Месечни архиви: март 2017

Художникът Иван Стратиев показва нови творби от Париж в галерия „Париж”

Paris Mon Amour! - „Парижки замък II (2016), 37 х 45 см, акрил. Художник: © Иван СтратиевИзложбата на известния български живописец можете да разгледате до 15 април т.г.

СОФИЯ. Че Париж е мечта и копнение за всеки художник, в това няма никакво съмнение. Поредното одухотворено естетическо доказателство за притегателната и чувствена сила на този град е изложбата „От Paris в Париж” – живопис и други медии, на Иван Стратиев, който е един от най-изявените и интересни съвременни български художници. Къде е експонирана ли? Разбира се – в галерия „Париж” (ул. „Цар Самуил” 47).


Историята на тази изложба започва в далечната 1991 г., когато Иван Стратиев кандидатства за първи път в конкурса на Съюза на българските художници (СБХ) за специализация в ателиетата Cité internationale des arts в Париж, но творбата му „Голямото дърво”, която тогава представя, се е сторила твърде „особена” на част от журито и кандидатурата му е отхвърлена, разказва галеристката Надя Павлова.

Картината „Голямото дърво (1990), с която през 1991 г. артистът кандидатства за специализация в ателиетата на СБХ Cité internationale des arts в Париж, но кандидатурата му е отхвърлена. Художник: © Иван СтратиевПрез 2016 г. – 25 години по-късно, художникът кандидатства отново и през есента той вече твори в ателиетата на СБХ във френската столица. От вчера – 28 март, до 15 април, в експозицията си „От Paris в Париж”, артистът представя творбите, които създава по време на пребиваването си в града на Сена.

В своята изложба, която е негов дебют в галерия „Париж”, Иван Стратиев показва пред почитателите си и онази стара неодобрена картина, към която е запазил особен сантимент. Така публиката ще може да се проследи част от творческия път, който художникът извървява през изминалия четвърт век, и развитието, което неговото изкуство претърпява през този период…

По пътя на Ван Гог - „Къщи в Овер сюр Оаз” (2016), 24 х 30 см, акварел, платно. Художник: © Иван СтратиевВ Париж, Иван Стратиев изживява два трескави месеца, обзет от огромното желание да рисува и да се потопи в необятния свят на изобразително изкуство, което неслучайно е неизменна емблема на града от векове. Именно тук се раждат пейзажи в стила на кубизма и импресионизма, изпълнени в различни техники: акварел, пастел, маслени и акрилни бои, та дори и рисунки… с вино. Художникът пътува и до Овер сюр Оаз – селцето, където прекарва последните два месеца от живота си гениалният холандски постимпресионист Винсент ван Гог (Vincent Willem van Gogh; 1853-1890). Разхождайки се по стъпките на легендарния творец, Стратиев успява да скицира, а по-късно и да завърши два великолепни пейзажа с акварел върху платно.

Художникът създава още обекти и колажи, от които в изложбата си представя два опаковани броя на френския вестник Le Figaro, които са своеобразно намигване към Кристо (Christo; 1935), и биберон, намерен на парижка улица, а по-късно сложен в рамка – препратка към поп арта.

Изложбата „От Paris в Париж” има за цел да покаже един различен Иван Стратиев – освободен от очаквания, и един художник, рисуващ всичко, което душата му, вдъхновена от свободния парижки дух, е пожелала, допълват от галерия „Париж”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2255-hudognikat-ivan-stratiev-pokazva-novi-tvorbi-ot-paris-v-galleria-paris.html

Журналистката Мариана Първанова ни покани в „Бохемските кафенета на соца”

В новата си книга журналистката Мариана Първанова, разказва за най-известните столични заведения, където се е събирала артистичната бохема от 1944 до 1989 г. Снимка: © Личен архив на авторкатаЕмблематичните заведения оживяват в увлекателен разказ, допълнен и от спомените на някои от най-известните през последните десетилетия български творци.

СОФИЯ. Един от безспорните хитове на книжния пазар през тази пролет у нас е най-новата книга на журналистката Мариана Първанова„Бохемските кафенета на соца”, отпечатана от издателство „Гутенберг”. Къде се е събирал артистичният и интелектуалeн елит в София в недалечното ни минало? Защо изчезнаха легендарните бохемски кръчми? Каква потребност са имали художници, артисти, писатели и журналисти да се отбиват почти всеки ден в техните любими кафенета и клуб-ресторанти?


Отговорите на тези въпроси дава „Бохемските кафенета на соца”, чието заглавие е вдъхновено от понятието „литературните кафенета на Европа”. Това название, често използвано и като неизменна туристическа атракция в старите столици на Европа, е свързано с традицията на интелектуалците да се събират на по чашка кафе или питие в определени заведения.

