Месечни архиви: септември 2014

ЛНР очаква хуманитарен конвой от Русия

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/29/%D0%BB%D0%BD%D1%80-%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%BE%D0%B9-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8/

Скандална идея за турски паметник на връх Шипка

“Ще подготвим и едно проекторешение на общинския съвет в Казанлък. Лично кметът на Казанлък г-н Дамянов се е ангажирал да го внесе. Разговарях с турския военен аташе и с генералния консул на Турция у нас, който е в Пловдив, така че на първи етап имаме съгласието на всички институции. Разбира се, чакаме официалното становище на Турция”, увери Зафиров.Според Йордан Маринов, зам.-председател на комитета, ако плочата бъде поставена, до 2 години край Шейново щял да бъде изграден паметник на Вейсел паша.Средствата за паметника край Шейново ще дарят турски бизнесмени, категоричен е казанлъчанинът Маринов.Като медицински случай окачестви намеренията за паметната плоча край Шейново областният лидер на БСП-Стара Загора Трифон Митев, а говорителят на ДПС в града Мехмед Осман счита, че тя е провокация към етническия мир в региона. “Вдигането на такъв паметник не е в дневния ред нито на Казанлък, нито на България, не смятам, че някой от държавниците в Република Турция ще тръгне да я обсъжда”, категоричен е Осман, като припомня, че командирът на турските войски при обсадата на Шипка Сюлейман паша е осъден от турски съд, а Османската империя – отдавна погребана в миналото.

Йордан Маринов се кани да постави въпроса за паметника край Шейново и по време на тържествата в памет на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които ще се проведат в средата на юли на Бузлуджа.

————-

Аз съм смаяна. Предложението трябва да срещне яростна съпротива, заяви вчера по телефона депутатката Стела Банкова, член на комитета за войнишките паметници, създаден на 10 март. Тя обеща веднага да постави въпроса пред организацията. “Излиза, че в тази държава всеки може да вдигне какъвто си иска паметник, стига да си плати. Ами нека тогава Германия да вдигне паметник на Хитлер, тук веднага ще се намерят майкопродавци, които ще го построят”, възмути се Банкова.

В комитета влизат още кметовете на Велико Търново Румен Рашев, на Плевен Найден Зеленогорски, на Шумен Веселин Златев, на Карлово Емил Кабаиванов, на Казанлък Стефан Дамянов, полковници и генерали. Сдружението е изградено с нестопанска цел в обществена полза и има за цел възстановяване, поддържане и изграждане на войнишки паметници в България и чужбина.

———-

В Казанлък припомнят, че Маринов, но в качеството си на секретар на общобългарския комитет “Генерал Иван Вълков”, наскоро предложи да бъде издигнат паметник на офицера, издал заповедите за ликвидирането на близо 30 000 българи през периода 1923-1925 г.

По време на управлението на СДС Маринов успя да предизвика прокурорска проверка срещу 12 казанлъчани, завършили висшето си образование в някогашния СССР, под претекст, че са агенти на КГБ.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/29/%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2/

Много факти остават неизследвани

Много факти остават неизследвани„Росавиация“ изпрати 24 въпроса до комисията за разследване катастрофата на „Боинг-777″

Заместник-ръководителят на „Росавиация” Олег Строчевски, който е упълномощен представител на Русия за участие в разследването на катастрофата на малайзийския „Боинг-777″, изпрати в международната комисия за разследване на катастрофата писмо със списък на действия, които е необходимо да бъдат извършени преди окончателните изводи.

В този списък от 24 въпроса на практика се съдържа цялата информация, задължителна за получаване и анализ при разследване на такива катастрофи.

Русия вече обърна внимание, че в делото за падането на самолета в Донецка област не са били извършени поредица задължителни действия.

В писмото се обръща внимание на необходимостта от анализ на повредите по частите на самолета и вероятните източници на техния произход, на търсенето на поразяващи елементи на мястото на катастрофата, в частите на самолета, обшивката на креслата и др., както и по време на патологоанатомичните експертизи на загиналите пътници и членовете на екипажа.

Редица от въпросите на „Росавиация” засягат данните на украинските граждански наземни служби — радио- и телефонните разговори на диспечерите от Днепропетровския център за организация на въздушното движение в деня на катастрофата. От писмото следва, че те остават неизследвани.

Повечето от пунктовете обаче се отнасят до действията на украинските военни на 17 юли.

Това са данните за полетите на военните самолети, пусковете на ракети (както с учебни, така и с бойни цели), записите на разговорите на военните пилоти, между пунктовете на ПВО, данните за радиолокационното съпровождане на въздушните съдове в района на падането на самолета.

От писмото става ясно, че тази информация също не е получена по време на разследването.

Обръща се внимание на необходимостта да се извърши анализ на по-рано представените от руското Министерство на отбраната данни за активизиране на радиолокационните центрове в Украйна в период, близък до времето на катастрофата.

Според „Росавиация” трябва да се разпитат екипажите на самолетите, които в деня на катастрофата са летели в този район, за евентуални смущения в работата на бордовото и наземното навигационно оборудване.

 

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/29/%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8/

Руското ембарго ударило 9,5 милиона европейски фермери, най- засегната е България

Руското ембарго ударило 9,5 милиона европейски фермери,  най- засегната е  БългарияЕмбаргото от страна на Русия ще се отрази негативно на българските производители и на европейското земеделие като цяло.

