Месечни архиви: април 2016

Започват честванията по случай 150 г. от рождението на Пенчо Славейков

Поетът Пенчо Славейков е един от класиците на българската литература. Той е сред участниците в знаменития кръг „Мисъл”, в който са още критикът д-р Кръстьо Кръстев и поетите Петко Тодоров и Пейо Яворов. Снимка: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” / Национален литературен музейНационалната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Националният литературен музей откриват изложба, посветена на големия поет.

СОФИЯ. Национална изложба, посветена на 150 г. от рождението на големия български поет Пенчо Славейков (1866 – 1912), ще бъде открита на 12 април в централното фоайе на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Експозицията, чийто съорганизатор е Националният литературен музей (НЛМ), ще бъде открита в 11.00 ч. от проф. дфн Боряна Христова – директор на Националната библиотека, и от г-н Пламен Крайски – директор на НЛМ.


Изложбата включва оригинални авторски и преводни книги на Пенчо Славейков, който е роден на 27 април 1866 г. в Трявна, негови лични вещи, снимки, ръкописи, документи, кореспонденция и художествени произведения от фондовете на Националната библиотека и от къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови” в София, казват организаторите.

Разказът във витрините започва от родното място на поета, с изглед от процъфтяващия през Възраждането в икономическо и културно отношение град Трявна, а интересни фотографии показват семейната среда и моменти от ранните години на Пенчо Славейков.

Представени са още и по-важните периоди от живота и творческото дело на поета – неговият студентски период в Лайпциг (1892-1898), принадлежността му към литературния кръг „Мисъл”, сътрудничеството му в списание „Мисъл”, дейността му като директор на Народния театър. От фондовете на Националната библиотека са експонирани ръкописи и документи, които представят дейността му като поддиректор и директор на културната институция. Много от тях се показват за първи път пред широката публика. Отделено е място и за неговите сътрудници в Библиотеката – Пейо Яворов (1878-1914), Петко Ю. Тодоров (1879-1916), д-р Никола Михов (1877-1962) и др.

Посетителите на изложбата ще видят и лични вещи на твореца – неговата дървена мастилница с метални орнаменти и синьо стъкло, перодръжката от писалищната му маса, уредът му за масаж на ръцете, нож за рязане на хартия, цигаре, шал, както и пишещата машина Adler, която се съхранява в музея. Подредени са и вещи на неговата спътница в живота – поетесата Мара Белчева (1868-1937) – саше за носни кърпички от червена коприна, кожени ръкавици, копринен шал, изящен сервиз от дома й и др.

С ръкописи, картички и писма е представена духовната връзка между двамата творци, съвместната им работа по превода на „Тъй рече Заратустра” (Also sprach Zarathustra. Ein Buch für Alle und Keinen; 1883-1885) от Фридрих Ницше (Friedrich Nietzsche; 1844-1900), който е отпечатан през 1915 г., и по поемата „Кървава песен” (1911-1913), за която Пенчо Славейков е предложен за Нобелова награда за литература през 1912 г. Проследени са и последните години от изгнаничество на поета и смъртта му в Брунате, Италия, на 28 май 1912 г.

При откриването на изложбата актьорът Янко Лозанов ще изпълни творби на Пенчо Славейков.

Автори и куратори на изложбата са д-р Милена Тафрова, д-р Руслан Иванов от Националната библиотека и Здравка Никовска, главен уредник на къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови”.


Експозицията може да бъде посетена от гражданите и гостите на София до 8 май т. г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2034-zapochvat-chestvaniata-po-sluchai-150g-ot-rogdenieto-na-pencho-slaveykov.html

Und… Wolfgang-Hahn-Preis 2016 geht an den Künstler Huang Yong Ping

Mit Huang Yong Ping erhält einer der wichtigsten Vertreter der chinesischen Avantgarde den Wolfgang-Hahn-Preis. Foto: © Museum Ludwig, KölnDie Preisverleihung findet am 12. April im Museum Ludwig, Köln, dem Vorabend der Art Cologne, statt.

KÖLN. Zum 22. Mal in jährlicher Folge verleiht die Gesellschaft für Moderne Kunst am Museum Ludwig den Wolfgang-Hahn-Preis. In 2016 wird der 1954 in China geborene, seit 1989 in Paris lebende Künstler Huang Yong Ping ausgezeichnet. Mit dem Preis würdigt die Gesellschaft für Moderne Kunst das konsequente künstlerische Schaffen des Ausgezeichneten. Sie wird ein Schlüsselwerk zugunsten der Sammlung des Museum Ludwig erwerben. Dieser Ankauf wird begleitet von einer Präsentation im Museum Ludwig und einer Publikation (von 13. April bis 28. August 2016).


Die Auswahl des Preisträgers 2016 fand unter der Mitwirkung von Dr. Yilmaz Dziewior, Direktor des Museum Ludwig, und des diesjährigen Gastjurors Doryun Chong, Chief Curator am M+ Hong Kong, statt. Weitere Mitwirkende in der Jury waren die Vorstandsmitglieder der Gesellschaft für Moderne Kunst: Kurt von Storch (Vorstandsvorsitzender), Gabriele Bierbaum, Sabine DuMont Schütte, Jörg Engels und Robert Müller-Grünow.

Dr. Yilmaz Dziewior, Direktor des Museum Ludwig: „Die Wahl von Huang Yong Ping ist eine wichtige Weichenstellung für das Profil unserer Sammlung. Mit ihm zeichnen wir einen Künstler aus, der seit den 1980er Jahren an Fragestellungen von Politik versus Kultur, Universalität versus Individualität, an Schnittstellen zwischen chinesischer und westlicher Kunst arbeitet und ein höchst eigenständiges Oeuvre geschaffen hat. Ich bin sehr erfreut, dass der Wolfgang-Hahn-Preis in 2016 an Huang Yong Ping verliehen wird – eine längst fällige Entscheidung! Seine Arbeit ist für die Erweiterung unserer Sammlung von enormer Bedeutung.

