Месечни архиви: януари 2015

Гърция уби Тройката

Гърция уби ТройкатаСрещата между шефа на Еврогрупата Йерун Дейселблум и новия министър на финансите на Гърция Янис Варуфакис завърши със скандал

След срещата в Атина Варуфакис заяви, че Гърция няма да си сътрудничи с “неясния тристранен съюз”, състоящ се от ЕС, Европейската Централна банка и МВФ, които, според него, водят антиевропейска политика, информираха гръцките медии.

След изявлението на Варуфакис Дейселблум при изключени микрофони му отговори, че той “току що е убил Тройката”, на което министърът на финансите на Гърция отговори с възглас на удивление. Шефът на Еврогрупата напусна зала без да дочака Варуфакис.

В хола на третия етаж те изчакаха асансьорите, но без да продумат и дума помежду си, а на първия етаж всеки влезе в кабинета си. Изданията отбелязват, че асансьорите в Министерството обикновено се налага да се изчакат няколко минути.

Гърция отказа на “тройката” кредитори

В същото време правителството в Атина обеща да продължи реформите.

Правителството на Гърция отказа контакти с “тройката” международни кредитори. “Ние обещахме на избирателите да спрем сътрудничеството с представителите на МВФ, Еврокомисията и Европейската централна банка, защото отхвърляме предложените от тях икономии”, – заяви в петък, 30 януари, в Атина новият министър на финансите на страната Янис Варуфакис след срещата с шефа на Еврогрупата Йерун Дейселблум. Според последния, е недопустимо първата стъпка на кабинета да бъде тази.

В същото време министърът заяви, че правителството от Атина има немерение да продължи реформите, отбелязва Ройтерс. Те са необходими, за да се съживи икономическата конюнктура и да се поддържа балансиран бюджет. Дефлацията е недопустима, както и тежките дългове, каза министърът на финансите на Гърция. Янис Варуфакис не сподели как смята да постигне целите си.

Варуфакис 4_1Атина твърди, че за социалните проблеми на Гърция е отговорен Берлин

Шефът на Еврогрупата Йерун Дейселблум предупреди правителството на Гърция да не се отказва от изпълнение на вече постигнатите по-рано споразумения с партньорите от ЕС. По време на срещата с представителите на новото ръководство на страната Дейсейлблум ги помоли “ясно и точно да изложат позицията си”, за да могат нещата да тръгнат напред. Той отхвърли предложението на Атина да се предизвика международна конференция за обсъждане на въпросите за облекчаване на дълга. “Такава конференция вече съществува и тя се нарича Еврогрупа”, – подчерта Дейселблум.

Готовност да се срещне с представители на правителството от Атина изрази и министърът на финансите на Германия Фолфганг Шойбле. Според него, Берлин е готов да прояви солидарност и да оказва и в бъдеще помощ, но само на базата на постигнатите по-рано договорености. Следващата седмица Алексис Ципрас ще проведе първите си като министър-председател посещения в редица страни. Експертите обръщат внимание, че в списъка на визитите му липсва Германия. По време на предизборната си кампания Ципрас рязко критикува канцлера Ангела Меркел и нееднократно подчерта, че Германия е отговорна за социалните проблеми на Гърция.

 

 

Източник: http://worldtodaybg.com

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/01/31/%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Пол Крейг Робъртс: „Ограбените“ от Запада страни може да се обърнат към БРИКС

Пол Крейг Робъртс: „Ограбените“ от Запада страни може да се обърнат към БРИКСБанката на организацията може да помогне на Гърция за дълга

Банката за развитие, създадена от страните-членки на БРИКС, е напълно способна да помогне на Гърция за обслужването на държавния й дълг. Това смята политологът Пол Крейг Робъртс. Ако Гърция обърне гръб на МВФ и ЕС, нейният пример може да бъде последван и от други страни.

Ако Гърция обърне гръб на западните финансови институции, нейният пример може да бъде последван и от други страни, които са „ограбени“ от Запада. Това заяви в интервю за информационния портал King World News американският политически и икономически деятел Пол Крейг Робъртс.

Според Робъртс, Новата банка за развитие, създадена от страните-членки на БРИКС, е способна да помогне на Гърция по въпроса за обслужването на държавния дълг.

За развоя на събитията в Гърция внимателно следят също Испания, Италия, Ирландия и Португалия, смята политологът.

„Ако тези страни разберат, че Европа не възнамерява да изглажда трудностите, причинени им в рамките на режима за икономии, те ще се обърнат към Русия, Китай и Индия – страните от БРИКС“, смята Робъртс.

„В такъв случай тези страни също ще обърнат гръб на Германия, Вашингтон и МВФ, които им налагат лишения и ги грабят.

В крайна сметка е възможна истинска катастрофа, ако Запада се окаже толкова глупав и високомерен, че да не се съгласи на отстъпки.

Това ще означава разпада на ЕС и НАТО“, казва още експертът.

