Месечни архиви: март 2016

Густаво Дудамел ще дебютира в Новогодишния концерт на Виенската филхармония

Густаво Дудамел е един от най-известните съвременни диригенти. Снимка: wikipedia.org35-годишният маестро ще бъде най-младия диригент в историята
на едно
от най-вълнуващите музикални събития в света.

ВИЕНА. Световноизвестният венецуелски маестро Густаво Дудамел (Gustavo Dudamel) ще дебютира като диригент на традиционния Новогодишен концерт (Neujahrskonzert) на Виенската филхармония (Wiener Philharmoniker) на 1 януари 2017 г., съобщи официалният сайт на знаменития оркестър. Познат и обичан от публиката в цял свят заради своя изключителен талант и ярко сценично присъствие, 35-годишният Густаво Дудамел ще бъде най-младият диригент в историята на събитието, което през тази година отбеляза своето 75-о издание.


Новогодишният концерт на Виенската филхармония се провежда в първия ден на всяка година, от 12.15 ч. (българско време), в прочутата Голяма зала (Großer Saal), наричана още и Златната зала, на „Мюзикферайн” (Musikverein) в австрийската столица.

Густаво Дудамел е роден на 26 януари 1981 г. в Баркисимето, Венецуела. През 2004 г. печели престижния Международен конкурс за диригенти „Густав Малер” (Bamberger Symphoniker Gustav-Mahler-Dirigentenwettbewerb) в Бамберг, Германия. В момента диригентът е музикален директор на Филхармонията на Лос Анджелис (Los Angeles Philharmonic), на Гьотеборгския симфоничен оркестър (Gothenburg Symphony Orchestra) и на венецуелския Симфоничен оркестър „Симон Боливар” (Orquesta Sinfónica Simón Bolívar).

Каузите, за които маестрото работи всеотдайно, са проектът El Sistema в неговата родина и Младежкият оркестър на Лос Анджелис (YOLA), които са свързани с музикалното образование децата. Според Дудамел, класическата музика е движещата сила на социалните промени в обществото и той консултира подобни програми още в Гьотеборг (Швеция) и Реплоуч (Шотландия).

Густаво Дудамел дирижира Виенската филхармония за първи път на 26-годишна възраст – през 2007 г. в Люцерн, а първите му абонаментни концерти със световноизвестния оркестър се провеждат през 2011 г.

През 2016 г., първият концерт на маестрото с виенския филхармоничен оркестър, ще се състои на 10 април (неделя), от 11.00 ч., в „Мюзикферайн”. В програмата са включени две великолепни произведения, вдъхновени от творчеството на швейцарския художник-символист Арнолд Бьоклин (Arnold Böcklin; 1827-1901): симфоничната поема „Островът на мъртвите” (Die Toteninsel, op. 29), написана от гениалния Сергей Рахманинов (Sergej Rachmaninow; ) през 1909 г., и поетичните музикални пиеси Vier Tondichtungen nach Arnold Böcklin, op. 128 от големия германски композитор Макс Регер (Max Reger; 1873-1916). След паузата, концертът ще продължи с шедьовъра „Картини от една изложба” (Bilder einer Ausstellung; 1874) от руския композитор Модест Мусргски (Modest Mussorgski; 1839-1881). Творбата ще бъде изпълнена по оркестрацията на Морис Равел (Maurice Ravel; 1875-1937).

* * *

Историята на новогодишните концерти на Виенската филхармония датира от 31 декември 1939 г. Диригент на първия „истински” Новогодишен концерт на Виенската филхармония, проведен на 1 януари 1941 г., е дългогодишният ръководител на оркестъра Клеменс Краус (Clemens Krauss; 1893-1954), а през годините на пулта са заставали знаменитости като Йозеф Крипс (Josef Krips; 1902-1974), Вили Босковски (Willi Boskovsky; 1909-1991), Херберт фон Караян (Herbert von Karajan; 1908-1989), Клаудио Абадо (Claudio Abbado; 1933-2014); Николаус Харнонкурт (Nikolaus Harnoncourt; 1929-2016), Карлос Клайбер (Carlos Kleiber; 1930-2004), Сейджи Одзава (Seiji Ozawa), Лорин Мазел (Lorin Maazel; 1930-2014), Зубин Мета (Zubin Mehta), Рикардо Мути (Riccardo Muti), Жорж Претр (Georges Prêtre), Даниел Баренбойм (Daniel Barenboim), Франц Велсер-Мьост (Franz Welser-Möst) и Марис Янсонс (Mariss Jansons).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2016-gustavo-dudamel-ste-debutira-v-novogodishnia-konzert-na-vienskata-philharmonia.html

The fair Art Austria 2016 starting today in Leopold Museum

The fair Art Austria present Austrian art in a compact and tried-and-true form. Photo: © artnovini.comApproximately 50 presenters will exhibit art exclusively from Austria on three floors of the Museum.

VIENNA. The 2016 art trade fair Art Austria will be held from 10th until 13th march in the Leopold Museum, MuseumsQuartier Vienna (Museumsplatz 1). With new opening hours*, the trade fair will present Austrian art in a compact and tried-and-true form. Approximately 50 presenters will exhibit art exclusively from Austria on three floors of the Leopold Museum over an area of 2,450 m², announced art-austria.info.


The quality of the respective galleries and/or art dealers and the position of their artists is critical at Art Austria.

Photo: © art-austria.infoArt from Austria earns high prices at auctions and consistently enjoys a great deal of popularity.

Art Austria magazine, our information and marketing medium published for the first time in 2012 and recognised from the start, will reach new target groups in 2016 with an expanded print run of 75.000 copies and will make an essential contribution to the artistic discussion of Austrian art. Renowned international and national journalists ensure interesting and high-quality articles in the Art Austria magazine.

We hope that our new measures will continue to increase the number of visitors from 2015 (more than 20,000) and thus present for the eigth time a trade fair with art from Austria that is one-of-a-kind within the national and international canon with a unique selling proposition and a clear profile.

______

* Date und opening hours: 10th – 13th March 2016

Thursday 10 March 201611 a.m. – 9 p.m.
Friday 11 March & Saturday 12 March 201611 a.m. – 7 p.m.
Sunday 13 March 201611 a.m. – 6 p.m.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2015-the-fair-art-austria-2016-starting-today-in-leopold-museum.html

Художничката Мариана Маринова изпълни с музика и цветове Галерия 8

„Клуб НО” (2008) - фрагмент от изложбата „Музикално” на Мариана Маринова във варненската Галерия 8. Снимка: © Мариана МариноваВАРНА. Пълнозвучни хармонии от абстракция, цвят, музика, поетичност и любов – към изкуството и към света… Това са само фрагменти от обозримо-необозримата Вселена, около която художничката Мариана Маринова е изградила концепцията на своята изложба-живопис „Музикално”, представена от 7 март в Галерия 8 (ул. „Шкорпил” 8А).


„Музикално” е изложба – концерт, като повечето творби са създадени специално за пространството на варненския арт салон. Светлини, отражения и цветове, оркестрирани и дирижирани с вдъхновение от Мариана Маринова. Експозицията, която е посветена на любителите на музиката и живописта, е едно сетивно възприятие на нейното изкуство, неволно предизвикващо в съзнанието на зрителя представа за музика, силно емоционална и жизнеутвърждаваща. Изградените със специфичен колорит и форми живописни творби будят в съзнанието чувства, неизбежно свързани с хармонията – на цветовете и на музиката, казват от Галерия 8.

„Рапсодия в синьо” (2005). Снимка: © Мариана МариноваПредставената колекция от творби, сред които са вълнуващи платна като „Концерт за пиано и гръмотевици”, „Рапсодия в синьо”, „Портрет (Шакти)”, „Флажолет”, „Шехерезада”, „Лятно време” и др., показва опорна точка в развитието на визуално-пластичния език на Мариана Маринова, оставяща ярка диря в съвременното българско изкуство.

Експозицията разкрива художествената Вселена на една неуморно търсеща артистична личност, която с лекота обединява в своя творчески арсенал класическия изказ…

Изложбата на „Музикално” можете да разгледате до 4 април 2016 г.

* * *

Кратка биография

Мариана Маринова e родена през 1960 г. в Хасково. През 1979 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1985 г. Националната художествена академия (тогава – НИИИ „Николай Павлович), специалност „Живопис” в класа на проф. Иван Кирков (1932-2010).

Художничката Мариана Маринова пред творба на Герхард Рихтер в Albertina Museum във Виена. Снимка: © artnovini.comПрез 1987 г. прави първата си самостоятелна изложба в София – в галерията на ул. „Раковски” 108. След това има над 30 самостоятелни изложби у нас и още толкова участия в съвместни и общи изложби в България и зад граница: в Германия, Австрия, Русия, Сърбия, както и в представителни изложби на българско изобразително изкуство във Финландия, Корея, Канада, Испания. В последните години – от 2013 до 2015 г., участва в повече от десет изложби, международни симпозиуми и пленери в България, Русия, Сърбия, Австрия, САЩ.

За първи път Мариана Маринова представи своя изложба във Варна през 1995 г. – в галерия „Палас 2”, а през 2003 г. показва свои творби в галерия „Юка”.

Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, галерии и частни колекции в България, Германия, Белгия, Франция, Гърция, САЩ, Швейцария, Боливия.

* * *

ГАЛЕРИЯ 8
е открита на 18 юни 1988 г., точно в 18.00 ч., на ул. „Братя Шкорпил” 8 във Варна с изложба живопис, рисунка, графика и скулптура, представяща творчеството на автори от три генерации на българското пластично изкуство: Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Ангел Станев, Иван Русев, Иван Славов, Емил Попов, Альоша Кафеджийски, Иван Кирков, Димитър Киров, Георги Божилов, Веселин Начев, Светлин Русев, Мария Зафиркова и Милко Божков.

През изминалите години броя на авторите на „Галерия 8”, създадена от Борис Стателов, надхвърлиха 150 души, като сред тях личат имената и на художници от Полша, Русия, Холандия, Япония и Украйна. От 1994 г. варненската галерия представя и художествена фотография. Галерия 8 е гостувала със свои колекции във Виена – галерия „Лехар”, в София – галерия „Арт 36” и в „Летен салон на частните галерии”, в Пловдив – „Първи панаир на частните галерии”, участва и във варненския фестивал на пластичните изкуства „Август в изкуството”.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2014-hudognichkata-mariana-marinova-izpalni-s-muzika-i-cvetove-gallery-8.html

Новата изложба на проф. Андрей Даниел разкрива къде живее щастието

Минималистично за големите неща в живота - „Лозето на рицаря”. Художник: © Проф. Андрей ДаниелСОФИЯ. Къде живее щастието? На този вечен въпрос отговоря (или се опитва да отговори) художникът проф. Андрей Даниел с творбите от най-новата си изложба, наречена с конкретно-провокативното име Hic habitat felicitas („Тук живее щастието”). Експозицията ще бъде открита на 8 март, в 18.00 ч., в столичната галерия „Нюанс”.


Изложбата на проф. Андрей Даниел представя живописни творби на един от най-добрите наши съвременни художници – казва галеристката Теодора Петева, които са нарисувани през последните няколко месеца, специално за пространството на галерията. В Hic habitat felicitas художникът показва картини, в чиито сюжети той се връща към някои от най-щастливите мигове в живота си.

„Произведенията, някак театрални и драматично режисирани, представляват сложни повествования върху платно, които разказват за „Замъка на водата”, „Къщата на палача”, „Песента на есетрата”, „Лозето на рицаря” и т.н., създадени чрез оригинални образи, които сякаш се противопоставят на обичайния прочит на живописта и се превръщат в изходна точка на друга, необичайна повествователност. В тази метафорично звучаща живопис, с богата изразителност, многопластова, както по колорит така и по смисъл, авторът достига до символични обобщения и емоционални откровения”, допълват от галерия „Нюанс”.

„Щрайхът в действие”. Музиката - една от любимите теми на известния живописец. Художник: © Проф. Андрей ДаниелВ изложените творби, които живеят с енергията на настоящето, художникът търси следите на времето, запечатани в човешката колективна памет, в историята и културата, в съпоставката на мигновеното и непреходното. Сътворени със средствата на реалистичната живопис, в тях материалното се преплита с духовното.

Част от картините са посветени на едно щастливо за Андрей Даниел събитие – престоя му в австрийския град Залцбург, откъдето идва и провокацията в заглавието на експозицията…

Проф. Андрей Даниел споделя: „Уютният бюргерски град, съчетан с аристократичният мирис на лукс и култура, ме опияняваха и правеха просто щастлив. Нямаше да обърна внимание на историята за откритата древноримска мозайка, в центъра на града, ако не бе прекрасната малка книга на Ерих Кестнер (Erich Kästner; 1899-1974), наречена „Презграничното пътуване” (оригинално заглавие: Georg und die Zwischenfälle, 1938). В нея между другото се разказва, как навремето, когато се изграждали паметника на Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart; 1756-1791), строителите открили в изкопа следния римски надпис: HIC HABITAT FELICITAS, или „Тук живее щастието”. За мен беше удивително и почти мистично, защото преди да го открия в реалността, този надпис беше вече в душата ми. Вероятно, човекът е така устроен – да открива нещата едва тогава, когато осъзнае, че те са били в него отдавна.

Всъщност тази изложба е резултат от щастливо открити сюжети в реалността, които преди това са съществували само в сънищата и фантазията ми…”

За всеки човек щастието е в нещо различно. За някои то е удовлетворението от постигането на някаква цел, за други – прегръдката на любимия човек, за трети – съзерцаването на произведение на изкуството… Ако искате да изпитате щастливи мигове, гледайки една изложба, и да открие къде се крие щастието за Андрей Даниел, посетете неговата изложба на ул. „Денкоглу” 42, предлагат от галерия „Нюанс”.

Експозицията Hic habitat felicitas ще бъде на разположение на ценителите до 27 март 2016 г.

* * *

Кратка биография

Андрей Даниел е роден на 28 март 1952 г. в Русе. Завършил е НХА в София през 1977 г. (тогава НИИИ „Николай Павлович”), където през 1983 г. започва да преподава живопис. През 1987 г. участва в създаването на арт група „Градът”. От 1992 до 1995 г. е декан на факултета по „Изящни изкуства” в НХА. Професор е в Катедра „Живопис”, в дисциплините „живопис” и „композиция”.

Известният живописец работи още в областта на стенописта, сценографията, графиката и оформлението на книгата. Има над 100 участия в представителни изложби на българско изкуство в страната и чужбина и над 50 публикации. Автор е на книгата „Неща, места и хора” (ИК „Захарий Стоянов”, 2011). Живее и работи в София.

Проф. Андрей Даниел е член на Съюза на българските художници и е председател на Научния съвет при Националната художествена академия.

Животът като ярък контраст - „Къщата на палача”. Художник: © Проф. Андрей ДаниелИзбрани изложби:

2015
- „Опит да разбера…”, галерия „Ракурси, София.

2012
- „Свързани лица”, галерия „Академия”, София.
„Носталгия по цялото”, БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена и БКИ в Братислава;

2011 – 2010
- самостоятелна изложба, галерия-книжарница „София Прес”, София;
Are You Ready?, галерия „Ракурси”, София;
„Нещата извън нас”, Национални есенни изложби в Балабановата къща, Старинен Пловдив.

2007
- „Завръщане в Египет”, галерия-книжарница „София прес”, София.

2002
- „Неща, места и хора” (юбилейна изложба),
галерия „Райко Алексиев”, София;
- „Човешката храна”, галерия „Циклоп”, София;
- „Правячи на музика”, галерия на СБХ, ул. „Шипка” № 6.

1999
- „5 х 3+2 или не тук и не сега”, галерия „Ирида”, София;
- „Акварели от Париж”, галерия „Ата-Рай”, София;
- „12 маргиналии”, галерия „Ата”, София;
- „Рицари”, Национална галерия за чуждестранно изкуство, София.

1993
- самостоятелна изложба, галерия Sweet Water, Лондон.

Награди:

- Национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора” (2012);
- Кристална звезда на галерия „Макта”, София (1997);
- Първа награда, Обща художествена изложба „Портрет”, Пазарджик (1988);
- Диплом, Международен конкурс по живопис в гр. Кошице, Словакия (1983).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2013-novata-izlogba-na-prof-andrei-daniel-razkriva-kade-jivee-stastieto-.html

The Age of Tolstoy and Tchaikovsky in National Portrait Gallery

Ivan Morozov by Valentin Serov, 1910. Photo: © State Tretyakov Gallery, MoscowRepin, Kramskoy, Serov, Nikolai Ge, Vrubel‘Russia and the Arts’ (17 March26 June 2016) is a once-in-a-lifetime opportunity to see masterpieces on loan from the State Tretyakov Gallery in Moscow.

LONDON. The most important exhibition of Russian portraits ever to take place at a British museum, is to open at the National Portrait Gallery, London, this month as part of an unprecedented cultural exchange with Moscow.


Celebrated portraits of key figures from a golden age of the arts in Russia, 1867-1914, will be seen together in Britain for the first time. They come from Moscow’s prestigious State Tretyakov Gallery which will simultaneously display a selection of portraits of famous Britons from the National Portrait Gallery.

Modest Mussorgsky by Ilia Repin, 1881. Photo: © State Tretyakov Gallery, MoscowTo mark the 160th Anniversary year of the foundation of both galleries, Russia and the Arts: The Age of Tolstoy and Tchaikovsky (17 March26 June 2016) will coincide with the exhibition Elizabeth to Victoria: British Portraits from the Collection of the National Portrait Gallery at the State Tretyakov Gallery (21 April-24 July 2016).

Celebrating the founding remits of both galleries to put together a collection of portraits of each country’s most eminent and influential figures, the State Tretyakov Gallery will loan to London 26 of Russia’s most highly treasured portraits including those of Anna Akhmatova (1889-1966), Anton Chekhov (1860-1904), Fyodor Dostoevsky (1821-1881), Modest Mussorgsky (1839-1881), Nikolai Rimsky-Korsakov (1844-1908), Ida Rubinstein (1883-1960), Pyotr Ilyich Tchaikovsky (1840-1893), Lev Tolstoy (1828-1910) and Ivan Turgenev (1818-1883).

The paintings are by some of the greatest Russian artists of the second half of the nineteenth and early twentieth centuries, including Nikolai Ge (1831-1894), Ivan Kramskoy (1837-1887), Vasily Perov (1834-1882), Ilia Repin (1844-1930), Valentin Serov (1865-1911) and Mikhail Vrubel (1856-1910). The majority of the portraits were bought or commissioned directly from the artists by Pavel Tretyakov (1832-1898), a merchant, philanthropist and the founder of the State Tretyakov Gallery, whose own portrait by Repin opens the exhibition.

Among the loans from the National Portrait Gallery to the State Tretyakov Gallery will be portraits of Charles Dickens (1812-1870), Isaac Newton (1642-1726/27), Mary Wollstonecraft (1759-1797), Elizabeth I (1533-1603), Oliver Cromwell (1599-1658), Charles Darwin (1809-1882) and, of one of its founders Thomas Carlyle (1795-1881) – whom Tretyakov may have read – together with the first picture to enter its collection, the Chandos portrait * of William Shakespeare (1564–1616).

Russia and the Arts: The Age of Tolstoy and Tchaikovsky features works that are the pride of the Tretyakov Gallery and an integral part of its permanent display, rarely if ever leaving the gallery’s walls. These icons of Russian culture include the portrait of Dostoevsky, a work of exceptional historic and artistic value and the only portrait of the writer painted from life. Tolstoy is shown in the study of his Moscow home at work on the manuscript of his philosophical treatise What I Believe while Mussorgsky was painted just a few days before his death in a military hospital.

Baroness Varvara Ikskul von Hildenbandtby Ilia Repin, 1889. Photo: © State Tretyakov Gallery, MoscowOther highlights include Serov’s monumental portrait of the dramatic actress Maria Ermolova (1853-1928), painted over the course of thirty-two sittings, and Repin’s painting of the brilliant and independent literary salon host, Baroness Ikskul – Portrait of Baroness Varvara Ikskul von Hildenbandt (1889). Serov’s portrait of Ivan Morozov (1871-1921) depicts the Russian merchant, entrepreneur and patron against the backdrop of Matisse’s Fruit and Bronze (1910), a painting that Morozov had just acquired and became a centrepiece of his world-class collection of modern French art.  

Dr Nicholas Cullinan, Director, National Portrait Gallery, London, says: ‘These two exhibitions in London and Moscow form an important act of cultural exchange for both institutions. Russia and the Arts: The Age of Tolstoy and Tchaikovsky at the National Portrait Gallery surveys an extraordinary period of vibrancy in Russia’s cultural life during the late nineteenth and early twentieth centuries. These portraits of writers, composers, musicians and actors, together with their more flamboyant patrons, come together for the most ambitious exhibition of Russian portraiture ever to take place in a British museum. Painted by outstanding artists of the period, these commissions constitute Russia’s first and most significant national portrait collection. The generous support of the Blavatnik Family Foundation has helped to make this exhibition possible.’

Zelfira Tregulova, General Director of the State Tretyakov Gallery, Moscow, says: Russia and the Arts in London and From Elizabeth to Victoria in Moscow are two parts of a joint Russian-British project that signal the start of a bright new chapter in the history of cultural cooperation between our two countries. There is strong evidence to suggest that when he conceived his collection of portraits Tretyakov, who often visited London on business matters, drew on his experience of the National Portrait Gallery. We are certain that our projects with the Gallery today will form the basis of a long-standing relationship, and that we will have the opportunity to broaden the perceptions of both British and Russian audiences about the character of cherished figures in each country.’

Russia and the Arts: The Age of Tolstoy and Tchaikovsky explores how Russian portraiture enjoyed a golden age between the late 1860s and the First World War (1914-1918). While Tolstoy and Dostoevsky were publishing novels such as Anna Karenina (1877) and The Brothers Karamazov (1880) and Mussorgsky, Tchaikovsky and Rimsky-Korsakov were taking Russian music to new heights, Russian art of the period was developing a new self-confidence. Visitors will be able to see how the penetrating Realism of the 1870s and 1880s was later complemented by the brighter hues of Russian Impressionism and the bold, faceted forms of Symbolist painting.

Taking the 1860s as a starting point, when a distinct Russian school of painting was widely recognised for the first time, curator Dr Rosalind P. Blakesley, Reader in Russian and European Art, University of Cambridge, has selected portraits which show developments in theatre and music, the inventiveness of Russian literature, and the powerful voices of wealthy patrons.

Staged in the lead up to the centenary of the Russian Revolution of 1917, the exhibition also includes a major group of portraits which explore the advent of Russian impressionism and Symbolism, creative responses to political turmoil and social unrest in the early twentieth century, and the increasing stylisation of figurative painting in the twilight of imperial rule.

Anna Akhmatova by Olga Della-Vos-Kardovskaia (1875-1952), 1914. Photo: © State Tretyakov Gallery, MoscowDr Rosalind P. Blakesley, Curator of Russia and the Arts: The Age of Tolstoy and Tchaikovsky, says: ‘Compared to the work of the Russian avant-garde, Russia’s extraordinary artistic traditions of earlier periods remain relatively unknown abroad. This exhibition provides an unprecedented opportunity to appreciate the excitements of Russian Realism, Impressionism, and Symbolism through the portraits of some of Russia’s most creative figures. These include cherished national treasures, from Repin’s portrait of Mussorgsky on his deathbed to the only portrait of Dostoevsky painted from life, and illuminate Russia’s exceptional cultural life in the closing decades of Imperial rule.’

Tatiana Karpova, Deputy Director on Scientific Affairs at the State Tretyakov Gallery, Moscow, says: ‘To show in the National Portrait Gallery, London, the highest achievements of Russian portraiture of the nineteenth to the beginning of the twentieth century was my long-time dream. The portrait was always one of the strongest points of the Russian painting school and those presented at the exhibition are a concentrated expression of the ideal Russian identity of the time’.

Russia and the Arts: The Age of Tolstoy and Tchaikovsky at the National Portrait Gallery is curated by Dr Rosalind P. Blakesley, Reader in Russian and European Art, University of Cambridge, and Fellow of Pembroke College, Cambridge. She has written widely on Russian art and on the Arts and Crafts Movement and is a Trustee of the National Portrait Gallery, London.

Elizabeth to Victoria: British Portraits from the Collection of the National Portrait Gallery at the State Tretyakov Gallery is curated by Tatyana Karpova who is the expert in Russian fine arts from the nineteenth to the beginning of the twentieth centuries. She is the author of more than eighty printed works, including the monographs Sense of the Person: The Russian portrait of the second half of nineteenth to the beginning of the twentieth century, Ivan Kramskoy, Nikolay Ge, Heinrich Siemiradzki; and curator of many exhibition projects in Russia and Europe.

With support from the ‘Russia and the Arts’ Exhibition Supporters Group Spring Season Sponsor Herbert Smith Freehills.

Publication

The exhibition will be accompanied by a fully illustrated publication by curator Rosalind P. Blakesley, with an essay by Tatiana Karpova, Deputy Director on Scientific Affairs at the State Tretyakov Gallery. This will be available to purchase from the National Portrait Gallery shops priced £24.95 (paperback with flaps).

_______

* James Brydges, 3rd Duke of Chandos PC (1731-1789).

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2012-the-age-of-tolstoy-and-tchaikovsky-in-national-portrait-gallery.html

Любовта е по-силна от смъртта – казва гениалният Дмитрий Мережковски

Големият руски модернист Дмитрий Мережковски е една от най-ярките личности в световната литература от първата половина на XX в. Вдясно: етюд на писателя от Иля Репин (1844-1930). Снимки: ИК „ПерсейПрочутите „Италиански новели” на знаменития руски писател са вдъхновени от „Декамерон” на Джовани Бокачо (1313-1375).

СОФИЯ. На българския книжен пазар вече е сборника „Любовта е по-силна от смъртта” (1896), част от прочутата поредица „Италиански новели” (1895-1897) на забранявания от различните политически режими в Русия писател Дмитрий Мережковски (1865-1941). Смятан за един от първите руски символисти, той събира новелите в десет книги, написани в духа и стилистиката на най-добрите творби на Джовани Бокачо (Giovanni Boccaccio; 1313-1375) и на Джефри Чосър (Geoffrey Chaucer; c. 1343-1400). Книгата е от авторитетната поредица „Световна класика” на издателство „Персей


Плод на досега му до културата на Италия (през 90-те години на XIX в. той неколкократно пътува из Апенините) е „Любовта е по-силна от смъртта”. Тези т.нар. „италиански новели” са вдъхновени от Бокачовия „Декамерон” (Decameron; 1348-1351), но в дълбините им се прокрадва ново, съвременно светоусещане, утвърждаващо любовта не само като чувство, но и като религия и зарево в живота, казват от издателството. До една творбите са подчинени на идеята, че да живееш, означава да обичаш, а да обичаш, означава да се бориш за любовта си, независимо на какви изпитания те подлага тази борба. Затова в тези новели героите умират и възкръсват; живеят в бедност, но забогатяват; носят рицарски титли, но предат на чекръци; изгубват самоличността си, но откриват призванието си; творят в смъртно страдание, но сътворяват безсмъртната вечност… Затова придирчивите добродетелни дъщери на властелините следват безропотно дори и най-окаяната си участ, а любовта ги възнаграждава заради избора им. Затова бедните осиротели момичета, обречени да загинат в бракове по сметка, умират и възкръсват в прегръдките на любимите си. Затова величавият гений Микеланджело (Michelangelo di Buonarroti; 1475-1564) успява да надживее седем папи и да ги направи зависими от собствения му талант. Затова дори сатирът в тези новели е светец.

Освен едноименната новела, книгата включва още „Железният пръстен”, „Микеланджело”, „Науката за любовта”, „Превъплъщението”, „Рицарят на чекръка” и „Свети Сатир”. Това са седем самостоятелни новели, но всички те са посветени на движещата сила в човешкия живот – любовта. Любовта във всичките й измерения и възрасти: към човека, към принципите, към работата, към себе си и към призванието. На младини, в зряла възраст, на старини и след смъртта. Всичко е любов, стига да я следваш вярно навсякъде – това е посланието на този странен, вечно неразбран приживе, вечно устремен към царството на духа и тържеството на разума и интелекта мистичен писател.

Дълбочинните проучвания ще открият в тези новели знаците и символите на цялата противоречива същност на Мережковски и всичко онова, което прави творчеството му част от световната съкровищница на философските литературни търсения, допълват от „Персей”. Всеки от героите в седемте новели може да бъде поставен в различните фази на един и същ човешки живот, преминаващ на различни нива в обществените отношения и зареден с различни прозрения, характерни за всяко от тях. В стройна система на седем на пръв поглед напълно несвързани като сюжети и действащи лица новели, могат да бъдат построени събития, съпътстващи младостта, зрелостта и старостта на героите. Но всички те водят към едно единствено прозрение – че човешката същност е орисана и обречена да открива любовта, да й се посвещава телом и духом и да я следва и в страданието, и в щастието. Само тя ражда смисъла на живота, смисъла на труда, смисъла на изкуството и смисъла на безсмъртието.

Писателката Зинаида Гипиус, публицистът Дмитрий  Философов (1872-1940) - завеждащ литературния отдел на легендарното списание на руските символисти „Мир искусства” (1898-1904), и писателят Дмитрий Мережковски (вдясно). Снимка: lib.ruПоказателно е, че „италианските новели” на Мережковски развенчават мита за съществуването на масова и елитарна литература. Защото те концентрират в себе си дълбоко познаване на историята, митологията и християнството с непреходни послания, изречени с думи, които никога не губят своето съдържание, и са въплътени в най-популярните жанрове. Тяхната краткост насища всяка от сцените със смисъл, чието значение блясва като светкавица във финалния звън на щастливия край. Да, това са приказки за любовта с щастлив край за малки и големи. Някои от историите са измислени, други имат анекдотично звучене, трети са дори комични, четвърти – биографични, но до една са подчинени на идеята, че да живееш означава да обичаш – любимата, близките, родното си място, народа си, хората и себе си – а да обичаш означава да се бориш за любовта си, независимо на какви изпитания те подлага тази борба…

Защо „италиански новели”? Че къде другаде, освен в Италия, люлката на Ренесанса и прозрението на човешкия дух, би могло да се случи всичко това…

В тези новели е и целият Мережковски, изчистен от наслоенията на всевъзможните прочити на неговото изкуство – един осенен несретен самотник, който вечно търси любовта дори когато вече я е разпознал и приютил в сърцето си. Защото тя може да побеждава само когато я отвоюваш отново и отново. Тази книга ще е откритие за българския читател. Но тя е откритие и за самия Мережковски, чийто сложен житейски и творчески път, преминал през необясними уклони и отношения с диктатурата на властта, всъщност е едно непрестанно бягство от самотата към свещеното призвание на любовта и творчеството.

Струва си да се отбележи и великолепния превод на Ива Николова, която успешно претворява четивността на оригинала. Сама притежаваща поетически талант, тя блестящо се е справила и с предизвикателството да преведе стиховете за Микеланджело, които са в началото на едноименната новела, посветена на великия художник.

„Любовта е по-силна от смъртта” е книга, която обогатява и извисява читателите, зареждайки ги с повече позитивизъм и вяра в доброто, красивото и любовта.

Заглавие: „Любовта е по-силна от смъртта”; автор: Дмитрий Мережковски; брой страници: 224; Световна класика; ISBN 978619161045-7; цена: 10 лв. Снимка: © ИК „Персей”* * *

Големият руски модернист Дмитрий Мережковски е един от най-ярките представители от епохата на т.нар. Сребърен век, която обхваща края на XIX в. и началото на XX в. Поет, литературен критик, религиозен философ и общественик, той е основоположник на нов за руската литература жанр – историософският роман. Мережковски е и един от пионерите на религиозно философския подход в литературния анализ. Неговите философски идеи и политически възгледи не веднъж са предизвиквали нееднозначен отзвук, но дори и опонентите му са признавали писателския му талант на новатор и са го смятали за един от най-оригиналните мислители на XX в.

Писателят е номиниран за Нобелова награда за литература десет пъти. Издаван, четен и харесван по света, той е пренебрегнат и преследван в родината си – съден е от царския съд заради трилогията си „Царството на Звяра” (1908-1918), в съветско време пък е негласно забранен заради личните му симпатии към Мусолини и Хитлер. Това го обрича на дълго емигрантство в Европа заедно със съпругата му, известната поетеса, драматург и литературен критик, Зинаида Гипиус (1869-1945). В края на живота си, смятаната за една от най-оригиналните и творчески продуктивни семейни двойки в историята световната литература, се установява в Париж…

Наричан на Запад „достоен наследник на Толстой и Достоевски”, Мережковски пише до големия руски философ Николай Бердяев (1874-1948): „В Русия не ме обичат и ме упрекват; в чужбина ме харесват и хвалят; но и тук, и там, еднакво не ме разбират

Сред най-значимите произведения на Дмитрий Мережковски са трилогиите „Христос и Антихриста” (1895-1905) и „Царството на Звяра”. Писателят е автор на десет пиеси, четири стихосбирки, много исторически есета и статии, а литературното му творчество оказва влияние върху знаменити писатели като Алексей Толстой (1882-1945), Михаил Булгаков (1891-1940), Марк Алданов (1886-1957)… За него „майсторът на интелектуалната проза” Томас Ман (Thomas Mann; 1875-1955) казва: „Мережковски е най-гениалният критик и световен психолог след Ницше”

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2011-lubovta-e-po-silna-ot-smartta-kazva-genialnoiat-dmitrii-merejkovski.html

Hamburger Kunsthalle feiert großes Eröffnungsfest nach umfangreicher Modernisierung

Visualisierung der Fertigstellung: Blick auf das neu gestaltete Eingangsportal der Hamburger Kunsthalle am Gründungsbau. Foto: © Moka-studioEin festliches Veranstaltungsprogramm im Mai begleitet vier Wochen lang die neue Präsentation der Sammlung und das umfangreiche Ausstellungsangebot.

HAMBURG. Planmäßig wird die Hamburger Kunsthalle nach der siebzehnmonatigen Bauphase am 30. April und am 1. Mai 2016 mit einem großen Fest wieder eröffnet. Gemeinsam mit den Hamburger Bürgerinnen und vielen Gästen von außerhalb möchte das Museum die Neugestaltung des Hauses, die durch eine großzügige Spende der Dorit und Alexander Otto Stiftung ermöglicht wurde, mit einem festlichen und abwechslungsreichen Programm feiern.


Das Museum präsentiert sich mit dem wiederbelebten historischen Haupteingang am Gründungsbau, den rundum erneuerten Sammlungsbereichen, die die Kunst aus allen Epochen zeigen, einem repräsentativen Foyer, einem neuen Veranstaltungssaal und attraktiven Serviceeinrichtungen. Zudem werden an diesem Wochenende zahlreiche neue Sonderausstellungen eröffnet. Speziell zur Vorstellung der neuen Sammlungsräume finden im Anschluss an das Eröffnungswochenende im Mai vier besondere Programmwochen statt.

In jeder Woche steht ein anderer Bereich im Fokus, der von einem umfangreichen interdisziplinären Programm mit hochkarätigen Veranstaltungen begleitet, neu zu entdecken sein wird: Den Auftakt macht die Woche zur Sammlung der Gegenwart (3. bis 8. Mai), darauf folgen die Programmwochen zur Kunst der Klassischen Moderne (10. bis 15. Mai), zu den Alten Meistern (17. bis 22. Mai) sowie abschließend die Woche zur Kunst des 19. Jahrhunderts (24. bis 29. Mai).

Am Eröffnungswochenende 30. April/1. Mai ermöglichen spezielle Führungen, exklusiv für die Kunsthalle choreographierte Interventionen, Konzerte, Performances und Filme einen facettenreichen Dialog zwischen den Künsten. Beteiligt sind unter anderem das Bundesjugendballett, das Schauspielhaus, die Hochschule für Musik und Theater, das Thalia Theater und international renommierte    Musikerinnen wie Charlie Cunningham, Arianna Savall und Ulita Knaus. Ein nächtliches Kinoerlebnis schafft das Hamburger Künstlerkollektiv A Wall is a Screen mit einem Film-Walk rund um die Kunsthalle. Der Ausstellungsraum Hamburger Kinderzimmer lädt Kinder und Familien zu kreativen Workshops ein und verborgene Schätze des Kupferstichkabinetts können mit QR-Code auf dem eigenen Handy neu entdeckt werden.

Ab dem 30. April zeigt die Hamburger Kunsthalle die erste Retrospektive der Konzept-Künstlerin Geta Brătescu (bis 7. August 2016) außerhalb ihres Heimatlandes Rumänien anlässlich ihres 90. Geburtstags. Honey, I Rear-Ranged The Collection (bis 29. Januar 2017) ist eine dreiteilige Präsentation, die sich grundlegenden Erfahrungsbereichen des Menschen widmet, beginnend mit Magie der Dinge. Von der Tücke des Objekts. Mit rund 100 Meisterwerken gibt Zeichnungsräume. Positionen zeitgenössischer Graphik einen umfassenden Überblick über 50 Jahre Zeichnung. Die Präsentation Piranesi. Carceri (bis 21. August 2016) stellt die frühe und die überarbeitete Folge der Carceri (Kerker) von Giovanni Battista Piranesi (1720-1778) aus, die aufgrund ihrer großen künstlerischen Virtuosität zu den einflussreichsten Werken der Druckgraphik zählt. Als neues Ausstellungsformat wird der ehemalige Eingangsbereich der Galerie der Gegenwart unter dem Titel Neuland (bis Mitte 2017) zum Projektraum für zeitgenössische Kunst – erstmalig bespielt von der Künstlerin Haegue Yang (1971). Das neue Projekt Transparentes Museum lädt dazu ein, die Hamburger Kunsthalle mit einem Backstage-Blick zu erleben.

Das neu eingerichtete Museumscafe Das Liebermann und das Cafe-Restaurant The Cube empfangen die Besucherinnen zudem mit einem ausgewählten gastronomischen Angebot.

Christoffer Wilhelm Eckersberg (1783-1853), Rast der Israeliten nach dem Durchzug durch das Rote Meer, 1815; Öl auf Leinwand, 203,5 x 283,5 cm; Kopenhagen, Statens Museum for Kunst Foto: SMK - The National Gallery of DenmarkDie Hamburger Kunsthalle war seit dem Beginn der Modernisierungsvorbereitungen ab Juli 2014 immer in Teilbereichen für die Besucherinnen geöffnet. Derzeit würdigt das Museum mit der Retrospektive Eckersberg - Faszination Wirklichkeit (bis 16.Mai) im Hubertus-Wald-Forum den bedeutendsten dänischen Maler der ersten Hälfte des 19. Jahrhunderts. Die Ausstellung umfasst mit rund 90 Gemälden sowie ca. 40 Zeichnungen und Druckgraphiken aus allen Schaffensphasen zugleich sämtliche Hauptwerke des Künstler Christoffer Wilhelm Eckersberg (1783–1853).

* * *

Festliches Eröffnungswochenende:

Samstag, 30. April 2016 von 14 bis 1 Uhr
Sonntag, 1. Mai 2016 von 10 bis 18 Uhr

Festliche Programmwochen im Mai:

Woche zur Kunst der Gegenwart: 3. bis 8. Mai 2016
Woche zur Kunst der Klassischen Moderne: 10. bis 15. Mai 2016
Woche zur Kunst der Alten Meister: 17. bis 22. Mai 2016
Woche zur Kunst des 19. Jahrhunderts: 24. bis 29. Mai 2016

Öffnungszeiten Programmwochen:
Dienstag bis Sonntag jeweils von 10 bis 18 Uhr, Donnerstag bis 22 Uhr

Mehr Informationen zum Eröffnungswochenende und zu den Programmwochen sind in Kürze unter www.hamburger-kunsthalle.de zu finden.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/2010-hamburger-kunsthalle-feiert-grosses-eroeffnungsfest-nach-umfangreicher-modernisierung.html

САЩ отново са лидер на световния арт пазар, Пикасо е най-продаваният художник

В сравнение с 2014 г., през миналата година приходите от световния пазар на изобразително изкуство намаляха с почти 2 млрд. USD. Снимка: © artnovini.com- През 2015 г., по време на търгове, са продадени творби за 16.095 млрд. USD.

- Приходите от произведения на Пабло Пикасо надхвърлиха 650.8 млн. USD.

- За първи път от години Китай остана без нито един художник в Топ 10.

- Най-предпочитани от колекционерите са Модерното изкуство и живописта.

- 95% от най-авторитетните 4500 аукционни къщи в света продават чрез интернет.

ПАРИЖ / ПЕКИН. След петгодишно прекъсване, през 2015 г. Съединените щати възстановиха позициите си на световен лидер в продажбите на произведения на изобразителното изкуство от аукциони. С пазарен дял от 38.38% (32.1% за 2014 г.) САЩ изместиха от първото място Китай Хонконг и Тайван), където миналата година беше отбелязан значителен спад – от 37.2% през 2014 г. на 30.19%. Подгласник на двете суперсили на арт пазара уверено продължава да бъде Великобритания, чийто показатели отчитат завидна стабилност – приходи от около 2.9 млрд. USD, или 18.58% (2015) срещу 18.9% за 2014 г., показват данните от 14-ия Годишен доклад за глобалния арт пазар (14th Annual Global Art Market Report), публикуван от компанията Artprice* и нейният институционален партньор от Китай – Art Market Monitor of Artron.


На различни търгове, през 2015 г. бяха продадени творби за 16.1 млрд. USD (с включени премии за купувачите), което е с 10.31% по-слаб резултат от предходната година, а броя на предложените в цял свят лотове достигна 865 700 (564 000 от западните аукционни къщи), или с 3% повече от 2014 г. Една трета от всички предложения не намериха купувач или пък бяха изтеглени заради екстремни обстоятелства, като цените им варираха в свръхширокия диапазон… от 5.00 USD до 179 млн. USD. Тези факти доказаха, че избирателността е сред определящите приоритети в съвременната арт търговия, както и тенденцията, че след „големия арт балон” през 2008 г. пазарът предпочита да не се ангажира със спекулации „на сляпо”, категорични са експертите.

С продажби над 650 млн. USD Пабло Пикасо измести от първото място на най-купуваните художници Анди Уорхол, който остана втори с 523.6 млн. USD. Снимка: © artnovini.comПазарът на изкуство през 2015 г. определено „вече не е същия”, което личи и от статистиките за участващите в него артисти. Изненадващо, но

за първи път от няколко години в Топ 10
няма нито един китайски художник,

а традиционната (и сякаш вече банална) въртележка Picasso-Warhol (виж Таблица 1) взе посока към слънчева Андалусия, сякаш за да ни покаже, че неслучайно прочутата „Version O” на „Алжирките” (Les Femmes d’Alger.; 1955) от Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973) през май 2015 г. беше продадена от Christie’s New York за 179.4 млн. USD и стана най-скъпата картина в света, купена на публичен търг. Така започна да се „сбъдва” предвиждането, че съвсем скоро цените на отделни автори могат да достигнат невъобразими нива.

През 2015 г. бяха сключени и още две впечатляващи сделки: на същата дата и на същото място беше регистрирана рекордната (засега) продажба на скулптура – 141.3 млн. USD за „Сочещ с пръст мъж” (L’homme au doigt; 1947) от Алберто Джакомети (Alberto Giacometti; 1901-1966), а на 9 ноември в Christie’s New York бившият таксиметров шофьор, а днес известен китайски милиардер, Лю Ицян (Liu Yiqian) купи за 170.4 млн. USD великолепното платно на Амадео Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920) „Легнала гола жена” (Nu Couché; 1917-1918). Тази цена всъщност насочи вниманието към най-новата тенденция сред колекционерите от азиатската страна – придобиването на качествени образци на западно-европейското изкуство. И това не е никак случайно. След първоначалния „патриотичен” бум отпреди шест-седем години, когото бяха беше актуално да бъдат купувани основно китайски автори, през 2015 г. модата се смени и в страната, според Уан Юие (Wan Jie) – президент на Artron Art Group, са били открити… 317 нови музея за модерно и съвременно изкуство (в цял свят новоткритите музеи са над 700), а в авторитетната класация 2015 Top 200 Collectors на ArtNews попаднаха 14 местни колекционери. Очевидно, китайските ценители и музеи (подобно на колегите им от Катар) все по-често ще поглеждат към западно-европейското изкуство, което освен че е сравнително непознато за широката публика в огромната страна, е и една изключително перспективна инвестиция. Друга причина е, че изкуството е един от ключовите фактори в глобалната конкуренция за културно влияние, допълват специалистите от компанията Artprice.

Снимки: © artnovini.comСпоред Годишния доклад, определяща за арт конюнктурата през 2015 г., е била тенденцията на

стабилизиране на западните пазари
и свиването на китайския,

който видимо е в процес на вътрешно преустройство…

По време на аукционите, проведени през миналата година, важен фактор за състоянието на пазара, се оказа и големият интерес към образците от сегмента Модерно изкуство (автори, родени в периода 1860-1920 г.), чиито продажби в световен мащаб достигнаха рекордните нива от 5.2 млрд. USD. Същото се отнася и за Следвоенно изкуство (художници, родени между 1920 и 1945), който реализира приходи от 2.8 млрд. USD. От компанията Artprice, основана от френския скулптор и художник Тиери Ерман (Thierry Ehrmann), са изчислили, че ръстът на продажбите за последните 10 години в този сегмент е 308%, а при Съвременно изкуство (творци, родени след 1945 г.), за 15 години, приходите са нараснали с над… 1200% – от едва 93 млн. USD през 2000 г. на 1.2 млрд. USD за 2015 г. Въпреки тази позитивна статистика, най-предпочитано от колекционерите продължава да бъде модерното изкуство, чийто дял на западния пазар е 47% – показател, който надвишава общите приходи от Следвоенно изкуство - 25%, и Съвременно изкуство11%.

Италианският абстракционист Лусио (Лучо) Фонтана (1899-1968) попадна за първи път в Топ 10 на най-продаваните художници в света. През 2015 г. от различни търгове бяха купени 256 негови творби, като приходите от тях достигнаха почти 215 млн. USD. Снимка: © artnovini.comИзследването отбелязва и възходящата тенденция на търсенето и в сегмента Изкуство на XIX в. (художници, родени в периода 1760-1860), където приходите са 1.3 млрд. USD, или 12% от западния арт пазар. В категорията Стари майстори (автори, родени преди 1760 г.), обаче, вече все по-осезаемо се усеща намаленото предлагане, което доказват и постигнатите обеми – 549.5 млн. USD през 2005 г. и 538.3 млн. USD през 2015 г.

Според статистиката, предложена от Artprice и Art Market Monitor of Artron, водещи сред аукционните къщи са двата гиганта Christie’s и Sotheby’s, като разликата в приходите им за 2015 г. е „само” 400 млн. USD. В края на 2014 г. двете аукционни къщи смениха своите шефове: Патриша Барбизе (Patricia Barbizet) зае мястото на Стивън Мърфи (Steven Murphy) и стана първата жена на този пост в Christie’s, а бившият президент и CEO на Madison Square Garden в Ню Йорк Тад Смит (Tad Smith) замени Уилям Рупрехт (William F. Ruprecht), дългогодишен главен изпълнителен директор и президент на Sotheby’s. И резултатите сякаш не закъсняха - през миналата година представителствата на Christie’s и Sotheby’s в Ню Йорк са продали съответно 54 срещу 55 – за 2014, и 41 към 31 творби за или над 10 млн. USD, а лондонските им филиали – 13 (23) и 29 (20). От съпоставката на данните в Годишния доклад пък става ясно (виж Таблица 2), че разликата в приходната част между традиционните лидери (общо над 9.5 млрд. USD) и, например, заемащата в Топ 10 с 676.5 млн. USD трето място Poly International Auction – най-голямата държавна аукционна къща в Китай, базирана в Пекин, е значителна. Но въпреки това, за силата на арт пазара в далекоизточната страна недвусмислено говори фактът, че шест от десетте най-успешни компании в този бранш са китайски, а останалите имат свои представителства там. Добрите перспективи на този пазар пък накараха почти всички водещи световни галерии да открият свои филиали в големите китайски градове…

altДруга „дестинация”, която става все по-привлекателна за арт дилърите, е Глобалната мрежа, показва изследването. Според неговите автори, 95% от 4500-те най-авторитетни аукционни къщи в света трайно присъстват в интернет. Преди десет години – през 2005 г., с търговия във виртуалното пространство са се занимавали едва… 3% от аукционните къщи.

И през миналата година

най-предпочитаният вид изкуство от участниците
в арт търговете е била живописта,

чийто дял е 42%, следвана от рисунката и акварела29%, графиката18%, скулптурата6%, фотографията4%, и 1% за другите видове.

В своя доклад експертите акцентират и върху две нови маркетингови тенденции: засиленият интерес към латиноамериканското изкуство и към произведенията на френско-китайските художници, работили през 20-те години на XX в. в Париж.

Според наблюдателите, основните причини за инвеститорския интерес към южноамериканските автори е нормализирането на отношенията между САЩ и Куба, което беше обявено през декември 2014 г. и свързаното с него преосмисляне на стойностите на кубинското изобразително изкуство, както и възможността на колекционерите да купуват творби на майстори като сюрреалистите Вифредо Лам (Wifredo Lam; 1902-1982), Леонора Карингтън (Leonora Carrington; 1917-2011) и Роберто Мата (Roberto Matta; 1911-2002), например, на изгодни цени, далеч по-ниски от тези на европейските им колеги от същото поколение.

Като едно от най-важните арт събития през миналата година изследването посочва голямата ретроспективна изложба на Вифредо ЛамТоп 20 на artnovini.com за 2015 г.) в Център „Жорж Помпиду” (Centre Georges Pompidou) в Париж, която продължи от 30 септември до 15 февруари 2016 г., а до края на тази година ще бъде представена още в Centro де Arte Reina Sofia в Мадрид (12 април – 15 август) и в Tate Modern в Лондон (14 септември – 8 януари 2017).

Изобразителното изкуство на Южна Америка се радва на голям интерес и от страна на колекционерите, разполагащи с бюджети до 5000 USD – диапазон, в който попадат произведения на автори като Нино Каис (Nino Cais), Елба Дамас (Elba Damast), Иван Капоте (Ivan Capote), Мириам Медрез (Miriam Medrez), Ернесто Пуйол (Ernesto Pujol), Доктор Ларка (Dr. Larka a.k.a. Jeronimo Lopez Ramirez) и др.

Днес, много от китайските колекционери са силно заинтересовани от творчеството на своите сънародници, творили през 20-те години на миналия век във френската столица. Ценителите са уверени, че тяхното изкуство е превъзходен пример за културна симбиоза между азиатската традиция и западната модерност. Сред най-търсените автори са лирично-абстрактните художници Чжу Дeцюн (Chu Teh-chun; 1920-2014) и Чжао Уцзи (Zao Wou-Ki), чийто „индекс на търсене” (от 2000 г. до днес) се е повишил съответно с 1751% и с 1030%. От 2006 г. до 2015 г. аукционните къщи са продали на цени над един милион долара около 250 творби на Уцзи.

Вифредо Лам, Le Bruit, 1943. 14-ият Годишен доклад за глобалния арт пазар на Artprice, отбеляза засиления интерес на колекционерите към изкуството на южноамериканските художници и посочи ретроспективата на кубинския артист в Център „Помпиду”, Париж, за едно от най-важните събития на 2015 г. Снимка: wifredolam.net   Възходящ интерес (индекс 887% за същия период) бележи творчеството и на Сан Иу (San Yu; 1901-1966), чийто графичен талант е вдъхновявал приятеля му Анри Матис (Henri Matisse; 1869-1954) и Пабло Пикасо. На 28 октомври 2013 г., творбата „Цвете” (Flower) на Сан Иу беше продадена от Shandong Chunqiu International за 33.6 млн. USD. Други двама френско-китайски автори, от фаворитите на колекционерите, са Лин Фенмян (Lin Fengmian; 1900-1991) – един от основателите на Китайската художествена академия, който с общи продажби от открити търгове за 54.9 млн. USD заема 46-о място в класацията на Artprice Top 500 за 2015 г., и Танг Хайуен (Tang Haiwen; 1927-1991), чиито произведения радват посетителите престижните Museum of Modern Art в Париж, Art Institute of Chicago, M+museum в Хонконг и др.    

Единственият художник от български произход в класацията на най-продаваните автори в света Top 500 е Кристо (Christo; Христо Явашев; 1935), който е на 293-о, с почти 6.2 млн. USD от 267 произведения, а най-високата цена, постигната на търг за негова творба, е 514 хил. USD. През 2014 г. той беше на 363-о място, а приходите от негови произведения бяха 4.8 млн. USD.

Силна или слаба беше 2015 г.
за света на изобразителното изкуство?

Спадът на продажбите с почти 2 млрд. USD – в сравнение с 2014 г., когато те достигнаха рекордните 17.9 млрд. USD (с премиите за купувачите) – определено не е най-благоприятната пазарна конюнктура. Ако търсим причините само в проблемите на китайската икономика и преустройството на местния пазар на изкуство, ще бъде едностранчиво. Несъмнено, песимизмът на инвеститорите беше повлиян както от геополитическото напрежение в света (въпреки някои противоположни твърдения), така и от тяхната предпазливост след рекордната 2014-а и опасенията им, че арт пазарът отново е бил превърнат в спекулативен балон, както през 2008 г. Въпреки заявеният стремеж към пазарен реализъм и щедро демонстрираното колекционерско благополучие, доверието в световния арт пазар остава противоречиво. Независимо, че от началото на 2016 г. част от загубените позиции бяха възстановени – в началото на миналата година приходите от китайския арт пазар „слязоха” от 37.2% на 27%, но в края на годината търговците на изкуство успяха да върнат над 3%. Ала само толкова.

Според artprice.com, данните за първите два месеца на тази година са силно оптимистични, тъй като от Christie’s са продали на частен търг две творби за фантастичните половин милиард долара: платно от Джаксън Полък (Jackson Pollock; 1912-1956) за 200 млн. USD и картина на Вилем де Куунинг (Willem de Kooning; 1904-1997) за 300 млн. USD – сума, която изравни „постижението” на „Кога ще се омъжиш?” (Nafea Faa Ipoipo; When Will You Marry?; 1892) от Пол Гоген (Paul Gauguin; 1848-1903), купена от кралското семейство на Катар (според The New York Times) на 5 февруари 2015 г.              

Що се отнася до високите цени на топ лотовете, предлагани на публични и частни търгове през последните две-три години, от Artprice дават свое обяснение. Изобразителното изкуство става все по-стабилна и надеждна инвестиционна категория, която е далеч по-устойчива на финансови „турболенции” отколкото фондовите пазари и е сигурно убежище срещу икономическата и финансова нестабилност, смятат от компанията. Но всичко казано дотук, все пак, се отнася само за произведенията на онези автори, които през годините арт индустрията целенасочено и упорито успя да превърне в източник на невероятни (но и необясними) печалби…

Може би тук трябва да си припомним думите на Герхард Рихтер (Gerhard Richter; 1932) – най-скъпият жив художник в света, според които, хората, които плащат огромни пари за неговите картини, са „глупави”, защото при промяна на арт пазара, цените на творбите му ще паднат, а съвременният пазар е „безнадеждно раздут”. „Художниците не получават почти нищо от тези търгове. Освен малко късче, всичко друго отива при продавача”, сподели преди година в интервю за Die Zeit германският абстракционист. Впрочем, през 2015 г. приходите от негови произведения намаляха с почти 50 млн. USD и от четвърто място през 2014 г., сега той е на 11-о. Но причината едва ли е в неговите думи – арт пазарът има свои правила. Които, обаче, често са далеч от каквато и да е логика…

Пълният текст на 14-ия Годишен доклад за глобалния арт пазар (14th Annual Global Art Market Report), можете да намерите на този линк.

_____

* Бел. ред.: Компанията Artprice е световен информационен лидер на пазара на изобразително изкуство.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2009-usa-otnovo-sa-lider-na-svetovnia-art-pazar-picasso-e-nai-prodavaniat-hudojnik.html

Tate Britain announces major David Hockney retrospective in 2017

David Hockney, Portrait of an Artist (Pool with Two Figures), 1971. Photo: Private Collection © David HockneyThis exceptional show gathers together an extensive selection of his most famous works celebrating achievements in painting, drawing, print, photography and video across six decades.

LONDON. Tate Britain announces the world’s most extensive retrospective of the work of David Hockney, opening February 2017. Widely regarded as one of the most successful and recognisable artists of our time, this exhibition will celebrate Hockney’s achievement in painting, drawing, print, photography and video. Following its presentation in London the exhibition, organised in collaboration with the Centre Pompidou and The Metropolitan Museum, will tour internationally to Paris and New York.


David Hockney is unique in British art for the extent of his popular appeal. As he approaches his 80th birthday, this exhibition will offer an unprecedented overview of the artist’s work to date. Presented as a chronological overview, it will tracehis development from the moment of his prodigious appearance on the public stage as a student in 1961, through to his iconic works of the 1960s and 1970s, and on to his recent success at the Royal Academy and beyond.

The exhibition will show Hockney as an intelligent
and profound interrogator of the essence of art.

Over six decades he has questioned the nature of pictures and picture-making and challenged their conventions. His art is one of the great landmarks of post-modernism, using parody and self-reflection, and playing with representation and artifice. The exhibition will review early works such as the Love paintings made in 1960 and 1961, with which he subverted the language of abstract expressionism into homoerotic autobiography. The witty and brilliant invention of Hockney’s first two decades of work will be explored, including his portraits of family, friends and himself, for example Self Portrait with Blue Guitar (1977), as well as his iconic images of Los Angeles swimming pools. It will include Hockney’s celebrated Yorkshire landscapes of the 2000s and work made since his return to California in 2013.

David Hockney’s works in the exhibition ‘Hyper Real. The Passion of the Real in Painting and Photography’ (October 2010 - February 2011) in mumok, Vienna. Photo: Stefanie © artnovini.comHockney is an artist who has frequently changed his style and ways of working, embracing new technologies as he goes. For the first time this exhibition will demonstrate how the roots of each new direction lay in the work that came before. For example, his radical ‘joiner’ assemblages of photographs, such as the famous Pearlblossom Highway (1986), informed the paintings of his Hollywood home and the Californian landscapes that he made then and after; and his abstract works of the 1990s influenced his perception of the Yorkshire Wolds and the Grand Canyon.

David Hockney said: ‘It has been a pleasure to revisit works I made decades ago, including some of my earliest paintings. Many of them seem like old friends to me now. We’re looking back over a lifetime with this exhibition, and I hope, like me, people will enjoy seeing how the roots of my new and recent work can be seen in the developments over the years.’

Alex Farquharson, Director, Tate Britain said: ‘David Hockney is without doubt one of Britain’s greatest living artists. His practice is both consistent, in its pursuit of core concerns, while also wonderfully diverse. Hockney’s impact on post-war art, and culture more generally, is inestimable, and this is a fantastic opportunity to see the full trajectory of his career to date.’

David Hockney opens on 9 February 2017 until Monday 29 May 2017 at Tate Britain.

The exhibition is curated by Chris Stephens, Head of Displays & Lead Curator, Modern British Art, and Andrew Wilson, Curator Modern and Contemporary Art and Archives, with Assistant Curator Helen Little. This exhibition is organised by Tate Britain in collaboration with the Centre Pompidou, Paris and The Metropolitan Museum, New York. It will be accompanied by a major new catalogue from Tate Publishing and a programme of talks and events in the gallery.

Artist biography

David Hockney (b.1937) is English painter, printmaker, photographer and stage designer. Perhaps the most popular and versatile British artist of the 20th century, Hockney made apparent his facility as a draughtsman while studying at Bradford School of Art between 1953 and 1957.

Hockney soon sought ways of reintegrating a personal subject-matter into his art. He began tentatively by copying fragments of poems on to his paintings, encouraging a close scrutiny of the surface and creating a specific identity for the painted marks through the alliance of word and image. These cryptic messages soon gave way to open declarations in a series of paintings produced in 1960-1961 on the theme of homosexual love.

Hockney’s subsequent development was a continuation of his student work, although a significant change in his approach occurred after his move to California at the end of 1963. It is clear that when he moved to that city it was, at least in part, in search of the fantasy that he had formed of a sensual and uninhibited life of athletic young men, swimming pools, palm trees and perpetual sunshine.

On his arrival in California, Hockney changed from oil to acrylic paints, applying them as a smooth surface of flat and brilliant colour that helped to emphasise the pre-eminence of the image. By the end of the decade Hockney’s anxieties about appearing modern had abated to the extent that he was able to pare away the devices and to allow his naturalistic rendering of the world to speak for itself.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2008-tate-britain-announces-major-david-hockney-retrospective-in-2017.html

СГХГ търси мястото на текста в българското изобразително изкуство

До 27 март т.г. СГХГ представя изложбата „Немият образ и слепият текст. Мястото на текста в българското изобразително изкуство след 1856 г.” Снимка: © artnovini.comИзследваният период в изложбата „Немият образ и слепият текст…” обхваща времето от средата на XIX в. до наши дни и представя над 120 произведения.

СОФИЯ. Повече от 120 творби, обхващащи периода от ХІХ в. до ХХІ в., показва Софийска градска художествена галерия (СГХГ, ул. „Гурко” 1) в най-новата си експозиция „Немият образ и слепият текст. Мястото на текста в българското изобразително изкуство след 1856 г.”, която беше открита през миналата седмица. Автори на концепцията на изложбата са Пламен В. Петров и Рамона Димова.


Проблемът за взаимоотношенията между текста и неговото присъствие в пространството на светското изкуство, остава изключително фрагментарно изследван, казват двамата куратори в официалния сайт на галерията. Първият и като че ли единствен опит е проектът „Важно съобщение”, който е реализиран в СГХГ през 2006 г. от Мария Василева и Даниела Радева. В него авторките бяха фокусиран върху използването на текста в българското изкуство от края на 80-те години на ХХ в. до 2006 г. Факт е обаче, че текстът има своето място в картините на художници в страната ни още от ХІХ в. Ето защо изложбата „Немият образ и слепият текст. Мястото на текста в българското изобразително изкуство след 1856 г.” е не само надграждане на проекта „Важно съобщение”, а и стремеж за обобщено оглеждане на взаимоотношенията между текст и образ в българското изкуство – от първите светски картини от ХІХ в. до най-новите творческия изяви от ХХІ в. Нещо повече, в изложбата е предложена възможна систематизация на физическото присъствие на текста в пространството на художествената творба, като са обособени четири големи тематични звена: „Пояснителен текст”, „Битие и текст”, „Намерение за текст” и „Триумф на текста”.

Фрагмент от експозицията - картината „Гара” на художничката Текла Алексиева. Снимка: sghg.bg / © Текла АлексиеваТози проект е опит за преглед на физическото присъствие на текста (дори и маркерите за него) в българските пластически изкуства, като думата „текст” в случая трябва да се разбира не само в смисъл на обособен писмен сбор от думи и изречения, а и като отделни думи, срички, буквени и цифрови графеми, допълват кураторите. В изложбата са подредени автори като Николай Павлович (1835-1894), Станислав Доспевски (1823-1878), Антон Митов (1862-1930), Иван Мърквичка (Jan Václav Mrkvička; 1856-1938), Никола Петров (1881-1916), Иван Милев (1897-1927), Николай Райнов (1889-1954), Борис Георгиев (1888-1962), Златю Бояджиев (1903-1976), Галин Малакчиев (1931-1987), Георги Божилов-Слона (1935-2001), Текла Алексиева, Румен Гашаров, Андрей Даниел, Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Красимир Кръстев-Расим, Боряна Драгоева-Росса, Сашо Стоицов и др. Така експозицията предоставя възможност на публиката и изследователите както да проследят взаимоотношенията между текста и образа – тяхното проявление в различни исторически периоди и форми, така и да разкрият цялото многообразие от възможности, които любовта и раздорите между текста и образа дава на българските художници. Понякога учудващо близки, а друг път – неочаквано далечни.

В изложбата са включени произведения от фондовете на Национална галерия, Национална художествена академия, Народен театър „Иван Вазов”, Национален църковен историко-археологически музей, Съюз на българските художници, Музей за история на София, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора” – Кюстендил, Регионален исторически музей – Благоевград, Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен, Художествена галерия „Николай Павлович” – Свищов, Художествена галерия „Жорж Папазов” – Ямбол, Ателие-колекция „Светлин Русев” и частни колекции.

Експозицията „Немият образ и слепият текст. Мястото на текста в българското изобразително изкуство след 1856 г.” може да бъда разгледана до 27 март (неделя) 2016 г.

* * *

От 2 март, сряда, СГХГ ще представи изложбата „Форми на съпротива. 1944 -1985”. Предимно документалната експозиция ще разкаже за неизвестни, премълчавани, или недостатъчно популярни факти от историята на българското изобразително изкуство по темата за съпротивата на някои от художниците срещу опита да бъдат идеологически направлявани и по този начин деформирани като творци…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2007-sghg-tarsi-myastoto-na-texta-v-bulgarskoto-izobrazitelno-izkustvo.html