Месечни архиви: януари 2016

Художничка ще протестира гола срещу нравите в съвременното изкуство

Проект за пърформанса „В скромното присъствие на художника” (The Artist is Humbly Present) на американската художничка Лиза Леви. Снимка: Facebook / Lisa LevyАмериканката Лиза Леви ще проведе пърформанса си на 30 и 31 януари в нюйоркската Christopher Stout Gallery.

НЮ ЙОРК. Поредният „гол” пърформанс, но този път художничка ще протестира срещу… художници. Акцията „В скромното присъствие на художника” (The Artist is Humbly Present) на американската художничка Лиза Леви (Lisa Levy) ще се проведе на 30 и 31 януари, от 13.00 до 18.00 ч., в Christopher Stout Gallery (299 Meserole Street) в Бруклин. Пърформънсът е протест срещу нравите в съвременното изкуство, написа The Independent.


Според Леви, тя предприема тази акция, уморена и провокирана от самовлюбеното лицемерие, с което е изпълнен света на изкуството. За символ на това двуличие и предвзетост, тя смята пърформанса „В присъствието на художника” (The Artist is Present) на известната артистка от югославски произход Марина Абрамович (Marina Abramović), който тя проведе от 14 март до 31 май 2010 г. в нюйоркския Музей за модерно изкуство (MoMA). Тогава, в продължение на 29 дни, всеки желаещ можеше да седне срещу Абрамович и да я гледа в очите…

Пърформансът на Лиза Леви метафорично пародира тази акция, а зрителите ще могат да седнат на тоалетната чиния срещу нея и имат възможност да правят всичко, каквото поискат, без да пипат художничката. „Уморена съм от глупостите (bull**t) на арт диалога в света на изкуството, задвижван от богати хора, които искат лъскави работи, без да им пука за техния смисъл…”, казва американката.

Своя принос към своеобразния жанр „гол пърформанс” преди дни дадоха люксембургската художничка Дебора де Робертис (Deborah de Robertis), която по време на изложбата „Великолепие и нищета: Проституцията от 1850 до 1910 г.” (Splendeurs et misères. Images de la prostitution, 1850-1910) в парижкия музей „Орсе” (Musée dOrsay) се съблече и легна (в същата поза като модела) пред шедьовъра „Олимпия” (Olympia; 1863) на Едуар Мане (Edouard Manet; 1832-1883), а в Кьолн, швейцарската артистка и психоложка Мило Мойре (Milo Moire), изрази своя протест срещу бруталното масово сексуално насилие в новогодишната нощ, като позира гола пред прочутата катедрала в германския град.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1981-hudognichka-ste-protestira-gola-srestu-nravite-v-savremennoto-izkustvo.html

Програма „За жените в науката” предоставя 3 стипендии по 5000 EUR

През 2016 г. българки, които се занимават с научни изследвания в областта на естествените науки, могат да участват в конкурса на Националната стипендиантска програма „За жените в науката”. Снимка: © artnovini.comКрайният срок за подаване на документите за участие е 15 февруари 2016 г.

СОФИЯ. За три стипендии по 5000 EUR, осигурени за шеста поредна година от Националната програма „За жените в науката”, могат да кандидатстват българки, посветили трудовата си кариера на науката, съобщиха организаторите на надпреварата. Целта на програмата е чрез стипендиите да подпомогне изследователската работа на младите жени-учени в България и да ги поощри да продължат своята академична кариера. 


Едно от изискванията е дамите да са на възраст до 35 години (кандидатури на лица, родени преди 1 януари 1980 г., няма да бъдат разглеждани), да са докторанти или вече да са защитили докторска степен, и да се занимават с изследвания в сферата на естествените науки. В стипендиантската програма за 2016 г. могат да участват жени от цяла България, като кандидатките трябва да са български граждани. Те могат да подадат своите документи за кандидатстване до 15 февруари 2016 г.по пощата до Националната комисия за ЮНЕСКО в България или на следните имейл адреси:
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
и
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
, припомнят организаторите.

Проектите, с които учените ще кандидатстват, ще се оценяват от жури, състоящо се от доказани в различните научни области специалисти от СУ „Св. Климент Охридски” и представители на партньорите в проекта. Стипендиантите за 2016 г. ще бъдат обявени на публична церемония в София, на място и дата, допълнително определени от Протокола за съгласие между страните.

Подробна информация за програмата (изисквания, формулярите за кандидатстване и т.н.) можете да намерите на този линк. Партньори на програмата са СУ „Св. Климент Охридски”, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и LOréal България.

За програмата

L’Oréal-UNESCO „За жените в науката” е единствената глобална програма, създадена, за да подпомогне и насърчи жените да допринесат за развитието на науката в света. Програмата съществува от 1998 г., когато LOréal и ЮНЕСКО учредиха наградите „За жените в науката”, които всяка година отличават пет водещи жени-изследователки в света. Партньорството „За жените в науката” създава и глобална мрежа от международна, регионална и национална стипендиантска програма, за да подкрепи младите жени, които са бъдещето на науката.

Националните стипендии „За жените в науката” в България са създадени през 2010 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1980-programa-za-jenite-v-naukata-predostavia-3-stipendii-po-5000euro.html

Акад. Глигор Чемерски разказва за „Събития и символи на земята македонска”

Изкуството на македонският художник акад. Глигор Чемерски е вдъхновено от експресионизма и православната иконопис. Снимка: vesti.mkИзложбата на известния художник ще продължи от 20 януари до 20 февруари т.г. в галерията на „Шипка” 6.

