Месечни архиви: февруари 2017

Виена и София си разменят изложби на уникални златни съкровища

От 6 април до 30 юни 2017 г. Археологическият музей в София ще покаже оригиналното златно съкровище от Надсентмиклош, което днес е в колекцията на Музея за история на изкуството във Виена. Снимка: © artnovini.comВиенският Музей за история на изкуството ще покаже Вълчитрънското златно съкровище, а Археологическият музей – златното съкровище от Надсентмиклош.

ВИЕНА/СОФИЯ. Прочутото златно съкровище от Надсентмиклош (на румънски: Sânnicolau Mare; на унгарски: Nagyszentmiklós) – едно от най-големите и представителни ранносредновековни съкровища в Югоизточна Европа, което днес е част от колекцията на Музей за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum; KHM) във Виена, ще бъде представено в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ; ул. „Съборна” 2) в столицата. Пълният комплект от оригинални съдове ще бъдат изложени в зала Трезор от 6 април до 30 юни 2017 г., съобщава сайтът на НАИМ.


От 7 март до 25 юни т.г., но във залите на Музея за история на изкуството (Maria-Theresien-Platz, 1010 Wien) в австрийската столица, ще заблести с магнетичното си очарование едно от най-големите и най-древни златни съкровища в света – Вълчитрънското (XІV в. – начало на XІІІ в. пр. Хр.), което е съставено от тринадесет изключително ценни съда с общо тегло 12.420 кг.

Изложбата „Първото злато. Ада тепе: Най-старата златна мина в Европа” (Das erste Gold. Ada Tepe: Das älteste Goldbergwerk Europas), както и експозицията в София с шедьоврите от Надсентмиклош, са организирани от двата музея и са част от партньорската програма между Българската академия на науките (Bulgarische Akademie der Wissenschaften) и Института за ориенталска и европейска археология (Institut für Orientalische und Europäische Archäologie; OREA) при Австрийската академия на науките (Österreichischen Akademie der Wissenschaften).

Златното съкровище от Надсентмиклош е съставено от 23 съда (осем от тях са изработени от 22-каратово злато) с общо тегло около 10 кг. Снимка: © artnovini.comЗлатното съкровище от Надсентмиклош

е открито през 1799 г. край град Надсенмиклош (в превод: Голям Свети Никола) в Банат (днес на територията на Румъния), пише изтъкнатият български изкуствовед и археолог проф. Никола Мавродинов (Prof. Nikola Mavrodinov; 1904-1958) в том I на своето изследване „Старобългарско изкуство” (изд. „Наука и изкуство”, София, 1959 г.).

Изключителната находка е отрита случайно от работник на двамата братя – преселници от България – Христо и Кирил Накови, които по-късно подаряват съкровището на императора на Свещената римска империя Йосиф II (Joseph II.; 1741-1790), за което получават благородническа титла.

Днес съкровището е изложено в Музея за история на изкуството във Виена и в указателните табели е анотирано като прабългарско (7 Jh. Kuvratbulgaren…; 9 Jh. Balkanbulgaren…) и отнесено към VII-IX в., но други изследователи изказват хипотезата, че артефактите имат аварски или тюркски произход, или са наследство от печенегите. Извън споровете, обаче, остава неговият еклектичен характер.

Златното съкровище се свързва с имената на боилите Глад – български средновековен управител (таркан или комит) на Банат през IX и X в., и внукът му Охтум – живял в началото на XI в. и управлявал Банат и части от Трансилвания; противник на първия унгарски крал Стефан I (I. István; c. 970/975-1038). Двамата български владетели управлявали и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е открита ценната находка, съставена от 23 съда с общо тегло около 10 кг (осем от тях са изработени от 22-каратово злато).

