Месечни архиви: октомври 2016

Майстора, Пробуждането и Духът на изкуството

Скулпторът Стефан Стефанов с „Автопортрет”. Снимка: © Личен архив на художника- Повече от 12 години скулпторът Стефан Стефанов работи вдъхновено за делото на българска каменоделска школа.

- На 2 ноември 2006 г., Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино получи статут на училище по изкуствата към Министерството на културата.

ДЕНЯТ НА БУДИТЕЛИТЕ - 1 ноември. Един ден, в който всеки от нас би трябвало да се замисли поне за малко за своето духовно Пробуждане. По този повод предлагаме на вашето внимание личното мнение на един музикален педагог и психолог, вдъхновен от живота и творчеството на учениците и преподавателите от Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, Врачанска област, единственото държавно училище с подобен профил на Балканския полуостров и едно от четирите в Европа.


Следващият текст (заглавието е на artnovini.com) можехме да публикуваме в рубриката „Анализи”, защото прави опит да обясни един феномен, какъвто е Каменоделското училище, или пък в рубриката „Портрет”, защото рисува в анфас човек, който е посветил повече от дванадесет години от живота си, за да съхрани уникалната българска каменоделска школа. Но решихме рубриката да бъде „21 грама”, защото става дума за Духът (и душата) на Изкуството.  

Есенен пейзаж от Професионалната гимназия по каменообработване в Кунино. Автор: © Стефан Стефанов* * *

КОГАТО човек се захваща да пише за определено дело, и когато делото е резултатно и плодотворно, но същевременно тихо, той пише винаги с много боязън, защото съзнава, че не е по-голям от него. А когато делото е тихо – не се гърми и рекламира, сложността да се пише за него е още по-голям, защото пишещият винаги се опасява да не се превърне в поредния суетящ се, който използва делото, за да се самоизтъква. Нямам такива намерения. Поводът да пиша за майсторите от Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино е това, че съм впечатлен и вдъхновен от резултатите, които постигат там, но най-вече от тяхното творчество.

Като специалист в областта на психологията на изкуството и преподавател по различни дисциплини, свързани с въздействието на изкуството върху човека, ме поразява следното: колко много глупости има в съвременния свят, които [трябва] да наричаме изкуство. Интернет ни залива със стотици хиляди картини, скулптури и какво ли още не, и къде под диктата на интереса и парите, къде поради неразбиране, всичко това се приема за висококачествено изкуство. Псевдоавторитети втълпяват, например, че абстрактното петно е отлична живопис, самоцелно строшеният камък е скулптура с концепция, образът наситен с вулгарност и перверзност, се приема за иновация, а деформацията – за интересно и неповторимо откритие.

През 2016 г. учениците от Професионалната гимназия по каменообработване спечелиха първа, втора и поощрителна награда в раздел „Скулптура” от X-ия Национален младежки конкурс за изящни, приложни изкуства и дизайн на МК. Снимка: © Александър НишковКой печели от това и на какво ще научим
подрастващите
, когато хвърляме прах в очите им?

Защо в крайна сметка ни е изкуството при това положение?… И как може да се противодейства на всичкото това – с дело като това на училището в Кунино?

Творческият потенциал на това дело е уникален, образованието – фундаментално, мисленето остро, критично, вещо и задълбочено, ръката му опитна и непрекъснато усъвършенстваща се, като облагородява всичко до което се докосне. Много по-често ще го видиш с длето и чук в ръка, отколкото в официален костюм. Но и в официалния костюм тежи на мястото си, защото и това облекло отива на жизненото му и творческо кредо. А то е да обучава на непреходното и вечно стойностното – да обучава младите, защото те са утрото…

За някого може да прозвучи пресилено, но делото, за което иде реч, олицетворявам с работата на скулптора Стефан Стефанов (бел. ред.: през 2004 г. възпитаникът на Художествената академия в украинския град Харков е назначен за директор на Каменоделското училище и за няколко години успя да го „изправи на крака”. Точно преди десет годинина 2 ноември 2006 г., Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино придоби статут на училище по изкуствата към Министерството на културата).

Не говори много, излишно и безсмислено (като повечето си колеги) – просто с една дума отваря очите на младите творци, а майстори ги прави едва когато те самите разберат продължителността и трънливостта на Пътя. Готов е да носи на гърба си много повече, отколкото е по силите му, само ако знае, че това е в името на съзиданието. Възражда всичко, до което се докосне, като не се задоволява с единични творчески завоевания, а търси целостта. На простотията отговаря или с гордо мълчание, или директно я поставя на мястото й, без да пести яснота на изказа, без значение с кого говори. Това прави, не за да се покаже, а защото знае, че за да разровиш прахта и разрухата и да я доведеш до жизненост, е нужно да поставиш всяко нещо на място му. Такъв е Майстораскулпторът Стефан Стефанов. Такова е неговото дело.

Проект за скулптурата „Архангел” в глина. Автор: © Стефан Стефанов* * *

„Класиката може да бъде
като камшичен удар – до умиротворение…
диапазонът е велик…
това е нейната сила…”
Стефан Стефанов, скулптор

* * *

Съвсем естествено е, при такова ръководство, всяка изложба на учениците от Каменоделското училище в Кунино да поразява с високо познаване на класическите образци, но и с непрекъснат стремеж да ги доближат до потребностите на настоящето. Не може да е иначе, защото Стефан Стефанов учи учениците си, че „класиката е безкрайна”. Да си срещу класическите принципи, това означава да вървиш срещу себе си. Класиката доказва общовалидни закони, които времето отсява. Класиката не може да се изчерпа, както някои псевдоавторитети се опитват да заблуждават.

Класиката не може да се изчерпа, защото всеки отделен човек е жив пулсиращ свят, който е неповторим във всеки отделен момент. Така че: класиката никога не е буквално повторение, а само поредно актуализиране на миналото. Всяка човешка душевност преживява непрекъснато реалността и като я актуализира с изискванията на настоящето се усеща като смислен пулсиращ свят.

Преживяването на класиката е като
да се облегнеш на изчистеното от грешки минало,

да го преживееш съобразно настоящето и да се припознаеш като творец чрез и във изкуството. Отхвърлянето на класиката означава да повтаряш минали грешки, или да доказваш вече доказани правила. В първия случай, когато се повтарят минали грешки се губи от възможността за максимално въздействие на художествената творба. Когато доказваш вече доказани правила, ти отново си в неизгодна позиция, защото всъщност повтаряш творческите опити на предците си. Това означава, че теб те няма в настоящето. А нали всеки човек на изкуството се стреми към новаторство – колко жалко е да не се познава класиката в такъв случай. Макар и анекдотично, нека го кажем така: отхвърлянето на класиката означава или „да откриваш топлата вода” или още по-абсурдното „да приемаш топлата вода за нетопла, след като е очевидно, че е топла”.  

