Месечни архиви: септември 2016

‘Bosch. The 5th Centenary Exhibition’ closed with a total of 589,692 visitor

Fragment from ‘The Garden of the Earthly Delights Triptych’. Jheronimus Bosch (c. 1450-1516). Oil on panel, 185.8 x 172.5 cm (centre panel); 185.8 x 76.5 cm (left and right panels) c. 1490-1500. Photo: © Madrid, Museo Nacional del Prado. Depósito de Patrimonio NacionalJheronimus Bosch returns to the Prado’s permanent collection with a new installation and monographic gallery.

MADRID. The exhibition to mark the 500th anniversary of Bosch’s death, presented with the sole sponsorship of Fundacion BBVA and a final total of 589,692 visitors. During the course of this week the triptychs by Jheronimus Bosch (c.1450-1516) in the Prado will return to the permanent collection for display in a special gallery now entirely devoted to the artist. This space will create the principal axis for a new installation of 15th- and 16th-century Flemish and Hispano-Flemish painting, announced museodelprado.es.

The events to mark the 500th anniversary of the artists death will culminate with the 6th Prado Chair, for which this year’s holder, Reindert Falkenburg, will focus on Bosch and his most important follower, Pieter Bruegel the Elder (ca.1525-1569).

Outstanding loans, such as the Saint Anthony Abbot Triptych from the Museu Nacional de Arte Antiga in Lisbon, Christ carrying the Cross from Patrimonio Nacional, The Crowning with Thorns from the National Gallery, London, and the drawing of the Tree-Man from the Albertina in Vienna, were seen in the exhibition alongside works from the Prado’s own collection of Bosch, which is the largest and finest in the world and includes The Garden of Earthly Delights, The Haywain and The Adoration of the Magi triptychs. From this Friday these triptychs will be on display again as part of the permanent collection in Room 56A, which is now exclusively devoted to Bosch and has an installation that more clearly emphasises these works’ nature as triptychs by allowing both the fronts and backs of the lateral panels to be seen.

Bosch’s return to the galleries of the permanent collection will also be particularly interesting for young people taking part in the activity Let’s meet in the Prado, aimed at 13 to 17-year-olds.

Regulating visitor flow

In response to the enormous interest that it generated from the outset, the measures implemented by the Museum for Bosch. The 5th Centenary Exhibition, including both timed entry slots for all tickets and longer opening hours, resulted in a balanced distribution of visitor numbers with very little difference between weekly numbers during the period that the exhibition was open.

Of the 589,692 visitors who saw Bosch. The 5th Centenary Exhibition, more than 182,000 purchased their tickets from museodelprado.es, pre-selecting the date and time of their visit. Weekly visitor numbers averaged 34,688, with a daily average of 4,955.

Bosch and the new installation

The new installation of 15th- and 16th-century Flemish painting emphasises its principal exponents and Bosch is now the subject of a monographic gallery (Room 56A), with another (Room 55A) devoted to Joachim Patinir (c. 1480-1524) and Pieter Bruegel the Elder. This new installation also places more emphasis on the Museum’s magnificent but until now under-appreciated collection of Flemish painting from the second half of the 16th century, led by Anthonis Mor (c. 1517-1577) – Room 56.

These galleries are equipped with a modern LED lighting system recently installed in a new phase of the Museum’s overall project Lighting the Prado, sponsored by Fundacion Iberdrola.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2147-bosch-the-5th-centenary-exhibition-closed-with-a-total-of-589692-visitor.html

British Queen lends 22 Paintings to the Mauritshuis in The Hague

Exhibition view with ‘The Music Lesson’ (1660-1662) by Johannes Vermeer (1632-1675) in the Mauritshuis, The Hague. Photo by: © Ivo HoekstraThe highlight
of the exhibition
is ‘The Music Lesson’
by Johannes Vermeer.

THE HAGUE. A royal visit from Great Britain: from 29 September 2016 to 8 January 2017 the Mauritshuis in The Hague will exhibit a selection of the most important Dutch genre paintings from the British Royal Collection. The renowned Royal Collection, held in trust by Her Majesty Queen Elizabeth II, includes highlights by famous painters such as Gerard ter Borch (1617-1681), Gerrit Dou (1613-1675), Pieter de Hooch (1629-1684), Gabriël Metsu (1629-1667) and Jan Steen (1626-1679). The highlight of the exhibition is ‘The Music Lesson’ (1660-1662) by Johannes Vermeer (1632-1675), announced mauritshuis.nl.

Pieter de Hooch (1629-1684), ‘Card Players in a sunlit Room’ (1658). Signed and dated: P. D. H. 1658; oil on canvas, 77 x 67 cm. Purchased by George IV, 1825. Credit: Royal Collection Trust © Her Majesty Queen Elizabeth II 2016Emilie Gordenker, Director of the Mauritshuis: ‘Never before has such a large group of genre paintings from the British Royal Collection been on view in the Netherlands. It is a great honour to have them in the Mauritshuis for the duration of the exhibition.’

The Royal Collection has some of the most important holdings in the world. It owns many paintings of the Dutch Golden Age, and gives pride of place to its genre paintings, scenes that appear to be taken from everyday life. The exhibition ‘At Home in Holland: Vermeer and his Contemporaries from the British Royal Collection’ introduces the public to the ‘genre painting’, its many forms and the provocative symbolism it often conceals. These works are stunning in their variety, from simple farmhands gathered in an inn to elegant figures in rich interiors. Some of the everyday scenes carry a deeper, often moralistic meaning, which may be explicit or at times concealed. But in all of them, the artists portrayed the characters and their environments as skilfully as possible, which makes them even more attractive.

Jan Steen (1626-1679), A Twelfth Night Feast: ‘The King drinks’ (ca. 1661); oil on panel, 40 x 54 cm. Signed lower right: IS. Purchased by George IV, 1814. Credit: Royal Collection Trust © Her Majesty Queen Elizabeth II 2016About the exhibition

The exhibition covers a broad selection of the best Dutch genre paintings from the Royal Collection. It includes 22 paintings from the British Royal Collection and one from the collection of the Mauritshuis, ‘The Young Mother’ (1658) by Gerrit Dou. This painting was part of the British Royal Collection until about 1700, and came into Dutch ownership through King and Stadholder William III (1650-1702). The highlights of the exhibition are Johannes Vermeer’s ‘The Music Lesson’ and Jan Steen’s ‘A Woman at her Toilet’ (1663). Also featured are significant works by other grand masters of Dutch genre painting, such as Gerard ter Borch, Gerrit Dou, Pieter de Hooch, Willem van Mieris (1662-1747) and Gabriël Metsu.

