Месечни архиви: май 2017

70th Festival de Cannes: Palme d’or for ‘The Square’ by Ruben Östlund

Palme d’or. © FDCThe Best Director Prize was awarded of Sofia Coppola for ‘The Beguiled’.

CANNES. And so the curtain has finally fallen on this 70th anniversary edition – rich in screenings and events – which brought together the cream of the film world in Cannes over these last 12 days. The event came to an end this evening on the stage of the Grand Théâtre Lumière, where Mistress of Ceremonies Monica Bellucci welcomed the Feature Film Jury presided by Pedro Almodóvar to announce the 2017 prize-winners. This year’s Palme d’or was screened at the end of the prize-giving ceremony to close the Festival, announced festival-cannes.com.


The Square
directed by Ruben Östlund

The Palme d’or was awarded by Juliette Binoche and Pedro Almodóvar.

Nicole Kidman

The 70th Anniversary Award was awarded by Will Smith.

I feel blessed to be able to work in this profession. The 70th celebration was incredible; it was the celebration of cinema and stories.”Nicole Kidman, Video from Nashville, Tennessee.

120 Beats per Minute
(BPM – Beats Per Minute) directed by Robin Campillo

The Grand Prix was awarded by Costa-Gavras and Agnès Jaoui.

This film can be thought of as a tribute to those who died and especially those who are living, who fought, were subjected to harsh treatment and who put their life on hold during this time. People are never as fine or as strong as when they come together.Robin Campillo.

Sofia Coppola for The Beguiled

The Best Director Prize was awarded by Fan BingBing and Gabriel Yared.

I like to thank my father, who taught me to write and how to be a film director, and my mother, for teaching me how to be an artist. Thanks as well to Jane Campion, for being a role model and inspiring women to be directors.” - Sofia Coppola.

Joaquin Phoenix in You Were Never Really Here

The Best Performance by an Actor Prize was awarded by Jessica Chastain.

Diane Kruger
in Aus dem Nichts (In The Fade) directed by Fatih Akin

The Best Performance by an Actress Prize was awarded by Irène Jacob and Paolo Sorrentino.

Fatih, my brother, thank you for having believed in me; you gave me a strength that I never believed I could possess. I can’t receive this award without thinking of those who have been victims of terrorism. Please know that you are not forgotten.”Diane Kruger.

Nelybov (Loveless) directed by Andrei Zvyagintsev

The Jury Prize was awarded by Maren Ade and Guillaume Gallienne.

I’d like to thank all the members of the Jury, and one in particular: Will Smith. He really exists!”Andrei Zvyagintsev.

Yorgos Lanthimos and Efthimis Filippou
for The Killing of a Sacred Deer

Lynne Ramsay for You Were Never Realily Here

The Best Screenplay Prize was awarded by Marisa Paredes and Park Chan-wook.

* * *


Xiao Cheng Er Yue (A Gentle Night) directed by Qiu Yang

Katto (The Ceiling) directed by Teppo Airaksinen

The Palme dor and the Jury Special Mention for Shorts Films were awarded by Uma Thurman and Cristian Mungiu.

* * *


(A Man of Integrity) directed by Mohammad Rasoulof

Jasmine Trinca
for Fortunata directed by Sergio Castellito

directed by Mathieu Amalric

Taylor Sheridan
for Wind River

Las Hijas de Abril
(April’s Daughter) directed by Michel Franco

Jeune Femme
(Montparnasse Bienvenüe) directed by Léonor Serraille presented as part of Un Certain Regard

The Caméra d’or Prize was awarded by Sandrine Kiberlain, President of the Caméra d’or Jury.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2300-70-festival-de-cannes-palme-dor-for-the-square-by-ruben-oestlund.html

Alberto Giacometti – one walking and thinking man on the road of the art

Alberto Giacometti and his sculptures at the Venice Biennale, 1956. Photo: © Archives of the Giacometti Foundation - Tate Modern’s ambitious and wide-ranging exhibition brings together over 250 works.
– The gallery presents the UK’s first major retrospective of the artist for 20 years.

LONDON. Celebrated as a sculptor, painter and draughtsman, Alberto Giacometti’s distinctive elongated figures are some of the most instantly recognisable works of modern art. This exhibition in Tate Modern (from 10 May to 10 October 2017) reasserts Giacometti’s place alongside the likes of Henri Matisse (1869-1954), Pablo Picasso (1881-1973) and Edgar Degas (1834-1917) as one of the great painter-sculptors of the 20th century. Through unparalleled access to the extraordinary collection and archive of the Fondation Alberto et Annette Giacometti, Paris, Tate Modern’s ambitious and wide-ranging exhibition brings together over 250 works. It includes rarely seen plasters and drawings which have never been exhibited before and showcases the full evolution of Giacometti’s career across five decades, from early works such as Head of a Woman – Flora Mayo (1926) to iconic bronze sculptures such as Walking Man I (1960).

Alberto Giacometti, ‘Man Pointing’, 1947. Bronze, 178 x 95 x 52 cm. Tate, Purchased, 1949. Photo: © Alberto Giacometti Estate, ACS/DACS, 2017Alberto Giacometti was born in Switzerland in 1901. He grew up in Switzerland in the Val Bregaglia alpine valley, a few kilometers from the Swiss-Italian border. His father, Giovanni Giacometti (1868-1933) was an impressionist painter esteemed by Swiss collectors and artists, recalls fondation-giacometti.fr. He shared his thoughts with his son on art and the nature of art. Alberto Giacometti produced his first oil painting – Still Life with Apples (c. 1915) and first sculpted bust – Diego (c.1914-1915) in his father’s studioat the age of fourteen. His father and his godfather, the Symbolist painter Cuno Amiet (1868-1961) were two crucial figures in young Alberto’s artistic development. In 1922, Giacometti went to Paris to study, enrolling in the Académie de la Grande-Chaumière, where he attended classes given by the sculptor Antoine Bourdelle (1861-1929). Drawings of nudes attest both to this apprenticeship and, like his earliest Cubist sculptures, to the influence of Jacques Lipchitz (1891-1973) and Fernand Léger (1881-1955).

