Месечни архиви: декември 2016

New Year’s Concert 2017 in Vienna Musikverein with Gustavo Dudamel

The conductor Gustavo Dudamel. Photo: wienerphilharmoniker.at © Mark HanauerThe Maestro becomes the youngest-ever conductor to lead the Vienna Philharmonic’s famous New Year’s Day Concert.

VIENNA. The 2017 New Year’s Concert takes place on January 1 (Sunday), 2017, under the baton of Gustavo Dudamel in Golden Hall of the Vienna Musikverein. The Vienna Philharmonic presents annually at the New Year a program consisting of the lively and yet nostalgic music from the vast repertoire of the Strauss family and its contemporaries, announced wienerphilharmoniker.at.

Gustavo Dudamel

who was born in Barquisimeto, Venezuela in 1981, becomes the youngest conductor in the 75 year history of the New Year’s Concert. In 2007, Gustavo Dudamel conducted the Vienna Philharmonic for the first time at the Lucerne Festival and made his debut at the Vienna Philharmonic Subscription Concerts in 2011. Dudamel conducted the Summer Night Concert Schönbrunn in 2012 and led the orchestra on its traditional Vienna Philharmonic Week in Japan in 2014.

As an internationally renowned symphonic and operatic conductor, Gustavo Dudamel is motivated by a profound belief in music’s power to unite and inspire. Currently serving as Music & Artistic Director of the Los Angeles Philharmonic and Music Director of the Simón Bolívar Symphony Orchestra of Venezuela, the impact of his leadership extends from the greatest concert stages to classrooms, cinemas and innovative digital platforms around the world. Dudamel also appears as guest conductor with some of the world’s most famous musical institutions, recalls the website of the Vienna Philharmonic.

Now entering his eighth season as Music & Artistic Director of the Los Angeles Philharmonic, Dudamel’s contract has been extended to the end of the 2021-2022 season. At his initiative, the Los Angeles Philharmonic has dramatically expanded the scope of its community outreach programs, including most notably the creation of Youth Orchestra Los Angeles (YOLA), influenced by the philosophy of Venezuela’s admired El Sistema, which encourages social development through music. With YOLA and diverse local educational initiatives, Dudamel brings music to children in underserved communities of Los Angeles. These programs have in turn inspired similar efforts throughout the United States, as well as in Sweden (Hammarkullen) and Scotland (Raploch).

At the Los Angeles Philharmonic, not only the breadth of audiences reached is remarkable, but also the depth of programming performed under Dudamel. LA Phil programs continue to represent the best and boldest in new music, including numerous premieres and commissions by composers such as John Adams, Philip Glass, Bryce Dessner, Arvo Pärt, Sofia Gubaidulina, and Kaija Saariaho.

Gustavo Dudamel is one of the most decorated conductors of his generation. He received the Americas Society Cultural Achievement Award in 2016, and the 2014 Leonard Bernstein Lifetime Achievement Award for the Elevation of Music in Society from the Longy School. He was named Musical America’s 2013 Musician of the Year, one of the highest honors in the classical music industry, and was voted into the Gramophone Hall of Fame. In October of 2011, he was named Gramophone Artist of the Year, and in May of the same year, was inducted into the Royal Swedish Academy of Music in consideration of his eminent merits in the musical art.”

The 2017 New Year’s Concert will be broadcast in over 90 countries and followed by up to 50 million television viewers around the world.

* * *


Gustavo Dudamel

Wiener Philharmoniker

Singverein der Gesellschaft der Musikfreunde in Wien

* * *

Franz Lehár (1870-1948)
Nechledil Marsch aus der Operette Wiener Frauen

Émile (Émile Waldteufel; 1837-1915)
Les Patineurs. Walzer, op. 183

Johann Strauss, Jr. (1825-1899)
S’ gibt nur a Kaiserstadt,s’ gibt nur a Wien. Polka, op. 291

Josef Strauss (1827-1870)
Winterlust. Polka (schnell), op. 121

Johann Strauss, Jr. (1825-1899)
Mephistos Höllenrufe. Walzer, op. 101
So ängstlich sind wir nicht! Schnell-Polka, op. 413

- Pause –

Franz von Suppé (1819-1895)
Ouvertüre zu Pique Dame

Carl Michael Ziehrer (1843-1922)
Hereinspaziert! Walzer aus der Operette „Der Schätzmeister
, op. 518

Otto Nicolai (1810-1849)
Die lustigen Weiber von Windsor (The Merry Wives of Windsor), Moon Choir

Johann Strauss, Jr. (1825-1899)
Pepita-Polka, op. 138
- Rotunde-Quadrille, op. 360
Die Extravaganten. Walzer, op. 205

Johann Strauss, sen. (1804-1849)
- Indianer-Galopp. op. 111

Josef Strauss (1827-1870)
Die Nasswalderin. Polka mazur,op. 267

Johann Strauss, Jr. (1825-1899)
- Auf zum Tanze! Polka schnell, op. 436
– Tausend und eine Nacht. Walzer nach Motiven der Operette
– Tik-Tak. Polka schnell, op. 365

* * *

Singverein der Gesellschaft
der Musikfreunde in Wien

In its more than 150 year history, the Wiener Singverein has managed as an amateur choir to adapt to the constantly changing conditions of the music industry and yet consistently remain a top international ensemble.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2201-new-years-concert-2017-in-vienna-musikverein-with-gustavo-dudamel.html

Дебют на Густаво Дудамел в Новогодишния концерт на Виенската филхармония

Днес, 35-годишният Густаво Дудамел е сред най-известните диригенти в света. Снимка: wikipedia.orgСветовноизвестният маестро ще бъде най-младия диригент в 75-годишната история на музикалния празник.

ВИЕНА. Световноизвестният венецуелски маестро Густаво Дудамел (Gustavo Dudamel) ще дебютира на диригентския пулт на традиционния Новогодишен концерт (Neujahrskonzert) на Виенската филхармония (Wiener Philharmoniker), който ще се състои на 1 януари 2017 г., съобщава официалният сайт на световноизвестния оркестър. Познат и обичан от публиката в цял свят заради своя изключителен талант и ярко сценично присъствие, 35-годишният Густаво Дудамел ще стане най-младият диригент в историята на събитието, което през тази година отбеляза своето 75-о издание.

Новогодишният концерт на Виенската филхармония се провежда в първия ден на всяка година от 11.15 ч. (българско време: 12.15 ч.), в прочутата Голяма зала (Großer Saal), наричана още и Златната зала, на „Музикферайн” (Musikverein) в австрийската столица. Музикалният празник ще бъде предаван директно от телевизии на повече от 90 държави в цял свят, а прогнозите са зрителите да надхвърлят 50 милиона.

На 1 януари 2017 г. освен творби на композитори от легендарната фамилия Щраус (виж програмата), ще прозвучат произведения на Франц Лехар (Franz Lehár; 1870-1948), на Емил Валдтойфел, познат повече като Émile (Émile Waldteufel; 1837-1915), на Франц фон Супе (Franz von Suppé; 1819-1895), на Карл Михаел Цирер (Carl Michael Ziehrer; 1843-1922) и Ото Николай (Otto Nicolai; 1810-1849).

В Новогодишния концерт ще участва и хорът Singverein der Gesellschaft der Musikfreunde in Wien.