Doryun Chong, Gastjuror für den Wolfgang-Hahn-Preis 2016 und Chefkurator des M+ in Hongkong: „Zu meiner Begeisterung hat sich die Jury des Wolfgang-Hahn-Preis Köln 2016 für Huang Yong Ping entschieden. Seine nunmehr drei Jahrzehnte währende Laufbahn begann in den 1980er Jahren in China. In den 1990er Jahren hat er sie in Europa und später weltweit fortgesetzt und ausgedehnt. Er durchquerte viele Länder und Kulturen, und auch sein Werk durchquerte eine fantastische Vielzahl von Gebieten und Zeiten. Sein (Euvre ist eine einzigartige Leistung, bekannt für seine oft ehrfurchtgebietenden Maße, seine erstaunliche Ikonografie und seine strenge Intellektualität. Es hat unseren Blick ebenso verändert wie unser Empfinden dafür, wie wir in Geschichte und Welt existieren. Er ist zugleich ein meisterlicher Bildhauer wie ein Künder unserer Zeit.

Eine weitere gute Nachricht für Köln bedeutet das Engagement zweier in Köln ansässiger Unternehmen: BAUWENS und Ebner Stolz. Gemeinsam haben sich BAUWENS und Ebner Stolz für mindestens drei Jahre verpflichtet, den Wolfgang-Hahn-Preis zu unterstützen. Sie unterstützen den Abend der Preisverleihung, die Präsentation im Museum Ludwig sowie die Publikation substanziell.

Über Huang Yong Ping

Mit Huang Yong Ping erhält einer der wichtigsten Vertreter der chinesischen Avantgarde den Wolfgang-Hahn-Preis. Seine Arbeiten enthalten subtile Querverweise zwischen konzeptueller, westlich geprägter und traditioneller fernöstlicher Kultur. Sie verbinden Ironie und Humor, Politisches und Spirituelles. Die Intention seiner häufig großformatigen, skulpturalen Arbeiten ist dabei komplex und vielschichtig. Nicht selten geht es ihm um die Inszenierung von Widersprüchen.

Huang Yong Ping – dessen Nachname in der in China üblichen Schreibweise vor seinem Vornamen geschrieben wird – wurde 1954 in Xiamen, einer Küstenstadt in der Provinz Fujian im Südosten Chinas geboren, und schloss 1981 an der Academy of Fine Arts in der Provinz Zhejiang, China, sein Kunststudium ab. Seine erste Ausstellung hatte er 1983 im Palast der Kulturen in Xiamen, in den folgenden Jahren rief er gemeinsam mit anderen Künstlern die Kunstbewegung „Xiamen Dada ins Leben und stellte mehrfach in China aus. 1989 nahm er an der bahnbrechenden, von Jean-Hubert Martin kuratierten Ausstellung „Magiciens de la terre im Centre Georges Pompidou und in der Grande halle de la Villette in Paris teil. In dieser Ausstellung, in der zu gleichen Teilen westliche und nichtwestliche Künstler vertreten waren, wirkte Martin einer Zentriertheit der westlichen Kunstgeschichte auf Europa und den USA entgegen. 1989 fand auch das Massaker auf dem Platz des Himmlischen Friedens in Peking statt. Im selben Jahr entschied Huang, sich in Frankreich niederzulassen, um dort zu leben und zu arbeiten.

In den folgenden Jahrzehnten nahm Huang an so wichtigen Biennalen/Triennalen wie der Carnegie International (1991) in Pittsburgh, an der Manifesta 1 (1996) in Rotterdam, an der 3. Biennale in Shanghai (2001), an der Triennale in Guangzhou (2002), an der 10. Biennale in Istanbul (2007) und an der 3. Biennale in Moskau (2009) teil. 1999 vertrat er Frankreich auf der Biennale in Venedig zusammen mit Jean-Pierre Bertrand. 1997 widmete ihm De Appel in Amsterdam eine erste Retrospektive. In 2005 richtete dann das Walker Art Center in Minneapolis die umfassende Retrospektive „House of Oracles für den Künstler aus, die weiter an das MassMoCA in Massachusetts und dann an das Ullens Center for Contemporary Art in Beijing reiste. Weitere wichtige Einzel-Ausstellungen waren beispielsweise „Wu Zei im Ozeanographischen Museum in Monaco (2010), „Huang Yong Ping im Nottingham Contemporary (2011) oder „AMOY/XIAMEN im Musee d’Art Contemporain in Lyon in 2013.

In Deutschland war Huang unter anderem Teilnehmer an den Skulptur Projekten Münster 1997 und 1999 an der Ausstellung „Kunstwelten im Dialog im Museum Ludwig in Köln. Aktuell bereitet Huang Yong Ping eine große Retrospektive in der Power Station, dem Museum für zeitgenössische Kunst in Shanghai, vor (Eröffnung: 17. März 2016). Zudem ist er nach Anselm Kiefer (2007), Richard Serra (2008), Christian Boltanski (2010), Anish Kapoor (2011), Daniel Buren (2012) und Ilya und Emilia Kabakov (2014) Gast der Monumenta 2016 im Grand Palais in Paris. Dort bekommt er die Carte Blanche, um in der 13.000 m2 großen Halle eine raumfüllende Installation zu erschaffen (Eröffnung: 8. Mai 2016).

Am 12. April 2016 zeichnet ihn die Gesellschaft für Moderne Kunst mit dem Wolfgang-Hahn-Preis aus; anlässlich der Verleihung wird zudem eine Präsentation mit einer Auswahl von Huangs Arbeiten im Museum Ludwig zu sehen sein.

