Месечни архиви: декември 2015

За пуканките и киното, или предновогодишен размисъл за Седмото изкуство

Кадърът от филма „Мостът на шпионите” на Стивън Спилбърг, в който главният герой Джеймс Донован се завръща от зимния Източен Берлин, в би трябвало зимния Ню Йорк. Снимки: Screenshot of ‘Bridge of Spies’Неубедителният уестърн „Завръщането” с Ди Каприо беше номиниран за 4 „глобуса”; дори и Стивън Спилбърг греши…

САМО преди няколко дни, журналистическата гилдия, отразяваща „кинопанаира на суетата” в Холивуд, обяви номинациите си за наградите „Златен глобус” (Golden Globe Award®). Според едно неписано правило на целулоидното битие отвъд Атлантика, крайните резултати от надпреварата за този приз са своеобразно пророчество, което показва развръзката и при „Оскар”-ите. Може би


Всъщност, през тази година една от основните интриги няма да е никак нова – дали най-сетне суперзвездата Леонардо ди Каприо (Leonardo DiCaprio) ще спечели „Оскар” (Oscar®). Шансът за него е един-единствен – неубедителният уестърн „Завръщането” (The Revenant) на мексиканския режисьор Алехандро Иняриту (Alejandro Iñárritu), чиято премиера в Щатите се състоя навръх Коледа, и който беше номиниран за четири „глобуса”: за „най-добър игрален филм – драма”, „най-добра мъжка роля в драма”, „най-добър режисьор” и „най-добра музика”.

Още на „първо гледане”, обаче, този избор изглежда твърде изненадващ, а причините за това са най-малко две: пословичната (уж) взискателност и високите критерии на чуждестранната журналистическа гилдия и противоречивата работа на Иняриту и неговите сценаристи, които подложиха клетия трапер Хю Глас на екстремни изпитания, на каквито нито Супермен, нито Отмъстителите, нито Батман – взети заедно, не биха издържали и половин час. Героят на Ди Каприо оцеля въпреки че десетина минути беше „газен от мечка” (при това гризли с малки!), беше почти на границата на сепсис, след това, с все още незаздравели рани, трябваше да плува в ледените води на бързоструйна река, а за капак – възседнал петнист кон падна в дълбока пропаст. И се изправи на крака, за да се завърне и да отмъсти...

Дори да приемем, че този уестърн е една голяма метафора на един „действителен случай”, все пак преминаването на някакви, макар и героично хиперболизирани граници, макар и в имагинерния свят на киното, би трябвало да се разполага и в пространството на реалността…

Иначе, музиката на Рюичи Сакамото (Ryuichi Sakamoto) и на Алва Ното (Alva Noto) e прекрасна, а камерата на оператора Еманюел Любецки (Emmanuel Lubezki) – работил с Иняриту в „Бърдмен” (Birdman; 2014), е вълшебна. Дори да получи и „Златен глобус” (победителите ще станат известни на 10 януари 2016 г.), и „Оскар” (номинациите ще станат известни на 14 януари 2016 г.), едва ли някой ще запомни за повече от седмица тази роля на Леонардо ди Каприо. Независимо, че успява да пресъздаде донякъде убедително суроводраматичния портерт на своя герой, в този филм той е далеч (самият образ не му предлага възможност за никаква изява), например, от Дани Арчър в Кървав диамант (Blood Diamond; 2006) на Едуард Зуик (Edward Zwick), от чаровния мошеник Франк Абигнейл в „Хвани ме, ако можеш” (Catch Me If You Can; 2002) на Стивън Спилбърг (Steven Spielberg) и особено далеч от изумителната ролята на легендарния (още по-голям мошеник) Джордън Белфорт в шедьовъра „Вълкът от Уолстрийт” (The Wolf of Wall Street; 2013) на Мартин Скорсезе (Martin Scorsese)… Дали пък 2014-а не беше година на Леонардо? Определено, но през 2013 г. Скорсезе взе пет „Оскар”-а за „Изобретението на Хюго” (Hugo; 2012) и на следващата година академиците избраха също страхотния Матю Макконъхи (Matthew McConaughey) от „Клубът на купувачите от Далас” (Dallas Buyers Club; 2013). Само като напомняне: през тази година „Бърдмен” на Иняриту се увенча с четири статуетки от девет номинации, което означава, че може би отново…

И трета причина: очевидно мексиканското лоби в Холивуд (а и не само там) вече има много силни позиции, а „перла в короната” му са „Оскар”-ите за Иняриту (2015), Любецки, който снима и „Гравитация” (Gravity; 2013) на Алфонсо Куарон (Alfonso Cuarón) – двамата бяха наградени миналата година. През септември т.г., Куарон пък беше председател на журито на 72-ия Международен кинофестивал във Венеция (72nd Venice International Film Festival), което присъди голямата награда „Златен лъв” за най-добър филм (Golden Lion for Best Film) на копродукцията на Венецуела и Мексико „Отдалече” (Desde alla; From Afar) на режисьора Лоренцо Вигас (Lorenzo Vigas)…

Метафората е сложна стилистична фигура. Макар и с преносен смисъл, понякога тя дори е по-реална и от самия живот. Метафората, подобно на митичните, красиви, но и коварни сирени, хем увлича, хем…

...Ден след това, пътувайки за работа, адвокат Донован, вижда как група момчета се забавляват в зимната утрин, като прескачат телена ограда... Снимки: Screenshot of ‘Bridge of Spies’„Мостът на шпионите” (The Bridge of Spies; 2015). Най-новият и очакван с интерес филм на Стивън Спилбърг излезе на голям екран през октомври и вече събра от световно разпространение 132.5 млн. USD (при бюджет 40 млн. USD). Също, създадена по действителен случай, историческата драма разказва за шпионската криза от началото на 60-те години, когато САЩ и СССР разменят „червения” шпионин Рудолф Абел с пилота на сваления на съветска територия разузнавателен самолет U-2 Франсис Грей Пауърс и студента по икономика Фредерик Прайър. Великолепен филм, напълно в стила на Спилбърг: от брилянтната игра на Том Ханкс (Tom Hanks), през издържания сценарий на… братята Итън (Ethan Coen) и Джоел Коен (Joel Coen), до традиционно виртуозната камера на Януш Камински (Janusz Kaminski), която винаги придава особена автентичност на неговите ленти… Всичко това продължава почти до самия край на шпионския трилър, и тъкмо преди да си кажеш: „Ето, това е кино!”, едно на пръв поглед не особено важно недоглеждане (или метафора, но…) на сценографите, на редакторите или на еди-кой си, хвърли неприятна студена сянка върху цялостното впечатление от лентата. В Ню Йорк, съпругата на адвоката Джеймс Донован (Ханкс), който се завръща след успешната си мисия в снежния Източен Берлин, го посреща на прага на къщата им, облечена… в синя рокля с къси ръкави, на фона на лятно зелени дървета. На следващия ден, докато отива на работа с новото си елегантно палто, Джеймс напрегнато гледа през прозореца на метрото как из-между тъжните зимни дървета няколко момчета, прескачат една ограда, но никой не стреля по тях, както това се случва пред очите му в столицата на ГДР…

Практиката показва, че отвъд Океана често имат проблем с географията (само за справка: Ню Йорк и Берлин са в Северното полукълбо, но Голямата ябълка е с 12° по на юг), и нека не звучи претенциозно, но когато имаш бюджет от 40 милиона долара, няколкостотин души екип и 140 минути, за да разкажеш една много сериозна история, подобни кинематографични компромиси, макар и за минута, изглеждат по някакъв начин нелепи… Както и да покажеш, нарисувана с маслени бои картина върху платно, която трябва да изглежда като истинска, а тя да е разпечатана на евтин принтер…

Дребнаво е, но понякога подобни дребни детайли напомнят за онази лъжичка с катрана и ти става някак горчиво…

Преди време, когато гледах „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” бях възхитен от филма, докато в един момент забелязах неприятно фактическо несъответствие (от не толкова далечното ни минало), което обаче едва ли е направило впечатление на много хора: сцената, в която героят на Христо Мутафчиев излезе от „траурното събрание” по повод кончината на Брежнев (1906-1982) и тръгна в дъжда сред китни зелени дървета, ми припомни, че шефът на КПСС се спомина на 10 ноември 1982 г. (в България „тъжната вест” беше съобщена три или четири дни по-късно) и тогава хората не ходеха навън по работни престилки, защото беше много студено (бел. автора: по същото време бях в казармата и поделението ни беше вдигнато „по тревога” и дадохме безумен тридневен наряд, за да покажем на „врага”, че дори и без „вожда”, ние сме непобедими)… Наистина, гафът дебне отвсякъде…

Когато във филма на Спилбърг адвокат Джеймс Донован каза на обвинения съветски шпионин Абел: „Не изглеждате притеснен.”, той му отговаря: „Ще помогне ли?” Според някого, подобни дребни гафове (по-дребни и от пуканка на пода в киносалона) не бива да правят впечатление. Е да де, но това е като да отидеш в скъп фризьорски салон и стилистът да ти обръсне половината вежда. Ей така – нещо недогледал. Или нещо подобно.