* * *

(оригинален текст)

Franz Lehár (1870-1948)
Nechledil Marsch aus der Operette Wiener Frauen

Émile (Émile Waldteufel; 1837-1915)
Les Patineurs. Walzer, op. 183

Johann Strauss, Jr. (1825-1899)
S’ gibt nur a Kaiserstadt,s’ gibt nur a Wien. Polka, op. 291

Josef Strauss (1827-1870)
Winterlust. Polka (schnell), op. 121

Johann Strauss, Jr. (1825-1899)
Mephistos Höllenrufe. Walzer, op. 101
So ängstlich sind wir nicht! Schnell-Polka, op. 413

- Pause –

Franz von Suppé (1819-1895)
Ouvertüre zu Pique Dame

Carl Michael Ziehrer (1843-1922)
Hereinspaziert! Walzer aus der Operette „Der Schätzmeister”, op. 518

Otto Nicolai (1810-1849)
Die lustigen Weiber von Windsor (The Merry Wives of Windsor), Moon Choir

Johann Strauss, Jr. (1825-1899)
Pepita-Polka, op. 138
- Rotunde-Quadrille, op. 360
Die Extravaganten. Walzer, op. 205

Johann Strauss, sen. (1804-1849)
- Indianer-Galopp. op. 111

Josef Strauss (1827-1870)
Die Nasswalderin. Polka mazur,op. 267

Johann Strauss, Jr. (1825-1899)
- Auf zum Tanze! Polka schnell, op. 436
– Tausend und eine Nacht. Walzer nach Motiven der Operette „Indigo”
– Tik-Tak. Polka schnell, op. 365

По традиция, всеки Новогодишен концерт завършва с три последователни биса: с бърза полка, с валса „На хубавия син Дунав” (An der schönen blauen Donau, op. 314; 1867) и с оптимистичния „Радецки марш” (Radetzky-Marsch, op. 228; 1848).

Густаво Дудамел. Снимка: wienerphilharmoniker.at © Gerardo Gomez* * *

ГУСТАВО ДУДАМЕЛ е роден на 26 януари 1981 г. в Баркисимето, Венецуела. През 2004 г. печели престижния Международен конкурс за диригенти „Густав Малер” (Bamberger Symphoniker Gustav-Mahler-Dirigentenwettbewerb) в Бамберг, Германия. В момента диригентът е музикален директор на Филхармонията на Лос Анджелис (Los Angeles Philharmonic), на Гьотеборгския симфоничен оркестър (Gothenburg Symphony Orchestra) и на венецуелския Симфоничен оркестър „Симон Боливар” (Orquesta Sinfónica Simón Bolívar).

Каузите, за които маестрото работи всеотдайно, са проектът El Sistema в неговата родина и Младежкият оркестър на Лос Анджелис (YOLA), които са свързани с музикалното образование децата. Според Дудамел, класическата музика е движещата сила на социалните промени в обществото и той консултира подобни програми още в Гьотеборг (Швеция) и Реплоуч (Шотландия).

Густаво Дудамел дирижира Виенската филхармония за първи път на 26-годишна възраст – през 2007 г. в Люцерн, а първите му абонаментни концерти със световноизвестния оркестър се провеждат през 2011 г. През 2012 г. той дирижира грандиозния „Концерт в лятна нощ” (Summer Night Concert) на Виенската филхармония, който събира над 100 хиляди души в парка на знаменития дворец „Шьонбрун” (Schönbrunn), а през 2014 г. участва в традиционното гостуване на оркестъра в Япония (Vienna Philharmonic Week in Japan 2014). Както artnovini.com написа, през тази година първият концерт на маестрото с филхармоничния оркестър се състоа на 10 април в „Мюзикферайн”.

* * *

Историята на новогодишните концерти на Виенската филхармония датира от 31 декември 1939 г. Диригент на първия „истински” Новогодишен концерт на Виенската филхармония, проведен на 1 януари 1941 г., е дългогодишният ръководител на оркестъра Клеменс Краус (Clemens Krauss; 1893-1954), а през годините на пулта са заставали знаменитости като Йозеф Крипс (Josef Krips; 1902-1974), Вили Босковски (Willi Boskovsky; 1909-1991), Херберт фон Караян (Herbert von Karajan; 1908-1989), Клаудио Абадо (Claudio Abbado; 1933-2014); Николаус Харнонкурт (Nikolaus Harnoncourt; 1929-2016), Карлос Клайбер (Carlos Kleiber; 1930-2004), Сейджи Одзава (Seiji Ozawa), Лорин Мазел (Lorin Maazel; 1930-2014), Зубин Мета (Zubin Mehta), Рикардо Мути (Riccardo Muti), Жорж Претр (Georges Prêtre), Даниел Баренбойм (Daniel Barenboim), Франц Велсер-Мьост (Franz Welser-Möst) и Марис Янсонс (Mariss Jansons).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2200-debut-na-gustavo-dudamel-v-novogodishnia-konzert-na-vienskata-philharmonia.html

Стихосбирката „Слънчев пояс” на Владимир Луков, или за Времето и… времената

Поетът и писател Владимир Луков. Снимка: © личен архивСКОПИЕ. През 2016 г. големият български поет и писател Владимир Луков издаде най-новата си книга, наречена „Слънчев пояс” („Сончев поjас”, изд. „Матица македонска”, Скопие). Преводът на македонски е от изтъкнатият поет, преводач и литературен критик Паскал Гилевски. Предлагаме на вашето внимание рецензията* на Александра Юруковска, която известната журналистка написа по повод премиерата на книгата. 

* * *

НЕ САМО като почитателка, но и като влюбена в поетическата реч, искрено се радвам, когато до мен достигат стихове, които носят в себе си хем чистота и простота, хем дълбочина, а тъкмо така преживявам стиховете на Владимир Луков, поместени в книгата му „Слънчев пояс”.

Тя има три цикъла: „Усамотени стихове”, „Време и времена” и „Гардеробът” – цикли, които функционират компактно, в духовна цялостност.

Ето как:

В първия цикъл поетът открива ключовите мотиви – мислите!, собствените, тези на неговото поетическо Аз. А то кажи-речи във всички стихове от този цикъл е замислено, вглъбено и задаващо си въпроси както за големите истини, така и за малките неща, които ни водят до тези истини и които:

Снимка: © изд. „Матица македонска”, Скопие

Като поселища
на древни жители
потъват и се сриват в мен…


В този дял на стихосбирката поетическият дискурс на поета може би в най-голяма степен защитава по-раншната оценка на критиката, която определяше Луков като мисловен поет, а поезията му – като философска. Ала аз я преживях и като авторефлексивна, като дълбоко лична, интимна и искрена, а дори и като автобиографична – както самата тя се разкрива в стихотворението „Всичко или нищо”.

Макар и да тегнат над мене грижи
аз съм безгрижен в моите стихове…
Никому нищичко в тях не дължа…
На себе си даже аз не съм длъжен.
Идвам тук тихо и тихо излизам.
Със всичко потребно…
Със всичко излишно…

Тъкмо това разтоварване от излишното дава на стихосбирката широта и чистота, а на поетическото Аз на Луков – отвореност и силна емпатия. В стиховете, в които той постоянно преизпитва своите мисли, не забравя и мислите на другите, не пропуска чуждите страдания, нито помислите на човека със заканите, които го отчуждават от човечността. Той е поет, който гледа и пее, но и който чувства грижите на света – както това е показано в тези два стиха:

Затуй ококорен спи денем бухалът…
(А във съня си будува Поетът.)