Фрагмент от украсата на кана №2 - най-вероятно пресъздаващ мита за превърналия се в орел Зевс, който отвлича Ганимед. Снимка: © artnovini.comОсобен интерес за специалистите
и обект на много спорове

относно атрибутирането на съкровището представлява формата на отделните негови части. Шест от съдовете са кани с яйцевидно тяло и сравнително дълга шия, разширяваща се при гърлото, пише в своя труд проф. Мавродинов. Имали са дръжки, които са запазени изцяло при №1 и №6 и навярно са били предназначени за вино. Кани с подобна форма са срещани в изкуството на Римската империя, Китай, Сибир и Южна Русия, но не са характерни за персийското (иранското) изкуство. Някои керамични кани от некропола край българския град Нови пазар са с форма много близка до тези от находката при Надсентмиклош. По-особена е кана №7, която е с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство. Съд №8 е фиала с елипсовидна форма и широка къса дръжка. Характерна е за Античното изкуство. Съдове №9, 10, 20 и 21 са тасове. Канчета №11 и №12 са с форма, срещана в българските и аварски находки. Купите с животинска форма (№ 13, 14 и 18) водят произхода си от персийското изкуство. Византийски по произход са патерите обозначени с номера 15 и 16. Пречупената форма на ритона се среща само във варварските находки. Типът на канче №19 е характерен за сасанидското изкуство, а формите на купите с номера 22 и 23 е срещана в различни култури в Европа и Азия.

Както формата на експонатите, така и произходът на тяхната украса също препраща към различни култури, като в някои случаи, в един и същ съд, се съчетават орнаментални и растителни мотиви, митологични същества и човешки изображения с разнороден характер.

Прочутият „първобългарски конник”, гравиран върху кана №2. Снимка: © artnovini.comСпоред много български учени, един от съдовете, за които може да се каже с голяма вероятност, че е изобразен първобългарски конник е кана №2. В четири кръга, образувани от преплитащ се орнамент, са гравирани четири сцени, като първата представлява тежко въоръжен конник, влачещ за косите пленник. С дясната си ръка той е преметнал през рамо копие с двурого знаме и е облечен в ризница, а върху главата му има конусовиден шлем с две пера. Именно поради стилистичните характеристики на това изображение редица специалисти са склонни да допуснат, че върху съда е изобразен прабългарски конник. Втората сцена показва ездач, възседнал същество с животинско тяло и човешка глава, който извърнат назад, стреля с лък по пантера. Според проф. Мавродинов, в тази сцена има голямо сходство с митологичните мотиви по Сандъка от Терачина, Италия, който ученият определя като произведение на старобългарското изкуство. Третата сцена изобразява грифон, който напада сърна, а четвъртата – орел, сграбчил гола женска фигура. Най-вероятният първообраз на изображението е мита за превърналия се в орел Зевс, отвличащ Ганимед. Същият сюжет е разработен на два пъти и върху широките страни на кана №7, но там фигурата е мъжка. Изображения на митологични същества има и в шестте медальона, образувани от преплитащи се орнаменти в канче №19. Те са с глави на пантера, лъв, орел, бик и две на козел. Подобни същества, както и грифони, са изобразени и по други съдове. За украсата на някой от експонатите е приложена техниката на клетъчния емайл, както и стъклена паста е с червеникавокафяв цвят…

В украсата на съдовете, намерени край Надсентмиклош, са използвани орнаменти от различни художествени култури: християнски кръстове (дъната на някой от тасовете), рунически знаци (руни, от герм. Runne: „тайна”), определяни като тюркски или първобългарски (пак там), копиевидни мотиви присъщи на сасанидското изкуство (шията на кана №2), антични (акантизувани) палмети и розети, познати и от византийското изкуство.

Според проф. Никола Мавродинов, един от надписите (върху съд №21), който е гравиран на гръцки, гласи: „Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене”

Златното съкровище от Надсентмиклош е изключителен образец на ранносредновековните съкровища от Югоизточна Европа, който впечатлява с виртуозната техника и широките познания на неизвестните майстори-златари не само при обработката на златото, но и в използването на акценти, характерни за различни художествени школи от този период.  

