Месечни архиви: юни 2017

Биг бендът на БНР закрива сезона заедно с любимия саксофонист на Рей Чарлз

Американският саксофонист Крейг Бейли ще бъде специален гост на Биг бенда на БНР за концерта пред Народния театър. Заедно с певеца Петър Салчев, той ще изпълни и няколко емблематични творби, посветени на великия Рей Чарлз. Снимка: личен архив Craig BaileyКрейг Бейли и българският певец Петър Салчев завършват балканското си турне на 28 юни от 18.30 ч. пред Народния театър.

СОФИЯ. Биг бендът на Българското национално радио ще закрие сезона с концерт на открито (вход свободен), който ще се проведе на 28 юни 2017 г. (сряда) от 18.30 ч. пред Народния театър „Иван Вазов”. Музикантите от бенда, чийто диригент е големият български пианист Антони Дончев, ще излязат на сцената заедно с двама забележителни солисти: саксофонистът Крейг Бейли (Craig Bailey) и певецът Петър Салчев, които ще представят музиката на джаз легендата Рей Чарлз (Ray Charles; 1987-1991), съобщиха от БНР.


В пространството пред театъра ще прозвучат теми от репертоара на Рей Чарлз, наричан често The Genius, аранжирани от Бейли, сред които са шедьоврите Georgia On My Mind, I Got A Woman и Come Rain Or Come Shine. Музикантите ще изпълнят и авторски произведения на саксофониста, част от които са написани специално за Рей Чарлз.

Днес Крейг Бейли, който е алт саксофонист, флейтист и кларнетист, е сред най-търсените музиканти в Ню Йорк заради характерния си тон и лиричен стил на свирене. Той е роден през 1960 г. в Синсинати, Охайо, и от ранно детство интерпретира госпъл, класика, соул и джаз. Едва 16-годишен Крейг печели стипендия от Консерваторията в Синсинати, свири в класически ансамбли, брас оркестри, симфонични оркестри и джаз формации. През 1983 г. Бейли продължава обучението си при знаменития саксофонист Джаки Маклийн (Jackie McLean; 1931-2006) в Университета в Хартфорд. Работи и с перкусионистта Монго Сантамария (Mongo Santamaría; 1917- 2003), барабаниста Арт Блейки (Art Blakey; 1919-1990), с оркестрите на Чарли Персип (Charlie Persip; 1985-1986) и Слайд Хемптън (Slide Hampton), с Бени Картър (Benny Carter; 1907-2003) и други.

От 1987 г. Крейг Бейли е музикален директор, аранжор, водещ саксофонист и флейтист в оркестъра на Рей Чарлз, който става негов ментор. Бейли е постоянен участник в проектите на Tanareid, както и в the Tana Reid Quintet.

Петър Салчев е популярен български изпълнител, който започва вокалната си кариера през 1990 г. с джаз-формацията „Бели, зелени и червени”. През 1994 г. получава награда за най-добър млад изпълнител от пловдивската „Младежка джаз среща”, а през 1997 г. печели стипендия за магистърска програма в Бостънската консерватория. Записва за БНР и БНТ, солист е на Биг бенда на БНР и Биг бенд – Пловдив. Работи с Ангел Заберски-син, Живко Петров, Христо Йоцов, Теодосий Спасов, Петър Петров, Хилда Казасян и други. Участва със собствени проекти в повечето джаз-фестивали в България, изнася концерти в Англия, Германия, Австрия, Дания, САЩ и т.н.


Концертът пред Народния театър е последната изява от балканското турне на Крейг Бейли и Петър Салчев и ще отбележи изключително успешния сезон на Биг бенда на БНР, ръководен от Антони Дончев.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2319-big-bandat-na-bnr-zakriva-sezona-zaedno-s-lubimia-saxophonist-na-ray-charles.html

Проектът „България отвисоко” беше показан за първи път извън Родината

Фрагмент от видеофилма за легендарната Асенова крепост. Снимка: © „Дрон България” / bulgariaotvisoko.comБългарският културен институт в Прага бе инициатор на вълнуващото представяне.

ПРАГА. Българският културен институт (Bulharský kulturní institut) в чешката столица в партньорство с екипа на „Дрон България”, компанията за туристически маркетинг „Бук Бутик” и културния център „Праделна” представи проекта „България отвисоко”. През миналата седмица, в зрителната зала на културния център „Праделна”, десетки жители и гости на Прага се запознаха с обекти от културно-историческото наследство, архитектурни паметници и забележителности от България, заснети от дрон с висококачествена снимачна апаратура.


Атанас Паскалев (вдясно) по време на представянето на проекта „България отвисоко” в културния център „Праделна” в Прага. Снимка: © БКИ - ПрагаЛично създателят на проекта Атанас Паскалев, бохемист, експерт по туристически маркетинг и лицензиран пилот на летателен апарат, представи 15 кратки филма, създадени през последната година. Зрителите бяха възхитени от иновативната гледна точка и въвеждането на нови технологии в заснемането на познати и неизвестни значими обекти, сред които старите български столици Плиска и Преслав, крепостите Овеч, Калиакра, Баба Вида и Цари Мали град, Асеновата и Шуменската крепост, Земенският манастир, Белоградчишките скали и др. Видеопрезентацията на всяка културно-историческа забележителност беше допълнена от кратка и интересна информация на чешки език.

По покана на Българския културен институт в Прага проектът „България отвисоко” беше представен за първи път извън пределите на Родината ни. Инициативата придоби огромна популярност през последната година и до момента филмите са гледани от над милион зрители в интернет пространството. В специализираната платформа bulgariaotvisoko.com, където най-напред могат да бъдат видени новите въздушни импресии, екипа на компанията споделя: „…Ние сме хора с професия България! С този проект споделяме нашите умения и даваме на хората досег до небесата, до една различна гледна точка и нови перспективи. Нашите видеоклипове разкриват по нов начин невероятната красота на страната ни. Проектът се роди като идея за серия от кратки видеоклипове, посветени на отделни забележителности. И тъй като сме големи патриоти, започнахме с българските крепости и паметници – местата, които пазят най-съкровено българската история и признателността към дедите ни. Постепенно разширихме тематиката и заснехме няколко видео клипа за природни забележителности и манастири. Амбициозните ни планове предвиждат да допълваме при всяка удобна възможност колекцията с още качествени клипове и да покажем на света всичките лица на България, погледнати от висините…”

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2318-za-parvi-pat-proektat-bulgaria-otvisoko-beshe-pokazan-izvan-rodinata.html

Джеф Кунс предприе радикални съкращения на свои асистенти

Джеф Кунс в Белведере, Виена. Много често произведенията на известния поп артист преминават отвъд границата на изкуството, за да попаднат в противоречивия свят на кича. Снимка: © artnovini.com Преди седмица американският художник освободил 30 души от екипа си.

НЮ ЙОРК. Американският артист Джеф Кунс (Jeff Koons) продължава с радикалните съкращения на свои сътрудници и от 60 души в неговото ателие ще останат само 30, съобщи платформата artguide.com, като цитира artnet News. Асистент-художниците на Кунс, работили за него повече от десет години, няма да получат никаква компенсация след прекратяването на договорите си, допълват медиите.