 

 

Източник: http://www.blitz.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/01/31/%D0%BF%D0%BE%D0%BB-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%B3-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%81-%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%B0/

Днес се очаква споразумение в Минск за кризата в Украйна

Днес се очаква споразумение в Минск за кризата в Украйна

Бежанците от Украйна очакват решение на кризата
Сн.: EPA/БГНЕС

Участниците от Контактната група са готови да потеглят за Минск, за да финализират споразуменията за мирно решение на кризата в Украйна.

Това се казва в изявление на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), цитирано от ТАСС и БТА.

По-рано страните се договориха, че за основа ще се вземат минските споразумения от септември 2014 година.

Преди разговорите в Минск контактната група се споразумя, че трябва да се постигнат следните практически резултати:

– обвързващо споразумение за незабавно прекратяване на огъня и извеждане на тежките оръжия от линията на контакта, както се предвижда в меморандума от Минск, приет на 19 септември;

– безпрепятствено снабдяване на пострадалите в Донецка и Луганска области с основни стоки и хуманитарна помощ и

– забележим напредък в освобождаването на задържаните.

Документът, който може да бъде подписан днес, включва списък на конкретните стъпки по изпълнение на тези цели, насочени към деескалация на кризата.

Документът е бил финализиран още на 29 януари, подчертава се в изявлението на ОССЕ.

Контактната група е готова да отиде в Минск, за да скрепи съгласуваните споразумения със всички подписали Протокола и Меморандума от Минск на 5 и 9 септември 2014 г., целящи прилагането на мирния план на украинския президент Петро Порошенко, добавя се в изявлението.

Вчера Евгени Загайнов, заместник постоянен представител на Русия в ООН, обвини Киев,че блокира югоизточната част на Украйна.

Ограничена е доставката на хуманитарна помощ и се ограничава придвижването на хора, спрени са социалните плащания и се създават препятствия пред доставката на хуманитарна помощ, продукти и лекарства.

Русия изрази намерение да изпрати 1500 тона хуманитарна помощ в засегнатите от кризата региони.

 

 

Източник: http://dnes.dir.bg

 

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/01/31/%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA-%D0%B7%D0%B0/

Не давай на бясно куче пръст…

Не давай на бясно куче пръст... Измислицата на САЩ за агресията на Русия роди санкциите. Натрисането на САЩ в Украйна роди смърт за хиляди хора в Донбас.

Избиването роди неофашизъм, а санкциите – беди само за Европа, но самочувствие за САЩ. Апетитът идва с яденето и самочувствието роди вчерашната идиотия на Нюланд.

Дамата заповяда на 6 държави в Европа да станат „фронтова линия“, по която ТРЯБВА да се разположат войски на НАТО за бързо реагиране.

Всеки знае кой е „фронтовият обръч“ – трите страни в Прибалтика, Полша, Румъния и България.

Кръгът се затвори, измислицата роди война. Засега – в езика на дамата, заместник на държавния секретар на САЩ.

Това е военният език на агресора. Психозата, която му върши работа.
От 25 години насам и до днес не Русия, а САЩ избиха и затриха стотици хиляди люде по целия свят.

Русия не заплашва никого, „виновна“ е единствено, че не остави и своя Крим да потъне в кръв. Още по-малко заплашва нас и останалите 5 държави от „фронтовата линия“ на Нюланд.

САЩ са ни нарочили да станем нова утроба за разрастване на тяхната агресия спрямо Русия. Това е техният интерес.

Нашият интерес е да живеем в мир и добре. Това искаха и хората в Донецк, преди да ги избият.

Заради измислицата.
Никой не ни е виновен – на ЕС и на нас в него. Когато Нюланд напсува ЕС, съюзът си затвори очите. ЕС е всмукан в измислицата.

Когато ние влизахме в НАТО, сред овациите в НС четирима (!) гласуваха против. Също както на 2 март 1941 г. (преди точно 74 години), властващото мнозинство с шумни овации приветства влизането на България в Тристранния пакт…
Не давай на бясно куче пръст, ще ти отхапе ръката!

 

 

Автор: Велиана Христова

Източник: http://www.duma.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/01/31/%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82/

КАКВО МИСЛИ КРЕМЪЛ

КАКВО МИСЛИ КРЕМЪЛ

Александър Владимирович Лукин е вицепрезидент на Дипломатическата академия на руското Министерство на външните работи, директор на Изследователския център на Източна Азия и на Шанхайската организация за сътрудничество към Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Възпитаник е на университета МГИМО. Доктор е по политически науки от Оксфордския университет, по история от Дипломатическата академия и има научна степен по теология от Руския православен университет „Свети Тихон“.

