Месечни архиви: ноември 2014

Усилват отбраната на Крим с 14 изтребители

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D1%81-14-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Строителството на „Южен поток“ ще намали риска на транзит на газ за Европа

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B0/

Трябва ли му на Киев възроден Донбас

В източната част на Украйна има проблеми с електричеството и водата. При боевете в Донецк беше повредена електроснабдителната мрежа, заради това се наруши подаването на електричество в пречиствателната станция.

Градът премина към минимален режим на водоснабдяване. Жителите бяха предупредени, че са възможни проблеми с отоплението. Плюс това извършването на ремонтни дейности засега е много сложно, защото обстановката, както и преди, е неспокойна.

Военните планомерно разрушават жилищните райони и най-важните инфраструктурни обекти.

Дори ако войната свърши веднага, възстановяването на Донбас от сегашното му състояние ще е много сложно – за това ще са необходими не един милиард долара. И парите не са всичко, смята руският политолог Михаил Синицин:

-Трябва да се помисли върху това дали украинската държава е заинтересована да има някаква производствена база.

Защото споразумението за асоциирането с ЕС предполага, че Украйна не се нуждае от такава производствена база. Създава се впечатление, че Украйна вече няма намерение да участва в икономическия живот на Донбас.

Главното условие, необходимо за възстановяването на Донбас, е прекратяване на войната. А от това страните в конфликта, изглежда, са още много далеч. Всеки ден от региона на областите идват съобщения за загинали и от двете страни.

Впрочем, киевските власти неведнъж от началото на конфликта са декларирали желанието си да възстановят Донбас. Премиерът Арсений Яценюк по-рано предлагаше да създаде специален целеви фонд.

Не толкова отдавна говореха, че в региона трябва да се създаде особена икономическа зона, вярно, не уточниха как това трябва да изглежда. Но наполеоновските планове на властите така и остават празна риторика.

В последния доклад на ООН за ситуацията в Украйна е описано как войната се отразява върху икономиката на страната.

За първите девет месеца през тази година инфлацията е стигнала почти 103%, БВП е намалял с 4,6% в сравнение с миналата година, чувствително се е увеличило нивото на безработица. А неизплатените заплати са в размер на почти 150 милиона долара – и сред онези, които не са получили парите си, са не само жителите на народните републики, но и на центъра.

При такива условия на самия Киев му трябва помощ. Но вместо да насочи за мирни цели онези пари, които все още са останали, Украйна продължава безсмислената и безпощадна война.

 

Автор: Мария Балябина

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BC%D1%83-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B1%D0%B0%D1%81/

Защо дефлацията изненада всички

Защо дефлацията изненада всички

Снимка: Георги Колев

В България вододелът между ниската (безопасна) инфлация и дефлацията е втората половина на 2013 г.

Продължителен период на спадане на цените – такова е най-популярното обяснение на дефлацията. Всъщност става дума за явление с разнопосочни и опасни въздействия върху цялата икономика на дадена страна

В България всички знаят какво е инфлация. А след хиперинфлационната криза от 1997 г. политиците също си научиха урока. Леви и десни се кълнат в преданост към Спасителя – валутния борд. И сляпо прилагат неговите правила. Днес националната икономика е изправена пред ново, също тежко изпитание – дефлацията.

Популярно казано, тя се появява тогава, когато има продължителен спад на цените. В такова състояние България се намира от 15 месеца. Сред 8-те европейски страни, засегнати от опасната зараза, ние сме двоен рекордьор – най-дълго боледуваме и най-много пасуваме. От лятото на 2013 г., когато възникнаха първите симптоми, се смениха три правителства, но нито едно не видя приоритет в овладяването на дефлационната спирала.

1. Дефлацията не е просто низходящо движение на цените. Според известния експерт Робърт Пректър видимата причина за нея е финансова – трайно свито предлагане на пари и кредити. Тази тенденция пролича в България още след 2008 г. – първата година на кризата.

2. Защо дефлацията намери почва у нас? Възможните отговори са няколко:

Неадекватни антикризисни мерки. През 2009-2013 г. България неотклонно следваше указанията на ЕК за прилагане на неолибералната доктрина Austerity (суров режим на икономии, затягане на коланите). Шест години по-късно за Европа стана ясно, че консервативното лечение, наложено от тандема Меркел-Саркози, не даде очакваните резултати.

