Месечни архиви: февруари 2017

СГХГ показва за първи път у нас изложба, посветена на голото мъжко тяло

Картината „Семейството на художника на нудистки плаж” (1921) от Станю Стаматов (1886-1963) е една от централните творби в изложбата. Снимка: sghg.bgТематичната експозиция представя 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори.

СОФИЯ. Темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. В България, обаче, опити за представянето й както в пространството на музей или галерия, така и в теоретичен план отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като визуален разказ, тази история у нас остава маргинализирана, казват от Софийска градска художествена галерия (СГХГ, ул. „Гурко” 1), където от 21 февруари, вторник, може да бъде разгледана изложбата „Голото мъжко тяло. 1856-1944”.


„Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал” – отбелязва в знаменитото си изследване „Голото тяло” (The Nude: a study in ideal form; 1956) един от най-изтъкнатите историци на изкуството в света Кенет Кларк (Kenneth Clark; 1903-1983). Дори да не се съгласим с тази идеологема в нейната цялост, то като че ли не бихме могли да намерим разумни аргументи да опровергаем твърдението, че „голото”, поне на територията на изкуството, се свързва с понятия като сексуално и еротично, допълват от СГХГ. Понятия, които във всяка епоха, като че ли подлежат на предефиниране с добавяне на все повече разклоняващи се договорки и уточнения. Понятия, които се отразяват в традиционната култура на българина и намират свои своеобразни употреби в редица обреди, фолклорни песни, мито-поетични представи.

Фрагмент от „Сатир” (1896) на Жеко Спиридонов (1867-1945) - една от най-ярките личности в българската скулптура. Снимка: sghg.bgВъпреки това в изложбата „Голото мъжко тяло. 1856-1944”, побираща в себе си не изчерпателна, но все пак представителна извадка от образи, проекции на тази „употреба” трудно могат да бъдат видени в чист вид.

Какви са причините за това? Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „употреби” на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя? – това са само част от въпросите, които експозицията прави опит да постави в пространството на българското изобразително изкуство. Отговорите на тези въпроси едва ли могат да са еднозначни. Но това са отговори, без които голото мъжко тяло ще продължава да ни кара да отместваме престорено неловко поглед от него.

Изложбата предлага първия по рода си визуален разказ за тази особена национална прикритост през фигурата на оставения без дрехи мъж. Голият мъж, който по една или друга причина, щом напусне частното пространство, като че ли се превръща в смущаващ социума обект. Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт през периода и „употребата” на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са водещи имена в историята на българското изкуство, а други – позабравени и напълно неизвестни за широката зрителска публика.

Експозицията е придружена от каталог и се осъществява в партньорство с Националната галерия в София, Национална художествена академия, Национален музей „Земята и хората” – София, Съюз на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом и на частни колекции.

Куратори на изложбата „Голото мъжко тяло. 1856-1944” в СГХГ, която продължава до 26 март, са Аделина Филева, Рамона Димова и Пламен В. Петров.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2242-sghg-predstavia-za-parvi-pat-u-nas-izlogba-posvetena-na-goloto-mugko-tyalo.html

„Червената къща” представя форума „Португалска филмова лаборатория”

Целта на филмовата лаборатория, която представя „Червената къща”, е да покаже различното португалско кино. Снимка: © facebook-страница на организацията От 20 до 24 февруари т.г. ще бъдат прожектирани шест филма, създадени през последните 12 години.

СОФИЯ. В Центъра за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов” (ул. „Любен Каравелов” 15), за трета поредна година ще се проведе „Португалска филмова лаборатория” (Laboratório de Cinema Português), посветена на португалското кино. От 20 до 24 февруари т.г. ще бъдат прожектирани шест филма на португалски език със субтитри на английски. Входът за всички прожекции e свободен, но е необходимо киноманите предварително да резервират местата си в сайта на „Червената къща”.


