Месечни архиви: април 2017

Силвия Илкова и Юлиян Месса, или когато художниците разговарят в цветове

Художниците Юлиян Месса и Силвия Илкова. Снимка: личен архивГалерия „Артур” представя изложбата Цветен диалог на артистичния тандем от 27 април до 12 май.

СОФИЯ. Четири години след великолепната изложба „Картини в огледало”, която през феврурари-март 2013 г. забележителният творчески тандем – художниците Силвия Илкова и Юлиян Месса, представи в столичната галерия „Артур” (ул. „Цанко Церковски” 36), двамата артисти отново ще зарадват почитателите на изобразителното изкуство в престижното арт пространство на пл. „Журналист”, този път с експозицията „Цветен диалог”стъклопластика и живопис.


„В поредната съвместна изложба, авторите представят последните си творчески находки в областите, в които работят”, казва Поли Манева, управител на галерия „Артур”. „Хармоничното съвместяване на техните творби се дължи на дългогодишния им професионален опит, но най-силно на споделената артистична чувствителност и светоусещане. Диалогът в цвят е между двамата творци и създаденото от тях, но и емоционален разговор на всеки един с публиката. Експресивността и силата на колорита, пластичната изразителност на формите, допълването в теми и образи, създават усещане за движение и преобразяващи метаморфози. Диалогът се превръща в неспирен процес на съпреживяване…”, допълва галеристката.

Откриването на съвместната изложба „Цветен диалог” на Силвия Илкова и Юлиян Месса в галерия „Артур” е на 27 април (четвъртък) от 18.30 ч., а най-новите им творби ще можете да разгледате до 12 май.

Художник: © Силвия Илкова* * *

Биографии

СИЛВИЯ ИЛКОВА е родена в София. Завършила е Средното специално художествено училище за приложни изкуства, по-късно и специалност „Текстил” в Национална художествена академия при проф. Димо Балев.

2016 – Майсторски клас по рисуване -
           Лятна академия, Созопол;
2016 – самостоятелна изложба
, галерия „10”;
2015 – обща изложба „Жените в изкуството”
, галерия Сезони;
2014 – обща изложба
„Петият елемент”, галерия „Сезони”;
2013 – самостоятелна изложба „Картина в огледало”
,
           галерия Артур;
2012
обща изложба „Петият елемент”, галерия „Сезони”;
2012обща изложба, галерия „Артур”;
2010самостоятелна изложба „Благодаря, Венеция”,
           галерия „Артур”;
2008самостоятелна изложба – керамика, Берковица;
2007самостоятелна изложба-кукли, галерия „Артамонцев”;
2006 – Първо място на пленер „50 години Златни пясъци” – керамика;
2005 – участие в кампания „Охлюв арт”;
1998-2006 – автор и художник
          на детско телевизионно предаване „Спукано гърне”;
1999изложба „Кукли”, Виена;
1997-1998 – разработка и илюстрации за учебни помагала
         по „Труд и техника”
, одобрени от МОНТ;
1997 – Първо място от Конкурс за работни облекла
         в хотел „Кемпински – Зографски”;
1993-1997 – работи в областта на облеклото и вътрешното обзавеждане;
1992 – участие в ревю „Универсиада”;
1990самостоятелно ревю на официални облекла.

Художник: © Юлиян Месса* * *

ЮЛИЯН МЕССА е роден в София. Завършил е специалност „Живопис” в Национална художествена академия при проф. Найден Петков (1918-1989). Член е на СБХ от 1995 г. Носител е на Първа награда на ЮНЕСКО в раздел „Живопис” (1992) и Първо място „50 години Златни пясъци” през 2007 г.

2016 – Майсторски клас по живопис -
           Лятна академия, Созопол;
2016 – самостоятелна изложба
, галерия „10”;
2016 - обща изложбаСтъпки в пясъка,
           Градска галерия - Созопол;
2014 – обща изложба
„Петият елемент”, галерия „Сезони”;
2012
- обща изложба „Петият елемент”, галерия „Сезони”.
2011обща изложба „Венеция”, галерия „Париж-Москва”;
2010самостоятелна изложба „Благодаря, Венеция”, галерия „Артур”;
2009обща изложба на студенти на проф. Найден Петков,
           галерия „Академия”;
2006обща изложба посветена на Венеция, галерия „Видима”, Севлиево;
2005обща изложба посветена на Марк Шагал, галерия „Дебют”;
2004самостоятелна изложба, галерия „Мургаш”;
2004самостоятелна изложба, галерия „Сезони”;
2000-2003 – общи изложби: „Алберт I” в Брюксел, Белгия;
           „Гефмайер” - Кнок, Белгия; „Питър Пауел” – Дермонде, Белгия;
1998участие в изложбата „Човек, труд, живот”, Германия;
1997Национална изложба „Цветът”, СБХ;
1993обща изложба, галерия „Отечество”, Белгия и Франция;
1993самостоятелна изложба, галерия „Арт-36”;
1990самостоятелна изложба, Несебър;
1988Ню Йорк, Вашингтон, САЩ – изложба на НХА;

Творби на художника са собственост на НХГ, музей на гр. Несебър, частни колекции в България, САЩ, Германия, Швеция, Япония, Испания, Португалия, Белгия.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2274-silvia-ilkova-i-julian-messa-ili-kogato-hudognizite-razgovariat-v-zvetove.html

Новият албум на Роджър Уотърс пита „Това ли е животът, който наистина искаме?

През май Роджър Уотърс започва северноамериканско турне в подкрепа на новия си албум Is This The Life We Really Want? Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony MusicIs This The Life We Really Want? е първият студиен рок проект, който гениалният музикант записва за последните 25 години.

НЮ ЙОРК. Една от най-ярките личности в света на рок музиката Роджър Уотърс (Roger Waters) - творческият гений в Pink Floyd, обяви, че ще издаде първия си рок албум от 25 години насам. Проектът е озаглавен Is This The Life We Really Want? (за Columbia Records) и ще излезе на музикалния пазар на 2 юни 2017 г., съобщиха от Вирджиния Рекърдс/Sony Music, които ще издадат албума у нас в деня на неговата световна премиера.


В допълнение към новината за предстоящия солов проект, от екипа на Роджър Уотърс анонсираха и предстоящото турне на легендарния музикант, наречено Us + Them Tour, чиято северноамериканска част започва с концерт на 26 май в Канзас Сити, САЩ, и приключва на 28 октомври във Ванкувър, Канада.

Последният студиен албум на Роджър УотърсAmused To Death, излезе през 1992 г. Преди 25 години този концептуален проект постави пред световната общност въпроса за силата и хипнотичната мощ на телевизията и медиите по времето на Първата война в Залива, припомнят от лейбъла. Дългоочакваният му нов проект идва сякаш в най-подходящия, макар и тревожен момент – през 2017 г., за да ни попита: „Is This The Life We Really Want?” („Това ли е животът, който наистина искаме?”), и да направи решителен коментар за съвременния свят и несигурните времена, в които се намира човешката цивилизация.