Киното е сложна и отговорна работа – поне за тези, които го обичат. Без значение дали го правят или го гледат. Но всъщност, в киноепохата на пуканките, на кого ли му пука…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1958-za-pukankite-i-kinoto-ili-prednovogodichen-razmisal-za-sedmoto-izkustvo.html

Чарлз Чаплин: Не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват

Чарли Чаплин във филма „Великият диктатор” (1940). Снимка: Screenshot of The Great DictatorРОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! Бъдете честити и влюбени! Влюбени в Живота – най-голямото и най-чудесно приключение във Вселената. Нека го обичаме и да не позволяваме на никого да ни отнема радостта да го живеем – свободни!


На тази дата – 25 декември, но преди 38 години, в един – навярно – много по-добър свят, се пресели „малкият човек”, големият Чарлз „Чарли” Чаплин (Sir Charles ‘Charlie’ Chaplin; 1889-1977). Човекът, чиито филми и роли още приживе се превърнаха в класика на Седмото изкуство

Днес, в края на 2015 г., светът, в който НИЕ живеем, не е никак спокойно място. Доказа го случващото се през цялата изминала година, в която се развилня черната диктатура на тероризма, а геополитическият антагонизъм започна да се завръща към най-мрачните си времена. Причинете за това са много, но със сигурност НИЕ, обикновените хора, нямаме нищо общо с тази лудост. Защото тя не може да се роди в съзнанието на човек, който обича Живота. Тя се ражда в болното съзнание на онези, които искат да бъдат диктатори. Кои са те, ли? Никак не е трудно да ги открием: било у хора, които всеки ден срещаме, с които работим, или сред тъй наречените бизнес или политически „елити”, които незнайно защо са решили, че нашият живот им принадлежи… Но, това е голяма грешка, и те го знаят. Защото никой не може да бъде собственик на свободната Душа!

Сайтът за изкуство и култура artnovini.com предлага на вашето внимание незабравимата реч на героя на Чаплин (самият актьор също е жертва на „лова на вещици”) – еврейският бръснар, който по стечение на обстоятелствата влиза в ролята на Аденоид Хинкел (също той), диктаторът на Томания и Остерлих, от кинокласиката „Великият диктатор” (The Great Dictator; 1940). Премиерата на тази трагикомична политическа сатира на германския националсоциализъм е през есента на 1940 г. в Ню Йорк, а знаменитият актьор е още неин режисьор, сценарист и съавтор на музиката…

Тази реч, продължаваща да бъде много актуална и днес (за съжаление), е от книгата „Моята автобиография” на Чарлз Чаплин, която през 1979 г. публикува на български език издателство „Наука и изкуство”. Какво е значението на този монолог-шедьовър? Дълго можем да разсъждаваме по въпроса, но изречените думи, определено, не могат да оставят равнодушен никого.

* * *

…Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам, нито да завладявам някого. Искам, ако е възможно, да помогна на всички: евреи, неевреи, черни, бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива сме хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим помежду си.

На този свят има място за всеки и земята е достатъчно богата, за да осигури прехрана за всички. Животът може да бъде свободен и красив, но ние загубихме пътя.

Алчността отрови душите на хората, тя изпълни света с омраза, накара ни да маршируваме към мизерия и кръвопролитие. Израстваме бързо, но се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, умовете ни – груби и жестоки. Мислим твърде много, а чувстваме твърде малко. Повече от машините, ние имаме нужда от човечност, повече от хитрост, ние имаме нужда от доброта и нежност. Без тези неща животът ни ще бъде жесток и ние сме изгубени.

Самолетът и радиото ни сближиха още повече. Самата природа на тези изобретения крещи за добротата в човека, крещи за световно братство, за обединение на всички ни. Дори в този момент гласът ми достига до милиони хора по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на система, която превръща хората в мъчители и ги заставя да оставят зад решетките невинните. За тези, които ме чуват – не се отчайвате!

Мизерията, която е надвиснала над нас, не е нищо повече от сянка на алчността, на язвителността на хора, които се боят от човешкия прогрес. Омразата на хората ще отмине, а диктаторите ще умрат и властта, която са отнели от хората, ще се върне отново при тях. И докато хората умират за нея, свободата никога няма да изчезне.

Войници, не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват, които контролират живота ви и ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате! Които ви строяват, определят храната ви, държат се с вас, сякаш сте добитък и ви използват за пушечно месо. Не се поддавайте на тези неестествени хора, на тези хора-машини с ум на машини и сърца на машини! Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие носите любовта към хората в сърцата си. Вие не мразите – само необичаните мразят. Необичаните и неестествените.

Войници, не воювайте за робство! Борете се за свобода! В 17-та глава от Евангелието на свети Лука е написано: „Царството божие е вътре в човека” – не в един, не в група хора – а във всички хора! В теб!

Вие, хората, притежавате силата – силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие, хората, притежавате силата да направите живота свободен и красив, да направите този живот едно чудесно приключение. И тогава, в името на демокрацията, нека използваме тази сила!

Нека се обединим!

Нека се борим за един нов свят, за почтен свят, който ще даде на хората шанс да работят, ще ни даде бъдеще, старост и сигурност. Обещавайки ви тези неща, зли хора идват на власт. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си и никога няма да го направят! Диктаторите освобождават себе си, но поробват хората.

Нека се борим, за да изпълним тези обещания! Нека се борим, за да освободим света! Да премахнем националните бариери, да унищожим алчността, омразата и нетолерантността. Нека се борим за един свят на разума, свят, в който науката и прогресът ще донесат щастие на всички хора.

Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!

Хана, чуваш ли ме? Където и да си, погледни, Хана. Облаците се разтурят. Слънцето се показва. От тъмнината навлизаме в светлината. Влизаме в нов свят, по-добър свят, където хората ще се извисят над омразата, алчността и жестокостта. Погледни, Хана. Човешката душа е окрилена и най-накрая човекът започва да лети. Той лети през дъгата – към светлината на надеждата, към бъдещето, славното бъдеще, което принадлежи на теб, на мен и на всички нас. Погледни, Хана! Погледни…

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/21-grama/1957-charles-chaplin-ne-ostaviaite-da-vi-vodyat-hora-koito-vi-prezitrat-i-porobvat.html

Най-добрите 20 изложби в света през 2015

Снимка: © artnovini.comКласация на сайта
за изкуство и култура
artnovini.com.

ВИЕНА. Във втората част на нашата класация Топ 20 на най-добрите изложби в света през 2015 г. продължаваме с първата самостоятелна изложба на Ай Вейвей в Китай, ретроспективата на Зигмар Полке в Кьолн, изложбата на класика и любимец на Наполеон БонапартПиер-Пол Прюдон в Лондон, и на бохемите от Монпарнас – Жул Паскин и Леонар Фуджита, в Москва…


Изглед към легендарната „Къща на семейство Ван”, на която световноизвестният китайски художник Ай Вейвей вдъхна нов живот чрез инсталацията Wang Family Ancestral Hall (2015). Снимка: © tangcontemporary.com* * *

6.
Ай Вейвей: „Къща на семейство Ван”

(Ai Weiwei: Wang Family Ancestral Hall)
Център за съвременно изкуство TANG

и Galleria Continua, Пекин
16 юни до 31 декември / 16 юни до 6 септември

Световноизвестният китайски художник и дисидент Ай Вейвей (1957) откри първата си самостоятелна изложба в своята родина. Творбите на един от най-значимите съвременни артисти бяха експонирани едновременно в две художествени пространства на китайската столица (в TANG те ще останат до 31 декември). Основен акцент на изложбата, наречена на името на художника, е възстановката на легендарната „Къща на семейство Ван”, която е била построена преди 400 години, в периода на късната династия Мин (Ming Dynasty; 1368-1644).

По време на откриването на експозицията Ай Вейвей, който от 2011 г. има забрана да напуска Китай, заяви, че в нея „няма послания или последствия – тя просто се случва. Вече не мога да кажа, че не съм имал нито една изложба в Китай…” В произведенията, изложени в TANG, не се съдържат никакви актуални политически коментари и отражения от политическата активност на художника, а чрез тях той се връща към изконните ценности на своя народ: уважението към на традициите, сплотеността, работливостта…

Своеобразната инсталация преминава през две пространства: от старото крило на галерията към новото, за да се превърне в едно съвсем ново. Тази концепция е продиктувана и от дългата история на фамилната къща, която преминава през много обществено-политически промени и катаклизми…

Построена преди четири века в село Дзяоци, в югоизточната провинция Цзянси (Дзянси), къщата е използвана за религиозни обреди и като знак на преклонение пред живота на Ван Хуа (Wang Hua), предтеча на семейството. В голямата зала на къщата, неговите потомци провеждали различни церемонии, обсъждали обществени дела, както и поведението на нарушилите на семейните закони. Къщата била символ на фамилния просперитет…

Зигмар Полке, „Д-р Берлин” (1969-74). Частна колекция. Снимка: © Wolfgang Morell © The Estate of Sigmar Polke / VG Bild-Kunst Bonn, 20157.
„Алиби. Зигмар Полке. Ретроспектива”

(Alibis: Sigmar Polke. Retrospektive)
Museum Ludwig, Кьолн
14 март – 5 юли

След като беше показана при огромен успех в Ню Йорк и Лондон, изложбата беше първата след смъртта на големия германски художник Зигмар Полке (Sigmar Polke; 1941-2010) в Кьолн – градът, където той твори през последните 30 години от живота си.  