Скоро след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. западните ръководители започнаха да мислят за Русия като за партньор. Макар че Вашингтон и неговите приятели в Европа никога не са смятали Москва за истински съюзник, те приеха, че Русия споделя техните базови вътрешно- и външнополитически цели и постепенно ще възприеме западния стил на демокрация с нейните либерални норми. Предполагаше се, разбира се, че този път ще бъде осеян с трудности. Но Вашингтон и Брюксел сметнаха, че специфичната политика на Москва се дължи на националните особености на Русия и на липсата на демократични традиции в нея. И обясниха различията, които възникнаха относно бивша Югославия, Ирак и Иран, с малкото време, през което Русия е била под влиянието на Запада. Този начин на разсъждение е пример как по онова време Западът си е представял сговорчивостта на Русия в периода след разпадането на Съветския съюз.

Сегашната криза в Украйна най-после сложи край на това представяне на желаното за действително. Като анексира Крим, Москва решително отхвърли правилата на Запада и в хода на това развитие разпердушини много сбъркани западни мнения за нейната мотивация. Сега американски и европейски официални представители се нуждаят от нова парадигма как да се възприема руската външна политика. И ако те искат да разрешат украинската криза и да предотвратят възникването на подобни в бъдеще, ще им бъде по-полезно да се опитат да вникнат в нещата, като погледнат на тях през руска призма.

Обратно към началото

От руска гледна точка семената на украинската криза бяха посети веднага след края на Студената война. След разпадането на Съветския съюз пред Запада най-общо имаше две възможности за избор: да положи сериозни усилия да приобщи Русия към западната система, или да къса парче по парче от нейната бивша сфера на влия­ние. Привърженици на първия подход, сред които са американският дипломат Джордж Кенън и руските либерали, предупредиха, че антируски курс може само да предизвика враждебност от страна на Москва и да донесе незначителни ползи, като спечелването на няколко малки държави, които и без това в последна сметка ще се прикачат към Запада.

Но на такива съвети не беше обърнато внимание и американските президент Бил Клинтън и Джордж У. Буш избраха втория подход. Като забравиха обещанията, които западните лидери дадоха на Михаил Горбачов след обединението на Германия — по-специално обещанието, че няма да разширяват НАТО на изток — Съединените щати и техните съюзници се заеха да постигат това, което Съветският съюз не допусна по време на Студената война. Те провъзгласиха разширяването на НАТО, като добавиха 12 нови членове, включително и някогашни части от Съветския съюз, като се опитваха да убедят Русия, че разположените отскоро до нейните граници чужди сили в Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния няма да заплашват нейната сигурност. Редом с НАТО през същия период се разшири и Европейският съюз, като прие 16 нови членове.

Ръководителите на Русия бяха изненадани. Те очакваха, че двете страни ще засилят сътрудничеството си, че ще уважават взаимните си интереси и ще направят взаимно приемливи компромиси. Руснаците смятат, че са спазили поетите от тях задължения. Без никога да се отклонява напълно от разбирането си за своите национални интереси, Русия показа, че желае да направи саможертви, за да възприеме доминиращия западен ред. Но въпреки многото изречени окуражаващи думи, Западът никога не отвърна със същото. Вместо това западните ръководители останаха верни на закостенялото си виждане от времето на Студената война с убеждението, че ще победят.

Трудно е да се каже дали различен подход към постсъветските държави щеше да донесе по-добри резултати за Запада. Очевидното обаче е, че поетият от Клинтън и Буш курс даде сили на онези руснаци, които искаха Москва да отхвърли западната система и вместо това да стане независим съперник и център на могъщество в новия многополюсен свят.

Днес продължаващото настъпление на Запада не престава да прелъстява граничещите с Русия страни. Това вече доведе до териториално разпокъсване на Молдова и на Грузия. Сега и Украйна се разпокъсва пред очите ни. Разделителни културни граници прорязват тези страни и техните лидери могат да запазят целостта им само като удовлетворят, от една страна, интересите на гражданите, привличани от Европа, и от друга, на гражданите, които искат да запазят традиционните си връзки с Русия. Едностранчивата подкрепа на Запада за прозападни националисти в бившите съветски републики насърчи тези държави да потискат рускоезичното население — проблем, към който Русия не може да остане безразлична. Дори сега, след повече от две десетилетия от рухването на Съветския съюз, над 6 процента от населението на Естония и над 12 процента от населението на Латвия — преобладаващо етнически руснаци — са лишени от пълни граждански права. Те нямат право да гласуват в национални избори, да се записват в руски училища. Повечето от тях нямат и достъп до руски медии. ЕС, въпреки голямата си загриженост за човешките права извън неговите граници, си затваря очите за тези явни нарушения на основни права, валидни в страните членки. И когато става дума за Украйна и за заплахата натовски сили да се появят в Крим — регион, към който Русия изпитва специални емоции и където по-голямата част от жителите му се чувстват руснаци — Москва стигна до заключението, че за тези малцинства не е останало никакво място за отстъпление. Русия анексира Крим в отговор на въжделенията на преобладаващата част от нейните жители и на очевидните опити на НАТО да изтласка руския флот извън Черно море.

