Месечни архиви: ноември 2015

Петте най-скъпи картини в света струват почти 1.1 млрд. USD. Но защо?

Творчеството на норвежкия експресионист Едвард Мунк (Edvard Munch; 1863-1944) привлича публиката като с магнит в музеите, но не успя да вдъхне доверие у колекционерите. Снимка: © artnovini.comПазарът на изкуство днес – предпазливост, прагматизъм или…

МОСКВА / ЛОНДОН. Цена и ценност. Техните взаимоотношения продължават да провокират към размисъл, тъй като е трудно да бъдат дефинирани каквито и да било закономерности. На арт пазара този факт е особено осезателен. Как да разберем реалната цена на този или онзи лот – това е загадка не само за любителите, но и за професионалистите, констатира руският ТВ канал „Култура”.


Ето, цените на творби на Едвард Мунк (Edvard Munch; 1863-1944), започнаха да падат. Арт дилърите вече отбелязаха, че по време на основните търгове произведения на норвежкия експресионист или въобще не се купуват, или купувачите предпочитат да изчакват, като са склонни да дадат суми далеч по-ниски от предварителната оценка. И всичко това се случва само три години след като на 2 май 2012 г. версия на „Викът” (The Scream; 1895) беше продадена за 119.2 млн. USD!

Но показателен е и друг случай – с произведенията на британския артист Деймиън Хърст (Damien Hirst; 1965), смятан за най-богатия съвременен художник. В края на 2012 г. изданието Bloomberg Businessweek съобщи, че творби, купени в най-доходоносните за Хърст години – от 2005 до 2008 (годината на спукания голям арт балон), след това са били продавани на около 30% по-ниски цени. Според експертите, падането на цените на Деймиън Хърст се дължи на пренасищането на пазара и на тяхната лесна достъпност. Освен това, британецът е известен с високите тиражи на работите си, зад които често стоят стотици негови сътрудници…

Различен е случаят, обаче, с творчеството на Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973), който също е известен със своята „висока продуктивност”. Въпреки огромното предлагане на пазара (особено на негови графики), повече от десетилетие испанският художник продължава да бъде в Топ 3 на най-продаваните артисти в света и изкуството му изглежда неподвластно на никакви катаклизми. Разбира се, не трябва да се пренебрегва и „имиджово-снобския” фактор „Пикасо”, дефиниран с

„Аз имам Пикасо!”

Тези факти още веднъж доказват, че арт пазарът невинаги е най-логичният сегмент от световния бизнес, и – за добро или за лошо – често може да се повлияе дори от „лек полъх” – като от „крила на пеперуда”, например…      

„Казусът Мунк”, експертите сдържано определят като „завишено очакване на продавачите и категоричност на колекционерите”, отбелязва руската медиа и допълва: „на тях [колекционерите] им е необходимо само най-доброто, но най-доброто вече е продадено. Това означава, че рано или късно нещо трябва да бъде обявено за най-добро. Засега, фокусът е сред работите на майсторите от края на XIX и началото на XX век…”

Сегментът „Следвоенно изкуство” е сред най-предпочитаните от колекционерите. Снимка: © artnovini.comТазгодишните ноемврийски търгове в нюйоркските Sothebys и Christys на творби на импресионисти, модерно и съвременно изкуство, трябваше не само да очертаят параметрите на конюнктурата, но и да зададат тенденциите в световния арт пазар. Накратко, основният извод може да бъде формулиран с две думи: предпазливост и прагматизъм.

Въпреки че бившият таксиметров шофьор, а днес – милиардер, Лю Ицян (Liu Yiqian) купи преди няколко дни – на 10 ноември, великолепното платно „Легнала гола жена” (Nu Couché; 1917-1918) на Амадео Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920) за 170.4 млн. USD, прогнозата на The Art Newspaper, че пазарът на изкуство ще усети осезаемо „забавянето” на темпото на китайската икономика, се сбъдна. След „черния понеделник” – 24 август, когато индексът на шанхайската борса Shanghai Composite падна на 8.5%, а американския Dow Jones изгуби 1000 пункта за седмица (най-резкия спад от 2011 г.), сякаш фондовите борси осъзнаха мрачната истина, че ръстът на световната икономика видимо се забавя, написа изданието.