Некомпетентни управляващи. Българските политици на прехода не са се отличавали с оригиналност и кураж, когато се е налагало в кризисни ситуации да търсят смели национални решения. За сметка на това са добри имитатори и послушни изпълнители. Което означава, че щом Меркел е сбъркала, и ние с нея сме автоматично в кюпа на пострадалите.

Защо полякът Доналд Туск не допусна да го приобщят към губещия отбор? Или чехът Вацлав Клаус? Защото са държавници от нов тип – икономически националисти; те изработиха и наложиха антикризисни стратегиии, които не бяха в синхрон с тези на ЕК, но свършиха чудесна работа на Полша и Чехия. Днес дефлация в тези страни няма; безработицата е поносимо ниска; инвестициите растат; инфлацията е под контрол.

Висока задлъжнялост. Според цитирания Пректър в началото на всеки дефлационен цикъл стои прекомерният дълг. А българската икономика не от вчера страда от свръхвисока задлъжнялост. Най-напред междуфирмената, която надмина астрономическата сума 160 милиарда лева; после – растящите дългове на домакинствата кредитополучатели (25% от тях изпаднаха в несъстоятелност.) През последните две години отпуснахме края и на външния дълг – за една година той се удвои и надмина 28% от БВП. Контролът върху публичните финанси е изпуснат. Чакат ни тежки години – вероятно по-тежки от тези след 1997-а.

3. Къде е коренът на злото? Икономиката, следователно и финансовата система са сложни и деликатни механизми. Устойчиво развитие трудно се постига; дисбалансите се появяват внезапно и често изненадват икономическите играчи. Специализирани публикации предупреждават: „Дефлацията е коварна! Тя се усеща, когато вече е започнала и е късно хората да реагират.“ Такъв е случаят у нас.

Вододелът между ниската (безопасна) инфлация и дефлацията е втората половина на 2013 г. Тогава се появиха първите симптоми, че икономиката ни влиза в капана – покачване на външния дълг, верижни бизнес фалити, лоши кредити. Да добавим и трайния спад в реалните доходи и високата безработица, засегнала най-уязвимите групи – младежите и хората в предпенсионна възраст. Без да забравяме значителното свиване на потреблението и рязкото нарастване на спестяванията. Влоговете на граждани и фирми в банките надхвърлиха незапомнено високо равнище – 60 милиарда лева.

От психологическа гледна точка порочният кръг на българската дефлационна криза за по-малко от 6 години премина през следните фази:

1. Икономическият оптимизъм отстъпва пред песимизъм (2008-2009 г.; кризата парализира кредитната дейност и бизнесът превключи на по-ниски обороти).

2. Застой в инвестициите и потреблението (2010-2012 г.; преките чуждестранни инвестиции се свиха петорно; сериозно ограничени бяха и разходите за битово и производствено потребление).

3. Край на ниската инфлация и начало на дефлацията (август 2013-2014). Очаква се низходящата спирала да продължи до края на тази година и през цялата 2015-а.

Как да се измъкнем от капана?

Факт е, че сме закъснели! Реакцията трябваше да дойде още през 2013 г., но тогава управляващите и опозицията бяха заети с традиционната си политическа игра – кога и как да проведат поредните извънредни избори. Но още не е фатално. Всичко зависи от антикризисната стратегия, която ще бъде заложена в програмата за управление на коалицията, а
оттам и в макрорамката за бюджет 2015. Специалистите най-често препоръчват три вида мерки.

Първо, национална инвестиционна програма. Такава в момента няма, ако оставим встрани подобието на програма, което изфабрикуваха през 2013 г. коалиционните партньори ДПС и БСП. Резултатът беше, че си разделиха по партийно- му инвестиционни квоти за над 350 милиона лева, без това да повлияе на кредитирането и качеството на регионалните проекти.