СОФИЯ. В галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка” 6, от 20 януари (откриване: 18.00 ч.) до 20 февруари, почитателите на изобразителното изкуство могат да видят изложбата с живописни произведения „Събития и символи на земята македонска” („Настани и знаци на земјата македонска”) на известния македонски художник акад. Глигор Чемерски (Gligor Cemerski).


На втория етаж на галерията са показани 50 картини на изтъкнатия живописец, съобщиха от СБХ. В творбите си Глигор Чемерски представя събития от македонската история и култура, пречупвайки ги през своя експресивен изобразителен език. „Като свърза корените на почвата и традицията и осъвремени художественото наследство на миналото, Глигор Чемерски създаде живописни творби, които заемат видно място в пантеона на най-важните ценности на македонската култура от ХХ в.” – казва за неговото изкуство акад. Влада Урошевич, член на Македонската академия на науките и изкуствата.

Авторът се вълнува и от християнската тематика с нейната скрита символика и не спира да я интерпретира по най-различни начини върху платното, придавайки й нов смисъл. По този начин той поставя отново на дневен ред въпроса за мястото на традициите и религията в съвременния свят. „Цялото творчество на Чемерски е вдъхновено от авторите на стенописите, украсили средновековните македонски църкви. Фреските разказват за живота и неговите драми както това правят книгите. Със своите работи Чемерски дава израз на човешкия стремеж да овладее хаоса и на страха му пред непознатото”, споделя Жаклин Белонт от Galérie du Fleuve в Париж.

Изложбата „Събития и символи на земята македонска” на македонския художник акад. Глигор Чемерски е организирана съвместно с Македонската академия на науките (МАНУ), Българската академия на науките (БАН) и Министерството на културата на Република Македония и е резултат от подписаното наскоро споразумение за културно сътрудничество между двете научни институции.

През декември 2014 г. (до 10 януари 2015 г.), по случай избирането му за почетен член на Руската академия на изкуствата „Императорска”, художникът представи изложбата си „Събития и символи на земята македонска” (с 43 творби) в престижната галерия „Зураб Цератели” в Москва.

Снимка: СБХ © акад. Глигор Чемерски* * *

Биография

Глигор Чемерски е роден в Кавадарци през 1940 г. (по това време част от бивша Югославия). Работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Получил е образованието си в Скопие, Белград и Париж. През 1963 г. се дипломира в Художествената академия в Белград в класа на големия сръбски художник проф. Джордже Андреевич-Кун (Đorđe Andrejević-Kun; 1904-1964). Завършва следдипломна квалификация през 1965 г. (също там), в класа на Любица Сокич (Ljubica Cuca Sokić; 1914-2009). През 1969-1970 г. е на стаж в Париж като стипендиант на френското правителство, след което често живее, работи и излага във Франция.

От 1980 до 2003 г. е един от постоянните художници на парижката Galerie du Fleuve. От 1960 г. до днес негови творби са представяни в повече от 60 самостоятелни изложби по цял свят. Автор е на няколко монументални произведения и мозайки в Скопие, Вруток, Каварадци, Кочани и други. Негови произведения са представяни в много музеи и частни колекции в Америка и Европа.

От 4 юни 2012 г. художникът Глигор Чемерски е член на Македонската академия на науките и изкуствата.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1979-akad-gligor-cemerski-razkazva-za-sabitia-i-simvoli-na-zemyata-macedonska.html

Изложба в Дом „Витгенщайн” – мисията е полувъзможна

Фрагмент от изложбата „Мисията” на акад. Дечко Узунов (1899-1986) в БКИ Дом „Витгенщайн” във Виена. Снимка: artnovini.com © ОКИ Галерия-музей „Дечко Узунов”Слабата реклама, пренебрежението от страна на българската общност и на „родолюбивите” организации във Виена, превръщат повечето експозиции в суха статистика.

ПОВОДЪТ за този текст е актуалната изложба „Мисията” (Die Mission) на акад. Дечко Узунов (1899-1986) в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) във Виена. Но следващите редове, със същата сила, се отнасят за повечето експозиции, които се откриват там.

Няма да разсъждавам по екзистенциалния въпрос дали „случайното е [не]случайно”, но наистина разбрах, че в БКИ ще има изложба с акварели и рисунки на световноизвестния български художник съвсем случайно – от facebook. Два дни преди откриването й.


Макар че представката „полу-” е особен израз на условност и не е съвсем подходяща за дискусионно-сериозни теми, в случая, Мисията на изложбата „Мисията” наистина се оказва полувъзможна, а причините затова, за съжаление (и неслучайно), не са малко.

В този контекст възможната част на думата полувъзможна е: великолепните творби на маестрото и добрата работа на организаторите от страна на галерия-музей „Дечко Узунов” в София. Но, може би, с две препоръки: липсваше централна, обединяваща цялата експозиция творба на знаменития живописец (аз лично видах поне три произведения, но те не бяха изтъкнати по подходящ начин при аранжирането); и липсата на ориентири (етикети), указващи времето, в което са създадени тези 77 великолепни акварела и рисунки (или поне някои от тях). Авторът е изписал годината само на няколко от творбите си и определено, публиката трудно би се ориентирала в тяхната хронология, която обхваща продължителния период от 1946 до 1986 г.

Към възможната част на мисията можем да добавим още каталога с произведения на Дечко Узунов и представянето на експозицията по време на вернисажа. И дотук.