Основен акцент в изложбата „Първото злато. Ада тепе: Най-старата златна мина в Европа”, която от 7 март до 25 юни ще представи Музея за история на изкуството във Виена и изключителното Вълчитрънско златно съкровище. Снимка: National Institute of Archaeology with Museum Sofia © Felix Ostmann, OREA* * *

Вълчитрънското златно съкровище

е съставено от 13 съда, изработени от сплав в следния състав: злато – 88,15 %, сребро – 9,7 %, мед – 1,74 % и желязо – 0,4 %, а общото тегло на съкровището е 12.425 кг, казват от Националния археологически институт с музей при БАН.

Съкровището е открито е през един декемврийски ден на 1924 г., при риголването на лозето на двамата братя Цветанови от с. Вълчитрън, Плевенско. Лопатите им издрънчават от допира с друг метал и на повърхността са извадени няколко потъмнели и полепнали с пръст съдове и капаци. Подведени от тяхната многобройност и най-вече от големината на предметите, земеделците сметнали, че те са „пиринчени”, т.е. от месингова сплав, и ги изтълкували като знак, че на това място е имало заровени пари. Предметите били захвърлени, а големият и дълбок съд, поради удобството от двете масивни дръжки, бил пренесен в селото и послужил като „сервиз за храна”… на прасето на единия от братята. Едва когато в лакомията си животното успяло да лъсне метала до блясък, блеснала и сензационната истина – предметите били изработени от чисто злато с природна чистота от близо 23 карата, разказват от музея. Останалите части от съкровището набързо били събрани и започнала оспорвана борба, в която някои от предметите били орязвани, поради което днес трудно може да се каже как е изглеждало в първоначалния си вид.

След намесата на полицията и на сътрудници от Народния музей в София, приемник на който е днешният Археологически музей, в неговите сбирки попадат само тринадесетте съда с общо тегло от 12.425 кг.

Датировката на съкровището се простира по протежението на огромен период от време: между средната бронзова епоха (II хил. пр. Хр.) до Великото преселение на народите (V-VI в.), а тълкуванието му преминало през различни становища: от най-обикновен сервиз за пиене, комплект от култови вещи, та чак до хипотезата, че капаците с лукувични дръжки са дискове на ударни музикални инструменти-цимбали. Днес, за това забележително съкровище, което се състои от една голяма овална купа с масивни дръжки, една голяма и три по-малки чаши с по една дръжка, два големи и пет по-малки капаци с лукувични дръжки отгоре и един скачен троен съд от яйцевидно издължени и заострени в единия си край полусфери, с голяма доза категоричност може да се твърди, че е изработено по време на разцвета на къснобронзовото общество в Карпатско-дунавския регион през втората половина на XIV – началото на XIII в. пр. Хр.

Цялото Вълчитрънско съкровище демонстрира техническа култура, която няма корени нито в предходната епоха, нито намира продължение в местното златарство за доста столетия напред. Предназначението на Вълчитрънското златно съкровище, което е единно по своето съдържание и изработка, без съмнение е ритуално.

Вълчитрънското златно съкровище, съставено от 13 съда, по всяка вероятност има тракийски произход и е принадлежало на някое голямо светилище, посветено на бог Дионис. Снимка: Wikipedia / Daznaempoveche Най-вероятно съкровището е принадлежало
на някое голямо светилище в чест на бог Дионис.

При изработката на съкровището са използвани различни материали. Само от злато са изработени петте вази, от злато и електрон – тройният съд, а седемте капаци под луковицата на дръжката в централната си част имат подплата от солидна бронзова подложка. Цялата украса на съкровището – и врязаните орнаменти, и изчуканите канелюри и перли, и прилепналите сребърни орнаменти, са изпълнени по един съвършен начин. Особено място в съкровището заема триделният съд с необичайната си форма и канелирана повърхност, допълват експертите от НАИМ.

Вълчитрънското златно съкровище още дълго време ще остане една голяма загадка за науката, смятат археолозите, но все повече се налага извода, че поради „достъпността за местното занаятчийство” на всички отделни елементи в неговата форма и украса, това е една от причините да се смята, че уникалното съкровище е изработено от траките.