Проблемът сега е – има ли пари за инвестиции? Извън конкурентната битка за европейско финансиране остава още една възможност – външен заем. В решението за актуализация на бюджета за 2014 г. е дадено право да се достигне необичайно висок таван от 4,5 милиарда лева. За рефинансиране на дълга и компенсиране на щетите от фалита на КТБ ще отидат на първо време максимум 2,5 милиарда лева. Каква по-важна цел от пренасочване на останалите 2 милиарда лева – чрез търговските банки, към реалния сектор, главно към средните и малките предприятия.

Второ, размразяване на политиката на доходите. Първата възможност – това да стане чрез отмяна на плоския/регресивен данък, отпадна.

Трето, т.нар. количествено облекчаване (quantitative easing). Тази мярка по принцип се осъществява от централната банка, която купува държавни ценни книжа с цел да намали лихвените проценти по кредитите и да увеличи паричната маса в обращение. Но вратата към такава нестандартна политика отдавна е затворена в България поради правилата на валутния борд. А и провалът на БНБ в казуса с КТБ вероятно задълго ще ограничи подобни действия.

 

 

Автор: Проф. Кръстьо ПЕТКОВ

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8/

Иранският „ядрен проблем” ще го местят от Виена в Оман

Първият, на когото се обади след срещата във Виена иранският президент Хасан Рохани, беше руският президент Владимир Путин.

Съдейки по съобщението на Кремъл, Рохани е обещал, че споразумение с „шестицата” ще има, въпреки че страните не можаха да се разберат във Виена.

При това Техеран има намерение да направи това не след половин година, а още по-рано, след 3-4 месеца.

От руското външно министерство съветват да не се драматизира ситуацията с поредното удължаване на дискусията.

Руският външен министър Сергей Лавров уверява, че във Виена е направено много и е „останало да се съгласуват технически детайли”.

-Споразумяхме се да продължаваме преговорите. В рамките на три-четири месеца ние разчитаме да стигнем до изготвяне на документ, който ще съдържа всички базови принципи, чиято реализация ще бъде после предмет на технически консултации и разработване.

Администрацията на Обама подкрепя продължаването на преговорите. Но Джон Кери предупреди, че ако след четири месеца между страните не бъде постигнато единство по основните въпроси, целият ход на преговорите ще се „наложи да бъде преразгледан”.

Повечето руски експерти смятат, че такива заплахи за „преразглеждане” не са нищо друго, освен елемент на политически натиск.

Твърденията, че уреждането на „иранския проблем” ще се прехвърли към военен сценарий, е част от тактиката на преговорите, казва руският  политолог Владимир Евсеев:

-Страните са заинтересовани от продължаване на преговорите. Не мисля, че преговорите ще бъдат спрени.

Още повече, че САЩ и Иран имат интерес да си сътрудничат, в частност, в борбата с екстремистите от организацията „Ислямска държава” в Ирак. Стои и проблемът на Афганистан. Има и други общи за всички проблеми.

Подходът на Русия към проблема винаги е бил премерен и логичен. Преди няколко години Москва официално предложи да транспортира част от иранския уран в Русия, за да изключи всякаква неочакваност и да снеме самия източник на подозрения за ужким незаконното обогатяване на урана до военна градация.

На срещата във Виена Сергей Лавров предложи да се стигне до уреждането поетапно: да се снемат част от санкциите като отговор на част от насрещните стъпки на Техеран.

Изглежда, че тези предложения се отхвърлят, само защото техен инициатор е Русия.

Като цяло трябва да разберем, че заплахата не е в „ядрената програма” на Иран, а в това как липсата на споразумения за нея ще се отрази на целия режим на неразпространение на ядреното оръжие.

 

Автор: Андрей Федяшин

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC-%D1%89%D0%B5-%D0%B3%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82/

Светът се промени и Русия няма да изпусне своя шанс

На състоялото се в Москва заседание на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия, министърът на външните работи Сергей Лавров сподели съображенията си за пътищата за деескалация на международното напрежение.

Според министъра, руската въшнополитическа линия се отличава със сдържаност и твърдост, но тази позиция не намира разбиране сред геополитическите конкуренти на Москва.

Сергей Лавров заяви, че отношенията между Русия и Запада се приближават до момента на истината:

„Или се връщаме към истинско партньорство, или започваме да разрушаваме всичко”, смята министърът. Според Лавров, Западът се опитва да накара Русия да се смири с унижението на руснаците и рускоговорещите в Украйна.

