Месечни архиви: март 2016

СБХ представя изложба на 118-те новоприети в организацията художници

В Съюза на българските художници членуват над 3000 художници и критици от всички творчески генерации. Снимка: © artnovini.comЕкспозицията с творби на одобрените от Сесия 2016 артисти може да бъде видяна от 30 март до 12 април в галерията на ул. „Шипка” 6.

СОФИЯ. Изложба „Новите членове на Съюза на българските художници – Сесия 2016” ще представи галерия „Шипка” 6, съобщиха от организацията. Експозицията с творби на новоприетите автори, която е подредена на четвъртия етаж, ще бъде открита на 30 март (сряда) в 18.00 ч. и ще продължи до 12 април т.г.


След приключването на сесията, проведена през март 2016 г., членовете на в секциите на СБХ се увеличиха с още 118 души: „Графика и илюстрация” (10), „Графичен дизайн” (3), „Карикатура” (1), „Критика” (4), „Рекламен дизайн” (2), „Секция 13” (9), „Сценография” (3), „Живопис” (45), „Скулптура” (13), „Монументални изкуства” (8), „Дърворезба” (4), „Текстил” (3), „Керамика” (11), „Бижута” (1), „Дизайн” (1). Сесиите за прием се провеждат на всеки две години, припомнят от „Шипка” 6.

* * *

Кратка история

Съюзът на българските художници е професионално сдружение, което е създадено през 1932 г. след обединението на няколко организации, най-старата от които е Дружеството за поддържане на изкуството в България, основано през 1893 г. в София. Сред учредителите на Съюза на дружествата на художниците в България (СДХБ) са Дружество на художниците в България, Дружество „Съвременно изкуство”, Дружество на Южно-българските художници, Дружество „Родно изкуство”, Дружество на независимите художници и Дружество на новите художници.

Наименованието СДХБ остава до 1944 г., когато по време на учредително събрание на художниците от цялата страна, проведено на 10 ноември, то е заменено от Съюз на художниците в България. Според тогавашните правни норми, Съюзът е утвърден е със Заповед № 3 от 14 декември 1949 г. на Дирекция на МВР, София – отдел „Административен” (без съдебна регистрация). През 1959 г. (без да има регистрация в съда) художническия съюз е преименуван в Съюз на българските художници – СБХ, разказва сайтът на организацията.

Висш ръководен орган на СБХ е Общото събрание, което се свиква веднъж на три години от Управителния съвет.

Днес в СБХ членуват над 3000 художници и критици от всички творчески генерации. Членството е индивидуално и е структурирано в 17 секции.

Официално Съюзът на българските художници е регистриран с решение на Софийски градски съд от 29 април 1991 г., а неговите цели са: да защитава честта и достойнството на своите членове; да гарантира творческата им свобода, права и интереси; да съдейства за развитието на българското изкуство; да поддържа контакти и обменя опит с други национални културни, творчески организации и творци и да осигурява професионална информация; да организира защита на авторските права на художниците и изкуствоведите, и т.н.

СБХ има представителства в цяла България, които обединяват членовете на съюза и по териториален принцип.

СБХ е собственик на емблематичните за съвременното българско изобразително изкуство изложбени зали на ул. „Шипка” 6 и на галерия „Райко Алексиев” на ул. „Г. С. Раковски” № 125. Изложбената политика на организацията е отворена за идеи и проекти от различен характер. В салоните на СБХ се провеждат различни изложби: самостоятелни, колективни, юбилейни, ретроспективни, гостуващи, както и авторитетни международни прояви и авангардни форми.

СБХ членува в авторитетни организации като Международната асоциация за изобразително изкуство (International Association of Art; IAA/AIAPofficial partner of UNESCO), Международният съвет за защита на паметниците и забележителностите (ICOMOS; International Council on Monuments and Sites), Международният съвет на асоциациите за графичен дизайн (Ico-D; International Council of Graphic Design Associations) и др.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2026-sbh-predstavya-izlogba-na-118-te-novoprieti-v-organizaciata-hudognici-.html

Тодор Игнатов, или сценографът, без когото Варненският театър не може

Сценографът Тодор Игнатов-Тони е посветил 40 години от живота си на театъра. Снимка: © Личен архивГалерия „Папийон” представя сценографски макети и проекти за костюми от различни периоди на богатата биография на художника.

ВАРНА. Само до 30 март (сряда) ще продължи изложбата „40 години, посветени на театъра” на известния сценограф и автор на костюми Тодор Игнатов-Тони в галерия „Папийон” (Le Papillon, ул. „Драгоман” 12). Експозицията, представяща избрана колекция от многобройните театрални макети и проекти за костюми на „сценографът, без когото Варненският театър не може”, беше открита в Световния ден на театъра27 март, и е посветена на 65-годишнината на автора и на неговата дългогодишна дейност в храма на Мелпомена.


Макет за постановката „Рибарски свади” от Карло Голдони. Снимка: Галерия „Папийон” © Тодор ИгнатовИзложбата представя 10 сценографски макета, отличени с награди, и няколко скици – проекти за театрални костюми от различни периоди на богатата творческа биография на автора, казват от галерията.

Художникът Тодор Игнатов, който от четири десетилетия работи във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”, е създал сценографските решения за 168 театрални постановки. За великолепните си визии той нееднократно е получавал отличия, сред които пет награди от националните прегледи на българската драма и театър, три награди Варна, Награда на Световния биографичен център в Кембридж за „Забележителен принос в областта на театъра и пластичните изкуства”; артистът е включен и в сборника „2000 Outstanding artist and designers of the 20th century” („2000 изключителни художници и дизайнери на XX век”).

Освен доказан сценограф, костюмограф и художник, Тодор Игнатов е и майстор на макети. Посетителите на изложбата сами ще се уверят колко прецизен е той както при подбора на материалите, така и при изработката на най-фините детайли, пресъздаващи сценографията в мащаб, допълват от галерия „Папийон”.