Златното съкровище от Вълчитрън се радва на изключителен интерес ма много места по света. Като част от международната експозиция „Златната легенда”, включваща експонати от колекциите на някои от най-големите музеи в света (Националния археологически музей на Гърция, Музеите на Ватикана, Националния музей Прадо в Мадрид и др.), през миналата година уникалното творение на древното златарско изкуство беше представено с огромен успех в Националния музей за западно изкуство в Токио, в Музея на изкуството, префектура Мияги, град Сендай, и в Музея на изкуството, префектура Аичи, град Нагоя.

Изложбата в Музея за история на изкуството във Виена ще разкаже на посетителите и за най-старата златна мина в ЕвропаАда тепе, близо до Крумовград (според последните геоложки проучвания, днес залежите от злато там са между 20 и 27 тона). В сътрудничество между БАН и Австрийската академия на науките и с помощта на най-съвременните технологии, учени от двете страни се опитват да разберат дали Ада тепе е мястото, откъдето е добивано златото за легендарните съкровища на троянския цар Приам и на тези, открити в гробниците на Микена – легендарният древногръцки център, където се намира и прочутата Съкровищница на Атрей

В основата на изложбата в Музея за история на изкуството във Виена са най-новите научни открития в тази посока, както и изследването на транснационалните търговски пътища от времето на Бронзовата епоха и ролята на златото като символ на богатство и принадлежност към елита. Специално създадената за експозицията, според свидетелства от различни находки, виртуална реконструкция ще разкаже на посетителите как са живеели хората, изкарвали прехраната си в златните мини на Ада тепе.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2231-vienna-i-sofia-si-razmenyat-izlogbi-na-unikalni-zlatni-sakrovista.html

The KHM Vienna will present the largest Bronze Age gold hoard ever discovered

Vulcitran gold treasure. Photo: National Institute of Archaeology with Museum Sofia © Felix Ostmann, OREA The Valchitran Treasure from Bulgaria comprises around 12,5 kilograms of gold and forms the core of the show.

VIENNA. The Kunsthistorisches Museum (KHM) opens an exhibition showcasing Europe’s oldest goldmine together with the largest Bronze Age gold hoard ever discovered. The exhibition The First Gold. Ada Tepe: Europe’s Oldest Goldmine will be taking place from 7 March to 25 June 2017, announced khm.at.


A few years ago the sensational discovery of Europe’s oldest goldmine at Ada Tepe (Bulgaria) made international headlines. In collaboration with the Austrian Academy of Sciences, and using state-of-the-art technology, scholars are trying to determine if this is where the gold used for the artefacts comprising Priam’s legendary treasure and those found in the royal graves at Mycenae was mined.

Recent scholarly findings form the basis for this exhibition, which looks at, among other things, transnational Bronze Age trade routes and the role of gold as an elite status symbol. A virtual reconstruction and finds from the mine document how the people who toiled there lived. A reflection of the period’s wealth and technical skills, the Valchitran Treasure comprises around 12,5 kilograms of gold and forms the core of the show. Selected gold masterpieces produced during the late classical/Hellenistic period and the Roman Empire document the importance of Bulgarian gold, which can look back on 3500 years of history.

This exhibition is organised by the Kunsthistorisches Museum in collaboration with the National Archaeological Institute and Museum, Bulgarian Academy of Science, Sofia (NAIM), and the Institute for Oriental and European Archaeology of the Austrian Academy of Science (OREA).

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2226-the-khm-vienna-will-present-the-largest-bronze-age-gold-hoard-ever-discovered.html

Българският „медиен крал” на Виена наистина се оказа гол

Колаж по темата „Новите дрехи на краля”... Илюстрация: artnovini.comПредлагаме на вашето внимание едно разследване за тролове, фалшиви фейсбук профили и мръсни игри.

ВИЕНА. Напоследък темата за измамите и киберпрестъпленията в интернет: в социалните мрежи, сайтовете, блоговете и прочее, набира все по-голяма „актуалност”. И ако преди време тази тема изглеждаше някак виртуално романтична, разказваща за приключенията на невидимите събратя на легендарния Нео в паралелната вселена от нули и единици, днес ситуацията в глобалната мрежа често напомня за непревземаем, но зловонен ъндърграунд, обитаван от анонимни тролове, ботове, хакери, от всевъзможни кибер орки. Да оставим настрана, обаче, неприятностите на политиците, големите държавни институции и световните бизнес корпорации, които имат достатъчен ресурс (властови, финансов, експертен и т.н.), за да излязат от всякаква критична ситуация, а да погледнем към проблемите, които имат обикновените (не че другите са необикновени) хора: гласуващи, потребяващи, консумиращи, въобще – тези, които най-често са жертва на недоброжелателите в глобална мрежа.