Über den Wolfgang-Hahn-Preis

Wolfgang Hahn (1924-1987) war Gründungs- und Vorstandsmitglied der Gesellschaft für Moderne Kunst am Museum Ludwig und Gemälde- und Chefrestaurator des Wallraf-Richartz-Museum / Museum Ludwig. Vor allem aber war er auch Sammler. Er begann in den 1950er Jahren, sich mit der aktuellen Kunst auseinanderzusetzen und eine Sammlung aufzubauen, die er in den 1960er Jahren dann mit Objekten der Künstler der europäischen Fluxus- und Happeningbewegung sowie des Nouveau Realisme ergänzte. „Die bohrende Frage der sechziger Jahre nach dem Verhältnis von Kunst und Leben hat Hahn sich nicht von außen gestellt, sondern aus seiner Attitüde zur Kunst heraus selbst entwickelt. Hahn lebte mit Kunst und Künstlern, ohne sich selbst von der bürgerlichen Realität zu entfernen, in der er mit beiden Beinen stand. Kunst wurde nicht zum Objekt herabgewürdigt, sondern als Teil seines Lebens mit ausdauernder Energie erfasst. Die Beschäftigung mit Kunst war das Gegenteil von Ästhetizismus; im eigentlichen Sinne diente sie ihm, der sich mit ihr umgab, als Vehikel der Welterfahrung, so Siegfried Gohr, Gründungsdirektor des Museum Ludwig, über Wolfgang Hahn im Jahr 1997.

Diese Haltung würdigte die Gesellschaft für Moderne Kunst, als sie 1994 den mit 100.000 DM dotierten Preis für zeitgenössische Kunst erstmals auslobte und nach Wolfgang Hahn benannte. Heute beträgt der Etat des Preises maximal 100.000 EUR. Die Anforderungen an die Preisvergabe sind: Der Preis soll vorrangig Künstler ehren, die sich in der Kunstwelt durch ein international anerkanntes Oeuvre einen Namen gemacht haben, die aber noch nicht die ihnen zukommende Aufmerksamkeit vor allem in Deutschland gefunden haben. Mit dem Preis verbunden ist eine vom Museum Ludwig, Köln, organisierte Ausstellung mit Arbeiten des Preisträgers, insbesondere des zu erwerbenden Werks / der zu erwerbenden Werkgruppe, sowie die Herausgabe einer begleitenden wissenschaftlichen Publikation.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/2033-und-wolfgang-hahn-preis-2016-geht-an-den-kuenstler-huang-yong-ping.html

Титаните Deep Purple най-сетне влязоха в Залата на рокендрол славата

Deep Purple са една от най-обичаните хард рок групи в света. Бандата, със Стив Морс (вдясно), в Бразилия през март 2009 г. Снимка: Silvio Tanaka/wikipedia.КЛИВЛАНД. Колкото и да е странно, една от най-обичаните и най-известни рок групи в света, чийто изключителен принос в развитието на световната музика е безспорен – Deep Purple, най-сетне (почти 50 години след нейното основаване) беше въведена в Залата на рокендрол славата. Това се случи по време на 31-ото издание на Rock & Roll Hall of Fame Induction Ceremony, която се проведе на 8 април, петък, в знаменития музей на рокендрола в американския град Кливланд, Охайо, съобщи сайтът на телевизия CBS News.


Заедно с Deep Purple, които бяха въведени в Залата от облечения в перфектен тъмночервен (с нюанси на тъмновиолетово) блезйзър Ларс Урлих (Lars Ulrich) – феноменалният барабанист на Metallica, комитетът от експерти – журналисти и представители на музикалната индустрия, определи още „кръстникът” на пауър поп музиката (power pop music) Чийп Трик (Cheap Trick), една от легендите на световния джаз- и софт рок Chicago – автори на суперхитове като Saturday In The Park и If You Leave Me Now, рапърите N.W.A., джазмена и блус китарист Стив Милър (Steve Miller) и продуцента Брент Бернс (Bert Berns).

CBS отбелязва, че „новите” от 2016 г. имат уникална връзка помежду си – Чийп Трик е свирил с Deep Purple през 70-те години, Стив Милър пък някога е подгрявал Chicago, а N.W.A. са използвали хита на Милър Take the Money and Run за една от своите композиции…

Процедурата по въвеждане в Залата на славата е от 1986 г. Едно от условията да попадне група или изпълнител там е техният първи запис да е направен най-малко пред 25 години. Deep Purple, които са признати за класици на рока, трябваше да влязат в Залата още през 1993 г., но въпреки възмущението милионите фенове на бандата и на техни колеги-музиканти (например, от страна на Metallica, които са в Залата от 2009 г.), това се случи едва сега.

Deep Purple се събират през февруари 1968 г. в английския град Хертфорд (Hertford). Сред основателите на легендарната хард рок банда са виртуозите Ричи Блекмор (Ritchie Blackmore; 1945) – соло китара, и Джон Лорд (Jon Lord; 1941-2012) – клавишни. Благодарение на приятеля си Крис Къртис (Chris Curtis; 1941-2005), музикантите се срещат с продуцентите Тони Едуардс (Tony Edwards) и Джон Колета (John Coletta; 1932-2006), които са впечатлени от таланта им и им предлагат договор. Към новата група се присъединяват Йън Пейс (Ian Gillan; 1945), баскитарисът Ники Симпер (Nick Simper; 1945) и вокалистът Род Евънс (Rod Evans; 1947), и още първите два албума Shades Of Deep Purple (1968), The Book Of Taliesyn (1968) ги изкачват начело в класациите, а третият – Deep Purple (1969), който остава някак встрани, всъщност определя бъдещите промени, които ще отварят пред бандата вратите към световната слава…

