Месечни архиви: януари 2016

Hamburger Kunsthalle macht 15.000 Werken über Website weltweit erreichbar

Gründungsbau, Blick von der Galerie der Gegenwart. © Hamburger Kunsthalle  Photo: Ralf SuerbaumDie digitalen Bild- und Objektdaten sind über die Website ohne Registrierung erreichbar und können in hoher Auflösung angeschaut werden.



Einen großen Gewinn für die Forschung stellt vor allem die digitale Veröffentlichung des kompletten Bestandes an Zeichnungen der deutschen, niederländischen und italienischen Schulen dar: Diese bislang nur in gedruckter Form publizierten Werke von Leonardo da Vinci (1452-1519), Raffael (1483-1520), Albrecht Dürer (1471-1528), Rembrandt (1606-1669) und vielen anderen herausragenden Künstlern sind nun erstmals und komplett in Farbe digital zugänglich. Die Bereitstellung der italienischen Druckgraphik eröffnet ebenso breite Zugangsmöglichkeiten zu Werken, die größtenteils bisher nur in Expertenkreisen bekannt waren.

Das Kupferstichkabinett der Hamburger Kunsthalle zählt mit seinen ca. 130.000 Werken zu den reichsten Sammlungen seiner Art in Europa. Mit der Onlinestellung erreicht die Kunsthalle eine neue Öffentlichkeit und stärkt ihren Stellenwert in der Forschungsgemeinschaft, indem sie den wissenschaftlichen Austausch und die Zusammenarbeit fördert. Neben Wissenschaftlern profitieren von der weltweiten Vernetzung und erweiterten Teilhabemöglichkeit aber auch kunstinteressierte Privatpersonen. Die digitalen Bild- und Objektdaten sind über die Website hamburger-kunsthalle.de ohne Registrierung erreichbar und können in hoher Auflösung angeschaut werden. Die Suche nach den Werken ist nach diversen Kriterien möglich, wie zum Beispiel über die Freitexteingabe oder über die Suche nach Künstlernamen und Werktiteln.

Das Digitalisierungsprojekt der Kunsthalle wurde von der Kulturbehörde unterstützt und kann auch in diesem Jahr mit Mitteln der Stadt Hamburg fortgesetzt werden.

Die Hermann Reemtsma Stiftung unterstützte zunächst die zweijährige wissenschaftliche Erschließung des Bestandes der italienischen Druckgraphik und förderte anschließend die besonders aufwendige Digitalisierung von 7.000 Graphiken aus Büchern, von denen viele nun erstmals weltweit online verfügbar sind. Den speziellen Anforderungen der Graphiken aus großformatigen Büchern konnte mit einer eigens konstruierten Buchwiege auf höchstem Niveau Rechnung getragen werden. Die weltweit einmalige Hamburger Buchwiege hat der Förderverein des Kupferstichkabinetts Die Meisterzechnung finanziert.

Mit der Präsentation von 15.000 Werken ist der erste Schritt zur vollständigen Erschließung des Kupferstichkabinetts und der Kunstbibliothek nun erreicht. Kontinuierlich sollen weitere Bestände zur Verfügung gestellt werden.

Zeichnungen und Druckgraphiken können im Kupferstichkabinett der Hamburger Kunsthalle weiterhin nach vorheriger Anmeldung auch im Original betrachtet werden.

Albrecht Dürer (1471-1528), Liebespaar, um 1492-94; Feder in Braun, 25.8 x 19.1 cm. © Hamburger Kunsthalle / bpk Foto: Christoph IrrgangGroßer Gewinn für wissenschaftliche Forschung und öffentliche Nutzung: 

Kultursenatorin Prof. Barbara Kisseler: Für die Kultur liegt in der Digitalisierung die große Chance, den Bürgerinnen und Bürgern einen neuen Zugang zu den kulturellen Angeboten der Stadt zu ermöglichen. Die Onlinestellung dieses beträchtlichen Teils der Sammlung ist ein wichtiger Schritt auf dem Weg zur ‚Digitalen Stadt‘. Die wissenschaftliche Arbeit an den reichhaltigen Grafikbeständen, die das Team der Kunsthalle schon lange hinter den Kulissen leistet, wird jetzt auf eindrucksvolle Weise sichtbar.

Dr. Sebastian Giesen, Hermann Reemtsma Stiftung: Wir erleben, dass durch die weltweite digitale Verfügbarkeit von Sammlungsbeständen nicht etwa die Faszination für das Original nachlässt, sondern im Gegenteil: die Attraktivität eines Museums steigt. Kunstwerke können bestaunt, verglichen, erforscht und gezielt aufgesucht werden.

Prof. Dr. Hubertus Gaßner, Direktor: Indem wir diese Schätze auf digitalem Wege jetzt weltweit zugänglich machen, kommen wir dem gesellschaftlichen Anspruch auf größtmögliche Teilhabe an Kulturgütern besser nach. Dabei entsprechen die hochwertige Qualität der Bilddaten und die wissenschaftliche Kommentierung höchsten internationalen Kriterien.

Dr. Stefan Brandt, Geschäftsführer: Die Onlinestellung von Beständen des Kupferstichkabinetts ist Teil einer umfassenden, von der Kulturbehörde geförderten Digital-Offensive der Hamburger Kunsthalle. Interessierten weltweit soll damit ein digitaler Besuch des Museums ermöglicht werden. Nächste Schritte sind der komplette Relaunch des Web-Auftritts im Frühjahr 2016 sowie mittelfristig die Schaffung neuer interaktiver Vermittlungsformate. Das für die Modernisierungsphase geprägte Motto Weiter offen ist damit auch für den künftigen digitalen Auftritt der Kunsthalle richtungsweisend.


Source Article from http://artnovini.com/art-globe/die-welt/1991-hamburger-kunsthalle-macht-15000-werken-ueber-website-weltweit-erreichbar.html

„Нощ на Валентин Серов” в събота срещу неделя в Третяковската галерия

Валентин Серов, „Похищението на Европа”, 1910; маслени бои върху платно, 71 х 98.7 см. Снимка: © Государственная Третьяковская галереяОт октомври м.г. до днес над 470 хиляди души са посетили грандиозната ретроспектива на знаменития руски художник от времето на Сребърния век.

МОСКВА. „Във връзка със зашеметяващия интерес на московчани и гостите на града, предизвикана от изложбата на Валентин Серов в Третяковската галерия на „Кримски вал”, Министерството на културата на Руската Федерация и ръководството на Третяковската галерия взеха решение да проведат „Нощ на Серов” („Ночь Серова”), съобщиха от световноизвестния музей.


Арт инициативата ще се състои на 30 януари, в събота срещу неделя. Касите на Третяковската галерия (Государственная Третьяковская галерея) на „Кримски вал” ще работят до последния посетител. Министерство на културата смята за важно, всички желаещи да могат да видят изложбата, чийто последен ден е 31 януари, допълват от Третяковката.