Според музикалните критици, Is This The Life We Really Want? на Роджър Уотърс ще върви по пътя на емблематичните класики на Pink Floyd, албумите Animals (1977) и The Wall (1979).

Новият албум на знаменития музикант е продуциран и миксиран от Найджъл Годрич (Nigel Godrich), работил по проекти на Radiohead, Пол Маккартни (Paul McCartney), Beck, U2 и др. Тавата включва 12 нови композиции, написани от Роджър Уотърс, а текстът на една от тях – песента Wait for Her, е вдъхновен от английския превод (направен от неизвестен автор) на поемата Lesson from the Kama Sutra (Wait for Her) от Махмуд Даруиш (Mahmoud Darwish; 1941-2008), смятан за национален поет на Палестина.

Is This The Life We Really Want? излиза на физически носител на CD и на двойна винилова плоча (180-gr/2-LP). Всички формати на албума (във физическа и дигитална версия).

Музикантите, участвали в студийните записи на Is This The Life We Really Want? са: Родъжр Уотърс – вокали, бас китара; Найджъл Годрич – аранжимент, саунд дизайн, клавиши, китари; Гус Сейфърт (Gus Seyffert) - бас, китара, клавишни; Джонатан Уилсън (Jonathan Wilson) - китара, клавишни; Джой Уоронкър (Joey Waronker) - барабани; Роджър Мейнинг (Roger Manning) – клавишни; Лий Пардини (Lee Pardini) - клавишни); Лусиус (Lucius), Джесика Уолфи (Jessica Wolfe) и Холи Проктър (Нolly Proctor) - вокали.

Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony Music* * *

Съдържание на албума
Is This The Life We Really Want?:

01. When We Were Young
02. Déjà Vu
03. The Last Refugee
04. Picture That
05. Broken Bones
06. Is This The Life We Really Want?
07. Bird In A Gale
08. The Most Beautiful Girl
09. Smell The Roses
10. Wait For Her
11. Oceans Apart
12. Part of Me Died

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2273-noviat-album-na-roger-waters-pita-tova-li-e-givotat-koito-naistina-iskame.html

Four women and four men will help Pedro Almodóvar in Festival de Cannes Jury

The Jury of the 70th Festival de Cannes. Photo: festival-cannes.com © RRCANNES. Under the presidency of the Spanish director, screenwriter and producer Pedro Almodóvar, the Jury for the 70th Festival de Cannes will be made up of eight key figures from the 7th Art, coming from all over the world. Four women and four men will thus help Pedro Almodóvar select from among the films in Competition. The winners will be announced on Sunday 28th May at the Closing Ceremony, following which the Palme d’or will be awarded in the presence of the winning team, announced festival-cannes.com.


* * *

The 2017 JURY

Pedro Almodóvar – President
(Director, Writer, Producer – Spain)

Maren Ade
(Director, Screenwriter, Producer – Germany)

Jessica Chastain
(Actress, Producer – United States)

Fan Bingbing
(Actress, Producer – China)

Agnès Jaoui
(Actress, Screenwriter, Director, Singer – France)

Park Chan-wook
(Director, Screenwriter, Producer – South Korea)

Will Smith
(Actor, Producer, Musician – United States)

Paolo Sorrentino
(Director, Screenwriter – Italy)

Gabriel Yared
(Composer – France)

* * *

Maren ADE, director, screenwriter, producer

In 1998, Maren Ade began studying film production and direction in Munich. During her studies, she co-founded the film production company Komplizen Film. In 2004, Maren Ade first film, The Forest for the Trees, premiered in Toronto and won the Special Jury Award at the Sundance Film Festival. In 2009, her second film Everyone Else received the Silver Bear for Best Film and for Best Actress. Maren Ade third film, Toni Erdmann, debuted in Competition at the 2016 Festival de Cannes and won numerous awards like the European Film Award. As a producer, she worked on productions like Tabu by Miguel Gomes and Sleeping Sickness by Ulrich Köhler.

Jessica CHASTAIN, actress, producer

Two-time Academy Award nominee Jessica Chastain has emerged as one of Hollywood’s most sought after actresses of her generation. She has received numerous nominations and accolades for her work, in Kathryn Bigelow’s Zero Dark Thirty, A Most Violent Year by J.C. Chandor, The Disappearance of Eleanor Rigby by Ned Benson and Ridley Scott’s The Martian. Jessica Chastain launched a production company Freckle Films. She is currently in production for Susanna White’s period drama Woman Walks Ahead and will be seen in Xavier Dolan’s The Death and Life of John F. Donovan.

Fan BINGBING, actress, producer

Born in 1981, Fan Bingbing rose to fame in 1998 with the mega-hit TV series My Fair Princess. In 2003, she starred in Cell Phone, which became the highest-grossing Chinese film of the year. Since then, she has starred in many films, most notably Lost in Beijing (2007), Buddha Mountain (2011), and Double Xposure (2012). In 2014, she participated in the Hollywood blockbuster X-Men: Days of Future Past. In 2016, she starred in I Am not Madame Bovary and received the San Sebastian Film Festival Best Actress Award as well as the 11th Asian Film Best Actress Award. Fan is selected for the 2017 TIME 100.

Agnès JAOUI, actress, screenwriter, director, singer

Multi-award winning artist Agnès Jaoui joined forces with Jean-Pierre Bacri to develop a theatre and film style of which Kitchen with Apartment and Family Resemblances were first to meet with success. They worked with Alain Resnais on Smoking/No Smoking and Same Old Song. In 2000, Agnès Jaoui directed The Taste of Others which won four César. She wrote and directed Look at Me, which won Best Screenplay Award at the 2004 Festival de Cannes, followed by Let’s Talk about the Rain (2008) and Under the Rainbow (2013). She is a singer, and her Latin Canta” album won a Victoire de la Musique award in 2007. She can be currently seen in Aurore by Blandine Lenoir.

Park CHAN-WOOK, director, screenwriter, producer

Ever since his Korean box office record breaking Joint Security Area in the year 2000, Park Chan-wook’s diverse body of work has garnered recognition both at home and abroad. These include his successes at the Festival de Cannes in 2004 with the Grand Prix for Old Boy and the Jury Prize for Thirst in 2009. In 2013, Park Chan-wook expanded his œuvre to include English language films with Stoker and also produced Korean filmmaker Bong Joon-ho’s Snowpiercer. In 2016, Park Chan-wook returned to Cannes in Competition with The Handmaiden and won the Vulcan Prize, once again establishing him as one of the most significant talents working in cinema today.