Мариана Първанова започва увлекателното артистично пътешествие, като ни връща в София преди повече от 70 години – в далечната и исторически противоречива 1944 г. – и ни води в легендарното писателско кафене „Цар Освободител” и сладкарницата на хотел „България”, за да продължи през прочутия ресторант „Крим” и стигне до емблематичната кръчма „Под липите”, казват от издателството. Авторката отделя специално внимание на творческите клубове, които също са били средища на културния елит: Клубът на журналистите, Клубът на писателите и Клубът на Съюза на българските художници. Отделни текстове тя посвещава и на митичния „Бамбук”, на снобската „Бразилия” и на модния „Млечен бар”. Не пропуска любимите кръчми на актьорите: Клубът на Народния театър, Унгарският ресторант и бистро „Прага”. А географията на бохемските „свърталища” не би била пълна без музикантските „адреси”: „Кристал”, „Кравай” и „Синьото”, така популярни у нас през 80-те години на миналия век.

Книгата „Бохемските кафенета на соца” представя и спомените на някои от най-известните български творци за емблематичните „кафенета”. Снимка: © изд. „Гутенберг”Всеки разказ за тези заведения е обогатен със спомените на някои от най-известните български творци от това време, сред които са Кирил Маричков, Богдана Карадочева, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Дамян Обрешков, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Владимир Пенев и други. В своите разкази те описват каква е била атмосферата в тези „култови” места, кои са били най-модните питиета и менюта…

Любопитното пътуване, което ни предлага Мариана Първанова, продължава и през „литературните кафенета” на Виена, Париж и Варшава.

Книгата „Бохемските кафенета на соца” е издадена с подкрепата на програма „Помощ за книгата” на българското Министерство на културата и може да бъде намерена в книжарниците „Хеликон”, „Български книжици” и др.

* * *

Мариана Първанова е завършила специалност „История” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От дълги години пише в областта на културата и по проблемите на културно-историческото ни наследство. Работила е като журналист за БНР, за вестниците „Новинар”, „Труд”, „Седмичен Труд” и „Монитор”. През 2005, 2006 и 2010 г. издава трите тома на изследването „Неизвестно за известни български родове” (изд. „Изток-Запад”), което постигна изключителен успех и се превърна в една от най-тиражните книги, издавани в България през последните години.

В тритомника авторката представя историите на 121 фамилии, като в първия те са 56, във втория – 40, а в третия – 25. Сред известните родове, за които Мариана Първанова разказва са тези на Тодор Бурмов, Рачо Петров, Богдан Филов, Атанас и Иван Буров, Иван Вазов, Йордан Йовков, Петко Р. Славейков, Каравеловия род, арменската фамилия Томасян, грузинците Шервашидзе, на Симеон Радев, Гео Милев, Ран Босилек, Николай Лилиев, Бенчо Обрешков, Захари Зограф и др.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2254-journalistkata-mariana-parvanova-ni-pokani-v-bohemskite-kafeneta-na-soca.html

На „Шипка” 6 започва 42-та Национална изложба на българската карикатура

Повече от три седмици - от 31 март до 23 април - ще продължи 42-то издание на Националната изложба на българската карикатура. Снимка: © Секция „Карикатура” към СБХПовече от 40 художници ще коментират „през смях” абсурдите на битието ни от 31 март до 23 април в Галерията на СБХ.

СОФИЯ. „От усмивката и закачката до саркастичния щрих, предизвикан от абсурдите в живота ни - карикатурата е лаконичен коментар, понякога присъда, понякога просто дружески шарж”, казват организаторите на 42-та Национална изложба на българската карикатура, която ще бъде открита на 31 март (петък), в 18.00 ч. на първия етаж на Галерията на СБХ (ул. „Шипка” 6).


Изложбата е своеобразен годишен преглед на най-високите постижения на съвременните български художници, работещи в областта на различните жанрове на карикатурата. Провеждането й има за цел да стимулира развитието на изкуството на карикатурата в България и да допринася за популяризирането на творчеството на българските карикатуристи в страната и в чужбина, допълват организаторите й.

През годините на т.нар. „преход”, националната изложба на най-изявените български карикатуристи винаги е била барометър за отношението на обществото към властта в страната ни. Снимка: © artnovini.comПри откриването на изложбата ще бъдат връчени няколко награди: Награда на Съюза на българските художници и Награда на секция „Карикатура” към СБХ, Наградата на Софийска община на името на Доньо Донев, както и отличия от спонсори, съмишленици и приятели.

Националната изложба на българската карикатура ще продължи до 23 април (неделя) и ще представи творби на 41 художници:

Алла & Чавдар Георгиеви, Анатолий Станкулов, Антон Савов, Богдан Бенев, Борислав Златанов, Валентин Георгиев, Валери Александров, Велин Андреев, Веселин Зидаров, Галина Павлова, Генчо Симеонов, Георги Каралиев, Георги Панов, Георги Чалъков, Деян Михайлов, Диляна Николова, Димитър Атанасов, Ивайло Нинов, Ивайло Цветков, Иван Веселинов, Иван Кутузов-Кути, Ириен Трендафилов, Кирил Божкилов, Кирил Манов, Любомир Михайлов, Майа Чолакова, Маргарита Янчева, Милко Диков, Мирослав Божков, Никола Георгиев-Кайо, Николай Бебенов, Светла Христова, Светлин Стефанов, Силвия Ганчева, Стоян Дечев, Стоян Комитски, Трайко Попов, Христо Недялков-Хри100, Цветан Павлов, Цочо Пеев.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2253-na-shipka-6-zapochva-42-ta-nacionalna-izlogba-na-bulgarskata-karikatura.html

Де е „Bulgarien”?

Изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа” с експонати от 14 български музея може да бъде разгледана в Музея за история на изкуството във Виена до 25 юни 2017 г. Снимка: © artnovini.comВИЕНА. Дойде пролет. И природата започна да се пробужда отново за живот… Банално, но пък истина. Кръговрат на сезоните. През тази пролет, във Виена, към България се пробуди отдавна неслучвал се интерес. В самия център на австрийската столица, в световноизвестния с великолепната си колекция Музей за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum; KHM), беше открита уникалната изложба „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа” (Das erste Gold. Ada Tepe: Das älteste Goldbergwerk Europas), за която сайтът за култура и изкуство artnovini.com писа вече няколко пъти.


Само че…

„великолепна”, „уникална”… Да, пролетта е време за възторжено-поетични епитети. В случая – напълно истински и заслужени. Всеки, който е разгледал тази експозиция, може да потвърди думите ми.

Бях на пресконференцията, по време на която за България, за българските археолози, за археологическите паметници по българските земи, бяха изречени прекрасни думи, от които се почувствах така горд, както рядко ми се е случвало през последните години. Вечерта бях и на откриването на изложбата. Възторгът беше същия. Напълно истински и заслужен. Защото за две-три години и от KHM, и от Националния археологически институт с музей при БАН, са извършили огромна и изключителна работа, чийто златоблестящ „венец” сега може да бъде видян в една от залите на музея.

Въодушевен, разказвах на свои познати за тази изложба, за това, че най-сетне за България може да се говори и със суперлативи, а не само ни предъвкват из криминалните хроники и да започват журналистическите си репортажи с думите „най-бедната страна в Европа”. Толкова бях възторжен, че първоначално не обръщах внимание (всъщност – сякаш, не исках) на един детайл, изглеждащ само на пръв поглед незначителен – никъде върху плакатите за изложбата Das erste Gold..., разлепени щедро из цяла Виена, не пише видимо, че тези експонати идват от България (aus Bulgarien), или поне че са от български музеи. Започнах да се питам (а и не само аз): „Де е „Bulgarien”?”

Ада тепе? Къде е това, какво е това? За миг си представих, че правя анкета пред музея и питам хората, къде се намира Ада тепе. Разбира се, щеше да бъде безсмислено и глупаво упражнение. И в България едва ли повечето хората знаят какво е това Ада тепе или пък къде се намира. В интерес на географската „истина”, в южната част на Балканския полуостров, има няколко места, които са с това име, но повечето от тях са разположени… на югоизток от България. Това показва и първата справка в Google.

Липсата на думата „България” върху плакатите за изложбата, по подразбиране, автоматично задава два основни въпроса: кураторска грешка ли е това или е нечие целенасочено решение?

Да, тези артефакти не са български, но са открити на българска територия и са собственост на български музеи.

Като правило, институции от световно ниво, каквато е и KHM, не допускат подобни кураторски грешки. Това е сигурно. Остава вторият вариант – че според някого, най-вероятно, името на България няма да провокира достатъчно интереса на посетителите. Но това е нелогично - изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”, която от април до края на юни 2015 г. беше посетена от няколкостотин хиляди души (според МК) в Лувъра (Musée du Louvre), доказа обратното.

Остава да приемем, че всичко това е нелеп пропуск. Нечий. Но уникалността на тази изложба не го заслужава. Нито България.

Постер за изложбата във виенското метро. Снимка: © artnovini.comИ тук, искаме или не искаме, отново стигаме до темата за авторитета, който има нашата страната в Европа и по света.

От години (още от времето на социализма) средствата за масово осведомяване (за агитация и пропаганда), се опитваха (опитват се и сега) да внушават, че наши посланици пред света, например, са спортистите, което е пълен абсурд* с патриотарски нагарчащ привкус. Нито Модерния ляв, нито Гришо, нито т.нар. „златни момичета” направиха живота на българите по-лек, нито пък промениха с нещо имиджа ни пред света (просто, те вършеха и вършат своята работа). Това не стори дори и… киселото мляко. Това, днес, могат да направят по най-убедителен начин и с успех културата, изкуството и науката. За които, обаче, на нашата държава не ѝ пука съвсем.