Ретроспективата включваше около 250 произведения, като много от тях бяха показани за първи път в Германия. Публиката имаше възможността да види негови живописни платна, графики, рисунки, фотографии, скици, скулптури, инсталации, слайдове и филми, а този всеобхватен поглед към творчеството му показа как художникът комбинира различни медии – от класически офорт до ултрамодерни високи технологии, например, като умело, и понякога с фин абсурден хумор „размива”, различията между тях.

Изложбата обърна специално внимание на социално-историческия контекст в творбите на Полке, чиито специфични художествени методи и кодове се разпростират в обширната територия, заета от постмодернизма и поп арта…

Куратори на експозицията бяха Кати Халбрайх (Kathy Hal­breich) и Ланка Татерсал (Lan­ka Tat­ter­sall) от MoMA в Ню Йорк и Марк Годфри (Mark God­frey) от Tate Mod­ern в Лондон.

Пиер-Пол Прюдон, „Етюд за портрет на Жосефин Бонапарт”. Снимка: © cliché Bernardot - Musée Baron Martin-France8.
„Пиер-Пол Прюдон: Художникът на Наполеон”
(Pierre-Paul Prud’hon: Napoleon’s Draughtsman)
Dulwich Picture Gallery, Лондон
23 юни – 15 ноември

Първото самостоятелно представяне на знаменития френския художник Пиер-Пол Прюдон (1758-1823) във Великобритания го показа като един от най-големите майстори на рисунката от епохите на Романтизма и Неокласицизма. Изложбата визира и неговите отношения с френския император Наполеон Бонапарт (Napoleon Bonaparte; 1769-1821), който е впечатлен от изключителния му талант и адмирира изкуството му…

Почитателите на реалистичното изкуство останаха възхитени от прочутите рисунки с креда върху характерната за Прюдон синя хартия, в която той превъплъщава митични и алегорични сюжети, рисува изключителни портрети и интериори, увековечава рафинираното великолепие и гордостта на една емблематична за френската история епоха.

Изложбата съвпадна с честванията на 200-годишнината от легендарната Битка при Ватерло на 18 юни 1815 г., а специален акцент в експозицията бяха 12 прекрасни рисунки от Gray’s Musée Baron Martin – малък музей в източна Франция…

Жул Паскин - „В кафенето” (1909), акварел и туш. Снимка: arts-museum.ru / частна колекция, Швейцария9.
„Безумните години” на Монпарнас”
(„Шальные годы Монпарнаса”)
ГМИИ им. А.С. Пушкина, Москва
29 септември
до 29 ноември

Принцът на Монпарнас, големият Жул Паскин (Jules Pascin; 1885-1930) се завърна в Пушкинския музей с изложба, която даде началото на поредица от експозиции, които ще представят нейните най-ярки имена от прочутата „Парижка школа”.

В продължение на два месеца в Галерията за европейско и американско изкуство от XIX в. и XX в. в Москва бяха изложени творби на Паскин и на неговия колега – френският художник от японски произход Леонар Фуджита (Léonard Foujita; 1886-1968), специално предоставени от престижни обществени и частни колекции във Франция, Швейцария, Белгия и Русия.

Идеята да бъдат обединени произведенията на двамата художници (по над 40 от всеки) в една експозиция не е случайно, казват кураторите Силви Бюисон (Sylvie Buisson), експерт по творчеството на Леонар Фуджита от Съюза на френските експерти (l’Union Française des Experts) и ст.н.с. Алексей Петухов и водещият научен сътрудник Виталий Мишин – представители на Пушкинския музей. И двамата артисти са били талантливи графици и живописци, двамата пристигат в Париж в началото на творческия си път, двамата обичали екзотичните пътешествия… Според експертите, между тях има и много общи неща в жанровите им предпочитания, както и в активното взаимодействие на творческата им индивидуалност не само с професионалистите, но и с публиката… 

Произведенията бяха експонирани в напълно равностойни пространства и позволяваха на посетителите да се запознаят с всички етапи от тяхното творчество. Залите, отделени за експозициите, бяха разположени кръгообразно, като кураторите използваха пространството, за да може публиката да влиза в изложбата от две страни: в едната част да разгледа работите на Паскин, а в другата – на Фужита. Своеобразно свързващо звено на творбите им бяха произведения на руски художници, съвременници на „Парижката школа” и автори на т.нар. „тихо изкуство”. Представителите на тази тенденция от 20-те години на XX в., когато изобразителното изкуство в Русия е подложено на строга цензура и на идеологически натиск, са успявали „по-свой начин” да интерпретират естетиката на Паскин и Фуджита, която е най-силното им вдъхновение…

Фрагмент от мащабния проект „Ние, хората” (We The People) на датския скулптор Дан Во. Снимка: © Danh Võ10.
Дан Во:
Ydob eht ni mraw si ti
(„топло е в тялото”)
Danh Võ: Ydob eht ni mraw si ti (‘it is warm in the body’)
Museum Ludwig, Кьолн
1 август – 25 октомври

Освен че нашумя в съдебната битка с холандския колекционер Берт Кройк (Bert Kreuk), в която се стигна до благоприятен и за двете стани изход, датският скулптор от виетнамски произход Дан Во (Danh Võ; 1975) откри своята първа самостоятелна изложба в германски музей. Експозицията в Museum Ludwig беше наречена със странното заглавие Ydob eht ni mraw si ti, което мнозина решиха, че е написано на виетнамски, но всъщност това е прочутата фраза ‘it is warm in the body’ („топло е в тялото”), изписана отзад-напред. Този цитат е реплика от легендарния хорър-трилър „Екзорсистът” (The Exorcist; 1973) на режисьора Уилям Фридкин (William Friedkin; 1935).

В изложбата си, авторът представи нови фрагменти от мащабния и като творческа реализация, и като време, проект „Ние, хората” (We The People), в който пресъздава в реални размери копие на „Статуята на свободата” (Statue of Liberty) в Ню Йорк. До представянето си в Кьолн скулпторът беше изработил над 150 медни фрагмента от знаменитата статуя, които днес се намират в различни обществени и частни колекции по целия свят. В Германия Дан Во показа най-голямата (засега) част от американския символ, която беше съпътствана и от изложба със снимки, направени от самия него, и от творби на известния американски фотограф Питър Хъджър (Peter Hujar; 1934-1987).

Тази експозиция беше своеобразно (индиректно) продължение на концептуалната инсталация mothertongue (съставена от 12 произведения), с която артистът участва (до 22 ноември т.г.) в Павилиона на Дания (The Danish Pavilion) по време на Биеналето във Венеция (56th International Art Exhibition La Biennale di Venezia)…

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1954-nai-dobrite-20-izlogbi-v-sveta-prez-2015-6-10.html

Най-добрите 20 изложби в света през 2015

Снимка: © artnovini.comКласация на сайта
за изкуство и култура
artnovini.com.

ВИЕНА. В края на всяка година идва времето на класациите. Убеждението на нашия екип е, че подреждането в тях почти винаги е относително и субективно – с изключение на тези, в които става въпрос за конкретни стойности и числа. Изобразителното изкуство е абстрактна сфера от нашето битие и духовност и за него определено важат относителността и субективността.

Сайтът за изкуство и култура artnovini.com няма ни най-малкото намерение да натрапва избора си на своите читатели, а само предлага на тяхното внимание едно своеобразно пътуване назад [немного] във времето, за да им представи Топ 20 на най-добрите изложби в света през 2015 г. Според нас. Разбира се, с уговорката, че подреждането може да бъде променено, а някои от експозициите – иначе всяка от тях уникална и значима – дори да бъдат заменени в личната класация на всеки читател – според неговите предпочитания.


Ето и фаворитите ни за 2015 г.: 

Франциско де Гоя, „Графиня Алба” (1797); маслени бои, платно; 210.1 × 149.2 cм. Снимка: On loan from The Hispanic Society of America, New York, NY, A102. Photo: © Courtesy of The Hispanic Society of America, New York1.
„Гоя: портрети”
(
Goya: The Portraits)
National Gallery, Лондон
7 октомври – 10 януари 2016

Според историците на изкуството, портретният жанр заема една трета от цялото творчество на испанския художник Франциско де Гоя (Francisco de Goya y Lucientes; 1746-1828), а запазените до днес творби са около 150. Изложбата в Националната галерия в Лондон е първата в света, която се фокусира върху работата на един най-великите испански майстори като портретист и подреди повече от 60 негови работи.

Чрез портретите, които рисува, Франциско де Гоя остави за поколенията впечатляващи „социални коментари” за своето време и издигна този жанр в нови измерения, казаха от галерията. С изключителната си интуиция той успява да разкрие неподозирани страни от характера и психологията на своите модели, като едновременно с това представя и най-добрите страни от своето майсторство като художник.

Роден преди Моцарт (W.A. Mozart; 1756-1791) и след Джакомо Казанова (Giacomo Casanova; 1725-1798) и Наполеон Бонапарт (1769-1821), за повече от 80 години на този свят Гоя става свидетел на някои от най-драматичните събития през XVIII и XIX в., които промениха хода на европейската история. Изложбата в Лондон проследява кариерата на артиста от неговите ранни години до назначаването му за първи художник в двора на крал Карлос IV (Carlos IV de España; 1748-1819) през1789 г., когато става предпочитан от испанската аристокрация портретист. Експозицията отразява и трудните времена при управлението на Жозеф (Хосе) Бонапарт (Joseph-Napoléon Bonaparte; 1768-1844) като крал на Испания и след възстановяването на престола през 1814 г. на Фернандо VII (Fernando VII de Borbón; 1784-1833). През 1819 г. Франциско де Гоя се премества да живее в къща в околностите на Мадрид, която става известна като „Къщата на глухия” (Quinta del Sordo) – там той създава своите прочути „Черни картини” (Pinturas Negras), а няколко години преди смъртта си – през 1824 г., заради неблагоприятната политическа конюнктура в родината си, се оттегля във френския град Бордо.