Няколко идеи за театрални костюми… Снимка: Галерия „Папийон” © Тодор Игнатов„Театърът е синтетично изкуство, но основно той въздейства със своята сценография и костюм.” – казва Тодор Игнатов. „Преди да въздейства на зрителите, сценографията въздейства на самите актьори. Още по време на репетициите сценографията ги предразполага за театралната игра, настройва сетивата им, отключва въображението им. Актьорите са като децата и ако обстановката около тях е адекватна, те започват да си вярват и това им помага да влязат в образ, който е обмислен от режисьора и художника. Ако сценографията е стерилна, тя няма да въздейства нито на актьорите, нито на публиката. Истинската сценография не трябва да се изживява самостоятелно. Тя не е самоцел, а обслужва идеята на спектакъла. Тя не трябва да се налага – не трябва да пречи на спектакъла. Това е като дишането на човека – то е естествено и не пречи. Добрата сценография се усеща чрез актьорите.”

Експозицията съдържа сценографски макети за постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” като „Честна мускетарска” от Валери Петров режисьор: проф. Гриша Островски; Сезон: 1997-1998), „Къща” от Антон Страшимиров (режисьор: Бойко Богданов; Сезон: 1985-1986), „Страсти под брястовете” от Юджийн ОНийл; режисьор: Димитър Стоянов; Сезон: 2011-2012) и др., както и костюми от постановките „Лорензачо” от Алфред дьо Мюсе и „Малки комедии” от Антон Чехов.

* * *

Биография

Тодор Игнатов е роден на 11 февруари 1951 г. През 1970 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1976 г. и Художествената академия, специалност „Сценография” при проф. Асен Стойчев. Още същата година е приет за член на АМХ. От 1977 г. работи като главен художник- проектант на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна. От 1977 г. е член на Съюза на артистите в България (САБ). От 1985 г. до 1997 г. е член на ръководството на секция „Сценография” към САБ. През 1982 г. става редовен член на Съюза на българските художници (СБХ), а в периода 1983-1996 г. е член на ръководството на секция „Сценография” към СБХ. От 1995 г. до 2000 г. – член на Управителния съвет на СБХ. От 1999 г. до 2005 г. е председател на СБХ – група Варна.

Авангардно решение за спектакъла „Къща” от Антон Страшимиров. Снимка: Галерия „Папийон” © Тодор Игнатов* * *

„Никога не се придържам към ремарките. Обичам да търся неочакваното, особеното, експресивното. Стремя се да открия друга среда, различна от тази на драматурга. И винаги се съобразявам с идеята на режисьора за спектакъла.”
Тодор Игнатов

* * *

Художникът има 17 самостоятелни живописни изложби и 8 самостоятелни сценографски изложби. Реализирал е 168 театрални постановки, има над 200 участия в национални и международни изложби, в много пленери. Рабоити за различни телевизионни постановки, тв новели, детски тв предавания, естрадни концерти, концерта народна и класическа музика, спектакли за кафе-театър, опера и балет, детски опери и множество тв концерти, автор е пет дизайнерски решения за музейни експозиции и др.

Художникът се представя успешно със свои самостоятелни изложби – маслена живопис и сценография в Италия, Москва, Виена. От 1972 г. до 2007 г. участва във всички издания на Световното квадриенале по сценография в Прага, както и в над 120 изложби ОХИ – живопис и сценография, и в много други специализирани и неспециализирани изложби у нас и в чужбина, организирани от СБХ и други организации.

Макетите на Тодор Игнатов от пиесите „Лорензачо” на Алфред дьо Мюсе и „Процесът срещу богомилите” от Стефан Цанев се намират в Музея на приложните изкуства. Негови живописни творби са собственост на частни и корпоративни колекции в Париж, Страсбург, Лондон, в Канада, Финландия, Норвегия, САЩ, Италия, Германия и т.н.

Творецът полага началото на много културни традиции във Варна: първи Телевизионен театър, заснет в тв студио във Варна; първи Кафе-театър в ДКС; първи Кафе-театър в хотел „Черно море”; първи спектакъл на открито в „Римски терми”; първи боди арт в ДКС; първа постановка, в която актьори и зрители са заедно на сцена – „Черна дупка” на режисьора Стоян Камбарев.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2025-todor-ignatov-ili-scenografat-bez-koito-varnenskiat-teatar-ne-moge.html

Battle Cry – „бойният вик” на Judas Priest от Wacken Open Air 2015

Роб Халфорд (Rob Halford), лидерът и вокалист на Judas Priest, по време на рок фестивала Wacken Open 2015. Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony MusicКонцертната тава излезе на CD/DVD/Blu-ray и съдържа както класики на групата, така и някои от най-новите й песни.

ЛОНДОН. Световното турне на Judas Priest в подкрепа на 17-ия им студиен албум Redeemer of Souls (2014) се превърна в една от най-мащабните концертни обиколки в дългогодишната кариера на групата: 130 концерта в 33 държави и set list с най-големите хитове на бандата от класическите им тави. Сега феновете на британските метъл легенди могат отново да изживеят емоцията от турнето с премиерата на новия албум Battle Cry, който вече е на българския музикален пазар на CD/DVD/Blu-ray формати от Вирджиния Рекърдс/Sony Music.


Battle Cry е записан на 1 август 2015 г. в Германия по време на фестивала Wacken Open Air във Вакен пред 85-хилядна публика. Изданието включва CD с 15 парчета и Blu-ray/DVD (с времетраене 94 мин.) със запис на целия концерт, както и дигитални версии на аудио- и видеоформата. DVD и Blu-ray дисковете съдържат още 3 бонус песни, записани от концерта на групата в Ergo Arena в Гданск (Полша) на 10 декември 2015 г., допълват разпространителите.