В същност Европа се отказа от собствените си принципи за демократична смяна на властта, подкрепяйки украинските екстремисти.

Сега западното лоби на киевската „партия на войната” спъва мирния процес, тъй като стабилна Украйна не е интерес на авторите на доктрината за сдържане на Русия.

Сергей Лавров отбеляза, че лидерите на западните страни преднамерено въвеждат санкции за да разрушат икономиката на Русия и то този начин да провокират масови протести.

„Западът иска да смени режима и това никой не го отрича”, заяви Лавров.

Към това трябва да се добави, че истинските намерения на Запада се съдържат в декларациите за готовност за построяване на евроатлантическо простраство и общност на сигурност, на общ европейски дом.

Според министър Лавров, светът се променя: както това вече е ставало много пъти, отначало нечие влияние и мощ достига пика, а след това на смяна на уморените лидери идват онези, които се развиват по-бързо и по-ефективно.

На Запада е необходимо да изхожда от реалността. Съотношението между амбициите на САЩ и реалните им възможности днес се промени, констатира Сергей Лавров, а значи за Русия се появи шанс.

 

Автор: Сергей Дуз

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%83%D1%81/

Фризерът на ЕС

Фризерът на ЕСМеглена Кунева предупреди, че мониторинговият контрол над Румъния може да бъде прекратен. България ще остане единствената държава в ЕС, над която той ще продължи.

Причината е, че страната ни е затънала в корупция, че правосъдието ни е несправедливо, а политиците – крадливи.

ЕС ни заби дълбоко във фризера и не се знае кога ще ни извади оттам.

Единствено България от всички 28 страни членки. Дори и „новата“ Хърватия не е под наблюдение.
Ако някой политик е изненадан, а те от години се въртят едни и същи, той или не е в час, или лъже безогледно.

Още председателят на предишната ЕК Жозе Барозу предупреди, че не си ли научим урока, ни чака поправителен.

Тогава се заговори, че, видите ли, ЕК и дори Барозу имали лошо отношение към България.

Сега председател на ЕК е Жан-Клод Юнкер, а решението е същото.
Известно е, че контролът над европроектите се осъществява от държавни органи, те са под контрола на политиците. На тях дължим презряното последно място в ЕС.

Не е тайна, че девет десети от преговорите за съставяне на правителства се въртят около това коя партия кое ресурсно от гледна точка на евросредствата министерство ще държи.

Накратко, гледат на парите от ЕС като на лична сметка.
Как ще се отрази оставането ни във фризера на ЕС на живота на българските граждани, на бизнеса и на държавата?

Ще плащаме до откат гяволъка на политическите си недоразумения. Ето и един-два примера.

Сега държавата финансира опазването на външната граница на ЕС към Черно море, Турция, Македония, Сърбия.

С присъединяването ни към Шенгенското пространство ще ни излиза безплатно за бюджета.

Неприсъединяването ни към Шенген означава пренасочване на товари и пътници през Румъния и жесток удар върху българските пристанища, правенето на бизнес у нас, туризма и какво ли още не.
Негативният доклад означава отдалечаване за нас на еврозоната до дребна точка в далечината. А тя има значение за банковата и паричната ни система.

Дори и да влезем само в предверието й ERM2, това значи спазване на правила, които не биха допуснали фалита на КТБ и на стотици свързани с нея „светли“ бизнеси.

И най-вече – топлите връзки на хора от властта с трезора.
Отрицателната оценка означава и драконовски проверки на всеки проект, финансиран от еврофондовете.

Известно е, че последните 20% от парите се разплащат при сто на сто верифицирани проекти.

Е, това вече се случва, но по-страшното предстои.

 

 

Автор: Станка Динева

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81/

РТ-2 Топол М – без аналог в света!

РТ-2 Топол М - без аналог в света! Русия е единственият оператор на РТ-2 Топол М, като те са причислени към стратегическите ракетни войски на Руската федерация.

РТ-2УТТХ Топол М е сред най-съвременните междуконтинентални балистични ракети, конструирани от Русия и първата нова МКБР след разпадането на СССР.