‘The Music Lesson’ is one of the rare 36 surviving works by Johannes Vermeer. This painting dates from 1660-1662, and shows a woman and a gentleman beside a virginal. Above the instrument hangs a mirror, which reflects the foot of Vermeer’s easel. Music is undoubtedly a symbol of love in this painting, and this is confirmed by the Latin motto on the virginal. The painting was acquired by King George III of England (1738-1820) in 1762, when it was attributed to Frans van Mieris the Elder (1635-1681). Only later was it recognised as a masterpiece by Vermeer.

Godfried Schalcken (1643-1706), ‘The Game of ‘Lady come into the Garden’ (late 1660s); oil on panel, 64 x 50 cm. Purchased by George IV, 1803. Credit: Royal Collection Trust © Her Majesty Queen Elizabeth II 2016The painting ‘The Music Lesson’ returns to the Netherlands this autumn for the first time in twenty years. This masterpiece, part of the British Royal Collection, was last on display in the Mauritshuis in 1996, as part of the major Johannes Vermeer exhibition.

Another highlight in the exhibition is a painting by Jan Steen, which dates from 1663. It was once known as ‘A Woman at Her Toilet’. It shows a young woman who, judging by the indents above her calves is pulling her stocking off as her eyes meet those of the viewer. As in Vermeer’s painting, the context can be understood as amorous. Such subjects were extremely popular in their day. Steen makes the point that the physical pleasures are transient by showing a skull in the door opening, under a lute with a broken string.

The Royal Collection and the Mauritshuis

The British Royal Collection is one of the largest and most important collections in the world and one of the last great European royal collections to remain intact. The Royal Collection and the Mauritshuis have much in common: both are royal collections and both contain a magnificent collection of Dutch masters of the Golden Age. King George IV of England was a key figure in the history of the Royal Collection. In the early decades of the nineteenth century he acquired many of the paintings which are now seen as jewels in the crown of the English royal collection. The foundations for the Mauritshuis collection were laid by the stadholders William IV and William V. Their descendant, King William I, bequeathed the collection to the Dutch state in 1816 and the museum still bears the name Mauritshuis Royal Picture Gallery.

‘At Home in Holland: Vermeer and his Contemporaries from the British Royal Collection’ in the Mauritshuis - exhibition view. Photo by: © Ivo HoekstraThe exhibition At Home in Holland: Vermeer and his Contemporaries from the British Royal Collection is a collaboration between Royal Collection Trust and the Mauritshuis. The exhibition was held at The Queen’s Gallery, Buckingham Palace, London, under the title ‘Masters of the Everyday: Dutch Artists in the Age of Vermeer’ from 13 November 2015 to 14 February 2016. It has been on display at The Queen’s Gallery, Palace of Holyroodhouse, Edinburgh until 17 July 2016. From Thursday, 29 September 2016, the paintings will be on view in the Mauritshuis in The Hague.


The exhibition is accompanied by a richly illustrated catalogue in both English and Dutch, published by Royal Collection Trust, the Mauritshuis and Mercatorfonds. The catalogue was written by the exhibition’s curators, Desmond Shawe-Taylor (Surveyor of the Queen’s Pictures, Royal Collection Trust) and Quentin Buvelot (Senior Curator at the Mauritshuis). ‘Masters of the Everyday: Dutch Artists in the Age of Vermeer’ is currently available in the shop at the Mauritshuis.

* * *


The Mauritshuis is home to the Best of Dutch painting from the Golden Age. The compact, yet world-renowned collection, is situated in the heart of The Hague in The Netherlands, right next to the government centre. Masterpieces such as Vermeer’s ‘Girl with a Pearl Earring’ (1665), ‘The Anatomy Lesson of Dr. Nicolaes Tulp’ by Rembrandt van Rijn (1606-1669), ‘The Goldfinch by Fabritius’ (1654) and ‘The Bull’ (1647) by Paulus Potter (1625-1654) are on permanent display in the intimate rooms of this seventeenth-century monument.

More than two hundred top works from Dutch and Flemish masters are on display in the historic yet intimate interior, with its silken wall covering, sparkling chandeliers and monumental painted ceilings. Genre paintings by Jan Steen, landscapes by Jacob van Ruisdael (c.1629-1682), still lifes by Adriaen Coorte (ca.1665 – after 1707) and portraits by Rubens (1577-1640) offer a rich and varied representation of the best of seventeenth-century Dutch and Flemish painting.

Technical research on ‘A Woman at her Toilet’ (1663), Jan Steen (1626-1679). Credit: Royal Collection Trust © Her Majesty Queen Elizabeth II 2016* * *

Royal Collection Trust

Royal Collection Trust, a department of the Royal Household, is responsible for the care of the Royal Collection and manages the public opening of the official residences of The Queen. Income generated from admissions and from associated commercial activities contributes directly to The Royal Collection Trust, a registered charity. The aims of The Trust are the care and conservation of the Royal Collection, and the promotion of access and enjoyment through exhibitions, publications, loans and educational programmes. Royal Collection Trust’s work is undertaken without public funding of any kind.


The Royal Collection is among the largest and most important art collections in the world, and one of the last great European royal collections to remain intact. It comprises almost all aspects of the fine and decorative arts, and is spread among some 14 royal residences and former residences across the UK, most of which are regularly open to the public. The Royal Collection is held in trust by the Sovereign for her successors and the nation, and is not owned by The Queen as a private individual.

