Месечни архиви: март 2017

Съвременното българското кино срещна нови приятели в Прага

Момент от официалното откриване на Деветия фестивал на българското кино в Прага. Снимка: © Български културен институт - ПрагаДеветото поредно издание на филмовия фестивал премина при пълни киносалони и възторжени отзиви.

ПРАГА. При пълни зали и голям зрителски интерес от 2 до 8 март 2017 г. в чешката столица се проведе Деветият фестивал на българското кино. Филмовият форум беше открит от Н.Пр. Лъчезар Петков, посланик на Република България в Република Чехия, и от Галина Тодорова, директор на Българския културен институт в Прага. Специални гости на фестивала бяха актьорите Стефан Денолюбов, Васил Банов и Елена Телбис, режисьорът Ивайло Пенчев, както и продуцентът и сценарист Асен Владимиров.


Организатори на събитието, което протече под патронажа на министерствата на културата на Република Чехия и на Република България, бяха Посолството на България и Българският културен институт, а съорганизатори – Представителството на Европейската комисия в Чехия и екипът на кино „Луцерна” (kino Lucerna), в партньорство с Изпълнителна агенция „Национален филмов център” и Film Europe.

Фестивалът беше открит със „Слава” (2016) – вторият пълнометражен филм на талантливия режисьорски тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов, познати на киноманите с дебюта си „Урок” (2014). Развълнуваната публика в най-старото и емблематично чешко кино „Луцерна” дълго след края на прожекцията дискутира филма със Стефан Денолюбов, чието актьорско изпълнение в „Слава” не остави равнодушни почитателите на стойностното кино в Прага.

За седмица, най-старият и емблематичен пражки киносалон - „Луцерна”, се превърна в своеобразен храм на българското кино. Снимка: © Български културен институт - Прага Навръх националния ни празник – 3 март, многобройните зрители се заредиха с усмивки и добро настроение с комедията „Летовници” на режисьора Ивайло Пенчев, с участието на Васил Банов и на цяла плеяда обичани и талантливи български актьори. Историята за перипетиите на група туристи, отседнали в семеен хотел по нашето Черноморие, дотолкова впечатли зрителите, че срещата на публиката със специалните гости от екипа на филма продължи повече от час след финалните надписи.

Голям интерес предизвика и премиерата в Прага на кинохита „Каръци” (2015) на режисьора Ивайло Христов, носител на редица престижни награди от международни фестивали. В последвалата среща с аудиторията актрисата Елена Телбис и продуцентът на черно-бялата лента Асен Владимиров разбраха по какво си приличат и различават българските и чешките… каръци.

Фестивалната рубрика In Memoriam тази година почете паметта на „голямата актриса на малките роли” Надя Тодорова (1925-2016). Прожекцията на филмовата класика „Двойникът” (1980) на режисьора Николай Волев, в която тя си партнира с друга легенда на българското кино – Тодор Колев (1939-2013), се състоя на 5 март.

Кинофиестата продължи ден по-късно в Европейския дом на културата с първото заглавие от документалната програма. „Балканска хармония – истина или сън” (2016) на добре познатия на фестивалната публика Атанас Киряков запозна аудиторията с творчеството на големия Теодосий Спасов

Българското анимационно кино също бе сред акцентите в програмата. Пълнометражната анимация „Пук” (2015) на Анри Кулев – екранизация по приказката на Валери Петров (1920-2014), бе представена пред пражката публика на 7 март.

Деветият фестивал на българското кино в Прага беше закрит ден по-късно – на 8 март, с премиера на филма „Кеймбридж” (Cambridge; 2015). В него опитният кинодокументалист Елдора Трайкова по впечатляващ начин фокусира вниманието върху ролята, която играе образованието в живота на хората от Долни Цибър – село в Северозападна България, чието население е основно от ромски произход. Тематиката и интересната гледна точка на авторите провокира зрителите към любопитен разговор с продуцента и сценарист на „Кеймбридж” Асен Владимиров.

Броени дни след края на успешния и запомнящ се Фестивал на българското кино в чешката столица Българският културен институт в Прага подписа договор с кино „Луцерна” за провеждането и на Десетото издание на кинофорума, който ще бъде проведен от 15 до 18 март 2018 г.

* * *

Българският културен институт в Прага в партньорство с Film Europe продължава активното представяне на филма „Слава”. На 18 март (събота), от 19.30 ч. в кино „Атлас” (ул. „Соколовска” 1, Прага 8) ще се състои последната от трите допълнителни прожекции на кинолентата. Преди представянето на филма, почитателите на киното ще могат да се включат в специалното събитие, наречено „Вино и рози от България”, от което ще имат възможността да научат интересни подробности за маслодайната българска роза, както и да закупят продукти от българска роза и отбрани български вина.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2246-savremennoto-bulgarsko-kino-srestna-novi-priateli-v-praga.html

Das Kunsthistorische Museum präsentiert Goldschätzen der Bronzezeit aus Bulgarien

Diadem. Svetica, spätes 5. Jh. v. Chr. (302) // Swestari, spätes 4./frühes 3. Jh. v. Chr. (303-306). Foto: © KHM-Museumsverband- Mehr als 300 Gold-, Silber- und Bronzefunde aus 14 bulgarischen Museen entführen BesucherInnen in ein prähistorisches Zeitalter.

- Die Ausstellung Das erste Gold. Ada Tepe: Das älteste Goldbergwerk Europas beleuchtet auch die Funktion des Goldes als Statussymbol für die Eliten.

- Das Zentrum der Schau bildet der Schatzfund von Waltschitran. Der größte Schatz der Bronzezeit besteht aus einem Ensemble von 13 Objekten mit insgesamt etwa 12,5 kg Gold.

WIEN. Das Kunsthistorische Museum widmet dem ältesten Goldbergwerk Europas und den daraus hervorgegangenen Schätzen der Bronzezeit eine Ausstellung auf der Basis aktuellster Forschung. Mehr als 300 Gold-, Silber- und Bronzefunde aus 14 bulgarischen Museen entführen BesucherInnen in ein prähistorisches Zeitalter.


(L-R) Barbara Horejs, Direktorin des Instituts für Orientalische und Europäische Archäologie der ÖAW, Hristo Popov, Vizedirektor des Bulgarischen Nationalen Archäologischen Instituts mit Museum der BAW, Hristo Popov, Vizedirektor des Bulgarischen Nationalen Archäologischen Instituts mit Museum der BAW, Sabine Haag, Generaldirektorin des Kunsthistorischen Museums und Georg Plattner, Direktor der Antikensammlung des Kunsthistorischen Museums. Foto: © Mario Nikolov, artnovini.comDer unscheinbare Name Ada Tepe (in unmittelbarer Nähe zu Krumovgrad, Bulgarien) steht für einen archäologischen Sensationsfund. Im bulgarischen Rhodopen-gebirge wurde das einzige bekannte prähistorische Goldbergwerk Europas entdeckt. Von rund 1500 v. Chr. bis zum Ende der Bronzezeit um etwa 1000 v. Chr. wurde hier der Abbau des Edelmetalls betrieben. WissenschaftlerInnen der Österreichischen und der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften erforschen seit 2016 die dort gemachten Funde und sind möglicherweise der Quelle des Goldes für die sagenhaften Reichtümer von Mykene und Troia auf der Spur.