„Черният понеделник” даде няколко тревожни сигнала и на пазара на изкуство. След началото на финансовата криза от края на 2007 г. (и оглушителното спукване на големия арт балон през 2008 г.), своеобразен остров на спасението арт пазарът откри в страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай, а от 2010 г. – БРИКС, с ЮАР). Идилията продължи сравнително дълго и дори през 2010 г. Китай измести САЩ от лидерската позиция (миналата година също). Далекоизточният гигант стигна много далеч и разбира се, независимо от августовската криза, не бива да бъде отписван „от сметките”, съветват експерти. Въпросът, обаче, е в постоянството на китайските колекционери, чиято дейност никога не е била изследвана задълбочено. За никого не е тайна, че част от тях наистина се намират в „най-високия сегмент” на купувачите – през май т.г., на търг в Ню Йорк, трима китайски ценители купиха за 116 млн. USD произведения на Пикасо, Клод Моне (Claude Monet; 1840-1926) и Винсент ван Гог (Vincent van Gogh; 1853-1890), а в същото време авторитетни галерии като White Cube, Gagosian, Lehmann Maupin и Perrotin откриха филиали в Хонконг, надявайки се да привлекат купувачи от континенталната част на страната, припомня The Art Newspaper. Практически, всички водещи (и не само) представители на световния арт елит се насочиха към Китай и вложиха много пари и време. И надежди, че падането на акциите ще предизвика появата на повече „живи” пари, които ще могат бъда бъдат харчени и за изкуство, а вътрешното отслабване на китайския пазар, няма да се отрази съществено на международните му измерения…

Но, все пак, има някои детайли, които не бива да се пренебрегват. Според Sunday Times, през тази година във Великобритания значително е намалял броят на визите, издавани на богати китайски инвеститори, които имат желание да живеят на Острова. Само преди година техният брой беше нараснал два пъти, но сега отливът е главоломен. Тази ситуация, предизвикана и от занижената активност на руските клиенти, незабавно се отрази и на търсенето на скъпи недвижими имоти в Лондон и брокерите инкасираха спад с около 40%…  

Предпазливост. „Хората, безусловно, обръщат внимание на икономическите рискове. Въпросът е в това къде се намира преломната точка и в какво се състои, както и в това, колко близо сме се приближили до нея”, многозначително казва анализаторът Андерс Петеръсн (Anders Petterson), основател на маркетинговата компания ArtTactic.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1929-pette-nai-skupi-kartini-v-sveta-struvat-pochti-1-1mlrd-usd-no-zasto.html

Keith Haring and his ‘Political Line’ in Kunsthal Rotterdam

Keith Haring, Untitled, vinyl paint on vinyl tarp, 365.7 x 375.9 cm, 1982. © Keith Haring Foundation; Salama bint Hamdan Al Nahyan Foundation, Abu Dhabi120 artworks reveal an underexposed side of this world-famous artist.

ROTTERDAM. This autumn and winter, the Kunsthal Rotterdam is proud to be presenting a major exhibition on the life and work of influential American artist and activist Keith Haring (1958-1990). ‘Keith Haring. The Political Line’ (until 7 February 2016) is the first exhibition in the Netherlands to highlight in detail the social and political aspects of his life’s work. One hundred and twenty artworks reveal an underexposed side of this world-famous artist. To personally experience these imposing artworks is a visual spectacle that has great impact. Twenty-five years after Haring’s death, his art is as influential as ever, announced kunsthal.nl.


A protege of Andy Warhol (1928-1987), Keith Haring spawned a revolution in art during the 1980s with his unmistakably unique style. In New York, during the conservatism of the Reagan era (Ronald Reagan (1911-2004) was an American politician and actor, who served as the 40th President of the United States from 1981 to 1989), the openly-gay Haring made it his mission to highlight social evils in his work. He took a clear stance against the excesses of capitalism and was committed to nuclear disarmament, environmental protection and equal rights for all, irrespective of ethnicity, skin colour, religion or sexual orientation. Together with diary excerpts and other archival material, the thematic collection of works in ‘The Political Line’ illustrates just how committed Keith Haring was to the socio-political issues of his day.

Keith Haring, Untitled (Subway Drawing), chalk on paper, 220 x 114 cm, 1983. © Keith Haring Foundation; Collection Udo and Anette BrandhorstInspired by street culture

Keith Haring held a leading position in the New York ‘downtown’ community of painters, performers and musicians whose creativity took its cues from urban street culture. Keith Haring was inspired by graffiti, comic strips, music, dance, fine art and popular culture. Haring considered art to be a public right. The much-criticised commercialisation of his own work on T-shirts, badges or stickers was an integral part of his philosophy that ‘Art is for Everyone’. Haring had a tremendous influence on his generation, and although his career spanned just over one decade, the effects of his visual vocabulary still reverberate.