Няма съмнение, че темата за имиджа ни пред света трябва да бъде и е приоритет на дипломатическите ни мисии и на културните ни институции в чужбина. Разбира се, че има добри практики, както е модерно днес да се казва, но общо взето мисията е… Лондон. И това е мнението на стотици хиляди българи, живеещи в странство, според които основната грижа на нашите представителства в чужбина е личното благоденствие на служителите им и нищо повече. Което много често е и видимо (при това с невъоръжено око, както казваше мой колега).

Авторитет се гради и с национално самоуважение – особено в чужбина. С уважение към българския език,  култура… Концепции има, идеи има, и талантливи хора има. Но, за съжаление, не навсякъде. Ето един пример от тук: незнайно защо Българският културен институт Дом „Витгенщайн” във Виена вече трета година продължава да живее в епохата на „Криворазбраната цивилизация” и поддържа уебсайта си единствено на немски език (впрочем, неотдавна получих покана за концерт, посветен на 40-годишнината от създаването на Българския културен институт в австрийската столица също само на… немски език).

Подобни примери, за съжаление, има още. Да не говорим за сплотеността на българските общности в чужбина, която е непреходна еманация на нашата народо-психология и тъжно следствие от една неуважителна държавна политика, продължила десетилетия наред.

Миналата година през пролетта в Клостернойбург (град на десетина километра от Виена) също имаше една изключителна изложба – „Блясъкът на Изтока. Християнско изкуство от България” (Glanz das Ostens. Christliche Kunst aus Bulgarien). Тогава, на откриването, една дама ме попита учудено: „Нима всичко това е от България?..”

Отново е пролет. И аз отново (може би, наивно) си мисля, че е крайно време да направим така, та светът да се пробуди и да осъзнае, че България е нещо съвсем различно „от най-бедната страна в Европа” и от синоним на разни черно-бели „най-най-…”.

За да излезем от собствения си омагьосан кръговрат и да не се питаме „Де е „Bulgarien”?”

__________

* Бел. ред.: последният пример - победата на България над Холандия с 2:0 мина тихомълком из европейските медии и акцентира основно върху оставката на треньора на лалетата Дани Блинд, а не върху успеха на българските футболисти.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/2252-de-e-bulgarien.html

Четири от най-ярките звезди на българския театър озаряват „Корабът Нощ”

Постановката на режисьора Стилиян Петров в Театър „Азарян” събира под платната на „Корабът Нощ” четири изключителни български актриси. Снимка: © Явор ВеселиновАктрисите Татяна Лолова, Цветана Манева, Пламена Гетова и Петя Силянова се завръщат в Театър „Азарян” за постановката по текстовете на голямата Маргьорит Дюрас.

СОФИЯ. В спектакъла „Корабът Нощ” режисьорът Стилиян Петров събира отново на сцената на Театър „Азарян” четири от най-ярките звезди на българския театър. На 4 и 11 април, от 19.30 ч., актрисите Татяна Лолова, Цветана Манева, Пламена Гетова и Петя Силянова ще се представят пред почитателите на Мелпомена в постановката по текстове на знаменитата френска писателка Маргьорит Дюрас (Marguerite Duras; 1914-1996).


Историята на „Корабът Нощ” разказва за дългогодишните телефонни разговори между двама души, които се влюбват един в друг, но никога не се срещат. Самата Маргьорит Дюрас твърди, че сюжетът е истинска история, разказана ѝ от близък приятел, а изследователи на творчеството на писателката обаче откриват и автобиографични съвпадения, казват от Театър „Азарян”.

„Корабът Нощ” - поглед отгоре... Снимка: © Венелин Шурелов„Има глас в текста – за мен винаги е било така при Дюрас – глас, който разказва истории. Пишещ глас, който търси думи, места, енергия, ерогенни зони, нови сезони в природата и човека. Плачещ глас. Глас, който те гледа в сърцето. Глас, който сънува, който тъгува на глас еротичния сън на човека”, разсъждава режисьорът Стилиян Петров.

Кой е този глас? Откъде идва?

Не знам. Не знам нищо – любимият отговор на Дюрас.

Винаги съм имал това усещане, че текстовете ѝ не са писани за четене, те са създадени за слушане. Думите преди да бъдат написани, първо са били изречени. Не четеш, а чуваш”, допълва постановчикът.

Артистичната директорка на Театър „Азарян” и драматург Яна Борисова казва за спектакъла: „Корабът Нощ” е опит да се говори за любовта без свян, без наивността и вълнението на младостта, ползвайки емоционалната памет на четири жени, на четири актриси, които вече не се страхуват от нея. Четири гласа, които се превръщат в мощни оръдия и, без да влизат в битка, ни разказват за тези неща, които досега прошепвахме, а може би е трябвало да изкрещим. „Корабът Нощ” е опит за споделено преживяване. То ще се случва и няма да се случва, но смисълът му е в нуждата да се изпита непреживяното…”