Така че, пред погледа на всеки творец, нека стои моментното обобщение, че истински иновативен е творецът само при преживяване на класиката, съобразно настоящият момент.

Много модерната в днешно време деформация на човешкото тяло в рисуването и в скулптурата в много случаи внушава изродено, видоизменено и нездраво тяло. Да вероятно някой ще възразят, че точно това е изкуство – да бъде показана деформация, в която има кодирано някакво въздействие, някакво послание… Но какво е това, което е закодирано? От психологията на изкуството знаем, че изкуството ни показва недостъпен, но желан свят. „Като преодолява по този начин бариерата към недостижимото, чрез изкуството човек се доближава до постоянно жадуваната хармония със себе си и изпитва облекчаващо го радостно чувство”. [Арнаудов, И., „Философия”, 2013].

Като равносметка нека повторя – изкуството ни показва недостъпен, но желан свят, свят на хармония и радост – такава е тезата на преподавателя по философия и естетика доц. Иван Арнаудов. Съгласен съм с нея. Следователно, последователите на антикласиката и модерната деформация се налага да ни обяснят как преодоляват негативизма от въздействието на техните „произведения на изкуството” и как достигат до хармонията. Как?

А ние имаме и друго обяснение – достигането до баланс и хармония е много сложен душевен и творчески процес – по това шедьоврите на изкуството се разпознават от слабите творби. Дали привържениците на деформацията се причисляват към правещите шедьоврите, или уви, може би, към слабите творци. „Нека бъдем справедливи и признаем, че малките изменения наистина са нужни в изкуството, но постигането им може да се осъществи, единствено, когато се познава класиката”, споделя Стефан Стефанов.

Това налага заради слабите, неразбиращи автори (наричам ги псевдоавторитети), а и заради самите нас, да изясним още една особеност на класиката.  

Проблемът да се достигне до това хармонично състояние се затруднява, защото всяко следващо поколение все повече изчиства, „избистря” продуктът на изкуството, така че да бъдеш верен на тези минали постижения, но същевременно да си и новатор, е изключително трудно. Когато, обаче, го постигнеш, или по-точно, когато преживееш тази балансираност, вече си направил крачка напред в изкуството.

Някои псевдовеличия се опитват да ни внушават, че голямата деформация била „дълбочинно въздействаща”, като остроумно скриват това, че именно тя разстройва възприятието, руши целостта на образа, по-близо е до извращението, отколкото до здравия разум. Точно тогава подсъзнанието е максимално объркано, „съзнанието си задава много въпроси”, които отнемат монументалното излъчване на творбите, губи се от спонтанния момент, от живото, естественото възприемане на психически здравия човек.

Тези псевдоавторитети, разбира се, обясняват, че изработените от тях образи били сънувани, били изникнали изведнъж и какво ли още не. Чели-недочели по диагонал фундаменталното творчество на Зигмунд Фройд (Sigmund Freud; 1856-1939), но разбира се нищо не разбиращи от неговите открития в областта на психоанализата, тези хора единствено могат да вулгаризират знаменития психолог, като объркват онези, които им повярват…

Като специалист в областта на психологията, мога да им кажа следното: да при сънното състояние образите идват нелогични, разкъсани, силно деформирани. Това е преживяване на душевната болка, а образът, следствие от душевна болка, е силно изкривен, видоизменящ реалността по посока на болката и нейното преживяване. В сънно състояние съзнанието е в известна степен пасивно и тогава подсъзнанието освобождава тази душевна болка във вид на асоциативни връзки. В будно състояние тя, душевната болка, остава на заден план – душата се опитва да я забрави, да не я приеме, като че ли да я измести, и на нейно място да дойде актуалното за момента. Така е! Но забележете, челите-недочели псевдоавторитети какво правят. Това, което е сънувано – тяхната душевна болка, това, от което душата иска да се освободи при преживяването в съня, нашите псевдоспециалисти натрапват на възприемащия посредством образа на своето творчество и забележете – обявяват показаната си душевна болка като изкуство.

Дами и господа, моля не търсете логика – в случая такава няма. Просто, Фройд трябва да се чете с разбиране. Нека сега го поясня, за да не остана и аз неразбран. В изкуството ние създаваме въображаем, илюзорен образ, който ни е недостъпен в реалността. Например, в реалността ни липсва нежност, интимност, ето защо правим скулптура, в която внушаването на нежността е на първо място. И в процеса на работа върху нашата скулптура, например, ние преживяваме нежността, като по този начин освен, че разтоварваме душата си ние се обогатяваме, защото осъзнаваме душевния си недостиг – липсата на нежност, и пътя за неговото преодоляване – чрез изкуството. Този „душевен ток”, тази „енергия на преживяването” докато работим, ни е необходима, за да се преживеем като ценност, за да намерим смисъл в живота. Нашата душевност изисква това – онова „магично състояние”, в което ти се иска да работиш, и колкото и да е твърд камъка или метала, на теб ти доставя удоволствие да преживяваш неговото оформяне. Това е така, защото желанието, потребността от това да преживееш, е по-силно от физическите свойства на материала. (Продължава на стр. 2)

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/2166-maistora-probugdaneto-i-duhat-na-izkustvoto.html

Легендарните ABBA се събират през 2017 г.

ABBA e една от най-популярните и обичани групи в историята на поп музиката. Снимка: © „Вирджиния рекърдс”/Universal Music GroupЗнаменитата шведска група от 70-те и началото на 80-те започва работа по нов „виртуален и лайв” проект.

СТОКХОЛМ. Участниците в легендарния шведски квартет ABBA обявиха, че ще се съберат отново, съобщи The Guardian, цитиран от lenta.ru. Групата започва работа по уникален проект, включващ в себе си, според думите на музикантите, „технологии от виртуалната реалност”. В разработването на програмата ще участват още Саймън Фулър (Simon Fuller), основател и продуцент на Spice Girls, и звукозаписният гигант Universal Music Group, допълват медиите.


„Ние сме вдъхновени от безграничните възможности на бъдещето и ни харесва да бъдем част от нещо ново и завладяващо”, каза суперзвездата Бени Андершон (Benny Andersson). „Този проект ще се превърне в машина на времето, която ще запечата същността на това, което бяхме. И на това, което сме.”