Преките щети за България от ембаргото на Русия върху някои селскостопански стоки са големи.

Москва реши да ограничи и вноса на месо от Румъния и на животни от България, Италия и Гърция заради откриването на заболявания.

Ответните санкции на Русия срещу Запада, отнасящи се до хранителния сектор, са засегнали силно европейското селско стопанство.

Според изявление на Европейския парламент, санкциите са засегнали 9.5 милиона европейски фермери.

По-рано Европарламентът призна, че ЕС ще пострада сериозно от руските ограничителни мерки, защото Русия е вторият по големина експортен пазар на Европейския съюз“

Миналата година износът на селскостопански продукти за Русия е бил в размер на 11,3 милиарда евро.

Европейската комисия е изчислила, че руското ембарго върху износа на селскостопански продукти ще струва около 5 милиарда евро.

 

Инфобалкани

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/29/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%BE-%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE-95-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE/

За цивилизационните корени на днешния геополитически сблъсък между Русия и Запада

За цивилизационните корени на днешния геополитически сблъсък между Русия и ЗападаПовече от две десетилетия след падането на Берлинската стена и съответно на Желязната завеса, Европа отново е изправена пред нова конфронтация.На всеки необременен и неозлобен е пределно ясно, че конфликта в Украйна не е конфликт между опълченците и Киев, а поредния сблъсък между Москва и Вашингтон.Двете сили не се сблъскват само в Украйна, но също така и в Сирия например.Руснаците подкрепят сънародниците си в Украйна, и Башар Асад в Сирия, а американците подкрепят дошлото с преврат на власт украйнско правителство, нео-нацистите от Десен сектор и сирийските бунтовници част, от които до неотдавна беше нашумялата ислямистка организация ИДИЛ.В този геополитически конфликт има кръвопролития,санкции,дипломатически трикове и ходове,пропаганда и шпионаж, т.е води се по всички добре изпитани методи на Студената война.

Но от днес ли е този конфликт? Нима тепърва Запада и Русия се сблъскват? Мнозина биха казали, че това е естествено продължение на враждата между СССР и САЩ и естествено биха били прави, но дали все пак няма и нещо по-дълбоко?

Днес в интернет се върти едно изказване на Бжежински, което не е ясно дали е истинско или изфабрикувано, но със сигурност илюстрира добре същината на нещата. В това предполагаемо изказване на известният американо-поляк се твърди, че „след комунизма,православието е най-големият враг на Запада“.Това е абсолютно вярно, но е редно да изясним, какво въобще значи това.Все пак в ХХ и ХХІ век религиите са изгубили своето влияние и значение и въпреки това православието е враг, т.е православието е фактор, защото иначе не би било враг.Какъв фактор може да е православието, и дали само то е фактор? Нека да започнем с това, че дори всемогъщото съветско НКВД не съумя да изкорени традиционната за славяни,гърци и румънци религия, което само по себе си вече говори много.Не толкова важни са самите религиозни вярвания, колкото културния и цивилизационен модел, който те налагат.Говорим за неща като цезаро-папизма, който у повечето държави в Източна Европа и Балканите оставя своята трайна следа дори и сега.В тази част на света хората са свикнали да имат силно лидерство и изпитват един почти вроден пиетет към държавата и държавността, за разлика от Запада, където хората са се превърнали в крайни индивидуалисти.Само историята ще покаже кое е по-добре, но ключовото е че има две коренно различни схващания за модела на държавност. За западняка държавата това са институциите, които предлагат определени услуги и съблюдават правовия ред.За руснака (тук руснак може да се замени с българин,сърбин,грък или румънец) държавата е в един абстрактен смисъл майка.Тя дава, тя взима, тя води, тя решава, тя определя бъдещето, тя е неприятна, когато събира данъци, но въпреки това „велика“, когато следва историческата си мисия предначертана от народа и нивото на обществено развитие.

Конформисткото и егоистично общество на Запада не може да схване, защо аджеба на Русия и е притрябвал Крим.В интерес на истината те не могат да схванат, защо въобще на Русия и е притрябвало „национално величие“, осъществяване на историческите идеали или следване на един по-стар модел на поведение.Въобще всичко, което не носи печалба се струва ирационално на западняка, но е най-естествено за хората живеещи на изток от Германия и Австрия.Тези неща са предопределени от цивилизационния модел и историческото развитие- православна и „римска“ по характера си държавност за Изтока, и католико-протестанска и „варварска“ индивидуалност за Запада.Какво искам да кажа с последното изречение? Искам да кажа, че българи,руси,гърци,сърби и румънци са наследили православното и римско, т.е византийско усещане за величието и непреходността на държавата.Винаги при нас е съществувал един мистицизъм и провиденциализъм на почти месианско ниво – русите са закрилници на славяните и православните, българите са творците на славянската книжовност и култура, сърбите са героите от Косово поле, гърците са наследници на елинската цивилизация и Византия.Всички гореспоменати неща вярни или не, са ярки примери за провиденциализма на православния човек.Всеки православен народ вярва, че е „предопределен“ за велика мисия, и именно за това цени толкова високо държавността си, защото тя е и единственият гарант, че тази мисия ще бъде изпълнена, а народа ще продължи да съществува.

