Месечни архиви: ноември 2016

Никола Манев пресъздаде своите „Небесни кръстопъти” за галерия „Финес”

Живописта на Никола Манев е задълбочена, откровена и олицетворява позитивната житейска философия на големия артист. Художник: © Никола МаневГолемият български художник и космополит представя повече от 90 живописни творби, рисувани през последната година.

СОФИЯ. През седмицата, на 23 ноември, големият български художник Никола Манев (Nikola Manev) откри в столичната галерия „Финес” изложбата си „Небесни кръстопъти”, която е неговата втора самостоятелна изява в арт салона на ул. „Христо Белчев” 17. В своя дълъг творчески път постоянно търсещата натура на космополитния артист прекосява милиони кръстопъти на различни места по света, но винаги зареден с оптимизъм и вяра в доброто, в хората и в живота, казват организаторите на изложбата.


Осенен от небесния дар да вижда красивото навсякъде, във всичко което го заобикаля, Никола Манев споделя: „В творбите си се старая да излизат лъчи навсякъде, да разкъсваш затвореното, да полети въображението в пространството – завиждам на птиците…”

Много от картините на Никола Манев са вдъхновени от неговите пътешествия по света. Художник: © Никола МаневХудожникът прекосява кръстопътите на живота, черпейки „всичките енергии от околната среда”, като се справя с високо вдигната глава и с усмивка с всички предизвикателства и трудности на живота. Той излива своите хиляди спотаени чувства и емоции върху платното и белия лист и намира утеха единствено в изкуството, което завинаги ще остане негов единствен пристан и упование, допълват от „Финес”.

Никола Манев е от онези творци, които винаги създават мостове, а не издигат стени. Мостове в общуването с хората, мостове между различни светове и точки на планетата, между реалност и въображение, търсейки доброто и прекрасното. И именно тези мостове и лъчи са определящи за неговото творчество. В Италия колоритът му се стопля, в Холандия пък в творбите му нахлуват „драматични енергии”, в Южна Франция го омайва „ароматът на тревите”, в САЩ го завладява магията на Големия каньон, но в основата на всичко е неговата любима България, от която той черпи жизнени сили, любов и вдъхновение. Тук са неговите корени, тук е неговата родина, хората на които иска да достави най-много радост със своето творчество и именно по тази причина художникът прави дарения на много български градове…

Никола Манев е роден на 28 август 1940 г. в Пазарджик, но израства в Чирпан - градът, който е родно място на неговият любим поет Пейо Яворов (1878-1914). Завършил е Художествена гимназия и учи при проф. Васил Стоилов (1904-1990). През 1962 г. е приет в Националното висше училище за изящни изкуства (École nationale supérieure des Beaux-Arts) в Париж, в класа на известния френски художник Морис Брианшон (Maurice Brianchon; 1899-1979). След завършване на образованието си във френската столица, той получава Първа награда от престижния конкурс за изобразително изкуство „Шаневер” и се установява в града на изкуствата – Париж, където се завръща и презарежда след всичките си странствания по света. Най-много, обаче, обича да се зарежда на брега на Черно море, в любимата си Варна.

Художникът общува с публиката чрез своя уникален, чист и достъпен пластичен език - вълнуваща симбиоза между абстрактно и фигуративно. Художник: © Никола МаневТворчеството на Никола Манев е дълбоко белязано от културните и творчески традиции на България, но е и свидетелство за любовта му към необятните пространства, търсенето на загадъчните форми и структури на природата. С годините художникът създава собствен език и чрез него дава ново определение на абстрактното и фигуративното, а принадлежността му едновременно към българската и към френската култура придава на изобразителният му похват изключително специфичен акцент. Никола Манев е нарисувал над 3000 картини, като повечето от тях са собственост на музеи, обществени и частни колекции в повече от 30 страни.

Експозицията в галерия „Финес” представя над 90 платна, рисувани от художника през последната една година, в която той се бори с тежко и коварно заболяване. Но типично за него, в такъв труден период, той не унива, а отново гледа напред с оптимизъм и продължава да твори неуморно. В изложбата са включени както реалистични пейзажи, така и мащабни абстрактни композиции, рисувани с маслени творби, пастел, акварел, а особен интерес за почитателите на изобразителното изкуство представляват творбите, които рисува върху корк.

Изложбата „Небесни кръстопъти” на Никола Манев ще продължи до 10 декември т.г. и несъмнено ще достави истинска наслада на всички ценители на изкуството на космополитния творец.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2185-nicola-manev-presazdade-svoite-nebesni-krastopati-za-galleria-fines.html

Das Team OFFENSICHT erhält den Internationalen Preis LIBELLEN 2016

Das Regieteam OFFENSICHT Fleming/Petranov. Foto: © Georgi Vatschev, 2013Die Inszenierungen von Stefan Fleming und Boris Petranov in einigen europäischen Länder sind vielen Theaterfans wohl bekannt.

WIEN. Im berühmten Wiener Cafe Zartl (Rasumofskygasse 7, 1030 Wien) wurde Anfang dieser Woche der internationale Preis LIBELLEN 2016 der Webseite für Kunst und Kultur artnovini.com an das Team OFFENSICHT Fleming/Petranov verliehen. Die beiden Theatermacher wurden „für ihre aktive Tätigkeit und ihren Beitrag zur Entwicklung der österreichisch-bulgarischen Beziehungen im Theaterbereich” ausgezeichnet.


Die Bronzstatuette „Libellen” ist von dem berühmten bulgarischen Bildhauer Ivaylo Savov geschaft. Der erste Preisträger (2014) war der weltberühmte Dichter, Literaturwissenschaftler, Übersetzer und Verlеger Rade Siljan (Mazedonien).

Borislav Petranov (l.) und Stefan Fleming (r.) mit dem internationale Preis „Libellen” 2016 der Webseite für Kunst und Kultur artnovini.com. Foto: © artnovini.comDas Team OFFENSICHT

wurde im Jahr 2008 vom österreichischen Regisseur, Schauspieler und Autor Stefan Fleming und vom bulgarischen Theaterwissenschaftler, Übersetzer und Kulturmanager Borislav Petranov gegründet.

Im Jahr seiner Gründung debütierte das Team mit drei Projekte: „Untertagblues” – eine szenische Lesung einer Collage aus Stücken von Peter Handke, „Gestrige Küsse und andere Fröhlichkeiten” – eine szenische Lesung aus Stücken des bulgarischen Autors Juriy Datschev und am 20. Oktober 2008, dem Geburtstag der Nobelpreisträgerin Elfriede Jelinek mit einer szenischen Lesung für das „Institut zur Erforschung des Schaffens von Elfriede Jelinek”. Es folgten die Projekte „Die Eröffnung”(2009), eine szenische Lesung nach Bühnenstücken von Peter Turrini (*1942) und „Tödliche Sünden“(2010), eine szenische Lesung nach Bühnenstücken von Felix Mitterer (*1948).

Das Team OFFENSICHT inszenierte die „Brecht Revue” (2009) aus dem frühen Schaffen von Bertold Brecht (1898-1956) mit Liedern von Kurt Weil (1900-1950); „Schwarze Augen für gelegentliche Treffs” (2010) nach Lubomir Peewski ( die Vorstellung hatte Gastspiele in Bratislava/Pressburg und Brüssel); „Ein unmusikalischer Moment” (2011) von Petrana Zlateva (das Stück gewann den Preis des Wettbewerbs „Über Grenzen sprechen” des Außenministeriums der Republik Österreich); „Sex ohne Zucker” (2012) nach Franca Rame (1928-2013) und Dario Fo (1926-2016) am Staatstheater Plovdiv (mit Gastspielen in Sofia, Smolian, Varna, Gabrovo, Bratislava/Pressburg, Wien und Brüssel; 1. Platz beim internationalen Festival für Monodramen BGMOT in Gabrovo, Bulgarien); „Es war die Lerche” (2013) von Ephraim Kishon (1924-2005) am Staatstheater Plovdiv; „Bella Donna” (2014) von Stefan Vögel (*1969) am Theater der Satire in Sofia; „Offene Zweierbeziehung” (2014) von Franca Rame & Dario Fo am Theater „Die Neue Tribüne” Wien.

Im Jahr 2014 leitete das Team OFFENSICHT zwei erfolgreiche Schauspielerworkshops im Schauspielhaus Salzburg und an der Sommerakademie der Künste in Sozopol.

Im Jahr 2016 leitete das Team OFFENSICHT ein Theaterprojekt des Kuratoriums der Wiener Pensionisten. Dessen Kulmination war die Vorstellung „Ehe und andere Missverständnisse” nach Loriot, Hugo Wiener und Cami am 15. November 2016.