РТ-2 Топол М - без аналог в света!

© Архивен скрийншот: 1tv.r

 

РТ от означението на ракетата означава „ракета твердотопливная“ (твърдогоривна ракета), а УТТХ означава „улучшенные тактико-технические характеристики“ (подобрени тактико-технически характеристики).

Наименованието ѝ в НАТО е SS-27. „Топол“ означава топола на руски език.

Разработена е основно от Московския институт по топлотехника и конструирана във Воткинския завод. Първият полет на ракетата е извършен на 20 декември 1994 г.

РТ-2 Топол М - без аналог в света!

© Фото: РИА Новости/Вадим Савитски

 

Има дължина 22,7 m, диаметър 1,86 m и тегло при запуск 47 200 kg. Това включва и масата на полезния товар, която се равнява на около 1000 ~ 1200 kg.

Може да носи бойна глава с 550 kT заряд, като може да се модифицира, за да носи до 12 бойни глави, от които някои лъжливи. Обсегът ѝ се изчислява на около 11 000 km. Има 3-степенен твърдогоривен двигател с инерциален автономен контрол на полета.

Разработването започва в края на 1980-те год. „Топол М“ извършва първия си полет през 1994 г. През 1997 г. ракети „Топол М“ са разположени в модифицирани силози на ракети УР-100Н.

Първата операция по разполагане на ракетите в силози е през 1998 г. и е последвана от три други такива операции.

РТ-2 Топол М - без аналог в света!

© Архивно фото: РИА Новости/Сергей Гунеев

 

„Топол М“ може да бъде изстрелвана и от мобилна установка, която може да се предвижва в труднопроходими терени и да изстрелва ракетата от всяка точка от маршрута си.

 

 

Инфобалкани

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D1%80%D1%82-2-%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB-%D0%BC-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/

Как ЦРУ създаде Ал Кайда и Ислямска Държава и защо?

Как ЦРУ създаде Ал Кайда и Ислямска Държава и защо?Външната политика на Съединените щати, главно преследваща енергийните интереси на страната, доведе до възхода на ислямския екстремизъм. За възхода на Ислямска Държава САЩ имат не по-малка отговорност и роля, отколкото за възхода на Ал Кайда през 1980-те.

В тази статия ще ви представим отдавна известни факти, които днес медиите умишлено пропускат, когато говорят за благородната мисия, поведена от Съединените щати, срещу Ислямска Държава. Но, за да стигнем до Ислямска Държава първо трябва да си спомним ролята на Щатите за появата на муджахидините от Ал Кайда.

Първо – двете организации са обвързани; второ – и двете организации са част от политиката на САЩ, която включва т.нар. „контролиран хаос“, създаван от радикали, които са подкрепени от ЦРУ и/или обучени от управлението и ръководени, за да изпълняват интересите на САЩ.

Те може да са муджхадините в Афганистан през 1980-те, ислямски радикали в Либия и Сирия от близките няколко години, или крайно-десни радикали, които окървавиха „Майдана“ през миналата година в Украйна. Общото между тях е, че петте корпорации, които притежават всички американски медии, респективно и клоновете им в целия свят, ги представят с благородни етикети като „борци за свобода“. Нека припомним, че дори Осама бин Ладен беше възхваляван в западните медии, когато САЩ подкрепяха неговите муджхадини срещу съветската армия. В „Индепендънт“ той беше наречен „Антикомунист и борец за мир“.

ЦРУ подкрепя Ал Кайда и сродните ѝ организации почти половин век. Има няколко тренировъчни лагера, където ЦРУ обучаваше и въоръжаваше муджахидините. Един от най-важните е този в Пакистан. Той се използва и до днес, когато се обучават т.нар. „бунтовници“, които после се вкарват в Сирия.

За периода 1982-1992 от ЦРУ са обучени над 35 000 джихадисти от 43 различни ислямски държави, които да се включат в Ал Кайда и други организации под нейното крило. Основоположника на тази политика е Роналд Рейгън. Съединените щати не само обучаваха, въоръжаваха и спонсорираха ислямски екстремисти. САЩ влагаше милиони в програми за обучаване на ученици в Афганистан. Но там те бяха запознавани с книги, съдържащи радикални и ислямистки послания и изпълнени с гневна пропаганда, с която промиваха мозъците на афганистанските деца.