Организирана по великолепен начин (хронологично, тематично и стилистично), изложбата на Trafalgar Square е уникална тъй като представя творби, които никога или много рядко са били показвани пред публика и благодарение на нея посетителите могат да видят изключителни образци като „Графиня Алба” (The Duchess of Alba; 1797), „Семейството на инфанта дон Луис де Бурбон” (The Family of the Infante Don Luis de Borbón; 1783/1784), „Графинята на Бенавенте” (The Countess-Duchess of Benavente; 1785), „Доня Изабел де Порсел” (Doña Isabel de Porcel; 1805), няколко автопортрета и др., демонстриращи неговият забележителен талант като живописец, график и майстор на рисунката…

Създавайки различни образи, Франсис Бейкън се оставял на случая и на въображението и не се интересувал от това как изглежда тялото, а най-вече от това „какво чувства”. Снимка: © artnovini.com2.
„Франсис Бейкън и наследството на миналото”
(Francis Bacon and the Art of the Past)
Държавен Ермитаж, Санкт Петербург
от 7 декември 2014 до 8 март 2015

Макар че беше открита през декември миналата година, по-голямата част от изложбата продължи през 2015 г., което ни даде основание да я включим в нашата класация.

„Франсис Бейкън и наследството на миналото” беше подредена в Главния щаб на Ермитажа (Государственный Эрмитаж), а представянето на знаменития британски постекспресионист се превърна в едно от централните художествени събития на инициативата Година на културата: Великобритания – Русия 2014. По време на подготвителния й период от Острова се дочуваха и гласове за бойкотиране на инициативата, предвид ситуацията около Крим и Украйна, но за щастие до подобни деструктивни действия така и не се стигна – факт, който се превърна в едно от големите (макар и индиректни) достойнства на изложбата, тъй като политиката не успя да се наложи над изкуството. Изложбата беше подготвена съвместно от екипи на световноизвестния петербургски музей, на Центъра за визуални изкуства „Сейнсбъри” (Sainsbury Centre for Visual Arts) и на Университета на Източна Англия (University of East Anglia), а нейни куратори бяха Тиери Морел (Dr. Thierry Morel) и Елизавета Рене (Elizaveta Renne, Ph.D. in Art History).  

В основата на експозицията бяха 13 картини на Франсис Бейкън (1909-1992), собственост на Лиза и Робърт Сейнсбъри (Lisa & Robert Sainsbury) – първите и най-щедри меценати на художника, които му оказват голяма морална и финансова подкрепа в неговите най-трудни години. Платната, рисувани през 50-те и в началото на 60-те години на XX в., представени в Санкт Петербург, са част от фундамента, върху който през следващите години Бейкън създава другите си произведения. Експозицията, допълнена по прекрасен начин с произведения на египетско и древногръцко изкуство, на Веласкес и Рембранд, на Матис и Пикасо, със скулптури на Микеланджело и Роден от колекцията на Ермитажа, предложи и живописни творби от лондонската галерия Tate, от Художествената галерия и музей на Абърдийн (Art Gallery and Museum in Aberdeen); от Йейлския център за британско изкуство (Yale Center for British Art) в Ню Хейвън, САЩ, от Hugh Lane Gallery в Дъблин, Ирландия, и от частни колекции.

Посетителите на Ермитажа имаха възможността да видят и вариант – този от лондонската колекция на Лорд Дуро (Lord Douro) в Apsley House – на прочутия „Портрет на папа Инокентий X (Portrait of Innocent X; 1650) от Диего Веласкес (Diego Velázquez; 1599-1660), чийто оригинал днес се намира в Doria Pamphilj Gallery в Рим. Именно този образ на римския папа, създаден от великия испански художник, е източник на вдъхновение за много от картините на Бейкън. Ирландецът не е имал професионално художествено образование, но за свои учители е смятал Микеланджело, Рембранд, Тициан и Енгр.

Фигурите и лицата, които рисува Бейкън са деформирани, усукани и разкривени, но моделите, които рисува, винаги са признавали приликата си и вярното отражение на тяхната личност, така както правят това Лиза и Робърт Сейнсбъри и Изабел Раустърн (Isabel Rawsthorne) за своите портрети, някои от тях показани в изложбата. Според художника, създавайки различните образи, той се отдавал на случая и на въображението, като не се интересувал особено много от това как изглежда тялото, а най-вече от това „какво чувства”

Инсталацията „Пътеводител в безкрайното пространство” (2015) - фрагмент от изложбата на японската художничка Яйои Кусама в Музея за модерно изкуство „Гараж” в Москва. Снимка: © garagemca.org3.
„Яйои Кусама: Теория на Безкрая”
(Yayoi Kusama: Infinity Theory)
„Гараж”
(Garage – Museum Of Contemporary Art), Москва
12 юни – 9 август

Изложбата на гениалната японската художничка Яйои Кусама (1929) беше основният проект при откриването на новата сграда на музея „Гараж” в московския парк „Горки”. „Веднъж попаднал в метафизичния мултимедиен свят на художничката, зрителят ще постигне и ще преживее неповторимо психологическо и сензитивно усещане”, казаха от най-новия музей в руската столица, а нейната инсталация „Безкрайна огледална стая – души на милиони светлинни години от нас” (Infinity Mirrored Room – The Souls of Millions of Light Years Away; 2013), накара многобройните зрители да влязат в стая с огледални стени, изпълнена със стотици хиляди пулсиращи огънчета, които се отразяваха до безкрайност и по този начин създаваха у тях невъобразимо космическо и хипнотично усещане…

Инсталацията „Пътеводител в безкрайното пространство” (Guidepost to the Eternal Space; 2015) пък поведе публиката в друго пространство, в което разпръснатите върху червен фон безброй и различни по големина бели точки, генерираха необичаен ландшафт, който по уникален начин отнемаше от публиката първичните пространствени ориентири…

Куратор на изложбата в музея „Гараж”, чийто основател е Даря Жукова (Dasha Zhukova), беше Юлия Аксенова.

Егон Шиле, „Момиче в оранжеви чорапи (Вали Нойцил), 1913. Снимка: © artnovini.com4.
„Вали Нойцил. Нейният живот
с Егон Шиле”
(
Wally Neuzil. Ihr Leben mit Egon Schiele
)
Leopold Museum, Виена
27 февруари – 7 септември

Изложбата е първата, която представи около 200 обекта: живопис, рисунки, снимки и документи, свързани с живота на Вали Нойцил (19 Август 1894 – 27 декември 1917) – муза, най-добър приятел и любовница на известния австрийски художника Егон Шиле (1890-1918). Двамата са партньори от 1911 до пролетта на 1915 г., като през този период Вали е негов модел за някои от най-известните му картини и рисунки.

Експозицията в Leopold Museum разгледа различни етапи от тяхната драматична любов, превъплатени в творбите на Шиле, както и развитието на Вали Нойцил като личност: от модела, разчупил консервативните обществени и сексуални табута, до медицинската сестра, жертвала живота си за същото това общество по време на Първата световна война (1914-1918).

Своеобразна кулминация в изложбата на кураторите Дитхард Леополд (Diethard Leopold), Щефан Пумбергер (Stephan Pumberger) и Бригит Зомеройер (Birgit Summerauer), бяха много произведения на Егон Ширле, сред които и шедьовърът „Портрет на Вали Нойцил” (Bildnis Wally Neuzil; 1912)…

Изложбите на тракийски съкровища, открити в България, са сред най-желаните от чуждестранните музеи. Снимка: © artnovini.com5.
„Епопея на тракийските царе. Археологически открития в България”
(L’Epopée des rois thraces. Découvertes archéologiques еn Bulgarie)
Musée du Louvre, Париж
16 април – 20 юли

Въпреки неубедителната рекламна и PR-кампания (както и няколкото скандала, с остър „балкански” привкус), в художествен план изложбата на „тракийските царе” в Музея „Лувър” беше от изключително значение за иначе противоречивия политически и социален имидж на страната ни в Европа.

В четири зали на „крило Ришельо”, от април до юли, бяха представени общо 1629 експоната от фондовете на 17 български музея: НИМ, НАИМ при БАН, регионалните музеи в Пловдив, Враца, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Хасково, Ловеч, „Старинен Несебър”, Музейният център в Созопол, Археологическият музей в Септември и историческите музеи в Исперих, Стрелча и Карнобат, както и 20 експоната от Лувъра и от 11 чуждестранни музея и културни институции, сред които Британският музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката (Glyptotek) в Копенхаген, от Музея „Прадо” (Museo Nacional del Prado) в Мадрид и др.