От доста време, откриването на каквито и да било събития в Дом „Витгенщайн” преминават двуезично (bilingua). В някои случаи преводът от български на немски език е необходим (като уважение към гостите, например), но би трябвало да се прави по по-прецизен начин или пък евентуално на всички германоезични посетители да се раздават материали с преведения текст (разходът на хартия едва ли би бил голям проблем)…

Макар и индиректно, именно немският език бе един от първите щрихи, които показаха, че Мисията е полувъзможна. Преди вернисажа опитах да намеря повече информация за изложбата, но в сайта на Българския културен институт текстът за това събитие е само на… немски (проблемът не е в знаенето или незнаенето на езика, а в самоуважението). Тук не бих искал да коментирам хаотичната навигация и графично-дизайнерските достойнства” на това скъпоструващо web-пространство, което иначе трябва да бъде един много успешен комуникационен канал, но не е.

Във facebook-страницата на БКИ беше същото. Честно казано, не си спомням от някой виенски музей да са ми изпращали покана за пресконференция, отпечатана на български език, нито пък да е имало нарочен преводач, за който и да е от присъстващите чужденци... Тъй че практиката с подобен лингвистичен акцент ми се струва някак криворазбрано-цивилизационна, предвид една от най-важните цели на културните ни институции в чужбина, а именно да съхраняват и поддържат българския дух, култура, език и писменост.

От Дом „Витгенщайн” се саморекламират единствено в интернет и в печатаното издание с програмата на института, което се изпраща по пощата на българи (и не само), живеещи във Виена. В случая програмата е издадена в края на ноември (за декември 2015 и януари 2016) и не е трудно човек да си представи, какво се случило с кокетната книжка в дните на празнична еуфория около/след Коледа и Нова година (а и преди това). Интернет – би било твърде наивно да се вярва, че 50-60 или дори 100 лайка ще осигурят посещаемост на каквото и да е събитие. Намерението е едно, а реалността е съвсем друго. Този факт доказа обидно слабата посещаемост на откриването35-40 души заедно с персонала

Световноизвестният художник Дечко Узунов е едно от най-ярките имена в българското изобразително изкуство. Снимка: artnovini.com © ОКИ Галерия-музей „Дечко Узунов”Парадокс: за изложбата на акад. Дечко Узунов във Виена, обаче, нямаше никакъв представителен плакат! Дори във витрините пред Дом „Витгенщайн”, които са собственост на културния институт.

Както стана ясно след вернисажа, експозицията ще радва всички почитатели на неговото творчество до 28 януари 2016 г.. На пръв поглед достатъчно време, но всъщност… Работното време на БКИ е от понеделник до петък, от 10.00 до 16.30 ч., което това означава, че ако човек е на работа до 17.00 или 17.30 ч., няма никакъв шанс да разгледа изложбата. Като се „отпишат” и почивните събота и неделя, остават 12-13 дни. Така Мисията се оказва невъзможна Друг е въпросът, че често се случва, дори да отидеш във времето, когато е „отворено”, никой да не ти отвори (бел. авт.: в края на август м.г., в един раннен следобед, така и не успях да покажа великлепната сграда на мои приятели от България – малшанс!).

Освен това, на влизане в БКИ има надпис, от който става ясно, че входът е 5.30 EUR, въпреки че в сайта пише: Galerie Parterre Eintritt frei (бълг.: галерия „Партер” – вход свободен). Както е известно (по разбираеми причини), много наши сънародници трудно биха се разделили с подобна сума или биха го направили, но в някой от виенските музеи, въпреки че ще трябва да добавят още толкова… Объркващо е.

Да не говорим, че Дом Витгенщайн не предлага достъпна среда нито за хора в неравностойно положение, нито за майки с колички, но затова пък на входната врата вече има скенер (като на летище!) - един доста стъписващ за всеки решил да разгледа тази всепризната архитектурна забележителност „уред”

Като контрапункт на горните редове, оправдание със сигурност ще се намери. На първо място – бюджетът и съкращенията. Това, обаче, никого не интересува. Нито чуждестраните посетители, нито нашите сънародници – туристи или живеещи във Виена (за съжаление, много от тях дори не знаят, че съществува БКИ, камо ли да знаят къде се намира тази институция)…

Изложбата Мисията е не само прекрасно изкуство, което трябва да се види, но тя струва и пари. При това – немалко. Пари, които осигуряват българските данъкоплатци. Затова, с представянето на подобно значимо художествено събитие, не трябва да се правят никакви компромиси. За никого не е тайна, какво е отношението към страната ни в Европа. Неслучайно. Причините затова също са много и една от тях е, че все по-малко наши сънародници имат Мисия. За България.

За да променим всичко това и да бъде нашата Мисия пред света възможна, не са необходими кой-знае какви усилия, но и не се нуждаем от парадно родолюбие. Въпросът е да има хора, които да я изпълнят…

Иначе – Мисията е прекрасна!

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1978-izlogba-v-dom-wittgenstein-misiata-poluvazmogna.html

Акад. Дечко Узунов се „завърна” във Виена със 77 акварела и рисунки

Художникът Дечко Узунов - един от големите майстори в изкуството на ХХ в. Снимка: artnovini.com © ОКИ Галерия-музей „Дечко Узунов”„Когато рисувам една картина, аз знам: тя трябва да бъде отворена врата…”, казва знаменитият художник, чиято изложба „Мисията” до 28 януари представя БКИ Дом „Витгенщайн”.