През 1979 г. Осама бин Ладен беше вербуван от ЦРУ и след това неговите муджхадини от Ал Кайда получиха солидна подготовка в Пакистан (предимно), за да бъдат пуснати срещу съветите.

2001 г. беше историческа за съдбата на „Новия Близък Изток“, чиито архитекти се опитват да бъдат САЩ, Саудитска Арабия, няколко други разузнавания от петролните монархии, Израел и Турция (Турция се опитва да играе роля, но е със силно ограничен капацитет).

Корените на Ислямска Държава произлизат от Ал Кайда, която е плод на американското разузнаване, в съдружничество с британското МИ6, израелските МОСАД, пакистанското и саудитското разузнавания. Бойците на ИДИЛ бяха използвани при т.нар. Арабска пролет, което беше мащабен проект, контролиран от същите тези разузнавателни агенции. Джихадистите бяха използвани в Либия, а след това прехвърлени в Сирия.

Под окупацията на САЩ и НАТО Афганистан се превърна в производител номер едно на хероин в света. От окупацията до 2014 г. Афганистан увеличи продукцията си дотолкова, че в момента произвежда над 95% от целия световен хероин. Но освен в ролята на „наркотрафиканти“ НАТО се вписаха и в ролята на покровители, заедно с турското главно командване и вербовчици на наемници за Ислямска Държава и фронт Ан Нусра (сирийския клон на Ал Кайда), които бяха хвърлени в операцията им срещу Сирия, започнала през март 2011 г. Според данни от израелското разузнаване тази инициатива се изразявала така:

„кампания за набирането на хиляди мюсюлмански доброволци от близкоизточните държави и мюсюлманския свят, за да се бият заедно със сирийските бунтовници. Турската армия е поела ангажимента да ги обучава и да осигури безопасното им влизане в Сирия.“ (DEBKAfile, НАТО ще дава на сирийските бунтовници противотанкови оръжия, август 14, 2011)

Редица западни разузнавания са замесени в обучаването на ислямските радикали.

Експерти, наети от Пентагона дори обучаваха ислямистите как да боравят с химически оръжия. Това е ключово, защото именно чрез изстрелването на химически заряди от позициите на джихадистите (или т.нар. „бунтовници“) Съединените щати искаха да оправдаят бомбардирането на Сирия, което сега оправдаха с бомбардирането на собствената им креатура ИД.

„Съединените щати и някои европейски съюзници използват експерти по отбраната, които да тренират сирийските бунтовници и да ги обучат как да боравят с химически оръжия, заяви високопоставен служител в американската армия и някои дипломати пред CNN“ (CNN, декември 9, 2012).

Трябва да отбележим, че и кампанията по обезглавяванията не стана без ролята на съюзническото на САЩ разузнаване на СА, където обезглавяванията са наказателна традиция. Именно от затворите на Саудитска Арабия хиляди осъдени престъпници бяха освободени, ако желаят да се превърнат в наемници за Ислямска Държава. Повечето от тях са със смъртни присъди и няма какво да губят.

Израел също оказва помощ на ислямистите в Сирия, основно в зоната на Голанските възвишения. Тяхната помощ се изразява предимно в това, че приемат на лечение наемници, лекуват ги и след това ги връщат.

israeli-prime-minister-benjamin-netanyahu-next-to-a-wounded-mercenary-israeli-military-field-hospital-at-the-occupied-golan-heights-border-with-syria-18-february-2014

Израелския премиер Бенямин Нетаняху и Моше Аялон, министър на отбраната на среща с ранен наемник от Сирия в болница в окупираните Голански възвишения на границата със Сирия).

Офицери от израелската армия обучават джихадистите. Ако за теократичната монархия, люлка на ислямския радикализъм и родина на Ладен – Саудитска Арабия не е изненадващо, че се занимава с такива дейности то за мнозина незапознати е истински шок да чуят, че САЩ и Израел също подпомагат от години ислямските джихадисти. Как така, особено за Израел – нали това е единствената немюсюлманска държава в региона, която всички искат да унищожат. Това първо е нещо, което Израел не спира да повтаря, за да оправдава политиките си и най-вече, за да запази огромния си ядрен арсенал далеч от очите на света. И второ – няма проблем, защото израелското разузнаване и съюзническите му контролират процеса и самите джихадисти.