Стремежът към власт (от най-ниските до най-високите й нива), домогването до нея и често неминуемото преяждане с нея, са бъг на човешката цивилизация от нейното сътворение, от нейното осъзнаване, та до днес. Пътищата към властта почти винаги преминават по ръба на хуманността и благоприличието, а демагогията и популизма са постоянните спътници на устремените към нея. Технологиите на т.нар. „социално инженерство” (антихуманна подмяна на самоличности и ценности) са изпипани до съвършенство още от най-дълбока древност. Проектирани в глобалната мрежа те, обаче, придобиват още по-зловещо измерение, тъй като тяхната основна карта е анонимността (предполагаща и ненаказуемост).

През изминалата седмица българската общност във Виена, и а не само там, беше разтърсена от разкрития за, меко казано, некоректната дейност на една персона, добре позната в диаспората ни тук и неясно защо наричана от някои „български медиен крал на Виена” – Иван Карчев. (бел. ред.: тук няма да коментираме качеството на медиите, които списва, нито тяхната актуалност). Фалшиви профили във фейсбук; постове с конкретни бизнес интереси; опити за манипулиране на общественото мнение и прочее прийоми на „социалното инженерство” са онези „подводни” течения, които разклатиха българската общност тук. Но се случи логичното, или ако перифразираме великият разказвач на приказки Ханс Кристиян Андерсен от Одензе, оказа се, че българският „медиен крал” на Виена е гол – чисто гол. И това видяха мнозина.

Сайтът за изкуство и култура artnovini.com, който е особено чувствителен към темата за медийната етика и морал (бел. ред.: от създаването на електронното издание през 2011 г. то е обект на злонамерено незачитане на авторското право, като наши текстове редовно са присвоявани нагло и безпардонно от други издания) предлага на вашето внимание първата част от разследването на Диляна Стоянова и Рени Костова, което беше публикувано във фейсбук групата „Животът на българите в Австрия” и ни беше любезно предоставено*.

Фалшивите Rada Koneva и Ahinora Borisova в действие. Снимка: Screenshot of facebook* * *

Как се прави революция
срещу медиен монопол зад граница…

Скъпи приятели! Много от вас знаят или са забелязали, че моята личност е доста активна в малката българска общност зад граница, било то германската или австрийската (винаги в тази, към която съм принадлежала). Моето вродено чувство за честност обаче ме накара да направя едно разследване на една личност в малката виенска общност, която борави с методи, добре познати от време комунистическо и от Държавна сигурност. Искам най-сърдечно да предупредя моите приятели в Германия, които също са активни в тяхната си общност, винаги да са нащрек. И към всички останали бих казала: бъдете критични към себе си и към информацията, която ви подава дадена медия, фейсбук или дори приятел. Търсете първоизточниците, търсете истината. Зад всяко едно нещо. Не се оставяйте да бъдете манипулирани, обиждани и тъпкани по този грозен начин от хора без скрупули, скрити зад фалшиви профили. Не се оставяйте да ви водят за носа. Истината има досадното качество да излиза винаги наяве. Благодаря ви!

„Истината може понякога да бъде затъмнена, но никога не гасне.”

За лъжливите лица на Иван Карчев (част 1)

Уважаеми сънародници, повечето от вас знаят, че г-н Иван Карчев е собственикът на няколко български медии във Виена, както и администратор на две големи фейсбук групи: „Българите във Виена” и „Българите в Австрия”. Приносът на г-н Карчев, свързан с информирането на сънародниците ни е без съмнение. Да се омаловажава или отрича направеното досега лично от него и неговия екип, би било несправедливо.

Натрапчиво прави впечатление обаче как г-н Карчев се изживява като последна морална инстанция за живота на българите във Виена. Има маниера щедро да раздава правосъдие и да прави квалификации из неговите фейсбук групи. Къде е редно да си поръчваме торти и къде не; къде е редно детето ни да учи български език и къде не; с кого [коя транспортна филма] да пътуваме до и от България; кои фирми са компетентни да информират българските ни сънародници и кои не са…

Но сега идва ред на най-скандалното!

Нека да ви разкажем за нечестните методи как се формира нашето (дез)информиране. Със сигурност сте забелязали сред австрийските фейсбук групи три доста активни лица: Rada Koneva, Ahinora Borisova, Anton Borisov. Прави впечатление, че те старателно разпространяват статиите на г-н Карчев и БГ Медия, коментират винаги в подкрепа на изданието, впускат се в настървени спорове с други коментиращи (но винаги на страната на Карчев!), често дори остро обиждат опонентите си. Никой обаче не познава тези хора ЛИЧНО. На профилите им липсват спонтанни снимки. Съществува една единствена профилна снимка. Истината е, драги сънародници, че тези профили са фалшиви, ТАКИВА лица НЯМА. Снимките са взети от различни интернет страници (виж прикачените скрийншотове!).

Профилите-фантоми са създадени, за да се участва с тях в дискусии с различни имена, да се прави цирк и да се манипулират мнения. Нечистоплътното използване на фалшивите профили има различни проявления и цели:

- изкривяване на медийното пространство чрез създаване на фалшиви настроения и тенденции в мненията (клонингите на Карчев се опитват да внушават, че статиите му са особено интересни, споделяни, коментирани. Те неуморно преместват публикациите му по напред в групите).

- създаване на условия за нелоялна конкуренция (лансиране на добре плащащи си фирми за сметка на конкуренцията).

- да се разчистват сметки с опоненти и конкуренти; да се създава негативно мнение сред читателите срещу опонентите и критикуващите.

Пример за това как се прави (не)скрита реклама. Снимка: Screenshot of facebookПример 1. Дискредитиране на опоненти. Наскоро един от тези фантоми нападна опонент с обида, че той бил следвал твърде дълго в университета и нямал достатъчно умствен капацитет да коментира. Винаги любезният г-н Карчев пази репутация и не си позволява да обижда грубо. Но, скрит зад фалшив профил, „под прикритие”, може да си позволи всичко: грубост, обида, безскрупулност.

Пример 2. Нелоялна конкуренция. Уж случайно лице пише коментар във фейсбук, че единият хранителен български магазин [във Виена] продава много по-евтино от другите два. Друго, пак „случайно” лице го повтаря в друг постинг или в друга група. В същото време в справочника излиза реклама за въпросния магазин. Хиляда човека са забелязали и запомнили този умело внушен от фантомните лица „факт”. Стотина от тях вече ще предпочитат този магазин пред другите два.

Подобно нещо се случи наскоро с един български фризьор, който получи ексклузивна медийна „подкрепа” от двете несъществуващи, но много доволни от услугите му дами: споменатите по-горе Ahinora Borisova и Rada Koneva. Така се създават условия за нелоялна конкуренция.

Пример 3. Създаване на настроения срещу хора и фирми. Фалшивите профили изпълняват ролята на „бухалки” и под прикритие създават умишлено негативни настроения срещу критикуващи читатели. Несъществуващата дама Рада Конева си позволи остро да нападне и обиди Ani Schmidt, собственичката на български винарски магазин, която имаше смелостта да изкаже критично лично мнение срещу г-н Карчев.

Ние се противопоставяме остро на подобни непочтени методи на медийна манипулация и псевдожурналистика. Такава непочтеност дискредитира не само господин издателя, но и хвърля грозна сянка върху труда и постиженията на останалите хора в екипа. Това са обидни подходи от страна на един журналист и за нас – читателите.

Искрено се надяваме, в името на общото благо на българската диаспора в Австрия, г-н Карчев да има доблестта да преустанови използването на фалшиви профили (бел. на artnovini.com: фалшивите профили вече са премахнати) и да се извини в публичното пространство за тях. Едно извинение би било на място и за него винаги моментът е подходящ. (бел. на artnovini.com: публично извинение все още няма.)

Следва продължение…

* * *

Коментар на artnovini.com:

През последните дни, от (не)развитието на събитията около описания казус личи, че се прави опит изключително неприятната ситуация да бъде завоалирана и „по-стар български обичай” потулена. Повод за подобни изводи дава и факта, че българските държавни институции, представени във Виена, така и не излязоха със становище, което голяма част от общността ни тук очакваше (да, случаят е частен, но само на пръв поглед – да не забравяме, че на 26 март т.г. предстоят избори за Народно събрание, а тролската фантазия освен опасна е и безгранична). Обвита в мълчание, у мнозина остава впечатлението, че тази неморална проява (както и конкретните медии зад нея) са толерирани. Причините за подобна закрила могат да бъдат интерпретирани по различни начини, което никога не е добра възможност. Нито за обществото, нито за Истината.    

––––––––

* Забележка: уводът е на artnovini.com

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/2225-bulgarskiat-medien-kral-na-viena-se-okaza-gol.html

Галерия „Стубел” събира Александър Вълчев, Иво Бистрички и Слав Недев

Александър Вълчев (на снимката вляво), Иво Бистрички и Слав Недев (на снимката вдясно) са художници, чиито изложби винаги са провокирали интереса на публиката далеч преди откриването им. Тяхната съвместна изява в галерия „Стубел” несъмнено е едно от най-очакваните арт събития през февруари в София. Снимки: галерия „Стубел”Изложбата с част от най-новите живописни творби на тримата изявени художници ще продължи от 6 до 25 февруари.

СОФИЯ. Столичната галерия „Стубел” (ул. „Коста Лулчев” 2 В) събира трима различни като натюрел, но взаимно допълващи се и с доказано силно присъствие не само на българската арт сцена художници: Александър Вълчев (1973), Иво Бистрички (1971) и Слав Недев (1967), които ще представят част от най-новите си живописни творби. В изложбата, която ще бъде открита в понеделник, 6 февруари (от 15.00 до 21.00 ч.), „няма да намерите тема и концепция, няма условности и предварителни уговорки”, казва галеристката Росица Доганджиева. „Всеки един от тях работи в крайните зони на конвенционалната картина, експериментира и изследва и това е свързващото звено между тях.”


В картините и на тримата автори почитателите на изобразителното изкуство ще видят „своеобразен разрез, „дисекция” на формата, върху която художниците работят; дали това е обект, урбанистичен пейзаж или тяло, те я разгъват, чертаят, дълбаят и запълват. Ползват я като шаблон и като текст , като фон и анатомия; променят гледната точка, провокирайки напрежение и интерес”, допълват галеристката.

А ето какво казват авторите за своите произведения:

Александър Вълчев: „Откривам красотата в семплите неща, тези, които другите пренебрегват. Комбинирам ги, подреждам ги и ги доизмислям. Получавам абстрактни композиции, в които изходният материал е загубил първоначалното си практично предназначение и е придобил нова естетическа функция.”

Иво Бистрички: „Метафизика на тялото. Малки органи с неясна функция, елементи и механизми за свръзка, големи сърца. Думи, текстове, препинателни знаци и части от новини, черти и полуокръжности. Останали спомени, носталгия, черни дупки, парчета щастие и малко любов.”

Слав Недев: „Серията „Пост-урбанистични визии” изпреварва времето на днешното високо урбанизирано индустриално общество и представя една действителност, в която по някаква причина хората са изчезнали и само останките от тяхната дейност (предимно архитектура) и подобни на сенки силуети напомнят за оживения градски живот. Природата постепенно отвоюва пространство, което й е било отнето и животът, противопоставен на бетона и стъклото, започва отново.”

Изложбата на тримата художници в галерия „Стубел” ще продължи до 25 февруари 2017 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2224-galeria-stubel-sabira-alexander-valchev-ivo-bistrichki-i-slav-nedev.html