Месечни архиви: февруари 2015

САЩ ни използват срещу Русия

САЩ ни използват срещу РусияПентагонът вече е осигурил същественото си военно присъствие в страните от Балтика, Полша, Румъния и България

Пентагонът е включил България в плановете си за възпиране на Русия. Това е заявила заместник военният министър на САЩ Кристин Уормът на слушания в Конгреса, предаде ТАСС.

Уормът е отбелязала някои положителни резултати от предишната политика на „рестартиране“ в отношенията с Русия, но е поставила ударението върху това, че сега „за нас е много по-необходимо да препотвърдим голямото значение на възпирането и нашите задължения по член 5-и от Североатлантическия договор“.

Става дума за колективната отбрана на страните членки на НАТО.
Заместник-шефът на Пентагона е обяснила, че САЩ възнамеряват да „възпират по-нататъшната руска агресия“ в Европа, застрашаваща стабилността на континента.

По думите й САЩ вече са предприели редица мерки, включително „са осигурили същественото си военно присъствие в страните от Балтика, Полша, Румъния и България“.
Уормът заявила, че през последната година САЩ „трикратно са увеличили участието на своите ВВС в патрулирането на въздушното пространство в района на Балтика“, разширили са съвместните учения с полските военни летци и 14 пъти са изпращали свои военни кораби в Черно и Балтийско море.
Припомняме, че в сряда американският държавен секретар Джон Кери и сенатор Кристофър Мърфи очертаха „огнева линия“ около България на Балканите.

Пред Комисията по външна политика на Сената Кери заяви, че редица европейски страни, сред които Македония, Косово, Сърбия и Черна гора, се намират на „огневата линия“, когато става въпрос за отношенията между Вашингтон и Москва.
По време на дебатите в комисията сенаторът Кристофър Мърфи заяви, че Русия буквално марширува в Сърбия и както никога досега „си разиграва коня на Балканите“, водейки асиметрична война тук.

„Когато става въпрос за Македония, Косово, Сърбия и Черна гора, както и за страни като Грузия, Молдова, Приднестровието – те се намират на огневата линия“, каза Кери, отговаряйки на сенаторски въпрос за руското влияние в Европа.
В същото време пред Комисията по външна политика Джон Кери заяви, че е съвсем близо въвеждането на нови санкции срещу Русия заради кризата в Украйна, тъй като „нито Русия, нито поддържаните от нея сили не изпълняват Минските договорености“, съобщи Би Би Си.

„План Б“ включва задълбочаване на санкциите и допълнителна подкрепа за Украйна“, уточни Кери и добави, че президентът Обама ще вземе решение след консултации с германския канцлер Ангела Меркел.
Заплахите за нови санкции срещу Русия от страна на Запада показват „нежеланието“ на Вашингтон и Брюксел да спазват мирните споразумения за Украйна. Това от своя страна заяви руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от АФП.

„Мисля, че това има просто обяснение – опитват се да подклаждат истерията и да отклонят вниманието от необходимостта за прилагането на споразуменията от Минск“, посочи още Лавров.
В интервю за Си Ен Ен говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков очерта условията, при които отношенията между Русия и Запада може да се регулират.

„Единственото, което искаме, е да уважават нашите суверенни права и национални интереси. Щом това се случи, ще настъпи ренесанс в нашите международни отношения“, заяви Песков.

По думите му, въпреки взаимните обвинения на двете страни в конфликта в нарушаване на примирието, ситуацията в Югоизточна Украйна сега е много по-добра в сравнение с периода преди Минските споразумения.

 

 

Източник: http://www.duma.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/27/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/

Политиката на Владимир Путин по издигането авторитета на Русия по цял свят го прави победител

Политиката на Владимир Путин по издигането авторитета на Русия по цял свят го прави победител

Владимир Путин

Аз съм единственият, който има стратегия, а вие сте тактици, казал им той и си излязъл

Политиката на Владимир Путин по издигането авторитета на Русия по цял свят го прави победител в очите на хората, смята Алистър Кембъл, британският журналист, водещ, политически сътрудник и бивш директор на стратегическите комуникации на кабинета на Тони Блеър между 1997 и 2003 г. Кембъл разказва в интервю за CNBC за новата си книга.

„Интересно е, че когато обсъждахме с издателя чии имена трябва да бъдат на корицата на книгата, то на първо място бе Владимир Путин, защото харесва ли му на някого това, или не, но той е победителят“, казва Кембъл.

В книгата си той описва история, която станала по време на срещата на Г20 в Брисбейн. Руският лидер тогава не останал на заключителната вечеря и заявил: „Аз съм единственият човек в тази стая, който има стратегия, а всички вие сте тактици“. Именно това го откроява сред другите политически дейци, коментира авторът на книгата.

„Смятам, че неговата цел и неговата стратегия са да върне руската мощ и руската сила. И той се стреми да отиде колкото се може по-далеч в реализирането им“, смята Кембъл.

 

 

Източник: http://www.blitz.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/27/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%B3/

България – големия губещ от енергийната война между САЩ и Русия

България – големия губещ от енергийната война между САЩ и РусияОчевидно Брюксел се опитва да прехвърли върху Москва отговорността за провала на проекта за газопровода „Южен поток“, въпреки, че именно Европейският съюз и САЩ бяха онези, които постоянно и последователно поставяха препятствия пред реализацията му, включително извивайки ръцете на българското правителство, доколкото страната ни е първата на територията на Европа, през която трябваше да премине газопроводът

Провежданата от Брюксел по внушение на Вашингтон енергийна политика не отговаря на националните интереси на редица държави от Югоизточна и Централна Европа, включително на България.

В този смисъл, решението на българските управляващи да следват стриктно внушенията на САЩ и брюкселските „еврократи“, означава, че те трябва да са готови да понесат и всички евентуални последици от него, например ако по вина на Украйна отново бъдат прекъснати руските газови доставки за Европа.

Както посочва в свой коментар британският „Файненшъл таймс“: „ЕС се опитва да постави богатите на природен газ, но „политически чувствителни“, държави, като Азербайджан и Туркменистан, в центъра на новата енергийната стратегия на Съюза“. Тази стратегия беше официално представена на 25 февруари 2015, като в основата и е тезата, че ЕС трябва да сложи край на зависимостта си от Русия и да подкрепи ролята на Украйна като транзитна страна за руските газови доставки. В същото време се предлага да се разшири партньорството с Норвегия, която е вторият най-голям доставчик на петрол и газ за Европа. Според евромисаря по енергийния съюз Марош Шевчович, Русия ще остане „много важен доставчик“ за ЕС, но нейното влияние ще бъде намалено. Освен това стратегията предвижда членовете на ЕС да бъдат лишени от част от суверенитета си в енергийната сфера в полза на Европейската комисия. Преди подписването на нови споразумения с трети страни, каквито са доставчиците на газ, страните членки ще трябва да представят договорите на ЕК, която пък ще се произнася за съответствието им „със законите на ЕС“.

Първата реакция на редица енергийни експерти след публикуването на стратегията бе, че нито Азербайджан, нито Норвегия, да не говорим за Туркменистан (чиито газови доставки в западна посока по начало са крайно съмнителни, а износът на туркменски газ е ориентиран най-вече към Русия и Китай) могат да покрият енергийните потребности на Европа.
Истината е, че поне досега обещанията в енергийната сфера, които се дават на София от Брюксел и Вашингтон, нямат реално покритие. Това се отнася и за предложената от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер „компенсация“ под формата на евентуалното присъединява на страната ни към Шенгенското пространство, което на практика, ще доведе само до по-нататъшен ръст на емиграцията на най-активните в икономическо отношение български граждани, които няма да могат да бъдат използвани за решаване проблемите на националната ни икономика, а ще допринасят (работейки като „гастарбайтери“) най-вече за възхода на други европейски (и неевропейски) икономики.

Изпълнявайки препоръките на ЕС и САЩ, България рискува в крайна сметка да се окаже принудена да купува природен газ на значително по-високи цели от тези, които днес плаща за руския. В тази връзка ще напомня, че решението на Полша да купува катарски природен газ например, ще наложи на тази страна да плаща за него с 30% повече, отколкото за руския, т.е. Варшава на практика ще трябва плаща за реализацията на политическите амбиции на Брюксел и Вашингтон (а до голяма степен и за тези на собствения си елит).

Редица авторитетни енергийни експерти подчертават, че в средносрочна перспектива Европа и особено държави като България не разполагат с реални алтернативи за мащабни доставки на неруски природен газ на приемлива за тях цена. Много е вероятно широко рекламираният напоследък „Южен газов коридор“, да се окаже също толкова нереалистичен като провалилите (макар и също широко рекламирани, като алтернатива на руските енергийни доставки) проекти за газопровода „Набуко“ или за петролопровода АМБО.

Но, докато Брюксел очевидно блъфира, залъгвайки енергийно зависимите от Русия държави като България, че има откъде да получат природен газ, ако скъсат с нея, предупреждението на председателя на Управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер, че газовият транзит през Украйна може да бъде спрян и, че Русия е готова да преориентира енергийните си доставки към други пазари, може да се окаже също толкова реално, както и предходните руски предупреждения за възможното прекратява на проекта за газопровода „Южен поток“.

Унгарският пример

Междувременно, докато у нас, както и в съседна Сърбия, опитите за реанимацията на „Южен поток“ и оставането на двете държави в „голямата енергийна игра“ изглеждат доста плахи и противоречиви, Унгария например действа много по-решително. Унгарският елит не просто демонстрира способност самостоятелно да анализира ситуацията (както в енергиен, така и в по-общ план) в Европа, но и посочва възможните пътища за подобряване на отношенията между Брюксел и Москва.

