Месечни архиви: март 2015

Ципрас: В отношенията между Русия и Гърция има голям потенциал

Ципрас: В отношенията между Русия и Гърция има голям потенциал

БГНЕС

В отношенията между Русия и Гърция има голям потенциал, особено в енергетиката и туризма, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас в интервю за ТАСС във връзка с предстоящото му посещение в Москва на 8 април.

Според правителството на Гърция в сътрудничеството между двете страни има голям потенциал, особено в областта на енергетиката.

„Мисля, че възможността да се засили връзката ни е свързана с туризма, както и с различни културни прояви“, обясни Ципрас.

В Русия гръцкият премиер ще се срещне с руския президент Владимир Путин, премиера Дмитрий Медведев и патриарха. Предвидено е изказване на Ципрас в един от най-големите университети в Москва.

„От тази гледна точка мисля, че възможността за сътрудничество на ниво образование между гръцки и руски университети също е много важен аспект от укрепването на взаимоотношенията ни“, смята Ципрас.

Той каза още, че Гърция и Русия имат общи корени, обща борба, обща религия и култура.

„Вашата страна има богата култура, а Гърция е люлката на световната цивилизация. Мисля, че в тези области можем да имаме много специфична комуникация и засилване на връзките между двете страни“, заяви Ципрас.

Според него 2016 г. ще бъде добра за Гърция и Русия и ще открие важна възможност за развитие на отношенията. /БГНЕС

 

Източник: http://svetoven.pogled.info

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/31/%D1%86%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%81-%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B3%D1%8A%D1%80/

Отварят безплатна линия за въпроси към Путин

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/31/%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D1%8A/

Уилям Джоунс: В Щатите свободна журналистика не съществува

Уилям Джоунс: В Щатите свободна журналистика не съществува Големите медии работят с правителството, твърди журналистът от сп. Executive Intelligence Review

Големите американски медии работят ръка за ръка с правителството, водейки пропагандна война, и това се вижда особено добре по отношение на Украйна, твърди Уилям Джоунс от сп. Executive Intelligence Review, пред RT*.

RT: Съветът за радио- и телевизионно разпространение** иска петнадесет милиона долара, за да „се противопостави на реваншистка Русия”. Защо САЩ се чувстват толкова застрашени?
Уилям Джоунс: Очевидно е по-трудно да се изрече голяма лъжа вместо малка. Всеки знае например, че „Ислямска държава” е опасна групировка. Следователно, за да бъдат убедени хората, че това е истина, трябва да се похарчат много повече пари, отколкото са нужни, за да се покаже, че ИД е заплаха и трябва да бъде спряна.

RT: Доклад на бившия председател на Съвета твърдеше, че мнението на медиите не винаги е в унисон с външната политика на Вашингтон. Това може би е добър знак, нал
и?
Уилям Джоунс: Това е само песъчинка в морето. Свободна журналистика не съществува в Щатите. Има една стара поговорка, че най-старата професия е проституцията, а втората най-древна е журналистиката. Те си приличат изключително много. Работил съм в сферата на медиите повече от четиридесет години и съм виждал как, когато някой начертае определени граници, никой не смее да ги прекрачи. В журналистиката има изключително малко търсачи на истината и те обикновено са в конфликт със своите издатели, особено ако последните получават държавно финансиране. В края на краищата, такива журналисти биват изтиквани на последните страници или пък просто ги изхвърлят от работа. Ако преувеличавам, преувеличението е съвсем леко. Масмедиите работят ръка за ръка с правителството на САЩ, за да провеждат пропагандна война, и това се вижда най-ясно в ситуацията с Украйна.

RT: Щатите влагат сериозни инвестиции в медии, които предават на чужди езици. Доколко успешно е това?
Уилям Джоунс: Мисля си, че властта на един тиранин никога не е безгранична, както е казал великият поет Фридрих Шилер. Хората, разбира се, ще вярват главно на това, което медиите им показват, и ако гледат новините, това определено ще им въздейства. Фактът, че се инвестират толкова много пари в медии, които предават на чужди езици – в момента се опитват да създадат телевизия, която да излъчва на руски в Латвия – ме навежда на мисълта, че Щатите се боят, че голямата лъжа може и да не мине, че не всички вярват в нея, и затова харчат толкова средства – за да внушат версията си и на останалите. Но мисля, че в крайна сметка истината ще излезе наяве. Хората не са чак толкова лековерни, колкото понякога си мислят тези, които държат властта. Вярвам, че тази пропагандна кампания ще свърши с провал, но те ще се опитат да пробутат своята версия на широката публика с всички възможни средства.

RT: Критикуват американските медии, които излъчват за чужбина, че са много сложна и тромава система. Какви стъпки смятате, че ще предприеме американското правителство, за да подобри тази информационна система?

Уилям Джоунс: Те всъщност не се интересуват от информацията. За тях е важно да прокарват политическата линия на правителството – щом е решено например да подгонят администрацията на Путин, няма да има никакви компромиси, всички ще се обединят и ще се нахвърлят срещу нея. Това става изключително лесно, тъй като водещите медии в повечето случаи се съобразяват с политическата линия, наложена от Вашингтон, а що се отнася до тези на правителството – „Гласът на Америка”, „Ал Хура”, радио „Свободна Европа” – когато искат тяхната версия да бъде чута, те водят наистина интензивни кампании. Същото, което е правил Гьобелс в Третия райх. Това не е нещо ново. Те не се интересуват от истината, защото в противен случай нямаше да вършат това, което вършат, а именно да подклаждат война в Украйна.