Ръководителите на Запада останаха изненадани от бързата реакция на Москва. В края на март генерал Филип Брийдлав, върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, заяви с изненада, че Русия действа много повече като враг, отколкото като партньор“. Но като се има предвид фактът, че НАТО  постъпва по този начин от деня на основаването си и не промени подхода си след Студената война, би трябвало да се очаква, че Москва ще постъпи по този начин. Беше само въпрос на време Русия да реагира на обкръжаването ѝ от Запада.

При тези обстоятелства правителството на Владимир Путин изтълкува протестите на Запада за положението в Украйна като проява на прекалено лицемерие. Наистина е трудно човек да си помис­ли, че Кремъл би могъл да разсъждава другояче. Да вземем за пример неотдавнашните критики на ЕС по адрес на десните формирования в Украйна. През март ръководителят на външната политика на ЕС Катрин Аштън осъди Десен сектор, войнстваща националистическа групировка, заради опита ѝ да завземе сградата на парламента в Киев. Ала само месец по-рано ЕС подкрепи Десен сектор, когато негови привърженици излязоха на улицата, за да свалят правителството на украинския президент Виктор Янукович. Това поведение, разбира се, не е изненада. Западните ръководители никога не са имали затруднения да оправдават действията на такива екстремистки групировки, когато това им е удобно, какъвто е примерът с подкрепата за боевете, водени от хърватите в самопровъзгласилата се република Сръбска Крайна през 1995 г., или за националистите в Косово през 1997-1998 г.

Западното лицемерие не свършва дотук. Вашингтон не пропуска случай да осъди Русия за нарушаване на неприкосновеността на украинските граници. Още по-малко Съединените щати и техните съюзници имат основание да претендират, че отстояват принципи, когато става дума за териториален интегритет. Та нали не Русия, а Западът подкрепи през 2010 г. решението на Международния наказателен съд, че едностранната Декларация на Косово за независимост през 2008 г. не нарушава международните закони. Москва постоянно предупреждаваше, че прецедентите, създадени от военните интервенции на Запада в места като Косово, Сърбия, Ирак и Либия, ще подкопаят съществуващата международна правова система – включително и принципа на суверенитет, заложен в Хелзинкските споразумения от 1975 г., с които Западът официално признава националните граници на Съветския съюз, на бивша Югославия и на държавите от Варшавския договор.

Въпреки този двоен стандарт на Запада, Москва предложи няколко идеи за разрешаване на украинската криза: създаване на коалиционно правителство, което да държи сметка за интересите на източните и на западните региони, федерализиране на страната, даване на официален статут на руския език и т. н. Но, изглежда, западните идеолози изобщо не желаят да приемат такива идеи. Да се работи с Русия, а не срещу нея, би означавало да се приеме, че някой извън Запада също е способен да определя какво е добро и какво лошо за други общества.

Курс на противопоставяне

Като се имат предвид големите различия между Русия и Съединените щати,  беше само въпрос на време да се стигне до сблъсък между техните два подхода относно Украйна – държава, граничеща с Русия, която отдавна се люшка между притегателната сила на Изтока и на Запада. Борбата първоначално се водеше между украинските политически фракции – тези, които се обявяват за споразумение за асоцииране с ЕС, и онези, които са за присъединяване към Митническия съюз, създаден от Беларус, Казахстан и Русия.

Западните лидери винаги са разглеждали всяко усилие за регионална интеграция с водеща роля на Русия като враждебно действие, което цели да възкреси Съветския съюз и да създаде алтернатива на западната система. Много официални представители на САЩ и Европа смятат, че с включването на Украйна в съюз с Европа ще бъде нанесен съкрушителен удар на такива планове. Това обяснява защо те изтълкуваха решението на Янукович временно да отложи подписването на споразумение с ЕС като победа на Русия, която налага да бъде нанесен контраудар.

За съжаление западните лидери имат погрешна представа за идея­та за евразийската интеграция. Нито Русия, нито някоя от държавите, които искат да се присъединят към евразийската система, се стремят да възстановят Съветския съюз или открито да влязат в сблъсък със Запада. Те обаче вярват, че в многополюсен свят свободните народи имат право да създават независими сдружения помежду си. Всъщност управляващите елити в много бивши съветски републики отдавна се отнасят благосклонно към идеята да се запазят или да се съживят някои форми на сдружаване между техните държави. През 1991 г. например те създадоха Общността на независимите държави (ОНД). И само няколко от 15-те бивши съветски републики, главно балтийските държави, използваха рухването на Съветския съюз като удобна възможност завинаги да изоставят всички връзки с бившия съюз и да се присъединят към западни икономически и политически съюзи. Останалите страни полагаха усилия да стигнат до всеобщо съгласие каква точно да бъде ролята на ОНД.