Das Team OFFENSICHT arbeitet erfolgreich seit Jahren mit dem Musiker Hannes Marek, der Spezialgast bei der Verleihung im Cafe Zartl war. Der gebürtige Niederösterreicher studierte an der Wiener Musikhochschule (1992-1998). Seit 2002 ist Hannes Marek Korrepetitor und Kapellmeister am Wiener Burgtheater und seit 2007 leitet er das Musikerkollektiv LABYRINTHE WIEN. Zwischen 1992 und 2003 war Marek künstlerischer Leiter des Chores an der Wiener Wirtschaftsuniversität und Stiftsorganist der Zisterzienserabtei Heiligenkreuz. Seit 2013 ist er Co-Leiter des Orgelfestivals „Die goldene Stunde” in der Wiener Jesuitenkirche.

Die Premiere „Brecht Revue” (27.03. 2009): Boris Petranov (l.), Stefan Fleming und die Schauspielerin Dessi Urumova. Foto: Regieteam OFFENSICHT  * * *

BIOGRAPHIEN

STEFAN FLEMING studierte schon als Kind an der Musikakademie und war dann einer der jüngsten Reinhardt-Seminaristen. Im Anschluss absolvierte er zusätzlich noch eine Musicalausbildung. Unmittelbar nach dem Seminar begann er unter anderem als Sohn der österreichischen Fernsehkultserie „Familie Merian” (Regie Walter Davy) seine Karriere als TV-Hauptdarsteller. Es folgten ca. 250 weitere Rollen in Österreich, Deutschland, Italien, Frankreich und Brasilien. Schließlich auch wieder in Österreich mit der Fernsehserie „Der Winzerkönig”.

Der gebürtige Wiener spielte Theaterhauptrollen am Theater der Jugend, Theater an der Wien, am Volkstheater in Wien, den Berliner Kammerspielen, Stuttgard, Residenztheater München, bei den Sommerfestspielen in Neulengbach, Altenburg und Baden, im Rabenhoftheater etc.

Flemings beliebte Lesungen erfinden das Genre neu.

1991 erschien Stefan Flemings erstes Buch „Märchen zur Nacht” (Märchen für Erwachsene). Außerdem schrieb und moderierte er die Kindersendung „Raus mit Stefan” für den ORF, die in New York den „International Television Award” errang, produzierte eine Hörbuchreihe, die drei deutsche Schallplattenpreise erhielt, machte Literatursendungen für das Radio, schrieb erfolgreich Drehbücher und unterrichtete in der „Werkstatt Film / Fernsehen” Drehbuch, Regie und Schauspiel. Er lektoriert, übersetzt und spricht auch zahlreiche Dokumentationen u. a. für ORF III. Fleming inszenierte an den Berliner Kammerspielen und am Interkulttheater – Wien.

Im Jahr 2009 bekommt er die Auszeichnung des Kulturministeriums der Republik Bulgarien für seine Verdienste um die Verbreitung bulgarischer Kultur in Österreich verliehen.

„Es war die Lerche” (2013) von Ephraim Kishon (1924-2005) am Staatstheater Plovdiv: Stefan Fleming (l.), Petar Toskov (u.), Simeon Lyutakov (o.), Elena Atanassova und Borislav Petranov. Foto: © Georgi Vatschev* * *

BORISLAV PETRANOV wurde in Pleven, Bulgarien, geboren und maturierte am Deutschen Gymnasium in Lovetsch. Er ist studierter Theaterwissenschaftler und Betriebswirt. Jahrelang war er Dramaturg und stellvertretender Direktor verschiedener Theater in Bulgarien. Petranov ist Autor eines Theaterstücks und eines Buches über die Geschichte des bulgarischen Theaters. Er ist einer der Verfasser der Anthologie „Junges Theater aus Bulgarien”, herausgegeben im Drava Verlag. Sein Beitrag „Das bulgarische Drama außerhalb Bulgariens im 21.Jahrhundert wurde im Band 55 des Wiener Slawistischen Jahrbuchs der Österreichischen Akademie der Wissenschaften veröffentlicht. Borislav Petranov war mehrmals Jurymitglied bzw. Vorsitzender der Jury verschiedener internationaler und nationaler Theaterfestivals. Von 2002 bis 2013 war er Direktor des bulgarischen Kulturinstituts „Haus Wittgenstein und Botschaftsrat für Kultur an der bulgarischen Botschaft in Wien.

Im Jahr 2014 bekommt er die Auszeichnung des Kulturministeriums der Republik Bulgarien für seine Verdienste um die Vermittlung und Verbreitung bulgarischer Kunst und Kultur in Österreich verliehen.

Der bulgarischen Bildhauer Ivaylo Savov. Foto: © artnovini.com* * *

IVAYLO SAVOV wurde in Russe, Bulgarien, geboren und maturierte am Gymnasium für angewandte Kunst (Keramik) in Troyan. Seit 1994 ist er Mag. art der bulgarischen Nationalkunstakademie (Bildhauerkunst).

Seine erste Teilnahme an einer Ausstellung findet im Jahr 1990 bei der Nationalausstellung „Bildhauerei in Sofia und in der Galerie Lehalle (Paris) statt. Es folgen Ausstellungen in der Galerie Le Nouveau Mur (Geneve, Schweiz), Theatre de Pochede la Grenette (Vevey, Schweiz), Crida Art (Sofia), Galerie du Lac (Nyon, Schweiz), Dossev Galerie (Sofia), Galerie Lotus (Wien), Fallet Gallery (Geneve), Campo & Campo (Antwerpen, Belgien), Anixis Gallery (Baden, Deutschland) u.a. 1992 nimmt er in Europ’Art (Geneve) teil.

Seit 2004 arbeitet Savov mit dem Auktionshaus Hotel des Ventes in Geneve zusammen. Seine Werke sind auch Teil der ständigen Ausstellung der Zabbeni Gallery (Schweiz). Diese Galerie hat Ausstellungsräume in Genf, Vevey und Bern. Dort sind die Werke von Ivaylo Savov zusammen mit den Skulpturen von Alberto Giacometti (1901-1966), Fernando Botero (*1932) und Amedeo Modigliani (1884-1920) ausgestellt.

Skulpturen von Savov findet man in Privatsammlungen in 27 Ländern: Österreich, Bulgarien, Serbien, Griechenland, Rumänien, Russland, Polen, Deutschland, Schweiz, Frankreich, Spanien, USA, Libanon, Israel, Kanada u.a.

Ivaylo Savov ist Autor des Preises „Garviton für bulgarische fantastische Literatur und des „Hähnchen - Preises der bulgarischen Investitionsagentur.

Der Jahrespreis der Webseite artnovini.com „Der goldene Zweig“ ist ein Werk von Savov.

Die Wichtiger Kollektionen:

- National Gallery of Fine Arts – Sofia, Bulgaria;
- Collection Penkov – Sofia, Bulgaria;
- Collection Art Dialogue – Paris, France;
- Collection John Galliano – Paris, France;
- Collection Mittal – Mumbai, India;
- Collection Prince Philippe of Belgium – Bruxelles;
- Collection Cromwell Art – Montreal, Canada.

Café Zartl in Wien. Foto: © Till F. Teenck / commons.wikimedia.org* * *

Das CAFE ZARTL ist ein Wiener Kaffeehaus in der Rasumofskygasse im 3. Wiener Gemeindebezirk Landstraße.

1883 wurde in dem neu errichteten Eckhaus Rasumofskygasse Nr. 7 nahe der Rotundenbrücke ein erstes – zunächst noch sehr schlichtes – Café eröffnet. Erst als um 1919 Robert Zartl das Lokal übernahm, entstand hier das Kaffeehaus, so wie es sich auch heute noch präsentiert: mit Sitznischen, englischer Leinentapete, Kristalllustern, Billardtischen und einer original Filtriermaschine Marke Kolschitzky.

In der Zwischenkriegszeit avancierte das Zartl zu einem Treffpunkt von Literaten. Zu den Stammgästen zählten damals Robert Musil (1880-1942), der nur wenige Häuser weiter in der Rasumofskygasse Nr. 20 wohnte, Heimito von Doderer (1896-1966), dessen Elternhaus in der nahegelegenen Stammgasse war, Franz Karl Ginzkey (1871-1963) und der Kabarettist Karl Farkas (1893-1971).

Nach dem Zweiten Weltkrieg wurde das Café wiedereröffnet und entwickelte sich erneut zu einem Literaten- und Künstler-Treffpunkt. Hier verkehrten unter anderem Milo Dor (1923-2005), Barbara Frischmuth, Alfred Hrdlicka (1928-2009), Friedensreich Hundertwasser (1928-2000), Axel Corti (1933-1993), Friedrich Gulda (1930-2000) und andere.

Das Café Zartl verfügt heute auch über den Kalanag-Salon – benannt nach dem berühmten Zauberkünstler Kalanag (Helmut Ewald Schreiber; 1903-1963), in dem sich die Wiener Mitglieder der International Brotherhood of Magicians treffen.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/2184-das-team-offensicht-erhaelt-den-internationalen-preis-libellen-2016.html

Проф. Хаджикосев възкреси своите „Докосвания” до големите ни писатели

Проф. Симеон Хаджикосев е един от най-изтъкнатите български литературни критици. Снимка: © ИК Персей В най-новата си книга изтъкнатият литературен критик разказва спомени от срещите си с Багряна, Каралийчев, Валери Петров.

СОФИЯ. В най-новата си книга, наречена „Докосвания” (2016) – издание на ИК „Персей”, проф. д.ф.н Симеон Хаджикосев възкресява докосванията си до писатели като Елисавета Багряна, Витезслав Незвал, Ангел Каралийчев, Валери Петров. Авторът е един от най-значимите литературни критици и изследователи в България; той е мемоарист и дългогодишен преподавател по история на Античната и на Западноевропейската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, казват издателите за проф. Хаджикосев


Изтъкнатият учен е написал повече от 30 книги, сред които са фундаменталното многотомно издание „Западноевропейска литература”, „Романът – що е то?”, мемоарните „Записки на конформиста”, „Записки на вътрешния емигрант” и „Което е било и ще бъде”. „Известно е значението на думата докосване – лек допир до вещ, животно или човек. Мнозина възприемат понятието като еднозначно, но според мен то има и преносно значение. „Докосвания”, както назовах тази книга, са беглите срещи, краткотрайното общуване с хора по житейския ни път. Тези хора може да са били обикновени, но често те стават личности в литературата” – пише литературният критик.

„В съзнанието ми се появи само наименованието „Докосване”. То ми дойде наум още миналото лято, когато вече се избистряше идеята за нейния жанр – не съвсем мемоарен, а по-скоро съчетание от спомени и литературна критика. Но защо все пак докосвания? Повечето от сюжетите в отделните глави са бегли спомени, „докосвания” до писатели, нерядко значителни, но и по-скромни дарования, в които същественото е не случката, а преживяването, както е изкристализирало в съзнанието ми.”

Заглавие: „Докосвания”; жанр: мемоарна, литературна критика; брой страници: 176 стр.; ISBN 978-619-161-119-5; цена: 8 лв. Снимка: © ИК ПерсейСъпреживяването, преоткриването на писателя – това е важното за проф. Симеон Хаджикосев, който в своите очерци обръща голямо внимание на пътя си към всеки автор, превърнал се в герой на неговата книга. В „Докосвания” – живи и неповторими – се разгръщат срещите му с Ангел Каралийчев, с Багряна, Валери Петров, Лиана Даскалова, Александър Пиперков и др. Повечето творци той е познавал лично, а образът на други (като Лермонтов) е изградил въз основа на оставеното от тях наследство. Но всички негови анализи са основани както върху изключително богатия му опит на литератор и на критик, така и на уникалната му способност да „приближи” до читателя едно, по същество, непознаваемо духовно дело, каквото е създаването на разказ, роман, стих…

Книгата „Докосвания”, която спечели конкурс на Министерство на културата, е издание, което ще заплени не само изкушените от научните измерения на литературата, но и на възприемащите, свикналите просто да се наслаждават на поезията и прозата на големите автори. Тази книга несъмнено би била от полза не само на студентите, учениците и преподавателите им, на писателите и журналистите, но и на всички онези, които искат да узнаят повече за „кухнята” на литературното творчество.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2183-prof-hadjikosev-vazkresi-dokosvaniata-si-do-golemite-bulgarski-pisateli.html

Режисьорският екип OFFENSICHT с Международната награда „Водно конче” на artnovini.com за 2016 г.

Режисьорският екип OFFENSICHT - Щефан Флеминг (вдясно) и Борислав Петранов с Международната награда „Водно конче” на artnovini.com. Снимка: © artnovini.comТеатралните постановки на Щефан Флеминг и Борислав Петранов са добре познати на почитателите на Мелпомена в няколко европейски страни.

ВИЕНА. През седмицата, в прочутото виенско Café Zartl (Rasumofskygasse 7, 1030 Wien), сайтът за изкуство и култура artnovini.com връчи на режисьорския екип OFFENSICHTФлеминг/Петранов, Международната награда „Водно конче” 2016. Изявените театрали бяха отличени за „активната им дейност и техния принос в развитието на Австрийско-българските връзки в областта на театралното изкуство”.


Бронзовата статуетка „Водно конче” е изработена от големия български скулптор Ивайло Савов (Ivaylo Savov). През 2014 г. първи лауреат на приза стана световноизвестният македонски поет, литературен критик, преводач и издател Раде Силян (Rade Siljan).

Режисьорски екип OFFENSICHT Флеминг/Петранов. Снимка: © Георги Вачев, ноември 2013 г.Режисьорския екип OFFENSICHT е създаден през 2008 г. от австрийския режисьор, актьор и писател Щефан Флеминг (Stefan Fleming) и българският театрален историк, критик, преводач и културен мениджър Борислав Петранов (Borislav Petranov).

В годината на своето основаване OFFENSICHT дебютира с три проекта: „Блус под земята” - сценично четене на колаж от пиеси на австрийския авангарден писател и драматург Петер Хандке (Peter Handke); „Вчерашни целувки и други веселби” – сценичното четене по пиесите „Пансион за кучета”, „Салон за плач” и „Вчерашни целувки” на Юрий Дачев; сценично четене по творби на носителката на Нобелова награда за 2004 г. австрийската писателка Елфриде Йеленек (Elfriede Jelinek), като организатор на събитието е Институтът за изследване творчеството на Елфриде Йеленек. Забележителното начало от съвместната работа на режисьорския екип продължава с проектите „Откриването” (2009) – сценично четене по пиеси на Петер Турини (Peter Turrini; 1942), и „Смъртни грехове” (2010) – сценично четене по пиеси на Феликс Митерер (Felix Mitterer; 1948).

Борислав Петранов (вляво), Щефан Флеминг и актрисата Деси Урумова в сцена от спектакъла „Брехт ревю” (2009) по творби от ранното творчество на Бертолд Брехт (1898-1956) и с песни на Курт Вайл (1900-1950). Снимка: Режисьорски екип OFFENSICHTВ същото време тандемът OFFENSICHT се насочва и към голямата театрална сцена, където поставя спектаклите „Брехт ревю” (2009) по творби от ранното творчество на големия германски драматург Бертолд Брехт (Bertolt Brecht; 1898-1956) и с песни на Курт Вайл (Kurt Weill; 1900-1950); „Черни очи за случайни срещи” (2010) по Любомир Пеевски – постановката гастролира в Братислава и Брюксел; „Немузикален момент” (2011) от Петрана Златева (през 2011 г. пиесата спечели Международния конкурс за съвременна драматургия „Да говорим за граници”, организиран от Министерството на външните работи на Република Австрия); „Sex без захар” (2012) по мотиви от творби на знаменитите италиански писатели и драматурзи Франка Раме (Franca Rame; 1928-2013) и Дарио Фо (Dario Fo; 1926-2016) – премиерата на постановката е в Драматичен театър – Пловдив, а по-късно е представена с изключителен успех в Смолян, Варна, Габрово, Братислава, Виена, Брюксел и София. Спектакълът е носител на Първа награда от Международния фестивал на моноспектаклите BGMOT, който се провежда в Габрово; „То беше чучулига, Жулиета” (2013) от Ефраим Кишон (Ephraim Kishon; 1924-2005) в Драматичен театър – Пловдив; Bella Donna (2014) от Щефан Фьогел (Stefan Vögel) - постановката е на Сатиричен театър „Алеко Константинов”, София; „Отворена брачна двойка” (2014) от Франка Раме и Дарио Фо за сцената на театър „Нова трибуна” (Theater Die Neue Tribüne), Виена…

Актрисата Елена Атанасова в спектакъла „Sex без захар” (2012), чиито режисьори са Флеминг и Петанов. Снимка: © Георги Вачев Преди две години – през 2014-а – режисьорският екип OFFENSICHT проведе два класа по актьорско майсторство: в театър Schauspielhaus в Залцбург и в рамките на Лятната академия на изкуствата в Созопол.

През 2016 г. Флиминг и Петранов работиха по мащабен социален и творчески проект на община Виена и Кураториума на пенсионерските клубове в австрийската столица, наречен „Театралната игра, като превенция срещу деменцията”, чиято кулминация беше представлението „Бракът и някои други недоразумения” по текстове на Лорио, Хуго Винер и Ками, което се състоя на 15 ноември.

Режисьорският екип OFFENSICHT сътрудничи успешно с изтъкнатия австрийски музикант и музикален специалист Ханес Марек (Hannes Marek), който беше специален гост на тържеството в Café Zartl. Той е роден във Федерална провинция Долна Австрия. През 1992 г. постъпва в престижното Виенско висше музикално училище (Wiener Musikhochschule), което завършва през 1998 г.

От 2002 г. Ханес Марек е корепетитор и капелмайстор на прочутия виенски Бургтеатр (Burgtheater), а от 2007 г. ръководи музикалния колектив Labirint Wien. От 1995 до 2003 г. е художествен ръководител на Хора на Виенския икономически университет (Chores an der Wiener Wirtschafts­universität) и е органист при Църквата на ордена на цистерцените. От 2013 г. е съръководител (Co-Leiter) на органовия фестивал Die Goldene Stunde във Виенската църква на йезуитите.

Двамата режисьори: Щефан Флеминг (вляво) и Борислав Петранов (вдясно), с актьорите от постановката на Драматичен театър- Пловдив „То беше чучулига, Жулиета!” (2013) от Ефраим Кишон: Симеон Лютаков (горе), Елена Атанасова и Петър Тосков. Снимка: © Георги Вачев* * *

БИОГРАФИИ

ЩЕФАН ФЛЕМИНГ е роден във Виена. Неговата кариера започва още в детските му години, когато е пее в прочутия „Хор на виенските момчета” (Wiener Sängerknaben). По-късно следва в Университета за музика и сценични изкуства „Макс Райнхард Семинар” (Universität für Musik und darstellende Kunst Wien – Max Reinhardt Seminar), където е най-младият студент. Успоредно с това, Флеминг завършва и музикална специалност.

След дипломирането си актьорът има многобройни участия в постановки на някои от най-престижните виенски сцени: Бургтеатр (Burgtheater), Младежки театър (Theater der Jugend), Theater an der Wien, Народен театър (Volkstheater) и др.

Кариерата му в киното започва с роля в популярния сериал „Семейство Мериан” (Familie Merian; 1979-1986) на режисьора Валтер Дави (Walter Davy). Снима се в много филмови продукции в Австрия, Германия, Италия, Франция и Бразилия.

През 1991 г. излиза първата му книга „Приказки за нощта. Приказки за възрастни” (Märchen zur Nacht. Märchen für Erwachsene). Щефан Флеминг е автор и водещ на детското предаване Raus mit Stefan за австрийската национална телевизия ORF, с което печели „Международна телевизионна награда” в Ню Йорк. През 2002 г. е отличен за интерпретацията си на „Писмо до баща ми” от Франц Кафка. Работи като режисьор в берлинския театър Kammerspiele и във виенския Interkulttheater

За популяризирането на българската култура, през май 2009 г. Щефан Флеминг е отличен с почетния знак „Златен век” на Министерство на културата на Република България.

Борислав Петранов по време на майсторски клас в Созопол. Снимка: © Георги Вачев* * *

БОРИСЛАВ ПЕТРАНОВ е роден в Плевен. Възпитаник е на немската езикова гимназия в Ловеч. Завършил е специалност „Финанси и кредит” в Университета за национално и световно стопанство, а по-късно и „Театрознание” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на доц. Севелина Гьорова. Бил е драматург и заместник-директор на Драматичен театър – Пловдив, заместник-директор на Малък градски театър „Зад канала” в София.

Бил е ръководител на Протокола на Министерство на културата, изпълнителен директор на Национален фонд „Култура”, в продължение на 11 години е директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) във Виена, а в периода 2008 – 2013 г. е съветник по въпросите на културата в Посолството на Република България в Република Австрия.  

Автор е на пиесата „Небе за твоя покрив” (1998) – колаж по едноактни пиеси от Иван Радоев (1927-1994), и на книгата „Българската Нора” (2001) - оригинално изследване на инсценировките на пиесата „Куклен дом” (A Doll’s House; Et dukkehjem; 1879) от световноизвестния норвежкия писател и драматург Хенрик Ибсен (Henrik Johan Ibsen; 1828-1906). За същото произведение, през 2002 г., Борислав Петранов е номиниран за Награда „Икар” на Съюза на артистите в България.

Плакатът за спектакъла Bella Donna (2014) от Щефан Фьогел, постановка на Сатиричен театър „Алеко Константинов”, София. Художник: Христо АлексиевЗаедно с преводача Александър Зицман съставя сборника от пиеси „Млад театър от България” (2006), от каталога на австрийското издателство „Драва”. От 1998 до 2002 г. работи за Международния театрален фестивал „Варненско лято”. Бил е няколко пъти член на журито на фестивала „Нова българска драма” в Шумен, а през 2008 г. е и негов председател. Бил е в журито на Фестивала на комедийния спектакъл в Габрово и в журито на Фестивала на камерните постановки във Враца.

През 2006 г. участва в научната конференция по повод 100-годишнината от смъртта на Хенрик Ибсен в Осло, където изнася доклад на тема: „Четири пиеси на Хенрик Ибсен – тенденции в театралните им интерпретации на българска сцена”. През 2009 г., в изданието на Австрийската академия на науките Wiener Slavistisches Jahrbuch, излиза неговата научна публикация „Българската драматургия отвъд България”. В том 55 на Виенския славистичен годишник на Австрийската академия на науките е публикувана научната му статия „Българската драма извън България през XXI век”.

През май 2014 г. получава наградата на Министерство на културата за приноса си в развитието на Българо-австрийските културни връзки.

Скулпторът Ивайло Савов - автор на бронзовата пластика „Водно конче”. Снимка: © artnovini.com* * *

ИВАЙЛО САВОВ е роден на 20 февруари 1961 г. в Русе. Завършил е специалност „Керамика” в Художественото училище в Троян (1980) и „Скулптура” в Националната художествена академия (1994) в класа на проф. Димитър Бойков. Живее и работи в София.

За първи път авторът показва свои творби през 1990 г. в Националната изложба „Скулптура” на „Шипка” 6, София, и в парижката Galerie Lehalle. Следват изяви в галерия Le Nouveau Mur, Женева; Европейски салон за изкуства Europ ‘Art, Женева - 1992; галерия Theatre de Pochede la Grenette, Веве, Швейцария; „Крида арт”, София – 1994; Galerie du Lac, Нион, Швейцария; галерия „Досев”, София – 1995; Galerie Lotus, Виена; Fallet Gallery, Женева, Швейцария – 1996; галерия Campo & Campo, Антверпен, Белгия – 1997; Anixis Gallery, Баден, Швейцария – 1999, и др. През 2000 г., след конкурс в Женева, той създава монументалната бронзова скулптура „Ликорна” (еднорог), която символизира духовната чистота в западноевропейската митология.

Савов е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. От 2004 г. скулпторът работи с престижната аукционна къща Hotel des Ventes в Женева. Той е сред малцината съвременни художници, които имат постоянна експозиция в швейцарската Zabbeni Gallery. В салоните й, които се намират в Женева, Веве и Берн, неговите произведения са изложени заедно с образци на Алберто Джакомети (Alberto Giacometti; 1901-1966), Фернандо Ботеро (Fernando Botero; 1932) и Амадео Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920)…

По-важни изложби:

2011 - самостоятелна изложба в Националния археологически институт
           с музей към БАН – Централна зала;
2010 - четвърта самостоятелна изложба в „Галери дю Лак” – Нион, Швейцария;
2009 - самостоятелна изложба в GreenCat Gallery – Антверпен, Белгия;
         – самостоятелна изложба в Далхайм, Люксембург,
           представен от GreenCat Gallery;
         – самостоятелна изложба в галерия „Франк Кордие” – Лион, Франция;
2006 - самостоятелна изложба в хотел „Хилтън” – София;
2004 - официален артист на швейцарската галерия Zabbeni;
        
- участие в Европейския салон за изкуство MERK’ Art в Лугано,
           представен от галерия Zabbeni. Тогава в салона участват
           над 100 водещи галерии за модерно и съвременно изкуство;
2001 - галерия „Ле мироар де Метр” – Женева, Швейцария;
        
- галерия „Алма” – Германия;
        
- галерия „Франк Мение” – Франция.

Произведения на Ивайло Савов са притежание на частни колекционери от 27 държави: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Унгария, Полша, Русия, Австрия, Германия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Англия, Ирландия, Люксембург, Белгия, Холандия, Ливан, Израел, Малайзия, Индия, Япония, Куба, Еквадор, САЩ и Канада.

Избрани колекции:

Национална художествена галерия – София, България;
Колекция „Жорж Екли” (Collection Art Dialogue)
– Париж, Франция;
Колекция „Джон Галиано”
(Collection John Galliano) – Париж, Франция;
Колекция „Митал”
(Collection Mittal) - Мумбай, Индия;
Колекция „Принц Филип”
(Collection Prince Phelippe) - Брюксел, Белгия;
Колекция „Пенков”
(Collection Penkov) - София, България;
Колекция „Кромуел Арт” (Collection
Cromwell Art) – Монреал, Канада.

Скулпторът е автор на годишната награда за фантастика „Гравитон”, която от 1994 г. в продължение на 10 години писателят Любен Дилов-баща (1927-2008) връчва на български фантасти, издателства и илюстратори за „добро въображение и доброта на въображението”. Художникът изработва и пластиката за приза „Петле”, с който от 1995 г. Агенцията за чуждестранни инвестиции към правителството на Република България, отличава инвеститора на годината в страната.

Ивайло Савов е автор и на статуетките за годишните награди „Златно клонче” на cайтът за изкуство и култура artnovini.com.

През пролетта на 2015 г. скулпторът беше консултант и подкрепи екипа на artnovini.com при реставрирането на Паметника на седемте български офицери, загинали през Балканските войни и Първата световна война от 1912 до 1918 г., който се намира във Виена.

До 1 декември т.г. изложба със скулптури на Ивайло Савов може да бъде разгледана в софийската галерия „Минерва” (фоайе на Гранд Хотел „София”, ул. „Гурко” 1).

Виенското Café Zartl на „Разумовскигасе” 7. Снимка: © Till F. Teenck / commons.wikimedia.org* * *

CAFE ZARTL е създадено от предприемача Робрет Цартл (Robert Zartl) през 1919 г. От 1883 г., на същото място - „Разумовскигасе” 7, в трети район на Виена, имало обикновено квартално кафене.

Между двете световни войни Café Zartl става предпочитано място за срещи на писатели, поети, литературни критици… Чести гости тук са големите австрийски писатели Роберт Музил (Robert Musil; 1880-1942), който живеел на същата улица (на № 20), Хаймито Ритер фон Додерер (Heimito Ritter von Doderer; 1896-1966), Франц Карл Гинцкей (Franz Karl Ginzkey; 1871-1963), знаменитият кабаретен артист Карл Фаркас (Karl Farkas; 1893-1971)… След Втората световна война (1939-1945) Café Zartl отново отваря врати и сред неговите посетители са писателите Мило Дор (Milo Dor; 1923-2005), Барбара Фришмут (Barbara Frischmuth; 1941), големият австрийски скулптор Алфред Хръдличка (Alfred Hrdlicka; 1928-2009), световноизвестният художник Хундертвасер (Friedensreich Hundertwasser; 1928-2000), режисьорът Аксел Корти (Axel Corti; 1933-1993), пианистът и композитор Фридрих Гулда (Friedrich Gulda; 1930-2000) и др.

Днес, Café Zartl съхранява традицията и автентичната атмосфера на виенските кафенета. Тук са запазени в отлично състояние масите, сепаретата, английските тапети, кристалните полилеи, билярдните маси, оригинална филтърмашина Каланаг… Особен интерес за посетителите представлява т.нар. Салон на Каланаг (Kalanag-Salon), посветен на легендарния германски филмов продуцент и известен фокусник Каланаг (Helmut Ewald Schreiber; 1903-1963), който е бил участник в Световното братство на маговете.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/teatar/2182-regisiorskia-ekip-offensicht-s-megdunarodnata-nagrada-vodno-konche.html

Националната художествена академия на 120 години! Vivat academia!

Снимка на Държавното рисувално училище от началото на XX в. НХА, която е най-старата учебна институция по изкуства в България, е била ръководена от 25 ректори. Снимка: АрхивИзложбата „120 години Национална художествена академия. Ректорите” ще представи творби на всичките 25 ръководители в историята на висшето учебно заведение.

СОФИЯ. През 2016 г. Националната художествена академия (НХА) навърши 120 години! Тържественото честване на годишнината ще състои във вторник, 22 ноември, от 16.00 ч. в Големия салон на Българската академия на науките. След събитието – в 18.30 ч., в галерия „Академия” на НХА ще бъде открита изложбата „120 години Национална художествена академия. Ректорите” (23 ноември 2016 - 12 януари 2017 г.), съобщиха от образователната институция.


Изложбата на ул. „Шипка” 1 за първи път се фокусира върху личностите, управлявали Академията – от първия й директор – проф. Иван Мърквичка (Jan Václav Mrkvička; 1856-1938), до днес, когато неин ректор е проф. Николай Драчев. За 120 години най-старата учебна институция по изкуства у нас е била ръководена от 25 ректори, всички с художествено образование, всички оставили ярка диря в българската художествена култура.

Екипът изкуствоведи от катедра „Изкуствознание”проф. Бисерка Пенкова, доц. Бойка Доневска и уредникът на Музейната сбирка Милена Балчева-Божкова, ще предложи на публиката документален разказ за историята на НХА чрез личностите на нейните ректори, а експозицията ще бъде обособена в четири тематични ядра, които съответстват на четирите основни периода от история на Академията. Изложбата е базирана върху детайлното проучване на живота и творчеството на всеки един от директорите/ректорите в различните периоди от съществуването на висшето учебно заведение, подредени по хронологичен принцип. В изложбеното пространство всеки един от тях ще е представен с една творба, създадена в периода на неговия ректорски мандат.

Пространственото-експозиционно решение на изложбата е дело на доц. Мирослав Богданов и ас. д-р Светлин Балездров от катедра „Рекламен дизайн”, а специално за експозицията в галерия „Академия” е отпечатан каталог с повечето от представените творби, допълват организаторите на честването.

Изложбата „120 години Национална художествена академия. Ректорите” е организирана от НХА в партньорство с Държавна агенция „Архиви”, Регионален исторически музей – София, Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, Софийска градска художествена галерия (СГХГ), Градска художествена галерия – Пловдив, Градска художествена галерия – Казанлък и Исторически музей – Самоков.

Проф. Иван Мърквичка (1856-1938) - първият директор на Държавното рисувално училище (сега - Национална художествена академия). Снимка: Архив* * *

През далечната 1896 г. в София отваря врати първото висше училище по изкуства в България – Държавното рисувално училище. Създадено с Указ на княз Фердинанд (1861-1948) и благодарение на активната подкрепа на видни художници и общественици, сред които Константин Величков (1855-1907), проф. Иван Шишманов (1862-1928), Антон Митов (1862-1930), Иван Мърквичка, Борис Шац (1866-1932) и Иван Ангелов (1864-1924), в хода на своята дългогодишна история Рисувалното училище е не само център на художественото образование, но и фактор в цялостния художествен живот на страната, припомня сайтът на nha.bg.

От края на ХІХ и през целия ХХ в. тенденциите в образованието се променят, следвайки трайно развитието на художествените процеси в страната. През 1909 г. Държавното рисувално училище е превърнато в Художествено индустриално училище, а през 1921 г. е преименувано на Държавна художествена академия. От 1951 г., в продължение на почти 45 години, носи названието Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович”, а от 1995 г. днешното си име – Национална художествена академия. Като студенти, а по-късно и като преподаватели, през нейните ателиета преминават най-значимите представители на новото и съвременното българско изкуство, чиито постижения определят мащаба на българската художествена култура.

Днес в НХА следват студенти от 18 специалности – в областта на изящните и приложните изкуства, изкуствознанието, реставрацията и дизайна. Сега, повече от всякога, основните академични цели са свързани с повишаване качеството на обучението и съвместяването на постигнатото с новаторските методи на образование: процес, характерен за почти всички етапи от академичното съществуване. Благодарение на творческата активност на галерия „Академия” и на Музейната сбирка, международната и издателската дейност, художествените и образователните изяви на всяка една специалност, Националната художествена академия се откроява като лидер в професионалното направление.

Vivat academia!

Днес в Националната художествена академия следват студенти от 18 специалности. Снимка: artnovini.com* * *

Програма на събитията по случай
120-годишнина от създаването на НХА
*

22 ноември (вторник)

Валидиране на пощенско-филателни издания „120 години Национална художествена академия” и „100 години от рождението на проф. Васил Йончев” – по една пощенска марка и общ специален пощенски печат. Художници: проф. Тодор Варджиев и Александра Гогова.
Място:
Музей на съобщенията
, София (ул. „Гурко” № 6) – главен вход на Централна поща;
начало: 10.30 ч.

* * *

Тържествена церемония
Място:
Българска академия на науките
(ул. „15-ти ноември” 1); начало: 16.00 ч.

Откриване на изложбата „120 години НХА. Ректорите.”
Място:
галерия „Академия”
, ул. „Шипка” 1; начало: 18.30 ч.

* * *

12 декември (понеделник)

Представяне на изданието
„120 години Национална художествена академия”.
Място: галерия „Академия”, ул. „Шипка” 1; начало: 17.00 ч.

* * *

15 декември (четвъртък)

Научна конференция
„120 години Национална художествена академия”.
Място:
Ателие 7
, НХА, ул. „Шипка” 1; начало: 10.00 ч.

* * *

Февруари 2017 г.

Откриване на изложбата
„120 години НХА. Преподавателите”.
Място:
СГХГ
(ул. „Гурко” 1); начало: 18.00 ч.

––––––––

* Бел. ред.: До 30 ноември в Българският културен институт в Прага е представена изложбата „Иван Мръквичка – българският чех” (Ivan Mrkvička – bulharský Čech), която е посветена на 160 години от рождението на художника и на 120 години от основаването на Държавното рисувално училище.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2181-nacionalnata-hudogestvena-academia-na-120-godini-vivat-academia.html

Британски художник изобрети най-розовата розова боя в света

Най-розовото розово в света (the World’s Pinkest Pink), създадено на британския художник Стюърт Семпъл. Снимка: courtesy stuartsemple.comОт цветната иновация на Стюърт Семпъл не може да си възползва единствено… Аниш Капур.

ДОРСЕТ. Британският художник Стюърт Семпъл (Stuart Semple), който живее и работи в Югозападна Англия, изобрети най-розовата розова боя за рисуване в света, съобщи artguide.com като се позова на информация, публикувана в The Creators Project. Новаторът обяви, че специално създадения от него онлайн магазин, наречен CultureHustle, ще я продава на всеки, но не и на… Аниш Капур (Anish Kapoor) - един от най-влиятелните съвременни художници в света.


Розовият пигмент може да бъде купен от всеки, който няма да го предостави на... Аниш Капур. Снимка: courtesy culturehustle.comПрез миналата година Капур, който е от индийски произход, патентова и получи изключителните права върху Vantablackнай-черната черна боя в света, и разгневи много художници. Като ответна реакция Стюърт Семпъл решил да изобрети някаква нова боя и сега бурканчето с 50 г от най-розовия пигмент ще бъде достъпна за всеки, който преди да заплати 3.99 GBP подпише юридически обвързваща декларация, че не е „Аниш Капур, не купувате тази боя от името на Аниш Капур или сте представител на асоциирана с Аниш Капур компания. И по силата на своите възможности, знания, информация и убеждения няма да допуснете тази боя да попадне в ръцете на Аниш Капур.”

Стюърт Семпъл е роден през 1980 г. Учил е във Fine Art at Breton Hall в Йоркшир (Yorkshire Sculpture Park) и има забележителна кариера с повече от 15 международни самостоятелни изложби в Милано, Лос Анджелис, Ню Йорк и т.н., както и над 40 участия в групови изложби, публични арт проекти в Мелбърн, Милано, Москва, Дъблин и т.н. В своите произведения артистът търси емоционалното и духовно въздействие на поп културата върху отделния индивид, като го интерпретира на остроумен и забавен „социологически език”. Художникът често изнася лекции за своето изкуство, менталното здраве и правата на художниците в арт институции като The Royal Drawing School, Jerwood Space, The Oxford University, Royal College of Art, Central St. Martins и Museum of Modern Art в Дъблин.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2180-britanski-hudojnik-izobreti-nai-rozovata-rozova-boya-v-sveta.html

Анонимен колекционер плати 81.4 млн. USD за „Купа сено” от Клод Моне

Пейзажът „Купа сено” (1891) на френския импресионист Клод Моне (1840-1926) стана най-скъпо продадената творба на ноемврийските търгове на Christie’s в Ню Йорк. Снимка: christies.comОбщите приходи от големите ноемврийски търгове на Christie’s в Ню Йорк надхвърлиха половин милиард долара.

НЮ-ЙОРК. Картината „Купа сено” (La Meule; 1891) от френския импресионист Клод Моне (Claude Monet; 1840-1926) стана топ лот на търга Impressionist & Modern Art Evening Sale, който аукционната къща Christie’s проведе на 16 ноември в Rockefeller Plaza, съобщи christies.com. Наддаването продължи 14 минути, а анонимен колекционер купи платното за 81.4 млн. USD.


Творбата е част от серията с 25 едноименни платна, които художникът рисува в продължение на няколко години, а днес се намират в някои от най-големите музеи в света като Musée d’Orsay в Париж, The Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк, The Art Institute of Chicago, The National Gallery of Scotland, Пушкинския музей в Москва и др. Продажбата на „Купа сено”, чиято първоначална оценка беше 40 млн. USD, подобри рекорда на художника от 2008 г., когато в Christie’s London платното Le bassin aux nymphéas (1919)от поредицата с водни лилии, беше купено за 80.4 млн. USD.

Сред останалите продадени лотове правят впечатление резултатите на картината „Твърд и гъвкав” (Rigide et courbe, 1935) от Василий Кандински (Wassily Kandinsky; 1866-1944), която за последен път е била предложена на търг преди половин век и сега смени собственика си срещу 23.3 млн.USD; както и двете платна от Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973): „Женски портрет” (Buste de femme – Dora Maar; 1938) – продаден за 22.6 млн.USD, и „Мъж с лула” (Homme à la pipe; 1969), купен за 18.4 млн. USD.

Общите приходи от ноемврийския търг Impressionist & Modern Art Evening Sale на Christie’s достигнаха 246.3 млн. USD.

Ден по-рано, на 15 ноември, вечерният търг Post-War and Contemporary Art на Christie’s New York събра приходи от почти 277 млн. USD, като бяха продадени 89% от лотовете и бяха постигнати 94% от общата предварителна оценка на творбите. Най-успешно беше наддаването за картината Untitled XXV (1977) от Вилем де Коонинг (Willem de Kooning; (1904-1997), която спря наддаването на 66.3 млн. USD и също е рекордна цена за автора. Втори резултат постигна платното Les Grandes Artères (1961) от Жан Дюбюфе (Jean Dubuffet; 1901-1985) – 23.7 млн. USD, следвано от още три творби, които прехвърлиха психологическата бариера от 10 милиона долара: „Абстрактна картина (809-2) (Abstraktes Bild, 809-2) на германеца Герхард Рихтер (Gerhard Richter; 1932) - 22 млн.USD, Nice n Easy (1999) от провокативния американски художник Джон Кърин (John Currin (B. 1962) - 12 млн. USD, и „Връзка” (Connect; 2002) на Робърт Раймън (Robert Ryman; 1930) - 10.8 млн. USD.

През този ноември общите приходи от двата големи вечерни аукциона на Christie’s в Ню Йорк надхвърлиха половин милиард долара.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2179-anonimen-kolekcioner-plati-814mln-usd-za-kupa-seno-ot-claude-monet.html

The Fascination of Africa and Oceania or ‘Foreign Gods’ in the Leopold Museum

Exhibition insight ‘Foreign Gods’ with Max Pechchstein’s ‘Still Life with Negro Statues’ (1918). © Leopold Museum, Vienna. Photo: Lisa RastlThe presentation in Vienna gives visitors an easily graspable overview of over 250 objects of ‘primitive’ art and more than 60 works of Classical Modernism.

VIENNA. Foreign Gods. Fascination Africa and Oceania. In the Leopold Museum’s large-scale autumn exhibition (from 23 September 2016 to 9 January 2017) the museum’s comprehensive collection of African and Oceanic art is presented for the first time, announced leopoldmuseum.org. Allowing these objects to enter into a dialogue with select works by protagonists of Classical Modernism, the presentation calls to mind Europe’s exotic art adventure and its impact on the avant-garde. For the fascination held by art from ‘foreign’ cultures is reflected in numerous works of Classical Modernism and the museum’s founder Rudolf Leopold shared the enthusiasm that exponents of this movement had for such objects. Visitors are able to experience this first hand through the dialogue that the masks and figures enter into with works by Pablo Picasso (1881-1973), Constantin Brancusi (1876-1957), Emil Nolde (1867-1956) and Max Ernst (1891-1976). At the same time, the alienating, ‘primitivist’ view that Modernist artists had of Africa and Oceania is questioned by the contemporary artist Kader Attia (1970) from a post-colonial perspective.


Max Ernst, ‘The Feast of the Gods’ (1948), Museum moderner Kunst, Stiftung Ludwig, Vienna; acquired in 1968. Photo: © Bildrecht, Vienna 2016 / Museum moderner Kunst Stiftung Ludwig WienClassical Modernism’s enthusiasm for what was perceived to be aboriginal and primitive* triggered processes of reception and appropriation which were usually situated somewhere between empathy and misappropriation. One could go so far as to suggest that Modernism’s desired primitivism was one of the most creative misunderstandings in art history. What we must not lose sight of in this context is the fact that this encounter – with all its poetical and esthetical incongruences – not only provided a confirmation of the expressive power of ‘primitive’ art by connoisseurs and artists but also decisively influenced western art, or rather prompted it to reinvent itself.
Hans-Peter Wipplinger - quoted from the exhibition’s catalogue

The sacred objects and ritual items created by the peoples of Africa and Oceania once incarnated the power of their ancestors and gave a face to their reverence for nature. In the early 20th century these works were incorporated by Europe into a different kind of pantheon – that of art. Only a small part of the public is aware that over decades Rudolf Leopold compiled a comprehensive collection of rare masks, figures and cult objects from the southern hemisphere. According to him, they were ‘a priori expressionistic’.

The African people have been shaped over centuries and millennia by the climate and landscape of their continent, by rocky hills, deserts, savannasand scrubland, but also by a fantastic fauna. They have a deep belief that the souls of the dead live on; they do not doubt the soulfulness of all living beings. Our view of the carvings is initially a superficial one, for it is only the effect that the stylized, geometrical or expressively heightened forms of the masks elicit within us that affects us, much like European artworks move us, but the effects produced by them are not easily comparable – Europeans have a different consciousness, art speaks a different language here.”
Elisabeth Leopold - quoted from the exhibition’s catalogue

‘Dogon’, Mali, Picoreurmask, 19th to early 20th century. Photo: © Leopold Museum, ViennaRudolf Leopold’s collection comprises more than 200 rare ancestral figures, dance masks, weapons, architectural sculptures and other extraordinary works by wood carvers from Africa and Oceania. This collection was supplemented in 2006 with 52 objects through an endowment from the estate of Erwin Raisp-Caliga (1862-1915), a widely traveled Austro-Hungarian marine officer and later rear admiral. All objects were scientifically revised and examined from August 2013 by Erwin Melchardt (1944), a lecturer at the University of Applied Arts Vienna and appraiser of non-European art at the Vienna auction house Dorotheum. Through this research project it has been possible to definitively confirm the eminent quality of this part of the collection. This gave rise to the idea of presenting these items for the first time in a comprehensive, large-scale exhibition while shining the spotlight on the impact that ‘primitive’ art had on European Modernism. The present exhibition curated by Erwin Melchardt and Ivan Ristic now attempts to close a considerable thematic gap in Viennese exhibition history.

Early travelers and ethnographers described such objects as mere curiosities or ‘ugly devil’s grimaces’ used to deter enemies and demons. Only by the late 19th to early 20th century did this Eurocentristic prejudice start to wane. Especially at the beginning of the 20th century the young European artists of ‘Classical Modernism’ started to discover the esthetic qualities of ostensibly ‘primitive art’ and to appreciate it as a source of formal inspiration.”
Erwin Melchardt - quoted from the exhibition’s catalogue

Fernand Leger, ‘Three Gods’, stage design for ‘La création du monde’ (1923). Photo: Dansmuseet - Museum Rolf de Maré Stockholm © Bildrecht, Wien, 2016Pablo Picasso once said that he only understood ‘what painting was really about’ when he was faced with African masks by ‘anonymous artists’ at the Musee d’ethnographie du Trocadero in Paris. From 1905 a general interest in African art awakened in Paris, the thriving art metropolis and capital city of a large colonial power. Along with the Fauvists surrounding Henri Matisse (1869-1954), art dealers like Paul Guillaume (1891-1934), Alfred Flechtheim (1878-1937) and Daniel-Henry Kahnweiler (1884-1979) also emerged as collectors of Africana. Seeing as they simultaneously acted as early promoters of the artistic avant-garde, a wide range of artists were well placed to derive decisive ‘primitive’ influences. These impulses were enhanced through writings by the likes of Carl Einstein (1885-1940), who tried to teach Europeans a new way of seeing. Both in Picasso’s early oeuvre as well as in the works of Amedeo Modigliani (1884-1920) this manifested itself in a radical transition from face to mask.

The German Expressionists from the artists’ association Die Brucke were inspired beyond art and attempted a life reform. They drew inspiration from the ethnological museums for their own carvings and furnished their studios to resemble exotic refuges. However, in their quest for artistic aboriginality they often overlooked that ‘tribal art’ objects are also and in fact especially founded on stringent design principles. Max Pechstein (1881-1955) did not confine his search for an ecstatic original state of being to his bathing excursions to the Moritzburg Lakes and the Baltic Sea. Rather, like Paul Gauguin (1848-1903) before him, he embarked on a South Sea adventure in 1914. His travels led him to the Palau Islands, back then part of the territory of the Wilhelmine Empire.

Daniel-Henry Kahnweiler and his wife in their apartment, Rue George Sand Paris 1912-13 © Reproduction from William Rubin (Ed.): Primitivismus in der Kunst des 20. Jahrhunderts, Munich 1984, p. 309He felt the ambiance, the customs and the lifestyle of the local population to be in desperate need of conservation. Thus, he found words of high praise for a colonial officer ‘who took painstaking care in preventing anything European from penetrating and corrupting the islanders.
Ivan Ristic - quoted from the exhibition’s catalogue

The cliches that they associated with the ‘Dark Continent’ and Oceania provided essential points of reference to the Dadaists. They sometimes dressed up as ‘wild’ mask bearers and mocked the European civilized being. This was their way of rejecting Western civilization and the values propagated by it in the face of the ‘seminal catastrophe’ of World War I (1914-1918). To the Surrealists, by contrast, the art and the myths of Oceania represented media for discovering the hidden realms of the unconscious mind.

Supported by a clear, structured exhibition design created by Christof Cremer, the presentation gives visitors an easily graspable overview of over 250 objects from Western and Central Africa as well as from Oceania. Some of them hail from private collections but used to be part of the Leopold Collection. Alongside objects from the Leopold Collection, more than 60 works of Classical Modernism from international private and museum collections were secured as loans to allow for individual juxtapositions with the artworks from formerly colonized ethnicities. They include, among others: the Brucke-Museum, Berlin; the Dansmuseet, Stockholm; the Kirchner Museum, Davos; the Musee national Picasso, Paris; the Museo Thyssen-Bornemisza, Madrid; the Staatliche Museen zu Berlin; the Stadel Museum, Frankfurt; the Szepmuveszeti Muzeum, Budapest; the Von der Heydt-Museum, Wuppertal; the Zentrum Paul Klee, Bern; the Collection E.W.K., Bern; and the Collection Ulla and Heiner Pietsch, Berlin. The exhibition opens with, among other works, the Mirror Masks by the Algerian-French artist Kader Attia, born in 1970. These masks of the Dogon (Mali) covered in mirror splinters encourage self-reflection by emphasizing the manifold interactions between traditional artisan craftwork, Classical Modernism and contemporary art. Thus the artist questions mechanisms of appropriation in transcultural relations as well as the gradual loss of our memory and knowledge of the original provenance and meaning of objects and rites.

Exhibition insight ‘Foreign Gods’. © Leopold Museum, Vienna. Photo: Lisa RastlHis intention was not so much to hold a proverbial mirror up to the European and his diverse role as conqueror, collector and artist. Owing to the fact that the mirror in Attia’s work has been assembled in a haphazard manner from splinters and can ultimately only produce a pseudo-Cubist reflection, the artist rather raises the unanswered question whether the moral mortgage can be redeemed at all.”
Ivan Ristic - quoted from the exhibition’s catalogue

Another highlight of the exhibition is Attia’s series of video works called Reason’s Oxymorons, in which the artist-anthropologist investigates the fate of the long-suffering ‘Dark Continent’ in a number of interviews with philosophers, ethnologists, historians and psychoanalysts from Europe and Africa. By demonstrating a variety of emphases and methodical approaches, Kader Attia creates an unprecedented intellectual force which, rather than claiming to provide answers, represents a stimulating, discursive laboratory.

Exhibition curators: Ivan Ristic, Erwin Melchardt.

* * *

Catalogue:

Foreign Gods.
Fascination Africa and Oceania

256 pages, 220 illustrations
Format: 23.5 × 28 cm
Languages: German/English
Edited by: Hans-Peter Wipplinger
Authors: Hans-Peter Wipplinger, Elisabeth Leopold, Ivan Ristic,
Erwin Melchardt, Stefan Kutzenberger
Published by: Verlag der Buchhandlung Walther König, Cologne

_________

* Rather than pejoratively, the term ‘primitive’ is used here – in keeping with the philosopher Maurice Mer-leau-Ponty‘s definition of it – to denote a fundamental, aboriginal understanding of the world.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2178-the-fascination-of-africa-and-oceania-or-foreign-gods-in-the-leopold-museum.html

Мартинес де Писóн пристига у нас за премиерата на най-успешния си роман

Игнасио Мартинес де Писóн е един от водещите съвременни испански писатели. Снимка: издателство „Персей”Известният испански писател „знае как да пречиства читателите чрез думите”, казват литературните критици.

СОФИЯ. Испанският писател Игнасио Мартинес де Писóн (Ignacio Martínez de Pisón), за когото водещите испански критици смятат, че е автор, който знае как да пречиства читателите чрез думите, пристига в България за премиерата на най-значимия си роман – „Присъдата на утрешния ден” (El día de mañana, 2011; Seix Barral), съобщиха от ИК „Персей”, издатели на творбата. Срещата с писателя ще бъде проведена на 22 ноември, вторник, от 17.00 ч. в литературен клуб „Перото”. Визитата в София е по покана на институт „Сервантес” (Instituto Cervantes).


Мартинес де Писóн е един от водещите съвременни испански писатели. Роден е в Сарагоса през 1960 г. Когато е деветгодишен, остава без баща. Учи в йезуитско училище, а след това завършва испанска филология в университета на Сарагоса и италианска – в Барселона, където живее от 1982 г. Литературната си кариера започва през 1984 г. Автор е на 12 романа, а по негови сценарии и романи са създадени няколко филма, сред които „Странични пътища” (Carreteras secundarias; 1997) - книгата има две екранизации, „Тринайсетте рози” (Las 13 rosas; 2007) и „Чико и Рита” (Chico & Rita; 2010), като всички те са с номинации за най-авторитетните испански награди за кино – „Гойя” (Premios Goya), а третият е и носител на престижното отличие. Книгите му са получили общо 17 литературни награди, пет от които са за романа „Присъдата на утрешния ден”. За най-новия си роман – „Добрата репутация” (La buena reputación, 2014; Seix Barral), през 2015 г. писателят получи Националната награда за литература на Испания (Premio Nacional de Narrativa).

Заглавие: „Присъдата на утрешния ден”; автор: Игнасио Мартинес де Писóн; брой страници: 364; ISBN 978-619-161-122-5; цена: 14.99 лв. Снимка: © издателство „Персей”„Присъдата на утрешния ден” представя един мъж и 13 разказа за неговия живот, белязан от борба за насъщния, амбиция да постигне социалния статус, който му се полага, омайване и стъпкване на женски сърца в преследване на следващото, печелене на доверие и… поредица от предателства, казват от издателството.

Един мъж и тринайсет гледни точки за това кога и как се става доносник. Огорчен от провалите си, Хусто (което на испански означава „справедлив”) започва да доносничи за онези, с които общува, и неговите думи съставят дебели досиета на прогресивно мислещи млади хора във франкистка Испания. Сътрудничеството си с полицията Хусто използва не само като източник на доход, но и като инструмент за отмъщение. Доносничейки, той се разплаща с тези, които са го пренебрегнали, като дори им приписва търсени от властите „прегрешения”. Дамгосани са негови приятели, които са му помагали, жени, влюбени в него, близки и далечни познати, на хората, които са го унижавали или са имали по-голям късмет от него…

Романът на Игнасио Мартинес де Писóн „Присъдата на утрешния ден” – великолепен превод на превод Румен Руменов, е сноп съдби, пресекли житейския път на Хусто Жил (Justo Gil). Някои разкази са по-емоционални, други – по-хладни и дистанцирани, някои само поставят въпросите, на които други отговарят. Но до един са искрени и обективни. Преплитането им служи за изтъкаването на пъстрото пано от социални и нравствени дилеми, чието разрешение може да донесе единствено времето, единствено утрешният ден.

С „Присъдата на утрешния ден” писателят печели някои от най-престижните награди за литература в Испания – Наградата на критиката (Premio de la Crítica de narrativa castellana), наградите на Арагон и Барселона за най-добра книга.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2177-martinez-de-pison-pristiga-u-nas-za-premierata-na-nai-uspeshnia-si-roman.html

Ренесансови вдъхновения в столичната галерия „Аросита”

Изкуството на Пенка Гайдарова завладява с прецизната техника на художничката и философската дълбочината на сюжетите (на снимката: фрагмент от плаката за изложбата). Художник: © Пенка Гайдарова Художничката Пенка Гайдарова представя 32 великолепни творби – рисунки и живопис.

СОФИЯ. Художничката Пенка Гайдарова се завърна в столичната галерия „Аросита” (ул. „Врабча” 12Б). С 32 картини, изпълнени в различни техники: графични рисунки (туш, темпера, акварел) и живопис (акрил)32 постмодерни творби, носещи в себе си съзидателното вдъхновение на Ренесанса, което грабва посетителя и го пренася в „Светове”, изпълнени с възторг, мистика, прозрения…


Художник: © Пенка Гайдарова„Всичко започна с един кръст. Навярно не е случайно, така е започнала преди вече повече от двадесет века и нашата цивилизация: от едно разпятие и думи, изречени на него. Знаци на нашето европейско минало, настояще… и да се надяваме – бъдеще”, казва в есето си за изложбата Наталия Андреева. „В тази графична рисунка кръстът и страдащото на него човешко тяло бяха разменили своята дълготрайност. Двете зачеркващи се една друга греди, двата минуса, обречени да просъществуват през вековете, войните и страданията бяха обхванати от разрушение, а нетрайното човешко тяло беше удържало победа над тях. То се беше оказало по-неразрушимото и тази сила дори се предаваше вече и на съседните два кръста, навярно защото спасението още от тогава се разпростира и над най-окаяните грешници.

Христос се откъсваше от кръста преди своето последно издихание. Лицето му не излъчваше нито радост от победата, нито предопределеното му от двете хиляди години християнство страдание, нито студената надменност на традиционното разпятие. Това беше един делови Христос, пред когото предстоеше много работа.

Изложбата „Светове” в галерия „Аросита” ще продължи до 25 ноември. Снимка от страницата във facebook на Пенка ГайдароваМен лично ме заинтригува идеята за спасение на Спасителя още на самия кръст. Христос се възнасяше на него, отделяше се от своя уред на мъчение и го разрушаваше със своята светлина. Изобразеното кореспондираше с едни по-ранни векове, когато първите християни са се радвали повече на възкресението на своя Бог и не са отдавали прекалена почит на разпятието и мъките на него. Страданието предстои да бъде наложено като воля над едни по-късни и по-мрачни времена, когато радостта от живота ще стане ерес…”

В някои от творбите за новата си експозиция художничката е рисувала и свои познати и приятели, сред които е актьорът Башар Рахал, галеристката и художничка Росица Гецова, за чийто портрет Пенка Гайдарова споделя: „Образът на Роси Гецова с цялата гама на богатата й талантлива художническа и човешка душа отдавна присъства като търсене в моите работи! Щастлива съм, че именно в нейната Галерия ще мога да покажа един от портретите й!..”

Пенка Гайдарова е завършила специалност „Графика” в Националната художествена академия в класа на проф. Петър Чуклев през 1995 г. Работи още в областта на иконописта, графичния дизайн и 3D моделирането.

Изложбата „Светове”, чийто куратор е Владимир Димитров, ще продължи до 25 ноември (петък) т.г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2176-renesansoivi-vdahnovenia-v-stolichnata-galleria-arosita.html