ВИЕНА. „Акварелът е все едно да пишеш любовно писмо – абсолютно наведнъж. Какво значение има, че ще капне мастилото, че ще зачеркнеш. Акварелът е изкуство на мига, едно дихание…” Това са думи на големия български художник акад. Дечко Узунов (Dechko Uzunov; 1899-1986), който направи своеобразно завръщане във Виена (за последен път той посещава австрийската столица през 1983 г.) с изложбата „Мисията” (Die Mission), която беше открита през миналата седмица.


Експозицията в Българския културен институт Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein, Parkgasse 18, 1030 Wien) представя 77 акварела и рисунки от богатата колекция на Общински културен институт Галерия-музей „Дечко Узунов” (бул. „Драган Цанков” №24) в София.

„Когато рисувам една картина, аз знам: тя трябва да бъде отворена врата. Човекът да влезе в нея. Да почувства истината с чисто сърце, да я разбере…”, споделя изтъкнатият художник, когото през 1999 г. ЮНЕСКО обяви за Световна личност на годината.

Проф. Аксиния Джурова и изтъкнатият български график проф. Стоимен Стоилов (в средата) по време на откриването на изложбата „Мисията” във Виена. Снимка: © artnovini.comВ този творчески принцип може да се убеди всеки, който е видял или ще види изложбата. Едва ли е изненадващо, но основното впечатление, което оставят показаните произведения, е изключителното майсторство на Дечко Узунов във всеки „технически” детайл на рисунката и на акварела, но и като личност – със своята искреност във философските послания, човечност и възхищение от красотата…

Художникът „премина над променящата се стилистика в изкуството, запазвайки до края своя личен изказ. В основата му бяха: одухотвореност – защото вярваше, че човек има нужда от изкуство и духовност; вярваше, че има нужда от хармония, естетика извън деформацията, грозотата и деструкцията, извън комерсиализацията, превърнала всичко в стока”, каза по време на откриването на изложбата чл.кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова.

„Изкуството започва от имагинерното, от неизвестното, понякога крайният резултат прилича на уравнение на абсурда.” - казва световноизвестният български маестро. Снимка: artnovini.com © ОКИ Галерия-музей „Дечко Узунов”Според известната изкуствоведка, Дечко Узунов консолидира интелигентите от всички гилдии в България,

приема изкуството като забава и висша форма
на естетизация в заобикалящия ни свят…

В сайта на галерия-музей „Дечко Узунов” тя пише: „…притежаващ изтънчена чувствителност и вкус, ловящ мига в живота и в природните състояния, заливащ със светлина формите на битието, съхранил до края тънката еротична тръпка в голите тела, дематериализирани до степен на живописни видения при явно влечение към иреалното и отвъдното (още от бохемските години в Мюнхен („Черно, 1923), към митичното и тайнственото без болезненост и страх, впечатляващ с аристократичната си осанка, с изящно чувство за хумор, държащо го винаги над злободневното и довело го до библейска мъдрост, достигнал до тази точност на четката, която може да се сравни само с категоричността на японската калиграфия, останал докрай извън чувството за завист, смятайки го за братоубийство, заложено още в клетките на първите хора („Каин и Авел”). Това бе бай Дечко…”

Дечко Узунов, „Автопортрет” от 1975 г. Снимка: artnovini.com © ОКИ Галерия-музей „Дечко Узунов”* * *

ДЕЧКО УЗУНОВ е роден на 22 февруари 1899 г. в Казанлък. От 1906 до 1916 г., когато постъпва в Първа мъжка гимназия в София, семейството му живее в Стара Загора. През 1919 г. се явява на приемни изпити в Държавното художествено училище и постъпва в класа на проф. Петко Клисуров (1865-1933), а от 1922 до 1924 г. следва в Мюнхенската академия (Akademie der Bildenden Künste München), в ателието на знаменития американо-германски живописец проф. Карл фон Маар (Carl von Marr; 1858-1936). След специализацията си в Германия, Дечко Узунов се връща в България и се дипломира в Художествената академия при проф. Стефан Иванов (1875-1951) – автор, смятан за един от най-големите портретисти и сред първите, които въвеждат жанра „голо тяло” в българското изобразително изкуство.

Още като млад художник Дечко Узунов получава Наградата на Министерството на просвещението (1925), през 1927 г. участва в Първата обща художествена изложба в София, а десет години по-късно проектира и оформя монументално-декоративната украса на Българския павилион за Международното изложение в Париж, за което получава Почетен диплом за живопис. Същата година е избран за професор в Художествената академия в София, а през 1938 г. участва в изложбата, която представя страната ни в Ню Йорк. Скоро след това – през 1939 г., става председател на Съюза на дружествата на художниците в България и създава две забележителни творби: витраж за заседателната зала на Българската народна банка и стенопис за тържествената зала на Съдебната палата.

Артистът участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство” (бел. ред.: създадено е през 1919 г., но дейността му като творческо движение се развива в началото на 20-те години) в България и в чужбина – Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена…

Веднага след Втората световна война, през 1945 г., живописецът е избран за ректор на Академията в София и остава на този пост до 1951 г. Дечко Узунов преподава до 1963 г., а сред неговите ученици са художници като Атанас Пацев, Георги Баев, Генко Генков, Георги Божков, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев и др.

От 1957 до 1959 г. той е директор на Националната художествена галерия в София. По същото време посещава Китай и след завръщането си в София открива самостоятелна изложба, наречена „Пътуване из Китай”. От 1965 г. до 1968 г. е председател на Съюза на българските художници (СБХ).

Сред по-важните негови изложби са юбилейните ретроспективи в София през 1969, 1979 и 1984 г., самостоятелните експозиции, които представя в Мюнхен (1972), Базел (1980), Москва (1984) и в Пекин (1985).