At The Queen’s Galleries in London and Edinburgh and in the Drawings Gallery at Windsor Castle, aspects of the Collection are displayed in a programme of temporary exhibitions. Many works from the Collection are on long-term loan to institutions throughout the UK, and short-term loans are frequently made to exhibitions around the world as part of a commitment to public access and to show the Collection in new contexts.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2146-british-queen-lends-22-paintings-to-the-mauritshuis-in-the-hague.html

В новия си албум Роби Уилямс отдава почит на Прокофиев и Серж Генсбур

Британската звезда Роби Уилямс е едно най-големите имена в съвременната поп музика. Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony MusicСветовната премиера на студийния проект Heavy Entertainment Show е на 4 ноември 2016 г.

ЛОНДОН. Британската мегазвезда Роби Уилямс (Robbie Williams) е готов с новия си студиен проект, озаглавен Heavy Entertainment Show. Тавата ще излезе на 4 ноември т.г. от Columbia Records. В България албумът ще бъде издаден в стандартна и делукс версия в деня на неговата световна премиера от Вирджиния Рекърдс/Sony Music, съобщиха от лейбъла.

Heavy Entertainment Show e първият на Роби Уилямс за Sony Music, след като през май 2016 г. артистът подписа договор с компанията, и 11 солов студиен проект в дискографията му. За песните от Heavy Entertainment Show, поп звездата работи с някои от най-големите и успешни имена в съвременната музикална индустрия като Гай Чембърс (Guy Antony Chambers), Руфъс Уейнрайт (Rufus Wainwright), Брандън Флауърс (Brandon Flowers) от The Killers, Ед Шийрън (Ed Sheeran), Стюарт Прайс (Stuart Price) и др.

В тавата са включени още творба на френския бард Серж Генсбур (Serge Gainsbourg; 1928-1991) – сингъла Heavy Entertainment Show, който излезе на 26 септември, и песен, вдъхновена от музиката на гениалния руски композитор Сергей Прокофиев (1891-1953) – Party Like A Russian.

В неделя, 25 септември, Роби Уилямс изнесе изключителен спектакъл в легендарната лондонска зала Roundhouse като част от програмата на Apple Music Festival.

* * *

Новият студиен проект на Роби Уилямс излиза на 4 ноември т.г. Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony MusicСъдържание
на Heavy Entertainment Show

(стандартна версия):

01. Heavy Entertainment Show
Party Like A Russian
Mixed Signals
04. Love My Life
05. Motherfucker
06. Bruce Lee
07. Sensitive
08. Davids Song
Pretty Woman
Hotel Crazy

Делукс версията на албума освен съдържанието на стандартното издание, ще включва DVD с ексклузивни бекстейдж кадри и следните допълнителни песни:

01. When You Know
Time On Earth
I Don’t Want To Hurt You
Best Intentions
Marry Me

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2145-v-novia-si-album-robbie-williams-otdava-pochit-na-prokofiev-i-serge-gainsbourg.html

Топ спринтьорката Ивет Лалова дебютира в модата с лимитирана серия

Националната ни рекордьорка в спринта на 100 м и на 200 м Ивет Лалова ще представи дебютната си модна серия на 30 септември в София. Снимка: © 2016 Brave MoustacheБългарската олимпийска гордост ще представи колекция, разработена заедно с Brave Moustache.

СОФИЯ. Най-бързата българка Ивет Лалова (Ivet Lalova) ще се раздаде автографи на свои фенове и ще представи лично ексклузивна и лимитирана серия дрехи. Със своята колекция, националната ни рекордьорка на 100 м и на 200 м иска да вдъхнови хората да следват мечтите си.

Модната линия е разработена съвместно с графичния артист Дидо Пешев, познат с артистичния си проект Brave Moustache, като той е автор на специалния дизайн с диамантеното сърце, което е по идея на Ивет.

Ивет Лалова с Диамантеното сърце... Снимка: © 2016 Brave MoustacheДиамантеното сърце е събирателен образ на любовта: в превод от гръцки думата „диамант” означава „непобедим, неразрушим”, а сърцето е всепризнат символ на любовта. „Защото любовта към това, което обичаш, те прави неразрушим.” – обяснява идеята Ивет Лалова.

Специалното послание, изписано ръчно: Follow your heart on the track called life („Последвай мечтите си на пистата, наречена живот”) на европейската ни шампионка по лека атлетика е отпечатано от вътрешната страна на всяка тениска. Самите продукти са лимитирани - 150 броя, а първите 20 фенове, които закупят продукт по време на премиерата, която ще се състои на 30 септември от 18.00 ч. в магазин Brave Moustache (ул. „Хан Крум” 4), ще получат безплатно и специалния златен постер на колекцията, с автограф на чаровната лекоатлетка.

Всеки екземпляр от серията е изработен от висококачествен 100-процентов органичен памук, щампата Lalova с диамантеното сърце е ръчно отпечатана.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2144-top-sprintiorkata-ivet-lalova-debutira-v-modata.html

Фотографът Стоян Ненов, или истинският живот като 1/320 от секундата

Фотографът Стоян Ненов е един от безспорните асове в съвременното българско фоторепортерско изкуство. Снимка: © Doriyan Todorov photographyИзложбата на фоторепортера на „Ройтерс” в Чешкия център можете да видите до 6 октомври (четвъртък) т.г.

СОФИЯ. Когато на 15 август 2015 г. българският фоторепортер Стоян Ненов (Stoyan Nenov) от агенция „Ройтерс” (Reuters) прави своя вече знаменит кадър от македонската гара „Гевгелия”, в който полицай, размахващ палка, се опитва да попречи на бежанец да се качи през прозорец във влак, със сигурност не е очаквал, че няколко месеца по-късно ще стане първият българин, отличен с една от най-авторитетните награди за журналистика в света – „Пулицър” (Pulitzer Prize). Защото, просто, е вършел безкористно работата си, която безкрайно много обича. А поредното безспорно доказателство, че това е абсолютна истина, е неговата великолепна изложба „1/320 от секундата” (1/320 Second) с 12 фотографии, отразяващи бежанската криза в Европа.

Експозицията, която до 6 октомври показва Чешкият център (ул. „Г.С. Раковски” 100) в столицата, е част от третото издание на фестивала Фотофабрика, чиято тема през 2016 г. е „Конфликт”.

„1/320 от секундата е една от популярните настройки на скоростта на фотоапарата”, казват организаторите на изложбата. „Тя е универсална и гарантира до 90% успеваемост при снимки на хора в движение. Хората в движение са и фокусът на изложбата на Стоян Ненов. Понякога движението ги спасява, друг път то е единственото състояние, в което са себе си. И именно тогава, в тази 1/320 от секундата, човекът среща човека…” В истинския живот.

Фрагмент от изложбата „1/320 от секундата” на Стоян Ненов, която до 6 октомври т.г. представя Чешкият център. Снимка: © Doriyan Todorov photographyФоторепортерът Стоян Ненов беше отличен с наградата „Пулицър” за 2016 г. в категорията „Снимки от горещи новини” (Breaking News Photography) заедно с колегите си от фотографския департамент на „Ройтерс”, ръководен от Янис Бехракис (Yanis Behrakis), и с фоторепортерите Маурисио Лима (Mauricio Lima), Сергей Пономарьов (Sergey Ponomarev), Тайлър Хикс (Tyler Hicks) и Даниел Етер (Daniel Etter) от всекидневника The New York Times. Признанието е за тяхната работа при отразяването на драмата на стотиците хиляди емигранти, които заляха Европа през миналото лято.

Стоян Ненов е роден през 1982 г. в София. Започва да учи фотография в, днес, Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография през 1995 г. и преминава стаж като фоторепортер във в. „Демокрация”. От януари 2003 г. работи за една от най-големите информационни агенции в света – „Ройтерс”.

През 2013 г. печели първото място в категорията „Репортажна фотография” от конкурса „Снимка на годината”, а през 2014 г. и отличието за репортажна фотография на „Канон България”. Снимал е събитията на площад „Тексим” в Истанбул и драмата на киевския „Майдан”, в Палестина, Гърция, Македония, в Англия… В професионален план се възхищава от работата на световноизвестния бразилски социален и документален фотограф и фотожурналист Себастиао Салгадо (Sebastião Salgado; 1944).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2143-photographat-stoyan-nenov-ili-istinskiat-givotat-kato-1-320-ot-secundata.html

За първи път на български излезе проза на гениалния Михай Еминеску

Поетът Михай Еминеску пред обектива на фотографа Ян Томас (Jan Tomas; 1841-1912) в Прага през 1869 г. Снимка: wikimedia.orgСборникът „Бедният Дионис” съдържа и есета на големия румънски поет и писател.

РУСЕ. Книгата „Бедният Дионис” (изд. „Авангардпринт”, 2016) от Михай Еминеску (Mihai Eminescu; 1850-1889) е първият сборник с проза на големия румънски поет и писател, който излиза в превод на български език. Изданието съдържа още и есета на автора, който през по-голяма част от живота си е работил като журналист.

Още приживе около името на гениалния румънски поет Михай Еминеску се появили множество легенди. След смъртта му неговите сънародници останали дълбоко развълнувани от голямата му лична драма. Той се разболява неизлечимо на 33-годишна възраст и болестта само за шест години изчерпва неговата поразителна творческа енергия и необикновения му поетически талант. Всъщност „Хиперионът (Вечерникът) на румънската лирика”, признат за един от „последните велики романтици в световната поезия”, творил по-малко от две десетилетия (от 1866 до 1883 г.) и в този кратък период на изтощителен, често нямащ нищо общо с поезията труд (освен като журналист, поетът е работил като суфльор в театър, библиотекар, училищен инспектор), той изписал повече от 15 000 ръкописни страници: стихотворения, поеми, разкази и новели, един роман, няколко пиеси, стотици журналистически и критически статии.

Водещи теми в поезията на Еминеску са любовта, родината и природата. Творец, търсещ непрестанно Абсолютното, Идеалното, лирикът презирал обикновеното, делничното и бил склонен към метафизично възприемане на света. За да избяга от ненавистната действителност, той често изливал мъката на своята чиста и благородна душа в прекрасни пейзажи и любовни стихове. Нито един румънски поет не е възпявал природата на своята родина като него, никой не е почувствал тъй дълбоко връзката й с народния гений…

„Бедният Дионис” (превод: Огнян Стамболиев) е първата книга с проза на Михай Еминеску преведена на български език. Снимка: © изд. „Авангардпринт”Без съмнение Михай Еминеску принадлежи към поколението на закъснелите европейски романтици. Възторжен поклонник на идеите на революцията, разтърсила Стария континент през 1848 г., на творчеството на Байрон (George Gordon Byron; 1788-1824), А.С.Пушкин (1799-1837), Виктор Юго (Victor Hugo; 1802-1885), Джон Кийтс (John Keats; 1795-1821) и Новалис (Novalis; Georg Friedrich Philipp Freiherr von Hardenberg; 1772-1801), в началото на своя път той се изявява като пламенен борец, убеден в способността на човека да действа, да променя света. Но скоро тежко преживените житейски драми, както и силното влияние на метафизическия идеализъм на Шопенхауер (Arthur Schopenhauer; 1788-1860), от когото румънският поет се е възхищавал още през студентските си години във Виена (от 1869 до 1872) и Берлин (1872-1874), го довели до отказ от предишните му възгледи.

Последно убежище за автора на „Бедният Дионис” (Sărmanul Dionis; 1872) - първата фантастична новела в румънската литература, станала природата, любовта и славното минало на родината му, което той рязко противопоставял на порочното й настояще. От порива за свалянето на експлоататорския строй в поемата „Император и пролетарий” (Împărat și proletar; 1871) поетът постепенно достигнал до тотален разрив с цялата му съвременна действителност. Живеещ в свой собствен свят (светлините на големите градове никога не са го привличали), скитник по природа, Еминеску обитавал по неволя ниски и олющени от дъждовете мансарди, ходел в стари и протрити дрехи и тази неволя се превръщала в горчиво удоволствие от собствената нищета. Подобно на нашия национален поет Христо Ботев (1848-1876), той обичал силно и мразел силно; бил постоянен в любовта си и в омразата си понякога несправедлив и невъздържан. В книгата си „Животът на Еминеску” (Viaţa lui Mihai Eminescu; 1932) неговият биограф, изтъкнатият румънски публицист и литературен критик Джордже Калинеску (George Călinescu; 1899-1965) твърди: „Еминеску е бил човекът, надарен да изрази тъжната или гневната душа на множеството, застрашено да бъде смазано от ожесточените сили на стария свят, буйно да го ободри и да го тласне напред, рисувайки му бъдещето в краските на идиличното минало. Ала съдбата го хвърлила сред общество, което, възползващо се от прогреса, бързало да захвърли овехтелите си дрехи и не желаело да се лиши от привилегиите си”.