Surprising diversity

Many of the works in ‘The Political Line’ are on loan from the Keith Haring Foundation in New York, supplemented with important works from international museums and private collections. The diversity of Haring’s work ranges from the early chalk drawings created in situ in the New York City subway stations (the ‘subway drawings’), to his large-scale paintings on canvas and vinyl tarpaulins, innumerable works in Sumi ink on paper, unique objects and sculpture. Documentary material from the Haring Foundation’s archival holdings completes the picture of artist and activist Keith Haring.

As Kunsthal director Emily Ansenk emphasises, ‘We are delighted that this exhibition is taking place in Rotterdam, the city in which Keith Haring had his very first exhibition outside the USA, in 1982. Throughout his career, Keith Haring pursued his ambition to make his work accessible to everyone, not only to the art world. He shared his work through every channel possible. The Kunsthal Rotterdam is therefore the best place in the Netherlands for this exhibition; we are making his work accessible for a wide and new public audience.’

About Keith Haring

Born in Reading, Pennsylvania in 1958, Keith Haring grew up in nearby Kutztown. Upon his arrival in New York to attend the School of Visual Arts (1980), he was inspired by the intersection of downtown scenes that flourished beyond the formal settings of galleries and museums, including the vibrant gay community. Haring was an educated and engaged artist who was gripped by the energy and spirit of the scenes he found himself in, together with many of his inspiring contemporaries, such as Jean-Michel Basquiat (1960-1988), Francesco Clemente (1952), George Condo (1957), Eric Haze, Crash (John Matos; 1961), LA II (Angel Ortiz; 1967), Kenny Scharf (1958), John Ahearn (1951) and Rammellzee (to name but a few). His discipline and passion for working, often in public spaces, led him to organise and participate in exhibitions and live performances in clubs, even dressing Madonna and body-painting Grace Jones for performances at the famous Paradise Garage nightclub. He was also inspired by the work of his predecessors, including Picasso (1881-1973), Fernand Leger (1881-1955), Stuart Davis (1892-1964), Jean Dubuffet (1901-1985), Pierre Alechinsky (1927) and William Burroughs (1914-1997); by the public and participatory work of Christo (1935); and by Andy Warhol’s unique symbiosis of art and life. Keith Haring was determined to dedicate his career to creating a truly public art.

Keith Haring, Untitled, acryl on tarp, 289 x 365 cm, 1984. Photo: © Keith Haring Foundation; Collection Stedelijk Museum AmsterdamHaring’s career spanned one short but intense decade. His work was presented in over 100 solo exhibitions during the 1980s. Haring was simultaneously active in the public sphere. He completed over fifty murals in dozens of cities all over the world, many of which were created in hospitals and children’s homes. At the time of his death from AIDS-related complications at 31 years of age, Haring had achieved international fame, not only as an artist, but also as an activist. In the final years of his life, he used his fame to promote awareness in the struggle against AIDS, and, in an effort to minimize the stigma associated with this illness, he spoke openly about his HIV status. In 1989, he established the Keith Haring Foundation. To this day, in accordance with Haring’s clearly stated philanthropic goals, the Keith Haring Foundation supports organisations that provide educational opportunities to underprivileged youth and organisations that engage in education, prevention and care with respect to AIDS and HIV infection.

The exhibition ‘Keith Haring. The Political Line’ is accompanied by an extensive supporting programme that focuses on Haring’s symbolic language, the public sharing of art and the socio-political aspects of Haring’s work, including his commitment to equal rights and his fight against the AIDS epidemic…

Collaboration

The exhibition is the result of a collaboration between the Kunsthal Rotterdam, the Kunsthalle der Hypo-Kulturstiftung in Munich, guest curator Dr Dieter Buchhart and the Keith Haring Foundation in New York. ‘The Political Line’ is based on an exhibition of the same name held at the Musee d’Art Moderne de la Ville de Paris and Le Centquatre (2013) and the Fine Arts Museum in San Francisco (2014, de Young Museum). Exclusively for the Kunsthal, this exhibition has been supplemented with material about Haring’s visits to the Netherlands.

Exhibition catalogue

The Dutch-language exhibition catalogue ‘Keith Haring. The Political Line’, published to coincide with the exhibition of the same name at the Kunsthal Rotterdam, was produced in collaboration with the Keith Haring Foundation in New York and the Kunsthalle der Hypo-Kulturstiftung in Munich. The publication explores the artist’s involvement with politics, urban street culture, the art world and pop culture. With over 200 reproductions, photographic series by Haring’s friend and photographer Tseng Kwong Chi, four essays that examine the political aspects of Haring’s art, and interviews with people who knew the artist well, this catalogue provides an intimate yet expansive look at Haring’s life, work and political convictions.