Смятам, че тъкмо върху това е фокусирал мисълта си и Стефан Влахов-Мицов в предговора на книгата под заглавие „Поезия, която изследва света пряко човешката същност”. Тази същност, тази истинска човешка възвишеност Луков я търси и открива в малките, във всекидневните неща, а също и по-често в природата, в нейните елементи, в изгубената връзка на човека с нея и – всъщност – в нещата, които сами ги гледаме, а не ги виждаме. В неговите стихотворения постоянно присъстват: небето, Слънцето, Луната, реката, водата, птиците. Строфите са парадокси и пейзажи на забравени, ала познати гледки, на малки, но красиви творения на Природата: на ледени висулки, които се топят, на гнезда и птици, на скреж и студ, на дървета, приличащи на храмове и отрупани с плодове (врабчета) през зимата. Пряко тези изразителни природни картини поетът търси и разкрива вечните тайни на света.

В този цикъл има и няколко стихотворения, посветени на най-цветущия предел от човешкия живот – детството, което покрай наивността и невинността има и мощта да открива най-тъмните дълбочини, но и да изведе из от тях светлината на пиедестал:

И ето я на детството реката!
В нозете ми докато кротко стихва,
превръща ме в отвъден
в непорочен зрител,
в поглед изначален,
в нощ дълбока
и всички светлини при мен пристигат…

Детството присъства или поне ни въвежда и във втория стихотворен цикъл под заглавие „Време и времена”. Тук с малка доза ирония поетът разкрива своята вътрешна двойственост – застанал сякаш встрани, гледа как мъжът в него размишлява, а русокосият хлапак, обратно, без да се замисля свири тъкмо по клавиатурата на детството. После той продължава да скита и да търси много други неща, но най-много – истината, уловена в мига или в цялата вечност. Всъщност и самият надслов на цикъла говори за Времето, но и за времената, а оттук и за съдбата или за нашето тълкуване на темпоралността, на преходността, защото:

не достига мигът между минало ясно
и очаквано бъдеще…

Затова и в стихотворението „Юзда” Луков пее:

Сложих на Времето чудна юзда -
от думи, които обича.
Но да го яздя – още не знам.
Няма и кой да ме учи.

Всъщност, знам ли в тази човечност
как юздата му сложих!
Хайде, Време!… Не предположих,
че аз ще те уча на Вечност!…

В третият цикъл – „Гардеробът”, Владимир Луков и по-нататък го мами и мъчи вечността и затова той размишлява за нея – ту игриво и пряко свързано с младостта и буйността на галопиращите в него жребчета, ту смирено и сравнително по-спокойно, схващайки, че в края на краищата човекът е все пак сам:

На този бряг живея аз нещастен,
но и щастлив, че само тук не мога
като крушенец да очаквам помощ…
И сам градя спасителният кораб!
(„Човекът на брега”)

Но и вече, в следващите стихове, ще се сепне или по-скоро ще се сети да спомене – и любовта, и Бога, – а с това ще отвори и нови простори за размисъл, и нови възможности и начини за прочитане и тълкуване на стихосбирката „Слънчев пояс”.

По-горе споменах за текста на Стефан Влахов-Мицов, сега обаче отново ще се върна към него. Някъде в началото Мицов казва за Владимир Луков, че не е достатъчно да се каже за него, че е добър поет, а аз ще се продължа и ще кажа, че може би не е достатъчно и че тъкмо затова написах предходното, но е добре все пак да се знае, че той е добър поет, а за такива като него винаги ще има наистина да се казва и пише много…

Александра Юруковска. Снимка: © svobodenpisatel.org* * *

АЛЕКСАНДРА ЮРУКОВСКА е родена през 1981 г. в Скопие. Завършва Университета „Св.Св. Кирил и Методий” в същия град. Дипломира се в Катедрата по обща и компоративна книжовност на Филологическия факултет „Блаже Конески”. Също там завършва магистратура с научен труд в областта на интердисциплинарните отношения между книжовността и медиите.

Работила е като журналистка в различни културни и информационни редакции, включително в македонски радиостанции и телевизии. От 2012 г. е един от редакторите на сайта за изкуство и култура cooltura.mk. Сътрудничи и на чуждестранни информационни агенции и радиа, между които са Дойче веле, Радио Канада и др. Авторка е на множество новинарски и литературно-критичечски текстове, есета и изследвания в областта на литературата. Известна е сред културната общественост в Република Македония и с книгата си „Тъкане на текста”.


* Бел. ред.: Заглавието е на artnovini.com. Текстът е публикуван в сайта на Съюза на свободните писатели в България.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2199-stihosbirkata-slanchev-pojas-na-vladimir-lukov-ili-za-vremeto-i-vremenata.html

Оттенък на зеленото е „цвят на 2017 г.” според Pantone

Greenery намалява тревожността, символизира новото начало и е олицетворение на изконната връзка на човека с природата. Снимка: © artnovini.comКАРЛЩАД (НЮ ДЖЪРСИ). Зелено с приятен мек тревно жълто-зелен оттенък, или индустриално казано: Pantone 15-0343 Greenery. Това е Цветът на 2017 г., според Института „Пантон” (Pantone Color Institute). Специалистите избрали този утвърждаващ живота природен цвят, за да дадат възможност на очите и мозъка ни да си отдъхнат от тревожната 2016 г. и по този начин призовават за спокойствие през следващата година, съобщава pantone.com.

Според класификацията на института в сегмента Fashion+Home, в цветовия модел RGB координатите на Pantone 15-0343 TXC са 136 176 75, в CMYK51 9 88 0, а в HTML88B04B.

Очакванията на експертите са, че заради универсалното си живително и освежаващо „послание”, Greenery ще окаже силно влияние върху модните колекции за 2017 г. и ще видим приложението му съвсем скоро – на пролетните дефилета. Всъщност в тази гама вече представиха последните си колекции Kenzo, Michael Kors, Zac Posen и Cynthia Rowley.  

„…Чрез своите успокояващи и утвърждаващи вибрации, Greenery ни предлага самоувереност и смелост, за да живеем според собствените си разбирания във време, когато предефинираме какво ни прави успешни и щастливи…”, казва за избора на института неговата изпълнителна директорка Летрис Айземан (Leatrice Eiseman).

Снимка: Courtesy PantoneОт Pantone са уверени, че Greenery ще бъде и цветът на иновациите, защото зеленият цвят е обединяваща тема в новаторските технологии и се асоциира със смелостта, силата и модерността.

Подобряване на самочувствието, намаляване на тревожността, символ на новото начало и олицетворение на изконната връзка на човека с природата, са само част от мотивите, които в напоследък превърнаха зелената палитра в неотменна част от интериора и екстериора на градската среда.

Освен приложението си в Beauty-индустрията и гастрономията, зеленият цвят е сред най-актуалните и вдъхновяващи и в областта на графичния дизайн. Като преобладаващ цвят в природата, зеленото ще продължи да утвърждава мнението за позитивност и органичност. Доказано е, че хората реагират на нюансите на интуитивно ниво, което ще даде възможност различните оттенъци на Greenery да бъдат използвани в много приложения на графичния дизайн – особено в опаковките, където зеленото подава незабавен сигнал за свежест, или в корпоративния дизайн…

Природно неутралната тоналност на Pantone 15-0343 Greenery и неговата универсална „транссезонност” го правят приложим в много цветови комбинации. Сайтът на института представа 10 палитри, които го показват в отношения с неутрални и ярки цветове, с техни пастелни или по-дълбоки нюанси, с металик и в хармонично взаимодействие с ведро-елегантните Pantone 15-3919 Serenity и Pantone 13-1520 Rose Quartz, които бяха Цветове на 2016 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2198-ottenak-na-zelenoto-e-cvjat-na-2017-spored-pantone.html

Волфганг Амадеус Моцарт – щрихи от детството на един вундеркинд

Паметникът на Моцарт в Бурггартен (Хофбург) във Виена. Снимка: © artnovini.com - Едно дете без детство плаща огромен данък за успеха си и за твърде ранното си професионално узряване.