Ретроспективата „Валентин Серов. 150 години от неговото рождение” демонстрира истинската любов на руския народ съм големия художник, който е един от най-значимите руски майстори, изключителна и ключова личност за изобразителното изкуство на своето време., казват още организаторите. До този момент – два дни преди закриването й – изложбата е посетена от над 470 хиляди души, което е небивал рекорд за Третяковската галерия, чиито служители от откриването на експозицията на 7 октомври 2015 г. до този момент правят всичко възможно, за да могат великолепните произведения на Валентин Серов (Valentin Serov; 1865-1911) да бъдат видени от максимален брой ценители. Интересът беше такъв, че още през ноември миналата година крайната й дата беше променена от 17 на 24 януари, а на 23 януари след безпрецедентна координация между всички партньори по нейната организация, беше взето решение изложбата да остане на разположение на публиката до 31 януари, неделя.

Валентин Серов рисува портрет на големия руски художник Исак Левитан; Фотокопиe, 1893. Снимка: © Государственная Третьяковская галереяВ грандиозната ретроспектива, разположена на три етажа и в 19 раздела, са представени почти 250 творби на Серов от 25 руски музея и от частни колекции (шестте произведения от чуждестранни галерии бяха върнати, съгласно сключените договори).

Както artnovini.com вече написа, в Третяковската галерия са показани великолепни произведения като емблематичното платно „Момиче с праскови” (1887), „Похищението на Европа” (1910), „Момиче, осветено от слънцето” (1888), възхитителни портрети на Мика Морозов (1901), на художниците Константин Коровин (1891), Исак Левитан (1893), Иля Репин (1892), на императорите Александър III (1899) и Николай II (1900), на великия княз Павел Александрович (1897), на звездите на световния балет Сергей Дягилев (1911), Ана Павлова (1909), на Мария Ермолаева (1905) и Хенриета Хиршман (1907), пейзажи от Абрамцево, Домотканово, Венеция, десетки етюди и рисунки, за които известният руски художник Игор Грабар (1871-1960) казва: „Серов-рисувачът, може би е по-силен от Серов-живописеца”

Специално място в изложбата заема грандиозната завеса (554 х 810 см) за балета „Шехерезада” (1888) от Николай Римски-Корсаков (1844-1908), поставен от Дягилев (1872-1929) за легендарните „Руски сезони” (1907-1913) в Париж…

Изложбата в Третяковската галерия е първата, посветена на творчеството на Валентин Серов, за последните 25 години и представя най-добрите произведения на големия художник – блестящи живописни платна и графични листове.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1990-nost-na-valentin-serov-v-sabota-srestu-nedelya-v-tretyakovskata-galeria.html

The Academy Announces First Slate Presenters And Performers For The Oscars

Charlize Theron is among the actors who will present the Oscar winners and nominees. Photo: Bryan Crowe / ©A.M.P.A.S.LOS ANGELES. The two Oscars® producers: David Hill and Reginald Hudlin, announced the first slate of presenters for the 88th Oscars telecast. The Oscars, hosted by Chris Rock, reports oscars.org.

The 88th Oscars will be held on Sunday, February 28, 2016, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® in Hollywood, and will be televised live by the ABC Television Network at 7 p.m. ET/4 p.m. PT. The Oscar® presentation also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.


The presenters and performers, including past Oscar winners and nominees, are: 

 Benicio Del Toro
 Tina Fey
 Whoopi Goldberg
 Ryan Gosling
 Kevin Hart
 Lady Gaga
 Sam Smith
 Charlize Theron
 Jacob Tremblay
 The Weeknd
 Pharrell Williams

„Each of these artists brings a wonderfully distinctive element to the Oscars stage,” said Hill and Hudlin. „Together they represent the many thrilling ways stories can be shared about the human experience, and we’re honored they will be part of the celebration.”

* * *

Chris Rock returns to host The Oscars®. Photo: Aaron Poole / ©A.M.P.A.S.Multi-hyphenate artist and filmmaker Chris Rock will return to host the Oscars® for a second time. The Actor previously hosted the 77th Oscars telecast in 2005.

With a career spanning more than three decades, Rock most recently directed the comedy special Amy Schumer: Live at the Apollo,” (premiere - October 2015). In 2014 he wrote, directed and starred in the critically acclaimed feature Top Five,” and in 2009 ventured into the documentary world as a writer, producer and star of Good Hair.”

Chris Rock has enjoyed ongoing success in both film and television as a comedian, actor, writer, producer and director. His feature acting credits include I Think I Love My Wife,” which he also wrote and directed, Head of State” (writer, producer and director), Death at a Funeral” (also producer), and the first three films in the blockbuster Madagascar series, as the voice of Marty. His other acting credits include The Longest Yard,” Nurse Betty,” 2 Days in New York” and Lethal Weapon 4.” In 2011 Rock made his Broadway debut starring in The Motherfucker with the Hat,” which was nominated for six Tony Awards®, including Best Play. In television, Rock created, executive produced and narrated the series Everybody Hates Chris,” which ran from 2005 to 2009 and was inspired by Rock’s childhood. He was a cast member on Saturday Night Live” from 1990 to 1993.

Known internationally for his groundbreaking stand-up comedy, Rock has won four Emmy® Awards for his comedy series and specials, including Chris Rock - Kill the Messenger,” The Chris Rock Show” and Chris Rock: Bring the Pain,” and has achieved record audience numbers around the world. He also has earned three Grammy® Awards for his comedy albums Never Scared, Bigger and Blacker and Roll with the New.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1989-the-academy-announces-first-slate-presenters-and-performers-for-the-oscars.html

The Museum Ludwig: Exhibitions in 2016

The Museum Ludwig in Cologne. Photo: Lee M.This year in Cologne – from Fernand Léger and Heimo Zobernig to Karl Schenker.

COLOGNE. In February 2016 the Museum Ludwig will launch a new exhibition series that questions the approaches and conventions of the institution’s own work. HERE AND NOW at Museum Ludwig aims to renegotiate the format of conventional museum exhibitions, announced museum-ludwig.de.


The concept of this exhibition series is based on cooperation with international contributors who do not necessarily come from the visual arts. A space for interdisciplinary experiments will be opened in which artistic modes of production such as design, music, and theater as well as archives, record labels, and publishers can participate. An additional variation in this series, which has been deliberately kept open, can include collaborations with visual artists in which, for example, the museum’s collection is reflected upon as a determining element of the institution.

Heimo Zobernig, ohne Titel, 2015; Modellfoto. Photo: Artist’s archiveHERE AND NOW at Museum Ludwig

February 20 – May 22, 2016
Heimo Zobernig
Curator: Yilmaz Dziewior

The exhibition series will begin with the Austrian artist Heimo Zobernig, who is known around the world for his diverse oeuvre. His experimental approach to the concept of sculpture often leads him to previously unexplored boundaries between art and architecture or design. For instance, he developed two large-scale, black installations for the floor and the ceiling of the Austrian pavilion at the Venice Biennale in 2015, which also playfully question the relationship between bodies in space.