Подробности от проекта ще бъдат анонсирани през следващата година, а неговата премиера ще е през 2018 г.

Последната официална изява на ABBA се състоя през 1982 г., а през юни тази година групата участва в частна гала вечер в Стокхолм.

ABBA записват първата си песен – People Need Love, през 1972 г. и оттогава до днес групата остава една от най-популярните и най-обичани в историята на поп музиката. Хитове като Waterloo (тази песен, която спечели песенния конкурс на Eurovision през 1974 г., е смятана за ключът към звездната кариера на квартета), SOS, Fernando, Dancing Queen, Take A Chance On Me, The Winner Takes It All и още много други, са толкова обичани днес, колкото бяха и преди, когато групата доминираше в класациите през 70-те.

Световният успех на Агнета (Agnetha Fältskog), Бени, Бьорн (Björn Ulvaeus) и Ани-Фрид (Anni-Frid Lyngstad) е изумителен, а статистиката e достатъчно красноречива и впечатляваща: 19 сингъла в Тор 10 на Великобритания - 9 от тях са №1; 15 сингъла в Тop 10 на Австралия; 12 хита в Top 3 на Швеция от общо 15 сингъла в класациите; 11 последователни сингъла в Top 10 на Япония, от които четири са №1; 23 сингъла в Top 5 класацията на Холандия, осем от които са №1; девет първи места от общо 21 сингъла в Top 10 на Германия. В своята активна кариера, продължила от 1972 г. до 1982 г., ABBA имат 20 хита в Billboard Hot 100, а броя на техните продадени албуми в световен мащаб надхвърля 370 милиона копия – по този показател те се нареждат след The Beatles и Евлис Пресли (Elvis Presley; 1935-1977).

В България (след 1991 г.) албумите на ABBA са разпространявани от „Вирджиния рекърдс”/ Universal Music Group.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2165-legendarnite-abba-se-sabirat-prez-2017.html

Митрополит Антоний ще отслужи панахида за Архангелова задушница във Виена

Паметникът на седемте български офицери в парцел 91 на Централния гробищен парк на Виена. Снимка: © artnovini.com Службата ще се проведе на 28 октомври т.г. от 14.00 ч. пред изцяло възстановения Паметник на седемте български офицери в Zentralfiedhof Wien.

ВИЕНА. По повод Архангелова задушница, която Българската православна църква ще отбележи на 5 ноември, Посолството на Република България в Република Австрия кани сънародниците ни да почетем заедно паметта на загиналите български воини в Балканските войни и в Първата световна война, продължили от 1912 до 1918 г. Панахидата ще бъде отслужена на 28 октомври (петък) 2016 г. от 14.00 ч. пред възстановения български Войнишки паметник в Централния гробищен парк на Виена (Zentralfiedhof Wien), парцел 91, съобщиха от дипломатическата мисия.


Възпоменателното честване е организирано от Посолството на България във Виена, съвместно с Българската православна църковна община „Св. Иван Рилски” в австрийската столица. Панахидата ще бъде отслужена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний и старофорен иконом отец Иван Петкин.

Паметникът на седемте български офицери във Виена е изграден през 30-те години на XX в. През пролетта на 2015 г., по инициатива на Посолството и на Службата на военния аташе и със съдействието на Министерство на отбраната на Република България, беше извършена цялостна реставрация на паметника.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2164-mitropolit-antonii-ste-otsluji-panahida-za-arhangelova-zaduchniza-vav-viena.html

Художничката Дафина Моллова събира пролетта и есента в Галерия 10

Есенен мотив от изложбата на художничката Дафина Моллова в столичната Галерия 10. Снимка: © Дафина МолловаИзложбата, която представя 24 живописни творби, ще продължи до 16 ноември.

СОФИЯ. Художничката Дафина Моллова представя 24 живописни творби в четвърта си самостоятелна изложба, която ще бъде открита на 27 октомври, четвъртък, в столичната Галерия 10 (ул. „Княз Борис I” 100). В своите импресивни, вдъхновени от природата, произведения авторската разкрива пред почитателите на изкуството многообразието на сезоните и настроенията, като остава вярна на стила си, изпълнен с романтика, меланхолия и вдъхновение, споделят от галерията.


Морето... Снимка: © Дафина МолловаПовечето картини на Дафина Моллова приличат на вихрен сън, допълват от Галерия 10. Художничката ни пренася сред полегати хълмове, през които вятърът задъхано преминава, за да се оплете в короните на дърветата или да огъне редицата от лилави снаги на тополите. Или пък ще се успокои и ще застине в мързеливата мараня над морската шир – „Ментов следобед”. Деликатно и естетски авторката успява да пресъздаде и пролетното настроение – с топлината във въздуха, с новородената зеленина на тревата, с ярките цветове на маковете… „Рисувам онези различни неща, които са ми направили силно впечатление. Представата от видяното, което се е запечатало в паметта ми…”, разказва художничката, която в тази изложба показва и някои още по-абстрактни творби.

Експозицията включва няколко романтични градски пейзажа, в които Дафина Моллова успява да улови и да пресъздаде магията на онези елегантни жестове, които обикновено не забелязваме, забързани във всекидневието си. Заглавията на картините са поетични и нежни, като самата авторка: „Цяла сутрин тананиках едно и също”, „Препрочетох писмото ти”

Изложбата, която от галерията условно наричат „Пролет в средата на есента”, може да бъде разгледана до 16 ноември.

* * *

Дафина Моллова е родена в София. Завършила е Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” и курс по анимация към НАТФИЗ. Работила е като художник-аниматор в Студия за анимационни филми „София”, в Студия за игрални филми „Бояна” и в унгарското студио за анимационни филми „Панония”. Нейни картини са собственост на ценители от България, Франция, Канада и т.н.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2163-dafina-mollova-sabira-proletta-i-esenta-v-galeria-10.html

Българският културен институт в Прага ще покаже неизвестни творби на Мърквичка

Фрагмент от „Автопортрет” на Иван Мърквичка (1856-1938), нарисуван през 1937 г. Снимка: Архив - Експозицията е посветена на 160 години от рождението на големия художник.

- Посетителите ще видят произведения от колекцията на СГХГ, Народната галерия в Прага и Западночешката галерия в Пилзен, а Регионалният исторически музей в София и Държавна агенция „Архиви” предоставят ценни документи и фотографии.