Will SMITH, actor, producer, musician

Two-time Academy Award nominee Will Smith has a vast filmography including portrayals of true-life icons in Ali, The Pursuit of Happiness and Concussion. His headlining credits include Independence Day, I, Robot, Hitch, I Am Legend, Men in Black I, II, & III, and last summer’s Suicide Squad. The two-time Grammy Award winner began his career as a musician selling millions of records worldwide before crossing over into television with The Fresh Prince of Bel Air. Will Smith is dedicated to working toward the advancement of communities and individuals through the Will and Jada Smith Family Foundation.

Paolo SORRENTINO, director, screenwriter

Paolo Sorrentino, director and screenwriter, was born in Naples in 1970. Seven of his 8 films have been presented in Competition at the Festival de Cannes, where Il Divo won the Prix du Jury in 2008. In 2014, his film La Grande Bellezza (The Great Beauty) won the Oscar and Golden Globe for Best Foreign Language Film, as well as a BAFTA. In 2016, La Giovinezza (Youth) gained an Oscar nomination and won three European Film Awards. In 2016, he made his first TV Series: The Young Pope. He has also published a novel Hanno tutti ragione” in 2010, and two collections of short stories: Tony Pagoda e i suoi amici” (2012), and Gli aspetti irrilevanti” (2016).

Gabriel YARED, composer

After spending his childhood in Lebanon, Gabriel Yared attended the composition classes of Henri Dutilleux in Paris. He stayed in Brazil and returned to France in 1972, and quickly became an orchestrator and producer sought after by the biggest European singers of the time. Since 1980, he devoted most of his time to film composition. He has written more than a hundred scores to date, of which many have earned him prestigious international awards. He wrote his first score for Jean-Luc Godard, which was followed by successful notable collaborations with Jean-Jacques Beineix, Jean-Jacques Annaud (Cesar for The Lover), Anthony Minghella (Oscar for The English Patient) and Xavier Dolan.

* * *

Copyrights: Pedro Almodóvar © El Deseo D.A.S.L.U. Nico Bustos; Park Chan-wook © SEO Ji-hyoung; Maren Ade © Iris Janke; Agnès Jaoui © Laurent Viteur / Getty Images; Will Smith © Matt Doyle / Contour by Getty Images; Paolo Sorrentino © C. Laruffa Splash NewsCorbis; Fan Bingbing © Sun Jun; Jessica Chastain © Matt Doyle Photo; Gabriel Yared © Ammar Abd Rabbo

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2272-four-women-and-four-men-will-help-pedro-almodovar-in-festival-de-cannes-jury.html

Сръбският ню-дажз квартет Еyot завладява Първо студио на БНР с новия си албум

Eyot се връщат за трети път в България, но вече като една от най-добрите европейски ню-джаз формации и с новия си албум Innate. Снимка: © Зоран РадосавльевичПроектът Innate (2017) е записан от гениалния Стив Албини – създаделят на уникалния звук на Nirvana.

СОФИЯ. Сръбският ню-джаз квартет Еyot ще представи на 26 април, сряда, от 20.30 ч. в Първо студио на БНР (бул. „Драган Цанков” 4), четвъртия си студиен албум Innate (2017), който издадоха наскоро за лейбъла 90&9 Records. Концертът им е част от програмата на 17-ото издание на радио фестивала „Аларма Пънк Джаз Фест”, съобщиха неговите организатори.


Формацията Еyot, наречена от джазмена „сър” Джи Ърл Грайс (Sir G. Earl Grice) „Nirvana на европейския джаз”, е добре позната на меломаните в България – през септември 2011 г., също в Първо студио, се състоя един от последните им концерти като „малка група”, а само няколко месеца по-късно последваха Наградата на MIDEM в Кан, участията им на международни джаз фестивали в Лондон, Дубай и Хонг Конг, Шанхай, турнетата из Русия и цяла Европа, пълни зали в родната им Сърбия и т.н.

Квартетът от град Ниш гостува на „Аларма Пънк Джаз” и през 2015 г. – с музиката от албума Similarity (2014), записан в английския град Бристол в Jim Barr at J&J Studios на Джим Бар – басистът на Portishead и Get The Blessing. Същият Джим Бар, който казва за младите джазмени: „Красива, просторна музика, пълна с мрачна мистерия, но в същата мярка и с възвисяваща светлина…”

Снимка: © 90&9 RecordsНовият албум на ЕyotInnate, е записан в чикагското студио Electrical Audio Chicago при един от абсолютните корифеи на саундинженеринга – големият Стив Албини (Steve Albini), вокалист и китарист на триото Shellac и човекът, допринесъл за уникалното звучене на групи като Nirvana, The Stooges, Pixies, Jawbreaker, Manic Street Preachers, PJ Harvey и др.

Формацията Eyot, сред чиито почитатели се нареждат сръбско-черногорската джаз-, поп- и рок звезда Рамбо Амадеус (Rambo Amadeus) и сръбският писател Давид Албахари (David Albahari), носи нещо от звука и енигмата на титани като E.S.T. и The Necks, но следвайки, обаче, своя собствен джаз, в който има и пост-рок, и минимализъм, и далечни балкански реминисценции в мелодиите (в последния албум – повече от всякога), и много, много ембиънт. Един от онези видове музика, които после човек обича да си припомня със затворени очи, казват от „Аларма Пънк Джаз”.

Както и в предишния им албум, така и в Innate, групата продължава да търси приликите между нещата – този път в плоскостта глобално-локално, на всички нива: ритъм, мелодия, думи… Така в този албум veer може да означава „променям посоката си” от английски, но и просто „вир” на сръбски (че и на български), както и innate („вроден”, „присъщ”, „инстинктивен”… от английски), което може да се прочете също и като „инат” на сръбски (че и на български).

Но, всъщност, кои са Eyot? Те са Марко Стоилкович (Marko Stojiljkovic) - бас, Деян Лилич (Dejan Ilijic) - пиано, Салджан Миленович (Sladjan Milenovic) - китара, и Милош Войводич (Milos Vojvodic) - барабани.

Подгряващ проект на Eyot в София ще бъде Nocktern на Стоимен Стоянов, но в солов вариант, допълват организаторите на феста.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2271-srabskiat-new-jazz-kvartet-yot-zavladiava-parvo-studio-na-bnr.html

Руският музей представя грандиозна ретроспектива на Василий Верешчагин

Фрагмент от фотография на руския художник Василий Верешчагин в Куба от 1902 г. Снимка: Google Books - (1902). „The March of Events”. The World’s Work: p. 2473. New York: Doubleday, Page, and Company- Експозицията включва над 150 творби, сред които са и малко познати на широката публика произведения.
– „Балканската серия” с картини от Шипченската и Плевенската епопея е сред акцентите на изложбата.

САНКТ ПЕТЕРБУРГ. Картината ШипкаШейново (Скобелев под Шипка), завършена от Василий Верешчагин (Vasily Vereshchagin; 1842-1904) около 1890 г., е една от централните творби в грандиозната ретроспектива на големия руски художник, която беше открита през седмицата (на 20 април) в Корпус Бенуа на Руския музей (Государственный Русский музей) в града на Нева. Изложбата е посветена на 175-годишнина от рождението на знаменития художник-баталист и представя повече от 150 негови творби, както и документални материали от архива на музея и от колекцията на Руския Етнографски музей, разказващи за живота и творчеството на майстора, съобщава rusmuseum.ru.