Обратното на Запад обществото е наследило схващанията и привичките на германските и келтски племета, от които произлизат германци,англо-сакси,французи и скандинавци. При древните германи не може да се говори за ясно обособени народности и етноси, не може да се говори за сериозна държавна традиция, вместо това имаме пиетет още от онези млади за Европа години, към индивидуалните постижения, индивидуалната храброст,хитрост и прочее.За византиеца важно е било империята да постигне успех за да продължи „богохронимото царство“ цивилизационната си мисия, за франка или англо-сакса важно е било човек да постигне лична слава със собствени усилия, за да може да каже, че със свойте си качества и сили е натрупал богатството си. Това нужно, но може би твърде дълго и отвлечено отклонение съвсем не изчерпва въпроса.

Може би изглежда странна и дори необяснима победата на социализма в Русия, а след ВСВ и в цяла Източна Европа.Как така стотици милиони изпадат под влиянието на една утопична идеология? Отговора е прост и ясен, нужно е само да се сетим къде точно пробива лявата идея.Нима може социализма с неговото разбиране за историческата неизбежност,по-абстрактните понятия за справедливост и не на последно място залагането на силна държавна намеса в стопанския,обществен и културен живот да не се понрави на православния руски народ? И така след 1917 идеологията на Карл Маркс,Фридрих Енгелс и Владимир Ленин става новото кредо на руснаците, които са наследили византийският провиденциализъм и месианство.Както Византия „изнася“ православие, тъй и СССР „изнася“ социализъм, т.е и двете държави макар и в различни епохи вярват в своята свещенна мисия.Разбира се, мисията на СССР и революцията е била да донесе мир,справедливост,братство,солидарност и просперитет, за разлика от старата и ретроградна Византия, която е налагала влиянието си чрез православието, но въпреки това не може да се отрече, че приликите са видими и реални.

И така СССР почва да изнася „революция“ и успява да я наложи в редица държави като България,Югославия,Монголия и КНДР, където местните народи я прегръщат, защото тази идеология отговаря най-точно и адекватно на духовните и стопанските им потрепбности (редно е да се отбележи, че в държави като Монголия и КНДР социализма стъпва на почвата на традиционните за тези земи конфуциански,будитски и даоистки разбирания, а в Куба по-скоро по практични причини като мизерията,глада и репресиите преди 1959 ). Дотук добре, но идва 1989 година и магията се разваля. Системата се сгромолясва, а след краха и идват години на мизерия,анархия,престъпност и нестабилност.Най-вече, защото в сърцата на източноевропейците зейва една празнина-идеала им,вярата им,начина им на живот се сгромолясват.В геополитическият вакуум след разпадането на Варшавския договор и СССР се появяват САЩ и ЕС, а техният модел, както и целите им са коренно различни.

Невежо и агресивно Запада, започва да пробутва свойте „ценности“, свойте интереси и своят модел на източноевропейците и в резултат на това идеята за истински единна Европа днес е химера.Коренните различия между Изтока и Запада си проличават все повече, а разликата в икономическото развитие и несправедливото третиране на западните и източните членки на ЕС, задълбочават различията и извеждат на бял ден стария антагонизъм.

Точно по това време Русия започва да възвръща старите си позиции.Противно на западните очаквания и желания, необятната страна не умира, не изчезва и не се разпада, а напротив връща се с нова сила и енергия и до времето на войната в Грузия доказва, че може да бъде равностоен партньор, но също така и сериозен съперник на Запада.Съединените щати, които след 1991 смятаха, че са господари на планетата вече знаят, че има кой да им се противопостави.Ако официалната пропаганда тиражира баналните приказки за помирение,консенсус и диалог, то действията на САЩ реално показват, че такава Русия е само заплаха за хегемонията им.Така съвсем естествено започва конфронтацията, която сега ескалира с трагичните и кървави събития в Украйна и Сирия.От едната страна е Русия, която се оформя като център на всички несъгласни с неолибералната политика и американската хегемония, а от другата страна са САЩ като един колос на глинени крака (както се видя в Ирак,Афганистан и при други геополитически и икономически ситуации ) и все по-нелоялните и независими съюзници на САЩ.В Брюксел,Берлин и Лондон може да смятат тази конфронтация за чисто геополитиечска, но във Вашингтон и Москва знаят, че това е сблъсък на цивилизации и модели, именно и за това за нещастие на стотици хиляди хора стълкновението между големите придобива такава ожесточеност, която излиза извън границите на рационалното. И между другото ако някой се зачуди, защо на Русия и е притрябвал Крим, или защо Русия не може да позволи Украйна да стане член на НАТО, то значи този човек въобще не познава Русия и народа и (а най-вероятно не познава и хищническата американска външна политика )

Автор: Симеон Миланов

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/29/%D0%B7%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8/

Украйна официално въвежда робството

“Във връзка със ситуацията в източната част на страната, правителството реши да се въведат процедури, при които всички физически годни граждани да участват в комунални услуги във време на военно положение.”

Социалния министър Людмила Денисова:
“Тези процедури са били одобрени през 2011г. Днес обаче документът трябва да бъде подобрен, за да посрещне нуждите на сегашната социално-политическа обстановка и нуждата от ликвидиране на последниците от евентуална военна агресия.”