- Живот на границата на екстаза и изтощението, живот създал за няколко мига епоха, останала във Вечността.

ВИЕНА. През отминаващата 2016 г. светът на музиката отбеляза две годишнини, свързани с живота на гениалния Волфганг Амадеус Моцарт (Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart; 1756-1791): в началото й – на 27 януари, се навършиха 260 години от рождението на композитора, а дни преди нейния край – на 5 декември, и 225 години от края на земния му път. Един живот отдаден изцяло на музиката! Едно дете израснало в свят от ноти, безкрайни пътувания и концерти, омагьосано от вълшебния свят на артиста, вплетено в ритъма на един живот на колела. Живот на границата на екстаза и изтощението, живот създал за няколко мига една Епоха, останала във Вечността!

Родната улица на Моцарт в Залцбург - Getreidegasse. Снимка: © artnovini.com Величието и трагедията на един гений

Волфганг Амадеус Моцарт е австрийски композитор, инструменталист и диригент, виден представител на Виенската класическа школа (Wiener Klassik). Неговото творчество е огромно по обем и включва всички музикални жанрове, познати през втората половина на XVIII в. Написал е повече от 600 композиции, които включват произведения, смятани за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Творбите му са сред най-популярните, създадени от европейските класически композитори, и са неразделна част от стандартния концертен репертоар. Според съвременниците на Моцарт, той е притежавал феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски талант. На основата на немския зингшпил (Singspiel) и на италианската опера буфа (opera buffa), музикантът създава класическите опери „Отвличане от Сарая” (K.384, Die Entführung aus dem Serail; 1782), „Сватбата на Фигаро” (Le nozze di Figaro ossia la folle giornata; 1786), „Дон Жуан” (KV 527, Don Giovanni ossia Il dissoluto punito; 1787), „Вълшебната флейта” (K.620, Die Zauberflöte; 1791), като общо написва 21 опери (според Köchelverzeichnis, KV).

Композиторът е автор на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, на камерна музика, клавирни творби, арии, серенади, на легендарния „Реквием” (K.626, Das Requiem in d-Moll) и т.н. Каталогът на Моцарт се води от 9 февруари 1784 г., но до това време той вече е създал около 450 произведения.

Изтъкнат представител на „виенските класици”, заедно Йозеф Хайдн (Franz Joseph Haydn; 1732-1809) и Лудвиг ван Бетховен (Ludwig van Beethoven; 1770-1827), Моцарт е има изключителен принос в развитието на оперното изкуство. Хайдн, който се запознава с младия музикант през 1781 г., композира предимно кантатно-ораториални произведения като знаменитите „Сътворението” (Die Schöpfung; 1798) и „Годишните времена” (Die Jahreszeiten; 1801), инструментални концерти и симфонии, но е автор и на 24 опери, сред които е една от най-известните му творби в този жанр – „Linfedelta delusa” (1773). Третият представител на Виенската класическа школаБетовен, композира само една опера „Фиделио” (Op. 72; Fidelio; 1805). Написана по драмата „Леонора, или триумфът на една съпружеска любов” от Жан Буйи (Jean-Nicolas Bouilly; 1763-1842), в произведението ясно личи характерния симфоничен стил на композитора…

Портрет (най-ранният) на 7-годишния Волфганг в костюмът, който му подарява императрица Мария Терезия след аудиенцията на 13 октомври 1763 г. в двореца Шьонбрун във Виена. Предполага се, че автор на творбата е италианският бароков художник Пиетро Лоренцони. Снимка: wikipedia.org / източник: rmc.library.cornell.edu* * *

На малкия 6-годишен клависинист от Залцбург*
от Граф фон Колалто
Виена, 25 декември 1762 г

„Ingenium coeleste suis velocius annis
Surgit, et ingratae fert mala damna morae.”

Bewunderundrungwerthes Kind! Dess Fertigkeit man preisst
Und Dich den kleinesten, den grösten Spieler heisst
Die Tonkunst hat für Dich nicht weiter viel Beschwerden,
Du kannst in kurzer Zeit der gröster Meister werden.
Nur wunsch ich,dass Dein Leib der Seele Kraft aussteh,
Und nicht wie Lübecks Kind,zu früh zu Grabe geh.

* * *

O, дете-чудо! Твоето съвършенство е похвално!
Ти малък си на ръст, а виртуоз си най-голям.
За тебе няма трудност в музикалното изкуство.
И може би за много кратко време
ще станеш най-големия маестро.
Но само мога да ти пожелая да издържи душата ти
и крехкото ти тяло и толкоз рано в гроба да не легнеш
като вундеркинда-виртуоз от Любек.

* Това кратко стихотворение, вдъхновено от таланта на Моцарт е написано от граф Фон Колалто. С няколко думи прозорливият съвременник на музиканта сякаш предчувства трагизма и ранната смърт на гения.

Интериор от родната къща на композитора. Снимка: © artnovini.com* * *

Детство, пътувания и първи успехи

Едно дете без детство плаща огромен данък за успеха си и за твърде ранното си професионално узряване. Моцарт завършва своя житейски път в неговия зенит.

Волфганг Амадеус Моцарт започва професионалният си творчески живот като придворен музикант още в най-ранна възраст. Но дългите и изтощителни пътувания, които го правят известен в цяла Европа, му отнемат нормалното детство и повлияват неблагоприятно върху неговото здраве. По времето на класицизма в европейските аристократични салони е наложена модата да бъдат представяни талантливи деца, които по този начин изкарвали прехраната за цялото си семейство. Горепосоченото стихотворение показва аналогичен случай с детето-чудо Кристиан Хайнрих Хайнекен (Christian Heinrich Heineken; 1721-1725) от германския град Любек, което на годинка вече познавало основните събития от първите пет книги в Библията, на две – можело да възпроизведе всички факти, описани в Свещената книга, на три – изучавало история, география, математика, биология, френски и латински език, а на четири – заявило интереса си към историята на Църквата и религията. Въпреки крехкото му здраве, неговите амбициозни (и алчни) родители, разнасят бързо славата му из Европа, но напълно изтощен и болен, малкият гений не успява да доживее дори 5-годишна възраст…

Цигулката на Моцарт. Снимка: © artnovini.comСходна съдба има и Волфганг – роденият в семейството на Леополд Моцарт (Leopold Mozart; 1719-1787) и Анна Мария (Anna Maria Walburga Mozart, geb. Pertl; 1720-1778) на 27 януари 1756 г. в Залцбург вундеркинд

Трудно можем да си представим каква организация, търпение и познанства в средите на тогавашното висше общество са били необходими, за да се организира едно пътешествие от Виена през Прага, Париж, Лондон до Хага. Колко пощенски впряга, кораби и писма с восъчни печати са били лично предавани на крале и придворни аристократи. Доверени пратеници на „Негово величество” са кръстосвали цяла Европа. Но е трудно да си представим и през какви физически и психически изпитания е преминал малкият Моцарт, докато е пропътувал хилядите километри, а неукрепналото му още тяло е било изложено на всевъзможни изпитания: студ, жега, влага, безсъние и изтощение… Без възможност за почивка и възстановяване от дългите преходи са следвали репетиции и трепетна подготовка в студените църкви и концертните зали. И не е случайно, че още в ранна детска възраст музикантът заболява от ревматизъм.