* * *

„Корабът Нощ”
по текстове на Маргьорит Дюрас

Сценична версия: Яна Борисова, Стилиян Петров
Режисьор: Стилиян Петров
Сценограф: Венелин Шурелов
Превод: Мария Георгиева
, Албена Стамболова
Костюми: Елица Георгиева
Музика и саунд дизайн: Иван Шопов
Помощник-режисьор: Михаил Жекунов
Фотография и рекламна визия: Явор Веселинов

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/teatar/2251-chetiri-ot-nai-jarkite-zvesdi-na-bulgarskia-teatar-ozarjavat-korabat-noscht.html

Световния арт пазар достигна най-ниското си ниво през последните пет години

През 2016 г. продажбите на произведения на изобразителното изкуство и на антиквариат по време на арт изложения и панаири отбелязаха ръст от 5% и достигнаха до 13.3 млрд. USD. Снимка: © artnovini.comПродажбите от аукциони продължават да падат, а тези на галериите и от арт изложенията растат.

НЮ ЙОРК. За втора поредна година световният пазар на изобразително изкуство и антиквариат отбелязва осезаемо намаляване на продажбите и достигна най-ниското си ниво за последните няколко години, съобщи агенция Bloomberg, цитирана от портала artguide.com.


Според доклад, публикуван от UBS Group AG и Art Basel, през 2016 г. продажбите са намалели с 11% и достигнаха до 56.6 млрд. USD. Тази негативната конюнктура продължи тенденцията от 2015 г., когато беше инкасиран спад от 7%. Днес, на практика, ситуацията се върна във времето преди рекордните 2013-2014 г., когато общите приходи на световния арт пазар достигнаха фантастичните 68.2 млрд. USD.

САЩ продължават да са лидер на пазара на изобразително изкуство и антиквариат с дял от 40%, на второ място е Великобритания с 21%, а на трето е Китай с 20%. През 2016 г. продажбите от търгове са се свили с 26% и представляват 22.1 млрд. USD, като лидерите – аукционните къщи Sotheby’s и Christie’s, намалиха своя пазарен дял на 38%, което е с 4% по-малко от показателите за 2015 г. Продажбите в най-силния сегмент – Следвоенно и съвременно изкуство, паднаха с 18%до 5.6 млрд. USD; на Модерно изкуствос 43%, или до 2.6 млрд. USD; на произведения от импресионистите – с 31%, или до 1.3 млрд. USD, се посочва още в доклада.

Най-голям, обаче, е спадът при продажбите на най-скъпите произведения на изобразителното изкуство – с цени над 10 млн. USD, където интересът на купувачите е намалял с 53%. В същото време с 5% са е увеличили продажбите в сегмента Стари майстори и през миналата година постъпленията са били 1.4 млрд. USD. С положителен тред е и търговията извън аукционите, като продажбите на арт дилърите и на галериите нараснаха с 3%, или с 32.4 млрд. USD – показател, който им отрежда дял от 57% на световния арт пазар.

Участниците в арт изложенията и панаирите също могат да бъдат доволни от своята дейност, тъй като в сравнение с 2015 г. отбелязват ръст на откупките от 5% и достигнаха обем около 13.3 млрд. USD, което е 41% от общия обем на продажбите на галериите. С устойчив тренд „нагоре” могат да се похвалят и онлайн търговете, чието повишение на сключените сделки е от 4%, или 4.9 млрд. USD, и им отрежда 9% от световния пазар на изобразително изкуство и антиквариат.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2250-svetovniat-art-pazar-dostigna-nai-niskoto-si-nivo-za-poslednite-5godini.html

Световния арт пазар достигна най-ниското си ниво за последните пет години

През 2016 г. продажбите на произведения на изобразителното изкуство и на антиквариат по време на арт изложения и панаири отбелязаха ръст от 5% и достигнаха до 13.3 млрд. USD. Снимка: © artnovini.comПродажбите от аукциони продължават да падат, а тези на галериите и от арт изложенията растат.

НЮ ЙОРК. За втора поредна година световният пазар на изобразително изкуство и антиквариат отбелязва осезаемо намаляване на продажбите и достигна най-ниското си ниво за последните няколко години, съобщи агенция Bloomberg, цитирана от портала artguide.com.


Според доклад, публикуван от UBS Group AG и Art Basel, през 2016 г. продажбите са намалели с 11% и достигнаха до 56.6 млрд. USD. Тази негативната конюнктура продължи тенденцията от 2015 г., когато беше инкасиран спад от 7%. Днес, на практика, ситуацията се върна във времето преди рекордните 2013-2014 г., когато общите приходи на световния арт пазар достигнаха фантастичните 68.2 млрд. USD.

САЩ продължават да са лидер на пазара на изобразително изкуство и антиквариат с дял от 40%, на второ място е Великобритания с 21%, а на трето е Китай с 20%. През 2016 г. продажбите от търгове са се свили с 26% и представляват 22.1 млрд. USD, като лидерите – аукционните къщи Sotheby’s и Christie’s, намалиха своя пазарен дял на 38%, което е с 4% по-малко от показателите за 2015 г. Продажбите в най-силния сегмент – Следвоенно и съвременно изкуство, паднаха с 18%до 5.6 млрд. USD; на Модерно изкуствос 43%, или до 2.6 млрд. USD; на произведения от импресионистите – с 31%, или до 1.3 млрд. USD, се посочва още в доклада.

