Месечни архиви: ноември 2014

В Източна Германия много хора смятат Путин за герой

В източните райони на Германия одобряват политиката на президента Владимир Путин и разбират причините за тревогата на Русия от разширяването на НАТО, смята авторът на статията в Frankfurter Allgemeine Zeitung Франк Перганде.

Независимо от това, че от момента на падането на Берлинската стена вече са изминали 25 години, различията между западната и източната част на Германия все още „за учудване са значителни”, пише Перганде.

Според него, Източна Германия винаги е симпатизирала на Русия, което е „в някаква степен единно мнение” за тази част на страната.

Според Перганде, в Източна Германия Владимир Путин го обсъждат „на улиците, в семеен кръг, в закусвалните”.

Може да се помисли, че Путин, срещу когото Западът оказва натиск, е станал своего рода герой за жителите на източните райони на Германия, пише той. Такъв, какъвто някога беше Горбачов.

Това е своего рода общоприето правило за източните райони на Германия – да изпитват симпатии към Путин и Русия, смята германският журналист.

И той добавя: от пръв поглед това прави странно впечатление. Та нали съветският и руският опит за жителите на Източна Германия несъмнено е бил негативен – краят на войната с нейните ужаси, годините на окупация и наследството, оставено от руската армия.

„Колко германци от източните и западните региони действително разбират конфликта между Русия и Украйна”, задава въпрос авторът.

Кой знае, какво преживяват хората в Украйна? Какво знаят те за Крим, дали някога се били там?

Кой днес от източните региони на Германия ще замине за Русия, както по времената на ГДР, когато биха искали да видят Москва, Ленинград и Волга, тъй като както Париж, Лондон и Рейн бяха недостъпни?”

Впрочем, Перганде смята, че хората в Източна Германия преди всичко ги интересува „не Русия и Путин”, а отношенията между Русия и Запада.

„Русия предлага прекрасна възможност да бъде изразено скрито недоверие към Запада”, пише авторът.

„НАТО, западният военен алианс е виновен в това, че се разшири на изток, на Путин се наложи да реагира на тези действия, за да не изгуби имиджа си.

А НАТО непременно след това ще предаде Украйна”, примерно такъв образ на мисли, според Перганде, се придържат жителите на източните райони на Германия.

 

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/30/%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0%D1%82-%D0%BF/

Истинската цел на операцията на САЩ срещу ИД

„САЩ водят борба с онези, които сами са обучили. Целта на Вашингтон е да подчини цялото геополитическо поле”, – смята Муалем.

Той също така оцени крайно ниско успехите на американската коалиция в борбата с ИД.

„Те няма да постигнат съществени успехи, бунтовниците, обратно, набират сила”, – констатира дипломатът.

 

 

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/30/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D1%81%D1%80/

Планът на Юнкер – поредният пясъчен замък?

-Скоро преглеждах старите документи и се натъкнах на план за стимулиране на европейската икономика за 2008 г., който предвижда инвестиции в размер на 200 млрд. евро.

Днес виждаме аналогична картина, но по въпроса нищо не се случва. Нека да си спомним FESF (Европейския фонд за финансова стабилност), MES (Европейския механизъм за стабилност), първия план на Барозо през 2008 г., а след това и следващия аналогичен план през 2010 г., който предвиждаше привличане на 130 млрд. евро. И никакъв резултат.

Ако съберем 200 и 130 млрд., ще получим приблизително сумата на новия проект за 2014 г. Но все едно – нищо няма да излезе. И в най-добрия случай ЕС ще може да привлече 20 млрд. евро до 2020 г. От момента на настъпването на кризата през 2007 г. специалистите се интересуват от въпроса за търсене на начини за излизане от кризата.

Разглеждат се два начина за изход от кризата. Първият предполага трансформиране на Европа в Съединени щати на Европа, тоест обща държава на равнището на законодателството, управлението, с общ европейски подоходен данък и т.н.

Вторият води до неизбежно разпадане на Европа по силата на огромните разлики между националните икономики. В момента преобладава силата на взаимното отблъскване. Днес ние осъзнаваме, че моментът на избор наближава и, разбира се, привържениците на обединяването до края ще подкрепят илюзията за нормално функциониране на европейската икономика.

Безспорно, обединена Европа е много красива идея, но Европа, каквато я виждаме сега, не може да функционира като едно цяло. И, според мен, преди да видите макар и някакъв резултат от инвестиционните вливания, Европа ще се сблъска с дълбока криза, която ще доведе до рухване на системата на общата валута.

Чудото няма да стане, защото ние сме 28 страни с различни икономически модели, различни геополитически положения и различни интереси.

Тоест 28 страни, които по нито един въпрос не могат да вземат решение, което да ги устрои.

 

 

Автор: Виктория Исаева

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/30/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%8E%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%80-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B7/

Спорът за яйцето и руския език или какво е написал Джонатан Суифт за Украйна

Спорът за яйцето и руския език или какво е написал Джонатан Суифт за УкрайнаПатологичната ненавист към руския език, която напоследък се фетишизира в Украйна, се превърна в гражданска война със стотици убити.

Страници от Световната класика

„Войната е започнала по следния повод. Знае се, че първоначално обичаят е бил, когато се ядат яйца, да се чупят откъм тъпия връх. Но веднъж дядото на сегашния император, още като момче, счупил яйце по установения древен обичай и случайно си порязал пръста.

Тогава баща му, императорът, издал указ, с който заповядал под страх на строго наказание всичките му поданици да чупят яйцата откъм острия връх. Народът силно негодувал срещу тези закони — от историята научаваме че по тази причина са избухнали шест бунта, при които един император загубил живота си, а друг — престола си.

Според пресмятанията общо единадесет хиляди души в различни времена са предпочели да умрат, отколкото да чупят яйцата откъм острия край. Стотици дебели томове са издадени по този спор; но книгите на тъповръхците отдавна са забранени и всички привърженици на партията са лишени със закон от правото да заемат държавна служба.

По време на тези смутове императорите на Блефуску често протестирали чрез своите посланици и ни обяснявали, че сме създавали религиозен разкол, като нарушаваме основното учение на нашия велик пророк Лъстрог, което се съдържа в петдесет и четвъртата глава на Бръндрекъл (това е техният коран). Счита се обаче, че те просто изопачават текста, тъй като той казва буквално следното: «Всички правоверни трябва да чупят яйцата от удобния край”.

Джонатан Суифт, великият писател-сатирик, автор на “Пътешествията на Гъливер”, чрез историята на войната между “островърхите” и “тъповърхите”, демонстрира безсмислието на войната между католиците и протестантите, раздираща по онова време Европа.

Едва ли би могло по-добре да бъде илюстрирана същността на войната, която в момента се разиграва в Украйна.

Един от основните въпроси, разделящи Украйна на два враждуващи лагера, е този за статута на руския език.

Руският като средство за общуване между русофоби

В цялата история на независима Украйна, властите категорично отказват да дадат на руския език статут на втори национален език.

Принципността на привържениците на моноезична Украйна притежава такъв размах, че те са по-скоро готови да избият хиляди в източната част на страната, да превърнат в руини цели градове, но не и да отстъпят от убежденията си.

При това, един от главните водачи на наказателната операция срещу „сепаратистите”, ръководителят на Министерството на вътрешните работи на Украйна, Арсен Аваков, произнася голяма част от речите си на руски. На руски пише и в любимия си Фейсбук.

На руски общуват две трети от политиците на Украйна, а тези, които в официална среда демонстрират вярност към „родната реч”, в неформално общуване се изпускат и превключват на руски. Ярката патриотка Юлия Тимошенко, изказваше заплахите, че ще се използва атомно оръжение на руски.

Опълченците на Славянск, свидетелстват, че артилерийските офицери ръководещи операциите по обстрела на градските квартали, общуват на руски. Пилотите на военновъздушните сили на Украйна, които удавиха в кръв Донецк, през цялото време говорят на руски.

Изследванията показват, че руският е постоянно средство за комуникация на над 83 процента от населението на Украйна. В източните региони този процент надхвърля 90.

Украинските средства за масова информация, които непоклатимо се противопоставят на институционализирнето на руския като втори национален език, продължават да поддържат руски онлайн версии и да произвеждат телевизионни продукции на същия.

И това разбира се е напълно аргументирано – та нали отказът от руския ще ги лиши от възможността да водят активната си пропаганда относно позицията на киевските власти в източните региони на страната, където „родната реч” се възприема като такава от абсолютното малцинство.

Двуезичието – лек, а не присъда

Истината е, че Украйна де факто е друезична страна. Вече четвърт век, официално Киев отказва да признае тази реалност и да направи страната двуезична де юре.

Като при това не може и дума да става, че двуезичието би означавало катастрофа. Пример за това са двуезичните Канада и Финдландия. Четириезичната Швейцария няма нужда от споменаване.

Признаването на руския като втори официален, по никой начин не може да бъде заплаха за независимостта на Украйна. Обявявайки независимостта си, САЩ не се отказват от английския.

Това обаче не ги прави придатък на Великобритания. Австралия не си живее никак зле с английския и независимата си от Лондон , както впрочем и много други държави, запазили езика на бившата метрополия.

Руският няма да погуби Украйна. Ще го направи патологичното нежелание да се признае реалността. Когато една жена в Киев обяснява на журналистите, че официален език на Украйна трябва да бъде единствено украинският, а „на руски може да си поговориш и вкъщи”, е очевидно, че съответната гражданка не е съвсем наред с главата.

Патологичната омраза към руския, фетиширизана в Украйна, започва да се превръща в гражданска война със стотици жертви.

Нима това е по-различно от войната на “островръхците” и “тъповръхците”?

Как украинофилите убиват Украйна

Проблемът е в това, че политиката на Украйна винаги се е определяла от малцинството, ориентирано към Запада. И това малцинство има не просто амбицията да разгърне икономиката на страната по посока на Европа.

Малцинството иска веднъж и завинаги да изтръгне Украйна от Русия, като раздели в отделни полюси не политиците, а самите народи.

Ако обаче руският стане официален език в Украйна, разделянето на културното пространство на двата народа няма да бъде възможно.

Малцинството в Киев иска руснаците и украинците да говорят на различни езици не в преносния, а в прекия смисъл.

И затова те са готови да подложат несъгласните на огън и меч. Заради това са готови да отрекат самите себе си, защото човек, който говори на руски и убива хора, заради това, че те говорят на руски – е висша степен на предателство това е предателство на самия себе си и на всичките си предци.

Истината е такава, че тази цел не може да бъде постигната. Ако Украйна не стане двуезична страна де юре, ще престане да съществува де факто като Украйна, която познавахме досега.

А въпросът не струва и проклетото яйце – от който и край да бъде чупено – от тъпия или от острия.

 

 

http://www.aif.ru/

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/30/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%8F%D0%B9%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2/

Един хеликоптероносач „Мистрал” може да унищожи стотици изтребители „Рафал”

Париж се стреми да завърши подписването на сделката за продажба на Индия на 126 изтребители „Рафал” в надеждата да получи не по-малко от 20 млрд. долара.

Но не само голямата стойност на сделката кара Делхи да не бърза с окончателното решение.

Скандалът с отказа на Франция да предаде на Русия построения хеликоптероносач от класа „Мистрал” кара много хора да се замислят за надеждността на Париж като доставчик на оръжия. Провалянето на сделката с „Мистрал” е много неизгодно за Франция.

Само глобите поради провалянето на сделката по различни оценки могат да възлязат от 3 до 10 млрд. евро.

Но явно натискът на САЩ надхвърля всички икономически и репутационни загуби. Такава зависимост на Франция от външополотическата конюнктура не може да не тревожи Индия, отбеляза заместник-директорът на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие Владимир Шварьов:

- Отказът от доставки на „Мистрал” за Русия безусловно ще окаже негативно влияние на имиджа на Франция като сигурен доставчик на оръжия. И преди всичко това ще окаже влияние на програмите, които се намират в стадий на обсъждане и имат дългосрочен характер.

Към такива програми се отнася доставката на изтребители „Рафал”. Сделката е планирана за много години. Та нали дори след приключване на доставките на изтребители, те трябва да се обслужват, да се доставят резервни части за тях.

Ако Индия купи изтребители „Рафал”, то тя ще зависи от Франция в течение на много години.

Не е трудно да си представим, че ако САЩ намислят да оказват натиск на Индия, например, по някакви поредни спорове по сътрудничеството в рамките на Световната търговска организация, те могат да накарат Париж да прекрати реализирането на контракта по „Рафал”.

И тогава ВВС на Индия ще се окажат под заплахата на недостатъчна комплектуваност на своите ескадрили със съвременни изтребители.

Подобна заплаха вече възприеха в Бразилия и Китай. Както съобщават световни медии, дипломати на тези държави започнали да изразяват съмнения по отношение на перспективите на военно-техническото сътрудничество с Франция.

Интересно е, че от сложното положение на Франция бързат да се възползват нейните съседи по ЕС. Швеция отново напомни на Делхи за нейните изтребители „Грипен”.

А английският министър на отбраната Майкъл Фелън неотдавна заявил за индийския вестник Times of India, че в случай на отказ от сделката с Франция, Англия е готова да доставя на Индия многоцелеви изтребители „Еврофайтър”.

 

 

Автор: Нина Антаколская

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/30/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%85%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B0%D1%87-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB-%D0%BC%D0%BE/

Путин: Западът поощряваше „Ислямска държава“, сега тя е основна заплаха

Путин: Западът поощряваше „Ислямска държава“, сега тя е основна заплаха

Руският президент Владимир Путин

Руският президент Владимир Путин заяви в интервю за Анадолската агенция, че главната заплаха за изострянето на обстановката в Сирия и в съседните страни е дейността на „Ислямска държава“ и на други групировки, на които „Западът е залагал“, съобщи ТАСС.

„Ситуацията в Сирия, както и преди, остава опасно сериозна. И ние добре разбираме какво тежко бреме е за Турция продължаващият в съседните страни кръвопролитен конфликт.

При това главната заплаха за по-нататъшното изостряне на обстановката там и в други съседни държави е дейността на т. нар. „Ислямска държава“ и други радикални групировки, на които активно залагаха някои западни държави, заиграваха с тях и ги поощряваха“, посочва в интервюто Путин, който на 1 декември ще посети Турция.

Руският президент отбеляза, че от самото начало на сирийската криза Русия последователно полага усилия за нейното мирно политическо решаване от самите сирийци, чрез вътрешен диалог, без предварителни условия и диктат отвън.

Президентът на Руската федерация определи борбата с екстремистите в страните от Близкия изток като един от приоритетите на международната общност.

Разглеждаме борбата с терористите и екстремистите в обхванатия от сътресения регион на Близкия изток и Северна Африка, включвайки естествено Сирия, като една от приоритетните задачи на международната общност.

Ние сме убедени, че усилията по възпирането на тази заплаха трябва да се основават на решенията на Съвета за сигурност на ООН, строгото спазване на нормите на международното право, преди всичко на принципите на държавния суверенитет и ненамеса във вътрешните работи на държавите и, което е важно, прозрачно и без скрит дневен ред, подчерта Путин.

Руският президент призова също да се премине от санкции към търсене на решения.

Натискът със санкции нанася не само пряка икономическа вреда, но и заплашва международната стабилност, заяви още Владимир Путин, изразявайки надежда, че здравият разум ще надделее.

Призоваваме да преодолеем порочната логика на ограниченията и заплахите и да започнем да търсим взаимноприемливи решения на натрупалите се проблеми, допълни той.

 

 

Източник: http://dariknews.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/29/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%BE%D1%89%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4/

Интервюто на президента Путин за турската информационна агенция Анадола

При това, както отбеляза президентът Путин, позициите на Русия и Турция по някои въпроси могат да не съвпадат във всичко или дори да се разминават. Това е естествено за държави, провеждащи самостоятелна външна политика, каза той.

В същото време, смята той, има разбиране на важността на партньорството между нашите страни и народи и общ стремеж да бъде продължен взаимноизгодният диалог.

Говорейки за възможностите за стимулиране на растежа на стокооборота между двете страни, президентът Путин подчерта:

- Високо ценим независимите решения на Турция, включително по въпросите на икономическото сътрудничество с Русия.

Турските ни партньори не жертват собствените си интереси в името на политическите амбиции на някой друг. Мисля, че това е наистина внимателен и далновиден ход.

Позицията на турското правителство открива нови хоризонти за увеличаването на двустранната търговия, особено за турските земевладелци, които могат да запълнят освободените ниши в мащабния руски пазар за хранителни продукти.

Положително се отнасяме към намеренията им да увеличат износа на месни, млечни и рибни продукти, зеленчуци и плодове за Русия.

Бих искал да отбележа, че въведените от САЩ, ЕС, Япония, Австралия и редица други страни едностранни ограничителни мерки срещу страната ни са нелегитимни.

Подобен натиск нанася не само преки икономически загуби, но и заплашва международната стабилност.

Опитите да се говори с Русия с езика на ултиматумите и санкциите са абсолютно неприемливи и безпреспективни.

При това, нашият отговор винаги е бил и ще бъде балансиран и отчитащ правата и задълженията на Русия по силата на международните договори, включително в рамките на СТО.

Между другото, лидерите на големите западни компании, работещи в Русия, не крият безпокойството си относно санкциите и потвърдиха своята готовност да продължат да си сътрудничат с руските си партньори.

Надяваме се, че здравият разум ще надделее. Призовавам да бъде преодоляна порочната логика на ограничения и заплахи, да се премине към търсенето на взаимно приемливи решения на натрупаните проблеми.

 

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/29/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81/

Цените на нефта ще падат до следващото лято

В тази ситуация експерти съветват да се готвим за всякакво развитие на събитията. Един от водещите руски специалисти, министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев не е готов да прогнозира диманиката на нефтените цени.

Според него, прогнозите, като правило, са обобщение на текущата ситуация. А тя сега се променя едва ли не всеки час. Въпреки това министърът смята, че вероятната цена на нефта е 80 долара за барел.

 Експертите запазват надежда на февруарската среща на страните от ОПЕК. До тогава нефтодобиващите държави ще могат да сближат позициите си и да постигнат някакъв консенсус.

Впрочем, в краткосрочен период ситуацията все едно ще предизвиква сериозни опасения. Възстановяване на цените може да се очаква не по-рано от средата на 2015 година, смята аналитикът Анна Кокорева:

-
Саудитска Арабия преследва цел да измести добива на шистов газ, да направи проектите на САЩ в тази област нерентабилни. Докато тя не постигне целите си, цената на нефта ще пада. Във връзка с решението на ОПЕК, шансовете за падане на цените на нефта нарастват.

Разбира се, това не е най-близката перспектива. Това е перспектива за един-два месеца. Падането на цените на нефта се подтиква и от увеличаващите се запаси. Сега на пазара излишъкът от нефт се оценява около 2 млн. барела всяко денонощие.

Към началото на 2015 година се очаква падане на търсенето и излишъците ще станат още по-вече. Мисля, че през януари ще видим цени до 60 долара за барел.

 Заедно с това специалистите са уверени, че ако цената на нефта стигне до 60 долара, то това няма да бъде за дълго. Тъй като тогава на
американците ще се наложи да затегнат коланите, а те не обичат това. Сега американците демонстрират неутрална позиция, посочва Анна Кокорева:

 -
Те увеличават запасите от нефт. По този начин американците внасят на пазара допълнителна интрига. Те дават да се разбере, че уж също участват в играта и могат да окажат натиск на цените.

Американците дават да се разбере, че у техния добив на шистов газ уж не се спуска до
границата на рентабилността. Ще видим какво ще кажат, когато цените паднат още по-ниско.

 Цената на нефта може да падне до 60 долара за барел, но в перспектива ще се върне към равнището от 90 долара, смята заместник-председателят на Външноикономическата банка, бившият заместник-министър на икономическото развитие Андрей Клепач.

При това той допуска, че ОПЕК ще приеме решение за намаляване на добива не по-рано от следващото лято.

С други думи, цените ще започнат да се повишават не по-рано от пролетта на 2016 година.

 

Автор:  Сергей Дуз
Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/29/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%84%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE/

Анкара остана без приятели и без доверие

България остава извън Шенген

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Според д-р Февзи Билгин и републиканците, и демократите в САЩ са гневни на Ердоган, а разривът е дошъл около протестните демонстрации срещу решението за парка Гези в Истанбул.

Турция губи подкрепа в света, няма вече кой да я защити и във Вашингтон, твърди политологът д-р Февзи Билгин, цитиран от в.“Бугюн“.

„Отношенията между Турция и Америка през последните години са разтърсени от дълбоки противоречия в гледните точки, все по-сериозни са разминаванията и сблъсъците чрез лидерските изявления, публичните лъжи и опитите за замазването им.

По-лошо от това никога преди не е било и това е заключението на все повече кръгове във Вашингтон“, отбелязва в анализа си ръководителят на базирания в американската столица мозъчен тръст д-р Билгин. Според него президентът на Турция трябва да преосмисли политиките и поведението си.

Политологът анализира отражението на резултатите от междинните избори в САЩ, където републиканците регистрират огромно превъзходство и допуска, че е възможна нова пролет в двустранните отношения.

„Това обаче е слаба утеха, защото не всички републиканци са като Джон Маккейн, който е прагматичен човек и знае значението на Турция. Той се опитва да балансира президента Обама, републиканците държат на световната сигурност, но са разочаровани от лидера на Турция и поддръжниците на Реджеп Ердоган вече се броят на пръсти.

За по-голямата част от тях президентът Ердоган е човек на ислямския шериат, който оказва натиск на секуларистите, не зачита американските военни и подпомага Ислямската държава. Следователно, тези хора вече имат културен проблем.

Ако американските и турските военни се сражават рамо до рамо в битката срещу джихадистите, може да се постигне успех, но Ердоган отказва такава инициатива“, коментира пред всекидневника турският политолог.

Само подобно обединение на усилията може да удовлетвори републиканците в САЩ, Обама трябва да приложи ударна стратегия върху бойците на ИДИЛ и да поиска подкрепата на Турция, пък нека тя не се намесва, продължава той.

Според него Обама избягва да следва културата на републиканците на Буш, защото я смята за неправилна, но с толкова бавно мислене той не работи много.

„Два месеца траят бомбардировките над ИДИЛ, но няма никакъв резултат. Сега обмислят нови проекти за действия. В момента е налице липса на желание за алианс, което не е за пръв път.

Републиканците са в напрегнат период – началото на управлението на Партията на справедливостта и развитието беше успешно, а стратегическото партньорство се случи. Това ниво обаче е отминало. Никой във Вашингтон вече не рискува да защитава Турция, няма нормален човек, който би се хвърлил в това и да каже, че Америка се нуждае от хора като Ердоган.

И никой в САЩ вече не може да твърди, че Турция има демократично правителство. Преди 2-3 години всеки искаше да се възползва от приятелството с Турция, сега обаче алармите звънят. През последната година редакциите изписаха най-тежките си публикации. Преди това не беше се случвало. Има дори и призиви Турция да бъде изключена от НАТО“, казва политологът д-р Билгин.

Той акцентира и на факта, че републиканците в САЩ и турските лидери в един момент са сближили позиции по отношение признаването на арменския геноцид, а въпросът стои напълно открит и в Конгреса на САЩ.

Според него републиканците имат прекрасната възможност да прокарат положителна резолюция и геноцидът да бъде признат, въпреки страховете на Турция от евентуални искания за компенсации. „Този проблем трябва да бъде решен и това ще се случи през 2015 г. Ситуацията в Конгреса в момента е много благоприятна, предния път само един глас не достигна, за да стане факт арменският закон.

Това ще повлияе и на американо-турските отношения, но мисля, че Турция се готви да се спусне надолу. Но тя трябва да признае миналото, макар че наля тонове пари в отричането на арменския въпрос. Обществата и в Армения, и в Турция вече много се умориха от протакането“, подчертава д-р Билгин.

Според него обаче не само републиканците, но и демократите в САЩ са гневни на Ердоган, а разривът е дошъл около протестните демонстрации срещу решението за парка Гези в Истанбул. „Все по-проблемно е възприятието за Ердоган като държавен лидер.

В САЩ е трудно да бъде защитен този вид режим. Турция загуби основната си визия като стабилен и доверен партньор на САЩ, кризата на доверието към Ердоган е сериозна.

Огромно е разочарованието и от властващата корупция по висшите етажи на властта, както и от намесата на държавата в съдебната власт“, заключава президентът на мозъчния тръст за политически анализи д-р Билгин.

 

 

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/29/%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80/

Робърт Пшел: НАТО не се стреми към конфронтация с Русия

Предлагаме на вниманието ви фрагменти от това интервю.

- Господин Пшел, въпросът е конкретно за Русия и НАТО. Във връзка с политическите промени, какви действия НАТО очаква от Русия? Можете ли да обясните това с конкретни стъпки, ако има такива, или за сега това е абстрактен план?

- НАТО не е абстрактна организация, ние винаги се стремим да бъдем много конкретни, за това се говореше много пъти. За съжаление, във вашите медии много рядко се говори за това. Ако говорим за ситуацията в източната част на Украйна, става дума за границата между Украйна и Русия, която от гледна точка на Русия сякаш въобще не съществува – там свободно преминават хора, пари, оръжие и военни, и това, разбира се, не само нелегално, но и променя обстановката в източната част на Украйна.

Това не помага за реализирането на Минския договор, а обратното. Сега главното и конкретното желание е Русия да прекрати да подкрепя от военна гледна точка сепаратистите в източната част на Украйна.

- НАТО планира да разположи танкове в Прибалтика, например, в Латвия, така ли е? Бихте ли коментирали тези планове.

- А защо вие говорите само за танкове?

- Нека да не е само за танкове!

- На натовски жаргон това се нарича „план за действия по повишаване на готовността”, който беше приет в началото на септември. Да, ако говорим за Източна Европа, то това е един от отговорите на действията на Русия.

Първо, тези стъпки съвпадат с най-главния мандат на НАТО – колективна отбрана, второ, те са прозрачни, трето, те не нарушават нашите договори, ако говорим за Основополагащия Акт от 1997 година.

Накратко казано, става дума за съществуването на военни елементи на други страни от НАТО на територии на Източна Европа, може да става дума за самолети, танкове, за мащабни учения и т.н. Всички тези средства имат отбранителен характер. Ние държим на обещанията си, за съжаление, Русия не направи това, използвайки сила в Украйна.

Искам да напомня, че ние не сме готови постоянно да разполагаме значителни бойни сили, тук става въпрос за разполагане на елементи на ротационна основа –това е онова, което става, но това не се прави на постоянна основа.

- Говорихме за това, какво НАТО очаква от Русия, и какво Русия според мнението на НАТО трябва да направи. Вие се намирате в Москва, виждате реалността, кажете, какви според вас са перспективите за развитие на нашите отношения?

- Първо, що се отнася до обстановката, то, разбира се, не всичко е наред. Това е една от големите, ако и най-голямата криза в отношенията между НАТО и Русия и не само между НАТО и Русия от края на „студената война”. Това е факт.

Второ, и това също е факт – намирам се и работя в Москва, следя вашите медии, и ако някой би искал да направи логичен извод на основата на това, за какво и как се говори за НАТО в Русия, то може да се каже, че това на 100% е безнадеждно. Защото НАТО се представя като страшна заплаха, като страшен звяр, който не се занимава с нищо друго, освен опити да навреди на Русия. Всичко това, разбира се, не е така.

Защо споменах за антинатовските, дори антизападните теми. Те много пречат не само в днешната обстановка, но и много намаляват шансовете да постигнем някакво перспективно развитие на събитията. Защото ако някой през цялото време представя другата страна в карикатурна светлина, то това усложнява отношенията. Бих искал такава форма на поведение да се прекрати.

Но и не само съм убеден, но и знам, че всички страни на НАТО, както и самата НАТО, от политическа гледна точка, биха искали да се върнем на пътя на нормални, пълноценни, стремящи се към партньорство отношения между Русия и НАТО. Това е нашето желание.

Ние не се нуждаем от конфронтация с Русия. Не мога да предскажа как ще се развиват отношенията, но от гледна точка на политическото желание, то остава.

 

Автор: Марина Пиминова

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/11/29/%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%BF%D1%88%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D1%80/