Официалното откриване на събитието ще се състои на 20 февруари от 18.30 ч. от д-р Франсишку Назарет (Dr. Francisco Nazareth), ръководител на португалския институт „Камойнш София” (Espaço Camões). Специалистът по португалски език и култура ще представи шестте филма и ще отговаря на въпроси от публиката след края на историческия филм „До утре, другари” (Until Tomorrow Comrades; 2005) на режисьора Йоахим Леитяо (Joaquim Leitão), – разказващ за съпротивата срещу диктатурата на Салазар (António de Oliveira Salazar; 1889-1970) в Южна Португалия.

Целта на филмовата лаборатория е да представи различното португалско кино. Всяка година форумът поставя акцент върху конкретен режисьор, като през тази година това е Йоахим Леитяо, чиято лента „Надеждата е там, където най-малко очакваме” (Hope is Where You Least Expect; 2009) също е включена във филмовата лаборатория.

* * *

Програма

Снимка: „Червената къща”20 февруари (понеделник), 18.30 ч.
Червена зала

„До утре, другари”
(Until Tomorrow Comrades)
игрален филм

Филмът разказва за борбите на промишлени и аграрни работници, свързани със съпротивата на Комунистическата партия, по времето на португалската диктатура, управлявана от Салазар и т.нар. „Нова държава” (Estado Novo). Филмът разглежда борбата за справедливост, както и силната ръка на властта, която пречупва бунта...
Режисьор: Йоахим Леитяо (Joaquim Leitão),
2005, 180 мин.

* * *

21 февруари (вторник) 2017, 19.00 ч.
зала „Гъливер”

„Втора употреба”
игрален филм

Жоржи, автор на второкласни романи, смята, че всички живеят по-добре от него. Среща се с Лора, самотна майка, която се грижи за сина си Андре. Убеден е, че с нея най-накрая е намерил щастието си. Перфектен живот обаче няма и Жоржи скоро ще разбере, че както и той, така и всеки някъде се бори за щастие…
Режисьор: Катарина Руиво (Catarina Ruivo),
2012, 110 мин.

* * *

Снимка: „Червената къща”22 февруари (сряда) 2017, 19.00 ч.
зала „Гъливер”

„Забрави какво съм ти казал”
(Forget Everything I Told You)
игрален филм

Трагикомедия за живота ни: любов, конфликт, раздели, повторни сблъсъци. Всичко се повтаря циклично до неизбежната смърт. Животът на петима души, намерили любов, омраза, раздяла и приятелство. Това са Месия (почти магьосник), Фелизбела (почти щастлива), Йоана (почти певица), Барбара (почти със семейство) и дядо Тобиас (почти безсмъртен)…
Режисьор: Антонио Ферейра (António Ferreira),
2002, 108 мин.

* * *

23 февруари (четвъртък) 2017, 19.00 ч.
зала „Гъливер”

„Невидимият живот”
игрален филм

Филмът проследява живота на Уго, държавен служител, който работи на място, пропито със символиката на някогашната Португалска империя: дворецът „Терейро до Пачо” (Terreiro do Paço Palace) в Лисабон. Обсебен от филми на 8 мм, намерени сред вещите на наскоро починалия му шеф, той се потапя в свят, пълен със спомени и загуби…
Режисьор: Витор Гончалвес (Vítor Gonçalves),
2014, 103 мин.

* * *

24 февруари (петък) 2017, 18.00 ч.
Червена зала

„Последният път, когато видях Макао”
(The Last Time I Saw Macao)
документално-игрален филм

Двама режисьори отиват в Макао в опит да открият един мултикултурен и загадъчен град-лабиринт, където спомените от детството – спомени като на кино от преживяна реалност в града – влизат в диалог със спомените на Изтока, изградени от киното и литературата…
Режисьори: Жоао Педро Родригез (Pedro Rodrigues),
Жоао Руи Гера да Мата (João Rui Guerra da Mata),
2012, 82 мин.

* * *

Снимка: „Червената къща”24 февруари (петък) 2017, 20.00 ч.
Червена зала

„Надеждата е там, където най-малко очакваме”
(Hope is Where You Least Expect)
игрален филм

Известен треньор по футбол е уволнен. В живота на сина му предстоят драматични промени, тъй като баща му вече няма да бъде в състояние да поддържа предишния му начин на живот. Въпреки това, той ще открие, че животът е пълен и с хубави изненади…
Режисьор: Йоахим Леитяо (Joaquim Leitão),
2009, 122 мин.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2241-chervenata-kasta-predstavia-za-treti-pat-portugalska-filmova-laoratoria.html

„Червената къща” представя за трети път „Португалска филмова лаборатория”

Целта на филмовата лаборатория, която представя „Червената къща”, е да покаже различното португалско кино. Снимка: © facebook-страница на организацията От 20 до 24 февруари т.г. ще бъдат прожектирани шест филма, създадени през последните 12 години.

СОФИЯ. В Центъра за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов” (ул. „Любен Каравелов” 15), за трета поредна година ще се проведе „Португалска филмова лаборатория” (Laboratório de Cinema Português), посветена на португалското кино. От 20 до 24 февруари т.г. ще бъдат прожектирани шест филма на португалски език със субтитри на английски. Входът за всички прожекции e свободен, но е необходимо киноманите предварително да резервират местата си в сайта на „Червената къща”.


Официалното откриване на събитието ще се състои на 20 февруари от 18.30 ч. от д-р Франсишку Назарет (Dr. Francisco Nazareth), ръководител на португалския институт „Камойнш София” (Espaço Camões). Специалистът по португалски език и култура ще представи шестте филма и ще отговаря на въпроси от публиката след края на историческия филм „До утре, другари” (Until Tomorrow Comrades; 2005) на режисьора Йоахим Леитяо (Joaquim Leitão), – разказващ за съпротивата срещу диктатурата на Салазар (António de Oliveira Salazar; 1889-1970) в Южна Португалия.

Целта на филмовата лаборатория е да представи различното португалско кино. Всяка година форумът поставя акцент върху конкретен режисьор, като през тази година това е Йоахим Леитяо, чиято лента „Надеждата е там, където най-малко очакваме” (Hope is Where You Least Expect; 2009) също е включена във филмовата лаборатория.

* * *

Програма

Снимка: „Червената къща”20 февруари (понеделник), 18.30 ч.
Червена зала

„До утре, другари”
(Until Tomorrow Comrades)
игрален филм

Филмът разказва за борбите на промишлени и аграрни работници, свързани със съпротивата на Комунистическата партия, по времето на португалската диктатура, управлявана от Салазар и т.нар. „Нова държава” (Estado Novo). Филмът разглежда борбата за справедливост, както и силната ръка на властта, която пречупва бунта...
Режисьор: Йоахим Леитяо (Joaquim Leitão),
2005, 180 мин.

* * *

21 февруари (вторник) 2017, 19.00 ч.
зала „Гъливер”

„Втора употреба”
игрален филм

Жоржи, автор на второкласни романи, смята, че всички живеят по-добре от него. Среща се с Лора, самотна майка, която се грижи за сина си Андре. Убеден е, че с нея най-накрая е намерил щастието си. Перфектен живот обаче няма и Жоржи скоро ще разбере, че както и той, така и всеки някъде се бори за щастие…
Режисьор: Катарина Руиво (Catarina Ruivo),
2012, 110 мин.

* * *

Снимка: „Червената къща”22 февруари (сряда) 2017, 19.00 ч.
зала „Гъливер”

„Забрави какво съм ти казал”
(Forget Everything I Told You)
игрален филм

Трагикомедия за живота ни: любов, конфликт, раздели, повторни сблъсъци. Всичко се повтаря циклично до неизбежната смърт. Животът на петима души, намерили любов, омраза, раздяла и приятелство. Това са Месия (почти магьосник), Фелизбела (почти щастлива), Йоана (почти певица), Барбара (почти със семейство) и дядо Тобиас (почти безсмъртен)…
Режисьор: Антонио Ферейра (António Ferreira),
2002, 108 мин.

* * *

23 февруари (четвъртък) 2017, 19.00 ч.
зала „Гъливер”

„Невидимият живот”
игрален филм

Филмът проследява живота на Уго, държавен служител, който работи на място, пропито със символиката на някогашната Португалска империя: дворецът „Терейро до Пачо” (Terreiro do Paço Palace) в Лисабон. Обсебен от филми на 8 мм, намерени сред вещите на наскоро починалия му шеф, той се потапя в свят, пълен със спомени и загуби…
Режисьор: Витор Гончалвес (Vítor Gonçalves),
2014, 103 мин.

* * *

24 февруари (петък) 2017, 18.00 ч.
Червена зала

„Последният път, когато видях Макао”
(The Last Time I Saw Macao)
документално-игрален филм

Двама режисьори отиват в Макао в опит да открият един мултикултурен и загадъчен град-лабиринт, където спомените от детството – спомени като на кино от преживяна реалност в града – влизат в диалог със спомените на Изтока, изградени от киното и литературата…
Режисьори: Жоао Педро Родригез (Pedro Rodrigues),
Жоао Руи Гера да Мата (João Rui Guerra da Mata),
2012, 82 мин.

* * *

Снимка: „Червената къща”24 февруари (петък) 2017, 20.00 ч.
Червена зала

„Надеждата е там, където най-малко очакваме”
(Hope is Where You Least Expect)
игрален филм

Известен треньор по футбол е уволнен. В живота на сина му предстоят драматични промени, тъй като баща му вече няма да бъде в състояние да поддържа предишния му начин на живот. Въпреки това, той ще открие, че животът е пълен и с хубави изненади…
Режисьор: Йоахим Леитяо (Joaquim Leitão),
2009, 122 мин.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2241-chervenata-kasta-predstavia-za-treti-pat-portugalska-filmova-laoratoria.html

ART VIENNA – die neue Kunstmesse im Leopold Museum Wien

Art Vienna 2017 - heutige Kunst für eine neue Messe im Leopold Museum. Foto: © artnovini.comDie erste Messe findet von 23. – 26. Februar 2017 statt.

WIEN. Eine junge Messe braucht aktuelle Kunst! Die ART VIENNA tritt von 23. bis 26. Februar zum ersten Mal an, um diesen Anspruch einzulösen. Aber auch, um neben dem Schwerpunkt mit Zeitgenössischem, der Klassischen Moderne einen Platz zu geben. Das wichtigste Kriterium ist in jedem Fall die Qualität. Und das Spannungsfeld, das bei einer entsprechenden Durchmischung seine Wirkung für den Besucher entfaltet. Korrespondierend zum künstlerischen Konzept des Veranstaltungsortes, dem Leopold Museum, wo man ausgehend vom zentralen Sammlungsbestand der österreichischen Klassischen Moderne, den Brückenschlag zur avancierten Moderne und Gegenwart unternimmt.


Das Leopold Museum konnte sich in den vergangenen Jahren auch als einzigartiger temporärer Messestandort in zentraler Lage, mitten im großen Kulturbezirk MuseumsQuartier, etablieren. Nicht zuletzt aufgrund der Neubestellung der Museumsleitung, entstand der Wunsch, auch den Messeplatz Leopold Museum den aktuellen Gegebenheiten anzupassen und sich auf die verändernden Interessen von Publikum und Ausstellern neu einzustellen.

Christo, „Lower Manhattan Packed Buildings”, (2 Broadway and 20 Exchange Place), 1964-1966, Siebdruck, 70 x 54 cm, handsigniert, Auflage 39/100, Foto: Galerie WeihergutDie ART VIENNA versammelt hervorragende österreichischen Galeristen und Händler, bereichert durch ausgesuchte internationale Aussteller (ca. 40 österreichische und internationale Galerien und Kunsthändler; ca. 3000 m² Bruttofläche).

Über den Tellerrand schauen. Wer in Wien die Kunst der Jahrhundertwende sehen möchte, besucht das Leopold Museum. Dort findet er vieles von dem, was um 1900 provoziert, polarisiert und begeistert hat. So tut es gute Zeitgenössische Kunst immer. Und es ist diese Kunst des Aufbruchs in die Moderne, die auch international viel zum Ruf Österreichs als Kunstland beigetragen hat. Hinausgehen, über den Tellerrand blicken, auch das muss eine Kunstmesse ermöglichen…

Auf der ART VIENNA lässt sich der Horizont vielfältig erweitern.

Auch Klassiker dürfen sein! Was wäre die Kunst ohne ihre Vorgänger, ohne ihre Vorbilder, ohne ihre Inspirationsquellen? Dem Zeitgenössischen steht daher auf der ART VIENNA ausgesuchte Klassische Moderne gegenüber. Zum einen sind die Namen und Werke längst etabliert, zum anderen aber gibt es auch Künstler, die es (wieder) zu entdecken gilt…

Immer noch schön wild. Klassisch, aber noch nicht ganz im Klassischen kanonisiert – auch davon finden sich leuchtende Exponenten auf der ART VIENNA

Kunst im Raum. Malerei kann ungeahnte Dimensionen eröffnen, die dritte aber erobert sich die Kunst vor allem in der Skulptur…

Zeitgenossen aller heimischen Klassen. Das spannende an zeitgenössischer und junger Kunst ist, dass es viel zu entdecken gibt…

Das Finale gehört wieder den Jungen. Dank PARALLEL Vienna. Das ist eine Ausstellungsplattform und kuratierte Satellitenmesse für etablierte und junge österreichische Kunst…

* * *

ART VIENNA 2017
International Art Fair
23. – 26. Februar 2017

Leopold Museum im MuseumsQuartier,
Museumsplatz 1, A-1070 Wien

Öffnungszeiten:
23. Februar 2017, 11-21 Uhr
24. -26. Februar 2017, 11-19 Uhr

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/2240-art-vienna-die-neue-kunstmesse-im-leopol-museum.html

Австрийски и български експерти дискутираха опазването на културното наследство във Виена и София

Председателят на Общинския съвет на Виена Томас Райндл открива Културният форум в София. Снимка: © Eurocomm-PR  Гост на Културния форум в българската столица беше председателят на Общинския съвет на Виена Томас Райндл.

СОФИЯ. В рамките на Дните на Виена в София ((Wien Tage in Sofia; 11.02.-14.02.2017) в българската столица беше проведен Културен форум, който откриха председателят на Общинския съвет на Виена и на местния парламент (Wiener Gemeinderat und Landtag) Томас Райндл (Thomas Reindl) и Йорданка Фандъкова, кмет на София. Сред темите, представени и дискутирани по време на експертната среща, бяха съхраняването на историческите забележителности в градските центрове и опита на австрийската столица при опазването на обекти, включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, съобщиха Ойроком-ПР – Бюро за международни връзки на община Виена (Eurocomm-PR), организатори на форума.


През 2001 г. историческият център на Виена стана част от авторитетния списък на световната организация, като в него бяха включени прочутата катедрала „Свети Стефан” (Domkirche St. Stephan zu Wien), дворецът „Хофбург” (Schloss Hofburg), сградата на виенската Щатсопера (Wiener Staatsoper), бароковата църква „Карлскирхе” (Wiener Karlskirche), сградата на Кметството (Rathaus) и още много други паметници и музеи, които освен повод за гордостта на виенчани, са сред най-посещаваните места от гостите на града. Когато човек тръгне от Операта към Кметството по прочутия виенски Ринг (Ringstraße), една след друга следват вълнуващи забележителности: Градската градина (Burggarten), където се намира паметника на великия австрийски композитор Волфганг Амадеус Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart; 1756-1791), Народната градина (Volksgarten) пред двореца „Хофбург”, архитектурният шедьовър – сградата на Парламента на Република Австрия (Parlamentsgebäude) с великолепната статуя на гръцката богиня Атина Палада, дело на скулптора Теофил Хансен (Theophil Hansen; 1813-1891), и най-известният театър в германоезичният свят - Бургтеатър (Burgtheater), чиято сграда е открита през 1888 г.

По време на Културния форум, който беше проведен на 13 февруари, представители на Музея на Виена (Wien Museum) разказаха за новаторските модели, чрез които управляват двете институции.

Симон Пош (Simon K. Posch), директор на Дома на музиката, представи необичайния интерактивен музей, който той ръководи от почти 15 години. Домът е създаден през 2000 г. и е уникален, тъй като това не е музей в традиционния смисъл, където посетителят е само наблюдател, в „музикалната къща” всеки може да подбере сам онова, което го интересува или към което го води любопитството му, да експериментира със звук и музика и дори да дирижира… Виенската филхармония

Мисията на Музея на Виена е с богатите си художествени и исторически сбирки да показва на посетителите развитието на града през вековете. Неговата основна сграда на се намира на прочутия „Карлсплац” (Karlsplatz), но музея има и няколко филиала, сред които са прекрасната Вила „Хермес” (Hermesvilla) – наричана още „Дворецът на мечтите” – построена специално за императрица Елизабет (Elisabeth von Österreich-Ungarn; 1837-1898) в живописните гори на Lainzer Tiergarten, както и къщите-музеи на някои от най-великите композитори в историята на музиката като Бетовен (Ludwig van Beethoven; 1770-1827), Моцарт, Йозеф Хайдн (Joseph Haydn;1732-1809), Франц Шуберт (Franz Schubert; 1797-1828) и Йохан Щраус-син (Johann Baptist Strauss-Sohn; 1825-1899).

Освен интересни изложби, Музеят на Виена предлага изключително ценна постоянна експозиция – любопитна симбиоза от изкуство и история, която обхваща времето от новокаменната епоха до средата на XX в., разположена на три етажа. Сред най-интересните експонати са сензационните археологически находки от римския военен лагер „Виндобона” (Vindobona), запазените оригинални витражи и фрагменти от скулптурни пластики от Щефансдом, между които и прочутите княжески статуи, и др. Посетителите на музея могат да видят колекции от различни оръжия, използвани през вековете, включително и през особено важните за европейската история битки за Виена от 1529 г. и 1683 г., когато градът на два пъти устоява на многохилядната обсада на османските войски.

В музея се съхраняват най-старите градоустройствени планове на австрийската столица, както и два внушителни триизмерни модела на града – преди и след разрушаването на крепостните му стени и след построяването на прочутата „Рингщрасе” преди 150 години. Богатата колекция от картини и документи, разказва за развитието на Виена от малък средновековен град до столица на една от най-могъщите империи в света.

Музеят на Виена разполага с възхитителни образци на изобразителното изкуството – от ранно-християнското изкуство, през барокова живопис, до произведения от края на XIX в. и началото на XX в. – Fin de Siècle. Сред безценните шедьоври в колекцията на музея от емблематичния за развитието на модерното изкуство период Wien um 1900 са „Портрет на Емили Фльоге” (Emilie Flöge; 1902) от Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918) и експресивният „Автопортрет” (Selbstbildnis) от 1911 г. на Егон Шиле (Egon Schiele; 1890-1918), а ценителите на дизайна ще останат възхитени от уникалните експонатите, създадени в прочутите Виенски работилници (Wiener Werkstätte).

Според участниците в Културния форум, проведен в рамките на Дните на Виена в София, основният извод от срещата е, че австрийската столица е град, който с основание се гордее с културно-историческото си наследство и в същото време винаги е готов да сподели опита си с други градове.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2234-avstriiski-i-bulgarski-experti-diskutiraha-opazvaneto-na-kulturnoto-nasledstvo-vav-vienna-i-sofia.html