Заедно със сестра си Мария Анна (Maria Anna Walpurga Ignatia Mozart; 1751-1829), която в семейството наричали Нанерл (Nannerl), Волфганг става известен с изключителната си виртуозност на изпълненията (често двете деца представяли произведения „на четири ръце”). Импровизациите, изпълнения на prima vista и демонстрациите на перфектен слух са били другата част от атракцията на талантливия малчуган…

Ето само малка част от дневника на пътуванията и изявите на музикалния гений и на неговото семейство, които ясно показват на какво неистово напрежение са били подложени той и сестра му Нанерл

Недовършеният „Портрет на Моцарт” (1782/1789) от Йозеф Ланге (Joseph Lange; 1751-1831), който днес се намира в родната къща на композитора (Mozarts Geburtshaus) в Залцбург. Снимка: © artnovini.com1763 г.

На 31 декември семейство Моцарт се връща с пощенски впряг в дома си в Залцбург. В Линц те пристигат на 1 януари 1763 г., а в Залцбург – четири дни по-късно. През следващата седмица Волфганг остава на легло заради ревматизма, от който страда…


На 9 юни 1763 г. фамилия Моцарт предприема голямо европейско турне, което продължава до… 29 ноември 1766 г. – повече от три месеца!

Музикантите пътуват с постоянно сменящ се пощенски екипаж и са придружени от един прислужник – Себастиан Винтер (Sebastian Winter). Малко след полунощ на 10 юни те пристигат в град Васербург и отсядат в страноприемницата „Златната звезда” (Goldenen Stern). На следващия ден, рано сутринта, малкият Моцарт свири на църковния орган. (бел. на автора: музикантът свири за първи път на църковен орган през септември 1762 г. във францисканския манастир в градчето Ибс ан дер Донау – на път за Виена, и предизвиква истински възторг сред монасите.)

12 юни, сутринта – пътуване към Мюнхен; вечерта семейството се настанява в гостоприемницата „При хлопатаря” на „Театинерщрасе”.

На 13 юни – поемат към Нимфенбург, където известната фамилия има аудиенция при принц Карл Август фон Цвайбрюкен (Karl August Friedrich zu Waldeck-Pyrmont; 1704-1763), два месеца преди неговата кончина. Той тържествено обявява, че в осем часа вечерта в двореца на курфюрст Максимилиан (Maximilian III. Joseph; 1727-1777) ще има музикално изпълнение на цигулка и пиано. Концертът продължава до 23.00 ч.

На 14 и 15 юни следва аудиенция при херцог Клеменс Баварски (Clemens August von Bayern; 1700-1761), където Нанерл свири на клавесин.

Концертите в двореца на курфюрста продължават на 18 и 19 юни.

На 22 юни музикалната фамилия тръгва от Мюнхен и вечерта пристига в родния град на Леополд Моцарт – Аугсбург. Амадеус и Нанерл свирят пред публика на 28 и 30 юни, а също и на 4 юли

* * *

Бележки от дневника
на кралския съветник Йохан Волфганг Гьоте

Франкфурт ам Майн, 18 август 1763 г.

„4 гулдена, 7 кройцера на концерт за двете деца-чудо.”

Гьоте (Johann Wolfgang von Goethe; 1749-1832), който по това време e 14-годишен, описва тогавашното появяване на седемгодишното момче в града, като неговите думи напълно се покриват с изображението от прочутия детски портрет на музиканта, чийто автор най-вероятно е италианският бароков художник Пиетро Лоренцони (Pietro Antonio Lorenzoni; 1721-1782).

Паметна плоча върху къщата на „Милхгасе” (Milchgasse) 17 във Виена - мястото, където композиторът започва да пише операта „Отвличане от сарая”. Снимка: © artnovini.com* * *

Откъс от статия във „Франкфуртски новости” от 30 август 1763 г.:

„Масово възхищение, невиждано и нечувано досега, предизвикаха двете деца на придворния капелмайстор от Залцбург г-н Леополд Моцарт. Това доведе до трикратното изпълнение на концерт, предвиден да бъде организиран само веднъж! Да, този масов възторг на любителите на музиката предизвика да бъде изискан, днес, 30 август, в шест часа вечерта този път със сигурност последният от непредвидените три концерта в шарфистката зала на Лийбфрауенберг. Дванадесетгодишното момиче и 7-годишното момче изпълняват виртуозни произведения не само на клавесин и чембало, а малкият Моцарт свири с лекота и цигулкови концерти. Една от атракциите, която потвърждава изключителните му музикални способности, е да забавлява публиката, свирейки със завързани очи, или да импровизира на клавесин безгрешно през покритата с копринена кърпа клавиатура. Моцарт демонстрира абсолютния си слух, като отгатва с лекота височината на тонове, прозвучали при почукване на кристална чаша; звуци, произведени от различни предмети, камбани и даже чува безпогрешно височината на тона, произведен от градската кула. Възхитената публика плаща по един златен талер на отгатнат тон от малкия виртуоз…”

* * *

Откъс от „Европейски вестник” (Europeischen Zeitung),
Залцбург, 6 август 1765 г.:

Лондон, 5 юли 1765 г. Известният майстор-производител на клавесини, Буркард Туди, роден в Швейцария, има честта да произведе инструмент с две клавиатури по поръчка на Негово Кралско Величество. Новият инструмент разполага с техническите възможности само с един педал да демонстрира звук с динамичен диапазон от pianissimo до forte. Идеята на майстор Tуди е да привлече вниманието на обществеността, като представи изключителния инструмент за първи път и покани двете деца-виртуози на придворния капелмайстор от Залцбург Леополд Моцарт.

„Виртуозното изпълнение на четиринайсетгодишното момиче беше направо очароващо. Невероятна творческа зрялост и завършеност на музикалната фраза и още по-невероятно акомпанирането на втория клавесин от малкия й брат – Амадеус. Двете деца правят чудеса!”

* * *

Пътуванията продължават…

1765 г.

На 18 август в Инсбрук умира Франц I Стефан (Franz I. Stephan; 1708-1765).

На 4 септември семейство Моцарт пътуват от Лил за Женева. Волфганг свири следобедна литургия на органа на „Бернардинките” на 5 септември.

На 6 септември музикантите заминават от Женева за Антверпен, където на 7 и 8-ми Волфганг изнася концерт в главната катедрала на града.

В 6.30 ч., на 9 септември, семейството напуска Антверпен. Преминавайки през Мьордийк, на 10 септември вечерта те пристигат в Ротердам, където се прехвърлят на кораб. На 11 септември вечерта пристигат в Хага, където отсядат в хотел „La Ville de Paris”.

На 12 септември Нанерл се разболява от тиф и по тази причина Волфганг свири на първите дворцови концерти на 12 и 18 септември сам.