Концепцията на изложбата и подборът на експонатите бяха направени от трима френски и двама български куратори: Жан Люк Мартинез (Jean-Luc Martinez) – президент на Лувъра, и Александър Баралис (Alexandre Baralis) и Негин Матийо (Néguine Mathieux) – специалисти в Департамента по гръцка, етруска и римска древност на музея, и проф. д-р Тотко Стоянов (Prof. Totko Stoyanov) от Катедра „Археология” при СУ „Св. Кл. Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова (Doc. Miléna Tonkova), ръководител на Департамента по тракийска археология на НАИМ при БАН.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1953-nai-dobrite-izlogbi-v-sveta-prez-2015-1-5.html

„Междузвездни войни: Силата се пробужда” започна битката за кинорекорди

С приходи от над 5 млрд. USD франчайзът Star Wars е един от най-успешните в историята на световното кино. Снимка: Forum Film BulgariaФилмът на Джей Джей Ейбръмс събра над половин милиард долара в премиерния си уикенд.

ЛОС АНДЖЕЛИС. Според очакванията филмът „Междузвездни войни: Силата се пробужда” (Star Wars Episode VII: The Force Awakens) на Джей Джей Ейбръмс (J.J. Abrams) направи рекорден боксофис още в премиерния си уикенд (11-13 декември). С приходи от 238 млн. USD само за три дни дългоочакваното продължение на научно-фантастичната целулоидна митология изпревари досегашния лидер „Джурасик свят” (Jurassic World; 2015) на Колин Тревъроу (Colin Trevorrow), чийто „отварящ” уикенд (12-14 юни) събра 208.8 млн. USD, показват данните публикувани в платформата boxofficemojo.com


От световно разпространение (Worldwide) през дебютния уикенд, обаче, „междузвездната сага” донесе приходи от 279 млн. USD (общо: 517 млн. USD) и този резултат я остави на трето място във вечната ранглиста след лидера „Джурасик свят” с 316.1 млн. USD (общо за премиерния уикенд: 524.9 млн. USD), и втората част на „Хари Потър и Даровете на смъртта” (Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2; 2011) на Дейвид Йейтс (David Yates) – с 314 млн. USD (но с 483.2 млн. USD, като общ сбор, филмът е на трето място). За съжаление на създателите на седмите „войни” конюнктурата няма как да бъде променена, а според експерти, основната причина те да не са притежатели на рекорд и в тази „графа” е по-късната премиера на филма в Китай9 януари 2016 г.

През уикенда „Силата се пробужда” беше прожектиран в 4134 киносалона в САЩ и Канада, като средните приходи от прожекция са 57 571 USD – данни, които му отредиха първо място в тази класация за всички времена. След него са „динозавърския” хит на Колин Тревъроу с 48 855 USD от 4274 кина и „Отмъстителите” (Marvel’s The Avengers; 2012) на Джос Уедън (Joss Whedon) с 47 698 USD от 4349 салона.

До петък, 11декември, от киноепопеята „Междузвездни войни” излязоха на голям екран шест филма: оригиналната трилогия на режисьора Джордж Лукас (George Lucas) от 1977 до 1983 г., чието начало постави Star Wars: Episode IV – A New Hope, и три в продължението от 1999 до 2005 г.

„Междузвездни войни: Силата се пробужда” направи най-доходоносния премиерен уикенд в американския боксофис за всички времена. Снимка: Forum Film BulgariaКакто artnovini.com вече написа, филмът, чието действие се развива тридесет години след събитията от „Завръщането на Джедаите” (Star Wars: Episode VI – Return of the Jedi; 1983), се разпространява не само в субтитрирана версия, но и в специален дублиран вариант, предназначен за най-малките фенове на космическата киноприказка, съобщиха дистрибуторите Forum Film Bulgaria. Филмът е в кината на 3D, IMAX 3D и 4DX.

В „Междузвездни войни: Силата се пробужда” участват: Харисън Форд, Марк Хамил, Кари Фишър, Адам Драйвър, Дейзи Ридли, Джон Бойега, Оскар Айзък, Питър Мейхю, Макс фон Сюдов и др. Изпълнителни продуценти са Катлийн Кенеди, Джей Джей Ейбрамс и Брайън Бърк, а сценарият е дело на Джей Джей Ейбрамс, Лорънс Каздан и Майкъл Арнд.

Досега общите приходи от франчайза Star Wars (със специалните издания за голям екран) са почти 5.1 млрд. USD, като от тях 2.456 млрд. USD са от американския боксофис.

* * *

Общи приходи
от „Междузвездни войни”

без специалните издания за голям екран:
(в млн. USD)*

1. Star Wars: Episode I:………………………………983.6 (431.1)
   The Phantom Menace (1999, Fox)

2. Star Wars: Episode III
:…………………………...848.8 (380.3)
  
Revenge of the Sith (2005, Fox)
3. Star Wars Episode II:………………………………640.9 (302.2)
  
Attack of the Clones (2002, Fox)
4. Star Wars Episode IV:…………………………..621.7 (307.3)
  
A New Hope (1977, Fox)
5. Star Wars Episode VII:……………………………517.0 (238.0)
  
The Force Awakens (2015, BV)
6. Star Wars Episode V:…………………………..….457.3 (209.4)
  
The Empire Strikes Back (1980, Fox)
7. Star Wars Episode VI:…………………………….418.4 (252.6)
  
Return of the Jedi (1983, Fox)

Източник: boxofficemojo.com
_________
* Забележка: В скоби са данните от американския боксофис.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1952-mejduzvezdni-voini-zapochna-bitkata-za-kinorekordi.html

Проф. Петя Бъговска със „Златното клонче” 2015 на artnovini.com

Проф. д-р по изкуствознание Петя Бъговска с наградата „Златното клонче” 2015. Снимка: © artnovini.comБългарската музикантка е сред водещите имена на световното контрабасово изкуство.

СОФИЯ. Световноизвестен музикант, солист и педагог проф. д-р Петя Бъговска (Prof. Ph.D. Petia Bagovska) е тазгодишният лауреат на наградата „Златното клонче”, която сайтът за изкуство и култура artnovini.com връчи за четвърта поредна година. Тържествената церемония се състоя днес – в първия ден на Рождественските празници – в столичната галерия Savov. Призът беше връчен на виртуозната контрабасистка от големия български скулптор Ивайло Савов (Ivaylo Savov), който е автор на позлатената изящна статуетка.


В деня, в който почитаме свети Игнатий Богоносец, в елегантното пространство на галерията се събраха много гости, сред които ….

Предлагаме на вашето внимание поздравителното писмо до проф. Петя Бъговска от Марио Николов, главен редактор и основател на artnovini.com:

Здравейте!

Добре дошли в прекрасната галерия „Савов”, където днес сайтът за изкуство и култура artnovini.com ще връчи за четвърти пореден път наградата „Златното клонче” – позлатена статуетка, изработена от големия български скулптор Ивайло Савов.

Без никакво колебание екипът на сайта избра за лауреат на приза „Златното клонче” 2015 световноизвестната музикантка, солистка и педагог проф. д-р на изкуствознанието Петя Бъговска. Отличието й се връчва за нейния новаторски принос в развитието на българското и световното контрабасово изкуство, за нейния изключителен музикален талант и за всеотдайността й като преподавател, за нейните многобройни студенти, които радват почитателите на Музиката по цял свят.

По време на кореспонденцията ни с проф. Бъговска, в която обсъждахме детайлите около връчването на наградата, тя със съжаление ми припомни част от интервюто за в. ПАРИ, което направихме с нея през 1999 г. (сякаш беше вчера!): „Ние работим за Европа и подготвяме музикантите за там, а не за България.” и допълни: „Днес – 15 години по-късно – положението е същото – повечето от тях заминават в чужбина, а в близко време ние ще трябва да закриваме нашите оркестри, защото тук няма да има музиканти. Вече сме „изчезващ вид”…”

Кой би работил по този начин? Независимо от противоречивото ни битие, въпреки неимоверните трудности, често преминаващи границата, отвъд която понятието „мотивация” вече не съществува… Ние от artnovini.com сме убедени, че това може да бъде само един истински влюбен в Изкуството човек, какъвто според нас е проф. Петя Бъговска.

И няколко думи за досегашните носители на наградата „Златното клонче”: неин първи лауреат – през 2012 г. – стана известният български поет и писател Владимир Луков (2012); през 2013 г. призът отиде при Елица Караенева, основателка на сп. „Българите в Австрия” и блога bulgaren.org, а през миналата година присъдихме отличието на българската режисьорка Майя Виткова, чийто пълнометражен дебют – филмът „Виктория”, от вчера – 18 декември, вече е на голям екран и у нас.

Благодаря ви за вниманието!

Пожелавам ви весела Коледа и щастлива Нова година! Бъдете влюбени и вдъхновени!

Честита награда и много-много успехи, проф. Бъговска!

С искрено съжаление, че не сме задно в този момент

Ваш Марио Николов

* * *

ПЕТЯ БЪГОВСКА e завършила Националната музикална академия „Панчо   Владигеров” (НМА) при проф. Тодор Тошев (1919-1993) – основател на съвременната българска контрабасова школа. След дипломирането си js специализира в Италия при маестро проф. Франко Петраки (Prof. Franco Petracchi).

Музикантката е представяла редица самостоятелни рецитали и е водила майсторски класове в много страни на Европа и Америка; удостоявана е с престижни награди от български и международни конкурси. Петя Бъговска е професор, доктор по изкуствознание, и днес преподава в НМА.