През 1978 г. художникът е избран за академик от Българската академия на науките, а за творбата си „Каин и Авел” получава авторитетната Награда за живопис „Захари Зограф”. Две години след това посещава Делхи, Индия, в качеството си на председател на Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО.

Дечко Узунов е носител на Наградата за изкуство и литература Ordre des Arts et des Lettres на Министерството на културата на Франция за 1980 г., а две години след това е избран за почетен член на Художествената академия на СССР; получава Наградата на Съюза на българските художници за декоративно и монументално изкуство „Илия Петров”.

Маестрото напуска този свят в София на 26 април 1986 г.

Продължава на стр. 2

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1977-akad-dechko-uzunov-se-zavarna-vav-vienna-sas-77-akvarela-i-risunki.html

Black Sabbath показаха барабаниста, който ще свири в прощалното им турне

Последната световна обиколка на Black Sabbath - The End Final Tour, включва 57 концерта. Снимка: архивThe End Final Tour - последната световна обиколка в историята на великата рок група, ще премине през Северна Америка, Австралия и Европа.

БИРМИНГАМ. След по-малко от седмица, на сцената в CenturyLink Centre в американския град Омаха, Невада, хеви метъл титаните Black Sabbath ще започнат последната световна обиколка в своята 45-годишна история. Във вторник, 13 януари, от екипа на групата разпространиха 16-секунден тийзър, от който става ясно, че е отпаднала и последната въпросителна около името на барабаниста, който ще участва в предстоящите над 55 концерта на The End Final Tour. От кадрите с репетициите, включени във видеото, ясно личи, че от великата банда са се спрели на Томи Клуфетос (Tommy Clufetos).


В тийзъра, качен в You Tube, за две секунди се вижда и началната част на сет-листа с парчетата, които групата е репетирала през декември м.г.: Black Sabbath, Fairies Wear Boots, After Forever, Into The Void, Snowblind, War Pigs, Wall Of Sleep, NIB, Hand of Doom

Американският барабанист, който е роден на 30 декември в Детройт, Мичигън, е работил с Роб Зомби (Rob Zombie), John 5, Алис Купър (Alice Cooper) и Тед Нъджънт (Ted Nugent) и др. От 2010 г. свири в соловите проекти на Ози Озбърн (Ozzy Osbourne), а през 2013-2014 участва в световното турне на Black Sabbath.

Триумфалното завръщане на британската група в Северна Америка включва 18 дати и ще продължи до края на следващия месец, когато на 25 и 27 февруари Ози, Томи Айоми (Tony Iommi) – соло китара, Гийзър Бътлър (Geezer Butler) – бас, и Томи Клуфетос, ще изнесат два концерта в легендарната зала Madison Square Garden в Ню Йорк, пише официалният им сайт blacksabbath.com. Отвъд Океана те ще се върнат и през август – за още 18 концерта, а The End Final Tour ще завърши на 21 септември във Финикс, Аризона, в AK-Chin Pavilion.

От 4 до 30 април Black Sabbath ще свирят в Австралия и Нова Зеландия (седем дати), а на 1 юни в Будапеща (Groupama Arena) започва обиколката им на Стария континент, в която са предвидени 14 концерта – на 28 юни те ще забият в Stadthalle във Виена, а финала на европейското им турне е на 12 юли на Олимпийския стадион в Москва.

На 11 юни 2013 г. Black Sabbath издадоха албумът 13, който е деветият и последен, проект записан в оригиналния състав, но без барабаниста Бил Уърд (Bill Ward), който напусна след като не успя да договори условията си. Тогава, за записите на концептуалната тава, към тях се присъедини Брад Уилк (Brad Wilk) от американската рап метъл легенда Rage Against The Machine и Audioslave, а 13, чийто продуцент е знаменитият Рик Рубин (Frederick Jay ‘Rick’ Rubin; 1963), стана първият в историята на бандата, който още с премиерата си излезе начело в американските и британските чартове.

Както artnovini.com написа, през миналото лято Black Sabbath, които до момента имат продадени над 70 милиона копия от своите албуми, преиздадоха на винил всичките си осем тави, записани от 1970 до 1978 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1976-black-sabbath-pokazaha-barabanista-koito-ste-sviri-v-prostalnoto-im-turne.html

The 88th Oscars: The Revenant leading the pack with 12 nominations

Actor John Krasinski (left) and Academy President Cheryl Boone Isaacs announced the nominees for the 88th Annual Academy Awards in the Academy’s Samuel Goldwyn Theater. Credit: Matt Petit / ©A.M.P.A.S.LOS ANGELES. Academy President Cheryl Boone Isaacs, Guillermo del Toro, John Krasinski and Ang Lee announced the 88th Academy Awards® nominations today (January 14). Del Toro and Lee announced the nominees in 11 categories at 5:30 a.m. PT, followed by Boone Isaacs and Krasinski for the remaining 13 categories at 5:38 a.m. PT, at the live news conference attended by more than 400 international media representatives.


Academy members from each of the 17 branches vote to determine the nominees in their respective categories – actors nominate actors, film editors nominate film editors, etc. In the Animated Feature Film and Foreign Language Film categories, nominees are selected by a vote of multi-branch screening committees. All voting members are eligible to select the Best Picture nominees.

Official screenings of all motion pictures with one or more nominations will begin for members on Saturday, January 23, at the Academy’s Samuel Goldwyn Theater. Screenings also will be held at the Academy’s Linwood Dunn Theater in Hollywood and in London, New York and the San Francisco Bay Area.

Active members of the Academy are eligible to vote for the winners in all 24 categories.

The 88th Oscars will be held on Sunday, February 28, 2016, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® in Hollywood, and will be televised live by the ABC Television Network at 7 p.m. ET/4 p.m. PT. The Oscar® presentation also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.

Performance by an actor in a leading role… Credit: Richard Harbaugh / ©A.M.P.A.S.* * *

Nominations for the 88th Academy Awards

Performance by an actor in a leading role

Bryan Cranston in Trumbo
Matt Damon
in The Martian
Leonardo DiCaprio
in The Revenant
Michael Fassbender
in Steve Jobs
Eddie Redmayne
in The Danish Girl

Performance by an actor in a supporting role

Christian Bale in The Big Short
Tom Hardy
in The Revenant
Mark Ruffalo
in Spotlight
Mark Rylance
in Bridge of Spies
Sylvester Stallone
in Creed

Performance by an actress in a leading role… Credit: Richard Harbaugh / ©A.M.P.A.S.Performance by an actress
in a leading role

Cate Blanchett in Carol
Brie Larson in Room
Jennifer Lawrence in Joy
Charlotte Rampling in 45 Years
Saoirse Ronan in Brooklyn

Performance by an actress
in a supporting role

Jennifer Jason Leigh in The Hateful Eight
Rooney Mara in Carol
Rachel McAdams in Spotlight
Alicia Vikander in The Danish Girl
Kate Winslet in Steve Jobs

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1975-the-88oscars-the-revenant-leading-the-pack-with-12-nominations.html

Актрисата Дженифър Лоурънс размаха пръст на чуждестранен журналист

Дженифър Лоурънс по време на пресконференцията след връчването на наградите „Златен глобус”. Снимка: Screenshot of You TubeЛОС АНДЖЕЛИС. Евтин рекламен трик или проява на звездомания? Американската актриса Дженифър Лоурънс (Jennifer Lawrence), която стана популярна с участието си във франчайза „Игрите на глада” (The Hunger Games), предизвика буря от гневни коментари в социалните мрежи, заради некоректната си забележка към чуждестранен журналист. Гафът се случи време на пресконференцията след церемонията по връчването на наградите „Златен глобус” (73rd Golden Globe Awards®), която се състоя на 10 януари, съобщи порталът NME, цитиран от lenta.ru.


Потребителите нарекоха Лоурънс „груба” и „културно нечувствителна” (това са най-меките квалификации) заради забележката й към представителя на медиите – според публикация в You Tube, неговото име е Хуан Фернандес-Фео (Juan Pablo Fernández-Feo) от изданието E! Latin America, който прочел въпроса си към нея от дисплея на своя телефон. „Ти не можеш да прекараш целия си живот в телефона, бро [братко]. Ти трябва да живееш в настоящето” – казала 25-годишната актриса, която за ролята си във филма „Джой” (Joy) на Дейвид О. Ръсел (David O. Russell) получи награда в категорията „най-добра актриса в мюзикъл или комедия”.

Когато журналистът попитал Дженифър Лоурънс дали се вижда след претендентите за „Оскар” (бел. ред.: номинациите ще бъдат обявени в четвъртък, 14 януари), блондинката му отговорила: „Сега сме на „Златен глобус”. Ако се отделиш от своя телефон, може би ще забележиш това.”

„Мъчно ми е за репортера, върху когото се нахвърли Лоурънс, затова, че четеше от телефона си. Възможно е английският език да не е негов роден” – написа потребител на Twitter.

Други почитатели на Седмото изкуство коментираха, че „рано получената прекомерна слава и богатство, често провокират и неадекватни реакции…”

През тази година със „Златен глобус”, за пети път, беше удостоен Леонардо ди Каприо (Leonardo DiCaprio) – в категорията „най-добра мъжка роля в драма” за „Завръщането” (The Revenant) на мексиканския режисьор Алехандро Иняриту (Alejandro Iñárritu), който пък спечели като „най-добър режисьор на игрален филм” и в раздела „най-добър игрален филм – драма”. Изненадващо, драматичният космически киноразказ „Марсианецът” (The Martian) на Ридли Скот (Ridley Scott) беше отличен за… „най-добър игрален филм – мюзикъл или комедия”, а за превъплъщението си в ролята на астронавта Марк Уатни, Мат Деймън (Matt Damon) взе наградата за „най-добър актьор в мюзикъл или комедия”. След три номинации за „глобус”, най-сетне Силвестър Сталоун (Sylvester Stallone) получи за първи път в кариерата си авторитетния приз – за поддържащата роля на легендарния Роки Балбоа в „Крийд” (Creed). От чуждоезичните номинации гласуването посочи унгарският филм „Синът на Саул” (Son of Saul) на Ласло Немеш (László Nemes), а пък поп звездата Лейди Гага (Lady Gaga) пък беше определена от журналистическата гилдия за „най-добра актриса в телевизионен мини-сериал”American Horror Story.

Пълният списък с наградените можете да видите тук.

Наградите „Златен глобус” се връчват от Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд (Hollywood Foreign Press Association; HFPA).

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1974-aktrisata-jennifer-lawrence-razmaha-prast-na-chujdestranen-journalist.html

Дейвид Бауи издаде албума Blackstar и полетя във вечната Светлина

Дейвид Бауи ще остане като един от големите новатори в световната поп и рок музика. Снимка: „Вирджиния Рекърдс”/Sony Music. Photo: © Jimmy KingБританската мегазвездата има 26 студийни проекта и е смятан за един от 100-те най-велики изпълнители на всички времена.