Статуята на Моцарт в родната къща на гениалния австрийски музикант. Снимка: © artnovini.com* * *

Откъс от вестник Gravenhaegste Courant, 27 септември 1765 г.:

„Със специално разрешение е поканен г-н Моцарт – придворен музикант на епископа на Залцбург, за да даде тържествен концерт на 30 септември в голямата зала на Oude Doelen в Хага. Там ще свири неговият син, който е само на осем години и осем месеца и неговата сестра, която е навършила 14 години. Всички увертюри са написани собственоръчно от малкия композитор, който вече е много известен не само в придворните среди във Виена, но и във Версайския дворец и в Лондон. Почитателите на Амадеус могат по всяко време да се уверят в невероятните възможности на гения като му дадат да свири на клавесина на prima vista. Билетите струват 3 гулдена и могат да се купят предварително при бащата – Леополд Моцарт, в хотел „Към град Париж” или в хотел „Йоде долен”

На 21 октомври тежко болната Нанерл приема последно причастие. Седмица по-късно, за щастие, тя оздравява, а на 15 ноември от тиф се разболява Амадеус и цели два месеца се бори с болестта. След като оздравява Моцарт продължава да работи неуморно, за да усъвършенства композиторската и изпълнителската си техника, продължава да взема уроци от баща си и започва да пише първите си музикално-сценични произведения…

* * *

За гения на Волфганг Амадеус Моцарт са изписани хиляди страници. Но този кратък текст, освен да отбележи двете годишнини, с няколко щриха цели да припомни на почитателите на музиката онази важна част от неговия живот – детството му, която често е споменавана само мимоходом, но която, всъщност, оставя незаличим отпечатък върху неговия кратък живот и върху неговото гениално творчество, което е вдъхновявало и ще продължи да вдъхновява човечеството…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/portreti/2197-wolfgang-amadeus-mozart-strichi-ot-detstvoto-na-edin-vunderkind.html

Биография на художника Едвард Мунк е хит на Панаира на книгата в НДК

Освен като живописец, Едвард Мунк е всепризнат майстор и в графиката. Фрагмент от гравюрата върху дърво „Автопортрет” (1911-1912). Снимка: © artnovini.comНорвежкият експресионист е бил противоречива личност, но творчеството му оставя ярка следа в изобразителното изкуство на XX в.

СОФИЯ. Сред многото събития и премиери, съпътстващи традиционния декемврийски Панаир на книгата, който през тази година се провежда от 13 до 18 декември в НДК, голям интерес сред почитателите на изобразителното изкуство предизвика биографията на големия норвежки експресионист Едвард Мунк (Edvard Munch; 1863-1944), която в навечерието на форума излезе на български от издателство „Изида” (щанд 211 на изложението). Според изкуствоведи и литературни критици, книгата „Едвард Мунк” (ориг. заглавие: Munch. En biografi, 2004) на норвежкия писател Атле Нес (Atle Næss; 1949) е най-добрата и най-пълна биография на художника, която задълбочено изследва неговия живот и творчество.

Едвард Мунк е един от най-значимите художници в историята на модернизма. Изкуството на именития живописец и график крие много загадки, а най-известната от картините му – „Викът” (The Scream; 1895), е сочена като символ на мрачно предчувствие за бъдещи катастрофи, трагично пророчество на границата между XIX и XX в., предвестник на Първата световна война (1914-1918) и на катаклизмите, които разтърсиха миналото столетие, припомнят от издателството.

Израснал в бедност и сред житейски несгоди, Едвард Мунк се посвещава изцяло на изкуството. За разликата от повечето си колеги, обаче, той умира богат. И то много богат. Както и повечето му съвременници, занимаващи се с изкуство, Мунк принадлежи към средите на артистичната бохема и същевременно страни от нея. Има проблеми с алкохола, но успява да се излекува от пристрастеността си. Влюбен е и въпреки това бяга през цяла Европа от любимата си жена. Обхванат е от натрапчиви идеи, които превръщат някои от приятелите му в негови най-яростни врагове (предимно в представите му, но често и в действителност). Въпреки че понякога неговото отношение към близките му приятели е грубо и неадекватно, те му остават верни, а причината е една-единствена – талантът му е завладяващ.

Автор: Атле Нес; заглавие: „Едвард Мунк. Биография”; брой страници: 512; корица: твърда; формат: 16/23.5 см; ISBN 978-619-704-070-8; цена: 45 лв.Когато човек прочете книгата на Атле Нес, се замисля кое е по-значимо при Мунк – неговото творчество или живота му. А на практика те са така органично свързани, че битието му се превръща в творчество, а творчеството му – в битие.

Биографът представя Едвард Мунк в целия блясък на творческата му мощ и с всичките му човешки слабости. Книгата разказва за радостите и несгодите, през които преминава той, за трудната борба за признание, за паденията и триумфа му, за приятелите, които го подкрепят, за страха му от любовта, която той асоциира неизменно със загуба…

Изкуството на норвежкия експресионист е тясно свързано с европейската култура и епохата, в която живее, защото Мунк е свидетел на големите исторически катаклизми от края на XIX в. и от първата половина на XX в., които намират отражение в произведенията му.

Днес творбите на Едвард Мунк са сред топ лотовете на най-големите аукционни къщи в света. На 2 май 2012 г., на търг в Sotheby’s New York, инвестиционният банкер и колекционер Леон Блек (Leon Black; 1951) плати за един от четирите варианта на „Викът” рекордните за произведение на художника почти 120 млн. USD. Дотогава творбата, изпълнена в пастел и с размери 79 х 59 см, беше собственост на норвежкия бизнесмен Петер Олсен (Petter Olsen), чийто баща Томас е бил приятел, съсед и покровител на Мунк. Вариантът от прочутата поредица, който в продължение на повече от 70 години е в колекцията на Олсен, беше единственият образец, собственост на частно лице.

През 1994 г. една от картините от серията, беше похитена от Националната галерия в Осло, но след няколко месеца беше върната. Десет години по-късно, от The Munch Museum беше откраднат, заедно с друга прочута творба на художника – „Мадона” (Madonna; 1894-1895), и живописният вариант на „Викът”. Картината също беше върната в експозицията – през 2006 г.

Изследователите на Мунк смятат, че изображението от „Викът” е един от най-бързо разпознаваемите образи както в историята на изкуството, така и въобще в поп културата, като водещ иконичен образ е „Джокондата” (Gioconda; 1503-1514) на Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519).

Книгата „Едвард Мунк”, луксозно издание с твърда подвързия, съдържа много цветни репродукции на картини на художника, снимки от семейния му архив, а също и писма, откъси от дневниците на артиста, свидетелства на съвременници. Това е уникална съвременна биография, посветена на живота и творчеството на гениалния художник, която отговаря на очакванията дори и на най-взискателния читател.

Атле Нес е писател, историк и изкуствовед. Автор е на биографии на Леонардо да Винчи (2016), Галилео Галилей (2001) и Хенрик Ибсен (1997), на 14 романа и на книги за деца, на документална проза и есета за изкуството. Носител е на няколко литературни награди, сред които е и най-престижното отличие в Норвегия – „Браги” (Brageprisen).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2196-biografiaya-na-hudognika-edward-munch-e-hit-na-panaira-na-knigata-v-ndk.html

The National Gallery of Denmark acquires ‘After the Storm’ by Caspar David Friedrich

Caspar David Friedrich, ‘After the Storm’, 1817. Photo: © The National Gallery of DenmarkThe artist holds a special position within Romantic art and is considered the most important German painter of the first half of the 19th century.

COPENHAGEN. The National Gallery of Denmark (Statens Museum for Kunst – SMK) has received a spectacular gift: a painting by one of the most important landscape artists ever to come out of Germany, Caspar David Friedrich (1774-1840). The acquisition is nothing short of marvellous, says SMK director Mikkel Bogh, and in fact the painting came into the museum’s hands through something of a coincidence.