Лидерите на някои бивши съветски републики активно търсеха възможности за създаване на нови форми на интеграция, каквато е Евразийската икономическа общност, в която членуват Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан (Узбекистан прекрати членството си през 2008 г.). В други, като Грузия, Туркменистан и Украйна, управляващите елити видяха добра възможност да получат цивилизован развод от Русия и да разделят права на собственост и на власт, които преди са принадлежали на една обединена държава. В повечето от тези страни част от управляващия елит и голям сегмент от населението искаха да запазят близки отношения с Русия и с другите бивши съветски републики. В Грузия и Молдова например различни етнически малцинства заживяха със засилващ се страх от агресивни националистически мнозинства и с надежда, че Русия ще им помага да защитават правата си. В други държави, сред които Беларус и Украйна, значителна част от населението имаше толкова тесни икономически, културни и дори семейни връзки с Русия, че не можеха да си представят тези връзки изведнъж да бъдат пресечени.

Въпреки това икономически проблеми дълго време пречеха да се постигне истинска интеграция. Въпреки че Путин дойде на власт твърдо убеден, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа“ на двадесети век, той изчака десет години Русия да си възвърне достатъчна икономическа и политическа мощ, за да предприеме действия към интеграция. Едва през 2010 г. Беларус, Казахстан и Русия създадоха митнически съюз като първа стъпка към значимо икономическо сътрудничество между постсъветските държави. Съюзът създаде територии, освободени от мита и други икономически ограничения. Неговите членове сега прилагат единни митически тарифи и други регулаторни мерки в търговските си отношения с външни страни. В ход са преговори с Армения, Киргизстан и Таджикистан за присъединяването им към съюза.

Освен че носи икономически ползи, Евразийската интеграция насърчи сътрудничеството в сферата на сигурността. Така по подобие на НАТО Договорът на организацията за колективна сигурност (ДОКС), в който участват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан, изисква от подписалите го страни да оказват помощ на страна-членка, която е нападната. Много евразийски страни придават специално значение на ДОКС. Техните ръководители знаят, въпреки уверенията от много други страни и организации, че в случай на реална заплаха от религиозни екстремисти или терористи само Русия и нейните съюзници ще им се притекат на помощ.

Неделим по волята на Бог

След успеха на икономическото сътрудничество политическите елити в страните от Митническия съюз сега обсъждат създаването на Евразийски политически съюз. Както Путин писа през 2011 г. във вестник „Известия“, Москва желае новият съюз да бъде партньор, а не съперник на Европейския съюз и на други регионални организации, като Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) и Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA). Това би улеснило държавите членки да намерят своето място в глобалната икономика“, писа Путин, и да играят реална роля във взимането на решения, в определянето на правилата и в моделирането на бъдещето“. Но за да може такъв съюз да бъде ефективен, ще трябва да има свободата да се развива естествено и доброволно. Освен това издигането на постсъветската интеграция на по-високо ниво поставя въпроса какви основополагащи ценности ще са заложени в неговите основи. Ако страните от Европа са обединени от изповядването на ценностите на демокрацията, човешките права и икономическото сътрудничество, тогава и Евразийският съюз трябва да мисли за своите собствени идеали.

Някои политически анализатори откриха идеологическите основи на такъв съюз, ровейки се в историята. Схващането за евразийско пространство или за евразийска самоличност за първи път се заражда сред руските философи и историци, които емигрират от комунистическа Русия в Западна Европа през 1920 г. Подобно на руските славофили преди тях, поддръжниците на евразианизма говорят за специфичната природа на руската цивилизация и за нейните разлики с европейското общество. Но те се вглеждат в друга посока – докато в началото славофилите наблягат на славянското единство и противопоставят на европейския индивидуализъм колективизма на руските селски общности, евразианистите свързват руския народ с тюркските етноси –  с т. нар. туранци – от степите на Централна Азия. Според евразианистите туранската цивилизация, за която се предполага, че възниква в древна Персия, следва свой собствен  уникален политически и икономически модел – в основата си авторитарен. Макар че по принцип те уважават частната инициатива, много от евразианистите не приемат приетото на Запад прекалено властване на пазарните принципи над държавата и изтъкват положителната роля на традиционните религии в своя регион: православно християнство, ислям и будизъм. Независимо че историческите позовавания на евразианистите на туранизма може да будят съмнения, тази теория сега се радва на голяма популярност не само сред голяма част от руския политически елит, но и в Казахстан, Киргизстан и в други централноазиатски държави, в които живеят потомци на туранците.

И макар че старите идеи, които днешните евразианисти лансират, изглеждат нереалистични, плановете за създаването на Евразийски съюз не трябва да се пренебрегват. Културата и ценностите на много бивши съветски републики се различават от тези, преобладаващи на Запад. Либералните светски разбирания с тяхното отхвърляне на абсолютните ценности, уважавани от традиционните религии като божия повеля, вероятно печелят популярност в Западна Европа и в Съединените щати. Но в тези бивши съветски републики всички главни религии – православно християнство, ислям, юдаизъм и будизъм – преживяват разцвет. Въпреки съществените различия между тях, всички тези религии отхвърлят западната всепозволеност и морален релативизъм, при това не поради някакви прагматични подбуди, а защото смятат тези разбирания за греховни или за непозволени, или изрично забранени от божествената власт.