Вместо да следва примера на чиновниците от ЕС и да предявява на руснаците все нови и нови претенции, по време на последното посещение на руския президент Путин в Будапища през февруари 2015, унгарският премиер Виктор Орбан подкрепи идеята за изграждането на газопровода, станал известен като „Турски поток“, изразявайки готовност страната му да се превърне в ключов партьор на Москва в новата схема за доставка на руски енергоносители за Европа. В тази връзка, той подчерта, че: „За нас е от жизнено важно значение да има газопровод, който да гарантира доставките на природен газ за Унгария, заобикаляйки Украйна. Ще продължим да търсим възможности за сътрудничество, защото страната ни продължава да е заинтересована от това, газопроводът от юг да стига до нас и той да бъде изграден“. Орбан засегна и темата за санкциите на ЕС срещу Русия: „Смятаме, че изолацията на Русия от Европа е нецелесъобразна. Сигурен съм, че трябва, колкото се може по-бързо да подобрим отношенията между ЕС и Москва и Унгария работи за намирането на съответните решения“.

На свой ред, руската страна потвърди готовността си да гради партньорски отношения с Унгария в рамките на проекта „Турски поток“. Както посочи президентът Путин: „Ако не ни пречат, можем на практика да реализираме част от „Южен поток“ през Турция. Например, да използваме споразуменията и съвместните си предприятия с Унгария, Сърбия и други партньори за да стигнем до австрийския газов хъб в Баумгартен. Всичко това е възможно, ако партньорите ни са готови за сътрудничество“. В случая за нас, българите е особено важно, че в Будапеща Путин заяви: „след това сме готови да минем и през България“.

Според повечето експерти, в резултат от срещите между Орбан и Путин, Унгария и Русия са съумели да решат не само по-отдалечените, но и текущите проблеми на взаимодействието между двете страна в енергийната сфера. В частност, беше взето политическо решение за подписване на ново споразумение за доставките на руски природен газ, вместо сега действащото, което изтича в края на 2015. Макар че предстои да бъдат уточнени техническите подробности, вече е ясно, че Будапеща може да разчита на сериозни „бонуси“ от руснаците, най-вече по отношение цената на доставяния от тях газ. Освен това Унгария няма да плаща за неизползвания руски газ и ще може по-пълноценно да използва (т.е. да запълни) наличните си газови хранилища.

Впрочем, в съседна Чехия също са склонни да последват унгарския пример. Там например, за по-тясно сътрудничество с Русия в енергийната сфера и против налагането на санкции срещу нея, освен президентът Милош Земан, се обявяват финансовият министър Андрей Бабиш и министърът на индустрията Ян Младек. Съвсем наскоро техните две министерства съобщиха, че Чешката експортна банка ще отпусне още няколко милиарда в подкрепа на чешкия износ в Русия. Ключов елемент от енергийната концепция на страната пък стана планът за изграждането на нови блокове на АЕЦ „Темелин“, което в крайна сметка вероятно ще бъде осъществено от „Росатом“, въпреки прекратения през миналата година търг.
Този очевидно ориентиран към по-далечна перспектива подход контрастира с подходите на някои други държави от Централна и Югоизточна Европа, като особено противоречив и странен изглежда подходът, възприет от България и Сърбия. Българските управляващи например, действат така, сякаш са осъзнали значението на проекта за газопровода „Южен поток“ едва след като Москва реши да го прекрати. Така, премиерът Бойко Борисов използва проведения в София европейски форум, посветен на свързването на страните от Югоизточна Европа с европейските енергийни системи, за да представи официално идеята си за газов хъб в България, който да се захранва с природен газ от газопровода „Южен поток“, на който Москва сложи кръст и реши вместо него да строи „Турски поток“. Еврокомисарят за единния енергиен съюз Марош Шефчович обаче охлади надеждите му, посочвайки, че ЕК залага на бързото приключване на вече започнатите с нейни пари газови инфраструктури проекти в региона: „Големи надежди са били залагани върху големи проекти в България – трябва да спрем с подобни проекти, които осигуряват огромно количество само от един доставчик. Трябва да се промени начина на работа и да се работи върху малките проекти, интерконекторите“.

В съседна Сърбия пък решиха да се правят на обидени, призовавайки Брюксел да „притисне“ Москва за да я накара да възобнови реализация на проекта. В същото време, твърденията на сръбския министър на транспорта и инфраструктурата Зорана Михайлович, че страната и е изразходвала за този проект 30 млн. евро за „необходимите гаранции и създаването на съвместно предприятие“ в рамките на „Южен поток“, както и още 8 млн. за отчуждаването на земи по трасето на газопровода, се оценяват по-скоро като опит на управляващите да снемат от себе отговорността за това, че планираните работи по изграждането на газопровода на сръбска територия така и не стартираха.

Възможно е обаче, сред посещенията на Путин в Анкара (декември 2014) и Будапеща (февруари 2015), двете страни, а вероятно не само те, да преосмислят приоритетите на енергийната си политика и да започнат да действат по-прагматично, съобразявайки се най-вече със своите собствени национални интереси, още повече, че, както вече посочих по-горе, прекъсването на руския газов транзит през Украйна става все по-вероятно.

 

 

Източник: https://alterinformation.wordpress.com/

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/27/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%89-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B0/

Путин: Военното сътрудничество между Русия и Кипър не е заплаха за никого

Путин: Военното сътрудничество между Русия и Кипър не е заплаха за никогоСътрудничеството между Русия и Кипър във военната сфера, в това число и акостирането на руските кораби на кипърските пристанища, не е насочено срещу когото и да било, съобщи руският президент Владимир Путин.

„Нашето сътрудничество не пречи на никого“, каза руският държавен глава на пресконференцията след преговорите с кипърския му колега Никос Анастасиадис.

Той поясни, че сътрудничеството в сферата на военноморския флот се отнася за руските кораби, които участват в международните усилия за борба с тероризма и пиратството.

„Не мисля, че това може да притеснява някого. Сигурен съм, че съвместната ни работа, а в този смисъл можем да говорим и за приноса на Кипър в тази съвместна работа, ще доведе до резултати в тези най-важни и остри посоки в борбата с предизвикателствата, с които се сблъскваме, в това число и в този регион от света“, каза още той.

Путин заяви, че ограничителните мерки, въведени срещу Русия от страните в Евросъюза, ще навредят и на двете страни, а намаляването на икономическите връзки неизбежно ще доведе до загуба на конкурентоспособността на еврозоната и ще се отрази негативно и върху Русия.

„Ако ние сведем до минимум отношенията си, то неизбежно, искам да подчертая, всичко това ще доведе до загуба в определена степен на конкурентоспособността на еврозоната, но и на Русия това няма да се отрази добре“, каза Путин.

При приемането на решенията за санкциите Евросъюзът би било добре да отчете националните си интереси.

„При приемането на такива решения, предполагам, би било правилно, ако тези решения се приемаха от членовете на ЕС, изхождайки от националните интереси, а не просто, изхождайки от някакви непонятни общи съображения, неизвестно от кого формулирани“, каза руският президент.

 

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/27/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83/

НОВИЯТ ЛИБЕРАЛЕН ФЕТИШ

НОВИЯТ ЛИБЕРАЛЕН ФЕТИШ Според официално оповестения график преговорите за ТПТИ трябва да приключат през настоящата 2015 г. После подлежат на ратификация от Съвета на Европа и Европейския парламент, а след това и от националните парламенти на страните, ако конституцията им го изисква.

Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между Европейския съюз и САЩ безусловно поставя интересите на корпорациите над държавите и дори над самия Евросъюз.

В многобройни статии и анализи на експерти бе установено категорично, че споразумението крие огромни рискове за по-малките икономики и че ще е в интерес единствено на големите транснационални компании. До пълната документация на споразумението имат достъп малцина представители на международните корпорации, сред които американските представители от компанията „Филип Морис“ са повече от 600 души – корпоративни адвокати и лобисти. Сред целите на ТПТИ е не само отпадането на митата от двете страни на Атлантическия океан, образно казано, което ще доведе до загуби за националните бюджети и бюджета на Европейския съюз, но и предоставяне на изключителни привилегии за транснационалните компании (ТНК).

ТПТИ, като с магическа пръчица, ще реши проблемите на компании като „Шеврон“, за която дори американското посолство лобира у нас, настоявайки България да премахне мораториума над добив на шистов газ, както твърди проучването на сайта alterinformacion.

Преди 25 години (!!!), на 22 ноември 1990 г., САЩ и 12-те страни от Европейската общност (тогава) подписват трансатлантическа декларация, чиято идея е да се подпише споразумение за търговията с услуги, чиято цел всъщност е да елиминира всякакви местни и национални специфики в полза на т.нар. международна конкуренция. Споразумението трябва да е валидно за цял свят, при това без да се преговаря с отделни държави. Тогава, преди 25 години, тази хватка не успява да постигне целта, но корпорациите изработват заобиколен вариант.