Това, което прави изданието изключително привлекателно за феновете, е балансът между новите песни на групата като Dragonaut, Halls of Valhalla, Redeemer of Souls и метъл химните Electric Eye, Metal Gods, You’ve Got Another Thing Coming заедно с материал от последния им албум Redeemer of Souls: Devil’s Child, Beyond the Realms of Death, Jawbreaker

Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony Music* * *

Още по темата

Judas Priest „спасиха” душата на хеви метъла
с албума Redeemer of Souls

* * *

Четири десетилетия на легендарна музикална кариера, белязана от култови песни и основополагащи за жанра албуми като British Steel (1980), Screaming For Vengeance (1982), Painkiller (1990) и др., над 40 милиона продадени копия, безброй награди, грандиозни рок концерти: от емблематичното участие на бандата в благотворителния концерт Live Aid през 1985 г. до неочакваната поява в American Idol през 2011 г. – това е кратката „визитна картичка” на Judas Priest, групата, която е един от символите на тежкия рок.

От десетилетия, Judas Priest е сред най-успешните концертиращи групи в индустрията и изданието Battle Cry идва като поредното доказателство, че музиката им е по-силна и завладяваща от всякога.

* * *

Китаристите Ричи Фолкнър (Richie Faulkner) - вляво, и Глен Типтън (Glenn Tipton). Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony MusicСъдържание на албума Battle Cry
(на CD):

01. (Intro) Battle Cry
0
2. Dragonaut
0
3. Metal Gods
0
4. Devil’s Child
0
5. Victim of Changes
0
6. Halls of Valhalla
0
7. Redeemer of Souls
0
8. Beyond the Realms of Death
0
9. Jawbreaker
10. Breaking the Law
11. Hell Bent For Leather
12. The Hellion
13. Electric Eye
14. You’ve Got Another Thing Coming
15. Painkiller

Най-новият концертен албум на Judas Priest - Battle Cry, излезе на CD/DVD/Blu-ray. Снимка: © Вирджиния Рекърдс/Sony MusicСъдържание на албума Battle Cry
(на DVD/Blu-ray):

01. (Intro) Battle Cry
0
2. Dragonaut
0
3. Metal Gods
0
4. Devil’s Child
0
5. Victim of Changes
0
6. Halls of Valhalla
0
7. Turbo Lover
0
8. Redeemer of Souls
0
9. Beyond the Realms of Death
10. Jawbreaker
11. Breaking the Law
12. Hell Bent for Leather
13. The Hellion
14. Electric Eye
15. You’ve Got Another Thing Coming
16. Painkiller
17. Living After Midnight

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2024-battle-cry-boiniat-vik-na-judas-prest-ot-wacken-open-2015.html

В НБУ започват беседи, посветени на художника Димитър Добрович

Събитията, посветени на 200-годишнината от рождението на Димитър Добрович - първият светски художник в България, ще дадат възможност неговото творчество да бъде изследвано в балкански и европейски контекст. Снимка: © becd.nbu.bgПроф. д-р Георг Краев ще представи проучването си „Фолклорната и не-фолклорната култура на XIX век”.

СОФИЯ. С беседата „Фолклорната и не-фолклорната култура на XIX век” в галерия „УниАрт” на Нов български университет (НБУ) започва поредицата от четири беседи, организирани в чест на 200-годишнината от рождението на Димитър Доборович (1816-1905) – първият светски художник в България. Гост на първата среща, която ще се проведе на 24 март (четвъртък) от 18.00 до 19.30 ч. (бул. „Монтевидео” 21), ще бъде изтъкнатият български учен проф. д-р Георг Краев, преподавател в НБУ.


Беседите с почитатели, ценители и специалистите от областта на изобразителното изкуство ще се провеждат веднъж месечно от март до юни т.г. и са част от съпътстващите събития, организирани от Център „Българо-европейски културни диалози” (БЕКД) по повод инициативата 2016: Годината на Димитър Добрович.

Проф. д-р Георг Краев е известен специалист в областта на фолклорната култура. Той е от поколението фолклористи, което през 70-те и 80-те години на миналия век направи опит да погледне на народните умотворения с очите на културолога, семиотика, когнитивиста, т.е. с очите на антропологията, припомнят организаторите на събитието.

Проф. Краев е автор на изследванията „Пъзелът фолклор – насам & натам”, „Скални и мегалитни паметници”, „Маска и було. Българските маскарадни игри”, „Кафенето като дискурс”.

Димитър Добрович е роден в Сливен, учи в гръцкото училище в Коручешме, Истанбул и в Атина. Художественото си образование, в неговия начален етап, дължи на френския живописец Пиер Бонерот и на италианския художник Рафаело Чеколи (Raffaello Ceccoli a.k.a. Raphail Tsekolis; 1800-1856?). В Гърция, известен като Димитриос Добриадис (Δημήτριος Δομβριάδης), българинът учи и завършва прочутата Политехника (от 1843 г. до 1848 г.), преструктурирана по същото време в Художествена академия (Ανωτάτη Σχολή Καλών Τεχνών), като сред неговите професори са и братята Филипос Маргаритис (Φίλιππος Μαργαρίτης; 1810-1892) и Георгиос Маргаритис (Γεώργιος Μαργαρίτης; 1814-1884)…

Следващите десетилетия от живота и творчеството на Добрович са свързани с Италия и Рим, където през 1848 г. постъпва в Художествената академия „Сан Лука” (Accademia di San Luca) при известните професори Томазо Минарди (Tommaso Minardi; 1787-1871) и Филипо Агрикола (Filippo Agricola; 1795-1857). Съществуват данни, че за известен период младият художник участва във въстанието, предвождано от легендарните революционери Джузепе Гарибалди (Giuseppe Garibaldi; 1807-1882) и Джузепе Мацини (Giuseppe Mazzini; 1805-1872). Когато по-късно се дипломира, той става първият български художник с академично образование… Умира през 1905 г., дванайсет години след завръщането си в България.

Представянето на Димитър Добрович дава възможност да бъде изследвано началото на българското светско изкуство, да бъде анализирано в балкански и европейски контекст, да се осмисли като част от художествения процес в Европа през втората половина на XIX в., казват от Център „Българо-европейски културни диалози”.

По повод юбилея на художника, НБУ и БЕКД организират и голяма международна научна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество”, която ще се проведе от 16 до 18 ноември 2016 г.

За повече информация на www.becd.nbu.bg.

* * *

Проектът се осъществява в партньорство с:

Националната галерия – София
Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен
Ателие-колекция „Светлин Русев”
Институт за средиземноморски изследвания, Крит
(
Institute for Mediterranean Studies in Crete, Greece)
Асоциация България-Италия
и със съдействието на
Националната галерия в Атина
(National Gallery in Athens).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2023-v-nbu-zapochvat-besedi-posveteni-na-hudognika-dimitar-dobrovich.html

‘Provoke’ in der Albertina: Zwischen Protest und Performance

Das zwischen 1968 und 1969 erschienene japanische Fotomagazin Provoke gilt als ein Höhepunkt der Fotografie der Nachkriegszeit. In einer weltweit ersten Ausstellung widmet sich die Albertina der komplexen Entstehungsgeschichte des Magazins. Foto: © artnovini.comMit rund 200 Objekten vereint ProvokeArbeiten der einflussreichsten japanischen Fotografen (1960-1975).

WIEN. Das japanische, zwischen 1968 und 1969 in nur drei Ausgaben erschienene Fotomagazin Provoke gilt als Höhepunkt der Fotografie der Nachkriegszeit. In einer weltweit ersten Ausstellung zum Thema widmet sich die Albertina den Schöpfern und der komplexen Entstehungsgeschichte des Magazins. Die Ausstellung Provoke. Zwischen Protest und Performance – Fotografie in Japan 1960-1975 (bis 8. Mai 2016) zeigt einen repräsentativen Querschnitt durch die fotografischen Strömungen Japans der 1960er und 1970er Jahre.


Mit rund 200 Objekten vereint ProvokeArbeiten der einflussreichsten japanischen Fotografen, darunter Daidö Moriyama (1938), Yutaka Takanashi (1935), Shömei Tömatsu (1930-2012) und Nobuyoshi Araki (1940). Vor dem Hintergrund der massiven Protestbewegungen in Japan zu dieser Zeit entstehen ihre Bilder an einem historischen Wendepunkt zwischen gesellschaftlichem Zusammenbruch und der Suche nach einer neuen Identität Japans. Ihre Fotografien sind sowohl Ausdruck des politischen Umbruchs als auch der Erneuerung vorherrschender ästhetischer Normen.

Die Ausstellung untersucht Provoke im historischen Kontext und fokussiert dabei den Dialog der Fotografien der Gruppe mit der zeitgleichen Protestfotografie und PerformanceKunst.

Zum einen wird die Fotografie als Dokument von – oder Aufruf zum – Protest gegen Ungerechtigkeit beleuchtet:

Shōmei Tōmatsu, Blood and Rose, Tokyo, 1969; Silbergelatine. Foto: Albertina, Wien - Dauerleihgabe der Österreichischen Ludwig-Stiftung für Kunst und Wissenschaft © Shōmei Tōmatsu Estate, courtesy | PRISKA PASQUER, KölnUm 1960 erscheinen im Zusammenhang
mit der ersten großen Protestwelle des Landes,

die sich gegen die Erneuerung des Bündnisses zwischen den Vereinigten Staaten und Japan richtet, zahlreiche Bücher. Einige davon halten die Protestkundgebungen fest, andere hingegen beschäftigen sich mit damit in Verbindung stehenden Themen, vor allem mit den Atombombenabwürfen auf Hiroshima und Nagasaki. Rund um die Jahre des Erscheinens von Provoke geht aus den äußerst kreativ gestalteten Demonstrationen eine fesselnde Bildwelt des Widerstands gegen das gesetzeswidrige Handeln von Großkonzernen und den Despotismus des neoliberalen japanischen Staates hervor.

Im weiteren Verlauf der 1960er Jahre nehmen die Protestbewegungen zu, was eine Flut von Fotobänden und -drucken zur Folge hat. Die Mitwirkenden von Provoke – der Kritiker Köji Taki (1928-2011), der Schriftsteller Takahiko Okada (1939), der Kritiker und Fotograf Takuma Nakahira (1938-2015) und die Fotografen Yutaka Takanashi und Daidö Moriyama – vertreten die Auffassung, dass sich die Protestfotografie erschöpft habe und langfristige Veränderung durch direktes politisches Handeln unmöglich herbeizuführen sei. Dennoch orientieren sie sich in ihren Texten und Bildern an den von der japanischen Protestfotografie entwickelten ästhetischen Strategien: Ihre Werke zeichnen sich durch ein innovatives Grafikdesign aus, das mit Bildfolgen, griffigen Text-Bild-Kombinationen, dynamischen Ausschnitten und einem Wechselspiel von bewusst gewählten geringwertigen Materialien (raues Papier, niedrig aufgelöster Druck) mit Ausfaltern und ungewöhnlichen Formaten arbeitet.

Darüber hinaus thematisiert die Ausstellung Provokedie japanische Fotografie jener Jahre als Spielart der Performance-Kunst bzw. als Dokumentation von Live-Aktionen: Daidö Moriyama, Takuma Nakahira und Nobuyoshi Araki gehören zu jenen Fotografen, die um 1970 ein großes Interesse daran entwickeln, die Arbeit in der Dunkelkammer oder andere mit der Herstellung von Abzügen verbundene Prozesse als sichtbaren und aktiven Bestandteil des fotografischen Schaffens darzustellen. In ihren Bestrebungen gehen ihnen Tanz-Performer wie Tatsumi Hijikata (1928-1986) voran, die mit Filmemachern und Fotografen zusammenarbeiten, aber auch Gruppierungen wie das Hi-Red Center, welche die Grenze zwischen Fotodokumentation und Live-Aktionen, bei denen die Fotografie und andere Medien eine Rolle spielen, zum Verschwimmen bringen.

Der Einfluss ist jedoch nicht einseitig: Unmittelbar angeregt durch das Schaffen der Fotografen von Provoke wenden sich Jiro Takamatsu (1936-1998) als Mitglied des Hi-Red Center und Koji Enokura (1942-1995) in den frühen 1970er Jahren der fotografischen Konzeptkunst zu.
Weiter – Seite 2

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/2022-provoke-in-der-albertina-zwischen-protest-und-performance.html

Новата версия на киноепопеята „Бен-Хур” излиза на голям екран през август 2016 г.

Джак Хюстън (вляво) като Бен-Хур и холивудската звезда Морган Фрийман - Шайек Илдерим, в филма на Тимур Бекмамбетов. Снимка: © Forum Film BulgariaСОФИЯ. Компаниите Paramount Pictures и Metro-Goldwyn-Mayer публикуваха първи кадри и трейлър от киноепоса „Бен-Хур” (Ben-Hur; 2016), съобщиха Forum Film Bulgaria, разпространители на филма у нас. Режисьор на грандиозната продукция е руският режисьор от казахски произход Тимур Бекмамбетов (Timur Bekmambetov; 1961), който в средата на миналото десетилетие получи световно признание за експлозивните фентъзи трилъри „Нощна стража” (Night Watch; 2004) и „Дневна стража” (Day Watch; 2006). Новият му филм е екранизация по литературния шедьовър на Лу Уолъс (LewisLewWallace; 1827-1905) „Бен-Хур: Една християнска притча” (Ben-Hur: A Tale of the Christ), публикуван от издателството Harper & Brothers на 12 август 1880 г.


За първи път романът „Бен Хур” е представен пред публика през 1899 г., но на Бродуей като театрална постановка, а първата му екранизация е от 1907 г. като късометражен ням филм. Последната целулоидна адаптация на една от популярните книги в Съединените щати е суперпродукцията на режисьора Уилям Уайлър (Wilhelm Weiller; 1902-1981) от 1959 г., която беше отличена с 11 награди „Оскар” (Oscar®) – постижение, което изравни през 1998 г. „Титаник” (Titanic; 1997) на Джеймс Камерън (James Cameron). През 2004 г. същият брой статуетки получи и „Властелинът на пръстените: Завръщането на Краля” (The Lord of the Rings: The Return of the King; 2003) на Питър Джаксън (Peter Jackson).

Почти шест десетилетия по-късно след последната лента за голям екран, режисьорът Тимур Бекмамбетов обещава на зрителите нов вълнуващ прочит на завладяващия епос за любов, отмъщение, изкупление и прошка, допълват българските дистрибутори на филма.

Продуцентът на филма - Шон Даниел, уверява, че ще през август т.г. кинозрителите ще видят най-великото надбягване с колесници в историята на киното. Снимка: © Forum Film BulgariaСюжетът на кинотворбата ще ни направи свидетели на историята на принц Юда Бен-Хур, несправедливо обвинен в измяна от осиновения си брат Месала, който е офицер от римската армия. Бен-Хур е лишен от всички негови титли, разделен от семейството и от голямата си любов Естер и е изпратен в робство, като гребец на римските галери. След години Юда се завръща в родината си, за да търси отмъщение, но намира изкупление…

Паралелната сюжетна линия на киноразказа проследява историята на Исус Христос, който по това време проповядва в Юдея…

Филмът е сниман в прочутото Cinecittà Studios и на различни места в Италия – страната, където е заснета и лентата от 1959 г., а продуцентът Шон Даниел (Sean Daniel) уверява, че ще видим най-великото надбягване с колесници в историята на киното. Режисьорът Тимур Бекмамбетов пък споделя: „Първият път, когато Шон ми се обади с идеята за нов „Бен-Хур”, си помислих, че това звучи опасно и малко налудничаво, но когато прочетох сценария, изведнъж разбрах, че няма нищо общо с нищо, което бихме очаквали от една поредна адаптация на известния роман, защото това е една страхотна съвременна история. Пред студиото показах, че искам да направя филм за нас, за наши дни, тъй като и днес имаме същите проблеми. Знаем какво се случва с Римската империя и не искам подобна съдба да сполети и нашия свят. [] „Бен-Хур” набляга на това колко по-важно е да простиш, вместо да отмъстиш.” Продуцентът потвърждава: „Ние не правим римейк на „Бен-Хур” от 1959 г. Филмът е вдъхновение за всички нас и е кинокласика, но ние не се придържаме в тази версия към романа на Лу Уолъс и темите от оригиналната книга. Разказваме една различна история, в която прошката между двамата главни герои надделява над отмъщението…”

Главната роля във филма на Тимур Бекмамбетов изпълнява актьорът Джак Хюстън (Jack Huston), на неговия брат МесалаТоби Кебъл (Toby Kebbell), а като Естер се превъплъщава Назанин Бониади (Nazanin Boniadi). Голямата звезда в „Бен-Хур” е изключителният Морган Фрийман (Morgan Freeman), който е Шайек Илдерим… Въпреки че филмът няма да се придържа към литературния първообраз и към лентата от 1959 г., тяхната игра обаче неминуемо ще бъде сравнявана с тази на звездите от филма на Уилям Уайлър, коментират кинокритиците. Тогава публиката в цял свят беше запленена от брилянтните изпълнения на Чарлтън Хестън (Charlton Heston), Стивън Бойд (Stephen Boyd), Хайя Харарит (Haya Harareet), Хю Грифин (Hugh Griffith)…    

Премиерата на филма „Бен-Хур” в България ще се състои на 26 август 2016 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2021-novata-versia-na-kinoepopeiata-ben-hur-izliza-na-golyam-ekran-prez-august.html

Пет картини от Франсис Бейкън за 30 млн. EUR откраднати в Испания

Творбите на британския художник Франсис Бейкън (1909-1992) са едни от най-скъпите в света. Снимка: © artnovini.comМАДРИД. Пет картини от британския експресионист Франсис Бейкън (Francis Bacon; 1909-1992), оценени за около 30 млн. EUR, са били откраднити от частен дом в испанската столица, съобщи всекидневникът El Pais, цитиран от lenta.ru.


Похищението, което според всекидневника е най-голямото на произведения на изкуството в Испания за последните десетилетия, е било извършено през юни 2015 г. Творбите са откраднати от апартамент в центъра на Мадрид. Засега са известни са само инициалите на собственика на платната – J. C. B., както и че той е 59-годишен испанец, приятел и наследник на Бейкън, който е почина в Мадрид през 1992 г.

El Pais отбелязва, че престъплението е извършено в един от най-скъпите и добре охранявани квартали на града, а самата сграда се намира в непосредствена близост до испанския Сенат. Крадците са използвали отсъствието на домакините, като нито портиерите, нито съседите са разбрали, че се извършва кражба.

По това време сградата нямала видеонаблюдение, а алармата на апартамента била блокирана. Освен картините, похитителите задигнали и други скъпи предмети.

След обира собственикът на произведенията се обадил в полицията, но информацията за инцидента била пазена в тайна и станала известна едва сега.

Издирването на престъпниците продължава както на територията на Испания, така и извън страната. Според основната версия на разследващите, картините все още се намирали в пределите на кралството.

Творбите на Франсис Бейкън са едни от най-скъпите в света. През 2008 г., на търг в Sotheby’s New York, руският милиардер Роман Абрамович заплати 86.3 млн. USD за негов „Триптих” (Тriptych; 1976), а друг триптих – „Три портрета на Лусиън Фройд” (Three Studies of Lucian Freud; 1969), е сред трите най-скъпи картини в света, продадени на публичен търг. На 12 ноември 2013 г. в Christie’s New York Илейн Уин (Elaine Wynn), бившата съпруга на хазартния магнат Стивън Уин (Stephen A. Wynn), плати 142.2 млн. USD.

По данни, публикувани в Годишния доклад за глобалния арт пазар (14th Annual Global Art Market Report) на компанията Artprice и нейният институционален партньор от Китай – Art Market Monitor of Artron, през 2015 г. са продадени 109 произведения от Франсис Бейкън, като общата им стойност е надхвърля 232.9 млн. USD, сума която му отрежда 6-о място в Топ 10.

Според изкуствоведите, в творчеството на британския експресионист има влияния от Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973), сюрреалистите и германския експресионизъм, но самият художник се определя като „реалист”, припомнят медиите.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2020-pet-kartini-ot-francis-bacon-za-30mln-eur-otkradnati-v-ispania.html

YAY Gallery will participate with leading Azerbaijani artists in Art Dubai 2016

Farhad Farzaliyev, ‘You Are My Only Tiger #2’ (2015), edition 1/3; Textile, sintepon, plastic plush toy, original sculpture; 45 x 100 x 50 cm. . Photo: YAY Gallery © Farhad FarzaliyevIn the forum will be presented works of Aida Mahmudova, Rashad Alakbarov, Orkhan Huseynov, Farhad Farzaliyev, and Almagul Menlibayeva (Kazakhstan).

BAKU. YAY Gallery announced its participation in Art Dubai 2016 (16-19 March) at stand F8, showing works from leading Azerbaijani artists Aida Mahmudova, Rashad Alakbarov and Orkhan Huseynov, emerging artist Farhad Farzaliyev, and the internationally respected Kazakhstani artist Almagul Menlibayeva.


Rashad Alakbarov, ‘All That Glitters Is Not Gold’ (2015), edition 1/3; Installation, metal, light, 60 x 60 x 60 cm. Photo: YAY Gallery © Rashad AlakbarovWith Rashad Alakbarov the gallery presents a new commission that has been inaugurated in Shrjah Islamic Arts Festival and now will be presented in Art Dubai 2016 – the work based on the text All That Glitters Is Not Gold. From Aida Mahmudova YAY shows recent paintings from her solo show at MoMA Baku. Orkhan Huseynov’s commissions for Art Dubai 2016 are the well-known Muslim Astronauts series and the new collages. With Farhad Farzaliyev YAY Gallery introduces a new voice from Azerbaijan with works from his firs gallery solo exhibition in 2015.

From Almagul Menlibayeva the gallery brings the new specially produced works drawn from the project The Union of Fire and Water presented the last Venice Biennial, exploring the historical ties between Azerbaijan and the beginning of the oil industry.

About YAY Gallery

Located in the heart of Baku’s Old City (5 Kichik Qala Street, Icheri Sheher), YAY Gallery sits among a designated UNESCO world heritage site. The gallery was founded by YARAT, a not-for-profit contemporary art organization. YAY Gallery has the mission to develop and support a growing collector awareness in Azerbaijan and the wider region. It is a part of the YARAT commitment to support artistic development and the upcoming art-market in the Caucuses, Central Asia and surrounding region. YAY (meaning ‘share’ in Azerbaijani) will represent artists from the Caucasus and Central Asia and commits to re-investing any profit the gallery will make into production, exhibition and research.

About Rashad Alakbarov

Rashad Alakbarov was born in Baku in 1979 and lives and works in the city. He graduated from the Faculty of Decorative Arts at Azerbaijan State Academy of Fine Art in Baku in 2001. He works with different media, including painting, sculpture, theatre decoration, video art and architectural design. The use of shadows in his installations has become the main direction in the artist’s conceptual work. His work is held in private collections in Azerbaijan, Italy, Turkey and Russia. He recently exhibited as part of the Union of Fire and Water project at Venice Biennial, and has previously exhibited in solo shows at the Museum of Modern Art and Yay Gallery in Baku.

Aida Mahmudova, ‘Glow’ (2015); Mixed media on canvas, 150 x 250 cm. Photo: YAY Gallery © Aida MahmudovaAbout Aida Mahmudova

Aida Mahmudova was born in Baku in 1982 and lives in Baku and London. She graduated from the American Intercontinental University with a BA Degree in Fashion Marketing in 2009. In 2006, she graduated from Central Saint Martin’s College of Art and Design in London with a BA Degree in Fine Art. In 2011, Aida Mahmudova founded YARAT, a non-governmental organization that promotes Azeri contemporary art both on a national and international level, support creativity of young people and helps to foster cultural dialogue between Azerbaijan and other countries. Mahmudova’s work has been shown at the MAXXI in Rome and at the 55th Venice Biennale for the exhibition Love Me, Love Me Not (also shown at the Zaha Hadid-designed Heydar Aliyev Center in Baku) amongst others. Her work was also the subject of a solo exhibition at the Barbarian Art Gallery in Zurich in 2013 and Leila Heller Gallery in New York in 2015.