Голяма част от населението на тези постсъветски държави негодуват, че хора на Запад смятат техните възгледи за назадничави и реакционни. Техните религиозни водачи, които се радват на растяща популярност, споделят това мнение. В края на краищата човек може да разбира прогреса по различен начин. Ако някой смята, че смисълът на човешкото съществуване е придобиването на повече политически свободи и материални блага, за него това означава, че западното общество напредва. Но ако някой мисли, както традиционните християни, че появата на Христос е най-важното събитие за човечеството, тогава материалните блага изглеждат по-маловажни, защото този живот е преходен и страданието подготвя хората за вечен живот, процес, на който физическите придобивки пречат. За религиоз­ните традиционалисти евтаназията, хомосексуалността и други практики, които Новият завет осъжда, не олицетворяват прогреса, а по-скоро са връщане към езичеството. Погледнато през тази призма, западното общество е повече от несъвършено; то е истинско средище на греха.

Мнозинството от православните християни в Русия, Украйна, Беларус и Молдова, както и много хора в Централна Азия, са съгласни с всичко това. Тези възгледи изведоха по върховете на властта лидери, които подкрепят интеграцията между бивши съветски репуб­лики. Те допринесоха също за успеха на Путин да създаде независим център на властта в Евразия. Намесата на Запада само консолидира тази власт.

Обстановката в Украйна остава напрегната. Възможно е тя да последва примера на Молдова – да се раздели на две. Съединените щати възприеха призивите на Русия за диалог като опит да диктува неприемливи условия. В Русия продължаващото неразбирателство активизира националистическите и авторитарни настроения. Привържениците на авторитаризма станаха особено активни в последно време, представяйки се като единствената сила, способна да защитава руските интереси. Безконтролната ескалация на конфронтацията може да доведе дори до война. Единственото решение за Съединените щати и за техните съюзници е да променят позицията  си от конфронтация към конструктивност.

Въпреки всичко, дипломатическо решение на украинската криза все още е възможно. Дори по време на Студената война Москва и Западът успяха да стигнат до споразумения за неутралния статут на Австрия и Финландия. Тези разбирателства ни най-малко не подкопаха нито демократичните системи, нито общоприетата европейска ориентация на тези страни и дори се оказаха полезни за техните икономики и за международния им престиж.

Не е случайно, че неутралната държава Финландия, която е в добри отношения и със Запада, и със Съветския съюз, стана домакин на преговорите, които доведоха до подписването на Хелзинкските споразумения, изиграли решаваща роля за намаляване на напрежение­то, възникнало по време на Студената война. Разрешаването на сегашната криза по подобен начин зависи от способността да бъдат дадени международни гаранции както за украинския неутралитет, така и за рускоезичното население. Противното би било прекалено опасно – много е вероятно Украйна да се разпадне и това да въвлече Русия и Запада в нова продължителна конфронтация.

 

Източник : Foreign affairs

http://www.foreignaffairs.com/articles/141538/alexander-lukin/what-the-kremlin-is-thinking

Източник: http://www.novovreme.com

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/01/31/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BC%D1%8A%D0%BB/

Русия ще отвърне на създаването на системата за ПРО на САЩ

Русия ще отвърне на създаването на системата за ПРО на САЩСъздаването на система за противоракетна отбрана на САЩ нарушава международните договори за унищожаване на ракети със среден и малък обсег /РСМД/ и СВН-3. Това заяви началникът на руския Генщаб Валерий Грасимов.

Русия ще отвърне на това с оборудването на армията и флота с ново оръжие, способно да неутрализира потенциала на ПРО, увери Герасимов.

На заседание на колегията на военното ведомство генералът напомни, че само през изминалата година във военно-морската база Рота в Испания на постоянна основа са били разгърнати два американски ескадрени миненосеца от ПРО, а през тази година се очакват още два подобни кораба.

Продължава и строителството на наземни комплекси от ПРО в Румъния и Полша, при което за противоракетите използват пускови установки „изцяло идентични с тези, които се използват за изстрелването на крилати ракети с морско базиране“, каза още началникът на Генщаба.

Освен това, САЩ и техните съюзници увеличават елементите от системата за противоракетна отбрана и в Азиатско-тихоокеанския регион.

„По наша оценка, тези действия са нарушение на Договора за унищожаване на ракетите с малък и среден обхват“, каза Герасимов.

В резултат на това, според него, се нарушава стратегическият баланс на силите и стабилността в света, „подкопават се основите на Договора за СВН-3, в който е фиксирана неразделната взаимовръзка между стратегическите настъпателни и отбранителни въоръжения“.

„Ние не можем да останем безучастни към подобни действия на западните страни, и сме принудени да предприемем ответни мерки“, каза още Герасимов, като поясни, че става дума преди всичко за оборудването на руската армия и флот „с перспективни комплекси и системи от въоръжение, позволяващи неутрализирането на потенциала на системите за ПРО на САЩ, както и притежаващи повишени възможности за тяхното преодоляване“.