Бившият зам.-министър на финансите и „мозък“ на т.нар. рейгъномика Пол Крейг Робъртс например, смята, че чрез ТПТИ Щатите целят да заробят икономически държавите-членки на Европейския съюз, както и някои азиатски държави, чиито правителства Робъртс определя като „марионетни“. „Т. нар. „партньорство“ всъщност цели да „имунизира” определени американски корпорации срещу законите на суверенни държави, в които те искат да разширят своя бизнес. Суверенна държава, която опита да приложи своя закон срещу американската корпорация, ще може да бъде съдена от т.нар. съдилища, занимаващи се със случаи на „ограничаване на търговията“. Например ако „Монсанто” или друга американска корпорация иска да продава генномодифицирани продукти във Франция, и Франция наложи вето, защото действащият закон забранява ГМО-продуктите, според Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции държавата може да бъде осъдена за „ограничаване на търговията“, обяснява Робъртс. Той подчертава и факта, че споразумението се подготвя в пълна тайна от американските и европейските граждани, в разрез с всякакви демократични норми. Дори членовете на американския Конгрес нямали достъп до информацията.

Според Робъртс правителствата, които договарят ТПТИ със САЩ, са „купени и платени американски агенти, лобиращи за интереса на американските корпорации. Ако споразумението бъде прокарано, единственият закон в Европа и Азия ще бъде американският“, твърди Пол Крейг Робъртс. И още – че западните медии се опитват да представят споразумението като нещо изгодно за Европа, но практически то е изгодно единствено за САЩ и техните корпорации. „Америка вече се управлява от американските корпорации. Ако „споразумението“ мине в Европа и в Азия, и техните държави вече ще се управляват от тях“, категоричен е финансистът.

Инициативата за ТПТИ има многобройни паралелни названия - Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, Споразумение за трансатлантическо партньорство, Трансатлантическо споразумение за свободна търговия, Голям трансатлантически пазар. Различните абревиатури в обращение, които обозначават едно и също нещо, официално познато като Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ, Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP), както и различните му названия, се обясняват до голяма степен и със секретното провеждане на преговорите, което пречи да се уеднаквят и термините. Мрежа от активисти, която борави с изтекли нелегално документи, роди и названието TAFTA (англ. Trans Atlantic Free Trade Agreement – Трансатлантическо споразумение за свободна търговия).

Активните преговори между САЩ и Европейския съюз по въпроса за споразумението, текат от юли 2013 г. Крайната цел е създаването на най-големия пазар в света с над 800 милиона потребители и ако бъде успешно финализирано, което предстои да видим, правилата на ТПТИ ще се разпрострат върху целия свят.

Всъщност европейският мандат за преговори и изразените очаквания от американска страна подсказват, че ТПТИ далеч надхвърля рамката на „обичайните“ споразумения за свободна търговия. Според проучване на Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR), който е финансиран от големите банки, и което изследване Европейската комисия представя за „независимо“, показва, че ТПТИ ще създаде възможности в производството всяка година да се инжектират 120 милиарда евро – за Европа, и 95 милиарда евро – за САЩ.

Проектът цели постигането на три важни цели – да се премахнат митата, да се ограничат нетарифните бариери чрез съгласуване на нормите (всъщност – чрез понижаването им) и инвеститорите да получат юридически инструменти с оглед преодоляването на всякакви разпоредби или законодателни бариери пред свободната търговия.

Звучи ужасно велико и човеколюбиво, но същността е тъкмо обратната, и най-неприятното, меко казано, е, че процесите усилват либерализирането на световната търговия, от чието проклятие и сега страда мнозинството от земното население.

Преговорите остават в застой след провала на „цикъла от Доха“ по линия на селското стопанство, затова налагането на свободната търговия прилага хитрата стратегия на заобикаляне, т.е. сключването, или тяхната подготовка, на стотици двустранни и регионални споразумения, което обаче не променя крайната цел – огромен трансатлантически пазар.

Въпреки че в преговорите са ангажирани чиновници в Европейската комисия и такива от Министерството на търговията на САЩ, налице е масивен натиск от страна на лобитата на транснационалните корпорации, закщото ТПТИ налага на действащите законодателства от двете страни на Атлантическия океан да се подчиняват безусловно на правилата за свободна търговия, които най-често съвпадат със стратегиите на големите компании, пише “Льо Монд дипломатик”.

Следователно, по силата на споразумението, държавите ще трябва да се откажат от значителна част от своя суверенитет, а тези, които го пренебрегнат, са обречени на непосилни финансови санкции, изразяващи се дори в десетки милиони долари. На практика това значи, че частните компании законно може да атакуват разпоредбите в различните държави, с мотива, че „пречат на конкуренцията, на достъпа до обществени поръчки и на инвестициите”. Освен това задълженията, предвидени в споразумението, ще са валидни не само за държавите, но и за всички по-малки местни и регионални административни единици. Правото за арбитраж е предадено на частни международни групи, което дефакто още повече засилва непоклатимостта на веднъж взетите решения. Ако даден инвеститор реши, че правото му да инвестира колкото иска, където иска и както иска, и да извлича печалбата, която иска, е нарушено, нищо не може да го върне и крачка назад. Съдебният спор неминуемо ще завърши в негова полза.

Измеренията на окончателното подписване на договора за ТПТИ всъщност бетонират хиперколониалните рамки и по линия на управляващите елити, защото поправки могат да се направят само ако подписалите го страни са единодушни, т.е., прилагането на споразумението става независимо от факта кое правителство е на власт. На практика т. нар. трансатлантически бизнессъвет, конституиран още през 1995 г. по идея на Еврокомисията, безкомпромисно фетишизира идеологията на свободната търговия от двете страни Атлантика, а цената, както винаги, ще платят обикновените хора, лишени от действителното си право на избор.

Така въпросът за финализирането на ТПТИ става не само икономически, а на първо място политически.

 

 

Източник: в.“Нова зора“

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/27/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%88/

КЛЮЧЪТ Е В ИЗТОЧНА ЕВРОПА


КЛЮЧЪТ Е В ИЗТОЧНА ЕВРОПА Намерихме ли отговор на въпроса защо САЩ настаниха военни бази в Балгария? Важно е да знаем като имампредвид универсалната формула за заробване посочена в „Катехизиса”: „Ползването на изкривени знания те правят марионетка на чужда воля – ти си неин програмиран роб (макар и несъзнателно)”. И ето че в случая изненадващо ни помага един меморандум на Вашингтонския съвет по външни отношения от далечната дата 22 август 1941 г., разсекретен едва в средата на 90-те години на 20 век.

В него се подчертава, че “ключът към реорганизациятана света е Източна Европа”, създаването на буферна зона между тевтонците и славяните” и се признава интересът на Америка при “конструктивното решение на проблема”.

Ялтенско-Подсдамските съглашения не позволиха на американците да реализират геостратегическите си намерения. Сега обаче те се настаниха в “буферната зона” с възможност да изпълнят и препоръките на Збигнев Бжежински, който в “Голямата шахматна дъска” цитира един от най-бележитите геополитици на ХХ век, както го нарича, Харолд Макиндър (1861-1947, британски географ, който лансира теорията за срединното пространство, хартленда), и неговата концепция за „сърцето” на Централна и Източна Европа като жизнено важен плацдарм за доминиране над континента със знаменития афоризъм: „Онзи, който управлява Източна Европа, владее Сърцето на земята; онзи, който управлява Сърцето на земята, владее Световния остров (Евразия); онзи, който управлява Световния остров, владее света.”

Президентът на Академията по геополитика на Русия ген.-полк. Леонид Ивашов, казва: „Много пъти съм завиждал на американците по един въпрос – дългосрочното планиране на политическата им стратегия… И не е важно каква е администрацията в Белия дом – републиканска или демократическа. Политиката на всяка една от тях произтича от действията на предишната администрация, тъй като всички те реализират дългосрочни стратегии и планове, стремейки се към една цел – световно доминиране”.

А Збигнев Бжежински продължава: „Глобалното господство на Америка в някои отношения напомня предишните империи… В своето могъщество тези империи са се опирали върху йерархията на васалните, зависими държави, протекторати и колонии, и всички ония, които не са влизали в империята, обикновено са разглеждани като варвари. В някаква степен тази анахронична терминология не е чак до там неподходяща за редица държави, които днес се намират под влияние на Америка”.

Дали пък не затова някои “предвидливи българи” хлъзнаха държавата към империята Америка, която оцени изключително удобното географско положение на България на балкона на предстоящия театър на военни действия. Но не само затова.

По радиото “Эхо Москвы” експерт от руското разузнаване разкри преди известно време схема, подготвена от ЦРУ, за действието на три групи по 50-100 души в България. Задачата им била да създадат обстановка, подобна на разигралата се драма в Югославия. Две от групите, предимно турски имигранти, обявяват независимост на отделни части от държавата ни в Родопите и Разград, третата група, както се изрази експертът, македонци с гръцко влияние – действат в пиринския край. В Родопите групите имат обща граница, която се съединява някъде около Пловдив. Предполагало се е, че провокацията ще се посрещне със сурови мерки от тогавашното българско правителство, което, по подобие на Югославия, да стане прецедент за намесата на американските въоръжени сили.

Най-вероятно услужливата и гъвкава политика на управляващите от София е предотвратила тази катастрофа. Може също така да се вярва, или да не се вярва на думите на руския разузнавач. Но в този момент си спомням съветите на един от най-талантливите и ерудирани американски военни теоретици, подполковника от резерва Ралф Питърс, чиито романи, наред с романите на Том Кланси, се считат за класика във военно-футуристичния жанр. В своите тезиси как да се побеждава от позицията на провокационен ястреб, Питърс съветва: “Ако не ви обичат, то нека се страхуват от вас”!

И ето че

живеем по либерална конституция

копирана от западните образци, ръководим се от либералните принципи в икономиката, наложени ни от Запада. Либералните принципи властват в културата и образованието. Живеем в условията на либерална диктатура, определяща съзнанието на нашия икономически, политически и административен елит. И защо ни включиха в Европейския съюз? При напускането си от поста президент на Еврокомисията Жозе Барозу откровено заяви: „Ако България и Балтийските страни не бяха включени в Европейския съюз, то Русия можеше да ги погълне, и това беше правилен избор. Но позволете ми да кажа съвсем открито – свързани ли са нашите проблеми с интеграцията на България и Румъния? Разбира се, че не”. И какво стана като ни приеха в Евросъюза?

За 25 години българското насление от 9 млн. души през прословутия преход се стопи да 5,5 млн. души. Останалите бяха прехвърлени, за да укрепват “новия цивилизационен и военен център” на Запад. Нямаме армия, имаме полиция, за да пази режима. Нямаме индустрия, сриваме се в пропастта. Седем години след присъединяването си към ЕС България си остава най-бедната страна-членка на съюза. По данни на Евростат половината от населението живее или под прага на бедността, или рискува да остане бедно завинаги. Ценят ни като зона между исляма, Русия и Запада на балкона на предстоящите военни действия.

Прогнозата за икономическия растеж на България е понижена с 0,5 %, оповести Европейската комисия. ЕК очаква още по-голям спад на БВП за 2015 г. Страната ни ще влезе в процедура за свръхдефицит. Промишленото производство беше ликвидирано, селското стопанство фактически престана да съществува.

Какво мислят в Европа за нас?

България е важен елемент на руския план за разделяне на Европа”, съобщава немската служба за външно разузнаване. Тъжно е да си православна славянска страна, чийто народ се отнася добре към двойната освободителка Русия. Доказателство е съдбата на Гърция, Кипър, Сърбия, България.

Арсеналът на Запада е велик – от кредитното заробване до войната. Нямаме капацитет да опазим територията си, но като членове на НАТО изпращаме войници, които загиват там, където нямаме национални интереси и късаме от мизерния си залък за вноските – та да ни пазели..

Ще минат години и историята няма как да не признае, че националните ни амбиции, макар и добре пресметнати, са играли твърде нищожна роля за крайните изгоди. Неусетно са експлоатирали таланта, труда и чувствата ни, за да ни допуснат накрая в ложата на уж уважавани, но безгласни наблюдатели, чиято съдба се решава от други.

Унесени от грижата за националните интереси, не забелязваме, че не става дума за тях, а за принципите и ценностите. Под прицел се оказва обществото и преди всичко духовната съставляваща, а не само територията или икономиката на държавата. Изглежда, че материалните и интелектуалните ценности, за които се воюваше в епохата на индустриализацията и епохата на информатизацията не са били главната цел, те отстъпиха място на борбата за духовните ценности. И колкото и да се прикрива, тази борба се демаскира и вече се вижда, че ще има глобален и перманентен характер.

Днес, когато се осмислят проблемите на войната и мира – продължение на геополитиката,

понятието ценности става ключово

В концепцията за национална сигурност на САЩ направо е казано, че “в някои случай американската нация може да действа, защото го изискват ценностите” и е важно да се разбере, че става дума за защита на американските ценности извън границата на САЩ, за тяхното разпространение по целия свят. Изпълнението именно на тази задача се счита за едно от трите приоритетни направления в дейността на Държавния департамент заедно със защитата на американската сигурност и осигуряване на американското процъфтяване.

Националните интереси на САЩ се срастват с националните ценности, които стават цел и средство за въздействие върху други общества. В стратегически смисъл това означава прехвърляне центъра на тежестта от физическата експанзия към промяна и разрушаване на социалните, духовно-нравствените традиции на страните, попаднали под американския геостратегически прицел. А ценностите се определят и са свързани с религията и културата на техния носител народа. Настъплението срещу тях означава покушение срещу неговата духовност и национална идентичност, означава подкопаване на неговите цивилизационни устои.

Не е трудно да се открие това зле прикрито настапление, което се води по всички фронтове като се започне от киното, книгоиздаването, музиката, общуването, образованието…

Който, не дай, боже, не възприема американските ценности, на него се гледа с подозрение и недоверие и не само няма да получи подобаващо място в западното семейство, но ще се възприеме като предизвикателство за американската геополитика.

Свръхдържавата” Съединените американски щати въплъщава висшата ценност и е призвана да унищожи всичко болезнено и враждебно в света и навсякъде да установи своите ценности. Настъплението срещу ценностите се пренасочва от обсебване на територии към “територията”на душите, в духовно-нравствената сфера където са необходими специфични средства и начини за постигане на победа.

Тук някък неволно си спомням за великия Хърбърт Уелс. В книгата си “Откритият заговор” той пише: “Който се покори и служи на Световното правителство, ще бъде възнаграждаван със средства за живот, а който се разбунтува, ще бъде оставен да умре от глад, или ще бъде обявен извън закона и ще се превърне в мишена за всеки, който поиска да го убие.”

България е член на алианса и верен съюзник на САЩ, предостави четири военни бази и се готви да разположи команден пункт на НАТО в столицата ни. Това не е ли достатъчно основание Руският генерален щаб да предвижда и участие на българските въоръжени сили и американския контингент, базиран у нас, в една офанзива срещу държавата му?!

Всеки българин трябва да знае, че ако избухне конфликт за Евразия, много е вероятно той да започне на територията на Източна Европа където ще са предните военни рубежи. Неслучайно Първата, Втората а и “студената война” се водеха главно на този театър.

Ако не искаме да станем цел за оръжия за масово поразяване, не можем да си позволим да станем участници в дестабилизирането на геостратегическата обстановка. България може да бъде смачкана като орех, попаднал между два камъка. Една ядрена бомба мегатонен клас може да не означава край на САЩ, но за малка България този отговор ще бъде фатален. Руски стратегически бомбардировачи “Ту-160” летят към България, правят завой по средата на Черно море и тренират ракетни удари по наша територия.

Да не забравяме препоръките на генерал Ивашов към руския генерален щаб. Той казва – нанасяйте удари не по базите, а по столиците.

Никаква дружба и никакви задължения към когото и да било, никакви страхове не могат да оправдаят тази жертва на България.

Нима трябва да изпием и тази горчива чаша? Според мен – не бива. И има начини да не го допускаме. Но трябва да има мъдри и отговорни политици.

 

 

Автор: О.р. полк.инж. Тодор АНДРЕЕВ

Източник; в. „Нова зора“

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/26/%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0/

Гърция никога няма да върне дълга си

Гърция никога няма да върне дълга си

Снимка: Getty Images/Guliver

ЕС трябва да приеме, че Гърция може никога да не върне дълга си от 366 милиарда долара, дори и затруднената икономика да удължи спасителната си програма, казват анализатори, цитирани от CNBC.

Гръцкият дълг не може да бъде изплатен в този живот, казва Кингсли Джоунс, основател и изпълнителен директор на Jevons Global. „Трябва да бъдем реалисти. Гръцкият дълг сега е 175% от БВП, а това е повече от периода, в който всичко започна”.

„Просто погледнете Япония. Държавният й дълг наближава бързо 300% от БВП. Един ден купищата дългове просто ще се сринат. И задълженията няма да бъдат върнати – това е и положението с Гърция”, обяснява той.

Настоящата спасителна програма на европейските кредитори иска от Гърция намаляване на дълга до под 110% от БВП до 2022 година. В последния момент в петък програмата беше удължена за още 4 месеца.

„Условията по настоящото споразумение на Гърция с кредиторите до голяма степен изисква от страната да се опита да постигне първичен бюджетен излишък от над 4% за 10 години… Никоя страна с нездрава икономика не е успявала да направи това досега. Затова мислим, че настоящите условия към Гърция са си направо нереалистични”, добавя Джоунс.

Въпреки че премиерът на Гърция Алексис Ципрас вече не иска отписване на дълга заради ограничените си възможности за преговаряне, експертите казват, че европейските кредитори трябва да разберат, че няма друго решение, ако искат Гърция да остане в еврозоната въпреки лошото си финансово положение.

„Еврогрупата трябва да приеме, че Гърция е неплатежоспособна и се нуждае от съществено намаляване на дълга. Трябваше да направят това през 2010 година, но тогава избраха да отпуснат на Гърция повече кредити и да отложат проблема”, казва Никълъс Ферес, инвестиционен директор в Eastspring Investments.

Приходите на Гърция са с 30% по-ниски от пиковите нива, което е равносилно на Голямата депресия през 30-те години на 20 век, така че икономиите просто са невъзможни”, отбелязва той.

Въпреки това европейските институции вероятно ще продължат да отхвърлят възможността за отписване на дълга, тъй като искат от Гърция да подреди данъчната си политика, обяснява Еван Лукас от IG, като добавя, че длъжностните лица ще са склонни да обмислят всеки друг вариант освен намаляване на дълга.

Рискът от излизането на Гърция от еврозоната нараства

Въпреки че петъчното споразумение разпали оптимизъм за трайно решение на ситуацията, призивите за излизането на Гърция от еврозоната все още се чуват често.

„Ако разгледате петъчното споразумение, ще видите, че Гърция не е получила нищо, а Германия е постигнала всичко, което искаше, така че сега се движим към излизане на Гърция от валутния съюз”, казва Лукас.

Той смята, че подписването на каквато и да било спасителна програма ще застраши мандата на управляващата партия „Сириза” и ще засили перспективата за предсрочни избори, което ще застраши всички досегашни споразумения с европейските институции.

От „Барклис” изразиха същите опасения с аргумента, че вероятността за излизането на Гърция от еврозоната сега е много по-голяма от когато и да било.

„Гръцките власти може да започнат да чувстват натиска на общественото мнение, което ще ги накара да намалят контрола върху изпълнението на програмата, а в същото време международните кредитори може да не са в настроение да толерират каквито и да било нови пропуски”, казва банката.

В същото време според „Морган Станли” вероятността Атина да напусне еврозоната в следващите от 3 до 6 месеца е около 25%.

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/26/%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0-%D1%81%D0%B8/

КАК НИ УБИВАТ- ИЗТОЧНИЦИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА КРИЗАТА В УКРАЙНА СРЕЩУ РУСИЯ

КАК НИ УБИВАТ ИЗТОЧНИЦИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА КРИЗАТА В УКРАЙНА СРЕЩУ РУСИЯ Обща цел на всички западни лидери стана превръщането на Украйна в тяхна неоколониална бащиния (и САЩ, и ЕС), след като стана очевидно, че Русия е във възход и Москва тръгна към евразийска интеграция. Западът с ужас видя, че се завръща неговият стратегически кошмар - СССР, и с езика на бившия държавен секретар Хилари Клинтън САЩ обявиха, че няма да го допуснат под никаква форма. “Под никаква форма” в случая означава едно нещо – Украйна не бива да стане част от московския геополитически проект – по никакъв начин – според известния принцип на гуруто на американската външна политика Збигнев Бжежински - “Без Украйна Русия не може да бъде империя, с Украйна – първо подкупена, а после и подчинена, – Русия автоматически се превръща в империя…”

На геополитическия англо-саксонски новговор империя означава не друго, а държава, способна да съперничи на Запада за влияние в света и да е заплаха за неговото глобално доминиране. Всички – от американските до западноевропейските лидери – бяха единодушни в стремежа си да не допуснат превръщането на Русия в “такава” империя. Затова е наивно да се мисли, че водещите държави от ЕС просто пригласяха на англо-саксонската свирка, когато активно подпомагаха издърпването на Украйна от руската сфера на влияние.

Същата тази Германия например имаше всички основания да се опасява не на шега, че на източните граници на Евросъюза може да изникне ново политико-икономическо образувание с размерите на половин Евразия, което с мощното си гравитационно поле би могло да мотивира началото на фрагментацията, а впоследствие и на пълното разрушаване на ЕС. За Германия този съюз не е просто някаква цветна декорация в градинката заради едната естетика, а жизнено важна форма, и всъщност единствената форма за ефикасен икономически и следователно и политически контрол върху цялото европейско пространство.

Точно затова Германия бе сред първите поборници на вестернизацията на Украйна и максимално активно подкрепи киевския пуч от февруари 2014 г. Берлин нямаше кой знае какъв избор, ако вземем предвид, че икономиката на ЕС, в това число и германската, в последните години все по-видимо затъва, а появата на мощния Евразийски съюз на толкова унил фон може фатално да задълбочи трудностите в ЕС.

Но какво да говорим! Дори и сега в брюкселска Европа набират сила центробежните тенденции и все повече страни заявяват нежеланието си да се подчиняват занапред на диктата на ЕС, въпреки че Западът успя да сложи прът в колелата на евразийската интеграция и времено да отслаби икономиката на Русия чрез санкциите. Повечето от тези недоволни страни гледат със засилен интерес към Русия. Унгария, Чехия, Словакия са жизнено заинтересовани от източния пазар. Гърция свали прозападното правителство и заплашва ЕС с пълен колапс на европейското единство. Дори абсолютният васал България жално подлайва и умолява Путин да върне “Южен поток”.

Ще повторя – всичко това се случва на фона на откъсването на Украйна от Русия и с масирания натиск на Запада върху самата Руска федерация.

Не е трудно да си представим каква печал щеше да налегне ЕС, ако не беше взел мерки и Путин бе завършил изграждането на Евразийския съюз без проблеми, с което би продължил да съблазнява бедстващите сега държави от периферията на ЕС с безпределната перспектива на икономическо сътрудничество с Изтока.

Все по-актуална ставаше и заплахата Германия да изгуби днешния си икономически сюзеренитет на Евроконтинента, което е равносилно на собствения й крах.

Тези неща изчерпателно обясняват защо именно германският министър на външните работи Щайнмайер като ужилен тичаше до Киев и буквално само дето патрони не отнесе на “десния сектор” през февруари миналата година, само и само по-бързо да свалят този лош Янукович, който им обърка играта с бързата и евтина “евроинтеграция” на Украйна. А тя е евтина и неутежняваща, защото никога не е било планирано Украйна реално да се интегрира в ЕС. В германските сметки не влиза да си увисят на врата 45-милионна държава, и то във време, когато дори страните членки на ЕС не получават нужната помощ, за да се измъкнат от дълговата яма. Така че целта на спецоперацията на Запада, и в частност на Германия, бе именно откъсването на Украйна от Русия и нищо повече.

Хипотезата явно е била Москва да преглътне този горчив хап, а Украйна постепенно да се превърне в робски аграрен придатък на Европа, и после постепенно да умира в тази септична яма, като същевременно предостави достатъчно резервна територия за активната плодовитост на “европейците” от всички цветове.

Както вече е известно, Путин потроши всички тези късогледи планове, решително отказа да предаде Украйна на Запада и сега, пред същата тази Германия, взе да проблясва реалната перспектива за голяма европейска война – заради Украйна. И в Берлин, май съвсем сериозно, се уплашиха. Едно е “по терлици “, така да се каже, с едно загребване да отмъкнем Украйна под носа на Русия, да изиграем с най-ниския възможен бюджет пиесата “народно въстание” на един киевски площад, и съвсем друго – да се хванеш на хорото и да напрегнеш всички сили в името на една непотребност, на една страна, не особено потребна на немците, и най-вече – да заложиш на карта собственото си благополучие, и дори съдбата на Германия и на цяла Европа.

Съвсем очевидно е, че Украйна съвсем не е онова, в чиято защита европейските нации са готови да се изправят целокупно срещу Русия. А ако някой все пак го направи, рискува да остане в не особено горда самота. В подобен случай дори не се налага да говорим за запазване на европейското единство в перспектива. Ето така вариантът на категоричната конфронтация с Русия заради Украйна е равносилен на национална катастрофа за същата тази Германия.

Какво чудно има тогава, че Ангела Меркел с всички сили се опитва сега да оттласне заплахата и дори отива на поклонение при Путин, хванала за ръчичка французите, които са икономически зависими от Германия. В Берлин добре разбират, че ако Вашингтон наистина даде оръжие на Украйна, няма обратен път за Европа, или по-скоро – вече няма да има. Но това не зависи нито от Путин, нито от Меркел. Америка играе своята игра, която, изглежда, е решила да играе докрай, дори и да не се харесва на немците. На Москва дефакто е предявен ултиматум - или ще остави на мира киевския режим, ще спре подкрепата за Новорусия, и ще се съгласи на пълното западно завладяване на Украйна, или войната ще продължава и ще се разширява. В подобен случай Германия няма избор. Едва ли ще се реши на някакъв общоевропейски бунт срещу Вашингтон, което в перспектива ще доведе до васална зависимост на Берлин от Москва. Вероятно ще предпочете да следва познатия курс в килватера на САЩ.

Впрочем, това подсказва антируската истерия, подета в западноевропейския политикуум (което се прояви особено ярко и безобразно на конференцията в Мюнхен). Тази истерия неизбежно ще облъчи широки маси от населението, което и без това е доста оглупено от антируската пропаганда. Несамостоятелната геополитическа роля на ЕС вече е видима и следователно Русия ще трябва да изработи своя собствена стратегия на този фон. Изключено е Москва да предаде Новорусия и да признае пълноценно русофобския режим - непоправимо русофобски, – в Киев, поне на този етап. Равносметката от миротворческата дипломация може да бъде някакви поредни паузи в бойните действия, които Киев и Вашингтон ще използват за усилване на бандеровермахта и подготовката му за нови масови убийства на хора, чак до пълното обезлюдяване на рускоезичния югоизток по шаблона на Сръбска Краина.

Какво ознава това за Русия, като имаме предвид практически неизчерпаемите ресурси на човешки потенциал в Украйна под тоталното разпореждане на Вашингтон? Това значи, на първо място, създаване на постоянно работеща месомелачка в източната половина на страната, където бавно, но неотклонно ще се премилат човешките и материалните ресурси на двете половини от един и същ народ. И то до пълното им изчерпване. Русия може да се лиши от възможностите на самия Донбас за не особено дълго време и ще се види принудена да вземе пряко участие в конфликта, за да удържи растящия военен натиск. Това е съвсем безсмислено и всъщност е война на изтощаване. В крайна сметка обезкръвената Русия може да бъде принудена да капитулира, а Западът ще изскочи на сцената в точния момент и в точното време. Америка има богат исторически опит в тия работи. Така че Русия я чака дълга и изнурителна военна битка в Източна Украйна, както и перспективата за последваща намеса на въоръжените сили на НАТО, които до този момент оставаха настрана, чака я “принуждаване към мир” според американските условия.

Алтернативата на подобен печален сценарий за Москва може да са само дългосрочните стъпки за разрешаване на украинския проблем по модела на развързването на гордиевия възел в древността. Ако Москва тръгне по този път сега, когато все още има възможности, може би ще убеди Запада, че е необходимо взаимно приемливо решение за Украйна. Във всеки случай, ЕС ще се окаже доста по-склонен и ще окаже натиск над Вашингтон, за да го принуди да отстъпи. Но ЕС едва ли ще го направи, ако военната битка на Изток се локализира само в Донбаската месомелачка, която не е непосредствена заплаха за Европа.

И така, Западът, въпреки всичките си вътрешни разногласия, продължава да тика нещата в посоката, където за Русия няма друг избор освен стратегическо настъпление срещу Украйна. А що се отнася до необходимостта от масирано снабдяване с американско оръжие, това е факт, чиято видимост няма да ни кара дълго да чакаме.

 

 

Автор: Юрий СЕЛИВАНОВ

Източник: в. „Нова зора“

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/26/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8/

Ми-28Н – бойното острие на руската армейска авиация

Ми-28Н – бойното острие на руската армейска авиация Конкуренцията между конструкторските бюра на Мил и Камов при разработката и сравнителните изпитания на бойни вертолети от ново поколение, предназначени да заменят Ми-24, датира от началото на 80-те години на миналия век. Очакването е в конкурса да бъде излъчен победител, който по сумарни бойни характеристики да е сравним с новия американски боен вертолет АН-64А Apache (Апач), създаван от фирмата Hughes Aircraft (Хюз Еъркрафт).
Прототипите на двата нови модела, които впоследствие получават експлоатационни означения Ми-28 и Ка-50, изпълняват първи полети през 1982 г. и след това преминават през продължителни изпитания, като през 1985–1986 г. са извършени сравнителни програми на експлоатационните им характеристики и бойни възможности. В крайна сметка везната натежава към машината, предложена от конструкторското бюро „Камов”, и едноместният модел Ка-50, изпълнен по съосната схема с два носещи винта, е одобрен за масово производство през 1987 г.
Ми-28 губи това първо съревнование, но работите по доусъвършенстване на вертолета продължават и след обявяването на Ка-50 за победите в конкурса. През 90-те години е създаден специализиран вариант за нощни действия, означен Ми-28Н (Н – ночной, за нощни действия) с подобрено оборудване и нощни прицелни системи. Ка-50 – вертолет с оборудване само за дневни действия, е приет на въоръжение през 1995 г., но е произведен серийно в по-малко от десет броя и програмата е замразена поради липса на финансиране.
Историята по избора на нов боен вертолет, този път за армейската авиация на ВВС на Русия, се повтаря през август 2003 г., когато тогавашният командващ ген.-полковник Владимир Михайлов обявява, че ще бъдат купени наведнъж два нови типа бойни вертолети с възможности за действия денем и нощем. Това са Ми-28Н, който ще бъде масова бойна машина, и Ка-52, който ще бъде тиражиран в ограничени бройки основно за поддръжка на силите за специални операции.  

Ми-28Н – дългото развитие
В началото и средата на 80-те години конструкторското бюро на Михаил Леонтиевич Мил (сега известно като Московски вертолетен завод, носещ името на Мил – МВЗ „Мил”) построява два прототипа и два предсерийни образеца на Ми-28 – конвенционален ударен вертолет с тандемно разположение на екипажа – един зад друг, като отпред се намира оператор на въоръжението, а отзад, с превишение, е кабината на пилота (командира), по схема, вече добре отработена на Ми-24. Носещата система се състои от един петлопатен винт. Опашния винт е конструиран за ниско ниво на шум и е с Х-образна форма (първоначално е използвана конструкция с три лопати). Новата конструкция на носещата система осигурява значително по-добра маневреност на Ми-28 в сравнение с предшественика му Ми-24. Първото зависване на прототипа датира от 10 ноември 1982 г., а първият полет е изпълнени на 19 декември с. г.
Първият опитен образец на Ми-28Н, който получава името „Нощен ловец”, е построен в МВЗ „Мил” през 1994–1995 г. Това е машината с работно означение ОП-1 и борден номер 014, която се вдига за първи път във въздуха на 14 ноември 1996 г., а първият полет по кръга е на 26 април 1997 г. При ОП-1 бордовият радиоелектронен комплекс (или както е модерно сега да се нарича – авиониката за мисията) е в непълна форма. По замисъла на конструкторите новият вариант на Ми-28, снабден с прицелна система от ново поколение за дневно и нощно бойно използване, е предназначен за борба с добре защитени бронирани цели на бойното поле в класически сражения на две противоборстващи страни. Освен това може да изпълнява цял набор от допълнителни бойни задачи като например непосредствена авиационна поддръжка, миниране от въздуха, подавяне на площадни цели, унищожаване на малки морски и речни плавателни съдове и борба със самолети и вертолети на малки и пределно малки височини. Работите по проекта Ми-28Н вървят бавно поради липса на финансиране от страна на руските военни и вторият опитен образец на Ми-28Н е завършен в края на 90-те години, но изпълнява първи полет чак на 25 март 2004 г. Това е машина ОП-2 с борден номер 02, по-късно променен на 024. Към това време обаче програмата е в подем и се радва на поддръжката на военното министерство на Русия, а линията за серийното производство в „Роствертол” вече е завършена и готова. Втория Ми-28Н има много подобрения в сравнение с първия образец като например нови лопати и втулка на носещия винт и автомат наклонител. Системите за управление на двигателите и горивната система също са подобрени.
Първият от трите вертолета от първоначалното серийно производство е машина 01-01, борден номер 32. Той  е поръчан от Министерството на отбраната на Русия и лети за първи път на 25 януари 2005 г. Завършването на 01-01 става възможно благодарение на инициативността на мениджърите на „Роствертол”, които още преди да получат пари от военния бюджет решават да инвестират в програмата сума в рубли, еквивалентна на $15 млн., набавена под формата на банков заем.
Военният бюджет за 2006 г. предоставя финансиране за седем броя Ми-28Н, а през юни 2007 г. тогавашният военен министър Сергей Иванов съобщи пред медиите, че неговото ведомство възнамерява да закупи общо 67 броя Ми-28Н през следващите 10 години. Същевременно той отбелязва, че и конкурентът Ка-52 няма да бъде оставен без внимание, но той ще бъде приет в значително по-малка бройка в същия времеви период.
Според източници от МВЗ „Мил”, промоциращи новия си боен вертолет, той има сумарна бойна ефективност, седемкратно по-висока от тази на предшественика си Ми-24, а в същото време е по-евтин за производство и поддръжка от Ка-52. Една от причините за това е, че цялата наземна инфраструктура на руската армейска авиация (от януари 2003 г. преведена в подчинение на ВВС) от десетилетия е приспособена за поддръжката на вертолети, конструирани от фирмата „Мил”. Същевременно се рекламира и възможността за използване на системи, оригинално разработени за Ми-28А и Ми-28Н при модернизацията на Ми-24. И най-накрая, построяването и изпитването на опитните образци на Ми-28Н става възможно благодарение на това, че „Роствертол” инвестира в програмата собствени средства в момент, когато руското военно министерство не може да осигури пари за програмата. Програмата има също добре политическа поддръжка, огранизирана от „Роствертол” и конструкторското бюро на Мил.
През януари 2007 г. генералният директор на „Роствертол” Борис Слюсарь в своя пресконференция споменава, че към Ми-28Н вече има проявен интерес от потенциални експортни клиенти като например Алжир, Индия и Китай. По време на посещение в завода президентът на Венецуела Уго Чавес директно заявява, че е заинтересован в купуването на Ми-28Н. Реално Венецуела днес продължава да се споменава за първия сигурен чуждестранен клиент с договор за 10 броя от експортния вариант Ми-28НЭ, които са планирани за доставка през 2010 г.
Официалното приемане на първите вертолети Ми-28Н във ВВС на Русия става на 14 януари 2008 г. Те се експлоатират в центъра за приучване на летателен състав и бойно използване в Торжок, където се ползват основно за подготовката на летец-инструктори и обучение на инженерно-технически състав.

Летателните характеристики

Ми-28Н – бойното острие на руската армейска авиация

Триканалната оптико-електронна система „Тор“ е разположена на завъртаща се платформа в носа, над оръдието (сн. Росвертол)

Ми-28Н наследява от Ми-24 високата скорост в хоризонтален полет, достигаща 320 km/h, като крейсерската е 270 km/h. Също така машината може да лети назад и встрани на скорост до 100 km/h. Максималната скороподемност на морското равнище е 13,6 m/s. Експлоатационният таван е 5700 m, а таванът на зависване извън ефекта на земята е 4500 m. Ограниченията по претоварване са от +3 до –0,5 единици.
Двата двигателя ТВ3-117ВМА, монтирани в индивидуални гондоли над всяко от крилата, имат максимална мощност на извънреден режим по 1,789 kW (2,400 shp) всеки. Въздухозаборниците им са защитени против попадане на чужди предмети, пясък и прах. На по-нататъшен етап от серйното производство се планира въвеждане на по-мощния двигател ВК-2500 с максимална извънредна мощност 2700 shp (развивана за ограничено време при отказ на единия двигател)  и максимална продължителна мощност 2400 shp. Основният редуктор ВР-29 е с разчет да предава максимална мощност от 5100 shp. Той обаче се оказва един от най-проблематичните агрегати на вертолета поради малкия ресурс до основен ремонт, който е само 300 часа в момента (поради съображения за надеждност), като се очаква неговото поетапно увеличаване.
Вместимостта на вътрешните горивни резервоари е 1720 литра, а за увеличаване на продължителността на полета може да се ползват и допълнителни външни резервоари, всеки с вместимост 800 литра.
Масата празен на Ми-28Н е 7980 kg, а максималната при излитане достига 11 500 kg. Максималният боен товар е 2400 kg. Бойният радиус без допълнителни резервоари с престой от 10 минути в района на целта е 200 km, а продължителността на полета е два часа.

Бойния живот
По време на създаването на първия вариант на Ми-28 през 80-те години са отчетени уроците от бойното използване на Ми-24 в Афганистан. На базата на анализа на бойните повреди е създадена концепцията за живучестта на вертолета при опериране във враждебна среда.
За разлика от приетата на Запад концепция за бойно използване на противотанковите вертолети, където се набляга на тактиката за действие от засада (пуск на ракетите при висене, когато вертолетът се прикрива в гънките на местността или зад дървета), Ми-28А и Ми-28Н също като предшественика им Ми-24 са създадени да работят над класическото бойно поле за непосредствена авиационна поддръжка или борба с танкове като модерен аналог на щурмовия самолет от Втората световна война Ил-2. Това означава изпълнение на стремителни групови атаки в четворка, осмица или дванайсетица, захождайки към района на целите на пределно малка височина и висока скорост (250–300 km/h) с крътък набор на височина, плоско пикиране, стрелба, излизане от атака на пределно малка височина и след това, ако обстановката позволява, престрояване в кръг за повторни атаки или използване на други способи (атаки от различни страни) за изпълнение на втори и дори трети огневи заход. За да оцелее при подобна тактика (когато вертолетът е изложен на въздействието на противниковите зенитни оръжия за продължително време), се изисква вертолетът да има добро брониране и други начини за осигуряване на защита на пилотските кабини, силовата установка и трансмисията от обстрел с леко стрелково оръжие, малокалибрена зенитна артилерия и преносими зенитни ракети. Кабините на пилота и оператора на въоръжението са защитени с 10-mm алуминиева боя, подсилена от керамични плочки. Тя се рекламира от конструкторите като способна да издържа попаденията на 20-mm снаряди. Челните стъкла на двете кабини са от бронестъкло с дебелина 42 mm, което издържа попадения на 12,7-mm куршуми. Страничните стъкла с дебелина 22 mm издържат попаденията на куршуми с калибър до 7,62 mm. Лопатите на носещия винт, изработени от композитни материали, издържат на прострелване със снаряди с калибър до 30 mm.

alt

Стрелба с 30-mm оръдие (сн. Росвертол)
Освен бронирането друг метод за повишаване на защитеността на Ми-28 е разнасянето на жизненоважните агрегати. Така например двигателите са на голямо разстояние един от друг, от двете страни на тялото и е невъзможно да бъдат поразени едновременно от един снаряд или експлозия на бойна част на зенитна ракета. Освен това няма и възможност части от компресора и турбината на един повреден двигател да повредят другия (което е реален проблем при Ми-24). Други от важните системи и агрегати са защитени от прострелване от други, които имат по-малка важност. Горивните резервоари имат конструкция, която изключва тяхното взривяване при силен удар на вертолета със земята. За предпазване на взривяване при прострелване на керосиновите пари в свободния обем на резервоарите се подава инертен газ под налягане. Трансмисията е така конструирана, че да може да работи без смазване в продължение на 20–30 минути. Двигателите имат устройства за намаляване на топлинното излъчване на изгорелите газове чрез смесването им със студен въздух. Тази мярка намалява топлинната сигнатура на машината 2,2 пъти (в сравнение със случая, когато не се ползват такива устройства) и значително се намалява максималната далечина, при която преносимите зенитни ракети с топлинна глава за самонасочване могат да захванат и съпровождат вертолета.
Членовете на екипажа са разположени на седалки „Памир-К”, производство на известната фирма „Звезда” (създател и производител на катапултни седалки) с високи енергопоглъщащи свойства. Това в комбинация с големите амортизационни възможности на основните стойки на колесника осигурява оживяване на екипажа при удар в земята при скорост до 12 m/s. Ако се наложи напускане на вертолета при височина на полета над 100 метра, системата за спасяване осигурява отстрел на лопатите на носещия винт (които са виновник за болшинството смъртни случаи при напускане с парашут на вертолетите), двете полукрила и вратите на кабините. След това членовете на екипажа се плъзгат по надуваеми трапове за безопасно напускане (за да не се ударят в стойките на колесника и оръдейната установка). Ако системата се активира под 1000 метра, тогава коланите на пилота и оператора се затягат автоматично за извършване на аварийно кацане, а комбинацията от енергопоглъщащи седалки, колесник и резервоари, които не се взривяват при удар, трябва да осигури оживяването на екипажа, когато вертолетът се удари в земята и винтовете (или това, което е останало от тях) спрат да се въртят. За спасяване на членове на екипажа на свалени вертолети в тялото на Ми-28Н има отсек, където може да се поберат до трима души.

Прицелният комплекс
Ми-28Н е снабден с модерния комплекс (по сегашните руски мерки) БРЭО-28Н. Това е интегриран комплекс за целеуказване и управление на оръжието и неговият най-модерен компонент е навигационно-прицелният радар НО-25, разработван и произвеждан от базираната в Рязан компания ГПРЗ. Това е система, която ще работи в два честотни диапазона (прототипите, опитните образци и началните серийни образци работят само в един диапазон), и има антена, монтирана в жиростабилизирана платформа над втулката на носещия винт в сферичен обтекател. Единият от диапазоните е сантиметров, за откриване на въздушни цели на дистанция до 20 km, а вторият е милиметров и служи за картографиране на земната повърхност, изработване на информация за следване релефа на местността и откриване на наземни обекти и цели.
Другият основен компонент на прицелния комплекс е триканалната оптико-електронна система „Тор”, разположена на завъртаща се платформа в носа. Разработката и изпитанията на системата „Тор” от Красногорския оптико-механичен завод се оказват дълга и сложна задача поради технологични и финансови затруднения. Системата има два оптически плоски илюминатора и три сензора – оптически, ТВ-камера и термовизионна камера, а също така и лазерен далекомер. Всеки от каналите има широко и тясно поле на зрение, които по всяка вероятност съответстват на полетата на зрение на оптическата система „Радуга” на Ми-24 с увеличение х3,5 и х10,5 съответно. Информацията от сензорите се изобразява на дисплей в кабината на пилота и оператора.
Вертолетоводенето през нощта се осигурява с помощта на системата ТОЭС-421, доставяна от пермската компания УОМЗ. Жиростабилизираната сферична глава на системата е разположена в носовата част, точно под антената за управление на ракетите „Атака”. Завъртането на главата на ТОЭС-421 може да става синхронно със завъртането на главата на пилота, който разполага (или ще получи) нашлемна система за управление на завъртането на бордните сензори и оръдието. Също така пилотът и операторът ще имат очила за нощно виждане (ОНВ). През лятото на 2008 г. Ми-28Н завършва цикъл от изпитателни полети с използването на ОНВ тип ГЕО-ОНВ-1, производство на „Геофизика-НВ” в планински условия.
Ми-28Н е снабден със системата за самозащита „Витебск”, която в своя завършен вид (все още тя не е монтирана в този си вид на сериен Ми-28) ще се състои от напълно интегрирани следните компоненти – приемник за радиолокационно облъчване Л150 „Пастель”,  система за предупреждение за ракетен обстрел Л138 „Мак” и система за предупреждение за лазерно облъчване Л140 „Отклик”. За разхвърляне на топлинни капани (ловушки) и диполни отражатели се ползват автомати тип УВ-26 – шест броя, разположени в краищата на двете полукрила.

 alt

Навигационно-прицелният радар НО-25 (в оптекал над носещия винт) се разработва и произвежда от базираната в рязан компания ГПРЗ (сн. Росвертол)


Въоръжението
Основното оръжие на Ми-28Н е същото, както и на неговия предшественик Ми-28 и модернизираните варианти на Ми-24 – свръхзвуковата противотанкова ракета „Атака-В”. Максималната далечина на пуска е 5,8 km, а максималната бронепробиваемост – 850 mm, като може да преодолява тандемната бронева защита на съвременните танкове. Има и вариант на „Атака”, снабден с фугасна бойна част за поразяване на жива сила и въздушни цели (за целта ракетата е снабдена с дистанционен взривател).
Ми-28Н може да носи до 16 ракети на два осемпозиционни държателя, но нормалната бройка е осем на две четирипозиционни пускови установки. Има и възможност за използване в бъдеще на варианта на ракетата с повишена далечина „Атака-Д”, която има максимална досегаемост 10 km. Използването на „Атака-Д” ще позволи да се премахва един от основните недостатъци на Ми-28Н, а именно малката далечина на стрелбата с „Атака-В” в сравнение с досегаемостта на съвременните фронтови зенитно-ракетни комплекси. Увеличаването на разстоянието, при което Ми-28Н открива стрелба, обаче изисква надеждно опознаване и визуално съпровождане (с помощта на един от каналите на системата „Тор”) на целите на повишени разстояния, нещо, което може да се окаже трудно или невъзможно при голямо запрашаване и задимяване на зоната на бойните действия. Също така използваният метод за управление на ракетата – полуавтоматичен или автоматичен радиокоманден, изисква да има непрекъснат визуален контакт между вертолета и целта за цялото време на полета на ракета. Това обаче излага вертолета на огъня на противовъздушните средства на противника по време на насочването. Предимствата на радиокомандния метод пред лазерното насочване е, че той работи надеждно при запрашаване и задимяване и има по-добра устойчивост на смущения (последното също може да се постави под въпрос, като се има предвид бурното развитие в последните години на радиоелектронните и оптикоелектронните средства за противодействие).
Оръдието 2А42 с калибър 30 mm оригинално е разработено за сухопътна техника и се използва от бойната машина на пехотата БМП-2. При Ми-28Н то е монтирано в турелна установка НППУ-28, която се завърта на 110 градуса вляво и вдясно, на 13 градуса нагоре и 40 надолу спрямо посоката на полета. Оръдието е стабилизирано по две оси и има ъглова скорост на завъртане 90 град./секунда. Максималната скорострелност е 900 изстрела в минута, а началната скорост на снаряда е 1000 m/s. Стрелбата с оръдието е отговорност на оператора в предната кабина, но когато е във фиксирано положение напред, с него може да стреля и пилотът. Екипажът може да насочва оръдието и с помощта на нашлемната система.
Неуправляемото оръжие, което може да се носи на четири пилона (по 480 kg на всеки) включва 20-зарядни блока Б8В-20 с 80-mm неуправляеми ракети. Може също така са се използват петзарядни блокове Б13 за 122-mm неуправляеми ракети С-13 или единични ракети С-24 (само две носени на пускови установки, подкачени на вътрешните пилони). В допълнение на вътрешните пилони Ми-28Н може да носи и 23-mm оръдейни контейнери УБК-23-250.
Други оръжия на вертолета са контейнерите за малогабаритни товари (мини и бомби) КМГУ-2 и ракетите „въздух-въздух” „Игла” (до осем броя, но не се съобщава на какъв стадий е тяхното интегриране на Ми-28) 