* * *

About the Kunsthal Rotterdam

The Kunsthal Rotterdam is a leading cultural institution in the Netherlands and is located in Museumpark Rotterdam. Designed in 1992 by the famous architect Rem Koolhaas, the Kunsthal has no less than seven different exhibition areas. Every year, the Kunsthal presents a varied and diverse programme of approximately 25 exhibitions. The Kunsthal always presents several exhibitions simultaneously, taking visitors on an exciting journey along various cultures and art movements. From modern masters and contemporary art to forgotten cultures, photography, fashion and design, this is culture for a wide audience. The Kunsthal also organises an extensive programme of activities to accompany the exhibitions.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/1928-keith-haring-an-his-political-line-in-kunsthal-rotterdam.html

Националната галерия показва образци на европейската графика от ХVІІ в. до ХХ в.

Графиката „Затворник 9” № 45 от цикъла „Ужасите на войната” на гениалния испански художник Франсиско де Гоя (1746-1828). Снимка: © Национална галерия, СофияДо 31 януари 2016 г. изложбата представя творби на Рембранд, Франциско Гоя, Салвадор Дали, Кете Колвиц, Пикасо и др.

СОФИЯ. В една от последните за 2015 г. изложби Националната галерия (ул. „19-ти февруари 1) представя в Зала 19 на „Квадрат 500, част от забележителната си сбирка с европейска графика. В експозицията Европейска графика. Истроията на една колекция са подбрани почти 80 отпечатъка, които предлагат преглед на постиженията, пътищата и възможностите на графиката в широк времеви обхват от ХVІІ в. до края на ХХ в., съобщава сайтът на музея.


През този дълъг период художниците все по-високо оценяват възможностите на тиражирането, на демократичността на графичния отпечатък, на способността му да стига, за разлика от картината – уникална и скъпа, до най-разнообразна публика, казват от направление „Чуждестранно изкуство” на Националната галерия. При печатната графика зрителят не разглежда „оригинала – дъската, металната плоча, литографския камък, върху които е работил авторът, а „тиража, размножението – огледалният отпечатък върху хартия на следата, оставена върху материала. Само това, че графичният лист е огледален спрямо изображението, направено от авторската ръка, вече говори колко е сложно създаването на всяка творба.

Експозицията представя и разнообразието на графичните техники: офорт, акватинта, литография, ксилография, сериграфия – всяка със свои собствени инструменти, особености и похвати, чрез които се извежда неповторимостта на уменията в завършеното произведение. Подборът дава възможност да се сравнява майсторството на различни автори в рамките на една и съща техника, да се види как тя се подчинява на поставената от художника задача, или как той „формулира интересите си като следствие от спецификата на медията, допълват от галерията.

Достъпността на печтната графика за множеството разнообразни събирачи понякога определя и характера на самия образ, и смисъла на съществуването му. Малките отпечатъци на Рембранд (Rembrandt Harmenszoon van Rijn; 1606-1669) някога са се продавали за „дребни пари и са запушвали дупките в бюджета на големия майстор, но именно в тях той понякога е създавал метафори за съдбата си на художник – изобразявайки просяци, например.

Темите за силата и властта, за насилието, за жертвите, които невинните винаги дават, запечатани в сериите „Ужасите на войната (Los Desastres de la Guerra; 1810-1820) и „Тавромахия (La tauromaquia; 1816) на Франциско де Гоя (Francisco de Goya y Lucientes; 1746-1828) или в листовете на Кете Колвиц (Käthe Kollwitz; 1867-1945), не губят никога от силата си на въздействие. Жлъчта и сарказмът при Оноре Домие (Honoré Daumier; 1808-1879) стигат до изразителността на карикатурата. А в графичните листове на Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989) се чете респектът му към историята на изкуството, но и постоянното желание да премерва сили с нейните герои. Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973) създава повече от 100 000 графики през живота си – разнообразието им впечатлява дори малката извадка от огромното му творчество, примери за което притежава Националната галерия.

Много от художниците ползват графиката и като експериментално поле за формулиране на своите търсения и прецизиране на визуалния си език - Едуар Мане (Édouard Manet; 1832-1883), Александър Стайнлен (Thèophile-Alexandre Steinlen; 1859-1923), Аристид Майол (Aristide Maillol; 1861-1944), Василий Кандински (Wassily Kandinsky; 1866-1944), Марк Шагал (Marc Chagall; 1887-1985), Жорж Руо (Georges Rouault; 1871-1958), Джорджо де Кирико (Giorgio de Chirico; 1888-1978), Виктор Вазарели (Vásárhelyi Győző; 1906-1997 г.) и други живописци и скулптори с удоволствие се обръщат към предимствата на печата.

В изложбата могат да се видят и работи на „стриктни графици от втората половина на ХХ в. като унгарецът Чаба Рейкаши (Chaba Reykashi; 1937), чехите Албин Бруновски (Albín Brunovský; 1935-1997) и Владимир Гажович (Vladimir Gazovic; 1939) и др., които демонстрират самостоятелността на езика си, станал популярен чрез множеството международни прояви, привличащи автори и публика от целия свят.

Графичната колекция на Националната галерия има тясна връзка с процеса на „еманципацията на графиката като самостоятелно изкуство, очевиден към края на ХХ в. Част от сбирката е формирана главно през 40-те години на миналия век в чуждестранния отдел на Националната художествена галерия, а активното й разрастване става след създаването на Националната галерия за чуждестранно изкуство през 1985 г., което време съвпада и с разпростирането на графичните биеналета в различни точки на света. Едно от тези събития е Международното графично биенале във Варна, от което в колекцията постъпват голяма част от наградените творби.

През годините, когато дигиталните технологии като че ли все по-често заменят традиционното „правене на изкуство, е много интересно да се види още веднъж уникалността на всяка от графичните техники, изяществото и чистотата, натрупани през вековете.

Изложбата Европейска графика. Истроията на една колекция ще продължи до 31 януари 2016 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/1927-nacionalnata-galleria-pokazva-obrazci-na-evropeiskata-grafica.html

Класиката „Адам и Ева” от Ливиу Ребряну излезе за първи път на български

Интерпретация на библейската притча за Адам и Ева от XV в. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. Философският роман за любовта, прераждането и вечното търсене на мъжа и жената„Адам и Ева” (Adam și Eva; 1925) от Ливиу Ребряну (Liviu Rebreanu; 1885-1944), е вече на книжния пазар у нас. Книгата на един от най-големите румънски писатели, излиза за първи път на български език от издателство „Изида” и във великолепен превод на Христо Боев.


…Те са създадени един за друг, прераждат се в седем различни епохи и места: Индия, Египет и Месопотамия; от древността, късните времена на Римската империя, Германия през Средновековието, Франция по време на Френската революция и Румъния през ХХ в. Моментите на щастие и единение на търсещите се човешки души се редуват с драматични епизоди, в които телата им са брутално погубвани, но за да може душата им да се прероди в ново тяло, време и пространство и да продължи целеустременото си търсене, разлистват вълнуващата история от „Изида”.

Оказва се, че само един живот не е достатъчен на двете половини на душата, за да се съберат в едно цяло. Те се търсят една друга и в момента, в който се намерят, у тях се пробужда усещането, че се познават от далечни времена и от съвсем неочаквани места. Едновременно с това, обаче, се пробужда и неистовото им желание те да бъдат вечно заедно…

Автор: Ливиу Ребряну; заглавие: „Адам и Ева”; страници: 320; ISBN 978-619-704-041-8; цена: 13 лв. Снимка: © издателство „Изида”В своя шедьовър румънският писател Ливиу Ребряну разкрива по особено поетичен и въздействащ начин философията на любовния инстинкт, свидетелстващ за божественото начало на човешката душа: „Мъжът и жената се търсят в огромния хаос на човешкия живот. Един мъж от милиони мъже желае една-единствена жена от милиони жени. Един-единствен и една-единствена! Адам и Ева! Взаимното търсене, неосъзнато и неустоимо, е самият смисъл на човешкия живот. За да се улесни това търсене, се сътворяват, претворяват и разтурват всичките закони, както и морални и социални конвенции, всичко, което наричаме с патос човешки прогрес. Любовният инстинкт е напомняне за божествения произход. Само чрез любов може да се слее душата на мъжа с душата на жената, за да се завърнат и двете отново в света на душите. Тази любов е божественото начало на човешката душа. В човек живее Господ под лика на любовта…”

Ливиу Ребряну е роден на 27 ноември 1885 г. в Търлишуа, Австро-Унгария, и си отива от този свят на 1 септември 1944 г. във Валя Маре, област Аргеш, Румъния. Той е всепризнат румънски класик от периода между двете световни войни, преводач, романист, драматург и журналист, член е на румънската Академия на науките. Различни периоди от живота си писателят прекарва в Будапеща и Букурещ; в продължение на една година е директор на Националния театър. По заръка на тогавашния министър-председател на Румъния, участва в създаването на Дирекцията на народното образование. На 19 ноември 1930 г., в резултат на горчиви разочарования от управлението на публичните дейности в тази дирекция, напуска и отива да живее във Валя Маре до Питещ, където написва повечето си книги. През 1941 г. отново заема поста на директор на Националния театър. На 4 април 1944 г., тежко болен, след обиколка за представяне на румънската култура в различни европейски градове, се завръща във Валя Маре. Два месеца по-късно умира от заболяване на белите дробове.

На българския читател Ребряну е познат с творбите си „Гората на обесените” (Pădurea spânzuraților; 1922), с романа „Йон” (Ion; 1920), който Йордан Йовков (1880-1937) сравнява с „Гераците” (1911) на Елин Пелин (1877-1949), както и с „Чуляндра” (Ciuleandra; 1927) – роман с фолклорни мотиви, изследващ румънската народопсихология чрез връзката между момиче от село и мъж от града…

Ливиу Ребряну e автор на девет романа, шест новели, три пиеси и т.н.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1926-klasikata-adam-i-eva-ot-liviu-rebreanu-izleze-za-parvi-pat-na-bulgarski.html

Роджър Уотърс продължава да руши „стената” и с Roger Waters The Wall Soundtrack

Грандиозното турне на The Wall Live (2010-2013) вдъхнови Роджър Уотърс за аудио-визуалния проект Roger Waters The Wall. © Photo Credit Sean EvansТавата излиза месец и половина след световната премиера на едноименния филм.

НЮ ЙОРК / СОФИЯ. Едноименният саундтрак към филма на Роджър Уотърс (Roger Waters) и Шон Евънс (Sean Evans) – „Роджър Уотърс: Стената” (Roger Waters The Wall), от 20 ноември, петък, вече е на световния музикален пазар от Columbia/Legacy Recordings, съобщиха от „Вирджиния Рекърдс”/Sony Music, разпространители на албума в България.


Албумът Roger Waters The Wall Soundtrack излиза в няколко варианта: на 2 CD, на три дългосвирещи винилни плочи (LP) и в дигитална версия. Тавата проследява тригодишното турне на Уотърс The Wall Live (2010-2013), което пресъздаде първото, след историческото шоу в Берлин през 1990 г., завършено концертно изпълнение на класическия концептуален албум The Wall на Pink Floyd. Най-мащабният спектакъл в историята на рок музиката събира в сценичната си драматургия невиждани аудио- и визуални ефекти и зашеметяващата сила на музиката, допълнени от непреходни послания за мир и състрадание… The Wall Live беше представен пред повече от 4.5 милиона зрители в над 200 концерта на четири континента (включително и в България), резултат, който го превърна в най-успешното турне на солов артист в историята на музикалната индустрия.

Роджър Уотърс. © Photo Credit Sean EvansRoger Waters The Wall е продуциран от Найджъл Годрич (Nigel Godrich) – работил с Radiohead, Beck, Paul McCartney и др., и предлага изключително вълнуващо преживяване – не само за феновете, посетили спектакъла, но и за младото поколение, което сега открива „Стената”

Саундтракът към Roger Waters The Wall, за който artnovini.com вече написа, е последният елемент от целия проект, след премиерата на едноименния филм. Режисирана от Шон Евънс и Роджър Уотърс, музикално-документалната лента се развива в три успоредни действия: като концерт; като пътепис, в който Уотърс размишлява върху миналото и прави равносметка за влиянието на войната върху собственото му семейство – музикантът загубва баща си по време на Втората световна война (1939-1945), и като въздействащ антивоенен визуален документ за човешкото страдание… На 29 септември т.г. филмът имаше своеобразна световна премиера за една вечер, която събра стотици хиляди зрители от цялата планета, припомнят разпространителите.

Албумът The Wall на Pink Floyd излезе през 1979 г. и е първият повествователен концептуален албум на групата. Превърнал се музикална класика, тавата развива темата за личната изолация, а самият Уотърс е основен прототип при създаването на главния герой…

Албумът Roger Waters The Wall Soundtrack излиза в няколко варианта: на 2 CD (на снимката), на три дългосвирещи винилни плочи (LP) и в дигитална версия. Снимка: © „Вирджиния Рекърдс”/Sony MusicТематичното съдържание на албума и изпълнителското майсторство на музикантите достигат своя връх в композициите Another Brick in the Wall (Part 2), Run Like Hell и Comfortably Numb, които и днес продължават да вдъхновяват милиони хора по света. Последвалото турне, в подкрепа на албума, през 1980 и 1981 г. – 31 концерта, но само в четири града: Лос Анджелис, Ню Йорк, Лондон и в германския Дортмунд, е безпрецедентно за времето си събитие и като технически ефекти, и като мащаб на постановката, и като цена на продукцията…

Следващите години The Wall не е представян пред публика, докато на 21 юли 1990 г. Роджър Уотърс покани някои от най-ярките музикални звезди за концерт по случай падането на Берлинската стена. Шоуто се проведе в центъра на „ничията земя” – границата между Западна и Източна Германия. Двадесет години по-късно, милиони фенове по целия свят, потвърдиха, че музиката и посланията на „Стената” са все така непреходни и вдъхновяващи…

Филмът Roger Waters The Wall ще бъде издаден на DVD, Blu-Ray, Digital Download и 2-disc Blu-Ray Special Edition от Universal Pictures Home Entertainment.

* * *

На 30 август 2013 г. бас китаристът на легендарната група Pink Floyd представи своя изумителен спектакъл и пред 30-хилядната публика на Националния стадион „Васил Левски” в София.. © Photo Credit Sean EvansСъдържание на албума
Roger Waters The Wall
:

Disc 1

01. In the Flesh?
02. The Thin Ice
03. Another Brick in the Wall, Pt. 1
04. The Happiest Days of Our Lives
05. Another Brick in the Wall, Pt. 2
06. The Ballad of Jean Charles de Menezes
07. Mother
08. Goodbye Blue Sky
09. Empty Spaces
10. What Shall We Do Now?
11. Young Lust
12. One of My Turns
13. Don’t Leave Me Now
14. Another Brick in the Wall, Pt. 3
15. Last Few Bricks
16. Goodbye Cruel World

Disc 2

01. Hey You
02. Is There Anybody Out There?
03. Nobody Home
04. Vera
05. Bring the Boys Back Home
06. Comfortably Numb
07. The Show Must Go On
08. In The Flesh
09. Run Like Hell
10. Waiting for the Worms
11. Stop
12. The Trial
13. Outside the Wall

Винилният вариант на Roger Waters The Wall Soundtrack. Снимка: © „Вирджиния Рекърдс”/Sony MusicМузиканти, които участват в саундтрака:

Вокали, китара и бас:
Роджър Уотърс (Roger Waters)
Китари: Дейв Килминстър (Dave Kilminster)
Китари: Сноуи Уайт (Snowy White)
Китари: Джей Смит (G.E. Smith)
Клавишни: Джон Керин (Jon Carin)
Hammond organ и пиано:
Хари Уотърс
(Harry Waters)
Барабани: Греъм Броуд (Graham Broad)
Вокали: Роби Уиков (Robbie Wyckoff)
Беквокали: Джон Джойс (Jon Joyce)
Беквокали: Пат Ленън (Pat Lennon)
Беквокали: Марк Ленън (Mark Lennon)
Беквокали: Кип Ленън (Kipp Lennon)

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/1925-roger-waters-rushi-stenata-i-s-albuma-roger-waters-the-wall-soundtrack.html

Проф. Иван Карайотов издаде книга за Анхиало през Античността

Проф. Карайотов в бургаския Археологически музей. Снимка: © Личен архивБУРГАС. Известният български историк проф. дин Иван Карайотов ще представи най-новата си книга „Анхиалос през Античността” (Anchialos/Anchialus During Antiqity), в която публикува резултатите от археологическите си проучвания, правени през 70-те години на миналия век. Премиерата на изследването ще със състои на 24 ноември, вторник, от 18.00 ч., в зала „Петя Дубарова” на Културен център „Морско казино”.


Книгата изследва историята на Анхиало до IV в. от н.е.. Снимка: © „Либра Скорп”Великолепно оформената книга, разказваща за Античността на Анхиало (днес – Поморие) до IV в. от н.е., предизвика голям интерес както сред професионалистите, така и сред обикновените любители на археологията. Допълнително преимущество на изданието е, че то е двуезично: на български и на английски, и е илюстрирано с над 80 фотографии – някои от тях са публикувани за първи път.

Иван Карайотов е роден на 20 декември 1941 г. в с. Лозен, Хасковска област. Учил е пет семестъра в Духовната академия „Климент Охридски” в София, като сред неговите преподаватели са видните български учени проф. Боян Пиперов и проф. Васил Пандурски.

През 1971 г. завършва „Класическа филология” в СУ „Климент Охридски” и специализира „Археология”.

Участва в редица археологически разкопки в региона на Бургас. Сред книгите, които издава е и забележителното проучване „Монетосеченето на Месамбрия” (1985, 1992).

До неотдавна проф. дин Иван Карайотов беше директор на Археологическия музей в Бургас.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/1924-prof-ivan-karajotov-izdade-kniga-za-ahchialo-prez-antichnostta.html

Изобразителното изкуство е сред най-предпочитаните инвестиции в света

Приходите от продажби по време на арт панаири и изложения са нараснали от 6.4 млрд. EUR през 2010 г. на 9.8 млрд. EUR за 2014 г. Снимка: © artnovini.comНЮ ЙОРК. Подразделението на CitigroupCiti GPS: Global Perspectives & Solutions, публикува доклад за състоянието (до 2014 г.) и перспективите на световния пазар на изобразително изкуство – The Global Art Market. Perspectives on Current Drivers and Future Trends. Докладът е съставен от шест раздела, които изследват всички аспекти на търговията с произведения на изкуството.