Василий Верешчагин, който е известен със страстта си към пътешествията, пътува на много места по света, като през 70-те дори живее две години в Индия и посещава Тибет. През 1882-1883 г. художникът отново се връща в Индия, а година по-късно пътува из Сирия и Палестина и след това рисува поредица от картини по библейски сюжети. През лятото на 1894 г., заедно със своето семейство, живописецът пътешества из Архангелска област – по река Северна Двина, по притока й Пинега, и стига до северното Бяло море. В началото на новия век – през 1901 г., Верешчагин посещава Филипините, през 1902 г. – САЩ и Куба, а през 1903 г. и Япония, където рисува знаменитите си платна „Шинтоиски храм в Нико” и „Разходка с лодка”, представени днес в изложбата в Руския музей.

Василий Верешчагин (1842-1904), „Шипка - Шейново (Скобелев под Шипка)”, ок. 1890 г. Снимка: Screenshot of rusmuseum.ruПрез 1867 г., след като предишната година се дипломира в Парижката художествена академия (Académie des beaux-arts), където е студент на известния Жан-Леон Жером (Jean-Léon Gérôme; 1824-1904), Василий Верешчагин приема поканата на генерал-губернатора на Туркестан ген. Константин фон Кауфман (1818-1882) да посети размирния район като военен художник. Младият живописец получава бойно кръщение при обсадата на град Самарканд в началото на май 1868 г., а по-късно е отличен с орден Свети Георги IV степен, който носи с гордост, въпреки че напълно отрича раздаването и получаването на награди. От т.нар. Туркестанска серия” в експозицията са включени произведения като „Киргизки чергари”, „Проходът Барскаун, „Развалини в Чугучак, „Пред вратите на джамията” и др.

С картината си „Разходка с лодка” руският художник доказва, че освен майстор на баталните сцени, е художник, комуто не чужда изящната поетична чувственост. Снимка: Screenshot of rusmuseum.ruВерешчагин рисува тази поредица в периода 1871-1873 г. в Мюнхен. В нея художникът събира впечатленията си от двете пътувания в Средна Азия, които прави през 1867-1868 и 1869-1870 г., а в серията влизат общо 13 картини, 81 етюда и 133 рисунки. В този обем той я показва в първата си самостоятелна изложба в Кристъл палас в Лондон през 1873 г, а година по-късно и в Петербург и Москва. Пълната колекция на Туркестанската серия” е купена през 1874 г. за 92 хиляди сребърни рубли от легендарния руски меценат Павел Третяков (1832-1898), който я открива за руската общественост и показва в своята галерия.

Когато през пролетта на 1877 г. Василий Верешчагин научава за началото на Руско-турската война, той напуска парижкото си ателие и постъпва в армията като един от адютантите на Великият княз Николай Николаевич (1831-1891) – главнокомандващ на Дунавската армия, с право на свободно предвижване сред различните войскови части. Художникът участва в няколко сражения, а през юни 1877 г. е назначен като наблюдател на миноносеца „Шутка” („Шега”), но не на шега е тежко ранен при престрелка с турски кораб.

В Руския музей публиката може да види няколко великолепни платна от този период (сред тях и от Плевенската епопея), които Василий Верешчагин рисува в Париж през 1878-1879 г. не само с голямо майсторство, но и с възторг от героизма на победителите от тази съдбоносна за България и за Балканите освободителна война.

Според думите на организаторите на изложбата, в своите батални творби художникът се е старал да покаже цялата жестокост на войната. Своеобразна кулминация на този жанр в неговото творчество е разтърсващото платно „Апотеоз на войната” (1871) – също централно произведение в експозицията, което изобразява грамада (пирамида) от черепи и кръжащи над тях врани на фона на пустинен пейзаж с останките от разрушен град и обгорели дървета, над които искри ясно синьо небе. Върху рамката художникът е изписал: „Посвещава се на великите завоеватели – предишните, настоящите и бъдещите.” – текст-присъда, който по категоричен начин показва неговото отношение към безумието на войната.

„Пред вратите на джамията” (1873) - една от емблематичните творби на Верешчагин от „Туркестанската серия”. Снимка: Screenshot of rusmuseum.ruЗаедно с произведенията на Верешчагин от Туркестанската и Балканската серия, в рамките на изложбата е представена за първи път в почти пълен вид значимата, но слабо позната на публиката, част от наследството на големия живописец, включваща етнографски мотиви (портрети и сюжетни композиции) и пейзажи.

Изложбата акцентира върху основните теми в творчеството му: „Индия”, „Варвари”, „Япония”, „Руският Север”, „Кавказ”, „Палестина”, „Войната срещу Наполеон през 1812 г.”, сред които са образци като „Мавзолеят Тадж-Махал в Агра”, Главният храм на манастира Тасидинг. Сиким, „Близо до Георгиевския манастир. Крим” и др. За първи път музея показва и голяма колекция от графични произведения на художника.

Василий Верешчагин е една от най-значимите личности в руското изобразително изкуство от втората половина на XIX в., чиито произведения са посрещани с възторг не само в Русия, но и от публиката в Мюнхен, Лондон, Берлин, Дрезден, Виена и т.н.

Големият руски живописец загива по време на Руско-японската война – на 13 април (стар стил – 31 март) 1904 г., когато броненосецът „Петропавловск”, на който служи, се натъква на мина докато е на външен рейд край Порт Артур и потъва в Жълто море. По същото време на кораба се намира и командващият на Тихоокеанския руски флот, изтъкнатият руски океанограф и полярен изследовател адмирал Степан Макаров (1848-1904).

Изложбата (Василий Васильевич Верещагин. К 175-летию со дня рождения) в Руския музей в Санкт Петербург продължава до 24 юли 2017 г.

* * *

Бел. ред.: Организаторите препоръчват експозицията да се посещава от лица над 16-годишна възраст.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2270-ruskiat-musei-predstavia-grandiozna-retrospective-na-vasily-vereshchagin.html

Robert Mapplethorpe – the man who breaks down the boundaries between life and art

‘Self-Portrait’ (1980), Gelatin silver print. Photo: © Gift of The Robert Mapplethorpe Foundation to the Los Angeles County Museum of Art and to The J. Paul Getty TrustMore than 200 objects in the Kunsthal Rotterdam throw new light on his preferred genres: portraiture, self-portraiture, the nude, and still life.

ROTTERDAM. The Kunsthal Rotterdam presents a large-scale retrospective of the life and work of Robert Mapplethorpe (1946-1989), one of the most influential artists and photographers of the 20th century. More than two decades after his death, his work remains controversial and tests the limits of what is artistically possible. The exhibition ‘Robert Mapplethorpe, a perfectionist’ (from Saturday 22 April, to 27 August 2017) offers an impressive survey of his career, from early works in the late 1960s to the art world success he established in the 1980s. More than 200 objects throw new light on his preferred genres: portraiture, self-portraiture, the nude, and still life.


This is the first time that Mapplethorpe’s work is shown in the Netherlands on such a large scale after a long absence. The Kunsthal is delighted to be the only European venue to present this special exhibition, organised by the Los Angeles County Museum of Art (LACMA) and the J. Paul Getty Museum in collaboration with the Robert Mapplethorpe Foundation.

With his photography and personality – intense and insistent – Mapplethorpe breaks down the boundaries between life and art. His passionate desire to achieve aesthetic perfection forms the core of his work. The exhibition focuses on what Mapplethorpe called ‘perfection in form’, which can be seen in his fascination with sexual fetishism and in his almost tangible floral petals.

‘Robert Mapplethorpe, a perfectionist’ shows Mapplethorpe’s personal bond with his models, his talent for running a successful studio, and above all, his ambition to elevate photography to the status of fine art. The iconic images and masterly compositions that made him famous are set in a wider context. The exhibition, including the famed X, Y and Z Portfolios, provides insight into his working method, showing the trajectory from his improvisational beginnings to the highly controlled studio practice he developed while seeking aesthetic perfection.

The retrospective follows Mapplethorpe’s development over time and presents the major themes of his work. On display are portraits of friends and acquaintances – including his girlfriend and muse Patti Smith, the body builder Lisa Lyon and model Phillip Prioleau, as well as prominent artists, writers and musicians. But there are also many self-portraits, which demonstrate that Mapplethorpe understood the importance of crafting his own image.

Sexuality is at the centre of a large part of Mapplethorpe’s work. In the late 1960s he used images from gay pornographic magazines for his collages. When he began to take his own photographs in the early 1970s, he had already discovered the SM subculture of New York. Mapplethorpe is unrivalled in recording the naked body sculpturally in photography. The combination of in-your-face sexual images and impressive technical mastery attracted very broad attention and launched Mapplethorpe’s national and international career. His refined, sculptural and technically perfect floral still lifes also display Mapplethorpe’s predilection for sensitively illuminated and balanced compositions.

On Saturday 24 June,

the Kunsthal is organising
a Naked Tour of the exhibition

Visitors can experience an exceptional guided tour, undressed, of Robert Mapplethorpe’s photography. The human body forms the main focus in a large part of Mapplethorpe’s work. He is unrivalled in recording the naked body sculpturally in photography. Following the Montreal Museum of Fine Arts in Canada, where the exhibition was presented earlier this year, the Kunsthal is offering the public an extra experience with this guided tour. Further information about the programme, tickets and how to book will follow shortly at kunsthal.nl.

Publication

The exhibition is accompanied by a fully illustrated catalogue, ‘Robert Mapplethorpe: The Photographs’, co-published by the J. Paul Getty Museum and LACMA. A comprehensive guide to the artist’s work and career, this publication features an introduction by co-curators Britt Salvesen and Paul Martineau, five scholarly essays, an illustrated chronology, and a selected exhibition history and bibliography.

* * *

Events

Sunday 23 April
2.00 – 2.45 pm:
Michael Stout, friend of Robert Mapplethorpe and President of The Robert Mapplethorpe Foundation, English spoken tour.

Sunday 23 April
3.00 – 3.45 pm: Ben van der Sluijs, lector Philosophy of Culture at Codarts, Dutch spoken tour.

Thursday 11 May
Masterclass Erwin Olaf

In cooperation with the Willem de Kooning Academy, the Kunsthal organises a Masterclass by Erwin Olaf, exclusively for students.

* * *

About the Kunsthal Rotterdam

The Kunsthal Rotterdam is a leading cultural institution in the Netherlands and is located in Museumpark Rotterdam. Designed in 1992 by the famous architect Rem Koolhaas, the Kunsthal has no less than seven different exhibition areas. Every year, the Kunsthal presents a varied and diverse programme of approximately 25 exhibitions. The Kunsthal always presents several exhibitions simultaneously, taking visitors on an exciting journey along various cultures and art movements. From modern masters and contemporary art to forgotten cultures, photography, fashion and design, this is culture for a wide audience. The Kunsthal also organises an extensive programme of activities to accompany the exhibitions.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2269-robert-mapplethorpe-the-man-who-breaks-down-the-boundaries-between-life-and-art.html

Дванадесет художници разкриват магията на реализма в галерия „Париж”

Момент от откриването на изложбата „РЕАЛИЗЪМ...”. Снимка: © галерия „Париж”Изложбата „РЕАЛИЗЪМ. Хиперреализъм, сюрреализъм, магически реализъм” продължава до 5 май.

СОФИЯ. Дванадесет съвременни майстори на реалистичното изобразително изкуство в България събраха свои творби в експозицията „РЕАЛИЗЪМ. Хиперреализъм, сюрреализъм, магически реализъм”, която показва галерия „Париж” (ул. „Цар Самуил 47) от 18 април до 5 май. Освен на този основен стил в изкуството, изложбата е посветена и на 14-годишнина от създаването на столичната галерия.


Мото на изложбата е мисълта на известния германски художник Макс Бекман (Max Beckmann; 1884-1950): „Ако искате да разберете невидимото, трябва да проникнете максимално дълбоко във видимото”.

Реализмът в неговите различни проекции има своето място в постоянната експозиция на галерия „Париж”, а идеята за самостоятелното му и фокусирано представяне отдавна е в плановете на галеристите Надя и Борис Павлови, споделят те. В тази изложба, любопитно за посетителите и ценителите на изобразителното изкуство е съпоставянето на отделните автори, техните характерни живописни умения и най-вече на техните неконвенционални идеи.

Изглед от изложбата. Снимка: © галерия „Париж”Класическият реализъм, в духа на нидерландската живопис, е представен от Андриан Бекяров и от Мария и Валери Върбанови – артистичното семейство е специален гост на галерията. Натюрмортите, с които те участват са изпълнени с изключително майсторство и владеене на класическите похвати, като едновременно с това имат и съвременно звучене, което личи в различните елементи и постройка на композицията, казват от галерията.

Сюрреализмът е въплътен в остроумно-закачливата творба на Иван Стратиев„Една голяма учена тиква”, а също и в ефирните и ювелирно изпълнени композиции на Марина Богданова, в порцеланово изваяните женски лица на Димитър Богданов, както и в морските елементи, вплетени в картините на бургаския художник Станислав Вардев.

Магическият реализъм е представен от художниците Росен Кръстев, Кирил Митовски и в творбите на още едно арт семейство – Даниела и Владимир Овчарови, които живеят и работят в САЩ. Техните композиции са изпълнени с летящи кораби и хора, причудливи конструкции, феерични и красиви светове, кацнали върху гърба на огромен скакалец, и разбира се – един магически бял заек, с човешко лице и мустаци а ла Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989).