* RT – Russia Today – телевизионна и интернет медия, базирана в Москва, излъчваща на английски, арабски и испански и представяща руската гледна точка в глобалния информационен поток. Тя е клон на „ТВ Новости”, независима неправителствена организация, основана от РИА „Новости” и през 2008 г. включена в списъка на руското правителство на организациите от особено стратегическо значение за РСФСР.

** Broadcasting Board of Governors – американска правителствена агенция, наблюдаваща и регулираща работата на американските медии за чужбина като „Гласът на Америка”, „Свободна Европа”, „Свободна Азия” и др., излъчващи общо на 61 езика. В борда й влизат 8 експерти по масови комуникации и външни работи, назначени от президента и одобрени от Сената, а 9-ият е държавният секретар на САЩ.

 

 

Източник: http://www.blitz.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/31/%D1%83%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC-%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%83%D0%BD%D1%81-%D0%B2-%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB/

Превъзходството на НАТО – мит от миналото и фикция от днешния ден

Превъзходството на НАТО – мит от миналото и фикция от днешния денСамозаблуждението на НАТО за някакво превъзходство над Русия може да се окаже фатално. Военната мощ на пакта е мит от близкото минало и фикция от днешния ден.

Само преди 20 години Северната армейска група на НАТО с щаб в Рендален /ФРГ/ се състоеше от 4 армейски корпуса /британски, немски, белгийски и холандски/. На първа линия имаше още два /френски и американски/ в резерв. Зоната на отговорност на Northag се простираше от Гетинген /Германия/ – Лиеж /Белгия/ до устието на Елба и цялата територия на Холандия – на север. Над 200 000 щика. Само 1-ви армейски корпус на Бундесвера наброяваше 1200 танка и около 350 артилерийски системи. Но и това не беше главната сила, тъй като най-важната беше централната армейска група CENTAG, в състав два американски и два немски корпуса. Съществуваше още и южно командване, опиращо се на ударната мощ на 6-ти Средиземноморски флот.

От 1952 г. тази военна машина се попълваше, тренираше, превъоръжаваше, и отново превъоръжаваше за отразяване на възможно настъпление на СССР в Западна Европа. В щабовете на НАТО не изключваха и възможността от нанасяне на превантивен удар по СССР и неговите съюзници от Варшавския договор, в това число и НР България, ако за това се появят подходящи условия.

Генералният щаб на въоръжените сили на САЩ се отнасяше към този сценарий напълно сериозно. Вярата в европейската военна култура и мощта на НАТО се изграждаше от десетилетия, а след разпадането на СССР тази вяра стана абсолютна. Особено след победата над Югославя, която притежаваше една от най-крупните и подготвени армии в Централна Европа.

Но тези времена отминаха. Както обикновено става след победа армиите започват мащабно да се съкращават, тъй като издръжката им съвсем не е евтина.

Именно така решиха на срещата на ЕС в Кьолн през юни 1999 г. и в Хелзинки през декември 1999 г. Предполагайки, че Европа ще може да се справи сама след краха на СССР, след 11 септември 2001 г. САЩ започнаха да извеждат своите войски от континента, за да ги прехвърлят към новите войни в Ирак, Афганистан и т.н.

На пръв поглед САЩ имаха основания. Населението на САЩ в онзи момент беше 275 млн., които издържаха и хранеха армия от 1,5 милиона войници и офицери. Европа пък имаше 375 млн. население и 1,6 млн. служещи в европейските армии. А и войната в Югославия нагледно показа, че войните на бъдещето ще престанат да са масови и ще бъдат предимно контрапартизански, за които поддържането на огромни сили не е нужно.

Така започна дълъг период на военни реформи и струкурно реорганизиране.

В резултат в момента всички въоръжени сили на НАТО наброяват 1,5 милиона души, от които 990 000 са американски войски, но от тях само 30 000 са разположени в Европа, а останалите са в САЩ, като много от тях са задействани във войните на САЩ в Близкия Изток. „Европейците“ в силите на пакта са само 600 000. Това количество включва и всички национални въоръжени сили на страните – членки, въпреки че под командването на щабните структури на пакта са останали по-малко от една трета. По този начин реално блокът разполага само с 200 000 войници от европейските армии.

Организационно всички сили на НАТО са сведени до две стратегически командвания – командването в Атлантика и командването в Европа.

Първото по принцип се занимава с войната в морето, второто е съсредоточено върху сухопътните бойни действия.

Командването в Европа се състои от две части – обединени въоръжени сили в Северна Европа с щаб в Брюнсум /Холандия/, и обединени въоръжени сили в Южна Европа с щаб в Неапол /Италия/. Всяко от тях от своя страна се дели на отделни териториални и видове командвания. Въобще сложната и претоварена с многобройни щабове, обединения и командвания структура на командването е първото слабо място на пакта, което намалява неговата боева ефективност. Американските военни специалисти считат, че заради това реалните възможности на европейската част на военния блок днес е едва 10 процента от американската.

Но най-интересното започва при изчисляването на реалните войници, оръдия и танкове на разположение на пакта. Фактически излиза, че НАТО съществува само на хартия.

Формално европейските страни – членки са задължени в срок от 90 дни да формират чак девет корпуса за бързо реагиране, в това число обединен армейски корпус – Еврокорпус, германо-холандски, испански, италиански, френски, турски, германо-датски, полски и гръцки корпуси. Времената, когато 200 000 щика от северната армейска група за 48 часа бяха вдигани не само по тревога, но и заемаха отбранителни позиции, извършвайки 450-километров марш от района на своята постоянна дислокация, отдавна отминаха. На днешния НАТО само за попълване на частите до военните щатове са нужни 3 месеца. И това е под голям въпрос.

Отчитайки събитията в Гърция, на нейните 50 000 щика Брюксел едва ли може да разчита. Под голям въпрос са и испанските, така че предвидените срокове едва ли ще бъдаот спазени.

Трява да се отчита още един нюанс. След дадената заповед, военните части се формират по специален начин. За конкретните подразделения отговарят конкретни страни. Така например за формирането на германо-датския-полски корпус отговаря Германия. Не по-малко от 60 процента от неговата структура, тила и щабният елемент се попълва от немски войници и офицери. До каква степен Полша ще се съгласи да даде своите национални сили под командавнето на Берлин, е сериозен въпрос. Но това минимум ще се отрази на сроковете за изграждане на частите и на тяхната дисциплина.

С германо-холандския корпус проблемите са по-малко. Холандците ще си дадат частите, между тези две страни няма големи политически търкания. Но с армиите на страните от Бенелюкс през последните 10 години се появи един голям проблем. Техните командвания решиха, че гъсеничната техника вече не отговаря на съвременните изисквания. Тя е скъпа, сложна за обслужване и крайно неекологична в експлоатация. Танковете унищожават пътищата и почвата. А и стойността на един моточас е такава, че по-голямото време танковете са возени от колесни платформи. Повечето танкове бяха бракувани или продадени в чужбина. Например Белгия продаде своите леопарди на Ливан.

Немците са възмутени, че холандците и белгийците са убедени, че ще бъдат прикривани от немски танкове. Същите, които бундесверът изтегля заради съкращенията на военния бюджет на ФРГ. Но съседите съкращават бюджетите още по-бързо. Общата численост на армията на Холандия беше съкратена на 47 000 души.

Така нареченият еврокорпус е отделна история. Формално става дума за появил се още в 1992 г. съвместен немско-френски проект за създаване на многонационално обединение на корпусно равнище. Отначалото то се позиционираше като праобраз на новата армия на единна Европа, който ще замени НАТО. Но със замяната не стана нищо и еврокорпусът спешно трябваше да се вгражда в мобилизационните структури на пакта. На хартия всичко изглеждаше красиво. Еврокорпусът в мирно време е щабен батальон, 53 полк за връзка на Франция и френско-немска мотопехотна бригада, т.е. в мирно време реално бойните части в целия еврокорпус са 4 батальона, от които два немски и два френски, общо от 900 до 1300 души. Разбира се, корпусът всяка година прави учения, към които са привличани различни немски и френски танкови и механизирани дивизии. Но и тук има нюанси. Не цели дивизии, а само отделни подразделения, максимум до батальон, което отново поставя въпроса за степента на реалната бойна готовност на целия корпус.

Но най-главното даже не е в това. Фактически цялата военна мощ на НАТО се държи само от две армии – германската, с общо численост 201 000 души, и френската – с обща численост 135 000. И това е всичко. Налице е и Великобритания, чиято сухопътна армия наброява 100 000 души, но реално бойните части са по-малко от половината. Още по-лошо е положението при Испания. Теоретично може да се брои армията на Полша, която е най-голямата в Източна Европа. Супохътните й сили възлизат на 68 000 души, но числеността на реалните бойни подразделения в тях примерно са колкото британските, и в случай на голяма война, на разпореждане на НАТО, Варшава ще може да даде не повече от 15 000 войници.

По този начин, ако се отчита линията на съприкосновението с Русия и Беларус с дължина над 3000 км, целият блок НАТО ще може да разположи сили от 50-70 000 войници и офецери. Или пък 300 000, ако агресорът даде на пакта три месеца време за формиране на неговите части. Ако даде.

Но да се върнем към САЩ. На първо място – сухопътните сили на американската армия се съкращават от сегашните 560 000 до 490 000 войници. И даже онези 30 000, които по-рано бяха дислоцирани в Европа, също ги няма. Четирите пехотни бригади в Германия през 2015 г. ще бъдат върнати обратно в САЩ всичките. Съкращавани са и редица други поддържащи структури на американската армия, като имуществото на заеманите от тях военни бази се връща на местните правителства.

Рязкото си отслабване НАТО се опитва да маскира с формирането на различни нови сили за „особено бързо реагиране“ с обща численост от …5000 души. На 5 февруари решиха да ги вдигнат до 30 000. Особеността на новата структура се съдържа в това, че тя наистина ще може да бъде използвана в сравнение с другите части много бързо в течение на …3-10 денонощия. Кой ще ги чака?

И това е всичко, което целият НАТО може днес да извади и противопостави на бойното поле. Но и това е под въпрос. За всеки случай щабните офицери в Брюксел не крият факта, че реално равнището на мобилността на тези бързи сили е неизвестна.

Транспортната авиация на НАТО е остаряла и силно съкратена, така че прехвърлянето на тези части по въздуха е невъзможно. По железопътните линии липсват платформи с повишена товароподемност за превозване на тежката военна техника. Заради това се предполага, че части от нея, заедно с боеприпасите, храната и друго снаряжение, ще бъде дислоцирано в специални снабдителни пунктове, в източноевропейските страни – членки на НАТО, в това число и в България.

Общо взето излиза, че НАТО няма с какво да воюва и всичко останало е блъф. Неслучайно новият шеф на пакта Столтенберг направо каза, че „НАТО не иска конфликт с Русия, а точно обратното“. Какво означава „точно обратното“ при тази агресивна политика на САЩ и Брюксел?

НАТО не само, че не е в състояние да воюва с Русия, но и с какъвто и да било по сериозен противник. Да се пъчи и плаши – това може, да стреля по бедуините в пустинята на Либия или по мирните жители на Триполи и Белград – също. Но да тръгне на война с по-сериозен пртивник това със сигурност няма да стане скоро. А и въобще.

 

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/31/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0/

Мит ли е иранското секретно оръжие в Северна Корея?

Мит ли е иранското секретно оръжие в Северна Корея?През октомври 2012 година Иран започна да транспортира свои войски към военна база в Северна Корея, разположена в планинска местност в близост до границата с Китай, пише в материал на Гордън Чанг в The Daily beast.

Имаше информация, че там иранци от Министерството на отбраната и свързани с него компании работят над ракети и други видове ядрено оръжие.

Ахмад Вахиди, тогавашният министър на отбраната, отричаше, че някой е бил изпратен в Северна Корея, но тези непотвърдени данни са интересни, понеже миналия месец двете държави обявиха сключването на договор за техническо сътрудничество.

Групата 5+1, явно, е решително настроена да сключи споразумение с Иран за неговата ядрена програма, която определено е прикритие за създаване на ядрено оръжие.

Светът иска рамковото споразумение, което в момента се обсъжда, да гарантира, че ислямската република поне за една година няма да може да произвежда ядрено оръжие.

Посланиците на САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай се опитват да убедят Техеран да спазва допълнителен протокол, който позволява на Международна агенция за атомна енергия да осъществява внезапни проверки на атомните обекти.

Никакви инспекции обаче няма да решат фундаменталния проблем: както можем да предположим заради севернокорейската база, където работят специалисти по ядрено оръжие от Техеран, Иран е само част от ядрена програма, обхващаща Азиатския континент.

Отношенията между двата режима имат дълга история. Стотици севернокорейци са работили в около 10 ядрени и ракетни обекти на Иран. Там е имало толкова много учени, специалисти и лаборанти, работещи в областта на ядреното оръжие и ракетите, че са им дали собствен крайморски курорт.

Дори ако сега Иран се съгласи да спазва допълнителния протокол, той ще може да продължи да работи над бомби в Северна Корея, провеждайки изследвания или купувайки севернокорейски технологии и проекти.

С други думи, той ще бъде отделен от създаването на бомбата с един ден – продължителността на полета от Пхенян до Техеран – а не година, както се надяват политиците от САЩ и другите страни.

Приносът си за създаване иранска бомба имат не само севернокорейците. Иран получи първите си центрофуги от Пакистан, а пакистанската програма беше дъщерен проект на китайската.

През последните няколко години се наблюдава явно съкращаване на китайските доставки в Иран. Това може би е свързано с факта, че, първо, Китай вече е доставил на Иран основната част от необходимото за създаване на оръжие и, второ, предава на Пхенян главната роля при разпространението на ядреното оръжие.

На теория няма нищо лошо в подписването на споразумение за ядреното оръжие с ислямската република, но няма смисъл да се сключва сделка само с един от клоновете на международна програма за създаването му.

Точно затова групата 5+1 трябва да знае какво се случва в изолираната военна база в планините в Северна Корея и може би не само там.

 

 

Източник: http://www.fbr.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/31/%D0%BC%D0%B8%D1%82-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%B5/

Украйна увисна между Февруари и Октомври

Украйна увисна между Февруари и Октомври

Според редица анализатори Минските споразумения от февруари са сложили край на мащабните бойни действия. Спорадичните обстрели по фронтовата линия обаче продължават
Снимки БГНЕС

Политическата фаза на конфликта ще бъде не по-малко ожесточена от военната

Както се и прогнозираше, зимните бойни действия в Донбас приключиха, когато една от воюващите страни, в случая опълченците от т.нар. Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР) нанесоха локални военни поражения на правителствената армия в района на донецкото летище и в района на град Дебалцево. При това, както военната кампания от януари-февруари го показа, нито една от двете противоборстващи страни няма сили да нанесе решително поражение на другата. Сключеното споразумение в Минск, което бе резултат от усилията на Франция, Германия и Русия за намиране на мирно решение на конфликта, фактически сложи черта под опитите на Киев да реши проблема с двете бунтовни области със силата на оръжието. Това не означава, че няма да ставаме свидетели на нарушения на Минските споразумения, на гибелта на цивилни граждани и дори на боеве с местен характер. Такива има и в момента, и ще има, както показва историята на конфликти като този в Нагорни Карабах например. Но по мнението на различни, и което е важно, уравновесени наблюдатели на гражданската война в Украйна

мащабните военни действия са приключили

Такова мнение защитава и известният киевски политически технолог Дмитрий Джангиров, който твърди че Минските споразумения са изгодни преди всичко на Русия, защото според подписания документ тя не поема никакви ангажименти, не е обявена за страна в конфликта, а всички предписани стъпки трябва да бъдат изпълнявани от правителството в Киев и ДНР и ЛНР. Освен това Джангиров справедливо отбелязва, че според февруарските договорености от Минск тези части от Донецка и Луганска област, които се намират под контрола на противниците на властта в Киев, без изрично да се упоменава, фактически получават автономен статут. Те имат правото след провеждането на избори по украинските закони сами да назначават ръководителите на местните силови структури, да имат собствена милиция и особени икономически отношения с Русия. Т.е., коментира Джангиров, Русия е получила това, което искаше от самото начало – федерализация на Украйна и по-специално територия, която се намира в състава на Украйна.
Разбира се, има и хора, които не гледат така оптимистично на бъдещето. Това са основно представители на ДНР и ЛНР и техните непримирими опоненти националисти и дори откровени фашисти от киевския политически паноптикум. И едната, и другата страна говорят и пишат за това, че бойните действия ще бъдат подновени в края на пролетта или началото на лятото. Защо тогава ли, ами защото земята щяла да изсъхне, е най-честият отговор. А като беше мокра земята през топлия февруари защо това не попречи на опълченците да обкръжат украинската групировка край Дебалцево и да я принудят да се изтегли с тежки загуби?
Хората, които рисуват апокалиптични сценарии за бъдещето, често изпускат от внимание факта, че нито Украйна, нито бунтовните области са самостоятелни субекти и това предопределя техните действия. Очевидно ДНР и ЛНР не могат да оцелеят без руската помощ и това вече ги поставя в силна политическа и вероятно военна зависимост от Москва. На свой ред Украйна също напълно е престанала да бъде субект на международните отношения. Киев

е в пълна зависимост

на първо място от САЩ, но също така в немалка степен и от ЕС, разбирай от Германия и Франция. Именно тези зависимости в крайна сметка доведоха и до споразумението от Минск. От една страна, Европа, която не желаеше САЩ да разпалят голяма война в Стария свят, и, от друга, Русия, която също очевидно няма никакъв интерес от продължаването на военния конфликт край западната й граница, упражниха своето влияние, не просто да бъдат спрени бойните действия, а да се създадат условия те да не се подновят и да започне политически диалог между Киев и Донецк и Луганск. Към момента, макар и много трудно, този процес се придвижва напред.
Политиката на Съединените щати спрямо Русия продължава да бъде най-голямото препятствие пред излизането от украинската криза, но това не означава, че САЩ са против мирния процес, започнал с Минските споразумения. Ако те, както твърдят някои, желаеха война на всяка цена, то тогава можеха лесно да провалят преговорите от февруари, да въоръжат киевската армия и да създадат предпоставки за голяма война в Европа. Вижда се обаче, че и техните възможности не са безгранични, още повече, ако ключови съюзници на Америка са на противоположното мнение. Да, те можаха навремето да си позволят да нападнат Ирак, въпреки мнението на Германия, Франция и Русия, но когато войната е в Европа, нещата стоят по друг начин. Да не забравяме и че САЩ подкрепиха с гласа си в Съвета за сигурност на ООН споразуменията от Минск, с което те се превърнаха в международен документ.
Вашингтон обаче няма никакво намерение да прекратява агресивната си политика спрямо Москва. Поддържането максимално дълго на максимално голямо напрежение между Украйна и Русия придава смисъл на тази политика. Израз на това е поведението на киевските власти в последния един месец. Те, така да се каже, с неприкрито отвращение започнаха

уж да изпълняват Минските споразумения

но по своеобразен начин. Украинската власт заяви, че няма да амнистира всички опълченци и по-специално ръководителите им, макар че това е записано в документа от Минск, но в същото време признава подписите на ръководителите на ДНР и ЛНР Александър Захарченко и Игор Плотницки. Киев отказва до момента да свали търговското ембарго върху контролираните от опълчението райони на Донецка и Луганска области, но в същото време реално никой не спира камионите със стока, просто те се облагат с незаконни данъци, които отиват в нечии джобове, както твърди украинската правозащитничка и адвокатка Татяна Монтян. Думите й бяха потвърдени по трагичен начин тези дни, след като офицер от спецслужбите беше убит, така да се каже от своите, при опит да спре камион, пътуващ, натоварен с алкохол, към Донецк. Депутатите от Радата приеха закон, че подконтролните на опълченците райони са окупирани, но в същото време по Минските споразумения там трябва да се проведат избори до края на годината по украинското законодателство. Сегашните закони обаче не позволяват да се правят избори на окупирани територии… Открито се нарушава и точката от Минските споразумения, която предвижда Киев да съгласува законите за Донбас със сегашната власт там и за всичко това Западът очаквано си затваря очите. Така че политическата фаза на гражданската война в Украйна няма да отстъпва по ожесточеност от военната и не е известно кога и как ще завърши, но отсъствието на мащабни бойни действия поне ще означава рязко намаляване на броя на убитите украинци.
Сегашната власт в Киев, поради хроничната й русофобия, е неспособна да се заеме трайно с решаването на вътрешнополитическите проблеми, но това не означава, че под натиска на обстоятелствата няма да се съгласява на определени стъпки за деескалация на конфликта. Политическата и икономическата ситуация в подконтролната на Киев територия на Украйна се

влошава буквално с всеки ден

Последните 10 дни Украйна живееше под знака на конфликта между олигарха и президент Петро Порошенко и олигарха и губернатор на Днепропетровска област Игор Коломойски. Този сблъсък, в центъра на който бе желанието на Коломойски да съхрани контрола си върху две държавни предприятия за продажба и транспортиране на нефт, бе разрешен за момента с решаващото участие на американския посланик Джефри Пайет. Според депутата от блока на Петро Порошенко Сергей Лешченко се е наложило дори вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън да звъни в Киев, за да укротява ситуацията и да гарантира, че Вашингтон продължава да стои твърдо зад Порошенко. Това само по себе си дава отговор на въпроса какво е останало от украинския суверенитет и кой реално командва в Киев. Впрочем същият този Лешченко твърди, че и законът с който Радата отне контрола на Коломойски върху нефтените компании, е бил приет „по пряко указание от Вашингтон“. Тази намеса на САЩ обаче може и да е за добро. Коломойски и съюзниците му в правителството, като такъв се сочи премиерът Арсений Яценюк, са „ястребите“ в Украйна. Премахването на този паралелен властови център, заедно с подконтролните му доброволчески батальони, лишаването на „Десен сектор“ от финансовото му захранване, дава възможност за консолидиране на властта в страната в ръцете на президента Порошенко. Той категорично не е „гълъб на мира“ и има по ръцете си кръв на невинни хора в Донбас, но изглежда, че е по-приемливата фигура за преговори за Русия, Германия и Франция. При всички условности е по-добре властта в страната да бъде в негови ръце, отколкото в тези на откровено неадекватни и недоговороспособни лица като Яценюк, Турчинов, Ярош и други подобни.
Въпреки че Коломойски и екипът му бяха принудени да подадат оставка, политическите наблюдатели съветват да не се правят прибързани изводи за победа на президента Порошенко в конфликта. Очакванията са, че днепропетровският бизнесмен, който спонсорира няколко доброволчески батальона, включително и профашистката организация „Десен сектор“,

няма да отстъпи току-така

и ще нанесе в подходящ за него момент удар срещу Порошенко и компания. Възможностите на Коломойски за това не са малки. Достатъчно е да споменем, че освен военна сила той притежава и банката „Приват“, на която се падат 25% от банковия сектор в Украйна, и ако пожелае, Коломойски може много сериозно за усложни живота на правителството и президента, като предизвика банкова криза.
Икономическата ситуация в Украйна обаче е такава, че страната може да банкрутира и без машинациите на Коломойски. Миналата седмица рейтинговата агенция „Мудис“ понижи кредитния рейтинг на Украйна от Саа3 до предфалитната степен Са с негативна прогноза. Фактически „Мудис“ съобщи на света, че Украйна фактически е фалирала и няма да се измъкне, без кредиторите да й отпишат част от дълга. Според експертите дори да избегне официално обявяване на банкрут, Украйна ще се сблъска с допълнително влошаване на стандарта на живот. В момента минималната месечна заплата в страната е 38 долара, което е три пъти по-малко от равнището на бедност, определяно от ООН, което се измерва с доход от 5 долара на ден. При това според споразумението с МВФ до края на годината цената на газта за населението трябва да се повиши с 280%, на парното с 66%, на електричеството с 40%. В същото време промишленото производство от началото на годината падна с 30%, снижава се и износът, как в такива условия Киев ще получава валута, за да плаща дълга, който вече е над 70% от БВП, е голям въпрос. Според бившия председател на Националната банка на Украйна Сергей Арбузов за обслужването на външния си дълг Украйна ще трябва да отдава 5-6% от БВП, което според него е непосилна сума. Към всичко това трябва да прибавим и съзнателно разкъсаните икономически връзки с Русия, които засега не могат да бъдат компенсирани от разширяване на икономическите контакти с ЕС. Точно обратното, някои украински експерти вече подозират, че Украйна просто е преметната от ЕС със Споразумението за асоциация и свободна търговия, заради което започнаха Майданът и гражданската война. Президентът на Украинския аналитически център Александър Охрименко заяви миналия вторник в Киев, че ЕС фактически издевателства над Украйна. Например ЕС дава право на Украйна да изнесе на неговата територия 20 000 тона свинско месо само при условия, че закупи от ЕС 10 000 тона свинско. Квотата за птиче месо е само 5000 тона, при положение, че за Ирак Украйна изнася 50 000 тона, освен това европейците са затворили своя пазар за украинските ечемик, соя и рапица. Впрочем украинците нямат право да се правят на изненадани, те бяха прилежно и

дълго предупреждавани

за подобни особености на асоциацията с ЕС през цялата 2013 година.
Новата фаза на украинската криза, като че ли потвърждава тезата на политолозите, които правеха паралели между събитията от 2014 г. в и тези от 1917 г. в Руската империя. През февруари м.г. Украйна мина през своята условна Февруарска революция. Старата власт бе свалена и мина в ръцете на условното Временно правителство. Макар че преките паралели са опасни, все пак се набиват на очи някои сходства. Както Руската империя, и Украйна е в тежка икономическа и обществена криза, със сепаратистки нагласи в покрайнините на държавата. Както тогава западните съюзници са притискали Временното правителство да продължи войната с Германия, така и сега САЩ са тези, които са готови винаги да защитят Киев, ако той поднови военните действия. В империята навремето болшевиките са започнали да създават паралелни центрове на властта, а сега в Украйна тази роля играят както опълченците в Донбас, така и олигарсите в останалата част от страната. Не е нужна много фантазия, за да си представим какъв може да е крайният резултат – разпад и пълномащабна гражданска война на цялата територия с риск да се пренесе върху други държави. Дано обаче това да си остане само фантазия. Но така или иначе, Украйна някак си увисна между условната Февруарска и ненастъпилата още условна Октомврийска революция. А такава в Украйна ще има и дано да е „кадифена“, а не кървава. Тя е неизбежна защото сегашната политическа класа, която е подчинена на чужди интереси, не е в състояние да реши огромните проблеми пред страната. Следователно са необходими нови хора, с нови идеи и те неизбежно ще дойдат.

Конфликтът между президента Петро Порошенко и бившия губернатор на Днепропетровска област Игор Коломойски засега изглежда е потушен, но наблюдателите съветват да не се бърза с изводите кой е победител в него

Миньори от Западна Украйна протестират срещу плановете на правителството за реформи в сектора. Недоволството от икономическото и социалното положение в страната нараства с всеки месец.

 

 

Автор: Георги Георгиев

Източник: http://www.duma.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/30/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC/

Украинският „Нафтогаз” се моли на „Газпром” да продължи действието на „зимния пакет”

Украинският „Нафтогаз” се моли на „Газпром” да продължи действието на „зимния пакет” Русия прави отстъпка с 30% за периода

„Нафтогаз Украина” е изпратил писмо до Газпром с предложение да бъде продължено действието на „зимния пакет” до края на следващия есенно-зимен период, съобщи украинската компания.

Този пакет е съгласуван на тристранни преговори в Брюксел на 31 октомври 2014 г. Според споразумението през зимния период Киев получава руски газ на цена 329 долара за 1000 кубометра в предплата със 100 долара отстъпка.

Тези условия важат до 1 април.

Преди това украинският енергиен министър Владимир Демчишин е заявил, че от 1 април Украйна може да престане да купува газ от Русия, а да го получава от европейски партньори.

През март Украйна е закупила газ от Русия в намалени количества – само по 10 милиона кубометра в денонощие.

На 19 февруари между Русия и Украйна възникна нов газов спор. Тогава „Нафтогаз Украина” прекрати доставката на газ за Донбас, като обясни това с „критична повреда” газопровода. „Газпром” реши проблема, като активира консервирани газоизмерителни станции.

Само след няколко часа украинската страна обяви, че е възстановила тръбите и е възобновила подаването на газ в региона.

Ситуацията не се изясни. На следващия ден „Нафтогаз” заяви, че е възстановил газоподаването.

Представители на Донбас обаче твърдят, че газ постъпва непосредствено от „Газпром” през южната граница. „Газпром” на свой ред заявява, че това е съгласувано с руската страна.

 

 

Източник: http://www.blitz.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/30/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%84%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3/

Протести в Прага с викове „Позор за НАТО”

Протести в Прага с викове „Позор за НАТО”В чешката столица Прага се състояха акции срещу марша през страната на конвой от военнослужещи и бойна техника на САЩ.

Маршът започва на 29 март и ще продължи до 1 април.

На централния Вацлавски площад се бяха събрали няколко стотин души, които скандираха “Позор за НАТО” и бяха опънали транспаранти: “Стоп на американския конвой”, “Не се нуждаем от американското спасяване”.

Някои участници носиха руския флаг.

Акцията бе организирана от компартията на Чехия, но веднага след нея се събраха привърженици на обединението “Национална демокрация”.

Консервативната политическа организация проведе марш “Срещу американските окупанти”. От площада маршът мина по централните столични улици до посолството на САЩ.

Наред с това в Прага бяха проведени и акции в защита на НАТО, на които бе приветствано преминаването на американския конвой през Чехия.

В тях участваха представители на ръководствата на десни парламентарни партии./Поглед.инфо

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/30/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D1%81-%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/

САЩ са избили над 2млн. души в Близкия изток за последните 12 г. – но за какво?

САЩ са избили над 2млн. души в Близкия изток за последните 12 г. – но за какво?През последните 12 г. в следствие на войните и операциите на САЩ в Близкия изток са убити над 2 млн. души. И най-тъжната равносметка, която Вашингтон и НАТО отказват да направят е, че оставиха Ирак в разруха, Ислямска Държава се надигна под носа им, а Афганистан се превърна в най-големия производител на хероин под окупацията на САЩ и НАТО и практически скоро пак ще е в ръцете на талибаните…

Над 2 млн души са загинали при операции на САЩ в Близкия изток през последните 12 години, сочи доклад на международната организация Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война (Physicians For Social Responsibilty), която през 1985 г. получи Нобелова награда за мир.

В хода на американската военна операция в Ирак са загинали около един милион души, което се равнява на около 5% от населението на страната. 220 000 души са загинали в Афганистан, а 80 000 в Пакистан.

Организацията отбелязва, че в тези цифри не влиза броят на загиналите при съвместни операции на САЩ и техните съюзници в Йемен и в Сирия, с който възможният брой на жертвите ще надхвърли 2 милиона души.


В доклада се отбелязва, че около 3 млн. жители на Ирак, Афганистан и Пакистан са избягали родините си заради бомбардировките на Пентагона
.

„Получените данни са надхвърлят приблизително 10 пъти официалната статистика и числата, с които оперират основните медии и експерти. САЩ водят стриктен отчет на жертвите сред своите военнослужещи, въвлечени във войната срещу тероризма, но не съществува никаква статистика за жертвите сред гражданското население. Това е умишлен пропуск“, се казва в доклада.

Данните на организацията се основават на резултати от различни изследвания, статистика на ООН, данни на правителствата и различни неправителствени организации.

 

 

Източник: https://alterinformation.wordpress.com/

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/30/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D1%81%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-2%D0%BC%D0%BB%D0%BD-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B7/

Китайското злато тихо ще детронира долара от позицията на световна резервна валута

Китайското злато тихо ще детронира долара от позицията на световна резервна валутаКитай ще обвърже валутата си изцяло със златото и макар и неофициално, съвсем скоро Юана може да се превърне в новата световна резервна валута, каквато сега е американският долар, прогнозират анализатори

Вниманието ми беше привлечено от проучванията на един уважаван анализатор, следят събитията и процесите в Китай от години насам, който твърди, че Китай разполага с много повече от 30,000 тона злато и през следващите няколко години китайската валута (юанът) ще бъде обезпечен със злато. Китай разполага с много повече злато, отколкото позволява на светът да види. Както отбелязва един от най-авторитетните анализатори на ценните метали в глобален мащаб Аласдаир Маклеъд за периода 1983-2002 Китай е акумулирал официално 25, 000 тона злато. В момента се говори за 30, 000 тона. Китай продължава да трупа и обогатява зланитя си резерв, докато САЩ правят точно обратното – продават или дават назаем повечето си злато. Никога в трезорите на ФЕД (федералния резерв) не е имало толкова малко злато през 21 век.

Има сериозни доказателства, че в трезорите на Китай се съхранява голямо количество недокладвано злато.

Ето какво предрича друг анализатор – Саймън Хънт:

  • Китай ще предприеме твърди мерки през втората половина на тази година, за да преструктурира финансовата си ситема, тежката индустрия, производството и пазарът на недвижими имоти. Ще се случи, както го наричаме, период на „контролирана криза“, която не само ще шокира повечето чужденци, но ще има отражение върху цялата глобална икономика.
  • Китай не иска нейната валута да се превърне във световна резервна валута, но ще се стреми да се засили използването ѝ в търговията и централните банки.
  • Китай не се доверява на Вашингтон и не вярва в неговата способност да подсигури интересите на останалата част от света със своята резервна валута – доларът. Вашингтон гледа само собствения си интерес. Китай ще се опита да обвърже Юана със злато през идните три години. Преди това ще има болезнени реформи в икономиката, но тя ще бъде стабилизирана в последствие.

В медиите се говори често за т.нар. „война на валутите“ и Хънт е сигурен, че стратегията на Китай е да стабилизира максимално Юанът и да го обвърже със златото. Това за китайците е ключа към превръщането им в бъдещата глобална сила, която ще доминира световната финансова система. И това ще се случи със сътрудниеството с Русия, която също значително увеличава своите златни резерви и някои държави-членки на БРИКС, които ще предложат обезпечена със злато резервна валута, алтернативна на доларът.

Юана вече се разширява значително: 28 държави по света вече направиха суап-сделки с център Цюрих, които включват разплащането с китайски юани. През 2013 година пък ЕЦБ подписа 4-годишна суап-сделка с Китай, според която Китай може да предостави по всяко време при нужда на ЕС 350 млрд.юана. Решението на ЕЦБ да сключи сделката с Китай беше продиктувано от поредното увеличаване на американския дълг и блокирането на американските институции поради липса на свободни средства и нов бюджет. Тоест, европейските партньори на САЩ предпочетаха да се подсигурят от китайците, виждайки рисковете пред американската икономика заради огромния им дълг от 18трлн.долара.

Ако Китай разполага с 30, 000 тона злато, тогава обвързването на валутата им със злато определено е по възможностите им. Увеличавайки златните си резерви Китай избягва зависимост от доларът. Скоро всички ще си спомнят, че Китай мисли с много ходове напред и се възползва добре от предимствата на контролираната икономика.

 

 

 

Aвтор: Лоуренс Уилямс

Източник: https://alterinformation.wordpress.com/

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/30/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%BE/