За това атаките срещу Израел идват от Хамас, а не от организации като Ал Кайда или ИД.

mccainidrissПрактически, бойците от Ислямска Държава са пехотинците на няколко държави и техните разузнавателни агенции, които вършат мръсната им работа в Ирак и Сирия. За това срещите на Джон Макейн с лидири на ИД по време на едно от незаконните му пътувания до Сирия не са нищо изненадващо. Толкова „нормално“ се приемат от западната корпоративна преса, колкото и срещите на държавния с-р Бжежински с Осама бен Ладен в Афганистан през 1980-те.

Целия парадокс на театъра, който ни разиграват от оглавяваната от САЩ коалиция „срещу Ислямска Държава“ се изразява в това, че именно те са отговорниците за възхода на тези организации. А сега, харчейки стотици милиони бомбардират инфраструктурата на Ирак и Сирия, фабрики и нефтени кладенци. Джихадистите не показват да са особено засегнати от ударите „срещу“ тях.

Халифат на Ислямска Държава? Как се появи този нов тумор в Близкия изток? Как така някакви джихадисти превземат половин Ирак под носа на САЩ и НАТО, които са над десетилетие там? Тези леко екипирани джихадисти се оказа, че имат нужните познания, за да изградят телекомуникации и администрация, чрез която управляват своята нова „държава“.

Истината е, че този т.нар. „Халифат“ е част от американския проект за разцеплението на Ирак и Сирия на няколко отделни територии: Сунитски ислямистки Халифат, Арабска Шиитска Република и Република Кюрдистан.

NearEast24112014

Разпределение на силите и контролираните територии (актуално към: 24.11.2014, източник: „Военна история“)

 

Източник: https://alterinformation.wordpress.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%86%D1%80%D1%83-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5-%D0%B0%D0%BB-%D0%BA%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80/

Защо Украйна е нужна на НАТО

В същото време Вашингтон продължава да храни Киев с обещания за скорошно членство в алианса. Но в същото време американски експерти заявяват: Украйна е нужна на НАТО като огромна военна база.

Франк-Валтер Щайнмайер смята встъпването на Украйна в Европейския съюз за „нереалистично“.

Според него, икономическата и политическата модернизация на Украйна е „проект за няколко поколения“. Затова да се говори за членство на Украйна в ЕС няма смисъл, е убеден политикът.

В САЩ прекрасно разбират плачевното състояние на украинската политика, което явно се осъзнават в Киев.

Но това ни най-малко не ги безпокои – главното е да подкрепят в киевските власти увереността, че натовско- европейският рай за украинците всеки момент ще настъпи.

Така например, представителят на държавния департамент Джеф Ратке в петък заявил: Америка подкрепя стремежа на Украйна да встъпи в алианса.

Алиансът избрал безкомпромисната стратегия „всичко или нищо“, пише професорът от Бингемтонския университет на Ню Йорк Джеймс Петрас в изданието Global Research.

За да завземе цяла Украйна, НАТО със собствените си ръце разрушава несговорчивите югоизточни региони, унищожава тяхното население и производството, а също провежда мащабна икономическа война с Русия, отбелязва Петрас.

Фактически НАТО е подготвила Украйна за ролята на огромна многоцелева американска военна база в Източна Европа. „ военната треска“ все по-силно обхваща Запада, смята професорът, отбелязвайки, че последиците от такова безумие стават все по-сериозни с всеки изминат час.

В Европа също разбират, че сигурността на континента въобще не е в движението на НАТО на Изток и създаването на нови военни бази.

Например, това добре разбират във Финландия, която не иска да встъпва в алианса. Според президента Саули Ниинисте, встъпването на Финландия в НАТО може силно да влоши отношенията на неговата страна с Русия.

А Русия днес е силна и мощна държава. Защо да се разваля отношенията с нея?

 

Автор: Игор Силецки

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/26/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B5-%D0%BD%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE/