Месечни архиви: октомври 2014

Концепцията на Путин: мир преди „Валдай“ и след това

Но коментарите по същество на самото изказване в вестниците и медиите на САЩ и Запада се оказаха за учудване малко. Така обикновено се случва, когато анализът бие в точката, и той така не се харесва, че предпочитат да не го забелязват.

Въпреки санкциите и призивите за „изолация“ на Русия, тази година на заседание на дискусионния клуб „Валдай“ пристигнаха 108 експерти от 25 страни на света, включително бивши премиери и президенти.

Мнозинството специалисти по международни отношения е убедено, че речта на президента на Русия вече раздели света на „до Валдай“ и след това.

„Това е много силна реч“, смята президентът на Никсъновия център, известният американски политолог Дмитрий Саймс“. С нея можеш да се съгласиш или да не се съгласиш, но това е реч, която привлича вниманието и кара хората да се замислят.

Това еднозначно не е реч на лидер, който е поставен в ъгъла от санкциите и се опитва да намери за себе си почетен изход.

Това е реч на лидер на велика ядрена държава, с която трябва да се съобразяват, независимо дали това се харесва или не.

В Сочи Владимир Путин говори за големите промени в света, подчертава политологът Владимир Щол. В същност, той изложи очевидни факти: светът вече не е такъв, какъвто беше през последните 25 години след разпадането на СССР.

А на Вашингтон е неговите съюзници по НАТО след почни пълно доминиране е трудно да осъзнаят това, а не искат, смята Дмитрий Щол:

- Възроди се и сериозно се развива Китай. Същото може да се каже и за Индия и Бразилия. Естествено, и за Русия.

Да бъде осъзнато, че ти трябва с някого да се консултираш, да правиш компромиси, да имаш предвид неговото мнение – понякога е много сложно не само във външната политика, но и в обикновените отношения. На с такава трансформация трябва да се съобразяваш.

По друг начин вече не може.

Владимир Путин нарисува основите на формиращата се нова структура на световната сигурност, заяви депутатът на Държавната дума Дмитрий Вяткин.

В света вече е създадена многополюсна политическа система:

- Повече не може да съществува световен ред, който САЩ се опитват на натрапят на всички. Те просто не се справят с тази роля, която сами решиха да поемат.

Те не могат да осигурят сигурност на света. Обратното, техните действия пораждат все повече и повече хаос.

Както смята министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, по пътя на диалога с Вашингтон, Русия има само една препятствие – това е самият Вашингтон.

Неговите предложения са ориентирани изключително в интерес на САЩ. А поведението по отношение на Русия въобще не се побира в рамките на приличието, смята Сергей Лавров:

- Те не говорят пряко за смяна на режим, макар че маргинали в Европа подмятат такива фрази. Но в крайна сметка от нас искат да променим политиката си.

Добре, ако на нас ни предлагаха да търсим нещо заедно. Но на нас ни казват съвсем друго: ние знаем, как трябва да действаме, и вие именно това трябва да правите.

Главното, което точно обозначи руският президент – това е абсурдността на еднополюсния свят. Особено на фона на неспособността на Вашингтон разумна да се разпорежда с онова влияние, което той получи след приключване на „студената война“.

Когато попитали Путин, дали неговата реч е обвинителна по отношение на американците или примирителна, той отговорил:“ Тя не е примирителна и не е обвинителна. Това е предложение за съвместна работа.

Автор:  Андрей Федяшин

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/10/28/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B4/

Кючекът на интелектуалните плеймейтки

Кючекът на интелектуалните плеймейткиТрудно е да открием надежда за много светло бъдеще в страна, в която най-интелектуалните умове по нищо не се отличават от мисловните процеси на плеймейтките. Знаете ги как са девойките, които кандидатстват за бърза слава. Те са готови всеки миг не само да си съблекат блузите, но и да дават интервюта наляво и надясно по произволна тема във вселената с надеждата, че някой мощен бизнесмен ще ги забележи, ще им наеме апартамент, а пък и дай боже току-виж ги е взел за втора или поне за трета жена. В крайна сметка, в една държава, която така или иначе буксува насред нищото, това си е направо солиден план за бъдещето. Проблемът е, че точно такава душевност започна да разкрива и средностатистическия български протестен интелектуалец. Никога няма да спре да бъде удивително това как мирисът на власт е в състояние успешно да свали всички маски, да изтрие завинаги лицемерните пози и да оголи истината брутално като фотосесия на млада девойка. Точно такова разголващо разкриване се случи в седмицата на консултации около съставянето на бъдещото правителство.

Според нагласеното разчитане на резултатите от изборите, българите били гласували за дясноцентристко управление. Това твърдят десетки политологически врачки, а един от създателите на СДС, Аспарух Панов, направо написа: „Цяла България чака съставянето на дясноцентристко правителство“. България чака дясноцентристко правителство толкова, колкото тийнейджър гнойна пъпка преди среща със секси съученичка, но тази истина тала или иначе не намери място в дежурните по любов към ГЕРБ информационни агенции и телевизии. Но интересното е, че преговорите между двете партии, които трябваше да бъдат гръбначните прешлени на такова управление, изведнъж зациклиха зловещо. ГЕРБ и Реформаторския блок изкараха над 6 часа в преговори, но така и не успяха да постигнат разбирателство. Партията на Борисов отчаяно не иска да зависи от коалиционни партньори, а пък самонареклата се „традиционна“ десница е мощен пленник на медийната легенда за себе си, на яростните клетви, които изрече с цел да прилъже допълнителна бройка избиратели. И именно това се оказа спирачката на преговорите. Дясноцентристкото управление изведнъж започна да става леко нереално, да се отдалечава във времето и пространството и точно тогава интелектуалците-плеймейтки излязоха отново да сцената, за да ни демонстрират удивителните си способности да тръскат задни части като танцьорки на кючек.

Най-удивителния пример за изнасилване на героичните си изявления от миналото даде един от „стожерите“ на протеста, „интелектуалната съвест на нацията“, както го наричаха неговите фенове – професор Александър Кьосев. Във фейсбук той написа своето мнение за сближаването на ГЕРБ и Реформаторския блок, а след това правоверните агенции разпространиха със светкавична скорост неговите крилати мисли, за да може електората да ги глътне като бонбончета и да спре да мисли завинаги. Според културолога не било особено важно дали Бойко Борисов е част от задкулисието или компромис между СИК и Европа. Трябвало обаче да се помни това, че „той е онази част от задкулисието, която е излязла – поне частично – на светло, в сферата на политическото, публичното и законността“. Ако сте претръпнали от хрониката на българските идиотщини по време на прехода, нека да преведем – с едно-единствено изречение Кьосев опрощова тъмното минало на Борисов, дава му радикална индулгенция и дори бащински му разрешава да премиерства оттук до края на вечността, защото е пристъпил на светло. Нещо повече – изведнъж в света на интелектуалеца се намесват и други аргументи. За ГЕРБ били гласували около милион избиратели. Изведнъж тези милион души се оказват много мощен фактор за съобразяване с желанията на партията-победителка. Кьосев дори почва да говори като проповедник на социалния мир – хората на България обитавали общо пространство, имали равни права по закон, избирателите на ГЕРБ били наши съседи, роднини, съотечественици. Ако човек не се ощипе, за да се убеди, че това не е някакъв кошмарен сън изобщо няма да разпознае в тези изявление в стил „Майка Тереза се моли за лошия свят“ човекът, който само преди години си мечтаеше протестът да бъде използван за точкови удари срещу журналисти, които не му харесват. Тази позиция би трябвало да хвърли в шок всички, които са били натровени с протестните морализаторствания на Кьосев. Именно от него започна свръхупотребата на думата „морал“, изстискана докрай като тубичка с паста за зъби от страна на културолога, за да може да придаде естетически блясък на посредствените си фантазии. Сега този морал стои захвърлен някъде в ъгъла, а на трона стои лицемерието получило статут на официална идеология. Именно в такива мигове си личи огромното отсъствие на критична журналистика у нас. Защото никъде другаде по света такава мелодраматична смяна на фокуса нямаше да остане безкритично приета. Интересно – защо само преди една година Кьосев приемаше така радостно виковете „червени боклуци“ и в нито един момент не попита „момент, а какво правим с 900-те хиляди, които са гласували за БСП?“. Очевидно в съзнанието на интелектуалната плеймейтка има някаква йерархия на избиратели. Тези, които гласуват за ГЕРБ са ценност и сгряват душата му, но тези, които гласуват за левицата са тъпи лузъри, заслужаващи ритници и презрение. Очевидно е друго – моралното възмущение може да съществува само в определени ситуации. Когато скачаш срещу Орешарски това е връх на протестната мисъл, но да протестираш срещу Бойко е толкова лузърско, защото не осъзнаваш социалните равновесия.