alt

Първото учение
Ми-28Н, проект със силна политическа поддръжка, отбеляза участие (с добро медийно отразяване) в съвместното учение между Русия  и Белорусия, наречено „Щит на Съюза”, проведено през юни 2006 г. на белоруска територия. В него участие взеха две машини – опитен вертолет ОП-1 и първият сериен образец 01-01. Интересното тук е, че Ми-28Н е допуснат да участва в учението още преди завършването на държавната изпитателна програма. Двойката участва в дневни мисии за оказване на непосредствена авиационна поддръжка с използване на оръдието и неуправляеми ракети. Специално за оръдието беше съобщено, че стрелбата е била много точна благодарение на сложната прицелна система, която позволява съпровождане и точни попадения дори на пределен ъгъл на отклонение на оръдейната установка (цевта е завъртяна на прав ъгъл спрямо посоката на полета на вертолета). Противотанкови ракети не са използвани от съображения за безопасност  защото атаките са извършвани над главите на настъпващите сухопътни части. Участието на учението има силен рекламен ефект, защото веднага след края му белоруската страна проявява силен интерес към новата машина.
До началото на 2007 г. опитните и серийните образци на Ми-28Н изпълняват над 300 изпитателни полета, като при само 17 от тях не са били постигнати целите на изпълнявания тест. През април 2007 г. в изпитателната програма вече са задействани пет броя Ми-28Н (включително и двата опитни вертолета ОП-1 и ОП-2), а към август в програмата се подключват още две машини. Руското военно ведомство дава своето одобрение за започване на пълномащабното серийно производство в „Роствертол” през септември с.г. Към края на 2008 г. общата бройка на произведените в Ростов на Дон Ми-28Н достигна осем. От 2009 г. нататък руското министерство на отбраната планира да купува по 10–15 вертолета на година.
Предвижда се разработването по заявка на ВВС на подобрен вариант, означен като Ми-28НМ. Той ще има нова оптикоелектронна прицелна система, заменяща сегашната „Тор”. Предполага се, че системата ще се разработи от фирма УОМЗ и ще е подобна на ГОЭС-342 и „Самшит”, използвани на Ми-35М и Ка-52, като притежава топловизор с подобрени възможности и телевизонни камери за нормална и ниска осветеност, а също така и канал за управление на оръжието. Относно противотанковите ракети предвижда се „Атака-В” да се замени с подобрен вариант, означен „Атака или новата ракета ”Хризантема” с два типа насочване – с използване на радиолокационна глава в милиметровия диапазон или с насочване по лазерен лъч.
Първите машини, произведени през 2008 г., са доставени в центъра в Торжок за оценъчни изпитания, разработване на методика за бойно използване, създаване на тактически прийоми и обучение на инструктори (където се изпитват два Ми-28Н още от 2006 г.). Там ще се провежда и приучването на екипажите от бойните части, които получават Ми-28Н. Първата бойна част от армейската авиация, планирана да получи през 2009 г. Ми-28Н, е 55-и Отделен вертолетен полк, базиран в Корьоновск, недалеч от Краснодар в южната част на Русия (недалеч от Чечения). Към 2010 г. се планира Ми-28Н да постъпи и във втори полк (и на двете места с Ми-28Н ще бъде превъоръжена по една ескадрила, преди това летяща на Ми-24). Плановете на министерството на отбраната на Русия предвиждат до 2015 г. да се закупят 67 броя Ми-28Н, а окончателната бройка да достигне 300. Възможностите на експортните пазари се оценяват на поне още 100–150 машини. Това определено е блестяща перспектива за един боен вертолет, който през 80-те години беше обявен за губещо предложение в конкурса на съветската армейска авиация и премина през нелесен път на развитие и доказване.

 

 

Източник: http://aeropress-bg.com

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/26/%D0%BC%D0%B8-28%D0%BD-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%B9/

Решетников: Русия трябва да се завърне на Балканите

Решетников: Русия трябва да се завърне на БалканитеСпоред руски военни експерти, на дневен ред за САЩ и НАТО са двата основни въпроса: Първи – Украйна и Ирак. Втори – в интерес на САЩ и НАТО е да доминират в Черноморски, Средиземноморски региони, на Балканите и в Турция…

Разбира се, днес Балканите, особено в светлината на кризата в Украйна и нестабилната ситуация в Близкия Изток, играят важна роля. И трябва да се каже, че именно тук в използването на кризата за усилване на позициите си имат голям дял: САЩ, НАТО и ЕС. По принцип Съединените Щати контролират основните държави на Балканския полуостров – Румъния, България и Гърция. Може да се каже, че тези страни са напълно зависими от САЩ. По същия начин, както и така наречената «държава Косово», псевдодържавата Македония, псевдодържавата Черна Гора, като всички те изпитват мощно влияние, дори бих казал откровен диктат от страна на САЩ.

Тук държа да отбележа, че сега под контрола им преминава и Молдова, която е в непосредствена близост до Балканите. И за Русия, която се стреми към мирно решаване на тази криза, тази ситуация е крайно неизгодна. Засега Сърбия играе роля на полунезависима държава, но ръководството й също е подложено на голямо давление от страна на Запада. То също се шантажира с възможността за приемане или не приемане в ЕС. И между другото, това ръководство постепенно започва да се поддава на това давление. Онези загуби, които понесохме на Балканите през 1980-90-те години, днес като бумеранг ни удрят в тила за голямо съжаление.

Населението на България, Гърция, Сърбия в по-голямата си част е дружески настроено към Русия. Въпросът е в зависимостта на елита. Голяма част от гръцкия елит е зависим, продажен е и елитът на България.

Какво трябва да предприеме Русия в такава ситуация?

Русия трябва да се върне на Балканите. Преди всичко като хуманитарна сила. Ние активно трябва да развиваме присъствието си и най-твърдо, целенасочено да работим с ръководствата на тези държави. «Ако не сте способни да реагирате и отразявате настроенията на собственото си население, а отразявате само настроенията на Вашингтон и Брюксел, то и нашите икономически отношения ще се изграждат с вас по съответния начин до тогава, докато не започнете да разбирате какво не ни устройва».

Тоест, Русия трябва да бъде активна в икономическата сфера. Икономическите отношения с тези държави трябва да влияят на политическите отношения, а не обратното. Проектът «Южен поток» е много актуален за България и Сърбия. Той е изгоден за тях, но същото онова българско ръководство не може да издържи на давлението от страна на САЩ и се опитва да се оправдае пред нас. Страхува се. Но защо? Бюджет. «Ние ще спрем финансирането», заплашва ЕС. И всичко ще рухне в един момент. Тежки са перспективите и в сръбската икономика. Същото се случва и в Гърция. Ние от своя страна през 2014 г. не обръщаме никакво внимание на създаването на Неправителствени организации в тези страни, не формираме свое информационно поле. То просто липсва. Липсва и поле за междуличностно общуване, слаби са научните връзки – всичко се намира в едно полузачатъчно или полуумряло състояние.

А преди всичко е необходимо да се поддържат онези сили, а те съществуват там, които излизат с позиция за дружба и сътрудничество с Русия. Необходимо е системно присъствия, а ние се държим както с Украйна – сключихме някакви договори и се зарадвахме на това, и вече ни няма там.

В България нещата стигат до там, че българската Социалистическа партия, която на изборите винаги е излизала с лозунга за сътрудничество с Русия, сега съветва на своите кандит-депутати да изключват от предизборната си кампания думата «русофилство». Представяте ли си? Няма да коментирам останалите партии. Ситуацията наистина е много тревожна.

На териториите на балканските държави са разположени американски и натовски военни бази. Правителствата и народите на тези държави трябва да разбират, какво именно означава присъствието на тези бази в случай на един изострен конфликт, в случай на начало на военни действия. Първо – това е удар по тези държави, а именно: България, Черна Гора, Румъния и Гърция. Удар от страна на Русия! Ние политолозите, говорим за това откровено. Балканските страни са мишени на първа линия! Преди няколко дни се състоя пресконференция на лидера на Национално Движение «Русофили» Николай Малинов, на която той заяви, че никой не е говорил за тези неща през последните 20 години: «Българи и българки! Вие представяте ли си, че разполагайки с бази на САЩ на територията на България, вие извеждате държавата на първа фронтова линия за удар срещу… братска Русия, която никога нищо лошо не ни е правила! Но ние се съгласихме за тези бази…»

 

Леонид Петрович Решетников
Директор на РИСИ
Генерал-лейтенант
Кандидат на историческите науки

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/26/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5/