ПРАГА. Българският културен институт (Bulharský kulturní institut) в столицата на Чехия е инициатор на проекта „Иван Мърквичка – българският чех” (Ivan Mrkvička – bulharský Čech), с който ще бъдат отбелязани 160 години от рождението на художника и 120 години от основаването на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в София, чийто пръв директор е именно големият чешки живописец. На 3 ноември, четвъртък, в галерията на института ще бъде открита изложба с непоказвани и малко известни картини, ценни документи и фотографии на Иван Мърквичка (Jan Václav Mrkvička; 1856-1938), съобщиха от „Климентска” 6 (Klimentská 6).


Събитието е под патронажа на министъра на културата на Република България Вежди Рашидов и се организира от Посолството на Република България в Чехия, Българския културен институт, Софийската градска художествена галерия и Националната художествена академия в партньорство с Народната галерия (Národní galerie) в Прага, Западночешката галерия (Západočeská galerie) в Пилзен, Регионален исторически музей в София, Държавна агенция „Архиви”. Изложбата е подкрепена от програма „Комуникационна стратегия на Република България за Европейския съюз”.

С името на Иван Мърквичка се свързва както началото на академичното художествено образование в следосвобожденска България, така и огромният брой значими произведения, които художникът създава по време на своя близо 40-годишен престой у нас. Емблематични негови творби от десетилетия са в колекциите на различни висши държавни институции, музеи и галерии у нас. Художникът продължава да е изключително известен и почитан в България, но колкото и да е изненадващо – все още е малко познат в родната му Чехия. С проекта, посветен на Иван Мърквичка, екипът на Българския културен институт в Прага цели да осветли неговото име пред чешката аудитория и да обогати информацията за последните години от неговия живот, казват организаторите на изложбата.

Изложбата „Иван Мърквичка - българският чех” (4 - 30 ноември) е едно от най-значимите събития в програмата на Българския културен институт в Прага през 2016 г. Снимка: БКИ - ПрагаБългарският културен институт вече има безценен опит в организирането на подобни мащабни събития – през 2015 г. в София и Прага беше представен проект за основоположника на българската печатна графика Йозеф Питер (Josef Piter; 1881-1925). От института отбелязват, че Питер пристига в България в началото на ХХ в. именно по покана на знаменития художник. Ето защо експозицията „Йозеф Питер” се оказа своеобразен преход към този изложбата с творби на Мърквичка, като в някои аспекти двете художествени събития взаимно се допълват.

Още в началото на изследователските си търсения, екипът на института се натъкнал на албум за проф. Мърквичка, издаден от приятели на художника в Прага по случай неговата 80-годишнина. Пожълтелите от времето страници разкриват интересни факти и ценна информация, като сред тях е и новината, че скоро след окончателното си завръщане през 20-те години на XX в. в родината си – вече Чехословакия, живописецът излага свои произведения в Пилзен.

За селекцията на произведенията, организаторите на изложбата са работили изключително ползотворно със Западночешката галерия, като заедно с това е потърсено и партньорство с Народната галерия в Прага, с която Българският културен институт си сътрудничи много успешно. След щателно проучване, специалистите от двете чешки галерии установяват, че във фондовете им се съхраняват картини, графики и рисунки на Мърквичка. От хранилището на Народната галерия са извадени за заснемане с работна цел 11 негови творби, сред които и два автопортрета. След предварителния оглед се оказва, че част от експонатите се нуждаят от основна реставрация, а пък в архива на Западночешката галерия в Пилзен, експертите попадат на любопитна творба - „Портрет на дама в черно кожено палто”, която е запазена в много добро състояние.

Всички тези образци на проф. Иван Мърквичка, както и произведения от фонда на Софийската градска художествена галерия, ще станат достояние на широката общественост през ноември в Прага. Редом до тази ценна колекция, посетителите на галерията на Българския културен институт ще се запознаят с фотоси, документи и материали за големия „български чех” от Държавния архив и от Регионалния исторически музей в София, както и от личен на артиста.

Изложбата е съпътствана от специален триезичен (на български, чешки и английски език) каталог, подкрепен финансово от Министерството на културата. Изданието разглежда големия художник през призмата на европейските измерения на неговата личност и творчество, допълват от Българския културен институт в Прага.

В контекста на проекта за Мърквичка е важно да се отбележи, че българската държава, в лицето на културния ни институт, от 2001 г. се грижи за гроба на именития художник в Прага. По инициатива на института, през 2016 г., която е юбилейна, надгробната плоча е цялостно обновена с помощта на опитната реставраторка Антоанета Теменугова.

Изложбата „Иван Мърквичка – българският чех” в културния ни институт в Прага ще продължи от 4 до 30 ноември 2016 г.

Куратори на изложбата:
Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия
Милена Балчева-Божкова, уредник „Музейна сбирка” на Национална художествена академия.


Иван Мърквичка е всепризнат майстор в портретния жанр - „Портрет на княгиня Мария Луиза” (1899). Снимка: © artnovini.com* * *

Кратка биография

Иван Мърквичка е български живописец от чешки произход, педагог и общественик. Той е една от най-значимите личности в българското изобразително изкуство след Освобождението през 1878 г. Най-значителни са творческите му постижения в битовия жанр: художникът рисува народни празненства и обичаи, като безспорни образци в този жанр са прочутата му картина „Ръченица” (творбата има два варианта: от 1894 г. и от 1906 г.) и „Задушница” (1895, 1899). Работи и в областта на историческия жанр. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава значими фрагменти от историята на България; автор е на портрети с голяма художествена стойност.

Иван Мърквичка е роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия (Akademie der Bildenden Künste München) при известния Ото Зайц (Otto Seitz; 1846-1912). По покана на правителството на Източна Румелия идва в България през 1881 г. Назначен е като учител в Пловдив – в гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, а по-късно в гимназия „Александър I”. В Града под тепетата той се среща с изявени дейци на българската култура като Иван Вазов (1850-1921), Константин Величков (1855-1907) – който посещава уроци по живопис при художника, Петко Каравелов (1843-1903), Петко Р. Славейков (1827-1895) и т.н. С Константин Величков обсъждат възможността за откриване на рисувално училище в Пловдив и подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но след обявяването на Съединението през 1885 г. идеята им не се осъществява. Държавното рисувално училище е открито през 1896 г., но в София, а Иван Мърквичка е първият негов директор – до 1900 г..

През 1886 г. той организира първата си самостоятелна изложба, като участва и в две съвместни експозиции с друг голям български художник – Антон Митов (1862-1930), който също работи като учител в Пловдив. От този период са няколко от най-известните картини на „българския чех”: портретите „Д-р П. Данчев” (1883) и „Йеник сред череши” (1887), „Пловдивски пазар” (1883), „Сакаджии” (1887), „Циганска веселба” (1887), „Продавач на птици” (1887), „Пазар в Пловдив” (1888) и др.

През 1889 г. художникът се установява в София, а завръщането му в Пловдив три години по-късно е свързано с участие в изложбата в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892), където представя макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите” и 15 живописни платна, сред които е и „Улица в Пловдив”. Негов е и официалният плакат на изложението.

С помощта на проф. Иван Шишманов (1862-1928), Йосиф Миланов, Георги Канела (още Георги Канели) и др., той организира първото сдружение на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството в България, което през 1893 г. е преименувано в Дружество на художниците в България. Заедно с Антон Митов е редактор на първото българско списание за изобразително изкуство – „Изкуство” (оригинално изписване: Искуство”), което излиза от 1895 до 1899 г. Участва в много представителни за българското изкуство изложби в чужбина: по време на Световните изложения в Париж през 1900 г. и в американския град Сейнт Луис през 1904 г. е награден със златен медал; представя свои творби и във Венеция през 1908 г.

Проф. Мърквичка работи активно и има голям принос в развитието на почти всички живописни жанрове в българското изобразително изкуство: битови картини, портрети, исторически сюжети, пейзажи, натюрморти… Художникът илюстрира различни издания, рисува монументални творби със светски и религиозен характер – през 1912 г. заедно с Антон Митов рисува стенописи в храм „Александър Невски” в София - Мърквичка е автор на фреските „Изкушението на Христос на планината”, „Христос между книжниците и фарисеите в храма” и др.

През 1894 г. и 1896 г., заедно с Митов и с Йозеф Обербауер (Joseph Sebastian Oberbauer; 1853-1926), Мърквичка илюстрира първите две издания на романа „Под игото” и романа „Нова земя” (1896) от Иван Вазов. Съвместно с изтъкнатият археолог и нумизмат Вацлав Добруски (Václav Dobruský; 1858-1916) са автори на тогавашния герб на България. През 1918 г. е избран за дописен член на Българска академия на науките.

След повече от четири десетилетия в България, художникът се завръща в родната си Чехия през 1921 г., където завършва земния си път на 16 май 1938 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2162-bulgarskiat-kulturen-institut-v-praga-ste-pokaje-neizvestni-tvorbi-na-mrkvicka.html

Националната галерия показва неизвестни творби на романтика Димитър Добрович

„Автопортрет” на Димитър Добрович (1816-1905) и един очарователен „Портрет на момиче”, който той рисува в Италия около 1850 г. Снимки: Национална галерия, СофияИзложбата в „Двореца” (21 октомври - 11 декември) е част от мащабната инициатива, посветена на 200-годишнината от рождението на първия български художник с академично образование.

СОФИЯ. Юбилейна изложба „Романтикът Димитър Добрович” ще бъде открита в четвъртък, 20 ноември, от 18.00 ч. в Националната галерия - Двореца, съобщиха от Нов български университет (НБУ) и Център „Българо-европейски културни диалози” (БЕКД), организатори на честванията по случай 200-годишнината от рождението на Димитър Добрович (1816-1905) – първият български художник с академично образование. Изложбата, чиято оригинална идея е на доц. д-р Ружа Маринска, е част от мащабен проект, който протича под мотото „Никой не може да спре 2016 – годината на Димитър Добрович”, ще продължи от 21 октомври до 11 декември 2016 г.


Експозицията в Националната галерия „има амбицията за първи път да покаже на българската публика неизвестни произведения на художника от чужбина”, казват организаторите.

Представянето на Димитър Добрович дава възможността да бъде изследвано началото на светското българско изкуство и да бъде разгледано в балкански и европейски контекст, да се осмисли като част от художествения процес в Европа през втората половина на XIX в. Животът и творчеството на Добрович имат отношение към три национални култури: гръцката, където той получава художественото си образование, италианската, където продължава образованието си и където минава почти целият му път на художник, и българската, където се завръща във вече освободеното си отечество и показва създадените през годините творби, част от които щедро дарява на държавата и на родния си град Сливен, допълват от Център „Българо-европейски културни диалози”.

Копие (елеофотография), направено от Добрович, на прочутата фреска „Аврора” (Aurora; 1613/1614) от Гуидо Рени (Guido Reni; 1575-1642). Снимка: ХГ Сливен* * *

Доц. Ружа Маринска, която е един от най-уважаваните изследователи на живота и творчеството на Димитър Добрович, в своята Лектория по българско изкуство (12 април 2014 г., Ателие-колекция „Светлин Русев”) каза: „…той е един от тези първи художници в светското българско изкуство – наред със Станислав Доспевски, Николай Павлович, Христо Цокев. Но той е нещо съвършено различно. Това би трябвало да осмислим. Не само защото те са били по три-четири години в чужбина и изцяло са свързани с тукашните процеси, а той действително е тамошен човек. Но той и прави неща, които ние гледаме през призмата на тези същите, гледаме ги през призмата на българския край на ХІХ в. А, убедена съм, че Добрович е фигура, която ние имаме основание да ситуираме в европейския ХІХ в., в рамките на европейския романтизъм. Да го извадим и да го покажем. Да го показваме при всички случаи, когато разглеждаме българското изкуство в по-широк европейски контекст. Защото той е друга рубрика. Така мисля. Няма защо всички да бъдем в една колонка и в една стъпка. Има различни пластове, и той със цялата си съдба, с цялото си живеене в Европа, е част от тамошното изкуство. Това, че е българин, за нас е още по-голямо основание да го коментираме…”

„…С целия си път, с цялото си творчество, Добрович, поставя пред нас, изследователите на българското изобразително изкуство, а и не само, много предизвикателства от различен характер: от фактологическите, тези които са свързани с документирането на неговия житейски път, до творческите. Всичко, което знаем за Добрович, реално, дължим само на неговия личен разказ и едва в последно време бяха открити няколко документа, които потвърждават от външна гледна точка отделни факти… Проблемът не е в оспорването на неговото творчество, а в анализа, в интерпретацията, дори в опитите да бъде датирано неговото творчество (целият му Римски период е „плуващ”)…”, сподели доц. Маринска в обширната си беседа „Случаят Добрович: Едно голямо предизвикателство”, която изнесе в НБУ през април т.г.

* * *

Интерес към изложбата „Романтикът Димитър Добрович” вече проявяват европейските институции в Брюксел, както и ценителите на изкуството в Италия.

Освен изложбата в „Двореца”, националното честване на Димитър Добрович включва още редица събития, като своеобразната му кулминация ще е Международната конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество”, която ще се проведе в НБУ от 16 до 18 ноември 2016 г., а докладите от нея ще бъдат публикувани в двуезичен сборник. Сред останалите събития от богатата съпътстваща програма са представянето на едноименното луксозно двуезично издание на НБУ, което включва най-новите изследвания за художника, направени в България, Италия и Гърция, както и документалния филм „Пътят на Добрович”, заснет от Теодор Караколев в трите държави и финансиран от Централния фонд за стратегически изследвания на НБУ.

По инициатива на НБУ и Министерството на транспорта и съобщенията, по повод 200-годишнината от рождението на Димитър Добрович ще бъдат издадени и валидирани и две юбилейни марки с винетки и печат.

Подробности за програма на събитията от инициативата 2016 – годината на Добрович, можете да намерите на този линк.

„Италианска танцьорка” (ок. 1851-1853); маслени бои върху платно, 74 x 63 см. Снимка: National Gallery in Athens (Donated by the National Technical University)* * *

Кратка биография
на Димитър Добрович

Димитър Добрович (на гръцки: Δημήτριος Δομβριάδης) е роден през 1816 г. в Сливен, в семейството на майстора-абаджия и търговец Георги Добрович. За зла участ, бащата умира, когато синът му е 11-годишен и момчето е отгледано от баба си и дядо си в смутно време, когато България става арена на Руско-турската война от 1828-1829 г. На 30 юли 1829 г. генералът от пруски произход Иван Дибич-Забалкански (Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsc; 1785-1831) освобождава Сливен от турците, но след сключването на Одринският мирен договор на 14 септември същата година, от страх, че при завръщането на османлиите ще започнат масови гонения, заедно с роднините си Димитър бяга в Румъния. Когато ситуацията в Сливен се успокоява, те се завръщат и за около две години младежът поема с успех занаятът на баща си – абаджийството. Майка му, обаче, се омъжва втори път като приема фамилията Пехливанова и тогава младият Добрович решава да поеме по свой път.

През 1833 г. той заминава за Цариград, където го посреща Васил Манчевич – приятел на баща му, комуто Георги е дал голям заем. Търговецът връща дължимото и благодарен за оказаната му преди години помощ съветва 17-годишният Димитър да продължи образованието си. Младежът остава в космополитния град до 1837 г. и се записва в прочутата Коручешменска гимназия – там негови съученици са изключителни личности като Георги Сава Раковски (1821-1867), с когото живее в една стая, Сава Доброплодни (1820-1894) и Гаврил Кръстевич (1817-1898). Заради разразилата се смъртоносна епидемия от чума Добрович напуска Цариград и заминава с много перипетии за Гърция

От 1837 г. до 1848 г. е неговият т.нар. „Атински период”. При пристигането си в гръцката столица се записва в току-що откритата с указ на баварския принц и първи крал на независима Гърция Отон I (Otto Friedrich Ludwig von Wittelsbach; 1815-1867) Кралска художествена школа. В известното още и като Политехника училище, Добрович взема първи уроци по рисуване при френския художник Пиер Бонеро, а от 1843 г. до 1848 г., когато школата е преструктурирана в Художествена академия (Ανωτάτη Σχολή Καλών Τεχνών), той учи при професорите Рафаело Чеколи (Raffaello Ceccoli a.k.a. Raphail Tsekolis; 1800-1856?), Филипос Маргаритис (Φίλιππος Μαργαρίτης; 1810-1892) и Георгиос Маргаритис (Γεώργιος Μαργαρίτης; 1814-1884) – двамата братя са смятани за родоначалници на гръцката фотография. За усърдната си работа, още през първата година получава втора награда, а на следващата и първа награда в Академията. На третата година от своето обучение, младият художник е удостоен със специално отличие от името на крал Отон І.

По това време негови работи, които той подписва като Димитриос Домбриадис, са откупени и влизат в частни сбирки, както и в колекцията на самата школа. Днес, десет от тях, са в експозицията на Атинската пинакотека (National Pinakothek, Athens). В своя „Атински период” художникът рисува много икони за различни гръцки църкви, както и няколко забележителни живописни творби, сред които са „Портрет на гръцки владика“ (1842-1843), „Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи” (1842-1847), „Портрет на момиче“ (ок. 1850), „Портрет на гръцки владика”

През 1848 г. художникът Димитър Добрович заминава за Рим с препоръки, най-вероятно, от братята Маргаритис, възпитаници на академиите в Париж и Рим. Т.нар. „Римски период” продължава до 1893 г. В Свещения град той учи в Художествената академия „Сан Лука” (Accademia di San Luca) при известните професори Томазо Минарди (Tommaso Minardi; 1787-1871) и Филипо Агрикола (Filippo Agricola; 1795-1857).

В края на 1848 г. и началото на 1849 г., по време на Италианската революция (важен етап от национално-освободителното движение, наречено Рисорджименто) в Ломбардия и Венеция срещу Австрийската империя (Kaisertum Österreich; 1804-1867), управлявана от династията на Хабсбургите (Habsburgermonarchie), художникът се сражава под знамената на легендарните Джузепе Гарибалди (Giuseppe Garibaldi; 1807-1882) и Джузепе Мацини (Giuseppe Mazzini; 1805-1872)…

В „Римския период” той работи в областта на жанровите сцени и портрета, несъмнено повлиян от европейския и от италианския романтизъм. По това време Добрович рисува емблематични за своето творчество произведения като „Предачка”, „Момиче”, „Жена със запалена свещ”, „Рибар”, „Момиче зад завеса”, „Италианска циганка с дайре”, „Селянка от околностите на Рим” и др., прави много виртуозни копия на класически произведения, сред които са работи на Карло Долчи (Carlo Dolci; 1616-1686), Кореджо (Correggio or Antonio Allegri; c. 1489-1534), Помепо Батони (Pompeo Batoni (1708-1787), на бароковия майстор Гуидо Рени (Guido Reni; 1575-1642), чийто великолепен „Св. Архангел Михаил” (San Michele arcangelo; 1635), освен като живописна реплика, художникът пресъздава и чрез метода на създадената от него „елеофотографска” техника (тониране на фотографии с маслени бои), която улеснява процеса на копирането. Според изкуствоведката доц. Ружа Маринска, „самият Добрович цени това свое постижение и му дава това име. Държи то да се възприема като „система Добрович”. Какво всъщност представляват елеофотографиите на Димитър Добрович? Боя се, че до днес ние имаме снизходително отношение към тях… Въпросът, обаче, е доста по-сложен. За жалост никой досега не се е заел с неговото проучване по-сериозно. Макар че материалът е достатъчен, да не кажа обилен… Мисля, че проблемът „елеофотографската система на Добрович” просто чака своя изследовател…”

Художникът се завръща в България през 1893 г. Приет е възторжено дори и от министър-председателя Стефан Стамболов (1854-1895), който съдейства за първата изложба на живописеца, открита на 2 юли същата година в Народното събрание. Димитър Добрович е донесъл със себе си от Рим около 150 копия (показва няколко), свои оригинални творби и елеофотографии. Изложбата предизвиква интерес, но според различни източници неговото творчество трудно се вписва сред все още формиращото и с неясни концепции българско изобразително изкуство…

През 1897 г. и 1898 г. (Държавното рисувално училище е открито през 1906 г.) участва в общи художествени изложби в София и дарява значителна част от творбите си на различни обществени институции. Добрович се установява в родния си град Сливен. В своето завещание той оставя на града 14 произведения, с които през 1905 г. талантливият млад художник Йордан Кювлиев (1877-1910) урежда първата му експозиция в библиотеката на местното читалище „Зора” и така полага основите на сливенската художествена галерия, днес носеща името на художника. Тя е обособена като самостоятелен културен институт със своя сграда, постоянна експозиция и с официално наименование през 1965 г.

Димитър Добрович напуска този свят на 2 март 1905 г. в родния си град (бел. ред.: наскоро тази дата беше безспорно установена от екипа на БЕКД).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2161-nacionalnata-galleria-pokazva-neizvestni-tvorbi-na-romantika-dobrovich.html

ЮНЕСКО призова за промени в законите за Свободните безмитни зони

ЮНЕСКО ще предложи на страните, членуващи в организацията, да направят промени в своите законодателства, които да актуализират и регулират правните норми за фрийпортовете, особено в частта, която се отнася за местата, където се съхраняват културни ценности . Снимка: © artnovini.comПАРИЖ. Световната организация по въпросите на образованието, науката и културата към ООН – ЮНЕСКО (UNESCO), публикува официалния отчет на Междуправителствения комитет за съдействие при връщането на културни ценности на страните, откъдето произхождат, или за реституцията им в случаите на незаконно присвояване (ICPRCP). Документът повдига въпроса и за фрийпортовете (freeports), като възможно място за съхраняване и препродаване на крадени произведения на изкуството, съобщава платформата artguide.com, като цитира artnet News.


Фрийпортовете – създадени за временно съхраняване на стоки, необлагаеми с данъци и мита складове, напоследък все по-често се използват като място за продължително съхраняване на ценности при минимални разходи. Съществуването на тези безмитни зони позволява в тях да се съхраняват крадени културни ценности за неопределено време и без последствия. „Съществува висок риск за това фрийпортовете да бъдат използвани от арт дилъри за съхраняване на крадени или контрабандни произведения на изкуството дотогава докато разследването не бъде прекратено”, се опасяват експертите. В голяма степен тази система засяга Швейцария, като в доклада се посочва, че през 1995 г. във фрийпорта край Женева бяха открити контрабандни антики, свързани с Музея „Гети” (Getty Museum) в Лос Анджелис. Също в Женева, но през 2003 г., митничари откриха образци от Древен Египет, в това число и две мумии, а през 2014 г. – древноримски и етруски артефакти.

Днес Международният комитет смята да се обърне към държавите, членуващи в ЮНЕСКО, с предложение да бъдат направени промени в съответното национално законодателство, които да актуализират и регулират правните норми за фрийпортовeте, особено в тази част, която се отнася за местата, където се съхраняват културни ценности. Министърът на финансите на Франция Мишел Сапен (Michel Sapin) нарече фрийпортовете „слабо звено” в борбата с тероризма. „Ние сме длъжни да пресечем подобни практики за търговия с произведения на изкуството в рамките на борбата с тероризма”, заяви той по време на срещата на министрите на финансите на G20 в Китай.


Най-шумният скандал, свързан с фрийпорта в швейцарския град, се разрази през миналата година, когато руският предприемач Дмитри Риболовлев (Dmitry Rybolovlev) даде на съд швейцарския арт дилър Ив Бувие (Yves Bouvier). През 2014 г. руският милиардер купи от него картината „№ 6” на Марк Ротко (Mark Rothko; 1903-1970) за 186 млн. USD, а по-късно се оказало, че Бувие платил за абстрактното платно само… 146 млн. USD. Скандалът разтърси пазара на изкуство и предизвика мащабна проверка в Свободната безмитна зона (фрийпорт) край Женева, където се съхраняват произведения на изкуството за милиарди долари. Според основателя на компанията Artprice - Тиери Ерман (Thierry Ehrmann), „ако женевският фрийпорт изпадне в колапс, това може да предизвика колапс и на световния пазар на изкуство”, под чийто удар ще попадне и най-голямото изложение в света Art Basel.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2160-unesco-prizova-za-promeni-v-zakonite-za-svobodnite-bezmitni-zoni.html

The Duchess of Cambridge visited the Mauritshuis

The Duchess of Cambridge was received by Emilie Gordenker (L), who gave her a tour of highlights in the Mauritshuis, which included the ‘Girl with a Pearl Earring’ (1665) by Johannes Vermeer (1632-1675). Photo: Ivo Hoekstra, Mauritshuis, The HagueTHE HAGUE. Her Royal Highness The Duchess of Cambridge visited the Mauritshuis yesterday, 11 October. The visit coincides with the exhibition At Home in Holland: Vermeer and his contemporaries from the British Royal Collection, which includes 22 important genre paintings from her family’s collection, announced mauritshuis.nl.


Emilie Gordenker, Director: ‘We are delighted that her Royal Highness paid a visit to the Mauritshuis. It was a very special experience to show her the renowned permanent collection as well as the exhibition.’

The Duchess of Cambridge was received by Emilie Gordenker, who gave her a tour of highlights in the Mauritshuis, which included the ‘Girl with a Pearl Earring’ (1665) by Johannes Vermeer (1632-1675),‘The Goldfinch’ (1654) by Carel Fabritius, and The Bull by Paulus Potter. The Duchess, who took a degree in art history at the University of St Andrews, is familiar with the collection. She also visited the Art Workshop in the Mauritshuis, where children were engaged in a painting lesson. The programme ended with a visit to the exhibition At Home in Holland.

The Duchess also visited the Art Workshop in the Mauritshuis, where children were engaged in a painting lesson. Photo: Ivo Hoekstra, Mauritshuis, The HagueAt Home in Holland: Vermeer and his Contemporaries
from the British Royal Collection

The exhibition (until 8 January 2017) contains works by masters such as Gerard ter Borch (1617-1681), Gerrit Dou (1613-1675), Pieter de Hooch (1629-1684), Gabriël Metsu (1629-1667) and Jan Steen (1626-1679), which are regarded as some of the most important Dutch genre paintings in the British Royal Collection. The highlight of the exhibition is ‘The Music Lesson’ (1660-1662) by Johannes Vermeer.

The exhibition introduces the public to the ‘genre painting’, its many forms and the provocative symbolism it often conceals. These works are stunning in their variety, from simple farmhands gathered in an inn to elegant figures in rich interiors. Some of the everyday scenes carry a deeper, often moralistic meaning, which may be explicit or at times concealed. But in all of them, the artists portrayed the characters and their environments as skilfully as possible, which makes them even more attractive.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2159-the-duchess-of-cambridge-visited-the-mauritshuis.html

Sargent Art изтегля от пазара 2.8 млн. опаковки бои за живопис, заради бактерии

Боите, които американската компания Sargent Art изтегля от пазара. Photo: courtesy Sargent ArtsСред потенциално опасните са 13 вида темпера и бои за рисуване с пръсти (finger paint).

ХЕЙЗЕЛТЪН (ПЕНСИЛВАНИЯ). Американската компания Sargent Art, която произвежда бои за живопис и рисуване, изтегля от търговската мрежа на САЩ и Канада 2.8 милиона опаковки от своята продукция, заради опасност от бактериално заразяване. Профилактични изследвания показали, че в 13 вида темпера и бои за рисуване с пръсти (finger paint), произведени и разпространени в магазините между май 2015 г. и 10 юни 2016 г., e открито повишено съдържание на бактерии, съобщава сайтът на компанията.


В заявлението на Sargent Art се посочва, че „боите биха могли да съдържат опасни бактерии, които могат да повлияят неблагоприятно върху здравето на имунокомпрометирани индивиди и носят риск от сериозно заболяване, включително – бактериална инфекция. Потребителите със здрава имунна система обикновено не се влияят от тези бактерии.”

Компания Sargent Art е известна предимно като производител на сравнително евтини детски и учебни материали за рисуване, припомня artguide.com, като цитира artnet.com, откъдето пък допълват, че вероятността тези бои да са използвани в творби, предлагани от големите галерии в Ню Йорк, Лондон, Берлин или в другите световни арт столици, е нищожна.

Потребителите, закупили бои от каталога на Sargent Art, трябва незабавно да спрат използването им и да върнат продуктите на компанията, откъдето ще им възстановят напълно изразходваните за покупката средства.

Пълният списък с потенциално опасните продукти можете да прочетете тук.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2158-sargent-art-izteglya-ot-pazara-28mln-opakovki-boi-za-jivopis-zaradi-bakterii.html

The Rolling Stones издават нов студиен албум, вдъхновен от блуса

The Rolling Stones след знаменития си концерт в Beacon Theatre, Ню Йорк, през есента на 2006, който режисьорът Мартин Скорсезе увековечи в музикалния филм Shine A Light (2008). Снимка: Вирджиния рекърдс/Universal Music GroupСветовната премиера на Blue & Lonesome, в чиито записи участва и Ерик Клептън, е на 2 декември т.г.

ЛОНДОН. След повече от десетилетие „студийно” затишие, една от вечните легенди на рок музиката The Rolling Stones обявиха, че ще издадат нов албум в края на 2016 г. Тавата Blue & Lonesome е първият им студиен проект от 2005 г. насам, когато Мик Джагър (Mick Jagger), Кийт Ричардс (Keith Richards), Чарли Уотс (Charlie Watts) и Рони Ууд (Ronnie Wood) издадоха A Bigger Bang. Разбира се, ако не броим сборния GRRR!, посветен на 50-годишнината от създаването групата, който излезе през ноември 2012 г.


През тези десет години, обаче, The Rolling Stones затвърдиха звездния си статус с феноменална концертна дейност, която включваше и грандиозни лайв изпълнения като този в Beacon Theatre, Ню Йорк, през есента на 2006 г., увековечен от режисьора Мартин Скорсезе (Martin Scorsese) в музикалния филм Shine A Light (2008) и първата изява на групата в кубинската столица Хавана.

Световната премиера на Blue & Lonesome е определена за 2 декември 2016 г., а у нас албумът излиза в същия ден от Анимато Мюзик/Universal Music.

Blue & Lonesome е завръщане на The Rolling Stones към техните корени и страстта към блуса, който винаги е бил сърцето и душата на бандата. Продуценти на проекта са Don Was и The Glimmer Twins, а записите са направени само 3 дни в British Grove Studios в Лондон, съобщават издателите на тавата. Идеята на музикантите е била албумът да бъде записан спонтанно и да излезе без обработка.

Новият студиен албум е препратка към времето, когато The Rolling Stones са все още млада банда, свиреща блус и вдъхновена от музиката на изключителни блусари като Джими Рийд (Jimmy Reed; 1925-1976), Уили Диксън (Willie Dixon; 1915-1992), Еди Тейлър (Eddie Taylor; 1923-1985), Литъл Уолтър (Little Walter; 1930-1968) и Хаулин Уулф (Howlin’ Wolf; 1910-1976). Кавъри на тези знаменити изпълнители са включени в Blue & Lonesome, а специални гости са китаристът Ерик Клептън (Eric Clapton) и перкусионистът Джим Келтнър (Jim Keltner).

„Този албум е доказателство за чистата любов на The Rolling Stones към създаването на музика и показва, че блусът е началото на техния път”, коментира продуцентът Don Was.

Световната премиера на новия студиен албум на The Rolling Stones е на 2 декември т.г. Снимка: © Анимато Мюзик/Universal Music* * *

Съдържание на Blue & Lonesome:

01. Just Your Fool
02. Commit A Crime
03. Blue And Lonesome
04. All Of Your Love
05. I Gotta Go
06. Everybody Knows About My Good Thing
07. Ride ‘Em On Down
08. Hate To See You Go
09. Hoo Doo Blues
10. Little Rain
11. Just Like I Treat You
12. I Can’t Quit You Baby

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2157-the-rolling-stones-izdavat-nov-studien-album-vdachnoven-ot-blusa.html