Тази позиция вероятно щеше да е само един политически парадокс, ако всъщност нямаше за цел да накара десният критичен електорат да преглътне Борисов като премиер. Което е пълен отказ именно от моралния заряд на вота за Реформаторския блок. И подобно мнение всъщност може да бъде сравнено с камшик – то се стоварва върху гърба на десния избирател, за да му покаже на практика, че партията за която е гласувал е била създадена единствено с цел да бъде присъдружна на ГЕРБ и нищо друго. Всякакви клетви, съдебни реформи, моралистични крясъци отиват на сметището на историята, защото интелектуалната шпицкоманда е пусната да разчиства терен за нечистия съюз. Това е политически фалит, който се замаскира с философски излияния, абсолютен крах на здравия разум. Безкритичното приемане на миналото на Борисов и приемането на такъв компромис на практика унищожава всичко светло, което летният протест роди. И даже разкрива, че битката в нито един момент не е била наистина срещу олигархията, а просто за попадането на традиционно десните в парламент, за да бъдат част от вечния управленски келепир, ако се върнем към речника на реформатор номер 1 в българската литература бай Ганьо. Това, което Кьосев не забелязва е, че с позиция като тази, която е сътворил той унищожава големият патос на думите си изречени в течение на една година. През 2013 година той като черен пророк твърдеше, че протестът е на морално отвратените, на хората, които не искали да се примиряват с традиционната българска гадост. Само, че в светлина на случващото се днес, думите от миналото започват да избледняват. Интересно – защо моралното възмущение не избухна улично отново, когато служебният кабинет назначи 27-годишната Ива Йорданова за зам.-директор на Агенцията за българите в чужбина. Вероятно Йорданова е много способен млад човек, но уви засега в биографията й се появява основно заниманията й като танцьорка и това, че жената, която стана причина лидерът на СДС Божидар Лукарски да се развежда. Според половината летни протестъри обаче – атаката срещу Йорданова била проява на сексизъм. Ето това също е пълен култ. Когато са нашите хора назначението винаги е правилно, когато е чужд, това е нагла проява на олигархията. Къде останаха поривите по чистота? Кой, кой, кой сега е на страната на мрака?

Този институционализиран двоен стандарт в мисленето, действията и думите предизвика протестното гласуване на българите за цели 8 парламентарни партии. В очите на обикновения гласоподавател не само отдавна няма морал, но и всички политически сили са се превърнали в клоуни, които се мотаят безметежно по сцената като фолкпевици в творческа криза. И вината за това отвращение в хората е именно в интелектуалните плеймейтки, които така и не успяха да формират у себе си някакъв модел за принципно поведение. Вместо последователност виждаме единствено някакво нечовешко желание за власт, за реванш, за потъпкване на здравия разум в името на това да се уредят кой със съветнически пост, кой като заместник-министър. И това, въпреки иронията, е кървяща рана в сърцето на държавата, защото когато тези, които трябва да морални ориентири започнат да се държат комерсиално като кол-гърли е ясно, че наистина държавата ни се намира пред някакъв пълен блокаж на политическата система. Тази морализаторска подлост е симптом за всичко останало, което се случва. Забележете само как седмицата на консултациите за кабинет преобърна всички стойности. България без цензура побърза да се обясни в любов на ГЕРБ, но получи от тях шамар. Политиката ни роди националисти-евроатлантици, които така радостно побързаха да се разберат с Бойко Борисов, че страничния зрител със сигурност е изтървал логическата нишка. Дори болезненият поглед на Петър Москов от Реформаторския блок, когато чу как Цецка Цачева обявява, че може и да няма нови консултации с реформаторите, говори за абсолютен политически миш-маш.

И май във всичко описано се крие основния смисъл от летните протести. Те бяха поредната голяма лъжа, която пробутаха на гневните българи. Това прави пробуждането днес трудно и ядосано, но всяка стъпка към постигането на кристална яснота за положението в България е вид освобождение. Днес вече се освобождаваме от фалшивите морални авторитети. Време е интелектуалните плейметки да бъдат отметнати като част от големия списък на хората, които се опитват да вкарат в задънена улица колективното българско съзнание. Няма значение кое правителство управлява, нито кои са имената на министрите. Ако те овладеят властта през такава огромна лъжа, самите те ще се превърнат в плейметки, чието име никой няма да помни, когато омаята на еротиката отмине. Лицемерието може да печели гласове, но не се справя добре в управлението. И е тъжно, че такива като Кьосев никога няма да го признаят. Поне пред себе си.

 

Автор: Александър Симов

Източник: http://avtorski.pogled.info

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/10/28/%D0%BA%D1%8E%D1%87%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%82/

Европейският съюз се готви да плаща украински сметки

Жозе Мануел Барозо дава да се разбере, че заемът няма да надхвърли $1 милиард. Украйна беше молила Еврокомисията за €2 милиарда, и едва ли някой допуска, че съответните пари ще се намерят в джобовете на европейските данъкоплатци.

Това, че Европейският съюз ще бъде принуден така или иначе да „помага“ на Украйна, не е тайна за никого. Неплатежоспособността на Киев, наред с готовността му да бърка в транзитни газови потоци, представлява една прекалено взривоопасна смес.

Не е за учудване, че по време на състоялите се миналата седмица напрегнати консултации на върха на Европейския съюз именно въпросът за предоставянето на помощ на Украйна стана главен.

В края на краищата именно Западът „надроби попарата“, и сега би следвало да плати за възникналите на тази почва рискове.

Но, както обикновено, ще плащат обикновените граждани на Европейския съюз. Жозе Мануел Барозо признава, че неговото ведомство може да предостави на Украйна едва някъде €800 милиона.

Не е много, Брюксел има и един по-мащабен финансов инструмент във вид на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който първоначално разполагаше с капитал от €500 милиарда и вече отдели €100 милиарда за санация на испански банки и €9 милиарда за стабилизиране на финансовата система на Кипър. Но когато става дума за Украйна, ESM не обещава помощ.

А кой ще плаща за съмнителните геополитически експерименти на Вашингтон и Брюксел на постсъветското пространство? Както пише американският вестник „The Wall Street Journal“, това ще го правят националните правителства на членките на Европейския съюз.

С позоваване на източници от Брюксел, изданието съобщава, че възникналото положение „може да породи натиск върху членките на Европейския съюз с цел да се намесят и ликвидират недостига“. Преведено от дипломатически език това означава, че ръководството на Европейския съюз иска от европейските столици да поемат над половината помощ за Киев, ако не и повече.

Съгласно данни на руската страна, само газовият дълг на Украйна пред „Газпром“ е вече $5,3 милиарда. Без да се смята, че Киев още е длъжен предварително да плати бъдещия внос на газ. Руският министър на енергетиката Александър Новак смята, че възможни източници за кредитиране на Украйна са „гаранциите на първокласни европейски банки, бридж-кредитите, средствата на Европейската банка за реконструкция и развитие или Еврокомисията“.

Но в Брюксел изглежда се скланят към друг вариант – да прехвърлят украинските газови дългове върху плещите на обикновените европейци.

В това положение последните имат право да попитат не толкова Еврокомисията, колкото своите правителства: защо те разпалват пламъка на украинския конфликт, защо си затварят очите на агресивните действия на Киев, защо подклаждат „санкционната война“ с Русия и едновременно се оплакват от възникващи финансови проблеми?

 

Автор: Пьотър Искендеров

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

 

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/10/28/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7-%D1%81%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D1%83%D0%BA/

Изборите в Украйна – 50 нюанса на кафявото

Изборите в Украйна – 50 нюанса на кафявотоВ Украйна преброяват гласовете от изборите на Върховната рада, които се проведоха в неделя на 26 октомври. Вече стана известно, че половината от украинците не са участвали в гласуването, предаде ТАСС.