Министър Денисова заявява, че процедурата сега определя термина “трудова услуга” да означава, че хората ще участват без да са задължително съгласни, в задачи за защита при природни и предизвикани от човек бедствия (в това число и военни), във време на мобилизация и война. Ще бъдат обект на насилствено принуждаване да изпълняват указаните от правителството задачи.

Това означава, че няма да става дума само за мобилизация на годни за носене на оръжие мъже, но за всички мъже и жени способни да вършат физическа работа, като се измисля изцяло нов законов начин да бъдат задължени да извършват обществено полезен труд без заплащане. Буквално се дава легален статут на робството, под формата на законен принудителен труд.

На подобен тип “мобилизация” всъщност ще подлежи по-голямата част от украинското население.

“Министърът заяви, че категорията от хора, които могат да бъдат въвлечени да извършват подобна дейност, покрива всички хора, които са самонаети”

В допълнение, списъкът на комуналните услуги извършвани във време на война, ще включват действия насочени към подсигуряване на защитата на държавата (включително ремонтна дейност по границата, летищата и укрепленията). Ще се покрива и друга дейност свързана с помагане при бедствия от индустриален, природен или военен характер, като нуждата ще расте по време на периода на военното положение (разчистване на отломките, ремонт на пътищата и доставки на провизии за въоръжените сили).

Забележка:

В комуналните услуги се включва населението в работна възраст, хората които не са обект на наборна мобилизация, тези чийто здраве не им пречи да работят във военно положение (в допълнение към годните лица въвлечени в защитния сектор и за поддръжката на населението), включително:

- Безработни и други безработни (така е написано “безработни и други безработни”)

- Работници наети от фирми, които не са въвлечени във военна мобилизация – ще бъдат прехвърлени толкова работници, за да няма пълно спиране на частното индустриално производство.

- граждани работещи в селското стопанство (малките фермери)

- ученици с по-високо образование

- всички които са самонаети

Всяка от тези категория хора ще бъдат въвлечени във фиксирано работно споразумение.

Официалното изявление не казва нищо за заплащане, нито за каквито и да е преговори за работата, само, че тези хора ще имат “фиксирано работно споразумение … без да са задължително съгласни” и ще са “обект на насилствено принуждаване”.

Мистерията е как може да има “споразумение” когато на една от страните се налага “задължително съгласие” – това остава без отговор, особено след като същата страна е “обект на насилствена принуда“. Така, че изглежда, че не е нужно “задължително” да има  “съгласие“, за да се постигне “споразумение” и правителството има право “насилствено да принуждава” това “споразумение“.
Това е като измислено от Оруел, но нещата стоят точно така.

Тогава, на 25 септември, един от водещите вестници, Немски Икономически Новини (или Deutsche Wirtschafts Nachtrichten) излезе със статия озаглавена “На път към авторитарната държава: Украйна въвежда принудителен труд” и съобщава:

“Новите правила обявени от социалния министър означават въвеждането на принудителен труд, който нарушава Европейската Конвенция на човешките права”, както заявява Адрей Хунко, член на Бундестага и Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа … ” Опитът на Яценюк да въведе насилствен труд чрез законни методи е огромна стъпка към едно авторитарно общество и трябва да бъде спряно. Това е точно противоположното на очакваното демократично развитие на Украйна, както беше обявено от движението Евромайдан.”

Немският вестник заявява, че това се прави, за да се “абсорбират последиците от гражданската война”.

pic_32ae0dacb3a3ce0937645916041c9e5c

Друг източник, този път от латвийски сайт . Статията е озаглавена “Украинците са принудени да копаят окопи” и започва със снимка на работници, копаещи окоп, вероятно за укритие при военни действия или за масов гроб (може и за друга употреба). Репортажът гласи:

Украинското правителство налага на своите граждани задължението да извършват задачи от дефанзивен характер във военни условия. Това се съобщава от Социалното министерство на Украйна, с изявление на социалния министър Людмила Денисова.

“Правителството, според Денисова, е направило промени в набирането на физически годните хора, за “общественополезна работа в условия на военно положение.” В частност, те определят термина “работническа услуга”, която включва граждани извършващи действия от дефанзивен характер и при бедствия във военно време, без тяхното задължително съгласие.

“Общественополезен труд” се отнася за всяка дейност по държавните граници, летищата, военните инсталации, както и разчистването на отломките, “както и посрещане на нуждите на въоръжените сили и други военни формации.”

В принудителния труд се очаква да бъдат включени безработните, студентите, фермерите и самонаетите лица.

Зад това решение на украинското правителство стои фактът, че Украйна е фалирала. Това се разбра още преди гражданската война, но допълнителните 17 милиарда долара отпуснати от МВФ, за да може Киев да плаща на своите войници и да купува оръжия и куршуми, за да избиват народа в регионите, които не приемат легитимността на дошлото след преврат правителство, само влоши положението на Киев.

Цената която Украйна трябва да плати, за да постигне “демократична” стабилност, чрез масови убийства сред населението в регионите, които не се подчиняват на поставеното от Обама марионетно правителство и факта, че там гласуваха масово за човека, когото Обама свали от власт, става прекалено голяма. Може би това е част от причината защо сега се налага Киев да се обърне към поробването – да намали разходите, така, че правителството да може да плати поне част от парите отпуснати от САЩ, ЕС и МВФ.