Part of the both radical and minimalistic – and in fact site-specific – installation will now be featured in the exhibition HERE AND NOW at Museum Ludwig. In rooms that were originally intended for works on paper, a built-to-scale replica of the installation from the pavilion will serve as a stage and a pedestal for the museum’s sculpture collection. This placement, which is both unusual and succinct in its directness, expresses a subtle sense of irony in regard to artistic genius and the independent conception of an oeuvre, which simultaneously offers a new commentary on and humorously challenges the sculptures on display from the museum’s own collection.

October 8 – November 27, 2016
Home Visit
Curator: Leonie Radine

This autumn the exhibition series will continue with another unconventional format, in which art will be shown in private apartments and houses throughout the city. Instead of being confined to the hermetic space of the museum, works by selected artists will make a Home Visit. Under this title, six individuals from the cultural landscape in Cologne will open up their homes on one of three Saturdays to show works ranging from performance to video, painting, sculpture, and installations.

Fernand Léger, The Divers, 1943; Harvard Art Museums/Fogg Museum. © VG Bild-Kunst, Bonn 2015. Photo: Imaging Department, Courtesy of President and Fellows of Harvard CollegeApril 9 – July 3, 2016
Fernand Léger. Painting in Space
Curator: Katia Baudin

With this exhibition in a landmark year for the museum (forty years after its founding and thirty years after the move to its current location), the Museum Ludwig is examining Fernand Léger’s exploration of painting in architecture and space. The starting point of the exhibition is the mural Les Plongeurs (The Divers, 1942), which the French artist conceived for the home of New York architect Wallace K. Harrison (1895-1981), and which Peter and Irene Ludwig acquired specifically for the new museum building in Cologne thirty years ago.

Fernand Léger (1881-1955) created murals for private homes as well as public buildings, including the United Nations Headquarters in New York. The Museum Ludwig will show murals that have never before left their original locations as well as temporary murals which have not or rarely been shown since, such as the one that Léger created for the Milan Triennial in 1951(curated by Charlotte Perriand). The presentation also includes little-known sketches for murals and projects in public and private buildings as well as paintings, sculptures, and numerous documents (photos, correspondence, texts and archival materials).

Léger’s quest to extend painting beyond the limits of the easel and integrate it within social space and architecture, thus creating what he coined a new space (nouvel espace), is illustrated by a number of projects – both realized and unrealized. In addition to the focus on murals, the exhibition will also include works by Léger in experimental film, graphic design, carpet design, and costume and set designs as well as church decorations, such as the stained glass window designs for the Sacré-Cœur church in Audincourt, designs for the avant-garde ballet ensemble Ballets Suédois, and Ballet Méchanique, one of the most influential experimental works in the history of film.

Fernand Léger, who initially trained and worked as an architectural draftsman, developed close ties to key protagonists of modern architecture around the world. In addition to Wallace K. Harrison, his circle of friends included Robert Mallet-Stevens (1886-1945), Le Corbusier (1887-1965), Charlotte Perriand (1903-1999), Paul Nelson (1895-1979), André Bruyère (1912-1998), and Carlos Raúl Villanueva (1900-1975), with whom he collaborated on projects.

The exhibition will trace the evolution of Léger’s exploration of painting in space from the early 1920s until his unexpected death in 1955 thus taking a new, lively look at one of the most stimulating and influential artists of modernism, who sought to achieve a synthesis of the arts. (Next)

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1988-the-museum-ludwig-exhibitions-in-2016.html

Френският писател Ромен Ролан се завръща на български с „Пиер и Люс”

Големият френски писател Ромен Ролан. Неговият австрийски колега и приятел Стефан Цвайг (Stefan Zweig; 1881-1942) го нарича „говорещата съвест на Европа...” Снимка: © издателство „Персей”Светът отбелязва 150 години от неговото рождение, ИК „Персей” прекъсва почти 30-годишното му „отсъствие” в книжарниците у нас.

СОФИЯ. Колкото и да е странно, през последните три десетилетия в България не са издавани творби на големия френски писател Ромен Ролан (Romain Rolland; 1866-1944) – носител на Нобелова награда за литературата през 1915 г. за десеттомния роман-река (от френски: roman-fleuve) „Жан Кристоф” (Jean-Christophe; 1904-1912). Тази нелогична ситуация прекъсва романът „Пиер и Люс” (Pierre et Luce; 1920), който излиза на книжния пазар у нас в каталога на издателство „Пересй”.


Досега книгата не е превеждана на български език и ще зарадва почитателите на литературата и на един от най-ярките писатели на XX в. в петък, 29 януари, когато светът ще отбележи 150 години от рождението на Ромен Ролан.

Романът „Пиер и Люс” разказва една любовна история във време на жестокост – действието се развива през Първата световна война (1914-1918), и отразява непреклонния пацифистки дух и човеколюбие на писателя, с които той не се разделя през целия си живот и са сред водещите мотиви, с които Нобеловият комитет му присъжда престижната награда: „За висок идеализъм на литературните произведения, за съчувствие и любов към истината…”

Пиер е млад парижанин, който обича живота и не гори със свещения огън, който трябва да пламти във всеки горд защитник на родината. Той няма специално отношение към бушуващата в същото време жестока война и предпочита да живее с настоящия момент. Когато среща Люс в метрото, а след това и край брега на Сена, двамата се влюбват и решават да забравят войната и да живеят безгрижно сред трагедията, която е около тях. Войната им изглежда напълно несъвместима с нежните чувства, които изпълват душите им. Тя обаче не им прощава това…

Книгата е забележителна с брилянтния си стил и прекрасната история, която разказва, утвърждавайки любовта, мира и хуманността. Излиза в авторитетната поредица на „Персей”„Световна класика”, за която издателството получи отличието „Златен лъв” 2015 на Асоциация „Българска книга” за проект с най-голяма обществена значимост. Романът „Пиер и Люс” е и част от серия, подкрепена от програма „Творческа Европа” (Creative Europe) на Европейския съюз.

Заглавие: „Пиер и Люс”; автор: Ромен Ролан; поредица „Световна класика”; жанр: роман; брой страници: 128; ISBN 978-619-161-095-2; цена: 7.00 лв. Снимка: © издателство „Персей”В предговора си към книгата проф. Симеон Хаджикосев пише: Ролан е особен феномен в културата – той е един от последните значителни европейски интелектуалци, в чиито думи и призиви са се вслушвали не само милиони обикновени хора, но и политиците, които, както е известно, държат юздите на властта. Неговият по-млад почитател, но и близък приятел Стефан Цвайг (Stefan Zweig; 1881-1942) го нарича „говорещата съвест на Европа, която е и наша съвест”.

Ромен Ролан се превръща в „говорещата съвест на Европа” в самия разгар на Първата световна война. Писателят искрено се надявал, че разумът ще надделее над варварството и над силите на злото, вярвал е и в омиротворителните възможности на Обществото на народите (днес: ООН). „В плен на войната великият народ трябва да отбранява не само границите си, но и своя разум”. Войната той възприема не като трагедия, а като „самоубийство” на Европа.

Този кратък роман придобива неочаквана актуалност днес не само заради 150-годишнината от рождението на автора. Две от запаметяващите се събития на отминалата година бяха разстрелът на журналистите от вестничето „Шарли ебдо” през януари и ислямистките атентати през ноември пак в Париж, при които (при двата атентата) загинаха около 150 души, а ранените комай никой не брои, а те са в пъти повече. Сред загиналите през миналата година сигурно са били и новите Пиер и Люс, които също като тях са искали само да бъдат живи, да се обичат и да мечтаят за бъдещето.

Романът на Ромен Ролан, написан стегнато и развълнувано, е предупреждение, че силите на злото никога не спят и могат да бъдат обуздани само с усилията на мнозинството, ако то застане срещу насилието, безсмислената вражда и човекоубийството. В този смисъл посланието на големия хуманист Ромен Ролан продължава да бъде актуално и в наши дни, когато човечеството е изправено пред нови и не по-малко тревожни изпитания в сравнение с времето на нашите прадеди.”

Творчеството на бележития френски писател е огромно – той е автор на повече от 60 книги, пиеси, много статии, студии, есета и прочее. Сред тях са образци като „Дантон” (Danton; 1899), „Животът на Бетовен” (Vie de Beethoven; 1903) – тема, към която Ролан се връща отново през 20-те и 30-те години на XX в., „Настава време” (Le temps viendra; 1903), „Животът на Микеланджело” (Vie de Michel-Ange; 1907), „Панаирът на площада” (La Foire sur la place; 1908), „Приятелките” (Les Amies; 1910), „Животът на Толстой” (La Vie de Tolstoi; 1911), „Новият ден” (La Nouvelle Journée; 1912), „Кола Брьонон” (Colas Breugnon; 1919), „Махатма Ганди” (Gandhi; 1924), „Майка и син” (Mère et fils; 1924), „Игра на любовта и смъртта” (Le Jeu de l’mour et de la mort; 1925), „Животът на Вивекананда” (Vie de Vivekananda, 1930), „Пеги” (Pegy; 1944) и др. През 1956 г. са издадени посмъртно неговите „Мемоари” (Mémoires).

Писателят, общественик, историк и музикален критик Ромен Роалан поддържа приятелски отношения и води активна кореспонденция с някои от най-светлите умове на своето време, като Лев Толстой (1828-1910), Максим Горки (1868-1936), Махатма Ганди (Mohandas Gandhi; 1869-1948), Зигмунд Фройд (Sigmund Freud; 1856-1939), Алберт Айнщайн (Albert Einstein; 1879-1955), Алберт Швайцер (Albert Schweitzer; 1875-1965)…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1987-frenskiat-pisatel-romain-rolland-se-zavrasta-na-bulgarski-s-pierre-et-luce.html

СБХ обяви номинациите за наградата „Владимир Димитров-Майстора” 2016

Владимир Димитров-Майстора, фрагмент от „Автопротрет с шапка”. © vladimirdimitrov-maistora.comГодишната национална награда за живопис, носеща името на големия български художник, ще бъде връчена на 1 февруари.

КЮСТЕНДИЛ. Традиционната годишна Национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора” ще бъде връчена на официална церемония в деня на рождението на големия български художник – 1 февруари, от 12.00 ч., в Художествената галерия, носеща името на големия художник, съобщиха от Съюза на българските художници (СБХ).


Жури в състав: Любен Генов – председател, и членове: проф. Десислава Минчева, Димитър Грозданов, Долорес Дилова, Красимир Линков, Надежда Кутева, Мария Василева, проф. Николай Майсторов, Стоил Мирчев, представители на община Кюстендил – Валентин Господинов, на Министерство на културата – Десислава Дикова, и на Контролната комисия на СБХ – Румен Рачев, прегледа предложенията и номинира следните автори: Василка Монева, Мария Столарова, Станислав Памукчиев и Чавдар Петров.

На 1 февруари 2016 г. по време на церемонията по връчването на наградата в Художествената галерия в град Кюстендил ще стане известно и името на победителя. Той ще получи статуетка, диплом, 5000 лв. от община Кюстендил и 2000 лв. от Министерство на културата. Статуетката е изработена от скулптора Кирил Матеев след спечелен конкурс за пластика за Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора.

Събитието ще бъде придружено с чествания на 134 годишни от рождението на изтъкнатия художник: изложба на миналогодишния носител на наградата – проф. Ивайло Мирчев; годишната изложба на кюстендилските художници; организирано посещение на къща-музей „Владимир Димитров-Майстора” в с. Шишковци. Гостите ще могат да видят и обновената постоянна експозиция на галерията, както и по-рядко показвани творби на Майстора – подготвителни рисунки. Ще присъстват носители на отличието от предишни години, ръководството на СБХ, община Кюстендил и представители на Министерство на културата.

* * *

След прекъсване от над 20 години, по инициатива на община Кюстендил, с участието на СБХ и МК, престижната награда беше възстановена през 2013 г. За периода от 1973 г., когато е учредена от художническия съюз, до 1989 г., когато е връчена за последен път, наградата има 39 лауреати. Сред тях са легенди на българското изобразително изкуство като Златю Бояджиев (1903-1976), Ненко Балкански (1907-1977), Илия Петров (1903-1975), Генко Генков (1923-2006), Стоян Сотиров (1903-1984), творци от следващото поколение като Калина Тасева, Димитър Киров (1935-2008), Светлин Русев. Двукратно са награждавани Атанас Яранов (1940-1988), Вера Недкова (1908-1996), Веса Василева, Емил Стойчев и Милко Божков, припомнят от СБХ.

* * *
Важно! За желаещите да присъстват на събитието Съюзът на българските художници организира транспорт с автобус до град Кюстендил.

Тръгване от София в 9.00 ч., от паркинга на храм-паметник „Александър Невски” зад Художествената академия. Заявки за място в автобуса се приемат на тел. 02/9446115Мария Павлова.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1986-sbh-obyabi-nominaciite-za-nagradata-vladimir-dimitrov-maystora.html

Димитър Добрович – първият светски художник в България

Димитър Добрович (1816-1905) - един великолепен „Автопортрет” и очарователният „Портрет на момиче”, който той рисува в Италия около 1850 г. Снимки: Национална художествена галерия (Квадрат 500)Известен, но непознат; незаслужено подценяван талантлив художник, който говори свободно пет езика; щедър дарител…

СОФИЯ. Сред творбите от колекцията на Националната художествена галерия има една картина – „спокоен съзерцателен портрет на момиче”, който не се натрапва с виртуозна живописна техника и някакви особени пластични решения, но пленява със светския си романтизъм и с проникновения си психологизъм. На пръв поглед – нищо необичайно, но тази творба от Димитър Добрович (1816-1905), наречена „Портрет на момиче”, е датирана към 1850 г. и нейните художествени качества се различават от всичко правено до този момент в българското изобразително изкуство.


Рисуван от натура (художникът е означил този факт върху лявата ръка на модела), най-верятно авторът вече е посещавал Художествената академия в Рим, портретът е съвсем различна (от познатите до момента) препратка, направена от български художник, към актуалната за европейската арт сцена от средата на XIX в. симбиоза между класицизъм, академизъм и романтизъм…

* * *

През есента на миналата година Център „Българо-европейски културни диалози” (БЕКД) към Нов български университет (НБУ) обяви 2016 г. за Година на Димитър Добрович, а честването на 200-годишнината от неговото рождение ще бъде съпътствано от няколко впечатляващи събития.

Известен, но непознат; незаслужено подценяван (у нас) талантлив художник; интелктуалец, който говори свободно пет езика; музикант; щедър дарител…

Кой е Димитър Добрович?

Ето няколко щриха към портрета на първият български светски художник:

Димитър Добрович е роден през 1816 г. в Сливен, в семейството на майстора-абаджия и търговец Георги Добрович. За зла участ, бащата умира, когато синът му е 11-годишен и момчето е отгледано от баба си и дядо си в смутно време, когато България става арена на Руско-турската война от 1828-1829 г. На 30 юли 1829 г. генералът от пруски произход Иван Дибич-Забалкански (Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsc; 1785-1831) освобождава Сливен от турците, но след сключването на Одринският мирен договор на 14 септември същата година, от страх, че при завръщането на османлиите ще започнат масови гонения, заедно с роднините си Димитър бяга в Румъния. Когато ситуацията в Сливен се успокоява, те се завръщат и за около две години младежът поема с успех занаятът на баща си – абаджийството. Майка му, обаче, се омъжва втори път като приема фамилията Пехливанова и тогава младият Добрович решава да поеме по свой път.

През 1833 г. той заминава за Цариград, където го посреща Васил Манчевич – приятел на баща му, комуто Георги е дал голям заем. Търговецът връща дължимото и благодарен за оказаната му преди години помощ съветва 17-годишният Димитър да продължи образованието си. Младежът остава в космополитния град до 1837 г. и се записва в прочутата Коручешменска гимназия – там негови съученици са изключителни личности като Георги Сава Раковски (1821-1867), с когото живее в една стая, Сава Доброплодни (1820-1894) и Гаврил Кръстевич (1817-1898). Заради разразилата се смъртоносна епидемия от чума Добрович напуска Цариград и заминава с много перипетии за Гърция

От 1837 г. до 1848 г. е неговият т.нар. „Атински период”. При пристигането си в гръцката столица се записва в току-що откритата с указ на баварския принц и първи крал на независима Гърция Отон I (Otto Friedrich Ludwig von Wittelsbach; 1815-1867) Кралска художествена школа. В известното още и като Политехника училище, Добрович взема първи уроци по рисуване при френския художник Пиер Бонеро, а от 1843 г. до 1848 г., когато школата е преструктурирана в Художествена академия (Ανωτάτη Σχολή Καλών Τεχνών), той учи при професорите Рафаело Чеколи (Raffaello Ceccoli a.k.a. Raphail Tsekolis; 1800-1856?), Филипос Маргаритис (Φίλιππος Μαργαρίτης; 1810-1892) и Георгиос Маргаритис (Γεώργιος Μαργαρίτης; 1814-1884) – двамата братя са смятани за родоначалници на гръцката фотография. За усърдната си работа, още през първата година получава втора награда, а на следващата и първа награда в Академията. На третата година от своето обучение, младият художник е удостоен със специално отличие от името на крал Отон І.

„Италианска танцьорка” (ок. 1851-1853); маслени бои върху платно, 74 x 63 см. Снимка: National Gallery in Athens (Donated by the National Technical University)По това време негови работи, които той подписва като Димитриос Домвриадис (Δημήτριος Δομβριάδης), са откупени и влизат в частни сбирки, както и в колекцията на самата школа. Днес, десет от тях, са в експозицията на Атинската пинакотека (National Pinakothek, Athens). В своя „Атински период” художникът рисува много икони за различни гръцки църкви, както и няколко забележителни живописни творби, сред които са „Портрет на гръцки владика“ (1842-1843), „Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи” (1842-1847), „Портрет на момиче“ (ок. 1850), „Портрет на гръцки владика”

През 1848 г. художникът Димитър Добрович заминава за Рим с препоръки, най-вероятно, от братята Маргаритис, възпитаници на академиите в Париж и Рим. Т.нар. „Римски период” продължава до 1893 г. В Свещения град той учи в Художествената академия „Сан Лука” (Accademia di San Luca) при известните професори Томазо Минарди (Tommaso Minardi; 1787-1871) и Филипо Агрикола (Filippo Agricola; 1795-1857).

В края на 1848 г. и началото на 1849 г., по време на Италианската революция (важен етап от национално-освободителното движение, наречено Рисорджименто) в Ломбардия и Венеция срещу Австрийската империя (Kaisertum Österreich; 1804-1867), управлявана от династията на Хабсбургите (Habsburgermonarchie), художникът се сражава под знамената на легендарните Джузепе Гарибалди (Giuseppe Garibaldi; 1807-1882) и Джузепе Мацини (Giuseppe Mazzini; 1805-1872)…

В „Римския период” той работи в областта на жанровите сцени и портрета, несъмнено повлиян от европейския и от италианския романтизъм. По това време Добрович рисува емблематични за своето творчество произведения като „Предачка”, „Момиче”, „Жена със запалена свещ”, „Рибар”, „Момиче зад завеса”, „Италианска циганка с дайре”, „Селянка от околностите на Рим” и др., прави много виртуозни копия на класически произведения, сред които са работи на Карло Долчи (Carlo Dolci; 1616-1686), Кореджо (Correggio or Antonio Allegri; c. 1489-1534), Помепо Батони (Pompeo Batoni (1708-1787), на бароковия майстор Гуидо Рени (Guido Reni; 1575-1642), чийто великолепен „Св. Архангел Михаил” (San Michele arcangelo; 1635), освен като живописна реплика, художникът пресъздава и чрез метода на създадената от него „елеофотографска” техника (тониране на фотографии с маслени бои), която улеснява процеса на копирането. Според изкуствоведката доц. Ружа Маринска, „самият Добрович цени това свое постижение и му дава това име. Държи то да се възприема като „система Добрович”. Какво всъщност представляват елеофотографиите на Димитър Добрович? Боя се, че до днес ние имаме снизходително отношение към тях… Въпросът, обаче, е доста по-сложен. За жалост никой досега не се е заел с неговото проучване по-сериозно. Макар че материалът е достатъчен, да не кажа обилен… Мисля, че проблемът „елеофотографската система на Добрович” просто чака своя изследовател…”

Художникът се завръща в България през 1893 г. Приет е възторжено дори и от министър-председателя Стефан Стамболов (1854-1895), който съдейства за първата изложба на живописеца, открита на 2 юли същата година в Народното събрание. Димитър Добрович е донесъл със себе си от Рим около 150 копия (показва няколко), свои оригинални творби и елеофотографии. Изложбата предизвиква интерес, но според различни източници неговото творчество трудно се вписва сред все още формиращото и с неясни концепции българско изобразително изкуство…

През 1897 г. и 1898 г. (Държавното рисувално училище е открито през 1906 г.) участва в общи художествени изложби в София и дарява значителна част от творбите си на различни обществени институции. Добрович се установява в родния си град Сливен. В своето завещание той оставя на града 14 произведения, с които през 1905 г. талантливият млад художник Йордан Кювлиев (1877-1910) урежда първата му експозиция в библиотеката на местното читалище „Зора” и така полага основите на сливенската Художествена галерия „Димитър Добрович. Тя е обособена като самостоятелен културен институт със своя сграда, постоянна експозиция и с официално наименование през 1965 г.