В Одеса са дали вота си едва 1/3 от избирателите. Като цяло, в югоизточната част на страната в изборите са участвали около 40% от имащите право на глас. Същевременно стана известно, че ДНР и ЛНР (Новорусия) не е участвала в изборите на Върховната рада.
След преброяването на 25% от гласовете стана ясно, че в изборите води партията на украинския президент Петро Порошенко «Блокът на Петро Порошенко» и партията на премиера Арсений Яценюк «Народен фронт». Последният вече предложи на Порошенко да формират коалиция.

«Опозиционния блок», който се състои основно от членове на «Партията на регионите», която отказа участие в тези избори, нарекоха изборите на Върховната рада – най-мръсни в историята на Украйна.

Лидерът на партията Юрий Бойко напомни за многобройните провокации и нарушения по отношение на опозиционните кандидати.

«Самите избори бяха рядко мръсни и нечестни от страни на властта. Толкова много провокации и препятствия за представителите на опозицията бяха организирани по време на гласуването, че със сигурност може да се каже, че властите със всички сили се бориха срещу представителите на опозицията», разказа лидерът на партия «Опозиционен блок» Юрий Бойко.

Така например, бившият вече депутат във Върховната рада от «Партията на регионите» Елена Бондоренко заяви, че съставът на новия парламент има 50 нюанса на кафявото («кафявата чума» – фашизмът), имайки предвид фашистката и националистическа идеология на озовалите в новия състав на украинския парламент се политици.

Според главата на Донецка народна република (ДНР) Александър Захарченко, във Върховната рада в момента празнуват победата си марионетките на САЩ.

Напомняме, че по време на предизборната кампания редица представители на «Опозиционния блок» са били подложени на унижения и побой от страна на активистите от «Десен сектор», които по неразбираеми причини разполагат с власт наравно с правоохранителните органи на страната.

Такъв е и случаят с депутата на Върховната рада, представител на опозицията Нестор Шуфрич. Напомняме, на 30 септември активисти от пронацистката групировка «Десен сектор» насила извели политика Шуфрич от сградата на областната администрация в Одеса и му нанесли сериозен побой.

Само случаят с Шуфрич е свидетелство за това, че на политиците от опозицията в Украйна практически не им бе дадена възможност да проведат избирателната си кампания.

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/10/27/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-50-%D0%BD%D1%8E%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%BE/

Русия: Привърженици на мира спечелиха изборите в Украйна

Русия: Привърженици на мира спечелиха изборите в Украйна

Снимка: Темаdaily

След преброяването на 40% от гласовете блокът на президента Петро Порошенко (21,5%) и Народният фронт (21,6%) на премиера Арсений Яценюк водят на парламентарните избори

Парламентарните избори в Украйна, спечелени от прозападните партии, затвърждават победата на привържениците на „мирното уреждане“ на конфликта, заяви руският заместник външен министър Григорий Карасин.

„Официалната равносметка от изборите все още не е направена…, но вече е ясно, че партиите, които са за мирно уреждане на украинската криза, получиха мнозинството“, заяви Карасин.

Това са „повече или по-малко разумни политически сили…, които не призовават за пряко прибягване до сила за разрешаване на проблема“, уточни той.

„Това е нова възможност за тях да се върнат към споразуменията (за мир с проруските сепаратисти), най-вече тези от Минск“ за установяване на примирието, сключени на 5 септември с участието на Русия, допълни Карасин.

След преброяването на 40% от гласовете блокът на президента Петро Порошенко (21,5%) и Народният фронт (21,6%) на премиера Арсений Яценюк водят на парламентарните избори.

Тези две партии са привърженици на твърда позиция спрямо сепаратистите и Москва, но без да са смятани за „партии на войната“, както понякога са наричани Радикалната партия на популиста Олег Ляшко и „Отечество“ на бившата премиерка Юлия Тимошенко, които също влизат в парламента съответно със 7,4% и 5,7% от гласовете.