 

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/01/30/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81/

Опълчението обкръжи 8 хиляди украински военни

Опълчението обкръжи 8 хиляди украински военниУкраинските военни части окончателно са били обкръжени тази нощ край Дебалцево, след като опълченците завзеха ключовото селище Углегорск, съобщават редица руски и украински медии.

С цел да бъдат избегнати жертви, лидерът на Донецката народна република (ДНР) Александър Захарченко призова украинските военни в района да се предадат доброволно.

Обкръжените до Дебалцево ще бъдат пуснати да си отидат у дома, ако доброволно свалят оръжията си, каза Захарченко пред телевизионния канал „Россия-24″.

„Момчета, откажете се, вървете си. Воювате не с когото трябва. Обещавам, че всички ще се върнете у дома живи. Предайте се доброволно“, призова лидерът на ДНР.

По-рано бе съобщено, че опълченците са отразили поредната атака на украинските военни в района на Дебалцево.

От ДНР заявиха, че обкръжени до Дебалцево може да се окажат от 5 до 8 хиляди украински военни. По данни на опълченците само за денонощие украинската армия е изгубили девет танка, седем БМП и над 100 души са загинали.

Увеличава се броят на доброволно предалите се украински военни. Официален представител на антитеростичната операция (АТО) в Киев опроверга съобщенията за обкръжението в Дебалцево. „Току-що разговарях с нашите офицери в района, информацията за обкръжението не съответства на истината“, каза полк. Леонид Матюхин.

Редица медии припомнят, че наскоро украинската армия отричаше, че е загубила контрола над ключовото летище в Донецк, след което обаче беше принудено да признае това поражение.

Най-малко 12 души, сред които седем цивилни, са загинали през последното денонощие при сблъсъците между правителствените сили и проруските бунтовници в Източна Украйна, предаде „Интерфакс“.

Кметството на Донецк съобщи, че при обстрел в индустриалната Донецка област са загинали седем мирни граждани, а 23 са ранени.

Украинската армия на свой ред съобщи, че е загубила петима войници, други 23 са ранени при сраженията, отнели живота на 5100 души през последните девет месеца в Донбас.

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/01/30/%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8-8-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B8-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA/

Събудете се и кажете – „не“ на войната с Русия

В същата вечер на Facebook за няколко часа имахме близо 40000 посещения. Някъде към 97% от тях имаха следния характер: „Да воюват онези, които бяха гласували за влизане в НАТО, а ние няма да воюваме срещу Русия“.

Ясно е, че посещенията в България на натовските чиновници не бяха напразни. Реакцията на правителството е бърза, точна и, главното, послушна. Но българският народ, съдейки по всичко, не е склонен да подкрепи тяхната позиция.

Дори Волен Сидеров и да е избързал, а някой от юзърите да изразява недоверие към нашия автор, все пак, както казват, няма дим без огън. Впрочем, да чуем мнението на самия лидер на АТАКА:

Фактите идват от призованите в няколко града, които са получили повиквателните. Някои са ни ги показали. От редакцията се обадихме във Военното окръжие, те не отрекоха, че изпращат такива повиквателни. Бяха пестеливи в информация. Казаха, че това се прави за сформиране на подразделения. Не уточниха какви.

Факта потвърди и Министерството на отбраната. Разбира се без да потвърдят, че това е мобилизация. Но за мен фактът, че няколко дни след посещението на Генералния секретар на НАТО започват тези действия, означава, че има връзка.

Освен това, от посещението на Столтенберг, колкото и да беше непрозрачно – журналистите не се допуснаха, стана ясно, излязоха информациите, че НАТО иска да разположи база в България и команден пункт. И се отнася не само за България, но за балтийските държави и Румъния. И вече от неформална информация разбрах, че те харесаха Шабла. Това е най-източната част на Българското Черноморие.

Оттам по пряка линия до Крим са 420 км. И като се има предвид, че България по договор, и аз съм го виждал, не осъществява никакъв контрол върху американските бази у нас, а те са четири, и на тях може да бъде разположен всякакъв вид оръжие.

Аз за това поставям въпроса много тревожно, и се надявам, обществото да реагира по-активно с граждански протести. И да вземем пример от Словакия и Чехия, които се отказаха от натовските бази. Значи това е възможно.

Ако имаме здрав разум и ние трябва да се откажем, тъй като това поставя България във фронтово положение.

Съответно от руска страна ще има контрамерки, и ние ставаме мишена. И това е много опасно, каза лидерът на АТАКА Волен Сидеров.

 

Автор:  Наталия Александрова

 

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/01/30/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82/

Пак двойни стандарти?

Пак двойни стандарти?Шефът на Европарламента г-н Мартин Шулц бил „изумен“ и „ужасен“ за това, че Гърция изоставяла „общата позиция на ЕС по Русия“.