Димитър Добрович напуска този свят на 3 март 1905 г. в родния си град.

В своята Лектория по българско изкуство (12 април 2014 г., Ателие-колекция „Светлин Русев”), посветена на живота и творчеството на художника, доц. Ружа Маринска казва: „…той е един от тези първи художници в светското българско изкуство – наред със Станислав Доспевски, Николай Павлович, Христо Цокев. Но той е нещо съвършено различно. Това би трябвало да осмислим. Не само защото те са били по три-четири години в чужбина и изцяло са свързани с тукашните процеси, а той действително е тамошен човек. Но той и прави неща, които ние гледаме през призмата на тези същите, гледаме ги през призмата на българския край на ХІХ в. А, убедена съм, че Добрович е фигура, която ние имаме основание да ситуираме в европейския ХІХ в., в рамките на европейския романтизъм. Да го извадим и да го покажем. Да го показваме при всички случаи, когато разглеждаме българското изкуство в по-широк европейски контекст. Защото той е друга рубрика. Така мисля. Няма защо всички да бъдем в една колонка и в една стъпка. Има различни пластове, и той със цялата си съдба, с цялото си живеене в Европа, е част от тамошното изкуство. Това, че е българин, за нас е още по-голямо основание да го коментираме…”

„Ако ние искаме действително да очертаем делото на Димитър Добрович, това би могло да стане само в диалог и сътрудничество с гръцките колеги, а и задължително с привличане на италиански специалисти по изкуството на XIX в.”, категорична е доц. Маринска.

* * *

По повод 200-годишния юбилей на художника, БЕКД и НБУ организират голяма международна научна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество”, която ще бъде проведена от 16 до 18 ноември 2016 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/1985-dimitar-dobrovich-parviat-svetski-hudognik-v-bulgaria.html

Нов български университет организира конференция, посветена на художника Димитър Добрович

Димитър Добрович (1816-1905). Вляво: „Млада жена в гръцка носия”; маслени бои върху платно, 65 x 50 см. Вдясно: тема „Мадона с младенеца”. Снимки: National Gallery in Athens (Donated by the National Technical University) / sliven.government.bgМеждународният форум ще бъде проведен от 16 до 18 ноември 2016 г. в столицата.

СОФИЯ. През 2016 г. се навършват 200 години от рождението на Димитър Добрович - първият български художник, получил професионално образование в европейските художествени академии. По повод юбилея, Нов български университет (НБУ) и Център „Българо-европейски културни диалози” (БЕКД) организират международната научна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество”, която e сред водещите събития на честванията, и ще се проведе от 16 до 18 ноември 2016 г.


Подробностите за живота на Димитър Добрович – известен още и като Димитриос Домвриадис (Δημήτριος Δομβριάδης), са сравнително оскъдни, но въпреки това творчеството му е достатъчно красноречиво доказателство за европейските измерения на неговата необикновена личност.      

„Представянето му [на Добрович] дава възможност да се изследва началото на българското светско изкуство и да се види то в балкански и европейски контекст, да се осмисли като част от художествения процес в Европа през втората половина на XIX в.”, казва доц. д-р Ружа Маринска, председател на Организационния комитет на конференцията. „Животът и творчеството на Димитър Добрович имат отношение към три национални култури: гръцката, където той получава художественото си образование, италианската, където продължава образованието си и където минава почти целият му път на художник, и българската, където се завръща във вече освободеното си отечество и показва създадените през годините творби като прави щедро дарение на държавата и на родния си град Сливен”, припомня изтъкнатата изкуствоведка.

Международната конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество” ще се проведе в НБУ, София, а за участие в нея могат да се запишат изследователи, докторанти и всички, които работят и имат интереси в посочената научна проблематика. Участниците в конференцията могат да представят доклад или да присъстват като слушатели.

Едно от събитията, посветени на 200-годишнината от рождението на Димитър Добрович е конференция с международно участие, която ще се състои от 16 до 18 ноември 2016 г. в НБУ, София. Снимка: © becd.nbu.bgНаучният форум е фокусиран върху следните панели:

- „Историографски дискурси – факти, процеси, явления, личности”;
– „Художествен живот в Европа и на Балканите през XIX век -
академии, художествено образование, културни диалози”;
– „Изкуството на Димитър Добрович (1816-1905)”;
– „Изкуството и влиянието на техническите постижения на епохата върху неговото развитие – фокус върху фотографията”.

Предложените доклади ще бъдат рецензирани, а заглавията и резюметата на приетите изследвания ще бъдат публикувани в сайта www.becd.nbu.bg, където заинтересованите могат да намерят всички подробности за участие, описани в рубриката „Конференция 2016”. Програмата на форума ще бъде обявена 10 дни преди неговото начало, допълват организаторите.

„Международната научна среща ще даде възможност на участниците да представят своето изследване, да се срещнат с нови колеги, да подобрят своите изследователски умения и да разберат повече за България, за историята на нейните изкуство и култура. Участията в научни конференции винаги са чудесна възможност да се създадат нови професионални контакти…”, споделя екипът на БЕКД, който обяви 2016 г. за Година на Димитър Добрович – първият светски художник в България.

Юбилейният календар, посветен на 200-годишнината от рождението на Димитър Добрович. Снимка: © НБУПрограмата на честванията включва още: издаване на юбилеен календар, посветен на 200 години от рождението на Димитър Добрович, отпечатването на луксозен двуезичен каталог с произведенията на художника и двуезичен сборник с научни доклади (всички те са издания на НБУ); представителна изложба в Националната галерия – Двореца в София; workshop по елеофотография - техниката на Добрович, с участието на фотографа Цветан Четъшки, а Детският университет на НБУ ще рисува с художничката Дея Вълчева.

От БЕКД припомнят важните дати, свързани с конференцията:

- до 4 април 2016 г. – регистрация със заглавие и резюме, преведени на английски език. До седмица след изпращане на регистрацията и резюмето, авторите на приетите изследвания ще получат потвърждение за участие и ще имат възможност да заплатят таксата;

- до 10 юли 2016 г.заплащане на ранна такса за регистрация (подробности – в сайта на конференцията) и изпращане на готови и преведени резюме и доклад на английски език на e-mail:
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
;

- до 30 август 2016 г.краен срок за заплащане на такса регистрация и изпращане на готови и преведени резюме и доклад на английски език.

Художествена галерия „Димитър Добрович” в Сливен - родният град на живописеца. Снимка: wikimedia.orgОрганизационен комитет:

Доц. д-р Ружа Маринска,
Председател на Организационния комитет, НБУ
Проф. Георг Краев,
НБУ
Гл. ас. д-р Росица Гичева,
НБУ
Гл. ас. д-р Владимир Димитров,
НБУ
Д-р Анжела Данева,
БЕКД
Жанет Митева,
Национална галерия – София
Доц. д-р Панайотис Йоану
(Assistant Professor Panayotis Ioannou PhD) от
Института за средиземноморски изследвания в Крит (University of Crete)

Проектът се осъществява
в партньорство с:

Национална художествена галерия – София
ХГ „Димитър Добрович” – Сливен
Ателие-колекция „Светлин Русев”
Институт за средиземноморски изследвания, Крит
(Institute for Mediterranean Studies in Crete, Greece)
Асоциация България-Италия
и със съдействието на
Националната галерия в Атина
(National Gallery in Athens)

Медийни партньори:

Българско национално радио
Асоциация България-Италия
artnovini.com
mediacafe.bg

* * *

За БЕКД

„Българо-европейски културни диалози” е изследователски център, но и място, в което се споделят идеи и осъществява работа по проекти, свързани с българското изкуство и култура от средата на XIX в. до днес. Центърът се стреми да популяризира образователната философия на Нов български университет, свързваща придобиването на знания и професионалното специализиране с общото духовно развитие. Центърът търси връзките и естествените взаимодействия на българската култура с европейския опит. Центърът, чиято дейност е изследователска, образователна, творческа и експертна, работи по одобрени от неговия Съвет проекти, отговарящи на основните му цели, които са следните:

- Да разкрива и популяризира качествата на българското изкуство и култура от края на XIX в. до днес у нас и в чужбина, чрез творчески и изследователски проекти;
-
Да изследва трансграничния обмен на българското изкуство с европейските културни и художествени центрове през същия период;
-
Да инициира публични лекции и конференции с национално и международно значение, дискутиращи въпроси в областта на българо-европейската култура и наследство;
-
Да подпомага издаването на направените научни изследвания, като ги прави достояние на обществеността у нас и в чужбина;
-
Да популяризира българското изкуство чрез организиране на изложби от национално и международно естество;
-
Да работи с индивидуални колекционери и техните сдружения с цел популяризирането и вкарване в научно обръщение на художествени творби и документи от частни колекции.
-
Активно да подпомага, стимулира и съдейства на дарителските намерения на колекционерите с цел предоставянето, представянето и експонирането на творби и документи от техните колекцци в рамките на академичната общност на НБУ;
-
Да включва в проектите си студенти от бакалавърските, магистърските и докторантските програми на департамент „Изкуствознание и история на културата” и на други департаменти, отговарящи на целите на Центъра;
-
Центърът ще насочва усилията на студенти, докторанти и млади изследователи за активно участие в разработването на отделни проекти в местен, регионален, национален и международен план.


За контакти:
Нов български университет, бул. Монтевидео №21; Корпус 2, офис 612, 208.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1984-nov-bulgarski-universitet-organizira-konferenzia-posvetena-na-hudognika-dimitar-dobrovich.html

О, неразумни бюрократе! Поради что се срамиш…

Текст под снимка: Картината „Отец Паисий Хилендарски в Света гора” на художника Кою Денчев. Снимка: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”СОФИЯ. И онова, което изглеждаше немислимо, взе да се случва. Проектът за новата програма на българското Министерството на образованието не предвижда в програмата за шести клас изучаването на „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски (1722-1773) - една творба-светиня за българския народ и за българската народност. Същата съдба ще имат и други изключителни произведения като стихотворенията „Хубава си, моя горо”, „Вятър ечи, Балкан стене” и „Къде си, вярна, ти, любов народна”.


И докато някои бюрократи все още фарисействат дали да бъде или да не бъде всичкото това безумие, и преди тези „отцеругатели” да са превърнали българските деца в жалки постмодернистични подобия на Петкан Дивака, нека поне веднъж в живота си прочетат част от увода на тази вечна възрожденска творба и да си самоотговорят: „Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род…”

* * *
Славянобългарска история

За българския народ, царе и светии и за всички български деяния и събития. Събра и нареди Паисий иеромонах, който живееше в Света гора Атонска и беше дошъл там от самоковската епархия в 1745 година. А събра тази история в 1762 година за полза на българския род.*

Предисловие към ония, които желаят да прочетат
и чуят написаното в тая история

Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за ващите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.

Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!

Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.

Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобливост. Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго и даряват милостина на ония, които просят от тях. А мъдрите и културни (гърци) никак не правят това, но и отнемат от простите и грабят несправедливо и повече грях, а не полза ще получат от своята мъдрост и култура. Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко за това.От Адама до Давида и праведния Иоаким, Иосиф годеник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Иосиф. Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.

Аз видях, че много българи постъпват така и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят. Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език; а за вас, които обичате да знаете и слушате своя род и език, написах да знаете, че нашите български царе, патриарси и архиереи не са били без летописни книги и кондики. Толкова години са царували и господствували на земята и са имали царски истории и архиерейски кондики, знания за всичко и за много български светци, жития и служби. Но в онова време не е имало славянски печатници, а хората от небрежност не преписвали. На малко места се намирали такива книги. А когато турците заели българската земя ненадейно, те погазили и изгорили черквите, манастирите, царските и архиерейските дворци. В това време хората бягали от турския страх и ужас само да запазят своя живот и в това люто време загинали ония царски истории и кондики за българските патриарси и архиереи и на много светци житията и службите. И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе.

Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно, но никак не можах да намеря. В много ръкописи и печатни истории по малко, рядко и накратко се намира. Някой си Маврубир, латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе, но съвсем кратко – едва се намериха техните имена и кой след кого е царувал. Самият този Маврубир е написал: „Така казват гърците поради завистта и ненавистта, която имали към българите. Не са описали храбрите постъпки и славните дела на българския народ и царе, накратко и противното писали, както им било удобно, за да не се срамуват, че българите много пъти са ги побеждавали и са взимали от тях данък.“ От този Маврубир и от много други истории събрах за много време същественото, по-разпространих и съставих тази историйка. При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги помни, затова разсъдих и събрах всичко в едно…

* * *

Послесловие

Аз, Паисия, иеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи. Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе. Така и много пъти сърбите и гърците ни укоряваха, че нямаме своя история. Аз видях по много книги и истории написани много сведения за българите. Затова положих много труд за две години да събирам по малко от много истории; и в Немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите, накратко за царете, а за светците никак не писал. Бил латинин, не почитал българските и сръбските светци, които просияли после, когато латините се отделили от гърците. Но и за сръбските светци пише лошо и скрива, а за българските никак не се споменава. Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах – това презрях поради голямото желание, което имах. И от много време погребаните и забравени неща едва събрах заедно – написах речи и думи. Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах. Не се стараех според граматиката да нареждам речите и да намествам думите, но да събера заедно тая историйца.

И я съставих в манастира Хилендар, при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене; той тогава имаше 60 години, а аз – 40. В това време Хилендар даваше данък на турците три хиляди гроша и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше голям смут и несъгласие между братята. Затова не можах да изтърпя това в Хилендар, излязох и дойдох в Изограф и там намерих още сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия Господ Иисус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния му Отец и пресветия, преблагия и животворящ негов Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин.

Пълният текст на „История славянобългарска” можете да прочетете в сайта slovo.bg.

–––––––––

*Бел.ред.: Получерният шрифт е на artnovini.com

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1983-o-nerazumni-burokrate-poradi-chto-se-sramish.html

Третяковската галерия продължи изложбата на Валентин Серов до 31 януари

Един от най-възхитителните портрети, създадени от Валентин Серов - „Мика Морозов” (1901). Снимка: © Государственная Третьяковская галереяБезпрецедентна ситуация пред знаменития музей - хиляди почитатели искат да видят творбите на един от любимите си художници.

МОСКВА. С безпрецедентна ситуация в историята на Третяковската галерия се сблъска администрацията на световноизвестния музей – след като веднъж беше удължена продължителността й до 24 януари, заради изключителния интерес от страна на публиката, изложбата с произведения на един от най-значимите и обичани художници в историята на руското изобразително изкуство – Валентин Серов (Valentin Serov; 1865-1911), беше продължена с още една седмица – до 31 януари. Този срок е „окончателен и неизменен”, подчерта Зелфира Трегулова, генерален директор на галерията.


„Днес, ден преди края на изложбата, още в 8 сутринта пред входа на Третаяковската галерия на „Кримски вал” имаше опашка. Разбирайки цялата сложност да бъде продължена изложбата, но и мислейки за огромната любов към художника, от четвъртък ние провеждаме оперативни съвещания с анализи на ситуацията и търсехме решение как да продължим изложбата”, пише Тригулова в сайта на галерията и допълва: „Проведохме екстрени експертни срещи с музейните работници и реставраторите, за да определим състоянието на живописните и особено на графичните произведения. Беше прието решение, че състоянието на творбите е стабилно и продължението с една седмица е възможно. Ние детайлно обсъдихме с нашите партньори и намерихме решение със застрахователните и транспортните компании за удължаването на срока…”

Директорката на Третяковката съобщи, че шест от 255-те картини ще бъдат върнати в колекциите във Франция, Дания, Армения и Беларус до 29 януари, както е според международните договори.

На 22 януари, заради повишена нервност, голяма група от желаещи да разгледат ретроспективата „Валентин Серов. 150 години от неговото рождение ” счупи входната врата на галерията, припомнят от музея. По време на инцидента никой не е пострадал, но за всеки случай е била повикана бърза помощ и допълнителна охрана. На два пъти е имало конфликти и спорове сред опашките.

Заради студа, и затова, че на желаещите да разгледат изложбата се налага да чакат по няколко часа, от Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация са решили да разпънат специални отоплени палатки и да разгърнат полеви кухни близо до Третяковската галерия. От музея обявиха, че спират онлайн продажбата на билети.

Емблематичното за изкуството на големия художник „Момиче с праскови” (1887). Снимка: © Государственная Третьяковская галерея Както artnovini.com вече написа, изложбата на Валентин Серов беше едно от най-очакваните събития в руската столица през миналата година (според сайта, ретроспективата е сред „Най-добрите 20 изложби в света през 2015”) Големият интерес към експозицията беше доказан още през първата седмица след откриването й на 7 октомври, когато галерията беше посетена от над 25 хиляди души, а за три месеца тя беше посетена от 370 хиляди!

В грандиозната изложба, разположена на три етажа и в 19 раздела, са представени 250 творби на Серов от 25 руски музея, четири чуждестранни и от частни колекции.

Роденият на 19 януари 1865 г. в Санкт Петербург художник синтезира в своето творчество най-добрите традиции на руската реалистична школа, уроците на старите европейски майстори и новаторството на съвременните му живописци, казват от галерията. Той не само определя развитието на стила модерн в родината си, но е и предшественик на авангарда. С универсализма и парадоксалността на своя талант Серов предсказва архетипа на творческата личност на XX в., допълват организаторите.

Изключително даровит художник, той се изявява с еднаква сила в различните сфери на изобразителното изкуство: от кавалетната до монументалната живопис, в графиката, сценографията и декоративно-приложното изкуство. Жанровият диапазон на неговите работи е разнообразен и включва исторически картини, пейзажи, битови сцени, илюстрации, но според изкуствоведите, най-силната му страна са портретите. Изтъкнат портретист, той създава голяма като количество и изключителна като качество на изпълнението и дълбочина на характеристиките галерия от образи на съвременниците си, отразяваща цялата противоречивост на граничната епоха между XIX в. и XX в.

Портретът на големия руски предприемач, меценат и колекционер Иван Морозов (1871-1921), който Валентин Серов рисува през 1910 г., е всепризнат шедьовър на модерното портретно изкуство. Снимка: © Государственная Третьяковская галереяИзложбата, която е първата, посветена на Валентин Серов, за последните 25 години, представя най-добрите произведения на майстора – блестящи живописни платна и графични листове, благодарение на които художникът е обгърнат от всеобщата любов – и на обикновените хора, и на великосветските особи, и на художествените елити от неговото време, сред които има привърженици и на реалистичните традиции, и ценители на авангарда.

В Третяковската галерия са показани великолепни произведения като емблематичното платно „Момиче с праскови” (1887), „Похищението на Европа” (1910), „Момиче, осветено от слънцето” (1888), възхитителни портрети на Мика Морозов (1901), на художниците Константин Коровин (1891), Исак Левитан (1893), Иля Репин (1892), на императорите Александър III (1899) и Николай II (1900), на великия княз Павел Александрович (1897), на звездите на световния балет Сергей Дягилев (1911), Ана Павлова (1909), на Мария Ермолаева (1905) и Хенриета Хиршман (1907), пейзажи от Абрамцево, Домотканово, Венеция, десетки етюди и рисунки, за които известният руски художник Игор Грабар (1871-1960) казва: „Серов-рисувачът, може би е по-силен от Серов-живописеца”

Специално място в изложбата заема грандиозната завеса (554 х 810 см) за балета „Шехерезада” (1888) от Николай Римски-Корсаков (1844-1908), поставен от Дягилев (1872-1929) за легендарните „Руски сезони” (1907-1913) в Париж…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1982-tretyakpvskata-galeria-prodalgi-izlogbata-na-valentin-serov-do-31-januari.html