Изглед от изложбата. Снимка: © галерия „Париж”Хиперреализмът пък е „защитен” от неговия най-ярък представител у нас – художникът Бойко Колев, във впечатляваща му картина Smiley. Артистът работи по платното буквално до откриването на изложбата и според него, тази голямоформатна творба, се очертава като едно от най-значимите произведения, създавани от него и изразяващи го в максимална пълнота като творец и човек.

Художниците, които участват в изложбата „РЕАЛИЗЪМ...”, независимо че са различни като стил и избор на теми, всички те стоят в пространството на галерия „Париж” в невероятна хармония и симбиоза. Техните произведения са обединени от огромната им отдаденост и посвещение на изкуството, любовта им към детайла, невероятният им перфекционизъм и най-вече дълбокото им вглеждане в света около тях, смятат галеристите.

* * *

Изложбата „РЕАЛИЗЪМ. Хиперреализъм, сюрреализъм, магически реализъм” можете да разгледате на този линк.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2268-dvanadeset-hudojnici-razkrivat-magijata-na-realizma-v-galleria-paris.html

Отклонения от конвенционалното, или художникът Нилс Нова в България

Швейцарският художник Нилс Нова. Снимка: СБХ / © Nils NovaИзложбата на швейцарския художник ще бъде експонирана в зала „Райко Алексиев” от 20 април до 18 май т.г.

СОФИЯ. Едно от водещите събития в областта на съвременното изкуство, които ще бъдат представени в България през тази пролет, несъмнено е изложбата на „Отклонения” (Deviations) на швейцарския художник Нилс Нова (Nils Nova), която ще бъде показана от 20 април до 18 май в изложбена зала „Райко Алексиев” (ул. „Раковски” 125), съобщиха от Съюза на българските художници (СБХ).


Експозицията „Отклонения” продължава серията от проекти, в които артистът преобразява пространствата на музеи и галерии, като ги превръща в произведения на изкуството. Изложбата е както ретроспектива на част от неговите емблематични серии, така и опит за иконизиране на галерията на СБХ със средствата на живописта, манипулираната фотография и инсталацията.
Новата реалност на Нова разколебава обичайните възприятия на публиката и
играе с видимостта на конкретния момент и промяната на физическата
реалност във времето, казва куратора на изложбата Антон Стайков. Отговорник по визуалната комуникация на експозицията е Свобода Цекова.

Инсталацията Shadow ahead (Inkjet on paper, pasted mounted on the wall, 320x1000 cm), която Нилс Нова показа в Kunsthalle Luzern през 2009 г. Снимка: СБХ / © Nils NovaНилс Нова е роден през 1968 г. в Сант Ана, Салвадор. През 1981 г. заедно със семейството си – майка му е швейцарка и баща му салвадорец – се премества в Швейцария. От 1997 г. до 2001 г. следва в Люцернския университет за изкуство и дизайн (Lucerne University of Art and Design). Художникът живее и работи в Люцерн.

Богатата му творческа биография включва многобройни самостоятелни и групови изложби, сред които е и участието му във Венецианското биенале през 2009 г. (Mundus Novus, Arsenale, 53.), допълват организаторите на арт събитието. Свои проекти артисът е представял и в Museo experimental El Eco (2016), Мексико; Translation of Reflexion в парижката Galerie Gabrielle Maubrie през 2005г.; Super Natural в Galerie Urs Meile, Швейцария, през 2005 г.; Nova-Manor-Kunstpreis в Kunstmuseum Luzern през 2002 г.; както и l групови изложби и кураторски проекти, като Nova Zembla in Bikini (2017) в Hans & Fritz Contemporary в Барселона; Surfaces Neue Fotografie Aus der Schweiz (2014) във Fotomuseum Winterthur и др.

Негови творби са в колекциите на:

Credit Suisse Collection / Swiss Re Art Collection / Swiss National Bank collection / Centre Pompidou / Bibliothèque Kandinsky / Musée National d ́art Moderne / Fotomuseum Winterthur Collection / Julius Bar Collection / Museum of Art Lucerne Collection / LEGO Art Collection / Absolut art, the atelier Stockholm / Museum im Bellpark Kriens, Collection / Kunstsammlung Kanton Luzern / Kunstsammlung Stadt Luzern / Kunstsammlung Stadt Zurich / Baudirektion Kanton Zurich / Edizioni Periferia Collection / B.Braun Medical.


Откриването на изложбата „Отклонения” на швейцарския художник Нилс Нова ще се състои на 20 април (четвъртък) в 18.30 ч.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2267-otklonenia-ot-konvenzionalnoto-ili-nils-nova-v-bulgaria.html

Английската писателка Иви Уайлд ще бъде специален гост на фестивала „Южна пролет” в Хасково

Иви Уайлд е една от най-награждаваните млади писателки в Обединеното кралство. Снимка: ИК „Персей”Авторката на романа „Всички птици пеят” е смятана за една от най-ярките млади звезди на съвременната британска литература.

СОФИЯ. Според класацията 20 best young writers на авторитетното британско литературно списание Granta, Иви Уайлд (Evie Wyld; 1980) e най-добрият писател на Острова, а причина за тази висока оценка е вторият ѝ роман, наречен „Всички птици пеят” (All the Birds, Singing; Random House, Australia, 2013). Англо-австралийската писателка ще бъде специален гост на 45-ото издание на литературния фестивал „Южна пролет” в Хасково, където на 20 април (четвъртък), от 16.30 ч., в Регионалната библиотека ще представи своето творчество, а на следващия ден – от 18.30 ч. в сградата на Британския съвет, тя ще се срещне и със свои почитатели в София, съобщиха от издателство „Персей”, което преведе и публикува нейната книга на български език.


Евелин Роуз Стрейндж Уайлд или Иви Уайлд е родена в Лондон, Англия. Тя израства във фермата на своите баба и дядо в Ню Саут Уелс, на източното крайбрежие на Австралия. По-късно учи в Bath Spa University в Съмърсет, Англия, а след това завършва магистратура в областта на творческото писане в Goldsmiths, University of London. Писателката е един от най-награждаваните съвременни автори в Великобритания, като през 2014 г., за романа си „Всички птици пеят”, тя получи Наградата за литература на Европейския съюз (European Union Prize for Literature) за Обединеното кралство, Encore Award и Miles Franklin Award, както и номинация за Costa Book Awards (2013). За първия си роман, чието оригинално заглавие е After the Fire, A Still Small Voice (2009, Jonathan Cape Pub., UK), Иви Уайлд стана носител на John Llewellyn Rhys Prize и на Betty Trask Award.

Седмичното британско списание The Spectator написа за романа „Всички птици пеят”: „Това, което прави книгата толкова изключителна, е красивият и семпъл стил на авторката…” Снимка: © издателство „Персей”„Красиво написана книга – и толкова напрегната, че те кара да си гризеш ноктите”, възкликна за „Всички птици пеят” в типичен британски стил The Guardian, а Financial Times написа: „Изключително структуриран роман. Една от онези книги, които проникват в мозъка ти като тъмен фойерверк и които, когато ги завършиш, искаш незабавно да ги прочетеш отново.”

Джейки – главната героиня в романа „Всички птици пеят”, живее в стара селска къща, намираща се на безименен британски остров. Компания ѝ правят единствено вярното куче Дог и нейните овце. Тя не иска нищо повече. Но един ден нещо започва да избива овцете ѝ една по една, като оставя телата им ужасяващо обезобразени. Може да е какво ли не. На острова има лисици, а около къщата се навъртат странно момче и непознат мъж. Плъзват слухове за тайнствен, свиреп звяр, който дебне в гората, повдигат завесата на драматичната история от „Персей”. Може би тези събития са свързани с мистериозното минало на младата жена, което залива настоящето като вълна, пропътувала хиляди километри, за да разкрие тайната на белезите по гърба ѝ

Романът на Иви Уайлд не може да бъде ситуиран само в един жанр. Той е едновременно мистерия, която се разгръща пред читателя отзад-напред; трилър, който държи в напрежение до последното шокиращо разкритие; и психологическа драма, която изумява със своята автентичност и дълбочина. Това е оригинална и въздействаща история за края на детството, за греховете, които ни преследват, за пречистващата сила на любовта и за стремежа на всеки човек да промени съдбата си.

Главната героиня снове между миналото и настоящето, между любовта и отчуждението, между вината и изкуплението, между младежката невинност и горчивия цинизъм. Тя бяга от миналото си, но в същото време се опитва да се помири с него. Ние разбираме и споделяме нейните желания и копнежи: да открие място, на което принадлежи, и човек, с когото да прекара остатъка от живота си. Това е една силна, но в същото време уязвима млада жена, изтъкана от противоречия, съмнения и страхове – като всеки от нас. Нейната история трогва със своята трагична неизбежност, а задъханото повествование ни въвлича в един напрегнат водовъртеж от емоции, неочаквани обрати и запомнящи се персонажи, допълват от издателството.


Преводач на романа „Всички птици пеят” е Емил Минчев.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2266-angliiskata-pisatelka-evie-wyld-e-specialen-gost-na-festivala-jugna-prolet.html

MoMA presents 50 women artists exploring world of abstraction in the postwar era

The Exposition ‘Making Space’ (until August 13, 2017) shines a spotlight on the stunning achievements of women artists between the end of World War II (1945) and the start of the Feminist movement (around 1968). Credit: © 2017 The Museum of Modern Art. Photo: Jonathan Muzikar The Exhibition Features Nearly 40 Recent Acquisitions and Other Landmark Works from the Museum Collection, Many on View for the First Time at MoMA.

NEW YORK. The Museum of Modern Art (MoMA) presents a major exhibition surveying the abstract practices of women artists between the end of World War II (1939-1945) and the onset of the Feminist movement in the late 1960s. On view from April 15 through August 13, 2017 (Floor three, Exhibition Galleries), ‘Making Space: Women Artists and Postwar Abstraction’ features approximately 100 works in a diverse range of mediums by more than 50 international artists. By bringing these works together, the exhibition spotlights the stunning achievements of women artists during a pivotal period in art history, announced moma.org.


Drawn entirely from the Museum’s collection, ‘Making Space’ includes works that were acquired soon after they were made in the 1950s and 1960s, as well as many recent acquisitions – including a suite of photographs (c. 1950) by Gertrudes Altschul (Brazilian; born Germany; 1904-1962), an untitled sculpture (c.1955) by Ruth Asawa (American; 1926-2013), and an untitled work on paper (c.1968) by Alma Woodsey Thomas (American; 1891-1978) – that reflect the Museum’s ongoing efforts to improve its representation of women artists. Nearly half the works are on view at MoMA for the first time. ‘Making Space’ is organized by Starr Figura, Curator, Department of Drawings and Prints, and Sarah Meister, Curator, Department of Photography, with Hillary Reder, Curatorial Assistant, Department of Drawings and Prints.

Lee Krasner (American, 1908-1984). ‘Gaea’ (1966). Oil on canvas, 69″ x 10′ 5 1/2″ (175.3 x 318.8 cm). The Museum of Modern Art, New York. Kay Sage Tanguy Fund, 1977 © 2017 Pollock-Krasner Foundation / Artists Rights Society (ARS), New York.In the decades after World War II, societal shifts made it possible for larger numbers of women than ever before to pursue careers as artists. Abstraction dominated artistic practice internationally between 1945 and the late 1960s, as many artists sought a formal language that might transcend national and regional narratives – and for women artists, additionally, those relating to gender. But despite new opportunities, women often found their work dismissed in the male-dominated art world and, without the benefit of Feminist advances that would take root in the 1970s, they had few support networks.

The exhibition surveys the contributions that women made to the remarkable range of abstract styles that took hold internationally during the postwar decades. Following a trajectory that is at once loosely chronological and synchronistic, it is organized into five sections: Gestural Abstraction, Geometric Abstraction, Reductive Abstraction, Fiber and Line, and Eccentric Abstraction. Building on the legacies of modernism in the early 20th century, artists – in a period marked by recent trauma, migration, and reconstruction – found new urgency for their abstract impulses, whether in the form of existential gestures, the rationalizing order of geometry, or the disruptive potential of new materials and processes. The history traced here begins in the 1940s and 1950s, with several women who attempted to make space for themselves in the domains of painting and sculpture, as well as others who pursued independent visions through photography or works on paper. It culminates in the 1960s, with avant-garde works forged out of the traditions of weaving and craft (disciplines that had historically welcomed women), as well as new types of unorthodox objects whose very nature challenged art historical conventions and boundaries.

Installation view of ‘Making Space: Women Artists and Postwar Abstraction’. The Exhibition at MoMA, New York, features approximately 100 works. Credit: © 2017 The Museum of Modern Art. Photo: Jonathan MuzikarGestural Abstraction

In the postwar climate, women artists’ successes were hard won in the hyper-masculine world of Abstract Expressionism. The Abstract Expressionists’ fervent mark-making came to signify the artists’ existential struggles and, particularly in the case of large-scale paintings, heroic actions. The works on view here include expansive canvases by Helen Frankenthaler (American; 1928-2011), Joan Mitchell (American; 1925-1992), and Lee Krasner (American; 1908-1984); intimate collages on paper by Anne Ryan (American, 1925-1992); a major bronze sculpture by Dorothy Dehner (American; 1901-1994); and a totemic wood sculpture by Louise Bourgeois (American, born France; 1911-2010), who forged her early career in New York’s Abstract Expressionist circles. Also on view are photographs by Lotte Jacobi (American, born Germany; 1896-1990), Barbara Morgan (American; 1900-1992), and Naomi Savage (American; 1927-2005) that were featured in two MoMA exhibitions that challenged contemporary notions about the representational function of photography, suggesting a vital relationship between abstractions in photography and painting: Abstraction in Photography (1951) and A Sense of Abstraction (1960).

Yayoi Kusama (Japanese, born 1929). ‘No. F.’ (1959). Oil on canvas, 41 1/2 x 52″ (105.4 x 132.1 cm). The Museum of Modern Art, New York. Sid R. Bass Fund, 1997. © 2017 Yayoi KusamaGeometric Abstraction

Constructivist tendencies became increasingly transnational in the postwar period, as the geometric legacy of European Cubism and Constructivism travelled across geographic lines. This approach, based on reason and precision, flourished concurrently and in sharp contrast to the subjective, gestural style of Abstract Expressionism. In Latin America, and particularly in the urban centers of Argentina, Brazil, Uruguay, and Venezuela, a geometric aesthetic was closely linked to postwar projects of national modernization and a utopian vision of rationalism, internationalism, and social progress.

Women artists were strikingly prominent and able to make formative contributions within the many progressive artistic circles in Latin America. Among the objects on view in this section are major works by Maria Freire (Uruguayan; 1917-2015), Gego (Gertrud Goldschmidt, Venezuelan, born Germany; 1912-1994), and Elsa Gramcko (Venezuelan, 1925-1994) that were acquired through the landmark 2016 gift of the Patricia Phelps de Cisneros Collection of modern art from Latin America and are on view for the first time at MoMA. Also on view for the first time are Orange (1955), a major painting in nine panels by Lygia Pape (Brazilian; 1927-2004); Vibrational Structure from a Circle, Series B (1951) by Lidy Prati (Argentine; 1921-2008); and Altschul’s suite of photographs, which points to the symbiotic relationship between avant-garde photographic circles and contemporary painting and sculpture. Artists outside of Latin America also experimented with the potential of geometric forms and a gridded structure, as suggested here through the works of Bela Kolárová (Czech; 1923-2010) and Louise Nevelson (American, born Ukraine; 1899-1988).

In an interstitial gallery, the relationship between design and abstraction is explored, with a focus on the pioneering work of women within the fields of design and craft. On view are several examples of mass-produced printed textiles – abstract art that you could literally buy by the yard. Textile designers such as Vera (American; 1909-1993) and Lucienne Day (British; 1917-2010) created boldly colorful graphic patterns that enlivened the subdued architecture of postwar modern interiors. In contrast, the transparent, free-hanging room dividers of Anni Albers (American, born Germany; 1899-1994) – one of the 20th century’s most daring, imaginative, and influential weavers – are the result of her intensive engagement with materials and process. Studio ceramics by Getrud Natzler (American, born Austria; 1908-1971) and Lucie Rie (British, born Austria; 1902-1995), two pioneering potters, reflect the privileging of function, form, and texture over decoration.

Reductive Abstraction

A number of artists, working in the late 1950s and early 1960s, reacted against the emotionally charged gestures of Abstract Expressionism. Their minimalist works feature flat, uninflected surfaces and highly simplified, mathematically regular forms, often based on a grid. Along with dozens of men whose work was heralded under the umbrella of Minimalism, there were a few key women, including Jo Baer (American; born 1929), Agnes Martin (American, born Canada; 1912-2004), and Anne Truitt (American; 1921-2004), who pursued their uncompromising visions at a certain distance from the mainstream of the movement.

Sheila Hicks (American, born 1934). ‘Prayer Rug’ (1965). Hand-spun wool, 87 x 43″ (221 x 109.2 cm). The Museum of Modern Art, New York. Gift of Dr. Mittelsten Schied, 1966.Fiber and Line

Reclaiming the historical coding of textiles as women’s work,” the artists featured in this section created radical woven forms that upend traditional boundaries between art and craft. Hanging from the ceiling are monumental weavings by Magdalena Abakanowicz (Polish; born 1930) and Lenore Tawney (American; 1907-2007), as well as Asawa’s untitled looped-wire sculpture (c. 1955). Tawney, along with Abakanowicz and Sheila Hicks (American, born 1934), who is represented by a major wall hanging, was an early pioneer of a new genre known as fiber art, in which artists made soft sculptures by crocheting, knotting, looping, weaving, and twisting fibers, both synthetic and natural. This tendency is also evident in the work of other artists who were experimenting with materials and techniques, such as Mira Schendel (Brazilian, born Switzerland; 1919-1988), represented here with an untitled work, from the series Droguinhas 4 (Little Nothings) (c. 1964-1966), made of knotted paper. Like their minimalist contemporaries, artists working with fiber exploited the gridded structure of warp and weft – a logic that is also reflected in a large group of drawings and prints featuring gridded, woven, or lace-like lines by artists including Asawa, Gego, Pape, and Barbara Chase-Riboud (American; born 1939).

Lygia Pape (Brazilian, 1927-2004). ‘Untitled from Weavings (Tecelares)’, 1959. Woodcut, sheet: 9 5/8 x 9 3/4″ (24.4 x 24.8 cm). The Museum of Modern Art, New York. Promised gift of Patricia Phelps de Cisneros through the Latin American and Caribbean Fund, 2013. © 2017 Projeto Lygia PapeEccentric Abstraction

In the 1960s, women artists were among the key pioneers of a new direction for abstraction that emphasized unusual materials and processes. This new tendency was first identified by the critic and art historian Lucy Lippard, who organized the 1966 exhibition Eccentric Abstraction for New York’s Fischbach Gallery. Two of the artists in this section, Louise Bourgeois and Eva Hesse (American, born Germany; 1936-1970), were included in that exhibition. Others on view here, including Lynda Benglis (American; born 1941), Lee Bontecou (American; born 1931), Carol Rama (Italian; 1918-2015), and Alina Szapocznikow (Polish; 1926-1973), created similarly tactile works that suggest bodily forms or functions. Their objects call attention – sometimes loudly, as in an untitled motorized work (c. 1967, from the series Histericas) by Felizia Bursztyn (Colombian; 1933-1982) that shudders with frenetic motion – to the materials and processes they used. Employing found, sometimes abject objects and raw or viscous matter, these artists injected subversive and obliquely feminist content into the rhetoric of aesthetic purity that had been one of the defining threads of postwar modernism and abstraction.

* * *

The Museum of Modern Art
11 West 53 Street, New York, NY 10019

Hours:
Saturday through Thursday, 10:30 a.m. – 5:30 p.m.
Friday, 10:30 a.m. – 8:00 p.m.

Free admission during Uniqlo Free Friday Nights:
Fridays, 4:00-8:00 p.m.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2265-moma-presents-50-women-artists-exploring-world-of-abstraction-in-the-postwar-era.html