Сегашното съкращение е третата вълна, която екс-съпругът на порноактрисата и бивша депутатка от италианския парламент Илона Сталер (Ilona Staller), позната и като Чичолина (Cicciolina), предприема в последните две години, пише изаданието. През 2015 г., в студиото на често наричания „крал на кича” Кунс са работели повече от 100 души, които били наети, за да завършат серията Gazing Ball, показана в галерията на Лари ГагозянGagosian Gallery, от 9 ноември до 23 декември същата година. За поредицата артистът използва ръчно изработени копия на 35 шедьовъра на изобразително изкуство, сред които личат произведения на Тициан (Titian; ca. 1485/90-1576), Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519), Ел Греко (El Greco; 1541-1614), Гюстав Курбе (Gustave Courbet; 1819-1877), Едуард Мане (Édouard Manet; 1832-1883) и др., както и образци на скулптурата от Античността. След като репликите бяха завършени, върху тях помощниците на Джеф Кунс монтираха по едно синьо огледално кълбо, което отразяваше лицата на посетителите и самата творба. Чрез това „метафизично събитие” артистът искаше да свърже отражението на зрителя с различни образци „от културната история в реално време” и да събере „живописта и скулптурата за максимално сетивно възприятие, както в древните времена…”

През миналата година американският художник освободи 15-20 души от нощната смяна, за които имало информация, че подготвяли създаването на профсъюз. Според анонимни източници, заплащането на асистент-художниците било по 21 USD на час, а експерти твърдят, че причината за съкращенията отчасти се дължи на липсата на продажби от Gazing Ball. Засега от екипа на артиста, обаче, няма официални коментари за уволненията на служителите.

Въпреки че не му липсват успехи, последните три години се оказаха противоречиви за най-скъпия жив съвременен художник – през ноември 2013 г. Christie’s New York продаде „Куче-балон” (Balloon Dog) за 38.8 млн. USD. Както artnovini.com вече написа, през февруари 2015 г., поради липса на средства, Лувъра (Musée du Louvre) отмени негова скулптурна изложба, която временно трябваше (до 27 април) да съпътства мащабната му „Ретроспектива” (La Retrospective) в Център „Помпиду” (Centre Pompidou),

Само няколко дни след откриването на експозицията в Бобур на 26 ноември 2014 г., Джеф Кунс беше обвинен в плагиатство от френския рекламен дизайнер Франк Давидовичи (Franck Davidovici), според когото, в скулптурата си Fait d’Hiver (1988) американецът е копирал (което е очевидно) негова реклама за марката Naf Naf.

Според авторитетното нюйоркско издание за недвижими имоти Real Deal, през 2015 г. Кунс е купил три съседни имота в Хъдсън Ярдс за 23.7млн. USD, като идеята му била да премести главната си квартира от Челси в Мидтаун, но очевидно тя е била осуетена и засега ателието на артиста остава на старото си място.

До 18 август т.г. част от поредицата Gazing Ball е изложена в Gagosian Gallery в Бевърли Хилс, Калифорния, но според наблюдатели, в последните месеци художникът изглежда е отклонил вниманието си от рисуването и е насочил творческата си енергия към най-новите компютърни технологии и скъпи производствени процеси – например, CNC (computer numerical control) обработка, и виртуалната реалност (VR platform Acute Art).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2317-jeff-koons-predprie-radikalni-sakrastenia-na-svoi-asistenti.html

Венецианското биенале: из лабиринта на съвременното изкуство

Изкуствоведите Теодора Константинова и Радослав Механджийски пред главния вход на „Джардини” (Giardini). Снимка: © Art and Culture TodayНа 24 юни в Дома на киното изкуствоведите Теодора Константинова и Радослав Механджийски ще споделят впечатленията си от най-значимото и най-голямо арт събитие в света.

ВЕНЕЦИЯ / СОФИЯ. Преди дни в германския град Касел беше открит форума за съвременно изкуство documenta 14 (10 юни - 17 септември), а миналата неделя18 юни, в Базел, Швейцария, завърши европейското издание на Art Basel - най-голямото търговско изложение за съвременно изкуство в света, но „перлата в короната” в този „сегмент” през 2017 г. несъмнено е Биеналето във Венеция (La Biennale di Venezia). По този повод, на 24 юни (събота), от 14.00 ч. в Дом на киното в София, изкуствоведите Теодора Константинова и Радослав Механджийски, ще изнесат лекцията „Венецианското Биенале: Из Лабиринта на Съвременното Изкуство!”*.


През седмицата, двамата млади арт специалисти – създатели на платформата за съвременно изкуство и култура Art and Culture Today, се завърнаха от Града на дожите и сега ще споделят с широката публика личните си впечатления, като акцентират върху най-значимите, според тях, експозиции, представени в националните павилиони, както и върху някои от най-важните паралелни събития. Сайтът за изкуство и култура artnovini.com предлага на вашето внимание нашия импровизиран разговор…

Изглед от „Арсенале” (Arsenale). Снимка: Andrea Avezzù / Courtesy of La Biennale di Venezia* * *

Viva Arte Viva! Да живее Венеция!…

- Венецианското биенале е най-големият и най-значим форум за съвременно изкуство в света. Единственият, при който, наред с кураторската изложба, участват десетки страни от цял свят, представени не просто чрез присъствието на техни автори, а чрез отделни национални павилиони, курирани от специалисти от всяка конкретна държава. Тази година надслова на биеналето е Viva Arte Viva – възглас, който посочва енергичната способност на съвременното изкуство да артикулира и коментира фундаментални теми, свързани със самото изкуство, с човешката природа, а и с множеството социални и политически проблеми, с които непрестанно се сблъскваме.

Изложбата ‘Il mondo magico’ - куратор Сесилия Алемани (Cecilia Alemani), в националния павилион на Италия. Снимка: Italo Rondinella / Courtesy of La Biennale di VeneziaКоя е главната тема, която изследва Кристин Масел (Christine Macel), куратор на водещата изложба на Биеналето?

- Основен акцент в цялостната кураторска концепция на тазгодишното 57-мо издание на биеналето (57th International Art Exhibition) е хуманизмът в изкуството - като форма на съпротива и освобождение от клопките на социално-политическата динамика, която, някак неусетно, поема деструктивни за обществото ни траектории. Но също и като възможност, именно чрез изкуството, за миг да се спрем и да анализираме случващото се през множество разнолики и „неопитомени” гледища, битуващи отвъд клишираните възприятия на всекидневието. За да успеем, в крайна сметка, да се почувстваме по-мъдри и по-щедри в отношението си към нас самите и към другия – човекът и природата, въобще – защото, така или иначе, ние сме взаимно обвързани.

В Биеналето участват общо 86 държави от всички континенти, като наред с очакваната среща с „големите” от Европа, Азия и двете Америки, са представени павилиони на редица по-малки страни, сред които Босна и Херцеговина, Черна Гора, Македония, Кипър, Естония, о. Мавриций, Андора и т.н. За съжаление България не е част от този форум.

Кои аспекти от магическото преживяване във Венеция виждате като лабиринт?

- Биеналето обитава две основни локации: парковото пространство „Джардини” (Giardini) и бившата флотска корабостроителница, с прилежащите й складове „Арсенале” (Arsenale) - и двете в най-източната част на (полу)острова. В града, обаче, на напълно различни места са разположени национални павилиони, които, макар и част от официалната програма, са извън „Джардини” и „Арсенале”. Разхождайки се сред малките венециански улички, понякога напълно неочаквано, попадаш на някои от павилионите, но предвид на това, че имаш ограничения във времето, на теб ти е необходима изключителна мобилизация – и като психологически фокус, и като балансирано изразходване на силите – за да съпреживееш пълноценно максимален обем от програмата на Биеналето. И това е само едно от измеренията на лабиринта

Част от експозицията на Деймиън Хърст. Снимка: © Art and Culture TodayПрез тези няколко месеца – от 13 май до 26 ноември 2017 г. – във Венеция се провеждат още редица паралелни събития, извън официалната програма, и това, както се досещате, не е случайно. Най-значимото сред тях е огромната и силно противоречива изложба на британския артист Деймиън Хърст (Damien Hirst), наречена Treasures from the Wreck of the Unbelievable. Наред с нея видяхме и първата голяма ретроспективна изложба на прочутия тайванец Tehching Sam Hsieh, който се е превърнал в легенда на пърформансите с екстремна продължителност. По време на Биеналето изложбата има и популярният (и често - скандален) американски фотограф Дейвид Лашапел (David LaChapell). В Glasstress, извън програмата, посетихме и невероятна експозиция на съвременни произведения, направени от стъкло, в която участваха автори, сред които световноизвестният китайски артист Ай Вейвей (Ai WeiWei), австриецът Ервин Вурм (Erwin Wurm), белгийският художник и режисьор Ян Фабр (Jan Fabre), американецът Дъстин Йелин (Dustin Yellin) и др.

Скулптурата ‘Support’ на италианеца Лоренцо Куин, която се превърна в своеобразен символ на тазгодишното Биенале и на борбата с климатичните промени. Снимка: фейсбук-профил на Lorenzo Quinn

Независимо дали появата на тези събития (извън официалната програма) е форма на паразитно съществуване, хранещо се от рекламата и реализацията на Биеналето, или пък е част от спектъра на форума, допринасящ за по-пълноценния художествен облик на града – те са факт и, на свой ред, допълнително „объркват” зрителя или най-малко му разкриват някои естествени, но слабо коментирани аспекти в/от лабиринта на случващото се. Именно затова, съзнателно, „рекламният образ” на нашата лекцията е произведението Support на италианския скулптор Лоренцо Куин (Lorenzo Quinn), което също не е част от основната изложба, но пък причината да съществува е именно самото Биенале. Тези „двусмислици” са интересни за нас – затова в събота, по време на лекцията ни в Дома на киното, ще коментираме и тях.

Биеналето във Венеция, обаче, има и трето измерение. Усещането за лабиринт винаги съпътства големите събития за съвременно изкуство, независимо къде са осъществени. Дори когато физически се ориентираш добре, самите творби често изискват да прочетеш и текста към тях, за да вникнеш в идеята на автора/авторите; добре е внимателно да изследваш взаимодействието им с останалите детайли на пространството, но това е друг аспект на лабиринта, принципно присъщ на експозициите на съвременно изкуство.

Фрагмент от инсталацията ‘Escalade Beyond Chromatic Lands’ (2016-2017) на американската художничка Шeйла Хикс (Sheila Hicks). Снимка: Italo Rondinella / Courtesy of La Biennale di Venezia Днес, изключително актуални за съвременното изкуство (в професионално отношение) са темите, които се опитват да отговорят, например, как произведенията общуват с публиката, какви типове публика има, до каква степен преживяванията в музея и галерията се превръщат в „спектакъл”, необходимо ли е това, как се изменя ценностната система на институциите и на зрителите при подобни обстоятелства, и т.н.

Как възприемате липсата на българско участие във форума?

- Като парадокс. Видяхме много силни, но и доста слаби павилиони. За всички, ангажирани с темата, е напълно ясно, че има страхотни български автори и възможността да формираме впечатляващо представяне е налице. Въпросът е във волята и организацията, а механизмите са ясни. Достатъчно е да видиш павилиони като тези на Азербайджан или Босна и Херцеговина, за да осъзнаеш как малки страни могат да създават впечатляващи изложби и да се възползват в голяма степен от чисто рекламните и политически измерения на Биеналето.

Националният павилион на Азербайджан представя инсталацията „Сфера” (Sphere), съставена от 79 музикални инструмента, дело на художника Елвин Набизаде (Elvin Nabizade). Снимка: azerbaijanvenicebiennale.comКакво да очакват зрителите на лекцията ви в събота?

- Подготвили сме един силно визуален разказ-представяне за Биеналето, който да разкрие най-важното за кураторската концепция, както и да покаже националните павилиони, които в най-голяма степен впечатляват и специалистите, и любителите. И не на последно място – нашият личен, субективен поглед върху преживяното, с няколко акцента върху изложби извън официалната програма.

Събитията, които организираме чрез нашата платформа Art and Culture Today, са насочени към непрофесионалната публика и имат за цел да помогнат за формирането на широка визуална култура и да разкрият безграничното разнообразие в съвременното изкуство. По един съвсем непосредствен начин, разбира се.

Творби на Ервин Вурм в австрийския павилион на Биеналето във Венеция. Снимка: © Art and Culture TodayСмятаме, че за Венецианското биенале трябва да се говори много и от различни хора, най-малкото, за да се генерира по-широка социална почуда от неучастието на България. Според нас, този въпрос следва да бъде обсъждан всекидневно и колкото повече хора разберат какво изпускаме с институционалната си пасивност, толкова по-голяма подкрепа ще има ЗА българското участие. Но условието е този проблем попадне в центъра на общественото полезрение.

В този контекст, в началото на месеца, в Гьоте институт в София, лекция за Биеналето във Венеция, изнесоха Яра Бубнова и художникът Лъчезар Бояджиев – утвърдени специалисти и хора с изключително богат опит. В петък, 23 юни, Яра Бубнова ще има и лекция в Пловдив, отново посветена на арт форума. И това е чудесно! Надяваме се, в близко бъдеще, още хора да споделят впечатленията и опита си!..

________

* Подробности за събитието можете да намерите на този линк.


Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2316-venecianskoto-biennale-iz-labirinta-na-savremennoto-izkustvo.html

Музикалните скулптури на Мартиан Табаков и Мартин Трифонов очароваха пражката публика

Момент от вернисажа на изложбата „Музикални скулптури” на Мартиан Табаков (вляво) и Мартин Трифонов (третият от ляво на дясно) в галерията Българския културен институт в Прага. Снимка: © БКИ - ПрагаПрез Нощта на музеите в чешката столица повече от 400 души посетиха галерията на Българския културен институт.

ПРАГА. В галерията на Българския културен институт в Прага (Klimentská 6, Praha 1, Galerie BKI-Praha) почитателите на изящните изкуства могат да разгледат иновативния и нестандартен проект „Музикални скулптури” (Hudební sochy), чиито автори са скулпторите Мартиан Табаков (Martiyan Tabakov) и Мартин Трифонов (Martin Trifonov). Изложбата на двамата млади автори, завършили Националната художествена академия (НХА) в София при проф. Емил Попов и проф. Крум Дамянов, беше открита на 8 юни (четвъртък) и ще бъде на разположение на ценителите до 7 юли т.г.


Проектът е нагледен пример за хармоничното съчетание между изразните средства на скулптурата, от една страна, и на музиката – от друга. По време на вернисажа, който се превърна в своеобразен концерт, двамата скулптори импровизираха директно върху металните пластики, експонирани в галерията.

„Музикални скулптури” е иновативен проект, който олицетворява хармонията между различните видове изкуства. Снимка: © БКИ - Прага„Провокиран от материалите, с които работим – желязо, стомана, алуминий, през миналата 2016 г. ми хрумна да използвам максимално възможностите, които те ми дават. Базирах проекта върху преминаването на вибрациите през определен предмет и излизането им под формата на звук. Металните скулптури са именно онзи посредник, който при подходящи обстоятелства може да си използва като звукоизвличащо средство. Звуците, които се възпроизвеждат при допир или удар с определена скулптура, приемат нейните недостатъци и това прави крайния резултат уникален и неповторим. Именно в това се крие идейната същност на проекта „Музикални скулптури”, сподели Мартиан Табаков.

Освен от своеобразните музикални инструменти от метал и от скиците, илюстриращи нагледно стъпките по тяхното осъществяване, посетителите на изложбата бяха впечатлени и от две надвишаващи човешкия ръст скулптури от алуминий. „Това са слушателите, които се наслаждават на звуците от музикалните скулптури”, лаконичен бе авторът им Мартин Трифонов. „С тяхното позициониране целим да отворим нашия съвместен проект към още по-широка публика”, допълни той.

Изложбата „Музикални скулптури” на Мартиан Табаков и Мартин Трифонов бе събитието, с което Българския културен институт участва в пражката Нощ на музеите 2017. Снимка: © БКИ - ПрагаПредставянето на проекта продължи и на 10 юни, когато в рамките в Нощта на музеите в Прага (Pražská muzejní noc 2017) Мартиан Табаков и Мартин Трифонов изнесоха два продължителни концерта, използвайки „музикалните” скулптури. Същевременно, всеки един от почти 400-те посетители на галерията на Българския културен институт в Прага, получи възможността да изпробва уменията си върху странните на пръв поглед, но мултифункционални художествени произведения.

През 2016 г., по време на фестивала „Следата”, организиран от Нов български университет в София, Мартиан Табаков и Мартин Трифонов, заедно с колегата си Ивайло Добрев, представиха своя проект „Преди музикалните инструменти”. Също през миналата година, в залата на радио Варна, двамата млади скулптори показаха музикалния пърформанс „Концерт без име”, част от поредицата „Преди музикалните инструменти”.

Мартиан Табаков и Мартин Трифонов участват в групата „Млади български художници” (Young Bulgarian Artists), създадена, за да подкрепи талантливи артисти в началото на техния творчески път.

* * *

БИОГРАФИИ

МАРТИАН ТАБАКОВ e роден на 7 март 1992 г. в София. През 2011 г. завършва специалност „Художествена обработка на метал” в НГПИ „Св. Лука”, София, а в периода 2012 – 2013 г. специализира скулптура в Кралската художествена академия в Антверпен, Белгия, в рамките на обменна програма „Еразъм”. През 2015 г. завършва специалност „Скулптура” (степен „бакалавър”) в НХА.

Избрани изложби и участия:

2017изложба „Живопис”, галерия A&G Art Meeting, Варна;
2017изложба „Идеални перспективи”, галерия ул. „Шипка” 6, София;
2017Проект „Моят учител”, изложба Reu du Marteau (улица „Чук”)
           с Мартиан Табаков, галерия НГПИ „Св. Лука”, София;
2016 – участие в Международен симпозиум за керамика,
           скулптура, живопис, графика
– Олимпос, Турция;
2015изложба „Скулптура и рисунки” с Мартин Трифонов,
           галерия A&G Art Meeting, Варна;
2015 – участие в изложба „Без Концепция”,
           Градска художествена галерия, Варна;
2015 – участие в творчески пленер в Арт Център Вихрони, с. Долно Камарци.
2015 – Участие в Първи национален скулптурен симпозиум - село Дрен;
2015Дипломна защита (бакалавърска степен) „Музикални скулптури” -
           перформанс с участието на Мартин Трифонов;
2015 – съвместна изложба на проф. Емил Попов и студенти,
           галерия „Възраждане”, Пловдив.
2015 – обща изложба „Дестинация Пластика”,
           Градска художествена галерия, Перник;
2015 – съвместна изложба на проф. Емил Попов и студенти,
           галерия „Арте”, София;
2014Международен фестивал за съвременно изкуство Contempo, Варна;
2011самостоятелна изложба, галерия НГПИ „Св. Лука”, София.

* * *

МАРТИН ТРИФОНОВ e роден на 22 март 1991 г. в София. През 2009 г. завършва специалност „Дърворезба” в НГПИ „Св. Лука” в София, две години по-късно учи в университета в Порто, Португалия (по програмата „Еразъм”). През 2013 г. завършва специалност „Скулптура” (степен „бакалавър”) в НХА, а през 2015 г. защитава магистратура в същата специалност.

Избрани изложби и участия:

2017Проект „Моят учител”, изложба Reu du Marteau (улица „Чук”)
           с Мартиан Табаков, галерия НГПИ „Св. Лука”, София;
2015изложба „Скулптура и рисунки” с Мартиан Табаков,
           галерия A&G Art Meeting, Варна;
2015 – обща изложба „Скулптура и Рисунки” -
           Художествена галерия, Перник;
2015Първи национален скулптурен симпозиум - село Дрен;
2015 – участие в обща изложба – галерия „Възраждане”, Пловдив;
2015 – участие в обща изложба „Скулптура и рисунки”, галерия „Арте”, София;
2014 – участие в изложба посветена на Владимир Димитров-Майстора
           в Градската художествена галерия – Кюстендил;
2014 – участие в Международен фестивал
           за съвременно изкуство Contempo
;
2013 – участие в Sofia Paper Fest, галерия „Академия”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2315-muzikalnite-sculpture-na-martiyan-tabakov-i-martin-trifonov-ocharovaha-pragkata-publika.html

Макис Цитас идва в България, за да представи книгата си „Бог ми е свидетел”

Писателят Макис Цитас. Снимка: издателство „Изида” / © Vasso MaragoudakiПрез 2014 г. дебютният роман на гръцкия писател беше отличен с Европейската награда за литература.

СОФИЯ. Гръцкият писател Макис Цитас (Makis Tsitas; Μάκης Τσίτας; 1971), носител на Европейската награда за литература за 2014 г. (EU Prize for Literature 2014), ще бъде гост на литературния фестивал „Пловдив чете”. Срещата му с българските читатели ще се състои на 14 юни (сряда) от 18.00 ч. във Vintage House (Дом на културата „Борис Христов”, ул. „Гладстон” 15), съобщиха от издателство „Изида”, с чието лого на български език излезе дебютния роман на писателя, наречен „Бог ми е свидетел” (God Is My Witness; Μάρτυς μου ο Θεός; Kichli Publishing, 2013).


„Много важна книга, велик роман…, който ще се превърне в класика”, написа авторитетният гръцки вестник Kathimerini след излизането на творбата, а възклицанието на електронното издание popaganda.gr: „Най-прекрасният и най-майсторски написан през последните няколко години.”, беше допълнено от категоричното мнение на Efimerida ton Syntakton (efsyn.gr): „Перфектен психологически портрет на съвременната гръцка идентичност…”

Дебютният роман на Макис Цитас е преведен на много езици – на български от Здравка Михайлова, а театралният спектакъл по него няколко последователни сезона е сред най-посещаваните в Атина.

„Бог ми е свидетел” е комичен и болезнено тъжен портрет на модерното гръцко общество, видяно през очите на един несъвършен, но симпатичен антигерой. В този портрет, като в огледало, може да види образа си и българският читател, защото характеристиките и проблемите са общовалидни, казват от издателство „Изида”.

Автор: Макис Цитас; заглавие: „Бог ми е свидетел”; брой страници: 256 стр.; ISBN 978-619-704-082-1. Снимка: © издателство „Изида”Хрисоваландис е 50-годишен богобоязлив мъж, който наскоро е загубил работата си, бори се с влошаването на здраве и опитва да разкаже историята на живота си. Дълбоко религиозен, наивен и емоционално незрял, през целия си живот той е бил жертва на хората около него: нагли шефове, продажни жени и собственото му семейство. Злият му началник издевателства, тормози го и злоупотребява с добротата му. Жените в живота му са го приемали само за пари, а баща му и сестрите му, с които все още живее заедно, го презират. Но той обожава нежния пол, макар и малко да се страхува от жените. Трагичен и едновременно с това разсмиващ читателя герой, чешит с особено чувство за хумор, той не харесва чужденците, които са залели гръцката столица. Изоставен постепенно от всички, Хрисоваландис обикаля из улиците на Атина на Бъдни вечер с куфар в ръка, а окаяната му фигура всеки момент може да бъде премазана от чудовищно жестокото общество, което го е отритнало. А размислите, които се въртят из главата му и се опитват да намерят брод през житейските противоречия, сякаш са огледален образ на средностатистическия съвременен 50-годишен мъж: „Душата ни трябва да бъде крепост, където не се допуска да снове напред назад всяко курве. Не трябва всяка вулгарна женска да намира тайна вратичка и да ни разкатава, да ни изтърбушва душевно. Трябва да държим портите заключени със седем печата и да питаме: „Кой чука?” или пък: „…Ето какъв е моят опит от петдесет години и три месеца до днес, с прошарени коси и по-малко ум. Защото умът ми не беше продаден, а уви, изкаран на търг…”

Макис Цитас е роден през 1971 г. в Яница, Северна Гърция. Следва журналистика в Солун и работи в различни радиостанции. Дебютната му книга е сборника с къси разкази „Пати от Петрула” (Patty from Petroula; Πάτυ εκ του Πετρούλα, Kastaniotis), който излезе през 1996 г.; автор е на 15 книги за деца. Негови произведения са преведени на немски, испански, английски, иврит, шведски и финландски. Днес, писателят живее в Атина, където е директор на електронното списание за литература и култура diastixo.gr.

На 15 юни, от 18.00 ч., гръцко-българското сдружение „Аристотел – Културен мост” и издателство „Изида” организират среща с Макис Цитас в София – в Зала „Стефан Гечев” на посолството на Република Гърция.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2314-makis-tsitas-idva-v-bulgaria-za-da-predstavi-knigata-si-bog-mi-e-svidetel.html

Що е то съвременно изкуство? Да – що е то?

Сградата на Българския културен институт Дом „Витгенщайн” във Виена. Снимка: © artnovini.comМлади български изкуствоведи се опитваха да разсъждават по темата в Дом „Витгенщайн”.

ВИЕНА. Амбициите [желанието] са едно, възможностите – друго. Мъдрост, стара като света. Що е то съвременно изкуство, кои са неговите „образци” от света и от България, и т.н., и т.н. На този фундаментален за изобразителното изкуство въпрос и на неговите подвъпроси имаха желанието в четвъртък вечер, 8 юни, да отговорят младите български изкуствоведи Теодора Константинова и Радослав Механджийски, които специално пристигнаха във Виена, за да разкрият пред публиката в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” (БКИ) тази загадка с помощта на „една вълнуваща и нестандартна лекция, чрез която да вникнем в парадоксалния свят на съвременното изкуство”. Според типовия текст, публикуван тук-там из Виена, присъстващите ги очакваше „едно свежо и вдъхновяващо преживяване!”


Единственото свежо нещо, обаче, се оказаха самите изкуствоведи и голяма част от публиката, която също беше от млади хора. Но вдъхновение така и не ме обзе (поне мен), въпреки търпението ми, което окончателно се изчерпа след около час и двадесет минути стоицизъм. Да, рекламата за тази среща беше поднесена интригуващо, но когато човек прехвърли някоя и друга година, много често кормилото в неговото съзнание поема интуицията. За съжаление, моята не ме подведе. И този път…

Всъщност, няма смисъл да говорим за баницата и лудия. Реших да отделя от времето си, тъй като двамата млади изкуствоведи, очевидно, имат някаква концепция за образователната си мисия, а и желанието им да разговарят с хората за [съвременно] изкуство, особено в днешните духовномътни времена, заслужава да бъде адмирирано. Основно, обаче, интересът ми към срещата в БКИ беше провокиран, от възможността да разбера, какво мислят по противоречивата тема „съвременно изкуство” съвременните млади хора и най-сетне да си отговоря на този въпрос, който ме терзае (а и не само мен) от много време.

Веднага ще кажа своето лично мнение, т.е. ще повторя: амбициите са едно, възможностите - друго. Все още ми се струва напълно необяснимо, защо хора без особен опит (както стана ясно) трябваше да дойдат от България във Виена, на разноски на българския данъкоплатец, за да обясняват на 40-50 човека що е то съвременно изкуство. Тази среща, която трябваше да има статут на лекция, да бъде нещо уникално, вдъхновяващо и т.н., се оказа една хаотична, нехронологична разходка из историята на… модернизма, която само маркираше стилове и автори – сякаш, за да ни докаже, че лекторите знаят имената им, но за сметка на това бяха пропуснати основополагащи направления в изобразителното изкуство на ХХ в. като Руския авангард (бел. на автора: споменаването на Кандински и Малевич не изчерпва въпроса), следвоенното изкуство, поп арта, например. Виенският акционизъм пък беше илюстриран само с две снимки на австрийската художничка Valie Export, която води (като куче) из виенските улици мъж на каишка, а бяха пренебрегнати идеята и мотивите за появата на това, макар и радикално, но много важно за следвоенна Европа художествено движение…

Най-съществен пропуск се оказа липсата на какъвто и да е задълбочен (макар и синтезиран) поглед върху процесите в изобразителното изкуство на миналия век, политическата и икономическата конюнктура, които в крайна сметка са определящи не само за неговото развитите, но и за развитието на цивилизацията. Разбирам вълнението на водещите, но то няма никакво отношение върху структурата и качеството на лекцията им, тъй като са имали достатъчно време да я подготвят у дома. Според мен, още в началото те трябваше да направят опит да дефинират – до колкото могат – различните аспекти на понятието „съвременно изкуство” (като история, философия, психология, граници…) и едва след това да се впускат в ретроспективи и енциклопедични допълнения.

Тезата, върху която акцентираха изкуствоведите и която остана в съзнанието ми е, че най-важно е желанието ти да създаваш изкуство, а не какво точно създаваш (поне на мен така ми прозвуча). Когато подобна теза бъде хвърлена в публичното пространство (макар и по време камерна среща като тази в БКИ) и стигне до младите хора необяснена и най-вече – недоказана, би могла да създаде ситуация, която ще формира погрешна представя за изобразителното изкуството въобще, ще го профанизира и девалвира като ценност и смисъл. А мисията на изкуствоведите е друга: да могат (по възможност) да анализират и да осмислят произведенията, процесите, и задължително – да не фаворизират преднамерено, който и да е автор. Както впрочем това се случи с „успелите в българското съвременно изкуство”

Всъщност, тази твърде [нео]либерална идея окончателно затвърди мнението ми защо днес музеите и галериите са пълни с толкова некадърни творби. Явно става дума за глобална социална мисия, тъй като и некадърните „автори” трябва… да се хранят. Но защо това се случва за сметка на можещите – това е друга тема.

За щастие, на срещата в БКИ във Виена присъстваха млади хора, чието ниво на познания (на голяма част от тях, разбира се) се припокриваше с нивото на самата лекция. Но, ако трябва да бъда напълно искрен, подобна среща би била изключително полезна да бъде проведена, не тук, а с ученици от седми-осми клас и с гимназисти в България, където днес образованието по изобразително изкуство е отчайващо. Така двамата млади изкуствоведи ще придобият и повече опит в контактите си с публика, а и ще открият правилната формула как да представят знанията си.

Преди дни, в artnovini.com, публикувахме една статистика, че галериите в Ню Йорк представят 70% мъже и едва 30% жени. С изненада установих, че по време на срещата в БКИ „патриархалното” също доминираше – в пърформанса мъжката половинка от изкуствоведческия тандем се изявяваше много по-често от колежката си, което не би имало особено значение, ако партньорският баланс не е важен. В техния случай, хармоничната симбиоза би придала повече тежест на идеята им.

Защо тази среща се случи в Дом „Витгенщайн” не ми е особено трудно да си обясня. Познавайки в някаква степен „деловите практики” в областта на българската култура (а и в културния ни институт в австрийската столица), със сигурност мога да кажа, че поне десет (ако не и повече) далеч по-качествени и смислени проекти са отпътували безславно към „кръглата папка” (разбирай, „кошчето”) на някой чиновник в ведомството-принципал. И никога няма да стигнат до „обетованото” пространство на „бялата къща” във Виена, където, днес, всяко събитие от програмата й се провежда в режим на трескава „предизборна обстановка”.

Да, безспорно, идеята на двамата млади изкуствоведи да провокират „смислено очарование в ежедневието” ни чрез „добре осмислени, достоверни, свежи и привлекателни разкази” е позитивна и интересна, но тя трябва да бъде въплътена и в конкретно качество. Концепцията им, несъмнено, е перспективна, тъй като с определени контакти където трябва, би им гарантирала не само подобни екскурзии в чужбина…

Двамата изкуствоведи са млади и имат дълъг път пред себе си. Би било добре, обаче, да не бързат да се „закачват за хранилката”, защото [виждаме всекидневно] там човек бързо губи сетивата си, а много често и душата си.

Иначе, тази среща в Дом „Витгенщайн” сякаш ми помогна да разбера (донякъде) „съвременното изкуство” – в неговото „царство” господстват амбициите без покритие.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/2313-sto-e-to-savremenno-izkustvo-da-sto-e-to.html

Diego Velazquez’s ‘Portrait of Philip III’ is on display for the first time in Prado Museum

Diego Velázquez, ‘Philip III’ (1627). American Friends of the Prado Museum, donado por William B. Jordan. Photo: © Museo Nacional del PradoThe painting was discovered and donated last year by art historian William B. Jordan to American Friends of the Museum.

MADRID. The painting Portrait of Philip III (1627) by Diego Velázquez (1599-1660) was discovered and donated last year by art historian William B. Jordan (who has specialised throughout his career in the years 1620-1630) to American Friends of the Prado Museum (Museo Nacional del Prado), which has deposited it with the Museum. It is now on display in Room 24 of the Villanueva Building, announced museodelprado.es.


This donation and long-term deposit at the Prado will assist in completing the Museum’s presentation of Velázquez as a court portraitist given that this is a painting previously unknown to scholars which casts new light on one of the key works painted by the artist during his early years at court: The Expulsion of the Moriscos.

‘Velázquez. Philip III’ - image of the exhibition galleries in Prado Museum with the painting ‘Philip II offering infante don Fernando’ (1573-1575) by Titian. Photo: © Museo Nacional del PradoFor this first public presentation of the new deposit, the Museum has decided to display it in one of its most emblematic spaces, at the heart of the permanent collection and next to Philip II offering the Infante don Fernando to Victory (1573-1575) by Titian (Tiziano Vecellio; c. 1488/1491-1576), which has very recently been restored.

Also on temporary display here are Portrait of Philip III (1617) by Pedro Antonio Vidal (c.1570- ?) and Philip IV in Armour (1617) and The Infante don Carlos (1626-1627), both by Velázquez. Together they create a context for an understanding of the portrait of Philip III and for the reasons behind its attribution to Velázquez.

Portrait of Philip III by Velázquez

The attribution of this work to Velázquez is based on three aspects: stylistic analysis, technical characteristics, and its relationship to The Expulsion of the Moriscos.

The painting reveals significant similarities with royal portraits painted by Velázquez between 1627 and 1629, such as Philip IV standingPhilip IV (Felipe IV de Austria (o Habsburgo); 1605-1665). Shared traits include the use of shadows to model the join between the hair and forehead; the expressive organisation of the face through a network of delicate points of light (on the eyes, nose, etc), and the modelling of the mouth and the surrounding area, the lips created from delicate variations in the intensity of the reds and the chin with a slight indentation. These characteristics are quite different to the style of Philip Ill’s (Felipe III de España; 1578-1621) portraitists, as becomes evident if this work is compared to Vidal’s Portrait of Philip III.

Technical analyses reveal practices employed by Velázquez between 1623 and 1629, such as the use of a dark priming; a comparable manner of connecting the forms of the figure; and a type of canvas similar to the type he used at this period. A comparison with The Infante don Carlos reveals the use of a similar type of background in which Velazquez made use of the reddish tones of the preparation, subtly modified with dark brushstrokes which together create a relatively dynamic surface.

Diego Velázquez, ‘The infante don Carlos’ (1626-1627); Oil on canvas. Photo: © Museo Nacional del Prado, MadridPhilip III and The Expulsion of the Moriscos by Velázquez

The present canvas of Philip III is a previously unpublished work with stylistic features and technical characteristics that allow it to be attributed to Velazquez and to be associated with The Expulsion of the Moriscos, a work painted in 1627 in competition with Vicente Carducho (1576/78-1638), Eugenio Cajes (1574/75-1634) and Angelo Nardi (1584-c.1664). It was lost in the fire in the Alcazar in Madrid in 1734 but descriptions of it survive which confirm that the principal figure was Philip III, depicted standing next to an allegory of Spain and pointing towards the Moriscos as they were being expelled.

Velázquez never met Philip III, who died in 1621, and he based himself on portraits of the monarch by other artists. This canvas is a preliminary study that he used to establish an image of the King, explaining its sketchy nature as a working tool rather than an independent, finished work.

The Expulsion of the Moriscos is the work through which Philip III would be present in one of the principal spaces in the Alcazar, the Salon Nuevo. That room also housed Titian’s painting of Philip II offering the Infante don Ferdinand to Victory, the dimensions and composition of which Velázquez bore in mind when devising his own work.

Velazquez’s first six years at the Spanish court were the most active of his entire life but also the least studied up to now. The discovery of a previously unpublished preliminary study for the famous lost painting The Expulsion of the Moriscos has led the art historian William Jordan (who has specialised throughout his career in the years 1620-30) to reinvestigate the legendary competition between the King’s painters to paint that work. His research has resulted in more detailed knowledge of artistic policy at court during those years and of Velazquez’s own creative process.