От 1989 до 1992 г. работи във Финландия, където активно концертира и същевременно е първи контрабас на Lappeeranta Symphony Orchestra в град Лаперанта.

В периода 2004-2006 г. живее и преподава в Wright College of Chicago в Съединените щати, изнася лекции в университети на Чикаго, Оклахома, Мичиган, Индианаполис, Филаделфия и Тексас. Работила е с Chicago Pop’s Orchestra, World Symphony Orchestra, Springfield Symphony и е била солист на Northwest Chicago Symphony.

През 2005 г. и 2007 г. представя България на Световните фестивали на басистите, които се провеждат в Мичигън и Оклахома.

От 2004 г. до 2015 г. участва активно в големи европейски фестивали в Полша, Германия, Чехия, Франция, Словакия, Дания и др., където се представя с рецитали и майсторски класове. Била е жури на национални и международни конкурси в България, Сърбия, Германия, Чехия, Словакия.

Изтъкнатата музикантка има два солови албума: Gallery (1999) и One bass, one woman (2005). Участвала е голям брой записи за радио и телевизия.

През 1999 г. издава монографията „Студия за контрабас”, а през 2011 г. книгата „Контрабас – традиции и бъдеще”. Организира бас фестивали в София през 2009, 2011, а преди месец – от 23 до 26 ноември, по нейна идея в столицата се проведе Академичен бас фест 2015. Във мащабния форум взеха участие изтъкнатият румънски музикант Петру Юга (Petru Iuga) – контрабас, Богдан Станев ­- пиано, както и магистри и студенти от класовете по контрабас на проф. д-р Петя Бъговска и на доц. д-р Цветомир Лазаров.

Със своята работа изпълнителката създава традиции за съвременните бас ансамбли, като дейността й и е високо оценена навсякъде по света. Много от студентите й, сред които са 19 носители на национални и международни награди, работят в престижни оркестри у нас. В статията La Voix Bulgaire – Petia Bagovska, публикувана в Double bassist (London, 2000) – едно от водещите специализирани списания в света, авторът я поставя сред „жените-новатори, чиято дейност като педагог, солист и музикант, е с изключителен принос за развитието на световното контрабасово изкуство…”

На нейната личност и творчество са посветени десетки материали в български и чуждестранни медии. През февруари 2014 г., най -престижното международно издание за струнни инструменти – The Strad (London), направи специално интервю за постиженията й като изпълнител и педагог.

От 2012 г. до 2015 г. проф. Петя Бъговска е председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци в България. Член е на Изпълнителния комитет на Международната организация на музикантитеFIM.

Награди:

2014Награда „Борис Христов” на Министерство на културата;
- „Музикант на годината” на Българско национално радио;
„Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци
2006
„Българин на годината” в Съединените щати;
1982
Първа награда и златен медал от Националния музикален конкурс, България.

* * *

ИВАЙЛО САВОВ е роден на 20 февруари 1961 г. в Русе. Завършил е специалност „Керамика” в Художественото училище в Троян (1980) и „Скулптура” в Националната художествена академия (1994) в класа на проф. Димитър Бойков. Живее и работи в София.

За първи път авторът показва свои творби през 1990 г. в Националната изложба „Скулптура” на „Шипка” 6, София, и в парижката Galerie Lehalle. Следват изяви в галерия Le Nouveau Mur, Женева; Европейски салон за изкуства (Europ ‘Art), Женева (1992); галерия Theatre de Pochede la Grenette, Веве, Швейцария; „Крида арт”, София (1994); Galerie du Lac, Нион, Швейцария; галерия „Досев”, София (1995); Galerie Lotus, Виена; Fallet Gallery, Женева, Швейцария (1996); галерия Campo & Campo, Антверпен, Белгия (1997); Anixis Gallery, Баден, Швейцария (1999) и др. През 2000 г., след конкурс в Женева, той създава монументалната бронзова скулптура „Ликорна” (еднорог), която символизира духовната чистота в западноевропейската митология.

Ивайло Савов е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. От 2004 г. скулпторът работи с престижната аукционна къща Hotel des Ventes в Женева. Той е сред малцината съвременни художници, които имат постоянна експозиция в швейцарската Zabbeni Gallery. В салоните й, които се намират в Женева, Веве и Берн, неговите произведения са изложени заедно с образци на Джакомети (Alberto Giacometti; 1901-1966), Фернандо Ботеро (Fernando Botero; 1932) и Амадео Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920)…

По-важни изложби:

2011
- самостоятелна изложба в Националния археологически институт
с музей към БАН
– Централна зала;
2010
- четвърта самостоятелна изложба в „Галери дю Лак” (Galerie du Lac) - Нион, Швейцария;
2009
- самостоятелна изложба в GreenCat Gallery – Антверпен, Белгия;
– самостоятелна изложба – Далхайм, Люксембург, представен от GreenCat Gallery;
– самостоятелна изложба в галерия „Франк Кордие” (
Gallerie Franck Codier) – Лион, Франция;
2006
- самостоятелна изложба в хотел „Хилтън” (Hotel Hilton) – София;
2004
- официален артист на швейцарската галерия Zabbeni;
- участие в Европейския салон за изкуство MERK’ Art в Лугано, представен от галерия Zabbeni. В салона участват над 100 водещи галерии за модерно и съвременно изкуство;
2001
- галерия „Ле мироар де Метр” (Le Miroir des Maitres) – Женева, Швейцария;
- галерия „Алма” (
Alma Gallery) – Германия;
- галерия „Франк Мение” (
Franck Meunier Gallery) – Франция.

Избрани колекции:

- Национална художествена галерия
(
National Gallery of Fine Arts) – София, България;
Колекция „Джон Галиано”
(
Collection John Galliano) - Париж, Франция;
Колекция „Митал”
(
Collection Mittal) – Мумбай, Индия;
Колекция „Принц Филип”
(
Collection Prince Philippe of Belgium) - Брюксел, Белгия;
Колекция „Пенков”
(Collection Penkov) - София, България;
– Колекция „Арт Диалог”
(
Collection Art Dialogue) – Париж, Франция;
Колекция „Кромуел Арт”
(Collection Cromwell Art) – Монреал, Канада.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1951-prof-petia-bagovska-sas-zlatnoto-klonche-2015-na-artnovini.html

Нека Силата на киното бъде с вас…

Дария Виткова като момичето Виктория в пълнометражния дебют на режисьорката Майя Виткова. Снимка: Viktoria Films © Димитър ВарийскиТози петък – три впечатляващи кинопремиери: „Виктория”, „Междузвездни войни”
и „Чудният Бокачо”
.

СОФИЯ. Ден за кино – петък, 18 декември. При това – какво кино! Ден като този със сигурност ще влезе в историята на българското филмово разпространение… Три премиери, които ще удовлетворят и най-претенциозните киномани… „Дай да измислим име на бебето. На кое бебе?.. На „Виктория” (Viktoria), разбира се…” „Нека Силата бъде с теб! Чия Сила?.. На „Междузвездни войни: Силата се пробужда” (Star Wars: The Force Awakens), разбира се…” „Разкажи ми една история. Каква история?.. Като от „Чудният Бокачо” (Maraviglioso Boccaccio), разбира се…” И имената на режисьорите-разказвачи (дамите са с предимство!): Майя Виткова (Maya Vitkova), Джей Джей Ейбръмс (J.J. Abrams), Паоло и Виторио Тавиани (Paolo and Vittorio Taviani)…


* * *

Пълнометражният дебют
на българската режисьорка Майя Виткова

(интервю с нея можете да прочетете тук) направи световна премиера преди почти две години, но не къде да е, а по време на най-значимия фестивал за независимо кино в света – „Сънданс” (Sundance Film Festival), чийто съосновател е суперзвездата Робърт Редфорд (Robert Redford). По различни причини българската премиера на лентата беше отложена във времето, но ето че днес, след участие в над 70 международни кинофестивала и 9 награди, филмът (разпространител Viktoria World Sales and Distribution) най-сетне излиза на голям екран и у нас.

„Виктория”, копродукция с румънската компания Mandragora, е огледален образ на живота – смях, тъга, страдание, възторг… Филмът е завършен 2013 г., а снимките са проведени в София, Перник, Рила и Венеция. Сюжетът е изграден върху историята на едноименната героиня, родена няколко години преди края на комунизма и припозната от Партията за „бебе на десетилетието”, тъй като се ражда… без пъп. Лентата е с продължителност 155 минути и проследява как политическите промени в България изправят пред изпитание не само отношенията между Виктория и майка й Боряна, която преди време се е зарекла да не ражда дете, докато в страната властва тоталитаризъм и мечтае да избяга на Запад, но и драматичната връзка между Боряна и нейната майка – Дима…

Във „Виктория” участват както познати и доказани актьори, така и много дебютанти (но вече добре познати на българските киномани). В ролята на Боряна е актрисата Ирмена Чичикова („Аз съм ти”; 2012), а като Виктория се изявяват Катерина Ангелова (бебето Виктория), Дария Виткова („Моят уморен баща”) е момичето Виктория, а Калина Виткова – девойката. Великолепната Мариана Крумова, позната от класиките „Авантаж” (1977) и „Адаптация” (1981), е Дима, Георги Спасов („Операция – Шменти капели”; 2011) се превъплъщава в образа на партийния вожд Тодор Живков (1911-1998), а дебютантите Димо Димов и 15-годишният Иво Карамански, съответно като Иван и Стефчо. Забележителна, макар и второстепенна роля – на Мила, прави актрисата Анастасия Ингилизова („Дървото на живота”; 2013)

Оператор на „Виктория” е виртуозният Крум Родригес (Krum Rodriguez), който беше зад камерата на продукции като „Подслон” (2010), „Цветът на хамелеона” (2012)… Художник-постановчик е японката Рин Ямамура (Rin Yamamura), която от години работи в България – основно в областта на театралната сценография, а музиката е на композитора Калоян Димитров (Kaloyan Dimitrov), който дебютира в игралното кино. Фотограф на вълнуващата кинотворба е Димитър Варийски (Dimitar Variysky).