Най-голям, обаче, е спадът при продажбите на най-скъпите произведения на изобразителното изкуство – с цени над 10 млн. USD, където интересът на купувачите е намалял с 53%. В същото време с 5% са е увеличили продажбите в сегмента Стари майстори и през миналата година постъпленията са били 1.4 млрд. USD. С положителен тред е и търговията извън аукционите, като продажбите на арт дилърите и на галериите нараснаха с 3%, или с 32.4 млрд. USD – показател, който им отрежда дял от 57% на световния арт пазар.

Участниците в арт изложенията и панаирите също могат да бъдат доволни от своята дейност, тъй като в сравнение с 2015 г. отбелязват ръст на откупките от 5% и достигнаха обем около 13.3 млрд. USD, което е 41% от общия обем на продажбите на галериите. С устойчив тренд „нагоре” могат да се похвалят и онлайн търговете, чието повишение на сключените сделки е от 4%, или 4.9 млрд. USD, и им отрежда 9% от световния пазар на изобразително изкуство и антиквариат.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2250-svetovniat-art-pazar-dostigna-nai-niskoto-si-nivo-za-poslednite-5godini.html

Скарлет Йохансон очарова парижката публика на премиерата на „Дух в броня”

Скарлет Йохансон раздава автографи по време на премиерата на филма „Дух в броня” в Париж. Снимка: © Forum Film BulgariaЕкранизацията по японската манга The Ghost in the Shell излиза на голям екран у нас от 31 март т.г.

ПАРИЖ. Актрисата Скарлет Йохансон (Scarlett Johansson), една от най-ярките звезди на съвременното кино, се превърна в център на вниманието на синия килим във френската столица в четвъртък вечерта. Премиерата на криминалния екшън „Дух в броня” (Ghost in the Shell; 2017) събра почитатели на Десетата муза, а изпълнителката на главната роля заплени присъстващите не само със стилния си тоалет, но и очарователното си излъчване, казват от компанията Forum Film Bulgaria, разпространител на филма в България.


Дългоочакваната екранизация на оригиналната японска манга The Ghost in the Shell вече започна своя славен поход в Европа, като тръгна от Париж, където впечатли избраните да бъдат сред първите зрители на филма.

Снимка: © Forum Film BulgariaЕкшънът „Дух в броня” на режисьора Рупърт Сандърс (Rupert Sanders въвежда киноманите в света на майор Мотоко Кусанаги (в ролята Скарлет Йохансон) - един уникален по рода си хибрид между човек и робот, който ръководи елитната част Отряд 9, чиято основна функция е да се противопоставя на най-опасните престъпници и екстремисти. Сега пред специалния отряд се изправя враг, чиято единствена цел е да унищожи всички кибертехнологични разработки на Hanka Robotic

Партньори на четири пъти номинираната за „Златен глобус” (Golden Globe) Скарлет Йохансон са Такеши Китано (Takeshi Kitano), Жулиет Бинош (Juliette Binoche), Майкъл Пит (Michael Pitt), Пилу Асбек (Pilou Asbæk) и др.

Според информация на портала imdb.com, досега актрисата е участвала в 56 филма (два от тях: Avengers: Infinity War (2018) и анимацията Isle of Dogs (2018) все още са в снимачен период, а Rough Night (2017) е в етап на пост продукция). За разностранния й актьорски талант говорят великолепните й изпълнения в напълно различни като стилистика и жанр филми каквито са например „Момичето с перлената обеца” (Girl with a Pearl Earring; 2003) на режисьора Питър Уебър (Peter Webber), „Мач пойнт” (Match Point; 2005) на Уди Алън (Woody Allen) или пък „Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител” (Captain America: The Winter Soldier; 2014) на Антъни Русо (Anthony Russo) и Джо Русо (Joe Russo).


В България филмът „Дух в броня” (Paramount Pictures) излиза на голям екран (във формати 3D, IMAX 3D и 4DX) от 31 март т.г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2249-scarlett-johansson-ocharova-parigkata-publika-na-premierata-na-duh-v-bronia.html

Cristian Mungiu will preside the Cinéfondation and Short Films Jury in Cannes

Cristian Mungiu, President of the Cinéfondation and Short Films Jury. Photo: © Dan BeleiuRepresentative of the Romanian New Wave, the director enjoys a long and glittering history with the Festival: hi won Palme d’Or with his second feature film, ’4 months, 3 weeks and 2 days’ (2007).

CANNES. For the 70th Festival de Cannes (17-28 May), Cristian Mungiu will preside the Cinéfondation and Short Films Jury, having been a member of Steven Spielberg’s jury in 2013. The director, screenwriter and producer follows in the footsteps of Naomi Kawase, Abderrahmane Sissako, Abbas Kiarostami and Jane Campion, announced festival-cannes.com.


As an eminent representative of the Romanian New Wave, Cristian Mungiu enjoys a long and glittering history with the Festival. Having won the Palme with his astounding second feature film, 4 months, 3 weeks and 2 days (2007), he went on to garner the Best Screenplay and Best Actress prizes for Beyond the Hills (2012) and the Best Director prize for Graduation.

The filmography of this demanding and socially engaged director has been widely acclaimed by successive juries because it offers such an uncompromisingly sharp and exacting view of Romanian society, but packs a universal message. His ambitious works take a scalpel to human nature and treat it with rare intelligence: a gentle satire on the dreams of young Romanians in the post-communist period – Occident (2002); a chilling tale of a clandestine small-town abortion (4 months, 3 weeks and 2 days); surreal and deadpan urban legends under the Ceauşescu system (Tales from the Golden Age, 2009); exorcism against a background of religious fundamentalism and communist heritage (Beyond the Hills); and a moral tale of dishonest compromises and corruption in Romanian society – Graduation (2016).

Born in 1968 in Iași, Cristian Mungiu started out as a journalist and then a teacher after studying English at university. He then attended the Film and Theatre Academy in Bucharest, where he made a number of short films. He continued his training as an assistant director with Bertrand Tavernier (1941) for Captain Conan (1996) and Radu Mihăileanu (1958) for Train of Life (1998). His first feature film, Occident, was selected for the Directors’ Fortnight in 2002 and was a triumph back in Romania.

Since then, Cristian Mungiu has ploughed a highly distinctive furrow with each new film, combining necessary introspection and social reflection. He delivers a magisterial cinematographic language, full of stunning dialogue of captivating complexity, tense narratives bordering on thrillers, and camera shots of intriguing austerity which never fail to shock. And yet the uncompromising filmmaker has never lost his touch of humour, derision and Mitteleuropean sense of the absurd.

Cristian Mungiu is a glorious member of that Romanian school showcased by Thierry Frémaux in the 2000s’, says Gilles Jacob, President of the Cinéfondation. ‘Just to look at the intelligence and interactive ramifications of a screenplay like Graduation is to understand that Cristian is the dream examiner for the big Festival exam – the Cinéfondation and the short films. I wonder who will pass? Good luck to all the candidates!’

For his part, Cristian Mungiu’s first reaction was to say: ‘Value and originality have never achieved easy recognition in the cinema. And it’s even harder to recognise the value and originality of very young directors. But the Cinéfondation is known for having succeeded in doing just that to great effect. The Cinéfondation has always given young directors the help and recognition they needed at the very outset of their career, so that they could express themselves with courage and find their own voice. Long may that continue to achieve the same impact. It’s an endeavour in which I’m proud to be playing a part.’

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2248-cristian-mungiu-will-preside-the-cinefondation-and-short-films-jury-in-cannes.html

Law of the Journey – Ai Weiwei in Prague

Ai Weiwei. Law of the Journey (Installation process) 2 - 5. Photo: Screenshot of  ngprague.czThe exhibition in the National Gallery is the first exhibition in the Czech Republic and in Central-Eastern Europe of the distinguished Chinese contemporary artist.

PRAGUE. After having presented the acclaimed set of sculptures, Circle of Animals / Zodiac Heads in 2016, the National Gallery in Prague (Trade Fair Palace; Dukelských hrdinů 47, Prague 7) is proud to host the Law of the Journey (17.03.2017 – 07.01.2018), the first exhibition in the Czech Republic and in Central-Eastern Europe of the distinguished Chinese contemporary artist, Ai Weiwei, announced ngprague.cz.


There’s no refugee crisis, but only human crisis… In dealing with refugees we’ve lost our very basic values, those words articulated by the world’s leading contemporary artist Ai Weiwei in response to the current humanitarian disaster resonate the intellectual ethical legacy of the most important thinkers of our time. Giving powerful evidence of the shared experience of living in an uprooted world in which we are no longer ‘at home’, they define the role of art as a means to understand our complex reality, to instigate action and provide solace. In this time of uncertainty, we need more tolerance, compassion and trust for each other since we all are one. Otherwise, humanity will face an even bigger crisis, Ai Weiwei continues.

Himself a refugee, Ai has almost entirely focused his work on advocating the refugees’ human rights and documenting their tragic condition throughout the past two years. The humanitarian crisis has become especially dire since 2015 when the influx of refugees into Europe from Syria and elsewhere escalated dramatically. It has been described by the U.N. emergency relief coordinator Stephen O’Brien as ‘a slaughterhouse, a complete meltdown of humanity, the apex of horror’. During his visits to refugee camps on the Greek island of Lesvos, or at the border between Greece and FYROM, Ai Weiwei conceived a number of art projects devoted to the contemporary global odyssey while filming the documentary Human Flow which will premiere in 2017. A devastating document of forced displacement, the film is ‘a personal journey, an attempt to understand the conditions of humanity in our days’.