„Фактът, че открито националистически сили спечелиха значителна подкрепа и ще бъдат представени във Върховната рада (украинския парламент) създава нова заплаха, че призивите за прибягване към сила и кръвопролитие ще бъдат чути отново“, заяви Карасин.

„Това е изключително опасно“, предупреди той.

 

Източник: http://temadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/10/27/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B0/

Междинни резултати на изборите в Украйна

Съгласно данни на Централната избирателна комисия, „Самопомощ“ на кмета на Лвов Андрей Садовий печели 10,9%, „Опозиционният блок“ – 9,77, „Радикалната партия“ на Олег Ляшко – 7,47%, „Баткившична“ на експремиера Юлия Тимошенко – 5,77%.

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/10/27/%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0/

Обрат в Киев: Яценюк поведе на Порошенко

Обрат в Киев: Яценюк поведе на Порошенко

Киев, Украйна

Въпреки натиска и гоненията Опозиционният блок задмина Ляшко и Юлия Тимошенко, Тягнибок, Ярош и комунистите са аут

Осмата Върховна рада е избрана и фактът, че гласуване нямаше в шест избирателни района на Луганска и девет на Донецка област, не влияе върху легитимността й, съобщи заместник-председателката на ЦИК Андрея Магера. Избирателната активност на изборите за Върховна рада на Украйна, по данни от 198 избирателни окръга, е била 52,42%.

В Киев избирателната активност е 55,86 %. Най-голяма избирателна активност има в Лвовска област 70%, а най-малка с Донецка област – 30,8%.

От ЦИК вече оповестиха, че избирателната активност на изборите за Върховна рада на Украйна е по-ниска от тази на президентските избори на 25 май.

Най-висока активност в чужбина украинците са проявили в Испания и Полша, където са гласували 26 процента от имащите право на глас. В Русия, където имаше шест избирателни секции в посолството и консулствата, от 50 хиляди украинци с право на глас са гласували едва 765 души.

Окончателните резултати от лидерската надпревара ще станат ясни в сряда. През нощта с преброяването на все повече бюлетини се променяха и водещите партии.

В ранните сутрешни часове се редуваха да водят пропорционалните списъци „Блокът на Петро Порошенко“ (БПП) и „Народният фронт“ (НФ). Коалицията НФ, водена от Яценюк, бе първа с 21,7%, второ място е за БПП с 21,65%. След тях са

„Самопомощ“ с 10,7%. Петпроцентната бариера преодоляват „Опозиционният блок“ (ОП) с 9,33%, Радикалната партия със 7,89% и „Баткившчина“ на Юлия Тимошенко с 6,10%.

Говорител на ЦИК призова да не се бърза с изводите.

Премиерът Яценюк обави още в неделя вечерта, че ще прави коалиция с БПП на основата на договора на Украйна за асоциацииране с ЕС. Президентът Порошенко подчерта особено, че в парламента не влиза Комунистическата партия на Украйна.

Сред мажоритарните кандидати печелят независимите, както и представителите на БПП. Независимите заемат първите места в 96 избирателни района, кандидатите на БПП побеждават в 63 района. Представителите на НФ на Яценюк са напред в 19 района, „Свобода“ на Олег Тягнибок – в 5 района, партията на Тимошенко – в 3 района.

 

Източник: http://www.blitz.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/10/27/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D1%8F%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%8E%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BA/

Путин: Мечката от никого няма да иска разрешение

Путин: Мечката от никого няма да иска разрешение

Владимир Путин

Световната общност продължава активно да обсъжда речта на руския президент Владимир Путин, която той произнесе на заседанието на дискусионния клуб «Валдай» в Сочи.

Експертите насочват вниманието на неговото метафорично изказване за тайгата и мечката, предаде ТАСС.

Говорейки за разликата в отношенията на някои страни към косовския и кримския референдуми, руският лидер напомни поговорката: «Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика».

«Ние не можем да се съгласим с такива формулировки», подчерта руският президент.

«На бика може и да не му е позволено, но искам да ви кажа, че мечката няма да пита никого за разрешение», добави той с ирония.

«Изобщо мечката при нас се счита за хазяйка на тайгата и тя няма никакво намерение, това знам със сигурност, да се мести в някакви други климатични зони, защото там й е неуютно.

Но тайгата си няма да даде на никого, и мисля че, това трябва да бъде ясно на всеки», продължи с аналогиите Владимир Путин.

Експертите разбират под думата «мечка» Русия, която няма да действа така, както считат за необходимо и безогледно политическите й опоненти.

Валдайската реч на Путин сравняват с речта му през 2007 година, когато той категорично заяви за правото на Русия да защитава националните си интереси. Коментирайки тези сравнения, президентът отбеляза, че текстовете и на двете речи е писал сам.

Засягайки въпроса за провеждането на референдума в Крим, президентът на РФ напомни, че това решение е взел абсолютно легитимен представителен орган на властта – Парламентът на Крим, избран по украински закон преди няколко години и изрази удивление, че в ситуацията за независимост на Косово бялото е било наречено бяло, а при аналогична ситуация с Крим – черно.

 

Източник: http://rusofili.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/10/27/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B0/

Exit poll: в Радата влизат 7 партии, води „Блокът на Петро Порошенко”

Втора е партията на премиера Арсений Яценюк „Народен фронт” с 21,8%, партията на кмета на Лвов „Самопомощ” е с 14,2%, следва я „Опозиционният блок” със 7,8%.

В Радата влизат още „Радикалната партия” на Олег Ляшко  – 6,4%, националистическата партия „Свобода” – 5,8% и партията на бившия премиер Юлия Тимошенко „Баткившчина” – 5,6% гласа.

Към момента всички избирателни секции за гласуване на извънредните избори за Върховната рада са затворени.

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/10/27/exit-poll-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82-7-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D1%8A/

Защитата на полуострова

В новата редакция на военната доктрина трябва да намерят отражение новите заплахи, свързани с такива събития от последните години, като „арабската пролет“ и конфликтите в Сирия и Украйна, заяви заместник-секретарят на Съвета за сигурност на Русия Михаил Попов.

Става дума за необходимостта да се противостои на „непреки действия“ от рода на активност на радикални организации, частни военни компании и задействане на протестния потенциал на населението, уточни Попов.

В действащата военна доктрина, утвърдена с указ на президента през 2010 г., сред заплахите са посочени екстремизмът и религиозният екстремизъм, но за „непреки действия“, частни военни компании и „цветни революции“ като особени заплахи 
за сигурността на Русия не се споменава.

Освен това в новата редакция на доктрината ще бъде отчетена и необходимостта от замяна на вноса в областта на машиностроенето, суровините и комплектуващите изделия, каза Попов (в текста на действащата доктрина няма такъв текст).

Според думите на заместник-секретаря на Съвета за сигурност ще бъдат преразгледани и заплахите за сигурността с отчет на събитията в Украйна и плановете за засилване на присъствието на НАТО в страните от Източна Европа – членки на Алианса.

Попов напомни, че в действащата военна доктрина вече става дума за заплахата за сигурността на Русия, предизвикана от преместването на инфраструктурата на НАТО до руските граници, и че този текст навремето предизвика критика от страна на Североатлантическия пакт, но доказа своята актуалност, смята чиновникът.

По отношение на Украйна Попов отбеляза, че руската военна инфраструктура по границите със страните от ОНД, включително и Украйна, навремето е била в по-голямата си част демонтирана и осигуряването на сигурността по границите с тези страни е била възложена изключително на граничарите.

Освен това като съществени заплахи за сигурността на Русия трябва да фигурират продължаващото разгръщане на системата за противоракетна отбрана на САЩ и НАТО около Русия и създаването на хиперзвуково оръжие, добави зам.- секретарят на Съвета за сигурност.

Бившият началник-щаб на Ракетните войски със стратегическо предназначение Виктор Есин е на мнение, че е време военната доктрина да бъде преразгледана. Есин счита, че в обновения документ трябва да бъдат уточнени заплахите, опасностите, задачите и направленията за усъвършенстване на Въоръжените сили.

Генералът смята, че силите за ядрено възпиране трябва да останат приоритет и техният потенциал разумно да бъде усъвършенстван.

 

Автор: Алексей Николски, Ведомости

Източник: http://bg.rbth.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/10/27/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0/