From left to right: Miguel Falomir, Director of the Museo del Prado; Ramón Castresana, director of the Fundación Iberdrola España; Amelia Valcárcel, vicepresident of the Royal Board of Trustees of the Museo del Prado; William B. Jordan, donor of the painting; Christina Simmons, member of the Board of Directors of American Friends of the Prado Museum, and Javier Portús, Head Curator of Spanish Painting (until1700) of the Museo Nacional del Prado. Photo: © Museo Nacional del Prado, MadridPhilip II offering the Infante don Ferdinand to Victory by Titian

This canvas commemorates two events of enormous importance for Philip II (Felipe II de España; 1527-1598) which took place in 1571: the victory at Lepanto on 7 October, and the birth of his heir on 4 December. The King chose Titian’s work to represent his reign and paired it with the portrait of his father, Charles V at the Battle of Muhlberg, also by Titian. From then on they were always hung together and in order to display the depiction of Philip in the Salon Nuevo it was enlarged in 1625 to make it the same size as the portrait of the Emperor.

The restoration of Titian’s painting

The recent restoration of Philip II offering the Infante don Ferdinand to Victory, undertaken by Elisa Mora and sponsored by Fundacion Iberdrola Espana as a Benefactor Member of the Museum’s Restoration Programme, has recovered the qualities of Titian’s original but has also made Carducho’s enlargements more visible, particularly in the architectural elements. Following this presentation, the canvas will be shown with Carducho’s additions concealed. The first known restoration of Titian’s painting took place in 1857 when it was possibly relined. Almost a century later, in 1953, the Museum’s records state that the restorers Martin Benito and Lope Valdivieso worked on: Titian Victory at Lepanto. Consolidate paint layer, restore, clean and check.

The most recent restoration was initiated in 2016 and finished in May of this year. Given the particular characteristics of Titians painting with regard to both its size and state of conservation, it has been particularly complex.

Diego Velázquez, ‘Philip IV’ (1626-1628); Oil on canvas. Photo: © Museo Nacional del Prado, MadridFollowing analyses undertaken in the Museum’s technical documentation section and chemical laboratory, work began with the removal of surface dirt, oxidised varnishes and old areas of repainting from previous restorations.

This cleaning, which uncovered some old losses, cracks and infilling with gesso, was undertaken in three successive stages until Titian’s original could be revealed with all its characteristic pictorial technique. After cleaning, two large losses that had been repaired with inserts in the past became visible between the table and the King’s left arm.

The additions made by Carducho were found to be damaged and repainted, particularly in the left part of the sky. After eliminating these hard areas of repainting, significant losses and worn areas became visible. The blue pigments used by Carducho, which were different to those used by Titian and of inferior quality, had aged differently and altered, making his modifications visible, particularly in the Turk’s stockings.

Once cleaning had been completed, the pigment was fixed in the areas found to be fragile and or with irregularities along the seams of the added areas.

In order to restore the largest areas of paint loss, silicone moulds were made that reproduced the texture of the canvas and thus the characteristic vibration of Titian’s surfaces. Areas of paint loss and wear were first reintegrated with watercolour then, after the missing areas were filled in and the painting varnished with natural resin, a final adjustment was made to the colours.

During the restoration of the painting it was decided to restore the gilded wooden frame that has always accompanied it.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2312-diego-velazquez-s-portrait-of-philip-iii-is-on-display-for-the-first-time-in-prado-museum.html

Водещите галерии в Ню Йорк представят 70% мъже и едва 30% жени

В последните години световният арт пазар е доминиран от неясни критерии и произведения със съмнителни художествени качества, налагани от „културните йерархии”. Снимка: © artnovini.comДраматична е ситуацията и при расите: 80.5% от артистите са европеиди, сочи проучване на Guttman College.

НЮ ЙОРК. Демографско проучване сред 1300 художници, представени в 45 от водещите нюйоркски галерии, показа, че 80.5% от тях са европеиди, а само 5.9%афроамериканци. Данните, анализирани от студенти в Guttman Community College в Ню Йорк, посочват, че делът на европеидите е още по-висок – 88.1%, ако става въпрос само за американски художници, написа порталът artnet.com.


Според данни на едно от последните проучвания на населението на САЩ (източник: wikipedia.org), основните групи, представени в страната са: 77.1% – бели американци, 13.3% - афроамериканци, 17.6% – испано-/ латиноамериканци, а 5.6% - азиатци, и т.н. Публикуваните графики от изследването на Guttman College показват още, че сред артистите, показващи свои творби във водещите нюйоркските галерии, латиноамериканците са 4.4%, а азиатските художници – 7.9%.

Студентското проучване разкри, че при разпределението на половете разликата също е осезаема: мъжете в галериите на Ню Йорк са представени 70%, а жените – 30%.

Любопитни са и данните, свързани с образованието на артистите, където с 19% доминират възпитаниците на Йейлския университет (Yale), като далеч след тях са завършилите Колумбийския университет (Columbia University) и Калифорнийския институт за изкуствата (California Institute of the Arts) - 9%, следвани от Калифорнийския университет (UCLA)8%, и др.

Инициаторите на изследването уточняват, че отчетените резултата са на база на данните, публикувани от галериите и в медиите, и отразяват възприятията на самите проучващи. Артистите не са били интервюирани или питани за това как се самоопределят (като пол, расова и етническа принадлежност) и по тази причина направените изводи не могат да бъдат напълно надеждни, допълват те. Въпреки това, ръководителят на проекта проф. Джеймс Кейс-Лил (Prof. James Case-Leal) уточнява, че изненадващите констатациите са предизвикателство за него като преподавател, тъй като повечето му студенти, на които е преподавал по темата „културни йерархии” и участвали в проучването, са цветнокожи, което е „особено проблематично, защото много от моите студенти представляват демографски категории, категорично отсъстващи от европейските и американските колекции, разглеждани от нас”, споделя той пред artnet.com Ученият допълва, че това изследване не трябва да се приема като посочване с пръст, а данните от него „премахват догадките на арт критиката” и ги правят достояние на публиката. „Не мисля, че тази информация трябва да бъде разглеждана като обвинителна. Предназначението й е да даде една честна оценка”, смята професорът. Според него, резултатите от проучването „предлагат оценка на първичния пазар, която поставя разумно съмнение в неговата способност справедливо да улеснява културното производство”. „Нашите резултати противоречат на аргумента, че „нерегулираният пазар прави най-доброто” – аргумент, използван за оправдаване на разрушаването на публичната художествена подкрепа. Данните разкриват конкретна необходимост от разширено държавно финансиране и/или регулиране на пазара”, убеден е проф. Джеймс Кейс-Лил.

Макар и индиректно, изследването на студентите от Guttman Community College повдига много въпроси, свързани с пазара на изобразително изкуство не само в САЩ, но и глобално, тъй като все по-категорично дефинираната в последните години „културна йерархия” води към неговото тотално, недемократично и основано на неясни принципи фрагментиране, коментират арт експерти.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2311-vodestite-galerii-v-new-york-predstaviat-70-mage-i-edva-30-geni.html

Кои са най-посещаваните музеи за изобразително изкуство в света

Парижкият Лувър продължава да бъде най-посещаваният музей в света. През 2016 г. неговите експонати са разгледали 7.4 милиона души. Снимка: © artnovini.com В топ 10 са Лувъра, „Метрополитън”, Tate Modern, Националната художествена галерия във Вашингтон, Ермитажа и т.н.

ЛОНДОН. Едно от водещите издания за изобразително изкуство в света - The Art Newspaper, публикува класацията си на най-посещаваните музеи през 2016 г. Независимо от намаляващия брой посетители заради терористичните актове в Париж, с най-висок рейтинг в света продължава да бъде Лувъра (Musée du Louvre) – с 7.4 млн. души (срещу 8.6 млн. посетители през 2015 г.), съобщава авторитетната медия. В сравнение с 2014 г. посещаемостта на най-големия музей във Франция се е снижила с около два милиона души. По този начин бюджета на институцията е изправен пред сериозно изпитание, тъй като при намаляващи приходи от билети, средствата, отделяни за охрана и безопасност, са нараснали значително, коментират експерти.


Голямата зала на музея „Метрополитън” в Ню Йорк. Снимка: © Brooks Walker, 2002Намаление има и при посетителите на друг емблематичен парижки музей – „Орсе” (Musée dOrsay), но там разликата не е така чувствителна – 3.4 млн. души за 2015 г. срещу 3 млн. през 2016 г. Интересно е да се отбележи, че промяната в Център „Помпиду” (Centre Georges-Pompidou), който през 2017 г. отбелязва своята 40-годишнина, е с положителен знак – през миналата година музеят е посетен от 3.3 млн. души, което с 275 хиляди повече в сравнение с предходната, допълва изданието.

Съперничеството между музеите на Ню Йорк и Лондон продължи с пълна сила и през 2016 г., а в неговата основа бяха „Метрополитън” (Metropolitan Museum of Art), чиито три филиала събраха над 7 млн. души и така the Met измести от второто място Британският музей (The British Museum), който макар и само с един адрес привлече 6.4 млн. посетители.

През миналата година изложбите в Националната галерия в Лондон са били разгледани над 6.2 милиона души. Снимка: © National Gallery, London Голямата ябълка се превърна в арена и на невиждано досега съревнование между трите най-големи музейни институции в мегаполиса: в Музея за американско изкуство „Уитни” (The Whitney Museum of American Art), който през 2015 г. се премести в нова сграда в центъра на Манхатън, бяха проведени пет от десетте най-посещавани изложби в Ню Йорк, а публиката достигна 1.2 млн. души (56). В Музея за модерно изкуство (МоМА), където своя интерес към изобразителното изкуство засвидетелстваха почти 2.8 млн. души (17), пък бяха постигнати няколко забележителни резултата: по време на пърформанса на световноизвестния френски хореограф Жером Бел (Jérôme Bel), в който през почивните дни на октомври участваха сътрудници на музея, дневният брой на посетителите достигна 6.8 хиляди души, а по време на сравнително традиционната изложба „Скулптури на Пикасо” (Picasso Sculpture) - 5.8 хиляди.

Освен в Париж, варварските терористични актове в Брюксел също сложиха своя негативен отпечатък върху музейната дейност. Посещаемостта на Кралските музеи за изобразително изкуство (Royal Museums of Fine Arts of Belgium) в града, сред които са прочутите The Magritte Museum и The Modern Museum, намаля от 776 хил. души през 2015 г. до 497 хиляди през миналата година.

През лятото на 2016 г. изложбата „Bosch: The 5th Centenary Exhibition”, посветена на 500 години от смъртта на Йеронимус Бош (1450-1516), привлече в мадридския Музей „Прадо” над 600 хиляди посетители. Снимка: © Museo Nacional del Prado, MadridНа забележителен подем, обаче, се радват музеите в испанската столица Мадрид, където, според изданието, през миналата година за първи път от 2012 г. посетилите на Музея „Прадо” (Museo Nacional del Prado) отново надхвърлиха 3 милиона души, като 600 хиляди от тях видяха грандиозната ретроспектива „Йеронимус Бош” (Jheronimus Bosch), посветена на 500 години от смъртта на знаменития художник. Експозициите в Центъра за изкуства „Кралица София” (Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía) пък бяха разгледани над 3.6 млн. души – показател, който е с 400 хиляди повече спрямо 2015 г. и който осигури десето място на музея в годишната класация.

Националната галерия (The National Gallery) в Лондон успя да се възстанови нормалния си работен ритъм след стачките на персонала, които през 2015 г. оставиха затворени много от залите, и с над 6-милионната си публика отново изпревари Tate Modern, където изкушените от изкуството бяха 5.9 милиона. По данни на The Art Newspaper, обаче, Tate Modern продължава да бъде най-известният музей за съвременно и модерно изкуство в света.

* * *

Част от класацията на най-посещаваните музеи
през 2016 г., според The Art Newspaper

   Брой посетители       Музей/град

1.         7 400 000                  Лувър, Париж

2.         7 006 859                  the МЕТ, Ню Йорк

3.         6 420 395                  Британски музей, Лондон

4.         6 262 839                  Национална галерия, Лондон

5.         6 066 649                  Музеи на Ватикана, Ватикан

6.         5 839 197                  Tate Modern, Лондон

7.         4 665 725                  Национален музей
                              
                на императорския дворец, Тайпе

8.         4 261 391                  Национална художествена
                                  галерия
, Вашингтон

9.         4 119 103                  Държавен Ермитаж, Санкт Петербург

10.      3 646 598                  Център за изкуства
                                            „Кралица София”
, Мадрид

. . .

20.      2 623 156                  Национален художествен център, Токио

21.      2 478 622                  Музеи на Московския Кремъл, Москва

22.      2 370 051                  Национални галерии на Шотландия, Единбург

23.      2 325 759                 Третяковска галерия, Москва

. . .

26.      2 216 880                  Centro Cultural Banco do Brasil, Рио де Жанейро

27.      2 076 526                  Музей на Ван Гог, Амстердам

. . .

29.      2 011 219                  Галерия Уфици, Флоренция

. . .

36.      1 461 185                  Галерия „Академия”, Флоренция

37.      1 409 849                  Музей на Акропола, Атина

. . .

39.      1 349 663                  Художествена галерия
                                 на Нови Южен Уелс
, Сидни

. . .

50.      1 171 780                  Национален музей
                                 на съвременното изкуство
, Сеул

51.      1 169 404                  Музей „Гугенхайм”, Билбао

52.      1 164 793                  Музей на изящните изкуства, Бостън

53.      1 162 345                  Национален музей на западното изкуство, Токио

54.      1 154 031                  Белведере, Виена

. . .

57.      1 134 234                  Театър музей „Салвадор Дали”, Фигерас

58.      1 133 200                  Държавен музей „А.С.Пушкин”, Москва

59.      1 130 556                  Национални галерии Гран Пале, Париж

. . .

61.      1 081 542                  Tate Britain, Лондон

62.      1 066 511                  Университетски музей
                                             за съвременно изкуство
, Мексико

63.      1 050 000                  Национален художествен музей на Китай, Пекин

. . .

93.      770 714                     Национален музей, Краков

94.      769 119                     Музей за история на изкуството, Виена

. . .

100.    753 252                    Музей „Брод”, Лос Анджелис

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2310-koi-sa-nai-posestavanite-muzei-za-izobrazitelno-izkustvo-v-sveta.html