Ето защо, гражданската война, започната от Обама през февруари 2014г, след като свали украинския президент – избран демократично в последните общонационални избори, създаде ново правителство, което се срива в момента. След като Западът спря да кредитира Киев, тамошните лидери ще започнат да превръщат в роби собственото си население, за да може да свърши това, което му нареждат лидерите – да продължава да убива хора, които не гласуват за тях и да проправят път на американските интереси.

Ако поробването на собствения им народ стане прекалено разпространено и видимо, тогава, може би, The New York Times, Washington Post, NBC, CBS, ABC, CNN и т.н. ще го съобщят. Защото ще бъдат принудени да го направят.

Това което е особено интересно в настоящата начална фаза е, че хората които Обама назначи начело на Украйна искат да го направят и те си мислят, че използвайки подобни сложни фрази в закона, много малко хора в САЩ и ЕС ще разберат, че го правят. Но това вече е новина в немски сайт, както и в латвийски.

 

Източник: http://desinfowar.wordpress.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/29/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/

Заради слугинажа на управляващите към САЩ: НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ Е ПОД ЗАПЛАХА

Заради слугинажа на управляващите към САЩ: НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ Е ПОД ЗАПЛАХАПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ МЕСЕЦ СЕ СЛУЧИ НЕЩО, КОЕТО ПО­СТАВЯ НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ НА КАРТА. ТОВА Е КОНСТАТАЦИЯТА НА ВОЕННИЯ МИНИСТЪР ВЕЛИЗАР ШАЛА­МАНОВ, ЧЕ РУСИЯ СЪЗДАВА ЗАПЛАХА ЗА БЪЛГАРИЯ. ТОВА ИЗКАЗВАНЕ ВКАРВА БЪЛГАРИЯ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ В СПИРАЛАТА НА КОНФЛИКТА. НЕЩО ПОВЕ­ЧЕ – ПОСТАВЯТ РОДИНАТА НА СТРАНАТА НА ВОИНСТВАЩИЯ ЗАПАД И ПРОТЕСТАНТСКАТА КУЛТУРА СРЕЩУ ПРАВОСЛА­ВИЕТО И НЕГОВИЯ НАЙ-ГОЛЯМ ПАЗИТЕЛ – РУСИЯ. ВЗИМАНЕТО НА АМЕРИКАНСКА СТРАНА ВИНАГИ Е СТАВАЛО ПО ИНИ­ЦИАТИВА НА ОПРЕДЕЛЕНИ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЦИ И Е ПОСТАВЯЛО БЪЛГАРИЯ И ЦЕ­ЛИЯ НАРОД В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕУДОБНО ПОЛОЖЕНИЕ, ПОД­ЛАГАЛО Е НА ИЗПИТАНИЕ НА­ЦИОНАЛНАТА Й СИГУРНОСТ.

В края на миналия месец в официален документ на МО бе написано, че про­вежданата от Кремъл война в Украйна е една от основните заплахи за България. Документът е подписан от министъра на отбрана­та. След протестен митинг на АТАКА и недоволство сред голяма част от обществото документът бе препра­вен. Независимо от това той свър­ши своята работа. Изпълняващите властта побързаха да покажат пред света, че са се хванали за американския шлифер

Подобни изцепки не са нещо ново, но са достатъчно пагубни за държавата и обществото. Защото въвличат страната в конфликт, без никой да иска от нас такова нещо и защото рушат традиционни взаимоотноше­ния, градени с години.

Спомнете си Косовската криза. 1999 г. НАТО удря Сърбия, за да даде Косово на албанците. Самолетите на НАТО трябваше да бъдат пусна­ти през въздушното пространство на някоя от балканските държави. Тогава цял отбор български полити­ци се съгласиха да се даде въздушен коридор на НАТО и да бъде ударена Сърбия. Български политици пре­доставиха на натовски самолети суверенната си територия, през коя­то могат да минат въоръжени сили само ако сме военно-политически съюзници или ако ни обявят война. Нито едно от двете условия не бе реалност към онзи момент. Въпреки това шепа изпълнители го направиха. Ще ви цитирам няколко изказвания оттогава: „Милошевич предизвика войната. НАТО няма вина“, заявява Бойко Ноев, посланик на България в НАТО, 28 март 1999 г. в предаването „Неделя 150” по БНР. „България не може да откаже нито логистична подкре­па, нито даването на коридори на НАТО…Това е наше задължение“, казва президентът Желю Желев, 17 март 1999 г., в. „24 часа“.

Нито един международен акт не задължава България към онзи мо­мент – 1999 г., да си даде суверенната територия на агресора НАТО, за да бъде нападната трета страна. Още повече наша съседка, православна държава. Така че това може да бъде само изказване на наместник на ня­каква префектура на НАТО, но не и на президент на суверенна държава, какъвто бе Желю Желев.

„Помощта, която ще окажем на НАТО в Косово, е най-важният про­бен камък и критерий за зрелостта на нашето намерение за членство в пакта“, заявява външният министър Надежда Михайлова за в. „24 часа“ на 12 март 1999 г.