The SMK (Sølvgade 48-50, DK-1307 København K) collections are now enriched by an important new work. Thanks to truly extraordinary support from the Augustinus Foundation, Aage and Johanne Louis-Hansen’s Foundation and the A.P. Møller and Chastine Mc-Kinney Møller Foundation, the museum has been able to acquire the painting After the Storm from 1817 by the German artist Caspar David Friedrich.

Friedrich holds a special position within Romantic art and is considered the most important German painter of the first half of the nineteenth century. His landscapes are carried by a dual approach: a visionary outlook on nature and a meticulous study of even the smallest of natural phenomena. Depictions of nature imbued with a keenly felt spiritual or religious quality are an important aspect of his art. SMK has long wished to acquire a painting by Friedrich, says Mikkel Bogh, director of SMK.

We have dreamt of adding Caspar David Friedrich to our collection for a long time, and we’ve been particularly interested in this painting. Friedrich, whose approach to landscapes had a massive impact on Nordic art in the nineteenth century, very rarely appears on the art market. This work is a truly unique and magnificent addition to our collection of European art, and I am very pleased that we are now able to share this painting with our guests,” says Mikkel Bogh.

In After the Storm a ship has run off course, smashing onto the rocks. But perhaps the rocks are also the ship’s salvation, embedding it on firm ground. Ships at sea were a recurring theme in Caspar David Friedrich’s art, often symbolising the journey of life. Perhaps this scene shows the firm bedrock of faith saving the ship.

After the Storm belongs to Friedrich’s mature period, a time when several of his most important works were created. Its subject matter prefigures his masterpiece The Sea of Ice from 1824. On the back of the old nineteenth century frame is a wax seal that provides key information about the past history of the painting. The seal belongs to a Dresden family called Bongardt, which presumably acquired the painting back in Friedrich’s own day, and the work remained in the family’s ownership until 1956. This is to say that the painting did not change hands during the years of Nazi rule. The most recent owner bought the painting in the late 1980s, and it was presented to the public through Galerie Arnoldi-Livie in Munich in 1987.

The then-director of SMK, Villads Villadsen, contacted the gallery to inquire about the price, but at the time it was beyond the museum’s purse. The painting remained unsold, but was loaned to Neue Pinakothek in Munich, where it hung for twenty-five years. SMK borrowed it for the exhibition Caspar David Friedrich and Denmark in 1991. The fact that the Friedrich painting has now found a new home at SMK is something of a coincidence, explains Kasper Monrad, chief curator and senior researcher at SMK.

Amusingly, the process was actually launched by a rather too fantastical proposition. Back in 2012, a Danish art dealer contacted us, offering to sell us this exact painting. The price was somewhat vague, but quite high, and it was not quite possible to ascertain whether the art dealer actually had the painting in his possession or whether he was merely a go-between. After some time, however, he announced that the painting had been sold to an American art museum. When I saw the painting in its accustomed place at Neue Pinakothek a few weeks later, I was of course rather surprised and so contacted its owners - who had never heard of the Danish art dealer. The painting was not for sale at that time, but we had an excellent chat, and the owners promised that they would keep SMK in mind if they ever decided to sell. They did so a few months ago,” relates Kasper Monrad. 

Friedrich’s paintings are highly sought-after, and only very few remain in private ownership. Over the last twenty-five years only five paintings have been sold at auction. Four out of those five have ended up at some of the leading museums in the world: the J. Paul Getty Museum in Los Angeles, the Louvre in Paris, the Metropolitan Museum of Art in New York, and the National Gallery of Art in Washington.

About the Artist

Caspar David Friedrich grew up in Greifswald near the Baltic Sea, and he visited the nearby island of Rügen all his life. Here he repeatedly observed the sky and sea in all weathers, and coastal scenes and marines make up a very sizable part of his paintings and drawings. It is likely that his preliminary sketches for After the Storm were made at the coast of Rügen. The dramatic, finely nuanced depiction of the stormy sky testifies to how Friedrich, like many other European painters, was keenly interested in exploring cloud formations and changing lighting conditions. He has very carefully portrayed details such as the gulls, the partially broken mast, the fluttering ropes and the rain falling out at sea.

Friedrich’s art was well known and much admired in Denmark during his own day, and after studying art in Copenhagen in 1794-1798 he maintained some contact with the Danish art scene. He lived in Dresden, but several Danish artists made his acquaintance, not least due to his friendship with the Norwegian landscape painter J.C. Dahl (1788-1857). His painstaking study of nature in particular linked Friedrich to Danish art. Several young Danish painters looked to Friedrich for inspiration, wanting a more atmospheric and Romantic feel to their art than was offered by their teacher, Christoffer Eckersberg (1783-1853).

At SMK After the Storm hangs in Room 217 E, side by side with paintings by J.C. Dahl and other landscape painters of the Romantic era.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2195-the-national-gallery-of-denmark-acquires-after-the-storm-by-caspar-david-friedrich.html

The 89th Academy Awards: Nine Foreign Language Films Advance in Oscar® Rac

Photo: Richard Harbaugh / ©A.M.P.A.S.- 60th anniversary of the Foreign Language Film Category.
– Nominations for the 89th Oscars® will be announced on Tuesday, January 24, 2017.

LOS ANGELES. Nine features will advance to the next round of voting in the Foreign Language Film category for the 89th Academy Awards®, reports oscars.org. Eighty-five films had originally been considered in the category.

The film La Strada (1954) by Federico Fellini won the inaugural Academy Award for Best Foreign Language Film in 1957. (29th Academy Awards®). Photo: © oscars.orgThe films, listed in alphabetical order by country, are:

Australia, Tanna, Bentley Dean, Martin Butler, directors;
Canada, It’s Only the End of the World, Xavier Dolan, director;
Denmark, Land of Mine, Martin Zandvliet, director;
Germany, Toni Erdmann, Maren Ade, director;
Iran, The Salesman, Asghar Farhadi, director;
Norway, The King’s Choice, Erik Poppe, director;
Russia, Paradise, Andrei Konchalovsky, director;
Sweden, A Man Called Ove, Hannes Holm, director;
Switzerland, My Life as a Zucchini, Claude Barras, director.

Foreign Language Film nominations for 2016 are determined in two phases.

The Phase I committee, consisting of several hundred Los Angeles-based Academy members, screened the original submissions in the category between mid-October and December 12. The group’s top six choices, augmented by three additional selections voted by the Academy’s Foreign Language Film Award Executive Committee, constitute the shortlist.

The last winner (88th Academy Awards®) in Foreign Language Film category is ‘Son of Saul’ (2015) by László Nemes. Photo: © oscars.orgThe shortlist will be winnowed down to the category’s five nominees by specially invited committees in New York, Los Angeles and London. They will spend Friday, January 13, through Sunday, January 15, viewing three films each day and then casting their ballots.

The competitive Foreign Language Film category was introduced in 1956 for the 29th Academy Awards. In celebration of its 60th anniversary.

Nominations for the 89th Oscars® will be announced on Tuesday, January 24, 2017.

The 89th Oscars® will be held on Sunday, February 26, 2017, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® in Hollywood, and will be televised live on the ABC Television Network at 7 p.m. ET/4 p.m. PT. The Oscars also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.

The 89th Oscars®, hosted by late-night talk show host, producer and comedian Jimmy Kimmel. This is Kimmel’s first time hosting the global telecast.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2194-the-89-academy-awards-nine-foreign-language-films-advance-in-oscar-race.html

Норвежки историк показва окървавения път към мечтата за съвършеното общество

Професорът по история от университета в Осло Йойстайн Сьоренсен е смятан за един от най-задълбочените изследователи на нацизма. Снимка: olympiastadion.noКнигата „От фашизма до ислямизма” на проф. Йойстайн Сьоренсен анализира тоталитарните общества и случващото се в най-новата история на човечеството.

СОФИЯ. Високи политически идеали и кървавата им проекция в действителността – за това разказва в уникалната си книга „От фашизма до ислямизмам: мечтата за съвършеното общество” (Drømmen om det fullkomne samfunn; 2010) норвежкият професор Йойстайн Сьоренсен (Øystein Sørensen; 1954), който е смятан за един от най-задълбочените световни изследователи на нацизма. Той прави интригуващ и задълбочен преглед на историята, приликите и разликите между фашизма, комунизма, националсоциализма и ислямизма, казват от , от чийто каталог е книгата. 

Тези политически движения се раждат от кризата, хаоса, разрушението, шока и бруталността на Първата световна война (1914-1918). Едно след друго те се превръщат от маргинални явления в примери за политически успех. Когато идват на власт, създават режими, каквито светът не е виждал дотогава; режими, които едва ли някой е смятал за възможни преди началото на войната: болшевиките на Ленин в Русия през 1917 г., фашистите на Мусолини в Италия през 1922 г., националсоциалистите на Хитлер през 1933 г., а шест десетилетия след края на Първата световна война - ислямистите на аятолах Хомейни в Иран през 1979 г.

Това са четири тоталитарни идеологии, но свързани с един и същ начин на мислене и идеал за всемогъща държава, където всичко и всички са контролирани. Те имат революционен характер, тъй като желаят радикален разрив със съществуващия ред и смятат, че са намерили рецептата за съвършеното общество. Но са готови да използват най-крайни средства: насилие, терор и жестокост, за да постигнат своя идеал. Те решават кое е добро и кое – зло, като правят опит да бъдат всемогъщи. Фашизмът, националсоциализмът и комунизмът дори се опитват да заместят Бог в един обезверен свят, докато пък религията е съществена част от идеологията на ислямизма.

Автор: Йойстайн Сьоренсен; заглавие: „От фашизма до ислямизма: Мечтата за съвършеното общество”; брой страници: 320; ISBN 978-619-161-088-4; цена: 14.99 лв. Снимка: издателство „Персей” Хитлер, Мусолини, Сталин, аятолах Хомейни и Осама бин Ладен изповядват различни идеи и религии, но политическите им мечти са свързани с идеала за всемогъща държава. Но тоталитарните идеи надхвърлят това: те са свързани с унищожаване на света, такъв какъвто е, и „стремеж” за създаване на по-добър. Лев Троцки е мечтае за комунизма като общество, в което обикновеният човек е едновременно Аристотел, Гьоте и Маркс. Ислямистът Саид Кутб, идеологът на Осама бин Ладен, жадува за общество, което осигурява на всички човешки същества добър живот. Все хуманни и прогресивни идеи, но същите тези политически лидери на практика превръщат реализацията им в тяхната противоположност – ужасяваща антиутопия.

Книгата „От фашизма до ислямизма” на проф. Сьоренсен прави интригуващ и задълбочен преглед на историята, приликите и разликите между фашизма, комунизма, нацизма и ислямизма. Взаимоотношенията между тези четири идеологии, както и между четирите политически движения са сложни. Болшевиките, които след 1918 г. се наричат комунисти, са обявени за смъртни идеологически врагове от другите три движения. Голямата подкрепа към фашизма и националсоциализма, както и техният политически пробив в някаква степен могат да се обяснят със страха от комунизма сред привържениците на установеното общество в Италия и Германия. Но заедно с това, на едно по-общо ниво, между четирите идеологии личат осезаеми прилики, допълват от „Пресей”. Всички те отхвърлят утвърдения ред и искат да го заменят с едно напълно ново общество, макар и проповядваният от ислямистите идеал да се намира в миналото – в обществото на пророка Мохамед. И четирите идеологии имат революционен характер, тъй като желаят радикален разрив със съществуващия ред и смятат, че са намерили рецептата за съвършеното общество…

Тоталитарните режими имат много общи черти с авторитарните, но са далеч по-амбициозни. Те са отявлено революционни и искат да създадат нещо съвсем ново. Не са задоволяват с лоялността на гражданите и спазването на закона, а изискват активна подкрепа в името на една обща, всобхватна цел. За да си осигурят подобна подкрепа, те активно упражняват масова мобилизация на много нива. Ръководени от диктатор, тяхното основно оръжие са насилието и жестокостта, които са прилагани с от името на държавата. Терорът пък е другото измерение на тяхната антихуманна политика.

Проф. Йойстайн Сьоренсен е преподавател по история в университета в Осло (University of Oslo) от 1996 г., а от 2010 е избран за член на Норвежката академия за наука и литература (Norwegian Academy of Science and Letters). Ученият е автор на повече от 50 книги.

Преводът на книгата „От фашизма до ислямизма” е на Калина Тодорова, а освен в по-добрите книжарници, изданието можете да намерите и по време на 44-ия Софийски международен панаир на книгата (13-18 ноември) в НДК, на щанд 211, втори етаж, където ще е представено издателство „Персей”.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2193-norvegki-istorik-pokazva-okarvaveniat-pat-kam-mechtata-za-savarshenstvo.html

IT форумът WeAreDevelopers събира водещи разработчици през май 2017 г.

В напълно реновираната легендарна изложбена зала Marx Halle, на площ от 7000 кв.м, през май 2017 г. ще бъдат представени най-интересните европейски проекти от областта на софтуерните разработки. Снимка: © artnovini.comВъв Виена ще си дадат среща над 2000 девелопъри и мениджъри от сферата на информационните технологии.

ВИЕНА. През пролетта на следващата година за трети пореден път в австрийската столица ще бъде проведена международната конференция на разработчиците на софтуер, вече добре позната в европейските IT-среди като WeAreDevelopers. На 11 и 12 май 2017 г. във Виена ще се съберат над 2000 девелопъри и мениджъри от сферата на информационните технологии. Фокусът на програмата ще бъде върху разработването на web, мобилни и софтуерни приложения, както и върху актуалните тенденции, сред които са виртуалната реалност, смарт устройствата, роботиката, изкуствения интелект, IT-сигурността и компютърните игри, съобщава сайтът на организаторите.

За кратката си история Конференцията на софтуерните инженери успя да набере изключителна популярност сред специалистите. Ако на премиерното издание през 2015 г. във форума са участваха едва 200 души, то през следващата година те вече бяха 500.

На предстоящата конференция за първи път ще има и участници от чужбина, а организаторите канят софтуерни разработчици от Централна и Източна Европа да се включат в събитието. В прочутата, днес напълно реновирана, изложбена зала Marx Halle (Karl-Farkas-Gasse 19, 1030 Vienna), на площ от 7000 кв.м, ще бъдат представени най-интересните и перспективни европейски проекти от областта на софтуерните разработки.  

Наред с класическите презентации отново ще има кръгли маси, семинари, конкурси по програмиране, възможности за създаване на контакти и т.н. В допълнение, организаторите обявиха и провеждането на специализиран двудневен семинар, предназначен за ръководители на проекти, на който участниците ще могат да обменят информация с техническите директори и IT мениджърите на най-големите промишлени и технологични концерни в света.

Предварителната продажба на билети започна като редовната им цена е 199 EUR. Първите закупени билети бяха пуснати промоционално за 39 EUR, а в момента пропуските се продават по 59 EUR.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2192-it-forumat-wearedevelopers-sabira-vodesti-razrabotchici-prez-mai-2017.html