Месечни архиви: август 2016

Задава ли се нова криза на световния пазар на изобразително изкуство

Едно многозначително произведение на съвременното изкуство, което показва метафорично, че световният арт пазар е локален и строго дефиниран и на него няма място за случайни играчи, а думата „талант” е последната, която може да трогне арт дилърите. Снимка: artnovini.comОт януари до юни 2016 г. обемът на продажбите е намалял драстично – с 25%.

НЮ ЙОРК. Светът на изобразителното изкуство не е забравил нито за миг кошмарната 2008-а, когато пред смаяните погледи на художници, галеристи, търговци и колекционери, се спука „големият арт балон”. Ехото от оглушителния му гръм, обаче, достигна и днешния пазара на изкуство, констатира тревожната статистика.


През първите шест месеца на 2016 г. на световния арт пазар продадените произведения на изобразителното изкуство са с 25% по-малко в сравнение със същия период на миналата година, съобщават от маркетинговата компания Artprice.com, която е световен информационен лидер на пазара на изкуство. По време на 3500 търга – проведени от януари до юни т.г., чиито резултати са анализирали експертите, Китай отбеляза ръст на сделките от 18% и се завърна на лидерската позиция откъдето измести Съединените щати.

През този период, на публични аукциони са продадени около 252 хиляди лота за обща сума от 6.53 млрд. USD. Броят на сделките е нараснал с 2.3%, но въпреки това обемът на продажбите е намалял драстично – с 25%, което според Тиери Ерман (Thierry Ehrmann) – основател и CEO на Artprice, се дължи на намаленото предлагане на лотове с „високо качество”, т.е. творби на стойност над 10 млн. USD.

Голямата изненада през първите шест месеца на годината беше завръщането на Китай начело на арт пазара с оборот от 570 млн. USD (с включени такси). Експертите прогнозираха, че азиатският икономически гигант и тази година ще отстъпи на САЩ, но намаленото предлагане на шедьоври се отрази особено силно на търговете в световните арт столици: в сравнение със същия период на 2015 г. в Лондон продажбите намаляха с 30%, а в Ню Йорк ситуацията беше още по-драматична – спадът достигна 49%, което несъмнено повлия на вторичния пазар на изкуство в целия свят. Забавянето на търговията беше осезаемо още в края на миналата година, когато за първи път след 2008 г. беше отчетен спад в продажбите, но въпреки това никой не очакваше обемите да достигнат подобни ниски обеми.

Китай влезе във второто полугодие с 35.5% дял от световния арт пазар, САЩ – с 26.8%, а Великобритания – с 21.4%. Независимо от това на Запад търговията запази своята жизненост, като делът на непродадените лотове продължава да бъде два процента под ключовия индикатор от 30%. Експертите отбелязват, че освен Китай, ръст на обемите са отбелязали Белгия (+12%), Швеция (+44%) и Турция (+7%), но след юлските събития, по всичко личи, че върху арт пазара в югоизточната ни съседка са надвиснали тъмни облаци.

В криза ли е световния пазар на изобразително изкуство?

Безпристрастната статистиката е категорична – да, но експертите са склонни да изчакат и големите есенните търгове на най-големите аукционни къщи в света. На 10 и 11 ноември Sotheby’s London ще проведе три търга, на които ще предложи образци от колекцията на рок звездата Дейвид Боуи (David Bowie; 1947-2016) – Bowie/Collector: Modern and Contemporary Art, а Sotheby’s New York организира традиционно силните аукциони Impressionist & Modern Art на 14 и 15 ноември и Contemporary Art на 17 и 18 ноември.

Големите очаквания на Christie’s пък са насочени към търговете Post-War & Contemporary Art Evening Sale на 15 ноември, и Impressionist & Modern Art Evening Sale на 16 ноември, които ще се състоят в Rockefeller Center, Ню Йорк. Несъмнен интерес за колекционерите от цял свят представляват и няколкото вечерни търга на национално изкуство, които ще предложи филиалът в Лондон: модерно британско и ирландско на 23 ноември, руско на 28 ноември и онлайн от 29 ноември до 9 декември на австралийско.

Въпреки очевидните усилия, които полагат арт дилърите, за да подобрят пазарните си позиции, дори и най-оптимистичните прогнози не допускат, че до края на 2016 г. ще бъдат постигнати обеми от 10 млрд. USD и сумирани с тези от първото полугодие ще достигнат приходите от 16.095 млрд. USD, с които арт пазарът приключи миналата година.

Основен фактор за скептицизма са резултатите за първото полугодие, когато продажбите от частни и открити търгове на Christie’s и Sotheby’s паднаха съответно с 29% и 23% в сравнение със същия период на 2015 г. Приходите на Christie’s намаляха от 2.9 млрд. GBP на 2.1 млрд. GBP ($3 млрд.). От тях 333 млн. GBP е делът от частните търгове, а онлайн са продадени творби за 19.4 млн. GBP. Особено показателни са данните за търговията на произведения и ценности с цени над 5 милиона паунда – 29 лота срещу 47 за първите шест месеца на 2015 г. Досега сред топ предложенията за тази година са синият диамант „Опенхаймер”, който беше продаден за рекордните 58 млн. USD в Женева, „Без заглавие” (Untitled; 1982) на Жан-Мишел Баския (Jean-Michel Basquiat; 1960-1988), която 40-годишният японски бизнесмен Юсаку Маедзава (Yusaku Maezawa) купи за 57.3 млн. USD – рекорд за творба на художника, големият и изключително рядък китайски съд „Дракон” от XV в., купен в Хонконг за 20.4 млн. USD, и бронзовата „Полулегнала женска фигура: фестивал” (Reclining Figure: Festival; 1951) от Хенри Мур (Henry Moore; 1898-1986), наддаването за която достигна 33.1 млн. USD и постави рекорд за произведение на знаменития британски скулптор.

В доклада на Christie’s с резултатите за първата половина на годината се отбелязва, че по-слабите резултати са закономерни и те се дължат на рязкото падане на цените на петрола и на неустойчивата ситуация на финансовите пазари. Сега, основните опасения за развитието на арт пазара до края на 2016 г. са свързани и с последствията от референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюзBrexit. Но от друга страна експертите отбелязват, че падането на курса на британския паунд спрямо американския долар и другите основни валути се оказа благоприятна възможност за клиентите извън Острова – в момента, например, азиатските купувачи осигуряват 1/3 от продажбите на аукционната къща.

При Sotheby’s ситуацията е малко по-добра, ако може да се приеме, че спад от 23% е хубава новина. За шест месеца оборотът на къщата достигна 2.4 млрд. USD, а най-успешните сделки бяха рядък розов диамант, продаден за 31.6 млн. USD, картината „Седнала жена” (Femme Assise; 1909) от Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973), купена 63.6 млн. USD – рекордна цена за кубистична творба, и великолепното платно „Жана Ебютерн” (Jeanne Hébuterne (au foulard); 1919) на Амадео Модиляни (Amedeo Modigliani; 1884-1920) – най-висока цена, платена за портрет, нарисуван от легендарния художник…

Какво е бъдещето на търговията с изобразително изкуство?

Едва ли може да бъде даден еднозначен отговор на този въпрос. В края на 2015 г. подразделението на Citigroup – Citi GPS: Global Perspectives & Solutions, публикува доклад за състоянието (до 2014 г.) и перспективите пред световния пазар на изобразително изкуство – The Global Art Market. Perspectives on Current Drivers and Future Trends, за който artnovini.com вече писа. В изследването беше посочено, че при анализ на ръста на различните активи, става ясно, че колекционирането превъзхожда по доходност вложенията в облигации и в ценни книжа във вид „запис на заповед”, въпреки че отстъпва на инвестирането в акции. От проучването става ясно, че възвращаемостта при покупката на произведения на изкуството е по-висока от тази при златото – съответно 2.4 към 1.8 (през последните 40 години) и 3.7 към 1.6 (през последните 88 години), и затова мнозина купувачи, разглеждат арт бизнеса, като инвестиция с добра възможност за печалба.

Според експертите на Artprice.com, една от причините за намаляването на лотовете с „високо качество” е изчакването на по-добри времена. В доклада The Global Art Market in 2030 на Citi GPS се посочват два варианта за развитие на глобалния арт пазар: при ръст на световната икономика съответно от 10.7% и 8.7%, на Китай е отредено „второ място” с 28-30% пазарен дял, а на САЩ „първото” с 32-37%. Очакванията за ръст на британския пазар са до 24%, но днес – почти година след публикуването на проучването и няколко месеца след „победата” на Brexit, много по-вероятно е в скоро време да станем свидетели на драстичен спад в арт търговията във Великобритания - до 13%, каквато е втората прогноза на компанията.

Всъщност, при по-задълбочен анализ се вижда, че

пазарът на изобразително изкуство е нелогичен странен „феномен”

който трудно може да бъде дефиниран и систематизиран категорично.

В края на 2011 г. британският колекционер, галерист и рекламист Чарлз Саачи (Charles Saatchi) каза многозначително: „Днешният купувач на съвременно изкуство е абсолютно и безусловно вулгарен…” Той отправи остра критика към „вулгарните” бизнесмени, търгуващи със съвременно изкуство. Според него, най-досадни са онези, които той определи като „стремящи се да не изостават от модата на олигарсите” и „егоисти”. Тези хора са свръхбогати и купуват произведения на изкуството с единствената цел да направят впечатление на своите приятели, допълни тогава галеристът, но без да конкретизира.

Всъщност, освен вездесъщите пазарни механизми, константен и определящ фактор в търговията с произведения на изкуството е персоналната потребност от изкуство, смятат по-консервативно настроени арт дилъри. Необходимост, която обаче е твърде деликатна и зависима от редица външни фактори. И днес, когато светът се люлее от политическа/геополитическа, идеологическа/концептуална и демографска/социална несигурност, първото нещо, от което се отказват хората, са именно изкуството и културата (разбира се, извън лесно достъпните им примитивно-комерсиални проекции). За съжаление, по всичко личи, че този негативен процес вече е започнал. А рекордните обеми – над 16 млрд. USD, които бяха генерирани на световния пазар на изкуство и през 2014 г., и през 2015 г., най-вероятно ще се окажат поредния спукан „арт балон”. Не, че това има значение за обикновените художници, които добре знаят, че световният арт пазар е локален и строго дефиниран и на него няма място за случайни играчи, а думата „талант” няма никаква стойност.

Впрочем, точно преди година подобни опасения изразиха двама авторитетни учени: специалистът по икономика и социология на културата проф. Олав Велтхюйс (Olav Velthuis) от Амстердамския университет (University of Amsterdam) и проф. Стефано Байа Курони (Prof. Stefano Baia Curioni) от Департамента по политически анализи и публичен мениджмънт в университета „Бочони” (Università Bocconi), Милано. В книгата си „Митът на световния арт пазар” (The Myth of a Global Art Market; 2015) те изказаха на глас „онова, което мнозина виждат, но малцина коментират публично”, а именно, че „представите ни за световния пазар на изкуство са измамни”

Дали затрудненото движение на „големите колела” ще повлияе на въртенето на „по-малките” – навярно ще разберем скоро.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2129-zadava-li-se-nova-kriza-na-svetovnia-pazar-na-izobrazitelno-izkustvo.html

Музеят „Прадо” продължи изложбата на Йеронимус Бош с две седмици

За три месеца почти 430 хиляди души са посетили Bosch: The 5th Centenary Exhibition в мадридския музей „Прадо”. Photo: © Museo Nacional del Prado, MadridГрандиозната ретроспектива Bosch: The 5th Centenary Exhibition може да бъде разгледана до 25 септември.

МАДРИД. Световноизвестният музей „Прадо” (The Museo del Prado) и Fundación BBVA продължават до 25 септември 2016 г. мащабната ретроспектива Bosch: The 5th Centenary Exhibition, посветена на 500 години от смъртта на Йеронимус Бош (Jheronimus Bosch; c.1450-1516) – един от най-загадъчните и влиятелни художници на Ренесанса. Първоначално, изложбата трябваше да продължи до 11 септември.


Ръководството на музея е взело това решение поради огромния интерес към експозицията, която показва възможно най-голям брой оцелели до днес оригинални творби на родения в нидерландското херцогство Брабант художник. От 31 май до вчера, 25 август, изложбата е била посетена от 428 527 души, съобщиха от „Прадо”. Оттам напомнят, че през последните два уикенда залите на музея ще бъдат отворени до полунощ.

За да бъде улеснено посещението на изложбата и да бъдат избегнати дългите опашки, организаторите препоръчват на посетителите да закупят своите билети предварително, като изберат датата и часа на влизане. Билетите могат да бъдат заявени в двете каси на „Прадо” и по интернет.

Bosch: The 5th Centenary Exhibition се фокусира върху оригинални творби на художника, като е разделена на седем основни секции (бел.ред.: до днес, от неговите произведения, са оцелели двадесетина картини и около дузина рисунки). Първата, наречена Bosch and ’s-Hertogenbosch, насочва вниманието на публиката към родния град на ренесансовия художник – с’Хертогенбош, където той прекарва целия си живот. Предвид монографичния характер на изложбата и поради трудностите при установяването на хронологията на неговите творби, експозицията допълват още шест тематични раздела: The Childhood and Ministry of Christ; The Saints; From Paradise to Hell; The Garden of Earthly Delights; The World and Men: Mortal Sins and non-religious works; и The Passion of Christ.

Експозицията в „Прадо” включва и копия от изгубени оригинални творби, създадени в ателието на Бош или от негови последователи. Друга група образци, която включва картини, миниатюри и гравюри от Аларт ду Хамел (Alart du Hameel; c.1450 – c.1506), релефи от Адриен ван Весел (Adrien van Wesel; c.1415 – c.1490), ръкописът с беседи за живописта Comentario de la pintura (1560) от Фелипе де Гевара (Felipe de Guevara; ?-1563), които дават възможност за по-добро разбиране на контекста, в който твори Бош - за неговите покровители като Енгелберт II от Насау (Engelbert II of Nassau; 1451-1504), за състоянието на изобразителното изкуство през XVI в. и прочее.

Благодарение на крал Филип II (Felipe II; 1527-1598), който имал особен интерес към творчеството на художника, днес Испания притежава най-добрите оригинални картини на Бош, които сега са включени в изложбата. Музеят „Прадо”, който заедно с Patrimonio Nacional inherited the Spanish е наследник на кралската колекция, притежава шест творби на Йеронимус Бош, сред които са шедьоврите „Градината на земните удоволствия” (The Garden of Earthly Delights; c. 1495-1505), „Поклонението на влъхвите” (The Adoration of the Magi; c. 1485-1500 ), „Кола със сено” (The Haywain; 1516). Изложбата допълват още страничен панел от незапазения до днес триптих „Носене на Кръста” (Christ carrying the Cross; c.1510-1535) от двореца „Ескориал” (El Escorial), „Свети Йоан Кръстител в пустинята” (St. John the Baptist in the Wilderness; 1489) от сбирката на Fundación Lázaro Galdiano – една от най-значимите придобивки на колекционера Хосе Лазаро (José Lázaro; 1862-1947), произведения от музеи в Лисабон, Лондон, Берлин, Виена, Венеция, Ротердам, Париж, Ню Йорк, Филаделфия и Вашингтон.

Photo: © Madrid, Museo Nacional del Prado. Depósito de Patrimonio Nacional* * *

Още по темата:

The Museo del Prado and Fundación BBVA
present Jheronimus Bosch

1 June 2016, www.artnovini.com

* * *

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2128-museiat-prado-prodalji-izlogbata-na-jheronimus-bosch-s-dve-sedmici.html

Без български режисьор в номинациите за Европейските филмови награди

Филмът „Джулиета” (Julieta) на испанския режисьор Педро Алмодовар (Pedro Almodóvar) е един от фаворитите в основните категории на тазгодишните Европейски филмови награди. Снимка: europeanfilmacademy.org / Courtesy of Sony Pictures ClassicsСред 50-те заглавия в разширената селекция са най-новите филми на Педро Алмодовар, Пол Верховен, Кристи Пую, Стивън Фрирз, Братя Дарден…

БЕРЛИН. Нито един филм на български режисьор не попадна сред номинираните заглавия в лонг-листа на Европейската филмова академия (European Film Academy) за тазгодишните Европейски филмови награди (European Film Awards 2016), става ясно от прессъобщение, публикувано в официалния сайт на организацията.


Списъкът на селектираните филми (EFA Feature Film Selection 2016) включва общо 50 заглавия, създадени от екипи на 33 европейски държави. Нашата страна е представена заедно с Холандия и Швеция в копродукцията The Paradise Suite на режисьора Йоост ван Гинкел (Joost Van Ginkel). Лентата разказва драматичната история на група емигранти в Амстердам, сред които е и българката Женя – в ролята е актрисата Анелия Недялкова; съавтор на музиката е българският композитор Александър Дойчев.

Според кинокритиката, сред големите фаворити за Европейските филмови награди са „Джулиета” (Julieta) на испанския режисьор Педро Алмодовар (Pedro Almodóvar), „Ел” (Elle) на Пол Верховен (Paul Verhoeven), румънските „Сиера Невада” (Sieranevada) на Кристи Пую (Cristi Puiu) и Graduation на Кристиан Мунгиу (Cristian Mungiu), „Флорънс Фостър Дженкинс” (Florence Foster Jenkins) на Стивън Фрирз (Stephen Frears), „Комуната” (The Commune) на Томас Винтерберг (Thomas Vinterberg), „Ученикът” (The Student) на Кирил Серебренников (Kiril Serebrennikov), австрийският „Един от нас” (One of us) на Щефан Рихтер (Stephan Richter), „Непознатото момиче” (The unknown Girl) на братята Жан-Пиер и Люк Дарден (Jean-Pierre Dardenne, Luc Dardenne) и др.

Двучасовият The Paradise Suite на режисьора Йоост ван Гинкел e копродукция на Холандия, Швеция и България. Лентата беше в официалната селекция на Международния филмов фестивал в Торонто (Toronto International Film Festival) през 2015 г. Снимка: europeanfilmacademy.org / Courtesy of September FilmПрез следващите седмици над 3000 членове на Европейската филмова академия ще гласуват за номинациите в пет основни категории: „Най-добър европейски филм”, „Най-добър европейски режисьор”, „Най-добър европейски актьор”, „Най-добра европейска актриса” и „Най-добър европейски сценарист”. Имената на номинираните ще бъдат обявени на 5 ноември в Севиля по време на 13-ия Европейски филмов фестивал (Seville European Film Festival), който ще се проведе от 4 до 12 ноември 2016 г. в испанския град. А седемчленно жури ще определи кои ще са победителите в категориите за оператор, монтажист, сценограф, дизайнер на костюми, прически и грим, композитор и звук.

Лауреатите на 29-ите Европейски филмови награди (29th European Film Awards) ще станат известни на 10 декември в полския град Вроцлав, който е Европейска столица на културата 2016 (European Capital of Culture 2016).

През миналата година наградата за „Най-добър европейски филм” получи Младост” (Youth) на италианеца Паоло Сорентино (Paolo Sorrentino), който беше отличен и като „Най-добър европейски режисьор”. Академиците определиха за „Най-добър европейски актьор” Майкъл Кейн (Michael Caine) за ролята му също в „Младост”, за „Най-добра европейска актриса”Шарлот Ръмплинг (Charlotte Rampling) в „45 години” (45 Years), а като „Най-добър европейски сценарист” Йоргос Латимос (Yorgos Lanthimos) и Ефтимис Филипу (Efthimis Filippou) за The Lobster.

Наградите на Европейската филмова академия, чиято централа се намира в Берлин, е учредена през 1988 г. Според първоначалния замисъл на организаторите, отличията трябваше да са еквивалент на американския „Оскар” и да бъдат водещата кинонаграда на Обединена Европа.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2127-bez-bulgarski-regisior-v-nominaciite-za-evropeiskite-filmovi-nagradi.html

„Царството на мъртвите” от Том Кристенсен – пророчество за Европа

Норвежкият писател Том Кристенсен е автор на осем романа и е един от най-известните скандинавски автори. Снимка: АрхивПреди десет години романът на норвежкия писател предсказа бежанската криза и ислямския тероризъм.

СОФИЯ. Как действа ислямският тероризъм, как прониква в Европа и как изгражда мрежата си? Това разкрива още преди десет години норвежкият писател Том Кристенсен (Tom Kristensen; 1955) в романа „Царството на мъртвите” (Realm of the Dead; 2006), който излезе на български език от издателство „Персей”. Книгата е своеобразно пророчество за събитията, които днес действително се случват в Европа: бежанци, терористи, атентати… Освен че предлага богата документална информация за механизмите на ислямския тероризъм, романът е майсторски написана литературна творба със запомнящи се герои и високо напрежение, казват от издателството.


С безспорните си качества, „Царството на мъртвите” неслучайно донесе на своя автор престижната награда „Ривертон” (Riverton Prize), или „Златният револвер”, за най-добър криминален роман в Норвегия през 2006 г. Сред притежателите на тази награда са световноизвестни писатели като Том Егеланд (Tom Egeland) - „Заветът на Нострадамус”, „Евангелието на Луцифер”, „13-ият апостол”; Курт Ауст (Kurt Aust) – „Невидимото братство”, „Алхимия на отмъщението”, Ю Несбьо (Jo Nesbø) - „Снежният човек” (); и Торкил Дамхауг (Torkil Damhaug) – „Смърт във вода”, „Погледът на Медуза”.

Автор: Том Кристенсен; заглавие: „Царството на мъртвите”; жанр: роман (трилър); брой страници: 320; ISBN 978-619-161-114-0; цена: 12.99 лв. Снимка: © ИК „Пресей”В „Царството на мъртвите” се преплитат две основни сюжетни линии: за млад арабин, който става терорист, и за норвежки финансист, който, без да подозира, се оказва част от мрежата на ислямския тероризъм…

Саид е млад арабин от заможно семейство, решен да отмъсти за смъртта на своята сестра-близначка. Тя е убита при инцидент от съпруга й принц Ясир – един от най-богатите мъже в арабския свят. Саид успява да проникне в строго охранявания дворец на принца и взривява бомба, но Ясир оцелява. За да се спаси, младежът става член на джихадистка организация, която му помага да напусне страната. С променена външност и под чужда самоличност, той е изпратен в Осло със специална мисия, която трябва да изпълни в знак на отмъщение, разкриват част съдържанието на книгата от „Пресей”.

Месеци по-късно, финансова компания на принц Ясир, регистрирана в Португалия, отваря филиал в Осло. Фирмата е заподозряна, че през нея се извършва финансиране на терористични групи. Но това не е известно на младия данъчен служител Томи Тенволд, който, получил примамливо предложение за работа в нея, вижда в тази възможност единствено шанс да направи кариерата, за която е мечтал. И той постъпва на водеща позиция във финансовата компания…

Когато с Томи се сближава красивата Шира, а полицията започва да го разпитва, той е въвлечен в истински кошмар, който може да му струва живота. междувременно, ислямска терористична групировка подготвя своя удар в сърцето на норвежката столица… И „Свещената война” започва…

„Демокрацията прави всички съучастници. Неверниците сами са избрали лидерите си в процеса на свободни избори и поради това сега трябва да отговарят за действията им. Ето защо може да бъдат убити – жени, мъже, деца, всички са виновни за нападенията срещу исляма и мюсюлманския свят.” С такива мисли надъхват бойците си лидерите на ислямския терористични организации. А чрез един от героите си писателят Том Кристенсен задава риторичния въпрос: „Защо фанатиците не виждат, че всичките им опити да попаднат в рая се превръщат в царство на мъртвите на земята?”

Том Кристенсен, днес 61-годишен, е бивш финансист, който си спечели литературна слава, превръщайки се в един от най-четените автори в Скандинавските страни. Преди звездата му да изгрее на литературния небосклон, Кристенсен има много успешна кариера в банковата сфера, индустриалния мениджмънт и международното финансово консултиране. Живее в Осло със семейството си.

Литературният му дебют е през 2001 г. с политическия трилър En kule (A Killing), разказващ за световния пазар на ценни книжа и финанси. Романът е приет изключително добре от читателите и получава възторжените оценки на критиката, а днес е в процес на филмиране. Успехът съпровожда и следващите книги на писателя. Том Кристенсен е автор на осем трилъра, от които особено впечатляващи са „Драконът” (The Dragon)експлозивен трилър за отмъщение, възмездие и преданост (романът е познат и на българските читатели), и „Царството на мъртвите”

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2126-tzarstvoto-na-martvite-ottom-kristensen-prorochestvo-za-evropa.html

Аполония 2016 събира водещи джаз проекти от България, Румъния и Франция

По време на „Аполония” румънската джаз изпълнителка Теодора Енаке и Теодосий Спасов ще представят проекта си „Заклинания”... Снимка: teodora.arts.roСОФИЯ. В джаз програмата на Аполония (от 1 до 10 септември), освен български музиканти, свои проекти ще представят джазмени от Румъния и от Франция, съобщават организаторите на арт форума в Созопол. Традиционните джаз вечери в рамките на Празниците на изкуствата ще се проведат между 3 и 10 септември.


В първата вечер – на 3 септември, на Сцена ОББ ще излязат световноизвестният български пианист Антони Дончев и неговата най-нова формация – Antoni Donchev QuP, в която са още Росен Захариев – корнет, флюгелхорн, ударни, Георги Дончев – контрабас, и Борислав Петров – ударни. Музиката, написана от Антони Дончев специално за квартета, притежава особена образност и жанрова свобода, размива границите между импровизацията, класическата музика и фолклора…  

На 4 септември публиката ще посрещне френското Thierry Maillard Jazz Trio - проект в иновативен музикален жанр, в който джазменът внася влиянието на своя опит, изграждайки хармонична смес от класика, джаз и world music. Освен Тиери Мейяр - пиано, ценителите на джаза ще чуят също Доминик ди Пиаца (Dominique Di Piazza) - контрабас, и Йоан Шмид (Yoan Schmidt) - ударни.

Снимка: apollonia.bgНа 8 септември в Созопол ще гостува Теодора Енаке-Аиша (Teodora Enache) - носителка на наградата за най-голям принос в джаза на РумънияThe Excellence Prize for the Most Important Contribution in Jazz (2004). Заедно с Теодосий Спасов Трио (Theodossii Spassov Trio) тя ще пренесе публиката в света на „Заклинания” (Incantations) - проект, основан на смесването на народна музика с елементи от джаз и класиката…

Сред българските джаз изпълнители са още Хилда Казасян (Hilda Kazasyan) с Jazz & Me 2 – на 5 септември, The Teachers (Цветан Недялков, Кристиан Желев, Веселин Койчев и Христо Минчев) – 6 септември, а Милен Киров Джаз Трио (Milen Kiroiv Jazz Trio) - на 7 септември – ще представи музиката на новото поколение музиканти, в която хармонират българските му корени с образованието му в чужбина (Европа и Америка). Милен изгражда успешна и динамична кариера като изпълнител, композитор и преподавател, работейки в различни форми и жанрове. В триото са още едно от най-големите имена в европейския джаз Стоян Янкулов-Стунджи – ударни, и контрабасистът Александър Леков, работил със знаменитости като тромпетиста Ренди Брекър (Randy Brecker) и майсторите на ударните инструменти Аирто Морейра (Airto Moreira), Били Кобъм (Billy Cobham) и Стийв Ферони (Steve Ferrone).

На 9 септември, заедно с пианиста Живко Петров, певицата Камелия Тодорова ще представи проекта си Midnight Sun, а във финалната вечер на сцената ще излязат Белослава, Мирослава Кацарова, Хилда Казасян и Андрония Попова-Рони.

Празниците на изкуствата „Аполония” са най-големият арт фестивал в България. Негов организатор е Фондация Аполония, създадена през 1991 г. Първото издание на форума се провежда през 1984 г. Всяка година, по време на десетте фестивални дни (и нощи), сцените на „Аполония” в Созопол привличат стотици артисти и хиляди почитатели на изкуството от България и от света.


Пълната програма на „Аполония” 2016 може да намерите на този линк.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2125-apolonia-2016-sabira-vodesti-jazz-proekti-ot-bulgaria-romania-i-france-.html

Dulwich reveals Slade School visionary, Winifred Knights in first major retrospective

Winifred Knights, The Deluge, 1920, Oil on canvas, 152.29 x 183.5 cm, Tate: Purchased with assistance from the Friends of the Tate Gallery 1989. Photo: © Tate, London 2016. © The Estate of Winifred Knights- The exhibition also explore significant themes that run throughout Knights’ oeuvre including women’s independence, modernity and her experiences of wartime England.

- The painter Winifred Knights is one of the most original, pioneering British artists of the first half of the 20th century.

LONDON. Dulwich Picture Gallery present the first major retrospective of work by Winifred Knights (1899-1947), an award-winning Slade School artist and the first British woman to win the Prix de Rome. The exhibition will establish Knights as one of the most original women artists of the first half of the 20th century, bringing together her most ambitious works and preparatory studies for the first time since they were created, including the apocalyptic The Deluge, 1920, which attracted critical acclaim as ‘the work of a genius’, announced dulwichpicturegallery.org.uk.


Winifred Knights, Self-portrait sketching at a table, c. 1916, Watercolour over pencil on paper, 38.5 x 24 cm, Private Collection. Photo: © The Estate of Winifred Knights Knights’ admiration for the Italian Quattrocento was the inspiration for a highly distinctive and painstakingly executed body of work. The smooth surface, contemplative mood and harmoniously restricted palette of her paintings consciously recall early Renaissance frescoes, adapted to everyday subjects from her own time. Knights’ works are deeply autobiographical: presenting herself as the central protagonist and selecting models from her inner circle, she consistently re-wrote and re-interpreted female figures of fairy-tale and legend, Biblical narrative and Pagan mythology to create documents of her own lived experience.

Arranged chronologically Winifred Knights (until 18 September) will highlight the key periods in the artist’s career, beginning with the work she produced at the Slade School before charting her stylistic developments at the British School at Rome. The exhibition also explore significant themes that run throughout Knights’ oeuvre including women’s independence, modernity and her experiences of wartime England. Over 70 preparatory studies provide a true insight into Knights’ working process, displayed alongside her large-scale paintings to reveal an artist of supreme skill with meticulous attention to detail.

Sacha Llewellyn, curator of the exhibition, comments: Although never part of the modernist avant-garde, Knights engaged with modern-life subjects, breathing new life into figurative and narrative painting to produce an art that was inventive and technically outstanding. She explored form and colour to create a mood of calmness and reflection that impacts directly on our senses. Like so many women artists, heralded and appreciated in their own day, she has disappeared into near oblivion. This exhibition, in bringing together a lifetime of work, will create an irrefutable visual argument that she was one of the most talented and striking artists of her generation.”

Winifred Knights, The Marriage at Cana, 1923, Oil on canvas, 184 x 200 cm, Collection of the Museum of New Zealand Te Papa Tongarewa. Gift of the British School at Rome, London, 1957. Photo: © The Estate of Winifred KnightsKnights attended the Slade School from 1915-1916 and 1918-1920, four years that would prove definitive in terms of her artistic development. Under the rigorous tuition of Henry Tonks (1862-1937) and Philip Wilson Steer (1860-1942), she learnt the importance of meticulous compositional discipline which included the use of scale drawings, full-size sketches and life studies, a large selection of which exhibited to highlight her early development as an artist and offer a fascinating account of art education at the Slade during this time.

Early works reflect Knights’ growing awareness of women’s rights, due in part to her close relationship with her aunt Millicent Murby (1873-1951) who is sensitively portrayed in the pencil drawing Portrait of Millicent Murby, 1917. A prominent campaigner for women’s emancipation and the right for married women to work, Murby’s writings had a profound influence on Knights’ early compositional work. The seminal work, The Potato Harvest, 1918, is the first of Knights’ compositions to portray the harmonious interaction of male and female workers. Leaving the Munitions Works, 1919, records female munitions workers where, albeit momentarily, progress in the economic emancipation of women was evident. A Scene in a Village Street, with Mill-hands Conversing, 1919, shows a female trade unionist arguing for better conditions for women’s labour at Roydon Mill, Essex.

Winifred Knights, Edge of Abruzzi; boat with three people on a lake, 1924-30, Oil on canvas, 68.5 x 68.5 cm, Private Collection. Photo: © The Estate of Winifred Knights In 1920 Knights became the first woman to win the Prix de Rome scholarship in Decorative Painting awarded by the British School at Rome with one of the most enduring images in the history of the competition, The Deluge, 1920. Chosen on the insistence of John Singer Sargent (1856-1925), Knights’ painting was seen to possess ‘a rare command of technique in hue, figure and composition, and a meticulous care in detail’.

This epic work is displayed alongside the numerous studies Knights made in preparation including Compositional Study for the Deluge, 1920, which shows the initial ideas for the painting. The final composition brings together 21 figures who clamber towards and up a mountain, soon to be submerged by the flood. Among the present-day men and women in the scene, Knights appears as the central figure. While Knights avoided making any overt reference to the war, this painting is imbued with its presence. The disposition of the fleeing figures is likely to have drawn upon her first-hand experience of the zeppelin raids over Streatham and the sense of panic in the painting may have reflected this traumatic experience. The picture shows the influence of the war paintings of a previous generation of Slade students including Paul Nash (1889-1946), Stanley Spencer (1891-1959) and C. R. W. Nevinson (1889-1946).

Winifred Knights, The Potato Harvest, 1918, Watercolour over pen and ink on paper, 29.7 x 38.5 cm, Private Collection. Photo: © The Estate of Winifred KnightsThe impact of the five years Knights spent in Italy was the strongest unifying force in her work, fuelling her imagination in works such as Italian Landscape, 1921 and View to the East from the British School at Rome, 1921. She saw Italy as a living landscape that revitalised her creative spirit and as a result she produced some of the most evocative pictures to come out of the British School at Rome: The Marriage at Cana, 1923; Edge of Abruzzi; boat with three people on a lake, 1924-1930, and The Santissima Trinita, 1924-1930, all of which bridged Renaissance techniques with modernism to create the highly individual language that was her own. In The Marriage at Cana (1920) Knights appears several times as one of the wedding guests, as does her future husband, Thomas Monnington (1902-1976). The meticulous planning of every scene is recorded in a large number of preparatory studies which will be on display including Study of Gigi il Moro, three-quarter rear view reclining, for The Marriage at Cana (1922) a renowned model from the village of Anticoli Corrado.

Winifred Knights, Portrait of Millicent Murby, September 1917, Pencil on paper, 16.5 x 11 cm, Collection of Martin Palmer. Photo: © The Estate of Winifred KnightsAlthough she had previously outshone her male contemporaries at the Slade and the British School at Rome, when Knights returned to England in 1926 she struggled with the conventional chauvinism that then dominated the art world. In 1928 she was awarded a prestigious commission to design an altarpiece for the St. Martin’s chapel in Canterbury Cathedral, on which she worked for five years. The finished piece, Scenes from the Life of Saint Martin of Tours (1928-1933) is profoundly autobiographical, expressing Knights’ anguish upon giving birth to a stillborn son in January 1928. Among the onlookers are Knights’ mother Mabel and Knights, with Monnington standing alongside. The fixed and melancholic gaze of the three figures records their shared sense of loss.

When World War II (1939-1945) broke out, Knights became distraught and her only concern was for the safety of her son. This brought her already intermittent work to a standstill. She only began working again in 1946, a few months before she died of a brain tumour at the age of 48.

The exhibition is guest curated by Sacha Llewellyn, a freelance writer and curator, and Director at Liss Llewellyn Fine Art, specialising in figurative art between the wars.

Loans have been secured from a number of lenders including major lender, UCL Art Museum, University College London, The British Museum, Museum of New Zealand Te Papa Tongarewa, The Wolfsonian-Florida International University, Fitzwilliam Museum, University of Cambridge, Tate, London and numerous private collectors who are generously lending from their collections. A vast majority of these works have never been exhibited before and will be reproduced in the accompanying catalogue for the first time.

Winifred Knights (1899-1947) is part of Dulwich Picture Gallery’s Modern British series, a programme of exhibitions devoted to critically neglected Modern British artists.

Winifred Knights, A view to the east from the British School at Rome, 1921, Oil on panel, 26 x 23.8 cm, Private Collection. Photo: © The Estate of Winifred Knights* * *

Biography

Winifred Margaret Knights was born in Streatham, London in 1899. From 1912 – she attended James Allen’s Girls School in Dulwich where she showed artistic talent. From October 1915 she studied at the Slade School of Art where she became a highly successful and favoured student of Henry Tonks. In 1919 she jointly won the Slade Summer Composition Competition with A Scene in a Village Street with Millhands Conversing (UCL Art Museum, University College London).

In 1920, she became the first woman in England to win the prestigious Scholarship in Decorative Painting awarded by the British School at Rome. Her prize-winning entry The Deluge (Tate, London) received wide-spread critical acclaim (the work of a genius”, Daily Graphic, 8/2/21). She remained in Italy until December 1925, marrying fellow Rome Scholar Thomas Monnington in April 1924. Her first major work in Rome, The Marriage at Cana (The Museum of New Zealand Te Papa Tongarewa) was completed in 1923. Studies survive for a number of other compositions (Paradise, Jairus’s Daughter, Bathsheba) but it is unclear whether final versions of these paintings were ever completed. In 1924, Knights started work on Santissima Trinita (Private Collection) which was completed in 1930. In 1928 Knights received a commission to paint an altarpiece for the Milner Memorial Chapel in Canterbury Cathedral which she completed in 1933. She died at the age of 48 in 1947. The Flight into Egypt, a major commission for the Earl of Crawford, on which she had been working for 5 years, remained unconcluded at her death.

* * *

Dulwich Picture Gallery

is one of the world’s first purpose-built public art gallery, founded in 1811 and designed by Regency architect Sir John Soane (1753-1837). It houses one of the finest collections of Old Masters in the country, especially rich in French, Italian and Spanish Baroque paintings and in British portraits from the Tudor period to the 19th century. The Gallery’s Permanent Collection is complemented by its diverse and critically acclaimed year round temporary exhibitions.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2124-dulwich-reveals-slade-school-visionary-winifred-knights-in-first-major-retrospective.html

Романтиката на XIX век. Димитър Добрович – живот и творчество…

Димитър Добрович (1816-1905). Вляво: „Млада жена в гръцка носия”; маслени бои върху платно, 65 x 50 см. Вдясно: тема „Мадона с младенеца”. Снимки: National Gallery in Athens (Donated by the National Technical University) / sliven.government.bg30 август е крайния срок за регистрация в международната научна конференция, посветена на 200 години от рождението на първия светски художник в България.

СОФИЯ. Броени дни остават до крайния срок – 30 август (вторник), в който може да бъде направена регистрация за международната научна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество” (16 – 18 ноември 2016 г.), организирана от Нов български университет (НБУ) и Център „Българо-европейски културни диалози” (БЕКД). Във форума, посветен на 200 години от рождението на Димитър Добрович – първият български художник, получил професионално образование в европейските художествени академии, могат да участват изследователи, докторанти и всички, които работят и имат интереси в посочената научна проблематика. Участниците в конференцията могат да представят доклад или да присъстват като слушатели, припомнят организаторите.


Научният форум е фокусиран върху следните панели:

- „Историографски дискурси – факти, процеси, явления, личности”;
– „Художествен живот в Европа и на Балканите през XIX век – академии, художествено образование, културни диалози”;
– „Изкуството на Димитър Добрович (1816-1905)”;
– „Изкуството и влиянието на техническите постижения на епохата върху неговото развитие – фокус върху фотографията”.

Предложените доклади ще бъдат рецензирани, а заглавията и резюметата на приетите изследвания ще бъдат публикувани в сайта becd.nbu.bg, където заинтересованите могат да намерят всички подробности за участие, описани в рубриката „Конференция 2016”. Окончателната програма на форума ще бъде обявена 10 дни преди неговото начало, допълват от БЕКД.

„Международната научна среща ще даде възможност на участниците да представят своето изследване, да се срещнат с нови колеги, да подобрят своите изследователски умения и да разберат повече за България, за историята на нейните изкуство и култура. Участията в научни конференции винаги са чудесна възможност да се създадат нови професионални контакти…”, споделят организаторите, които обявиха 2016 г. за Година на Димитър Добрович – първият светски художник в България.

Сборникът с доклади за Юбилейната конференция ще бъде издаден от Нов български университет, а всеки участник с доклад ще получи своето копие при откриване научното събитие на 16 ноември 2016 г.

Снимка: НХГ - София* * *

Още по темата:

ДИМИТЪР ДОБРОВИЧ -
първият светски художник в България

27 януари 2016 г., www.artnovini.com

* * *

Организационен комитет:

Доц. д-р Ружа Маринска,
Председател на Организационния комитет, НБУ
Проф. Георг Краев, НБУ
Гл. ас. д-р Росица Гичева, НБУ
Гл. ас. д-р Владимир Димитров, НБУ
Д-р Анжела Данева, БЕКД
Жанет Митева, Национална галерия – София
Доц. д-р Панайотис Йоану
(Assistant Professor Panayotis Ioannou PhD) от
Института за средиземноморски изследвания в Крит (University of Crete)

Проектът се осъществява
в партньорство с:

Национална художествена галерия – София
ХГ „Димитър Добрович” – Сливен
Ателие-колекция „Светлин Русев”
Институт за средиземноморски изследвания, Крит
(Institute for Mediterranean Studies in Crete, Greece)
Асоциация България-Италия
и със съдействието на
Националната галерия в Атина
(National Gallery in Athens)

Медийни партньори:

Българска национална телевизия
Българско национално радио
Асоциация България-Италия
artnovini.com
mediacafe.bg

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2123-romantikata-na-xix-v-dimitar-dobrovich-jivot-i-tvorchestvo.html

Metallica обявиха официално новия си албум Hardwired…To Self-Destruct

Metallica се завръщат на крилете на мощен траш метъл. Снимка: © Анимато Мюзик / Universal MusicПоследната студийна тава на групата – Death Magnetic, излезе преди… осем години, а новата ще е при феновете на 18 ноември 2016 г.

СОФИЯ. Една от най-великите метъл банди в историята на рокмузиката – Metallica, се завръща с нов, десети студиен албум! Hardwired…To Self-Destruct ще излезе на 18 ноември 2016 г. от Анимато Мюзик / Universal Music, съобщиха издателите.


От създаването на групата до днес, продажбите на албумите на Metallica надхвърлят 110 милиона копия. Последната тава -  Death Magnetic, на Джеймс Хетфийлд (James Hetfield) – китара и вокал, Ларс Улрих (Lars Ulrich) – барабани, Кърк Хамет (Kirk Hammett) - китара, и Роберт Трухильо (Robert Trujillo) - бас, която излезе през 2008 г., е с платинен статус в 17 държави, а в последвалите турнета бандата се радваше на препълнени зали и стадиони из цял свят.

Hardwired…To Self-Destruct ще излезе в различни формати: като двойно CD, двойно LP и като 3 CD Deluxe сет. Стандартната версия ще съдържа 12 парчета, а делукс изданието ще включва 14 бонуса.

На 22 август на световния музикален пазар излезе и пилотният сингъл от албума – Hardwired, а официалното видео към него, за по-малко от три дни достигна над 6 милиона гледания във Vevo. Съдейки пък по реакцията на феновете при първото концертно изпълнение на парчето, което се състоя на 20 август на U.S. Bank Stadium в Минеаполис, става ясно, че новият албум на Metallica е очакван с огромен интерес, а бандата се завръща към корените си – траш метъла – с гръм и трясък…

Продуцент на Hardwired…To Self-Destruct, записан в HQ Studio в Сан Рафаел, Калифорния, е Грег Фиделман (Greg Fidelman), който миксира и предишната им тава.

„Рожденият ден” на Hardwired…To Self-Destruct ще бъде на 18 ноември 2016 г. Снимка: © Анимато Мюзик / Universal Music* * *

Съдържание
на Hardwired…To Self-Destruct:

2 CD

Disc One

1. Hardwired
2. Atlas, Rise!
3. Now That We’re Dead
4. Moth Into Flame
5. Am I Savage?
6. Halo On Fire

Disc Two

1. Confusion
2. Dream No More
3. ManUNkind
4. Here Comes Revenge
5. Murder One
6. Spit Out The Bone

Deluxe Version

Disc One

1. Hardwired
2. Atlas, Rise!
3. Now That We’re Dead
4. Moth Into Flame
5. Am I Savage?
6. Halo On Fire

Disc Two

1. Confusion
2. Dream No More
3. ManUNkind
4. Here Comes Revenge
5. Murder One
6. Spit Out The Bone

Disc Three

1. Lords Of Summer
2. Riff Charge (Riff Origins)
3. N.W.O.B.H.M. A.T.M. (Riff Origins)
4. Tin Shot (Riff Origins)
5. Plow (Riff Origins)
6. Sawblade (Riff Origins)
7. RIP (Riff Origins)
8. Lima (Riff Origins)
9. 91 (Riff Origins)
10. MTO (Riff Origins)
11. RL72 (Riff Origins)
12. Frankenstein (Riff Origins)
13. CHI (Riff Origins)
14. X Dust (Riff Origins)

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2122-metallica-obyaviha-oficialno-novia-si-album-hardwired-to-self-destruct.html

Барбра Стерейзънд сe завръща на Бродуей с великолепен нов албум

„Кралицата” на Бродуей - Барбра Стрейзънд. Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony MusicДесет вълнуващи дуета с едни от най-ярките звезди на Холивуд
ще радват меломаните
от 26 август т.г.

НЮ ЙОРК / СОФИЯ. С над 60 студийни и концертни албума в своята зашеметяваща дискография, американската суперзвезда Барбра Стрeйзънд (Barbra Streisand) ще зарадва милионите си почитатели по света с новия си проект ENCORE: Movie Partners Sing Broadway. Албумът ще излезе на българския музикален пазар на 26 август, в деня своята световна премиера, от Вирджиния Рекърдс/Sony Music.


ENCORE… включва 10 (десет) вдъхновяващи дуета на незабравими стандарти от репертоара на Бродуей, които Барбра Стрейзънд изпълнява с актьорите Алек Болдуин (Alec Baldwin), Антонио Бандерас (Antonio Banderas), Джейми Фокс (Jamie Foxx), Ан Хатауей (Anne Hathaway) и Дейзи Ридли (Daisy Ridley), Хю Джакман (Hugh Jackman), Мелиса Макарти (Melissa McCarthy), Крис Пайн (Chris Pine), Патрик Уилсън (Patrick Wilson), Сет Макфарлън (Seth MacFarlane). Студийният албум, който е 35-и по ред на Стрейзънд, излиза на CD и винил, като представя забележителен виртуален дует в Who Can I Turn To (When Nobody Needs Me) с Антъни Нюъли (Anthony Newley; 1931-1999).

Премиерата на ENCORE: Movie Partners Sing Broadway идва дни след щатското турне на Барбра Стрейзънд - Тhe Music …The Memries…The Magic!, в което тя представя хитове от успешната си дългогодишна кариера.

Най-голямата звезда, родена на Бродуей, се завръща към корените си по великолепен начин с ENCORE… Певица и актриса, тя дебютира на бродуейска сцена през 1962 г. в постановката I Can Get It For You Wholesale, а две години по-късно прави незабравимо превъплъщение като Фани Брайс в мюзикъла „Весело момиче” (Funny Girl; 1964-1965). За участието си в тези спектакли тя получава две номинации за театралната Tony Award. Филмът със същото заглавие от 1968 г., режисиран от Уилям Уайлър (William Wyler; 1902-1981), е пък нейният фантастичен дебют в киното, който й носи „Оскар”, припомнят издателите.

Първата тава по темата „Бродуей” на СтрейзъндThe Barbra Streisand Album, която излиза през 1963 г. и включва няколко стандарта, печели две награди Grammy в категориите „Албум на годината” и „Най-добро женско вокално изпълнение”. Историята продължава през 1985 г., когато звездата издава The Broadway Album, а през 1993 г. излиза Back to Broadway – и двата стават мултиплатинени.

По време на цялата си кариера, Барбра Стрейзънд многократно споделя сцената под светлините на прожекторите, за да създаде някои от най-запленяващите дуети в музикалната индустрия. Повече от шест десетилетия, тя е водена от безпогрешен усет към избора на песни и творчески сътрудничества – в студиото и в концертната зала.

Барбра Стрейзънд е най-продаваната изпълнителка за всички времена и е единствената жена във вечната класация Топ 10 на най-продаваните артисти с продажби от над 145 милиона копия. Певицата е единственият звукозаписен артист с албуми, които са №1 в Billboard 200 в пет последователни десетилетия (от 60-те), има 51 златни, 30 платинени и 13 мултиплатинени проекта. Дискографията й допълват още 8 златни DVD-и албума, 6 платинени и 3 мултиплатинени.

Изпълнителката е филмова и театрална актриса, певица, режисьор, продуцент, сценарист, композитор, дизайнер, фотограф, писател, хуманитарен активист и филантроп. Барбра Стрейзънд е единственият артист с подобна внушителна колекция от награди: две отличия „Оскар” – за участието си във „Весело момиче” и за „Роди се звезда” (A Star Is Born; 1976), награда „Тони”, пет„Еми”, 10„Грами” (включително за цялостно творчество и Grammy Legend Award), 12 статуетки „Златен глобус”, Национален медал на изкуствата, както и Орден на почетния легион на Франция и Награда за цялостен принос на Американския филмов институт.

Барбра Стрейзънд е първата жена-режисьор с награда на Кенеди център, а трите филма, които режисира, получават общо 14 номинации за „Оскар”. Фондацията, която основава – The Streisand Foundation – до момента е дарила милиони долари на повече от 2100 души и на над 700 неправителствени организации.

Барбра Стрейзънд се завръща към любимите си бродуейски стандарти в дует с едни от най-ярките холивудски звезди. Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony Music* * *

Съдържание на
ENCORE: Movie Partners Sing Broadway:

1. At the Ballet from A Chorus Line -
   Anne Hathaway and Daisy Ridley
2. Loving You
from Passion -
   Patrick Wilson
3. Who Can I Turn To (When Nobody Needs Me)
from The Roar of the Greasepaint - The Smell of the Crowd - Anthony Newley
4. The Best Thing That Has Ever Happened from Road Show - Alec Baldwin
5. Any Moment Now from an unproduced version of Smile - Hugh Jackman
6. Anything You Can Do from Annie Get Your GunMelissa McCarthy
7. Pure Imagination
from Charlie and the Chocolate FactorySeth MacFarlane
8. Take Me to the World from Evening PrimroseAntonio Banderas
9. Ill Be Seeing You/Ive Grown Accustomed to Her Face
from Right This Way and My Fair Lady - Chris Pine
10. Climb Evry Mountain from The Sound of Music - Jamie Foxx

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2121-barbra-streisand-se-zavrashta-na-broadway-s-velikolepen-nov-album.html

Поетът Румен Леонидов: Фалш, талаш и пластмаса…

Снимка: artnovini.comСОФИЯ. „Да, има нещо гнило… в българската литература!..” Би възкликнал Шекспировият герой Марцел. Ако му пукаше за българската литература, което със сигурност не е така. [И няма как да е така – то на нас, българите, взе да не ни пука, та на някакъв си литературен образ.] Метафора. Но това, което в последните дни се случва около и в „Литературен вестник”, би трябвало да накара всеки, на когото му „пука”, да се замисли. И въпреки че редакционно-организационните въпроси наистина са „вътрешна работа” на неговите издатели, този вестник беше едно от малкото останали огледала, в които се опитваше да се оглежда българското писмено изкуство. Прекомерната медийна обич, обаче, с която бяха щедро обливани неколцина от редакторите на вестника, ги самовлюби така, че те изрязаха „без жал” миналото, а по всяка вероятност и бъдещето на изданието. За да бъдат единствени. Пък дори и без читатели. „Огледалце, огледалце на стената, кажи, кой е най-добър писател на земята…”


Да това, което се случва в „Литературен вестник” е „вътрешна работа”. Но, когато имаш претенциите да задаваш посоки на националната литература, нещата излизат от вътрешните ти рамки. Носиш голяма общесвена отговорност. Особено, когато става дума за Морал. Първо – човешки, а след това и литературен…

Ситуацията накратко: Едвин Сугарев, председател на фондация „Литературен вестник” (бел.ред.: на 9 август 2016 г. поетът подаде оставка в качеството си на председател на УС) свиква събрание на Управителния съвет на учредителите на фондация „Литературен вестник”, което мнозинството от присъстващите членове, чрез гласуване, обявяват за нелегитимно. Сред поканените на събранието от Суграев са още писателите Владимир Левчев и Румен Леонидов, които не са учредители на фондацията, но са сред създателите на вестника и на Свободно поетическо общество, което през годините подкрепяше литературните дръзновения на редакторите от „Литературен вестник”, а и не само техните. Целта на събранието: „…Едвин Сугарев реши да свика събрание на учредителите, които според устава имат изключително право да добавят нови членове на Управителния съвет. Той искаше да предложи Ани Илков и Ирма Димитрова, както и Румен Леонидов и аз, като съ-основатели на вестника, да бъдем добавени и като членове на Управителния съвет. Идеята беше така да можем да повлияем за известна промяна на редакционната политика, да сътрудничим, а не да изместваме някого.

Имаше две неблагоприятни за нас, но и напълно очаквани, възможни развития: или никой да не дойде и събранието да се провали, или всички да дойдат, но и всички да гласуват срещу нас. Ние смятахме обаче, че във втория случай поне ще можем да проведем с редакторите на вестника някакъв откровен разговор, в който да изложим позицията си и всеки да си каже какво мисли…”, написа Владимир Левчев в статията си „Литературен вестник” и моралът в литературата”, публикувана вчера, 9 август, във Факел.bg.

Не е моя работа да се занимавам нито с юридическите детайли около това събрание – стенограма от него можете да прочетете на този линк, нито с дейността на фондацията, както и с „вътрешните работи” на вестника. Но…

Но – когато този вестник се смята за „власт в литературата”, както казва в споменатия по-горе текст Владимир Левчев, мълчанието би означавало, че властта няма коректив. Което неминуемо води до диктатура. В случая – литературна диктатура (страшна като всяка друга). Всъщност, в българската действителност наличност от нея има отдавна и в изобилие.

Но – най-важен от всичко е Моралът. Защото, изкуството без морал е празно, лицемерно, бездушно, грозно (думи – много)

Но – истинска морална катастрофа се случва тогава, когато един творец, провъзгласен за светец на българската съвременната литература, се изтъпани до достолепната статуя на Св. Св. Кирил и Методий пред Националната библиотека и с лицемерно смирение говори на нацията за „влюбването” на нашите деца. Истинска морална „катастрофа”, както казват сърбите, за чието натовско одемократизиране през 1999 г. същата тази „свята поетична душа” благодушно даде автографа си… (Друга тема, но също морална.)

Тъй че равнодушието към хоръра в „Литературен вестник” би било овчедушие. Иде реч за принципи и процеси в българския културен живот, затъващ все по-дълбоко в блато от недоимък и егоизъм.

Прочетох послеписа на текста „Мълчанието на плужеците” от поета Румен Леонидов (когото, за съжаление, нямам честта да познавам лично) във Факел.bg и му писах, че бихме я препечатали в artnovini.com. Защото, тексът е написан с искрена болка. Защото този текст иска да предпази от литературна, но най-първо – от морална слепота и глухота… Получих неговото разрешение и сега предоставяме на вашето внимание оригинала на статията без съкращения (бел.ред.: получерният и курсивният шрифт са използвани от artnovini.com за графична прегледност).

Българският поет, преводач, журналист, издател и общественик Румен Леонидов. Снимка: Факел.bg* * *

Мълчанието на плужеците

П.П.

Адвокатът беше инструктирал всички да мъчат. И така инструктирани петимата мъжкари не гъкнаха. Очаквах, че Господ Господинов ще поиска думата и ще рече: „Приятели, за първи път се събираме всички заедно. До този момент се водят престрелки единствено чрез медиите, а е време да си кажем всичко в очите. Иска ми се всеки да изрече своята истина, защото, както е тръгнало, може би оттук насетне вече няма да се познаваме… А не бива, защото всички сме морално задължени на Едвин, че преди години, когато бяхме млади дихатели, ни прие и ни предостави страниците на „Литературен вестник” за изява. В него направихме не само първите си публикации, но и за първи път усетихме какво е да правиш вестник, да бъдеш редактор, свободен от мнението на главния редактор. Особено ми е скъп Ани Илков, който не само за мен, но и за Данчо, Бойко и Пламен бе повече от университетски преподавател, публичен защитник, откривател, дори го наричаха гуруто на четиримата…

С Ирма винаги съм бил в приятелски и колегиални отношения, била ми преподавател, но спрямо мен не се е държала като даскал или назидателен педагог. Благодарение на Владо Левчев, който отговаряше за Свободно поетическо общество, а след като замина за Америка, и на Румен Леонидов – той пое задълженията му на главен координатор на СПО, бяха издадени първите ни книги. Между тях бе и втората ми и най-успешна стихосбирка „Черешата на един народ”. Лично аз не искам нашето издържало проверката на времето приятелство да изчезне мигом, заради няколко емоционални изявления, за това нека да се изслушаме взаимно и да се разберем като писатели, а не само като съучредители, съдържатели или съдружници…

Ако не приемете това предложение, начаса си подавам оставката като член на УС на фондацията, ето я, приготвил съм я в предварително в писмен вид, и ще помоля адвоката да ми съдейства името ми да бъде по-скоро заличено в съдебното решение. Виждам, че мнозинството от нас не приема заявлението ми, в такъв случай няма какво да правя повече тук, и напускам това заседание…”

Ха! Ха! Ха! Наивни са верующите! Господинов мълчеше като Господ. Той се оказа среден. И ни показа среден пръст, въпреки миловидното му инак публично говорене, изражение, внимателно фотопозиране и още по-внимателното му позитивно позициониране. Фалш, талаш и пластмаса – явно пробутвани ни за искреност, умела хитрост, умело лицемерие, а не лична позиция, благо химическо говорено за тъгата, нещата, децата, 68 година, домашното насилие, плесниците във филмите на соца, драматургия и театър за самия себе си, без да е Евреинов…

Не съм разочарован, а съм разтърсен и отвратен. Това е ли е било истинското съдържание на момчето, което някога (единствено от всички автори, издадени от „Отворено поетическо общество”, дойде при мен и си поиска целия тираж на „Черешата”, за да си я продаде… И си я продаде. И след време пак дойде, за да ме попита може ли да издаде същата сбирка при Божана Апостолова, как стои въпросът с издателските права? Беше почтена постъпка, макар че СПО бе обществено издателство с идеална цел, а не частно дружество, което държи с години издателските права на авторите си. И това ново издание окончателно широко разтвори портите пред него към широката публика… И след това Г.Г. е искал от мен съвети (с братска радост съм се отзовал) как да постъпи с нелоялни или съмнителни издатели.

През всички тези времена, до 31 юли 2016, много често ми се е налагало да го защитавам в различни литературни среди, основанията им бяха универсални, а не художествени, свързани с поведението му на: „Мънкащо същество, на син комсомолец, на младенец, който бозае от цицките на властта, на лице, зад което няма личност, на фин кариерист, който се хвали, че пише романите си в Швейцария и Германия”.

И какво от това, отговарях, не може всеки да е бунтар, посочете ми един писател от неговото поколение, който да е личност с лице, или да не е лице без личност? Какво като го канят в чужбина, хвала Богу, нали е наше момче, българче, нека проправя пъртини, след него ще поемат и други нови дарования…

„Да, ама да си чул да препоръча някого в чужбина, да си чул да каже добра дума за негов връстник, освен да напише общи думи за някой поетичен прощъпалник? Къде преведените му книгите са отличени, разпродадени, виждали сме ги в чужбина да се предлагат и преоценени!”

Бяха номинирани в Италия, отвръщам, което е победа, малка, но победа за българската словесност. Радвайте се на факта, че издаден, а не на факта, че тиражът му не е продаден!, продължавах.

Една позната писателка проследи първата поява на името му в американския печат, която тук нежни журналистки раздухаха до небето, и читателите му, и приятелите му естествено се зарадвахме, че най-сетне и Америка чу за днешната ни литература. Оказа се, че става дума за дребно съобщение, че някакво университетско издателство е пуснало сборник с 15 млади автори под общото заглавие „Бъдещото на Европа” или нещо подобно. И са изредили имената на всинца, все балкански надежди… Е, отвърнах на моята позната, журналистите обичат сензациите, голяма работа…

А тя: „А защо в студиото той не уточни, че става дума за още 14 автори като него и че заглавието не се отнася само до личното му дело? Ти така ли щеше да постъпиш, а?” Тук вече ме закова, но се измъкнах: „Да, но аз нямам комплекс за малоценност, мои неща са превеждани на редица езици, имам и три сбирки в чужбина, дори и две поетически отличия, недей да говориш така, ще помислят, че му завиждаш, а не че търсиш светата истина…” Не зная дали тя ме чу, но не ми стана приятно от премълчаната от Жорето истина. Оказа се, че такъв си бил от малък и нищо не било е случайно…

Друг познат скоро ми писа: „Прочетох във фейса, че в „Пловдив чете” Господинов участва с дъщеричката си, че тя е шеф на детско жури за детски рисунки. Горкото дете!”

Не знаех какво да кажа.

Чувал съм десетки признания, че няма мъж, който да дочел „Физиката” му, че ако не е женското му писане, няма да има толкова многобройни читателки, които ближат масово романите му както ближат всеки ден по улиците своя любим сладолед… Но не чувах от тези злобари нито един упрек за художествен недостатък, нито за нарушени правила при съчиняването на романи…

И си казвах, какво ли не прави медийната всеизвестност, както и издателките фукни за грандиозните му тиражи… От които единствен у нас Г.Г. живее като професионален писател, в което няма абсолютно нищо лошо.

Преди време ми звъннаха от Пловдив, за да ме питат какво мисля, за нападките на Секулов (виж вестник „Марица”), казах им по телефона, че Г.Г. го чувствам като по-малък брат, като мое близко дете, което не ми е дало повод, да не го обичам. Че не е единственият, който е издаван с успех в чужбина, но медиите го харесват и пишат предимно за него, с което му вместо да му изпишат окото, му скубят веждите…

Преди много години, много преди Господ да тръгне из странство, се скарах с един поет от Варна, който пръв го унижи в Литернет, а Господ Господинов се обадил на собственика, за да свали това писание… И текстът беше изтрит от сайта. Тази тиха, но много опасна болезненост дори към явно тенденциозната критика, ми направи впечатление, но явно не съм си извадил на време правилните изводи за това, какво се крие зад винаги внимателния към мен млад другар Г.Г.

Наистина го имах за братле, в литературен смисъл, не само защото разликата в годините ни е точно 15 лета, а и защото лично съм му „прал гащите” и лично съм му разнасял по книжарниците и другите участия сборници (виж изданията на СПО с пенчев, дойнов, ефтимов и господин Господ)

Това е. Не изпитвам никакво съчувствие към себе си, както е казано, никой не ме е карал толкова да се очаровам от този другар, че сега да съм разкъртен от поведението му.

Боли ме. За другите не ме боли. Дори за сбърканата „Шенгенска путка” (цитат от сбирката на проф. М.Н.) Всички уж даваха големи надежди и литературни обещания, но се задоволиха с малките си възможности. Тяхна си работа. Дано ме опровергаят.

Но печалната участ на лъжесветеца Георги Господинов ме ужаси. Само за 13 минути пластмасово мълчание, той не само се простреля в уж десния си ляв крак, но след това се самоуби пред очите ми с мълчанието си на литературен плужек. Изтривам всичките му публикации във Факел.бг, имейл адреса му, телефона му и приключвам бялото си братство си с този путьо.

Останалите охлюиди вече не искам нито да ги видя, нито да ги срещам, защото ще ме вкарат в грях.

Сбогом, Георги Господинов Георгиев! Бог да те прости!

Румен Леонидов

* * *

П.П. 2 – лична позиция:

Да, това, което се случва в „Литературен вестник” е тяхна „вътрешна работа”. Но не само в литературата, а в цялото българско изкуство има нещо гнило. Не само сред творящите, но и в самото творчество, защото що за изкуство е, когато се прави без морал. Стихоплетци – много, изобразители – много, изпяващи и изсвирващи – също… Ала за какво са, когато ги няма искреността, честта и достойнството. Фалш и празноутробие.

В редакцията на „Литературен вестник” съм бил няколко пъти в живота си: през 1992 г., когато все още санитар в „Пирогов”, с няколко стихотворения в ръка, четири часа чаках някого в коридора на „Раковска” 134 (мисля, че беше на втория етаж). Никого не познавах. Истинският Господ, обаче, реши да срещна прекрасната Малина Томова – Светла й памет! Няколко месеца по-късно, преди Рождество, вече секретар-уредник във в. „Рудничар”, със седем дебютни стихотворения в „Литературен вестник, бях един от най-щастливите хора на света. Вторият път – за да взема поетичния си хонорар, превърнат часове по-късно в няколко вкусни „западни” бири!!!; и третият път, когато оставих на един дихател с югоизточен акцент екземпляр от стихосбирката си МузиМузеиМухи (1997), с надеждата за каквато и да е рецензия. Не последва никаква. Може би защото за първи път в българската поезия ставаше дума за една обикновена винарка, която се ражда и кръжи около гнилите плодове – мушицата Drosophila melanogaster... Това беше. Не – всъщност, имаше и четвърти път – когато занесох втората си поетична творба „Джаз слушат мечтите ми” (2002). Последваха пет-шест великолепни реда от Едвин Сугарев. Напълно достатъчно – благодарност!

Е, това е. Макар че още през 90-те, 2/3 от него ми се струваха концептуална надувка, харесвах „Литературен вестник”. Може би, заради опита му да лети свободно, но най-вече заради хора като Малина Томова, която ми отвори вратата и през нея изрита всичките ми литературни комплекси… В разговор, за не повече от 15 минути, тя ми вдъхна Вяра – за много неща в бъдеще… Без да знае. (Година-две по-късно същото ми се случи и при проф. Максимилиян Киров – Светла му памет! – но за рисуването.) Именно в подобни кратки сюжети, според мен, живее и вдъхновява Моралът. За дълго. Вярвам, че все някому все още му пука за подобни неща… На мен ми пука и затова (все още) правя този сайт.

„Да, има нещо гнило… в българската литература!..”, ако би възкликнал Шекспировият герой Марцел, то вездесъщият Хамлет би добавил: „Да я закриля Господ!” Дано, обаче, е Истинският.

Марио Николов

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/2120-poetat-rumen-leonidov-falsh-talash-i-plastmasa.html