Summer 2016: Ai Weiwei in Belvedere Vienna. Photo: © artnovini.comThe exhibition Law of the Journey is Ai Weiwei’s multi-layered, epic statement on the human condition:

an artist’s expression of empathy and moral concern
in the face of continuous, uncontrolled destruction and carnage

Hosted in a building of symbolic historical charge – a former 1928 Trade Fair Palace which in 1939-1941 served as an assembly point for Jews before their deportation to the concentration camp in Terezín - it works as a site-specific parable, a form of (public) speech, carrying a transgressive power of cathartic experience, but also a rhetoric of failure, paradox and resignation. Like Noah’s Ark, a monumental rubber boat is a contemporary vessel of forced exodus, floating hopelessly within the immense, oceanic abyss of the Gallery’s post-industrial, cathedral-like Big Hall. Set for a journey across the unknown and the infinite, an overcrowded life raft carries ‘the vanguard of their people’, as Hannah Arendt (1906-1975) described the illegal and the stateless in her seminal 1943 essay, We Refugees: over 300 figures, squeezed within the confines of a temporary shelter, undertake a journey ‘far out into the unnavigated’, fleeing violence and danger.

By this radical gesture of reconstructing a desperate act of plight as an anti-ornament of a humanity in decline, Ai Weiwei pays a powerful tribute to the human tragedy of the present moment as well as to humankind’s eternal desire for home and a sense of a belonging. Law of the Journey is

a call for action and condemnation of the ignorance
and blindness of the political and civic apparatus

The exhibition’s title alludes to Walter Benjamin’s (1892-1940) reading of Franz Kafka’s (1883-1924) ‘law of the journey (das Gesetz der Fahrt)’ as ’a route of unexpected reversals and distortions that derange casual connections between origins and destinations, wishes and fulfillments, annunciation of messages and their reception’.

The accompanying selection of Ai Weiwei’s previous works includes Laundromat (2016), a subversive portrait of dispossession and displacement, where the artist continues addressing the refugee crisis; With Flowers (2013-2015), Ai Weiwei’s specific attempt at a commemorative self-portrait in times of confinement; Snake Ceiling (2009), yet another moving monument in Ai Weiwei’s oeuvre, devoted to the 5,000 plus school children who lost their lives during a massive earthquake in China’s Sichuan province in 2008; and a chandelier sculpture Traveling Light (2007), a reflection upon the past and its strength to project the future.

Ai Weiwei (1957) is China’s best-known contemporary artist and one of the most significant artists worldwide. His innovative and provocative works have earned him extensive international recognition, and have also made him an enemy of the Chinese government, which he has often openly criticized. In the 1970s, he became a part of the influential Chinese avant-garde artistic collective the Stars (Xingxing), whose famous 1979 unofficial exhibition was shut down by government officials. Ai immigrated to the USA in 1981, where, living mostly in New York for over a decade, he encountered artworks by Marcel Duchamp (1887-1968), Andy Warhol (1928-1987), and Jasper Johns (1930). These artists shaped his developing artistic practice by inspiring an interest in readymade sculpture, commercial imagery, and conceptual art.

Some of Ai’s most famous works manipulate and even destroy ancient Chinese artefacts in order to investigate

the rapid modernization of China
and its relationship with its ancient past

(for example, Han Dynasty Urn with Coca Cola Logo, 1994, and Dropping a Han Dynasty Urn, 1995). In addition to visual art, Ai has also undertaken a career in architecture and has long been involved in political activism. In 2008, Ai Weiwei organized a Citizens’ Investigation to uncover the names of every child who lost their lives during the Sichuan earthquake. This led to ongoing friction with the Chinese authorities, culminating with his arrest and secret detention in 2011.

Ai has received a number of prestigious international awards, including the Human Rights Foundation’s 2012 Václav Havel Prize for Creative Dissent, the 2013 Appraiser’s Association Award for Excellence in the Arts, and Amnesty International’s 2015 Ambassador of Conscience Award. Ai’s major solo exhibitions were held at venues around the world, including the Palazzo Strozzi in Florence (2016), Royal Academy of Arts in London (2015), Martin-Gropius-Bau in Berlin (2014), Hirshhorn Museum and Sculpture Garden in Washington DC (2012), and Tate Modern in London (2010). During the period 2015-2017, a number of projects related to the international refugee situation were accomplished, exhibited in venues in Athens, Berlin, Vienna, Florence and New York.

Curators: Jiří Fajt & Adam Budak

* * *

Trade Fair Palace

Dukelských hrdinů 47
170 00 Prague 7 – Holešovice

NG Information centre for visitors:
Daily, except Mondays, 10 a.m. – 6 p.m.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2247-law-of-the-journey-ai-weiwei-in-prague.html