Giacometti’s work shows the influence of African and Oceanian sculpture. When the young artist developed an interest in African art in 1926, it was no longer a novelty for the modern artists of the previous generation – Picasso, André Derain (1880-1954) – it had even become popularized to the point of becoming decorative.

In 1928, Giacometti embarked on a series of women and flat heads, whose novel quality earned him acclaim in 1929, and resulted in his first contract with the Pierre Loeb gallery, which exhibited the Surrealists. Several later works, including some outstanding painted plasters and one or two paintings, show how non-western art had a lasting influence on his output. The artist moved away from naturalist and academic representation, in favour of a totemic and at times wild vision of the figure, filled with a magical power, adds Fondation Alberto et Annette Giacometti’s website.

Giacometti joined André Breton’s (1896-1966) Surrealist movement in 1931, as an active member of Breton’s group, Giacometti in no time stood out as one of its rare sculptors. Despite his being expelled in February 1935, surrealist procedures continued to play an important part in his creative work: dreamlike visions, montage and assemblage, objects with metaphorical functions, and magical treatment of the figure.

Alberto Giacometti, ‘Woman with her Throat Cut’, 1932. Bronze (cast 1949), 22 x 75 x 58 cm. National Galleries of Scotland. Photo: © Alberto Giacometti Estate, ACS/DACS, 2017Celebrated works such as Woman with her Throat Cut (1932) reveal Giacometti’s engagement with surrealism as well as his powerful explorations of brutality and sadism. A wide range of the artist’s large scale sculptures are also showcased alongside his drawings and books. Other works like Untitled – mask (1934) demonstrate his engagement with the decorative arts, while Man – Apollo (1929) and The Chariot (1950) show his preoccupation with Egyptian and African art. The exhibition reveals how Giacometti, perhaps more than any other artist of his day, fused the ancient and the modern and broke down barriers between the decorative and the fine arts.

Giacometti left Paris in 1941, relocating to Geneva until the end of the Second World War (1939-1945). Having moved away from surrealism, he became interested in scale and perspective and began to work on much smaller sculptures in a more realistic style as in Very Small Figurine (c.1937-1939). Following the war and his return to Paris,

Alberto Giacometti, ‘Head of Woman (Flora Mayo)’, 1926. Painted plaster, 31.2 x 23.2 x 8.4 cm. Collection Fondation Alberto et Annette Giacometti, Paris. Photo: © Alberto Giacometti Estate, ACS/DACS, 2017Giacometti began creating the elongated
figures for which he is best known

Working from life, his preoccupation with the alienated and isolated figure became an important motif, embodying the post-war climate of existential despair. The exhibition includes an astounding selection of such masterpieces including Man Pointing (1947), Falling Man (1950) and The Hand (1947) as well as many of Giacometti’s major paintings like Diego Seated (1948) and Caroline in a Red Dress (c.1964-1965).

While Giacometti is best known for his bronze figures, Tate Modern is repositioning him as an artist with a far wider interest in materials and textures, especially plaster and clay. The elasticity and malleability of these media allowed him to work in an inventive way, continuously reworking and experimenting with plaster to create his distinctive highly textured and scratched surfaces. A large number of these fragile plaster works which rarely travel are being shown for the first time in this exhibition including Giacometti’s celebrated Women of Venice (1956). Created for the Venice Biennale, this group of important works are brought together for the first time since their creation.

Giacometti was chosen to represent France at the 1956 Venice Biennale. He showed a group of newly made plaster sculptures for the exhibition, all of which depict an elongated standing female nude. These works represent a crucial stage in Giacometti’s artistic development and were the result of the study of his wife Annette, one of his most important models. The sculptures can be seen as a culmination
of the artist’s lifelong experimentations to depict the reality of the human form.

Alberto Giacometti, ‘Woman of Venice’ V, 1956. Painted plaster, 113.5 x 14.5 x 31.8 cm. Collection Fondation Alberto et Annette Giacometti, Paris. Photo: © Alberto Giacometti Estate, ACS/DACS, 2017The exhibition also explores some
of the key figures in the artist’s life

who were vital to his work including his wife Annette Giacometti (1923-1993), his brother Diego Giacometti (1902-1985) and his late mistress Caroline. Giacometti’s personal relationships were an enduring influence throughout his career and he continuously used friends and family as models. One room in the exhibition focusses specifically on portraits demonstrating Giacometti’s intensely observed images of the human face and figure.

Thanks to unparalleled access to the Fondation Alberto et Annette Giacometti’s extraordinary collection and archive, Tate Modern has been able to bring together these rarely seen works. The extensive restoration project carried out by the Fondation offer visitors a new perspective on Giacometti’s working methods. The works have been returned to their original state showing the paintwork and penknife marks not visible on the later bronze casts. The exhibition also include other important plaster sculptures, drawings and sketch books that have never been shown before, including The Nose (c.1947-1949), Medium Figure III (1948-1949) and Woman Leoni (1947-1958).

The Exhibition Alberto Giacometti is curated by Frances Morris, Director, Tate Modern and Catherine Grenier, Director, Chief Curator, Fondation Alberto et Annette Giacometti, Paris with Lena Fritsch, Assistant Curator, Tate Modern in collaboration with Mathilde Lecuyer, Associate Curator, Fondation Alberto et Annette Giacometti. The exhibition is organised by Tate Modern and Fondation Alberto et Annette Giacometti, Paris. It will be accompanied by a catalogue from Tate Publishing, co-edited by Frances Morris and Lena Fritsch, with Catherine Grenier and Mathilde Lecuyer.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2299-alberto-giacometti-one-walking-and-thinking-man-on-the-road-of-the-art.html

Музикалният спектакъл Vivat Bacchus среща класиката с кабарето

Фрагмент от легендарното платно „Бакхус” (Bacchus, c. 1595) от бароковия гений Микеланджело Меризи да Караваджо (1571-1610). Снимка: Uffizi, FlorenceВ концерта, който ще се състои на 8 юни във Виена, участва известният български оперен певец, бас-баритонът Апостол Миленков.

ВИЕНА. „Да живее Бакхус! Да живее класическата музика! Да живее кабарето! Да живее виното!..” Vivat Bacchus е един вдъхновяващ концерт, чрез който публиката ще има възможността „да се потопи в света на класическата музика и да усети по уникален начин и с елегантно чувство за хумор ефекта на виното върху тялото и душата”, казват организаторите на събитието KlangArt и Fleckerlteppich, чийто партньор е известният български оперен певец, бас-баритонът Апостол Миленков (Apostol Milenkov).

Известният български бас-баритон Апостол Миленков като Атила в едноименната опера от Джузепе Верди. В концерта Vivat Bacchus оперният ас ще изпълни няколко знаменити арии, посветени на „духът на виното”. Снимка: © В. ВикторовДвучасовият спектакълът ще се състои на 8 юни (четвъртък) от 19.00 ч. в Тържествената зала на трети район на Виена (Festsaal des Amtshauses Landstrasse; Karl Borromäus-Platz 3, 1030 Wien), като концертът е част от фестивала „Седмица на Ландщрасе” (Landstrasser Bezirksfestwochen).

Във Vivat Bacchus участват класическите тенори Муратхан Атам (Muratcan Atam), Пабло Камезеле (Pablo Cameselle) и бас-баритонът Апостол Миленков, които под съпровода на пианистката Ругиада Лий (Rugiada Lee) ще изпълнят над десет класически композиции – дълбокомислен музикален апотеоз на виното.

Д-р Беатрис ТриксиГюнцлер (Dr. Beatrix Trixi Günczler), която освен че организира с душа и сърце концерта, ще отведе почитателите на музиката в жизнерадостния свят на прочутите виенски винарни - хойригери (Wiener Heurigen) и на техните прекрасни песни.

С неповторимото си чувство за хумор и както винаги – остроумни и чаровни, пред публиката ще се представят изключително популярните в Австрия кабаретисти Роб ван Рос (Rob Van Ros) и Манфред Брунер (Manfred Brunner), известни като Kabarettduo Fleckerlteppich.

Роб ван Рос (в белия костюм) и Манфред Брунер (Manfred Brunner) от Kabarettduo Fleckerlteppich. Снимка: fleckerlteppich.atВ програмата на концерта Vivat Bacchus ще бъдат изпълнени образци на певческото изкуство от Джузепе Верди (Giuseppe Verdi; 1813-1901) – Brindisi (Mescete mi il vino) по поемата на Андреа Мафей (Andrea Maffei; 1798-1885); от Джоакино Росини (Gioachino Rossini; 1792-1868)L’orgia по текст на граф Карло Пеполи (Graf Carlo Pepoli; 1796-1881); Франц Шуберт (Franz Schubert; 1797-1828) – Bacchus, feister Fürst des Weins… по текст на Уилям Шекспир (William Shakespeare; 1564-1616) от „Антоний и Клеопатра” (Antonius und Cleopatra; 1606); Александър Бородин (Alexander Borodin; 1833-1887) - Ария на княз Галицки (Arie des Fürsten Galitzky) от операта Княз Игор” (Fürst Igor; 1890); Йохан Щраус (Johann Strauss Sohn, 1825-1899) – Ария на Орловски от оперетата „Прилепът” (Die Fledermaus; 1874); В.А. Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart; 1756-1791) - Vivat Bacchus, дует на Педрило и Осмин от „Отвличане от сарая” (Die Entführung aus dem Serail; 1790); и др.

С великолепно подбран репертоар, целта на спектакъла Vivat Bacchus е да покаже на зрителите, че не е задължително класическата музика винаги да бъде драматична и сериозна. А в симбиоза с бохемската виталност, позитивизъм и чувственост на кабарето, както и с вдъхновяващия „дух на виното”, осигурен на достъпни цени (преди събитието и по време на паузата) от българската колекция на виенската винарска къща SMD Trade, посетителите на концерта ще изживеят една незабравима вечер в обятията на вечната Музика.

Входът е с доброволно дарение.  

Снимка: KlangArt/Fleckerlteppich* * *

Програма на концерта VIVAT BACCHUS

Franz Schubert (1797-1828)
Lied aus dem Singspiel nach Shakespeares
Antonius und CleopatraBacchus, feister Fürst des Weins…

W.A. Mozart (1756-1791)
Die Entführung aus dem Serail,
Duett Pedrillo und Osmin – Vivat Bacchus

Giuseppe Verdi (1813-1901)
Brindisi (Mescete mi il vino) nach Andrea Maffei

Carl Otto Nicolai (1810-1849)
Die lustigen Weiber…, Lied des Falstaffs

Gioachino Rossini (1792-1868)
L’orgia, Text Graf Carlo Pepoli

Alexander Borodin (1833-1887)
Fürst Igor, Arie des Fürsten Galitzky

Gaetano Donizetti (1797-1848)
Der Liebestrank - Nemorino, Una futriva lacrima

Carl Maria von Weber (1786-1826)
Freischütz, Arie des Kaspar, Hier im ird’schen Jammertal

Pietro Mascagni (1863-1945)
Cavalleria rusticanaTuriddu, Viva il vino spumeggiante

Ludwig Fischer (1745-1825)
Im tiefen Keller, Text Karl Müchler

Johann Strauss Sohn (1825-1899)
Die Fledermaus, Arie Orlofsky

Gustav Mahler (1860-1911)
Das Lied von der Erde - Nr. 5 Der Trunkene im Frühling

Tihon Hrennikov (1913-2007)
zum Schakespeares Viel Lärm um nichts -
Das Lied der betrunkenen

Emilio Arrieta (1823-1894)
Marina (Zarzuela), Brindisi, A beber… -
Duett + Chor (Alle)


Забележка: Възможни са промени в програмата.
Редът на изпълненията ще бъде уточнен допълнително.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2298-muzikanniat-spaktakal-vivat-bacchus-sreshta-klasikata-z-kabareto.html

The Orchestra Academy of the Berliner Philharmoniker is renamed Karajan Academy

Students of the Academy Orchestra with the conductor Sir Simon Rattle, Artistic director of the Berliner Philharmoniker. Photo: © Berliner PhilharmonikerFounded 40 years ago by the famous Conductor, the Academy trains highly talented young musicians from all over the world.

BERLIN. From now on the Orchestra Academy of the Berliner Philharmoniker will be called the Karajan Academy of the Berliner Philharmoniker. „The change of name is a tribute to the contribution of Herbert von Karajan, with whom the long success story of the Academy is inextricably linked”, explained Peter Riegelbauer, manager of the Karajan Academy and double bassist with the Berliner Philharmoniker.

Herbert von Karajan (1908-1989) founded the Academy, the first institution of its kind in Germany, in 1972, out of concern about the next generation of musicians for the Berliner Philharmoniker. Peter Riegelbauer added: „The Karajan Academy is an unmistakable cultural brand. The clear reference to its founder is an important step towards the perpetuation of the Academy’s outstanding performance record in the future.”

The Karajan Academy of the Berliner Philharmoniker trains highly talented young musicians from all over the world. Their teachers are primarily the concertmasters and section leaders of the Philharmoniker. As a rule, the students find positions with renowned orchestras after graduating from the Academy, the majority even in coveted solo chairs. Approximately one-third of the current members of the Berliner Philharmoniker are former students of the Karajan Academy. Orchestra board member Ulrich Knörzer said: „The Karajan Academy is a fascinating symbiosis of the past, present and future. The long-established performance culture and unique sound of the Berliner Philharmoniker are guaranteed for the future thanks to our Academy.” The Berliner Philharmoniker and the members of the association unanimously supported the name change.

The famous Austrian conductor Herbert von Karajan was principal conductor of the Berlin Philharmonic for 35 years. Photo: Max Jacoby (from berliner-philharmoniker.de)Karajan Academy -
Learn from the pros

Former students of the Karajan Academy can be found everywhere, whether in the Royal Concertgebouw Orchestra,the Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, London Symphony Orchestra, the Orchestre de Radio France, the Hong Kong Philharmonic Orchestra, the Staatskapelle Berlin, the Vienna and Munich Philharmonic orchestras – and of course the Berliner Philharmoniker. „Learn from the pros” is the motto of the Academy. Founded 40 years ago by Herbert von Karajan and funded by private donors, highly talented young musicians are taught by members of the Berliner Philharmoniker and are prepared for the life of professional orchestral musicians. A commitment that bears abundant fruit: Almost one-third of the members of the Berliner Philharmoniker today are former students of the Academy.

Herbert von Karajan’s idea was appealing: With the Karajan Academy, an institution was created in which young, well-trained graduates can receive the best possible preparation for the profession of orchestral musician. Both in classes and working together with long-standing and experienced members of the Berliner Philharmoniker, the students learn the particular style and the sound ideal of the orchestra. More than just learn it, they internalize it. However, the training goes far beyond that: According to Peter Riegelbauer, double-bass player of the Berliner Philharmoniker and head of the Karajan Academy, the young instrumentalists get a sense of what it means to be a „complete musician”, who not only work intensively on their own development, but also learn to widen their experience and meet the world with a thirst for knowledge and open eyes.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2297-the-orchestra-academy-of-the-berliner-philharmoniker-is-renamed-karajan-academy.html

The winners of the 20th Cinéfondation Selection at the Festival de Cannes

The winners of the 2017 Cinéfondation. Photo: © Mathilde Petit / FDCThe First Prize is for ‘Paul Is Here’ (Belgium), directed by Valentina Maurel.

CANNES. The Cinéfondation and Short Films Jury headed by Cristian Mungiu and including Clotilde Hesme, Athina Rachel Tsangari, Barry Jenkins and Eric Khoo, has awarded the 2017 Cinéfondation Prizes during a ceremony held in the Buñuel Theatre, followed by the screening of the winning films, announced festival-cannes.com.

The Cinéfondation Selection consisted of 16 student films, chosen out of 2 600 entries coming from 626 film schools around the world.

First Prize

PAUL EST LÀ (Paul Is Here)
directed by Valentina Maurel
INSAS, Belgium

Second Prize

directed by Bahram & Bahman Ark
Iranian National School of Cinema, Iran

Third Prize

directed by Tommaso Usberti
La Fémis, France


The Cinéfondation allocates a €15,000 grant for the First Prize, €11,250 for the Second and €7,500 for the Third.

The winner of the First Prize is also guaranteed the presentation of his/her first feature film at the Festival de Cannes.

Rerun in Paris

The awarded films will be screened at the Cinéma du Panthéon on May 30th at 7 p.m. All the films of the Cinéfondation selection will be screened at the Cinémathèque française on May 31st and June 1st.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2296-the-winners-of-the-20th-cinefondation-selection-at-the-festival-de-cannes.html

The Rolling Stones започват европейското си турне ‘No Filter’ на 9 септември

The Rolling Stones след знаменития си концерт в Beacon Theatre, Ню Йорк, през есента на 2006 г. Снимка: © Вирджиния рекърдс/Universal Music GroupНай-близкият до България концерт на групата ще се състои на 16 септември на пистата за F1 край австрийския град Шпилберг.

ЛОНДОН/СОФИЯ. Една от най-известните групи в рок музиката – The Rolling Stones, започват европейското си турне Stones – No Filter с концерт на 9 септември в германския град Хамбург (Stadtpark), съобщиха от лейбъла „Анимато Мюзик”/ Universal Music Group. Обиколката на Стария континент включва (засега) 14 дати в някой от големите европейски градове.

По време на турнето, The Rolling Stones ще изпълнят едни от най-големите си хитове като Gimme Shelter, Paint It Black, Jumpin Jack Flash, Tumbling Dice, Brown Sugar, както и парчета, с които музикантите ще изненадат своите фенове. За всеки един от концертите в рамките на Stones – No Filter, от екипа на бандата са подготвили грандиозна продукция и вълнуваща сценография.

Фотокредит: © Анимато Мюзик/ Universal Music GroupТурнето, чийто продуцент е Concerts West, ще продължи на 12 септември с лайв на Олимпийския стадион в Мюнхен, а на 16 септември Мик Джагър (Mick Jagger), Кийт Ричардс (Keith Richards), Чарли Уотс (Charlie Watts) и Рони Ууд (Ronnie Wood) ще излязат на сцената, разположена в района на F1 пистата Spielberg at Red Bull Ring в Шпилберг. Малкият град в австрийската федерална провинция Щайермарк (Steiermark) е и най-близкото до България място, където ще забие групата.

Обиколката Stones – No Filter ще премине още през Цюрих (Швейцария), Лука (Италия), Барселона (Испания), Амстердам (Холандия), Копенхаген (Дания), Дюселдорф (Германия), Стокхолм (Швеция), Арнхем (Холандия) и ще завърши с три концертана 19, 22 и 25 октомври, във френската столица Париж, в новата зала U Arena, която тогава ще отвори врати за първи път.

Както artnovini.com вече написа, през 2016 г. The Rolling Stones се отправиха отново към върха на музикалните класации с албума Blue & Lonesome, който излезе на 2 декември и ознаменува завръщането на бандата към блуса. Записана само за три дни, тавата, в която като специални гости участваха китаристът Ерик Клептън (Eric Clapton) и перкусионистът Джим Келтнър (Jim Keltner), донесе огромен успех на музикантите и излезе начело в чартовете на 15 държави.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2295-the-rolling-stones-zapochvat-evropeiskoto-si-turne-no-filter-na-9-septemvri.html

Галерия „Академия” показва юбилейна изложба на проф. Христо Стайков

Из цикъла „По пътя на времето” IV, смесена техника, 2017. Снимка: галерия „Академия” © проф. Христо СтайковЕкспозицията с творби на известния български график може да бъде разгледана до 8 юни.

СОФИЯ. Галерия „Академия” (ул. „Шипка” 1) показва до 8 юни (четвъртък) юбилейна изложба с графики и рисунки на проф. Христо Стайков – един от най-изтъкнатите съвременни български графици. Експозицията в галерията на Националната художествена академия (НХА) е по повод 75-годишнината на художника и представя нови, непоказвани, рисунки и графични листове: суха игла, литография и дигитален принт, създадени от автора през последните пет години, съобщава сайтът nha.bg.

Преди няколко дни, в интервю за Българско национално радио, проф. Стайков сподели, че „неговото желание е всеки зрител, докоснал се до работите му, да намери нещо за себе си…” Художникът е убеден, че творбите трябва да се правят така, че един ден по тях социолозите да съдят за живота ни сега. „Няма по-ценно в живота от една хубава картина и от хора, които харесват картините, но и ги разбират, защото да разбираш изкуството е дарба” - допълва той пред БНР.

Литографията „Пробуждане” е една от най-новите творби на изтъкнатия български график проф. Христо Стайков. Снимка: галерия „Академия” © проф. Христо СтайковПроф. Христо Стайков е роден на 9 май 1942 г. в с. Екзарх Антимово, Бургаска област. През 1971 г. завършва специалност „Илюстрация и графика” в НХА – в класа на проф. Веселин Стайков (1906-1970) и проф. Петър Чуклев (1932). Специализира графика и графични техники в Лайпциг и Берлин през 1973 г. Член на секция „Графика” на Съюза на българските художници от 1979 г. От 1997 г. е преподавател в специалност „Графика и композиция” в НХА. Заемал е длъжността завеждащ катедра „Графични изкуства”, бил е заместник ректор на НХА до 2008 г. През 2010 г. му е присъдено званието „академик” от Българската академия на науките и изкуствата, секция „Изобразително изкуство”.

Проф. Стайков e представител на поколението графици, отворили българската графика за новите художествени тенденции и техники, допълват организаторите на изложбата. Художникът работи в областта на рисунката и класическата графика, основно в техниката суха игла. Авторът има много самостоятелни изложби в София, Карнобат, Шумен, Никозия, Ларнака, Пафос, Дамаск, Хомс, Варшава, Луанда, Женева и Франкфурт на Майн. Негови произведения са собственост на НХГ, СГХГ, галериите в Добрич, Стара Загора, Шумен, Разград, Карнобат, Сливен, Варна, Търговище, Пловдив, Перник, Кюстендил и Кърджали, както и на частни колекции в САЩ, Англия, Швейцария, Германия, Гърция, Кипър, Ангола, Полша, Чехия, Сирия и др. Носител е на няколко награди от общи изложби на СБХ.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2294-galleria-academia-pokazva-jubileina-izlogba-na-prof-hristo-staykov.html

viennacontemporary 2017: the focus is the rethinking the Hungarian neo-avant-garde

With its Special presentations and balanced list of exhibitors comprising, this year the art fair viennacontemporary again looking forward to numerous visitors. Photo: © artnovini.comFor the first time at the art fair: the viennacontemporary Cinema prize in cooperation with mumok.

VIENNA. From 21 to 24 September 2017 ca. 100 galleries and institutions from 26 countries will present their artists and programs in the Marx Halle (Karl-Farkas-Gasse 19, 1030 Vienna). With the special presentations ZONE1, Solo & Sculpture, Focus: Hungary and Nordic Highlights, viennacontemporary underlines its significance not only as a market-place but also as a location for the presentation of young and established artists and for the information on the development of the art scene in the focus countries of the program, announced viennacontemporary.at.

Christina Steinbrecher-Pfandt, Artistic Director of viennacontemporary. Photo:  © A. Murashkin / viennacontemporaryIn the last two years we have created the best preconditions for the continued development of viennacontemporary. With the Marx Halle as location with special flair and a top-quality selection of galleries in 2017 we will be presenting a program that provides an interesting mix of established art both for local art lovers and for international art collectors, including new discoveries particularly with regard to young art and important artistic positions from Eastern Europe,” says Christina Steinbrecher-Pfandt, Artistic Director of viennacontemporary, outlining this year’s program of Austria’s most important international art fair.

The accompanying events such as the film and video program as part of Cinema, the talks and discussions in the Talks and the art-education program with the guided tours on selected subjects provides an enjoyable and uncomplicated access to art for all age groups. With its comprehensive program and balanced list of exhibitors comprising the most significant galleries from Austria as well as young and established galleries from the western and eastern hemisphere, viennacontemporary is one of the emerging international art fairs.

The city of Vienna is not only an important venue for discussion and education on art and culture, but has in recent years also become a center for new development and progress in Central Europe. With our multifaceted cooperation with partners from culture, business and the creative scene, we want to strengthen this tendency and extend it in the future,” says Dmitry Yu. Aksenov, Chairman of the Board of viennacontemporary, emphasizing the active role of art fair in the networking of Vienna’s cultural and creative scene.

We see the partnership with viennacontemporary as an interesting complement to our cultural engagement in the countries of Eastern and Southeastern Europe. As one of the leading financial service providers in the CEE region, it is our responsibility to support civil society and cultural development in the region. viennacontemporary is a fitting platform for these aspirations,” explains Peter Bosek, Retail Banking board member, about Erste Group’s decision to once again be a partner of viennacontemporary.

From 21 to 24 September 2017 ca. 100 galleries and institutions from 26 countries will present their artists and programs in the Viennese Marx Halle. Photo: © A. Murashkin / viennacontemporarySpecial presentations in 2017

ZONE1: young Austrian artists with solo presentations

ZONE1 has established itself as acclaimed format for the presentation of young artists and this year too offers a series of innovative projects. Marlies Wirth, curator at the MAK - Austrian Museum for Applied Arts / Contemporary Art in Vienna - has selected the program and presents the entire range of young contemporary art production: photography, extended painting and sculpture up to installation and performance will be on show in individual sections at viennacontemporary. As in recent years, the Austrian Federal Chancellery is supporting the participation of young artists from Austria in ZONE1.

Solo & Sculpture: sculpture as this year’s topic

With the presentation of high-quality sculptures by renowned international artists, Solo & Sculpture, curated by Miguel Wandschneider, has a new topic. With ten artistic statements he presents his selection of the most significant and established representatives in the field of sculpture. The solo shows constitute a counterpoint to the art fair’s bustle and leave space for individual experiences and the concentration on fundamental artistic statements.

Focus: Hungary

Rethinking the Hungarian neo-avant-garde:
the rediscovery of artistic positions from the 1960s and 1970s

The special presentation is conceived by three galleries, Budapest acb Gallery, Kisterem and Vintage Gallery. The Hungarian art historian and critic József Mélyi is acting as curator.

This year’s special show is dedicated to the Hungarian neo-avant-garde of the 1960s and 1970s, which even today has hardly been recognized. Starting from the development of the unofficial art scene of the neo-avant-garde in Hungary of the early 1960s, the presentation attempts to raise awareness for the various movements that existed in Hungary at the time. Instead of pointing out linear developments, the artistic roots affecting contemporary art production are to be explored – with the aim of invigorating the discourse on the neo-avant-garde both in Hungary and in Central and Eastern Europe. More – page 2

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2293-viennacontemporary-2017-the-focus-is-the-rethinking-the-hungarian-neo-avant-garde.html

Японски милиардер „вкара” Жан-Мишел Баския в топ 10 на най-скъпите художници

Търгът от 18 май т.г., проведен от Sotheby’s на 1334 York Avenue в Ню Йорк, е един от най-успешните в историята на аукционната къща. Снимка: Screenschot of Sotheby’sС рекордните за автора 110.5 млн. USD, платени за картината „Без име” (1982), той изпревари дори ментора си Анди Уорхол.

НЮ ЙОРК. Изминалата седмица ще остане за дълго в историята на световния арт пазар с няколкото забележителни рекорда, които бяха постигнати на пролетните търгове за съвременно и следвоенно изкуство (Post-War and Contemporary Art) в аукционните къщи Sotheby’s,Christie’sи Phillips. За най-изненадващия от всички тях – картината „Без име” (Untitled; 1982) от Жан-Мишел Баския (Jean-Michel Basquiat; 1960-1988), „допринесе” 41-годишният японски милиардер Юсаку Маедзава (Yusaku Maezawa), който по време на Contemporary Art Evening Auction в Sotheby’s, проведен на 18 май, плати за платното 110.5 млн. USD.