Almagul Menlibayeva, ‘Opera Leili & Mejnun’ (2015), edition 1/5; Lambda print, 79 x 120 cm. Photo: YAY Gallery © Almagul Menlibayeva About Almagul Menlibayeva

Almagul Menlibayeva was born in Almaty, Kazakhstan. She lives and works in Almaty, Amsterdam and Berlin. Menlibayeva graduated from the Theatre and Fine Arts Institute in Almaty in 1992. Working across a range of media including painting, graphics, performance, video and installation, Menlibayeva employs a syncretic and surrealist neo-shamanism to expose the spirit, history and horror of the locations she chooses. Her work has since been exhibited at: Priska C. Juschka Fine Art, New York, 2011; Lonely at the Top, Europe at large #6 (Refrains from the Wasteland), Museum van Hedendaagse Kunst, Antwerp, 2010; Exodus, Tengri-Umai Gallery, Almaty, 2009; On the Road, Galerie Davide Gallo, Berlin, 2007.

About Farhad Farzaliyev

Farhad Farzaliyev was born in Baku, Azerbaijan in 1989. Farhad completed an MFA with distinction at the Azerbaijan State Architecture and Construction University in Baku in 2012. Farhad works predominantly in the medium of installations, but also paintings, graphics, photography and sound. He has participated a large number of group exhibitions around the world. He is represented in the collection of the Museum of Modern Art in Baku. Farhad Fazraliyev participated in The 16th edition of the Sharjah Islamic Arts Festival, 7th Tashkent International Contemporary Art Biennial and in Group Exhibition at Ausstellungsraum des BMUKK in Vienna. Farzaliyev’s installation ‘Drop of Sky’ became a part of the 3d Baku Art Festival.

Orkhan Huseynov, ‘Middle East’ (2016), edition 1/5; Print on plexiglass, 87 x 97 cm. Photo: YAY Gallery © Orkhan HuseynovAbout Orkhan Huseynov

Orkhan Huseynov was born in Baku in 1978, where he lives currently. He works in a large range of media, further illustrating his varied talents, somehow managing to focus on the specific of local Azerbaijani issues and the general of universal human dilemmas. Orkhan’s work has been featured in exhibitions around the world, including a solo show in Baku and Contemporary Istanbul 2014.

* * *

ART DUBAI
16 – 19 March 2016

Madinat Jumeirah Al Sufouh Road,
Umm Suqeim Exit 39 (Interchange 4)
from Sheikh Zayed Road Dubai, UAE

Opening Hours:

Wednesday, March 16 (Invitation Only) - 4:00 – 9:30 pm
Ladies Preview - 1:00 – 4:00 pm
Thursday, March 17 - 4:00 – 9:30 pm
Friday, March 18 - 2:00 – 9:30 pm
Saturday, March 19 - 12:00 – 6:30 pm

Admission:

Tickets to Art Dubai can be purchased onsite
during the fair at the Welcome Desks.
One-Day Pass: 50 AED
Three-Day Pass: 80 AED
Children 18 years old and under are admitted free of charge.
University students can also enter free upon show of student ID.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2019-yay-gallery-will-participate-with-leading-azerbaijani-artists-in-art-dubai-2016.html

Ранна творба на Рембранд е „перла в короната” на изложението TEFAF 2016

TEFAF Maastricht е най-голямото изложение за изящно изкуство, антиквариат и дизайн в Европа. Снимка: Loraine BodewesДоскоро смятана за безвъзвратно изгубена, картината „Обоняние” - част от пет тематични платна, e нарисувана от холандския художник, когато е бил 18/19-годишен.

МААСТРИХТ. Живописната творба „Обоняние” (Smell or The Unconscious Patient), нарисувана около 1624/1625 г., от тогава младия холандски художник Рембранд ван Рейн (Rembrandt Harmenszoon van Rijn; 1606-1669) е едно от най-ценните произведения, които могат да видят посетителите на най-голямото и престижно изложение за изящни изкуства, антиквариат и дизайн в Европа TEFAF Maastricht (11- 20 март 2016). Картината, която през 2015 г. беше предложена на търг като творба на неизвестен автор („Континентална школа”) от XIX в., с предварителна оценка от… 800 USD – цена на приличен смартфон, сега е представена от парижката Galerie Talabardon et Gautier на щанд 374 и вече не се продава.


Картината „Обоняние” е една най-ранните известни творби на холандския гений Рембранд ван Рейн. Дълги години в забрава, днес платното може да бъде видяно по време на изложението TEFAF в Маастрихт. Снимка: Galerie Talabardon et GautierЗа това, че платното може да е излязло из-под четката на Рембранд, са предполагали само няколко души в света. Именно между тези „посветени”, се е водила и основната „битка” при наддаването. Крайната ѝ точка достигнала… 870 хил. USD, или почти милион с комисионната за американската аукционна къща Nye and Company от Блуумфийлд (Ню Джърси), където е била предложена, припомня сайтът tvkultura.ru.    

Картината „Обоняние”, която е с размери 21.6 x 17.8 см (творбата е подписана в горната дясна част с монограм RF или RHF), е част от тематична серия, илюстриращата петте сетива. „Това е велико откритие! Това е един много ранен Рембранд – една от неговите първи творби. Той е бил 18/19-годишен художник, който току-що е напуснал ателието на своя учител Питер Ластман (Pieter Lastman; 1583-1633). Живописта е леко грубовата, но какви ярки цветове!” – възкликва историкът на изкуството, проф. Кристофър Браун (Prof. Christopher Brown) от Оксфордския университет (University of Oxford).  

Според експертите, именно ярките цветове са възможната причина картината да е била дълго време забравена. В Маастрихт платното е представено в рамка, която скрива допълненията, направени през XVIII в. от нейните тогавашни собственици.