Ausgewählte Objekte aus Bulgarien werden nun erstmals in der Ausstellung Das erste Gold. Ada Tepe: Das älteste Goldbergwerk Europas (von 7. März bis 25. Juni 2017) gezeigt. Eine virtuelle Rekonstruktion und Funde vom Goldabbau und der zugehörigen Bergwerkssiedlung beleuchten den kulturellen Hintergrund und das tägliche Leben der Menschen auf dem Ada Tepe vor rund 3500 Jahren. Das Zentrum der Schau bildet der Schatzfund von Waltschitran (bulgarisch: Вълчитрън). Der größte Schatz der Bronzezeit besteht aus einem Ensemble von 13 Objekten mit insgesamt etwa 12,5 kg Gold. Er zeugt vom Reichtum und von den technischen Fähigkeiten der damaligen Zeit. Die Kontinuität der Bedeutung des bis zu 3500 Jahre alten bulgarischen Goldes wird in der Ausstellung mit Meisterwerken aus der spätklassischen/hellenistischen und römischen Epoche dargestellt.

Der Schatz von Schatzfund von Waltschitran (bulgarisch: Вълчитрън), späte Bronzezeit, 2. Hälfte 2. Jt. v. Chr. Foto: © Krassimir Georgiev, NAIMGoldwinnung in prähistorischer
Zeit – Produktion für Eliten und Gaben an die Götter

Die Entdeckung der Goldmine im Ada Tepe erlaubt einen bisher nicht dagewesenen Einblick in das aufwendige und mühsame Verfahren der Goldgewinnung in prähistorischer Zeit. Erstmals wird ein Fund von Gussformen aus dem Ort Pobit Kamak in vollem Umfang präsentiert. Er eröffnet BesucherInnen einen Blick in die Werkstatt eines Meisterbetriebes für Insignien und Werkzeuge. Prämonetäre Geldformen wie beispielsweise Rohstoffe und Barren sowie Meisterwerke aus Gold und Bronze wurden dabei sowohl für die Eliten der damaligen Zeit als auch als Gaben an die Götter produziert.

Landkarte. Foto: © OREADie Ausstellung beleuchtet auch die Funktion des Goldes als Statussymbol für die Eliten. Geräte und Schmuckstücke aus Edelmetall dienten bereits damals der Repräsentation und Selbstdefinition in der Gesellschaft und wurden in Gräbern als reiche Beigaben für das Jenseits deponiert.

Überregionale Kontakte
und internationale Beziehungen

Erste archäometrische Untersuchungen des Goldvorkommens im Ada Tepe sowie von bearbeiteten Goldobjekten von verschiedenen anderen Fundstellen erlauben den ExpertInnen erste Schlussfolgerungen, wer die Abnehmer und Verwerter des hier gefundenen Goldes waren. Detaillierte technologische Untersuchungen der präsentierten Goldschätze belegen dabei die Kompetenz und das hochspezialisierte Wissen der bronzezeitlichen Goldschmiede. Der Handel mit Gold und Metallen förderte überregionale Kontakte und internationale Beziehungen. Funde aus dem Mittelmeerraum, z.B. für die mykenische Kultur charakteristische Schwerter, belegen den intensiven Austausch mit den benachbarten Hochkulturen.

Das erste Gold. Ada Tepe: Das älteste Goldbergwerk Europas im KHM -  Ausstellungsansicht. Foto: © Stefka Nikolova, artnovini.comAda Tepe – Rohstoffquelle
für die sagenhaften
Reichtümer von Mykene und Troia?

Die Erforschung des Ada Tepe wird von einem umfassenden Netzwerk internationaler und interdisziplinärer wissenschaftlicher Einrichtungen untersucht. Die WissenschaftlerInnen des Instituts für Orientalische und Europäische Archäologie (OREA) der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, des Nationalen Archäologischen Instituts mit Museum, Bulgarische Akademie der Wissenschaften, Sofia (NAIM) und des Curt-Engelhorn-Zentrums für Archäometrie in Mannheim hoffen, mit der Untersuchung der Goldmine und bedeutender Funde aus der Bronzezeit in Bulgarien Antworten auf höchst spannende Fragen zu finden.

Spiralröllchen (Haarschmuck), Ovtschari (bulgarisch: Овчари), mitte 2. Jt. v. Chr. Radnevo, Archäologisches Museum „Maritza Iztok”, Gold; L. 1,3 cm, Gew. 2,37 g, Inv.-Nr. 928/3. Foto: © KHM-MuseumsverbandDie räumliche Nähe der Goldmine zu den bedeutenden Zentren der damaligen Epoche spricht dafür, dass es sich bei dem Gold vom Ada Tepe tatsächlich um jenen Rohstoff handelt, aus dem die sagenhaften Schätze des Goldes von Troia oder der mykenischen Gräber gefertigt worden sind. Dass die Distanzen damals sicherlich bewältigt werden konnten, belegen Importe von für den Mittelmeerraum charakteristischen Gegenständen wie den weithin geschätzten mykenischen Schwertern. Bemerkenswert sind auch die reichen Ressourcen des Ada Tepe mit bis zu sieben bis acht Kilo Gold pro Tonne Gestein.

Nicht zuletzt sollen die Untersuchungen Aufschluss darüber geben, um welche Gesellschaften es sich in der Gebirgsregion im Südosten Bulgariens gehandelt hat, noch lange bevor die Thraker diesen Raum besiedelten.

Krug, Ada Tepe, späte Bronzezeit, 2. Hälfte 2. Jt. v. Chr. Karddzali, Regionales Historisches Museum. Ton; H. 10,7 cm, Gew. 408,2 g, Inv.-Nr. 13316. Foto: © Felix Ostmann, OREAIn der vom NAIM, der ÖAW und dem Kunsthistorischen Museum gemeinsam konzipierten Ausstellung werden die aktuellsten Forschungsergebnisse präsentiert.

Die Ausstellung wird von einem umfassenden Rahmenprogramm mit Vorträgen, Führungen und einem Thementag inkl. Schauwerkstatt der Wiener Gold- und Silberschmiede begleitet.

Kuratiert wurde die Ausstellung von Hristo Popov, Vizedirektor des Bulgarischen Nationalen Archäologischen Instituts mit Museum, Barbara Horejs, Direktorin des Instituts für Orientalische und Europäische Archäologie der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Stefan Alexandrov, Bulgarisches Nationales Archäologisches Institut mit Museum und Georg Plattner, Direktor der Antikensammlung des Kunsthistorischen Museums. Mehr – Seite 2

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/2245-das-kunsthistorische-museum-praesentiert-goldschaetzen-der-bronzezeit-aus-bulgarien.html

Иновативна технология замества кадмиевите пигменти в боите за рисуване

Гениалният холандски постимпресионист Винсент ван Гог (1853-1890) е бил един от най-големите „почитатели” на кадмиевите бои. Снимка: Стефка Николова © artnovini.comЕкологично чистите серии ще се появят на пазара през юли т.г.

СОЛТ ЛЕЙК СИТИ. По време на изложението Art Materials World 2017, организирано от The International Art Materials Association – NAMTA®, което се състоя в началото на март в столицата на американския щат Юта, марката Liquitex представи нови колекции от бои. Разработени по иновативна технология, те са своеобразна алтернатива за художниците, които предпочитат здравословния и безопасен начин на работа, тъй като пигментите им не съдържат кадмий (cadmium; Cd), съобщава порталът artnet News, цитиран от artguide.com.


През 2014 г. сребристобелият метал с пореден номер 48 в Периодичната система на химичните елементи (Таблица на Менделеев) се оказа в центъра на остър спор между еколози, производители, законотворци и художници, а предвид отрицателното му въздействие върху нивото на калция в костите и потенциално свързаните с него заболявания, Европейската химическа агенция (European Chemical Agency; ECHA) предложи да бъдат забранени кадмиевите пигменти в боите. Както artnovini.com написа, след възраженията на много художници и на производители, през есента на 2015 г. Европейският съюз (ЕС) се отказа от идеята си за общоевропейска забрана върху производството на бои, съдържащи кадмий.