С този резултат, надхвърлил значително естимейта от 60 млн. USD, без време отишлия си от този свят художник влезе в десетката на най-скъпите (от продажби на публични търгове) автори в света, като изпревари дори ментора си Анди Уорхол (Andy Warhol; 1928-1987) и поп арт звездата Рой Лихтенщайн (Roy Lichtenstein; 1923-1997), както и смятаните за живи „класици” Герхард Рихтер (Gerhard Richter; 1932) и Джеф Кунс (Jeff Koons; 1955).

„Светът никога няма да бъде същият…”, възкликна изданието по повод продажбата на безименната творба, нарисувана с акрилни бои, маслен стик и цветен спрей, от родения в Бруклин хаитяно-пуерторикански артист.

Наситената с вечерни търгове на съвременно и следвоенно изкуство седмица донесе на Sotheby’s общи приходи от 320 млн. USD (всички посочени цени са приспадната комисионна за аукционната къща), като бяха продадени 48 от 50-те предложени в търга лотове, а втори и трети резултат останаха съответно Nude Sunbathing (1995) от Рой Лихтенщайн24 млн. USD, и „Абстрактна картина” (Abstraktes Bild; 1991) от Герхард Рихтер15.4 млн.

След аукциона, щастливият Юсаку Маедзава заяви, че би искал да сподели своята емоция и любов към изкуството с колкото се може повече хора и смята да построи музей на Баския в родния си град Чиба, където ще изложи и неговата каритна с червен череп, което купи за 57.2 млн. USD през миналата година, но на търг в Christie’s.

Неочакваният резултат, не остана единственият рекорд на търга – нови най-високи „постижения” отбелязаха творби на Волфганг Тилманс (Wolfgang Tillmans), Мира Шендел (Mira Schendel), Блинки Палермо (Blinky Palermo), Такео Ямагучи (Takeo Yamaguchi) и Джонас Ууд (Jonas Wood).

Характерният лирично-абстрактен стил на американския художник Сай Туомбли (1928-2011) привлича интереса на все повече колекционери. Снимка: © artnovini.comОт Christie’s, чийто аукцион в същия сегмент се състоя ден по-рано - на 17 май, в Rockefeller Center, пък отчетоха общи постъпления от внушителните 448 млн. USD, като от 71 лота останаха непродадени само три (без да се смятат двете предложения, които бяха свалени непосредствено пред търга), допълва медията.

Топ лот на вечерта стана картината „Леда и лебеда” (Leda and the Swan; 1962) от американския художник Сай Туомбли (Cy Twombly; 1928-2011), която след драматично наддаване и за 52.9 млн. USD стана собственост на световноизвестния галерист Лари Гагозян (Larrу Gagosian). Най-близо до тази цена постигнаха „Три етюда за портрет на Джордж Дайър” (Three Studies for a Portrait of George Dyer; 1963) от Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992), продадена в рамките на три минути за 51.8 млн. USD, и La Hara (1981) от Жан-Мишел Баския, купена за почти 35 млн. USD.

Според известния арт дилър Хари Блейн (Harry Blain), който през 2002 г. основа прочутата лондонска галерия за съвременно изкуство Haunch of Venison (подкрепяна от Christie’s и просъществувала до 2013 г.), нарече аукциона „напълно успешен”. „Участниците търгуваха активно, но в разумни граници, а не изгубиха ума си и не преувеличаваха цените. Това беше добре и за пазара като цяло, и за художниците.” – отбелязва експертът, цитиран от The Art Newspaper.

По време на същия търг, ценови рекорди постигнаха произведения на петима художници: Ман Рей (Man Ray; 1890-1976), Дейвид Сейли (David Salle; 1952), Робърт Гобер (Robert Gober; 1954), Рудолф Щингл (Rudolf Stingel; 1956) и Марк Гротиян (Mark Grotjahn; 1968).

„На пазара дойде ново поколение милиардери, готово да плати всякакви пари за определени художници, независимо от нивото на работите им. Тази вечер доказа, че истинският пазар сега, е пазарът на съвременно изкуство, а всички останали (импресионисти, модернисти) са само пазарни ниши”, смята арт дилърът Дейвид Нисинсън (David Nisinson).

Миналият четвъртък беше проведен и търг на съвременно изкуство, организиран от аукционната къща Phillips - 20th Century & Contemporary Art Evening Sale, който събра… 110.3 млн. USD. Впрочем, в този аукцион впечатлява не толкова събраната сума (с 200 хил. USD по-малко само от „Без име” на Баския), а фактът, че бяха продадени всичките 37 лота и бяха постигнати три индивидуални най-високи цени: за живописна творба Winter Solstice 2012 Dinner Party (2009) на американката Никол Айзенман (Nicole Eisenman; 1965) - 670 хил. USD, за пейзажа Rosedale (1991) на британския художник Питър Доиг (Peter Doig; 1959), който беше продаден за над 25 млн. USD, и за скулптурата Woman: Sunlight, Moonlight (1996) на Рой Лихтенщайн - над 9 млн. USD.

По данни на платформата artprice.com, през 2016 г. на открити търгове са продадени общо 80 произведения от Жан-Мишел Баския за сумата от 171 479 335 USD – показател, който постави художника на седмо място в годишния Топ 10. В сравнение с тези данни, според изчисление на artnovini.com, само от трите вечерни търга, проведени в Ню Йойрк през миналата седмица от трите водещи аукционни къщи, за творби на артиста са платени… 192.3 млн. USD: в Sotheby’s - 125.3 млн. USD; в Christie’s - 56.7 млн. USD; и в Phillips - 10.3 млн. USD.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2292-japonski-miliarder-vkara-jean-michel-basquiat-v-top-10-na-nai-skapite-hudognici.html

„Кравите на Сталин” от Софи Оксанен разказва за една тъжна епоха на крайностите

Финландската писателка Софи Оксанен - една от най-ярките звезди на съвременната европейска литература. Снимка: © ИК „Персей”Романът, който превърна финландската писателка в един от най-влиятелните автори на нашето време, излиза на български език от издателство „Персей”.