От произведенията, открити след смъртта на поета, става ясно, че неговият романтизъм достига до небивала дълбочина, като го приобщава към духовното семейство на великите европейски романтици. И ако творбите му, публикувани приживе (около 60 стихотворения, няколко разказа и откъси от пиеси), се характеризират с класическо равновесие между формата и съдържанието и са сравнително безоблачни, то намерените след смъртта му опуси са плод на титаничния и съзерцателен романтизъм на поета, който несъмнено обогатява цялото направление със спецификата на румънската чувствителност. А самият Еминеску е определен от световната критика като „квинтесенция на румънския дух”.

Перспективата на големите космически разстояния, която откриваме у Новалис, например, при Михай Еминеску се допълва от сложния му и проникновен поглед към времето и пространството, към миналото и бъдещето, от вечната му, фаустовска жажда за опознаване на живота и света. Неслучайно видният румънски философ и есеист Тудор Виану (Tudor Vianu; 1897-1964) го нарича: „вечен странник, носещ по сандалите си праха на миналите столетия…”

Както поезията, така и прозата на Михай Еминеску обхваща широк диапазон от философски, социални, исторически и психологически въпроси, които поетът поставя и решава в духа на романтичните традиции от XIX в. До него, в румънската литература все още не съществуват творби с толкова дълбок лирически тембър. Възвишените цели, към които се стремят героите му – Дионис, Дан, Чезара, Тома Ноур, богатата гама от чувства и цветове, отличават тази проза от всичко написано до този момент. Романтична по същността си, тя полага основите и на румънската (фантастична) литература, достигнала своя друг висок връх в забележителната проза на Мирча Елиаде (Mircea Eliade; 1907-1986).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2142-za-parvi-pat-na-bulgarski-izleze-proza-na-genialnia-poet-mihai-eminesku.html

Кристина Щайнбрехер-Пфанд, художествен директор: viennacontemporary намери своя дом в Marx Halle

Кристина Щайнбрехер-Пфанд, артистичен директор и говорител на viennacontemporary. Снимка: © viennacontemporary / Elsa OkazakiИзложението за съвременно изкуство във Виена е място, където хората се чувстват щастливи, казва неговата арт директорка.

ВИЕНА. От 22 до 25 септември в легендарната „желязна” Marx Halle (Karl-Farkas-Gasse 19, 1030 Wien) се провежда изложението viennacontemporary 2016 - най-големият форум за съвременно изкуство в Австрия. В арт експото, чийто акцент е творчеството на артисти от Централна и Югоизточна Европа, представят свои експозиции 112 галерии от 28 страни от цял свят.

Кристина Щайнбрехер-Пфанд (Christina Steinbrecher-Pfandt), артистичен директор на viennacontemporary, даде специално интервю за artnovini.com, в което разговаряхме за изложението, за Виена, за съвременното изкуство, за днешния арт пазар…

* * *

За втора година viennacontemporary се провежда в Marx Halle. Как се чувствате тук?

- Чувстваме се прекрасно! Тук намерихме дом за изложението за съвременно изкуство във Виена.

През 2016 г. представяте нов формат – Solo Expanded, в който със самостоятелни проекти участват чуждестранни артисти. Как стигнахте до тази идея?

- Вече пета година правим viennacontemporary и разбрахме, че на хората им е интересно, когато им се разказват истории – т.е., когато експозицията съдържа нещо повече от творбите на художника. Смятаме, че с този формат може да бъде представена по-широко художествената позиция на автора. В тази посока имаше запитване от страна на изложителите и ние реагирахме със Solo Expanded. За щастие, отзивите за този формат са отлични, тъй като на посетителите на изложението много им допаднаха идеите и на художниците, и на кураторите.

Сега отделяте голямо внимание и на артисти от Северна Европа: селектирани са галерии от Финландия, Дания, Швеция, обединени в програмата Nordic Highlights. Този формат също ли е нова инициатива?

- Да, Nordic Highlights също е нов формат и го провеждаме съвместно с нашите партньори от Виена. Някои от представителите на организационния комитет на viennacontemporary, които имат много добри контакти с различни галерии от Скандинавия, споделиха, че към изкуството на северните страни има голям колекционерски интерес и от 2014 г. започнахме да работим по осъществяването на тази идея. Фокусирахме се в тази посока и резултатът вече е налице. Идеята е специфична, но е отлична, тъй като идва от нашите партньори в изложението.

Тази година във Focus е изкуството на бивша Югославия и на Албания. Очевидно, кураторката Адела Деметя (Adela Demetja) е имала сложна задача – да представи и да съпостави две абсолютно противоположни като история, концепция и развитие художествени сцени, но които днес вървят заедно по пътя на съвременното изкуство. Експозицията, представена във Focus: Ex-Yugoslavia and Albania е впечатляваща и задълбочена…

- Задачата и решението беше на Адела. Когато се обърнах към нея, тя предложи именно този проект и каза, че като куратор иска той да бъде представен именно така.

Винаги работя по този начин – с куратори от съответния регион. Защото дори и да зная, не мога да зная всичко. Никога не взимам решенията сама, а разчитам на хора от региона, които са по-знаещи и са по-близо до проблематиката. Затова решението е на Адела – това е нейният кураторски възглед.

Всички виждаме какво се случва днес със света. Къде, според вас, по-бързо падат бариерите – в политиката или в изкуството?

- При всеки конфликт езикът на изкуството и на културата са тези, които продължават напред. Защото нещата, които неотменно признават от другата страна, са точно изкуството и културата.

Когато, преди почти десет години, дойдох за първи път във Виена бях възхитен от работата на местните музеи с децата и с младите хора. Един от вашите основни формати е наречен Family. Младите хора чувстват ли се щастливи на viennacontemporary?

- viennacontemporary е виенско изложение. Бих го сравнила с провеждането на европейското първенство по футбол – човек може цяла година да не ходи на мач, но поне веднъж в годината ще го направи. На голям форум. Така е и тук – хората често посещават различни места – изложби, музеи, театър, опера и т.н., но на така ярко събитие като viennacontemporary, където са представени не само повечето от най-изявените австрийски галерии и автори, но и артисти от чужбина, те идват с удоволствие. По този повод ние създадохме и програмата Family, която е предназначена за всички възрастови групи: децата, техните родители, пенсионерите. Изложението viennacontemporary е място, където хората се чувстват щастливи.

Дмитрий Аксенов (вляво), председател на Борда на viennacontemporary, Кристина Щайнбрехер-Пфанд - арт директор, и Ренгер ван ден Хойвел - управляващ директор на арт форума, по време на пресконференцията преди откриването на изложението във Виена. Снимка: © artnovini.comДостатъчно е човек да разгледа изложението, за да се убеди, че работите много добре с австрийските институции. Какво ви дава това сътрудничество?

- Половината от посетителите на viennacontemporary идват от чужбина. За нас формулата на успеха е както в интересната програма на изложението, така и в интересната програма, която предлага градът.

По отношение на качеството тук институциите работят на най-високо ниво. Ние искаме хората да идват във Виена, да научат повече за този забележителен град. Посетителите на изложението трябва да ни харесват, важно е всичко да харесват. Искаме да идват тук всяка година, но за тази цел те трябва да се влюбят в художниците, в галериите, в музеите. Те имат потребността да харесват нещо повече от самото изложение, те трябва да харесват още нещо. Необходима ни е взаимна връзка.

Сред основните цели на всяко изложение е да осигурява комуникацията между художници, галеристи, колекционери, институции; да образова. Но изложението трябва да отбелязва и новите тенденции. Какво ново видяхте през тази година на viennacontemporary?

- Видях много фотография. Това е интересна тенденция, която заслужава внимание. Смятам, че изложителите много добре разбират интересите на посетителите, които идват тук, и се подготвят изключително добре и целенасочено за участието си във viennacontemporary.

В началото на лятото арт експерти отбелязаха, че за първото полугодие на 2016 г. в света са продадени с 25% по-малко произведения на изобразителното изкуство, в сравнение със същия период на миналата година. Според вас, тази статистика има ли значение за реалния пазар на изкуство – тъй като, мисля, че аукционите са особен пазарен сегмент?

- За търговете, провеждани от големите аукционни къщи, се изписа много. Те запълниха огромно медийно пространство и по този начин оставиха много малко място за галериите и останалите арт събития. Но, както виждаме на viennacontemporary, когато създадеш интересен формат, хората идват и купуват.

Навярно световната пазарна конюнктура ще повлияе върху дейността на галериите, но на тези, които работят с водещите аукционни къщи. На другите, което не работят с големите арт дилъри, а са насочени към младите, новите, израстващите при тях автори, тази статистика едва ли ще окаже влияние.

Големите пари на аукционите не компрометират ли нормалния, да го наречем достъпен арт пазар?

- Този фрагмент е от полето на медийте, където непрекъснато се говори за многомилионни продажби и по този начин се създава усещането, че за да купиш произведение на изкуството, трябва да имаш милиони, а всичко различно не е интересно и не е стойностно. Но, все пак, нали не всеки ходи облечен в дизайнерски дрехи! Да, днес притегателните теми са парите, известността, блясъка, които заемат все повече и повече територия в средствата за масова информация, а за умните хора – не остана място. За съжаление по-важно е да бъде написано нещо пикантно, отколкото нещо за един умен човек.

Как мислите, какво стои зад бурното развитите на арт пазара в Китай и Югоизточна Азия – пари, снобизъм, мода или духовна потребност? Този главоломен ръст не е ли опасен! Някои арт експерти припомниха с какъв трясък се спука „големия арт балон” през 2008 г.

- През последните 25 години в Китай всички сили бяха отдадени за развитието на производството – да кажем така – на капитализъм, но с по-малко политическа свобода. Но хората не могат единствено да работят и да спят, да работят и да спят. Днес, например, там се регистрират… църкви. Въпреки че не са вярващи, някои дори стават католици. Китай е огромен пазар, но местните хора имат духовната потребност да намерят своето място, да открият своите ценности. Ценности, които се налагат от отношенията между хората. И в резултат на тази голяма потребност възниква друг език – не технически, а език на културата, на изкуството…

През тази година във viennacontemporary участват две китайски галерии, които искат да общуват с нас, да представят свои художници, да получат обратна връзка…

Кристина Щайнбрехер-Пфанд има богат опит като куратор от престижни изложения, а през 2009 г. е съкуратор на основния проект „Безусловна любов” (Unconditional Love) на 53-ото Венецианско биенале Снимка: © artnovini.comВ едно ваше изявление казвате, че Виена е „добра база за арт изложение”. Или, може би – за арт изложения? Само през есента на 2015 г. тук бяха проведени пет арт панаира. Градът, обаче, не е така голям както са Лондон, Париж, Берлин, например. Според вас, галериите и колекционерите имат ли достатъчен финансов ресурс и кураж, за да участват в толкова много изложения?  

- Не, не мисля. Вижте какво се случи в Лондон – дори изложението Frieze отмени изданието си за 2017 г. Какво означава това за мегаполис като британската столица, където имаше големи изложения два пъти годишно… В град като Виена арт изложение с мащабите на viennacontemporary може да има само веднъж в годината.

Имате голям опит в Москва, от Биеналето във Венеция… Но, мисля, че viennacontemporary е нещо различно. Работите 360 дни в годината за останалите 5 – струва ми се без почивка. Какво е необходимо, за да бъде едно арт изложение успешно?

- В наше време трябва добре да разбираш своята идея, това което искаш да направиш. Мястото, градът, където искаш да я осъществиш, трябва да бъде близо до летище, да бъде с добре изградена и практична инфраструктура, да има интересни музеи и галерии. Необходимо е да имаш силни партньори. Количеството не е задължително – важно е качеството. Важно е и всички ние да приемем, че имаме обща мисия. Ако единият смята, че ще е по-добре изложението да бъде проведено през януари, а другият твърди, че това трябва да се случи през октомври – няма да се получи нищо. Сам човек не може да направи успешно арт експо. Трябва ви град; град, който да разбира, че това му е необходимо; ако не го разбира, тогава изложението ще е невъзможно.

За финал – особен въпрос. През 2014 г. един от изтъкнатите и многоуважавани специалисти в Русия и в света, Ирина Антонова, президент на Държавния музей за изобразителни изкуства „А. С. Пушкин” каза: „Не трябва да приемаме съвременното изкуство като изкуство…” Как мислите: съвременното изкуство изкуство ли е?

- Разбира се, че е изкуство. Това е като успоредно движение. Исторически факт. Изкуството е като историята, която се развива – можем да пишем за нея, да я рисуваме, както намерим за добре, а след 10 години, например, да погледнем назад и да обсъждаме миналото.

Благодаря ви за интервюто!

* * *


КРИСТИНА ЩАЙНБРЕХЕР-ПФАНД (Christina Steinbrecher-Pfandt) е родена през 1983 г. в Казахстан. Завършила е Университета в Манчестър (Manchester University), където през 2007 г. се дипломира с магистърска степен по съвременно изкуство (Master in Contemporary Art).

От 2009 до 2012 г. е артистичен директор на изложението Арт Москва (Art Moscow) и e съкуратор на основния проект „Безусловна любов” (Unconditional Love) на 53-ото Венецианско биенале (53rd Venice Biennale; 2009), както и част от кураторския екип на Третото Московско биенале (2009). През 2011-2012 г. Кристина Щайнбрехер-Пфанд е назначена за арт директор на Дома на художниците в Москва. През 2012 г. е куратор на Platform Moscow в Берлинския фестивал (Berliner Festspiele).

През юни 2013 г. тя е куратор на изложбата Rhythm Assignment на руската художничка Катя Бочавар (Katya Bochavar) в Bonnefanten Museum в Маастрихт, а през 2013 г. представя специален проект на Московското биенале.

От 2010 г. Кристина Щайнбрехер-Пфанд е куратор и ръководител на фондацията Sputnik Art, а от 2011 г. работи за престижната Innovation Prize of the National Centre for Contemporary Art в Москва.

През 2012 и 2013 г., заедно с Вита Заман (Vita Zaman), Кристина Щайнбрехер-Пфанд е единият от двамата артистични директори на изложението за съвременно изкуство Viennafair The New Contemporary. От 2014 г. тя е артистичен директор на viennacontemporary.

Source Article from http://artnovini.com/interview/2141-christina-steinbrecher-pfandt-viennacontemporary-nameri-svoia-dom-v-marx-halle.html

‘Viva Arte Viva’ е основната тема на Венецианското биенале през 2017 г.

Проектът ‘A Small Band’ на американския художник Грег Лиджън (Glenn Ligon), представен през 2015 г. по време на 56-ото Венецианско биенале. Снимка: labiennale.org57-ото издание на най-големия форум за съвременно изкуство в света ще бъде проведено от 13 май до 26 ноември.

ВЕНЕЦИЯ. В историческия щаб на Венецианското биенале (La Biennale di Venezia) – дворецът Ca’ Giustinian, Паоло Барата (Paolo Baratta) - президент на престижния форум, и кураторката на 57-ата Международна художествена изложба (57th International Art Exhibition) Кристин Масел (Christine Macel) обявиха официално, че поредното издание ще се проведе от 13 май до 26 ноември 2017 г. В срещата, която се състоя на 22 септември в знаменития готически дворец от XV в., са присъствали представители на 57 държави от цял свят.

Кристин Масел (Christine Macel) - куратор на 57-ата Международна художествена изложба (57th International Art Exhibition) във Венеция. Снимка: labiennale.orgОсновният кураторски проект на Биеналето, предложен от Кристин Масел, ще се нарича Viva Arte Viva („Да живее живото изкуство”). „В нашия свят, изпълнен с конфликти и стълкновения, в който хуманизмът се намира в сериозна опасност, изкуството е най-ценната част от съществуването на човека. То е идеално място за рефлексии, за индивидуално самоизразяване, за свобода и за фундаментални въпроси… Сега, повече от всякога, гласът и отговорността на художника играят решаваща роля в рамките на съвременните дискусии,” мотивира решението си кураторката.

През 2017 г. експозициите на участващите страни ще бъдат разположени традиционно в Централния павилион (Central Pavilion), Жардини (Giardini) и в Арсенале, но и на специални места в Града на дожите, т.нар. Транспавилиони (Trans-pavilions), допълват организаторите на най-големия арт форум за съвременно изкуство в света.

Предполага се, че 57-ото Венецианско биенале ще бъде „изпълнено с позитивната енергия на младите художници и ще открои онези, които са си отишли от живота прекалено рано или онези, които са все още неизвестни”, многозначително коментират арт експерти, които очакват, че във Венеция акцент ще бъде творчеството на художници от различни поколения от Южна Америка, Азия и Близкия Изток, като значително внимание ще бъде обърнато и на източноевропейското и на руското изкуство.

Специалният формат на Биеналето, наречен „Разопаковам моята библиотека” (Unpacking My Library) и вдъхновен от едноименното есе на германския философ, арткритик и писател Валтер Бенямин (Walter Benjamin; 1892-1940) от 1931 г., ще бъде посветен на любимите книги на художниците, участващи в основния проект Viva Arte Viva.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2140-viva-arte-viva-e-osnovnata-tema-na-venecianskoto-biennale-prez-2017.html

За четири дни Виена става европейска столица на съвременното изкуство

От 22 до 25 септември т.г. във виенската Marx Halle ще се проведе изложението viennacontemporary - най-големият арт форум за съвременно изкуство в Австрия. Посетителите ще видят експозиции на 112 галерии от цял свят. Снимка: © artnovini.com- От 22 до 25 септември в легендарната Marx Halle ще се проведе престижното арт изложение viennacontemporary 2016.

- В арт експото представят експозиции 112 галерии от 28 страни от цял свят.

- След като миналата година България беше „страна на фокус”, сега не участва нито една българска галерия.

ВИЕНА. За втори път с името viennacontemporary - от 22 до 25 септември - най-голямото изложение за съвременно изкуство в Австрия ще събере 112 галерии от 28 държави от цял свят. Броят на художниците, чиито творби ще бъдат представени в легендарната Marx Halle (Karl-Farkas-Gasse 19, 1030 Wien) е над 500, а акцентът на арт експото, по традиция, е поставен върху изкуството на Австрия и на Югоизточна Европа. През 2016 г. във фокус ще е творчеството на артисти от страните на бивша Югославия и на АлбанияFocus: Ex-Yugoslavia and Albania, съобщиха на пресконференция преди откриването на изложението Дмитрий Аксенов (Dmitry Yu. Aksenov) от RDI Group и председател на Борда на viennacontemporary, Кристина Щейнбрехер-Пфанд (Christina Steinbrecher-Pfandt) - арт директор, и Ренгер ван ден Хойвел (Renger van den Heuvel) - управляващ директор на арт форума.

Пресконференцията преди откриването на viennacontemporary 2016. Снимка: © artnovini.comИ през тази година концепцията на viennacontemporary е изградена върху вече утвърдените формати, но не липсват и нови проекти. Сред водещите раздели са ZONE1 – подкрепен от Федералното канцлерство на Република Австрия (Austrian Federal Chancellery), който представя самостоятелни изложби на млади австрийски художници; новият Solo Expanded, чрез който изложението отговаря на желанието на международните галерии тук да бъдат представени самостоятелно и чуждестранни артисти с вече установени позиции в съвременното изкуство. Според идеята на независимия куратор Абасе Мирвали (Abaseh Mirvali) този формат трябва да осъществи диалог между индивидуални проекти на художници от различни страни, а обединяваща тема е развитието на съвременното изкуство в австрийската столица – от зараждането на Сецесиона в самия край на XIX в. до провокативния и радикален Виенски акционизъм, възникнал в средата на 60-те години на миналия век.

Специално място в „желязната” Marx Halle заема дебютният формат Nordic Highlights, който представя няколко избрани галерии от Финландия, Дания и Швеция, и визира сходствата и разликите между националните художествени сцени на Скандинавия.

През 2016 г. във фокус ще бъде изкуството на страните на бивша Югославия и на Албания - Focus: Ex-Yugoslavia and Albania. Снимка: © artnovini.comИнтересен аспект на европейската история на изкуството предлага разделът Фокус: бивша Югославия и Албания, подкрепен от австрийското Министерство за Европа, интеграцията и външните работи (Austrian Federal Ministry for Europe, Integration and Foreign Affairs). Куратор на формата – един от основните в програмата на viennacontemporary 2016, е известната албанска кураторка и авторка Адела Деметя (Adela Demetja). Проектът изследва влиянието на тоталитарното наследство върху развитието на съвременното изкуство в тази част на Балканите и ролята му при формирането на новия и независим облик на художествения живот.

Сред основните категории е и Established, Young and Reflections, обединяваща експозициите на повече от 70 галерии, а изключително силната съпътстваща програма – Cinema, Keys to Contemporary Art, Collectors Forum, Family, Studio and Gold guided tours, както и VIP-Programmе, в която ще участват изтъкнати арт експерти и ръководители на художествени институции във Виена – ще разкрие нови хоризонти пред почитателите на съвременното изкуство.

С голям интерес се очакват и специалните срещи от панела Talks, в които свои идеи и концепции за съвременното изкуство ще представят известни куратори, художници, медийни експерти, режисьори, финансисти, колекционери и т.н.

През 2015 г., по време на първото издание на viennacontemporary в Marx Halle, страна на фокус беше България. През тази година в престижното изложение не участва нито една българска галерия.

* * *

Работно време на viennacontemporary 2016:

Четвъртък, 22 септември: 11:00 ч. – 19:00 ч.
Петък, 23 септември:
11:00 ч. – 19:00 ч.
Събота, 24 септември:
11:00 ч. – 18:00 ч.
Неделя, 25 септември:
11:00 ч. – 18:00 ч.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2139-za-chetiri-dni-vienna-stava-evropeiska-stoliza-na-savremennoto-izkustvo.html

Форумът „Въображението на философията” събира учени от България и Япония

Темата на форума предполага обсъждането на категорията въображение в рамките на философията, както и способността на философията да въобразява понятия, да произвежда рефлексивни образи и фигури. Снимка: Българо-японски форум „Въображението на философията”СОФИЯ. Двудневният българо-японски форум „Въображението на философията” (Japanese-Bulgarian Forum ‘Philosophy’s Imagination’), който ще бъде проведен на 21 и 22 септември т.г., ще представи в лекционен и семинарен формат актуалните изследвания на японски и български философи и теоретици на изкуството. Предложената експериментална тема – „Въображението на философията”, предполага не само обсъждането на категорията въображение в рамките на философията, но и на способността на философията да въобразява понятия, да произвежда рефлексивни образи и фигури, казват организаторите на събитието Боян Манчев, Футоши Хошино (Futoshi Hoshino), Камелия Спасова, Васил Марков и Дарин Тенев.

Петият пореден българско-японски форум се вписва в традиция, установена от Боян Манчев и един от най-значимите японски философи – проф. Ясуо Кобаяши (Prof. Yasuo Kobayashi), създател и дългогодишен директор на Центъра за философия на Токийския университет (University of Tokyo Center for Philosophy), традиция, продължена от неговия възпитаник и понастоящем професор в Университета в Каназава философ Футоши Хошино и поставила началото на задълбочена съвместна работа на млади български и японски философи.

Първият ден на форума, който ще се проведе в Галерия УниАрт на Нов български университет от 14.00 до 18.00 ч., ще бъде открит с изложение на Боян Манчев и със семинар върху въображението на философията и ще продължи с лекция на Коичиро Кокубун (Koichiro Kokubun) - един от най-оригиналните японски философи, върху политическото въображениеOn imagination, again – What does it mean to be on the left?

Вторият ден, който ще се проведе в Нова конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” от 14.00 ч., ще включва лекция на Футоши Хошино и на други млади японски философи, както и представяне на сборника „Възвишено и ужасяващо”

Форумът ще се проведе на английски език.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2138-forumat-vaobrajenie-na-philosophyata-sabira-ucheni-ot-bulgaria-i-japonia.html