Копродуцент на филма е Анка Пую (Anca Puiu), която е работила за едни от най-награждаваните румънски филми като „Смъртта на господин Лазареску” (The Death of Mr. Lazarescu; 2005), „Аврора” (Aurora; 2010), „Рокер” (Rocker; 2012) и др.

Монтажист на „Виктория” е напусналият без време този свят Александър Етимов (1976-2014), чието име завинаги ще остане записано в страниците на българското кино с ленти като „Цветът на хамелеона”, „Живи легенди”, с неговия режисьорски дебют – късометражният „Демони” (2011), и много други.

През лятото на тази година филмът, който получи изключително признание от водещи специализирани издания за кино като Hollywood Reporter, Screen International, IndieWire, беше закупен за телевизионно и киноразпространение в САЩ от Big World Pictures и ще излезе на голям екран в американските кина през януари 2016 г.

„Виктория” е откровение за страстта, за тъмнината и за светлината в човешката душа, за нежността и за обичта… Това е филм за Вярата, Надеждата и Любовта, без които човешкият живот няма никакъв смисъл! Абсолютно никакъв. Не го пропускайте…

Силата на „Междузвездни войни” се пробуди за седми път - в Star Wars: Episode IV - A New Hope). Снимка: © Forum Film Bulgaria* * *

Силата се пробужда за седми път

След 1977 г., когато с „първите” „Междузвездни войни” (по новата класификация: Star Wars: Episode IVA New Hope) режисьорът Джордж Лукас (George Lucas) направи истинска революция не само в Sci-Fi жанра, но и в световното кино.

„Силата се пробужда” на Джей Джей Ейбръмс е поредното съвършено творение на съвременното комерсиално кино и всичко около него е напълно предвидимо: от умопомрачителните ефекти, звук и музика през главозамайващите финансови приходи до сюжетната интрига, чиято развръзка отдавна вълнува многомилионните почитатели на научно-фантастичната целулоидна митология, подгрявани щедро от находчиви PR и рекламни прийоми…

Разсъждавайки за силата и ролята на този 100-процентов блокбастър в развитието на световното кино, наред с всичките му безспорни качества, се открояват и няколко парадокса (които със сигурност няма да допаднат на най-ревностните почитатели на поредицата): макар и да не е известен реалният брой на неговите фенове (ясно е, че са много-много-много), може да се допусне, че същият брой киномани не проявяват абсолютно никакъв интерес към него (и никога няма да проявят), както и че този филм по някакъв особен начин лишава зрителя от въображението му, защото още по време на снимките неговите създатели са измислили всичко – до най-малката подробност, и за публиката остава единствено възможността да гледа, да похапва пуканки и да се забавлява, левитирайки из Вселената…         

Филмът, чието действие се развива тридесет години след събитията от „Завръщането на Джедаите” (Star Wars: Episode VIReturn of the Jedi; 1983), се разпространява не само в субтитрирана версия, но и в специален дублиран вариант, предназначен за най-малките фенове на космическата киноприказка, казват дистрибуторите Forum Film Bulgaria. Филмът е в кината на 3D, IMAX 3D и 4DX.

В „Междузвездни войни: Силата се пробужда” участват: Харисън Форд, Марк Хамил, Кари Фишър, Адам Драйвър, Дейзи Ридли, Джон Бойега, Оскар Айзък, Питър Мейхю, Макс фон Сюдов и др. Изпълнителни продуценти са Катлийн Кенеди, Джей Джей Ейбрамс и Брайън Бърк, а сценарият е дело на Джей Джей Ейбрамс, Лорънс Каздан и Майкъл Арнд.

„Чудният Бокачо” - една великолепна интерпретация на „Декамерон”, екранизирана от знаменитите италиански кинорежисьори Паоло и Виторио Тавиани. Снимка: © Bulgaria Film Vision* * *

Вдъхновени от класическата
литературна творба „Декамерон”

(Decameron) на Джовани Бокачо (Giovanni Boccaccio; 1313-1375), знаменитите италиански режисьори Паоло и Виторио Тавиани създадоха филмовата адаптация „Чудният Бокачо”, като се фокусират върху пет от стоте новели на ренесансовия шедьовър, в които показват силата на младостта, любовта и поезията, казват от Bulgaria Film Vision, разпространителите на филма.

Действието на тези увлекателни истории се разгръща през XIV в. във Флоренция, но върху мрачния фон, предизвикан от смъртоносна чумна епидемия. Седем момичета: Елиса, Пампинея, Филомена, Лорета, Фиамета, Емилия и Неифиле, и три момчета: Филострато, Панфило и Дионео, всички от богати семейства, бягат от града, преследвани от черната смърт. Те намират подслон в голяма провинциална вила, където прекарват времето си, като си разказват истории за любовта и съдбата. На всеки десет случки, споделени в един ден, групата на момчетата избира крал или кралица на деня, който трябва да измисля нови и на различни теми. В основата на всички разкази е любовта, за която младите флорентинци се надяват да им помогне да се справят с несигурността в трудната им възраст и в трудната ситуация…

„Чудният Бокачо” е чувствена поетична почит към историите, разказани в един от най-мрачните периоди на италианската история и увековечени в „Декамерон”. Зашеметяващо заснет от оператора Симоне Дзампани (Simone Zampagni) в няколко замъка, кули и средновековни руини в Тоскана и Лацио, филмът на братя Тавиани е истински празник за почитателите на киното, който изненадва приятно с минималистичния си (по отношение на сценографията) стил и прекрасните изпълнения на младите актьори…

Кинотворбата има три номинации за националната италианска награда „Давид на Донатело” (David di Donatello): за сценографияЕмита Фригато (Emita Frigato), костюмиЛина Нерли Тавиани (Lina Nerli Taviani) и прически - Карло Баручи (Carlo Barucci). За работата на Франческо Ведовати (Francesco Vedovati) филмът спечели награда от Синдиката на филмовите журналистите в Италия (Italian National Syndicate of Film Journalists) в категорията „най-добър кастинг директор”, беше номиниран в разделите за костюми и за музикаДжулиано Тавиани (Giuliano Taviani) и Кармело Травия (Carmelo Travia)…

* * *

И за финал – отново: Нека Силата на киното бъде с вас!

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1950-neka-silata-na-kinoto-bade-s-vas.html

Академията обяви деветте филма в шорт-листа на номинираните за „Оскар”

Статуетката за най-добър чуждоезичен филм от 87-ите награди „Оскар” (87th Oscars®) в ръцете на полския режисьор Павел Павликовски (Pawel Pawlikowski) за неговия филм „Ида” (Ida). Снимка: Aaron Poole / ©A.M.P.A.S.„Съдилището” на Стефан Командарев се размина на „косъм” и България отново няма да участва в надпреварата за престижната награда.

ЛОС АНДЖЕЛИС. За поредна година българското кино остана в предверието на номинациите за наградата „Оскар” (Oscar®) в категорията за най-добър чуждоезичен филм (Best foreign language film). Американската академия за филмово изкуство и науки (Academy of Motion Picture Arts and Sciences) обяви деветте филма, които влизат в шорт-листа (shortlist), но за съжаление извън тях остана мигрантският киноразказ „Съдилището” (The Judgment) на режисьора Стефан Командарев (Stephan Komandarev).


С надеждата да попаднат сред петте номинирани за 88-те Академични награди (88th Academy Awards®) са филмите (оригинални заглавия по азбучен ред според името на държавата):

Belgium, The Brand New Testament, Яако Дормел (Jaco Van Dormael), режисьор;
Colombia, Embrace of the Serpent, Чиро Гуера (Ciro Guerra), режисьор;
Denmark, A War, Тобиас Линдхолм (Tobias Lindholm), режисьор;
Finland
, The Fencer, Клаус Херьо
(Klaus Härö), режисьор;
France, Mustang, Дениз Ергювен (Deniz Gamze Ergüven), режисьор;
Germany, Labyrinth of Lies, Джулио Ричарели (Giulio Ricciarelli), режисьор;
Hungary, Son of Saul, Ласло Немеш
(László Nemes), режисьор;
Ireland, Viva, Пади Бретнач (Paddy Breathnach), режисьор;
Jordan, Theeb, Наджи Абу Новар
(Naji Abu Nowar), режисьор.

Номинациите в категорията за чуждоезичен филм се провеждат в две фази, припомня oscar.org. В първия етап, от средата на октомври до 14 декември, няколко членове на Академията, базирани в Лос Анджелис, селектират шест ленти от постъпилите от цял свят предложения, като към тях се добавят още три, предложени от академичния изпълнителен комитет за чуждоезични филми, и по този начин се определят участниците в т.нар. „кратък списък”. В следващата фаза, която ще се проведе от 8 януари (петък) до 10 януари (неделя) 2016 г., специално поканена комисия ще гледа по три филма всеки ден, съответно в Ню Йорк, Лос Анджелис и Лондон, и от тях ще избере пет заглавия, които ще бъдат обявени с номинациите във всички останали категории на 14 януари (четвъртък) от 17.30 ч. (5.30 a.m. PT). Церемонията ще се състои в академичния Samuel Goldwyn Theater в Бевърли Хилс, Калифорния.

Нощта на „Оскар”-ите ще се проведе на 28 февруари 2016 г. (неделя) в Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® в Холивуд и ще бъде предавана „на живо” (7 p.m. ET/4 p.m. PT) от ABC Television Network за 225 страни от цял свят.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/1949-akademiata-obyavi-devette-filma-v-shortlist-na-nominiranite-za-oscar-.html

On The Road to the 2015 Oscars®. The Pretenders…

The nominations will be announced live on January 14, 2016, at 5:30 a.m. PT at the Academy’s Samuel Goldwyn Theater in Beverly Hills. Photo: © oscars.orgLOS ANGELES. Three hundred five (305) feature films are eligible for the 2015 Academy Awards® in contention for nominations in the Best Picture category, announced oscars.org. To be eligible for 88th Academy Awards consideration, feature films must open in a commercial motion picture theater in Los Angeles County by midnight, December 31, and begin a minimum run of seven consecutive days.


Under Academy rules, a feature-length motion picture must have a running time of more than 40 minutes and must have been exhibited theatrically on 35mm or 70mm film, or in a qualifying digital format.

Feature films that receive their first public exhibition or distribution in any manner other than as a theatrical motion picture release are not eligible for Academy Awards in any category. The Reminder List of Productions Eligible for the 88th Academy Awards” is available at here.

The Academy of Motion Picture Arts and Sciences announced and that

112 scores from eligible feature-length motion pictures

released in 2015 are in contention for nominations in the Original Score category for the Academy Awards®.

A Reminder List of works submitted in the category will be made available with a nominations ballot to all members of the Music Branch, who shall vote in the order of their preference for not more than five achievements. The five achievements receiving the highest number of votes will become the nominations for final voting for the award.

To be eligible, the original score must be a substantial body of music that serves as original dramatic underscoring, and must be written specifically for the motion picture by the submitting composer. Scores diluted by the use of tracked themes or other preexisting music, diminished in impact by the predominant use of songs, or assembled from the music of more than one composer shall not be eligible.

The A.M.P.A.S. adds that

74 songs from eligible feature-length motion pictures

released in 2015 are in contention for nominations in the Original Song category.

During the nominations process, all voting members of the Music Branch will receive a Reminder List of works submitted in the category and a DVD copy of the song clips. Members will be asked to watch the clips and then vote in the order of their preference for not more than five achievements in the category. The five achievements receiving the highest number of votes will become the nominations for final voting for the award. A maximum of two songs may be nominated from any one film.

To be eligible, a song must consist of words and music, both of which are original and written specifically for the film. A clearly audible, intelligible, substantive rendition of both lyric and melody must be used in the body of the film or as the first music cue in the end credits.

The Academy announced that

15 films in the Documentary Feature category

will advance in the voting process for the Oscar®. One hundred twenty-four films were originally submitted in the category.

The Academy’s Documentary Branch determined the shortlist in a preliminary round of voting. Documentary Branch members will now select the five nominees from among the 15 titles.

The 88th Academy Awards nominations will be announced live on Thursday, January 14, 2016, at 5:30 a.m. PT at the Academy’s Samuel Goldwyn Theater in Beverly Hills.

The 88th Oscars® will be held on Sunday, February 28, 2016, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® in Hollywood, and will be televised live by the ABC Television Network at 7 p.m. ET/4 p.m. PT. The Oscar® presentation also will be televised live in more than 225 countries and territories worldwide.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1948-on-the-road-to-the-2015-oscars-the-pretenders.html

Поредицата „Световна класика” на ИК „Персей” получи наградата „Златен лъв”

Издателят и литературен критик Пламен Тотев (вдясно) получава наградата „Златен лъв” на АБК от известния български арт журналист Даниел Ненчев. Снимка: © ИК „Персей”През януари 2016 г. колекцията ще предложи на читателите за първи път на български език романа „Пиер и Люс” от Ромен Ролан.

СОФИЯ. Непревеждани досега творби на големия френски писател Ромен Ролан (Romain Rolland; 1866-1944) – носител на Нобелова награда за литературата за 1915 г., и на един от първите руски символисти – писателят Дмитрий Мережковски (1865-1941), ще излязат на български език през януари 2016 г. в поредицата „Световна класика” на издателство „Персей”, съобщи неговият управител, литературният критик Пламен Тотев.


Преди дни тази колекцията получи престижната награда „Златен лъв” 2015 на Асоциация „Българска книга”. Отличието беше връчено „за книга или поредица от книги, които разглеждат важни за обществото проблеми и са предизвикали широк медиен интерес”. Селекцията „за издателски проект с най-голяма обществена значимост” бе направена от журналисти, наблюдаващи българското книгоиздаване.

„Наградата е особено ценна за нас заради две неща” – заяви Пламен Тотев. „Едното е, че се присъжда от журналистите в медиите, а в тяхно лице ние винаги сме имали подкрепа и истински я оценяваме. Второто нещо е, че наградата е за поредицата, която ми е особено скъпа – „Световна класика”. В нея излязоха най-вече непревеждани досега произведения, които на мен ми липсваха като читател още по онова време, когато в гимназията, с книга под чина, четена скришом в часовете, изчетох всичко преведено дотогава…”

Само за година в „Световна класика” на „Персей” се появиха великолепни произведения като „Мелницата” (Møllen; The Mill; 1896) на нобелиста Карл Гелеруп (Karl Gjellerup; 1857-1919), „Джон Шърман. Доя” (John Sherman and Dhoya, two storie; 1891) от Уилям Йейтс (William Yeats; 1865-1939), „Госпожа Мари Грубе” (Frau Marie Grubbe; 1876) на Йенс Петер Якобсен (Jens Peter Jacobsen; 1847-1885), „Марианела” (Marianela; 1878) и „Мяу” (Miau; 1888) от Бенито Перес Галдос (Benito Pérez Galdós; 1843-1920),„Бари Линдън” (The Luck of Barry Lyndon; 1844) на Уилям Текери (William Thackeray; 1811-1863), „Север и Юг” (North and South; 1855) от Елизабет Гаскел (Elizabeth Gaskell; 1810-1865), „Наопаки” (À rebours; 1884) на Жорис Юисманс (Joris-Karl Huysmans; 1848-1907) и др.

В началото на 2016 г. издателството ще издаде романът „Пиер и Люс” (Pierre et Luce; 1920) на Ромен Ролан, който досега не е превеждан на български език. В страната ни творби на именития френски писател не са издавани от почти три десетилетия, припомнят от „Персей”. Най-значимото произведение на Ролан е десеттомният му роман-река (от френски: roman-fleuve) „Жан Кристоф” (Jean-Christophe; 1904-1912), за който през 1915 г. Нобеловият комитет му присъжда отличието с мотива: „За висок идеализъм на литературните произведения, за съчувствие и любов към истината”. С българския превод на „Пиер и Люс”, издателството отбележи 150-годишнината от рождението на писателя…

Големият руски модернист Дмитрий Мережковски е един от най-ярките представители от епохата на т.нар. Сребърен век, която обхваща края на XIX в. и началото на XX в. Поет, литературен критик, религиозен философ и общественик, той е основоположник на нов за руската литература жанр – историософският роман. Мережковски е и един от пионерите на религиозно философския подход в литературния анализ. Неговите философски идеи и политически възгледи не веднъж са предизвиквали нееднозначен отзвук, но дори и опонентите му са признавали писателския му талант на новатор и са го смятали за един от най-оригиналните мислители на XX в.  

На българския книжен пазар „Персей” ще представи книгата „Любовта е по-силна от смъртта” (1896), част от неговата поредица „Италиански новели” (1895-1897), в която той събира десет книги, написани в духа и стилистиката на най-доброто от Джовани Бокачо (Giovanni Boccaccio; 1313-1375) и Джефри Чосър (Geoffrey Chaucer; c. 1343-1400).

„В Русия не ме обичат и ме упрекват; в чужбина ме харесват и хвалят; но и тук, и там, еднакво не ме разбират”, пише писателят на големия руски философ Николай Бердяев (1874-1948)…

Сред най-значимите произведения на Дмитрий Мережковски са трилогиите Христос и Антихриста” (1895-1905) и „Царството на Звяра” (1908-1918). Писателят е автор на десет пиеси, четири стихосбирки, много исторически есета и статии, а литературното му творчество оказва влияние върху знаменити писатели като Алексей Толстой (1882-1945), Михаил Булгаков (1891-1940), Марк Алданов (1886-1957)… За него „майсторът на интелектуалната проза” Томас Ман (Thomas Mann; 1875-1955) казва: „Мережковски е най-гениалният критик и световен психолог след Ницше”

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1947-poredicata-svetovna-klasika-na-perseus-poluchi-nagradata-zlaten-lav.html