Според проучването, за последните 15 години общият обем на световния арт пазар е нараснал средно с около 13%от 3 млрд. USD през 2000 г. до 16.1% през 2014 г. Експертите смятат, че този резултат е изключително добър, тъй като отчетният период съвпада и с една от най-големите през последното столетие рецесии, пише artguide.com. В същото време годишният ръст на световния БВП и на износа е бил съответно 3.5% и 8.1%.

Изследването отделя подобаващо внимание на колекционирането на произведения на изкуството, което според специалистите предоставя на ценителите както материални, така и нематериални (социален статус, принадлежност към определени обществени кръгове, специфичен начин на живот) активи. Те отбелязват, че дори основният мотив за колекционирането да не е в смисъла на инвестиция, във всеки случай колекциите могат да бъдат разглеждани като вид пенсионно вложение или пък като своеобразна застраховка за „черни дни”. В същото време мнозина купувачи на изкуство, разглеждат този бизнес, като добра възможност за печалба. При анализ на ръста на различни активи, става ясно, че колекционирането превъзхожда по доходност вложенията в облигации и ценни книжа във вид „запис на заповед”, въпреки че отстъпва на инвестирането в акции…

Други любопитни данни от доклада на Citi GPS показват, че възвращаемостта при покупката на произведения на изкуство е по-висока от тази при златото, например – съответно 2.4 към 1.8 (през последните 40 години) и 3.7 към 1.6 (през последните 88 години). При артистите „най-доходоносни” продължават да бъдат авторите от сегмента „Следвоенно и съвременно изкуство” (Post War and Contemporary) – за периода 1965-2014, когато доходността е около 6.4%, и в сегмента „Традиционно китайско изкуство” (Traditional Chinese Works of Art) – за времето от 1985 до 2014 г. – 6.9%

Последните аукциони засилиха интереса към творчеството на италианския художник Амадео Модилияни. Снимка: © artnovini.comИзследването показва още, че приходите от продажби по време на арт панаири и изложения е нараснало от 6.4 млрд. EUR през 2010 г. на 9.8 млрд. EUR за 2014 г. и съставлява около 40% от общата сума на продажбите на изобразително изкуство.

От Citi GPS отделят специално внимание и на възхода на арт пазара в Китай, свързан, разбира се, както с изключително динамичното развитие на икономиката на страната, така и с отворената държавна политика в областта на културата и изкуството. В последните няколко години азиатският гигант е неизменно в челото на класацията на световните арт лидери, а показателите при търговията с творби на изкуството са наистина впечатляващи: през 2004 г. реализираният обем от продажби на търгове е 860 млн. USD, а през 2014 г. той надхвърли 10 млрд. USD (своеобразният пик беше достигнат през 2013 г.13.7 млрд. USD). Според проучването, ръстът на китайския арт пазар за изследвания период е 150%, а на американския – 146%. Същата тенденция се наблюдава и при аукционите, където делът на далекоизточната страна в глобалния арт пазар е бил 0.21% през 2000 г. срещу 27.3% през 2014 г. Това невероятното темпо води към още по-невероятни (но само на теория) перспективи: в прогнозата си The Global Art Market in 2030, компанията Citi GPS отбелязва, че ако тренда се запази, то през 2030 г. делът на китайския арт пазар в световен мащаб би трябвало да бъде… 99% (при абсурден ръст на световната икономика от 47.6%). Разбира се, експертите категорично отхвърлят подобна възможност и предлагат един съвсем реалистичен вариант (при ръст на световната икономика съответно от 10.7% и 8.7%), в който на Китай е отредено „второ място” с 28-30% пазарен дял, а на САЩ „първото” с 32-37%. В първия случай очакванията са за ръст на британския пазар до 24%, а във втория – драстичен спад на арт пазара във Великобритания – 13%, за сметка на възходящи тенденции на пазарите в други страни (Other) – 14%, и във Франция – 5%

Добрите перспективи пред световния арт пазар доказват по недвусмислен начин думите на големия испански художник Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973): „Изкуството отмива от душата прахта на всекидневието.”, убедени са от Citi GPS, автори на обширния доклад.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/1923-izobrazitelnoto-izkustvo-e-sred-nai-predpochitanite-investicii-v-sveta.html