ЛОНДОН. Само два дни след като навърши 69 години – на 8 януари 2016 г., и издаде най-новия си студиен албум, многозначително озаглавен Blackstar („Черна звезда”), мегазвездата Дейвид Бауи (David Bowie) напусна този свят след 18-месечна борба с рака, съобщиха негови близки в личната му страница във facebook. Албумът излезе в CD-формат и като LPна винил.


През 2013 г. британската рок легенда се завърна изненадващо на музикалната сцена с проекта The Next Day, първият му албум от 10 години, и оглави класациите в много държави по света, включително във Великобритания, Германия, Холандия, Швеция и т.н., припомнят от „Вирджиния Рекърдс”/Sony Music, разпространители на Blackstar в България.

Албумът стана номер 1 в чартовете за дигитална продажба в iTunes на повече от 60 страни и достигна 2-о място в The Billboard - най-високата позиция в класацията на САЩ в цялата звукозаписна кариера на Дейвид Бауи.

Впечатляващият дизайн на „винилната” версия на албума Blackstar - и в своята последна творба големият музикант остана верен на артистичната провокация и на високата естетика. Снимка: © „Вирджиния Рекърдс”/Sony MusicТри години по-късно, той осъществи следващия си проект, който Rolling Stone Magazine определи като „най-добрият анти-поп шедьовър на Бауи от 70-те години насам”. Самият музикант пък сподели, че се чувства изключително освободен и Blackstar е сред най-агресивно експерименталните му проекти. Записан в малкото старомодно студио Magic Shop в Ню Йорк с местни джаз музиканти, новият албум напомня на публиката за първата му любов в музиката – джаза, и за музиканти като Чарлс Мингъс (Charles Mingus Jr.; 1922-1979) и Джон Колтрейн (John Coltrane; 1926-1967)… Продуциран от дългогодишния му творчески партньор Тони Висконти (Tony Visconti; 1944), Blackstar съдържа 7 песни и е с времетраене 42 минути.

Дейвид Бауи издаде дебютния си албум, наречен David Bowie, през 1967 г., но стана световноизвестен в началото на 70-те години на XX в., благодарение на смелите си експерименти, чиято кулминация беше песента Space Oddity, от едноименната тава, излязла през 1969 г.

Три години по-късно – през1972 г., времето когато стилът глем рок (glam rock) е в разцвета си – някои критици го смятат за създател на този стил заедно с Марк Болан (Marc Bolan; 1947-1977) от T-Rex, той създава провокативния, ексцентрично-ярък образ на андрогенния персонаж Зиги Стардаст (Ziggy Stardust), а сингъла Starman от знаменития албум The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders from Mars влезе в Топ 10 на британския чарт. Този период от неговото творчество е характерен и с изключително новаторския музикален подход и оригиналните визуални спектакли, сред чиито вдъхновени от музиката на Сид Барет (Syd Barrett; 1946-2006) – китаристът и основател на Pink Floyd, и от авангардните иновации на The Velvet Underground

През 1975 г. Дейвид Бауи постигна огромен успех в САЩ със сингъла Fame, написан заедно с друга легенда – Джон Ленън (John Lennon; 1940-1980), но година по-късно, по време на успешното турне Isolar – 1976 Tour, той попада във водовъртежа на грандиозен скандал, след като в Стокхолм прави изказване в защита на национал-социализма (впочем, по-късно той отрича тези идеи)…

Въпреки сравнително неустойчивия си комерсиален успех в края на 70-те, през 1980 г. музикантът се завръща на първо място в чартовете на Острова с хит-сингла Ashes to Ashes и тавата Scary Monsters (and Super Creeps). Година след това, заедно с Queen, записва друг емблематичен сингъл – Under Pressure, който го утвърждава на върха. Поредният успех идва през 1983 г., когато издава Let’s Dance със суперхитовете China Girl, Let’s Dance, Modern Love

Дейвид Бауи освен музикант беше и аудио-инженер, художник, актьор... Снимка: „Вирджиния Рекърдс”/Sony Music. Photo: © Jimmy KingВ края на XX в. и началото на XXI в. Дейвид Бауи продължава с експериментите в широк спектър от жанрове, а през 1992 г. телевизия BBC го нареди на 29 място в класацията на 100-те най-велики британци” (100 Greatest Britons). През 2004 г. Rolling Stone пък го класира на 39-о място сред 100-те най-велики изпълнители на всички времена (The Immortals:The 100 Greatest Artists of All Time) и на 23-то място сред най-добрите певци.

Освен музикант и продуцент, Бауи е художник и актьор, в чиято филмография има 38 роли и създава запомнящи се образи като Томас Нютън (първата му главна роля) в научно-фантастичния „Човекът, който падна на Земята” (The Man Who Fell to Earth; 1976) на неконвенционалния Никълъс Роуг (Nicolas Jack Roeg; 1928); кралят на гоблините Джарет в „Лабиринт” (Labyrinth; 1986) на големия Джим Хенсън (Jim Henson; 1936-1990); Пилат Понтийски в „Последното изкушение на Христос” (he Last Temptation of Christ; 1988) на Мартин Скорсезе (Martin Scorsese; 1942); агент Филип Джефрис в „Туин Пийкс: Огън, следвай ме” (Twin Peaks: Fire Walk with Me) на Дейвид Линч (David Lynch; 1946); гениалният Никола Тесла (Nikola Tesla; 1856-1943) в „Престиж” (The Prestige; 2006) на Кристофър Нолън (Christopher Nolan; 1970) и др. Песни на Дейвид Бауи звучат в над 450 филма, като той е автор на музиката на седем ленти…

През почти половинвековната кариера на музиканта са продадени над 130 млн. копия от неговите албуми: 26 студийни, 9 концертни, 46 сборни, 5 мини (EP), 112 сингъла и 3 саундтрака. Във Великобритания изпълнителят има 9 платинени, 11 златни и 8 сребърни сертификата, а в САЩ – 5 платинени и 7 златни. Въпреки изключителната му роля в развитието на световната поп и рок музика, творчеството на Дейвид Бауи беше удостоено само с две награди Grammy и две BRIT Awards.

Лауреат на много отличия, през 2000 г. и 2003 г. той отказа съответно наградата Ордена на Британската империя (The Most Excellent Order of the British Empire) и титлата рицар, като сподели: „Никога не съм предполагал, че ще получа подобно нещо. Сериозно, аз не зная за какво ми е нужно. Това [титлата] не е нещото, заради което работих цял живот.”

На 17 януари 1996 г. Дейвид Бауи беше „въведен” в Залата на рокендрол славата (Rock and Roll Hall of Fame)…

Наричан „хамелеонът на рок музиката”, заради честите експерименти и промени, както във външния си вид, така и в творчеството му, Бауи успя да създаде уникален музикален стил, в който съчетаваше характерния си глас и артистичен талант с актуалните тенденции в световната поп и рок музика. От арт рок, през глем и психеделик рок, до ню уейв и електронната музика, Дейвид Бауи беше безспорен новатор, който оказа силно влияние върху много изпълнители и ще остане в сърцата на своите многобройни почитатели с интелектуалната дълбочина на грандиозното си творчество.

Албумът Blackstar съдържа 7 песни и е с продължителност 42 мвинути. Снимка: © „Вирджиния Рекърдс”/Sony Music* * *

Съдържание на албума Blackstar (CD):

1. Blackstar
2. Tis a Pity She Was a Whore
3. Lazarus
4. Sue (Or in a Season of Crime)
5. Girl Loves Me
6. Dollar Days
7. I Cant Give Everything Away

* * *

Goodbye, David!

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1973-david-bowie-izdade-albuma-blackstar-i-poletya-vav-vechnata-svetlina.html

Hamburger Kunsthalle: 332.000 Gäste im Jahr 2015 trotz laufender Baumaßnahmen

Die Ausstellung „Spot On”: Max Liebermann (1847-1935), Die Netzflickerinnen, 1887/89; Öl auf Leinwand, 180,5 x 226 cm. © Hamburger Kunsthalle/bpk / Foto: Elke WalfordMeisterwerke-Präsentation „Spot Onläuft noch
bis 31. Januar,
Nolde in Hamburg
bis 11. Februar 2016
.

HAMBURG. Die Hamburger Kunsthalle kann für 2015 eine erhebliche Steigerung der Besucherzahlen verzeichnen: Mit rund 332.000 Besucherinnen und Besuchern wurden 32.000 mehr als im Vorjahr gezählt (300.000). Allein in die Ausstellung Verzauberte Zeit mit Werken unter anderem von Cézanne, van Gogh und Bonnard aus der berühmten Sammlung Hahnloser-Bühler kamen ca. 136.000 Besucher. Für die bis zum 11. Februar 2016 laufende Ausstellung Nolde in Hamburg werden 120.000 Besucher erwartet, die Hamburger Kunsthalle meldet.


* * *

Auf den positiven Trend der Besucherzahlen haben die baubedingten Einschränkungen erfreulicherweise kaum einen Einfluss. Die Idee, den Besucherinnen und Besuchern auf der reduzierten Ausstellungsfläche eine Auswahl an 200 Highlight-Werken aus der umfangreichen Sammlung zu zeigen, hat sich zum absoluten Publikumsliebling entwickelt.

Prof. Dr. Hubertus Gaßner, Direktor

* * *

Noch bis zum 31. Januar 2016 ist die Sammlungspräsentation Spot On. Meisterwerke der Hamburger Kunsthalle zu sehen. Seit ihrer Eröffnung im August 2014 hat sie knapp 230.000 Besucherinnen und Besucher begeistert. Baubedingt bietet diese Präsentation die einmalige Chance, eine Auswahl von 200 Highlights der Sammlung in einem kompakten Rundgang durch nahezu 600 Jahre Kunstgeschichte zu erleben.

* * *

Die Besucherzahlen 2015 übertreffen unsere kühnsten Erwartungen. Obwohl wir aufgrund der Baumaßnahmen nur einen Teil der Museumsflächen geöffnet hatten, kamen 11 Prozent mehr Besucherinnen und Besucher als im Vorjahr! Neben dem ambitionierten Ausstellungsprogramm haben auch die Kampagne Weiter offen und Aktionen wie die durchgehende Feiertagsöffnung zu diesem Erfolg beigetragen.

Dr. Stefan Brandt, Geschäftsführer

* * *


Die Hamburger Kunsthalle befindet sich in einem umfassenden Modernisierungsprozess, in dessen Verlauf ab Juli 2014 die Altbauten wegen der Baumaßnahmen vorübergehend geschlossen wurden. Seither ist nur das Gebäude der Galerie der Gegenwart für den Publikumsverkehr geöffnet. Im Frühjahr 2016 wird die Hamburger Kunsthalle die modernisierten Bereiche mit einem großen Bürgerfest wieder komplett eröffnen.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/1972-hamburger-kunsthalle-332000-gaeste-im-jahr-2015-trotz-laufender-baumassnahmen.html