ЕС започна кампания за ограничаване на производството на кадмиеви бои след натиск от страна на шведски експерти, които твърдяха, че след като измият четките си от бои, съдържащи този химичен елемент, художниците замърсявали хранителната верига. Според техен доклад, веднъж попаднал в подпочвените води кадмият се утаява в почвата, съответно в земеделските земи, а оттам и в отглежданите култури. В чист вид кадмият е силно токсичен, но неговите съединения, използвани в боите, не са класифицирани като опасни от агенцията на ЕС, която дава насоки за използването на химикали.

Елементът е открит през 1817 г. от германските химици Фридрих Щромайер (Fredrich Stromeyer; 1776-1835) и Карл Самуел Херман (Carl Samuel Hermann; 1765-1846), а в средата на 40-те години на XIX в. започва да се използва при производството на бои за рисуване. Сред най-големите „почитатели” на кадмиевите бои са художници като Ван Гог (Vincent van Gogh; 1853-1890), Клод Моне (Claude Monet; 1840-1926), Пол Сезан (Paul Cézanne; 1839-1906), Едвард Мунк (Edvard Munch; 1863-1944) и др.

След задълбочени тестове новите бои били одобрени и от художниците, и от токсиколозите. Според експерти, тези бои ще намерят широко приложение в реставрацията, тъй като кадмиевите пигменти са чувствителни към светлината и се окисляват като с времето яркожълтото се превръща в зеленокафяво.

Очаква се, че новата колекция на Liquitex ще се появи на пазара през юли т.г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2244-inovativna-technologia-zamestva-cadmievite-pigmenti-v-boite-za-risuvane.html

Проф. Петя Бъговска покани млади таланти на контрабасовото изкуство за Юбилеен концерт в НМА

Проф. д-р Петя Бъговска е един от най-изтъкнатите представители на световното контрабасово изкуство. Снимка: Личен архив на изпълнителката- С проекта Bassione Amorosa на 15 март в Националната музикална академия ще бъде открит Bass Fest 2017.

- Специален гост на концерта ще е известният италиански басист проф. Пиермарио Мурели.

СОФИЯ. Почитателите на контрабасовото изкуство могат да се насладят на виртуозните изпълнения на световноизвестната музикантка, солистка и педагог проф. д-р Петя Бъговска (Prof. Ph.D. Petia Bagovska), чийто Юбилеен концерт, наречен Bassione Amorosa, ще се състои на 15 март, от 19.00 ч., в Концертната зала на Националната музикална академия (бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” 94).


В концерта, с който ще бъде открито тазгодишното издание на вече традиционния Bass Fest, ще вземе участие Академичният симфоничен оркестър с диригент Светлана Галианова (от класа на проф. Пламен Джуров) и с концертмайстор Жорж Паликаров. В Bassione Amorosa солисти ще бъдат още известният италиански басист проф. Пиермарио Мурели (Prof. Piermario Murelli), преподавател в прочутата Консерватория „Джузепе Верди” (Conservatorio di Musica Giuseppe Verdi) в Милано, и младите изпълнители Добромир Кисьов (Dobromir Kisyov) и Алп Туна Куртуглу (Alp Tuna Kurtoğlu) – студенти от класа на проф. Бъговска в НМА. Специални гости на концерта ще са и басистите Румяна Тенчева, Свобода Боздуганова, Атанас Петков и Ника Марио Николова.

Програмата на Bassione Amorosa включва творби от австрийския композитор и цигулар Карл Дитер фон Дитерсдорф (Carl Ditters von Dittersdorf; 1739-1799), от италианския композитор, диригент и виртуоз Джовани Ботезини (Giovanni Bottesini; 1821-1889): „Алегро а ла Менделсон” (Allegro di Concerto Alla Mendelssohn; a.k.a. Gran Allegro) и Gran Duo Passione Amorosa per due contrabassi, от датския композитор Якоб Гаде (Jacob Gade; 1879-1963), както и премиерата на произведението за осем контрабаса Aires Cariocas от младия испански басист и композитор Симон Гарсия (Simón García; 1977).

Входът на концерта Bassione Amorosa е свободен.

* * *

Биография

ПЕТЯ БЪГОВСКА e завършила Националната музикална академия „Панчо   Владигеров” (НМА) при проф. Тодор Тошев (1919-1993) – основател на съвременната българска контрабасова школа. След дипломирането си js специализира в Италия при маестро проф. Франко Петраки (Prof. Franco Petracchi).

Музикантката е представяла редица самостоятелни рецитали и е водила майсторски класове в много страни на Европа и Америка; удостоявана е с престижни награди от български и международни конкурси. Петя Бъговска е професор, доктор по изкуствознание, и днес преподава в НМА.

От 1989 до 1992 г. работи във Финландия, където активно концертира и същевременно е първи контрабас на Lappeeranta Symphony Orchestra в град Лаперанта.

В периода 2004-2006 г. живее и преподава в Wright College of Chicago в Съединените щати, изнася лекции в университети на Чикаго, Оклахома, Мичиган, Индианаполис, Филаделфия и Тексас. Работила е с Chicago Pop’s Orchestra, World Symphony Orchestra, Springfield Symphony и е била солист на Northwest Chicago Symphony.

През 2005 г. и 2007 г. представя България на Световните фестивали на басистите, които се провеждат в Мичигън и Оклахома.

От 2004 г. до 2015 г. участва активно в големи европейски фестивали в Полша, Германия, Чехия, Франция, Словакия, Дания и др., където се представя с рецитали и майсторски класове. Била е жури на национални и международни конкурси в България, Сърбия, Германия, Чехия, Словакия.

Изтъкнатата музикантка има два солови албума: Gallery (1999) и One bass, one woman (2005). Участвала е голям брой записи за радио и телевизия.

През 1999 г. издава монографията „Студия за контрабас”, а през 2011 г. книгата „Контрабас – традиции и бъдеще”. Организира бас фестивали в София през 2009, 2011, а преди месец – от 23 до 26 ноември, по нейна идея в столицата се проведе Академичен бас фест 2015. Във мащабния форум взеха участие изтъкнатият румънски музикант Петру Юга (Petru Iuga) – контрабас, Богдан Станев ­- пиано, както и магистри и студенти от класовете по контрабас на проф. д-р Петя Бъговска и на доц. д-р Цветомир Лазаров.

Със своята работа изпълнителката създава традиции за съвременните бас ансамбли, като дейността й и е високо оценена навсякъде по света. Много от студентите й, сред които са 19 носители на национални и международни награди, работят в престижни оркестри у нас. В статията La Voix Bulgaire – Petia Bagovska, публикувана в Double bassist (London, 2000) – едно от водещите специализирани списания в света, авторът я поставя сред „жените-новатори, чиято дейност като педагог, солист и музикант, е с изключителен принос за развитието на световното контрабасово изкуство…”

На нейната личност и творчество са посветени десетки материали в български и чуждестранни медии. През февруари 2014 г., най -престижното международно издание за струнни инструменти – The Strad (London), направи специално интервю за постиженията й като изпълнител и педагог.

От 2012 г. до 2015 г. проф. Петя Бъговска е председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци в България. Член е на Изпълнителния комитет на Международната организация на музикантитеFIM.

Награди:

2014Награда „Борис Христов” на Министерство на културата;
2010 - „Музикант на годината” на Българско национално радио;
2007
- „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци;
2006
„Българин на годината” в Съединените щати;
1982
Първа награда и златен медал от Националния музикален конкурс, България.

Проф. д-р Петя Бъговска e лауреат на наградата „Златното клонче”* за 2015 г. на сайта за изкуство и култура artnovini.com.

––––––

* Автор на позлатената изящна статуетка е скулпторът Ивайло Савов (Ivaylo Savov).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2243-prof-petya-bagovska-pokani-mladi-talanti-na-kontrabasovoto-izkustvo-za-jubileen-konzert-v-nma.html