, заедно със своите колеги Герог Базелиц (Georg Baselitz; 1938) и Герхард Рихтер (Gerhard Richter; 1932), става един от първите художници, които открито и смело се обръщат към темите за нацизма и Холокоста.

Изглед от изложбата ‘The Woodcuts’ на Анселм Кифер във виенския музей Albertina, която се състоя през пролетна на 2016 г. Снимка: ©  artnovini.comПрез 1980 г. Кифер е сред авторите, които представят Германия на Венецианското биенале (La Biennale di Venezia), а през следващите години има самостоятелни изложби в Кунстхале в Дюселдорф (Kunsthalle, Düsseldorf), в Музея за съвременно изкуство - МоМА (Museum of Modern Art, New York) в Ню Йорк, в Музея „Гугенхайм” (Guggenheim Museum in Bilbao) в Билбао, Кралската академия на изкуствата (Royal Academy of Arts) в Лондон, в Гран Пале (Grand Palais) и Център „Помпиду” (Centre Pompidou) в Париж, в музея „Албертина” (Albertina Museum) във Виена през 2016 г. Анселм Кифер е единственият жив художник, чиито картини са в постоянната колекция на Лувъра (Musée du Louvre).

През миналата година, вдъхновен от посещението си в Петербург, артистът създаде специално за Ермитажа нов изложбен проект. В трите части на Николаевската зала той представя около 30 нови, специално създадени за тази изложба платна, посветени на руския поет-футурист и експериментатор в словотворчеството Велимир Хлебников. За първи път художникът показва творби, инспирирани от изтъкнатия авангардист през 2006 г., когато в Aldrich Museum of Contemporary Art, Кънектикът, е открита експозицията Anselm Kiefer, Velimir Chlebnikov.

За влиянието на поезията върху неговото творчество, Кифер, който е силно вдъхновен още от австрийската писателка Ингеборг Бахман (Ingeborg Bachmann; 1926-1973) и от великолепния поет Паул Целан (Paul Celan; 1920-1970), казва: „Аз мисля с изображения, а стихотворенията ми помагат за това. Те са като морски фар. Аз плувам към тях, от един към друг. Без тях – ще потъна. Те се превръщат в опора, върху която в безграничността на пространството се концентрира всичко…”

Анселм Кифер, „1770 Чесма 1770-951=819. Нормандците във Франция”. Снимка: Credit Line © Anselm Kiefer. Photo: Charles DupratЕдна от централните за Велимир Хлебников идеи за цикличността на съдбоносните военни стълкновения, случващи се по вода или на суша веднъж на 317 години, провокира Кифер, който опитва да разкодира този феномен и с методите на нумерологията, към размисъл по темата за войната и мира, мимолетността и крайностите в човешките очаквания, безпощадността на съдбата. В същото време, изложбата в Ермитажа е и живописна ода за печалната красота на ръждясващите кораби, някога всяващи страх, а сега захвърлени от създателите (собствениците) си на самия край на земята…

„Своята ермитажна флотилия Кифер изгражда чрез строга художествена система – цветови отношения, осезателни усещания, смислообразуващи качества. По форма неговите картини са повествователни, но като краен смисъл – енигматични. Всички техни елементи са очевидни: страховитите железните корабчета, прикрепени с винтове и провисени, разположени на фона на сурови „претоварени” пейзажи. Всички тези детайли са опознавателни координати на една система извън времето, която художникът посвещава на „Велимир Хлебников…”, казва Димитри Озерков в статията си „Мярката на света”, посветена на изложбата, и допълва: „Наименованието, произнесено във формата на посвещение, определя жанра на изложбата в Ермитажа като екфразис (бел.ред.: описание на произведение на изобразителното изкуство в литературно произведение – например, щита на Ахил в епоса „Илиада” от Омир): с живописно-обектни средства художникът създава свой прочит на текстовете на поета. Това авторът постига, съчетавайки различни по природа технологични живописни елементи, както и чрез обща фактура и колорит. Неравната, мръсна, небрежно медиативна повърхност на платното изисква логично обяснение, което той намира единствено в окончателния формат на творбата. Кифър сближава своите платна с боите (цветовете) на самата природа, изоставена от човека или все още незаселена от него… Художникът възпроизвежда и рисува изоставено бойно поле, върху което единствено трябва да му се даде име. Какво ще бъде това название – героично или позорно, ще реши историята, чиито пътища са неведоми.

Творби на Анселм Кифер от колекцията на несъществуващия вече Essl Museum в Клостернойбург (близо до Виена). Снимка: ©  artnovini.comПрочел текстовете на Хлебников само в превод, Кифер създава свой несловесен текст, чиято сложност е близка и съзвучна с образния свят на поета. Посвещението на Хлебников, дадено от една нова самобитна система на чисто живописни отношения, ги превръща в обрзано-поетични. Имената на отделните картини ни заставят да си припомним конкретни мотиви от свръхпоемите на руския гений, които служат за основа на художника. Тук са и ранните стихотворения на Хлебников, и късните, и увлечението му по символизма, и отказът от него, и всички тези странни представители на тварния свят, родени от хлебниковите фантазии – „Пинь, пинь, пинь!” – тарарахнул зинзивер” (бел. ред.: откъс от знаменитото футуристично акцентно стихотворение „Скакалец” (Кузнечик”, 1908-1909).

В юбилейната революционна версия на 2017 г. поезията на Хлебников е нежна, романтична и безкрайно утопична. Но това е само нейната външна страна: историята е непреклонна… Какво означава посвещението към поета? Признание за заслуги ли е, или покана за турнир, надпревара? Що за послание е това век по-късно, при това произнесено в центъра на града, където поетът е прекарал така важни за него години? За зрителя остава само да предполага условния мистичен жест, алхимичния стремеж да бъде „изпарено” цяло едно столетие, чиято цел е да се получи концентрирана есенция. Какво? За да бъде завършена тази мисъл, трябва ефектна дума, но тя се изплъзва, като избягва тържествеността и, едновременно, глупавата убедителност, поставяща еднозначна точка в потока на интерпретацията…”

Към експозицията „Анселм Кифер – на Велимир Хлебников. Съдбите на народите” е отпечатан научен илюстриран каталог (на руски и на английски) от Edition Thaddaeus Ropac (2017), чиято уводна статия е от проф. Михаил Б. Пиотровски (Prof. Mikhail Piotrovsky), генерален директор на Държавния Ермитаж, а автори са Димитри Озерков, Иван Чечот (Ivan Czeczot), Петер Слотердайк и Клаус Дермуц (Klaus Dermutz).

Изложбата ще бъде съпътствана от мащабна образователна програма, включваща среща с Анселм Кифер, с кураторите, прожекции на документални филми, цикъл от лекции, майсторски класове и поредица от публични дискусии.

* * *

Изложбата „Анселм Кифер – на Велимир Хлебников. Съдбите на народите” е подготвена от Отдела за съвременно изкуство към авторитетната музейна институция в рамките на проекта Эрмитаж 20/21 (the Hermitage 20/21 Project), чиято цел е да събира, представя и изучава изкуството на XX и XXI в. Събитието е част от честванията на 100-годишнината от Октомврийската революция, която се навършва през 2017 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2301-germanskiat-hudognik-anselm-kiefer-pokazva-nai-novite-si-tvorbi-v-hermitaga.html