В това изказване вече прозират намеренията на евроатлантиците да извадят страната от състоянието на мир, да прекъснат връзките й с православния свят и да я направят част от коалицията на Чичо Сам. Забележете, че все още говорим за намеренията на българските полити­ци, без да е искана официално позицията им. Те просто се натискат.

„Много бързо и много навре­ме, даже изпреварвайки съби­тията, инициирахме в НАТО това искане към България…Го­воря за желанието на войските на международната общност да минат през България“, казва министър-председателят Иван Костов пред в.“Труд“. Премие­рът Костов изпреварва съби­тията, чете мислите на НАТО и Вашингтон, разбира желанието им да си направят война на Бал­каните и е готов да съдейства.

В разгара на Косовската криза, когато българ­ските евроатлантици си продават задника, от Националната служба „Сигурност“ заявяват, че подобни изказвания са насоче­ни срещу жизнените интереси на България и попадат под удари­те на Наказателния кодекс, раздел втори „Предателство и шпионство“. Чл. 98 от НК гласи: „Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към вой­на или друго враждебно действие към Републиката, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години“.

Не виждам защо днес изказването на министъра на отбраната да не попада под ударите на Наказателния кодекс. Изказването, че Русия е запла­ха за България, подбужда Кремъл към враждебни действия срещу Република България, при това в момент, когато Русия реализира икономически проек­ти за милиарди и по никакъв начин не демонстрира враждебни чувства и намерения към нашата държава. Това обаче е част от проамериканската мисия на Шаламанов и той се изцепва, че Русия била заплаха за България. Пар­тия АТАКА поиска оставката на този човек, но той не си я даде. Защото

утре ще предостави територията на родината ни за нападение срещу Русия

Подобна грешка направи преди две години и Николай Младенов, първо военен, след това външен министър в правителството на Борисов. Той се срещна у нас с джихадисти и меж­дународни терористи, които искаха да свалят законния режим в Сирия. Направи го най-демонстративно пред медиите. Сега Младенов е специален представител на генералния секре­тар на ООН за Ирак. Вероятно заради заслуги към Вашингтон.

Същото направи и президентът Плевнелиев. На среща на върха на ООН преди две години той каза, че позицията на България по отношение на гражданската война в Сирия е като тази на САЩ. Сякаш е шеф на каби­нета на Обама във Вашингтон, а не е президент на суверенна държава.

През 2004 г. България е приета за член на НАТО. Един военно-полити­чески съюз, който трябваше да спре своето съществуване след разпус­кането на Варшавския договор. Това обаче не се случи и НАТО започна да настъпва на изток. Една по една би­вшите членки на Варшавския договор бяха примамени и абсорбирани от военно-политическия съюз на атлан­тическия свят. Всяко едно разширя­ване на изток притиска все по-плът­но примката около Русия, стария враг на протестантския свят. Военният министър Велизар Шаламанов мно­го добре знае това. Той обаче ще следва проамериканска и пронатовска политика по отношение на Русия и ще бъде една от машите в ръцете на Вашингтон. Пронатовските и проа­мериканските възгледи и изказвания на военния министър обаче създават заплаха за националната сигурност на България, като превръщат стра­ната ни в мишена. Прибързаните изказвания, че взимаме страната на НАТО и САЩ, може да бъде разтъл­кувано само по един начин. Пак без никой официално да е искал такава позиция. Пак защитаваме чужда кауза в конфликт, който не засяга пряко българските национални интереси. Пак слугинаж и пак слагачество. Жал­ко, че карикатуристът Доньо Донев не е жив, за да нарисува още няколко продажни задника.

US БАЗИТЕ У НАС СА ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВАТА

За разполагането на американски ба­зи у нас за първи път официално се заго­воря през месец октомври 2003 г. – преди приемането ни в НАТО. Обещанията на Костовите министри, че ще станем член на НАТО, ако позволим да бъде ударе­на Сърбия през 1999 г., не се сбъдват че­тири години и едва когато се заговаря за разполагането на американски бази у нас, започват да валят изказвания за покана­та ни в НАТО. Вестник „Стандарт” от 11 ок­томври 2003 г. пише: „Вашингтон планира да разположи в Европа след 2006-та годи­на ракетни системи за защита от евенту­ални атаки от страна на Иран и Северна Корея“. Говорим за октомври 2006 г. Американците вече са окупирали Ирак и мислят за война с Иран. Призракът на Северна Корея е отупан от прахта за па­раван. Истинската цел на ракетните систе­ми е Русия. Ракетни системи в граничните на Русия държави ще принуди Кремъл да бъде по-отстъпчив по отношение на аме­риканската агресия. Тогава е и заявено же­ланието на Вашингтон да разположи свои бази у нас. Един месец по-къс­но американците конкрети­зират своите искания. Те искат от нас летища и полигони. За какво са им? Да нападат Иран и Северна Корея? При положение, че в Ирак са разпо­ложени вече 300 000 американ­ски военнослуже­щи плюс още 160 000 частни наем­ници за какво им е ракетна установка на територията на България, като са на един хвърлей от границата с Иран. Ето какво казват са­мите американци: „Американците ня­мат намерение да нападат трети страни от наша територия. Ако обаче замислят някакви операции, то САЩ ще се консултират с правителство­то ни. Ако се наложи нападение на чужда държава от съвместни военни съоръже­ния, това ще става с разрешение на парла­мента“. На 20 декември 2003 г. българският парламент подкрепя искането за разпола­гане на щатски бази у нас. „Парламентът подкрепи със специална декларация нас­таняването на американски бази у нас, пише в. „Стандарт” от 20 октомври 2003 г. „Документът бе приет с 200 гласа „за“ ПОЧТИ БЕЗ ДЕБАТИ“.