СОФИЯ. Романът „Кравите на Сталин” (Stalin’s Cows; 2003) на писателката Софи Оксанен (Sofi-Elina Oksanen; 1977) е „дързък, откровен и прецизен анализ на физическата страна на женствеността”, казва Hämeen Sanomat, един от най-старите всекидневници (основан през 1879 г.) във Финландия. Книгата, която превърна своята авторка в една от най-ярките литературни звезди на европейския литературен небосклон и й донесе номинация за една от най-престижните финландски награди – Runeberg-palkinto (2003), вече е преведена на български език от Росица Цветанова (Rositza Tzvetanova) и през следващата седмица, по време на Пролетния базар на книгата в НДК (23 -28 май), ще бъде представена на щанда на издателство „Персей”.

Катарийна, майката на главната героиня Анна -, е естонка, която отрича своя произход, знаейки с каква лоша слава се ползват жените от СССР във Финландия – смятани са за руски курви, съумели да се доберат до западната държава чрез брак. От страх да не би дъщеря й да се сблъска със същите предразсъдъци, тя й забранява да говори естонски и да казва на когото и да било откъде е родом нейната майка. Катарийна крие корените си и по друга причина – маниакалното старание да избягва доносниците, онези, които са били изпратени от Естонската ССР да я следят във Финландия.

Заглавие: „Кравите на Сталин”; автор: Софи Оксанен; брой страници: 384; ISBN 978-619-161-144-7; цена: 16.99 лв. Снимка: © ИК „Персей”Майката и дъщерята редовно пътуват до Естония на гости на бабата и лелята на Анна, които са печално добре и отблизо познават трудовите лагери в Сибир, както и всички несгоди, дошли с установяването на съветската власт на естонците. Докато Анна се бори със, или по-скоро „за” своята булимия и отказва да проумее сериозността на заболяването си, читателят се запознава с историята на нейното семейство, с причината за заболяването й, което приравнява размерите на женската фигура с границите на държавата. Вярна на историческите факти, авторката рисува един свят на потискане и ограничения с всеотдайност и меланхолия, но също и с доза хумор, като превръща миналото едновременно в уютен дом и в неумолим преследвач. Наред с това запознава читателя с психологическите предпоставки за заболяване, което никой не бива да подценява, точно както не бива да си затваря очите и за влиянието на миналото върху настоящето на цели поколения…

„С този роман Софи Оксанен доказва принадлежността си към знаковите имена на европейската литература… Горещо препоръчваме” – заявяват от датския всекидневник Fyens Stiftstidende.

„Ако си мислите, че булимията и новата история на Естония не са особено вълнуващи теми, пак си помислете. Това е най-силната дебютна творба от много, много дълго време насам… Сюжетът притежава мощ, а Оксанен отразява събитията от упор. Книгата е едва ли не брутално конкретна, неразкрасена и същевременно чувствена… „Кравите на Сталин” разтърсва читателя, като обрисува една европейска епоха на крайностите. Финландия не е единствената държава, която се е сдобила с превъзходна нова писателка – същото важи и за цяла Скандинавия”, уверени са от норвежката обществена телевизия NRK.

Софи Оксанен с литературния критик Пламен Тотев, управител на издателство „Персей”, по време на Панира на книгата през декември 2014. Снимка: © ИК „Персей”Софи Оксанен e сред най-известните млади имена в съвременната европейска литература, а мнозина я обявяват за литературната икона на Севера. През януари тази година тя навърши 40, но вече има огромна колекция от награди, в която засега липсва само Нобеловата, шегуват се литературните критици. Освен двете най-престижни награди в родината й: Finlandia Prize (2008) и Runeberg Prize (2009), през 2013 г. Софи Оксанен стана първата финландка, лауреат на Наградата на Шведската академия за северна литература (Swedish Academy Nordic Prize), наричана още „малкия Нобел”. Три години преди това тя получи Наградата на Северния съвет (Nordic Council Literature Prize; 2010), а във Франция нейният роман „Чистка” (Purge; 2008) – добре познат на българските читатели от библиографията на ИК „Персей”, се превърна в първата преводна книга, извоювала Le prix du roman Fnac. Писателката беше удостоена с авторитетната Prix Femina, печели отличията „Будапеща” (Budapest), „Кристина” (Christine) и „Мика Валтари” (Prix Waltari), както и Европейската награда за книга (Prix du Livre Européen; 2010).

На Софи принадлежи и най-големия международен пробив през последните години – с романа „Чистка”, който е преведен на повече от 40 езика и е бестселър във Финландия, Франция, Швеция, Естония, Унгария, Германия… Наричат книгата й шеговито „прахосмукачка за награди”; романът е признат за истинско литературно събитие и продължава да жъне невиждан успех. „Чистка” триумфира и като пиеса (поставяна е в Ню Йорк, Вашингтон, Хановер, Стокхолм…), опера и филм (финландското предложение за „Оскар”)…

В България Софи Оксанен е позната и с още един великолепен роман – също на „Персей” и също преведен от Росица Цветанова – „Когато изчезнаха гълъбите” (When the Doves Disappeared; 2012).

Световната критика признава, че финландската писателка принадлежи към висшата лига в литературата и в редица отношения, без преувеличение, е в кръвна връзка с великите руски класици. Тя създава литература, която ще се чете и след векове. „За Софи Оксанен се говори, че тя е най-хубавото нещо, случило се на финландската литература през последните десетилетия – аз твърдя, че без колебание можем да махнем думата „финландска” и истината ще остане непроменена”, казва литературният редактор на шведския вестник Helsingborgs Dagblad.

Последният роман на Софи Оксанен, наречен „Норма” (Norma), излезе през 2015 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2291-kravite-na-stalin-ot-sofi-oksanen-razkazva-za-edna-tugna-epoha-na-krainostite.html