Всяка година TEFAF Maastricht събира най-известните галерии, търговци на произведения на изобразителното изкуство и колекционери в свят. На щанда на Johnny van Haeften. Снимка: Harry Heuts„Те знаели, че картината е от Рембранд, но сметнали, че за типична негова работа изглежда недостатъчно мрачна. Затова решили да добавят „малко” драматизъм в осветеността на композицията, разширили платното и го затъмнили по краищата. Те „рембрандизирали” Рембранд. Това, разбира се, е нелепо, но всяка епоха разбира художника по своему”, споделя Бертран Готие (Bertrand Gautier) от Galerie Talabardon et Gautier в репортажа на tvkultura.ru.

Но, ето че XXI в. оценява тази находка изключително високо. Според холандският всекидневник NRC, неотдавна „Обоняние” е била купена от американския милиардер Томас С. Каплан (Thomas S. Kaplan) за сума между 3.3 млн. USD и 4.4 млн. USD. Така колекционерът вече е собственик (Leiden Collection, New York) на три творби от серията: освен новоткритата, той вече притежава „Слух” (Hearing) и „Допир” (Touch), намерени през 1930 г. заедно със „Зрение” (Sight), която днес е в колекцията на Lakenhal Museum в Лайден – родният град на Рембранд. Засега остава загадка, къде се намира петата творба от поредицата, наречена „Вкус” (Taste)… 

TEFAF Maastricht се провежда всяка година от 1975 г. до днес и събира най-известните галерии, търговци на произведения на изобразителното изкуство и колекционери в света. Форумът концентрира своята работа върху три основни цели: отлични постижения, експертност и елегантност, се казва официалния сайт на арт изложението.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2018-ranna-tvorba-na-rembrandt-e-perla-v-koronata-na-izlogenieto-tefaf-2016-.html

Изкуството като съпротива, или съпротивата като изкуство…

Една „брьогеловска” индустриална композиция, нарисувана от Златю Бояджиев през 1945 г. Снимка: © СГХГИзложбата в СГХГ изследва периода 1944-1985 г. в България и е основана върху богат архивен материал.

СОФИЯ. Изкуството като съпротива, или съпротивата като изкуство… Темата за художника и неговото място в обществено-политическата конюнктура е вечна като самото изкуство – от героично-идеалистичната Античност до сякаш необратимо компрометираната ни свръхконсуматорска (неолиберална) съвременност. За съжаление, историята (онази, която познаваме и онази, за която имаме оскъдни сведения) на човешката цивилизация показва, че политиката неизбежно е оказвала (оказва и ще оказва) влияние върху изкуството, чрез своите основни инструменти за въздействие – власт и икономика. Степента на това влияние, обаче, винаги е била субективна и е зависела от склонността на творците да правят компромиси – със себе си и с изкуството си. Но също и от силата на принудата, която име е била налагана…


Великолепен „Арлекин” от големия Галин Малакчиев. Снимка: © СГХГОпит да надникне развитието на процесите в една недалечна конкретна епоха от историята на България прави изложбата „Форми на съпротива. 1944-1985”, която от началото на март е експонирана в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) на ул. „Гурко” 1.

Тази изложба е опит да се разкаже за неизвестни, премълчавани, или недостатъчно популярни факти от историята на българското изобразително изкуство по темата за съпротивата на някои от художниците срещу опита да бъдат идеологически направлявани и по този начин деформирани като творци. Експозицията е преди всичко документална, а изследването се базира на документи, съхранявани в Централния държавен архив, останките от досиетата на Държавна сигурност и, разбира се, на натрупаните през времето публикации, казва кураторът на изложбата Красимир Илиев.

Още в първите дни след 9 септември 1944 г. част от най-известните художници са арестувани, а повечето от останалите ентусиазирано или от меркантилни съображения се втурват да участват в пропагандните кампании на новата власт.

„Непознатият” Иван Георгиев-Рембранда - един от най-ярките представители на българското абстрактно изкуство. Снимка: © СГХГМежду 1947 г. и 1956 г. (бел. ред.: годината на т.нар. „Априлски пленум”) идеологическата преса, налагаща метода на социалистическия реализъм, става толкова безмилостна, че постепенно принуждава част от истински талантливите художници да изоставят творчеството, припомнят от СГХГ. Следва време на мъчително, за повечето от тях невъзможно възстановяване. Фактите свидетелстват – има личности, които остават верни на себе си (и изкуството си) и отказват да се приобщят към удобната политическа реалност. Както са различни житейските им съдби, така различни са и формите на съпротива: от неучастието в художествения живот на Борис Денев (1883-1969) и по-късно на Иван Георгиев-Рембранда (1938-1994) до емиграцията на Христо Явашев (1935), а след него и на скулптора Любомир Далчев (1902-2002) на Запад…

Очарователна (първична) лиричност от Лика Янко. Снимка: © СГХГНай-често срещана форма на съпротива е самоизолацията. Кирил Петров (1897-1979), Лика Янко (1928-2001), Галин Малакчиев (1931-1987) са художници, които в различни периоди капсулират творчеството си. Най-рядко, обаче, е публичното говорене против властта, чийто ярък представител е живописецът Генко Генков (1923-2006). Бунтуването срещу пластичните норми е също форма на вътрешна съпротива. Има щастливци, които успяват да легализират бунта си като Златю Бояджиев (1903-1976), Атанас Пацев (1926-1999), Димитър Казаков-Нерон (1933-1992), последвани от Ангел Станев (1947), Зиятин Нуриев (1955). Други, като Иван Георгиев-Рембранда и Евгения Воденичарова, задълго остават в групата на непознатите художници. Вероятно има и други бунтари, чието творчество предстои да бъде открито и изследвано, допълват организаторите на изложбата, която заедно с каталога към нея, очертават контурите на репресиите и проблясванията на съпротивата, до времето, когато „перестройката” в Съветския съюз постави началото на окончателното разпадане на Системата. Но, [и] тогава, някои от българските художници плахо тръгват към нова посока на подражание…

Изложбата „Форми на съпротива. 1944-1985” в СГХГ, която ще продължи до 26 май (четвъртък) т.г., ще бъде съпроводена от дискусии и прожекции на филми, свързани с изследвания период.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2017-izkustvoto-kato-saprotiva-ili-saprotivata-kato-izkustvo.html