Причината – разграничението, което Атина направи ден по-рано от призива на ЕС за разширяване на санкциите срещу Москва.

„Не можеш, от една страна, да искаш от Европа да покаже солидарност със собствената ти страна, както г-н Ципрас го прави, и после, като първа официална стъпка, да разцепваш общата европейска позиция“, твърди Шулц.

Странно, господинът не се ужасява, да речем, от Нюланд и нейните „фронтови държави“. Още по-странно, дали пък господинът не е забравил какви са правилата на същия този ЕС и как се процедира.

Нека му припомним: „Съветът взема решения с единодушие в някои особено чувствителни области като външната политика и сигурността, данъчната политика, политиката за предоставяне на убежище и имиграционната политика.

Това означава, че всяка държава членка има право да налага вето в тези области.“
Е, тълкуванието на тези правни норми е еднозначно: не Гърция, а ЕС трябва да се съобрази с позицията на несъгласния. Ако има такъв, няма решение.

Или спазваш собствените си правила, или ги захвърляш в коша. Останалото е проява на лицемерие и двоен стандарт.

В тази връзка заканите и размахването на пръст с мотива „всякакъв едностранен подход във външната политика няма да му помогне“ може и да сработи от позицията на силата. Това обаче няма нищо общо с демократичните норми на поведение и общуване.

Заради подобен рекет и шантаж днес доста от по-малките държави са принудени да следват „общата европейска политика“.

Но какво ще се случи утре с нея, ако мнозинството в Европарламента се смени и други несистемни партии променят политическата конюнктура?
Повече от жалко и нелепо е също спецслужбите на ЕС и НАТО да „проучват връзките“ на новото гръцко ръководство с Русия, както съобщава „Файненшъл таймс“, вместо да вършат истинската си работа по разследване на тероризма.

Параноя или сляпо следване на заповеди, идващи отвъд океана – вече няма значение.

ЕС върви с бясна скорост към собственото си разрушаване, а с диктата си над инакомислието бие всякакъв тип диктатури.

 

 

Автор: Валентин Георгиев

Източник: http://duma.bg

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/01/30/%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8/

Ново определение на агресията: газ с преференции, кредити и помощ за бежанците

МВнР на Русия окачестви поредния „бисер“ на украинското законотворчество като „безотговорна крачка“. Най-малкото е странно да се нарича „агресор“ страната, благодарение на която икономиката на Украйна (а и самата държава) все още стои на крака.

Депутатите на Върховната Рада твърдят, че Русия „поддържа тероризма и блокира дейността на Съвета за сигурност на ООН“. Според тях, с това Москва заплашва международния мир и сигурност.

В самата Москва в това време чакат, кога Върховната Рада ще предприеме поне някакви реални стъпки за изпълнение на минските споразумения – вместо подобни пропагандни изявления.

А определението „агресор“ точно подхожда към украинските власти, казва говорителят на Съвета на Федерацията на Русия Валентина Матвиенко:

- Агресори са онези, които са развързали братоубийствената гражданска война, които убиват жени, деца и старци. В същото време Русия (без да е страна на конфликта) прави всичко за мирно уреждане на кризата, приема стотици хиляди бежанци, изпраща колони хуманитарни помощи на жителите на югоизточна Украйна.

Докато украинските власти бродят по света с протегната ръка и безуспешно просят пари, Русия оказва конкретна икономическа помощ на Украйна във вид на кредити, доставки на газ с преференции, ток и въглища.

Експерти отбелязват, че „творчеството“ на украинските депутати преследва и една друга цел: да стимулира Европа за нови антируски санкции.

Но повечето европейци (особено бизнесмените) не горят от желание да бъдат пионки в геополитическите игри на Вашингтон и да следват препоръките, например, на Джордж Сорос, зачестил през последно време в Киев.

Нека американският милиардер, ако иска, сам да плаща украинските сметки, казва германският икономист и експерт по финансови пазари Дирк Мюлер:

- Лично аз се трудя не за да плащам украинските газови сметки. Нека Щатите да ги плащат. Нали те много искат да видят Украйна в НАТО, да натискат Русия и да водят своя геополитическа игра – е, нека тогава да им плащат сметките!

Възможно парламентаристите са искали със своето заявление някак да мобилизират украинското общество, което не иска повече да воюва с Донбас. Но излезе малко неубедително.

Характерен е примерът на Мариупол, към който наближават отрядите донецки опълченци. Вечерта на 27 януари Мариуполският градски съвет, след Върховната Рада, призна Русия за „страна-агресор“. Съответната информация се появи на сайта на градския съвет. Но на следващата сутрин думата „Русия“ изчезна от текста, става вече дума за „агресия от Изток“.

По-късно и думата „Изток“ я махнаха. Значи и прокиевските власти започват да се замислят по въпроса – кой все пак е „агресор“?

 

Автор: Игор Силецки

Source Article from https://infobalkani.wordpress.com/2015/01/30/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D0%B7-%D1%81-%D0%BF%D1%80/