Кои са основните играчи в 39-тото НС? НДСВ има 120 мандата, ОДС – 51 ман­дата, Коалиция за България – 48 манда­та, и ДПС -21 мандата. Реално управляват НДСВ и ДПС. По въпроса за разполагане­то на американски бази 200 души казват ДА, почти без дебати. Явно американски­те бази у нас са нещо много хубаво. За да гласуват всички депутати, почти едино­душно, без дебати, сигурно има страшен келепир. Както стана ясно от статията през 2003 г. американците нямало да използ­ват българските бази за нападение на трети страни. През 2006 г., когато се под­писва споразумението за разполагане на американски бази, нещата стоят друго­яче. В. „Труд” от 2006 г. пише: „Самолети на САЩ ще прелитат, презареждат, ще се приземяват и ще излитат от територия­та на България. Ще се ползват полигонът Ново село, складовете в Айтос, военновъз­душните бази в Безмер и Граф Игнатиево“. България няма да има право да съди аме­риканските военни и цивилни, освен в осо­бени случаи. Срещу янките не могат да се завеждат граждански искове при изпълне­ние на служебните им задължения. Янките няма да ползват визи, нито български до­кументи, няма да плащат данъци, мита и ДДС за закупени стоки, пътни такси и ще карат с американски шофьорски книжки“. Не знам да има други хора у нас, които да се ползват с повече привилегии. На прак­тика те си живеят в Щатите. Разполагайки се в българските бази, те разполагат с дър­жава в държавата. Имат си малка суверен­на американска територия у нас. В Споразумението за разпо­лагането на американски бази на българска те­ритория, сключено през 2006 г., член 4 т.2, пише: „При по­искване изпълни­телният агент за България ще съ­действа на силите на САЩ за улесня­ване получава­нето на временен достъп до земя, която е собственост на държавата и не е част от договоре­ните съоръжения и обекти; до земя, коя­то е собственост на общини, както и до частна земя за из­вършване на мане­ври и подготовка на силите на САЩ“.

През 2006 г. България си дава земята, за да може тук да се обучават американ­ски войници, които да водят своите заво­евателни войни по света. Не за защита на българските интереси зад граница, а за защита на американските. И какво полу­чаваме за всичко това? Т. 5 от споразуме­нието: „България предоставя на силите на Съединените щати без заплащане на наем или други разноски, всички договорени съ­оръжения и обекти“.
Автор:Боян Аспарухов, АЛФА ТВ 

Източник: http://www.vestnikataka.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/29/%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B6%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A/

Разединените американски щати – Все повече американци искат отделяне на техните щати от САЩ

Снимка: REUTERS/Lucas Jackson

Снимка: REUTERS/Lucas Jackson

Всеки четвърти американец не вижда проблем, ако неговият щат се отдели от Съединените щати и стане независима държава. Тези изводи се съдържат в изследване, проведено от агенция Reuters. Експертите смятат резултатите като вариант на вот на недоверие към властта.

Според допитването, проведено от агенция Reuters, в което са взели участие 9000 американци, повечето от поддържащите излизането от състава на общата държава са хора с ниски доходи. Сред тези, които печелят до 25 000 долара годишно, желаещите да се отделят са 28%, а сред гражданите с високи доходи те са само 19%.

По данни от допитването, сред изказалите се за отделяне на техния щат от САЩ повече са привържениците на десните възгледи, републиканците са повече от демократите, обаче младите са много повече от възрастните.

Впрочем, повечето от запитаните са обяснили, че техните отговори са били продиктувани по-скоро не от стремеж за реално отделяне, а от желание да изразят протест против текущата икономическа ситуация, безработицата, политиката на Вашингтон и корупцията.

Според мнението на председателя на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов, анкетата действително изисква по-внимателно да се вгледаме в причините за недоволство сред американците:

„Налице е много рязка и даже безпрецедентна поляризация, взаимна неприязън между републиканците и Обама, демократите и републиканците. Всичко това създава впечатлението, че така само се забавя развитието. Резултатите от анкетата не са показател за отношението към САЩ като към държава, съюз на щатите, а към качеството на централната власт. Това е един вид вот на непълно доверие, непълно служебно съответствие“, — отбелязва експертът.

„През последните годни това се проявяваше ярко при администрацията на Буш и особено ярко при администрацията на Обама, — продължава политологът. — Мнозина американци са разочаровани от дисфункцията и неефективността на апарата на централната власт. Политическата ситуация в конгреса, отношенията между конгреса и администрацията – това според американците показва, че централното правителство не си върши работата, а се занимава неясно с какво: политически кавги, конфликти“.

Процесът на „немирния“ опит да излязат от състава на САЩ на 13 южни щати навремето доведе до гражданската война между Севера и Юга през 1861–1865 година. В резултат на това в конституцията няма нито дума за възможността за излизане на щати от състава на съюза.