През 1969 г. на мястото на Симпер и Евънс идват Роджър Глоувър (Roger Glover; 1945) и Йън Гилън, и така групата навлиза във втория си период. С класиките In Rock (1970) и последвалите го Fireball (1971) и Machine Head (1972), Deep Purple стават абсолютни рок звезди, но тавата Who Do We Think We Are (1973) слага точка и на този забележителен период. Новите търсения и разбира се трудният характер на Ричи Блекмор водят до разрив, а Гилън и Глоувър напускат. Но в този случай късметът, макар и за кратко, е на страната на Ричи. В края на годината към бандата се присъединяват двама изключителни музиканти: певецът Дейвид Ковърдейл (David Coverdale; 1951) и басистът Глен Хюз (Glenn Hughes; 1951), които са в основата на фантастичните тави Burn и Stormbringer, издадени през 1974 г. В края на годината, обаче, Блекмор напуска и заедно с големия Рони Джеймс Дио (Ronie James Dio; 1942-2010) от Elf основават друга легендарна група – Rainbow (днес, пред прага на 70-ия си рожден ден, Ричи възстанови този проект и през лятото на тази година се очакват и първите концерти на групата!). Мястото му в Deep Purple заема феноменалният блусар Томи Болин (Tommy Bolin; 1951-1976), който, за съжаление, умира през декември 1976 г., а от този период остават студийния шедьовър Come Taste The Band (1975) и няколкото невероятни концерта, сред които и Last Concert in Japan (1977/1978). Веднага след смъртта на Болин групата се разпада и се превръща в истинска легенда…

Митът Deep Purple (в състава от втория период) се възражда в края на октомври 1984 г., когато излиза тавата Perfect Stranger – първият албум от договора им с Polydor. Ричи остава до 1992 г. – за The Battle Rages One, но това се оказва една от неговите последни (по това време) „битки” в хард рока преди да се отдаде на бароковия проект на съпругата си Кендис Найт (Candice Night), наречен Blackmore’s Night.

През следващите две години с Deep Purple работи виртуозният китарист Джо Сатриани (Joe Satriani; 1956), който през 1994 г. е заменен от колегата си от американската група KansasСтив Морс (Steve Morse; 1954). С него бандата записва студийните Purpendicular (1996), Abandon (1998), Bananas (2003), Rapture of the Deep (2005), както и няколко концертни тави, като във всяка от тях русокосият американец доказва, че изборът му за заместник на Блекмор не е никак случаен…

Последната промяна в групата е от 2001 г., когато Джон Лорд напуска по здравословни причини, а зад клавишните застава брилянтният Дон Еъри (Don Airey; 1948) от Rainbow

Последната, засега, тава на Deep PurpleNow What?!, излезе през април 2013 г. До момента групата е продала над 100 милиона албума

* * *

Залата на славата е организация, основана през 1983 г. от Ахмет Ертегюн (Ahmet Ertegun), знаменитият шеф на звукозаписната компания Atlantic Records. Сред първите въведени в Залата са музиканти като Чък Берри (Chuck Berry), Джеймс Браун (James Brown; 1933-2006) и Рей Чарлс (Ray Charles; 1930-2004). Днес членове на организацията са 749 изпълнители и 113 формации.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2032-titanite-deep-purple-nai-setne-vliazoha-v-zalata-na-rockendroll-slavata.html

Дженифър Лоурънс призова Холивуд да промени стандарта си за женска красота

През 2013 г. Дженифър Лоурънс спечели „Оскар” (Oscar®) в категорията „Най-добра актриса в главна роля” за участието си във филма „Наръчник на оптимиста” на Дейвид Ръсел. Снимка: Matt Petit / ©A.M.P.A.S.Звездата от „Игрите на глада” смята, че актрисите с нормално тегло често са пренебрегвани.

НЮ ЙОРК. В интервю за Harper’s Bazaar, американската актриса Дженифър Лоуърнс (Jennifer Lawrence) призова Холивуд да преразгледа стандарта си за женската красота. Според нея, в столицата на световното кино вече така са привикнали към слабите жени, че актрисите с нормално тегло много често остават пренебрегвани, цитира изданието lenta.ru.


„Поднорменото тегло е станало толкова модерно, че дори когато сте с нормално тегло, можете да чуете: „Боже мой, колко е пищна!”. Това е лудост”, споделя звездата от франчайза „Игрите на глада” (The Hunger Games). Според нея, подобни изказвания са погрешни.

Лоурънс уточнява, че не смята своите форми за идеални, въпреки че всеки ден се занимава с пилатес и работи много.

В интервюто си, актрисата засяга и темата за феминизма. Тя е на мнение, че това движение понякога безпричинно плаши хората. „В развитите общества, ние – жените, често се чувстваме силни и искаме да ни възприемат напълно сериозно. При това не е задължително да се отказваме от качествата си, които ни правят жени: чувствителност, нежност и толерантност”, допълва тя.

Дженифър Лоурънс, която е родена през 1990 г., привлече вниманието на кинокритиката и на публиката още с дебютната си главна роля във филма „Зимен дар” (Winter’s Bone) на Дебра Граник (Debra Granik), отличен с Голямата награда на журито за драма от фестивала „Сънданс” (Sundance Film Festival) през 2010 г. Две години по-късно тя участва в първия филм от франчайза „Игрите на глада”, който пък й донесе световна слава, а признанието на Американската академия за филмово изкуство и науки (A.M.P.A.S.) заслужи за превъплъщението си като Тифани в „Наръчник на оптимиста” (Silver Linings Playbook; 2012) на режисьора Дейвид Ръсел (David O. Russell) – „Оскар” (Oscar®) в категорията „Най-добра актриса в главна роля”. Последваха Розалин в „Американска схема” (American Hustle; 2013) – също на Ръсел, който през 2014 г. пък й донесе „Златен глобус” (Golden Gloube®) за поддържаща роля, участие в противоречивия „Серена” (Serena; 2014) на Сюзън Биир (Susanne Bier) и завръщане към касовите хитове X-Mеn„Дни на отминалото бъдеще” (Days of Future Past) – където е Рейвън/Мистик, и в „Игрите на глада: „Сойка-присмехулка” – част I и II (The Hunger Games: Mockingjay – Part 1 & 2), като Кантис Евърдийн…

През тази година талантливата актриса беше номинирана четвърти пък за „Оскар” – за ролята й в биографичния „Джой” (Joy; 2015), който е нейният трети филм с Дейвид Ръсел.

Интервюто с Дженифър Лоурънс в Harper’s Bazaar можете да прочетете тук.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2031-jennifer-lawrence-prizova-hollywood-da-promeni-standarta-si-za-jenska-krasota.html

Обявиха новите победители от регионалните конкурси на „Алианц”

Картината „Стихия” на художничката Нина Русева (вляво) и пластиката „Младост” на Валентин Савчев бяха отличени съответно в категориите „Живопис” и „Скулптура”. Снимки: СБХ © Нина Русева / © Валентин СавчевИзложбата в галерията на СБХ на „Шипка” 6 представя петдесетте номинирани автори.

СОФИЯ. Станаха известни носителите на тазгодишните награди от петото издание на „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика” за автори от София, Перник, Кюстендил и Благоевград, съобщиха от Съюза на българските художници (СБХ). В раздел „Живопис” отличието получи Нина Русева – за творбата си „Стихия”, в категорията „Скулптура”Валентин Савчев за „Младост”, а наградата за „Графика”Филип Попов за „Бойна единица”.


Професионално жури в състав: Николай Майсторов, Павел Койчев, Иван Газдов и Искра Траянова, разгледа общо 288 творби от 141 автори, като за участие в заключителната регионална изложба-конкурс бяха номинирани 33 живописци, 10 скулптори и 17 графици. Техните творби са експонирани от вчера – 7 април, в галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6, като ще останат на разположение на ценителите до 30 април.

Наградата за „Графика” отиде при Филип Попов за „Бойна единица”. Снимка: СБХ © Филип Попов„Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика” е част от корпоративната стратегия на компанията с ясно очертани обществени и социални ангажименти, която се провежда от 2008 г. със съдействието на СБХ. Конкурсът, провеждан под патронажа на Министерство на културата, представлява преглед на съвременното изкуство, като в него няма ограничения по отношение на стилови предпочитания, изразни средства, тематичен и сюжетен избор. Творбите се селекционират от компетентно жури, различно за всяка изложба – изявени художници, изкуствоведи, дейци на културата, като според организаторите, това обстоятелство спомага за безпристрастни и обективни оценки.

Първите четири издания на конкурса получиха изключително висока оценка и широк отзвук от страна на художници, медии и общественост. По мнение на изявени представители на творческите среди, този конкурс, единствен по рода си у нас, дава пространен преглед на българското изобразително изкуство и е едно от най-значимите културни събития в страната. В началото на 2015 г. започна петото издание на конкурса, което ще завърши с финалната изложба от 6 до 29 октомври 2016 г. на наградените и номинираните от регионалните конкурси (ул. „Шипка” 6 - 1 и 2 етаж). Тогава ще бъдат отличени и тримата най-изявени автори в съответния жанр, които ще получат големите награди на Алианц.

Следващата регионална изложба от Националния конкурс ще бъде проведена от 12 май до 2 юни в Пловдив – в градската галерия на ул. „Съборна” 14 А. В експозицията ще бъдат включени творби на художници от региона на Стара Загора, Пазарджик, Казанлък, Пловдив, Смолян, Димитровград и Кърджали.

От 9 юни до 9 юли в градската галерия на Варна (ул. „Л. Каравелов” 1) пък ще бъдат представени произведения на номинираните автори от региона на Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра.

Подробности за конкурса можете да намерите на страниците allianz.bg и sbhart.com.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2030-obyavicha-novite-pobeditelite-ot-regionalnite-konkursi-na-alainz.html

„Реката на рая” – най-добрият испански роман за 2013 г., излезе на български

Испанският писател Хосе Мария Мерино. Снимка: Real Academia Española / twitter.comПисателят Хосе Мария Мерино е едно от най-ярките имена в съвременната иберийска литература.

СОФИЯ. Романът „Реката на рая” (El río del Edén; 2013) от писателя Хосе Мария Мерино (José María Merino; 1941), вече e на книжния пазар у нас от ИК „Персей”. Творбата, която разказва разтърсващата история на една любов – реална и изпепеляваща, преминала през изпитания и препятствия, през измяна, предателство и разкаяние, е призната за най-добрия испански роман (Premio Nacional de Literatura en la modalidad de Narrativa) за 2013 г., припомнят неговите български издатели.


Реката на рая” е най-значимото произведение на Хосе Мария Мерино и е оценено високо както от критиката, така и от читателите не само в Испания, но и в цял свят. С книгата си, също през 2013 г., писателят печели още и Наградата на критиката в Кастилия и Леон (Premio de la Crítica de Castilla y León), а изданията El Cultuiral и El Mundo я обявяват за най-добър роман на годината.

Хосе Мария Мерино е роден на 5 март 1941 г. в Коруня. Дълго време е живял в Леон, а днес живее и работи в Мадрид. Литературната си кариера започва с поезия, но става известен през 1976 г. с произведението си „Романът на Андрес Чос” (Novela de Andrés Choz), за което е удостоен с Наградата за романи и разкази (Premio Novelas y Cuentos). Изплъзването на чувството за идентичност, връзката с митологията, традициите, заемат значително място в неговите творби. Романът му Тъмният бряг (La orilla oscura; 1985) печели Наградата на критиката (Premio Nacional de la Crítica), а през 1993 г. Мерино става носител и на Националната награда за литература за млади читатели (Premio Nacional de literatura infantil y juvenil), а по-късно и авторитетното отличие – наградата „Саламбо” (Premio Salambó, 2008). Автор на 15 романа, сборници с разкази и поезия, сред неговите произведения са личат още трилогията „Метиски хроники” (Las crónicas mestizas; 1992), романите „Виденията на Лукреция” (Las visiones de Lucrecia; 1996), „Място без вина” (El lugar sin culpa; 2007)награда за роман „Гонсало Торенте Балестер” (Premio Gonzalo Torrente Ballester), „Истории от другото място” (Historias del otro lugar. Cuentos reunidos, 1982-2004; 2010), Книга за преброените часове” (El libro de las horas contadas; 2011) и др. Писателят е член на Испанската кралска академия (Real Academia Española).

Заглавие: „Реката на рая”; автор: Хосе Мария Мерино; брой страници: 320; ISBN 978-619-161-081-5; цена: 12.99 лв. Даниел и Тере се срещат и влюбват. Чувствата им са силни и спонтанни. Двамата прекарват щастливи мигове по време на почивката си в край една невероятно красива лагуна, сравнима единствено с библейския рай – Едем. Но след това те попадат в противоречията на истинския живот. Тере прави научна кариера, която я отвежда в САЩ, а Даниел се отдава на изкушенията, които всекидневието му предлага. Двамата се оказват слаби, за да защитят чувствата си, но любовта се оказва по-силна…

Реката на рая” е доказателство за това, че можем да бъдем щастливи, но много често сами се отказваме от възможностите, които ни предлага съдбата, и по този начин пропускаме моментите, които ни доближават до нашия своеобразен рай. Книгата показва една тривиална, но жизненоважна истина – човешката драма е в липсата на искреност, в това да си неспособен да кажеш истината или още по-лошо – да я изречеш наполовина. Така, постепенно ние се превръщаме в същества, които единствено рушат – и любовта, и самите себе си…

„Малкото камъче за мравката е огромна планина, а самата планина е невидима за мравката”, казва писателят и допълва: „Казват, че човек се бави малко повече от осем секунди, за да се влюби, и докато ти гледаше и слушаше това момиче, почувства към нея онзи неудържим стремеж за близост, с който се облича любовта, когато възниква.”

…Заедно със сина си Силвио, момче със синдрома на Даун, Даниел обикаля из околностите на Алто Тахо, сакрално място, където смята да разпръсне праха на починалата си след тежка катастрофа съпруга. Това е същото място, където в младостта си те споделят своята силна любов и мъжът си спомня емоционалните преживявания по време на връзката им – любов, измяна, предателство и разкаяние…

Разказан от „второ лице”, този роман на Хосе Мария Мерино противопоставя чуждата и безразлична природна среда на сантименталната и морална тревога, дълбоко присъща на човешкото същество. Самият Мерино споделя, че това е най-реалистичният роман, който е писал досега, и в него както персонажите, така и сюжетът са от изключително значение. Това е роман, в който мечтата или блянът са почти скрити от реалността. Писателят признава, че в тази книга се е докоснал и открил един нов свят, за който не е подозирал досега. „Благодарение на Силвио, момче със синдрома на Даун, можах да разбера как живеят и се развиват в съвременния свят хората, страдащи от тази болест, и те ми показаха много повече от това, което бих могъл да си представя”, споделя авторът.

Животът на испанският писател винаги е бил свързан със словото. „Словото ни прави това, което сме. Словото е съзнанието, знанието, познанието”. Срещал ли е трудности? „Естествено, доста съм им се гневял. Да се посветиш на литературата, означава да пишеш каквото решиш, но понякога словото не ти позволява. С времето обаче се научаваш. Преди да започна „Реката на рая”, много мислих как да го създам и накрая избрах да го напиша от второ лице. Сега съм доволен, че съм попаднал в целта…”

Съществува ли Едем? „С годините си спомняш моментите, които са най-близо до това, което би могло да бъде рая. Имаме предпоставки да бъдем щастливи и изпускаме много възможности. Много от хората сме привилегировани, а се превръщаме в същества, които само рушат…”

Миналото и настоящето естествено се преплитат в мислите на Даниел, главният персонаж в романа, изпълват всичките му преживявания с Тере, първо любима, после съпруга и накрая – жив спомен в разказа за пътуването по брега на реката със синът им Силвио. Така постепенно присъствието на реката – символ на времето и на живота, който отминава, Мерино създава една митична атмосфера в онзи рай, споделен от Даниел и Тере по време на тяхната силна, изпепеляваща любов…

Великолепният превод на романа „Реката на рая” от Хосе Мария Мерино е на Румен Руменов.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2029-rekata-na-raia-nai-dortiat-ispanski-roman-na-2013-izleze-na-bulgarski-.html

The Essl Museum in Klosterneuburg will be ceasing its exhibition activity

From 1 July 2016, after 17 years, the Essl Museum in Klosterneuburg, will be ceasing its exhibition activity. Photo: © artnovini.comThe Rendezvous and
Body & Soul exhibitions, with significant works from the Essl Collection, will run until 30 June.

VIENNA. From 1 July 2016, after 17 years, the Essl Museum (An der Donau-Au 1) will be ceasing its exhibition activity. Up to this date all planned events and exhibitions will still take place. In addition, a grand finale will be organised, with Open Days and comprehensive art-education programmes, announced essl.museum.


The Essl family has financed the building of the Essl Museum and all current costs for the operation and exhibitions from its own funds for 17 years. Unfortunately this is now no longer possible. For the continued operation of the Essl Museum additional sources of funding or public-sector support would have been necessary. The province of Lower Austria had announced that it would have been willing to provide an essential contribution if the central government were to provide the same level of funding. Unfortunately there has been no positive commitment from the central government. I am very sorry, but this situation now forces us to cease exhibition activity. So from July 2016 the Essl Collection will no longer be visible for the public; yet it remains unaffected by the cessation of exhibition activity. The Essl Museum will continue to be used as a depot for the Essl Collection, which has been an important task of the house since 1999. As before, the collection will be well looked after. Archive, conservation department, art handling and facility management will be maintained. The international loan activity remains in place. I would like to thank with all my heart the numerous visitors, artists and collaborators who for many years have made this museum an open, exciting and beautiful place of art and dialogue, said Prof. Karlheinz Essl.

The Rendezvous and Body & Soul exhibitions, with significant works from the Essl Collection, will run until 30 June. On 4 May the final exhibition will be opened in the Essl Museum, which will also run until 30 June. The eSeL Collection is a participative exhibition project by the Viennese art networker, knowledge producer and artist Lorenz Seidler, alias eSeL, and displays a collage spanning several rooms, in which the Viennese art scene of the past 15 years is addressed.

In the coming weeks there will be further publications accompanying the two last major collection exhibitions, Rendezvous and Body & Soul, as well as publications on the history of the Essl Museum.

The Essl Museum is taking its leave with a grand finale featuring three exhibitions, numerous art-education programmes, concerts and lectures. The museum will remain open at its usual hours until 30 June (Tuesday to Sunday: 10 a.m. to 6 p.m., Wednesday 10 a.m. to 9 p.m., free admission from 6 p.m.). The Open Days will take place from 24 to 30 June with free admission (daily from 10 a.m. to 6 p.m., also on Monday, 27 June).

Fragment from the exhibition ‘Body & Soul’: Karen Holländer. No Titel, 2005; Oil on canvas, 126 x 156 cm. Photo: Mischa Nawrata, Wien © Sammlung Essl* * *

The exhibition Body & Soul

What attitude do we take today vis-à-vis our body and sexuality? In the 20th century, Western society revolutionised and redefined its relationship with the body, but also brought problematic aspects to light. Artists reflected these developments, of course, particularly after 1945. Post-war Austria saw the head-on confrontation between hypocritical sexual morals and far-reaching denial and sub-culture avant-gardes striving to overcome these obstacles. Vienna Actionism, a movement that produced art which still has the power to shock, is now considered one of the most significant achievements of Austrian art. Body & Soul is devoted to a subject widely represented in the Essl Collection, the human body in all its facets.

The exhibition places the topic in a wider social context and traces its evolution up to the present. The human body may serve as platform for the expression of inner states and feelings, as exemplified by Maria Lassnig’s body awarenes paintings; it can be a metaphor for metaphysical notions, or, as in Marc Quinn’s sculpture Allison Lapper, it may celebrate beauty beyond social norms.

Curator: Andreas Hoffer

‘Rendezvous - Masterpieces from the Essl Collection’. Alex Katz, Agnes and Karlheinz Essl, 2010; Oil on canvas, 122 x 244 cm. © BILDRECHT Wien, 2016, Photo: Mischa Nawrata, Wien* * *

The exhibition Rendezvous -
Masterpieces from the
Essl Collection

Sometimes a date or rendezvous can ignite an exceptional story, as was the case with the initial meeting of Agnes and Karlheinz Essl in 1959 in New York. They immediately became a couple and enjoyed their first encounters with contemporary art in the fascinating metropolis on their dates which took them to the museums and galleries of New York. This was the origin of their love for art which soon became a passion: The beginning of the Essl Collection.

Rendezvous. Masterpieces from the Essl Collection, the major show of collection holdings in 2016, features a rendezvous between central works and artists from the Essl Collection. Austrian and international artists meet, sometimes in surprising constellations.

‘Rendezvous - Masterpieces from the Essl Collection’. Maria Lassnig, Head, 1963; Oil on canvas, 71 x 91 cm. © Sammlung Essl, Photo: Mischa Nawrata, WienActual romantic rendezvous like the ones Maria Lassnig and Arnulf Rainer had in the 1950s in Paris come upon imaginary What-if encounters: Max Weiler meets Cecily Brown, Martha Jungwirth has a date with Asger Jorn, and Kurt Kocherscheidt with Antoni Tàpies.

Far Eastern philosophies with their focus on reduction influenced not only Hans Bischoffshausen, Georges Mathieu and Friedensreich Hundertwasser, but also the aforementioned Rainer and Lassnig. Encounters with the archaic and the primal bring together such divergent artists as Kurt Kocherscheidt, Antoni Tàpies, Hermann Nitsch and Eduardo Chillida.

Nature’s creation is the focal point for Max Weiler and Per Kirkeby, the painterly process of transformation connects Weiler with the much younger artist Cecily Brown. Other meetings celebrate the spontaneous, unbound act of painting valued by the artists of COBRA.

The last room of the exhibition hosts a rendezvous with an unknown outcome with works chosen by friends of the Essl Museum. The first selection will be made by the collectors Agnes and Karlheinz Essl, a profession of love to art…

Curator: Andreas Hoffer

* * *

The eSeL Collection

The Essl Museum Laboratory will be inaugurated by a project designed by the Viennese art networker, knowledge producer and artist Lorenz Seidler aka eSeL. The eSeL Collection documents and reflects on the world of art on the basis of eSeL’s comprehensive archives: information on and documentation of exhibitions from the last 15 years, many boxes filled with leaflets and many terabytes of data will be arranged to form an interactive exhibition setting. With the help of a many-layered timeline, The eSeL Collection provides an insight in current developments and dynamic trends in an increasingly interrelated world of art, explores the changes in conditions underlying art production and investigates new challenges and the future potential of contemporary art. Individual focus areas are highlighted by selected eSeL projects from the last 15 years. eSeL’s photographic oeuvre, which is devoted to the art scene and its protagonists, will be presented in large formats. Art is the product of communication! - visitors will have the opportunity to contribute actively by adding their own observations on the development of art in the last 15 years. On several days, eSeL himself will attend the laboratory and change and expand the setting of the collection together with the visitors.

* * *

The Essl Collection is one of the most important collections of Austrian art since 1945 and one of the significant collections of contemporary art in Europe. In the collection, Austrian art is found in great variety and depth and is put in an international context, which allows observation of trends and connections in the international art scene.

The collection was built by Agnes and Karlheinz Essl. For over 50 years, they have accompanied the careers and lives of Austrian and international artists – for them, direct interaction with the artists is a crucial point of collecting.

The main focus of the collection is Austrian Art from 1945 with works by artists like Maria Lassnig, VALIE EXPORT, Arnulf Rainer, Max Weiler, Markus Prachensky, the artist of the Viennese Actionism like Hermann Nitsch and Günter Brus, new painting of the 1980s to the younger generation of Austrian artists such as Elke Krystufek and Deborah Sengl.

Nowadays, the Essl collection is a significant cultural heritage of Austrian art since the second World War (1939-1945).

* * *

The Essl Museum is one of the main architectural works by Austrian architect and holder of the Austrian State Prize Heinz Tesar. The museum was built in 1999 and presents the completion of Tesar’s unique architectural design vocabulary.

The Essl Museum is home to works of the Essl collection and holds an exhibition space of 3.200 sqm.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2028-the-essl-museum-in-klosterneuburg-will-be-ceasing-its-exhibition-activity.html

Das Leopold Museum startet mit einem umfassenden Relaunch des Corporate Design

Beispiele ds neuen Corporate Design Leopold Museum. Foto: © Leopold MuseumHans-Peter Wipplinger: „Grenzen aufbrechen und Kunst noch mehr Platz einräumen”.

WIEN. Das Leopold Museum startet mit einem umfassenden Relaunch des Corporate Design in die neue Frühjahrssaison. Die bevorstehenden Ausstellungen zu Wilhelm Lehmbruck (1881-1919), dem bedeutendsten Bildhauer des deutschen Expressionismus und zur zeitgenössischen belgischen Künstlerin Berlinde De Bruyckere – beide ab 8. April im Leopold zu sehen – erscheinen bereits im neuen grafischen Gewand.


Hans-Peter Wipplinger, dem neuen museologischen Direktor des Leopold Museum, gelang es den renommierten kunst- und kulturerfahrenen Werber Christian Satek für diese ebenso spannende wie heikle Aufgabe zu gewinnen. In wenigen Monaten entwickelte die Agentur gemeinsam mit dem Leopold Museum Direktorium Hans-Peter Wipplinger und Gabriele Langer sowie Tina Zelenka (Marketing) und Nina Haider (Grafik) mit großem Engagement eine völlig neue Bildsprache.

Hans-Peter Wipplinger: „Das von mir initiierte Ausstellungsprogramm umfasst herausragende Kunst aus den letzten zwei Jahrhunderten. Das neue Corporate Design erzeugt eine klassisch-zeitlose, aber auch moderne Anmutung und ist somit für Kunst vom 19. Jahrhundert bis in die Gegenwart gleichermaßen verwendbar.”

Das Redesign ist eine konsequente aber unkonventionelle Weiterentwicklung der bisherigen Unternehmensgrafik. Unter Verwendung der in den fünfzehn Jahren seines Bestehens gut eingeführten Wort-Bildmarke des Museums, die neben dem Schriftzug LEOPOLD MUSEUM eine Figur aus einer Schiele-Skizze zeigt, und der Schrift „The Sans Plain” gelang ein umfassender Rebrush.

„Waren bisher Schrift und Sujet streng getrennt, lösen sich diese Grenzen nun auf um der Kunst bzw. dem Sujet noch mehr Platz einzuräumen”, so der Direktor des Leopold Museum. Dazu wurden Logo und sämtliche schriftlichen Informationen wie etwa Titel oder Laufzeit der Ausstellung aus dem bisherigen monochromen Schriftbalken gleichsam mit der Schere ausgeschnitten und die dadurch entstehenden Schriftstreifen über das Sujet „geklebt”. Die Ränder der Streifen wurden dabei bewusst asymmetrisch beschnitten. Das Ergebnis erinnert ebenso an Jamie Reids legendäres Never Mind The Bollocks (1977) Cover der Punkband Sex Pistols wie an Décollagen von Dada über Mimmo Rotella (1918-2006) bis Asger Jorn (1914-1973).

Christian Satek schafft es nonchalant aus diesem urban-trashigen Ansatz eine höchst elegante Linie zu entwickeln. Die Papierstreifen belassen ein Maximum an Bildfläche und geben dennoch den Sujets den nötigen Halt. „Es war mir wichtig, mit dem neuen visuellen Auftritt einen Bezug zu den bis heute radikal anmutenden Ausstellungsplakaten von Secessionskünstlern wie Schiele und Klimt herzustellen”, so Christian Satek.

Die Neugestaltung umfasst sämtliche Print-Werbemittel wie Ausstellungsplakate, Einladungen, Folder oder Transparente, darüber hinaus Presseunterlagen und Inserate. Der E-Newsletter des Leopold Museum wird ebenfalls neu gestaltet und auch die Website des Museums wird sukzessive dem neuen Design angepasst.

Christian Satek, einer der profiliertesten österreichischen Gestalter für Markenentwicklung und Kommunikationsdesign hat legendäre Kampagnen für u.a. Palmers und Römerquelle geschaffen. Seine Agentur hat Erscheinungsbilder für Kunden wie Postbus, Knize, Kurkonditorei Oberlaa und Agrarmarkt Austria geschaffen. Einen Schwerpunkt stellen Kulturinstitutionen wie Albertina, Wien Museum, Theater an der Wien und Liechtenstein Museum dar.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/2027-das-leopold-museum-startet-mit-einem-umfassenden-relaunch-des-corporate-design.html