Данните от анкетата свидетелстват, че най-голям брой желаещи да излязат от състава на САЩ — 34% — живеят именно в югозападните щати на Америка (Аризона, Ню Мексико, Оклахома и Тексас). Най-малко — 19% — живеят в Нова Англия.

Опити за излизане на южни щати от състава на САЩ бяха предприемани съвсем наскоро: през 2012 година, в края на първия срок на Барак Обама, на сайта на Белия дом седем американски щата — Алабама, Джорджия, Луизиана, Северна Каролина и „присъединилия се към тях“ Тексас успяха да съберат 675 000 подписа под петиция за излизане от САЩ. Впрочем, петицията беше подадена от граждани, мнозина от които даже не бяха жители на тези щати и нямаше юридическа сила.

Заслужава да се отбележи, че идеята за „бързо разпадане“ на САЩ отдавна вълнува родните конспиролози, най-известен от които е професор Игор Панарин. Той пръв излезе с лекция за разпадането на САЩ през 1998 година, в която каза, че разпадането на САЩ ще стане през 2010 година. Той отново повтори своята теза през 2009 година, като заяви в интервю за „Комсомолская правда“, че на мястото на САЩ ще възникнат няколко държави. Една от тях ще бъде „Калифорнийската република“, която може да стане част от Китай или да попадне под негово влияние“. Самият Панарин по него време заемаше поста декан на факултет в Дипломатическата академия на МВнР и затова неговите изказвания предизвикаха голямо учудване на Запад.

Александър Братерски, Полина Матвеева

http://www.gazeta.ru/politics/2014/09/23_a_6232801.shtml

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/28/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE/

Лавров призовал да не се протака разследването на катастрофата на малайзийския „Boeing“

За това заявил министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров.

Той също отбелязал, че опитите да се изопачи истината, да се скрият фактите зад голословни обвинения се предприемат на всички етапи на украинската криза.

Лавров подчертал, че нищо не се прави за установяване и наказване на виновните в кървавите февруарски събития на Майдан, в масовата гибел на хора в Одеса, Мариупол и други райони на Украйна.

Министърът отбелязал, че съзнателно се принизяват мащабите на страшната хуманитарна катастрофа, предизвикана от действията на украинската армия в югоизточните региони на страната, и напомнил за новите ужасяващи факти, когато били открити масови гробища близо до Донецк.

 

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/28/%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB/

Новият хеликоптер Ми-171А2: безопасни полети по всяко време на денонощието

Новият хеликоптер Ми-171А2: безопасни полети по всяко време на денонощието

Фото: „Хеликоптери на Русия“

Хеликоптерът е снабден с нов навигационен комплекс, което позволява да се извършват полети по всяко време на денонощието, в това число в сложни метеорологични условия. По такъв начин работата по създаването на най-нов хеликоптер навлязоха в заключителен стадий. Тази машина трябва да продължи комерческия успеха на семейството на хеликоптери Ми-8/17.

Новият хеликоптер Ми-171А2: безопасни полети по всяко време на денонощието

Фото: „Хеликоптери на Русия“

Широко известните Ми-8 вече почти половин век успешно се експлоатират както в гражданската авиация, така и във въоръжените сили в десетки страни на света. Те както и преди запазват водещи позиции на пазара благодарение на съчетаването на добри ценови фактори и транспортна ефективност на използването, отбелязва главният редактор на списание „Излитане“ Андрей Фомин:

Новият хеликоптер Ми-171А2: безопасни полети по всяко време на денонощието

Фото: „Хеликоптери на Русия“

- Но е понятно, че времето взема своето и на фона на новите предизвикателства, които постъпват от чуждестранните конкуренти, необходима е модернизация. Вариантът Ми-171А2 е опит да се даде нов живот на стария добър Ми-8. При това модернизацията се провежда по няколко направления.

Новият хеликоптер Ми-171А2: безопасни полети по всяко време на денонощието

Фото: „Хеликоптери на Русия“

Това са и новите двигатели, по-икономични и по-мощни. А новият комплекс на оборудване позволява да бъде облекчена техниката на пилотиране и да бъдат реализирани значително количество нови режими на навигация и пилотиране. При това екипажът е намален от трима на двама души, отбеляза Фомин:

Новият хеликоптер Ми-171А2: безопасни полети по всяко време на денонощието

Фото: „Хеликоптери на Русия“

- Модернизирана конструкция, нова силова установка, нова носеща система, позволиха да бъдат подобрени летателните характеристики на хеликоптера – при него се увеличава както максималната, така и крайцерската скорост на полета, по-добри ще бъдат височинните характеристики.

Новият хеликоптер Ми-171А2: безопасни полети по всяко време на денонощиетоВнесените подобрения и нови характеристики трябва да осигурят на хеликоптера Ми-171А2 добри перспективи на пазара, дори на фона на появата на значително по-късни конструкции на аналогични машини на Запад.

Серийното производство на Ми-171А2 се планира да започне след завършване на сертифицирането в 2015 година.

Автор: Олег Нехай

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/09/28/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%85%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B5%D1%80-%D0%BC%D0%B8-171%D0%B02-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB/